Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са резултати от
256
текста в
3
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
като децата
'.
На страница
1
:
3198
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Тези мислители имаха нещастната съдба да търсят познанието на най-важните истини, без да положат основите на такова начинание,
като
изследват природата на самото познание.
Но разумът ни най-малко не ни заставя да пренесем тези начала в такъв отвъден свят. Кант действително опроверга догматичната философия, но не постави нищо на нейното място. Ето защо последвалата го немска философия се разви навсякъде в противоречие с Кант. Фихте, Шелинг, Хегел не искаха повече да знаят за установените от техния предшественик граници на нашето познание и търсеха основните начала на нещата вътре в кръга на това, което за човешкия разум се явява в отсамния свят. Даже Шопенхауер, който твърди, че резултатите от Кантовата критика на разума са истини навеки неоспорими, но може да тръгне към познанието на последните причини на света освен по един път, който се отклонява от пътя на неговия учител.
Тези мислители имаха нещастната съдба да търсят познанието на най-важните истини, без да положат основите на такова начинание, като изследват природата на самото познание.
Ето защо гордите умопостроения на Фихте, Шелинг и Хегел стоят пред нас лишени от основа. Но отсъствието на такава основа, действуваше вредно и в хода на мислите на философите. Без познаване значението на чистия свят на идеите и тяхното отношение към областта на сетивните възприятия, те създадоха заблуждение над заблуждение, едностранчивост над едностранчивост. Нищо чудно, че твърде смелите системи не можеха да издържат на трудностите на епохата, враждебна на философията и много от хубавите неща, съдържащо се в тях, беше безжалостно запаметено заедно с лошото. Следващите изследвания трябва да дойдат в помощ на посочения недостатък.
към текста >>
Без тази дейност мировият процес би бил напълно немислим
като
завършено в себе си цяло.
Тези изследвания искат да изобразят но това, което познавателната способност не може, както стори това Кант. Тяхната цел не е такава, а напротив да докажат, каква може действително тази способност. Резултатът от тези изследвания е, че истината не представлява, както обикновено се разбира, едно идеално отражение на нещо реално, а е свободно създание на човешкия дух, създание, което въобще не би съществувало никъде, ако ние сами не го бихме произвели. Задачата на познанието не се състои в едно повторение във форма на понятия на нещо вече съществуващо на друго место, но в създаването на една съвършено нова област, която единствена заедно с дадения ни по сетивен начин свят ни дава пълната действителност. Висшата дейност на човека, неговото духовно творчество, се включва с това органически в общия миров процес.
Без тази дейност мировият процес би бил напълно немислим като завършено в себе си цяло.
По отношение на мировия процес човекът не е празен зрител, повтарящ образно в пределите на своя дух това, което става в космоса без неговото действие, той е деен сътворец на мировия процес; а познанието е най-висшият член в организъма на вселената. Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас. С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме като диктуваща нашите нравствени закони. Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим. Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание.
към текста >>
Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не
като
отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а
като
нещо, намиращо се в самите нас.
Резултатът от тези изследвания е, че истината не представлява, както обикновено се разбира, едно идеално отражение на нещо реално, а е свободно създание на човешкия дух, създание, което въобще не би съществувало никъде, ако ние сами не го бихме произвели. Задачата на познанието не се състои в едно повторение във форма на понятия на нещо вече съществуващо на друго место, но в създаването на една съвършено нова област, която единствена заедно с дадения ни по сетивен начин свят ни дава пълната действителност. Висшата дейност на човека, неговото духовно творчество, се включва с това органически в общия миров процес. Без тази дейност мировият процес би бил напълно немислим като завършено в себе си цяло. По отношение на мировия процес човекът не е празен зрител, повтарящ образно в пределите на своя дух това, което става в космоса без неговото действие, той е деен сътворец на мировия процес; а познанието е най-висшият член в организъма на вселената.
Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас.
С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме като диктуваща нашите нравствени закони. Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим. Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание. Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си, като карма на нашата деятелност. Считането на истината като дело на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност.
към текста >>
С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме
като
диктуваща нашите нравствени закони.
Задачата на познанието не се състои в едно повторение във форма на понятия на нещо вече съществуващо на друго место, но в създаването на една съвършено нова област, която единствена заедно с дадения ни по сетивен начин свят ни дава пълната действителност. Висшата дейност на човека, неговото духовно творчество, се включва с това органически в общия миров процес. Без тази дейност мировият процес би бил напълно немислим като завършено в себе си цяло. По отношение на мировия процес човекът не е празен зрител, повтарящ образно в пределите на своя дух това, което става в космоса без неговото действие, той е деен сътворец на мировия процес; а познанието е най-висшият член в организъма на вселената. Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас.
С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме като диктуваща нашите нравствени закони.
Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим. Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание. Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си, като карма на нашата деятелност. Считането на истината като дело на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност. Естествено тези положения имат значение само за тази част на нашата деятелност, чиито закони ние постигаме идейно и съвършеното познание.
към текста >>
Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си,
като
карма на нашата деятелност.
По отношение на мировия процес човекът не е празен зрител, повтарящ образно в пределите на своя дух това, което става в космоса без неговото действие, той е деен сътворец на мировия процес; а познанието е най-висшият член в организъма на вселената. Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас. С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме като диктуваща нашите нравствени закони. Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим. Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание.
Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си, като карма на нашата деятелност.
Считането на истината като дело на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност. Естествено тези положения имат значение само за тази част на нашата деятелност, чиито закони ние постигаме идейно и съвършеното познание. Докато тези закони остават само естествени или още логически неясни мотиви, естествено някой стоящ по-високо в духовно отношение може да узнае, до каква степен тези закони на нашите действия са обосновани в пределите на нашата индивидуалност, обаче самите ние ги чувствуваме като действуващи върху нас отвън и принудително. Всеки път, когато ни се удаде да обгърнем ясно с познанието такъв мотив, ние извършваме завоевание в областта на свободата. Как нашите възгледи се отнасят към най-забележителното философско явление на настоящето време, към светоразбирането на Едуард фон Хартман това читателят ще види подробно в този труд, доколкото става дума за проблемата на познанието.
към текста >>
Считането на истината
като
дело на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност.
Важно последствие на такова въззрение за законите на нашите постъпки, за нашите нравствени идеали е това, че те трябва да се разглеждат не като отражение на нещо, намиращо се вън от нас, а като нещо, намиращо се в самите нас. С това се отстранява също така и властта, която би трябвало да считаме като диктуваща нашите нравствени закони. Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим. Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание. Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си, като карма на нашата деятелност.
Считането на истината като дело на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност.
Естествено тези положения имат значение само за тази част на нашата деятелност, чиито закони ние постигаме идейно и съвършеното познание. Докато тези закони остават само естествени или още логически неясни мотиви, естествено някой стоящ по-високо в духовно отношение може да узнае, до каква степен тези закони на нашите действия са обосновани в пределите на нашата индивидуалност, обаче самите ние ги чувствуваме като действуващи върху нас отвън и принудително. Всеки път, когато ни се удаде да обгърнем ясно с познанието такъв мотив, ние извършваме завоевание в областта на свободата. Как нашите възгледи се отнасят към най-забележителното философско явление на настоящето време, към светоразбирането на Едуард фон Хартман това читателят ще види подробно в този труд, доколкото става дума за проблемата на познанието. С настоящия труд ние създадохме пролог към "Философия на свободата".
към текста >>
До
като
тези закони остават само естествени или още логически неясни мотиви, естествено някой стоящ по-високо в духовно отношение може да узнае, до каква степен тези закони на нашите действия са обосновани в пределите на нашата индивидуалност, обаче самите ние ги чувствуваме
като
действуващи върху нас отвън и принудително.
Ние не знаем за някакъв "категорически императив" подобен на глас от отвъдния свят, който би ни предписал, кое следва да вършим и кое да не вършим. Нашите нравствени предмети са наше собствено свободно създание. Ние трябва да изпълняваме даже това което предписваме на себе си, като карма на нашата деятелност. Считането на истината като дело на свободата обоснована по този начин нравственото учение, чиято основа е съвършено свободната личност. Естествено тези положения имат значение само за тази част на нашата деятелност, чиито закони ние постигаме идейно и съвършеното познание.
Докато тези закони остават само естествени или още логически неясни мотиви, естествено някой стоящ по-високо в духовно отношение може да узнае, до каква степен тези закони на нашите действия са обосновани в пределите на нашата индивидуалност, обаче самите ние ги чувствуваме като действуващи върху нас отвън и принудително.
Всеки път, когато ни се удаде да обгърнем ясно с познанието такъв мотив, ние извършваме завоевание в областта на свободата. Как нашите възгледи се отнасят към най-забележителното философско явление на настоящето време, към светоразбирането на Едуард фон Хартман това читателят ще види подробно в този труд, доколкото става дума за проблемата на познанието. С настоящия труд ние създадохме пролог към "Философия на свободата". Тази "Философия на свободата" ще последва скоро в подробно изложение. Повелението ценността на битието на човешката личност това е целта на всяка наука.
към текста >>
Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам
децата
на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи.
Тогава две неща са очевидни: първо, или аз съм дал един ненужен труд, второ или съвременната ученост бълнува на посоки и сама не знае що иска. В заключение на този предговор аз не мога да се въздържа от една лична забележка. До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите. Надявам се с този труд да съм показал, че сградата на моите мисли представлява нещо цяло, обосновано в самото себе си, което не се нуждае да бъде извлечено от мирогледа на Гьоте. Моите мисли, както те са изложени тук и ще бъдат развити във "Философия на свободата" възникваха в продължение на много години.
Аз изхождам само от дълбоко чувство на благодарност, когато казвам, че пълното с любов отношение, което срещнах в семейството Шпехт във Виена, когато имах обязаността да възпитавам децата на това семейство, представяше единствената желана среда за изработването на моите идеи.
И по-нататък, настроението, нужно за последното завършване на някои мои мисли от "Философия на свободата", което само споменавам в последната глава на тази книга, аз дължа на оживените беседи с моята високоценена приятелка Роза Майредер във Виена, чиито литературни работи, произтичащи от нейната тънка, благо- родна, художествена природа, трябва да се надявам да бъдат скоро издадени. Написано във Виена в началото на декември 1891 г. Д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>
2.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Всичко се разкрива
като
хармонично и целесъобразно взаимодействие и заслужава възхищение.
СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) Обратен на въпроса за целта или предназначението на живота (срв. стр.164 сл.) е този за неговата стойност. В това отношение срещаме два противоположни възгледа, а помежду им - всевъзможни опити за помиряването им. Според единия възглед светът е най-добрият, който може да съществува в мислите ни, а животът и действията в него са благо с неоценима стойност.
Всичко се разкрива като хармонично и целесъобразно взаимодействие и заслужава възхищение.
От едно по- възвишено гледище дори в привидното зло или лошо може да се различи нещо положително, защото то представлява благотворна противоположност на доброто и последното ние можем да оценим още по-добре, когато то изпъква пред злото. А и злото не е истински реално - като такова ние окачествяваме само една по-малка степен на доброто. Злото е отсъствие на доброто и само по себе си не е нещо от значение. Другият възглед е този, който твърди, че животът е изпълнен със страдания и нищета, неудоволствието и болката навред надделяват над удоволствието и радостта. Съществуването е бреме, а небитието при всички случаи би било за предпочитане пред битието.
към текста >>
А и злото не е истински реално -
като
такова ние окачествяваме само една по-малка степен на доброто.
стр.164 сл.) е този за неговата стойност. В това отношение срещаме два противоположни възгледа, а помежду им - всевъзможни опити за помиряването им. Според единия възглед светът е най-добрият, който може да съществува в мислите ни, а животът и действията в него са благо с неоценима стойност. Всичко се разкрива като хармонично и целесъобразно взаимодействие и заслужава възхищение. От едно по- възвишено гледище дори в привидното зло или лошо може да се различи нещо положително, защото то представлява благотворна противоположност на доброто и последното ние можем да оценим още по-добре, когато то изпъква пред злото.
А и злото не е истински реално - като такова ние окачествяваме само една по-малка степен на доброто.
Злото е отсъствие на доброто и само по себе си не е нещо от значение. Другият възглед е този, който твърди, че животът е изпълнен със страдания и нищета, неудоволствието и болката навред надделяват над удоволствието и радостта. Съществуването е бреме, а небитието при всички случаи би било за предпочитане пред битието. Като главни представители на първия възглед, на оптимизма, трябва да схващаме Шафтсбъри и Лайбниц, а като такива на втория, на песимизма - Шопенхауер и Едуард фон Хартман. Лайбниц смята, че светът е най-добрият, какъвто може да има.
към текста >>
Като
главни представители на първия възглед, на оптимизма, трябва да схващаме Шафтсбъри и Лайбниц, а
като
такива на втория, на песимизма - Шопенхауер и Едуард фон Хартман.
От едно по- възвишено гледище дори в привидното зло или лошо може да се различи нещо положително, защото то представлява благотворна противоположност на доброто и последното ние можем да оценим още по-добре, когато то изпъква пред злото. А и злото не е истински реално - като такова ние окачествяваме само една по-малка степен на доброто. Злото е отсъствие на доброто и само по себе си не е нещо от значение. Другият възглед е този, който твърди, че животът е изпълнен със страдания и нищета, неудоволствието и болката навред надделяват над удоволствието и радостта. Съществуването е бреме, а небитието при всички случаи би било за предпочитане пред битието.
Като главни представители на първия възглед, на оптимизма, трябва да схващаме Шафтсбъри и Лайбниц, а като такива на втория, на песимизма - Шопенхауер и Едуард фон Хартман.
Лайбниц смята, че светът е най-добрият, какъвто може да има. По-добър не е възможен. Защото Бог е добър и мъдър. Един добър Бог иска да създаде най-добрия от световете, а един мъдър човек го познава - той може да го разпознае сред всички други възможни по-лоши светове. Само един зъл и немъдър Бог би могъл да създаде един по-лош от възможно най-добрия свят.
към текста >>
Той не си представя основата на света
като
премъдра и предобра същност, а
като
сляп устрем или сляпа воля.
Щом знае какви са божиите намерения относно света и човешкия род, той постъпва правилно. И ще се чувства честит, ако към останалото благо прибавя и своето. Така от оптимистично гледище животът заслужава да бъде живян. Той трябва да ни подтиква към действено участие в него. Шопенхауер гледа на нещата другояче.
Той не си представя основата на света като премъдра и предобра същност, а като сляп устрем или сляпа воля.
Основна черта на всяка воля е вечният стремеж, непрестанната жажда за удовлетворение, което така и не може да се постигне никога. Защото след постигането на една преследвана цел възниква нова нужда и така нататък. Трайността на удовлетворението при всяко положение може да бъде само нищожна. Цялото останало съдържание на живота ни е неудовлетворено напиране, сиреч недоволство, страдания. Притъпи ли се накрая слепият устрем, на нас ни липсва всяко съдържание и съществуването ни се изпълва с безкрайна скука.
към текста >>
Но тъй
като
Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
Илюзия е, когато смятаме, че източници на щастието и удовлетворението намираме в здравето, младостта, свободата, сносното съществуване, любовта (половата наслада), състраданието, приятелството и семейния живот, чувството за чест, почитта, славата, властта, религиозното изграждане, заниманията с наука и изкуство, надеждата в задгробен живот, участието в културния напредък. При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот.
Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога. Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването.
към текста >>
Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света
като
цяло е тъждествен с живота на Бога.
При трезво разглеждане всяка наслада носи на света много повече злина и неволя, отколкото удоволствие. Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел.
Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога.
Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването. Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания.
към текста >>
Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй
като
всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването.
Неприятното чувство при махмурлука винаги е по-голямо от приятното чувство при опиването. Неудоволствието е далеч по-преобладаващо в света. Запитан, никой човек, дори и относително по-щастливият не би проявил желание за повторно преживяване на окаяния живот. Но тъй като Хартман не отрича присъствието на идейното (на мъдростта) в света и дори му признава равно право редом със слепия устрем (волята), той може да припише на своето първично същество сътворяването на света само ако насочи страданието на света към някаква мъдра всемирна цел. Страданието на съществата по света обаче не било нищо друго освен самото Божие страдание, понеже животът на света като цяло е тъждествен с живота на Бога.
Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването.
Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването. Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания. Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне".
към текста >>
Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда
като
сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък
като
болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне".
Но едно премъдро същество може да вижда своята цел единствено в избавянето от страданията и тъй като всяко съществуване е страдание, целта му трябва да се състои в избавяне от съществуването. Цел на сътворението на света е превръщането на битието в далеч по-доброто небитие. Всемирният процес е непрестанна борба срещу божиите страдания, която накрая завършва с унищожение на всяко съществуване. Следователно нравственият живот на хората ще бъде участие в унищожението на съществуването. Бог е създал света, за да се избави чрез него от безмерните си страдания.
Светът „в известен смисъл трябва да се разглежда като сърбящ обрив върху Абсолютното", чрез който неговата несъзнателна целебна сила го избавя от една вътрешна болест, „или пък като болезнен пластир за изтегляне на гной, който всеединното Същество само си слага, за да може да насочи една вътрешна болка първо навън, а впоследствие да я премахне".
Хората са брънки на света, в който страда Бог. Той ги е създал, за да раздроби безмерната си болка. Болката, която всеки от нас изпитва поотделно, е само капка в безкрайното море на Божиите страдания (Хартман, феноменология на нравственото съзнание, стр. 866 сл.). Човекът трябва да се проникне от убеждението, че преследването на индивидуално удовлетворение (егоизмът) е глупост, и да се ръководи единствено от задачата чрез самоотвержено отдаване на всемирния процес да се посвети на избавлението на Бога.
към текста >>
Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй
като
насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие.
Стремежът към познание се поражда, когато на света, който човекът може да вижда, да чува и т.н. липсва нещо дотолкова, доколкото той не го е разбрал. В стремящия се индивид изпълнението на стремежа произвежда удоволствие, а неудовлетвореността - неудоволствие. При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж. Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие.
Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие.
За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното.
към текста >>
За неудоволствие мога да говоря, едва след
като
това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено.
липсва нещо дотолкова, доколкото той не го е разбрал. В стремящия се индивид изпълнението на стремежа произвежда удоволствие, а неудовлетвореността - неудоволствие. При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж. Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие. Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие.
За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено.
Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие.
към текста >>
Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва
като
естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на
децата
.
При това е важно да се установи, че удоволствието или неудоволствието зависи именно от изпълнението или неизпълнението на моя стремеж. Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие. Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие. За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие.
Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата.
Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие. Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение. Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
към текста >>
Ако стремежът
като
такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие.
Самият стремеж в никакъв случай не може да се смята за неудоволствие. Следователно, ако се окаже, че непосредствено след изпълнението на един стремеж отново се е появил друг, тогава аз не бива да казвам, че за мен удоволствието е породило неудоволствие, тъй като насладата при всяко положение произвежда желание за нейното повтаряне или за някакво ново удоволствие. За неудоволствие мога да говоря, едва след като това желание се е натъкнало на невъзможността да бъде изпълнено. Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата.
Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие.
А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие. Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение. Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието. В действителност вярно е дори точно обратното.
към текста >>
Но тъй
като
по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа
като
такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение.
Дори тогава, когато една изживяна наслада събуди у мен желанието да изживея някое по-голямо или по-изтънчено удоволствие, аз мога да говоря за неудоволствие, произведено от първото удоволствие, едва в мига, в който съм възпрепятстван да изживея по-голямото или по-изтънченото удоволствие. Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие.
Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение.
Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието. В действителност вярно е дори точно обратното. Сам по себе си стремежът (желанието) създава радост. Кой не познава насладата, която предлага надеждата за една далечна, но силно желана цел? Тази радост съпътства труда, с чиито плодове трябва да се сдобием едва в бъдещето.
към текста >>
Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав,
като
смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
Причинителя на болката мога да открия в насладата само тогава, когато неудоволствието настъпва като естествена последица от насладата, както например при половата наслада на жената, последвана от страданията в родилното легло и грижите за отглеждане на децата. Ако стремежът като такъв предизвикваше неудоволствие, тогава всяко премахване на стремежа би трябвало да се съпътства от удоволствие. А фактически става тъкмо обратното. Липсата на стремеж в съдържанието на нашия живот поражда скука и тя е свързана с неудоволствие. Но тъй като по своето естество стремежът може да трае дълго, преди да се стигне до неговото изпълнение, и поради това временно се задоволява с надеждата за това изпълнение, трябва да се признае, че неудоволствието няма нищо общо със стремежа като такъв, а е обвързано единствено с неговото неизпълнение.
Следователно Шопенхауер при всички случаи не е прав, като смята самото желание или самия стремеж (волята) за източник на страданието.
В действителност вярно е дори точно обратното. Сам по себе си стремежът (желанието) създава радост. Кой не познава насладата, която предлага надеждата за една далечна, но силно желана цел? Тази радост съпътства труда, с чиито плодове трябва да се сдобием едва в бъдещето. Това удоволствие е напълно независимо от постигането на целта.
към текста >>
А когато тя бъде постигната, тогава удоволствието от изпълнението й се прибавя
като
нещо ново към удоволствието от стремежа.
В действителност вярно е дори точно обратното. Сам по себе си стремежът (желанието) създава радост. Кой не познава насладата, която предлага надеждата за една далечна, но силно желана цел? Тази радост съпътства труда, с чиито плодове трябва да се сдобием едва в бъдещето. Това удоволствие е напълно независимо от постигането на целта.
А когато тя бъде постигната, тогава удоволствието от изпълнението й се прибавя като нещо ново към удоволствието от стремежа.
Ако ли пък някой рече, че към неудоволствието от непостигнатата цел се прибавяло и това от измамената надежда и в крайна сметка правело неудоволствието от неизпълнението все пак по-голямо, отколкото евентуалното удоволствие от изпълнението, нему трябва да се отговори: възможен е и обратният случай - ретроспективният поглед към насладата по време на неизпълненото желание ще въздейства не по-рядко облекчително върху неудоволствието от неизпълнението. Доказателство за това твърдение е онзи, който предвид на пропадналата надежда възкликва: - Направих всичко, каквото можах! Блаженото чувство, че си искал да постигнеш максималното според силите си, остава незабелязано за ония, които свързват всяко неизпълнено желание с твърдението, че не само не е настъпила радостта от изпълнението, но е била разрушена и насладата от самото желание. Изпълнението на едно желание предизвиква удоволствие, а неизпълнението му - неудоволствие. От това не бива да се заключава, че удоволствие е удовлетворяването на едно желание, а неудоволствие - неговото неудовлетворяване.
към текста >>
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители
като
Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието.
290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява. Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане. - Б. а./
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието.
Това той може да постигне по два начина. Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството. Така например ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен. Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания. Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
към текста >>
Първо,
като
докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството.
Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява. Чувството влиза в сметката - за реалната оценка на живота се взема под внимание реалното преживяване, а не резултатът от някакво мнимо пресмятане. - Б. а./ Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието. Това той може да постигне по два начина.
Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството.
Така например ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен. Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания. Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите. Той може да си представи нещата по следния начин. Ако някой честолюбив човек реши да си изясни дали до момента, в който се впуска в разсъждения, удоволствието или неудоволствието е имало преобладаващ дял в живота му, при своята преценка той трябва да се освободи от два източника на грешки.
към текста >>
Второ,
като
подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
Който с по-голяма или с по-малка точност се присъедини към вижданията на мислители като Едуард фон Хартман, може да сметне, че за да стигне до по-вярна преценка на живота, би трябвало да отстрани от пътя си факторите, които изопачават нашата оценка относно равносметката на удоволствието и неудоволствието. Това той може да постигне по два начина. Първо, като докаже, че нашето желание (нагон, воля) внася смущение в трезвата ни преценка за стойността на чувството. Така например ние би трябвало да си кажем, че половата наслада е източник на злото, но обстоятелството, че у нас половият нагон действа силно, ни подвежда да се залъгваме с едно удоволствие, което съвсем не съществува в такава степен. Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания.
Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите.
Той може да си представи нещата по следния начин. Ако някой честолюбив човек реши да си изясни дали до момента, в който се впуска в разсъждения, удоволствието или неудоволствието е имало преобладаващ дял в живота му, при своята преценка той трябва да се освободи от два източника на грешки. Понеже е честолюбив, тази основна черта на неговия характер ще му представи радостите от признанието за неговите постижения през увеличително стъкло, а огорченията поради незачитане - през умаляваща леща. По времето, когато се е сблъсквал с незачитане, той е изпитвал огорчения именно защото е честолюбив, но като спомен те се явяват в по-слаба светлина, докато радостите от признанието, към които е толкова податлив, се запомнят много трайно. За честолюбивия несъмнено е истинска благодат, че това е така.
към текста >>
По времето, когато се е сблъсквал с незачитане, той е изпитвал огорчения именно защото е честолюбив, но
като
спомен те се явяват в по-слаба светлина, до
като
радостите от признанието, към които е толкова податлив, се запомнят много трайно.
Ние искаме да се наслаждаваме, поради което пред себе си признаваме, че насладата ни причинява страдания. Второ, като подложи чувствата на критика и се опита да докаже, че пред познанието на разума обектите, които пораждат чувствата, се оказват илюзии и че те биват разрушавани в мига, когато нашият непрестанно нарастващ интелект прозре илюзиите. Той може да си представи нещата по следния начин. Ако някой честолюбив човек реши да си изясни дали до момента, в който се впуска в разсъждения, удоволствието или неудоволствието е имало преобладаващ дял в живота му, при своята преценка той трябва да се освободи от два източника на грешки. Понеже е честолюбив, тази основна черта на неговия характер ще му представи радостите от признанието за неговите постижения през увеличително стъкло, а огорченията поради незачитане - през умаляваща леща.
По времето, когато се е сблъсквал с незачитане, той е изпитвал огорчения именно защото е честолюбив, но като спомен те се явяват в по-слаба светлина, докато радостите от признанието, към които е толкова податлив, се запомнят много трайно.
За честолюбивия несъмнено е истинска благодат, че това е така. В миговете на самонаблюдение илюзията умалява чувството на неудоволствие. При все това неговата преценка е погрешна. Страданията, над които за него сега се простира едно було, той е трябвало да преживее действително в целия им размер, така че той фактически ги поставя погрешно в сметководната книга на своя живот. За да стигне до правилна оценка, в момента на разсъжденията си честолюбивият би трябвало да се отърси от своето честолюбие.
към текста >>
Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви
като
илюзия онова, което неговото честолюбие му представя
като
реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие.
Но той може да продължи и по-нататък. Може да каже: - Честолюбивият ще си изясни също така, че признанието, към което се стреми, е нещо без стойност. Той сам или с помощта на други ще стигне до убеждението, че един разумен човек не може да държи много на признание от страна на хората, понеже „при всички въпроси, които не са жизнено важни за развитието или пък вече окончателно са решени от науката", винаги може да се гарантира, „че мнозинството не е право и че малцинството е право". „На такава оценка предоставя своето щастие в живота онзи, който превръща честолюбието в своя пътеводна звезда" (Философия на несъзнателното, т. II, стр. 332).
Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото честолюбие му представя като реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие.
Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за предпочитане пред битието. Но докато няма никакво съмнение, че илюзията, причинена от намесата на нагона за честолюбие, води до погрешен резултат при съставяне на равносметката на удоволствието, казаното относно установяването на илюзорния характер на обектите на удоволствието трябва да бъде оспорено. Елиминирането на всички чувства на удоволствие, пораждани от действителни или мними илюзии, от равносметката на удоволствието в живота направо би изопачило тази равносметка. Защото честолюбивият действително се е радвал на признанието от страна на множеството, независимо дали по-късно той самият или някой друг съзнава това признание като илюзия. С това изпитаното радостно усещане ни най-малко не се понижава.
към текста >>
Но до
като
няма никакво съмнение, че илюзията, причинена от намесата на нагона за честолюбие, води до погрешен резултат при съставяне на равносметката на удоволствието, казаното относно установяването на илюзорния характер на обектите на удоволствието трябва да бъде оспорено.
Той сам или с помощта на други ще стигне до убеждението, че един разумен човек не може да държи много на признание от страна на хората, понеже „при всички въпроси, които не са жизнено важни за развитието или пък вече окончателно са решени от науката", винаги може да се гарантира, „че мнозинството не е право и че малцинството е право". „На такава оценка предоставя своето щастие в живота онзи, който превръща честолюбието в своя пътеводна звезда" (Философия на несъзнателното, т. II, стр. 332). Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото честолюбие му представя като реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие. Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за предпочитане пред битието.
Но докато няма никакво съмнение, че илюзията, причинена от намесата на нагона за честолюбие, води до погрешен резултат при съставяне на равносметката на удоволствието, казаното относно установяването на илюзорния характер на обектите на удоволствието трябва да бъде оспорено.
Елиминирането на всички чувства на удоволствие, пораждани от действителни или мними илюзии, от равносметката на удоволствието в живота направо би изопачило тази равносметка. Защото честолюбивият действително се е радвал на признанието от страна на множеството, независимо дали по-късно той самият или някой друг съзнава това признание като илюзия. С това изпитаното радостно усещане ни най-малко не се понижава. Елиминирането на всички подобни „илюзорни" чувства от равносметката на живота съвсем не поставя правилно нашата оценка за чувствата, а заличава от живота действително налични чувства. И защо трябва да се елиминират тези чувства?
към текста >>
Защото честолюбивият действително се е радвал на признанието от страна на множеството, независимо дали по-късно той самият или някой друг съзнава това признание
като
илюзия.
II, стр. 332). Ако честолюбивият си каже всичко това, тогава той трябва да окачестви като илюзия онова, което неговото честолюбие му представя като реалност, следователно и чувствата, свързани със съответните илюзии на неговото честолюбие. Поради тази причина би могло да се каже, че от сметката за стойността на живота трябва да отпаднат също чувствата на удоволствие, произтичащи от илюзии; каквото оставало подир туй, представлявало свободната от илюзии съвкупност на удоволствието в живота, която в сравнение със съвкупността на неудоволствието била толкова малка, че животът не бил никаква наслада и че небитието било за предпочитане пред битието. Но докато няма никакво съмнение, че илюзията, причинена от намесата на нагона за честолюбие, води до погрешен резултат при съставяне на равносметката на удоволствието, казаното относно установяването на илюзорния характер на обектите на удоволствието трябва да бъде оспорено. Елиминирането на всички чувства на удоволствие, пораждани от действителни или мними илюзии, от равносметката на удоволствието в живота направо би изопачило тази равносметка.
Защото честолюбивият действително се е радвал на признанието от страна на множеството, независимо дали по-късно той самият или някой друг съзнава това признание като илюзия.
С това изпитаното радостно усещане ни най-малко не се понижава. Елиминирането на всички подобни „илюзорни" чувства от равносметката на живота съвсем не поставя правилно нашата оценка за чувствата, а заличава от живота действително налични чувства. И защо трябва да се елиминират тези чувства? Който ги има, нему те доставят удоволствие; който ги е превъзмогнал, за него чрез изживяването на превъзмогването (не чрез самодоволно усещане „Какъв човек съм бил! ", а чрез обективните източници на удоволствие, намиращи се в превъзмогването) настъпва макар и одухотворено, но затова пък не по-малко значително удоволствие.
към текста >>
Който намалява стойността на удоволствието поради това, че се поражда от малоценен обект, той прилича на търговец, отбелязващ в сметката си значителна печалба от една фабрика за играчки с четвъртината от сумата, понеже там се произвеждали предмети за записване на
децата
.
", а чрез обективните източници на удоволствие, намиращи се в превъзмогването) настъпва макар и одухотворено, но затова пък не по-малко значително удоволствие. Когато от равносметката на удоволствието биват зачертавани чувства поради връзката им с обекти, които се оказват илюзии, тогава стойността на живота се поставя в зависимост не от количеството, а от качеството на удоволствието, а в това качество - от стойността на пораждащите удоволствие неща. Но ако реша да определя стойността на живота в зависимост от количеството удоволствие или неудоволствие, което той ми носи, тогава не бива да предпоставям нещо друго, чрез което пък да определям стойността или непригодността на удоволствието. Ако кажа, че искам да сравня количеството удоволствие с количеството неудоволствие, за да видя кое е по-голямо, тогава в сметката трябва да включа всичкото удоволствие и неудоволствие в действителните му размери без оглед на това, дали в основата му лежи някаква илюзия или не. Който приписва на едно почиващо на илюзия удоволствие по-малка стойност за живота, отколкото на друго, което може да бъде оправдано пред разума, той поставя стойността на живота в зависимост и от други фактори освен удоволствието.
Който намалява стойността на удоволствието поради това, че се поражда от малоценен обект, той прилича на търговец, отбелязващ в сметката си значителна печалба от една фабрика за играчки с четвъртината от сумата, понеже там се произвеждали предмети за записване на децата.
Следователно илюзорният характер на някои обекти, предизвикващи усещането за удоволствие, трябва изцяло да се остави настрана, когато става дума само за количественото съпоставяне на удоволствието и неудоволствието. Досега препоръчваният от Хартман път на разумно разглеждане на произведеното от живота количество удоволствие и неудоволствие ни доведе дотам, че вече знаем как да съставим сметката, кое да поставим на едната и кое на другата страна на нашата сметководна книга. Но как да бъде извършено изчислението? А и годен ли е разумът да направи равносметката? Търговецът е допуснал грешка в изчисленията си, ако пресметнатата печалба не се покрива със стоката, доказуемо реализирана или подлежаща на реализиране чрез фирмата.
към текста >>
По такъв начин ние се докоснахме до точката, където разумът не е в състояние просто от само себе си да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в живота, а трябва да покаже този превес
като
възприятие.
Но как да бъде извършено изчислението? А и годен ли е разумът да направи равносметката? Търговецът е допуснал грешка в изчисленията си, ако пресметнатата печалба не се покрива със стоката, доказуемо реализирана или подлежаща на реализиране чрез фирмата. И философът непременно ще е допуснал грешка в преценката си, ако не може да приведе доказателства примерно за измъдрувания превес на удоволствието или на неудоволствието в усещането. Засега не искам да подлагам на проверка сметката на песимистите, опиращи се на едно разглеждане на света от позициите на разума; но който трябва да реши дали да остане на жизненото поприще или не, той първо ще поиска доказателство, което да разкрива пресметнатия превес на неудоволствието.
По такъв начин ние се докоснахме до точката, където разумът не е в състояние просто от само себе си да определи превеса на удоволствието или на неудоволствието в живота, а трябва да покаже този превес като възприятие.
За човека реалното е достижимо не в самото понятие, а в мисловно опосредственото взаимно проникване на понятие и възприятие (чувството също е възприятие), (срв. стр.83 сл.) И търговецът ще се откаже от фирмата си едва тогава, когато изчислената от неговия счетоводител загуба на стоки бъде потвърдена от фактите. Ако това не е така, той накарва счетоводителя да направи повторно сметката. Съвсем по същия начин ще постъпи човекът от ежедневието. Ако философът рече да му докаже, че неудоволствието е далеч по-много от удоволствието, само че не го усеща, той ще му отвърне: заблудил си се, премисли нещата още веднъж.
към текста >>
Но до
като
хората все още следвали егоистичните си щения, те били негодни за такъв безкористен труд.
Какво следва от това? Или че не е правилно да се казва, че количеството неудоволствие било по-голямо от количеството удоволствие, или че ние съвсем не поставяме по-нататъшния си живот в зависимост от усещаното количество удоволствие или неудоволствие. По съвсем своеобразен начин песимизмът на Едуард фон Хартман стига дотам, че обявява живота за лишен от стойност поради преобладаващите в него страдания, но при все това отстоява необходимостта да бъде живян. Тази необходимост се състои в това, че посочената по-горе (стр. 184 сл.) цел на живота могла да бъде постигната от човека само с неуморен, всеотдаен труд.
Но докато хората все още следвали егоистичните си щения, те били негодни за такъв безкористен труд.
На същинската си задача те се посвещавали едва след като чрез опита и разума са се убедили, че преследваните от егоизма наслади в живота не могат да бъдат постигнати. По този начин песимистичното убеждение трябва да стане източник на безкористността. Едно възпитание въз основа на песимизма трябва да изкорени егоизма, като покаже неговата безперспективност. Така според този възглед стремежът към удоволствие бил изконно заложен в човешката природа. Едва след като се прозре невъзможността да бъде осъществен, този стремеж отстъпвал мястото си на по-висши задачи на човечеството.
към текста >>
На същинската си задача те се посвещавали едва след
като
чрез опита и разума са се убедили, че преследваните от егоизма наслади в живота не могат да бъдат постигнати.
Или че не е правилно да се казва, че количеството неудоволствие било по-голямо от количеството удоволствие, или че ние съвсем не поставяме по-нататъшния си живот в зависимост от усещаното количество удоволствие или неудоволствие. По съвсем своеобразен начин песимизмът на Едуард фон Хартман стига дотам, че обявява живота за лишен от стойност поради преобладаващите в него страдания, но при все това отстоява необходимостта да бъде живян. Тази необходимост се състои в това, че посочената по-горе (стр. 184 сл.) цел на живота могла да бъде постигната от човека само с неуморен, всеотдаен труд. Но докато хората все още следвали егоистичните си щения, те били негодни за такъв безкористен труд.
На същинската си задача те се посвещавали едва след като чрез опита и разума са се убедили, че преследваните от егоизма наслади в живота не могат да бъдат постигнати.
По този начин песимистичното убеждение трябва да стане източник на безкористността. Едно възпитание въз основа на песимизма трябва да изкорени егоизма, като покаже неговата безперспективност. Така според този възглед стремежът към удоволствие бил изконно заложен в човешката природа. Едва след като се прозре невъзможността да бъде осъществен, този стремеж отстъпвал мястото си на по-висши задачи на човечеството. За нравствения светоглед, който от признаването на песимизма очаква отдаване на неегоистични цели в живота, не може да се каже, че преодолява егоизма в истинския смисъл на думата.
към текста >>
Едно възпитание въз основа на песимизма трябва да изкорени егоизма,
като
покаже неговата безперспективност.
Тази необходимост се състои в това, че посочената по-горе (стр. 184 сл.) цел на живота могла да бъде постигната от човека само с неуморен, всеотдаен труд. Но докато хората все още следвали егоистичните си щения, те били негодни за такъв безкористен труд. На същинската си задача те се посвещавали едва след като чрез опита и разума са се убедили, че преследваните от егоизма наслади в живота не могат да бъдат постигнати. По този начин песимистичното убеждение трябва да стане източник на безкористността.
Едно възпитание въз основа на песимизма трябва да изкорени егоизма, като покаже неговата безперспективност.
Така според този възглед стремежът към удоволствие бил изконно заложен в човешката природа. Едва след като се прозре невъзможността да бъде осъществен, този стремеж отстъпвал мястото си на по-висши задачи на човечеството. За нравствения светоглед, който от признаването на песимизма очаква отдаване на неегоистични цели в живота, не може да се каже, че преодолява егоизма в истинския смисъл на думата. Нравствените идеали били достатъчно силни да овладеят волята едва тогава, когато човекът се уверял, че егоистичният стремеж към удоволствие не може да доведе до удовлетворение. Човекът, чийто егоизъм копнеел за плодовете на удоволствието, ги намирал кисели, защото не можел да ги стигне - обръщал им гръб и се отдавал на безкористен начин на живот.
към текста >>
Едва след
като
се прозре невъзможността да бъде осъществен, този стремеж отстъпвал мястото си на по-висши задачи на човечеството.
Но докато хората все още следвали егоистичните си щения, те били негодни за такъв безкористен труд. На същинската си задача те се посвещавали едва след като чрез опита и разума са се убедили, че преследваните от егоизма наслади в живота не могат да бъдат постигнати. По този начин песимистичното убеждение трябва да стане източник на безкористността. Едно възпитание въз основа на песимизма трябва да изкорени егоизма, като покаже неговата безперспективност. Така според този възглед стремежът към удоволствие бил изконно заложен в човешката природа.
Едва след като се прозре невъзможността да бъде осъществен, този стремеж отстъпвал мястото си на по-висши задачи на човечеството.
За нравствения светоглед, който от признаването на песимизма очаква отдаване на неегоистични цели в живота, не може да се каже, че преодолява егоизма в истинския смисъл на думата. Нравствените идеали били достатъчно силни да овладеят волята едва тогава, когато човекът се уверял, че егоистичният стремеж към удоволствие не може да доведе до удовлетворение. Човекът, чийто егоизъм копнеел за плодовете на удоволствието, ги намирал кисели, защото не можел да ги стигне - обръщал им гръб и се отдавал на безкористен начин на живот. Според песимистите нравствените идеали не били достатъчно силни за преодоляване на егоизма; те обаче изграждали своето господство върху почвата, разчистена преди туй от познанието за безперспективността на егоизма. Ако по естествена предразположеност хората се стремяха към удоволствието, без да им е възможно да го постигнат, тогава унищожаването на битието и избавлението чрез небитието щяха да бъдат единствената разумна цел.
към текста >>
И тъй
като
във всяко същество Бог съществува
като
същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник.
Иначе сътворението би било безцелно. А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа. Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг. Този някой друг ще трябва вместо него да понася несгодите на битието.
И тъй като във всяко същество Бог съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник.
Всичко това предпоставя удоволствието като стойностна мярка за живота. Животът се проявява чрез една съвкупност от нагони (нужди). Ако стойността на живота зависеше от това дали той носи повече удоволствие, или неудоволствие, тогава като лишен от стойност трябва да се окачестви нагонът, който причинява на своя носител предимно неудоволствие. Нека разгледаме нагона и удоволствието по отношение на това дали нагонът може да се измерва чрез удоволствието. За да не събудим подозрение, че в началото на живота поставяме „аристократичната сфера на Духа", ще започнем с една „чисто животинска" нужда, а именно с глада.
към текста >>
Всичко това предпоставя удоволствието
като
стойностна мярка за живота.
А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа. Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг. Този някой друг ще трябва вместо него да понася несгодите на битието. И тъй като във всяко същество Бог съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник.
Всичко това предпоставя удоволствието като стойностна мярка за живота.
Животът се проявява чрез една съвкупност от нагони (нужди). Ако стойността на живота зависеше от това дали той носи повече удоволствие, или неудоволствие, тогава като лишен от стойност трябва да се окачестви нагонът, който причинява на своя носител предимно неудоволствие. Нека разгледаме нагона и удоволствието по отношение на това дали нагонът може да се измерва чрез удоволствието. За да не събудим подозрение, че в началото на живота поставяме „аристократичната сфера на Духа", ще започнем с една „чисто животинска" нужда, а именно с глада. Гладът възниква, когато без нов приток на вещества нашите органи не могат да продължават функционирането си в съответствие със своето предназначение.
към текста >>
Ако стойността на живота зависеше от това дали той носи повече удоволствие, или неудоволствие, тогава
като
лишен от стойност трябва да се окачестви нагонът, който причинява на своя носител предимно неудоволствие.
Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг. Този някой друг ще трябва вместо него да понася несгодите на битието. И тъй като във всяко същество Бог съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник. Всичко това предпоставя удоволствието като стойностна мярка за живота. Животът се проявява чрез една съвкупност от нагони (нужди).
Ако стойността на живота зависеше от това дали той носи повече удоволствие, или неудоволствие, тогава като лишен от стойност трябва да се окачестви нагонът, който причинява на своя носител предимно неудоволствие.
Нека разгледаме нагона и удоволствието по отношение на това дали нагонът може да се измерва чрез удоволствието. За да не събудим подозрение, че в началото на живота поставяме „аристократичната сфера на Духа", ще започнем с една „чисто животинска" нужда, а именно с глада. Гладът възниква, когато без нов приток на вещества нашите органи не могат да продължават функционирането си в съответствие със своето предназначение. Преди всичко гладният се стреми да се засити. Щом подаването на храна се извърши в такава степен, че гладът да престане, тогава е постигнато всичко, което цели нагонът за хранене.
към текста >>
Тази стойност може да се представи
като
дробно число, чийто числител застъпва действително наличната наслада, а знаменателят му - съвкупността от нуждите.
Но действително съществуващата отделна наслада от живота в никаква степен не се намалява. Където се постига задоволяване на желанието, там съответното количество наслада е налице, дори ако в самото желаещо същество или в останалите има освен туй немалко незадоволени нагони. И ако все пак нещо се намалява, то това е стойността на насладата от живота. Задоволяват ли се само част от нуждите на едно живо същество, то получава съответната наслада. Нейната стойност е толкова по-малка, колкото по-малка е насладата в сравнение с цялостното изискване на живота в областта на въпросните желания.
Тази стойност може да се представи като дробно число, чийто числител застъпва действително наличната наслада, а знаменателят му - съвкупността от нуждите.
Дробта има стойност 1, когато числителят и знаменателят са равни, тоест когато всички нужди се задоволяват. Тя ще бъде по-голяма от 1, когато в едно живо същество удоволствието е повече, отколкото изискват неговите желания; а по-малка от 1 ще бъде тогава, когато количеството наслада изостава от съвкупността на желанията. Дробта обаче никога не може да стане нула, щом числителят има дори незначителна стойност. Ако преди смъртта си някой направи окончателна равносметка и си представи количеството наслада, свързано с определен нагон (например с глада), разпределено върху целия живот с всички изисквания на този нагон, изживяното удоволствие може да има доста малка стойност, но без стойност то не може да остане. При постоянно количество наслада стойността на удоволствието от живота намалява с увеличаване на нуждите на едно живо същество.
към текста >>
Когато едно количество удоволствие е по-малко от нашето желание, то намалява стойността на удоволствието, а когато е по-голямо, произвежда неизискван излишък, който бива усещан
като
удоволствие дотогава, докогато по време на наслаждението съумяваме да повишим нашето желание.
Насладата от засищането придобива стойнност само чрез наличието на глада; а стойност с определена величина тя придобива от отношението, в което стои спрямо величината на нашия глад. Неизпълнените изисквания на живота хвърлят сянка също върху задоволените желания и намаляват стойността на изпълнени с наслада часове. Може обаче да се говори и за моментната стойност на едно чувство на удоволствие. Тази стойност е толкова по-малка, колкото по- малко е удоволствието в сравнение с продължителността и силата на нашето желание. За нас пълна стойност има едно количество удоволствие, което по продължителност и степен съвпада точно с нашето желание.
Когато едно количество удоволствие е по-малко от нашето желание, то намалява стойността на удоволствието, а когато е по-голямо, произвежда неизискван излишък, който бива усещан като удоволствие дотогава, докогато по време на наслаждението съумяваме да повишим нашето желание.
Не сме ли в състояние да запазим равновесието между нарастващото удоволствие и повишаването на нашето желание, тогава удоволствието се превръща в неудоволствие. Обектът, който иначе би ни задоволил, ни връхлита противно на нашето желание и ни причинява страдание. Това доказва, че за нас удоволствието има стойност дотогава, докато можем да го измерваме с нашето желание. Една прекомерност от приятно чувство преминава в болка. Това можем да наблюдаваме особено при хора, чието желание за някакъв вид удоволствие е извънредно малко.
към текста >>
Това доказва, че за нас удоволствието има стойност дотогава, до
като
можем да го измерваме с нашето желание.
Тази стойност е толкова по-малка, колкото по- малко е удоволствието в сравнение с продължителността и силата на нашето желание. За нас пълна стойност има едно количество удоволствие, което по продължителност и степен съвпада точно с нашето желание. Когато едно количество удоволствие е по-малко от нашето желание, то намалява стойността на удоволствието, а когато е по-голямо, произвежда неизискван излишък, който бива усещан като удоволствие дотогава, докогато по време на наслаждението съумяваме да повишим нашето желание. Не сме ли в състояние да запазим равновесието между нарастващото удоволствие и повишаването на нашето желание, тогава удоволствието се превръща в неудоволствие. Обектът, който иначе би ни задоволил, ни връхлита противно на нашето желание и ни причинява страдание.
Това доказва, че за нас удоволствието има стойност дотогава, докато можем да го измерваме с нашето желание.
Една прекомерност от приятно чувство преминава в болка. Това можем да наблюдаваме особено при хора, чието желание за някакъв вид удоволствие е извънредно малко. У хора, чийто нагон за хранене е притъпен, яденето лесно предизвиква отвращение. От това също личи, че желанието е стойностен показател за удоволствието. Тук песимистът може да каже, че незадоволеният нагон за хранене носи на света не само неудоволствие от пропуснатата наслада, но и истински страдания, неволи и нищета.
към текста >>
Но тъй
като
задоволяването се цели по определен начин, удоволствието настъпва след изпълнението му дори тогава, когато то неизбежно е съпроводено от превишаващото го неудоволствие.
Жената, която иска да има дете, не сравнява удоволствието, пораждано от неговото притежаване, с количеството неудоволствие, произтичащо от бременността, раждането, грижите по отглеждане на детето и т.н., а с желанието си да има дете. Ние никога не се стремим към някакво абстрактно удоволствие в определен размер, а към конкретно задоволяване по съвсем определен начин. Когато се стремим към едно удоволствие, което трябва да бъде постигнато чрез определен обект или чрез определено усещане, ние не можем да бъдем задоволени, ако получим друг обект, или друго усещане, които ни доставят удоволствие в същия размер. Който се стреми към засищане, удоволствието от него не може да му бъде заменено от друго в същия размер, но може да бъде произведено по заобиколен начин. Само в случай, че нашето желание се стреми най-общо към определено количество удоволствие, то би трябвало да заглъхне незабавно, щом това удоволствие не би могло да се постигне без едно превишаващо го по величина неудоволствие.
Но тъй като задоволяването се цели по определен начин, удоволствието настъпва след изпълнението му дори тогава, когато то неизбежно е съпроводено от превишаващото го неудоволствие.
Поради това, че нагоните на живите същества се движат в определена посока и преследват конкретна цел, отпада възможността възникващото по пътя към тази цел количество неудоволствие да се взема под внимание като равностоен фактор. Когато желанието е толкова силно, че след превъзмогване на неудоволствието - колкото и голямо да е то в абсолютен вид - все още съществува в известна степен, тогава удоволствието от задоволяването му пак може да се изпита в пълен размер. Следователно желанието не поставя неудоволствието в пряка връзка с постигнатото удоволствие, а в непряка, като свързва собствената си величина (в сравнение) с тази на неудоволствието. Въпросът не е дали по-голямо е подлежащото на постигане удоволствие, или неудоволствието, а дали по-голям е стремежът към преследваната цел или съпротивата на възникващото неудоволствие. Ако съпротивата превишава желанието, тогава то се примирява с неизбежното, сковава се и престава да действува.
към текста >>
Поради това, че нагоните на живите същества се движат в определена посока и преследват конкретна цел, отпада възможността възникващото по пътя към тази цел количество неудоволствие да се взема под внимание
като
равностоен фактор.
Ние никога не се стремим към някакво абстрактно удоволствие в определен размер, а към конкретно задоволяване по съвсем определен начин. Когато се стремим към едно удоволствие, което трябва да бъде постигнато чрез определен обект или чрез определено усещане, ние не можем да бъдем задоволени, ако получим друг обект, или друго усещане, които ни доставят удоволствие в същия размер. Който се стреми към засищане, удоволствието от него не може да му бъде заменено от друго в същия размер, но може да бъде произведено по заобиколен начин. Само в случай, че нашето желание се стреми най-общо към определено количество удоволствие, то би трябвало да заглъхне незабавно, щом това удоволствие не би могло да се постигне без едно превишаващо го по величина неудоволствие. Но тъй като задоволяването се цели по определен начин, удоволствието настъпва след изпълнението му дори тогава, когато то неизбежно е съпроводено от превишаващото го неудоволствие.
Поради това, че нагоните на живите същества се движат в определена посока и преследват конкретна цел, отпада възможността възникващото по пътя към тази цел количество неудоволствие да се взема под внимание като равностоен фактор.
Когато желанието е толкова силно, че след превъзмогване на неудоволствието - колкото и голямо да е то в абсолютен вид - все още съществува в известна степен, тогава удоволствието от задоволяването му пак може да се изпита в пълен размер. Следователно желанието не поставя неудоволствието в пряка връзка с постигнатото удоволствие, а в непряка, като свързва собствената си величина (в сравнение) с тази на неудоволствието. Въпросът не е дали по-голямо е подлежащото на постигане удоволствие, или неудоволствието, а дали по-голям е стремежът към преследваната цел или съпротивата на възникващото неудоволствие. Ако съпротивата превишава желанието, тогава то се примирява с неизбежното, сковава се и престава да действува. Поради това, че се цели задоволяване по определен начин, свързаното с него удоволствие придобива значение, което дава възможност след настъпилото задоволяване необходимото количество неудоволствие да се включи в сметката само дотолкова, доколкото то е намалило размера на нашето желание.
към текста >>
Следователно желанието не поставя неудоволствието в пряка връзка с постигнатото удоволствие, а в непряка,
като
свързва собствената си величина (в сравнение) с тази на неудоволствието.
Който се стреми към засищане, удоволствието от него не може да му бъде заменено от друго в същия размер, но може да бъде произведено по заобиколен начин. Само в случай, че нашето желание се стреми най-общо към определено количество удоволствие, то би трябвало да заглъхне незабавно, щом това удоволствие не би могло да се постигне без едно превишаващо го по величина неудоволствие. Но тъй като задоволяването се цели по определен начин, удоволствието настъпва след изпълнението му дори тогава, когато то неизбежно е съпроводено от превишаващото го неудоволствие. Поради това, че нагоните на живите същества се движат в определена посока и преследват конкретна цел, отпада възможността възникващото по пътя към тази цел количество неудоволствие да се взема под внимание като равностоен фактор. Когато желанието е толкова силно, че след превъзмогване на неудоволствието - колкото и голямо да е то в абсолютен вид - все още съществува в известна степен, тогава удоволствието от задоволяването му пак може да се изпита в пълен размер.
Следователно желанието не поставя неудоволствието в пряка връзка с постигнатото удоволствие, а в непряка, като свързва собствената си величина (в сравнение) с тази на неудоволствието.
Въпросът не е дали по-голямо е подлежащото на постигане удоволствие, или неудоволствието, а дали по-голям е стремежът към преследваната цел или съпротивата на възникващото неудоволствие. Ако съпротивата превишава желанието, тогава то се примирява с неизбежното, сковава се и престава да действува. Поради това, че се цели задоволяване по определен начин, свързаното с него удоволствие придобива значение, което дава възможност след настъпилото задоволяване необходимото количество неудоволствие да се включи в сметката само дотолкова, доколкото то е намалило размера на нашето желание. Ако съм страстен любител на панорамните гледки, аз никога не пресмятам колко удоволствие ми доставя гледката от планинския връх, сравнено пряко с неудоволствието от мъчителното изкачване и слизане. Но аз премислям дали след преодоляване на трудностите моето желание за панорамни гледки все още ще бъде достатъчно силно.
към текста >>
Доказателство за правилността на това твърдение е обстоятелството, че когато удоволствието трябва да бъде постигнато с цената на голямо неудоволствие, неговата стойност се преценява
като
по-висока, отколкото ако ни го поднесат
като
неочакван дар.
Поради това, че се цели задоволяване по определен начин, свързаното с него удоволствие придобива значение, което дава възможност след настъпилото задоволяване необходимото количество неудоволствие да се включи в сметката само дотолкова, доколкото то е намалило размера на нашето желание. Ако съм страстен любител на панорамните гледки, аз никога не пресмятам колко удоволствие ми доставя гледката от планинския връх, сравнено пряко с неудоволствието от мъчителното изкачване и слизане. Но аз премислям дали след преодоляване на трудностите моето желание за панорамни гледки все още ще бъде достатъчно силно. Удоволствието и неудоволствието могат да дадат общ резултат само косвено чрез величината на желанието. Така че въпросът не е дали съществува превес на удоволствието, или на неудоволствието, а дали желанието за постигане на удоволствие е достатъчно силно, за да превъзмогне неудоволствието.
Доказателство за правилността на това твърдение е обстоятелството, че когато удоволствието трябва да бъде постигнато с цената на голямо неудоволствие, неговата стойност се преценява като по-висока, отколкото ако ни го поднесат като неочакван дар.
Когато мъките и страданията са отслабили нашето желание, но целта все пак бъде постигната, тогава именно удоволствието нараства в сравнение с все още останалото количество желание. А това съотношение, както показах, представя стойността на удоволствието (срв. стр.198). Друго едно доказателство е това, че живите същества (в това число и човекът) разгръщат своите нагони дотогава, докато са в състояние да понасят противостоящите им страдания и мъки. А борбата за съществуване е само последица от този факт. Наличният живот се стреми към разгръщане, и от борбата се отказва само онази част, чиито желания биват задушавани под гнета на трупащите се затруднения.
към текста >>
Друго едно доказателство е това, че живите същества (в това число и човекът) разгръщат своите нагони дотогава, до
като
са в състояние да понасят противостоящите им страдания и мъки.
Удоволствието и неудоволствието могат да дадат общ резултат само косвено чрез величината на желанието. Така че въпросът не е дали съществува превес на удоволствието, или на неудоволствието, а дали желанието за постигане на удоволствие е достатъчно силно, за да превъзмогне неудоволствието. Доказателство за правилността на това твърдение е обстоятелството, че когато удоволствието трябва да бъде постигнато с цената на голямо неудоволствие, неговата стойност се преценява като по-висока, отколкото ако ни го поднесат като неочакван дар. Когато мъките и страданията са отслабили нашето желание, но целта все пак бъде постигната, тогава именно удоволствието нараства в сравнение с все още останалото количество желание. А това съотношение, както показах, представя стойността на удоволствието (срв. стр.198).
Друго едно доказателство е това, че живите същества (в това число и човекът) разгръщат своите нагони дотогава, докато са в състояние да понасят противостоящите им страдания и мъки.
А борбата за съществуване е само последица от този факт. Наличният живот се стреми към разгръщане, и от борбата се отказва само онази част, чиито желания биват задушавани под гнета на трупащите се затруднения. Всяко живо същество търси храна дотогава, докато липсата й разруши живота му. Човекът също посяга на себе си, когато (с право или без право) вярва, че не може да се добере до житейските цели, заслужаващи според него да бъдат постигнати. Но докато все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания.
към текста >>
Всяко живо същество търси храна дотогава, до
като
липсата й разруши живота му.
Когато мъките и страданията са отслабили нашето желание, но целта все пак бъде постигната, тогава именно удоволствието нараства в сравнение с все още останалото количество желание. А това съотношение, както показах, представя стойността на удоволствието (срв. стр.198). Друго едно доказателство е това, че живите същества (в това число и човекът) разгръщат своите нагони дотогава, докато са в състояние да понасят противостоящите им страдания и мъки. А борбата за съществуване е само последица от този факт. Наличният живот се стреми към разгръщане, и от борбата се отказва само онази част, чиито желания биват задушавани под гнета на трупащите се затруднения.
Всяко живо същество търси храна дотогава, докато липсата й разруши живота му.
Човекът също посяга на себе си, когато (с право или без право) вярва, че не може да се добере до житейските цели, заслужаващи според него да бъдат постигнати. Но докато все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания. Едва философията би трябвало да внуши на човека мнението, че волята има смисъл само тогава, когато удоволствието е по-голямо от неудоволствието; по своята природа той иска да постигне обектите на своето желание, ако може да понесе неизбежното в случая неудоволствие, колкото и голямо да е то. Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което поначало е чуждо на човека. Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може.
към текста >>
Но до
като
все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания.
Друго едно доказателство е това, че живите същества (в това число и човекът) разгръщат своите нагони дотогава, докато са в състояние да понасят противостоящите им страдания и мъки. А борбата за съществуване е само последица от този факт. Наличният живот се стреми към разгръщане, и от борбата се отказва само онази част, чиито желания биват задушавани под гнета на трупащите се затруднения. Всяко живо същество търси храна дотогава, докато липсата й разруши живота му. Човекът също посяга на себе си, когато (с право или без право) вярва, че не може да се добере до житейските цели, заслужаващи според него да бъдат постигнати.
Но докато все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания.
Едва философията би трябвало да внуши на човека мнението, че волята има смисъл само тогава, когато удоволствието е по-голямо от неудоволствието; по своята природа той иска да постигне обектите на своето желание, ако може да понесе неизбежното в случая неудоволствие, колкото и голямо да е то. Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което поначало е чуждо на човека. Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може. Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната. Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока.
към текста >>
Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, до
като
може.
Всяко живо същество търси храна дотогава, докато липсата й разруши живота му. Човекът също посяга на себе си, когато (с право или без право) вярва, че не може да се добере до житейските цели, заслужаващи според него да бъдат постигнати. Но докато все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания. Едва философията би трябвало да внуши на човека мнението, че волята има смисъл само тогава, когато удоволствието е по-голямо от неудоволствието; по своята природа той иска да постигне обектите на своето желание, ако може да понесе неизбежното в случая неудоволствие, колкото и голямо да е то. Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което поначало е чуждо на човека.
Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може.
Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната. Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока. Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие. Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите. Точно както при насладата от хубавите ябълки аз съм се абстрахирал от лошите, по същия начин се заемам със задоволяването на едно желание, след като съм игнорирал възникващите по необходимост страдания.
към текста >>
Точно както при насладата от хубавите ябълки аз съм се абстрахирал от лошите, по същия начин се заемам със задоволяването на едно желание, след
като
съм игнорирал възникващите по необходимост страдания.
Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може. Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната. Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока. Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие. Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите.
Точно както при насладата от хубавите ябълки аз съм се абстрахирал от лошите, по същия начин се заемам със задоволяването на едно желание, след като съм игнорирал възникващите по необходимост страдания.
Дори песимизмът да беше прав в твърдението си, че на света съществува повече неудоволствие, отколкото удоволствие, това нямаше да повлияе върху волята, тъй като живите същества все пак се стремят към остатъка от удоволствието. Ако беше безупречно, емпиричното доказателство, че болката надделява над радостта, щеше да бъде подходящо за показване безперспективността на онова философско направление, което вижда стойността на живота в превеса на удоволствието (евдемонизъм), но не и за представяне на волята въобще като неразумна, защото волята се насочва не към някакъв превес на удоволствието, а към количеството удоволствие, оставащо след приспадане на неудоволствието. Това количество удоволствие все още се явява цел, заслужаваща постигането си. Опити за опровергаването на песимизма са направени чрез твърдението, че било невъзможно да се пресметне превесът на удоволствието или на неудоволствието в света. Възможността за всяко изчисление се опира на това, че според големината им, пресмятаните неща са сравними помежду си.
към текста >>
Дори песимизмът да беше прав в твърдението си, че на света съществува повече неудоволствие, отколкото удоволствие, това нямаше да повлияе върху волята, тъй
като
живите същества все пак се стремят към остатъка от удоволствието.
Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната. Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока. Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие. Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите. Точно както при насладата от хубавите ябълки аз съм се абстрахирал от лошите, по същия начин се заемам със задоволяването на едно желание, след като съм игнорирал възникващите по необходимост страдания.
Дори песимизмът да беше прав в твърдението си, че на света съществува повече неудоволствие, отколкото удоволствие, това нямаше да повлияе върху волята, тъй като живите същества все пак се стремят към остатъка от удоволствието.
Ако беше безупречно, емпиричното доказателство, че болката надделява над радостта, щеше да бъде подходящо за показване безперспективността на онова философско направление, което вижда стойността на живота в превеса на удоволствието (евдемонизъм), но не и за представяне на волята въобще като неразумна, защото волята се насочва не към някакъв превес на удоволствието, а към количеството удоволствие, оставащо след приспадане на неудоволствието. Това количество удоволствие все още се явява цел, заслужаваща постигането си. Опити за опровергаването на песимизма са направени чрез твърдението, че било невъзможно да се пресметне превесът на удоволствието или на неудоволствието в света. Възможността за всяко изчисление се опира на това, че според големината им, пресмятаните неща са сравними помежду си. А всяко неудоволствие и всяко удоволствие имат определена големина (сила и продължителност).
към текста >>
Ако беше безупречно, емпиричното доказателство, че болката надделява над радостта, щеше да бъде подходящо за показване безперспективността на онова философско направление, което вижда стойността на живота в превеса на удоволствието (евдемонизъм), но не и за представяне на волята въобще
като
неразумна, защото волята се насочва не към някакъв превес на удоволствието, а към количеството удоволствие, оставащо след приспадане на неудоволствието.
Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока. Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие. Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите. Точно както при насладата от хубавите ябълки аз съм се абстрахирал от лошите, по същия начин се заемам със задоволяването на едно желание, след като съм игнорирал възникващите по необходимост страдания. Дори песимизмът да беше прав в твърдението си, че на света съществува повече неудоволствие, отколкото удоволствие, това нямаше да повлияе върху волята, тъй като живите същества все пак се стремят към остатъка от удоволствието.
Ако беше безупречно, емпиричното доказателство, че болката надделява над радостта, щеше да бъде подходящо за показване безперспективността на онова философско направление, което вижда стойността на живота в превеса на удоволствието (евдемонизъм), но не и за представяне на волята въобще като неразумна, защото волята се насочва не към някакъв превес на удоволствието, а към количеството удоволствие, оставащо след приспадане на неудоволствието.
Това количество удоволствие все още се явява цел, заслужаваща постигането си. Опити за опровергаването на песимизма са направени чрез твърдението, че било невъзможно да се пресметне превесът на удоволствието или на неудоволствието в света. Възможността за всяко изчисление се опира на това, че според големината им, пресмятаните неща са сравними помежду си. А всяко неудоволствие и всяко удоволствие имат определена големина (сила и продължителност). Усещанията за удоволствие от различен вид също можем да сравняваме поне приблизително според големината им.
към текста >>
Песимистичната етика смята, че гонитбата на щастие трябва да се представи на човека
като
невъзможна, та той да се посвети на същинските си нравствени задачи.
Във всички останали случаи ние не се ръководим изключително от равносметката на удоволствието. Следователно, ако песимистичните етици са на мнение, че чрез доказателството за наличие на по-голямо количество неудоволствие в сравнение с удоволствието подготвят почвата за самоотвержено отдаване на културната работа, те не вземат под внимание, че по своето естество човешката воля не може да се влияе от това познание. Стремежът на хората се съобразява с размера на задоволяването, станало възможно след преодоляване на всички трудности. Надеждата за това задоволяване е основата на човешката дейност. От тази надежда произтича работата на всеки индивид и цялостната културна работа.
Песимистичната етика смята, че гонитбата на щастие трябва да се представи на човека като невъзможна, та той да се посвети на същинските си нравствени задачи.
Но тези нравствени задачи не са нищо друго освен конкретните естествени и духовни нагони, чието задоволяване се цели въпреки съпътстващото го неудоволствие. Следователно гонитбата на щастие, която песимизмът иска да изкорени, изобщо не съществува. А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след като действително е схванал тяхната същност. Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие. Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека.
към текста >>
А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след
като
действително е схванал тяхната същност.
Надеждата за това задоволяване е основата на човешката дейност. От тази надежда произтича работата на всеки индивид и цялостната културна работа. Песимистичната етика смята, че гонитбата на щастие трябва да се представи на човека като невъзможна, та той да се посвети на същинските си нравствени задачи. Но тези нравствени задачи не са нищо друго освен конкретните естествени и духовни нагони, чието задоволяване се цели въпреки съпътстващото го неудоволствие. Следователно гонитбата на щастие, която песимизмът иска да изкорени, изобщо не съществува.
А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след като действително е схванал тяхната същност.
Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие. Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека. Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него. Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища. Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие.
към текста >>
Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща
като
своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие.
От тази надежда произтича работата на всеки индивид и цялостната културна работа. Песимистичната етика смята, че гонитбата на щастие трябва да се представи на човека като невъзможна, та той да се посвети на същинските си нравствени задачи. Но тези нравствени задачи не са нищо друго освен конкретните естествени и духовни нагони, чието задоволяване се цели въпреки съпътстващото го неудоволствие. Следователно гонитбата на щастие, която песимизмът иска да изкорени, изобщо не съществува. А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след като действително е схванал тяхната същност.
Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие.
Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека. Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него. Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища. Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие. С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска.
към текста >>
Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш
като
своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища.
Следователно гонитбата на щастие, която песимизмът иска да изкорени, изобщо не съществува. А полагащите му се задачи човекът изпълнява, защото по силата на своето същество желае да ги изпълнява, след като действително е схванал тяхната същност. Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие. Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека. Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него.
Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища.
Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие. С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска. На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен. Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й. Това именно е същността на всяка действителна воля.
към текста >>
С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме
като
наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска.
Песимистичната етика твърди, че човекът можел да се отдаде на онова, което схваща като своя житейска задача, едва когато се откажел от стремежа към удоволствие. Никоя етика обаче не може да измисля други житейски задачи освен осъществяването на изискваните от човешките желания задоволявания и освен изпълняването на нравствените идеали на човека. Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него. Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища. Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие.
С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска.
На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен. Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й. Това именно е същността на всяка действителна воля. Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив. Нравствените идеали се пораждат от нравственото въображение на човека.
към текста >>
Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана
като
оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, до
като
някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й.
Никоя етика не може да му отнема удоволствието, което той изпитва изпълнявайки желаното от него. Когато песимистът съветва: „Не се стреми към удоволствие, защото никога не можеш да го постигнеш; стреми се към онова, което схващаш като своя задача", трябва да му се отвърне: - Това е естеството на човека, а ако се твърди, че човекът се стремял само към щастието, това е измислица на една философия, поела по погрешни пътища. Човекът се стреми към задоволяване на онова, което желае неговото същество, и си представя конкретните обекти на този стремеж, а не някакво абстрактно „щастие"; изпълнението пък му доставя удоволствие. С постулата си да не се стремим към удоволствие, а към постигане на онова, което схващаме като наша житейска задача, песимистичната етика улучва онова, което човекът по своята същност иска. На човека не му е нужно тепърва да бъде преправян от философията, не му е нужно тепърва да се отрича от природата си, за да бъде нравствен.
Нравствеността се крие в стремежа към дадена цел, схващана като оправдана; преследването и е заложено в същността на човека, докато някое съпътстващо неудоволствие не парализира желанието за постигането й.
Това именно е същността на всяка действителна воля. Етиката не почива върху изкореняването на всякакъв стремеж към удоволствие, за да могат да се възцарят анемични абстрактни идеи там, където не им противостои силен копнеж към наслада от живота, а върху силната, опираща се на идейна интуиция воля, която постига целта си, дори пътят към нея да е трънлив. Нравствените идеали се пораждат от нравственото въображение на човека. Тяхното осъществяване зависи от това да бъдат желани от човека достатъчно силно, за да надвият мъките и страданията. Те са неговите интуиции - движещите сили, впрягани от неговия Дух; той ги желае, защото осъществяването им е негово върховно удоволствие.
към текста >>
Отрече ли се стойността на целта на човешката воля
като
такава, тогава трябва да се вземат стойностните цели на нещо друго, което човекът не иска.
Защото постигането на исканото доставя удоволствие. Хубаво се нарича не онова, което човекът трябва, а което иска да върши, разгръщайки цялостно истинската си човешка природа. Щом някой не признава това, той трябва първо да прогони от човека исканото от него и после отвън да му предпише какво съдържание да придаде на своята воля. Човекът придава стойност на изпълнението на едно желание, понеже то произтича от неговото същество. Постигнатото има своя стойност, понеже е желано.
Отрече ли се стойността на целта на човешката воля като такава, тогава трябва да се вземат стойностните цели на нещо друго, което човекът не иска.
Основаващата се на песимизма етика произтича от незачитането на нравственото въображение. Само онзи, който смята, че индивидуалният човешки дух не е способен сам да определя съдържанието на своя стремеж, може да търси целокупността на волята в копнежа към удоволствие. Човекът без въображение не създава нравствени идеи. Те трябва да му бъдат давани. Физическата природа пък се грижи за това, той да се стреми към задоволяване на низшите си желания.
към текста >>
Той не се стреми към удоволствието, отреждано му
като
подаяние от природата или от Твореца, нито пък изпълнява абстрактния дълг, който е осъзнал
като
такъв, след
като
се е отърсил от стремежа към удоволствие.
От само себе си се разбира, че за полуразвитата човешка натура няма валидност онова, което е правилно за пълноценния човек. От онзи, който чрез възпитание тепърва трябва да бъде доведен дотам, че нравствената му природа да пробие черупката на ниските страсти, не бива да се очаква валидното за зрелия човек. Тук обаче не се целеше да отбележим какво да бъде внушавано на неразвития човек, а какво се съдържа в същността на зрелия човек. Защото целта беше да се докаже възможността за свобода; но свободата не се проявява в действия, породени от сетивна или душевна принуда, а в такива, които се опират на духовни интуиции. Зрелият човек сам определя своята стойност.
Той не се стреми към удоволствието, отреждано му като подаяние от природата или от Твореца, нито пък изпълнява абстрактния дълг, който е осъзнал като такъв, след като се е отърсил от стремежа към удоволствие.
Той постъпва, както иска, сиреч съобразно своите етични интуиции, и усеща постигането на исканото от него като своя истинска наслада от живота. Стойността на живота той определя по отношението между постигнатото и преследваното. Етиката, която подменя волята изцяло с това, което трябва да се направи, а влечението - изцяло с дълга, логично определя стойността на човека по отношението между изискваното от дълга и изпълняваното от човека. Тя измерва човека с мярка, намираща се извън неговото същество. - Развитото тук гледище връща човека към самия него.
към текста >>
Той постъпва, както иска, сиреч съобразно своите етични интуиции, и усеща постигането на исканото от него
като
своя истинска наслада от живота.
От онзи, който чрез възпитание тепърва трябва да бъде доведен дотам, че нравствената му природа да пробие черупката на ниските страсти, не бива да се очаква валидното за зрелия човек. Тук обаче не се целеше да отбележим какво да бъде внушавано на неразвития човек, а какво се съдържа в същността на зрелия човек. Защото целта беше да се докаже възможността за свобода; но свободата не се проявява в действия, породени от сетивна или душевна принуда, а в такива, които се опират на духовни интуиции. Зрелият човек сам определя своята стойност. Той не се стреми към удоволствието, отреждано му като подаяние от природата или от Твореца, нито пък изпълнява абстрактния дълг, който е осъзнал като такъв, след като се е отърсил от стремежа към удоволствие.
Той постъпва, както иска, сиреч съобразно своите етични интуиции, и усеща постигането на исканото от него като своя истинска наслада от живота.
Стойността на живота той определя по отношението между постигнатото и преследваното. Етиката, която подменя волята изцяло с това, което трябва да се направи, а влечението - изцяло с дълга, логично определя стойността на човека по отношението между изискваното от дълга и изпълняваното от човека. Тя измерва човека с мярка, намираща се извън неговото същество. - Развитото тук гледище връща човека към самия него. За истинска стойност на живота то признава само онова, което индивидът смята за такова в съгласие със своята воля.
към текста >>
Разискваното в този раздел може да остане неразбрано, ако някой се е вкопчил в привидното възражение: човешката воля
като
такава е просто неразумна и тази неразумност следва да се докаже на човека, за да проумее, че целта на етичния стремеж трябвало да се крие в окончателно освобождаване от волята.
- Развитото тук гледище връща човека към самия него. За истинска стойност на живота то признава само онова, което индивидът смята за такова в съгласие със своята воля. То не приема нито някаква непризнавана от индивида стойност на живота, нито някаква непроизлязла от него цел в живота. Във всестранно опознатия реален индивид то вижда неговия собствен господар и неговия собствен ценител. ДОБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ (1918 г.).
Разискваното в този раздел може да остане неразбрано, ако някой се е вкопчил в привидното възражение: човешката воля като такава е просто неразумна и тази неразумност следва да се докаже на човека, за да проумее, че целта на етичния стремеж трябвало да се крие в окончателно освобождаване от волята.
Такова псевдовъзражение впрочем ми бе отправено от компетентна страна, като ми бе казано, че тъкмо на философа се полагало да извърши онова, което безмисловността на животните и на повечето хора пропускала, а именно да направи реална равносметка на живота. Но тъкмо отправящият такова възражение не вижда главното: За да се осъществи свободата, носител на волята у човека трябва да бъде интуитивното мислене; в същото време обаче се оказва, че една воля може да се определя и от нещо друго освен от интуицията, а нравственото и неговата стойност се проявяват само в произтичащото от човешкото същество свободно осъществяване на интуицията. Етичният индивидуализъм е подходящ за представяне на нравствеността, с цялото и достойнство, защото той смята за истински нравствено не онова, което по външен начин довежда до съгласуването на една воля с някоя норма, а онова, което човекът поражда, разгръщайки у себе си нравствената воля като брънка на цялостното си същество, така че вършенето на нещо неморално да му се струва обезобразяване, осакатяване на неговото същество.
към текста >>
Такова псевдовъзражение впрочем ми бе отправено от компетентна страна,
като
ми бе казано, че тъкмо на философа се полагало да извърши онова, което безмисловността на животните и на повечето хора пропускала, а именно да направи реална равносметка на живота.
За истинска стойност на живота то признава само онова, което индивидът смята за такова в съгласие със своята воля. То не приема нито някаква непризнавана от индивида стойност на живота, нито някаква непроизлязла от него цел в живота. Във всестранно опознатия реален индивид то вижда неговия собствен господар и неговия собствен ценител. ДОБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ (1918 г.). Разискваното в този раздел може да остане неразбрано, ако някой се е вкопчил в привидното възражение: човешката воля като такава е просто неразумна и тази неразумност следва да се докаже на човека, за да проумее, че целта на етичния стремеж трябвало да се крие в окончателно освобождаване от волята.
Такова псевдовъзражение впрочем ми бе отправено от компетентна страна, като ми бе казано, че тъкмо на философа се полагало да извърши онова, което безмисловността на животните и на повечето хора пропускала, а именно да направи реална равносметка на живота.
Но тъкмо отправящият такова възражение не вижда главното: За да се осъществи свободата, носител на волята у човека трябва да бъде интуитивното мислене; в същото време обаче се оказва, че една воля може да се определя и от нещо друго освен от интуицията, а нравственото и неговата стойност се проявяват само в произтичащото от човешкото същество свободно осъществяване на интуицията. Етичният индивидуализъм е подходящ за представяне на нравствеността, с цялото и достойнство, защото той смята за истински нравствено не онова, което по външен начин довежда до съгласуването на една воля с някоя норма, а онова, което човекът поражда, разгръщайки у себе си нравствената воля като брънка на цялостното си същество, така че вършенето на нещо неморално да му се струва обезобразяване, осакатяване на неговото същество.
към текста >>
Етичният индивидуализъм е подходящ за представяне на нравствеността, с цялото и достойнство, защото той смята за истински нравствено не онова, което по външен начин довежда до съгласуването на една воля с някоя норма, а онова, което човекът поражда, разгръщайки у себе си нравствената воля
като
брънка на цялостното си същество, така че вършенето на нещо неморално да му се струва обезобразяване, осакатяване на неговото същество.
Във всестранно опознатия реален индивид то вижда неговия собствен господар и неговия собствен ценител. ДОБАВКА КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ (1918 г.). Разискваното в този раздел може да остане неразбрано, ако някой се е вкопчил в привидното възражение: човешката воля като такава е просто неразумна и тази неразумност следва да се докаже на човека, за да проумее, че целта на етичния стремеж трябвало да се крие в окончателно освобождаване от волята. Такова псевдовъзражение впрочем ми бе отправено от компетентна страна, като ми бе казано, че тъкмо на философа се полагало да извърши онова, което безмисловността на животните и на повечето хора пропускала, а именно да направи реална равносметка на живота. Но тъкмо отправящият такова възражение не вижда главното: За да се осъществи свободата, носител на волята у човека трябва да бъде интуитивното мислене; в същото време обаче се оказва, че една воля може да се определя и от нещо друго освен от интуицията, а нравственото и неговата стойност се проявяват само в произтичащото от човешкото същество свободно осъществяване на интуицията.
Етичният индивидуализъм е подходящ за представяне на нравствеността, с цялото и достойнство, защото той смята за истински нравствено не онова, което по външен начин довежда до съгласуването на една воля с някоя норма, а онова, което човекът поражда, разгръщайки у себе си нравствената воля като брънка на цялостното си същество, така че вършенето на нещо неморално да му се струва обезобразяване, осакатяване на неговото същество.
към текста >>
3.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В епохата, когато се полагат основите на християнството, всред древната езическа култура се появяват мирогледи, които са
като
едно продължение на Платоновия начин на мислене и които трябва да схващаме
като
един вид задълбочена, одухотворена мъдрост на Мистериите.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
В епохата, когато се полагат основите на християнството, всред древната езическа култура се появяват мирогледи, които са като едно продължение на Платоновия начин на мислене и които трябва да схващаме като един вид задълбочена, одухотворена мъдрост на Мистериите.
Източникът на тези мирогледи е Филон Александрийски (25 г. пр.Хр. до 50 г. сл.Хр.). Процесите, които водят до Божественото, у него се явяват пренесени изцяло във вътрешните дълбини на човешката душа. Би могло да се каже: Светилището на Мистериите, в които Филон търси своето посвещение, е единствено в неговата душа и нейните най-висши изживявания. Той замества процедурите, които се извършваха в светилищата на Мистериите, с един чисто духовен процес.
към текста >>
Божественото се изживява
като
нещо, което не може да се предаде във формата на мисли, на понятия.
Но за душата съществува един път, по който тя може да се издигне над този начин на познание. Тя трябва да излезе вън от това, което нарича свой обикновен „Аз". Тя трябва да се освободи от този „Аз". Тогава тя навлиза в едно състояние на духовно извисяване, на озарение, в което вече знае, мисли и познава не в обикновения смисъл на тези думи. Защото душата се сраства с Божественото, слива се с него.
Божественото се изживява като нещо, което не може да се предаде във формата на мисли, на понятия.
То се изживява. И който го изживява знае, че не може да го предаде никому, защото единственият начин да се добере човек до него е да го изживее. Светът е отражение на тази мистична същност, която човек познава в най-дълбоките глъбини на душата. Светът е произлязъл от невидимия, недостъпния за мисълта Бог. Един непосредствен образ на това Божество е пълната с мъдрост хармония на света, който познаваме чрез сетивата.
към текста >>
Това, което той изживява
като
Дух в себе си, е Мировият Дух.
Когато човек се прониква с познание, той се съединява с Логоса. Логосът се въплътява в него. Личността, която е развила духовното в себе си, е носител на Логоса. Над Логоса стои Бог, а под него е преходният свят. Човекът е призван да свърже веригата между Логоса и Бога.
Това, което той изживява като Дух в себе си, е Мировият Дух.
Подобни представи ни напомнят направо за това, как Питагорейците са схващали света и човека. Питагорейците търсят ядрото на съществуванието във вътрешния живот. Обаче вътрешният живот има съзнание за своята космическа дейност. Думите на Августин: „Ние виждаме всички неща, които са направени, защото те са; но те са, защото Бог ги вижда", произхождат от един начин на мислене, близък до този на Филон. А относно това, какво и чрез какво виждаме, той прибавя: „И понеже те са, ние ги виждаме външно; и понеже те са съвършени, ние ги виждаме вътрешно." У Платон намираме същата представа.
към текста >>
Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява
като
„първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон.
Описаното в Стария Завет представлява за него образи на вътрешни душевни процеси. Библията разказва за сътворението на света. Който взема това за описание на външни събития, той ги познава само на половина. Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята. И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата.
Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон.
Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро." Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа. Ето как историята на сътворението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно. Според убеждението на Филон, разказът от Мойсей може да се употреби за написване историята на душата, търсеща Бога. Така всички неща в Библията приемат един дълбок символичен характер.
към текста >>
Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението
като
съдба на собствената си душа.
Който взема това за описание на външни събития, той ги познава само на половина. Вярно е, че е писано: „В начало Бог създаде небето и земята. И Земята бе пуста и неустроена и тъмнина бе в бездната, и Духът Божи се носеше над водите." Обаче истинският, дълбокият смисъл на тези думи, трябва да бъде изживян в глъбините на душата. Трябва да бъде намерен Богът в душата и тогава той се явява като „първичната Светлина, която изпраша безброй лъчи и която сетивата не могат да възприемат, а само мисълта." Така се изразява Филон. Почти както в Библията намираме следните думи и у Платон (в Тимей): „Когато Отец, който е създал Вселената, видя, че тя бе станала жив и одушевен образ на вечните богове, той се възрадва." В Библията четем: „И Бог видя, че това бе добро."
Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа.
Ето как историята на сътворението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно. Според убеждението на Филон, разказът от Мойсей може да се употреби за написване историята на душата, търсеща Бога. Така всички неща в Библията приемат един дълбок символичен характер. Филон става тълкувател на този символичен смисъл. Той чете Библията като история на душата.
към текста >>
Той чете Библията
като
история на душата.
Да познае човек Божественото, означава, както Платон и мъдростта на Мистериите казват: да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа. Ето как историята на сътворението и историята на душата, която се издига до Божественото, се сливат в едно. Според убеждението на Филон, разказът от Мойсей може да се употреби за написване историята на душата, търсеща Бога. Така всички неща в Библията приемат един дълбок символичен характер. Филон става тълкувател на този символичен смисъл.
Той чете Библията като история на душата.
Приемайки този начин да се чете Библията, Филон се съобразява с едно духовно течение на своята епоха, което черпи от мъдростта на Мистериите. Той приписва същия начин на тълкуване и на терапевтите. „Те притежават също съчинения на древни писатели, които някога са ръководили тяхната школа и са остави ли много обяснения относно метода, употребяван в алегорическите писания... При тях тълкуването на тези писания е насочено върху по-дълбокия смисъл на алегорическите разкази." Така Филон насочва своето внимание върху по-дълбокия смисъл на „алегоричните" разкази от Стария Завет. Нека си представим до къде можеше да доведе подобно тълкуване. Когато четем историята на сътворението, ние намираме в нея не само един външен разказ, но образец на пътя, по който трябва да върви душата, за да стигне до Божественото.
към текста >>
В този смисъл за Филон и онези, които са мислили
като
него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното.
Нека сега да го изживеем вътрешно. Човек излиза от Египет, страната на преходния свят, минава през лишенията, които довеждат до подтискане на сетивния свят, и навлиза в обетованата земя на душата, постига Вечното. У Филон всичко това е вътрешен процес. Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата. Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос.
В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното.
По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят. Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си? Злото за тях е започнало с дръзновението, с порива за осъществяване, с удоволствието да принадлежат само на себе си.
към текста >>
Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй
като
по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй
като
те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си?
Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос. В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното. По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят.
Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си?
Злото за тях е започнало с дръзновението, с порива за осъществяване, с удоволствието да принадлежат само на себе си. В тях се ражда желанието да се прославят и те се втурват към изпълняване на това желание. Така те стигат в погрешния път, в пълно падение и губят познанието за собствения си произход от духовния свят, както децата, преждевременно разделени от родителите и отнесени далече, не знаят кои са самите те и техните родители." Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност. Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие."
към текста >>
Така те стигат в погрешния път, в пълно падение и губят познанието за собствения си произход от духовния свят, както
децата
, преждевременно разделени от родителите и отнесени далече, не знаят кои са самите те и техните родители."
Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят. Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си? Злото за тях е започнало с дръзновението, с порива за осъществяване, с удоволствието да принадлежат само на себе си. В тях се ражда желанието да се прославят и те се втурват към изпълняване на това желание.
Така те стигат в погрешния път, в пълно падение и губят познанието за собствения си произход от духовния свят, както децата, преждевременно разделени от родителите и отнесени далече, не знаят кои са самите те и техните родители."
Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност. Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие." Трябва да признаем, че този мироглед има дълбоко сходство с християнството. Последователите на Христовата църква казват: „Това, което стана отначало, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана отначало, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно като Слово на Живота. По този начин в развитието на древния мироглед става едно разцепление.
към текста >>
Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести
като
злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие."
Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си? Злото за тях е започнало с дръзновението, с порива за осъществяване, с удоволствието да принадлежат само на себе си. В тях се ражда желанието да се прославят и те се втурват към изпълняване на това желание. Така те стигат в погрешния път, в пълно падение и губят познанието за собствения си произход от духовния свят, както децата, преждевременно разделени от родителите и отнесени далече, не знаят кои са самите те и техните родители." Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност.
Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие."
Трябва да признаем, че този мироглед има дълбоко сходство с християнството. Последователите на Христовата църква казват: „Това, което стана отначало, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана отначало, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно като Слово на Живота. По този начин в развитието на древния мироглед става едно разцепление. От една страна, той довежда до една идея за Христос, която има отношение само с чисто духовното, какъвто е примерът с неоплатонизма и други подобни нему мирогледи; от друга страна, той довежда до сливане на тази идея за Христос с едно историческо явление, а именно личността на Исус. Евангелистът Йоан свързва тези два мирогледа.
към текста >>
Последователите на Христовата църква казват: „Това, което стана отначало, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана отначало, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно
като
Слово на Живота.
В тях се ражда желанието да се прославят и те се втурват към изпълняване на това желание. Така те стигат в погрешния път, в пълно падение и губят познанието за собствения си произход от духовния свят, както децата, преждевременно разделени от родителите и отнесени далече, не знаят кои са самите те и техните родители." Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност. Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие." Трябва да признаем, че този мироглед има дълбоко сходство с християнството.
Последователите на Христовата църква казват: „Това, което стана отначало, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана отначало, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно като Слово на Живота.
По този начин в развитието на древния мироглед става едно разцепление. От една страна, той довежда до една идея за Христос, която има отношение само с чисто духовното, какъвто е примерът с неоплатонизма и други подобни нему мирогледи; от друга страна, той довежда до сливане на тази идея за Христос с едно историческо явление, а именно личността на Исус. Евангелистът Йоан свързва тези два мирогледа. „В началото бе Словото." Това убеждение той споделя с неоплатониците. Словото става Дух вътре в душата: това заключение правят неоплатониците.
към текста >>
Като
духовна представа, тази важна мисъл на християнството беше отдавна и предварително отбелязана.
Словото стана плът в Исус, това заключение прави евангелистът Йоан и заедно с него цялата християнска общност Интимният смисъл, който показва как самото Слово можа да стане плът, е вложен в цялото развитие на древните мирогледи. Платон разказва за макрокосмичното събитие: Бог разпъна мировата душа на кръст върху световното тяло. Тази мирова душа е Логосът. Ако Логосът трябва да стане плът, в своя живот в плътта, той трябва да повтори мировия космически процес. Той трябва да бъде прикован на кръста и да възкръсне.
Като духовна представа, тази важна мисъл на християнството беше отдавна и предварително отбелязана.
Тази мисъл става лична опитност на миста чрез „посвещението". Като събитие, което има значение за цялото човечество, тя трябваше да бъде осъществена от „Словото, станало човек". Следователно това, което е било един мистериен процес в древното развитие на мъдростта, става историческо събитие чрез християнството. Така християнството изпълни не само предсказаното от еврейските пророци, но и това, което предварително беше вложено в Мистериите. Кръстът на Голгота е целият култ на древните Мистерии, съсредоточен в един факт.
към текста >>
Като
събитие, което има значение за цялото човечество, тя трябваше да бъде осъществена от „Словото, станало човек".
Тази мирова душа е Логосът. Ако Логосът трябва да стане плът, в своя живот в плътта, той трябва да повтори мировия космически процес. Той трябва да бъде прикован на кръста и да възкръсне. Като духовна представа, тази важна мисъл на християнството беше отдавна и предварително отбелязана. Тази мисъл става лична опитност на миста чрез „посвещението".
Като събитие, което има значение за цялото човечество, тя трябваше да бъде осъществена от „Словото, станало човек".
Следователно това, което е било един мистериен процес в древното развитие на мъдростта, става историческо събитие чрез християнството. Така християнството изпълни не само предсказаното от еврейските пророци, но и това, което предварително беше вложено в Мистериите. Кръстът на Голгота е целият култ на древните Мистерии, съсредоточен в един факт. Ние срещаме този кръст първо в древните мирогледи; като неповторимо събитие, имащо значение за цялото човечество, ние го срещаме и в началото на християнството. Християнството като мистичен факт е една еволюционна степен в развитието на човечеството; събитията както в Мистериите, така и в обусловените от тях действия, са една подготовка за този мистичен факт.
към текста >>
Ние срещаме този кръст първо в древните мирогледи;
като
неповторимо събитие, имащо значение за цялото човечество, ние го срещаме и в началото на християнството.
Тази мисъл става лична опитност на миста чрез „посвещението". Като събитие, което има значение за цялото човечество, тя трябваше да бъде осъществена от „Словото, станало човек". Следователно това, което е било един мистериен процес в древното развитие на мъдростта, става историческо събитие чрез християнството. Така християнството изпълни не само предсказаното от еврейските пророци, но и това, което предварително беше вложено в Мистериите. Кръстът на Голгота е целият култ на древните Мистерии, съсредоточен в един факт.
Ние срещаме този кръст първо в древните мирогледи; като неповторимо събитие, имащо значение за цялото човечество, ние го срещаме и в началото на християнството.
Християнството като мистичен факт е една еволюционна степен в развитието на човечеството; събитията както в Мистериите, така и в обусловените от тях действия, са една подготовка за този мистичен факт.
към текста >>
Християнството
като
мистичен факт е една еволюционна степен в развитието на човечеството; събитията както в Мистериите, така и в обусловените от тях действия, са една подготовка за този мистичен факт.
Като събитие, което има значение за цялото човечество, тя трябваше да бъде осъществена от „Словото, станало човек". Следователно това, което е било един мистериен процес в древното развитие на мъдростта, става историческо събитие чрез християнството. Така християнството изпълни не само предсказаното от еврейските пророци, но и това, което предварително беше вложено в Мистериите. Кръстът на Голгота е целият култ на древните Мистерии, съсредоточен в един факт. Ние срещаме този кръст първо в древните мирогледи; като неповторимо събитие, имащо значение за цялото човечество, ние го срещаме и в началото на християнството.
Християнството като мистичен факт е една еволюционна степен в развитието на човечеството; събитията както в Мистериите, така и в обусловените от тях действия, са една подготовка за този мистичен факт.
към текста >>
4.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
10 Доскоро всеки, който би се осмелил да говори за "жизнена сила", щеше да бъде посочен
като
пример за ненаучност.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ СТР.
10 Доскоро всеки, който би се осмелил да говори за "жизнена сила", щеше да бъде посочен като пример за ненаучност.
Днес тук и там в научните среди хората отново се обръщат към тази идея, която на времето беше общопризната. Ако внимателно се вгледаме в съвременните тенденции на науката, ще установим една много по-последователна логика всред тези, които не искат и да чуят за някаква "жизнена сила". Тя изобщо не принадлежи към това, което наричаме "природни сили". Който не иска да се издигне над мисловните навици на съвременната наука, не би трябвало да говори за "жизнена сила". Едва предпоставките и начинът на мислене, извлечени от "Науката за духа", ни позволяват да пристъпим към тези неща без никакво вътрешно противоречие.
към текста >>
Книгата на един толкова изтъкнат естествоизпитател
като
Оскар Хертвиг: "Развитието на организмите.
Ако внимателно се вгледаме в съвременните тенденции на науката, ще установим една много по-последователна логика всред тези, които не искат и да чуят за някаква "жизнена сила". Тя изобщо не принадлежи към това, което наричаме "природни сили". Който не иска да се издигне над мисловните навици на съвременната наука, не би трябвало да говори за "жизнена сила". Едва предпоставките и начинът на мислене, извлечени от "Науката за духа", ни позволяват да пристъпим към тези неща без никакво вътрешно противоречие. Дори онези мислители, които предпочитат да изграждат своите възгледи на чисто научна основа, напоследък изоставят убежденията, валидни за втората половина на 19 век, според които всички явления на живота могат да се обяснят само със силите, действуващи в неживата природа.
Книгата на един толкова изтъкнат естествоизпитател като Оскар Хертвиг: "Развитието на организмите.
Опровержение на дарвиновата теория за случайността", е научно произведение с голяма стойност. То се противопоставя на хипотезата, според която животът се формира единствено от сбора на физическите и химически закономерности. Забележително е също, че всред представителите на т. нар. неовитализъм отново си пробива път идеята за една присъща на живите същества сила, която в миналото наричаха "жизнена сила". Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение.
към текста >>
Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава
като
"сетива".
То се противопоставя на хипотезата, според която животът се формира единствено от сбора на физическите и химически закономерности. Забележително е също, че всред представителите на т. нар. неовитализъм отново си пробива път идеята за една присъща на живите същества сила, която в миналото наричаха "жизнена сила". Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение. Тук става дума не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание.
Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива".
От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз. Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н. КЪМ СТР. 13-20 За някого би могло да изглежда, сякаш описаното в тази книга разделяне на човешкото същество произтича от едно чисто произволно обособяване на различни съставни части в цялостния душевен живот. Налага се да изтъкнем, че това разделяне на цялостния душевен живот има значение, подобно на онова, което установяваме при появата на седемте цвята, след като светлината е преминала през една призма.
към текста >>
Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия
като
зрение, слух и т.н.
неовитализъм отново си пробива път идеята за една присъща на живите същества сила, която в миналото наричаха "жизнена сила". Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение. Тук става дума не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание. Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива". От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз.
Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н.
КЪМ СТР. 13-20 За някого би могло да изглежда, сякаш описаното в тази книга разделяне на човешкото същество произтича от едно чисто произволно обособяване на различни съставни части в цялостния душевен живот. Налага се да изтъкнем, че това разделяне на цялостния душевен живот има значение, подобно на онова, което установяваме при появата на седемте цвята, след като светлината е преминала през една призма. Това, което физикът прави за да обясни светлинните явления след като призмата е разложила светлината на седем цвята същото извършва и духовният изследовател по отношение на душевния свят и неговата природа. Седемте съставни части на душата далеч не са някаква абстрактна измислица, която важи в пълна сила и за седемте цвята, на които призмата разлага светлината.
към текста >>
Налага се да изтъкнем, че това разделяне на цялостния душевен живот има значение, подобно на онова, което установяваме при появата на седемте цвята, след
като
светлината е преминала през една призма.
Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива". От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз. Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н. КЪМ СТР. 13-20 За някого би могло да изглежда, сякаш описаното в тази книга разделяне на човешкото същество произтича от едно чисто произволно обособяване на различни съставни части в цялостния душевен живот.
Налага се да изтъкнем, че това разделяне на цялостния душевен живот има значение, подобно на онова, което установяваме при появата на седемте цвята, след като светлината е преминала през една призма.
Това, което физикът прави за да обясни светлинните явления след като призмата е разложила светлината на седем цвята същото извършва и духовният изследовател по отношение на душевния свят и неговата природа. Седемте съставни части на душата далеч не са някаква абстрактна измислица, която важи в пълна сила и за седемте цвята, на които призмата разлага светлината. И в двата случая деленето се основава на самите факти и тяхната вътрешна природа. Разликата е тази, че седемте съставни цвята на светлината стават видими чрез един външен процес, докато седемте съставни части на душата стават видими чрез духовното наблюдение върху нейната истинска природа. А истинската природа на душата изобщо не може да бъде разбрана без споменатото обособяване на нейните седем части.
към текста >>
Това, което физикът прави за да обясни светлинните явления след
като
призмата е разложила светлината на седем цвята същото извършва и духовният изследовател по отношение на душевния свят и неговата природа.
От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз. Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н. КЪМ СТР. 13-20 За някого би могло да изглежда, сякаш описаното в тази книга разделяне на човешкото същество произтича от едно чисто произволно обособяване на различни съставни части в цялостния душевен живот. Налага се да изтъкнем, че това разделяне на цялостния душевен живот има значение, подобно на онова, което установяваме при появата на седемте цвята, след като светлината е преминала през една призма.
Това, което физикът прави за да обясни светлинните явления след като призмата е разложила светлината на седем цвята същото извършва и духовният изследовател по отношение на душевния свят и неговата природа.
Седемте съставни части на душата далеч не са някаква абстрактна измислица, която важи в пълна сила и за седемте цвята, на които призмата разлага светлината. И в двата случая деленето се основава на самите факти и тяхната вътрешна природа. Разликата е тази, че седемте съставни цвята на светлината стават видими чрез един външен процес, докато седемте съставни части на душата стават видими чрез духовното наблюдение върху нейната истинска природа. А истинската природа на душата изобщо не може да бъде разбрана без споменатото обособяване на нейните седем части. Чрез трите си части: физическо тяло, жизнено тяло и душевно тяло, душата принадлежи към преходния свят; с другите си четири части тя пуска своите корени във вечността.
към текста >>
Разликата е тази, че седемте съставни цвята на светлината стават видими чрез един външен процес, до
като
седемте съставни части на душата стават видими чрез духовното наблюдение върху нейната истинска природа.
13-20 За някого би могло да изглежда, сякаш описаното в тази книга разделяне на човешкото същество произтича от едно чисто произволно обособяване на различни съставни части в цялостния душевен живот. Налага се да изтъкнем, че това разделяне на цялостния душевен живот има значение, подобно на онова, което установяваме при появата на седемте цвята, след като светлината е преминала през една призма. Това, което физикът прави за да обясни светлинните явления след като призмата е разложила светлината на седем цвята същото извършва и духовният изследовател по отношение на душевния свят и неговата природа. Седемте съставни части на душата далеч не са някаква абстрактна измислица, която важи в пълна сила и за седемте цвята, на които призмата разлага светлината. И в двата случая деленето се основава на самите факти и тяхната вътрешна природа.
Разликата е тази, че седемте съставни цвята на светлината стават видими чрез един външен процес, докато седемте съставни части на душата стават видими чрез духовното наблюдение върху нейната истинска природа.
А истинската природа на душата изобщо не може да бъде разбрана без споменатото обособяване на нейните седем части. Чрез трите си части: физическо тяло, жизнено тяло и душевно тяло, душата принадлежи към преходния свят; с другите си четири части тя пуска своите корени във вечността. В "единната душа" преходното и вечното са неразделно свързани. Ако не вникнем в описаното делене на душата, не можем да обхванем и нейните връзки с Космоса. Нека да прибегнем до следното сравнение.
към текста >>
Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение
като
една външна сила.
КЪМ СТР. 13 Духовнонаучните изложения следва да бъдат приемани в техния точен смисъл. Защото цялата им стойност се състои в точното формулиране на идеите. Ако например във фразата: "При животното усещанията не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания" пренебрегнем думата "самостоятелни", лесно бихме стигнали до погрешното становище, че в животинските усещания или инстинкти не се намесват никакви мисли. Обаче истинската Наука за духа почива върху познанието, според което всички вътрешни изживявания на животното (както и на всяко съществувание изобщо) са изцяло проникнати от мисли.
Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение като една външна сила.
Този групов Аз не се намира във физическия свят, както Азът на човека, а упражнява своите действия от душевния свят. (По-точни описания ще намери те в моята "Тайна наука") Същественото при човека е, че вътре в него мислите водят един самостоятелен живот и биват изживявани като мисли непосредствено, а не по косвен път на усещанията. КЪМ СТР. 14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа. Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът".
към текста >>
(По-точни описания ще намери те в моята "Тайна наука") Същественото при човека е, че вътре в него мислите водят един самостоятелен живот и биват изживявани
като
мисли непосредствено, а не по косвен път на усещанията.
Защото цялата им стойност се състои в точното формулиране на идеите. Ако например във фразата: "При животното усещанията не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания" пренебрегнем думата "самостоятелни", лесно бихме стигнали до погрешното становище, че в животинските усещания или инстинкти не се намесват никакви мисли. Обаче истинската Наука за духа почива върху познанието, според което всички вътрешни изживявания на животното (както и на всяко съществувание изобщо) са изцяло проникнати от мисли. Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение като една външна сила. Този групов Аз не се намира във физическия свят, както Азът на човека, а упражнява своите действия от душевния свят.
(По-точни описания ще намери те в моята "Тайна наука") Същественото при човека е, че вътре в него мислите водят един самостоятелен живот и биват изживявани като мисли непосредствено, а не по косвен път на усещанията.
КЪМ СТР. 14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа. Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът". Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази дума, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза. КЪМ СТР.
към текста >>
Ако
децата
само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът".
Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение като една външна сила. Този групов Аз не се намира във физическия свят, както Азът на човека, а упражнява своите действия от душевния свят. (По-точни описания ще намери те в моята "Тайна наука") Същественото при човека е, че вътре в него мислите водят един самостоятелен живот и биват изживявани като мисли непосредствено, а не по косвен път на усещанията. КЪМ СТР. 14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа.
Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът".
Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази дума, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза. КЪМ СТР. 17-19 Истинската същност на "интуицията" е описана в моите книги "Как се постигат познания за висшите светове? " и "Въведение в Тайната наука". При недобро внимание, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук.
към текста >>
Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането,
като
при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот.
" и "Въведение в Тайната наука". При недобро внимание, лесно би могло да се намери известно противоречие в употребата на този израз на определени места в посочените две книги, за разлика от смисъла, който влагам тук. Това противоречие напълно изчезва, ако си припомним, че за свръхсетивното познание, реалността на духовния свят, постигана чрез интуицията, се проявява пред Духът-Себе в своята най-низша степен, както и външното битие се проявява в света на усещанията. КЪМ СТР. 20 Относно "превъплъщението на духа и съдбата".
Нека да се има предвид, че в тази глава аз се опитах да изградя представи, позволяващи да разглеждаме до каква степен човешкия живот и човешката съдба свидетелствуват за прераждането, като при това прибягнах не до определени духовнонаучни факти, а до едно чисто мисловно обхващане на самия човешки живот.
Естествено, тези представи ще изглеждат твърде съмнителни за онзи, който е свикнал само с общоприетите, "здраво подплатени" представи, отнасящи се до еднократния живот на човек. които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото.
към текста >>
От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или
като
случайност, или
като
резултат от определени външни причини.
които ръководят нашата съдба. Ето защо ние сме длъжни да потърсим други представи, които само привидно противоречат на общоприетите представи. Ако не ги потърсим, това означава принципен отказ от възможността да обхванем душевните явления с помощта на мисленето, нещо което постигаме в условията на физическия свят. Подобен възглед не отдава никакво значение на факт, че един "удар на съдбата", засягащ Аза, е твърде близък до всичко онова, което се разиграва в областта на усещанията, когато чрез спомена извикваме в съзнанието едно аналогично събитие от миналото. Ако обаче се опитаме да вникнем в начина, по който даден човек изживява удара на съдбата, ние ще успеем да разграничим това изживяване от мнението, което се поражда в случай, че извеждаме нашите заключения само от видимия външен свят, изключвайки каквато и да е жива връзка между травмиращото събитие и Азът.
От тази гледна точка "ударът" ще изглежда или като случайност, или като резултат от определени външни причини.
И понеже може да се случи така, че "ударът на съдбата да бъде не следствие, а причина, чиито следствия ще се проявят едва по-късно, хората са склонни да обобщават тези случаи и да изключват всякакви други възможности. Те им обръщат внимание едва когато житейският опит тласне техните разсъждения в определена посока, добре доловена от Гьотевия приятел Кнебел. В едно от писмата си той пише: "Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим че в съдбата на повечето хора съществува определен план, който им е наложен или от тяхната собствена природа, или от външни обстоятелства. Колкото разнообразни и променливи да са техните жизнени условия, в крайна сметка проличава едно цяло, една съгласуваност... Ръката на съдбата, колкото и да са скрити нейните действия, се проявява съвсем ясно: тя може да бъде задвижена както от външни, така и от вътрешни импулси, а много често дори от коренно противоположни мотиви колкото и объркан да е един живот, в него винаги може да се открие определена посока, определена тенденция". Подобно твърдение лесно може да бъде оспорени, особено от хора, които просто не желаят да насочат своето внимание към същинския произход на душевните изживявания.
към текста >>
Ако "ударът на съдбата" засяга човека по време на физическия живот, душевната нагласа, характерна за този живот, ще го възприемаме
като
нещо, което е в противоречие с човешката воля: обаче през периода между смъртта и новото раждане, в душата пулсира една сила подобна на волята която неумолимо води човека към времето и мястото, където той ще понесе ударите на съдбата.
Тази грешка може да бъде избегната, само ако на думите заети по необходимост от областта на човешките взаимоотношения се придаде един много по-висш смисъл, който премахва от тях ограниченото човешко тълкуване, за да ги обогати с нещо съвършено ново, до което се приближаваме в онези моменти от живота, когато, така да се каже, се издигаме над самите себе си. КЪМ СТР. 45 По-големи подробности за "духовното слово" ще намерите в моята книга "Въведение в Тайната наука". КЪМ СТР. 49 Когато тук заявявам, че "човекът, достигнал тази степен, сам определя целите, към които ще се стреми през следващото въплъщение", аз искам да загатна за особено състояние на душата, в което се намира тя през периода между смъртта и новото раждане.
Ако "ударът на съдбата" засяга човека по време на физическия живот, душевната нагласа, характерна за този живот, ще го възприемаме като нещо, което е в противоречие с човешката воля: обаче през периода между смъртта и новото раждане, в душата пулсира една сила подобна на волята която неумолимо води човека към времето и мястото, където той ще понесе ударите на съдбата.
Сега душата вижда своето несъвършенство, дължащо се на предишните земни животи и най-вече на допуснатите злодеяния или неправилни мисли. През периода между смъртта и новото раждане, у нея се пробужда един подтик, подобен на волята, който я кара да отстрани това несъвършенство. Следователно, тя създава в себе си определена тенденция, според която в следващия живот ще се устреми към едно или друго нещастие, за да отстрани несъвършенствата чрез понесеното страдание. Въплъщавайки се във физическото тяло, душата дори не подозира, че тя сама се стреми към "ударите на съдбата" още по времето на своето чисто духовно съществувание. С други думи, това което от гледна точка на земния живот изглежда крайно нежелателно и отблъскващо, е било пожелано от душата още преди физическото раждане на човека.
към текста >>
Свръхсетивните възприятия идват
като
дар от духовния свят.
Да, всеки би могъл да поиска следното: Лицата, претендиращи че виждат аурата, да бъдат събрани заедно с други, за да получат впечатлението от тяхната аура и да разкажат какви мисли и чувства откриват те там. Ако техните описания съвпадат и ако се установи, че наблюдаваните лица действително имат посочените мисли и чувства, тогава може да се приеме нали чието на човешката аура. Несъмнено, това е казано напълно в духа на естественонаучното мислене. Обаче нека да размислим и върху следното: Работата, която духовният изследовател извършва над своята душа и която ще развие у него способността за духовно виждане, има за цел той да постигне тъкмо тази способност. А дали в конкретния случай той ще долови нещо от духовния свят и какво ще бъде то, това вече не зависи от него.
Свръхсетивните възприятия идват като дар от духовния свят.
Той не може да ги предизвика, а трябва да изчака тяхното появяване. Неговите лични намерения за ускоряване на този род възприятия, изобщо не могат да бъдат разглеждани като пораждащ фактор. Обаче всеки експеримент, замислен в духа на естественонаучното мислене, насърчава тъкмо тези намерения. Само че духовният свят не се подчинява на заповеди. Ако все пак трябва да се направи подобен опит, той ще стане под ръководството на духовния свят.
към текста >>
Неговите лични намерения за ускоряване на този род възприятия, изобщо не могат да бъдат разглеждани
като
пораждащ фактор.
Несъмнено, това е казано напълно в духа на естественонаучното мислене. Обаче нека да размислим и върху следното: Работата, която духовният изследовател извършва над своята душа и която ще развие у него способността за духовно виждане, има за цел той да постигне тъкмо тази способност. А дали в конкретния случай той ще долови нещо от духовния свят и какво ще бъде то, това вече не зависи от него. Свръхсетивните възприятия идват като дар от духовния свят. Той не може да ги предизвика, а трябва да изчака тяхното появяване.
Неговите лични намерения за ускоряване на този род възприятия, изобщо не могат да бъдат разглеждани като пораждащ фактор.
Обаче всеки експеримент, замислен в духа на естественонаучното мислене, насърчава тъкмо тези намерения. Само че духовният свят не се подчинява на заповеди. Ако все пак трябва да се направи подобен опит, той ще стане под ръководството на духовния свят. Тъкмо там едно или друго свръхсетивно Същество взема решението, според което мислите на определен човек или хора се откриват за един или няколко ясновидци. И тогава тези ясновидци биха могли да се съберат, но вече следвайки един духовен подтик.
към текста >>
Обаче този, който се стреми към точна представа за нещата, неизбежно стига до извода, че човешката душа по необходимост се добира до едно духовно а не сетивно прозрение за аурата, едва след
като
е минала през съответните изживявания в духовния и в душевния свят.
На този, който се стреми към познанието, тя напомня: "подчини душата си на условията които ясновидството изисква, и ти ще виждаш в свръхсетивния свят". Впрочем много по-удобно би било да се изпълняват посочените по-горе изисквания на естественонаучното мислене; само че който се придържа към тях, показва своята незапознатост дори с основните положения на Науката за духа. Описанието на "човешката аура", която давам в тази книга, няма за цел да задоволи "свръхсетивната" жажда за сензации, която "отвъдният свят" пробужда у много хора. Тази жажда ще бъде задоволена само там, където човешкото разбиране за Духа не се различава по нищо от разбирането за физическия свят. Забележките относно специалният начин, по който трябва да си представяме цветовете на аурата, би следвало да са достатъчни за да ни предпазят от подобни грешки.
Обаче този, който се стреми към точна представа за нещата, неизбежно стига до извода, че човешката душа по необходимост се добира до едно духовно а не сетивно прозрение за аурата, едва след като е минала през съответните изживявания в духовния и в душевния свят.
Без това прозрение, изживяванията остават неосъзнати. Разбира се, не бива да смесваме прозрението, което обикновено е от образно естество, със самите изживявания; обаче следва да сме наясно, че тези изживявания намират своя съвършен израз тъкмо в прозрението, в образа. Душата не създава произволно този образ; той изгражда сам себе си в процеса на свръхсетивното възприятие. Днес лесно бихме извинили един естествоизпитател, когато той се опитва да говори за един вид "човешка аура", както прави това проф. д-р Мориц Бенедикт в своята книга Ruten und Pendellehre.
към текста >>
5.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
До
като
човек не се проникне от съзнанието за всичко това, той не ще повярва, че една лоша мисъл може да упражни истински разрушително действие върху другите мисли, които изпълват мисловното пространство, както един напосоки изстрелян куршум разрушава физическите предмети по своя път.
Тук само ще допълним, че художественият усет, съчетан с една тиха, съзерцателна природа, е най-добрата подготовка за развитие на духовни способности. Този усет прониква зад повърхностния пласт на нещата и се добира до техните тайни. Друга важна подробност е тази, която Тайната Наука нарича ориентиране във висшите светове. То се постига, когато човек изцяло се прониква от съзнанието, че мислите и чувствата са действителни факти, също както столовете и масите са такива във физическия свят. В душевния и мисловния свят чувствата и мислите си взаимодействуват, както физическите предмети си взаимодействуват в сетивния свят.
Докато човек не се проникне от съзнанието за всичко това, той не ще повярва, че една лоша мисъл може да упражни истински разрушително действие върху другите мисли, които изпълват мисловното пространство, както един напосоки изстрелян куршум разрушава физическите предмети по своя път.
Вероятно той никога няма да си позволи едно физическо видимо действие, което счита за безсмислено, обаче съвсем няма да изпита страх, ако в душата му възникнат лоши мисли и чувства, защото те му се струват безвредни за света. Но в Тайната Наука той може да напредва, само ако внимава за своите мисли и чувства по същия начин, както във физическия свят внимава за своите действия. Когато някой види пред себе си стена, той не се опитва да премине през нея, а я заобикаля, съобразявайки се със законите на физическия свят. Подобни закони съществуват и в света на чувствата и мислите, само че те не действат върху човека отвън. Те трябва да се породят от живота на неговата душа.
към текста >>
Както,
като
физически човек, той може да се ориентира всред физическите предмети, така и сега той намира пътя между явленията на растеж и умиране, с които е запознат по гореописания начин.
Напротив, той скоро установява, че когато контролира своя вътрешен свят по описания начин, богатството на неговите чувства и творческата продуктивност на неговото въображение рязко нарастват. Вместо дребнава сантименталност и случайни мисловни асоциации, на преден план идват дълбоко съдържателни чувства и плодотворни мисли. И тези чувства и мисли позволяват на човека да се ориентира в духовния свят. Сега той влиза в правилни отношения с нещата в духовния свят. За ученика този факт има точно определени последици.
Както, като физически човек, той може да се ориентира всред физическите предмети, така и сега той намира пътя между явленията на растеж и умиране, с които е запознат по гореописания начин.
Сега той наблюдава по най-полезен за себе си и за света начин всичко което израства и се развива, всичко което увяхва и умира. Следващата грижа на окултният ученик е да вникне в света на звуците. Необходимо е да се различават звуците, пораждани от т.н. неживи тела (падащ предмет, звънец или музикален инструмент) и звуците от живите същества (животно или човек/. Когато чуваме един звънец, ние възприемаме неговия звук; когато чуваме близкия вик на едно животно, освен звуковото усещане, ние ще доловим и вътрешното изживяване на животното, неговата радост или болка.
към текста >>
Като
окултен ученик, човек трябва да усеща по този начин цялата природа.
Длъжен е да слее своето собствено чувство с радостта или болката, които му се откриват в звуците. Той трябва да се абстрахира от това, какво представляват звуците за него, дали са му приятни или не, мелодични или дразнещи; душата му трябва да се изпълва само от онова, което се разиграва в съществото, от което идват звуците. Който обмислено и планомерно се отдава на подобно упражнение, развива способността, така да се каже, да се слива със съществото, което издава звука. Човек надарен с музикално чувство ще бъде значително улеснен в това душевно упражнение, отколкото немузикалния. И все пак не трябва да смятаме, че музикалния усет вече замества тези упражнения.
Като окултен ученик, човек трябва да усеща по този начин цялата природа.
И сега, благодарение на всичко това, в неговия чувствен и мисловен свят покълва една нова способност. Чрез своите звуци, цялата природа започва да му открива своите тайни. Това, което по-рано е било за него само непонятен шум, се превръща в преизпълнения със смисъл език на природата. Там, където по-рано е чувал само звуци от т.н. неживи предмети, сега долавя един нов език на душата.
към текста >>
И тогава, бавно и постепенно,
като
от само себе си, този напълно нов начин на слушане се превръща в навик.
Когато някой изразява дадено мнение пред друг човек, общо взето, то среща или одобрение, или несъгласие. Повечето хора веднага усещат потребност да изразят своето одобрение, респективно своята критика. Окултният ученик трябва да си наложи мълчание и в двата случая. Разбира се, не става дума за това, човек изведнъж да промени своя стил на живот и да се устреми към подобно вътрешно мълчание. Той може да започне с предварително подбрани случаи.
И тогава, бавно и постепенно, като от само себе си, този напълно нов начин на слушане се превръща в навик.
В окултното обучение този вид упражнения се извършват в строга последователност. Учениците са длъжни под формата на упражнение да изслушват възможно най-противоречивите мисли, подтискайки у се бе си всяко одобрение и несъгласие. Нещата се свеждат не само до въздържане от една мотивирана преценка, а до премахване на всички позитивни и негативни чувства, произтичащи от личното мнение. Ученикът трябва да се самонаблюдава особено внимателно, за да не проникват подобни чувства в дълбините на душата му. Например, той трябва да изслушва хора, които в известно отношение стоят много по-ниско от него, като заглушава чувство на лично превъзходство.
към текста >>
Например, той трябва да изслушва хора, които в известно отношение стоят много по-ниско от него,
като
заглушава чувство на лично превъзходство.
И тогава, бавно и постепенно, като от само себе си, този напълно нов начин на слушане се превръща в навик. В окултното обучение този вид упражнения се извършват в строга последователност. Учениците са длъжни под формата на упражнение да изслушват възможно най-противоречивите мисли, подтискайки у се бе си всяко одобрение и несъгласие. Нещата се свеждат не само до въздържане от една мотивирана преценка, а до премахване на всички позитивни и негативни чувства, произтичащи от личното мнение. Ученикът трябва да се самонаблюдава особено внимателно, за да не проникват подобни чувства в дълбините на душата му.
Например, той трябва да изслушва хора, които в известно отношение стоят много по-ниско от него, като заглушава чувство на лично превъзходство.
Особено полезно е да се изслушват децата. Дори и най-мъдрият може да научи безкрайно много от тях. По този начин човек се научава да изслушва другите напълно безкористно, изключвайки своите лични мнения и чувства. И когато се научи да изслушва безкритично дори най-противоположните становища, колкото и "нелепи" да са те, постепенно той стига дотам, че се слива с вътрешната същност на другия човек. Благодарение на думите, той се вмъква в душата на другия.
към текста >>
Особено полезно е да се изслушват
децата
.
В окултното обучение този вид упражнения се извършват в строга последователност. Учениците са длъжни под формата на упражнение да изслушват възможно най-противоречивите мисли, подтискайки у се бе си всяко одобрение и несъгласие. Нещата се свеждат не само до въздържане от една мотивирана преценка, а до премахване на всички позитивни и негативни чувства, произтичащи от личното мнение. Ученикът трябва да се самонаблюдава особено внимателно, за да не проникват подобни чувства в дълбините на душата му. Например, той трябва да изслушва хора, които в известно отношение стоят много по-ниско от него, като заглушава чувство на лично превъзходство.
Особено полезно е да се изслушват децата.
Дори и най-мъдрият може да научи безкрайно много от тях. По този начин човек се научава да изслушва другите напълно безкористно, изключвайки своите лични мнения и чувства. И когато се научи да изслушва безкритично дори най-противоположните становища, колкото и "нелепи" да са те, постепенно той стига дотам, че се слива с вътрешната същност на другия човек. Благодарение на думите, той се вмъква в душата на другия. Така с продължително обучение от този вид, звукът става най-доброто средство за възприемане на душата и Духа.
към текста >>
6.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Възпитанието на
децата
беше изцяло насочено към тази цел.
Чрез просто усилие на волята той можеше да закали своята ръка, когато беше необходимо. Можеше да повдигне например извънредно големи товари чрез простото развитие на волята. Ако по-късно на атлантеца служеше неговата власт над жизнената сила, на лемуриеца служеше овладяването на волята. Той беше родения маг – нека този израз да не бъде криво разбран – във всички области на по-нисшите човешки работи. Животът на лемурийците беше насочен към развитието на волята, на силата, образуваща представите.
Възпитанието на децата беше изцяло насочено към тази цел.
Момчетата бяха закалявани по най-грубия начин. Те трябваше да се научат да издържат на опасности, да преодоляват болки, да извършват смели действия. Онези, които не можеха да понасят мъченията, да понасят болките, не бяха считани за полезни членове на човечеството. Оставяха ги да загинат при тежка работа. Това, което Хрониката Акаша показва по отношение на това възпитание на децата, надминава всичко, което съвременният човек може да обрисува в най-смелата си фантазия.
към текста >>
Това, което Хрониката Акаша показва по отношение на това възпитание на
децата
, надминава всичко, което съвременният човек може да обрисува в най-смелата си фантазия.
Възпитанието на децата беше изцяло насочено към тази цел. Момчетата бяха закалявани по най-грубия начин. Те трябваше да се научат да издържат на опасности, да преодоляват болки, да извършват смели действия. Онези, които не можеха да понасят мъченията, да понасят болките, не бяха считани за полезни членове на човечеството. Оставяха ги да загинат при тежка работа.
Това, което Хрониката Акаша показва по отношение на това възпитание на децата, надминава всичко, което съвременният човек може да обрисува в най-смелата си фантазия.
Понасянето на горещина до изгарящ пек, пробождането на тялото с остри предмети бяха съвсем обикновени процедури. Различно беше възпитанието на момичетата. Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че децата да развиват една силна фантазия. Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си. Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени.
към текста >>
Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че
децата
да развиват една силна фантазия.
Онези, които не можеха да понасят мъченията, да понасят болките, не бяха считани за полезни членове на човечеството. Оставяха ги да загинат при тежка работа. Това, което Хрониката Акаша показва по отношение на това възпитание на децата, надминава всичко, което съвременният човек може да обрисува в най-смелата си фантазия. Понасянето на горещина до изгарящ пек, пробождането на тялото с остри предмети бяха съвсем обикновени процедури. Различно беше възпитанието на момичетата.
Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че децата да развиват една силна фантазия.
Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си. Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени. И тъй като не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят. Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод. Вследствие на това те се кореняха във външните неща.
към текста >>
И тъй
като
не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят.
Понасянето на горещина до изгарящ пек, пробождането на тялото с остри предмети бяха съвсем обикновени процедури. Различно беше възпитанието на момичетата. Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че децата да развиват една силна фантазия. Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си. Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени.
И тъй като не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят.
Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод. Вследствие на това те се кореняха във външните неща. Те не се изгубваха в бездънна почва. В женската душа, така да се каже, се потопяваха фантастиката и мечтателността на самата природа. С изключение на последните времена, лемурийците нямаха жилища в нашия смисъл.
към текста >>
Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, до
като
беше налице съответният външен повод.
Различно беше възпитанието на момичетата. Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че децата да развиват една силна фантазия. Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си. Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени. И тъй като не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят.
Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод.
Вследствие на това те се кореняха във външните неща. Те не се изгубваха в бездънна почва. В женската душа, така да се каже, се потопяваха фантастиката и мечтателността на самата природа. С изключение на последните времена, лемурийците нямаха жилища в нашия смисъл. Те пребиваваха там, където самата природа даваше възможност за това.
към текста >>
Местата, където
децата
бяха закалявани, бяха заградени със стени от този род.
Ние не бива да мислим, че лемурийците не са изграждали също и изкуствени постройки. Само че тези постройки не служеха за жилища. Те произхождаха на първо време от нуждата да се даде на природните неща една произведена от човека форма. Могилите бяха така преустроени, че човекът изпитваше радост, удоволствие от тяхната форма. Поради същата причина се натрупваха камъни, също и за да служат при определени действия.
Местата, където децата бяха закалявани, бяха заградени със стени от този род.
Обаче към края на тази епоха все помощни и по-изкусни ставаха постройките, които служеха за подържане на “божествената мъдрост и божественото изкуство”. Тези съоръжения по всичко бяха различни от това, което за по- късното човечество бяха храмовете, защото те бяха същевременно заведения за обучение и центрове на науката. Който беше намерен подходящ за това, можеше да бъде посветен тук в науката за мировите закони и в боравенето с тези закони. Ако лемуриецът беше един роден маг, тук тази заложба тогава беше развивана, за да се превърне в изкуство и в разбиране. Само онези можеха да бъдат допуснати там, които чрез всевъзможни начини на закаляване до най-висока степен бяха развили способността да побеждават.
към текста >>
То надвишаваше даже и това, което от тогава досега
като
изкуства и науки човечеството е усвоило чрез паметта, ума и фантазията.
Учението беше така устроено, че природните сили при човека се превръщаха в сили на волята. Благодарение на това той можеше сам да извършва това, което правеше природата. Това, което по-късното човечество извършваше чрез обмисляне, чрез комбиниране, тогава имаше характер на инстинктивна дейност. Думата “инстинкт” тук не бива да се употребява в същия смисъл, както сме свикнали да я прилагаме за животните. Защото това, което лемурийците вършеха, надвишава извънредно много всичко онова, което животинският свят може да извърши чрез инстинкта.
То надвишаваше даже и това, което от тогава досега като изкуства и науки човечеството е усвоило чрез паметта, ума и фантазията.
Ако бихме искали да употребим един израз за тези заведения, който да улесни разбирането ни, бихме могли да ги наречем “висши училища за силите на волята и за ясновиждащата сила на представата”. От тях излизаха хората, които във всяко отношение ставаха владетели на другите. Трудно е днес с думи да се даде една правилна представа за всички тези отношения. Защото от тогава насам всичко на Земята се е изменило. Самата природа и целият човешки живот бяха различни; ето защо и работата на човека и отношението на човек към човека бяха съвсем различни.
към текста >>
Човекът непосредствено приемаше това, което му се даваше там,
като
дар от духовните мирови същества.
Даже тези човеци-животни по отношение на тяхното външно устройство и начина на техния живот бяха напълно различни от споменатата малка част. Те не се различаваха особено от нисшите млекопитаещи животни, които също и във външната си форма им приличаха в известно отношение. Трябва да кажем още няколко думи за значението на гореспоменатите храмови центрове. Това, което се култивираше там всъщност не беше религия. Това беше “божествена мъдрост и божествено изкуство”.
Човекът непосредствено приемаше това, което му се даваше там, като дар от духовните мирови същества.
И когато получаваше това, което му се даряваше по този начин, той сам смяташе себе си за “служител” на тези мирови сили. Той се чувстваше “осветен” пред всичко недуховно. Ако на тази степен на развитието на човечеството искаме да говорим за религия, бихме могли да я наречем “религия на волята”. Религиозното настроение и посвещение се състоеше в това, че човекът пазеше подарените му сили като строга божествена “тайна”, че водеше един живот, чрез който освещаваше своята сила. Благоговението и почитта, с които лицата, имащи подобни сили бяха посрещани от страна на другите, бяха големи.
към текста >>
Религиозното настроение и посвещение се състоеше в това, че човекът пазеше подарените му сили
като
строга божествена “тайна”, че водеше един живот, чрез който освещаваше своята сила.
Това беше “божествена мъдрост и божествено изкуство”. Човекът непосредствено приемаше това, което му се даваше там, като дар от духовните мирови същества. И когато получаваше това, което му се даряваше по този начин, той сам смяташе себе си за “служител” на тези мирови сили. Той се чувстваше “осветен” пред всичко недуховно. Ако на тази степен на развитието на човечеството искаме да говорим за религия, бихме могли да я наречем “религия на волята”.
Религиозното настроение и посвещение се състоеше в това, че човекът пазеше подарените му сили като строга божествена “тайна”, че водеше един живот, чрез който освещаваше своята сила.
Благоговението и почитта, с които лицата, имащи подобни сили бяха посрещани от страна на другите, бяха големи. И това благоговение и тази почит не бяха установени чрез някакви закони или нещо подобно на закони, а чрез самата непосредствена сила, които те излъчваха. Който не беше посветен, стоеше напълно под магическото влияние на посветените. И самопонятно беше също, че последните се считаха за свещени лица. Защото в техните храмови центрове те съзерцаваха действащите природни сили.
към текста >>
И това, което по-късно се яви
като
“посвещение”,
като
“тайнство”, произлезе от тази първоначална форма на общението на хората с боговете.
И самопонятно беше също, че последните се считаха за свещени лица. Защото в техните храмови центрове те съзерцаваха действащите природни сили. Те проникваха с поглед в творческата работилница на природата. Това, което изживяваха, беше едно общение със съществата, които строят в самия свят. Това общение може да бъде наречено общение с боговете.
И това, което по-късно се яви като “посвещение”, като “тайнство”, произлезе от тази първоначална форма на общението на хората с боговете.
В следващите времена това общение трябваше да приеме други форми, защото човешката способност да си образува представи, човешкият дух приеха други форми. От особено значение е нещо, което стана с напредването на лемурийското развитие благодарение на това, че жените живееха по описания начин. Чрез това те развиха особени човешки сили. Тяхната способност на въображението, намираща се във връзка с природата, стана основа за едно особено развитие на живота на представите. Те съзерцателно приемаха в себе си силите на природата и ги оставяха да действат в тяхната душа.
към текста >>
Огънят на природата служеше
като
основа на техните действия и съоръжения, както днес изкуственият огън служи при човешката работа.
В онези времена Земята нямаше още нейната по-късна гъстота. Навсякъде тънката почва беше разтърсвана от вулканически сили, които изригваха на по-малки или по-големи потоци. Мощни вулкани съществуваха почти навсякъде и постоянно развиваха една разрушителна дейност. Хората бяха свикнали да се съобразяват с тази огнена дейност. Те използваха този огън също при тяхната работа и строителства.
Огънят на природата служеше като основа на техните действия и съоръжения, както днес изкуственият огън служи при човешката работа.
Чрез дейността на този вулканически огън бе предизвикана и гибелта на лемурийския континент. Онази част от Лемурия, от която трябваше да се развие племенната раса на Атлантида, имаше наистина горещ климат, но общо взето тя беше предпазена от вулканичната дейност. Тук човешката природа можеше да се развива по-спокойно и по-мирно отколкото в останалите области на Земята. Скитническият живот от по-ранните времена трябваше да бъде изоставен и установените населени места ставаха все по-многобройни. Трябва да си представим, че в това време човешкото тяло беше още нещо пластично и гъвкаво.
към текста >>
Ние още ще говорим върху съществуващите по време на възникването на човека животински видове и техните потомци, както и върху възникването на нови животински форми, след
като
човекът вече съществуваше.
Тези остатъци трябваше да се приспособят към изменените условия на околната Земна среда и те също се втвърдиха. Именно в това се крие причината, че те се намират в процес на упадък. Те не се преобразуваха отвътре, а тяхната по-малко развита вътрешност бе прикована към втвърдяването отвън и чрез това бе осъдена да изостане в нейното развитие. И това изоставане е действително връщане назад, защото вътрешният живот също изостана, понеже не можеше да се прояви във втвърденото външно тяло. Една още по-голяма способност за преобразуване притежаваше животът на животните.
Ние още ще говорим върху съществуващите по време на възникването на човека животински видове и техните потомци, както и върху възникването на нови животински форми, след като човекът вече съществуваше.
Тук трябва само да кажем, че съществуващите тогава видове животни постоянно се преобразуваха и възникваха нови. Естествено това преобразуване ставаше постепенно. Причините за преобразуванието се криеха отчасти в изменението на местоживеенето и в изменението на начина на живот. Животните притежаваха извънредно бърза приспособимост към новите условия. Пластичното тяло изменяше относително бързо своите органи, така че след известно време потомците на даден животински вид, не изглеждаха вече много подобни на техните прародители.
към текста >>
7.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
До
като
веществата не бяха още втвърдени, душата можеше да ги подчинава на нейните собствени закони.
Времената, в които сега проникваме с нашия поглед в миналото, се намират приблизително преди средата на лемурийската епоха. Тогава човешкото тяло, както и другите форми в природата, бяха още меки и пластични. В сравнение с нейното по-късно втвърдено състояние Земята се намираше още в едно по-течно състояние. Когато в онези времена човешката душа се въплъщаваше в материята, тя можеше да приспособява тази материя към себе си до много по-висока степен отколкото по-късно. Развитието на външната Земна природа налагаше на човешката душа да приеме мъжко или женско тяло.
Докато веществата не бяха още втвърдени, душата можеше да ги подчинава на нейните собствени закони.
Тя правеше тялото да бъде съответствие на нейното собствено същество. Когато материята се сгъсти, душата трябваше да се нагоди към законите, които бяха присъщи на тази материя от външната Земна природа. Докато душата още можеше да владее материята, тя изграждаше своето тяло не като мъжко, или женско, а като една двойнственост. Защото самата душа е същевременно мъжка и женска.
към текста >>
До
като
душата още можеше да владее материята, тя изграждаше своето тяло не
като
мъжко, или женско, а
като
една двойнственост.
Развитието на външната Земна природа налагаше на човешката душа да приеме мъжко или женско тяло. Докато веществата не бяха още втвърдени, душата можеше да ги подчинава на нейните собствени закони. Тя правеше тялото да бъде съответствие на нейното собствено същество. Когато материята се сгъсти, душата трябваше да се нагоди към законите, които бяха присъщи на тази материя от външната Земна природа.
Докато душата още можеше да владее материята, тя изграждаше своето тяло не като мъжко, или женско, а като една двойнственост.
Защото самата душа е същевременно мъжка и женска. Тя носи в себе си тези две природи. Нейният мъжки елемент е сроден с това, което наричаме воля, а нейният женски елемент е сроден с това, което назоваваме представи. Външното преобразуване на Земята доведе дотам, тялото да приеме едностранна форма. Мъжкото тяло прие форма, която е определена от елемента на волята, а женското тяло носи повече отпечатъка на представите.
към текста >>
Човешката душа трябваше да чака, до
като
се развие един мозък, който стана посредник на духа.
Затова липсваха още външните условия. Обаче имаше други същества, които въпреки двуполовостта можеха да придобиват познание и мъдрост. Това беше възможно благодарение на факта, че тези същества бяха минали през едно съвършено друго развитие в едно още подалечно минало. За тяхната душа става възможно тя да се оплоди от духа, без първо да изчака развитието на вътрешните органи, както при човека. Душата на сегашния човек може да мисли с помощта на физическия мозък само това, което възприема чрез физическите сетива.
Човешката душа трябваше да чака, докато се развие един мозък, който стана посредник на духа.
Без този околен път тази душа би останала лишена от дух. Тя би останала на степента на сънищното съзнание. Не беше така с гореспоменатите свръхчовешки същества. Тяхната душа беше развила в предишни епохи душевни органи, които не се нуждаеха от нещо физическо, за да влязат във връзка с духа. Тяхното познание и тяхната мъдрост бяха добити по свръхсетивен път.
към текста >>
Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях
като
свободен дар “свише”.
Понеже тяхната душа беше достигнала една повисока степен, тяхното съзнание не беше сънищно, а вътрешно ясно. И обхващането на познанието и на мъдростта от тях беше едно ясновиждане, което не се нуждаеше от никакви физически сетива; мъдростта, според която е изграден светът, непосредствено лъчезареше в тяхната душа. Благодарение на това те можеха да бъдат ръководители на неразвитото още младо човечество. Те бяха носители на една “прадревна мъдрост”, до разбирането на която човечеството се издига едва сега, по посочения околен път. Те се различаваха от това, което се нарича “човек” чрез факта, че бяха озарени от мъдростта, както ние от слънчевата светлина.
Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях като свободен дар “свише”.
“Човекът” беше в друго положение. Той трябваше да си извоюва мъдростта чрез работата на сетивата и на мисловния орган. Тя не се вливаше в него като свободен дар. Той трябваше да я желае. Само когато в човека живееше горещото желание за мъдрост, тогава той си я изработваше чрез сетивата и мисловния орган.
към текста >>
Тя не се вливаше в него
като
свободен дар.
Те бяха носители на една “прадревна мъдрост”, до разбирането на която човечеството се издига едва сега, по посочения околен път. Те се различаваха от това, което се нарича “човек” чрез факта, че бяха озарени от мъдростта, както ние от слънчевата светлина. Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях като свободен дар “свише”. “Човекът” беше в друго положение. Той трябваше да си извоюва мъдростта чрез работата на сетивата и на мисловния орган.
Тя не се вливаше в него като свободен дар.
Той трябваше да я желае. Само когато в човека живееше горещото желание за мъдрост, тогава той си я изработваше чрез сетивата и мисловния орган. Така в човешката душа трябваше да се събуди нов подтик, горещото желание, копнежът за знание. Човешката душа не можеше да притежава това желание в предишните степени от своето развитие. Нейните инстинкти бяха насочени само към формирането на един собствен сънищен живот; а не към опознаването на един външен свят, към знание.
към текста >>
Те чакаха, до
като
мъдростта на лъчи се влее в тях, както ние чакаме слънчевата светлина, която не можем да произведем през нощта, а тя сама трябва да дойде сутрин до нас.
Така в човешката душа трябваше да се събуди нов подтик, горещото желание, копнежът за знание. Човешката душа не можеше да притежава това желание в предишните степени от своето развитие. Нейните инстинкти бяха насочени само към формирането на един собствен сънищен живот; а не към опознаването на един външен свят, към знание. Подтикът към знание се ражда едва с разделянето на половете. Мъдростта стана достояние на свръхчовешките същества именно чрез това, че те не проявяваха желание за нея.
Те чакаха, докато мъдростта на лъчи се влее в тях, както ние чакаме слънчевата светлина, която не можем да произведем през нощта, а тя сама трябва да дойде сутрин до нас.
Желанието за знание се дължи именно на това, че душата си изработва вътрешни органи (мозък и така нататък), чрез които тя овладява знанието. Това е последствие от факта, че една част от душевната сила не работи вече в посока навън във възпроизвеждането, а в посока навътре. Обаче свръхчовешките същества, които не извършиха това разделяне на техните душевни сили, насочват цялата енергия на душата си навън. Ето защо за оплождането чрез духа в посоката навън те имат на разположение също и онази сила, която “човекът” обръща към вътрешността си за изграждане на органите на познанието. Но онази сила, чрез която човекът се обръща навън, за да действува съвместно с един друг е любовта.
към текста >>
Срещу детски егоистичния човек стояха
като
безкористни натури ръководителите, свръхчовешките същества.
Така се появява онова свойство, което наричаме себелюбие. Когато стана мъж или жена в своето физическо тяло, “човекът” можеше да се отдаде само с една част от неговото същество; с другата част той се отдели от заобикалящия свят. Той стана себелюбив (егоистичен). И егоистични станаха неговите външни действия и неговият стремеж към вътрешно развитие. Той започна да обича, защото желае, и да мисли, защото също така проявява желание именно към знание.
Срещу детски егоистичния човек стояха като безкористни натури ръководителите, свръхчовешките същества.
Душата, която при тях не обитава в едно мъжко или женско тяло, е самата тя мъжко-женска. Тя люби без желание. Така любеше невинната човешка душа преди разделянето на половете, но понеже се намираше още на една ранна степен – в едно сънищно съзнание, тя не можеше тогава да познава. Така люби обаче също и душата на свръхчовешките същества, която обаче въпреки това, поради нейното напреднало развитие може да познава. “Човекът” трябва да мине през егоизма, за да стигне отново до безкористие на една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание.
към текста >>
Те бяха “съблекли” материята на тази предишна планета
като
една дреха и чрез достигнатата благодарение на това степен на развитието станаха чисти душевни зародиши, със способността да усещат, да чувствуват и така нататък, накратко казано, да водят онзи сънищен живот, който им остана свойствен също и през първите степени от тяхното Земно съществуване.
Гореспоменатите вътрешни органи на човека узряха за влизане в допир с духа едва на онази степен от Земното съществуване, която се намира в средата на лемурийската епоха; но те бяха развити в една несъвършена заложба още на една много по-ранна степен от развитието. Защото още в по-предни времена душата беше минала през физическо въплъщение. Тя беше обитавала в посгъстена материя, наистина не на Земята, а на други небесни тела. По-точни сведения върху това можем да дадем по-късно. Сега можем да кажем само това, че по-рано човешките същества обитаваха една предишна планета (предишна инкарнация на самата Земя б.пр.) и съобразно съществуващите там условия, се бяха развили до степента, на която се намираха, когато дойдоха на Земята.
Те бяха “съблекли” материята на тази предишна планета като една дреха и чрез достигнатата благодарение на това степен на развитието станаха чисти душевни зародиши, със способността да усещат, да чувствуват и така нататък, накратко казано, да водят онзи сънищен живот, който им остана свойствен също и през първите степени от тяхното Земно съществуване.
– Гореспоменатите свръхчовешки същества, ръководителите в полето на любовта също се намираха на предишната планета на такава степен на съвършенство, че нямаха нужда да слизат вече до развитието на заложбите на онези вътрешни органи. Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези ръководители на любовта, които на предишната планета още се числяха към “човеците”, обаче по онова време те бяха изпреварили човеците. Така при началото на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи. Тези същества се намираха в едно особено положение. Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта.
към текста >>
Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само
като
полу-свръхчовеци, обаче с помощта на човеците.
Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези ръководители на любовта, които на предишната планета още се числяха към “човеците”, обаче по онова време те бяха изпреварили човеците. Така при началото на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи. Тези същества се намираха в едно особено положение. Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта. Те не можеха още да бъдат същества на любовта, нито пък можеха да бъдат вече “човеци”.
Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само като полу-свръхчовеци, обаче с помощта на човеците.
Те можеха да говорят на същества надарени с мозък на един разбираем за тези същества език. Чрез това насочената към вътрешността човешка душевна сила можа да бъде подбудена и можеше да се свърже с познанието и с мъдростта. Само благодарение на това на Земята можа да се появи една мъдрост от човешко естество. Гореспоменатите “полу-свръхчовеци” можеха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше като съвършенство. Така те станаха подбудителите на човешката мъдрост.
към текста >>
Гореспоменатите “полу-свръхчовеци” можеха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше
като
съвършенство.
Те не можеха още да бъдат същества на любовта, нито пък можеха да бъдат вече “човеци”. Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само като полу-свръхчовеци, обаче с помощта на човеците. Те можеха да говорят на същества надарени с мозък на един разбираем за тези същества език. Чрез това насочената към вътрешността човешка душевна сила можа да бъде подбудена и можеше да се свърже с познанието и с мъдростта. Само благодарение на това на Земята можа да се появи една мъдрост от човешко естество.
Гореспоменатите “полу-свръхчовеци” можеха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше като съвършенство.
Така те станаха подбудителите на човешката мъдрост. Ето защо те са наречени Носители на светлината (Луцифер). Следователно детското човечество имаше два вида ръководители: Същества на мъдростта и същества на любовта. Човешката природа беше впрегната между любовта и мъдростта, когато тя прие на Земята нейната днешна форма. Чрез съществата на любовта тя бе подбудена за физическо развитие, чрез съществата на мъдростта към усъвършенствуване на вътрешната си същност.
към текста >>
Децата
носят в себе си характерните физически черти на бащите.
Следователно детското човечество имаше два вида ръководители: Същества на мъдростта и същества на любовта. Човешката природа беше впрегната между любовта и мъдростта, когато тя прие на Земята нейната днешна форма. Чрез съществата на любовта тя бе подбудена за физическо развитие, чрез съществата на мъдростта към усъвършенствуване на вътрешната си същност. Вследствие на физическото развитие човечеството върви напред от поколение на поколение, образува нови племена и раси; чрез вътрешното развитие отделните хора израстват до вътрешно съвършенство, стават знаещи, мъдреци, хора на изкуството, техници и т.н.. Във физическо отношение човечеството върви напред от една раса към друга, чрез физическото развитие всяка раса предава на следващите по наследство нейните сетивно възприемаеми качества. Тук царува законът на наследствеността.
Децата носят в себе си характерните физически черти на бащите.
Но освен това съществува едно духовно-душевно усъвършенствуване, което може да прогресира само чрез развитието на самата душа. И с това ние стоим пред закона на душевното развитие сред Земното съществуване. То е свързано със закона и тайната на раждането и смъртта, за който също ще говорим по-нататък.
към текста >>
8.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Така на стария Сатурн съществуваха не само прадедите на човека
като
същества със смътното Сатурново съзнание, а наред с тях имаше и други същества, които бяха развили вече по-високите степени на съзнанието.
до възрастта на стария човек. Можем още да разширим сравнението. Както при настоящото човечество отделните възрасти на живота не само се редуват, а съществуват също една до друга, така е и с развитието на състоянията на съзнанието. Старецът, зрелият мъж или зрялата жена, младежът и т. н. живеят един до друг.
Така на стария Сатурн съществуваха не само прадедите на човека като същества със смътното Сатурново съзнание, а наред с тях имаше и други същества, които бяха развили вече по-високите степени на съзнанието.
Когато започна Сатурновото развитие, имаше същества със Слънчево съзнание, други с образно съзнание (Лунно съзнание), същества със съзнание подобно на съзнанието на съвременния човек, един четвърти род със себесъзнателно (психическо) образно съзнание, един пети със себесъзнателно (свръхфизическо) предметно съзнание и един шести род с творческо (духовно) съзнание. Но и с това редицата от същества не е изчерпана. След Вулкановата степен човекът ще се развие още по-нататък и ще се издигне до още по-високи степени на съзнанието. Както външното физическо око в далечината вижда мъгливо, така и вътрешното око на ясновидеца в далечините на духа вижда още 5 форми на съзнанието, за които обаче е невъзможно да се даде описание. В цялост може да се говори за 12 степени на съзнанието.
към текста >>
Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за
децата
”.
Те са наречени “Духове на мъдростта”. Християнският езотеризъм ги нарича “Господства” (Кириотетес), а Духовете на волята то нарича “Престоли”.*/*Който действително познава християнското учение, знае, че към него напълно принадлежат представите за тези стоящи над човека духовни същества. Обаче от известно време тези представи са изгубени за външното християнско учение. Който действително прониква в нещата и гледа по-надълбоко, ще признае, че от страна на християнството не съществува никаква причина да води борба против духовната наука, а напротив, тази окултна наука е в пълно съгласие с истинското християнство. Ако богословите и религиозните учители биха искали да се заловят да изучават духовната наука, би трябвало заради тяхното християнство те да виждат в нея най-добрата помощничка в настоящото време.
Но много богослови днес мислят материалистично; и забележителното е, че днес даже в една популярна книга, която насърчава християнското познание, можем да прочетем думите: “Ангелите” съществуват само за “бавачките и за децата”.
Такова твърдение произлиза от едно напълно непознаване на истинския християнски дух. И само този, който принася истинското християнство в жертва на една мнимо напреднала материалистична «наука», може да изкаже подобно твърдение. Ще дойде обаче времето, когато една по-висша наука ще замести детската наивност на подобни твърдения./ През време на втория Сатурнов кръг те придвижват развитието си с една степен по-напред и същевременно обработват човешкото тяло така, че в него бива всадено едно “пълно с мъдрост устройство”, един разумен строеж. По-точно тази тяхна работа върху човека започва още скоро след средата на първия кръг и бива завършена към средата на втория кръг. Третият вид духове със себесъзнателно (свръхпсихическо) съзнание се наричат “Духове на движението”, или също “Духове на дейността”.
към текста >>
Те обитават в придобилото форма човешко тяло
като
“души” по подобен начин, както днес човешката душа обитава в нейното тяло.
Християнският езотеризъм ги нарича “Власти” (Ексузиаи). Чрез тяхната работа човешкото субстанциално тяло, което преди това беше един вид подвижен облак, добива ограничена (пластична) форма. Тази работа на “Духовете на формата” завършва към средата на четвъртия Сатурнов кръг. След това идва дейността на “Духовете на тъмнината”, наречени също “Духове на личността” или “Духове на егоизма”. На тази степен те достигат до съзнание, което е подобно на съвременното човешко Земно съзнание.
Те обитават в придобилото форма човешко тяло като “души” по подобен начин, както днес човешката душа обитава в нейното тяло.
Те посаждат в тялото един вид сетивни органи, които са зародишът на сетивните органи, които се развиват в човешките тела по-късно, през време на Земното развитие. Трябва само да ни стане ясно, че тези “зародиши на сетивата” съществено се различават от днешните сетивни органи на човека. Чрез такива “зародиши на сетивата “ Земният човек не би могъл да възприема нищо. Защото за него образите на сетивните органи трябва да преминат първо през едно по-фино етерно тяло, което се образува на Слънцето, и през едно астрално тяло, което дължи своето съществувание на Лунното развитие. (Всичко това ще бъде изяснено в следващите изложения).
към текста >>
Тъй
като
на Сатурн самите те достигат едва до тяхната човешка степен, още дълго време остават свързани с развитието на човечеството.
(Всичко това ще бъде изяснено в следващите изложения). Обаче “Духовете на личността” могат да обработят чрез тяхната собствена душа образите на “зародишите на сетивата” така, че с тяхна помощ да възприемат външни предмети, както човекът върши това през време на неговото Земно развитие. Работейки така над човешкото тяло, “Духовете на личността” изминават тяхната собствена “човешка степен”. Следователно от средата на четвъртия до средата на петия Сатурнов кръг те са човеци. Тези духове посаждат в човешкото тяло себичността, егоизма.
Тъй като на Сатурн самите те достигат едва до тяхната човешка степен, още дълго време остават свързани с развитието на човечеството.
Те имат да вършат важна работа над човека също и през следващите цикли. И тази работа винаги е свързана с внасянето на себичността. На техните действия трябва да се припише израждането на самоличността в себичност, но от друга страна те са творците на самостоятелността на човека. Без тях човекът никога не би станал едно затворено в себе си същество, една “личност”. Християнският езотеризъм употребява за тях израза “Първични сили” (Архаи), а в теософската литература те са наричани Азури.
към текста >>
До
като
иначе животът на Сатурн е тъмен, сега от общата тъмнина свети човекът.
Те достигат тяхната човешка степен едва на следващата планета, на Слънцето. Тяхната работа тук в известен смисъл още е несъзнателна, сънищноподобна. Чрез тяхната дейност обаче “зародишите на сетивата” от предишния цикъл биват оживени. Произведените от “Духовете на огъня” светлинни образи светят навън през тези зародиши на сетивата. Чрез това предшественикът на човека е повдигнат до един вид светещо същество.
Докато иначе животът на Сатурн е тъмен, сега от общата тъмнина свети човекът.
Още “Духовете на личността” бяха пробудени до тяхното човешко съществуване в тази обща тъмнина. Обаче на Сатурн самият човек не може да си служи със своята светеща сила. Светещата сила на неговите сетивни зародиши не би могла да изрази нищо чрез самата себе си, но други по-възвишени същества имат възможност да се изявят чрез нея в живота на Сатурн. Чрез светлинните източници на човешките прадеди те излъчват и изпращат нещо от тяхната същност долу на планетата. Това са онези възвишени същества от поредицата на четирите вида същества, за които по-горе бе казано, че в тяхното развитие те са израснали над всякаква връзка с човешкото съществуване.
към текста >>
Те са на Земята по-висши същества, които християнският езотеризъм нарича “Ангели” (Ангелои), до
като
за Синовете на огъня е употребен изразът “Архангели” (Архангелои).
След това започва работата на онези същества, които на тази степен имат едно смътно съзнание, каквото има днешният човек по време на дълбокия си сън без сънища. Това са “Синовете на полумрака”, “Духовете на сумрака”. (В теософската литература те са наречени Лунар Питрис или също Бархишад Питрис). Те достигат човешката си степен едва на Луната. Както те, така също и техните предшественици, Синовете на огъня, се намират на Земята вече над степента на човечеството.
Те са на Земята по-висши същества, които християнският езотеризъм нарича “Ангели” (Ангелои), докато за Синовете на огъня е употребен изразът “Архангели” (Архангелои).
Тези Синове на сумрака сега развиват в израстващия предшественик на човека един вид ум, с който обаче при неговото смътно съзнание той не може още сам да си служи. Чрез този ум сега отново се изявяват възвишени същества, както по-рано чрез зародишите на сетивата се изявяваха Серафимите. Сега чрез човешките тела тези духове изливат разум върху планетата. Християнският езотеризъм ги нарича “Херувими” Към средата на седмия Сатурнов цикъл започва една нова дейност.
към текста >>
9.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
ПЕСЕН НА
ДЕЦАТА
(София съпровожда на пиано.)
ПРОЛОГ Стаята на госпожа София в жълточервеникав цвят. София с двете си деца, момче и момиче; по-късно Естела.
ПЕСЕН НА ДЕЦАТА (София съпровожда на пиано.)
Проникват слънчеви лъчи всемирните простори, прогласят птичи песни въздушните полета, растителната благодат
към текста >>
(София извежда
децата
навън, влиза Естела.)
и с благодарност се възнасят човешките души към мировите духове. СОФИЯ А сега, деца, идете в стаята си и размишлявайте върху думите, които току-що упражнихме.
(София извежда децата навън, влиза Естела.)
ЕСТЕЛА Привет, мила София. Дано да не те притеснявам. СОФИЯ Не, моя добра Естела.
към текста >>
Него,
като
душевен изследовател, го интересува именно как хората поради духовно късогледство сами си поставят прегради пред разбирането на същинските тайни.
ЕСТЕЛА Имаш ли добри новини от съпруга си? СОФИЯ Много добри. Пише ми, че конгресът на психолозите е интересен, макар и начинът, по който се разглеждат някои важни въпроси, да не е много удачен.
Него, като душевен изследовател, го интересува именно как хората поради духовно късогледство сами си поставят прегради пред разбирането на същинските тайни.
ЕСТЕЛА Нали и той възнамерява да говори по важна тема? СОФИЯ Да, по тема, която както на него, така и на мен се струва много важна. Впрочем той не очаква думите му да окажат особено въздействие, поради научните представи, които имат участниците в конгреса.
към текста >>
Но твоят мироглед претендира да е по-дълбок от всички други, които той разглежда просто
като
продукт на по-нисши степени на човешкото развитие.
ЕСТЕЛА Да, бих се съгласила с всичко, освен с едно. Напълно мога да приема, че хора с различен начин на мислене могат да изпитват истинска симпатия помежду си. Обаче насоката на твоите идеи ти налага да си приписваш известно превъзходство. Други хора могат да постигнат разбирателство, макар да имат различни възгледи, и да бъдат напълно равноправни.
Но твоят мироглед претендира да е по-дълбок от всички други, които той разглежда просто като продукт на по-нисши степени на човешкото развитие.
СОФИЯ Но от това, което често сме говорили, би трябвало да знаеш, че моите съмишленици не съдят за стойността на човека според неговото мнение и знание. Въпреки че разглеждаме идеите си като такива, без чието живо схващане животът няма правилна основа, ние се стремим, доколкото е възможно, да не надценяваме човека поради това, че е станал радетел тъкмо на нашето житейско съдържание. ЕСТЕЛА Всичко това звучи добре.
към текста >>
Въпреки че разглеждаме идеите си
като
такива, без чието живо схващане животът няма правилна основа, ние се стремим, доколкото е възможно, да не надценяваме човека поради това, че е станал радетел тъкмо на нашето житейско съдържание.
Обаче насоката на твоите идеи ти налага да си приписваш известно превъзходство. Други хора могат да постигнат разбирателство, макар да имат различни възгледи, и да бъдат напълно равноправни. Но твоят мироглед претендира да е по-дълбок от всички други, които той разглежда просто като продукт на по-нисши степени на човешкото развитие. СОФИЯ Но от това, което често сме говорили, би трябвало да знаеш, че моите съмишленици не съдят за стойността на човека според неговото мнение и знание.
Въпреки че разглеждаме идеите си като такива, без чието живо схващане животът няма правилна основа, ние се стремим, доколкото е възможно, да не надценяваме човека поради това, че е станал радетел тъкмо на нашето житейско съдържание.
ЕСТЕЛА Всичко това звучи добре. Но не мога да се освободя от едно подозрение. Не мога да си затворя очите пред факта, че светоглед, който си приписва безусловна дълбочина, по околния път на тази мнима дълбочина в крайна сметка води само до повърхностност. Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение.
към текста >>
И се ужасявам,
като
си помисля, че ти, моя София, пред този интерес към пълното с живот изкуство предпочиташ нещо, което представлява отречена поучително-алегорична форма, разглеждаща куклени схеми вместо живи хора и удивляваща се пред символични процеси, стоящи далеч от всичко, което всекидневно ни призовава към състрадание и активна съпричастност.
С моите въпроси се обръщах и към науките, доколкото са ми достъпни, за да получа отговор от тях. Нека вземем например това, което ни се предлага в този момент. Аз осъзнах какво е истинско изкуство. Мисля, че разбирам как то обхваща същността на живота и разкрива пред душата по-висшата действителност. Струва ми се, че когато се оставям да ми въздейства такова изкуство, долавям истинския пулс на времето.
И се ужасявам, като си помисля, че ти, моя София, пред този интерес към пълното с живот изкуство предпочиташ нещо, което представлява отречена поучително-алегорична форма, разглеждаща куклени схеми вместо живи хора и удивляваща се пред символични процеси, стоящи далеч от всичко, което всекидневно ни призовава към състрадание и активна съпричастност.
СОФИЯ Мила моя Естела, ти не искаш да разбереш, че може да има най-богат живот там, където виждаш само измислени идеи. И че може да има хора, които трябва да нарекат бедна твоята пълна с живот действителност тогава, когато не се измерва с източника, от който произхожда. Може би думите ми ще прозвучат сурово за теб. Но нашето приятелство изисква неподправена откровеност.
към текста >>
И ти,
като
мнозина други, познаваш от това, което се нарича дух, само носителя на знанието.
СОФИЯ Мила моя Естела, ти не искаш да разбереш, че може да има най-богат живот там, където виждаш само измислени идеи. И че може да има хора, които трябва да нарекат бедна твоята пълна с живот действителност тогава, когато не се измерва с източника, от който произхожда. Може би думите ми ще прозвучат сурово за теб. Но нашето приятелство изисква неподправена откровеност.
И ти, като мнозина други, познаваш от това, което се нарича дух, само носителя на знанието.
Ти имаш съзнание само за мисловната страна на духа. Но нямаш представа за живия, творчески дух, който формира човека със силата на стихиите така, както зародишните сили в природата формират съществата. И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз. Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой. Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността.
към текста >>
И ти,
като
мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз.
Може би думите ми ще прозвучат сурово за теб. Но нашето приятелство изисква неподправена откровеност. И ти, като мнозина други, познаваш от това, което се нарича дух, само носителя на знанието. Ти имаш съзнание само за мисловната страна на духа. Но нямаш представа за живия, творчески дух, който формира човека със силата на стихиите така, както зародишните сили в природата формират съществата.
И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз.
Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой. Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество.
към текста >>
Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно,
като
така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността.
И ти, като мнозина други, познаваш от това, което се нарича дух, само носителя на знанието. Ти имаш съзнание само за мисловната страна на духа. Но нямаш представа за живия, творчески дух, който формира човека със силата на стихиите така, както зародишните сили в природата формират съществата. И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз. Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой.
Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността.
Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл. На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство.
към текста >>
Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява
като
самостоятелен творчески зародиш.
Но нямаш представа за живия, творчески дух, който формира човека със силата на стихиите така, както зародишните сили в природата формират съществата. И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз. Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой. Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си.
Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш.
Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл. На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство. И за да не изпадам във всевъзможни словоизлияния, искам само още да ти кажа: уверена съм, че мечтите, които споделяш с толкова много хора, ще могат да се осъществят само когато на хората се удаде да свържат това, което наричат действителност и живот, с по-дълбоките опитности, които толкова често си наричала фантазиране и мечтателство. Може да ти се вижда странно, ако ти призная, че голяма част от смятаното от тебе за истинско изкуство, за мен представлява само безплодна критика на живота.
към текста >>
На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от
децата
си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство.
Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл.
На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство.
И за да не изпадам във всевъзможни словоизлияния, искам само още да ти кажа: уверена съм, че мечтите, които споделяш с толкова много хора, ще могат да се осъществят само когато на хората се удаде да свържат това, което наричат действителност и живот, с по-дълбоките опитности, които толкова често си наричала фантазиране и мечтателство. Може да ти се вижда странно, ако ти призная, че голяма част от смятаното от тебе за истинско изкуство, за мен представлява само безплодна критика на живота. Защото не се задоволява никакъв глад, не се избърсват сълзи, не се пресушава изворът на моралната деградация, когато на сцената се показва само външната страна на глада, на просълзените лица, на пропадналите хора. Начинът, по който обикновено се показва всичко това, стои неизмеримо далеч от същинските глъбини на живота и отношенията между отделните души. ЕСТЕЛА
към текста >>
(До
като
казва последните думи, София изпровожда приятелката си до вратата.
Тази вечер ще трябва да се откажа от моята приятелка. (Изправя се.) Сега трябва да тръгвам. Мисля, че си оставаме старите приятелки. СОФИЯ Наистина трябва да останем такива.
(Докато казва последните думи, София изпровожда приятелката си до вратата.
Завесата пада.)
към текста >>
10.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Като
загаснал чувствам
Ръката ти, с младежки плам държала четката преди години, почти парализирана изглежда. ЙОХАН ТОМАСИЙ За жалост е така!
Като загаснал чувствам
предишния душевен огън. Очите ми поглеждат вяло към красотата на нещата, разкривана от слънчевата светлина. Почти безчувствено ми е сърцето,
към текста >>
пред сетивата ни
като
магия.
менлив въздушен трепет. Ръката ми не се помръдва да увековечи каквото стихийни сили мимолетно разкриват от всемирни дълбини
пред сетивата ни като магия.
За творчество импулсът в мен не блика с радост вече. Апатия живота ми изпълва. МАРИЯ Дълбоко съжалявам,
към текста >>
въздействащи
като
във морски дълбини;
Приятелю, в променливата драма, която съществуване зовем, е скрит живот – духовен, вечен – и в него потопена е душата. Усещам се в духовни сили,
въздействащи като във морски дълбини;
човешкия живот съзирам като вълнички върху морската повърхност. Усещам се едно със смисъла житейски, към който хората безспирно се стремят и откровение на същността ми ми се струва.
към текста >>
като
вълнички върху морската повърхност.
е скрит живот – духовен, вечен – и в него потопена е душата. Усещам се в духовни сили, въздействащи като във морски дълбини; човешкия живот съзирам
като вълнички върху морската повърхност.
Усещам се едно със смисъла житейски, към който хората безспирно се стремят и откровение на същността ми ми се струва. Аз виждах колко често той се свързва на някого с душата, като го издига
към текста >>
на някого с душата,
като
го издига
като вълнички върху морската повърхност. Усещам се едно със смисъла житейски, към който хората безспирно се стремят и откровение на същността ми ми се струва. Аз виждах колко често той се свързва
на някого с душата, като го издига
нагоре, към най-висшето, което душата само може да измоли. Ала по начина, по който в мен живее, се проявява като плод на злото, докосне ли се същността ми
към текста >>
се проявява
като
плод на злото,
Аз виждах колко често той се свързва на някого с душата, като го издига нагоре, към най-висшето, което душата само може да измоли. Ала по начина, по който в мен живее,
се проявява като плод на злото,
докосне ли се същността ми до същността на други хора. И тази ми съдба показва се във всичко, което пожелах да дам на тебе, дошъл при мен, с любов изпълнен.
към текста >>
Каквото
като
чист живот
дошъл при мен, с любов изпълнен. Ти с мен поиска смело да извървиш пътеки, отвеждащи към благородното изкуство. Ала какво се случи?
Каквото като чист живот
и истина ми се откри, за твоя дух бе смърт. ЙОХАН Така е. Възнасящото твоята душа
към текста >>
Талантът
като
дар природен и съдбата
Тъй дълго аз се примирявах със тези скромни думи: където има само бледи мисли, животът се парализира, а също тъй и всичко в него.
Талантът като дар природен и съдбата
оказват се в живота дори по-силни от най-мъдри думи със съдържателното им изкуство. Традицията като тежко бреме и несъзнателният предразсъдък
към текста >>
Традицията
като
тежко бреме
а също тъй и всичко в него. Талантът като дар природен и съдбата оказват се в живота дори по-силни от най-мъдри думи със съдържателното им изкуство.
Традицията като тежко бреме
и несъзнателният предразсъдък ще смачкват винаги мощта на най-доброто слово. Каквото тук обаче се разкрива, поражда много мисли в хора като мен.
към текста >>
поражда много мисли в хора
като
мен.
Традицията като тежко бреме и несъзнателният предразсъдък ще смачкват винаги мощта на най-доброто слово. Каквото тук обаче се разкрива,
поражда много мисли в хора като мен.
Въздействие от вид такъв е обяснимо, където пламенен сектантски дух излива се върху душите и хората в глупци превръща. Но тук от този дух и помен няма.
към текста >>
явяващо се само
като
бледа мисъл
Разумно само се говори на душата, но с думите създават се житейски сили и се докосват глъбините на сърцето. Дори на волята въздейства туй странно нещо,
явяващо се само като бледа мисъл
на хора като мен, по стари пътища вървящи. Напълно неспособен съм да отрека въздействието, ала аз не мога изцяло да му се отдам.
към текста >>
на хора
като
мен,
но с думите създават се житейски сили и се докосват глъбините на сърцето. Дори на волята въздейства туй странно нещо, явяващо се само като бледа мисъл
на хора като мен,
по стари пътища вървящи. Напълно неспособен съм да отрека въздействието, ала аз не мога изцяло да му се отдам. И толкоз странно ми говори всичко:
към текста >>
не тъй,
като
че бих поискал
по стари пътища вървящи. Напълно неспособен съм да отрека въздействието, ала аз не мога изцяло да му се отдам. И толкоз странно ми говори всичко:
не тъй, като че бих поискал
от себе си да го отблъсна; но сякаш моя начин не иска то да възприеме. ЩРАДЕР Напълно съм съгласен с тези думи.
към текста >>
Като
дете израснах сред набожни хора
и търсещи последствията само от схващането си предишно. С това аз нямам нищо общо. На мисълта не съм се посветил поради външен повод.
Като дете израснах сред набожни хора
и виждах обреди, омайващи ни сетивата чрез образите на небесни царства, описани умело за утешение на простия народ. В душата си изпитвах истинско блаженство,
към текста >>
Каквото
като
истина откривах,
Естествени науки изучавах от книги забранени, за нови постижения узнавах. И трудно се ориентирах. Различни пътища поемах.
Каквото като истина откривах,
не беше само постижение на интелекта. В горещи битки изтръгвах от духа си каквото в мойто детство даряваше ми щастие и мир.
към текста >>
Понеже
като
блян познах това, което
изтръгвах от духа си каквото в мойто детство даряваше ми щастие и мир. Разбирах аз сърцето, копнеещо за висини.
Понеже като блян познах това, което
духовното учение ми даде, аз трябваше да търся твърда почва, предлагана от методи научни. ЛУНА Човек по собствен начин трябва да прозре
към текста >>
а после тя е
като
всички хора.
в живота ѝ изчезва. Изчезва сякаш миналото в нейната душа. А след преобразяването често душевното ѝ състояние се връща. То трае кратко всеки път,
а после тя е като всички хора.
Ала обземе ли я то, изгубва способността на паметта си, дори не може и да вижда. Усеща тя нещата, ала не вижда нищо.
към текста >>
като
пророчество за бъдно време.
Очите ѝ започват да блестят с особен блясък, а картините, които започват да ѝ се явяват, по-рано съновидни, днес са вече ясни и могат да се разберат
като пророчество за бъдно време.
Туй често сме го виждали по-рано. КАПЕЗИЙ Това най-малко ми харесва тук: че суеверие се смесва с логика и разум. Тъй става с тръгналите по подобен път.
към текста >>
която тя
като
в просъница представи,
гласът ѝ от душевни глъбини, причина е, че изворът на този глас е пожелал към вас да се обърне. КАПЕЗИЙ Известно ни е, че за тази бъдна дарба,
която тя като в просъница представи,
говори често и мъжът, когото знаем като душата на кръга. Възможно ли е тя каквото каза, от него да изхожда, а само изказът – от нея?
към текста >>
като
душата на кръга.
е пожелал към вас да се обърне. КАПЕЗИЙ Известно ни е, че за тази бъдна дарба, която тя като в просъница представи, говори често и мъжът, когото знаем
като душата на кръга.
Възможно ли е тя каквото каза, от него да изхожда, а само изказът – от нея? МАРИЯ Ако стояха тъй нещата,
към текста >>
и само
като
болест да приемем.
преди не знаеше за нея. КАПЕЗИЙ Тогава тук пред нас е просто факт, какъвто често можем да съзрем в противоречие с природните закони
и само като болест да приемем.
Да съдим нека за житейските загадки единствено чрез здрава мисъл и с помощта на сетивата будни. ЩРАДЕР Но все пак фактът е пред нас.
към текста >>
като
оставим всичко друго настрана,
и с помощта на сетивата будни. ЩРАДЕР Но все пак фактът е пред нас. И без съмнение е важно туй, което казва. Тогава може би ще трябва,
като оставим всичко друго настрана,
да се замислим над възможността за пренос на идеи чрез душевна сила. АСТРИД Да можехте да стъпите на здрава почва, избягвана от мисълта ви сякаш,
към текста >>
ще се стопи
като
снега на слънце
да се замислим над възможността за пренос на идеи чрез душевна сила. АСТРИД Да можехте да стъпите на здрава почва, избягвана от мисълта ви сякаш,
ще се стопи като снега на слънце
заблудата, причина да изглежда тъй чуждо, чудно, а дори и плод на болест откриваното от подобни хора тук. Това е изключително, но не и странно. Подобно чудо малко ми се струва,
към текста >>
като
изпразнена и пуста.
говори повече на моята душа. Едва ли бих могъл на друго място да изрека такива думи, каквито лесно тук ми се удават. Понякога душата ми се чувства
като изпразнена и пуста.
И сякаш в мен усещам на знанието извора пресъхнал. И не откривам дума, която да си струва да се чуе. Усетя ли аз пустотата,
към текста >>
звучи
като
от приказка за стари времена.
които обитават Земята на мечтите и в приказното царство водят живот, изпълнен с чудеса. А тонът, с който тя разказва,
звучи като от приказка за стари времена.
За извора на думите не питам, но ясно виждам как се влива в душата ми живот отново и нейната парализа прогонва. МАРИЯ
към текста >>
като
че ли природни сили се стремят
за смисъл на числа в растителния свят. И слушайки го, не след дълго загубваш смисъла на неговите думи. БЕНЕДИКТ Но може и да се почувства,
като че ли природни сили се стремят
в словата да разкрият същността си. (Бенедикт излиза.) ЩРАДЕР Предчувствам вече, че лоши дни
към текста >>
да съблазни,
като
превърне
(Влизат Романий и Герман.) да се пробуди във човешкото сърце духовно истинско познание. Високомерието може (Влиза Хелена.)
да съблазни, като превърне
обикновените душевни чувства в измамни образи, и да рисува видения, където само на вярата подхожда красотата! От всичко, за което вдъхновено
към текста >>
като
познание за висши светове,
в измамни образи, и да рисува видения, където само на вярата подхожда красотата! От всичко, за което вдъхновено можахме тук да чуем
като познание за висши светове,
едно съдържа здрав човешки смисъл: че само във духовната страна душата се усеща у дома си. ДРУГАТА МАРИЯ (която е влязла с Теодосий) Додето чувства нужда
към текста >>
като
балсам потича
отново сила тук от изобилието, което блика от духовен извор. Магична топла мощ от думите, които чувам тук, в ръцете ми се влива, а чрез тях
като балсам потича
върху обременените от мъка, когато ги докосна. От устните ми тя звучи в слова на истинска утеха към изтерзаните сърца.
към текста >>
Пожертва силите си в грижи за
децата
,
при добротата на сърцето. Приятелката ни обаче изтощи енергията си чрез прекомерен труд и цялата ѝ смелост бе отнета от бремето на тежката ѝ участ.
Пожертва силите си в грижи за децата,
а смелостта си тя изгуби, когато ранна смърт отне любимия ѝ мъж. Оставаше ѝ да живее единствено с умора по-нататък, ала съдбата я доведе тук
към текста >>
като
зловещо ехо:
ако погрешно се стремим, живота на човека, свързан с нас в любов. О, как ужасно прозвучаха пак от образа онези думи, а после прокънтя отвред
като зловещо ехо:
„Уби я ти! “ Така изказаното мъдро слово за други хора стана повод да се погледнат и размислят.
към текста >>
11.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Всичко, което следва, се случва в същата стая
като
в Пролога.
ИНТЕРМЕЦО Приема се, че предходните картини са представлението, на което София е присъствала и че тя е посетена на следващия ден от своята приятелка Естела.
Всичко, което следва, се случва в същата стая като в Пролога.
СОФИЯ Скъпа моя Естела, прощавай, че те накарах да чакаш, но непременно трябваше да се погрижа за децата. ЕСТЕЛА Ето ме пак при теб. Толкова те обичам, че нещо развълнува ли ме много, винаги искам да го споделя с теб.
към текста >>
Скъпа моя Естела, прощавай, че те накарах да чакаш, но непременно трябваше да се погрижа за
децата
.
ИНТЕРМЕЦО Приема се, че предходните картини са представлението, на което София е присъствала и че тя е посетена на следващия ден от своята приятелка Естела. Всичко, което следва, се случва в същата стая като в Пролога. СОФИЯ
Скъпа моя Естела, прощавай, че те накарах да чакаш, но непременно трябваше да се погрижа за децата.
ЕСТЕЛА Ето ме пак при теб. Толкова те обичам, че нещо развълнува ли ме много, винаги искам да го споделя с теб. СОФИЯ Ти винаги ще намираш в мен приятелката, която може да споделя най-топло твоите чувства.
към текста >>
Може да ти се стори странно, ако ти кажа, че в течение на няколко мига пред душата ми сякаш застана всичко, което съм могла да наблюдавам някога
като
човешко страдание.
Толкова те обичам, че нещо развълнува ли ме много, винаги искам да го споделя с теб. СОФИЯ Ти винаги ще намираш в мен приятелката, която може да споделя най-топло твоите чувства. ЕСТЕЛА Много ми допадна пиесата „Лишени от наследството на душата и тялото“.
Може да ти се стори странно, ако ти кажа, че в течение на няколко мига пред душата ми сякаш застана всичко, което съм могла да наблюдавам някога като човешко страдание.
В тази творба беше представено с най-голяма художествена сила не само това, което сполетява много хора като нещастие, но със заслужаваща удивление проницателност вниманието ни бе насочено към най-дълбоките душевни страдания. СОФИЯ Трудно е да си създадем правилна представа за дадена творба на изкуството, когато само слушаме за нейното съдържание. Но все пак ще ми бъде приятно, ако споделиш какво те е развълнувало така. ЕСТЕЛА
към текста >>
В тази творба беше представено с най-голяма художествена сила не само това, което сполетява много хора
като
нещастие, но със заслужаваща удивление проницателност вниманието ни бе насочено към най-дълбоките душевни страдания.
СОФИЯ Ти винаги ще намираш в мен приятелката, която може да споделя най-топло твоите чувства. ЕСТЕЛА Много ми допадна пиесата „Лишени от наследството на душата и тялото“. Може да ти се стори странно, ако ти кажа, че в течение на няколко мига пред душата ми сякаш застана всичко, което съм могла да наблюдавам някога като човешко страдание.
В тази творба беше представено с най-голяма художествена сила не само това, което сполетява много хора като нещастие, но със заслужаваща удивление проницателност вниманието ни бе насочено към най-дълбоките душевни страдания.
СОФИЯ Трудно е да си създадем правилна представа за дадена творба на изкуството, когато само слушаме за нейното съдържание. Но все пак ще ми бъде приятно, ако споделиш какво те е развълнувало така. ЕСТЕЛА Драматичната композиция беше чудесна.
към текста >>
Помисли само, мила Естела, че живото разбиране на истинската действителност трябва да породи в сърцето чувството за известна беднота на произведението на изкуството, тъй
като
е ясно, че и най-великият художник си остава нескопосник пред съвършената природа.
Добре знаеш, че чувството, за което току-що говорих, дълго време живееше в мен, преди да знам и най-малко за това, което наричаш мой светоглед. И аз чувствам нещата по този начин не само по отношение на така нареченото реалистично изкуство, но и други неща пораждат у мен същото чувство, особено силно тогава, когато осъзнавам това, което във висш смисъл бих могла да нарека неистинност на някои творения на изкуството. ЕСТЕЛА Наистина не мога да го проумея. СОФИЯ
Помисли само, мила Естела, че живото разбиране на истинската действителност трябва да породи в сърцето чувството за известна беднота на произведението на изкуството, тъй като е ясно, че и най-великият художник си остава нескопосник пред съвършената природа.
На мен дори и най-съвършеното художествено изображение не може да ми даде това, което дължа например на откровенията на някой пейзаж или на човешко лице. ЕСТЕЛА Но това е в същността на нещата и не може да се промени. СОФИЯ То би могло да се промени, стига само хората да поискат да си изяснят едно нещо.
към текста >>
Те могат да си кажат, че е безсмислено още веднъж да пресъздаваме чрез човешките душевни сили това, което по-висши сили разпростират пред очите ни
като
най-истинското произведение на изкуството.
На мен дори и най-съвършеното художествено изображение не може да ми даде това, което дължа например на откровенията на някой пейзаж или на човешко лице. ЕСТЕЛА Но това е в същността на нещата и не може да се промени. СОФИЯ То би могло да се промени, стига само хората да поискат да си изяснят едно нещо.
Те могат да си кажат, че е безсмислено още веднъж да пресъздаваме чрез човешките душевни сили това, което по-висши сили разпростират пред очите ни като най-истинското произведение на изкуството.
Но същите тези същества са вложили в душата на човека стремеж да продължи делото на мирозданието, за да даде на света това, което самите тези сили още не поставят пред сетивата. Във всичко, създадено от човека, творческите същества са оставили природата незавършена. Защо той трябва да изобразява тяхното съвършенство по несъвършен начин, щом като може да превърне в съвършенство тяхното несъвършенство? Представи си това твърдение, превърнато в първично чувство и ще можеш да придобиеш представа, защо изпитвам недоволство по отношение на много неща, които ти наричаш изкуство. Несъвършеното предаване на сетивната действителност трябва да предизвика неприятно усещане, докато и най-несъвършеното представяне на това, което се крие зад външното наблюдение, може да бъде цяло откровение.
към текста >>
Защо той трябва да изобразява тяхното съвършенство по несъвършен начин, щом
като
може да превърне в съвършенство тяхното несъвършенство?
СОФИЯ То би могло да се промени, стига само хората да поискат да си изяснят едно нещо. Те могат да си кажат, че е безсмислено още веднъж да пресъздаваме чрез човешките душевни сили това, което по-висши сили разпростират пред очите ни като най-истинското произведение на изкуството. Но същите тези същества са вложили в душата на човека стремеж да продължи делото на мирозданието, за да даде на света това, което самите тези сили още не поставят пред сетивата. Във всичко, създадено от човека, творческите същества са оставили природата незавършена.
Защо той трябва да изобразява тяхното съвършенство по несъвършен начин, щом като може да превърне в съвършенство тяхното несъвършенство?
Представи си това твърдение, превърнато в първично чувство и ще можеш да придобиеш представа, защо изпитвам недоволство по отношение на много неща, които ти наричаш изкуство. Несъвършеното предаване на сетивната действителност трябва да предизвика неприятно усещане, докато и най-несъвършеното представяне на това, което се крие зад външното наблюдение, може да бъде цяло откровение. ЕСТЕЛА Всъщност ти говориш за нещо, което никъде не съществува. Защото никой художник не се стреми просто към изобразяване на природата.
към текста >>
Несъвършеното предаване на сетивната действителност трябва да предизвика неприятно усещане, до
като
и най-несъвършеното представяне на това, което се крие зад външното наблюдение, може да бъде цяло откровение.
Те могат да си кажат, че е безсмислено още веднъж да пресъздаваме чрез човешките душевни сили това, което по-висши сили разпростират пред очите ни като най-истинското произведение на изкуството. Но същите тези същества са вложили в душата на човека стремеж да продължи делото на мирозданието, за да даде на света това, което самите тези сили още не поставят пред сетивата. Във всичко, създадено от човека, творческите същества са оставили природата незавършена. Защо той трябва да изобразява тяхното съвършенство по несъвършен начин, щом като може да превърне в съвършенство тяхното несъвършенство? Представи си това твърдение, превърнато в първично чувство и ще можеш да придобиеш представа, защо изпитвам недоволство по отношение на много неща, които ти наричаш изкуство.
Несъвършеното предаване на сетивната действителност трябва да предизвика неприятно усещане, докато и най-несъвършеното представяне на това, което се крие зад външното наблюдение, може да бъде цяло откровение.
ЕСТЕЛА Всъщност ти говориш за нещо, което никъде не съществува. Защото никой художник не се стреми просто към изобразяване на природата. СОФИЯ Но именно в това се състои несъвършенството на много произведения на изкуството, че творческата дейност от само себе си се издига над природата и художникът не знае как изглежда неподдаващото се на сетивно наблюдение.
към текста >>
12.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
затуй ги уважавам
като
християни.
ШЕСТА СЕЛЯНКА Страхът от тежък грях ме мъчи, когато чувам да се казва, че рицарите искали да ни погубят. Свидетелка съм аз, че само добрини извършват,
затуй ги уважавам като християни.
ШЕСТИ СЕЛЯНИН Как хората ще искат в бъдеще да мислят, да го оставим на онези, които ще живеят подир нас. Тук рицарите ни използват
към текста >>
като
оръдия за дяволски изкуства,
ШЕСТИ СЕЛЯНИН Как хората ще искат в бъдеще да мислят, да го оставим на онези, които ще живеят подир нас. Тук рицарите ни използват
като оръдия за дяволски изкуства,
с които водят те борба със истинското християнство. Успеем ли да ги прогоним, ще сме свободни от властта им и ще живеем, както пожелаем,
към текста >>
като
най-правилен съм ѝ посочил?
че аз от вас, учителю обичан, научих се на Бога да разчитам. МОНАХЪТ Ала дали душата ти нататък ще продължи да следва пътя, който
като най-правилен съм ѝ посочил?
ТОМАС Тъй вярно, както в мен тупти сърцето, така през всички времена синът ви ще следва туй учение, което получил е той някога от вас.
към текста >>
че пречели
децата
и жената,
Работното си място сменях често. Живееше в сърцето ми надежда да срещна татко си, когото любех, макар добро от него да не зная. Той скъпата ми майка изостави,
че пречели децата и жената,
изцяло нов живот за да започне. Стремеж към приключения таеше. Когато ни напусна, бях дете, сестра ми току-що се бе родила. И скоро майка ми от скръб почина.
към текста >>
(Завесата пада, до
като
двамата излизат.)
Аз никога от кръвното роднинство не бих поискал да те отчуждя. Ала каквото мога да предложа на твоята душа, ще ти го давам винаги с любов.
(Завесата пада, докато двамата излизат.)
към текста >>
13.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Същата зала
като
в предходната картина.
ОСМА КАРТИНА
Същата зала като в предходната картина.
Първи наставник, Йозеф Кюне, след това Великият Майстор със Симон, по-късно Първи и Втори церемониалмайстор. Първо влиза Йозеф Кюне, Първи наставник идва при него. ПЪРВИ НАСТАВНИК Поискали сте да говорите със мен. Какво желаете, кажете?
към текста >>
почти веднага след
като
пристигна тук.
Познавате ли също дъщеря ми, Сили? ПЪРВИ НАСТАВНИК (развълнувано) Видях я, с хората ви щом ви срещнах. ЙОЗЕФ КЮНЕ Тъй стана, че гостуваше ни често Томас,
почти веднага след като пристигна тук.
А после идваше дори по-често. Видяхме, че във Сили се е влюбил. За нас това не беше чудно. Обаче дълго време не разбрахме дали и Сили също го обича.
към текста >>
спасение душевно търсещ
като
нея
не ще изгубя никога надежда, че може да поеме път обратно от мрака на духа към светлината. Но скоро трябва аз да я загубя, омъжи ли се за младежа,
спасение душевно търсещ като нея
под покровителството на монаха. Успял е вярата си той на Томас също да натрапи. За Ордена ако пък стане дума, огромен ужас ме обзема:
към текста >>
защото скъпа ни е
като
собствено дете.
На нашата осиновена дъщеря не знаехме бащата кой е. За произхода си не знае нищо Сили. За истински родители ни смята. Така могло би всичко да остане,
защото скъпа ни е като собствено дете.
Изминаха години след смъртта на Силината майка и чак тогава тези документи стигнаха до нас. Чрез тях разбрахме кой баща е на това момиче. (Наставникът става напълно несигурен.) Не знам дали ви е известно,
към текста >>
Но тъй
като
отнася се за ваша кръв,
(Наставникът става напълно несигурен.) Не знам дали ви е известно, но сигурно за мен е, че нейният баща сте вие. Ненужно е да ви говоря още.
Но тъй като отнася се за ваша кръв,
за вашата подкрепа аз ви моля. И може би ще можем да успеем момичето от мрака да избавим. ПЪРВИ НАСТАВНИК Обични Кюне, верен винаги сте бил.
към текста >>
защото чувствах ги
като
окови.
Ще дойда... (Кюне излиза.) ПЪРВИ НАСТАВНИК (сам) Съдбата тъй жестоко ме наказва! Жена си и детето изоставих,
защото чувствах ги като окови.
А пътят, сочен ми от суетата, доведе ме тук, в Ордена духовен. На любовта към хората се посветих с възвишено звучащи думи. Аз сторих го, ала с вината,
към текста >>
децата
истината да узнаят
Така добре сполучи той, че с брата и сестрата също от мене ще се отчужди. Така че нищо повече не ми остава, освен да се погрижа,
децата истината да узнаят
и после примирено да очаквам възмездие от силите, следящи за дълговете ни в живота. (Наставникът излиза.) (След пауза в залата влизат Великият Майстор и Симон.)
към текста >>
Наистина боли ме,
като
зная
Във замъка ще трябва да стоите. Откакто приказките за магия разпространени бяха, всяка крачка, направена навън, ще е опасна. ЕВРЕИНЪТ
Наистина боли ме, като зная
как хората не могат да прозрат, че аз желая само да помагам. Посрещат те враждебно всичко, за тяхно благо сторено от мен. ВЕЛИК МАЙСТОР
към текста >>
като
дела на дявола и ерес.
на Майстора, щом виждам да се шири несправедливостта на враговете. Те не желаят да узнаят нищо за нашите учения, но могат пред хората да ги изобразяват
като дела на дявола и ерес.
– – – – ВТОРИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР На Майстора ни благостта от нашите учения извира. Не можем като висша цел в живота
към текста >>
Не можем
като
висша цел в живота
като дела на дявола и ерес. – – – – ВТОРИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР На Майстора ни благостта от нашите учения извира.
Не можем като висша цел в живота
да проповядваме навред свободно разбиране на всичките души, лишавайки от него враговете. Сред тях мнозина истински живеят по примера възвишен на Христос.
към текста >>
като
душевен демон се изправя
така че светлината на духа да може тя да помрачи за вас.“ Предупреди ни също нашият Учител: „В молитвени спокойни часове проучвайте измамата, която
като душевен демон се изправя
на пътя на духовния търсач. А който ѝ се е поддал, ще иска човешко битие да види там, където дух единствено желае в духовна светлина да се открие.
към текста >>
да се разкрие в думи
като
тези.
във себе си по-късно да приемат. И семена на бъдеща любов в преследващата ни омраза виждам. ПЪРВИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР Целта на истината висша може
да се разкрие в думи като тези.
Ала е трудно в днешни времена живот в хармония със тях да водим. ВТОРИ ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР Пак думите на Майстора изтъквам, че не е дадено на всички хора
към текста >>
(Завесата пада, до
като
двамата церемониалмайстори са още в залата.)
които виждат бъдещите дни и посвещават чувствата на сили, които могат да освободят от настоящето ни битието и да го съхранят за вечността.
(Завесата пада, докато двамата церемониалмайстори са още в залата.)
към текста >>
14.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Като
ехо
Световни сили в чувствата ти действат. КАПЕЗИЙ Отново от духа звучат словата, които поверява Бенедикт на учениците си.
Като ехо
долитат тук чрез неговия глас. Звучат, като събуждат тъмна сила, от безпределността на тази област. МАРИЯ На тази област във далечините
към текста >>
Звучат,
като
събуждат тъмна сила,
Отново от духа звучат словата, които поверява Бенедикт на учениците си. Като ехо долитат тук чрез неговия глас.
Звучат, като събуждат тъмна сила,
от безпределността на тази област. МАРИЯ На тази област във далечините какво ще изживея, вече чувствам. И близостта на Бенедикт усещам.
към текста >>
като
познание ще засияе –
откривайки се от духовни сфери, на мен да се разкрие. Щом отново към земното си битие се върна, ще се превърне в мисъл то, която
като познание ще засияе –
когато мисля – в моята душевност. БЕНЕДИКТ (явява се от заден план) В световната мисловна сила се спечелѝ, но изгубѝ се на мировите сили чрез живота.
към текста >>
като
за него спомняш си духовно.
Капезий не е тук, не иска нищо душата му за него да узнава. БЕНЕДИКТ Да се почувстваш не желаеш ти в Капезий, ала трябва да го видиш,
като за него спомняш си духовно.
На мисленето действащата сила разкри ти битието на духа в душевното ти тяло. И тогава душевният живот освободи се
към текста >>
като
човешки мисли отразяват.
той вниква във духовната реалност. Тъй взри се в образа – за теб той става познание чрез ясновидски сили; виж мислите, които се превръщат в пространството във най-реални форми,
като човешки мисли отразяват.
(Навлиза мека светлина. Явяват се Филия, Астрид и Луна в светлеещ облак. Бенедикт, Капезий и Мария излизат.) ГЛАС (едновременно звучащ от Филия, Астрид и Луна) Понасят се мисли,
към текста >>
(До
като
прозвучават тези думи, Луцифер и Ариман идват от различни страни и застават от двете страни на пространството.)
достигат душите; създаваща себе си воля, вълнуващо себе си чувстване, творящо се мислене възникват за който сънува.
(Докато прозвучават тези думи, Луцифер и Ариман идват от различни страни и застават от двете страни на пространството.)
ЛУЦИФЕР (с провлачен тон, наблягайки на всяка дума) Световни същества във волята ти действат. (От страната на Луцифер се раздвижват същества, които представят мисли. Тези движения се изпълняват по танцувален начин и изобразяват мисловни форми, съответстващи на думите на Луцифер.) АРИМАН (също с провлачен тон, но грубо)
към текста >>
Влиза Капезий и след
като
изговаря няколко реплики, се явява Мария, която първоначално е невидима за него.)
създаваща себе си воля, вълнуващо себе си чувстване, творящото себе си мислене за който сънува възникнаха. (Филия, Астрид и Луна изчезват.
Влиза Капезий и след като изговаря няколко реплики, се явява Мария, която първоначално е невидима за него.)
КАПЕЗИЙ Душата вътрешно се изживява. Че мисли, вярва, тъй като не вижда стоящите в простора мисли. Че чувства, вярва тя, защото не долавя
към текста >>
Че мисли, вярва, тъй
като
не вижда
за който сънува възникнаха. (Филия, Астрид и Луна изчезват. Влиза Капезий и след като изговаря няколко реплики, се явява Мария, която първоначално е невидима за него.) КАПЕЗИЙ Душата вътрешно се изживява.
Че мисли, вярва, тъй като не вижда
стоящите в простора мисли. Че чувства, вярва тя, защото не долавя прорязващи небето чувства като светкавици от бурен облак. Простора гледа и съзира тя
към текста >>
като
светкавици от бурен облак.
Душата вътрешно се изживява. Че мисли, вярва, тъй като не вижда стоящите в простора мисли. Че чувства, вярва тя, защото не долавя прорязващи небето чувства
като светкавици от бурен облак.
Простора гледа и съзира тя над нея облаци... Ала когато светкавици проблясват и нагоре не се е вдигнал погледът... тя вярва, че са светкавиците вътре в нея.
към текста >>
обичали са ме
децата
земни,
дали не влива страх във слабостта ти. ЛУЦИФЕР Обичат ме онези същества, които ме избягват. И отвеки
обичали са ме децата земни,
но вярват те, че трябва да ме мразят. Ала ме търсят в моите дела. На истината във студени форми би трябвало да излинеят те през дългото си земно битие,
към текста >>
като
украса красота в живота.
Ала ме търсят в моите дела. На истината във студени форми би трябвало да излинеят те през дългото си земно битие, ако не пращам в техните души
като украса красота в живота.
В душата на артиста вливам сили. Щом нещо хубаво човекът види, то в царството ми има първообраз. Та трябва ли от мен да се страхуваш? МАРИЯ
към текста >>
желанията
като
дар, но не и
Та трябва ли от мен да се страхуваш? МАРИЯ Във областта на Луцифер страхът не е на правилното свое място. Тук Луцифер изпраща във душите
желанията като дар, но не и
страха, възникващ в друга мощна област. АРИМАН На боговете бях равнопоставен. Правата ми ограничиха те. Човеците аз исках да оформя
към текста >>
Сред равни
като
равен пожела
Правата ми ограничиха те. Човеците аз исках да оформя на брат ми Луцифер за областта, така че всеки своя свят да може единствено във себе си да носи.
Сред равни като равен пожела
да бъде Луцифер в духа тогава и образец за други, ала нивга не можеше да бъде господар над същества, така че пожелах човека да даря със мощ да може
към текста >>
това, което
като
своя същност
БЕНЕДИКТ Ти трябва във световните слова да се познаеш и да се почувстваш на мисълта във мировата сила. Понеже вън от себе си видя
това, което като своя същност
сънуваше, сега открий се ти и в бъдеще от страх недей да тръпнеш при думите, които прозвучават за тебе справедливо и така доказват съществуването твое.
към текста >>
фантазия
като
магично слово
Душевния им поглед към бащата при извора на светлина тогава насочило детето със любов. Когато от човешката уста и радостното чувство на човека
фантазия като магично слово
дочувало, със радост съществото живеело в човешките сърца. Ала при него някакъв човек дошъл и го погледнал със вражда. „На истината към бащата водя
към текста >>
(Завесата пада, до
като
Бенедикт, Капезий и Мария, Госпожа Балде, Луцифер, Ариман и четирите душевни образи са още по местата си.)
И мощ открива укрепналата воля, понесена безстрашно към силите творящи, които светове поддържат.
(Завесата пада, докато Бенедикт, Капезий и Мария, Госпожа Балде, Луцифер, Ариман и четирите душевни образи са още по местата си.)
към текста >>
15.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените волеви импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен
като
на една по-висша сила.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените волеви импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен като на една по-висша сила.
Отначало човек възприема това второ Себе като по-низша същност, в сравнение с всичко останало, което той обхваща със своето ясно, търсещо доброто и истината съзнателно душевно същество. Затова се стреми да преодолее тази по-низша същност. Но едно по-дълбоко самовглъбяване върху второто Себе може да ни разкрие и нещо друго. Когато се връщаме назад към това, което сме преживели или извършили, ще стигнем до странни открития. Нашият досегашен опит ще ни се стори толкова по-значим, колкото по-възрастни сме станали.
към текста >>
Отначало човек възприема това второ Себе
като
по-низша същност, в сравнение с всичко останало, което той обхваща със своето ясно, търсещо доброто и истината съзнателно душевно същество.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Всеки човек, който размишлява върху себе си, скоро открива, че освен своето Себе (Selbst), възприемано чрез мислите, чувствата, както и чрез съзнателно насочените волеви импулси, той притежава и друго, по-пълноценно Себе, на което е подчинен като на една по-висша сила.
Отначало човек възприема това второ Себе като по-низша същност, в сравнение с всичко останало, което той обхваща със своето ясно, търсещо доброто и истината съзнателно душевно същество.
Затова се стреми да преодолее тази по-низша същност. Но едно по-дълбоко самовглъбяване върху второто Себе може да ни разкрие и нещо друго. Когато се връщаме назад към това, което сме преживели или извършили, ще стигнем до странни открития. Нашият досегашен опит ще ни се стори толкова по-значим, колкото по-възрастни сме станали. И когато човек се запита: „Какво си направил или говорил по това или онова време от живота си?
към текста >>
В действителност, преди да е стигнала до съзнанието, човешката душа работи над мозъка по такъв начин, че той да стане инструмент за изживяване на всички способности, заложби, качества и т.н., присъщи за нея
като
последица от предишните и земни съществувания.
За хората, чийто спомени са в рамките на нормалните граници, такъв момент задължително съществува. Но тъкмо преди този момент човешката душа е извършила за самия човек най-мъдрите неща; после, когато човек се издига до своето съзнание, той вече не може да извърши големи, величави дела, както тези, присъщи му в първите години от неговото детство, при напълно неосъзнати душевни подбуди. Защото знаем, че при своето раждане човек внася във физичесния свят плодовете на предишните си земни съществувания. Така например при раждането човешкият мозък е все още твърде несъвършен инструмент. Тепърва човешката душа трябва да изработи в него най-фините структури, които ще го превърнат в посредник за всичко онова, на което е способна самата тя.
В действителност, преди да е стигнала до съзнанието, човешката душа работи над мозъка по такъв начин, че той да стане инструмент за изживяване на всички способности, заложби, качества и т.н., присъщи за нея като последица от предишните и земни съществувания.
Тази работа върху собственото тяло се ръководи от съображения, много по-мъдри от всичко, което човек може да извърши по-късно при напълно развито съзнание. Нещо повече: през този период човек трябва не само пластично да формира своя мозък, но и да научи три от най-важните неща за своето земно битие. Първо, той трябва да научи как да ориентира своето тяло в пространството, нещо, което днес човек прави без да забелязва. С това е загатната една от най-съществените разлики между човека и животното. Животното е предопределено да развие равновесното си положение В пространството по съответен начин: едни животни се катерят, други плуват и т.н.
към текста >>
Но едно по-точно наблюдение показва, че до
като
при животното е налице организация, определяща положението му в пространството, то при човека душата е тази, която влиза в отношения с пространството и създава съответната организация.
А това е много по-маловажно от факта, че човек не разполага предврително със своите равновесни способности, а трябва сам да ги изгради, черпейки сили от цялото си същество. От особена важност е, че той трябва сам да работи върху себе си, за да създаде от едно същество, Което не може да върви, такова, което може да върви изправено. Човек сам постига своето вертикално положение, своето равновесно положение В пространството; сам постига и определено отношение спрямо земната гравитация. За едно схващане, което не прониква дълбоко в нещата, няма да е трудно да оспори това, и то с привидно основание. Някои биха казали, че ние сме така организирани в нашия изправен вървеж, както например животното катерач е създадено, за да се катери.
Но едно по-точно наблюдение показва, че докато при животното е налице организация, определяща положението му в пространството, то при човека душата е тази, която влиза в отношения с пространството и създава съответната организация.
Второто нещо, което човек сам научава от онази своя същност, която преминава от едно въплъщение в друго, е говорът. Чрез него той се поставя в такова отношение с другите човешки същества, че става носител на онзи духовен живот, който прониква във физическия свят. Често се подчертава, и то не без основание, че ако човек преди да преговори – бъде оставен да живее сам на един пуст остров, без контакт с други хора, той не би се научил да говори. Това, което сме наследили, което е вложено в нас за по-късните години така, че се подчинява на наследствените принципи, не зависи от обстоятелството, дали живеем с други хора, или не. Така например, според наследствените закони човек трябва да смени зъбите си В седмата година.
към текста >>
Но да говори, човек се научава само когато душевната му същност се активира
като
сила, която преминава от един живот В друг.
Чрез него той се поставя в такова отношение с другите човешки същества, че става носител на онзи духовен живот, който прониква във физическия свят. Често се подчертава, и то не без основание, че ако човек преди да преговори – бъде оставен да живее сам на един пуст остров, без контакт с други хора, той не би се научил да говори. Това, което сме наследили, което е вложено в нас за по-късните години така, че се подчинява на наследствените принципи, не зависи от обстоятелството, дали живеем с други хора, или не. Така например, според наследствените закони човек трябва да смени зъбите си В седмата година. Той ще смени зъбите си в тази възраст, дори и да живее на самотен остров.
Но да говори, човек се научава само когато душевната му същност се активира като сила, която преминава от един живот В друг.
Човек изгражда зародиша на своята говорна способност преди още да е постигнал съзнанието за своя Аз. За да се превърне В говорен апарат, формообразуването на ларинкса трябва да започне преди онзи момент, до който човек стига в своите спомени. И следва третото нещо, по-малко известно; човек го научава чрез самия себе си, благодарение на това, което носи дълбоко в своя вътрешен свят от едно прераждане в друго. Става дума за характерния живот вътре в самия свят на мислите. С формирането на мозъка се осъществява и неговото предназначение да служи като инструмент на мисленето.
към текста >>
С формирането на мозъка се осъществява и неговото предназначение да служи
като
инструмент на мисленето.
Но да говори, човек се научава само когато душевната му същност се активира като сила, която преминава от един живот В друг. Човек изгражда зародиша на своята говорна способност преди още да е постигнал съзнанието за своя Аз. За да се превърне В говорен апарат, формообразуването на ларинкса трябва да започне преди онзи момент, до който човек стига в своите спомени. И следва третото нещо, по-малко известно; човек го научава чрез самия себе си, благодарение на това, което носи дълбоко в своя вътрешен свят от едно прераждане в друго. Става дума за характерния живот вътре в самия свят на мислите.
С формирането на мозъка се осъществява и неговото предназначение да служи като инструмент на мисленето.
Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира като инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност. Непосредствено след раждането на човека, мозъкът е такъв, какъвто трябва да бъде според силите, унаследени от родители, прародители и т.н. Но в своето мислене човек трябва да даде израз и на своята собствена същност, разбирана като резултат от миналите земни превъплъщения. Ето защо той трябва да преобрази особеностите на своя мозък през онзи период, когато след раждането е станал физически независим от своите родители, прародители и т.н. Виждаме, че през най-първите години на живота си човек извършва съществени и важни неща.
към текста >>
Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира
като
инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност.
Човек изгражда зародиша на своята говорна способност преди още да е постигнал съзнанието за своя Аз. За да се превърне В говорен апарат, формообразуването на ларинкса трябва да започне преди онзи момент, до който човек стига в своите спомени. И следва третото нещо, по-малко известно; човек го научава чрез самия себе си, благодарение на това, което носи дълбоко в своя вътрешен свят от едно прераждане в друго. Става дума за характерния живот вътре в самия свят на мислите. С формирането на мозъка се осъществява и неговото предназначение да служи като инструмент на мисленето.
Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира като инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност.
Непосредствено след раждането на човека, мозъкът е такъв, какъвто трябва да бъде според силите, унаследени от родители, прародители и т.н. Но в своето мислене човек трябва да даде израз и на своята собствена същност, разбирана като резултат от миналите земни превъплъщения. Ето защо той трябва да преобрази особеностите на своя мозък през онзи период, когато след раждането е станал физически независим от своите родители, прародители и т.н. Виждаме, че през най-първите години на живота си човек извършва съществени и важни неща. Той работи върху себе си в смисъла на най-висшата мъдрост.
към текста >>
Но в своето мислене човек трябва да даде израз и на своята собствена същност, разбирана
като
резултат от миналите земни превъплъщения.
И следва третото нещо, по-малко известно; човек го научава чрез самия себе си, благодарение на това, което носи дълбоко в своя вътрешен свят от едно прераждане в друго. Става дума за характерния живот вътре в самия свят на мислите. С формирането на мозъка се осъществява и неговото предназначение да служи като инструмент на мисленето. Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира като инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност. Непосредствено след раждането на човека, мозъкът е такъв, какъвто трябва да бъде според силите, унаследени от родители, прародители и т.н.
Но в своето мислене човек трябва да даде израз и на своята собствена същност, разбирана като резултат от миналите земни превъплъщения.
Ето защо той трябва да преобрази особеностите на своя мозък през онзи период, когато след раждането е станал физически независим от своите родители, прародители и т.н. Виждаме, че през най-първите години на живота си човек извършва съществени и важни неща. Той работи върху себе си в смисъла на най-висшата мъдрост. С усилията на своя ум той никога не би могъл да постигне онова, което извършва без намесата на ума в най-ранния период от живота си. Защо всичко това става от дълбините на душата, които не се обхващат от съзнанието?
към текста >>
През първите години това, което наричаме „детска аура", обгръща детето
като
една прекрасна човешко-свръхчовешка сила.
Той работи върху себе си в смисъла на най-висшата мъдрост. С усилията на своя ум той никога не би могъл да постигне онова, което извършва без намесата на ума в най-ранния период от живота си. Защо всичко това става от дълбините на душата, които не се обхващат от съзнанието? Защото в този първи период от своя живот човек е много по-силно свързан чрез душата си и чрез цялата си вътрешна същност с по-висшите Йерархии на духовния свят, отколкото в по-късните години. За ясновидеца, изминал пътя на духовната еволюция, така че да може наистина да проследи същинските духовни процеси в момента, когато връщайки се назад в спомнянето човек постига Азовото съзнание, и разкрива нещо изключително важно.
През първите години това, което наричаме „детска аура", обгръща детето като една прекрасна човешко-свръхчовешка сила.
Тази детска аура, която е същинската висша част на човека, има своите продължения в духовния свят. Но от момента, до който човек може да се връща назад в своите спомени, аурата пониква в обратна посока към вътрешността на човека. До този момент човек може да се усеща като самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-висшите светове, вече е провикнало в неговия Аз. Оттук нататък съзнанието само изгражда отношенията си с външния свят. В детската възраст това все още не съществува.
към текста >>
До този момент човек може да се усеща
като
самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-висшите светове, вече е провикнало в неговия Аз.
Защото в този първи период от своя живот човек е много по-силно свързан чрез душата си и чрез цялата си вътрешна същност с по-висшите Йерархии на духовния свят, отколкото в по-късните години. За ясновидеца, изминал пътя на духовната еволюция, така че да може наистина да проследи същинските духовни процеси в момента, когато връщайки се назад в спомнянето човек постига Азовото съзнание, и разкрива нещо изключително важно. През първите години това, което наричаме „детска аура", обгръща детето като една прекрасна човешко-свръхчовешка сила. Тази детска аура, която е същинската висша част на човека, има своите продължения в духовния свят. Но от момента, до който човек може да се връща назад в своите спомени, аурата пониква в обратна посока към вътрешността на човека.
До този момент човек може да се усеща като самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-висшите светове, вече е провикнало в неговия Аз.
Оттук нататък съзнанието само изгражда отношенията си с външния свят. В детската възраст това все още не съществува. Тогава нещата сякаш витаят около детето като в един сънищен свят. То изгражда себе си под въздействието на една мъдрост, която е извън него. И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години.
към текста >>
Тогава нещата сякаш витаят около детето
като
в един сънищен свят.
Тази детска аура, която е същинската висша част на човека, има своите продължения в духовния свят. Но от момента, до който човек може да се връща назад в своите спомени, аурата пониква в обратна посока към вътрешността на човека. До този момент човек може да се усеща като самостоятелен Аз, защото онова, което е било свързано с по-висшите светове, вече е провикнало в неговия Аз. Оттук нататък съзнанието само изгражда отношенията си с външния свят. В детската възраст това все още не съществува.
Тогава нещата сякаш витаят около детето като в един сънищен свят.
То изгражда себе си под въздействието на една мъдрост, която е извън него. И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години. Тази висша мъдрост обаче става все по-смътна и неясна за човешката душа и тя постепенно я заменя със съзнанието. Мъдростта пониква от духовния свят дълбоко в човешкото тяло, така че чрез нея човек да формира своя мозък, както виждаме, от сферата на Духа. С право може да се каже, че от едно дете може да се поучи и най-мъдрия човек.
към текста >>
От този свят продължава да се влива нещо в детската аура, така че
като
отделно същество човекът се намира под непосредственото ръководство на целия духовен свят, към който принадлежи и той самият.
И тя е по-могъща и по-всеобхватна от цялата съзнателна мъдрост в по-късните години. Тази висша мъдрост обаче става все по-смътна и неясна за човешката душа и тя постепенно я заменя със съзнанието. Мъдростта пониква от духовния свят дълбоко в човешкото тяло, така че чрез нея човек да формира своя мозък, както виждаме, от сферата на Духа. С право може да се каже, че от едно дете може да се поучи и най-мъдрия човек. Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не участвува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „телефонна връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане.
От този свят продължава да се влива нещо в детската аура, така че като отделно същество човекът се намира под непосредственото ръководство на целия духовен свят, към който принадлежи и той самият.
Духовните сили от този свят се вливат в детето. Те престават да се вливат в момента, до който се простира неговото нормално спомняне. Това са силите, които правят човека способен да се постави в определени отношения спрямо тежестта, т.е. гравитацията. Чрез тях става и формирането на ларинкса, както и на мозъка като жив инструмент за изразяването на мислите, чувствата и волята. Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят.
към текста >>
Чрез тях става и формирането на ларинкса, както и на мозъка
като
жив инструмент за изразяването на мислите, чувствата и волята.
Защото това, което работи над детето, е Мъдростта и по-късно тя не участвува във формирането на съзнанието; чрез нея обаче човек има един вид „телефонна връзка" с духовните Същества, в чийто свят той пребивава между смъртта и новото раждане. От този свят продължава да се влива нещо в детската аура, така че като отделно същество човекът се намира под непосредственото ръководство на целия духовен свят, към който принадлежи и той самият. Духовните сили от този свят се вливат в детето. Те престават да се вливат в момента, до който се простира неговото нормално спомняне. Това са силите, които правят човека способен да се постави в определени отношения спрямо тежестта, т.е. гравитацията.
Чрез тях става и формирането на ларинкса, както и на мозъка като жив инструмент за изразяването на мислите, чувствата и волята.
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят. Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост. Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем. Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък.
към текста >>
Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице
като
често кара човека да израства над самия себе си.
Това, което съществува в най-висока степен през детски период и позволява на човека да изгражда себе си чрез непосредствените си взаимодействия с висшите светове, се запазва и в по-късните години, макар и отношенията да се променят. Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост. Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем. Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък.
Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
Всичко, което човек може да постигне като идеали или художествено творчество, а и всичко, което той може да произведе като естествени лечебни сили в собственото си тяло, уравновесявайки пораженията от живота, идва не от обикновения разум, а от онези дълбоки сили, работили в първите години след раждането върху ориентирането ни в пространството, върху формирането на ларинкса и мозъка. Същите сили продължават да действуват в човека и по-късно. Често пъти, когато говорим за болести и страдания, трябва да знаем, че външните сили не могат да ни помогнат, а тъкмо собственият организъм трябва да развие вложените в него лечебни сили, защото вътре в нас работят импулси, изпълнени с мъдрост. От тези източници по-късно идват и най-добрите сили, чрез които се постига познание за духовният свят или истинското ясновидство. Сега идва ред на въпроса: защо въздействието на висшите сили върху човека е характерно само за първите детски години?
към текста >>
Всичко, което човек може да постигне
като
идеали или художествено творчество, а и всичко, което той може да произведе
като
естествени лечебни сили в собственото си тяло, уравновесявайки пораженията от живота, идва не от обикновения разум, а от онези дълбоки сили, работили в първите години след раждането върху ориентирането ни в пространството, върху формирането на ларинкса и мозъка.
Когато в по-късен период от живота си усетим, че едва сега разбираме едно или друго изживяване, това се дължи на факта, че на времето ние сме се оставили под ръководството на една по-висша мъдрост. Едва след години стигаме до причините за тогавашното си поведение. От всичко това можем да почувствуваме как непосредствено след раждането ние все още не сме напуснали света, в който сме били преди физическото си появяване, и че всъщност никога няма да го напуснем. Защото този наш дял от по-висшия духовен свят навлиза във физическия живот и ни съпровожда по-нататък. Често се случва да почувствуваме: това, което е заложено в човека е не само един висш Аз, който постепенно ще се усъвършенствува, а нещо друго, и то вече е налице като често кара човека да израства над самия себе си.
Всичко, което човек може да постигне като идеали или художествено творчество, а и всичко, което той може да произведе като естествени лечебни сили в собственото си тяло, уравновесявайки пораженията от живота, идва не от обикновения разум, а от онези дълбоки сили, работили в първите години след раждането върху ориентирането ни в пространството, върху формирането на ларинкса и мозъка.
Същите сили продължават да действуват в човека и по-късно. Често пъти, когато говорим за болести и страдания, трябва да знаем, че външните сили не могат да ни помогнат, а тъкмо собственият организъм трябва да развие вложените в него лечебни сили, защото вътре в нас работят импулси, изпълнени с мъдрост. От тези източници по-късно идват и най-добрите сили, чрез които се постига познание за духовният свят или истинското ясновидство. Сега идва ред на въпроса: защо въздействието на висшите сили върху човека е характерно само за първите детски години? Отговорът на първата половина от въпроса може да бъде много лесен: Ако тези по-висши сили биха действували и по-нататък по същия начин, човекът щеше да си остане завинаги дете; той не би могъл да стигне до Азовото съзнание.
към текста >>
От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда
като
резултат от други състояния,
като
нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма.
От тези източници по-късно идват и най-добрите сили, чрез които се постига познание за духовният свят или истинското ясновидство. Сега идва ред на въпроса: защо въздействието на висшите сили върху човека е характерно само за първите детски години? Отговорът на първата половина от въпроса може да бъде много лесен: Ако тези по-висши сили биха действували и по-нататък по същия начин, човекът щеше да си остане завинаги дете; той не би могъл да стигне до Азовото съзнание. Това, което по-рано е действувало отвън, трябва да се пренесе в неговата собствена душевна същност. Но има и по-съществена причина, която може да хвърли още по-голяма светлина върху тайните на човешкия живот, в сравнение с току-що казаното и тя е следната.
От Духовната Наука знаем, че човешкото тяло, такова каквото е то в съвременния стадий на развитие, трябва да се разглежда като резултат от други състояния, като нещо, което непрекъснато е усъвършенствувало своята сегашна форма.
Който е запознат с Духовната Наука знае, че еволюцията на човека се извършва поради въздействията на различни сили върху цялото човешко същество: Едни сили действуват върху физическото тяло, други върху етерното тяло, трети върху астралното тяло. Човешкото същество поличава сегашната си форма благо дарение на това, че върху него са действували силите, които ние наричаме луциферични и ариманични. Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество.
към текста >>
Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само до
като
е детински мек и пластичен.
Чрез тези сили човешкото същество е станало в известно отношение по-лошо, отколкото би трябвало да бъде, ако върху него биха действували само силите, идващи от космическите духовни предводители, които се стремят единствено към правилното развитие на човека. Причините за нашите страдания, болести, както и за смъртта трябва да се търсят извън Съществата, които се опитват да ръководят развитието ни в правилната посока, а именно в луциферическите и ариманически Същества, намесващи се често в това праволинейно развитие. През първите детски години луциферическите и ариманически сили имат съвсем слабо влияние върху човешкото същество. Те се проявяват, когато започне съзнателният живот на човека. Ако би съхранил по-дълго детския период, а с него и по-добрата част на своето същество, тогава човек не би издържал пред нейното действие, защото противодействуващите луциферически и ариманически сили ще отслабят цялото му същество.
Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен.
Той би се разпаднал, ако силите, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години. Тези сили са толкова мощни, че нашият организъм би се разрушил, ако те биха продължили да действуват и по-късно; толкова свещени са те, че нашият организъм би загинал под техните въздействия. Ето защо по-нататък трябва да се опираме само на силите, чрез които влизаме в съзнателна връзка със свръхсетивния свят. Сега обаче, ако бъде правилно изтълкувана, се поражда една мисъл от огромно значение. В Новия Завет се казва: „- Ако не станете като децата, няма да влезете в царството небесно!
към текста >>
В Новия Завет се казва: „- Ако не станете
като
децата
, няма да влезете в царството небесно!
Във физическия свят човек има такава организация, че може да понесе непосредствените сили от духовния свят, които действуват в него през първите детски години само докато е детински мек и пластичен. Той би се разпаднал, ако силите, чрез които възникват ориентацията му в пространството, формирането на ларинкса и на мозъка продължават да действуват в него по същия директен начин и в по-късните години. Тези сили са толкова мощни, че нашият организъм би се разрушил, ако те биха продължили да действуват и по-късно; толкова свещени са те, че нашият организъм би загинал под техните въздействия. Ето защо по-нататък трябва да се опираме само на силите, чрез които влизаме в съзнателна връзка със свръхсетивния свят. Сега обаче, ако бъде правилно изтълкувана, се поражда една мисъл от огромно значение.
В Новия Завет се казва: „- Ако не станете като децата, няма да влезете в царството небесно!
" Та какво друго може да бъде най-висшият идеал за човека, ако приемем казаното за вярно? Нищо друго, освен: все повече и по-вече да се приближава до това, което може да се нарече съзнателно отношение към силите, които през първите детски години са далеч от неговото детско съзнание. Трябваш само да подчертаем, че ако тези сили продължават да действуват направо в съзнателния живот на човека, той би рухнал. Ето защо за постигането на способности, позволяващи възприемането на свръхсетивните светове, е необходимо сериозна, внимателна подготовка. Тя ще помогне на човека да понася това, което в обикновения си живот той не би могъл да понесе.
към текста >>
Тогава
като
физическо същество планетата Земя трябва да отпадне от единната обилност на човешките души, така както при смъртта физическото тяло на човека отпада от Духа, а човешката душа, за да живее по-нататък, навлиза в духовното царство, отредено и между смъртта и новото раждане.
Тя ще помогне на човека да понася това, което в обикновения си живот той не би могъл да понесе. * * * Преминаването през последователната поредица от прераждания има своето значение за цялостната еволюция на човешкото същество. То е минало през такива прераждания в миналото и продължава пътя си напред към други. Паралелно с това напредва и еволюцията на Земята и тя ще продължи до определен момент, когато нейният път ще стигне до своя край.
Тогава като физическо същество планетата Земя трябва да отпадне от единната обилност на човешките души, така както при смъртта физическото тяло на човека отпада от Духа, а човешката душа, за да живее по-нататък, навлиза в духовното царство, отредено и между смъртта и новото раждане.
И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане като най-висш идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички плодове от живота на Земята. Обикновените сили на човека а не онези, които действуват в неговото детство идват от Земния организъм. Когато той отпадне от човешкото същество, тогава, ако човек е достигнал своята цел, той трябва да е напреднал дотам, че с цялата си същност да се отдаде на силите, които днес действуват само през детските години. Следователно, смисълът на развитието през последователните земни съществувания е постепенно да превърне целия човек, включително и неговата съзнаваща част, в израз на силите, които през първите детски години властвуват в него без той да знае от духовния свят. Мисълта, която завладява душата при такива наблюдения, трябва да ни изпълва с чувство на смирение, но и със съзнание за човешкото достойнство.
към текста >>
И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане
като
най-висш идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички плодове от живота на Земята.
* * * Преминаването през последователната поредица от прераждания има своето значение за цялостната еволюция на човешкото същество. То е минало през такива прераждания в миналото и продължава пътя си напред към други. Паралелно с това напредва и еволюцията на Земята и тя ще продължи до определен момент, когато нейният път ще стигне до своя край. Тогава като физическо същество планетата Земя трябва да отпадне от единната обилност на човешките души, така както при смъртта физическото тяло на човека отпада от Духа, а човешката душа, за да живее по-нататък, навлиза в духовното царство, отредено и между смъртта и новото раждане.
И когато обгърнем с поглед всичко, пред нас трябва да застане като най-висш идеал: В мига на планетарната смърт на Земята, човек да е стигнал толкова напред, че да е усвоил всички плодове от живота на Земята.
Обикновените сили на човека а не онези, които действуват в неговото детство идват от Земния организъм. Когато той отпадне от човешкото същество, тогава, ако човек е достигнал своята цел, той трябва да е напреднал дотам, че с цялата си същност да се отдаде на силите, които днес действуват само през детските години. Следователно, смисълът на развитието през последователните земни съществувания е постепенно да превърне целия човек, включително и неговата съзнаваща част, в израз на силите, които през първите детски години властвуват в него без той да знае от духовния свят. Мисълта, която завладява душата при такива наблюдения, трябва да ни изпълва с чувство на смирение, но и със съзнание за човешкото достойнство. И тази мисъл е: човек не е сам; в него живее нещо, което всеки миг доказва, че той може да над хвърли себе си и да се издига все повече от едно прераждане в друго.
към текста >>
В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво,
като
в същото време пробужда усещане за смирение и скромност.
Когато той отпадне от човешкото същество, тогава, ако човек е достигнал своята цел, той трябва да е напреднал дотам, че с цялата си същност да се отдаде на силите, които днес действуват само през детските години. Следователно, смисълът на развитието през последователните земни съществувания е постепенно да превърне целия човек, включително и неговата съзнаваща част, в израз на силите, които през първите детски години властвуват в него без той да знае от духовния свят. Мисълта, която завладява душата при такива наблюдения, трябва да ни изпълва с чувство на смирение, но и със съзнание за човешкото достойнство. И тази мисъл е: човек не е сам; в него живее нещо, което всеки миг доказва, че той може да над хвърли себе си и да се издига все повече от едно прераждане в друго. И тази мисъл може да приеме все по-определена форма и тогава тя се превръща.
В изключително изживяване за нещо спокойно и величаво, като в същото време пробужда усещане за смирение и скромност.
С други думи: Какво има в себе си човекът? Той наистина носи в себе си един по-висш, един божествен човек и може да се почувствува живо проникнат от него, казвайки си: „Той е моят предводител вътре в мен." При подобни възгледи, в душата лесно се поражда мисълта, че с всичко, което може да направи, човек трябва да търси съзвучие с онази част от своето същество, която е по-мъдра от съзнателната интелигентност. Тя насочва човека от непосредствено възприемания Аз към един по-разширен Аз, спрямо който всяка фалшива гордост и всяко превъзнасяне трябва да бъдат решително изкоренявани. Това чувство по-нататък се превръща в друго, и то ни открива правилното разбиране за несъвършенствата на днешния човек и колко съвършен би могъл да стане, ако пулсиращите в него духовни импулси проявят към съзнанието му същото отношение, каквото те имат към несъзнателния душевен живот през първите детски години.
към текста >>
Външните събития, които настъпиха в живота на Христос Исус, трябва да се приемат
като
обусловени от посочените по-горе вътрешни причини.
Приблизително три години, защото чрез световната Карма би трябвало да настъпи нещо, което би разрушило този човешки организъм. Това, което изложихме дотук, вече е съществувало в историята на човечеството. Човешкият организъм, застанал при Кръщението в река Йордан, когато Азът на Исус от Назарет напуска трите тела, приема след Кръщението напълно съзнателно онзи по-висш, общочовешки Аз, който иначе незабележимо за човека чрез мировата мъдрост работи върху детето. Наред с това обаче възниква и необходимостта този свързан с висшия духовен свят Аз да живее само три години в човешкия организъм. После идват такива събития, че след три години земният живот на това Същество стига до своя край.
Външните събития, които настъпиха в живота на Христос Исус, трябва да се приемат като обусловени от посочените по-горе вътрешни причини.
Те са само Външен израз на тези причини. С това се загатва и по-дълбоката връзка между Предводителя в човека, проблясващ като в сумрачна светлина през нашето детство, и винаги действуващ под повърхността на нашето съзнание като най-добрата част в нас и от друга страна онова, което някого навлезе в цялата еволюция на човечеството така, че можа да просъществува три години в обвивките на едно човешко същество. Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан. Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи).
към текста >>
С това се загатва и по-дълбоката връзка между Предводителя в човека, проблясващ
като
в сумрачна светлина през нашето детство, и винаги действуващ под повърхността на нашето съзнание
като
най-добрата част в нас и от друга страна онова, което някого навлезе в цялата еволюция на човечеството така, че можа да просъществува три години в обвивките на едно човешко същество.
Човешкият организъм, застанал при Кръщението в река Йордан, когато Азът на Исус от Назарет напуска трите тела, приема след Кръщението напълно съзнателно онзи по-висш, общочовешки Аз, който иначе незабележимо за човека чрез мировата мъдрост работи върху детето. Наред с това обаче възниква и необходимостта този свързан с висшия духовен свят Аз да живее само три години в човешкия организъм. После идват такива събития, че след три години земният живот на това Същество стига до своя край. Външните събития, които настъпиха в живота на Христос Исус, трябва да се приемат като обусловени от посочените по-горе вътрешни причини. Те са само Външен израз на тези причини.
С това се загатва и по-дълбоката връзка между Предводителя в човека, проблясващ като в сумрачна светлина през нашето детство, и винаги действуващ под повърхността на нашето съзнание като най-добрата част в нас и от друга страна онова, което някого навлезе в цялата еволюция на човечеството така, че можа да просъществува три години в обвивките на едно човешко същество.
Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан. Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи). Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал. Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос!
към текста >>
Събитието беше символично описано в образа на гълъба
като
знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих!
После идват такива събития, че след три години земният живот на това Същество стига до своя край. Външните събития, които настъпиха в живота на Христос Исус, трябва да се приемат като обусловени от посочените по-горе вътрешни причини. Те са само Външен израз на тези причини. С това се загатва и по-дълбоката връзка между Предводителя в човека, проблясващ като в сумрачна светлина през нашето детство, и винаги действуващ под повърхността на нашето съзнание като най-добрата част в нас и от друга страна онова, което някого навлезе в цялата еволюция на човечеството така, че можа да просъществува три години в обвивките на едно човешко същество. Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан.
Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих!
" (защото тези са истинските думи). Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал. Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос! " Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек. Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека.
към текста >>
А и самият живот, който човек прекарва на Земята
като
Азово същество, получава своя органичен вид през същите тези години.
И така, за ясновиждащото познание фактът, че Христос е живял на Земята не се нуждае от никакви исторически документи и доказателства. Бихме могли да допуснем, че Христос е казал: „Аз искам да бъда за вас, хората, такъв идеал, който издигнат в духовния свят да представлява същото, което иначе се извършва в тялото. През първите години от своя живот човек се научава да върви, благодарение на духовния свят, т.е. човек поема своя земен път чрез Духа. От него той се научава и да говори, да изразява истината или с други думи: През първите три години от своя живот човек разкрива същността на истината чрез звуците.
А и самият живот, който човек прекарва на Земята като Азово същество, получава своя органичен вид през същите тези години.
И така човек научава тялото си да върви, т.е. да намира „пътя", научава се да изразява „истината" чрез своя организъм, научава се и на това да дава физически израз на „живота", възникнал от Духа. Ето защо едва ли можем да си представим по-съдържателно тълкуване на думите: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството небесно." Като изключителен израз на Христовия Аз са и думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът! " Както висшите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от Христос, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години. Така в хода на земното си развитие човек сам може да стигне до онази сила, която през детските години ръководи незабележимо за него цялото му битие.
към текста >>
Ето защо едва ли можем да си представим по-съдържателно тълкуване на думите: „Ако не станете
като
малките деца, няма да влезете в царството небесно."
Като
изключителен израз на Христовия Аз са и думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът!
човек поема своя земен път чрез Духа. От него той се научава и да говори, да изразява истината или с други думи: През първите три години от своя живот човек разкрива същността на истината чрез звуците. А и самият живот, който човек прекарва на Земята като Азово същество, получава своя органичен вид през същите тези години. И така човек научава тялото си да върви, т.е. да намира „пътя", научава се да изразява „истината" чрез своя организъм, научава се и на това да дава физически израз на „живота", възникнал от Духа.
Ето защо едва ли можем да си представим по-съдържателно тълкуване на думите: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството небесно." Като изключителен израз на Христовия Аз са и думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът!
" Както висшите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от Христос, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години. Така в хода на земното си развитие човек сам може да стигне до онази сила, която през детските години ръководи незабележимо за него цялото му битие. Думи като тези за Пътя, Истината и Живота със силата на своето въздействие са способни да отворят вратите към вечността. Когато човек стигне до истинското себепознание, те вече прозвучават от неговите душевни дълбини. Такива наблюдения разкривят два аспекта от духовното ръководство на човека и човечеството.
към текста >>
Думи
като
тези за Пътя, Истината и Живота със силата на своето въздействие са способни да отворят вратите към вечността.
И така човек научава тялото си да върви, т.е. да намира „пътя", научава се да изразява „истината" чрез своя организъм, научава се и на това да дава физически израз на „живота", възникнал от Духа. Ето защо едва ли можем да си представим по-съдържателно тълкуване на думите: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството небесно." Като изключителен израз на Христовия Аз са и думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът! " Както висшите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от Христос, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години. Така в хода на земното си развитие човек сам може да стигне до онази сила, която през детските години ръководи незабележимо за него цялото му битие.
Думи като тези за Пътя, Истината и Живота със силата на своето въздействие са способни да отворят вратите към вечността.
Когато човек стигне до истинското себепознание, те вече прозвучават от неговите душевни дълбини. Такива наблюдения разкривят два аспекта от духовното ръководство на човека и човечеството. Първо, че чрез себепознание намираме Христос в себе си като наш предводител. Ние винаги можем да стигнем до Него, като се започне от онази епоха, в която Христос живя на Земята, защото оттогава насам Той е винаги в човека. И второ, че когато към историческите документи прибавим това, което намираме без тяхна помощ, ние откриваме истинската същност на тези документи.
към текста >>
Първо, че чрез себепознание намираме Христос в себе си
като
наш предводител.
" Както висшите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от Христос, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години. Така в хода на земното си развитие човек сам може да стигне до онази сила, която през детските години ръководи незабележимо за него цялото му битие. Думи като тези за Пътя, Истината и Живота със силата на своето въздействие са способни да отворят вратите към вечността. Когато човек стигне до истинското себепознание, те вече прозвучават от неговите душевни дълбини. Такива наблюдения разкривят два аспекта от духовното ръководство на човека и човечеството.
Първо, че чрез себепознание намираме Христос в себе си като наш предводител.
Ние винаги можем да стигнем до Него, като се започне от онази епоха, в която Христос живя на Земята, защото оттогава насам Той е винаги в човека. И второ, че когато към историческите документи прибавим това, което намираме без тяхна помощ, ние откриваме истинската същност на тези документи. Те потвърждават исторически нещо, което се появява чрез самото себе си в дълбините на душата. Ето защо тези документи са част от онова ръководство на човечеството, което трябва да насочи душата към самата нея. Ако така разбираме свещения смисъл на думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът!
към текста >>
Ние винаги можем да стигнем до Него,
като
се започне от онази епоха, в която Христос живя на Земята, защото оттогава насам Той е винаги в човека.
Така в хода на земното си развитие човек сам може да стигне до онази сила, която през детските години ръководи незабележимо за него цялото му битие. Думи като тези за Пътя, Истината и Живота със силата на своето въздействие са способни да отворят вратите към вечността. Когато човек стигне до истинското себепознание, те вече прозвучават от неговите душевни дълбини. Такива наблюдения разкривят два аспекта от духовното ръководство на човека и човечеството. Първо, че чрез себепознание намираме Христос в себе си като наш предводител.
Ние винаги можем да стигнем до Него, като се започне от онази епоха, в която Христос живя на Земята, защото оттогава насам Той е винаги в човека.
И второ, че когато към историческите документи прибавим това, което намираме без тяхна помощ, ние откриваме истинската същност на тези документи. Те потвърждават исторически нещо, което се появява чрез самото себе си в дълбините на душата. Ето защо тези документи са част от онова ръководство на човечеството, което трябва да насочи душата към самата нея. Ако така разбираме свещения смисъл на думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът! ", ние долавяме колко неуместен е въпросът: Защо, след като е преминал през толкова прераждания, човек започва новия си земен път отново като дете?
към текста >>
", ние долавяме колко неуместен е въпросът: Защо, след
като
е преминал през толкова прераждания, човек започва новия си земен път отново
като
дете?
Ние винаги можем да стигнем до Него, като се започне от онази епоха, в която Христос живя на Земята, защото оттогава насам Той е винаги в човека. И второ, че когато към историческите документи прибавим това, което намираме без тяхна помощ, ние откриваме истинската същност на тези документи. Те потвърждават исторически нещо, което се появява чрез самото себе си в дълбините на душата. Ето защо тези документи са част от онова ръководство на човечеството, което трябва да насочи душата към самата нея. Ако така разбираме свещения смисъл на думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът!
", ние долавяме колко неуместен е въпросът: Защо, след като е преминал през толкова прераждания, човек започва новия си земен път отново като дете?
Оказва се, че това привидно несъвършенство е едно непрекъснато напомняне за най-висшето начало в човека. И колкото може по-често поне всеки път при влизането в живота трябва да си припомняме този велик факт, че в основата на всяко земно съществувание стои онова Същество, което остава недокоснато от несъвършенствуваща на земния свят. Не е добре, когато в Духовната Наука, Теософията или въобще в Окултизма се дават много дефиниции и понятия. По-добре е не да дефинираме, а да характеризираме и пробуждаме чувството за това, което е в действителност. Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от Кръста при Голгота.
към текста >>
Само който може да възприеме това, би могъл да разбере правилно и Библията; защото всичко, което е ви дял най-напред в себе си, сега го намира по чудесен начин в Библията и тогава си казва: „Съвсем не е нужно да бъда така възпитан, че да ценя особено много Евангелията; сега аз заставам пред тях
като
един напълно съзнаващ човек и благодарение на знанията от Духовната Наука те ще засияят с цялото си величие."
Само когато стигаме до тази идея за Христос чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме Христос, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност. Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл. Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото дело, слиза на Земята. Много от нещата, които стават върху нашата планета, ще останат за него неразбираеми; много от нещата, които интересуват хората, за него няма да представляват никакъв интерес. От значение за него ще бъде само централният импулс на Земното развитие: Христовата идея, както тя е намерила своето проявление в самия човек.
Само който може да възприеме това, би могъл да разбере правилно и Библията; защото всичко, което е ви дял най-напред в себе си, сега го намира по чудесен начин в Библията и тогава си казва: „Съвсем не е нужно да бъда така възпитан, че да ценя особено много Евангелията; сега аз заставам пред тях като един напълно съзнаващ човек и благодарение на знанията от Духовната Наука те ще засияят с цялото си величие."
Няма да бъде пресилено твърдението, че ще дойде време, когато ще се утвърди възгледът: Хората, които чрез Духовната Наука могат правилно да ценят Евангелията, ще ги признаят като ръководещ документ за човечеството, в смисъл, който ще бъде много по-верен от днешното им тълкуване. Едва чрез вникването в същността на човека, човечеството ще се научи да вижда какво се крие в дълбините на тези източници. И тогава то ще си каже: „Щом в Евангелията се намира това, което принадлежи към самата същност на човека, то сигурно е внесено в тях от хората, които са ги написали някога на Земята." За техните автори с особена сила важи правилото, че колкото по-възрастен става човек, толкова повече неща има да каже от своя живот. Смисълът на някои негови действия се разбира едва след много години. Трябва да смятаме авторите на Евангелията за личности, които са писали под вдъхновението на техния по-висш Аз, който работи върху човека през детските му години.
към текста >>
Няма да бъде пресилено твърдението, че ще дойде време, когато ще се утвърди възгледът: Хората, които чрез Духовната Наука могат правилно да ценят Евангелията, ще ги признаят
като
ръководещ документ за човечеството, в смисъл, който ще бъде много по-верен от днешното им тълкуване.
Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл. Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото дело, слиза на Земята. Много от нещата, които стават върху нашата планета, ще останат за него неразбираеми; много от нещата, които интересуват хората, за него няма да представляват никакъв интерес. От значение за него ще бъде само централният импулс на Земното развитие: Христовата идея, както тя е намерила своето проявление в самия човек. Само който може да възприеме това, би могъл да разбере правилно и Библията; защото всичко, което е ви дял най-напред в себе си, сега го намира по чудесен начин в Библията и тогава си казва: „Съвсем не е нужно да бъда така възпитан, че да ценя особено много Евангелията; сега аз заставам пред тях като един напълно съзнаващ човек и благодарение на знанията от Духовната Наука те ще засияят с цялото си величие."
Няма да бъде пресилено твърдението, че ще дойде време, когато ще се утвърди възгледът: Хората, които чрез Духовната Наука могат правилно да ценят Евангелията, ще ги признаят като ръководещ документ за човечеството, в смисъл, който ще бъде много по-верен от днешното им тълкуване.
Едва чрез вникването в същността на човека, човечеството ще се научи да вижда какво се крие в дълбините на тези източници. И тогава то ще си каже: „Щом в Евангелията се намира това, което принадлежи към самата същност на човека, то сигурно е внесено в тях от хората, които са ги написали някога на Земята." За техните автори с особена сила важи правилото, че колкото по-възрастен става човек, толкова повече неща има да каже от своя живот. Смисълът на някои негови действия се разбира едва след много години. Трябва да смятаме авторите на Евангелията за личности, които са писали под вдъхновението на техния по-висш Аз, който работи върху човека през детските му години. И така, Евангелията са произведения, черпещи от онази мъдрост, която изгражда и формира човешкото същество.
към текста >>
Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам
като
плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо
като
демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон"
като
за нещо, което го ръководи и направлява.
Изграденото дотук понятие за ръководството на човечеството може да бъде в изместен смисъл разширено. Да предположим, че даден човек е намерил последователи на своето учение. В случая, едно истинско себепознание ще му помогне да признае, че намирайки последователи, това само по себе си означава: „Аз имам да съобщя неща, които не идват от мен." Нещата са подставени така, че духовните сили от висшите светове проникват в неговите последователи и намират в Учителя подходящия инструмент, за да се изявят. Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят.
Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява.
Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен!
към текста >>
И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи
като
подготовка за едно друго велико събитие.
„Аз имам да съобщя неща, които не идват от мен." Нещата са подставени така, че духовните сили от висшите светове проникват в неговите последователи и намират в Учителя подходящия инструмент, за да се изявят. Такъв Учител би разсъждавал по следния начин: „Когато бях дете, аз се развивах чрез силите, които действуваха в мен от духовия свят. Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме.
И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие.
Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен! " Защото те можеха да допълнят: „Сократ говореше за нещо демонично в себе си, което идва от висшите светове, но едва чрез Христовия идеал става ясно, за какво точно е говорел Сократ." Само че Сократ все още не можеше да говори за Христос, защото по негово време никой не можеше да намери Христовото Същество в себе си. И тук ние отново усещаме нещо от духовното ръководство на човечеството: нищо не може да бъде внесено в човечеството без подготовка.
към текста >>
16.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ферекид от Сирос, който е живял в 6-тия преди християнския век, се явява сред гръцкия духовен живот
като
една личност, при която можем да наблюдаваме раждането на това, което в следващите изложения наричаме "възгледи за света и живота".
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
Ферекид от Сирос, който е живял в 6-тия преди християнския век, се явява сред гръцкия духовен живот като една личност, при която можем да наблюдаваме раждането на това, което в следващите изложения наричаме "възгледи за света и живота".
Това, което той има да каже върху мировите въпроси, прилича от една страна на митическите и образни описания на епохата, която се намира преди стремежа към научен светоглед; от друга страна при него си пробива път мисленето чрез образи, чрез мита към едно разглеждане на света, което иска да проникне с мисълта загадките на съществуването и на положението на човека в света. Той представя още Земята под образа на един окрилен дъб, който Зевс покрива отгоре със суша, морета, реки и т.н. като един вид тъкан; той си представя света проникнат от духовни същества, за които говори гръцката митология. Въпреки това той говори за три произхода на света: За Хронос, за Зевс и за Хтон. В историята на философията много се е говорило за това, какво трябва да се разбира под тези три произхода на Ферекид.
към текста >>
като
един вид тъкан; той си представя света проникнат от духовни същества, за които говори гръцката митология.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ Ферекид от Сирос, който е живял в 6-тия преди християнския век, се явява сред гръцкия духовен живот като една личност, при която можем да наблюдаваме раждането на това, което в следващите изложения наричаме "възгледи за света и живота". Това, което той има да каже върху мировите въпроси, прилича от една страна на митическите и образни описания на епохата, която се намира преди стремежа към научен светоглед; от друга страна при него си пробива път мисленето чрез образи, чрез мита към едно разглеждане на света, което иска да проникне с мисълта загадките на съществуването и на положението на човека в света. Той представя още Земята под образа на един окрилен дъб, който Зевс покрива отгоре със суша, морета, реки и т.н.
като един вид тъкан; той си представя света проникнат от духовни същества, за които говори гръцката митология.
Въпреки това той говори за три произхода на света: За Хронос, за Зевс и за Хтон. В историята на философията много се е говорило за това, какво трябва да се разбира под тези три произхода на Ферекид. Тъй като историческите съобщения върху това, което той е искал да опише в неговото съчинение "Хентамихос", си противоречат, понятно е, че и днес мненията върху това се различават едни от други. Който разгледа по-задълбочено това, което е исторически предадено върху Ферекид, може да получи впечатлението, че във всеки случай при него може да се наблюдава началото но философското размишление, но че това наблюдение е трудно, защото неговите думи трябва да бъдат взети в един смисъл, който стои далече от съвременните навици на мислене и който трябва тепърва да бъде търсен. Изложенията на тази книга, която трябва да даде един образ на възгледите на света и живота на 19-тото столетие, се предхождат при второто издание от едно кратко описание на предидущите възгледи на света и живота, доколкото тези възгледи на света почиват на едно мислително схващане на света.
към текста >>
Тъй
като
историческите съобщения върху това, което той е искал да опише в неговото съчинение "Хентамихос", си противоречат, понятно е, че и днес мненията върху това се различават едни от други.
Това, което той има да каже върху мировите въпроси, прилича от една страна на митическите и образни описания на епохата, която се намира преди стремежа към научен светоглед; от друга страна при него си пробива път мисленето чрез образи, чрез мита към едно разглеждане на света, което иска да проникне с мисълта загадките на съществуването и на положението на човека в света. Той представя още Земята под образа на един окрилен дъб, който Зевс покрива отгоре със суша, морета, реки и т.н. като един вид тъкан; той си представя света проникнат от духовни същества, за които говори гръцката митология. Въпреки това той говори за три произхода на света: За Хронос, за Зевс и за Хтон. В историята на философията много се е говорило за това, какво трябва да се разбира под тези три произхода на Ферекид.
Тъй като историческите съобщения върху това, което той е искал да опише в неговото съчинение "Хентамихос", си противоречат, понятно е, че и днес мненията върху това се различават едни от други.
Който разгледа по-задълбочено това, което е исторически предадено върху Ферекид, може да получи впечатлението, че във всеки случай при него може да се наблюдава началото но философското размишление, но че това наблюдение е трудно, защото неговите думи трябва да бъдат взети в един смисъл, който стои далече от съвременните навици на мислене и който трябва тепърва да бъде търсен. Изложенията на тази книга, която трябва да даде един образ на възгледите на света и живота на 19-тото столетие, се предхождат при второто издание от едно кратко описание на предидущите възгледи на света и живота, доколкото тези възгледи на света почиват на едно мислително схващане на света. Това става от чувството, че идеите на предното столетие се разкриват по-добре в тяхното значение, когато не се вземат сами за себе си, а когато върху тях падне светлината на мислите на предидущите епохи. Естествено в един такъв "увод" не може да бъде отбелязан целият "доказателен материал", който трябва да служи за основа на краткия очерк. Ако на автора на тези изложения се удаде да превърне очерка в една самостоятелна книга, тогава ще се види, че съответната "основа" напълно съществува.
към текста >>
Най-важното при него е, че той чувствал човека
като
одушевено същество различно отколкото това е ставало преди него.
Това става от чувството, че идеите на предното столетие се разкриват по-добре в тяхното значение, когато не се вземат сами за себе си, а когато върху тях падне светлината на мислите на предидущите епохи. Естествено в един такъв "увод" не може да бъде отбелязан целият "доказателен материал", който трябва да служи за основа на краткия очерк. Ако на автора на тези изложения се удаде да превърне очерка в една самостоятелна книга, тогава ще се види, че съответната "основа" напълно съществува. Също така авторът не се съмнява, че други, които искат да видят в този очерк една подбуда, ще намерят "доказателствата" в това, което е предадено исторически. Ферекид стига до своя образ на света по различен начин отколкото до такъв образ се е стигало преди него.
Най-важното при него е, че той чувствал човека като одушевено същество различно отколкото това е ставало преди него.
За този по-раншен образ на света изразът "душа" няма още смисъла, който той е добил за по-късните схващания на живота. Също и при Ферекид идеята за душата не съществува още във формата, в която тя съществува при следващите мислители. Той първо чувства душевното естество на човека, докато по-късните философи говорят ясно за него в мисли и искат да го охарактеризират. Хората от предишните епохи не отделят още собственото човешко изживяване на душата от живота на природата. Те не се поставят като едно особено същество наред с природата; те изживяват себе си в природата, както изживяват в нея светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, движението на звездите, растежът на растенията.
към текста >>
Той първо чувства душевното естество на човека, до
като
по-късните философи говорят ясно за него в мисли и искат да го охарактеризират.
Също така авторът не се съмнява, че други, които искат да видят в този очерк една подбуда, ще намерят "доказателствата" в това, което е предадено исторически. Ферекид стига до своя образ на света по различен начин отколкото до такъв образ се е стигало преди него. Най-важното при него е, че той чувствал човека като одушевено същество различно отколкото това е ставало преди него. За този по-раншен образ на света изразът "душа" няма още смисъла, който той е добил за по-късните схващания на живота. Също и при Ферекид идеята за душата не съществува още във формата, в която тя съществува при следващите мислители.
Той първо чувства душевното естество на човека, докато по-късните философи говорят ясно за него в мисли и искат да го охарактеризират.
Хората от предишните епохи не отделят още собственото човешко изживяване на душата от живота на природата. Те не се поставят като едно особено същество наред с природата; те изживяват себе си в природата, както изживяват в нея светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, движението на звездите, растежът на растенията. Това, което движи ръката на собственото тяло, което поставя ногата върху земята и прави човека да върви, за праисторическия човек то принадлежи на една област на мировите сили, които произвеждат също светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, произвеждат всичко, което става във външния свят. Това, което този човек чувства, може да се изрази приблизително така: Нещо прави да святка, да гърми, да вали дъжд, движи моята ръка, прави моя крак да пристъпва напред, движи дишания въздух и мене, обръща моята глава. Когато човек изказва подобни познания, той трябва да си служи с такива думи, които при първо впечатление изглеждат пресилени.
към текста >>
Те не се поставят
като
едно особено същество наред с природата; те изживяват себе си в природата, както изживяват в нея светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, движението на звездите, растежът на растенията.
Най-важното при него е, че той чувствал човека като одушевено същество различно отколкото това е ставало преди него. За този по-раншен образ на света изразът "душа" няма още смисъла, който той е добил за по-късните схващания на живота. Също и при Ферекид идеята за душата не съществува още във формата, в която тя съществува при следващите мислители. Той първо чувства душевното естество на човека, докато по-късните философи говорят ясно за него в мисли и искат да го охарактеризират. Хората от предишните епохи не отделят още собственото човешко изживяване на душата от живота на природата.
Те не се поставят като едно особено същество наред с природата; те изживяват себе си в природата, както изживяват в нея светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, движението на звездите, растежът на растенията.
Това, което движи ръката на собственото тяло, което поставя ногата върху земята и прави човека да върви, за праисторическия човек то принадлежи на една област на мировите сили, които произвеждат също светкавицата и гръмотевицата, движението на облаците, произвеждат всичко, което става във външния свят. Това, което този човек чувства, може да се изрази приблизително така: Нещо прави да святка, да гърми, да вали дъжд, движи моята ръка, прави моя крак да пристъпва напред, движи дишания въздух и мене, обръща моята глава. Когато човек изказва подобни познания, той трябва да си служи с такива думи, които при първо впечатление изглеждат пресилени. Обаче само чрез привидно пресилено звучащите думи може да бъде почувстван истинския факт. Един човек, който има един образ на света, за какъвто говорим тук, чувства да действа в дъжд, който пада на земята, една сила, която днес трябва да наречем "духовна" и която е от също естество с онази, която той чувства, когато се готви за тази или онази лична дейност.
към текста >>
За навиците на мислене на нашата епоха се явява приемливо да си представят, че в миналите времена хората са наблюдавали природните процеси, вятъра и метеорологичните явления, покълването на семето, движението на звездите и си измислили към тези процеси духовни същества, които са ги произвеждали; напротив, твърде далече е от съвременното съзнание да признае, че човекът от миналите времена е изживявал образа така, както по-късният човек е изживявал мислите,
като
душевна действителност.
Човек може да говори така, както Гьоте говори, когато чувства собственото същество сред природното цяло и изразява това чувство чрез мислителното съзерцание. Така както той е мислил, така е чувствал човекът на миналите времена, без неговото душевно изживяване да се оформи в мисъл. Той не изживяваше още мисълта; в замяна на това обаче в неговата душа вместо мисълта се образуваше образът /символът/. Наблюдението на развитието на човечеството ни довежда до едно време в миналото, когато мислителните изживявания не бяха се родили още, когато обаче вътре в човека оживяваше образът /символът/, както у по-късно живеещия човек оживява мисълта, когато той наблюдава процесите в света. Мислителният живот се ражда за човека в определени епохи; той довежда до угасване предишното изживяване на света в образ.
За навиците на мислене на нашата епоха се явява приемливо да си представят, че в миналите времена хората са наблюдавали природните процеси, вятъра и метеорологичните явления, покълването на семето, движението на звездите и си измислили към тези процеси духовни същества, които са ги произвеждали; напротив, твърде далече е от съвременното съзнание да признае, че човекът от миналите времена е изживявал образа така, както по-късният човек е изживявал мислите, като душевна действителност.
Постепенно хората ще познаят, че в течение на развитието на човечеството е станало едно преобразуване на човешката организация. Имало е време, когато в човешката природа не са били още развити тънките органи, които позволяват на човека да развие един вътрешно изолиран мислителен живот; в замяна на това в това време човекът е имал органите, които са му били представлявали неговото съизживяване със света в образи. Когато хората ще познаят това, ще падне една нова светлина върху значението на мита от една страна и също върху значението на поезията и мислителния живот. Когато се яви вътрешното самостоятелно изживяване на мислите, то произведе угасването на предишното образно изживяване. Мисълта се яви като инструмент на истината.
към текста >>
Мисълта се яви
като
инструмент на истината.
За навиците на мислене на нашата епоха се явява приемливо да си представят, че в миналите времена хората са наблюдавали природните процеси, вятъра и метеорологичните явления, покълването на семето, движението на звездите и си измислили към тези процеси духовни същества, които са ги произвеждали; напротив, твърде далече е от съвременното съзнание да признае, че човекът от миналите времена е изживявал образа така, както по-късният човек е изживявал мислите, като душевна действителност. Постепенно хората ще познаят, че в течение на развитието на човечеството е станало едно преобразуване на човешката организация. Имало е време, когато в човешката природа не са били още развити тънките органи, които позволяват на човека да развие един вътрешно изолиран мислителен живот; в замяна на това в това време човекът е имал органите, които са му били представлявали неговото съизживяване със света в образи. Когато хората ще познаят това, ще падне една нова светлина върху значението на мита от една страна и също върху значението на поезията и мислителния живот. Когато се яви вътрешното самостоятелно изживяване на мислите, то произведе угасването на предишното образно изживяване.
Мисълта се яви като инструмент на истината.
Обаче в нея продължаваше да живее само един клон на старото образно изживяване, което си беше създало своя израз в мита. В един друг клон продължаваше да живее по-нататък угасналото образно изживяване, обаче в избледняла форма, в творенията на фантазията, в поезията. Поетическата фантазия и мислителното съзерцание на света са двете чеда на една майка, на старото образно изживяване, което не трябва да се смесва с поетическото изживяване. Важното, за което става дума, е преобразуването на по-тънката организация на човека. Това преобразуване произведе мислителния живот.
към текста >>
В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта
като
такава; там продължава да действа образът.
Обаче в нея продължаваше да живее само един клон на старото образно изживяване, което си беше създало своя израз в мита. В един друг клон продължаваше да живее по-нататък угасналото образно изживяване, обаче в избледняла форма, в творенията на фантазията, в поезията. Поетическата фантазия и мислителното съзерцание на света са двете чеда на една майка, на старото образно изживяване, което не трябва да се смесва с поетическото изживяване. Важното, за което става дума, е преобразуването на по-тънката организация на човека. Това преобразуване произведе мислителния живот.
В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът.
Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието. Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието. С охарактеризирания по този начин напредък на човешкото развитие е свързано това, че откакто се яви изживяването на мисълта човекът трябваше да се чувства в съвършено друг смисъл като отделно същество, като "душа", отколкото това е ставало по-рано. "Образът" беше изживян така, че човекът чувстваше; този образ се намира във външния свят като действителност и аз съизживявам тази действителност; аз съм свързан с нея. С "мисълта" както и с поетическия образ човекът се чувства отделен от природата; той се чувства в изживяването на мисълта като нещо, което не може да съизживява природата така, както той изживява мисълта.
към текста >>
Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още
като
образ на познанието.
В един друг клон продължаваше да живее по-нататък угасналото образно изживяване, обаче в избледняла форма, в творенията на фантазията, в поезията. Поетическата фантазия и мислителното съзерцание на света са двете чеда на една майка, на старото образно изживяване, което не трябва да се смесва с поетическото изживяване. Важното, за което става дума, е преобразуването на по-тънката организация на човека. Това преобразуване произведе мислителния живот. В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът.
Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието.
Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието. С охарактеризирания по този начин напредък на човешкото развитие е свързано това, че откакто се яви изживяването на мисълта човекът трябваше да се чувства в съвършено друг смисъл като отделно същество, като "душа", отколкото това е ставало по-рано. "Образът" беше изживян така, че човекът чувстваше; този образ се намира във външния свят като действителност и аз съизживявам тази действителност; аз съм свързан с нея. С "мисълта" както и с поетическия образ човекът се чувства отделен от природата; той се чувства в изживяването на мисълта като нещо, което не може да съизживява природата така, както той изживява мисълта. Все повече се ражда чувството за ясна противоположност между природа и душа.
към текста >>
Като
мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието.
Поетическата фантазия и мислителното съзерцание на света са двете чеда на една майка, на старото образно изживяване, което не трябва да се смесва с поетическото изживяване. Важното, за което става дума, е преобразуването на по-тънката организация на човека. Това преобразуване произведе мислителния живот. В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът. Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието.
Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието.
С охарактеризирания по този начин напредък на човешкото развитие е свързано това, че откакто се яви изживяването на мисълта човекът трябваше да се чувства в съвършено друг смисъл като отделно същество, като "душа", отколкото това е ставало по-рано. "Образът" беше изживян така, че човекът чувстваше; този образ се намира във външния свят като действителност и аз съизживявам тази действителност; аз съм свързан с нея. С "мисълта" както и с поетическия образ човекът се чувства отделен от природата; той се чувства в изживяването на мисълта като нещо, което не може да съизживява природата така, както той изживява мисълта. Все повече се ражда чувството за ясна противоположност между природа и душа. В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти.
към текста >>
С охарактеризирания по този начин напредък на човешкото развитие е свързано това, че откакто се яви изживяването на мисълта човекът трябваше да се чувства в съвършено друг смисъл
като
отделно същество,
като
"душа", отколкото това е ставало по-рано.
Важното, за което става дума, е преобразуването на по-тънката организация на човека. Това преобразуване произведе мислителния живот. В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът. Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието. Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието.
С охарактеризирания по този начин напредък на човешкото развитие е свързано това, че откакто се яви изживяването на мисълта човекът трябваше да се чувства в съвършено друг смисъл като отделно същество, като "душа", отколкото това е ставало по-рано.
"Образът" беше изживян така, че човекът чувстваше; този образ се намира във външния свят като действителност и аз съизживявам тази действителност; аз съм свързан с нея. С "мисълта" както и с поетическия образ човекът се чувства отделен от природата; той се чувства в изживяването на мисълта като нещо, което не може да съизживява природата така, както той изживява мисълта. Все повече се ражда чувството за ясна противоположност между природа и душа. В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти. Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид.
към текста >>
"Образът" беше изживян така, че човекът чувстваше; този образ се намира във външния свят
като
действителност и аз съизживявам тази действителност; аз съм свързан с нея.
Това преобразуване произведе мислителния живот. В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът. Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието. Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието. С охарактеризирания по този начин напредък на човешкото развитие е свързано това, че откакто се яви изживяването на мисълта човекът трябваше да се чувства в съвършено друг смисъл като отделно същество, като "душа", отколкото това е ставало по-рано.
"Образът" беше изживян така, че човекът чувстваше; този образ се намира във външния свят като действителност и аз съизживявам тази действителност; аз съм свързан с нея.
С "мисълта" както и с поетическия образ човекът се чувства отделен от природата; той се чувства в изживяването на мисълта като нещо, което не може да съизживява природата така, както той изживява мисълта. Все повече се ражда чувството за ясна противоположност между природа и душа. В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти. Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид. Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта.
към текста >>
С "мисълта" както и с поетическия образ човекът се чувства отделен от природата; той се чувства в изживяването на мисълта
като
нещо, което не може да съизживява природата така, както той изживява мисълта.
В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът. Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието. Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието. С охарактеризирания по този начин напредък на човешкото развитие е свързано това, че откакто се яви изживяването на мисълта човекът трябваше да се чувства в съвършено друг смисъл като отделно същество, като "душа", отколкото това е ставало по-рано. "Образът" беше изживян така, че човекът чувстваше; този образ се намира във външния свят като действителност и аз съизживявам тази действителност; аз съм свързан с нея.
С "мисълта" както и с поетическия образ човекът се чувства отделен от природата; той се чувства в изживяването на мисълта като нещо, което не може да съизживява природата така, както той изживява мисълта.
Все повече се ражда чувството за ясна противоположност между природа и душа. В различните култури на народите преходът от старото образно изживяване към мислителното изживява не е станал в различни моменти. Ние можем да доловим този преход в Гърция, когато насочим поглед върху Ферекид. Той живее в един свят от представи, в който еднакво участие имат образното изживяване и мисълта. Неговите три основни идеи, Зевс, Хронос и Хтон, ние можем да си ги представим само така, че изживявайки ги, душата се чувства същевременно принадлежаща на процесите на външния свят.
към текста >>
Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме
като
божествено същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито
като
чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма.
Хронос е едно същество, което в днешната езикова практика можем да наречем "духовно", ако при това имаме съзнание, че с това не изчерпваме смисъла. Хронос живее и неговата дейност е изяждането, поглъщането, консумирането на живота на едно друго същество, Хтон. В природата царува Хронос, в човека царува Хронос; в природата и в човека Хронос консумира Хтон. Едно и също нещо е, дали изживяваме вътрешно консумирането на Хтон от Хронос или виждаме това външно в процесите на природата. Защото и в двете области става същото нещо.
Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме като божествено същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито като чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма.
Задружното действие на Хронос, Хтон и Зевс в смисъла на Ферекид се изживява непосредствено в образа, както ние изживяваме представата, че ядем; но то се изживява и във външния свят, както изживяваме представата на синия и червения цвят. Можем да си представим това изживяване по следния начин. Да насочим погледа върху огъня, който консумира нещата. В дейността на огъня, в топлината проявява своя живот Хронос. Който гледа огъня в неговото действие и има като действащо нещо още не самостоятелната мисъл, а образа, той гледа Хронос.
към текста >>
Който гледа огъня в неговото действие и има
като
действащо нещо още не самостоятелната мисъл, а образа, той гледа Хронос.
Свързан с тези две същества е Зевс, когото в смисъла на Ферекид не трябва да си представяме като божествено същество нито в смисъла на съвременното схващане на митологията, нито като чисто "пространство" с днешното значение, въпреки че той е съществото, което създава това, което става между Хронос и Хтон, в пространствена, разпростряна форма. Задружното действие на Хронос, Хтон и Зевс в смисъла на Ферекид се изживява непосредствено в образа, както ние изживяваме представата, че ядем; но то се изживява и във външния свят, както изживяваме представата на синия и червения цвят. Можем да си представим това изживяване по следния начин. Да насочим погледа върху огъня, който консумира нещата. В дейността на огъня, в топлината проявява своя живот Хронос.
Който гледа огъня в неговото действие и има като действащо нещо още не самостоятелната мисъл, а образа, той гледа Хронос.
Едновременно с действието на огъня не със сетивния огън той гледа "времето". Преди раждането на мисълта още не съществува една друга представа за времето. Това, което днес хората наричат "време", е една идея, която е образувана една в епохата на мислителното съзерцаване на света. Ако насочим погледа върху водата, не както тя е като вода, а както тя се превръща във въздух или пара, или върху разтопяващите се облаци, ние изживяваме образно силата на "Зевс", на пространствено действащия разширител; бихме могли също да кажем на "лъчезарно" разширяващия се. И когато гледаме водата, как тя се втвърдява, или как твърдото се превръща в течно, ние гледаме Хтон.
към текста >>
Ако насочим погледа върху водата, не както тя е
като
вода, а както тя се превръща във въздух или пара, или върху разтопяващите се облаци, ние изживяваме образно силата на "Зевс", на пространствено действащия разширител; бихме могли също да кажем на "лъчезарно" разширяващия се.
В дейността на огъня, в топлината проявява своя живот Хронос. Който гледа огъня в неговото действие и има като действащо нещо още не самостоятелната мисъл, а образа, той гледа Хронос. Едновременно с действието на огъня не със сетивния огън той гледа "времето". Преди раждането на мисълта още не съществува една друга представа за времето. Това, което днес хората наричат "време", е една идея, която е образувана една в епохата на мислителното съзерцаване на света.
Ако насочим погледа върху водата, не както тя е като вода, а както тя се превръща във въздух или пара, или върху разтопяващите се облаци, ние изживяваме образно силата на "Зевс", на пространствено действащия разширител; бихме могли също да кажем на "лъчезарно" разширяващия се.
И когато гледаме водата, как тя се втвърдява, или как твърдото се превръща в течно, ние гледаме Хтон. Хтон е нещо, което после по-късно в епохата на мислителното съзерцаване на света е станало "материя", "вещество"; Зевс е станал "Етера" или също "пространството"; Хронос е станал "времето". В смисъла на Ферекид светът се произвежда чрез задружните действия на тези три първични основи. Чрез това задружно действие се раждат от една страна сетивните материални светове; огън, въздух, вода, земя; от друга страна множество невидими, свръхсетивни същества, духовни същества, които оживяват четирите материални светове. Зевс, Хронос и Хтон са същности, по отношение на които можем да употребим изрази те: "Дух, душа, материя", обаче с това ние назоваваме само приблизително тяхното значение.
към текста >>
С един израз на по-късните светогледи можем да наречем Зевса
като
"пространство-етер", Хронос
като
"творец на времето" и Хтон
като
"произвеждащ материята" трите "прамайки" на света.
Хтон е нещо, което после по-късно в епохата на мислителното съзерцаване на света е станало "материя", "вещество"; Зевс е станал "Етера" или също "пространството"; Хронос е станал "времето". В смисъла на Ферекид светът се произвежда чрез задружните действия на тези три първични основи. Чрез това задружно действие се раждат от една страна сетивните материални светове; огън, въздух, вода, земя; от друга страна множество невидими, свръхсетивни същества, духовни същества, които оживяват четирите материални светове. Зевс, Хронос и Хтон са същности, по отношение на които можем да употребим изрази те: "Дух, душа, материя", обаче с това ние назоваваме само приблизително тяхното значение. Едва чрез свързването на тези три първични същества се раждат повече материалните царства на света, царствата на огъня, въздуха, водата, земята и повече душевни и духовни /свръхсетивни/ същества.
С един израз на по-късните светогледи можем да наречем Зевса като "пространство-етер", Хронос като "творец на времето" и Хтон като "произвеждащ материята" трите "прамайки" на света.
Ние ги виждаме да прозират още в Гьотевия "Фауст", в сцената от втората част на тази трагедия, където Фауст отива при "майките". Така както тези три първични същества се явяват при Ферекид, тези ни сочат към предшествениците на тази личност, към така наречените "Орфици" /последователи на Орфей/. Тези орфици са последователи на един начин на мислене, което живее още изцяло в образността. При тях също се намират три първични същества: Зевс, Хронос и Хаосът. В сравнение с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни.
към текста >>
Ферекид се стреми вече да схване с мислителния живот това, което орфиците са държали още напълно
като
образ.
Ние ги виждаме да прозират още в Гьотевия "Фауст", в сцената от втората част на тази трагедия, където Фауст отива при "майките". Така както тези три първични същества се явяват при Ферекид, тези ни сочат към предшествениците на тази личност, към така наречените "Орфици" /последователи на Орфей/. Тези орфици са последователи на един начин на мислене, което живее още изцяло в образността. При тях също се намират три първични същества: Зевс, Хронос и Хаосът. В сравнение с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни.
Ферекид се стреми вече да схване с мислителния живот това, което орфиците са държали още напълно като образ.
Ето защо той се явява като онази личност, при която можем да говорим за "раждането на мислителния живот". У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в Гърция. Ферекид се вижда именно принуден да вижда произхода на нещата в "Доброто"/Аригон/. Той не можеше да свърже това понятие с "митическите светове на боговете" на старото време. На съществата на този бяха присъщи душевни качества, които не се понасяха с това понятие.
към текста >>
Ето защо той се явява
като
онази личност, при която можем да говорим за "раждането на мислителния живот".
Така както тези три първични същества се явяват при Ферекид, тези ни сочат към предшествениците на тази личност, към така наречените "Орфици" /последователи на Орфей/. Тези орфици са последователи на един начин на мислене, което живее още изцяло в образността. При тях също се намират три първични същества: Зевс, Хронос и Хаосът. В сравнение с тези три "прамайки" онези на Ферекид са с една степен по-малко образни. Ферекид се стреми вече да схване с мислителния живот това, което орфиците са държали още напълно като образ.
Ето защо той се явява като онази личност, при която можем да говорим за "раждането на мислителния живот".
У Ферекид това се изразява по-малко чрез мислителното схващане на орфическите представи, а повече чрез определено основно настроение на душата, което след това отново намираме при някои философстващи следовници на Ферекид в Гърция. Ферекид се вижда именно принуден да вижда произхода на нещата в "Доброто"/Аригон/. Той не можеше да свърже това понятие с "митическите светове на боговете" на старото време. На съществата на този бяха присъщи душевни качества, които не се понасяха с това понятие. В своите три "първични основи" Ферекид можеше да си представи само понятието на "Доброто", на съвършеното.
към текста >>
Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност
като
Ферекид.
Чрез преминаването към мислителния живот за мисленето светът се разпадна в една повече природна и една повече духовна сфера. В тази духовна сфера, която едва сега хората чувстваха, те трябваше да почувстват това, което до тогава е било изживяно в образи. Към това се прибави сега представата за нещо по-висше, което се считаше далече по-високо над този по-стар духовен свят и над природата. До това възвишено искаше да проникне мисълта. В областта на това възвишено търси Ферекид своите три "прамайки".
Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид.
В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н. В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н. Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили. Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата. Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена.
към текста >>
Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява
като
един вид "мирова змия".
В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта. В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка. За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус.
Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия".
В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки". С това обаче светът се разпада на една троичност. Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия. При Ферекид Офионеус не е само една символична идея за пречещите, разрушителни мирови сили. Със своето мислене Ферекид стои на границата между образ и мисъл.
към текста >>
В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към
децата
на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки".
В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки". Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка. За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус. Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия".
В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки".
С това обаче светът се разпада на една троичност. Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия. При Ферекид Офионеус не е само една символична идея за пречещите, разрушителни мирови сили. Със своето мислене Ферекид стои на границата между образ и мисъл. Той не мисли нещо такова: Има разрушителни сили; аз си ги представям под образа на Офионеус.
към текста >>
Първото са "прамайките", които са представени
като
добри,
като
съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които
като
Офионеус се обвиват в благодатните действия.
Когато човек чувства това, пред неговата душа застава една мощна мирова загадка. За да разреши тази загадка, Фередик поглежда към своя Офиотеус. Позовавайки се на старите образни представи, Офионеус му се явява като един вид "мирова змия". В действителност това е едно духовно същество, което както всички други мирови същества принадлежи към децата на Хронос, Зевс и Хтон; но след своето раждане то така се е променило, че неговите действия се насочват против действията на добрите "прамайки". С това обаче светът се разпада на една троичност.
Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия.
При Ферекид Офионеус не е само една символична идея за пречещите, разрушителни мирови сили. Със своето мислене Ферекид стои на границата между образ и мисъл. Той не мисли нещо такова: Има разрушителни сили; аз си ги представям под образа на Офионеус. При него един такъв мислителен процес не е също и като една дейност на фантазията. Той поглежда към разрушителните сили и пред неговата душа за става непосредствено Офионеус, както червеният цвят стои пред душата, когато погледът е насочен към розата.
към текста >>
При него един такъв мислителен процес не е също и
като
една дейност на фантазията.
С това обаче светът се разпада на една троичност. Първото са "прамайките", които са представени като добри, като съвършени, второто са благодатните процеси в света, третото са разрушителните или само несъвършени процеси на света, които като Офионеус се обвиват в благодатните действия. При Ферекид Офионеус не е само една символична идея за пречещите, разрушителни мирови сили. Със своето мислене Ферекид стои на границата между образ и мисъл. Той не мисли нещо такова: Има разрушителни сили; аз си ги представям под образа на Офионеус.
При него един такъв мислителен процес не е също и като една дейност на фантазията.
Той поглежда към разрушителните сили и пред неговата душа за става непосредствено Офионеус, както червеният цвят стои пред душата, когато погледът е насочен към розата. Който вижда само света, както той се предлага на образното възприятие, той не различава отначало процесите на "добрите прамайки" и тези на Офионеус. На границата към мислителното съзерцаване на света, там се чувства необходимостта от това различаване. Защото едва с този напредък душата се чувства като едно отделно самостоятелно същество. Тя чувствува, че трябва да се запита: Откъде произхождам аз самата?
към текста >>
Защото едва с този напредък душата се чувства
като
едно отделно самостоятелно същество.
Той не мисли нещо такова: Има разрушителни сили; аз си ги представям под образа на Офионеус. При него един такъв мислителен процес не е също и като една дейност на фантазията. Той поглежда към разрушителните сили и пред неговата душа за става непосредствено Офионеус, както червеният цвят стои пред душата, когато погледът е насочен към розата. Който вижда само света, както той се предлага на образното възприятие, той не различава отначало процесите на "добрите прамайки" и тези на Офионеус. На границата към мислителното съзерцаване на света, там се чувства необходимостта от това различаване.
Защото едва с този напредък душата се чувства като едно отделно самостоятелно същество.
Тя чувствува, че трябва да се запита: Откъде произхождам аз самата? И тя трябва да търси своя произход в дълбините на света, където Хронос, Зевс и Хтон не са имали още до себе си техния противник. Все пак душата чувствува също, че отначало не може да знае нищо за този свой произход. Защото тя се вижда сред света, в който "добрите прамайки" действат заедно с Офионеус. Тя се чувства в един свят, в който съвършеното и несъвършеното са свързани едно с друго.
към текста >>
И с това беше даден разривът между такива духове
като
Питагор и народа.
Със старите митически божествени същества такива души са се чувствали вплетени в несъвършения свят. Тези божествени същества принадлежаха на същия несъвършен свят както и самите те. От такова едно построение се роди един духовен свят, какъвто беше този основан от Питагор от Самос между 540 и 500 години в Кротона във Велика Гърция. Питагор искаше да води хората, които го следваха, до чувстването на "добрите прамайки", в които те трябваше да си представят произхода на собствените души. В това отношение може да се каже, че той и неговите ученици искаха да служат на "други" богове, различни от тези на които служеше народът.
И с това беше даден разривът между такива духове като Питагор и народа.
Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството. Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения. Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия. На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор. Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове?
към текста >>
Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че
като
"души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове?
И с това беше даден разривът между такива духове като Питагор и народа. Този народ се чувстваше добре със своите богове; а Питагор трябваше да отправи тези богове в царството на несъвършенството. Тук трябва да се търси също "тайната", за която се говори във връзка с Питагор и която не трябваше да бъде издадена на непосветения. Тя се състоеше в това, че неговото мислене трябваше да припише на човешката душа един друг произход, различен от този на душите на боговете на народната религия. На тази тайна трябва да припишем накрая многобройните нападки, които е понесъл Питагор.
Как трябваше той да обясни на други освен на тези, които първо подготвяше грижливо за такова познание, че като "души" те трябваше да считат себе си в известен смисъл даже стоящи по-високо от народните богове?
И как можеше да се произведе по друг начин освен в един съюз със строго регулиран начин на живот това, че душите да осъзнаят своя висш произход и въпреки това да се чувстват заплетени в несъвършенство? Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване. Понятно е, че около един такъв стремеж на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове. А също и това, че историята не ни е предала почти нищо върху истинското значение на тази личност. Обаче който разглежда легендите и митичните предания на древността върху Питагор в тяхната връзка, той ще познае от тях именно обрисувания от нас образ.
към текста >>
Хората чувстват
като
нещо детинско, Питагор даже е казал, че той знае, какво в минали времена е бил вече
като
друго човешко същество на Земята.
Чрез това последно чувство трябваше да се роди стремежът, животът да бъде устроен така, че той да доведе до своя произход чрез самоусъвършенстване. Понятно е, че около един такъв стремеж на Питагор трябваше да се образуват легенди и митове. А също и това, че историята не ни е предала почти нищо върху истинското значение на тази личност. Обаче който разглежда легендите и митичните предания на древността върху Питагор в тяхната връзка, той ще познае от тях именно обрисувания от нас образ. В образа на Питагор съвременното мислене чувства също смущаваща идеята на така наречената "трансмиграция на душите" /прераждането на душата/.
Хората чувстват като нещо детинско, Питагор даже е казал, че той знае, какво в минали времена е бил вече като друго човешко същество на Земята.
Трябва да припомним, че великият представител на новото посвещение Лесинг, в своята книга "Възпитание на човешкия род" е възобновил тази идея за повтарящите се човешки съществувания на Земята изхождайки от едно мислене съвършено различно от това на Питагор. Лесинг можеше да си представи напредъка на човешкия род само така, че човешките души заемат по един повтарящ се начин участие в живота на редуващите се земни епохи. Една душа донася в живота на една по-късна епоха със себе си като заложба и т.н. това, което и е останало от изживяването в предишни епохи. Лесинг намира за естествено, че душата вече често е била в едно земно тяло и в бъдеще още ще бъде често пъти, за да се издигне по този начин от живот на живот до възможното на нея съвършенство.
към текста >>
Една душа донася в живота на една по-късна епоха със себе си
като
заложба и т.н.
Обаче който разглежда легендите и митичните предания на древността върху Питагор в тяхната връзка, той ще познае от тях именно обрисувания от нас образ. В образа на Питагор съвременното мислене чувства също смущаваща идеята на така наречената "трансмиграция на душите" /прераждането на душата/. Хората чувстват като нещо детинско, Питагор даже е казал, че той знае, какво в минали времена е бил вече като друго човешко същество на Земята. Трябва да припомним, че великият представител на новото посвещение Лесинг, в своята книга "Възпитание на човешкия род" е възобновил тази идея за повтарящите се човешки съществувания на Земята изхождайки от едно мислене съвършено различно от това на Питагор. Лесинг можеше да си представи напредъка на човешкия род само така, че човешките души заемат по един повтарящ се начин участие в живота на редуващите се земни епохи.
Една душа донася в живота на една по-късна епоха със себе си като заложба и т.н.
това, което и е останало от изживяването в предишни епохи. Лесинг намира за естествено, че душата вече често е била в едно земно тяло и в бъдеще още ще бъде често пъти, за да се издигне по този начин от живот на живот до възможното на нея съвършенство. Той обръща вниманието на това, че тази идея за повтарящите се земни съществувания не трябва да се счита за недостоверна затова, че е съществувала в най-древни времена, "защото човешкият ум, преди той да бъде разсеян и отслабен от школната софистика, веднага е попаднала на нея". Тази идея съществува у Питагор. Обаче грешка би било да се вярва, че той както и Ферекид, който в древността се счита за негов учител е стигнал до нея разсъждавайки логически, че горепосоченият път, който човешката душа трябва да извърви до своя произход, може да бъди постигнат само чрез повтарящи се земни съществувания.
към текста >>
Митическите образни учения, които съществуваха около него, трябваше да изглеждат
като
западнали възгледи.
Да припишем едно такова умствено мислене на Питагор, това би означавало да го познаваме погрешно. Разказва се за неговите обширни пътувания. За това, че се е срещал с мъдреци, които са съхранявали предания на най-древни човешки разбирания. Който наблюдава, какво е получено по предание от най-древни човешки представи, може да стигне до възгледа, че идеята за повтарящите се земни съществувания е била широко разпространена в древни времена. Питагор се е свързал с първичните учения на човечеството.
Митическите образни учения, които съществуваха около него, трябваше да изглеждат като западнали възгледи.
Тези образни учения трябваше да бъдат превърнати в неговото време в един умствен светоглед. Обаче това мислително разглеждане на света му се яви само като една част на душевния живот. Тази част трябваше да бъде задълбочена, тогава тя би довела душата до нейния произход. Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания като едно душевно възприятие. Тя не може да стигне до своя произход, ако не намери пътя към него минавайки през повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
Обаче това мислително разглеждане на света му се яви само
като
една част на душевния живот.
За това, че се е срещал с мъдреци, които са съхранявали предания на най-древни човешки разбирания. Който наблюдава, какво е получено по предание от най-древни човешки представи, може да стигне до възгледа, че идеята за повтарящите се земни съществувания е била широко разпространена в древни времена. Питагор се е свързал с първичните учения на човечеството. Митическите образни учения, които съществуваха около него, трябваше да изглеждат като западнали възгледи. Тези образни учения трябваше да бъдат превърнати в неговото време в един умствен светоглед.
Обаче това мислително разглеждане на света му се яви само като една част на душевния живот.
Тази част трябваше да бъде задълбочена, тогава тя би довела душата до нейния произход. Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания като едно душевно възприятие. Тя не може да стигне до своя произход, ако не намери пътя към него минавайки през повтарящите се земни съществувания. Както един пътник, който отивайки към едно далечно място, в своя път минава естествено през други места, така и душата, когато отива към "майките"; минава през своите минали съществувания, през които е минавала слизайки от нейното битие в "съвършеното" до нейния настоящ живот в "несъвършеното". Когато вземе под внимание всичко свързано с този въпрос, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл, като негово вътрешно възприятие, а не като нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението.
към текста >>
Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания
като
едно душевно възприятие.
Питагор се е свързал с първичните учения на човечеството. Митическите образни учения, които съществуваха около него, трябваше да изглеждат като западнали възгледи. Тези образни учения трябваше да бъдат превърнати в неговото време в един умствен светоглед. Обаче това мислително разглеждане на света му се яви само като една част на душевния живот. Тази част трябваше да бъде задълбочена, тогава тя би довела душата до нейния произход.
Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания като едно душевно възприятие.
Тя не може да стигне до своя произход, ако не намери пътя към него минавайки през повтарящите се земни съществувания. Както един пътник, който отивайки към едно далечно място, в своя път минава естествено през други места, така и душата, когато отива към "майките"; минава през своите минали съществувания, през които е минавала слизайки от нейното битие в "съвършеното" до нейния настоящ живот в "несъвършеното". Когато вземе под внимание всичко свързано с този въпрос, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл, като негово вътрешно възприятие, а не като нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението. Нещо особено характерно, за което се говори, че е съществувало у последователите на Питагора убеждението им, че всички неща почиват на "числа". Когато се цитира това, трябва да се има предвид, че Питагорейството е продължило да съществува и след смъртта на Питагора до по-късни времена.
към текста >>
Когато вземе под внимание всичко свързано с този въпрос, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл,
като
негово вътрешно възприятие, а не
като
нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението.
Обаче това мислително разглеждане на света му се яви само като една част на душевния живот. Тази част трябваше да бъде задълбочена, тогава тя би довела душата до нейния произход. Но напредвайки по този начин, душата открива в своето вътрешно изживяване повтарящите се земни съществувания като едно душевно възприятие. Тя не може да стигне до своя произход, ако не намери пътя към него минавайки през повтарящите се земни съществувания. Както един пътник, който отивайки към едно далечно място, в своя път минава естествено през други места, така и душата, когато отива към "майките"; минава през своите минали съществувания, през които е минавала слизайки от нейното битие в "съвършеното" до нейния настоящ живот в "несъвършеното".
Когато вземе под внимание всичко свързано с този въпрос, човек не може другояче, освен да припише на Питагор възгледа за повтарящите земни съществувания в този смисъл, като негово вътрешно възприятие, а не като нещо, до което той е стигнал по пътя на разсъждението.
Нещо особено характерно, за което се говори, че е съществувало у последователите на Питагора убеждението им, че всички неща почиват на "числа". Когато се цитира това, трябва да се има предвид, че Питагорейството е продължило да съществува и след смъртта на Питагора до по-късни времена. От по-късните питагорейци се споменават: Филолай, Архитас и др. За тях в древността се е знаело особено и това да изглежда исторически невъзможно, този възглед да може да бъде проследен в миналото чак до Питагор. Трябва само да се предположи, че у него той е бил дълбоко и органически основан в целия му начин на мислене, но у неговите последовници е приел една овъншнена форма.
към текста >>
Той виждаше, как мисълта приема своя произход в душата, след
като
тази последната, изхождайки от "прамайките", е слязла през редуващите се съществувания до нейното несъвършенство.
Когато се цитира това, трябва да се има предвид, че Питагорейството е продължило да съществува и след смъртта на Питагора до по-късни времена. От по-късните питагорейци се споменават: Филолай, Архитас и др. За тях в древността се е знаело особено и това да изглежда исторически невъзможно, този възглед да може да бъде проследен в миналото чак до Питагор. Трябва само да се предположи, че у него той е бил дълбоко и органически основан в целия му начин на мислене, но у неговите последовници е приел една овъншнена форма. Нека си представим духом Питагора стоящ пред мислителното съзерцаване на света.
Той виждаше, как мисълта приема своя произход в душата, след като тази последната, изхождайки от "прамайките", е слязла през редуващите се съществувания до нейното несъвършенство.
Чувствайки това, той не можеше да иска да се издигне до първоизточниците на всичко само чрез мисълта. Той трябваше да търси най-висшето познание в една сфера, в която мисълта няма още никаква работа. Така той намери един свръхмислителен душевен живот. Както в звуците на музиката душата изживява отношения на числа, така и Питагор се вживяваше в един душевен съвместен живот със света, който умът може да изрази в числа; въпреки това за изживяното числата не са нищо друго, освен това, което физиците са открили като числа на отношенията на звуците за изживяването на музиката. На мястото на митическите богове за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата намира, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света.
към текста >>
Както в звуците на музиката душата изживява отношения на числа, така и Питагор се вживяваше в един душевен съвместен живот със света, който умът може да изрази в числа; въпреки това за изживяното числата не са нищо друго, освен това, което физиците са открили
като
числа на отношенията на звуците за изживяването на музиката.
Нека си представим духом Питагора стоящ пред мислителното съзерцаване на света. Той виждаше, как мисълта приема своя произход в душата, след като тази последната, изхождайки от "прамайките", е слязла през редуващите се съществувания до нейното несъвършенство. Чувствайки това, той не можеше да иска да се издигне до първоизточниците на всичко само чрез мисълта. Той трябваше да търси най-висшето познание в една сфера, в която мисълта няма още никаква работа. Така той намери един свръхмислителен душевен живот.
Както в звуците на музиката душата изживява отношения на числа, така и Питагор се вживяваше в един душевен съвместен живот със света, който умът може да изрази в числа; въпреки това за изживяното числата не са нищо друго, освен това, което физиците са открили като числа на отношенията на звуците за изживяването на музиката.
На мястото на митическите богове за Питагор трябва да застане мисълта; но чрез съответно задълбочава не душата намира, когато се е откъснала с мисълта от света, че тя е отново едно със света. Обаче това не е в една област, в която съизживяването на света се превръща в митически образ, а в една такава област, в която душата съзвучи с невидимите, сетивно невъзприемаеми мирови хармонии и осъзнава в себе си това, което не тя, а мировите същества искат и правят то да стане в нея представа. При Ферекид и Питагор се разкрива, как мислително изживяваният възглед за света има своя произход в човешката душа. В борбата за излизане от старите начини на мислене тези личности стигат вътрешно, самостоятелно схващане на "душата", до различаването на тази душа от външната "природа". Това, което е нагледно у тези личности, борбата за освобождаване на душата от старите образни представи, то се разиграва повече в дълбоките основи на душата при други мислители, с които обикновено се поставя началото в описанието на развитието на гръцкия светоглед.
към текста >>
Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси
като
търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак
като
един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата".
в Ефес/. Който признава предидущите изложения, той ще може да одобри едно представяне на тези личности, което трябва да се отклони от приетите исторически описания на философите. На основата на тези описания лежи винаги неизказаното предположение, че тези личности са стигнали до твърденията, за които говори преданието, чрез едно несъвършено наблюдение на природата: Талес, че основната същност и произходът на всички неща трябва да се търси във "водата", Анаксимандър в "безграничното", Анаксимен във "въздуха", Хераклит в огъня. При това не се помисля, че тези личности живеят още напълно в процеса на раждането на мислителното съзерцаване на света. Че те наистина чувстват до по-висока степен отколкото Ферекид самостоятелността на човешката душа; все пак обаче още не са извършили напълно строгото откъсване на душевния живот от природното действие.
Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата".
Да бъде човек математик, астроном и т.н. в онова древно време това означаваше той да се занимава практически със съответните неща, съвършено по начина на занаятчията, който се опира на сръчности, а не на едно мислително-научно познание. Напротив, за един човек като Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси. Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила.
към текста >>
Напротив, за един човек
като
Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси.
При това не се помисля, че тези личности живеят още напълно в процеса на раждането на мислителното съзерцаване на света. Че те наистина чувстват до по-висока степен отколкото Ферекид самостоятелността на човешката душа; все пак обаче още не са извършили напълно строгото откъсване на душевния живот от природното действие. Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата". Да бъде човек математик, астроном и т.н. в онова древно време това означаваше той да се занимава практически със съответните неща, съвършено по начина на занаятчията, който се опира на сръчности, а не на едно мислително-научно познание.
Напротив, за един човек като Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси.
Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила. Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото. Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите. Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен.
към текста >>
Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент
като
природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно.
Че те наистина чувстват до по-висока степен отколкото Ферекид самостоятелността на човешката душа; все пак обаче още не са извършили напълно строгото откъсване на душевния живот от природното действие. Някой например ще си изтълкуват съвсем сигурно погрешно мисленето на Талес, когато помисли, че той е размишлявал върху природните процеси като търговец, математик, астроном, и след това е резюмирал по несъвършен начин, но все пак като един модерен изследовател своите познания и изречението: "Всичко произхожда от водата". Да бъде човек математик, астроном и т.н. в онова древно време това означаваше той да се занимава практически със съответните неща, съвършено по начина на занаятчията, който се опира на сръчности, а не на едно мислително-научно познание. Напротив, за един човек като Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси.
Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно.
Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила. Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото. Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите. Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен. Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата.
към текста >>
Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество
като
единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата.
Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила. Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото. Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите. Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен.
Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата.
И те са считали тези водни действия като едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена. Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена. И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно. Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата. Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение.
към текста >>
И те са считали тези водни действия
като
едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена.
Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила. Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото. Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите. Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен. Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата.
И те са считали тези водни действия като едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена.
Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена. И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно. Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата. Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение. Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец.
към текста >>
Той е изживявал в себе си това, което му се явявало
като
мирова тайна на водата.
Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен. Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата. И те са считали тези водни действия като едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена. Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена. И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно.
Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата.
Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение. Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец. Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци. По друг начин се образува образът на света от Анаксимен, който изживяваше в себе си настроението на сангвиничния темперамент. За него е предадено едно изказване, което непосредствено показва, как той е чувствал вътрешното изживяване с въздушния елемент като израз на мировата тайна: "Както нашата душа, която е едно дихание, ни подържа в нашата цялост, така въздухът и диханието обгръщат всемира".
към текста >>
Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес
като
един от техните мъдреци.
Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена. И така в светогледа на Талес ние ще намерим израза на това, което неговият сроден с флегматичният темперамент душевен живот го е карал да изживява вътрешно. Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата. Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение. Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец.
Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци.
По друг начин се образува образът на света от Анаксимен, който изживяваше в себе си настроението на сангвиничния темперамент. За него е предадено едно изказване, което непосредствено показва, как той е чувствал вътрешното изживяване с въздушния елемент като израз на мировата тайна: "Както нашата душа, която е едно дихание, ни подържа в нашата цялост, така въздухът и диханието обгръщат всемира". Едно безпристрастно разглеждане ще почувства светогледа на Хераклит съвсем непосредствено като израз на неговия холеричен вътрешен живот. Един поглед върху неговия живот ще хвърли известна светлина именно при този мислител. Той принадлежеше на един от най-благородните родове на Ефес.
към текста >>
За него е предадено едно изказване, което непосредствено показва, как той е чувствал вътрешното изживяване с въздушния елемент
като
израз на мировата тайна: "Както нашата душа, която е едно дихание, ни подържа в нашата цялост, така въздухът и диханието обгръщат всемира".
Той е изживявал в себе си това, което му се явявало като мирова тайна на водата. Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение. Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец. Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци. По друг начин се образува образът на света от Анаксимен, който изживяваше в себе си настроението на сангвиничния темперамент.
За него е предадено едно изказване, което непосредствено показва, как той е чувствал вътрешното изживяване с въздушния елемент като израз на мировата тайна: "Както нашата душа, която е едно дихание, ни подържа в нашата цялост, така въздухът и диханието обгръщат всемира".
Едно безпристрастно разглеждане ще почувства светогледа на Хераклит съвсем непосредствено като израз на неговия холеричен вътрешен живот. Един поглед върху неговия живот ще хвърли известна светлина именно при този мислител. Той принадлежеше на един от най-благородните родове на Ефес. Бил е страстен борец против демократичната партия. Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване.
към текста >>
Едно безпристрастно разглеждане ще почувства светогледа на Хераклит съвсем непосредствено
като
израз на неговия холеричен вътрешен живот.
Днес с указанието на флегматичния темперамент хората свързват едно лошо странично значение. Колкото и оправдано да е това в отделни случаи, толкова вярно е също, че флегматичният темперамент, когато той се явява с енергия на мисленето, чрез своето спокойствие, безафектност и безстрастност прави от човека един мъдрец. Такава една форма на мисленето е станала причина, щото гърците да чувстват Талес като един от техните мъдреци. По друг начин се образува образът на света от Анаксимен, който изживяваше в себе си настроението на сангвиничния темперамент. За него е предадено едно изказване, което непосредствено показва, как той е чувствал вътрешното изживяване с въздушния елемент като израз на мировата тайна: "Както нашата душа, която е едно дихание, ни подържа в нашата цялост, така въздухът и диханието обгръщат всемира".
Едно безпристрастно разглеждане ще почувства светогледа на Хераклит съвсем непосредствено като израз на неговия холеричен вътрешен живот.
Един поглед върху неговия живот ще хвърли известна светлина именно при този мислител. Той принадлежеше на един от най-благородните родове на Ефес. Бил е страстен борец против демократичната партия. Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване. Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда.
към текста >>
Такава една душа чувства покоя
като
безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит.
Той е станал такъв, защото са му се разкрили определени възгледи, истинността на които му се е представили в непосредствено вътрешно изживяване. Възгледите на заобикалящата го среда измерени с неговите, му изглеждаха съвсем естествено да доказват непосредствено глупостта на тази среда. Чрез това той стигна до такива големи конфликти, че трябваше да напусне бащиния си град и да води един самотен живот при храма на Артемида. Нека вземем за целта няколко изречения, които са предадени за него: "Добре би било, ако всички ефесяни, които са възрастни, биха се обесили и биха предали своя град на непълнолетните..." или другото изречение, където казва за хората: "Безумни в тяхното неразбиране, те приличат на глухи, даже когато слушат истината, за тях важи: Те отсъстват, когато присъстват". Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане".
Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит.
Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното: Камъкът изглежда да представя едно затворено, инертно битие; обаче това е само привидно; вътре той е диво подвижен, всички негови части действат едни върху други. Обикновено начинът на мислене на Хераклит се охарактеризира с изречението; човек не може да слезе два пъти в същата река; защото вторият път водата е друга. А един ученик на Хераклит, Кратилус, завиши това изречение, като каза: Човек не може да слезе даже и веднъж в същата река. Така е с всички неща; през време когато гледаме нещо инертно, то е станало вече нещо друго в общия поток на съществуването.
към текста >>
А един ученик на Хераклит, Кратилус, завиши това изречение,
като
каза: Човек не може да слезе даже и веднъж в същата река.
Едно вътрешно изживяване, което се изразява в един холеричен темперамент, е подобно на прояждащото действие на огъня; то не живее в удобното спокойно битие, а се чувствува едно с "вечното ставане". Такава една душа чувства покоя като безсмислие; "Всичко тече" е поради това прословуто изречение на Хераклит. Само привидно е, когато някъде се явява едно инертно битие; ние ще предадем едно Хераклитово чувство, когато кажем следното: Камъкът изглежда да представя едно затворено, инертно битие; обаче това е само привидно; вътре той е диво подвижен, всички негови части действат едни върху други. Обикновено начинът на мислене на Хераклит се охарактеризира с изречението; човек не може да слезе два пъти в същата река; защото вторият път водата е друга.
А един ученик на Хераклит, Кратилус, завиши това изречение, като каза: Човек не може да слезе даже и веднъж в същата река.
Така е с всички неща; през време когато гледаме нещо инертно, то е станало вече нещо друго в общия поток на съществуването. Ние не можем да разгледаме един светоглед в неговото пълно значение, когато вземаме под внимание само неговото мислително съдържание; неговата съществена страна се крие в настроението, което то предава на душата; в жизнената сила, която израства от него. Ние трябва да почувстваме, как Хераклит се чувства със собствената душа вътре в потока на ставането, как при него мировата душа пулсира в човешката душа и предава на тази последната своя собствен живот, когато човешката душа знае, че живее в тази мирова душа. От такова съизживяване с мировата душа се ражда при Хераклит мисълта: Това, което живее, носи в себе си смъртта чрез протичащия поток на ставането; но смъртта отново има живот в себе си. Живот и смърт са в нашето живеене и умиране.
към текста >>
Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо
като
образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл.
Младост, старост, това изменяйки се става онова, онова отново това". "Добро и зло са едно". "Правият и кривият път... са само едно". По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър. Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница.
Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо като образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл.
В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот. Такава една личност се чувства като душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно. Тя се чувствува свързана с един миров ред, който се намира над природните процеси. Когато Анаксимандър говори за това, че хората са живели първо като риби във влажния елемент и след това са се развили минавайки през формите на животните обитаващи на сушата, за него това означава, че духовният зародиш, като какъвто човекът познава себе си чрез мисълта, е преминал през другите форми само като през по-долни степени, за да си даде накрая формата, която предварително му подхождаше. * * *
към текста >>
Такава една личност се чувства
като
душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно.
"Правият и кривият път... са само едно". По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър. Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница. Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо като образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл. В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот.
Такава една личност се чувства като душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно.
Тя се чувствува свързана с един миров ред, който се намира над природните процеси. Когато Анаксимандър говори за това, че хората са живели първо като риби във влажния елемент и след това са се развили минавайки през формите на животните обитаващи на сушата, за него това означава, че духовният зародиш, като какъвто човекът познава себе си чрез мисълта, е преминал през другите форми само като през по-долни степени, за да си даде накрая формата, която предварително му подхождаше. * * * * * * За историческото описание след изброените мислители идват: Ксенофан от Колофон /роден през 570 г. пр.Хр.
към текста >>
Когато Анаксимандър говори за това, че хората са живели първо
като
риби във влажния елемент и след това са се развили минавайки през формите на животните обитаващи на сушата, за него това означава, че духовният зародиш,
като
какъвто човекът познава себе си чрез мисълта, е преминал през другите форми само
като
през по-долни степени, за да си даде накрая формата, която предварително му подхождаше.
Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница. Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо като образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл. В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот. Такава една личност се чувства като душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно. Тя се чувствува свързана с един миров ред, който се намира над природните процеси.
Когато Анаксимандър говори за това, че хората са живели първо като риби във влажния елемент и след това са се развили минавайки през формите на животните обитаващи на сушата, за него това означава, че духовният зародиш, като какъвто човекът познава себе си чрез мисълта, е преминал през другите форми само като през по-долни степени, за да си даде накрая формата, която предварително му подхождаше.
* * * * * * За историческото описание след изброените мислители идват: Ксенофан от Колофон /роден през 570 г. пр.Хр. /; душевно сроден с него, макар и по-млад: Парменид /около 400 г. пр.Хр. живеещ като учител в Атина; Зенон от Елея/ чийто разцвет е около 500 г.
към текста >>
живеещ
като
учител в Атина; Зенон от Елея/ чийто разцвет е около 500 г.
Когато Анаксимандър говори за това, че хората са живели първо като риби във влажния елемент и след това са се развили минавайки през формите на животните обитаващи на сушата, за него това означава, че духовният зародиш, като какъвто човекът познава себе си чрез мисълта, е преминал през другите форми само като през по-долни степени, за да си даде накрая формата, която предварително му подхождаше. * * * * * * За историческото описание след изброените мислители идват: Ксенофан от Колофон /роден през 570 г. пр.Хр. /; душевно сроден с него, макар и по-млад: Парменид /около 400 г. пр.Хр.
живеещ като учител в Атина; Зенон от Елея/ чийто разцвет е около 500 г.
пр.Хр./; Мелисос от Самос /който е живял около 450 г. пр.Хр./. В тези мислители мислителния елемент живее вече до такава степен, че те изискват един светоглед и признават истинност само на един такъв, в който мислителният живот е напълно задоволен. Как трябва да е устроена първичната основа на света, за да може тя да бъде приета напълно в мисленето, такъв въпрос си задават те. Ксенофан намира, че народните богове не могат да устоят пред мисленето; следователно той ги отхвърля. Неговият бог трябва да може да бъде мислен.
към текста >>
С това действителността на душата се чувства
като
нещо, което тя е чрез своята собствена същност.
Ще приведем само едно от противоречията, на които той обръща внимание. Той смята, че най-бързия бегач /Ахил/ не може да постигне костенурката, защото колкото и бавно да се влачи тя, когато Ахил ще е достигнал мястото, на което тя е била вече, тя вече е отишла по-далеч. Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност.
С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност.
Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова. Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва. Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе. Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването. Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение.
към текста >>
Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо
като
чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва.
Чрез такива противоречия Зено показва, как едно мислене, което се придържа към външния свят, не може да се справи със себе си; той посочва трудността, която мисълта среща, когато се опитва да намери истината. Ние ще познаем значението на този светоглед, който се нарича Елеатоки /Парменид и Зено са от Елея/, когато насочим поглед върху това, че неговите носители са толкова напреднали с развитието на изживяването на мисълта, че са превърнали това изживяване в едно особено изкуство, в така наречената диалектика. В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност. Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова.
Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва.
Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе. Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването. Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение. Мисълта издигна един вид стена около човешката душа. По-рано, според нейното чувстване, тя се намираше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят.
към текста >>
Това "изкуство на мисълта" се е чувствало
като
една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването.
В това "изкуство на мисълта" душата се научава да се чувства в своята самостоятелност и вътрешна сплотеност. С това действителността на душата се чувства като нещо, което тя е чрез своята собствена същност. Тя се чувства така благодарение на това, че не живее вече, както в минали времена, заедно с общото мирово изживяване, а развива в себе си един живот изживяването на мислите който се корени в нея и чрез който може да се чувства посадена в една чисто духовна първооснова. Отначало това чувство не се изразява в едно ясно изразена мисъл; обаче ние можем да я почувстваме живо като чувство живеещо в тази епоха на зачитането, от уважението, с което то се ползва. Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе.
Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването.
Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение. Мисълта издигна един вид стена около човешката душа. По-рано, според нейното чувстване, тя се намираше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят. И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само като се свързваше с мисълта. Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г.
към текста >>
И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само
като
се свързваше с мисълта.
Според един "Диалог" на Платон, Парменид е казал на младия Сократ: Ти трябва да научиш изкуството на мисленето от Зено, иначе истината ще остане далече от тебе. Това "изкуство на мисълта" се е чувствало като една необходимост за човешката душа, която иска да пристъпи към духовните първооснови на съществуването. Който не вижда в напредъка на човешкото развитие към степента на изживяването на мисълта, как с началото на този живот са престанали действителните изживявания образните изживявания -, които са съществували по-рано, той ще вижда особеността на мислителните личности от 6-тото и следващите преди християнски столетия в Гърция в една светлина различна от тази, в която те са представени в настоящето изложение. Мисълта издигна един вид стена около човешката душа. По-рано, според нейното чувстване, тя се намираше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят.
И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само като се свързваше с мисълта.
Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г. пр. Хр./. В своята душа той се чувства свързан с живота на мислите; този живот на мислите обгръща това, което е разпространено в пространството и във времето. Така разпростряното се явява като Нус, мировият ум. Нус прониква като същност цялата природа.
към текста >>
Така разпростряното се явява
като
Нус, мировият ум.
По-рано, според нейното чувстване, тя се намираше вътре в явленията на природата; и това, което изживяваше заедно с тези природни явления, както изживяваше дейността на собственото си тяло, то се представяше пред нея под формата на образни явления, които присъствуваха в тяхната пълна оживеност; сега се разтягаше мисълта през външния свят. И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само като се свързваше с мисълта. Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г. пр. Хр./. В своята душа той се чувства свързан с живота на мислите; този живот на мислите обгръща това, което е разпространено в пространството и във времето.
Така разпростряното се явява като Нус, мировият ум.
Нус прониква като същност цялата природа. Обаче самата природа се представя като съставена от малки първични същества. Природните процеси, които се получават чрез задружното действие на тези първични същества, са това, което сетивата възприемат, след като картината от образи е изчезнала от природата. Тези първични същества са наречени Хомойомери. В себе си човешката душа изживява връзката с мировия ум /с Нус/ в мисълта сред нейните стени; през прозорците на сетивата тя гледа към онова, което мировия ум прави да се роди чрез взаимодействието на хомойомерите.
към текста >>
Нус прониква
като
същност цялата природа.
И душата можеше да се чувства в това, което се простира вън в пространство и време, само като се свързваше с мисълта. Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г. пр. Хр./. В своята душа той се чувства свързан с живота на мислите; този живот на мислите обгръща това, което е разпространено в пространството и във времето. Така разпростряното се явява като Нус, мировият ум.
Нус прониква като същност цялата природа.
Обаче самата природа се представя като съставена от малки първични същества. Природните процеси, които се получават чрез задружното действие на тези първични същества, са това, което сетивата възприемат, след като картината от образи е изчезнала от природата. Тези първични същества са наречени Хомойомери. В себе си човешката душа изживява връзката с мировия ум /с Нус/ в мисълта сред нейните стени; през прозорците на сетивата тя гледа към онова, което мировия ум прави да се роди чрез взаимодействието на хомойомерите. Емпедокъл /който е роден в 400 г. пр.Хр.
към текста >>
Обаче самата природа се представя
като
съставена от малки първични същества.
Ние чувстваме едно такова душевно настроение, когато насочим поглед към Анаксагор от Клапомене в Мала Азия /роден в 500 г. пр. Хр./. В своята душа той се чувства свързан с живота на мислите; този живот на мислите обгръща това, което е разпространено в пространството и във времето. Така разпростряното се явява като Нус, мировият ум. Нус прониква като същност цялата природа.
Обаче самата природа се представя като съставена от малки първични същества.
Природните процеси, които се получават чрез задружното действие на тези първични същества, са това, което сетивата възприемат, след като картината от образи е изчезнала от природата. Тези първични същества са наречени Хомойомери. В себе си човешката душа изживява връзката с мировия ум /с Нус/ в мисълта сред нейните стени; през прозорците на сетивата тя гледа към онова, което мировия ум прави да се роди чрез взаимодействието на хомойомерите. Емпедокъл /който е роден в 400 г. пр.Хр. в Агригент/ беше една личност, в чиято душа старият и новият начин на образуване на представите се сблъскват в остра борба.
към текста >>
Природните процеси, които се получават чрез задружното действие на тези първични същества, са това, което сетивата възприемат, след
като
картината от образи е изчезнала от природата.
пр. Хр./. В своята душа той се чувства свързан с живота на мислите; този живот на мислите обгръща това, което е разпространено в пространството и във времето. Така разпростряното се явява като Нус, мировият ум. Нус прониква като същност цялата природа. Обаче самата природа се представя като съставена от малки първични същества.
Природните процеси, които се получават чрез задружното действие на тези първични същества, са това, което сетивата възприемат, след като картината от образи е изчезнала от природата.
Тези първични същества са наречени Хомойомери. В себе си човешката душа изживява връзката с мировия ум /с Нус/ в мисълта сред нейните стени; през прозорците на сетивата тя гледа към онова, което мировия ум прави да се роди чрез взаимодействието на хомойомерите. Емпедокъл /който е роден в 400 г. пр.Хр. в Агригент/ беше една личност, в чиято душа старият и новият начин на образуване на представите се сблъскват в остра борба. Той още чувства нещо от втъкаността на душата с външното съществувание.
към текста >>
Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява
като
обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване.
В себе си човешката душа изживява връзката с мировия ум /с Нус/ в мисълта сред нейните стени; през прозорците на сетивата тя гледа към онова, което мировия ум прави да се роди чрез взаимодействието на хомойомерите. Емпедокъл /който е роден в 400 г. пр.Хр. в Агригент/ беше една личност, в чиято душа старият и новият начин на образуване на представите се сблъскват в остра борба. Той още чувства нещо от втъкаността на душата с външното съществувание. Омраза и любов, антипатия и симпатия живеят в човешката душа; те живеят също и вън от стената, която обгръща човешката душа; по този начин животът на душата се продължава вън от нея по същия начин и се явява в сили, които разделят и свързват елементите навъншната природа: Въздух, огън, вода, земя, и така произвеждат това, което сетивата възприемат във външния свят.
Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване.
Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света. Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост. От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас. Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
към текста >>
Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна
като
сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост.
Той още чувства нещо от втъкаността на душата с външното съществувание. Омраза и любов, антипатия и симпатия живеят в човешката душа; те живеят също и вън от стената, която обгръща човешката душа; по този начин животът на душата се продължава вън от нея по същия начин и се явява в сили, които разделят и свързват елементите навъншната природа: Въздух, огън, вода, земя, и така произвеждат това, което сетивата възприемат във външния свят. Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване. Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света.
Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост.
От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас. Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести". Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване. Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения. Различно от тази личност гледат онези мислители, които се наричат атомисти, различно гледат те на това, което е станало от природата чрез раждането на мисълта за душата на човека.
към текста >>
Аз не скитам вече
като
един смъртен, а
като
един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
Емпедокъл стои, така да се каже, пред природата, която за сетивата се явява като обездушена, и развива едно душевно настроение, което въстава против това обездушаване. Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света. Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост. От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас.
Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване. Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения. Различно от тази личност гледат онези мислители, които се наричат атомисти, различно гледат те на това, което е станало от природата чрез раждането на мисълта за душата на човека. Най-важният от тях се счита Демокрит /роден в 460 г. пр. Хр.
към текста >>
Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства
като
това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята
като
"непривично място", и което той е хвърлен
като
за изказване.
Неговата душа не може да повярва, че истинската същност на природата е това, което мисълта иска да направи от нея. Тя най-малко може да допусне, че действително стои към тази природа в такова отношение, каквото се получава за мислителното съзерцаване на света. Трябва да си представим, какво става в тази душа, която изживява с цялата острота една такова вътрешно раздвоение и страда от него; тогава ние ще почувстваме, как в тази душа на Емпедокъл старият начин на образуване представите възкръсна като сила на чувството, обаче че не иска да осъзнае това напълно и така търси напълно и така търси едно съществуване на мислително образен начин; търси го по онзи начин, за който изказванията на Емпедокъл са един отзвук, който разбран в светлината на казаното тук, изгубва своята чудноватост. От него се цитира следното изказване: "Сбогом на вас. Аз не скитам вече като един смъртен, а като един безсмъртен бог;... и щом пристигам в цъфтящите градове, аз съм обожаван от мъжете и жените; те се присъединяват към мене с хиляди, търсейки с мене пътя за тяхното спасение, понеже някои от тях очакват от мене предсказания, други лечебни сентенции за различни болести".
Така се заглушава душата, която прави нейното собствено съществуване да се чувства като това на един прокуден бог, който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата и който е поставен от едно друго битие в обездушения свят на сетивата в който поради това чувства Земята като "непривично място", и което той е хвърлен като за изказване.
Несъмнено ние можем да намерим в душата на Емпедокъл и други чувства; защото от неговите изказвания проблясват светкавици на мъдрост; неговото чувство по отношение на "раждането на мислителното съзерцание на света" е дадено чрез такива построения. Различно от тази личност гледат онези мислители, които се наричат атомисти, различно гледат те на това, което е станало от природата чрез раждането на мисълта за душата на човека. Най-важният от тях се счита Демокрит /роден в 460 г. пр. Хр. в Абдера/ Левкип е един вид негов предтеча.
към текста >>
Мировият Ум, Нус, на Анаксагор, който
като
едно духовно /безтелесно/ съзнание прави да възникват по целесъобразен начин мировите процеси от задружното действие на хомойомерите, при Демокрит се превръща в безсъзнателна природна закономерност /Ананке/.
пр. Хр. в Абдера/ Левкип е един вид негов предтеча. При Демокрит хомойомерите на Анаксагор са станали с една значителна степен по-материални. При Анаксагор можем да сравним първичните части същества още с живи зародиши; при Демокрит те се превръщат в мъртви, невидими частици, които чрез различни комбинации образуват нещата на външния свят. Те се движат отдалечавайки се един от други, едни към други, едни през други: Така се раждат природните процеси.
Мировият Ум, Нус, на Анаксагор, който като едно духовно /безтелесно/ съзнание прави да възникват по целесъобразен начин мировите процеси от задружното действие на хомойомерите, при Демокрит се превръща в безсъзнателна природна закономерност /Ананке/.
Душата иска да счита за валидно само това, което тя може да схване като близкостоящ резултат на мисълта; природата е напълно обездушена; мисълта като душевно изживяване избледнява и се превръща във вътрешен сянкообразен образ на обездушената природа. По този начин чрез Демокрит се явява мислителният първообраз на всички повече или по-малко материалистично оцветени светогледи на следващите времена. Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа". Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки. С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите.
към текста >>
Душата иска да счита за валидно само това, което тя може да схване
като
близкостоящ резултат на мисълта; природата е напълно обездушена; мисълта
като
душевно изживяване избледнява и се превръща във вътрешен сянкообразен образ на обездушената природа.
в Абдера/ Левкип е един вид негов предтеча. При Демокрит хомойомерите на Анаксагор са станали с една значителна степен по-материални. При Анаксагор можем да сравним първичните части същества още с живи зародиши; при Демокрит те се превръщат в мъртви, невидими частици, които чрез различни комбинации образуват нещата на външния свят. Те се движат отдалечавайки се един от други, едни към други, едни през други: Така се раждат природните процеси. Мировият Ум, Нус, на Анаксагор, който като едно духовно /безтелесно/ съзнание прави да възникват по целесъобразен начин мировите процеси от задружното действие на хомойомерите, при Демокрит се превръща в безсъзнателна природна закономерност /Ананке/.
Душата иска да счита за валидно само това, което тя може да схване като близкостоящ резултат на мисълта; природата е напълно обездушена; мисълта като душевно изживяване избледнява и се превръща във вътрешен сянкообразен образ на обездушената природа.
По този начин чрез Демокрит се явява мислителният първообраз на всички повече или по-малко материалистично оцветени светогледи на следващите времена. Атомният свят на Демокрит представлява един външен свят една природа, в която не живее никаква "душа". Изживяването на мислите в душата, чрез раждането на които човешката душа бе насочена да обърне внимание на себе си: При Демокрит това бяха изживявания само на сенки. С това е охарактеризирана една част от съдбата на изживяванията на мислите. Те довеждат човешката душа до съзнанието на нейната собствена същност, но същевременно я изпълват с несигурност по отношение на самата нея.
към текста >>
Софистите са представени често пъти
като
хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра.
Чрез мисълта душата изживява себе си в самата себе си, но същевременно тя може да се почувства откъсната от духовната, независима от нея мирова сила, която и дава сигурност и вътрешен устой. Така откъснати в душата се чувстваха онези личности, които в гръцкия духовен живот насят името "софисти". Най-значителният в техните редици е Питагор /от Адера 480-410 г. пр. Хр./. Наред с него значение имат също: Горгиас, Критиас, Хипиас, Тразимахус, Продикус.
Софистите са представени често пъти като хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра.
До това мнение е допринесъл много начинът, по който ги е представил авторът на комедии Аристофан. Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето. Възгледът на Питагор е изразен в прословутото изречение: "Човекът е мярката на всички неща, на съществуващите, че те са, на несъществуващите, че те не са". В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта. Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила.
към текста >>
Обаче наред с други неща,
като
външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше
като
ученик на Продикус, счита този последния
като
човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето.
Най-значителният в техните редици е Питагор /от Адера 480-410 г. пр. Хр./. Наред с него значение имат също: Горгиас, Критиас, Хипиас, Тразимахус, Продикус. Софистите са представени често пъти като хора, които са се отдавали с мисленето на една повърхностна игра. До това мнение е допринесъл много начинът, по който ги е представил авторът на комедии Аристофан.
Обаче наред с други неща, като външно основание за едно по-добро зачитане от значение е например също, че самият Сократ, който в известни граници се чувстваше като ученик на Продикус, счита този последния като човек, който е развил у своите ученици облагородяването на езика и на мисленето.
Възгледът на Питагор е изразен в прословутото изречение: "Човекът е мярката на всички неща, на съществуващите, че те са, на несъществуващите, че те не са". В убеждението, което стои на основата на това изречение, се чувства господстващо изживяването на мисълта. Това изживяване не чувства някаква връзка с една обективна мирова сила. Когато Парменид счита, че сетивата дават на човека един измамен свят, ние бихме искали да отидем още по-далече и да прибавим: Защо и мисленето, което изживяваме, не трябва да ни мами? Обаче Питагор би възразил: Какво го е грижа човек, дали светът намиращ се вън от него, е различен от това, което той възприема и мисли?
към текста >>
Тази стара оракулна мъдрост говори така,
като
че съдържа призива към прогрес в светогледа, който се извършва от образното мислене към мислителното схващане на мировите тайни.
Когато е напълно наясно по отношение на себе си, той не може да иска да има никакви други представи върху света, освен такива, които му служат. Питагор иска да може да гради върху мисленето; за целта той крепи това мислене единствено върху неговото собствено пълносилно съвършенство. Обаче с това Питагор се поставя в известно отношение и противоречие с духа, който живее в глъбините на гърцизма. Този "дух" ясно може да се долови в гръцката същност. Той вече говори от надписа върху делфийския храм, "Познай себе си".
Тази стара оракулна мъдрост говори така, като че съдържа призива към прогрес в светогледа, който се извършва от образното мислене към мислителното схващане на мировите тайни.
Чрез този призив човекът е насочен към неговата собствена душа. Казва му се, че той може да чуе в нея говора, чрез който светът изразява своята същност. Но с това вниманието е насочено също върху нещо, което създава несигурности в неговото собствено изживяване. Духовете в гръцката страна трябваше да победят тези опасности, които възникваха в опиращия се на самия себе си душевен живот. Така те трябваше да изградят в душата мисълта като светоглед.
към текста >>
Така те трябваше да изградят в душата мисълта
като
светоглед.
Тази стара оракулна мъдрост говори така, като че съдържа призива към прогрес в светогледа, който се извършва от образното мислене към мислителното схващане на мировите тайни. Чрез този призив човекът е насочен към неговата собствена душа. Казва му се, че той може да чуе в нея говора, чрез който светът изразява своята същност. Но с това вниманието е насочено също върху нещо, което създава несигурности в неговото собствено изживяване. Духовете в гръцката страна трябваше да победят тези опасности, които възникваха в опиращия се на самия себе си душевен живот.
Така те трябваше да изградят в душата мисълта като светоглед.
При това софистите навлязоха в един опасен път. В тях духът на гърцизма застава пред една пропаст; той иска да си даде силата на равновесието чрез своята собствена сила. Както вече бе показано, ние трябва да насочим нашия поглед повече към сериозността на този опит и на смелостта, отколкото да го обвиняваме. Не отричаме, че обвинението е несъмнено оправда но по отношение на много от софистите. Въпреки това този опит застава непосредствено на една повратна точка в гръцкия живот.
към текста >>
Отделната личност имаше стойност и значение само
като
член на цялото.
Питагор е живял в 480-410 г. пр. Хр. пелопонеската война, която стои на повратната точка на гръцкия живот, стана от 431-404 г. пр. Хр. Преди това в Гърция отделният човек беше включен здраво в социални връзки; обществото и традицията му даваха мярката за неговото действие и мислене.
Отделната личност имаше стойност и значение само като член на цялото.
При такива условия не можеше още да бъде поставен въпросът: Каква стойност има отделният човек? Софистиката поставя този въпрос и с това направи стъпката към гръцкото просвещение. Това е всъщност въпросът: Как си устройва човекът своя живот, след като е добил съзнание за пробудения мислителен живот? От Ферекид /или Талес/ до софистите сред развитието на светогледа в Гърция може да се наблюдава постепенно вживяване на родената още преди тези личности мисъл. При тях се показва, как действа мисълта, когато тя е поставена в служба на съзерцаването на света.
към текста >>
Това е всъщност въпросът: Как си устройва човекът своя живот, след
като
е добил съзнание за пробудения мислителен живот?
пр. Хр. Преди това в Гърция отделният човек беше включен здраво в социални връзки; обществото и традицията му даваха мярката за неговото действие и мислене. Отделната личност имаше стойност и значение само като член на цялото. При такива условия не можеше още да бъде поставен въпросът: Каква стойност има отделният човек? Софистиката поставя този въпрос и с това направи стъпката към гръцкото просвещение.
Това е всъщност въпросът: Как си устройва човекът своя живот, след като е добил съзнание за пробудения мислителен живот?
От Ферекид /или Талес/ до софистите сред развитието на светогледа в Гърция може да се наблюдава постепенно вживяване на родената още преди тези личности мисъл. При тях се показва, как действа мисълта, когато тя е поставена в служба на съзерцаването на света. Това раждане може да се наблюдава в цялата широта на гръцкия живот. Съзерцаването на света е само една област, в която се проявява едно общо явление на живота в един особен случай. Бихме искали да покажем едно съвършено подобно течение на развитието в областите на изкуството, на поезията, на публичния живот, на различните области на занаятите, на съобщенията.
към текста >>
И Сократ се явява в тези "диалози"
като
поучаващ.
и е бил осъден на смърт в 400 г. чрез пиене на отрова. Исторически Сократ стои пред наблюдателя чрез две предания. Веднъж той се явява в образа, който е нарисувал за него неговият ученик Платон /427-347 г. пр.Хр./. Платон излага своя светоглед във формата на диалози.
И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ.
Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него. Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност. Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват. От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот.
към текста >>
Там той се явява
като
"мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието.
чрез пиене на отрова. Исторически Сократ стои пред наблюдателя чрез две предания. Веднъж той се явява в образа, който е нарисувал за него неговият ученик Платон /427-347 г. пр.Хр./. Платон излага своя светоглед във формата на диалози. И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ.
Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието.
Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него. Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност. Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват. От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене.
към текста >>
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло
като
един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот.
И Сократ се явява в тези "диалози" като поучаващ. Там той се явява като "мъдрец", който води обкръжаващите го лица до високи степени на познанието. Един втори образ на Сократ ни е обрисувал Ксенофон в своите "Спомени" за него. Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност. Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот.
Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
към текста >>
Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда
като
истина.
Отначало изглежда, че Платон е идеализирал съществото на Сократ, а Ксенофон го е обрисувал повече според непосредствената действителност. Едно проникващо повече в този въпрос разглеждане би могло обаче да открие, че както Платон така и Ксенофон, всеки един рисува за Сократа образа, който са добили съгласно своите особени гледища и че поради това трябва да имаме предвид, доколко и двамата се допълват и взаимно се осветляват. От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа.
Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина.
Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света. Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот. С раждането на мисълта човекът беше насочен към своята "душа". Сега възниква въпросът, какво казва тази душа, когато тя започва да говори и изразява това, което мировите сили са положили в нея? И от начина, по който Платон се поставя спрямо Сократа, се получава отговорът: В душата Разумът на света казва онова, което той иска да каже на човека.
към текста >>
Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение
като
писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
От много голямо значение трябва да се яви първо, че светогледът на Сократ е стигнал до следващите поколения изцяло като един израз на неговата личност, на основния характер на неговия душевен живот. Както Платон така и Ксенофон представят Сократа така, че имаме впечатлението: В него навсякъде говори неговото лично мнение; но личността носи в себе си съзнанието: Който изказва своето лично мнение от истинските глъбини на своята душа, той изисква нещо, което е повече от човешкото мнение, което е израз на намеренията на мировия ред чрез човешкото мислене. Сократ е приеман от онези, които вярват, че го познават, така, че той е едно доказателство за факта: Истината се ражда в човешката душа мислейки, когато тази човешка душа е така свързана с нейната основна същност, какъвто е бил случаят при Сократа. Когато Платон поглежда към Сократа, той не изнася едно учение, което е "установено" чрез размишление, а кара един развит в истинския смисъл човек да говори и наблюдава, какво този последният произвежда като истина. Така начинът, по който Платон се отнася към Сократа, става един израз за това, що е човекът по отношение на света.
Важно е не само това, което Платон е изнесъл върху Сократа, а това, как в своето поведение като писател той е поставил Сократа в света на гръцкия духовен живот.
С раждането на мисълта човекът беше насочен към своята "душа". Сега възниква въпросът, какво казва тази душа, когато тя започва да говори и изразява това, което мировите сили са положили в нея? И от начина, по който Платон се поставя спрямо Сократа, се получава отговорът: В душата Разумът на света казва онова, което той иска да каже на човека. С това се създава основата на доверието в откровенията на човешката душа, доколкото тя развива в себе си мисълта. В знака на това доверие се явява образът на Сократ.
към текста >>
До
като
човек не се чувства откъснат с тази душа отвъншния свят, беше естествено усещането, че чрез едно особено устройство този външен свят можеше да изрази повече, отколкото във всекидневното изживяване.
С това се създава основата на доверието в откровенията на човешката душа, доколкото тя развива в себе си мисълта. В знака на това доверие се явява образът на Сократ. В древни времена гъркът се запитваше в светилищата при важни въпроси на живота; той се оставяше да му се "предскаже", каква е волята и мнението на духовните същества. Такова едно устройство е в съзвучие с едно душевно изживяване в образи. Човекът се чувстваше свързан с царуването на управляващите света същества чрез образа.
Докато човек не се чувства откъснат с тази душа отвъншния свят, беше естествено усещането, че чрез едно особено устройство този външен свят можеше да изрази повече, отколкото във всекидневното изживяване.
Образът говореше отвън; защо външният свят да не може да говори особено ясно на определено място? Мисълта говори на вътрешността на душата. С това душата е насочена към самата себе си: тя не може да знае себе си свързана с друга душа така, както пророчеството на /свещеническите/ жречески оракули. Човек трябваше да отдаде на мисълта собствената си душа. Той чувстваше на мисълта, че тя е едно общо благо на човеците.
към текста >>
Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства,
като
че в себе си тя общува с мировия Разум.
В живота на мислите мировият Разум свети без особени устройства. Сократ чувстваше: В мислещата душа живее силата, която се търсеше при "оракулните места". Той чувстваше "демона", духовната сила, която води човека, чувстваше я в себе си. Мисълта доведе душата дотам да осъзнае самата себе си. Със своята представа за говорещия в него демон, който, ръководейки го постоянно, казваше, какво трябваше той да върши.
Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия Разум.
Това е изразът на ценене стойността на онова, което душата има в изживяването на мисълта. Под влиянието на този възглед "добродетелта" е поставена в една особена светлина. Както Сократ цени мисълта, той трябва да предполага, че истинската добродетел на човешкия живот се изявява на мислителния живот. Истинската добродетел трябва да бъде намерена в живота на мислите, защото мислителният живот предава на човека неговата стойност. "Добродетелта може да се научи", така изисква предимно Сократ своята представа.
към текста >>
в Атина Платон чувстваше
като
ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот.
Методът на учението на Сократ стои под влиянието на тази представа. Той пристъпва към човека с предположението: В него се намира животът на мислите; нужно е само той да бъде пробуден. Ето защо той така насочва своите въпроси, че запитаният да бъде предизвикан към пробуждане на неговия мисловен живот. В това се състои същността на Сократовия метод. Роденият в 427 г. пр.Хр.
в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот.
Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон. Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта. За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие. А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите. Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух.
към текста >>
Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, до
като
душата не го е поставила в светлината на мисълта.
Ето защо той така насочва своите въпроси, че запитаният да бъде предизвикан към пробуждане на неговия мисловен живот. В това се състои същността на Сократовия метод. Роденият в 427 г. пр.Хр. в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот. Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон.
Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта.
За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие. А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите. Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух. Разпростреният в пространството и във времето свят е като масата на морската вода, в която се отразяват звездите; обаче действително е само това, което се отразява като идея. Така за Платон целият свят се превръща в действащите едни върху други идеи.
към текста >>
За Платон философията става наука за идеите
като
нещо, което има истинско битие.
В това се състои същността на Сократовия метод. Роденият в 427 г. пр.Хр. в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот. Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон. Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта.
За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие.
А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите. Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух. Разпростреният в пространството и във времето свят е като масата на морската вода, в която се отразяват звездите; обаче действително е само това, което се отразява като идея. Така за Платон целият свят се превръща в действащите едни върху други идеи. Тяхното действие в света се осъществява чрез това, че идеите се отразяват в хиле; първичната материя.
към текста >>
Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея
като
Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух.
в Атина Платон чувстваше като ученик на Сократа, че благодарение на този последния в него е укрепнало доверието към мисловния живот. Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон. Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта. За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие. А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите.
Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух.
Разпростреният в пространството и във времето свят е като масата на морската вода, в която се отразяват звездите; обаче действително е само това, което се отразява като идея. Така за Платон целият свят се превръща в действащите едни върху други идеи. Тяхното действие в света се осъществява чрез това, че идеите се отразяват в хиле; първичната материя. Чрез това отразяване се ражда това, което човекът вижда като множество отделни неща и отделни процеси. Но човек не трябва да простира познанието върху хиле, първичната материя, защото в нея не е истината.
към текста >>
Разпростреният в пространството и във времето свят е
като
масата на морската вода, в която се отразяват звездите; обаче действително е само това, което се отразява
като
идея.
Това чувство озарява отначало целия душевен живот на Платон. Всичко, което човек познава чрез сетивата или по някой друг начин, няма стойност, докато душата не го е поставила в светлината на мисълта. За Платон философията става наука за идеите като нещо, което има истинско битие. А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите. Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух.
Разпростреният в пространството и във времето свят е като масата на морската вода, в която се отразяват звездите; обаче действително е само това, което се отразява като идея.
Така за Платон целият свят се превръща в действащите едни върху други идеи. Тяхното действие в света се осъществява чрез това, че идеите се отразяват в хиле; първичната материя. Чрез това отразяване се ражда това, което човекът вижда като множество отделни неща и отделни процеси. Но човек не трябва да простира познанието върху хиле, първичната материя, защото в нея не е истината. До истината той стига едва тогава, когато от образа на света отстранява всичко, което не е идея.
към текста >>
Чрез това отразяване се ражда това, което човекът вижда
като
множество отделни неща и отделни процеси.
А идеята е откровение на мировия Дух чрез откровението на мислите. Светлината на мировия Дух свети в човешката душа, изявява се в нея като Идеи; и схващайки идеята, човешката душа се съединява със силата на мировия Дух. Разпростреният в пространството и във времето свят е като масата на морската вода, в която се отразяват звездите; обаче действително е само това, което се отразява като идея. Така за Платон целият свят се превръща в действащите едни върху други идеи. Тяхното действие в света се осъществява чрез това, че идеите се отразяват в хиле; първичната материя.
Чрез това отразяване се ражда това, което човекът вижда като множество отделни неща и отделни процеси.
Но човек не трябва да простира познанието върху хиле, първичната материя, защото в нея не е истината. До истината той стига едва тогава, когато от образа на света отстранява всичко, което не е идея. За Платон човешката душа е живееща в идеята; обаче този живот е така изграден, че не във всички прояви той е едно откровение на нейния живот в идеите. Доколкото душата е потопена в живота на идеите, тя се явява като "разумна душа" /Психологистика/. Като такава се явява душата на себе си, когато във възприемането на мислите се изявява на самата себе си.
към текста >>
Доколкото душата е потопена в живота на идеите, тя се явява
като
"разумна душа" /Психологистика/.
Тяхното действие в света се осъществява чрез това, че идеите се отразяват в хиле; първичната материя. Чрез това отразяване се ражда това, което човекът вижда като множество отделни неща и отделни процеси. Но човек не трябва да простира познанието върху хиле, първичната материя, защото в нея не е истината. До истината той стига едва тогава, когато от образа на света отстранява всичко, което не е идея. За Платон човешката душа е живееща в идеята; обаче този живот е така изграден, че не във всички прояви той е едно откровение на нейния живот в идеите.
Доколкото душата е потопена в живота на идеите, тя се явява като "разумна душа" /Психологистика/.
Като такава се явява душата на себе си, когато във възприемането на мислите се изявява на самата себе си. В нейното земно съществувание тя не е в състояние да се изявява само така. Тя трябва да се изразява и така, че да се явява като "неразумна душа"/Психоалогос/. И като такава тя отново се явява в две форми, като развиваща смелост и като изпълнена с желания душа. Така изглежда, че Платон различава в човешката душа три члена или части: разумната душа, смелата душа и желаещата душа.
към текста >>
Като
такава се явява душата на себе си, когато във възприемането на мислите се изявява на самата себе си.
Чрез това отразяване се ражда това, което човекът вижда като множество отделни неща и отделни процеси. Но човек не трябва да простира познанието върху хиле, първичната материя, защото в нея не е истината. До истината той стига едва тогава, когато от образа на света отстранява всичко, което не е идея. За Платон човешката душа е живееща в идеята; обаче този живот е така изграден, че не във всички прояви той е едно откровение на нейния живот в идеите. Доколкото душата е потопена в живота на идеите, тя се явява като "разумна душа" /Психологистика/.
Като такава се явява душата на себе си, когато във възприемането на мислите се изявява на самата себе си.
В нейното земно съществувание тя не е в състояние да се изявява само така. Тя трябва да се изразява и така, че да се явява като "неразумна душа"/Психоалогос/. И като такава тя отново се явява в две форми, като развиваща смелост и като изпълнена с желания душа. Така изглежда, че Платон различава в човешката душа три члена или части: разумната душа, смелата душа и желаещата душа. Обаче ние ще налучкваме духа на неговия начин на мислене по-добре, когато изразим това по друг начин: Според нейната същност душата е един член на света на идеите.
към текста >>
Тя трябва да се изразява и така, че да се явява
като
"неразумна душа"/Психоалогос/.
До истината той стига едва тогава, когато от образа на света отстранява всичко, което не е идея. За Платон човешката душа е живееща в идеята; обаче този живот е така изграден, че не във всички прояви той е едно откровение на нейния живот в идеите. Доколкото душата е потопена в живота на идеите, тя се явява като "разумна душа" /Психологистика/. Като такава се явява душата на себе си, когато във възприемането на мислите се изявява на самата себе си. В нейното земно съществувание тя не е в състояние да се изявява само така.
Тя трябва да се изразява и така, че да се явява като "неразумна душа"/Психоалогос/.
И като такава тя отново се явява в две форми, като развиваща смелост и като изпълнена с желания душа. Така изглежда, че Платон различава в човешката душа три члена или части: разумната душа, смелата душа и желаещата душа. Обаче ние ще налучкваме духа на неговия начин на мислене по-добре, когато изразим това по друг начин: Според нейната същност душата е един член на света на идеите. Като такава тя е разумна душа. Но тя проявява своята дейност така, че към нейния живот в разума прибавя смелостта и елемента на желанията.
към текста >>
И
като
такава тя отново се явява в две форми,
като
развиваща смелост и
като
изпълнена с желания душа.
За Платон човешката душа е живееща в идеята; обаче този живот е така изграден, че не във всички прояви той е едно откровение на нейния живот в идеите. Доколкото душата е потопена в живота на идеите, тя се явява като "разумна душа" /Психологистика/. Като такава се явява душата на себе си, когато във възприемането на мислите се изявява на самата себе си. В нейното земно съществувание тя не е в състояние да се изявява само така. Тя трябва да се изразява и така, че да се явява като "неразумна душа"/Психоалогос/.
И като такава тя отново се явява в две форми, като развиваща смелост и като изпълнена с желания душа.
Така изглежда, че Платон различава в човешката душа три члена или части: разумната душа, смелата душа и желаещата душа. Обаче ние ще налучкваме духа на неговия начин на мислене по-добре, когато изразим това по друг начин: Според нейната същност душата е един член на света на идеите. Като такава тя е разумна душа. Но тя проявява своята дейност така, че към нейния живот в разума прибавя смелостта и елемента на желанията. В този троичен начин на изява тя е земна душа.
към текста >>
Като
такава тя е разумна душа.
В нейното земно съществувание тя не е в състояние да се изявява само така. Тя трябва да се изразява и така, че да се явява като "неразумна душа"/Психоалогос/. И като такава тя отново се явява в две форми, като развиваща смелост и като изпълнена с желания душа. Така изглежда, че Платон различава в човешката душа три члена или части: разумната душа, смелата душа и желаещата душа. Обаче ние ще налучкваме духа на неговия начин на мислене по-добре, когато изразим това по друг начин: Според нейната същност душата е един член на света на идеите.
Като такава тя е разумна душа.
Но тя проявява своята дейност така, че към нейния живот в разума прибавя смелостта и елемента на желанията. В този троичен начин на изява тя е земна душа. Като разумна душа тя слиза чрез физическото раждане в земното съществуване и със смъртта отново се връща в света на идеите. Доколкото е разумна душа, тя е безсмъртна, защото като такава тя живее вечното съществуване на света на идеите. Това учение на Платон за душата се явява като един важен факт сред епохата на възприятията на мисълта.
към текста >>
Като
разумна душа тя слиза чрез физическото раждане в земното съществуване и със смъртта отново се връща в света на идеите.
Така изглежда, че Платон различава в човешката душа три члена или части: разумната душа, смелата душа и желаещата душа. Обаче ние ще налучкваме духа на неговия начин на мислене по-добре, когато изразим това по друг начин: Според нейната същност душата е един член на света на идеите. Като такава тя е разумна душа. Но тя проявява своята дейност така, че към нейния живот в разума прибавя смелостта и елемента на желанията. В този троичен начин на изява тя е земна душа.
Като разумна душа тя слиза чрез физическото раждане в земното съществуване и със смъртта отново се връща в света на идеите.
Доколкото е разумна душа, тя е безсмъртна, защото като такава тя живее вечното съществуване на света на идеите. Това учение на Платон за душата се явява като един важен факт сред епохата на възприятията на мисълта. Пробудената мисъл насочи човека към душата. У Платон се развива един светоглед, който е изцяло резултат на възприятието на мисълта. В Платон мисълта се осмели да насочи вниманието не само върху душата, но и да изрази това, което е душата, така да се каже, да я опише.
към текста >>
Доколкото е разумна душа, тя е безсмъртна, защото
като
такава тя живее вечното съществуване на света на идеите.
Обаче ние ще налучкваме духа на неговия начин на мислене по-добре, когато изразим това по друг начин: Според нейната същност душата е един член на света на идеите. Като такава тя е разумна душа. Но тя проявява своята дейност така, че към нейния живот в разума прибавя смелостта и елемента на желанията. В този троичен начин на изява тя е земна душа. Като разумна душа тя слиза чрез физическото раждане в земното съществуване и със смъртта отново се връща в света на идеите.
Доколкото е разумна душа, тя е безсмъртна, защото като такава тя живее вечното съществуване на света на идеите.
Това учение на Платон за душата се явява като един важен факт сред епохата на възприятията на мисълта. Пробудената мисъл насочи човека към душата. У Платон се развива един светоглед, който е изцяло резултат на възприятието на мисълта. В Платон мисълта се осмели да насочи вниманието не само върху душата, но и да изрази това, което е душата, така да се каже, да я опише. И това, което мисълта има да каже върху душата, дава на тази последната силата да знае себе си във вечното.
към текста >>
Това учение на Платон за душата се явява
като
един важен факт сред епохата на възприятията на мисълта.
Като такава тя е разумна душа. Но тя проявява своята дейност така, че към нейния живот в разума прибавя смелостта и елемента на желанията. В този троичен начин на изява тя е земна душа. Като разумна душа тя слиза чрез физическото раждане в земното съществуване и със смъртта отново се връща в света на идеите. Доколкото е разумна душа, тя е безсмъртна, защото като такава тя живее вечното съществуване на света на идеите.
Това учение на Платон за душата се явява като един важен факт сред епохата на възприятията на мисълта.
Пробудената мисъл насочи човека към душата. У Платон се развива един светоглед, който е изцяло резултат на възприятието на мисълта. В Платон мисълта се осмели да насочи вниманието не само върху душата, но и да изрази това, което е душата, така да се каже, да я опише. И това, което мисълта има да каже върху душата, дава на тази последната силата да знае себе си във вечното. Мисълта осветлява в душата даже природата на временното, като разширява своята собствена същност над това временно.
към текста >>
Мисълта осветлява в душата даже природата на временното,
като
разширява своята собствена същност над това временно.
Това учение на Платон за душата се явява като един важен факт сред епохата на възприятията на мисълта. Пробудената мисъл насочи човека към душата. У Платон се развива един светоглед, който е изцяло резултат на възприятието на мисълта. В Платон мисълта се осмели да насочи вниманието не само върху душата, но и да изрази това, което е душата, така да се каже, да я опише. И това, което мисълта има да каже върху душата, дава на тази последната силата да знае себе си във вечното.
Мисълта осветлява в душата даже природата на временното, като разширява своята собствена същност над това временно.
Душата възприема мисълта. Така както тя се изявява в земния живот, в нея не може да се развие чистата форма на мисълта. От къде изживяването на мисълта, щом то не може да бъде развито в земния живот? То съставлява един спомен за едно предиземно състояние. Мисълта така е обзела душата, че не се задоволява с нейното земно съществуване.
към текста >>
Душата е морална, когато така устройва своя живот, че се изразява колкото е възможно повече
като
разумна душа.
От къде изживяването на мисълта, щом то не може да бъде развито в земния живот? То съставлява един спомен за едно предиземно състояние. Мисълта така е обзела душата, че не се задоволява с нейното земно съществуване. Тя се е изявила на душата в едно предсъществуване /преди земното съществуване/ в света на духа /света на идеите/ и през време на своето земно съществуване душата я извлича чрез спомена от онзи живот, който тя е прекарала в духа. От такова едно схващане за душата следва това, което Платон има да каже върху моралния живот.
Душата е морална, когато така устройва своя живот, че се изразява колкото е възможно повече като разумна душа.
Мъдростта е онази добродетел, която произхожда от разумната душа; тя облагородява човешкия живот; смелостта /силният дух/ се полага на душата на смелостта, благоразумието на душата на желанията. Двете последни добродетели се раждат, когато разумната душа става господар над другите прояви на душата. Когато и трите добродетели действат задружно по хармоничен начин в човека, тогава се ражда това, което Платон нарича правда насоката към доброто, дикайозине. Ученикът на Платон, Аристотел /роден в 384 г. пр.Хр. в Стагира, Тракия, починал в 321 г.
към текста >>
Аристотел разбира да използва мисълта
като
един инструмент, който прониква в същността на нещата.
При него вече е извършено вживяването на мисълта в светогледа и е стигнало до покой. Мисълта поема своето законно владение, за да разбере от себе си същността и процесите на света. Платон още прилага своето мислене за това, за да постави мисълта в нейната власт и да я доведе до света на идеите. При Аристотел този пласт е станала нещо самопонятно. По-нататък се касае за това, тя да бъде затвърдена навсякъде над областта на познанието.
Аристотел разбира да използва мисълта като един инструмент, който прониква в същността на нещата.
При Платон се касае за това, да бъде преодоляна вещта или същността навъншния свят; и когато тя е преодоляна, душата носи в себе си идеята, която само е осенила външната същност, но е останала чужда за нея и виси над нея в един духовен свят на истината. Аристотел иска да се потопи в съществата и процесите и това, което душата намира при това потопяване, то е същността на самата вещ. Душата чувства, като че само е извлякла тази същност от вещта и я е довела за себе си във формата на мисъл, за да може да я носи в себе си като един спомен за вещта. Така за Аристотел идеите са в нещата и в процесите; те са едната страна на нещата, онази, която душата може да извлече от тях със своите средства; другата страна, която душата не може да извлече от нещата, чрез която тези неща имат своя изграден на себе си живот, е веществото, материята /хиле/. Както при Платон от неговия възглед за душата пада светлина върху целия му светоглед, такъв е случаят и при Аристотел.
към текста >>
Душата чувства,
като
че само е извлякла тази същност от вещта и я е довела за себе си във формата на мисъл, за да може да я носи в себе си
като
един спомен за вещта.
При Аристотел този пласт е станала нещо самопонятно. По-нататък се касае за това, тя да бъде затвърдена навсякъде над областта на познанието. Аристотел разбира да използва мисълта като един инструмент, който прониква в същността на нещата. При Платон се касае за това, да бъде преодоляна вещта или същността навъншния свят; и когато тя е преодоляна, душата носи в себе си идеята, която само е осенила външната същност, но е останала чужда за нея и виси над нея в един духовен свят на истината. Аристотел иска да се потопи в съществата и процесите и това, което душата намира при това потопяване, то е същността на самата вещ.
Душата чувства, като че само е извлякла тази същност от вещта и я е довела за себе си във формата на мисъл, за да може да я носи в себе си като един спомен за вещта.
Така за Аристотел идеите са в нещата и в процесите; те са едната страна на нещата, онази, която душата може да извлече от тях със своите средства; другата страна, която душата не може да извлече от нещата, чрез която тези неща имат своя изграден на себе си живот, е веществото, материята /хиле/. Както при Платон от неговия възглед за душата пада светлина върху целия му светоглед, такъв е случаят и при Аристотел. И при двамата мислители нещата стоят така, че ние можем да охарактеризираме основната същност на техния светоглед, когато сторим това за техния възглед за душата. И за двамата мислители биха имали значение много подробности, които не могат да намерят място в това изложение; но и при двамата схващането за душата дава насоката, която е поел техният начин на мислене. За Платон е важно това, което живее в душата и като такова има дял в духовния свят; за Аристотел е важно, как се представя душата в човека за неговото собствено познание.
към текста >>
За Платон е важно това, което живее в душата и
като
такова има дял в духовния свят; за Аристотел е важно, как се представя душата в човека за неговото собствено познание.
Душата чувства, като че само е извлякла тази същност от вещта и я е довела за себе си във формата на мисъл, за да може да я носи в себе си като един спомен за вещта. Така за Аристотел идеите са в нещата и в процесите; те са едната страна на нещата, онази, която душата може да извлече от тях със своите средства; другата страна, която душата не може да извлече от нещата, чрез която тези неща имат своя изграден на себе си живот, е веществото, материята /хиле/. Както при Платон от неговия възглед за душата пада светлина върху целия му светоглед, такъв е случаят и при Аристотел. И при двамата мислители нещата стоят така, че ние можем да охарактеризираме основната същност на техния светоглед, когато сторим това за техния възглед за душата. И за двамата мислители биха имали значение много подробности, които не могат да намерят място в това изложение; но и при двамата схващането за душата дава насоката, която е поел техният начин на мислене.
За Платон е важно това, което живее в душата и като такова има дял в духовния свят; за Аристотел е важно, как се представя душата в човека за неговото собствено познание.
Както душата трябва да се потопи в другите неща, така тя трябва да се потопи и в самата себе си, за да намери в себе си онова, което съставлява нейната същина. Идеята, която в смисъла на Аристотел човекът намира в една вещ вън от душата, е наистина тази същност на вещта; обаче душата е довела тази същност във формата на идея, за да я има за себе си. Идеята има своята действителност не в познаващата душа, а във външната вещ заедно с материята /хиле/. Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята като такава в действителност. В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност.
към текста >>
Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята
като
такава в действителност.
И за двамата мислители биха имали значение много подробности, които не могат да намерят място в това изложение; но и при двамата схващането за душата дава насоката, която е поел техният начин на мислене. За Платон е важно това, което живее в душата и като такова има дял в духовния свят; за Аристотел е важно, как се представя душата в човека за неговото собствено познание. Както душата трябва да се потопи в другите неща, така тя трябва да се потопи и в самата себе си, за да намери в себе си онова, което съставлява нейната същина. Идеята, която в смисъла на Аристотел човекът намира в една вещ вън от душата, е наистина тази същност на вещта; обаче душата е довела тази същност във формата на идея, за да я има за себе си. Идеята има своята действителност не в познаващата душа, а във външната вещ заедно с материята /хиле/.
Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята като такава в действителност.
В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност. И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека. Тя завладява тялото и зародишния живот на човека. Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло. Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място.
към текста >>
И тя се държи
като
такава действаща същност също и в живота на човека.
Както душата трябва да се потопи в другите неща, така тя трябва да се потопи и в самата себе си, за да намери в себе си онова, което съставлява нейната същина. Идеята, която в смисъла на Аристотел човекът намира в една вещ вън от душата, е наистина тази същност на вещта; обаче душата е довела тази същност във формата на идея, за да я има за себе си. Идеята има своята действителност не в познаващата душа, а във външната вещ заедно с материята /хиле/. Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята като такава в действителност. В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност.
И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека.
Тя завладява тялото и зародишния живот на човека. Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло. Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място. В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно. Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно.
към текста >>
До
като
при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло.
Идеята има своята действителност не в познаващата душа, а във външната вещ заедно с материята /хиле/. Но щом душата се потопи в самата себе си, тя намира идеята като такава в действителност. В този смисъл душата е идея, обаче действаща идея, ефективна същност. И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека. Тя завладява тялото и зародишния живот на човека.
Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло.
Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място. В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно. Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно.
към текста >>
През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното
като
със свой инструмент.
Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място. В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно. Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно.
През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент.
Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко. На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
към текста >>
Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват
като
пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/.
В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно. Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент.
Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/.
Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко. На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното. Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество.
към текста >>
Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека
като
идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина
като
чиста духовност, което движи всичко.
И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще.
Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко.
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното. Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата.
към текста >>
На тази сфера на света принадлежи човешката душа
като
духовна душа; тя не съществува
като
индивидуално същество, а
като
част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко.
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата. Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото.
към текста >>
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък
като
духовно същество.
Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще. Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко. На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното.
Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество.
Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата. Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото. Аристотел е мислителят, който прави мисълта да се развие чрез допира със същността на света в светоглед епохата преди Аристотел доведе до изживяването на мислите; Аристотел взема мислите и ги прилага към онова, което му се предлага в света.
към текста >>
Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят
като
индивидуалност, в тялото.
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното. Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата.
Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото.
Аристотел е мислителят, който прави мисълта да се развие чрез допира със същността на света в светоглед епохата преди Аристотел доведе до изживяването на мислите; Аристотел взема мислите и ги прилага към онова, което му се предлага в света. Самопонятният начин, да живее в мисълта, който му е свойствен, довежда Аристотеля също до това, да изследва законите на самия мисловен живот, логиката. Една такава наука можеше да се роди само, след като пробудената мисъл процъфтя до един зрял живот и стигна до едно такова хармонично отношение с нещата на външния свят, какъвто можем да намерим при Аристотел. Поставени до Аристотел, мислителите, които цялата древност ни показва като негови съвременници и следовници, са личности, които имат много по-малко значение. Те правят впечатлението, като че на техните способности се изплъзва нещо, което би им позволило да се издигнат до степента на разбиране, на която стоеше Аристотел.
към текста >>
Една такава наука можеше да се роди само, след
като
пробудената мисъл процъфтя до един зрял живот и стигна до едно такова хармонично отношение с нещата на външния свят, какъвто можем да намерим при Аристотел.
Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата. Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото. Аристотел е мислителят, който прави мисълта да се развие чрез допира със същността на света в светоглед епохата преди Аристотел доведе до изживяването на мислите; Аристотел взема мислите и ги прилага към онова, което му се предлага в света. Самопонятният начин, да живее в мисълта, който му е свойствен, довежда Аристотеля също до това, да изследва законите на самия мисловен живот, логиката.
Една такава наука можеше да се роди само, след като пробудената мисъл процъфтя до един зрял живот и стигна до едно такова хармонично отношение с нещата на външния свят, какъвто можем да намерим при Аристотел.
Поставени до Аристотел, мислителите, които цялата древност ни показва като негови съвременници и следовници, са личности, които имат много по-малко значение. Те правят впечатлението, като че на техните способности се изплъзва нещо, което би им позволило да се издигнат до степента на разбиране, на която стоеше Аристотел. Ние имаме чувството, че те не отклоняват от него, защото трябва да установят възгледи върху нещата, които не разбират така добре както той ги разбира. Бихме искали да изведем техните възгледи от техните недостатъци, който ги съблазни да изкажат мнения, които всъщност са вече опровергани при Аристотел. Такова едно впечатление можем да получим първо при стоиците и при епикурейците.
към текста >>
Поставени до Аристотел, мислителите, които цялата древност ни показва
като
негови съвременници и следовници, са личности, които имат много по-малко значение.
Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата. Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото. Аристотел е мислителят, който прави мисълта да се развие чрез допира със същността на света в светоглед епохата преди Аристотел доведе до изживяването на мислите; Аристотел взема мислите и ги прилага към онова, което му се предлага в света. Самопонятният начин, да живее в мисълта, който му е свойствен, довежда Аристотеля също до това, да изследва законите на самия мисловен живот, логиката. Една такава наука можеше да се роди само, след като пробудената мисъл процъфтя до един зрял живот и стигна до едно такова хармонично отношение с нещата на външния свят, какъвто можем да намерим при Аристотел.
Поставени до Аристотел, мислителите, които цялата древност ни показва като негови съвременници и следовници, са личности, които имат много по-малко значение.
Те правят впечатлението, като че на техните способности се изплъзва нещо, което би им позволило да се издигнат до степента на разбиране, на която стоеше Аристотел. Ние имаме чувството, че те не отклоняват от него, защото трябва да установят възгледи върху нещата, които не разбират така добре както той ги разбира. Бихме искали да изведем техните възгледи от техните недостатъци, който ги съблазни да изкажат мнения, които всъщност са вече опровергани при Аристотел. Такова едно впечатление можем да получим първо при стоиците и при епикурейците. Към първите, които са получили своето име от колонната зала Стоа, в Атина, където те са учели, принадлежат на Зено от Китион /342-270 г. пр.Хр.
към текста >>
Те правят впечатлението,
като
че на техните способности се изплъзва нещо, което би им позволило да се издигнат до степента на разбиране, на която стоеше Аристотел.
Аристотел намира идеята в нещата; и душата постига това, което тя трябва да бъде в духовния свят като индивидуалност, в тялото. Аристотел е мислителят, който прави мисълта да се развие чрез допира със същността на света в светоглед епохата преди Аристотел доведе до изживяването на мислите; Аристотел взема мислите и ги прилага към онова, което му се предлага в света. Самопонятният начин, да живее в мисълта, който му е свойствен, довежда Аристотеля също до това, да изследва законите на самия мисловен живот, логиката. Една такава наука можеше да се роди само, след като пробудената мисъл процъфтя до един зрял живот и стигна до едно такова хармонично отношение с нещата на външния свят, какъвто можем да намерим при Аристотел. Поставени до Аристотел, мислителите, които цялата древност ни показва като негови съвременници и следовници, са личности, които имат много по-малко значение.
Те правят впечатлението, като че на техните способности се изплъзва нещо, което би им позволило да се издигнат до степента на разбиране, на която стоеше Аристотел.
Ние имаме чувството, че те не отклоняват от него, защото трябва да установят възгледи върху нещата, които не разбират така добре както той ги разбира. Бихме искали да изведем техните възгледи от техните недостатъци, който ги съблазни да изкажат мнения, които всъщност са вече опровергани при Аристотел. Такова едно впечатление можем да получим първо при стоиците и при епикурейците. Към първите, които са получили своето име от колонната зала Стоа, в Атина, където те са учели, принадлежат на Зено от Китион /342-270 г. пр.Хр. /, Клеант /200 г. пр.Хр.
към текста >>
Ако мислителите до Аристотел насочваха своето внимание върху това, да добият познанието, което е достижимо за човека, след
като
чрез възприятието на мисълта той беше стигнал до пълното съзнание за своята душа, със стоиците започва размишлението върху това: Какво трябва да прави човек, за да изрази най-добре своята човешка същност?
/и др. Те вземат от съществуващите по-рано светогледи това, което им се струва разумно в тези светогледи; но за тях е важно преди всичко, да изпитат чрез разглеждането на света, как е поставен човекът в света. Според това те искат да определят, как трябва да бъде устроен животът, за да отговаря той на мировия ред и за да прояви човекът в своя живот онова в смисъл на този миров ред, което е съобразено с неговото същество. В техния смисъл, чрез желанията, страстите, нуждите човек заглушава своето природосъобразно същество; чрез сдържаност, спокойствие, непроявяване на нужди той чувства най-добре, какво трябва да бъде и може да бъде. Идеалът на човека е "мъдрецът", който не затъмнява чрез никакъв порок вътрешното развитие на човешкото същество.
Ако мислителите до Аристотел насочваха своето внимание върху това, да добият познанието, което е достижимо за човека, след като чрез възприятието на мисълта той беше стигнал до пълното съзнание за своята душа, със стоиците започва размишлението върху това: Какво трябва да прави човек, за да изрази най-добре своята човешка същност?
Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г. пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката. И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене? Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго.
към текста >>
И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита
като
един отговор на въпроса: Тъй
като
човешката душа изпъква
като
цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Идеалът на човека е "мъдрецът", който не затъмнява чрез никакъв порок вътрешното развитие на човешкото същество. Ако мислителите до Аристотел насочваха своето внимание върху това, да добият познанието, което е достижимо за човека, след като чрез възприятието на мисълта той беше стигнал до пълното съзнание за своята душа, със стоиците започва размишлението върху това: Какво трябва да прави човек, за да изрази най-добре своята човешка същност? Епикур /роден в 342 г. пр.Хр. , починал в 270 г. пр.Хр./ разви по свой начин елементите, които бяха заложени вече в атомистиката.
И върху тази основа той изгражда един възглед на живота, който може да се счита като един отговор на въпроса: Тъй като човешката душа изпъква като цвят от мировите процеси, как трябва да живее тя, за да изгради своя отделен живот, своята самостоятелност съобразно с разумното мислене?
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност.
към текста >>
Обаче ние виждаме в редицата на гръцките мислители нещо,
като
раждане,
като
развитие и
като
живот на мисълта; в мислителите преди Сократа един вид пролог; в Сократа, Платона и Аристотеля върха, а в следващото време един залез на мислителния живот, един вид угасване на същия.
пр.Хр./ и неговите последователи, чието убеждение се нарича скептицизъм. Скептицизмът, светогледът на съмнението, не приписва на изживяването на мислите никаква друга способност, освен тази за образуване на човешки мнения върху света; дали тези мнения имат някакво значение за света вън от човека, върху това той не иска да решава нищо. В редицата на гръцките мислители можем да съзрем в определен смисъл една затворена картина. Наистина трябва да си признаем, че едно такова съединяване на възгледите на личности може твърде лесно да носи един напълно външен характер и в много отношения да има само едно второстепенно значение. Защото същественото остава все пак разглеждането на отделните личности и добиването на впечатления върху това, как в тези отделни личности се изявява в особени случаи общо-човешкото.
Обаче ние виждаме в редицата на гръцките мислители нещо, като раждане, като развитие и като живот на мисълта; в мислителите преди Сократа един вид пролог; в Сократа, Платона и Аристотеля върха, а в следващото време един залез на мислителния живот, един вид угасване на същия.
Който проследява това протичане разглеждайки го, той може да стигне до въпроса: Има ли действително изживяване на мисълта силата, да даде на душата всичко онова, до което то я е довело, като я е довело до пълно съзнание за самата себе си? За безпристрастния наблюдател гръцкото изживяване на мисълта има един елемент, който го прави да се яви "съвършено" в най-добрия смисъл. Това е, като че в гръцките мислители силата на мисълта е изработила всичко, което тя крие в самата себе си. Който иска да съди по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка. По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли като такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой гръцки мислител.
към текста >>
Който проследява това протичане разглеждайки го, той може да стигне до въпроса: Има ли действително изживяване на мисълта силата, да даде на душата всичко онова, до което то я е довело,
като
я е довело до пълно съзнание за самата себе си?
Скептицизмът, светогледът на съмнението, не приписва на изживяването на мислите никаква друга способност, освен тази за образуване на човешки мнения върху света; дали тези мнения имат някакво значение за света вън от човека, върху това той не иска да решава нищо. В редицата на гръцките мислители можем да съзрем в определен смисъл една затворена картина. Наистина трябва да си признаем, че едно такова съединяване на възгледите на личности може твърде лесно да носи един напълно външен характер и в много отношения да има само едно второстепенно значение. Защото същественото остава все пак разглеждането на отделните личности и добиването на впечатления върху това, как в тези отделни личности се изявява в особени случаи общо-човешкото. Обаче ние виждаме в редицата на гръцките мислители нещо, като раждане, като развитие и като живот на мисълта; в мислителите преди Сократа един вид пролог; в Сократа, Платона и Аристотеля върха, а в следващото време един залез на мислителния живот, един вид угасване на същия.
Който проследява това протичане разглеждайки го, той може да стигне до въпроса: Има ли действително изживяване на мисълта силата, да даде на душата всичко онова, до което то я е довело, като я е довело до пълно съзнание за самата себе си?
За безпристрастния наблюдател гръцкото изживяване на мисълта има един елемент, който го прави да се яви "съвършено" в най-добрия смисъл. Това е, като че в гръцките мислители силата на мисълта е изработила всичко, което тя крие в самата себе си. Който иска да съди по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка. По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли като такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой гръцки мислител. Това, което може да бъде мислено, и как човек може да се съмнява в мисленето и в познанието: Всичко това се явява в гръцката култура.
към текста >>
Това е,
като
че в гръцките мислители силата на мисълта е изработила всичко, което тя крие в самата себе си.
Наистина трябва да си признаем, че едно такова съединяване на възгледите на личности може твърде лесно да носи един напълно външен характер и в много отношения да има само едно второстепенно значение. Защото същественото остава все пак разглеждането на отделните личности и добиването на впечатления върху това, как в тези отделни личности се изявява в особени случаи общо-човешкото. Обаче ние виждаме в редицата на гръцките мислители нещо, като раждане, като развитие и като живот на мисълта; в мислителите преди Сократа един вид пролог; в Сократа, Платона и Аристотеля върха, а в следващото време един залез на мислителния живот, един вид угасване на същия. Който проследява това протичане разглеждайки го, той може да стигне до въпроса: Има ли действително изживяване на мисълта силата, да даде на душата всичко онова, до което то я е довело, като я е довело до пълно съзнание за самата себе си? За безпристрастния наблюдател гръцкото изживяване на мисълта има един елемент, който го прави да се яви "съвършено" в най-добрия смисъл.
Това е, като че в гръцките мислители силата на мисълта е изработила всичко, което тя крие в самата себе си.
Който иска да съди по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка. По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли като такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой гръцки мислител. Това, което може да бъде мислено, и как човек може да се съмнява в мисленето и в познанието: Всичко това се явява в гръцката култура. И в изявяването на мисълта душата схваща себе си в нейната същност. Обаче гръцкият мислителен живот е показал на душата, че той има силата да и даде всичко онова, което е възбудил в нея.
към текста >>
По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли
като
такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой гръцки мислител.
Обаче ние виждаме в редицата на гръцките мислители нещо, като раждане, като развитие и като живот на мисълта; в мислителите преди Сократа един вид пролог; в Сократа, Платона и Аристотеля върха, а в следващото време един залез на мислителния живот, един вид угасване на същия. Който проследява това протичане разглеждайки го, той може да стигне до въпроса: Има ли действително изживяване на мисълта силата, да даде на душата всичко онова, до което то я е довело, като я е довело до пълно съзнание за самата себе си? За безпристрастния наблюдател гръцкото изживяване на мисълта има един елемент, който го прави да се яви "съвършено" в най-добрия смисъл. Това е, като че в гръцките мислители силата на мисълта е изработила всичко, което тя крие в самата себе си. Който иска да съди по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка.
По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли като такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой гръцки мислител.
Това, което може да бъде мислено, и как човек може да се съмнява в мисленето и в познанието: Всичко това се явява в гръцката култура. И в изявяването на мисълта душата схваща себе си в нейната същност. Обаче гръцкият мислителен живот е показал на душата, че той има силата да и даде всичко онова, което е възбудил в нея. Пред този въпрос стоеше, съставляващ като един вид отзвук на гръцкия мислителен живот, онова светогледно течение, което се нарича неоплатонизъм. Неговият главен представител е Плотин /204-269 г.
към текста >>
Пред този въпрос стоеше, съставляващ
като
един вид отзвук на гръцкия мислителен живот, онова светогледно течение, което се нарича неоплатонизъм.
Който иска да съди по друг начин, ще забележи при по-точно взиране, че някъде неговото разсъждение крие някаква грешка. По-късни светогледи са произвели нещо друго чрез други психически сили: По-късните мисли като такива се представят винаги така, че в тяхното същинско мисловно съдържание те са съществували вече при някой гръцки мислител. Това, което може да бъде мислено, и как човек може да се съмнява в мисленето и в познанието: Всичко това се явява в гръцката култура. И в изявяването на мисълта душата схваща себе си в нейната същност. Обаче гръцкият мислителен живот е показал на душата, че той има силата да и даде всичко онова, което е възбудил в нея.
Пред този въпрос стоеше, съставляващ като един вид отзвук на гръцкия мислителен живот, онова светогледно течение, което се нарича неоплатонизъм.
Неговият главен представител е Плотин /204-269 г. сл. Хр./. Като един негов предтеча можем да назовем Филон, който е живял в началото на нашето летоброене в Александрия. Защото за изграждането на един светоглед Филон не се опира на творческата сила на мисълта. Напротив той прилага мисълта, за да разбере откровението на Стария Завет.
към текста >>
Като
един негов предтеча можем да назовем Филон, който е живял в началото на нашето летоброене в Александрия.
И в изявяването на мисълта душата схваща себе си в нейната същност. Обаче гръцкият мислителен живот е показал на душата, че той има силата да и даде всичко онова, което е възбудил в нея. Пред този въпрос стоеше, съставляващ като един вид отзвук на гръцкия мислителен живот, онова светогледно течение, което се нарича неоплатонизъм. Неговият главен представител е Плотин /204-269 г. сл. Хр./.
Като един негов предтеча можем да назовем Филон, който е живял в началото на нашето летоброене в Александрия.
Защото за изграждането на един светоглед Филон не се опира на творческата сила на мисълта. Напротив той прилага мисълта, за да разбере откровението на Стария Завет. Той тълкува мислително, алегорично това, което са разказвали като факти в този документ. Разказите на Завета стават за него символи за психически процеси, до които той се стреми да се приближи с мисълта. Плотин не вижда в мислителното изживяване на душата нещо, което обхваща душата в нейния пълен живот.
към текста >>
Той тълкува мислително, алегорично това, което са разказвали
като
факти в този документ.
Неговият главен представител е Плотин /204-269 г. сл. Хр./. Като един негов предтеча можем да назовем Филон, който е живял в началото на нашето летоброене в Александрия. Защото за изграждането на един светоглед Филон не се опира на творческата сила на мисълта. Напротив той прилага мисълта, за да разбере откровението на Стария Завет.
Той тълкува мислително, алегорично това, което са разказвали като факти в този документ.
Разказите на Завета стават за него символи за психически процеси, до които той се стреми да се приближи с мисълта. Плотин не вижда в мислителното изживяване на душата нещо, което обхваща душата в нейния пълен живот. Върху този душевен живот схващането на мислите по-скоро хвърля едно було, отколкото да го разкрива. Душата трябва да победи същността на мисълта, да я изкорени в себе си и след това изкореняване може да навлезе в едно изживяване, което я свързва с Първичното същество на света. Мисълта довежда душата до себе си; тя трябва да схване сега в себе си нещо, което отново я отвежда от областта, в която я е довела мисълта.
към текста >>
Плотин се стреми към едно озарение, което се явява в душата, след
като
тя е напуснала областта, в която я е довела мисълта.
Разказите на Завета стават за него символи за психически процеси, до които той се стреми да се приближи с мисълта. Плотин не вижда в мислителното изживяване на душата нещо, което обхваща душата в нейния пълен живот. Върху този душевен живот схващането на мислите по-скоро хвърля едно було, отколкото да го разкрива. Душата трябва да победи същността на мисълта, да я изкорени в себе си и след това изкореняване може да навлезе в едно изживяване, което я свързва с Първичното същество на света. Мисълта довежда душата до себе си; тя трябва да схване сега в себе си нещо, което отново я отвежда от областта, в която я е довела мисълта.
Плотин се стреми към едно озарение, което се явява в душата, след като тя е напуснала областта, в която я е довела мисълта.
Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се намира вън от всяко мислене. От тази същност, която се намира над мисълта, която не може да се сравни с нищо, върху което са възможни мисли, извират всички процеси на света. Мисълта, както тя може да се изяви на гръцкия духовен живот, завърши, така да се каже, своята окръжност до Плотин и с това изчерпи отношенията, до които човек може да стигне в нея. И Плотин търси други изрази, различни от тези, които се крият в откровението на мислите. Той излиза вън от развиващия се напред живот на мислите и навлиза в областта на мистиката.
към текста >>
Плотин се представя
като
една личност, която се вижда поставена в невъзможност да продължи гръцкия мислителен живот.
Свърхмисловният Принцип и най-съвършеното. Това, което произлиза от него, е по-малко съвършено. Така върви надолу до видимия свят, който е най-несъвършеният. Сред този свят се намира човекът. Чрез усъвършенстване на своята душа той трябва да отстрани от себе си онова, което светът може да му даде повече, и който той се намира отначало, и така да намери един път, който ще направи от него едно същество, което да отговаря на съвършеното Начало.
Плотин се представя като една личност, която се вижда поставена в невъзможност да продължи гръцкия мислителен живот.
Той не може да стигне да нищо, което да бъде една по-нататъшна издънка на светогледния живот на самата мисъл. Ако насочим поглед върху смисъла на развитието на светогледите, ние сме оправдани да кажем: Образното мислене се е превърнало в мислене с мисли; по същия начин мисленето с мисли трябва да се преобрази по-нататък. Но по времето на Плотин развитието на светогледите не беше още узряло за това. Ето защо Плотин напуска мисълта и търси вън от изживяването на мисълта. Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес като произлизане на една редица от степени на намиращи се в слизане несъвършени същества от едно най-висше съвършено същество.
към текста >>
Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес
като
произлизане на една редица от степени на намиращи се в слизане несъвършени същества от едно най-висше съвършено същество.
Плотин се представя като една личност, която се вижда поставена в невъзможност да продължи гръцкия мислителен живот. Той не може да стигне да нищо, което да бъде една по-нататъшна издънка на светогледния живот на самата мисъл. Ако насочим поглед върху смисъла на развитието на светогледите, ние сме оправдани да кажем: Образното мислене се е превърнало в мислене с мисли; по същия начин мисленето с мисли трябва да се преобрази по-нататък. Но по времето на Плотин развитието на светогледите не беше още узряло за това. Ето защо Плотин напуска мисълта и търси вън от изживяването на мисълта.
Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес като произлизане на една редица от степени на намиращи се в слизане несъвършени същества от едно най-висше съвършено същество.
В мисленето на Плотин продължават да действат гръцките мисли; но те не растат по-нататък като един организъм, а са приети от мистичното изживяване и се оформят не в това, което сами образуват от себе си, а в нещо, което е преобразено чрез извънмисловни сили. Последователите и продължители на този светоглед са Амониус Саккас /175-250 г. сл. Хр./, Порфирий /232-304 г./, Ямблик /който е живял през 4-тото столетие сл. Хр./, Проклус /410-485 г./ и др. По един подобен начин, както Плотин и неговите следовници гръцкото мислене бе продължено по-нататък в неговото повече платоническо оцветение под влиянието на един извънмисловен елемент, стана също то с това мислене в неговия питагорейски нюанс чрез Нигидиус Фигулус, Аполоний от Тиана, Модератус от Гадес и др.
към текста >>
В мисленето на Плотин продължават да действат гръцките мисли; но те не растат по-нататък
като
един организъм, а са приети от мистичното изживяване и се оформят не в това, което сами образуват от себе си, а в нещо, което е преобразено чрез извънмисловни сили.
Той не може да стигне да нищо, което да бъде една по-нататъшна издънка на светогледния живот на самата мисъл. Ако насочим поглед върху смисъла на развитието на светогледите, ние сме оправдани да кажем: Образното мислене се е превърнало в мислене с мисли; по същия начин мисленето с мисли трябва да се преобрази по-нататък. Но по времето на Плотин развитието на светогледите не беше още узряло за това. Ето защо Плотин напуска мисълта и търси вън от изживяването на мисълта. Въпреки това, оплодени чрез неговите мистични изживявания, гръцките мисли приемат формата на идеи на развитието, които си представят мировия процес като произлизане на една редица от степени на намиращи се в слизане несъвършени същества от едно най-висше съвършено същество.
В мисленето на Плотин продължават да действат гръцките мисли; но те не растат по-нататък като един организъм, а са приети от мистичното изживяване и се оформят не в това, което сами образуват от себе си, а в нещо, което е преобразено чрез извънмисловни сили.
Последователите и продължители на този светоглед са Амониус Саккас /175-250 г. сл. Хр./, Порфирий /232-304 г./, Ямблик /който е живял през 4-тото столетие сл. Хр./, Проклус /410-485 г./ и др. По един подобен начин, както Плотин и неговите следовници гръцкото мислене бе продължено по-нататък в неговото повече платоническо оцветение под влиянието на един извънмисловен елемент, стана също то с това мислене в неговия питагорейски нюанс чрез Нигидиус Фигулус, Аполоний от Тиана, Модератус от Гадес и др.
към текста >>
17.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Но в своята излязла в 1759 година "Thepria generationis" Волф е противопоставил на тази идея за развитието една друга, която изхожда от предположението, че органи, които се явяват в течение на живота не един организъм, по никой начин не са съществували преди това, а се раждат
като
действително нови образования едва в момента, когато станат възприемаеми.
Халер съвсем рязко и застъпил този възглед. В пра-майката Ева е съществувал вече в малък размер, скрит целият човешки род. Тези човешки зародиши са се проявили само в течение на мировата история. Нека се види, как философът Лайбниц /1646-1716 г./ изказва същата представа: "Така аз трябваше да мисля, че душите, които един ден ще бъдат човешки души, са съществували в зародиш, както онези на другите видове, че те са съществували в прародителите чак до Адама, т.е. от началото на нещата, съществували са винаги във форма на организирани неща".
Но в своята излязла в 1759 година "Thepria generationis" Волф е противопоставил на тази идея за развитието една друга, която изхожда от предположението, че органи, които се явяват в течение на живота не един организъм, по никой начин не са съществували преди това, а се раждат като действително нови образования едва в момента, когато станат възприемаеми.
Волф показа, че неговото развитие е една верига от нови образования. Едва този възглед прави възможно представата за едно действително развитие. Защото той обяснява, че се ражда нещо, което не съществува още, следователно нещо, което в истинския смисъл "се развива". Възгледът на Халер отрича развитието, защото той допуска само едно продължаващо излизане наяве на нещо съществуващо. Ето защо този природоизследовател противопостави на идеята на Волф безапелационното решение: "Не съществува никакво развитие"/Nulla ert erigenecic/.
към текста >>
Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява
като
форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява.
Защото той обяснява, че се ражда нещо, което не съществува още, следователно нещо, което в истинския смисъл "се развива". Възгледът на Халер отрича развитието, защото той допуска само едно продължаващо излизане наяве на нещо съществуващо. Ето защо този природоизследовател противопостави на идеята на Волф безапелационното решение: "Не съществува никакво развитие"/Nulla ert erigenecic/. С това той стана причина възгледът на Волф да остане не взет под внимание десетилетия наред. Гьоте приписва съпротивата, която се проявява по отношение на неговите усилия да обясни живите същества, на теорията на Халер, според която органите съществуват предварително образувани в зародиш вмъкнати едни в други.
Той се стремеше да разбере формите сред органическата природа от тяхното развитие, напълно в смисъла на един истински еволюционен възглед, според който това, което се явява като форми при едно живо същество, не е съществувало преди това в скрита форма, а се ражда действително тогава, когато се появява.
Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно. Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове". И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта. Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека. Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света".
към текста >>
Следователно развитието на света се представя
като
едно разгръщане на чистата мисъл.
Той пише в 1817 година, че този опит, който стоеше на основата на неговото записано в 1790 година съчинение върху метаморфозата на растенията, "бил посрещнат студено, почти враждебно. Но такова противно настроение беше съвсем естествено: Учението за вмъкнатите един в друг органи, понятието на преформацията, за последователно развитие на това, което е съществувало още от Адама, бяха завладели общо взето и най-добрите умове". И в светогледа на Хегел можеше още да се види един остатък от старото учение за вмъкнатостта. Чистата мисъл, която се явява в човешкия дух: Тази мисъл трябва да се намери вмъкната във всички явления, преди да стигне до възприемаемо съществуване в човека. Хегел поставя преди природата и преди индивидуалния дух тази чиста мисъл, която трябва да бъде един вид "представянето на Бога, какъвто той е бил е бил в неговата вечна същност преди сътворението на света".
Следователно развитието на света се представя като едно разгръщане на чистата мисъл.
Такова становище взе Фойербах по отношение на Хегел. Протестът на Лудвиг Фойербах против светогледа на Хегел се състои в това, че той не искаше да признае съществуването на духа преди неговата действителна поява в човека, също както и Волф не можеше да допусне, че частите на живия организъм са предварително образувани в яйцето. Както Волф виждаше в органите на живото същество нови образования, така и Фойербах виждаше в индивидуалния дух на човека едно ново образуване. Този дух по никой начин не съществува преди неговото възприемаемо съществуване; той се ражда едва в момента, в който действително се появява. Следователно, за Фойербах е неоснователно да се говори за един всемирен дух, за едно същество, в което отделният дух има своя произход.
към текста >>
Никакво разумно битие не съществува преди неговото фактическо появяване в света, което да е изградило материята, възприемаемия свят така, че накрая неговото копие да се изяви в човека, а преди раждането на човека са съществували само лишени от разум материали и сили, които от себе си изграждат една нервна система, която се концентрира в мозъка; и в този мозък се ражда
като
съвършено ново образование нещо още несъществуващо; човешката, надарена с разум душа.
Такова становище взе Фойербах по отношение на Хегел. Протестът на Лудвиг Фойербах против светогледа на Хегел се състои в това, че той не искаше да признае съществуването на духа преди неговата действителна поява в човека, също както и Волф не можеше да допусне, че частите на живия организъм са предварително образувани в яйцето. Както Волф виждаше в органите на живото същество нови образования, така и Фойербах виждаше в индивидуалния дух на човека едно ново образуване. Този дух по никой начин не съществува преди неговото възприемаемо съществуване; той се ражда едва в момента, в който действително се появява. Следователно, за Фойербах е неоснователно да се говори за един всемирен дух, за едно същество, в което отделният дух има своя произход.
Никакво разумно битие не съществува преди неговото фактическо появяване в света, което да е изградило материята, възприемаемия свят така, че накрая неговото копие да се изяви в човека, а преди раждането на човека са съществували само лишени от разум материали и сили, които от себе си изграждат една нервна система, която се концентрира в мозъка; и в този мозък се ражда като съвършено ново образование нещо още несъществуващо; човешката, надарена с разум душа.
За един такъв светоглед не съществува никаква възможност да изведе процесите и нещата от едно духовно Първично същество. Защото едно духовно същество е едно ново образуване вследствие на организацията на мозъка. И когато човекът пренася нещо духовно във външния свят, той съвсем произволно си представя, че вън от него съществува едно същество и управлява света, подобно на това, което стои на основата на неговите действия. Човекът трябва да създава всяко първично същество из своята фантазия; нещата и процесите на света не дават никакъв повод да бъде прието съществуването на такова първично същество. Не първичното духовно същество, в което нещата са вмъкнати едно в друго, е създало човека по свой образ и подобие, а човекът си е образувал според своето собствено същество фантастичния образ на едно такова първично същество.
към текста >>
Фойербах нарича
като
една необходима повратна точка в развитието на светогледа "откритата изповед и самопризнание, че съзнанието за Бога не е ни що друго освен съзнанието" на човечеството, че човекът, не може да мисли, да предчувства, да си представя, да вярва, да чувствува, да иска, да обича и да обожава
като
божествено същество никакво друго същество освен човешкото същество".
в човека". Човекът не се чувстваше достатъчно силен, да се спира напълно на самия себе си; то защо той си създаде по собствения образ едно безкрайно същество, което почита и на което се кланя. Вярно е, че светогледът на Хегел е отстранил всички други свойства на Първичното същество; но той е запазил още за него разумността. Фойербах премахва и това свойство, а с това той е премахнал и самото Първично същество. Той поставя на мястото на Божията мъдрост напълно мъдростта на света.
Фойербах нарича като една необходима повратна точка в развитието на светогледа "откритата изповед и самопризнание, че съзнанието за Бога не е ни що друго освен съзнанието" на човечеството, че човекът, не може да мисли, да предчувства, да си представя, да вярва, да чувствува, да иска, да обича и да обожава като божествено същество никакво друго същество освен човешкото същество".
Съществува един възглед за природата и един такъв за човешкия дух, но няма никакъв възглед за същността на Бога. Действително не е нищо друго освен това, което е фактическо. "Действителното в неговата действителност или като действително е действителното като обект на сетивата, е сетивното. Истина, действителност, сетивност са тъждествени. Само едно сетивно същество е едно истинско, действително същество.
към текста >>
"Действителното в неговата действителност или
като
действително е действителното
като
обект на сетивата, е сетивното.
Фойербах премахва и това свойство, а с това той е премахнал и самото Първично същество. Той поставя на мястото на Божията мъдрост напълно мъдростта на света. Фойербах нарича като една необходима повратна точка в развитието на светогледа "откритата изповед и самопризнание, че съзнанието за Бога не е ни що друго освен съзнанието" на човечеството, че човекът, не може да мисли, да предчувства, да си представя, да вярва, да чувствува, да иска, да обича и да обожава като божествено същество никакво друго същество освен човешкото същество". Съществува един възглед за природата и един такъв за човешкия дух, но няма никакъв възглед за същността на Бога. Действително не е нищо друго освен това, което е фактическо.
"Действителното в неговата действителност или като действително е действителното като обект на сетивата, е сетивното.
Истина, действителност, сетивност са тъждествени. Само едно сетивно същество е едно истинско, действително същество. Само чрез сетивата един предмет е даден в истинския смисъл не чрез мисленето за самото себе си. Даденият с мисълта и тъждественият с мисълта обект е само мисъл". А това не значи нищо друго освен че: Мисленето се явява в човешкия организъм като ново образува не; и ние не сме оправдани да си представяме, че преди неговото появяване мисълта го е вложила под някаква форма скрито вмъкнато в света.
към текста >>
А това не значи нищо друго освен че: Мисленето се явява в човешкия организъм
като
ново образува не; и ние не сме оправдани да си представяме, че преди неговото появяване мисълта го е вложила под някаква форма скрито вмъкнато в света.
"Действителното в неговата действителност или като действително е действителното като обект на сетивата, е сетивното. Истина, действителност, сетивност са тъждествени. Само едно сетивно същество е едно истинско, действително същество. Само чрез сетивата един предмет е даден в истинския смисъл не чрез мисленето за самото себе си. Даденият с мисълта и тъждественият с мисълта обект е само мисъл".
А това не значи нищо друго освен че: Мисленето се явява в човешкия организъм като ново образува не; и ние не сме оправдани да си представяме, че преди неговото появяване мисълта го е вложила под някаква форма скрито вмъкнато в света.
Не трябва да искаме да обясняваме устройството на фактически съществуващото с това, като го извеждаме от нещо вече съществуващо. Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето. Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор. Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж.
към текста >>
Не трябва да искаме да обясняваме устройството на фактически съществуващото с това,
като
го извеждаме от нещо вече съществуващо.
Истина, действителност, сетивност са тъждествени. Само едно сетивно същество е едно истинско, действително същество. Само чрез сетивата един предмет е даден в истинския смисъл не чрез мисленето за самото себе си. Даденият с мисълта и тъждественият с мисълта обект е само мисъл". А това не значи нищо друго освен че: Мисленето се явява в човешкия организъм като ново образува не; и ние не сме оправдани да си представяме, че преди неговото появяване мисълта го е вложила под някаква форма скрито вмъкнато в света.
Не трябва да искаме да обясняваме устройството на фактически съществуващото с това, като го извеждаме от нещо вече съществуващо.
Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето. Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор. Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж. Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията".
към текста >>
Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно
като
слънцето.
Само едно сетивно същество е едно истинско, действително същество. Само чрез сетивата един предмет е даден в истинския смисъл не чрез мисленето за самото себе си. Даденият с мисълта и тъждественият с мисълта обект е само мисъл". А това не значи нищо друго освен че: Мисленето се явява в човешкия организъм като ново образува не; и ние не сме оправдани да си представяме, че преди неговото появяване мисълта го е вложила под някаква форма скрито вмъкнато в света. Не трябва да искаме да обясняваме устройството на фактически съществуващото с това, като го извеждаме от нещо вече съществуващо.
Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето.
Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор. Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж. Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията". "Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука".
към текста >>
Обаче ясно
като
слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор.
Само чрез сетивата един предмет е даден в истинския смисъл не чрез мисленето за самото себе си. Даденият с мисълта и тъждественият с мисълта обект е само мисъл". А това не значи нищо друго освен че: Мисленето се явява в човешкия организъм като ново образува не; и ние не сме оправдани да си представяме, че преди неговото появяване мисълта го е вложила под някаква форма скрито вмъкнато в света. Не трябва да искаме да обясняваме устройството на фактически съществуващото с това, като го извеждаме от нещо вече съществуващо. Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето.
Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор.
Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж. Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията". "Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука". Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява.
към текста >>
"Новата философия прави от човека заедно с природата,
като
основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука".
Истинно и божествено е само фактическото, това, което "непосредствено е сигурно за себе си, което говори непосредствено за себе си и води непосредствено до твърдението, че то е което е направо определено, направо несъмнено, ясно като слънцето. Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор. Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж. Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията".
"Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука".
Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява. И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на тялото". Когато психологът казва: "Аз се различавам от моето тяло", с това е казано също толкова много, колкото когато философът казва в логиката или в метафизиката на нравите: Аз абстрахирам от човешката природа! Възможно ли е ти да абстрахираш от твоето същество? Не абстрахираш ли ти като човек?
към текста >>
Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен
като
изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан
като
продукт на развитието,
като
ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява.
Обаче ясно като слънцето е само сетивното; само там, където започва сетивността там престава всякакво съмнение, всякакъв спор. Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж. Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията". "Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука".
Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява.
И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на тялото". Когато психологът казва: "Аз се различавам от моето тяло", с това е казано също толкова много, колкото когато философът казва в логиката или в метафизиката на нравите: Аз абстрахирам от човешката природа! Възможно ли е ти да абстрахираш от твоето същество? Не абстрахираш ли ти като човек? Мислиш ли ти без глава?
към текста >>
И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен
като
резултат на развитието на тялото".
Тайната на непосредственото знание е сетивността". Изповедта на Фойербах се увенчава с думите: "Да направя философията въпрос на човечеството, това беше моят първи стремеж. Обаче който веднъж тръгва по този път, по необходимост стига накрая дотам, да направи от човека въпрос на философията". "Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука". Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява.
И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на тялото".
Когато психологът казва: "Аз се различавам от моето тяло", с това е казано също толкова много, колкото когато философът казва в логиката или в метафизиката на нравите: Аз абстрахирам от човешката природа! Възможно ли е ти да абстрахираш от твоето същество? Не абстрахираш ли ти като човек? Мислиш ли ти без глава? Мислите са излъчени души.
към текста >>
Не абстрахираш ли ти
като
човек?
"Новата философия прави от човека заедно с природата, като основа на човека, единствения, универсален предмет на философията тя прави от антропологията заедно с физиологията една универсална наука". Фойербах изисква, защото разумът да не бъде поставен като изходна точка на челото на светогледа, както Хегел върши това, а той да бъде разглеждан като продукт на развитието, като ново образуване в човешкия организъм, в който той фактически се явява. И на него му е противно всяко отделяне на духовното от телесното, защото то не може да бъде разбрано по друг начин, освен като резултат на развитието на тялото". Когато психологът казва: "Аз се различавам от моето тяло", с това е казано също толкова много, колкото когато философът казва в логиката или в метафизиката на нравите: Аз абстрахирам от човешката природа! Възможно ли е ти да абстрахираш от твоето същество?
Не абстрахираш ли ти като човек?
Мислиш ли ти без глава? Мислите са излъчени души. Добре; но не е ли в излъчената душа също един верен образ на някогашния телесен човек? Не се ли изменят даже и най-общите метафизически понятия за битие и същество, както се изменя и действителното битие и същества на човека? Що значи следователно: Аз абстрахирам от човешката природа?
към текста >>
Така ти абстрахираш също и
като
психолог в мисли от твоето тяло, обаче въпреки това ти си по същество най-вътрешно свързан с него, т.е.
Добре; но не е ли в излъчената душа също един верен образ на някогашния телесен човек? Не се ли изменят даже и най-общите метафизически понятия за битие и същество, както се изменя и действителното битие и същества на човека? Що значи следователно: Аз абстрахирам от човешката природа? Нищо друго, освен аз абстрахирам от човека, както той е обект на моето съзнание и мислене, обаче никога от човека, който се намира зад моето съзнание, т.е. от моята природа, с която волю, неволю непрестанно е свързана моята абстракция.
Така ти абстрахираш също и като психолог в мисли от твоето тяло, обаче въпреки това ти си по същество най-вътрешно свързан с него, т.е.
ти си представяш, че си различен от него, но в замяна на това още за дълго време не се различаваш действително... Няма ли право също и Лихтенберг, когато твърди: Всъщност човек не би трябвало да казва, аз мисля, а нещо мисли. Следователно щом също и това: Аз мисля, се различава от тялото, от това следва, че и това: Нещо мисли, непроизволно в нашето мислене, коренът и основата на: Аз мисля, се различава от тялото? Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, докато някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите? Това иде от там, че също и нашата мислителна дейност е една органическа дейност. Защо трябва години наред да носим със себе си мисли, докато ни станат ясни?
към текста >>
Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, до
като
някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите?
Нищо друго, освен аз абстрахирам от човека, както той е обект на моето съзнание и мислене, обаче никога от човека, който се намира зад моето съзнание, т.е. от моята природа, с която волю, неволю непрестанно е свързана моята абстракция. Така ти абстрахираш също и като психолог в мисли от твоето тяло, обаче въпреки това ти си по същество най-вътрешно свързан с него, т.е. ти си представяш, че си различен от него, но в замяна на това още за дълго време не се различаваш действително... Няма ли право също и Лихтенберг, когато твърди: Всъщност човек не би трябвало да казва, аз мисля, а нещо мисли. Следователно щом също и това: Аз мисля, се различава от тялото, от това следва, че и това: Нещо мисли, непроизволно в нашето мислене, коренът и основата на: Аз мисля, се различава от тялото?
Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, докато някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите?
Това иде от там, че също и нашата мислителна дейност е една органическа дейност. Защо трябва години наред да носим със себе си мисли, докато ни станат ясни? Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както плодовете в полето и децата в утробата на майката". * * * Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани.
към текста >>
Защо трябва години наред да носим със себе си мисли, до
като
ни станат ясни?
Така ти абстрахираш също и като психолог в мисли от твоето тяло, обаче въпреки това ти си по същество най-вътрешно свързан с него, т.е. ти си представяш, че си различен от него, но в замяна на това още за дълго време не се различаваш действително... Няма ли право също и Лихтенберг, когато твърди: Всъщност човек не би трябвало да казва, аз мисля, а нещо мисли. Следователно щом също и това: Аз мисля, се различава от тялото, от това следва, че и това: Нещо мисли, непроизволно в нашето мислене, коренът и основата на: Аз мисля, се различава от тялото? Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, докато някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите? Това иде от там, че също и нашата мислителна дейност е една органическа дейност.
Защо трябва години наред да носим със себе си мисли, докато ни станат ясни?
Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както плодовете в полето и децата в утробата на майката". * * * Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани. Достатъчно е само да припомним отделни изказвания на този мислител, за да покажем, как неговият дух отново е оживял във въведеното от Фойербах движение на мислите. "Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ".
към текста >>
Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както плодовете в полето и
децата
в утробата на майката".
ти си представяш, че си различен от него, но в замяна на това още за дълго време не се различаваш действително... Няма ли право също и Лихтенберг, когато твърди: Всъщност човек не би трябвало да казва, аз мисля, а нещо мисли. Следователно щом също и това: Аз мисля, се различава от тялото, от това следва, че и това: Нещо мисли, непроизволно в нашето мислене, коренът и основата на: Аз мисля, се различава от тялото? Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, докато някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите? Това иде от там, че също и нашата мислителна дейност е една органическа дейност. Защо трябва години наред да носим със себе си мисли, докато ни станат ясни?
Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както плодовете в полето и децата в утробата на майката".
* * * Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани. Достатъчно е само да припомним отделни изказвания на този мислител, за да покажем, как неговият дух отново е оживял във въведеното от Фойербах движение на мислите. "Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ". "Нашият свят ще се изтънчи още така много, че ще бъде също така смешно да вярваме в някакъв Бог, както е смешно днес да се вярва в призраци".
към текста >>
Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан
като
предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове
като
Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи
като
тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани.
Но от къде идва това, че ние не през всяко време можем да мислим, че мислите не стоят по желание на нашето разположение, че често пъти сред една духовна работа при най-голямо напрежение на волята не помръдваме от мястото, докато някой външен повод, често пъти само една промяна на времето, отново развързва мислите? Това иде от там, че също и нашата мислителна дейност е една органическа дейност. Защо трябва години наред да носим със себе си мисли, докато ни станат ясни? Затова, защото също и мисли те са подложени на едно органическо развитие, и мислите също трябва да узреят и се проявят, както плодовете в полето и децата в утробата на майката". * * *
Фойербах споменава за Георг Кристоф Лихтенберг, починал през 1799 година мислител, който с някои негови идеи трябва да бъде считан като предтеча на светогледа, който е намерил един израз в духове като Фойербах, и който с неговите подбуждащи представи не е станал плодотворен за 19-то столетие затова, защото засенчващите всички мощни мислителни построения на Фихте, Шелинг, Хегел бяха така завладели духовното развитие, че такива афористични проблясъци на идеи, даже ако са били така поясняващи като тези на Лихтенберг, можаха да останат незабелязани.
Достатъчно е само да припомним отделни изказвания на този мислител, за да покажем, как неговият дух отново е оживял във въведеното от Фойербах движение на мислите. "Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ". "Нашият свят ще се изтънчи още така много, че ще бъде също така смешно да вярваме в някакъв Бог, както е смешно днес да се вярва в призраци". "Нима нашето понятие за Бога е нещо друго освен едно олицетворено неразбиране? " "Представата, която си образуваме за една душа, има голяма прилика с тази за един магнит в земята, това е само един образ.
към текста >>
Сравнения
като
това между Лихтенберг и Фойербах са важни за историята на развитието на светогледите.
Лихтенберг вече изисква концентриране върху тукашния свят, но той прониква това изказване все още с представи, които са насочени към един отвъден свят. "Аз вярвам, че много хора забравят чрез своето възпитание за небето това за земята. Би трябвало да мисля, че човекът би действал най-мъдро, ако би оставил първото да бъде поставено напълно на неговото място. Защото щом сме били поставени на това място от едно мъдро същество, за което няма никакво съмнение, тогава оставете ни да направим най-доброто на това място, и не ни заслепявайте с откровения. Това, което човек има нужда да знае за своето щастие, той го знае без всяко друго откровение, различно от това, което той притежава съобразно своето същество".
Сравнения като това между Лихтенберг и Фойербах са важни за историята на развитието на светогледите.
Те най-добре показват хода на духовете по един много нагледен начин, защото от тях познаваме, какво е произвело върху възход разстоянието от време, което стои между тях, върху този ход. Фойербах е минал през светогледа на Хегел; той е извлякъл от него силата да развие всестранно своя противоположен възглед. Той не беше вече смущаван от Кантовия въпрос: Дали действително имаме също право да приписваме действителност на света, който възприемаме, или дали този свят съществува само в нашата представа? Който твърди последното, той може да пренесе в намиращия се отвъд представи истински свят всички възможни движещи сили за човека. Наред с природния ред той може да признае и един свръхприроден ред, както е сторил това Кант.
към текста >>
Обаче който както Фойербах обявява възприемаемия свят
като
действителен, той трябва да отрече всякакъв свръхприроден ред.
Те най-добре показват хода на духовете по един много нагледен начин, защото от тях познаваме, какво е произвело върху възход разстоянието от време, което стои между тях, върху този ход. Фойербах е минал през светогледа на Хегел; той е извлякъл от него силата да развие всестранно своя противоположен възглед. Той не беше вече смущаван от Кантовия въпрос: Дали действително имаме също право да приписваме действителност на света, който възприемаме, или дали този свят съществува само в нашата представа? Който твърди последното, той може да пренесе в намиращия се отвъд представи истински свят всички възможни движещи сили за човека. Наред с природния ред той може да признае и един свръхприроден ред, както е сторил това Кант.
Обаче който както Фойербах обявява възприемаемия свят като действителен, той трябва да отрече всякакъв свръхприроден ред.
За него не съществува никакъв категоричен императив произхождащ от някъде от отвъдния свят; за него съществуват само задължения, които се получават от естествените подтици и цели на човека. За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата. Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот. За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят философски дух. Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката.
към текста >>
Това ние чуваме от думи
като
тези: "При липсата на една перспектива в отвъдния свят, аз мога да се задържам в тукашния свят, в долината на плача на германската, въобще на европейската политика, само благодарение на това, че правя от съвременността един обект на аристофански присмехулник".
Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо. Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката". Само една личност, която смята, че носи и самата себе си хармонията на живота, от които се нуждае човекът, можеше при дълбокия раздор, в който Фойербах живееше с действителността, да говори химните на действителността, които той беше говорил.
Това ние чуваме от думи като тези: "При липсата на една перспектива в отвъдния свят, аз мога да се задържам в тукашния свят, в долината на плача на германската, въобще на европейската политика, само благодарение на това, че правя от съвременността един обект на аристофански присмехулник".
Обаче с една такава личност можеше да търси в самия човек силата, която други търсеха в еднавъншна сила. Раждането на мисълта беше произвело в гръцкия светоглед построението, човекът да не може вече да се чувства така сраснат със света, както това му беше възможно при старото мислене в образи. Това беше първата степен в образуването на една пропаст между човека и света. Една следваща степен бе дадено с развитието на новия естественонаучен начин на мислене. Това развитие откъсна напълно човешката душа от природата.
към текста >>
Духове
като
Кант намериха един изход,
като
разделиха напълно двата свята: В единия природознанието, в другия вярата.
Една следваща степен бе дадено с развитието на новия естественонаучен начин на мислене. Това развитие откъсна напълно човешката душа от природата. От една страна трябваше да се роди един образ на природата, в който не може да бъде намерен човекът съобразно неговата духовно-душевна същина; а от друга страна се роди една идея за човешката душа, която не намираше никакви мостове към природата. В природата бе намерена закономерна необходимост. Сред тази необходимост нямаше никакво място това, което се намира в човешката душа: Импулсът на свободата, чувството за един живот, който се корени в един духовен свят и не се изчерпва със сетивното съществуване.
Духове като Кант намериха един изход, като разделиха напълно двата свята: В единия природознанието, в другия вярата.
Гьоте, Шилер, Фихте, Хегел си представяха идеята така обхваната, че тя изглеждаше да се корени в една по-висша духовна природа, която стои над обикновената природа и над човешката душа. С Фойербах се яви един дух, който чрез образа на света, който новият естественонаучен начин на мислене може да даде, вярва, че е принуден да трябва да отрече на човешката душа всичко, което противоречи на образа на природата. Той прави от човешката душа един член на природата. Но той може да стори това само защото мислено изхвърля от човешката душа всичко, което му пречи да я признае като член на природата. Фихте, Шелинг, Хегел вземаха човешката душа като това, което тя е; Фойербах прави от нея това, от което той се нуждае за своя образ на света.
към текста >>
Но той може да стори това само защото мислено изхвърля от човешката душа всичко, което му пречи да я признае
като
член на природата.
Сред тази необходимост нямаше никакво място това, което се намира в човешката душа: Импулсът на свободата, чувството за един живот, който се корени в един духовен свят и не се изчерпва със сетивното съществуване. Духове като Кант намериха един изход, като разделиха напълно двата свята: В единия природознанието, в другия вярата. Гьоте, Шилер, Фихте, Хегел си представяха идеята така обхваната, че тя изглеждаше да се корени в една по-висша духовна природа, която стои над обикновената природа и над човешката душа. С Фойербах се яви един дух, който чрез образа на света, който новият естественонаучен начин на мислене може да даде, вярва, че е принуден да трябва да отрече на човешката душа всичко, което противоречи на образа на природата. Той прави от човешката душа един член на природата.
Но той може да стори това само защото мислено изхвърля от човешката душа всичко, което му пречи да я признае като член на природата.
Фихте, Шелинг, Хегел вземаха човешката душа като това, което тя е; Фойербах прави от нея това, от което той се нуждае за своя образ на света. С него се явява един начин на мислене, който се чувства преодолян от образа на природата. Той не може да се справи с двете части на модерния образ на света, образа на природата и образа на душата; ето защо той минава напълно настрана от единия от тези образи, от образа на душата. Идеята на Волф, за новообразуването внася в образа на природата плодотворни импулси; Фойербах използва тези импулси за една духовна наука, която може да съществува само благодарение на това, че съвсем не се занимава с духа. Той основава едно светогледно течение, което стои безпомощно срещу най-новия импулс на модерния душевен живот, живото себесъзнание.
към текста >>
Фихте, Шелинг, Хегел вземаха човешката душа
като
това, което тя е; Фойербах прави от нея това, от което той се нуждае за своя образ на света.
Духове като Кант намериха един изход, като разделиха напълно двата свята: В единия природознанието, в другия вярата. Гьоте, Шилер, Фихте, Хегел си представяха идеята така обхваната, че тя изглеждаше да се корени в една по-висша духовна природа, която стои над обикновената природа и над човешката душа. С Фойербах се яви един дух, който чрез образа на света, който новият естественонаучен начин на мислене може да даде, вярва, че е принуден да трябва да отрече на човешката душа всичко, което противоречи на образа на природата. Той прави от човешката душа един член на природата. Но той може да стори това само защото мислено изхвърля от човешката душа всичко, което му пречи да я признае като член на природата.
Фихте, Шелинг, Хегел вземаха човешката душа като това, което тя е; Фойербах прави от нея това, от което той се нуждае за своя образ на света.
С него се явява един начин на мислене, който се чувства преодолян от образа на природата. Той не може да се справи с двете части на модерния образ на света, образа на природата и образа на душата; ето защо той минава напълно настрана от единия от тези образи, от образа на душата. Идеята на Волф, за новообразуването внася в образа на природата плодотворни импулси; Фойербах използва тези импулси за една духовна наука, която може да съществува само благодарение на това, че съвсем не се занимава с духа. Той основава едно светогледно течение, което стои безпомощно срещу най-новия импулс на модерния душевен живот, живото себесъзнание. В това светогледно течение този импулс се показва по такъв начин, че той се явява не само неразбираем, но понеже изглежда неразбираем, мислителя не му обръща внимание и прави от него нещо, един фактор на природата -, което той не е за едно безпристрастно наблюдение.
към текста >>
Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава
като
едно божествено Първично същество.
* * * "Бог беше моята първа мисъл, разумът моята втора, човекът третата и последна мисъл". Така Фойербах описва пътя, по който е минал, от вярващ, към последовател на Хегел и след това до своя собствен светоглед. Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса". Това беше Давид Фридрих Щраус /1809-1874 г./ .
Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество.
Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога. На основата на възгледите на Щраус стоеше една подобна цел, но той не хвана като Фойербах пътя на психолога, а този на изследователите на историята. И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека Исус. Той искаше да покаже, че човечеството е стигнало до тази представа в течение на историята. Че човешкия дух се изявява божественото Първично Същество.
към текста >>
На основата на възгледите на Щраус стоеше една подобна цел, но той не хвана
като
Фойербах пътя на психолога, а този на изследователите на историята.
Така Фойербах описва пътя, по който е минал, от вярващ, към последовател на Хегел и след това до своя собствен светоглед. Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса". Това беше Давид Фридрих Щраус /1809-1874 г./ . Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество. Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога.
На основата на възгледите на Щраус стоеше една подобна цел, но той не хвана като Фойербах пътя на психолога, а този на изследователите на историята.
И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека Исус. Той искаше да покаже, че човечеството е стигнало до тази представа в течение на историята. Че човешкия дух се изявява божественото Първично Същество. Това убеждение прие също и Щраус. Но според неговото мнение божествената идея не може да се осъществи в нейното съвършенство в един отделен човек.
към текста >>
Чудесата се представяха
като
поетическа дреха на действителни истини.
Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са резултат на религиозната фантазия. Наистина тази религиозна фантазия смътно е предчувствала, че човешкият род е богочовекът, но не е схванала това в ясни представи, а го е изразила в поетическа форма, в един мит. Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл. От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел. Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси.
Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини.
Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на умиращия и възкръсващия спасител. Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно. В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта. Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс. Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време.
към текста >>
Преходното умира, за да възкръсне
като
нещо вечно.
Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл. От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел. Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси. Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини. Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на умиращия и възкръсващия спасител.
Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно.
В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта. Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс. Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед. И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество.
към текста >>
Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност
като
импулс.
Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси. Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини. Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на умиращия и възкръсващия спасител. Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно. В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта.
Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс.
Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед. И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество. Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която намира своето разгръщане в течение на историческото развитие. Още по-радикално постъпва Щраус в своята излязла през 1840-1841 г.
към текста >>
Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот,
като
се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време.
Чудесата се представяха като поетическа дреха на действителни истини. Как човечеството се издига от своите ограничени интереси, от всекидневния живот, да неговите вечни интереси, до познанието на божествената истина и разумност: Той ни представя митът в образа на умиращия и възкръсващия спасител. Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно. В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта. Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс.
Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време.
Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед. И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество. Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която намира своето разгръщане в течение на историческото развитие. Още по-радикално постъпва Щраус в своята излязла през 1840-1841 г. книга: "Християнското вероучение в неговото историческо развитие и в борбата с модерната наука".
към текста >>
И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност,
като
си представя цялото човечество
като
едно въплъщение на божественото същество.
Преходното умира, за да възкръсне като нещо вечно. В мита на древните народи трябва да виждаме резултата на образното мислене на древността, от който се е развило изживяването на мисълта. Едно чувство на този факт живее през 19-то столетие на една личност като импулс. Той иска да се ориентира върху хода и значението на мислителния живот, като се задълбоча ва във връзката на светогледа с истинското мислене в историческото време. Той иска да знае, как онази форма на мислене, която образува митове, още действа в по-новия светоглед.
И същевременно той иска да закотви човешкото събесъзнание в една същност, която се намира вън от отделната личност, като си представя цялото човечество като едно въплъщение на божественото същество.
Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която намира своето разгръщане в течение на историческото развитие. Още по-радикално постъпва Щраус в своята излязла през 1840-1841 г. книга: "Християнското вероучение в неговото историческо развитие и в борбата с модерната наука". Тук за него се касае да превърне християнските догми от тяхната историческа форма в истини на мисълта, които стоят на тяхната основа. Той подчертава сега непоносимостта на модерното съзнание с онова, което се придържа към древните образно-митически изображения на истината.
към текста >>
"Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това
като
една печалба.
Чрез това той добива за отделната човешка душа една опора в общата душа на човечеството, която намира своето разгръщане в течение на историческото развитие. Още по-радикално постъпва Щраус в своята излязла през 1840-1841 г. книга: "Християнското вероучение в неговото историческо развитие и в борбата с модерната наука". Тук за него се касае да превърне християнските догми от тяхната историческа форма в истини на мисълта, които стоят на тяхната основа. Той подчертава сега непоносимостта на модерното съзнание с онова, което се придържа към древните образно-митически изображения на истината.
"Следователно, нека вярващият остави знаещия, както и този последния първия, да вървят спокойно по своя път, ние оставяме на вярващите тяхната вяра, нека те ни оставят нашата философия; и ако прекалено набожните хора успяват да ни изключат от тяхната църква, ние ще считаме това като една печалба.
Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга. Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол. Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен.
към текста >>
Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в
като
лическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга. Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол. Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен. Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем. Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш".
Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер. Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие".
към текста >>
Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си
като
всичко и
като
една всеобща сила, т.е.
Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш". Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран. Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер. Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението.
Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е.
останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие". Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо. Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел. Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един резултат, в едно построение от мисли. Неговото мислене не е никак производително, а е едно критическо мислене.
към текста >>
останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване,
като
е противопоставил на себе си всеобщата сила
като
една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие".
Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран. Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер. Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е.
останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие".
Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо. Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел. Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един резултат, в едно построение от мисли. Неговото мислене не е никак производително, а е едно критическо мислене. Той би се почувствал ограничен чрез една определена мисъл, чрез една положителна идея.
към текста >>
Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел
като
свое убеждение от светогледа на Хегел.
Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие". Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо.
Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел.
Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един резултат, в едно построение от мисли. Неговото мислене не е никак производително, а е едно критическо мислене. Той би се почувствал ограничен чрез една определена мисъл, чрез една положителна идея. Той иска да установи критическата сила на мисленето не изхождайки от една мисъл като от определена гледна точка, както Хегел е сторил това. "Критиката е от една страна последното дело на определена философия, която трябва да се освободи в тази критика от една положителна определеност, която ограничава нейната истинска всеобщност и затова е от друга страна предпоставка, без която тя не може да се издигне до последната всеобщност на себесъзнанието".
към текста >>
Той иска да установи критическата сила на мисленето не изхождайки от една мисъл
като
от определена гледна точка, както Хегел е сторил това.
Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо. Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел. Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един резултат, в едно построение от мисли. Неговото мислене не е никак производително, а е едно критическо мислене. Той би се почувствал ограничен чрез една определена мисъл, чрез една положителна идея.
Той иска да установи критическата сила на мисленето не изхождайки от една мисъл като от определена гледна точка, както Хегел е сторил това.
"Критиката е от една страна последното дело на определена философия, която трябва да се освободи в тази критика от една положителна определеност, която ограничава нейната истинска всеобщност и затова е от друга страна предпоставка, без която тя не може да се издигне до последната всеобщност на себесъзнанието". Това е вероизповеданието на "Критика на светогледа", която Бруно Бауер изповядваше. "Критиката" да вярва в мисли, идеи, а само на мисленето. "Човекът едва сега е намерен", тържества Бауер. Защото сега човекът не е вече обвързан чрез нищо освен чрез мисленето.
към текста >>
Това, което Фойербах беше обявил
като
най-висша същност на човека, за което Бруно Бауер беше твърдил, че то е намерено едва чрез критиката на светогледа: "Човекът", него Макс Щирнер /1806-1856 г./ си поставя задачата да го разгледа напълно безпристрастно и без предпоставки в своята излязла през 1845 година книга "Единственият и неговата собственост".
Мислещият човек е истинският човек. Не нещо външно, не религията, правото, държавата, законът и т.н. може да направи човек човек, а единствено неговото мислене. В Бауер се явява безсилието на мисленето, което иска да стигне до себесъзнанието, но не може. * * *
Това, което Фойербах беше обявил като най-висша същност на човека, за което Бруно Бауер беше твърдил, че то е намерено едва чрез критиката на светогледа: "Човекът", него Макс Щирнер /1806-1856 г./ си поставя задачата да го разгледа напълно безпристрастно и без предпоставки в своята излязла през 1845 година книга "Единственият и неговата собственост".
Щирнер намира: "Със силата на отчаянието посяга Фойербах към общото съдържание на християнството, не за да го захвърли, не, а за да го обхване, за да го привлече него отдавна горещо желаното, винаги оставало далеч, в едно последно усилие от небето и да го задържи при себе си. Не е ли това една хватка на последното отчаяние, една хватка на живот и смърт, и не е ли то същевременно християнският копнеж и горещо желание за отвъдния свят? Героят не иска да влезе в отвъдния свят, а иска да свлече отвъдния свят към себе си и да го принуди да остане в отсамния свят! И не вика ли оттогава целият свят, с повече или по-малко съзнание, "Отсамният свят е важен и небето трябва да слезе на земята и да бъде изживяно още тук? Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-висшата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "Бог" или я наричаме "човекът".
към текста >>
До
като
отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила.
И не вика ли оттогава целият свят, с повече или по-малко съзнание, "Отсамният свят е важен и небето трябва да слезе на земята и да бъде изживяно още тук? Щирнер поставя срещу възгледа на Фойербах едно остро противоречие: "Най-висшата същност е без съмнение същността на човека, но понеже това е неговата същност, а не самият той, тя си остава винаги подобна на себе си, независимо от това, дали я виждаме вън от него и я считаме за "Бог" или я наричаме "човекът". Аз не съм нито Бог, нито човекът, нито най-висшата същност, нито моята същност, и поради това общо взето все едно е, действителност си представяме най-висшата същност в двата вида отвъден свят, едновременно във вътрешния и във външния, защото според християнския възглед "Духът Божи" е също и "нашият дух" "обитава в нас". Той обитава на небето и обитава в нас. Ние бедните неща сме само негово "жилище", и когато Фойербах разрушава още и неговото небесно жилище и го принуждава да слезе с всичките си парцали при нас, тогава ние, неговото земно обиталище, ще бъдем твърде препълнени".
Докато отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила.
Той не притежава себе си, а е притежаван от тази сила. Религиозният казва: Съществува едно божествено Първично същество и негов образ и подобие е човекът. Той е обзет от божествения първообраз. Хегелианецът казва: Съществува един общ миров разум и този разум се осъществява в света, за да достигне своя връх в човешкия Аз. Следователно Азът е обзет от мировия Разум.
към текста >>
Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита
като
обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството.
Следователно Азът е обзет от мировия Разум. Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог.
Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството.
Човекът съди за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото? Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде любовта на човека към човека. Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения.
към текста >>
Човекът съди за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния
като
отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото?
Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог. Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството.
Човекът съди за себе си от морална гледна точка така, че си задава въпроса: Отговарят ли моите деяния като отделен човек на това, което е съобразно със същността на общочовешкото?
Защото Фойербах казва: "- Щом същността на човека е най-висшата същност на човека, тогава трябва и практически най-висшият и първи закон да бъде любовта на човека към човека. Homo nomini deue est. Етиката по себе си и за себе си е една божествена сила. Моралните отношения са чрез себе си истински религиозни отношения. Животът е въобще в неговите главни субстанциални отношения изцяло от божествено естество.
към текста >>
Но тъй
като
никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог".
Следователно съществуват общочовешки сили; етиката е една такава сила. Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката. Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек".
Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог".
Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог. Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н. Само никаква догма!
към текста >>
Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката
като
светоглед е направила един бог.
Тя е свещена по себе си и за себе си самата; индивидът трябва да и се подчинява. Този индивид не трябва да иска това, което той иска от себе си; а това, което е в смисъла на свещената етика. Той е обзет, овладян от етиката. Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек". Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог".
Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог.
Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н. Само никаква догма! Това е неговата догма.
към текста >>
Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър
като
критик, той би станал лош и т.н.
Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек". Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог". Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог. Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми.
Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н.
Само никаква догма! Това е неговата догма. защото критикът и догматикът остават на същата почва, тази на мисълта. Подобно на догматика критикът изхожда постоянно от мисли, но се отклонява в това, че се отказва да запазва принципната мисъл в процеса на мисленето, следователно не я оставя да стане стабилна. Той само налага мислителния процес срещу мислителната вяра, прогреса в мисленето срещу застоя и мисленето.
към текста >>
Пред критиката никаква мисъл не е сигурна, тъй
като
тя е самото мислене или мислещият дух... Аз не съм никакъв противник на критиката, т.е.
Само никаква догма! Това е неговата догма. защото критикът и догматикът остават на същата почва, тази на мисълта. Подобно на догматика критикът изхожда постоянно от мисли, но се отклонява в това, че се отказва да запазва принципната мисъл в процеса на мисленето, следователно не я оставя да стане стабилна. Той само налага мислителния процес срещу мислителната вяра, прогреса в мисленето срещу застоя и мисленето.
Пред критиката никаква мисъл не е сигурна, тъй като тя е самото мислене или мислещият дух... Аз не съм никакъв противник на критиката, т.е.
не сам никакъв догматик и не се чувствувам засегнат от зъба на критика, с който той разкъсва догматика. Ако бих бил догматик, аз бих поставил една догма, т.е. една мисъл, една идея, един принцип на самия връх и бих завършил това като "систематик", като го обтегна в една система, т.е. в едно мислително построение. Ако обратното бих бил един критик, а именно един противник на догматика, аз бих водил борбата на свободното мислене срещу раболепната мисъл, бих защищавал мисленето срещу мисленето.".
към текста >>
една мисъл, една идея, един принцип на самия връх и бих завършил това
като
"систематик",
като
го обтегна в една система, т.е.
Подобно на догматика критикът изхожда постоянно от мисли, но се отклонява в това, че се отказва да запазва принципната мисъл в процеса на мисленето, следователно не я оставя да стане стабилна. Той само налага мислителния процес срещу мислителната вяра, прогреса в мисленето срещу застоя и мисленето. Пред критиката никаква мисъл не е сигурна, тъй като тя е самото мислене или мислещият дух... Аз не съм никакъв противник на критиката, т.е. не сам никакъв догматик и не се чувствувам засегнат от зъба на критика, с който той разкъсва догматика. Ако бих бил догматик, аз бих поставил една догма, т.е.
една мисъл, една идея, един принцип на самия връх и бих завършил това като "систематик", като го обтегна в една система, т.е.
в едно мислително построение. Ако обратното бих бил един критик, а именно един противник на догматика, аз бих водил борбата на свободното мислене срещу раболепната мисъл, бих защищавал мисленето срещу мисленето.". Също и всяка мисъл е създадена от индивидуалния Аз на отделния човек, било това и мисълта за собственото същество. И когато човек вярва, че познава своя собствен Аз, иска да го опише някакси в неговата същност, той го прави вече зависим от тази същност. Аз мога да мисля, каквото си искам: но щом определим себе си в понятия, щом дефинирам себе си, аз правя от себе си един роб на това, което понятието, дефиницията ми доставя.
към текста >>
Той трябва да вземе от себе си нещо, за да го постави
като
"признаци" над себе си.
той го направи зависим от този разум. Обаче всички подобни зависимости не са валидни по отношение на Аза; защото всички те са взети от самия него. Следователно те почиват за това, че Азът се мами. В действителност той не е зависим. Защото всичко, от което той трябва да бъде зависим, той трябва първо сам да го създаде.
Той трябва да вземе от себе си нещо, за да го постави като "признаци" над себе си.
"Човече, нещо не е ред в главата ти; дъската ти хлопа! Ти си въобразяваш велики неща и си рисуваш цял един свят от богове, който уж съществува за тебе, един свят на духове, към който уж си призван, един идеал, който ти прави знак. Ти имаш една фикс идея! " в действителност никакво мислене не може да стигне до това, което живее като Аз в мене. Аз мога да стигна с моето мислене до всичко, само пред моя Аз трябва да спра.
към текста >>
" в действителност никакво мислене не може да стигне до това, което живее
като
Аз в мене.
Защото всичко, от което той трябва да бъде зависим, той трябва първо сам да го създаде. Той трябва да вземе от себе си нещо, за да го постави като "признаци" над себе си. "Човече, нещо не е ред в главата ти; дъската ти хлопа! Ти си въобразяваш велики неща и си рисуваш цял един свят от богове, който уж съществува за тебе, един свят на духове, към който уж си призван, един идеал, който ти прави знак. Ти имаш една фикс идея!
" в действителност никакво мислене не може да стигне до това, което живее като Аз в мене.
Аз мога да стигна с моето мислене до всичко, само пред моя Аз трябва да спра. Него аз не мога да мисля, него мога само да го изживявам. Аз не съм воля; аз не съм идея, също както не съм и образ и подобие на едно Божество. Всички други неща аз си ги правя разбираеми чрез мисленето. Но Аза аз го живея.
към текста >>
Тъй
като
имам винаги себе си
като
вещ, безсмислено е да искам също да схвана себе си
като
мисъл,
като
идея.
Аз не съм воля; аз не съм идея, също както не съм и образ и подобие на едно Божество. Всички други неща аз си ги правя разбираеми чрез мисленето. Но Аза аз го живея. Аз нямам нужда да дефинирам, да описвам по-нататък; защото изживявам себе си във всеки момент. Аз имам нужда да си опиша само това, което не изживявам непосредствено, което е вън от мене.
Тъй като имам винаги себе си като вещ, безсмислено е да искам също да схвана себе си като мисъл, като идея.
Когато имам пред себе си един камък, аз търся да си обясня чрез моето мислене, що е този камък. Що съм аз самият, това аз нямам нужда тепърва да си обяснявам; защото аз го живея. Щирнер отговаря на едно нападение срещу неговата книга: "Единственият е една дума и при една дума човек би трябвало да може да си представи нещо, една дума би трябвало все пак да има едно мислително съдържание. Обаче единственият е една лишена от мисъл дума, тя няма никакво мислително съдържание. Но що е тогава нейното съдържание, щом това не е мисълта?
към текста >>
Едва тогава, когато за тебе не се изказва нищо и ти си само назован, ти си признат
като
ти.
Щирнер отговаря на едно нападение срещу неговата книга: "Единственият е една дума и при една дума човек би трябвало да може да си представи нещо, една дума би трябвало все пак да има едно мислително съдържание. Обаче единственият е една лишена от мисъл дума, тя няма никакво мислително съдържание. Но що е тогава нейното съдържание, щом това не е мисълта? Един, който не може да съществува за втори път, следователно не може и да бъде изразен; защото ако би могъл действително да бъде изразен и би могъл да бъде напълно изразен, той би съществувал за втори път, би съществувал в "израза". Понеже съдържанието на единствения не е никакво мислово съдържание, поради това той е немислим и неизразим, поради това той е, тази пълна фраза, същевременно никаква фраза.
Едва тогава, когато за тебе не се изказва нищо и ти си само назован, ти си признат като ти.
Докато за тебе се изказва нещо, ти си признат само като това нещо /човек, дух, християнин и т.н./. Но единственият не изказва нищо, за щото той е само име, само това казва, че ти си ти и нищо друго освен ти; че ти си само едно единствено "ти" и самият ти. Чрез това ти си без сказуемото в това си същевременно лишен от определение, от професия, от закон и т. н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/.
към текста >>
До
като
за тебе се изказва нещо, ти си признат само
като
това нещо /човек, дух, християнин и т.н./.
Обаче единственият е една лишена от мисъл дума, тя няма никакво мислително съдържание. Но що е тогава нейното съдържание, щом това не е мисълта? Един, който не може да съществува за втори път, следователно не може и да бъде изразен; защото ако би могъл действително да бъде изразен и би могъл да бъде напълно изразен, той би съществувал за втори път, би съществувал в "израза". Понеже съдържанието на единствения не е никакво мислово съдържание, поради това той е немислим и неизразим, поради това той е, тази пълна фраза, същевременно никаква фраза. Едва тогава, когато за тебе не се изказва нищо и ти си само назован, ти си признат като ти.
Докато за тебе се изказва нещо, ти си признат само като това нещо /човек, дух, християнин и т.н./.
Но единственият не изказва нищо, за щото той е само име, само това казва, че ти си ти и нищо друго освен ти; че ти си само едно единствено "ти" и самият ти. Чрез това ти си без сказуемото в това си същевременно лишен от определение, от професия, от закон и т. н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр.
към текста >>
Ето защо той счита
като
един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието.
Чрез това ти си без сказуемото в това си същевременно лишен от определение, от професия, от закон и т. н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността.
Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието.
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост. Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно". Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши. Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика.
към текста >>
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след
като
е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство,
като
чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната
като
принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието.
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно". Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши. Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз.
към текста >>
Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново
като
воля и
като
свободна личност да създава себе си отново всекидневно".
Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието. "Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно".
Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши. Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз. Аз обичам моя ближен не затова, защото следвам една свещена заповед за любов към ближния, а защото моят Аз ме привлича към ближния.
към текста >>
Това, което хората са искали, те са го поставили над себе си
като
заповеди.
Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз. Аз обичам моя ближен не затова, защото следвам една свещена заповед за любов към ближния, а защото моят Аз ме привлича към ближния. Аз не трябва да го любя; а искам да го любя.
Това, което хората са искали, те са го поставили над себе си като заповеди.
В тази точка Щирнер може най-лесно да бъде криво разбран. Той не отрича моралното действие. Той отрича моралната заповед. Как действува човекът, когато само правилно разбира себе си, това от само себе си ще даде един морален ред на света. Моралните предписания са за Щирнер една илюзия, една идея фикс.
към текста >>
Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях
като
един свободен подтик.
Не са ли произведени и тези болести според вечни, железни закони както и всичко здраво? Но нима за това не можем да различим болното от здравото? Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото. Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие.
Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик.
Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене". "Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен.
към текста >>
Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел
като
идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене".
Но нима за това не можем да различим болното от здравото? Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото. Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие. Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик.
Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене".
"Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен. Трябва да благодарим на усилията на Джон Хенри Мажей, че днес имаме една картина на неговия живот и на неговия характер.
към текста >>
424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше
като
нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне.
Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие. Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик. Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене". "Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр.
424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне.
През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен. Трябва да благодарим на усилията на Джон Хенри Мажей, че днес имаме една картина на неговия живот и на неговия характер. В своята книга "Макс Щирнер, неговият живот и на неговия дело"/Берлин 1889 г. Шустер и Льофлер/ той е разработил всичко, което дългогодишното търсене е доставило като материал за характеристиката на "най-смелия и най-последователен мислител". Както други мислители на по-новото време Щирнер стои срещу факта на себесъзнателния Аз, който трябва да бъде обхванат.
към текста >>
Шустер и Льофлер/ той е разработил всичко, което дългогодишното търсене е доставило
като
материал за характеристиката на "най-смелия и най-последователен мислител".
част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен. Трябва да благодарим на усилията на Джон Хенри Мажей, че днес имаме една картина на неговия живот и на неговия характер. В своята книга "Макс Щирнер, неговият живот и на неговия дело"/Берлин 1889 г.
Шустер и Льофлер/ той е разработил всичко, което дългогодишното търсене е доставило като материал за характеристиката на "най-смелия и най-последователен мислител".
Както други мислители на по-новото време Щирнер стои срещу факта на себесъзнателния Аз, който трябва да бъде обхванат. Други търсят средствата, за да разберат този Аз. Това разбиране се сблъсква с трудности, защото между образа на природата и духовния живот се е образувала една широка пропаст. Щирнер оставя всичко това настрана. Той застава срещу факта на себесъзнателния Аз и използува всичко, което може да изрази, само затова, за да насочи към този факт.
към текста >>
Той иска да говори за Аза така, че всеки човек да гледа към самия този Аз и никой да не си спестява това гледане,
като
си казва: - Азът е това или онова.
Както други мислители на по-новото време Щирнер стои срещу факта на себесъзнателния Аз, който трябва да бъде обхванат. Други търсят средствата, за да разберат този Аз. Това разбиране се сблъсква с трудности, защото между образа на природата и духовния живот се е образувала една широка пропаст. Щирнер оставя всичко това настрана. Той застава срещу факта на себесъзнателния Аз и използува всичко, което може да изрази, само затова, за да насочи към този факт.
Той иска да говори за Аза така, че всеки човек да гледа към самия този Аз и никой да не си спестява това гледане, като си казва: - Азът е това или онова.
Ширнер иска да сочи те към една мисъл, към една идея за Аза, а към самия жив Аз, който личността намира в себе си. Начинът на мислене на Щирнер, като противоположен полюс на този на Гьоте, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, е едно явление, което трябваше да възникне с известна необходимост в по-новото развитие на светогледите. Фактът на себесъзнателния Аз застана рязко пред неговия дух. За него всяко творение на мисълта се яви така, както митичният образен свят може да се яви на един мислител, който иска да схване света само в мисли. Пред този факт за него изчезна всяко друго съдържание на света, доколкото то показва една връзка със себесъзнателния Аз.
към текста >>
Начинът на мислене на Щирнер,
като
противоположен полюс на този на Гьоте, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, е едно явление, което трябваше да възникне с известна необходимост в по-новото развитие на светогледите.
Това разбиране се сблъсква с трудности, защото между образа на природата и духовния живот се е образувала една широка пропаст. Щирнер оставя всичко това настрана. Той застава срещу факта на себесъзнателния Аз и използува всичко, което може да изрази, само затова, за да насочи към този факт. Той иска да говори за Аза така, че всеки човек да гледа към самия този Аз и никой да не си спестява това гледане, като си казва: - Азът е това или онова. Ширнер иска да сочи те към една мисъл, към една идея за Аза, а към самия жив Аз, който личността намира в себе си.
Начинът на мислене на Щирнер, като противоположен полюс на този на Гьоте, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, е едно явление, което трябваше да възникне с известна необходимост в по-новото развитие на светогледите.
Фактът на себесъзнателния Аз застана рязко пред неговия дух. За него всяко творение на мисълта се яви така, както митичният образен свят може да се яви на един мислител, който иска да схване света само в мисли. Пред този факт за него изчезна всяко друго съдържание на света, доколкото то показва една връзка със себесъзнателния Аз. Той представи себесъзнателния Аз съвършено изолирано. Ширнер не чувства, че може да има трудности Азът да бъде представен така.
към текста >>
След
като
Щирнер представи едната страна на по-новото съзнание, факта на себесъзнателния Аз, отначало епохата отклонява погледите от този Аз и ги насочва там, където този Аз не може да бъде намерен, към образа на природата.
Пред този факт за него изчезна всяко друго съдържание на света, доколкото то показва една връзка със себесъзнателния Аз. Той представи себесъзнателния Аз съвършено изолирано. Ширнер не чувства, че може да има трудности Азът да бъде представен така. Следващите десетилетия не можаха да добият никакво отношение към това изолирано представяне на Аза. Защото тези десетилетия са заети преди всичко с това, да добият образа на природата под влиянието на естественонаучния начин на мислене.
След като Щирнер представи едната страна на по-новото съзнание, факта на себесъзнателния Аз, отначало епохата отклонява погледите от този Аз и ги насочва там, където този Аз не може да бъде намерен, към образа на природата.
Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия. Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст. Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи. Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след
като
Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
След като Щирнер представи едната страна на по-новото съзнание, факта на себесъзнателния Аз, отначало епохата отклонява погледите от този Аз и ги насочва там, където този Аз не може да бъде намерен, към образа на природата. Първата половина на 19-то столетие роди своите светогледи за идеализма. Когато се хвърли един мост към естествената наука, както при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, това става от гледна точка на идеалистическия светоглед и в интерес на същия. Времето е така малко узряло, за да бъдат оплодени естественонаучните мисли за светогледа, че гениалният възглед на Жан Ламарк за развитието на най-съвършените организми от простите, което се яви на бял ден през 1809 година остава съвсем невзето под внимание, и че, когато Жьофреай дьо Ст. Илер застъпи мисълта за сродството на всички организмени форми в борба с Нювме, необходим беше гения на Гьоте, за да прозре значението на тези идеи.
Многобройните естественонаучни резултати, които донесе също в първата половина на столетието, се превърнаха за развитието на светогледите нови мирови загадки, а именно след като Чарлз Дарвин беше открил за познанието на живия свят в 1859 година нови изгледи за същото схващане на природата.
към текста >>
18.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Химическата сватба на Кристиян Розенкройц."/*28/ [...] Разбира се, при Гьоте тези образи са дадени в много по-красива, благородна и изящна форма, до
като
по-рано те имаха подчертано нехудожествен характер.
Аз просто го приемах в неговата поетично-художествена форма. За мен винаги е било отблъскващо да разрушавам една толкова богата фантазия с доводите на разума. Аз виждах, как тази Гьотева творба идва на бял свят благодарение на духовната връзка между Гьоте и Шилер.[...] Персонажите от Гьотевата Приказка ни връщат към онези имагинации, каквито често са имали духовните изследователи още преди Гьоте. Има известна прилика между тримата Царе и образите от
„Химическата сватба на Кристиян Розенкройц."/*28/ [...] Разбира се, при Гьоте тези образи са дадени в много по-красива, благородна и изящна форма, докато по-рано те имаха подчертано нехудожествен характер.
В тази Приказка Гьоте довежда поривите на своята фантазия до онази граница, след която те прерастват в един вътрешен душевен процес, който ни приближава до истинското познание на духовните светове. Потопявайки се в тази творба, аз вярвах, че прониквам в най- скритите дълбини на Гьотевата душа. За мен важни бяха не обясненията, а новите изживявания, които се пробуждаха в душата ми при заниманията с Приказката. И тези изживявания продължиха и в по-нататъшния ми душевен живот, включително и до създаването на моите Мистерийни драми."/*29/ (Моят жизнен път, XII.
към текста >>
Естествено, тук златото е представено също и
като
реален символ.
1889 Първо докосване до вътрешния смисъл на Приказката във връзка с въпроса за златото „...И ако потърсим една от най-изящните метаморфози на тази мъдрост, която, както описахме, намира своето място в развитието на Европа, ние ще я открием именно във всичко онова, което живее и действува в могъщите имагинации на Гьоте. Гьоте беше добре запознат с тайната на храма. И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях.
Естествено, тук златото е представено също и като реален символ.
Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена. Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл. Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подложена на такива преследвания, за които вече стана дума." (Лекция в Дорнах, 25. Септември 1916, в Събр. Съч.171)
към текста >>
Ноември 1891 пред Гьотевото Общество във Виена Рудолф Щайнер изнася първата лекция, свързана с Приказката, която по-късно бива включена
като
реферат в издаваното от К. Ю.
(Писмо до Фридрих Екщайн от края на Ноември 1890, Ваймар, в Събр. Съч. 39) 1891 За пръв път идеите на Рудолф Щайнер, свързани с Гьотевата Приказка, стават известни за широката публика На 27.
Ноември 1891 пред Гьотевото Общество във Виена Рудолф Щайнер изнася първата лекция, свързана с Приказката, която по-късно бива включена като реферат в издаваното от К. Ю.
Шрьоер списание „Хроника на Гьотевото Общество във Виена" „През този месец аз изнесох две лекции: едната тук върху фантазията [...] и другата във Виена върху Тайната на Гьотевата Приказка. Предстои ми да говоря тук на 25 и във Виена на 27 Ноември." (Писмо до Паулине Шпехт от 19 Ноември 1891, Ваймар, в Събр. Съч. 39)
към текста >>
„След
като
ми съобщавате, че занапред един символ на фигуриращата в Зелената Змия лампа ще осветява моето дело чрез Вашата доброта, изглежда Вие действително правите стъпка от езотеричното към екзотеричното.
Шрьоер списание „Хроника на Гьотевото Общество във Виена" „През този месец аз изнесох две лекции: едната тук върху фантазията [...] и другата във Виена върху Тайната на Гьотевата Приказка. Предстои ми да говоря тук на 25 и във Виена на 27 Ноември." (Писмо до Паулине Шпехт от 19 Ноември 1891, Ваймар, в Събр. Съч. 39)
„След като ми съобщавате, че занапред един символ на фигуриращата в Зелената Змия лампа ще осветява моето дело чрез Вашата доброта, изглежда Вие действително правите стъпка от езотеричното към екзотеричното.
Само че бих желал нейната озаряваща сила да включва и друг вид светлина, защото от Приказката Вие знаете: Лампата не може да свети в мрака. [...] Да, аз искам да търся златото доколкото мога; и надявам се да го открия по правилния начин, като Змията, а не като Блуждаещите Светлини." (Писмо до Паулине Шпехт от 22. Декември, Ваймар, в Събр. Съч.39)
към текста >>
[...] Да, аз искам да търся златото доколкото мога; и надявам се да го открия по правилния начин,
като
Змията, а не
като
Блуждаещите Светлини."
(Писмо до Паулине Шпехт от 19 Ноември 1891, Ваймар, в Събр. Съч. 39) „След като ми съобщавате, че занапред един символ на фигуриращата в Зелената Змия лампа ще осветява моето дело чрез Вашата доброта, изглежда Вие действително правите стъпка от езотеричното към екзотеричното. Само че бих желал нейната озаряваща сила да включва и друг вид светлина, защото от Приказката Вие знаете: Лампата не може да свети в мрака.
[...] Да, аз искам да търся златото доколкото мога; и надявам се да го открия по правилния начин, като Змията, а не като Блуждаещите Светлини."
(Писмо до Паулине Шпехт от 22. Декември, Ваймар, в Събр. Съч.39) 1892 Рудолф Щайнер насърчава младия художник Курт Либих да нарисува картини, свързани с Приказката „Във Ваше отсъствие аз два пъти бях във Виена [...] Второто пътуване до Виена предприех, за да изнеса пред Гьотевото Общество една лекция, свързана със Зелената Змия.
към текста >>
Да, аз можех да се опра на нея, обаче не и на това, което тогава се разпространяваше
като
теософия [...] За човек с научно школувано мислене, който искаше да навлезе в духовния свят, беше просто невъзможно да бъде привлечен от онази духовна атмосфера, която тогава съществуваше в така наречения „езотеричен будизъм", прокламиран от Блаватска и Синет."/*30/
Събр. Съч.28) „Впрочем никак не беше лесно да се говори за духовния свят просто така, без да си се опрял на нещо конкретно [...] Самият аз трябваше понеже не би могло, така да се каже, да нахълташ с приказки за духовния свят в нечий дом, поне не и в един дом, типичен за нашето съвремие аз трябваше да се опра на нещо, и то не във външен, а в чисто вътрешен смисъл. Ето защо в края на 80-те години, на много места аз свързах моите изследвания за духовния свят именно с Гьотевата Приказка. Аз можах да сторя това, просто понеже взех Гьоте на кредит; във всички случаи това беше Гьоте, нали така. [...] За мен беше напълно естествено да се опра на Гьотевата Приказка, понеже за всички беше ясно, че в нея се вливаха духовни импулси.
Да, аз можех да се опра на нея, обаче не и на това, което тогава се разпространяваше като теософия [...] За човек с научно школувано мислене, който искаше да навлезе в духовния свят, беше просто невъзможно да бъде привлечен от онази духовна атмосфера, която тогава съществуваше в така наречения „езотеричен будизъм", прокламиран от Блаватска и Синет."/*30/
(Лекция в Дорнах, 10. Юни 1923, в Събр. Съч. 258) 1900 Интерпретацията на Гьотевата Приказка пред берлинските теософи като зародишна клетка на Антропософското Движение.
към текста >>
Интерпретацията на Гьотевата Приказка пред берлинските теософи
като
зародишна клетка на Антропософското Движение.
Да, аз можех да се опра на нея, обаче не и на това, което тогава се разпространяваше като теософия [...] За човек с научно школувано мислене, който искаше да навлезе в духовния свят, беше просто невъзможно да бъде привлечен от онази духовна атмосфера, която тогава съществуваше в така наречения „езотеричен будизъм", прокламиран от Блаватска и Синет."/*30/ (Лекция в Дорнах, 10. Юни 1923, в Събр. Съч. 258) 1900
Интерпретацията на Гьотевата Приказка пред берлинските теософи като зародишна клетка на Антропософското Движение.
Една година след статията в „Магазин фюр литератур" Рудолф Щайнер е поканен от граф и графиня Брокдорф да изнесе лекция за Ницше, който умира на 25 Август 1900. Веднага след това следва нова покана, при която Рудолф Щайнер сам избира темата: Гьотевото тайно откровение в неговата Приказка: „И в тази лекция аз подходих към Приказката изцяло езотерично." Моят жизнен път, XX Гл., Събр. Съч. 28)
към текста >>
Приказката
като
плод на Гьотевото розенкройцерско посвещение.
За пръв път Рудолф Щайнер нарича Приказката „Гьотевия Апокалипсис" и изтъква, че за да бъде обяснена „Гьотевата теософия", би трябвало да се напише една цяла книга. Този, който „се доближава до езотеричното ядро на Приказката, същевременно стига и до теософския мироглед." („Философия и антропософия", Събр. Съч. 35) 1906/1907
Приказката като плод на Гьотевото розенкройцерско посвещение.
Един съвсем нов аспект, свързан с Приказката, проличава от следните думи, които Рудолф Щайнер пише на своя близък приятел, френския писател Едуард Шуре: „Всъщност Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия представя алхимистичното посвещение в утвърдената от Кристиян Розенкройц форма..." (Събр. Съч. 93) В своя лекционен цикъл „Теософията на розенкройцера" (Събр. Съч. 99) Рудолф Щайнер описва, че Гьоте действително е изживял един вид посвещение, което в случая се изразява в поетично творчество: „...и след като накрая Гьоте ясно осъзна това посвещение, той можа да напише онова художествено произведение, което ние познаваме като Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
към текста >>
„...и след
като
накрая Гьоте ясно осъзна това посвещение, той можа да напише онова художествено произведение, което ние познаваме
като
Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Приказката като плод на Гьотевото розенкройцерско посвещение. Един съвсем нов аспект, свързан с Приказката, проличава от следните думи, които Рудолф Щайнер пише на своя близък приятел, френския писател Едуард Шуре: „Всъщност Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия представя алхимистичното посвещение в утвърдената от Кристиян Розенкройц форма..." (Събр. Съч. 93) В своя лекционен цикъл „Теософията на розенкройцера" (Събр. Съч. 99) Рудолф Щайнер описва, че Гьоте действително е изживял един вид посвещение, което в случая се изразява в поетично творчество:
„...и след като накрая Гьоте ясно осъзна това посвещение, той можа да напише онова художествено произведение, което ние познаваме като Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Тя представлява едно от най-дълбоките съчинения в световната литература; и този, който може да я интерпретира правилно, се приближава твърде много до розенкройцерската мъдрост." (Лекция от 22. Май 1907, Мюнхен, в Събр. Съч. 99) 1907/1908
към текста >>
И това става ясно особено през лятото на 1909, непосредствено преди да бъде представена за втори път драмата „
Децата
на Луцифер" от Едуард Шуре.
В рамките на Антропософското Движение мистерийните представления и изграждането на подходящия храм образуват едно цяло. Благодарение на Рудолф Щайнер и неговите помощници Гьотевата имагинация за подземния храм, за който времето да стане достояние на всички вече е дошло, намира своя видим израз в Първия Гьотеанум? /*32/ 1909 Замисълът за драматизиране на Приказката напредва.
И това става ясно особено през лятото на 1909, непосредствено преди да бъде представена за втори път драмата „Децата на Луцифер" от Едуард Шуре.
Мария фон Сиверс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4. Мистерийни драми: „Портата на посвещението". 1910 Преходът на Приказката в Мистерийна драма. Още преди Великден антропософите в Мюнхен научават, че Рудолф Щайнер възнамерява да драматизира.
към текста >>
Като
продължение на „Портата на посвещението " възникват следващите три Мистерийни драми.
До същинското начало на тази розенкройцерска мистерия ме делеше не някакъв приблизителен период от време, а точно 21 години." (Лекция от 31. Октомври 1910, Берлин, в Събр. Съч. 125) 1911-1914
Като продължение на „Портата на посвещението " възникват следващите три Мистерийни драми.
Всяко лято в Мюнхен се поставя нова Мистерийна драма: 1911: Изпитанието на душата 1912: Пазачът на прага 1913: Пробуждането на душата В същото време се обсъжда въпросът за построяване на нова „сграда", първоначално в Мюнхен, а по-късно в Дорнах, с намерението, през Август 1914 да бъде поставена петата Мистерийна драма.
към текста >>
И това му действува
като
истинско варварство, застрашаващо корените на всичко онова, което сега живее в душата му.
Гьоте и кризата на 19 век" (Лекция от 25 Септември 1916, Дорнах, в Събр. Съч. 171) Проблемът за свободата в Шилеровите „Естетически писма" и в Гьотевата Приказка. Когато Гьоте се връща от Италия обратно във Ваймар, „той попада в един свят, в който всички са разтърсени" от Шилеровите „Разбойници" [...].
И това му действува като истинско варварство, застрашаващо корените на всичко онова, което сега живее в душата му.
В своя душевен живот той се чувствува пълен самотник. За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа?
към текста >>
И той го разреши в чисто свой стил [...]
като
написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери." (Лекция от 4 Ноември 1916, Дорнах, в Събр. Съч. 172) 1917-1921 По указание на Рудолф Щайнер възниква поредицата от картини
към текста >>
„Гьоте стои
като
един достоен представител на Петата следатлантска епоха, която беше за него една епоха на очакването.
Съч. 186) 1919 Новият Христов Импулс в Гьотевата Приказка. В януарските си лекции „Гьотеанизмът. Един импулс за преобразяване на човека и мисълта за Възкресението" Рудолф Щайнер казва следното:
„Гьоте стои като един достоен представител на Петата следатлантска епоха, която беше за него една епоха на очакването.
И понеже той не можеше да остане на езичническата степен, това при Гьоте се прояви по два начина: От една страна той стигна по чисто научен път до своето грандиозно естествознание, дало на света учението за цветовете и морфологията, а от друга страна той трябваше да се издигне високо над своите собствени естественонаучни възгледи, високо над цялото това модерно езичество. И помислете сега от тази гледна точка за най- дълбоките импулси във „Фауст", за това, което Гьоте вложи в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, [...]; не се задържайте на повърхността, а се опитайте да проникне те в това, което живееше в Гьотевата душа, и тогава Вие стигате до мисълта: Да, в тази човешка душа живее един съвсем нов Христов Импулс, един съвсем нов импулс, целящ преобразяването на цялото човечество, както навремето това стана чрез Мистерията на Голгота, един стремеж към ново задълбочаване в Мистерията на Голгота. Защото цялата Приказка е пропита с[...] едно настроение на трепетно очакване. Гьотеанизмът, наред с всичко друго, е също и едно трепетно очакване за нов поглед към Мистерията на Голгота." (Лекция от 11 Януари 1919, Дорнах, в Събр.
към текста >>
„И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим
като
срещата му с Пазача на прага.
Защото цялата Приказка е пропита с[...] едно настроение на трепетно очакване. Гьотеанизмът, наред с всичко друго, е също и едно трепетно очакване за нов поглед към Мистерията на Голгота." (Лекция от 11 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Гьотевият път от езичество към християнство.
„И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага.
И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн „Към природата", в който Гьоте усеща нещата все още като езичник, с онези могъщи имагинации от Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, тогава вие буквално напипвате Гьотевия път от езичеството към християнството.[...] Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос." (Лекция от 12 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188)
към текста >>
И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер
като
истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн
Гьотеанизмът, наред с всичко друго, е също и едно трепетно очакване за нов поглед към Мистерията на Голгота." (Лекция от 11 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Гьотевият път от езичество към християнство. „И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага.
И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн
„Към природата", в който Гьоте усеща нещата все още като езичник, с онези могъщи имагинации от Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, тогава вие буквално напипвате Гьотевия път от езичеството към християнството.[...] Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос." (Лекция от 12 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Духовният заряд на Приказката днес може да бъде разбран само с помощта на Духовната наука.
към текста >>
„Към природата", в който Гьоте усеща нещата все още
като
езичник, с онези могъщи имагинации от Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, тогава вие буквално напипвате Гьотевия път от езичеството към християнството.[...]
(Лекция от 11 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Гьотевият път от езичество към християнство. „И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага. И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн
„Към природата", в който Гьоте усеща нещата все още като езичник, с онези могъщи имагинации от Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, тогава вие буквално напипвате Гьотевия път от езичеството към християнството.[...]
Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос." (Лекция от 12 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Духовният заряд на Приказката днес може да бъде разбран само с помощта на Духовната наука. „И да вярваме, че днес някой би могъл да напише приблизително нещо като Гьотевата Приказка [...], това е пълна глупост.
към текста >>
„И да вярваме, че днес някой би могъл да напише приблизително нещо
като
Гьотевата Приказка [...], това е пълна глупост.
„Към природата", в който Гьоте усеща нещата все още като езичник, с онези могъщи имагинации от Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, тогава вие буквално напипвате Гьотевия път от езичеството към християнството.[...] Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос." (Лекция от 12 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Духовният заряд на Приказката днес може да бъде разбран само с помощта на Духовната наука.
„И да вярваме, че днес някой би могъл да напише приблизително нещо като Гьотевата Приказка [...], това е пълна глупост.
Защото от средата на 19.век насам тази духовност вече не е тук. Тази духовност не може да се обръща непосредствено към днешния човек, тя може да му говори единствено чрез медиума на Духовната наука, която разширява кръгозора и която действително може да прониква в миналото. Всъщност най-добре би било, ако хората можеха да си признаят: Без Духовната наука те просто не могат да разберат нито Шилер, нито Гьоте." (Лекция от 24 Януари, Дорнах, в Събр. Съч. 188)
към текста >>
Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след
като
беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
И все пак той загатва: „...всъщност той имаше идея за бъдещия социален живот. Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни характеристики. Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния Цар Царя на мъдростта, Сребърния Цар Царя на външния, политически живот и Бронзовия Цар живо та в материалния свят, в стопанската област. В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики.
Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
(Лекция от 22 Ноември 1919, в Събр. Съч.197) 1920 Неофициалното откриване на недовършения Гьотеанум под мотото на връзката между Приказката, Мистерийните драми и троичния социален организъм. През есента на 1920 в недовършената сграда на Първия Гьотеанум се провежда първия антропософски курс в рамките на Висшата школа за Духовна наука. Според Рудолф Щайнер това е важен междинен етап от развитието на Антропософското Движение.
към текста >>
Вечерта на 25 Септември Рудолф Щайнер припомня на своите слушатели за събитията от есента на 1900 и особено за втората си лекция пред берлинските теософи, оповестена от него
като
„Гьотевото тайно откровение." „... и аз отново бих казал, че тази Приказка съдържа първичната зародишна клетка на нашето Антропософско Движение!
(Лекция от 22 Ноември 1919, в Събр. Съч.197) 1920 Неофициалното откриване на недовършения Гьотеанум под мотото на връзката между Приказката, Мистерийните драми и троичния социален организъм. През есента на 1920 в недовършената сграда на Първия Гьотеанум се провежда първия антропософски курс в рамките на Висшата школа за Духовна наука. Според Рудолф Щайнер това е важен междинен етап от развитието на Антропософското Движение.
Вечерта на 25 Септември Рудолф Щайнер припомня на своите слушатели за събитията от есента на 1900 и особено за втората си лекция пред берлинските теософи, оповестена от него като „Гьотевото тайно откровение." „... и аз отново бих казал, че тази Приказка съдържа първичната зародишна клетка на нашето Антропософско Движение!
Ето какво трябва да напомня, след като ние утре навлизаме в нов етап от нашето Движение [...] Да, навремето ние започнахме с Гьоте, а утре ще продължим нашия път с нещо изключително важно, тук е сградата, която получи името си също от Гьоте. Следователно, Вие виждате какво постоянство има в целия ход на нашето Движение." (Лекция от 25 Септември 1920, Дорнах, непубликувана) Няколко седмици по-късно Рудолф Щайнер отново се спира на връзката между Приказката, Мистерийните драми и троичното социално устройство: „В моята първа Мистерийна драма, общо взето, аз прокарах същия мотив [...], но така, както това съответствува за началото на 20 век, докато Гьоте пише своята Приказка в края на 18 век [...] Тези неща показват, че в троичното устройство на социалния организъм няма никакъв произвол..."
към текста >>
Ето какво трябва да напомня, след
като
ние утре навлизаме в нов етап от нашето Движение [...] Да, навремето ние започнахме с Гьоте, а утре ще продължим нашия път с нещо изключително важно, тук е сградата, която получи името си също от Гьоте.
1920 Неофициалното откриване на недовършения Гьотеанум под мотото на връзката между Приказката, Мистерийните драми и троичния социален организъм. През есента на 1920 в недовършената сграда на Първия Гьотеанум се провежда първия антропософски курс в рамките на Висшата школа за Духовна наука. Според Рудолф Щайнер това е важен междинен етап от развитието на Антропософското Движение. Вечерта на 25 Септември Рудолф Щайнер припомня на своите слушатели за събитията от есента на 1900 и особено за втората си лекция пред берлинските теософи, оповестена от него като „Гьотевото тайно откровение." „... и аз отново бих казал, че тази Приказка съдържа първичната зародишна клетка на нашето Антропософско Движение!
Ето какво трябва да напомня, след като ние утре навлизаме в нов етап от нашето Движение [...] Да, навремето ние започнахме с Гьоте, а утре ще продължим нашия път с нещо изключително важно, тук е сградата, която получи името си също от Гьоте.
Следователно, Вие виждате какво постоянство има в целия ход на нашето Движение." (Лекция от 25 Септември 1920, Дорнах, непубликувана) Няколко седмици по-късно Рудолф Щайнер отново се спира на връзката между Приказката, Мистерийните драми и троичното социално устройство: „В моята първа Мистерийна драма, общо взето, аз прокарах същия мотив [...], но така, както това съответствува за началото на 20 век, докато Гьоте пише своята Приказка в края на 18 век [...] Тези неща показват, че в троичното устройство на социалния организъм няма никакъв произвол..." (Лекция от 24 Октомври 1920, Дорнах, в Събр.
към текста >>
„В моята първа Мистерийна драма, общо взето, аз прокарах същия мотив [...], но така, както това съответствува за началото на 20 век, до
като
Гьоте пише своята Приказка в края на 18 век [...] Тези неща показват, че в троичното устройство на социалния организъм няма никакъв произвол..."
Вечерта на 25 Септември Рудолф Щайнер припомня на своите слушатели за събитията от есента на 1900 и особено за втората си лекция пред берлинските теософи, оповестена от него като „Гьотевото тайно откровение." „... и аз отново бих казал, че тази Приказка съдържа първичната зародишна клетка на нашето Антропософско Движение! Ето какво трябва да напомня, след като ние утре навлизаме в нов етап от нашето Движение [...] Да, навремето ние започнахме с Гьоте, а утре ще продължим нашия път с нещо изключително важно, тук е сградата, която получи името си също от Гьоте. Следователно, Вие виждате какво постоянство има в целия ход на нашето Движение." (Лекция от 25 Септември 1920, Дорнах, непубликувана) Няколко седмици по-късно Рудолф Щайнер отново се спира на връзката между Приказката, Мистерийните драми и троичното социално устройство:
„В моята първа Мистерийна драма, общо взето, аз прокарах същия мотив [...], но така, както това съответствува за началото на 20 век, докато Гьоте пише своята Приказка в края на 18 век [...] Тези неща показват, че в троичното устройство на социалния организъм няма никакъв произвол..."
(Лекция от 24 Октомври 1920, Дорнах, в Събр. Съч. 200) 1921 Изложба на цикъла от рисунки: Приказката Портата на посвещението. Художникът Херман Линде представя своя току що завършен цикъл от рисунки по мотиви на Гьотевата Приказка и на Щайнеровата драма
към текста >>
235- 240), Рудолф Щайнер отново се спира на величествените имагинации от Гьотевата Приказка,
като
в същото време дава още един отговор на въпроса: Какво представлява антропософията?
Обзор върху 40-годишните занимания с Гьотевата Приказка. В областта на духовно-научното изследване често пъти се налага продължително изчакване. Пример: Рудолф Щайнер е трябвало да изчака 4х7 години (1889-1896-1903-1910) за да извлече от Приказката съдържанието на първата Мистерийна драма. Космическият произход на Приказката. През последните седмици от лекторската си дейност и по-специално в „Езотерично разглеждане на кармическите връзки" (Събр. Съч.
235- 240), Рудолф Щайнер отново се спира на величествените имагинации от Гьотевата Приказка, като в същото време дава още един отговор на въпроса: Какво представлява антропософията?
„Нека да поставим въпроса: Какво представлява всъщност антропософията? Да, скъпи мои приятели, кога то се потопите във всички онези величествени имагинации, които съществуваха като един свръхсетивен култ през първата половина на 19 век, и ги облечете в човешки понятия, тогава Вие имате антропософията. За онзи духовен свят, разположен непосредствено над нас, от който човекът слезе долу на Земята, антропософията съществуваше още в първата половина на 19 век." (Лекция от 8 Юли 1924, Дорнах, в Събр. Съч. 237)
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, кога то се потопите във всички онези величествени имагинации, които съществуваха
като
един свръхсетивен култ през първата половина на 19 век, и ги облечете в човешки понятия, тогава Вие имате антропософията.
Пример: Рудолф Щайнер е трябвало да изчака 4х7 години (1889-1896-1903-1910) за да извлече от Приказката съдържанието на първата Мистерийна драма. Космическият произход на Приказката. През последните седмици от лекторската си дейност и по-специално в „Езотерично разглеждане на кармическите връзки" (Събр. Съч. 235- 240), Рудолф Щайнер отново се спира на величествените имагинации от Гьотевата Приказка, като в същото време дава още един отговор на въпроса: Какво представлява антропософията? „Нека да поставим въпроса: Какво представлява всъщност антропософията?
Да, скъпи мои приятели, кога то се потопите във всички онези величествени имагинации, които съществуваха като един свръхсетивен култ през първата половина на 19 век, и ги облечете в човешки понятия, тогава Вие имате антропософията.
За онзи духовен свят, разположен непосредствено над нас, от който човекът слезе долу на Земята, антропософията съществуваше още в първата половина на 19 век." (Лекция от 8 Юли 1924, Дорнах, в Събр. Съч. 237) 1925 Последни размисли върху Приказката.
към текста >>
[...] Защото те пораждат такива процеси, които се променят и заглъхват още със самото си възниква не, до
като
абстрактните понятия отразяват величини, които са малко или много постоянни.
Съч. 237) 1925 Последни размисли върху Приказката. 1 февруари 1925: В седмичното списание „Гьотеанум" излиза поредният откъс от автобиографията на Рудолф Щайнер, където четем: „От 80-те години на миналия век аз и досега съм под впечатлението от имагинациите, които се съдържат в тази Приказка [...] За Гьоте понятията бяха твърде бедни, за да изразят живота и борбата на душевните сили.
[...] Защото те пораждат такива процеси, които се променят и заглъхват още със самото си възниква не, докато абстрактните понятия отразяват величини, които са малко или много постоянни.
Гьоте добре знаеше всичко това; и на Шилеровото абстрактно познание, в своята Приказка той противопостави образното познание. Изживявайки този вид Гьотево творчество, човекът наистина попада в преддверието на езотеризма. („Моят жизнен път, XX Гл., Събр. Съч. 28) 30 Март 1925: Рудолф Щайнер умира в Дорнах.
към текста >>
19.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Този факт трябва да се разглежда
като
един вид опитност.
В разсъжденията на другите те виждат не друго, а най-съществената черта на своите собствени мисловни навици. За хората с практическо мислене днес е ясно, че в областта на обществения живот с подобни, привидно убедителни утопични идеи, не може да се постигне нищо. И все пак мнозина имат усещането, че например в областта на стопанския живот те са В състояние да направят нещо за другите хора, именно с помощта на такива идеи. Те трябва сами да се убедят, че усилията им са напразни. С това, което предлагат, хората не могат да постигнат абсолютно нищо.
Този факт трябва да се разглежда като един вид опитност.
Той ни насочва към една важна особеност на съвременния социален живот, а именно, че мисленето на тези, които отговарят например за икономиката, е неадекватно и чуждо на самия живот. Следователно, има ли надежда тежките катаклизми в обществения живот да бъдат овладени, ако към тях се пристъпва с неадекватно мислене? Подобен въпрос не може да бъде приятен. Защото с него идва и съмнението, че мисленето на тези, от които зависи много, може да бъде неадекватно и чуждо на живота. Но дори и без това съмнение, хората са твърде далеч от ясното и точно формулиране на социалния въпрос.
към текста >>
Доста хора смятат, че след
като
педагогиката се провежда под контрола на държавата, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството.
Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици. Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на обществото, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка. Предлаганата книга си поставя не особено приятната задача да покаже, че хаосът в нашия обществен живот се корени в подчинението на духовния живот пред държавата и икономиката. Тя трябва да покаже, че освобождаването на духовния живот от тази зависимост е част от разрешаването на социалния въпрос. Книгата посочва и други широко разпространени заблуждения.
Доста хора смятат, че след като педагогиката се провежда под контрола на държавата, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството.
И социалистически ориентираните мислители едва ли си представят друго, освен че обществото се стреми да служи на индивида според своите възможности. В тази област съвсем не е лесно да се приеме един възглед, който днес се налага Като безусловно необходим. А той се свежда до това, че за един по-късен етап от историческата еволюция на човечеството дадено твърдение, което по-рано е било вярно, може да се окаже напълно погрешно. За съвременното човечество беше необходимо да се отнемат възпитанието и свързаният с него официален духовен живот от онези кръгове, които го поддържаха през Средновековието, и да ги предоставят на държавата. Обаче по-нататъшното запазване на това съотношение представлява огромна социална грешка.
към текста >>
В тази област съвсем не е лесно да се приеме един възглед, който днес се налага
Като
безусловно необходим.
Предлаганата книга си поставя не особено приятната задача да покаже, че хаосът в нашия обществен живот се корени в подчинението на духовния живот пред държавата и икономиката. Тя трябва да покаже, че освобождаването на духовния живот от тази зависимост е част от разрешаването на социалния въпрос. Книгата посочва и други широко разпространени заблуждения. Доста хора смятат, че след като педагогиката се провежда под контрола на държавата, това се отразява благоприятно върху развитието на човечеството. И социалистически ориентираните мислители едва ли си представят друго, освен че обществото се стреми да служи на индивида според своите възможности.
В тази област съвсем не е лесно да се приеме един възглед, който днес се налага Като безусловно необходим.
А той се свежда до това, че за един по-късен етап от историческата еволюция на човечеството дадено твърдение, което по-рано е било вярно, може да се окаже напълно погрешно. За съвременното човечество беше необходимо да се отнемат възпитанието и свързаният с него официален духовен живот от онези кръгове, които го поддържаха през Средновековието, и да ги предоставят на държавата. Обаче по-нататъшното запазване на това съотношение представлява огромна социална грешка. В първата си част предлаганата книга разглежда тъкмо този момент. В рамките на държавата духовният живот е вече израснал до определена свобода и не може да се развива правилно в нея, ако не разполага с пълно самоуправление.
към текста >>
Възпитанието и образованието, от които духовният живот израства
Като
цяло, трябва да бъдат оставени в ръцете на тези, Които възпитават и обучават.
За съвременното човечество беше необходимо да се отнемат възпитанието и свързаният с него официален духовен живот от онези кръгове, които го поддържаха през Средновековието, и да ги предоставят на държавата. Обаче по-нататъшното запазване на това съотношение представлява огромна социална грешка. В първата си част предлаганата книга разглежда тъкмо този момент. В рамките на държавата духовният живот е вече израснал до определена свобода и не може да се развива правилно в нея, ако не разполага с пълно самоуправление. Благодарение на извоюваната еволюционна степен, духовният живот изисква да бъде една съвършено самостоятелна част от социалния организъм.
Възпитанието и образованието, от които духовният живот израства Като цяло, трябва да бъдат оставени в ръцете на тези, Които възпитават и обучават.
В тяхното управление не трябва да се намесват никакви фактори от страна на държавата и на икономиката. Всеки индивид, занимаващ се с преподавателска дейност, изразходва за нея толкова време и сили, които му позволяват да бъде решаващ авторитет в своята област. По този начин той ще бъде така ангажиран в управлението, Като че ли сам отговаря за възпитанието и обучението. Никой не може да дава предписания, без самият той да е живо свързан с процесите на възпитанието и преподаването. Никакъв парламент, никакви парламентарни комисии, никаква личност нямат право на глас, дори и някога да са участвували в тези процеси, ако в момента не се занимават пряко с възпитание и преподаване.
към текста >>
По този начин той ще бъде така ангажиран в управлението,
Като
че ли сам отговаря за възпитанието и обучението.
В рамките на държавата духовният живот е вече израснал до определена свобода и не може да се развива правилно в нея, ако не разполага с пълно самоуправление. Благодарение на извоюваната еволюционна степен, духовният живот изисква да бъде една съвършено самостоятелна част от социалния организъм. Възпитанието и образованието, от които духовният живот израства Като цяло, трябва да бъдат оставени в ръцете на тези, Които възпитават и обучават. В тяхното управление не трябва да се намесват никакви фактори от страна на държавата и на икономиката. Всеки индивид, занимаващ се с преподавателска дейност, изразходва за нея толкова време и сили, които му позволяват да бъде решаващ авторитет в своята област.
По този начин той ще бъде така ангажиран в управлението, Като че ли сам отговаря за възпитанието и обучението.
Никой не може да дава предписания, без самият той да е живо свързан с процесите на възпитанието и преподаването. Никакъв парламент, никакви парламентарни комисии, никаква личност нямат право на глас, дори и някога да са участвували в тези процеси, ако в момента не се занимават пряко с възпитание и преподаване. В управлението на тези процеси участвуват най-вече опитностите, които се раждат непосредствено от самите тях. Естествено, при подобни обстоятелства на преден план ще изпъкнат качества като усърдие, компетентност и професионализъм, и то в най-чистия им вид. Разбира се, веднага може да прозвучи възражението, че при подобен стил на управление в духовния живот далеч не всичко ще бъде съвършено.
към текста >>
Естествено, при подобни обстоятелства на преден план ще изпъкнат качества
като
усърдие, компетентност и професионализъм, и то в най-чистия им вид.
Всеки индивид, занимаващ се с преподавателска дейност, изразходва за нея толкова време и сили, които му позволяват да бъде решаващ авторитет в своята област. По този начин той ще бъде така ангажиран в управлението, Като че ли сам отговаря за възпитанието и обучението. Никой не може да дава предписания, без самият той да е живо свързан с процесите на възпитанието и преподаването. Никакъв парламент, никакви парламентарни комисии, никаква личност нямат право на глас, дори и някога да са участвували в тези процеси, ако в момента не се занимават пряко с възпитание и преподаване. В управлението на тези процеси участвуват най-вече опитностите, които се раждат непосредствено от самите тях.
Естествено, при подобни обстоятелства на преден план ще изпъкнат качества като усърдие, компетентност и професионализъм, и то в най-чистия им вид.
Разбира се, веднага може да прозвучи възражението, че при подобен стил на управление в духовния живот далеч не всичко ще бъде съвършено. Но в действителния живот целта съвсем не е тази. Стремежът към най-доброто винаги е налице. Обаче потенциалните способности, които са скрити в малкото дете ще бъдат действително приети и интегрирани в обществото, само ако тяхното формиране бъде поверено на човек, чиито критерии и принципи са духовно мотивирани. Колко далеч ще стигне едно дете в тази или онази посока, може да се прецени само според духовните критерии на едно свободно съсловие, на една свободна общност.
към текста >>
Ето защо е крайно антисоциално, когато
децата
се възпитават и образоват от хора, които са превърнати в „чужди на живота" поради това, че са принудени да получават принципите и указанията за своята работа от външни лица.
В този случай им се налагат директиви от външни, привидно „практични" личности. Антисоциалните напрежения възникват тъкмо поради обстоятелството, че в социалния живот попадат хора, чието възпитание е пропуснало да ги направи „социално чувствителни", социално ангажирани. А социално ангажирани индивиди може да изгради само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности. Никак няма да се справим със социалния въпрос, ако го разглеждаме отделно от проблемите на възпитанието и духовния живот. Антисоциални напрежения се създават не само при определени икономически ситуации, но и чрез това, че в рамките на тези ситуации хората се отнасят антисоциално помежду си.
Ето защо е крайно антисоциално, когато децата се възпитават и образоват от хора, които са превърнати в „чужди на живота" поради това, че са принудени да получават принципите и указанията за своята работа от външни лица.
Юридическите факултети се регламентират от държавата. Държавата изисква от тях преподаването на правни науки, чието съдържание тя реализира с оглед на своята конституция и на своите изпълнителни органи. Факултети, които се ръководят изцяло от един свободен духовен живот, ще извличат съдържанието на правните науки от самия него. А държавата просто ще изчаква онова, което свободният духовен живот може да и предложи. Тя ще бъде оплодена от живите идеи, които могат да възникнат единствено от източниците на такъв духовен живот.
към текста >>
Той е съставна част от цялата нова цивилизация и ще продължава да е актуален, до
като
тя съществува.
Въпроси от този род само потвърждават, че в замисъла на книгата няма нищо утопично. Ето защо в нея липсват готови практически постулати. Напротив, тя насърчава различните обществени групи да извлекат от своя съвместен живот определени социални стойности. Ако човек разглежда живота не според теоретични предразсъдъци, а според непосредствените си опитности, ще признае: само ако наистина съществува една свободна духовна общност, която обхваща живота, опирайки се на своите собствени принципи, само тогава свободният творец има изгледи да получи обективна оценка на своите постижения. „Социалният въпрос" съвсем не е нещо, което в съвременната епоха може да бъде разрешено от няколко души, или пък след парламентарни разисквания.
Той е съставна част от цялата нова цивилизация и ще продължава да е актуален, докато тя съществува.
Но за всеки отделен момент от еволюцията на човечеството той трябва да бъде решаван по нов начин. Защото напоследък човешкият живот навлезе в едно състояние, в което от социалните импулси задължително се пораждат антисоциални сили. Те трябва да бъдат непрекъснато овладявани. Както определено време след нахранването един организъм закономерно изпада в състояние на глад, така и социалният организъм след периоди на обществен ред изпада в хаос. Универсално лекарство за траен ред в обществените отношения не съществува, както не съществува и хранително средство, което да насища веднъж за винаги.
към текста >>
Както съвременната епоха издига автономията на духовния живот
като
един вид социален императив, същото се отнася и за принципа на кооперирания труд в областта на икономическия живот.
Те трябва да бъдат непрекъснато овладявани. Както определено време след нахранването един организъм закономерно изпада в състояние на глад, така и социалният организъм след периоди на обществен ред изпада в хаос. Универсално лекарство за траен ред в обществените отношения не съществува, както не съществува и хранително средство, което да насища веднъж за винаги. Но от друга страна, хората са в състояние да изградят такива общности, чието живо взаимодействие може да придаде на човешкото съществуване определено социален оттенък. Самоуправляващото се духовно звено на социалния организъм е точно такава общност.
Както съвременната епоха издига автономията на духовния живот като един вид социален императив, същото се отнася и за принципа на кооперирания труд в областта на икономическия живот.
В съвременния етап от човешката еволюция стопанският организъм включва стоково производство, стоков оборот и стоково потребление. Благодарение на тях се задоволяват човешките потребности. Всеки от хората, които участвуват по един или друг начин в стопанския живот, има своите тесни интереси. От какво действително се нуждае всеки, може да определи само той; а какво е длъжен да постигне, може да се прецени с оглед на жизнените условия в цялото общество. Това не винаги е било така, а и днес не е така навсякъде по Земята, но по същество този принцип е валиден в цивилизованите среди на човечеството.
към текста >>
До
като
в стопанските асоциации съвсем няма да става дума за „наемни работници", които непрекъснато и със силови средства ще изнудват работодателя за по-високо възнаграждение; там ще сме изправени пред едно пълно взаимодействие между духовно-мотивираните ръководители на производството, работници и потребители.
Различните интереси трябва да бъдат защитавани на договорна основа, така че стоките и благата ще циркулират в техните нормални стойности. Подобно обединяване по чисто стопански мотиви е нещо различно от например днешните синдикати. Те не произлизат от стопанския живот, а само се намесват в него. Те са изградени според онези принципи, които днес имат своя облик чрез манипулирането с държавните и политически гледни точки. В синдикатите се „парламентаризира" и далеч не икономическите показатели са в основата на техните преговори.
Докато в стопанските асоциации съвсем няма да става дума за „наемни работници", които непрекъснато и със силови средства ще изнудват работодателя за по-високо възнаграждение; там ще сме изправени пред едно пълно взаимодействие между духовно-мотивираните ръководители на производството, работници и потребители.
Регулирането на цените ще осигури съответствие между услуги и заплащане. Подобни процеси не могат да се ръководят по парламентарен път. За тях трябва да се погрижим по друг начин. Защото кой е длъжен да работи, след като безкрайно много хора прекарват времето си в напразни преговори, засягащи организацията на труда? Всякакъв род споразумения между един човек и друг, между една стопанска асоциация и друга, следва да се извършват в хода на самата работа.
към текста >>
Защото кой е длъжен да работи, след
като
безкрайно много хора прекарват времето си в напразни преговори, засягащи организацията на труда?
В синдикатите се „парламентаризира" и далеч не икономическите показатели са в основата на техните преговори. Докато в стопанските асоциации съвсем няма да става дума за „наемни работници", които непрекъснато и със силови средства ще изнудват работодателя за по-високо възнаграждение; там ще сме изправени пред едно пълно взаимодействие между духовно-мотивираните ръководители на производството, работници и потребители. Регулирането на цените ще осигури съответствие между услуги и заплащане. Подобни процеси не могат да се ръководят по парламентарен път. За тях трябва да се погрижим по друг начин.
Защото кой е длъжен да работи, след като безкрайно много хора прекарват времето си в напразни преговори, засягащи организацията на труда?
Всякакъв род споразумения между един човек и друг, между една стопанска асоциация и друга, следва да се извършват в хода на самата работа. Ето защо е необходимо да се обединят позициите на ангажираните в даден труд индивиди и тези на потребителите. В случая не става дума за нещо утопично, защото няма и следа от някакво разпореждане, което ни задължава да действуваме по един или друг начин. Тук само загатваме, как хората сами могат да организират живота си, ако искат да се трудят в общества, съответствуващи на техните разбирания и интереси. Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата.
към текста >>
А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън",
като
постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия.
В случая не става дума за нещо утопично, защото няма и следа от някакво разпореждане, което ни задължава да действуваме по един или друг начин. Тук само загатваме, как хората сами могат да организират живота си, ако искат да се трудят в общества, съответствуващи на техните разбирания и интереси. Естественият стремеж на хората да се обединяват в такива общества, е свързан от една страна със самата човешка природа, стига тя да не е ограничавана от вмешателството на държавата. От друга страна за това допринася и свободният духовен живот, защото той поражда импулси, които могат да се осъществят именно в условията на човешката общност. Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия.
А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия.
Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се гради върху принципа на свободното асоцииране. Този принцип свързва един човек с друг; а ритмично и планомерно развитие на цялото възниква чрез разумните основания на индивида. Тук са възможни следните въпроси: каква е ползата от едно асоцииране между безимотни и собственици? Не е ли по-добре, ако производството и потреблението като цяло се регулират „справедливо" от една външна инстанция? Обаче точно това регулиране парализира свободния съзидателен труд на човешкия индивид и лишава стопанския живот от всичко онова, което може да възникне единствено в условията на свободния труд.
към текста >>
Не е ли по-добре, ако производството и потреблението
като
цяло се регулират „справедливо" от една външна инстанция?
Ще добавим и това, че такива общности изградени според залегналите в тази книга принципи могат да възникнат във всеки момент; в себе си те не съдържат никаква утопия. А пречка за тяхното възникване е не друго, а обстоятелството, че съвременният човек „организира" стопанския живот „отвън", като постепенно „организационната" идея се превръща за него в пълна сугестия. Противоположният образ на този вид „организация", стремяща се да насочва производството „отвън", имаме в лицето на онази стопанска организация, която се гради върху принципа на свободното асоцииране. Този принцип свързва един човек с друг; а ритмично и планомерно развитие на цялото възниква чрез разумните основания на индивида. Тук са възможни следните въпроси: каква е ползата от едно асоцииране между безимотни и собственици?
Не е ли по-добре, ако производството и потреблението като цяло се регулират „справедливо" от една външна инстанция?
Обаче точно това регулиране парализира свободния съзидателен труд на човешкия индивид и лишава стопанския живот от всичко онова, което може да възникне единствено в условията на свободния труд. Нека бъде опитана поне веднъж въпреки всички предразсъдъци една асоциация между безимотни и собственици. Ако не се намесят други фактори, освен стопанските, тогава собствениците по необходимост ще трябва да „уравновесят" производителността на безимотните с определено заплащане. Днес тези проблеми се обсъждат не в зависимост от социалния опит, изработен в хода на човешката еволюция, а в зависимост от определени емоционални състояния. А те като подчинени на класови, а не на стопански интереси възникнаха поради усложненото положение на съвременния стопански живот, напълно лишен от адекватни икономически концепции.
към текста >>
А те
като
подчинени на класови, а не на стопански интереси възникнаха поради усложненото положение на съвременния стопански живот, напълно лишен от адекватни икономически концепции.
Не е ли по-добре, ако производството и потреблението като цяло се регулират „справедливо" от една външна инстанция? Обаче точно това регулиране парализира свободния съзидателен труд на човешкия индивид и лишава стопанския живот от всичко онова, което може да възникне единствено в условията на свободния труд. Нека бъде опитана поне веднъж въпреки всички предразсъдъци една асоциация между безимотни и собственици. Ако не се намесят други фактори, освен стопанските, тогава собствениците по необходимост ще трябва да „уравновесят" производителността на безимотните с определено заплащане. Днес тези проблеми се обсъждат не в зависимост от социалния опит, изработен в хода на човешката еволюция, а в зависимост от определени емоционални състояния.
А те като подчинени на класови, а не на стопански интереси възникнаха поради усложненото положение на съвременния стопански живот, напълно лишен от адекватни икономически концепции.
Истинската причина е в отсъствието на свободен духовен живот. Хората, ангажирани в едно или друго производство, са потънали в рутина. Силите, които формират стопанския напредък, остават невидими за тях. Те се трудят без да имат всеобхватен поглед върху цялостния човешки живот. Докато в стопанската асоциация всеки ще узнава от другите това, което е необходимо за него като участник в социалния организъм.
към текста >>
До
като
в стопанската асоциация всеки ще узнава от другите това, което е необходимо за него
като
участник в социалния организъм.
А те като подчинени на класови, а не на стопански интереси възникнаха поради усложненото положение на съвременния стопански живот, напълно лишен от адекватни икономически концепции. Истинската причина е в отсъствието на свободен духовен живот. Хората, ангажирани в едно или друго производство, са потънали в рутина. Силите, които формират стопанския напредък, остават невидими за тях. Те се трудят без да имат всеобхватен поглед върху цялостния човешки живот.
Докато в стопанската асоциация всеки ще узнава от другите това, което е необходимо за него като участник в социалния организъм.
Относно производствените възможности ще израсне нов вид стопански опит, понеже хората след като всеки е достатъчно компетентен в своята област ще стигнат до една взаимна и обща преценка за нещата. Както в свободния духовен живот действени са само силите, които са заложени в самия него, така и в асоциативно изградената стопанска система, ефективни са само чисто стопанските фактори. Всеки индивидуален импулс от стопански характер се проявява в резултат на съвместния ни живот с тези, с които сме икономически асоциирани. По този начин ще имаме такова участие в общия стопански живот, каквото отговаря на нашите възможности. Ще стане дума и за това, как ще бъдат интегрирани в стопанската система хората с ограничена работоспособност.
към текста >>
Относно производствените възможности ще израсне нов вид стопански опит, понеже хората след
като
всеки е достатъчно компетентен в своята област ще стигнат до една взаимна и обща преценка за нещата.
Истинската причина е в отсъствието на свободен духовен живот. Хората, ангажирани в едно или друго производство, са потънали в рутина. Силите, които формират стопанския напредък, остават невидими за тях. Те се трудят без да имат всеобхватен поглед върху цялостния човешки живот. Докато в стопанската асоциация всеки ще узнава от другите това, което е необходимо за него като участник в социалния организъм.
Относно производствените възможности ще израсне нов вид стопански опит, понеже хората след като всеки е достатъчно компетентен в своята област ще стигнат до една взаимна и обща преценка за нещата.
Както в свободния духовен живот действени са само силите, които са заложени в самия него, така и в асоциативно изградената стопанска система, ефективни са само чисто стопанските фактори. Всеки индивидуален импулс от стопански характер се проявява в резултат на съвместния ни живот с тези, с които сме икономически асоциирани. По този начин ще имаме такова участие в общия стопански живот, каквото отговаря на нашите възможности. Ще стане дума и за това, как ще бъдат интегрирани в стопанската система хората с ограничена работоспособност. Защитната функция на силните спрямо слабите е възможна само в рамките на една стопанска система, която се опира на своите собствени сили.
към текста >>
20.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Застъпваният тук възглед се противопоставя и смущава преценките на нещата относно всичко, което човешката воля осъществява
като
социални структури в хода на продължителен период от време.
Говорим ли за човешки труд, нещата опират до създаването на стопански стойности от страна на капитала и природните условия, и до това, което работникът осъзнава от своето социално положение. Но точна преценка за начина, по който човешкият труд трябва да се вложи в социалния организъм, без тези, които го упражняват да бъдат засегнати в своето човешко достойнство, е възможно само ако не изпускаме предвид отношението, което има човешкият труд към разгръщането на индивидуалните способности от една страна и към правното съзнание от друга. Днес с основание възниква въпросът, какво трябва да се направи най-напред, за да се справим с нарастващата тежест на социалните въпроси. И неотложните действия са неосъществими, ако не знаем какво отношение трябва да има това, което трябва да се извърши, спрямо основните принципи на здравия социален организъм. Но ако знаем това, в зависимост от мястото, на което сме поставени, или до което сме успели да се издигнем, ние ще сме в състояние да открием задачите, които се подразбират от самите факти.
Застъпваният тук възглед се противопоставя и смущава преценките на нещата относно всичко, което човешката воля осъществява като социални структури в хода на продължителен период от време.
Човек се вживява в тези импулси така, че от тях се пораждат възгледи за това, какво може да се извлече от тях, какво може да се промени. В своите мисли човек се ориентира към фактите, които вече трябва да господствуват над мислите. Обаче днес е необходимо не друго, а да видим, че преценка за фактите може да се постигне, само ако се обърнем към мисловните първообрази, лежащи в основата на всички социални събития. Ако липсват източниците, от които мисловните първообрази непрекъснато вливат сили в социалния организъм, тогава събитията приемат такава форма, че започват да подкопават живота, а не да го утвърждават. Обаче малко или много несъзнавано в инстинктивните пориви на хората продължават да /живеят тези мисловни първообрази, дори и когато съзнателните мисли поемат в грешна посока и създават или вече са създали обективни факти, подкопаващи живота.
към текста >>
В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват
като
резултат от мисловните първообрази на хората.
Обаче днес е необходимо не друго, а да видим, че преценка за фактите може да се постигне, само ако се обърнем към мисловните първообрази, лежащи в основата на всички социални събития. Ако липсват източниците, от които мисловните първообрази непрекъснато вливат сили в социалния организъм, тогава събитията приемат такава форма, че започват да подкопават живота, а не да го утвърждават. Обаче малко или много несъзнавано в инстинктивните пориви на хората продължават да /живеят тези мисловни първообрази, дори и когато съзнателните мисли поемат в грешна посока и създават или вече са създали обективни факти, подкопаващи живота. И точно тези мисловни първообрази, които възникват така хаотично пред жизнеподтискащия обективен свят, се проявяват явно или тайно под формата на всевъзможните революционни катаклизми на социалния организъм. Тези катаклизми няма да настъпват само тогава, когато социалният организъм е така изграден, че по всяко време да може да наблюдава не само къде изниква чрез първообразите известно отклонение в споменатите насоки и импулси, но и къде е налице възможността да им се противопоставя преди те да са станали неовладяеми.
В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват като резултат от мисловните първообрази на хората.
Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия. И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично". В живота и изискванията на пролетарските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм. Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно. Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство.
към текста >>
Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства
като
една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия.
Ако липсват източниците, от които мисловните първообрази непрекъснато вливат сили в социалния организъм, тогава събитията приемат такава форма, че започват да подкопават живота, а не да го утвърждават. Обаче малко или много несъзнавано в инстинктивните пориви на хората продължават да /живеят тези мисловни първообрази, дори и когато съзнателните мисли поемат в грешна посока и създават или вече са създали обективни факти, подкопаващи живота. И точно тези мисловни първообрази, които възникват така хаотично пред жизнеподтискащия обективен свят, се проявяват явно или тайно под формата на всевъзможните революционни катаклизми на социалния организъм. Тези катаклизми няма да настъпват само тогава, когато социалният организъм е така изграден, че по всяко време да може да наблюдава не само къде изниква чрез първообразите известно отклонение в споменатите насоки и импулси, но и къде е налице възможността да им се противопоставя преди те да са станали неовладяеми. В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват като резултат от мисловните първообрази на хората.
Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия.
И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично". В живота и изискванията на пролетарските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм. Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно. Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство. Един от основните въпроси, които съвременната критика поставя, е следният: по какъв начин може да се премахне социалното подтисничество, на което са подложени пролетарските маси от частния капитализъм.
към текста >>
И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота
като
нещо неясно и „непрактично".
Обаче малко или много несъзнавано в инстинктивните пориви на хората продължават да /живеят тези мисловни първообрази, дори и когато съзнателните мисли поемат в грешна посока и създават или вече са създали обективни факти, подкопаващи живота. И точно тези мисловни първообрази, които възникват така хаотично пред жизнеподтискащия обективен свят, се проявяват явно или тайно под формата на всевъзможните революционни катаклизми на социалния организъм. Тези катаклизми няма да настъпват само тогава, когато социалният организъм е така изграден, че по всяко време да може да наблюдава не само къде изниква чрез първообразите известно отклонение в споменатите насоки и импулси, но и къде е налице възможността да им се противопоставя преди те да са станали неовладяеми. В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват като резултат от мисловните първообрази на хората. Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия.
И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично".
В живота и изискванията на пролетарските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм. Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно. Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство. Един от основните въпроси, които съвременната критика поставя, е следният: по какъв начин може да се премахне социалното подтисничество, на което са подложени пролетарските маси от частния капитализъм. Собственикът на капитал или лицето, което го управлява, може да подчини физическия труд на други хора в служба на това, което е решил да произвежда.
към текста >>
Като
„практици", те се позовават на „несъвършената" човешка природа, която според тях те добре познават.
Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности. Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху реализацията на индивидуалните човешки способности. Дори перспективата за известно икономическо предимство не трябва да бъде определяща за разгръщането в случай, че то се осъществява чрез капитала на индивидуалните способности. Определени познавачи на капиталистическата система залагат твърде много на това предимство. Те смятат, че единствено стимулът от това предимство включва в действие индивидуалните човешки способности.
Като „практици", те се позовават на „несъвършената" човешка природа, която според тях те добре познават.
Впрочем, при днешния обществен порядък изгледът за известна икономическа печалба получи един многозначителен акцент. Обаче този факт ни най-малко е пречка за критичните състояния, които изживяваме днес. А тези състояния ускоряват възникването на съвсем други подтици за изява на индивидуалните човешки способности. Докато в условията на здравия духовен живот тези подтици следва да възпитават именно там, в духовната област и чак после да се реализират в рамките на едно истинско социално разбирателство. Черпейки сили от свободния духовен живот, възпитанието и училището ще въоръжат човека с такива импулси, благодарение на които пробуденото в него социално разбирателство ще осъществи порива на собствените му индивидуални способности.
към текста >>
До
като
в условията на здравия духовен живот тези подтици следва да възпитават именно там, в духовната област и чак после да се реализират в рамките на едно истинско социално разбирателство.
Те смятат, че единствено стимулът от това предимство включва в действие индивидуалните човешки способности. Като „практици", те се позовават на „несъвършената" човешка природа, която според тях те добре познават. Впрочем, при днешния обществен порядък изгледът за известна икономическа печалба получи един многозначителен акцент. Обаче този факт ни най-малко е пречка за критичните състояния, които изживяваме днес. А тези състояния ускоряват възникването на съвсем други подтици за изява на индивидуалните човешки способности.
Докато в условията на здравия духовен живот тези подтици следва да възпитават именно там, в духовната област и чак после да се реализират в рамките на едно истинско социално разбирателство.
Черпейки сили от свободния духовен живот, възпитанието и училището ще въоръжат човека с такива импулси, благодарение на които пробуденото в него социално разбирателство ще осъществи порива на собствените му индивидуални способности. Горното мнение не трябва да се превръща във фанатизъм. Разбира се, в областта на социалната воля, както и навсякъде, фанатизмът може да докара неописуеми бедствия. Обаче застъпваният тук възглед не се основава както може да се види от досегашното изложение на суеверното предположение, че „Духът" ще прави чудеса, след като онези, които смятат, че го познават, говорят колкото може повече за него; този възглед се корени в спокойното наблюдаване на съвместните и свободни човешки действия в духовната област. Чрез своята собствена същност това взаимодействие получава отчетлив социален отпечатък само тогава, когато то може да се развива действително свободно.
към текста >>
Обаче застъпваният тук възглед не се основава както може да се види от досегашното изложение на суеверното предположение, че „Духът" ще прави чудеса, след
като
онези, които смятат, че го познават, говорят колкото може повече за него; този възглед се корени в спокойното наблюдаване на съвместните и свободни човешки действия в духовната област.
А тези състояния ускоряват възникването на съвсем други подтици за изява на индивидуалните човешки способности. Докато в условията на здравия духовен живот тези подтици следва да възпитават именно там, в духовната област и чак после да се реализират в рамките на едно истинско социално разбирателство. Черпейки сили от свободния духовен живот, възпитанието и училището ще въоръжат човека с такива импулси, благодарение на които пробуденото в него социално разбирателство ще осъществи порива на собствените му индивидуални способности. Горното мнение не трябва да се превръща във фанатизъм. Разбира се, в областта на социалната воля, както и навсякъде, фанатизмът може да докара неописуеми бедствия.
Обаче застъпваният тук възглед не се основава както може да се види от досегашното изложение на суеверното предположение, че „Духът" ще прави чудеса, след като онези, които смятат, че го познават, говорят колкото може повече за него; този възглед се корени в спокойното наблюдаване на съвместните и свободни човешки действия в духовната област.
Чрез своята собствена същност това взаимодействие получава отчетлив социален отпечатък само тогава, когато то може да се развива действително свободно. Точно тогава лишеният от свобода духовен живот, точи социален отпечатък досега не е можел да се появи. Всред ръководните класи духовните сили бяха култивирани така, че техните постижения оставаха по един антисоциален начин само в рамките на определена част от човечеството. Това, което се извършваше там, проникваше до пролетарските сфери само по косвен път. Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него.
към текста >>
В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, до
като
„капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки.
Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него. Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие. Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата. Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала.
В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки.
След като е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично участие в социалния живот. От своя страна, предприемачът е длъжен редовно да свиква кратки работни срещи за обсъждане на производствените въпроси. Освен това той трябва да насърчава развитието на един общ кръг от представи, включващ както работодателя, така и работника. В този смисъл, един правилен подход ще породи у работника убеждението, че усилията на лицата, който управляват капитала са от полза и за социалния организъм, и за самия работник. В условията на взаимно разбиране и пълна прозрачност предприемачът ще превърне ръководството на своя бизнес в една безупречна система.
към текста >>
След
като
е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично участие в социалния живот.
Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие. Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата. Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала. В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки.
След като е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично участие в социалния живот.
От своя страна, предприемачът е длъжен редовно да свиква кратки работни срещи за обсъждане на производствените въпроси. Освен това той трябва да насърчава развитието на един общ кръг от представи, включващ както работодателя, така и работника. В този смисъл, един правилен подход ще породи у работника убеждението, че усилията на лицата, който управляват капитала са от полза и за социалния организъм, и за самия работник. В условията на взаимно разбиране и пълна прозрачност предприемачът ще превърне ръководството на своя бизнес в една безупречна система. Само човек, комуто липсва всякакъв усет за социално партньорство в рамките на една общност, опираща се на дълбоки и обединяващи изживявания, ще намери казаното за лишено от смисъл.
към текста >>
По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява
като
накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в сферата на икономическия живот.
Само човек, комуто липсва всякакъв усет за социално партньорство в рамките на една общност, опираща се на дълбоки и обединяващи изживявания, ще намери казаното за лишено от смисъл. Но всеки, който има този усет, неизбежно ще разбере, че когато базиращото се на капитала ръководство на икономическия живот има своите корени в областта на свободния духовен живот, стопанската производителност рязко нараства. Едва при наличието на тази предпоставка капиталът с неговите естествени тенденции към натрупване е в състояние да осигури покачване на производството и общ икономически растеж. Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез обществото. Техният стремеж обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на един свободно процъфтяващ духовен живот.
По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява като накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в сферата на икономическия живот.
Политизираните държавни структури непрекъснато се стремят да насочат в една или друга посока индивидуалните човешки способности, в резултат на което настъпва техния упадък; сега подобни процеси не могат да настъпят. В здравия социален организъм приходите от едно капиталовложение, съчетано с индивидуалните човешки способности, се пораждат какъвто е случаят с всяко духовно начинание от свободната инициатива на предприемача и от ясното разбиране за същността на нещата от страна на другите участници в производствения процес. Тук следва да се вземе в съображение и следното: Свободното мнение на предприемача трябва да е в съзвучие с оценката на прихода от неговото начинание според извършените разходи, подготовка и т.н. Неговите претенции ще изглеждат заслужени, само когато на постиженията му се погледне с пълно разбиране. Едва чрез социалните структури, възникващи в смисъла на подобен вид разсъждения, ще се изгради основата за действително свободни договорни отношения между работник и работодател.
към текста >>
Болестният процес е налице; ясно е, че трябва да му се противопоставим,
като
най-напред се научим да виждаме нещата по-добре.
При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот. Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област. Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи. Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери. Теориите за капитализма възникнаха в една епоха, когато той просто разболя социалния организъм.
Болестният процес е налице; ясно е, че трябва да му се противопоставим, като най-напред се научим да виждаме нещата по-добре.
Трябва да проумеем: причината за болестта е, че действуващите в капитала сили бяха погълнати от кръговрата на стопанския живот. Само онзи може да се включи енергично и адекватно в еволюционните сили на човечеството, който не се подава на илюзията, че едно ръководство на капитала, осъществявано от освободения духовен живот би се оказало някакъв „непрактичен идеализъм". Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот. Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система.
към текста >>
Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си представят Духа
като
максимално отдалечен от материалния свят.
Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация. В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си. Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност. В същото време не се забелязва, че в подобна общност назряват процеси, чиято вероятност да настъпят е обратно пропорционална на размерите на общността. Ако в нея индивидуалните човешки способности не се разбиват в смисъла на изложените вече доводи, обединяващият елемент в планирането на труда не може да доведе до оздравяване на социалния организъм.
Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си представят Духа като максимално отдалечен от материалния свят.
Мнозина ще намерят за твърде гротесков застъпения тук възглед, според който част от духовния живот може да се прояви в управлението на икономиката и капитала. Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители. За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене. Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот.
към текста >>
И точно от тези среди израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат
като
екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота.
Той остава без никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия към ежедневната действителност. Така обаче ежедневието приема един облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния" душевно-духовен свят. И сега отмъщението на реалния свят бликва по такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия. Колко много са днес хората, които водени от определени етично-религиозни принципи, погазват прекрасната воля за добронамерен съвместен живот със своите близки. Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да изградят у себе си никакви социални представи, насочени към практическата страна на живота.
И точно от тези среди израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат като екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота.
Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната война; хората трябва да стигнат до един духовен поглед върху живота. И ако ще изтъкваме подобни пътища на човека към Духа, непрекъснато ще се налага да цитираме онези личности, чийто начин на мислене беше така уважаван в миналото поради неговото изискано отношение към Духа. Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния практически живот, върху осигуряването на ежедневния хляб, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа. Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред силите на духовния живот. И за тази цел съвсем не е необходимо хората да се отдават на едни или други едностранчиви занимания с Духа.
към текста >>
Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван
като
„разпределение на труда".
Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива. Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм. В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности.
Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпределение на труда".
Тук ще стане дума още и за някои особености на нашето съвремие, както и за неизбежната му по-нататъшна еволюция. Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост. При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население? Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм.
към текста >>
Обикновено по този повод се изтъква, че
като
стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден.
При социалния организъм нещата не стоят така. Той е жив и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления. Поискаме ли да го облечем в привидно добри и здрави форми, в които той трябва да остане, ние подкопаваме неговите жизнени сили и условия. Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси.
Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден.
Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството. А за нея е характерно, че плодотворно разгръщане на индивидуалните способности чрез капитала не може да настъпи без свободното разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот.
към текста >>
До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след
като
вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане.
Както чрез двигателната координация човек е свързан със своите собствени крайници, така той е свързан и с това, което произвежда сам или в съдружие с другите. Ограничаването на свободното разпореждане със средствата за производство има същите последици за обществото, каквито има парализата на двигателната координация за ловкостта на крайниците. Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане. При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства.
До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане.
Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума. Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм.
към текста >>
Ако човек отправи своя поглед към обществото
като
към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума.
Ограничаването на свободното разпореждане със средствата за производство има същите последици за обществото, каквито има парализата на двигателната координация за ловкостта на крайниците. Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане. При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане.
Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума.
Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм. Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно.
към текста >>
Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен
като
се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна.
При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане. Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума. Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо.
Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна.
И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм. Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно. Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните средства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в средство за неоправдано насилие и деспотизъм. В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към обществения живот, макар и да виждаме крайните и резултати само в т.н.
към текста >>
В социалният организъм хората действуват
като
общност чрез правовата държава.
По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост. С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото. Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси. Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси. В троичният социален организъм подобно средство може да бъде намерено.
В социалният организъм хората действуват като общност чрез правовата държава.
Третирането на индивидуалните способности принадлежи към духовната организация на обществото. Необходимостта от троично разчленение се основава върху едно действително разбиране на социалния организъм, а не върху субективни мнения, теории, желания и т.н. Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства. Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността.
към текста >>
Доколкото и до
като
този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост.
Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност. Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм.
Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост.
Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед.
към текста >>
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството
като
цяло.
Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед.
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло.
В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>
Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва
като
резултат от активността на целия социален организъм.
Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата държава лихва за сумите, които са вложени за създаване на средства за производство. Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд. Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности.
Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм.
Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм. Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство. Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство. А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>
След
като
тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото.
Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата.
След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото.
Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности. Ако човек има усет за практическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия. Защото става дума за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота. Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса. Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот.
към текста >>
Единството трябва да възникне
като
последица.
От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери. От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят. Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното.
Единството трябва да възникне като последица.
Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат единство едва накрая. Цялата ни епоха е насочена срещу тази съответствуваща на реалния свят идея. Ето защо и цялата душевна същност на човека се съпротивляваше срещу налагания отвън „ред" и отдавна подготвяше днешната социална драма. Вторият предразсъдък идва от невъзможността да се вникне в принципната разлика, засягаща процесите в трите отделни сфери на социалния живот. Хората не виждат, че към всяка от трите сфери, човек има специфично отношение, което може да се разгърне само ако в реалния живот съществува почва, върху която обособено от другите две сфери то ще може да се изгражда така, че да взаимодействува и с посочените две сфери.
към текста >>
Посредствената стойност на тази теория е преодоляна, но
като
навик на мисленето, тя продължава опустошителния си ход из човешките глави.
Цялата ни епоха е насочена срещу тази съответствуваща на реалния свят идея. Ето защо и цялата душевна същност на човека се съпротивляваше срещу налагания отвън „ред" и отдавна подготвяше днешната социална драма. Вторият предразсъдък идва от невъзможността да се вникне в принципната разлика, засягаща процесите в трите отделни сфери на социалния живот. Хората не виждат, че към всяка от трите сфери, човек има специфично отношение, което може да се разгърне само ако в реалния живот съществува почва, върху която обособено от другите две сфери то ще може да се изгражда така, че да взаимодействува и с посочените две сфери. Физиократичната теория от миналото смяташе: Или хората създават ръководни правила за стопанския живот, които ограничават самостоятелното му развитие и тогава те са вредни, или пък законите действат в същото направление, в което и без друго протича стопанския живот и тогава те са излишни.
Посредствената стойност на тази теория е преодоляна, но като навик на мисленето, тя продължава опустошителния си ход из човешките глави.
Смята се, че когато една област от живота следва своите собствени закони, от нея трябва да произлезе всичко, което е необходимо за живота. Ако например стопанският живот е регулиран по такъв начин, че хората приемат ръководните правила за добри, би трябвало, следователно, от перфектно организирания стопански живот да произлязат изряден правов и духовен живот. Само че това е невъзможно. А да повярва, че е възможно, може само мислител, който е напълно чужд на действителността. В областта на икономиката не съществува нищо, чиято вътрешна природа да съдържа стимул за регулиране на междучовешките отношения.
към текста >>
Едва след
като
индивидуалните способности се отделят напълно от икономическия живот и израснат на своя собствена почва, пулсирайки го непрекъснато със сили, каквито той сам не може да породи, само тогава икономиката ще може да се развива по един благоприятен за човека начин.
И ако поискаме да извлечем тези отношения от икономическите стимули, това означава да призовем човека с неговия труд и неговите средства за производство в рамките на стопанския живот. Той неизбежно ще се превърне в едно зъбчато колело, включено в икономическия механизъм. Защото икономическият живот има тенденцията непрекъснато да движи в една посока, в която трябва да понася въздействия от съвсем неочаквани места. Не е вярно, че ако правните норми следват икономическото развитие, те са добри, а ако му противоречат, са вредни. Напротив, само ако икономическото развитие бъде непрекъснато повлиявано от правните норми, които засягат единствено човешката стойност на индивида, само тогава човек може да намери достойно място в икономическия живот.
Едва след като индивидуалните способности се отделят напълно от икономическия живот и израснат на своя собствена почва, пулсирайки го непрекъснато със сили, каквито той сам не може да породи, само тогава икономиката ще може да се развива по един благоприятен за човека начин.
Забележително е, че в съвсем повърхностния пласт на живота всички ясно виждат предимствата от разделянето на труда. И никой не вярва, че шивачът може да отглежда кравата си, за да пие мляко. Повърхностният поглед счита, че директивите и разпоредбите би трябвало да бъдат най-резултатния подход в социалния живот. Обстоятелството, че отвсякъде възникват възражения тъкмо срещу онзи социален ред и неговите принципи, които съответствуват на истинските съотношения в живота, е нещо естествено. Защото истинският живот винаги поражда противоречия.
към текста >>
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, до
като
тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди.
Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин. В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя.
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди.
Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
към текста >>
Децата
имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв.
Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност. Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм. Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения.
Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв.
Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм.
към текста >>
Както на
децата
се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните.
Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните.
Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите. Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм. Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото. Социален организъм, изграден според замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите средства за издръжката на онези индивиди, на които липсват способности.
към текста >>
Обаче това „по-малко" след
като
разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм.
Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност. Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните. Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите.
Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм.
Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото. Социален организъм, изграден според замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите средства за издръжката на онези индивиди, на които липсват способности. „Принадената стойност" ще служи не за неоправдания лукс на даден човек, а за осигуряването на социалния организъм с нови душевни и материални блага, както и за обгрижването на онези хора, които се раждат в този организъм, но не са в състояние да му служат. Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай. Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации.
към текста >>
Тогава например не държавата ще признава повече парите
като
законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации.
Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм. Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото. Социален организъм, изграден според замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите средства за издръжката на онези индивиди, на които липсват способности. „Принадената стойност" ще служи не за неоправдания лукс на даден човек, а за осигуряването на социалния организъм с нови душевни и материални блага, както и за обгрижването на онези хора, които се раждат в този организъм, но не са в състояние да му служат. Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации.
Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки.
към текста >>
В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват
като
духовна или държавническа дейност.
Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки.
В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност.
За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока. Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника. И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока. А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година. От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и държавата, са само отделни стокопроизводители.
към текста >>
Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят
като
резултат от живите взаимодействия в социалния организъм.
Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм. Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето. Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд.
Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм.
Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм. Със същата сигурност следва да се изнамери и конструкцията на един здрав мост, ако той се строи според точните закони на математиката и механиката. Естествено, може да се направи и близкото до ума възражение, че социалния живот не може да следва законите, по който се изгражда един мост. Но подобно възражение изобщо не може да хрумне на този, който е успял да разбере, че настоящата книга е замислена според живите, а не според математическите закони/. В здравия социален организъм парите действително ще бъдат само един критерий; защото зад всяка монета или банкнота ще има стоково покритие и единствено то ще насочва притежателя на парите към самите парични знаци.
към текста >>
Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото
като
права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата.
И за да няма пари, които не са включени в производствения цикъл, за да не се задържат парите от техните притежатели, които заобикалят намеренията на стопанските организации, възможно е периодично отпечатване на нови парични знаци. Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява. Парите се износват така, както се износват и стоките. Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува.
Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата.
Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси. Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него. Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм. Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд.
към текста >>
Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек
като
собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм.
Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин. Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си. Може да се работи само за другите и да оставиш другите да работят за себе си. Човек не може да работи за себе си така, както не може и да изяде сам себе си. Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност.
Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм.
Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма. Ако все пак някакъв егоизъм е налице под формата на класови привилегии или нещо подобно, рано или късно възникват сътресения в социалния организъм. Днес ние живеем точно в такъв период от време. Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда. Подобни хора могат да правят само своите лични избоди.
към текста >>
Логичната последователност на тези разсъждения се стреми просто да насочи човека
като
участник в социалния организъм към това, което закономерно следва от променящите се жизнени условия на този организъм.
Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда. Подобни хора могат да правят само своите лични избоди. А те са: В случая не може да се постигне абсолютно нищо! Социалното движение не води до никъде! Впрочем, ако не се съобразим с правилата на действителния свят, ние няма да прибавим нищо смислено и резултатно към това движение.
Логичната последователност на тези разсъждения се стреми просто да насочи човека като участник в социалния организъм към това, което закономерно следва от променящите се жизнени условия на този организъм.
Ако човек изгражда своите понятия само в хода на традиционното мислене, той несъмнено ще изпита страх, когато разбере, че отношенията между ръководителя и работника трябва да се отделят от стопанския организъм. Защото той вярва, че подобно отделяне по необходимост ще доведе до обезценяване на парите и до регрес в една твърде примитивна стопанска ситуация. (В своята книга „След потопа" д-р Ратенау изразява сходно мнение, което от негова гледна точка е напълно оправдано). Обаче тази опасност се предотвратява от троичното разделяне на социалния организъм. Един самостоятелен и изграден върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото.
към текста >>
Обаче тук то се описва не
като
абсолютно правилното мнение, то е просто смяната на разплащателните отношения и засяга общата инициатива на ръководителя и на работника във връзка с цялостното изграждане на социалния организъм.
Защото тази борба израства от включването на трудовото възнаграждение в икономическия кръговрат на стопанския организъм. Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма метаморфоза, както и старото понятие „собственост". Но чрез тази метаморфоза се изграждат много по-здрави и по-жизнеспособни връзки между хората. Само един лекомислен ум ще твърди, че с осъществяването на изложените тук идеи не се постига нищо друго, освен това, че заплащането на работното време се превръща в заплащане по разценка. Твърде възможно е до това заключение да стигаме поради едно необективно мнение.
Обаче тук то се описва не като абсолютно правилното мнение, то е просто смяната на разплащателните отношения и засяга общата инициатива на ръководителя и на работника във връзка с цялостното изграждане на социалния организъм.
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм. Сега този статус е съвсем различен от статуса, който възниква при едно икономическо господство на една класа върху друга. Така се решава и въпросът с изкореняването на класовата борба. Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност. И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието.
към текста >>
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда
като
„заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм.
Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма метаморфоза, както и старото понятие „собственост". Но чрез тази метаморфоза се изграждат много по-здрави и по-жизнеспособни връзки между хората. Само един лекомислен ум ще твърди, че с осъществяването на изложените тук идеи не се постига нищо друго, освен това, че заплащането на работното време се превръща в заплащане по разценка. Твърде възможно е до това заключение да стигаме поради едно необективно мнение. Обаче тук то се описва не като абсолютно правилното мнение, то е просто смяната на разплащателните отношения и засяга общата инициатива на ръководителя и на работника във връзка с цялостното изграждане на социалния организъм.
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм.
Сега този статус е съвсем различен от статуса, който възниква при едно икономическо господство на една класа върху друга. Така се решава и въпросът с изкореняването на класовата борба. Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност. И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието. Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие.
към текста >>
Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, до
като
това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие.
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм. Сега този статус е съвсем различен от статуса, който възниква при едно икономическо господство на една класа върху друга. Така се решава и въпросът с изкореняването на класовата борба. Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност. И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието.
Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие.
Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика. Ето защо за здравото социално мислене е просто фатално, когато пред него застават съвременни идеи, който що се отнася до необходимите социални процеси искат да „докажат" правотата си, както се „доказват" нещата в естествените науки. В социалния живот „доказателството" е в ръцете на този, който мирогледно съумее да възприеме не само това, което вече съществува, а и онова, което често пъти незабележимо е стаено в човешките импулси и напира към осъществяване.
към текста >>
21.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Родители, които поверяват
децата
си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение.
Превод: Григор Самуилов Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще. Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение.
Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение.
Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек. Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището. Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в децата чрез образование и обучение. Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота.
към текста >>
Децата
трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек.
Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот.
Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек.
Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището. Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в децата чрез образование и обучение. Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота. В днешно време такъв дух може прекалено лесно да възникне, защото хората са започнали да чувстват изцяло ролята за неотдавнашното разрушение на цивилизацията, която изигра нашата погълнатост в материалистичния начин на живот и мислене в последните две десетилетия. Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи.
към текста >>
Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в
децата
чрез образование и обучение.
Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек. Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището.
Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в децата чрез образование и обучение.
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота. В днешно време такъв дух може прекалено лесно да възникне, защото хората са започнали да чувстват изцяло ролята за неотдавнашното разрушение на цивилизацията, която изигра нашата погълнатост в материалистичния начин на живот и мислене в последните две десетилетия. Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи. Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля.
към текста >>
Следователно, това е едно от условията за разглеждане, когато се планира основаването на каквато и да е институция
като
Валдорфското училище.
Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена. Ако бъде използвана правилно, тя може да служи за събирането на хора около инициативи за социални начинания, изискващи нови основи. Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на практическо вникване в нещата.
Следователно, това е едно от условията за разглеждане, когато се планира основаването на каквато и да е институция като Валдорфското училище.
Идеализмът трябва да работи в духа на учебния план и методология на училището. Но трябва и да бъде идеализъм, който има силата да събужда у младите и растящи човешки същества силите и уменията, от които те ще имат нужда в по-късния си живот, за да имат пособията за работа в модерното общество и за да добиват за себе си адекватна прехрана. Педагогиката и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие единствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество. Прозорливи хора днес се обявяват за образование и обучение в посока не само култивирането на едностранчиво знание, но и на умения; образование не само в посока култивиране на интелектуални способности, но и на развиване на волята. Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата.
към текста >>
Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, до
като
не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата.
Следователно, това е едно от условията за разглеждане, когато се планира основаването на каквато и да е институция като Валдорфското училище. Идеализмът трябва да работи в духа на учебния план и методология на училището. Но трябва и да бъде идеализъм, който има силата да събужда у младите и растящи човешки същества силите и уменията, от които те ще имат нужда в по-късния си живот, за да имат пособията за работа в модерното общество и за да добиват за себе си адекватна прехрана. Педагогиката и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие единствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество. Прозорливи хора днес се обявяват за образование и обучение в посока не само култивирането на едностранчиво знание, но и на умения; образование не само в посока култивиране на интелектуални способности, но и на развиване на волята.
Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата.
Честа съвременна грешка в това отношение е не, че хората пренасищат младите умове с прекалено много концепции, а че видовете концепции, които се култивират, са изпразнени от всякаква животворна сила. Всеки, който вярва, че може да култивира волята, без да култивира концепции, които ѝ дават живот, страда от заблуда. Работа на съвременните учители е да разберат това ясно; но това ясно разбиране може единствено да изхожда от живо разбиране за цялото човешко същество. Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия. Разбира се, децата трябва да са достатъчно напреднали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти.
към текста >>
Разбира се,
децата
трябва да са достатъчно напреднали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти.
Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата. Честа съвременна грешка в това отношение е не, че хората пренасищат младите умове с прекалено много концепции, а че видовете концепции, които се култивират, са изпразнени от всякаква животворна сила. Всеки, който вярва, че може да култивира волята, без да култивира концепции, които ѝ дават живот, страда от заблуда. Работа на съвременните учители е да разберат това ясно; но това ясно разбиране може единствено да изхожда от живо разбиране за цялото човешко същество. Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия.
Разбира се, децата трябва да са достатъчно напреднали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти.
В тази рамка обаче педагогическите идеали и учебен план ще добият форма, която възниква от знанието за човешкото същество и реалния живот. Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации. От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили. От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя. Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него.
към текста >>
Децата
са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации.
Всеки, който вярва, че може да култивира волята, без да култивира концепции, които ѝ дават живот, страда от заблуда. Работа на съвременните учители е да разберат това ясно; но това ясно разбиране може единствено да изхожда от живо разбиране за цялото човешко същество. Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия. Разбира се, децата трябва да са достатъчно напреднали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти. В тази рамка обаче педагогическите идеали и учебен план ще добият форма, която възниква от знанието за човешкото същество и реалния живот.
Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации.
От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили. От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя. Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него. Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет. Модерният светоглед, базиран на природния закон, не подхожда към тези факти на човешкото развитие в пълно съзнание.
към текста >>
Не толкова външно маркирано
като
трансформацията на душата, която се случва през 6-тата или 7-мата година, но не и по-малко важно за изкуството на образование, е промяната, която проницателният поглед на науката за човешкото същество показва, че се случва около края на 9-тата година.
Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
Не толкова външно маркирано като трансформацията на душата, която се случва през 6-тата или 7-мата година, но не и по-малко важно за изкуството на образование, е промяната, която проницателният поглед на науката за човешкото същество показва, че се случва около края на 9-тата година.
В този период чувството за Себе придобива форма, която събужда в детето връзка към природата и света около него по такъв начин, че на детето вече може да се говори повече за връзките между самите обекти и процеси — докато преди то е имало интерес почти изцяло само за обектите и процесите във връзка с човека. Факти от този вид в развитието на човека трябва да бъдат по-внимателно следени от учителя. Защото, ако въведем в детския свят от концепции и чувства каквото съвпада точно в този период от живота с посоката, поета от неговите собствени развиващи се сили — така даваме жизненост на растежа на цялостната личност и това остава извор на сила през целия живот. Ако в някакъв период от живота се работи против зародиша на тези развиващи се сили, така се отслабва индивидът. Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план.
към текста >>
В този период чувството за Себе придобива форма, която събужда в детето връзка към природата и света около него по такъв начин, че на детето вече може да се говори повече за връзките между самите обекти и процеси — до
като
преди то е имало интерес почти изцяло само за обектите и процесите във връзка с човека.
Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си. Не толкова външно маркирано като трансформацията на душата, която се случва през 6-тата или 7-мата година, но не и по-малко важно за изкуството на образование, е промяната, която проницателният поглед на науката за човешкото същество показва, че се случва около края на 9-тата година.
В този период чувството за Себе придобива форма, която събужда в детето връзка към природата и света около него по такъв начин, че на детето вече може да се говори повече за връзките между самите обекти и процеси — докато преди то е имало интерес почти изцяло само за обектите и процесите във връзка с човека.
Факти от този вид в развитието на човека трябва да бъдат по-внимателно следени от учителя. Защото, ако въведем в детския свят от концепции и чувства каквото съвпада точно в този период от живота с посоката, поета от неговите собствени развиващи се сили — така даваме жизненост на растежа на цялостната личност и това остава извор на сила през целия живот. Ако в някакъв период от живота се работи против зародиша на тези развиващи се сили, така се отслабва индивидът. Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план. Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни предмети в следващи периоди.
към текста >>
Така до
като
първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен.
Защото, ако въведем в детския свят от концепции и чувства каквото съвпада точно в този период от живота с посоката, поета от неговите собствени развиващи се сили — така даваме жизненост на растежа на цялостната личност и това остава извор на сила през целия живот. Ако в някакъв период от живота се работи против зародиша на тези развиващи се сили, така се отслабва индивидът. Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план. Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни предмети в следващи периоди. До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията.
Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен.
Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно. Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването. Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката. Започвайки с дейност, която по силата на артистичността си извиква цялостно човешкото същество, трябва да се развие писането, което клони към интелектуалното.
към текста >>
Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; до
като
ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно.
Ако в някакъв период от живота се работи против зародиша на тези развиващи се сили, така се отслабва индивидът. Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план. Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни предмети в следващи периоди. До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията. Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен.
Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно.
Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването. Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката. Започвайки с дейност, която по силата на артистичността си извиква цялостно човешкото същество, трябва да се развие писането, което клони към интелектуалното. И трябва да се остави четенето, което концентрира силно вниманието в сферата на интелектуалното, да възникне от писането.
към текста >>
Ще бъдат развити дейни игри и гимнастика
като
израз на чувства, извикани от самата природа на музиката и рецитирането.
Започвайки с дейност, която по силата на артистичността си извиква цялостно човешкото същество, трябва да се развие писането, което клони към интелектуалното. И трябва да се остави четенето, което концентрира силно вниманието в сферата на интелектуалното, да възникне от писането. Когато хората осъзнаят колко много може да се спечели за интелекта от това ранно артистично образование на детето, те ще са склонни да позволят на изкуството да заеме достойното си място в основното училищно образование. Изкуството на музиката, рисуването и моделирането ще получи достойно място в програмата на обучение. Този артистичен елемент и физическите упражнения ще бъдат въведени в удачна комбинация.
Ще бъдат развити дейни игри и гимнастика като израз на чувства, извикани от самата природа на музиката и рецитирането.
Евритмичното движение — движение с мисъл — ще замени тези движения, основани само на анатомията и физиологията на физическото тяло. Хората ще открият колко голяма сила се спотайва в артистичния начин на обучение за развитието на волята и чувствата. Въпреки това, да учиш или обучаваш по такъв начин и да постигаш ценни резултати, може да бъде постигнато само от учители, които имат достатъчно силна проницателност за човешкото същество, за да разбират ясно връзката между методи, които те използват и свързаните с растежа сили, които проявяват себе си в периодите на живота. Истинският учител, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория като наука за управляване на децата, но е човек, в който педагогът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа. От главно значение за култивирането на жизнен усет у детето е то да развие отношението си към света по такъв начин, по който то се развива, когато сме склонни към фантазия.
към текста >>
Истинският учител, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория
като
наука за управляване на
децата
, но е човек, в който педагогът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа.
Този артистичен елемент и физическите упражнения ще бъдат въведени в удачна комбинация. Ще бъдат развити дейни игри и гимнастика като израз на чувства, извикани от самата природа на музиката и рецитирането. Евритмичното движение — движение с мисъл — ще замени тези движения, основани само на анатомията и физиологията на физическото тяло. Хората ще открият колко голяма сила се спотайва в артистичния начин на обучение за развитието на волята и чувствата. Въпреки това, да учиш или обучаваш по такъв начин и да постигаш ценни резултати, може да бъде постигнато само от учители, които имат достатъчно силна проницателност за човешкото същество, за да разбират ясно връзката между методи, които те използват и свързаните с растежа сили, които проявяват себе си в периодите на живота.
Истинският учител, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория като наука за управляване на децата, но е човек, в който педагогът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа.
От главно значение за култивирането на жизнен усет у детето е то да развие отношението си към света по такъв начин, по който то се развива, когато сме склонни към фантазия. Ако самият образовател не е фантаст, тогава детето не е в опасност да стане фантаст, щом учителят извиква във въображението сферите на растенията и животните, или на небето и звездите в душата на детето по приказен начин. Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение. Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота. Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката.
към текста >>
Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава
като
упражнения по запаметяване.
Ако самият образовател не е фантаст, тогава детето не е в опасност да стане фантаст, щом учителят извиква във въображението сферите на растенията и животните, или на небето и звездите в душата на детето по приказен начин. Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение. Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота. Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване.
Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
Можем да изпаднем в същата грешка, като се опитваме твърде загрижени да накараме детето да разбере всичко, което му се казва. Волята, която провокира това, е несъмнено добра, но не отчита коректно какво значение има това, когато по-късно в живота съживяваме в нашата душа нещо, което сме придобили просто чрез запаметяване като по-млади, а сега откриваме в зрелите си години, че сме стигнали момент да разберем същото самостоятелно. Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя. Ако учителят занимае цялото си същество с преподаването, тогава той може безопасно да внесе спрямо детето неща, за които пълното разбиране ще дойде чрез радостно спомняне в по-късен етап на живота. Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне.
към текста >>
Можем да изпаднем в същата грешка,
като
се опитваме твърде загрижени да накараме детето да разбере всичко, което му се казва.
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение. Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота. Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване. Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
Можем да изпаднем в същата грешка, като се опитваме твърде загрижени да накараме детето да разбере всичко, което му се казва.
Волята, която провокира това, е несъмнено добра, но не отчита коректно какво значение има това, когато по-късно в живота съживяваме в нашата душа нещо, което сме придобили просто чрез запаметяване като по-млади, а сега откриваме в зрелите си години, че сме стигнали момент да разберем същото самостоятелно. Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя. Ако учителят занимае цялото си същество с преподаването, тогава той може безопасно да внесе спрямо детето неща, за които пълното разбиране ще дойде чрез радостно спомняне в по-късен етап на живота. Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне. Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота.
към текста >>
Волята, която провокира това, е несъмнено добра, но не отчита коректно какво значение има това, когато по-късно в живота съживяваме в нашата душа нещо, което сме придобили просто чрез запаметяване
като
по-млади, а сега откриваме в зрелите си години, че сме стигнали момент да разберем същото самостоятелно.
Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота. Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване. Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване. Можем да изпаднем в същата грешка, като се опитваме твърде загрижени да накараме детето да разбере всичко, което му се казва.
Волята, която провокира това, е несъмнено добра, но не отчита коректно какво значение има това, когато по-късно в живота съживяваме в нашата душа нещо, което сме придобили просто чрез запаметяване като по-млади, а сега откриваме в зрелите си години, че сме стигнали момент да разберем същото самостоятелно.
Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя. Ако учителят занимае цялото си същество с преподаването, тогава той може безопасно да внесе спрямо детето неща, за които пълното разбиране ще дойде чрез радостно спомняне в по-късен етап на живота. Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне. Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота. По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето.
към текста >>
Баналността може да е предвидена
като
реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството.
Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя. Ако учителят занимае цялото си същество с преподаването, тогава той може безопасно да внесе спрямо детето неща, за които пълното разбиране ще дойде чрез радостно спомняне в по-късен етап на живота. Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне. Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота. По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето.
Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството.
Запаленият огън вътре в детето от живия огън на учителя по въпроси, които по някакъв начин са отвъд разбирането на детето, остава активна и пробуждаща сила през живота на детето. Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа. В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество. Около 12-тата година настъпва нова повратна точка в развитието на детето. То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н.
към текста >>
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство
като
обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота. По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето. Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството. Запаленият огън вътре в детето от живия огън на учителя по въпроси, които по някакъв начин са отвъд разбирането на детето, остава активна и пробуждаща сила през живота на детето. Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
Около 12-тата година настъпва нова повратна точка в развитието на детето. То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н. Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота. Казаното тук по отношение на определени части от учебния план може да се отнесе и към всичко, което трябва да се преподава на ученика до 15-тата му година. Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество.
към текста >>
То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество:
като
минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н.
Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството. Запаленият огън вътре в детето от живия огън на учителя по въпроси, които по някакъв начин са отвъд разбирането на детето, остава активна и пробуждаща сила през живота на детето. Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа. В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество. Около 12-тата година настъпва нова повратна точка в развитието на детето.
То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н.
Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота. Казаното тук по отношение на определени части от учебния план може да се отнесе и към всичко, което трябва да се преподава на ученика до 15-тата му година. Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество. Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот.
към текста >>
22.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Тъй
като
стремежът ми винаги е бил да формулирам и подреждам всичко, което имам да кажа и което вярвам, че трябва да направя така, както го изискват нещата, а не изхождайки от лични съображения.
Преживявания през детството На откритите обсъждания на основаната от мен антропософия от известно време започнаха да се промъкват съждения относно моя живот. От казаното в тази насока се правеха изводи за причината за трансформациите, които някои хора смятаха, че са открили в процеса на духовното ми развитие. В отговор на това някои приятели изразиха мнението, че би било добре сам да напиша нещо за собствения си жизнен път. Трябва да призная, че по принцип нямам особена склонност към това.
Тъй като стремежът ми винаги е бил да формулирам и подреждам всичко, което имам да кажа и което вярвам, че трябва да направя така, както го изискват нещата, а не изхождайки от лични съображения.
Наистина винаги съм бил на мнение, че личният елемент придава най-ценните окраски в много области на човешката дейност. Струва ми се обаче, че този личен елемент трябва да се проявява единствено чрез начина, по който човек говори и постъпва, а не чрез съзнателен поглед върху собствената му личност. Каквото и да излезе от един такъв поглед, то е нещо, което човек трябва да уреди със самия себе си. И така можах да се реша да напиша следващото повествование единствено защото съм длъжен чрез обективно описание да изложа в правилна светлина някои неправилни преценки относно връзката на моя живот с развиваната от мен антропософия и понеже ми се струва обосновано настояването на някои приятелски настроени към мен хора да предприема нещо по отношение на тези погрешни съждения. Родината на моите родители е Долна Австрия.
към текста >>
Тогава напуснал ловджийската служба и постъпил на работа
като
телеграфист в австрийските Южни железници.
Той винаги си спомняше с голяма любов за този период от живота си. Обичаше да разказва как е изпълнявал службата си в манастира и как са му преподавали монасите. По-късно станал ловец на служба при граф Хойос. Тази фамилия е притежавала поземлен имот в Хорн. Там баща ми се запознал с майка ми.
Тогава напуснал ловджийската служба и постъпил на работа като телеграфист в австрийските Южни железници.
Първоначално бил назначен на една малка ж.п. гара в Южна Щирия. После го изпратили в село Кралевец на унгарско-хърватската граница. По това време се оженил за майка ми. Моминското ѝ име е Блие.
към текста >>
Тъй
като
не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на домакински задължения.
Когато бях още момче, понякога трябваше да работи три дни и нощи поред. След което беше свободен за двадесет и четири часа. Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота. Той много обичаше да следи какво става в политиката. Вземаше най-живо участие в политически спорове.
Тъй като не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на домакински задължения.
Дните ѝ се запълваха от изпълнената с любов грижа за децата ѝ и малкото стопанство. Когато бях на година и половина, преместиха баща ми в Мьодлинг, близо до Виена. Родителите ми останаха там половин година. След това на баща ми бе поверено ръководството на малката гара на Южните железници Потшах в Долна Австрия, близо до границата с Щирия. Там прекарах времето между втората и осмата си година.
към текста >>
Дните ѝ се запълваха от изпълнената с любов грижа за
децата
ѝ и малкото стопанство.
След което беше свободен за двадесет и четири часа. Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота. Той много обичаше да следи какво става в политиката. Вземаше най-живо участие в политически спорове. Тъй като не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на домакински задължения.
Дните ѝ се запълваха от изпълнената с любов грижа за децата ѝ и малкото стопанство.
Когато бях на година и половина, преместиха баща ми в Мьодлинг, близо до Виена. Родителите ми останаха там половин година. След това на баща ми бе поверено ръководството на малката гара на Южните железници Потшах в Долна Австрия, близо до границата с Щирия. Там прекарах времето между втората и осмата си година. Детството ми е свързано с прекрасен пейзаж.
към текста >>
Той представляваше типа на либералния
като
лически свещеник, толерантен и приветлив.
И знам как тези интереси непрекъснато се стремяха да приглушат в детската ми душа идващото от сърцето влечение към пленителната и същевременно величествена природа, в чиито далнини всеки път изчезваха подчинените на механиката влакове. Във всичко това роля имаше влиянието на една много оригинална личност, тази на свещеника на Св. Валентин, градче, до което от Потшах можеше да се стигне за четиридесет и пет минути пеша. Този свещеник обичаше да посещава дома на родителите ми. Разхождаше се почти ежедневно до нас и винаги се отбиваше вкъщи за дълго време.
Той представляваше типа на либералния католически свещеник, толерантен и приветлив.
Як широкоплещест мъж. Беше остроумен, на драго сърце разказваше забавни истории и обичаше хората около него да се смеят. И те продължаваха да се смеят на казаното от него, когато вече отдавна си беше заминал. Той беше човек на практичния живот и обичаше да дава полезни житейски съвети. Един такъв съвет даде отражение за дълго време в моето семейство.
към текста >>
– Нима не знаете, че цветовете на акацията могат да се пекат
като
бъза и са много по-вкусни, тъй
като
ароматът им е много по-фин?
“ И мигновено се метна на едно от дърветата и набра голямо количество от тях. След което разпъна голямата си червена носна кърпа, подсмръкна страстно, внимателно уви плячката и сложи „вързопа“ под мишница. После каза: „Блазе ви, че имате толкова много акации.“ Баща ми се учуди и отвърна: „Та за какво биха могли да ни послужат? “ „Какво-о-о? – възкликна свещеникът.
– Нима не знаете, че цветовете на акацията могат да се пекат като бъза и са много по-вкусни, тъй като ароматът им е много по-фин?
“ Оттогава често при случай на семейната трапеза имахме печени акациеви цветове. В Потшах на родителите ми се родиха още дъщеря и син. По-нататъшно увеличаване на семейството нямаше. Като съвсем малко дете имах една характерна особеност. От времето, когато вече можех да се храня сам, всички трябваше много да внимават какво правя.
към текста >>
Като
съвсем малко дете имах една характерна особеност.
– възкликна свещеникът. – Нима не знаете, че цветовете на акацията могат да се пекат като бъза и са много по-вкусни, тъй като ароматът им е много по-фин? “ Оттогава често при случай на семейната трапеза имахме печени акациеви цветове. В Потшах на родителите ми се родиха още дъщеря и син. По-нататъшно увеличаване на семейството нямаше.
Като съвсем малко дете имах една характерна особеност.
От времето, когато вече можех да се храня сам, всички трябваше много да внимават какво правя. Защото си бях създал убеждението, че една супена чиния или една чаша за чай е предназначена само за еднократна употреба. Така че, кога то не ме наблюдаваха, след всяко хранене хвърлях чинията или чашата под масата и те се чупеха на парчета. След това, щом майка ми се приближеше, я посрещах с възклицанието: „Мамо, готов съм!
към текста >>
Така че сега с часове стоях при него в канцеларията му и трябваше да пиша и чета, до
като
той междувременно изпълняваше служебните си задължения.
Обвини мен. Аз избягах. Баща ми побесня, когато се прибрах и му разказах за случилото се. И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище! “ Оттогава баща ми сам започна да ме учи.
Така че сега с часове стоях при него в канцеларията му и трябваше да пиша и чета, докато той междувременно изпълняваше служебните си задължения.
При него също не можах да изпитам истински интерес към учебните занимания. Защото ме интересуваше това, което баща ми пише. Исках да подражавам на нещата, които прави. По този начин научих доста неща. Що се отнася до това, на което той ме учеше, не можех да открия връзката между него и моето образование.
към текста >>
Той обаче беше добродушен и ме наказваше само
като
често ме наричаше непоправим „калпазанин“.
След това можех да посипя написаното с праха, който баща ми използваше. После ме омагьосваше въпросът с каква скорост прахът изсушава мастилото и каква смес се получава между тях. Отново и отново опипвах буквите с пръсти, за да проверя кои са вече изсъхнали и кои още не са. Любопитството ми към това беше много голямо и по този начин твърде рано научих азбуката. Така упражненията ми по писане приеха форма, която никак не се харесваше на баща ми.
Той обаче беше добродушен и ме наказваше само като често ме наричаше непоправим „калпазанин“.
Но това не беше единственото, което се разви у мен чрез писането. Повече от формите на буквите ме интересуваше тази на перото за писане. Когато вземах ножа за хартия на баща ми, можех да го вкарам в процепа на перото и така да направя физическо изследване на еластичността на материала, от който беше направено перото. След това отново го сгъвах в правилната му форма, но краснописът ми много страдаше от този процес. Това беше и времето, когато със склонността си към разбиране на природните явления бях поставен между вникването в дадена зависимост и „границите на познанието“.
към текста >>
Но все пак стояха
като
фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми.
Тази граница образува река Лайта. Ж.п. гарата, която трябваше да обслужва баща ми сега, се намираше в края на селото. До граничната река се стигаше за половин час пеша. След още половин час човек можеше да бъде вече във Винер Нойщат. Алпите, които в Потшах виждах съвсем отблизо, сега едва се открояваха в далечината.
Но все пак стояха като фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми.
Масивни възвишения с красиво залесяване ограничаваха едната гледка. Другата се простираше към Унгария над равнина, покрита с ниви и гори. От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час. На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия. Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам.
към текста >>
Да, тези въпроси за всевъзможни неща
като
дете ме правеха истински самотен.
Все още си спомням колко щях да се радвам, ако ме бяха заговорили. Но те никога не го правеха. И така от срещата ми с тях винаги ми оставаше неопределено, но тържествено впечатление, което винаги ме преследваше дълго време. Беше през деветата ми година, когато у мен здраво се загнезди идеята, че сигурно във връзка със задачите на тези монаси съществуват важни неща, които трябва да разбера. И тук отново бях изпълнен с много въпроси, които трябваше да нося у себе си без отговор.
Да, тези въпроси за всевъзможни неща като дете ме правеха истински самотен.
В предпланинската част на Алпите се виждаха два замъка: Питен и Фросдорф. В последния по онова време живееше граф Шамбор, който в началото на седемдесетте години искаше да стане крал на Франция като Анри Пети. Много дълбоки бяха впечатленията, които получих в периода от живота ми, свързан със замъка Фросдорф. Графът със своята свита често отпътуваше от ж.п. гара Нойдьорфл.
към текста >>
В последния по онова време живееше граф Шамбор, който в началото на седемдесетте години искаше да стане крал на Франция
като
Анри Пети.
И така от срещата ми с тях винаги ми оставаше неопределено, но тържествено впечатление, което винаги ме преследваше дълго време. Беше през деветата ми година, когато у мен здраво се загнезди идеята, че сигурно във връзка със задачите на тези монаси съществуват важни неща, които трябва да разбера. И тук отново бях изпълнен с много въпроси, които трябваше да нося у себе си без отговор. Да, тези въпроси за всевъзможни неща като дете ме правеха истински самотен. В предпланинската част на Алпите се виждаха два замъка: Питен и Фросдорф.
В последния по онова време живееше граф Шамбор, който в началото на седемдесетте години искаше да стане крал на Франция като Анри Пети.
Много дълбоки бяха впечатленията, които получих в периода от живота ми, свързан със замъка Фросдорф. Графът със своята свита често отпътуваше от ж.п. гара Нойдьорфл. Всичко в този човек привличаше моето внимание. Особено силно впечатление ми правеше един от мъжете от графската свита.
към текста >>
До
като
момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха буквите „и“ и „у“.
На този помощник-учител съм много задължен. Не че се облагодетелствах кой знае колко от уроците му в училище. И при тях не беше много по-различно, отколкото в Потшах. Веднага след преселването ни в Нойдьорфл бях изпратен в тамошното училище. То се състоеше от една класна стая, в която се преподаваше на момчета и момичета в пет класа.
Докато момчетата, които седяха на моя ред чинове, трябваше да преписват историята на крал Арпад, най-малките седяха на една маса, върху която с тебешир пишеха буквите „и“ и „у“.
Беше чисто и просто невъзможно да се прави нещо друго освен да оставиш душата си да се рее в глуповат унес и да преписваш почти механично с ръка. Целия час помощник-учителят трябваше да се справя почти сам. „Учителят“ се появяваше в училище изключително рядко. Той беше същевременно и селски нотариус и се говореше, че на тази служба имал толкова много работа, че не можел да води и учебните занятия. И въпреки всичко се научих да чета добре сравнител но рано.
към текста >>
В мислите си не можех да видя нещо
като
образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена.
Знам, че за първи път срещнах щастието благодарение на геометрията. В отношението си към геометрията трябва да видя първото покълване на един възглед, който постепенно се разви у мен. Той вече живееше повече или по-малко несъзнателно у мен по време на детството ми и около двадесетата ми година получи определена, напълно съзнателна форма. Казвах си: предметите и процесите, които възприемат сетивата, са в пространството. Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси.
В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена.
Геометрията ми се струваше като знание, което привидно е създадено от самия човек, което обаче въпреки това има значение, напълно независимо от него. Като дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията. Защото реалността на духовния свят за мен беше толкова несъмнена, колкото тази на сетивния. Обаче се нуждаех от нещо като потвърждение на това мнение. Исках да мога да си кажа, че преживяването на духовния свят е също толкова малко измамно, колкото това на сетивния свят.
към текста >>
Геометрията ми се струваше
като
знание, което привидно е създадено от самия човек, което обаче въпреки това има значение, напълно независимо от него.
В отношението си към геометрията трябва да видя първото покълване на един възглед, който постепенно се разви у мен. Той вече живееше повече или по-малко несъзнателно у мен по време на детството ми и около двадесетата ми година получи определена, напълно съзнателна форма. Казвах си: предметите и процесите, които възприемат сетивата, са в пространството. Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси. В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена.
Геометрията ми се струваше като знание, което привидно е създадено от самия човек, което обаче въпреки това има значение, напълно независимо от него.
Като дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията. Защото реалността на духовния свят за мен беше толкова несъмнена, колкото тази на сетивния. Обаче се нуждаех от нещо като потвърждение на това мнение. Исках да мога да си кажа, че преживяването на духовния свят е също толкова малко измамно, колкото това на сетивния свят. За геометрията си казвах, че при нея човек може да знае нещо, което преживява единствено самата душа чрез собствената си сила.
към текста >>
Като
дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията.
Той вече живееше повече или по-малко несъзнателно у мен по време на детството ми и около двадесетата ми година получи определена, напълно съзнателна форма. Казвах си: предметите и процесите, които възприемат сетивата, са в пространството. Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси. В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена. Геометрията ми се струваше като знание, което привидно е създадено от самия човек, което обаче въпреки това има значение, напълно независимо от него.
Като дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията.
Защото реалността на духовния свят за мен беше толкова несъмнена, колкото тази на сетивния. Обаче се нуждаех от нещо като потвърждение на това мнение. Исках да мога да си кажа, че преживяването на духовния свят е също толкова малко измамно, колкото това на сетивния свят. За геометрията си казвах, че при нея човек може да знае нещо, което преживява единствено самата душа чрез собствената си сила. В това усещане намирах потвърждение, че мога да говоря за духовния свят, който преживявах, също като за сетивния.
към текста >>
Обаче се нуждаех от нещо
като
потвърждение на това мнение.
Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси. В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена. Геометрията ми се струваше като знание, което привидно е създадено от самия човек, което обаче въпреки това има значение, напълно независимо от него. Като дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията. Защото реалността на духовния свят за мен беше толкова несъмнена, колкото тази на сетивния.
Обаче се нуждаех от нещо като потвърждение на това мнение.
Исках да мога да си кажа, че преживяването на духовния свят е също толкова малко измамно, колкото това на сетивния свят. За геометрията си казвах, че при нея човек може да знае нещо, което преживява единствено самата душа чрез собствената си сила. В това усещане намирах потвърждение, че мога да говоря за духовния свят, който преживявах, също като за сетивния. Така и говорех за него. Имах две представи, които, макар и смътни, играеха голяма роля в душевния ми живот още от осмата ми година.
към текста >>
В това усещане намирах потвърждение, че мога да говоря за духовния свят, който преживявах, също
като
за сетивния.
Като дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията. Защото реалността на духовния свят за мен беше толкова несъмнена, колкото тази на сетивния. Обаче се нуждаех от нещо като потвърждение на това мнение. Исках да мога да си кажа, че преживяването на духовния свят е също толкова малко измамно, колкото това на сетивния свят. За геометрията си казвах, че при нея човек може да знае нещо, което преживява единствено самата душа чрез собствената си сила.
В това усещане намирах потвърждение, че мога да говоря за духовния свят, който преживявах, също като за сетивния.
Така и говорех за него. Имах две представи, които, макар и смътни, играеха голяма роля в душевния ми живот още от осмата ми година. Правех разлика между неща и същества, „които човек вижда“, и такива, „които не се виждат“. Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради един фантастичен мироглед. Но тъкмо защото знам колко малко във формирането на концепциите ми за духовния свят по-късно съм следвал личните си влечения, напротив, следвал съм само вътрешната необходимост на нещата, сам мога напълно обективно да погледна назад към по детски непохватния начин, по който чрез геометрията получих потвърждение за себе си, че все пак мога да говоря за един свят, „който не се вижда“.
към текста >>
Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още
като
дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради един фантастичен мироглед.
За геометрията си казвах, че при нея човек може да знае нещо, което преживява единствено самата душа чрез собствената си сила. В това усещане намирах потвърждение, че мога да говоря за духовния свят, който преживявах, също като за сетивния. Така и говорех за него. Имах две представи, които, макар и смътни, играеха голяма роля в душевния ми живот още от осмата ми година. Правех разлика между неща и същества, „които човек вижда“, и такива, „които не се виждат“.
Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради един фантастичен мироглед.
Но тъкмо защото знам колко малко във формирането на концепциите ми за духовния свят по-късно съм следвал личните си влечения, напротив, следвал съм само вътрешната необходимост на нещата, сам мога напълно обективно да погледна назад към по детски непохватния начин, по който чрез геометрията получих потвърждение за себе си, че все пак мога да говоря за един свят, „който не се вижда“. Трябва да кажа още само следното: обичах да живея в този свят. Защото щях да бъда принуден да усещам сетивния свят като духовен мрак около себе си, ако той не се озаряваше със светлина откъм тази страна. Със своя учебник по геометрия помощник-учителят в Нойдьорфл ми даде потвърждението за духовния свят, от което тогава се нуждаех. Освен това съм му благодарен и за много други неща.
към текста >>
Защото щях да бъда принуден да усещам сетивния свят
като
духовен мрак около себе си, ако той не се озаряваше със светлина откъм тази страна.
Имах две представи, които, макар и смътни, играеха голяма роля в душевния ми живот още от осмата ми година. Правех разлика между неща и същества, „които човек вижда“, и такива, „които не се виждат“. Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради един фантастичен мироглед. Но тъкмо защото знам колко малко във формирането на концепциите ми за духовния свят по-късно съм следвал личните си влечения, напротив, следвал съм само вътрешната необходимост на нещата, сам мога напълно обективно да погледна назад към по детски непохватния начин, по който чрез геометрията получих потвърждение за себе си, че все пак мога да говоря за един свят, „който не се вижда“. Трябва да кажа още само следното: обичах да живея в този свят.
Защото щях да бъда принуден да усещам сетивния свят като духовен мрак около себе си, ако той не се озаряваше със светлина откъм тази страна.
Със своя учебник по геометрия помощник-учителят в Нойдьорфл ми даде потвърждението за духовния свят, от което тогава се нуждаех. Освен това съм му благодарен и за много други неща. Той ми показа какво е изкуство. Свиреше на цигулка и пиано. И рисуваше много.
към текста >>
Във връзка с тях между
децата
от училището се провеждаше нещо
като
първенство.
гара отстои на няколко крачки от църквата, а между двете се намира гробището. Минеше ли се покрай гробището и още малко разстояние, се стигаше до същинското село. То се състоеше от две редици къщи. Едната започваше от училището, а другата – от двора на свещеника. Между двете редици течеше поток, а на двата му бряга се издигаха величествени орехови дървета.
Във връзка с тях между децата от училището се провеждаше нещо като първенство.
Когато орехите започваха да зреят, момчетата и момичетата замерваха клоните им с камъни и по този начин се запасяваха с орехи за зимата. През есента не се говореше почти за нищо друго освен за количеството на добитите орехи. Този, който беше събрал най-много, бе найуважаваният. И след това постепенно се слизаше надолу – чак до мен, последния, който като „пришълец в селото“ нямаше право да участва в това състезание. От десния ъгъл на двора на свещеника главната редица къщи на селото, в която живееха „заможните селяни“, се срещаше с редица от двайсетина къщи, собственост на селяни от „средна ръка“.
към текста >>
И след това постепенно се слизаше надолу – чак до мен, последния, който
като
„пришълец в селото“ нямаше право да участва в това състезание.
Между двете редици течеше поток, а на двата му бряга се издигаха величествени орехови дървета. Във връзка с тях между децата от училището се провеждаше нещо като първенство. Когато орехите започваха да зреят, момчетата и момичетата замерваха клоните им с камъни и по този начин се запасяваха с орехи за зимата. През есента не се говореше почти за нищо друго освен за количеството на добитите орехи. Този, който беше събрал най-много, бе найуважаваният.
И след това постепенно се слизаше надолу – чак до мен, последния, който като „пришълец в селото“ нямаше право да участва в това състезание.
От десния ъгъл на двора на свещеника главната редица къщи на селото, в която живееха „заможните селяни“, се срещаше с редица от двайсетина къщи, собственост на селяни от „средна ръка“. В съседство с градините, принадлежащи към гарата, имаше още една група къщи със сламени покриви, притежавани от „малоимотните“. Те образуваха непосредственото обкръжение на моето семейство. Пътищата, излизащи от селото, водеха към ниви и лозя, чиито собственици бяха хора от селото. Всяка година участвах заедно с малоимотните селяни в гроздобера и в по една сватба.
към текста >>
Тъй
като
поради цялостното поведение на хората около мен и тук също трябваше да се въздържам да задавам въпроси, а и освен това напълно безвкусните приказки, които притежателят на кибритената фабрика говореше за църквата, ми действаха отблъскващо.
Търговецът на дрехи беше забележителна личност. Той винаги вървеше с наведена глава, сякаш потънал в мисли. Наричаха го „преструванко“ и поради неговата странност хората нямаха нито възможност, нито потребност да го заговарят. Масонската ложа се събираше в неговата къща. Не можех да си създам никакво отношение към тази ложа.
Тъй като поради цялостното поведение на хората около мен и тук също трябваше да се въздържам да задавам въпроси, а и освен това напълно безвкусните приказки, които притежателят на кибритената фабрика говореше за църквата, ми действаха отблъскващо.
И така, една неделя свещеникът държа енергична проповед, в която ставаше дума за значението на истинската моралност в човешкия живот и след това говорѝ образно за враговете на истината, така че да се подразбере ложата. Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени. Особено много ми допадна енергията, с която беше произнесено това. На този свещеник също съм изключително задължен, особено за силния тласък за по-нататъшната ми духовна ориентация. Веднъж той дойде в училището, събра около себе си в малката учителска стая „по-зрелите“ ученици, към които се числях и аз, разгърна една скица, която беше начертал, и ни обясни астрономическата система на Коперник.
към текста >>
От дълбоко значение за живота ми
като
дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище.
На този свещеник също съм изключително задължен, особено за силния тласък за по-нататъшната ми духовна ориентация. Веднъж той дойде в училището, събра около себе си в малката учителска стая „по-зрелите“ ученици, към които се числях и аз, разгърна една скица, която беше начертал, и ни обясни астрономическата система на Коперник. При това говорѝ много нагледно за движението на земята около слънцето, за въртенето ѝ около оста си, за наклона на земната ос през лятото и зимата, както и за климатичните зони. Бях изцяло погълнат от това, с дни наред пречертавах скицата, а след това получих от свещеника още един специален урок за слънчевите и лунните затъмнения и тогава насочих цялата си жажда за знания към този предмет. По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно.
От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище.
Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения.
към текста >>
У него отново настъпи промяна едва когато остаря и
като
пенсионер се върна в Хорн, родната му област.
Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник. В дома на родителите си не получавах стимул за връзката ми с църквата. Баща ми нямаше никакъв дял в това. Тогава той беше „свободомислещ“. Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба.
У него отново настъпи промяна едва когато остаря и като пенсионер се върна в Хорн, родната му област.
Там отново стана „набожен човек“. Но тогава вече отдавна бях изгубил всякаква връзка с бащиния дом. От времето ми като момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието. Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят. От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване.
към текста >>
От времето ми
като
момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието.
Тогава той беше „свободомислещ“. Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба. У него отново настъпи промяна едва когато остаря и като пенсионер се върна в Хорн, родната му област. Там отново стана „набожен човек“. Но тогава вече отдавна бях изгубил всякаква връзка с бащиния дом.
От времето ми като момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието.
Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят. От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване. Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом. Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение. Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят.
към текста >>
Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него
като
свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят.
Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба. У него отново настъпи промяна едва когато остаря и като пенсионер се върна в Хорн, родната му област. Там отново стана „набожен човек“. Но тогава вече отдавна бях изгубил всякаква връзка с бащиния дом. От времето ми като момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието.
Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят.
От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване. Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом. Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение. Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят. При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
към текста >>
Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след
като
приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне.
Те бяха във вечно несъгласие. Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“. Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми. В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат. Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар.
Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне.
В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер. В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях. За това те не знаеха нищо.
към текста >>
Той с удоволствие се занимаваше с мен, често ме дръпваше настрана, след
като
си беше починал за кратко под липите, вървеше заедно с мен напред-назад по площада на гарата и говореше, не под формата на лекции, а ентусиазирано за немска литература.
За това те не знаеха нищо. Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях. Там всичко беше насочено към унгарската история. Свещеникът и помощник-учителят не проявяваха никакъв интерес към величията на немската литература. И стана така, че с лекаря от Винер Нойщат в кръгозора ми навлезе един цял нов свят.
Той с удоволствие се занимаваше с мен, често ме дръпваше настрана, след като си беше починал за кратко под липите, вървеше заедно с мен напред-назад по площада на гарата и говореше, не под формата на лекции, а ентусиазирано за немска литература.
Правейки това, той развиваше всевъзможни идеи за красивото и грозното. За мен това също си остана картина, която ми е носела щастливи спомени през целия ми живот: високият строен лекар, крачещ със смела походка, винаги с чадър в дясната ръка, който държеше така, че да се поклаща до горната част на тялото му от едната страна, а от другата страна бях аз, десетгодишното момче, изцяло отдадено на това, което мъжът казва. Освен всичко това, живо ме занимаваха железопътните съоръжения. Благодарение на телеграфа на гарата за първи път се запознах със законите на електричеството. Също така още като момче се научих да телеграфирам.
към текста >>
Също така още
като
момче се научих да телеграфирам.
Той с удоволствие се занимаваше с мен, често ме дръпваше настрана, след като си беше починал за кратко под липите, вървеше заедно с мен напред-назад по площада на гарата и говореше, не под формата на лекции, а ентусиазирано за немска литература. Правейки това, той развиваше всевъзможни идеи за красивото и грозното. За мен това също си остана картина, която ми е носела щастливи спомени през целия ми живот: високият строен лекар, крачещ със смела походка, винаги с чадър в дясната ръка, който държеше така, че да се поклаща до горната част на тялото му от едната страна, а от другата страна бях аз, десетгодишното момче, изцяло отдадено на това, което мъжът казва. Освен всичко това, живо ме занимаваха железопътните съоръжения. Благодарение на телеграфа на гарата за първи път се запознах със законите на електричеството.
Също така още като момче се научих да телеграфирам.
Що се отнася до езика, израснах изцяло с немския диалект, който се говори в източна Долна Австрия. По същество той беше същият, който тогава беше обичаен и в граничещите с Долна Австрия територии на Унгария. Отношението ми към четенето беше съвсем различно от това към писането. В детските си години четях отвъд думите. С душата си преминавах направо към възгледи, понятия и идеи, така че от четенето изобщо не успях да развия усет за правопис и граматика.
към текста >>
Поради това едва с много големи трудности успях да си пробия път към писане на книжовния език, до
като
с четенето му ми беше много лесно от самото начало.
По същество той беше същият, който тогава беше обичаен и в граничещите с Долна Австрия територии на Унгария. Отношението ми към четенето беше съвсем различно от това към писането. В детските си години четях отвъд думите. С душата си преминавах направо към възгледи, понятия и идеи, така че от четенето изобщо не успях да развия усет за правопис и граматика. Затова пък при писане имах тенденцията да се придържам стриктно към словоформите на диалектните думи със звуковете точно така, както най-често ги чувах.
Поради това едва с много големи трудности успях да си пробия път към писане на книжовния език, докато с четенето му ми беше много лесно от самото начало.
Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат. Оттогава между политиката чувах и много разговори относно бъдещата ми житейска съдба. На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да слуша какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
към текста >>
23.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
На тази възраст ми беше безразлично
като
какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията.
Представите му в крайна сметка се обединиха в идеята, че трябва да стана железопътен инженер. Това доведе до избора на реалното училище. Първо обаче трябваше да бъде решен въпросът дали изобщо съм достатъчно подготвен за прехода от нойдьорфлското селско училище към някое от този вид училища в съседния град Винер Нойщат. Първо положих приемен изпит за градското училище. Що се отнася до мен, плановете, правени за собственото ми житейско бъдеще, не представляваха голям интерес.
На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията.
Чрез това, което наблюдавах около себе си и откривах в себе си, имах в душата си много неопределени, но изгарящи въпроси за живота и света и исках да науча нещо, за да мога да си отговоря на тях. И малко ме интересуваше в кое училище трябва да стане това. Представих се много добре на приемния изпит за градското училище. Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя помощник-учител и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания. Оттам си тръгнах с „блестящо“ свидетелство.
към текста >>
Хората се радваха на успеха ми, защото за много от тях това беше доказателство, че „нойдьорфлското училище може да научи
децата
на едно-друго“.
И малко ме интересуваше в кое училище трябва да стане това. Представих се много добре на приемния изпит за градското училище. Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя помощник-учител и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания. Оттам си тръгнах с „блестящо“ свидетелство. Това беше чиста радост за родителите ми, помощник-учителя, свещеника, както и за мнозина от първенците на Нойдьорфл.
Хората се радваха на успеха ми, защото за много от тях това беше доказателство, че „нойдьорфлското училище може да научи децата на едно-друго“.
От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище. Така че няколко дни след това бях на приемния изпит за него. Там не се получи толкова добре, колкото преди, но все пак бях приет. Беше октомври 1872 г. Сегавсекидентрябвашеда изминавам пътя от Нойдьорфл до Винер Нойщат.
към текста >>
От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй
като
съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище.
Представих се много добре на приемния изпит за градското училище. Там бяха донесени всички скици, които бях правил при моя помощник-учител и те направиха на изпитващите ме учители толкова силно впечатление, че си затвориха очите за някои от липсващите ми знания. Оттам си тръгнах с „блестящо“ свидетелство. Това беше чиста радост за родителите ми, помощник-учителя, свещеника, както и за мнозина от първенците на Нойдьорфл. Хората се радваха на успеха ми, защото за много от тях това беше доказателство, че „нойдьорфлското училище може да научи децата на едно-друго“.
От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище.
Така че няколко дни след това бях на приемния изпит за него. Там не се получи толкова добре, колкото преди, но все пак бях приет. Беше октомври 1872 г. Сегавсекидентрябвашеда изминавам пътя от Нойдьорфл до Винер Нойщат. Сутрин можех да пътувам с влака, а вечер трябваше да се прибирам пеш, тъй като нямаше влак в нужното време.
към текста >>
Сутрин можех да пътувам с влака, а вечер трябваше да се прибирам пеш, тъй
като
нямаше влак в нужното време.
От всичко това на баща ми му хрумна мисълта, че тъй като съм толкова напреднал, изобщо няма нужда да прекарвам цяла година в градското училище, а трябва да тръгна направо в реалното училище. Така че няколко дни след това бях на приемния изпит за него. Там не се получи толкова добре, колкото преди, но все пак бях приет. Беше октомври 1872 г. Сегавсекидентрябвашеда изминавам пътя от Нойдьорфл до Винер Нойщат.
Сутрин можех да пътувам с влака, а вечер трябваше да се прибирам пеш, тъй като нямаше влак в нужното време.
Нойдьорфл се намираше в Унгария, а Винер Нойщат в Долна Австрия. Така че ежедневно ходех от „Транслейтания“ до „Цислейтания“. (Така се наричаха официално унгарската и австрийската територия.) По време на обедната пауза оставах във Винер Нойщат. Намери се една госпожа, която се беше запознала с мен по време на един от престоите ѝ на Нойдьорфлската гара и така беше разбрала, че ще тръгвам на училище във Винер Нойщат.
към текста >>
След
като
стигнех до края на града по посока към селото, половин час трябваше да вървя по полски път, неразчистен от снега.
По време на обедната пауза оставах във Винер Нойщат. Намери се една госпожа, която се беше запознала с мен по време на един от престоите ѝ на Нойдьорфлската гара и така беше разбрала, че ще тръгвам на училище във Винер Нойщат. Родителите ми ѝ бяха споделили своята загриженост за това къде ще се храня, когато ходя на училище. Тя изяви готовност да ми дава безплатно обяд в дома си и да ме приема всеки път, когато имам нужда. Пешеходният път от Винер Нойщат до Нойдьорфл беше много хубав лете, обаче през зимата често беше труден.
След като стигнех до края на града по посока към селото, половин час трябваше да вървя по полски път, неразчистен от снега.
Често трябваше да „газя“ през снега, който стигаше до коленете, и си пристигах вкъщи като същински „снежен човек“. Не можех да участвам душевно в градския живот по същия начин, както на село. Можех само да стоя замечтан и да се чудя какво ли се случва между и в долепените една до друга градски къщи. Само пред книжарниците на Винер Нойщат се застоявах за по-дълго. Също и ставащото в училище и това, което самият аз трябваше да правя там, първоначално преминаваха покрай душата ми, без да събудят кой знае какъв жив интерес.
към текста >>
Често трябваше да „газя“ през снега, който стигаше до коленете, и си пристигах вкъщи
като
същински „снежен човек“.
Намери се една госпожа, която се беше запознала с мен по време на един от престоите ѝ на Нойдьорфлската гара и така беше разбрала, че ще тръгвам на училище във Винер Нойщат. Родителите ми ѝ бяха споделили своята загриженост за това къде ще се храня, когато ходя на училище. Тя изяви готовност да ми дава безплатно обяд в дома си и да ме приема всеки път, когато имам нужда. Пешеходният път от Винер Нойщат до Нойдьорфл беше много хубав лете, обаче през зимата често беше труден. След като стигнех до края на града по посока към селото, половин час трябваше да вървя по полски път, неразчистен от снега.
Често трябваше да „газя“ през снега, който стигаше до коленете, и си пристигах вкъщи като същински „снежен човек“.
Не можех да участвам душевно в градския живот по същия начин, както на село. Можех само да стоя замечтан и да се чудя какво ли се случва между и в долепените една до друга градски къщи. Само пред книжарниците на Винер Нойщат се застоявах за по-дълго. Също и ставащото в училище и това, което самият аз трябваше да правя там, първоначално преминаваха покрай душата ми, без да събудят кой знае какъв жив интерес. В първите два класа ми беше много трудно да следвам останалите.
към текста >>
Копнеех за хора, които да мога да следвам
като
пример за подражание.
Също и ставащото в училище и това, което самият аз трябваше да правя там, първоначално преминаваха покрай душата ми, без да събудят кой знае какъв жив интерес. В първите два класа ми беше много трудно да следвам останалите. Едва през втория срок на втората година ми потръгна по-добре. Чак тогава станах „добър ученик“. Изпитвах една потребност, която силно владееше чувствата ми.
Копнеех за хора, които да мога да следвам като пример за подражание.
Сред учителите ми от първите два класа такива не се намериха. В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие. В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“. Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание. Защото от самото начало започваше с висша математика.
към текста >>
В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано
като
резултат от движението“.
Чак тогава станах „добър ученик“. Изпитвах една потребност, която силно владееше чувствата ми. Копнеех за хора, които да мога да следвам като пример за подражание. Сред учителите ми от първите два класа такива не се намериха. В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие.
В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“.
Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание. Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“.
към текста >>
Като
единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание.
Изпитвах една потребност, която силно владееше чувствата ми. Копнеех за хора, които да мога да следвам като пример за подражание. Сред учителите ми от първите два класа такива не се намериха. В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие. В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“.
Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание.
Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Пестих толкова дълго, колкото беше нужно, за да си купя книгата.
към текста >>
В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята
като
основна причина за всички природни явления“.
В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“. Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание. Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия.
В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“.
Пестих толкова дълго, колкото беше нужно, за да си купя книгата. Сега за мен стана цел да науча възможно най-бързо всичко, което можеше да ми помогне да разбера съдържанието на статията и книгата. Става дума за следното. Училищният директор смяташе концепцията за силите, действащи на разстояние от телата, за недоказана „мистична“ хипотеза. Той искаше да обясни
към текста >>
Така че разделих отделните коли на книжката на Кант, подвързах ги в учебника по история, който по време на часа стоеше отворен пред мен, и четях Кант, до
като
от катедрата ни беше „преподавана“ история.
Часовете по история протичаха така, че учителят привидно ни преподаваше, но в действителност четеше от един учебник. После след всеки час трябваше да научаваме преподаваното ни по този начин от нашия учебник. Помислих си, че така и така вкъщи трябва да прочитам намиращото се в него. От „преподаването“ на учителя не възприемах нищо. Със слушане на четеното от него не можех да запомня нищичко.
Така че разделих отделните коли на книжката на Кант, подвързах ги в учебника по история, който по време на часа стоеше отворен пред мен, и четях Кант, докато от катедрата ни беше „преподавана“ история.
Разбира се, това беше голяма несправедливост, що се касае до училищната дисциплина, но не пречеше на никого и пречеше толкова малко на изискващото се от мен, че тогава по история получих оценка „отличен“. През ваканцията ревностно продължих да чета Кант. Понякога четях някои страници по повече от двадесет пъти един след друг. Исках да стигна до извод за това каква е връзката на човешкото мислене с творчеството на природата. Усещанията, които имах по отношение на тези стремления на мисълта, бяха повлияни от две страни.
към текста >>
Това ми даде възможност да се върна отново към четене на книгата „Общото движение на материята
като
основна причина за всички природни явления“.
Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в дома на родителите ми, така и в училище. В атмосферата на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво лекар, се запознах особено добре с Лесинг. Едно друго събитие оказа дълбоко влияние в живота ми. Научих за самоучителите по математика, написани от Любсен. Благодарение на тях можах да усвоя аналитичната геометрия, тригонометрията, а също и диференциалното и интегралното смятане, много преди да започнем да ги изучаваме в училище.
Това ми даде възможност да се върна отново към четене на книгата „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“.
Защото сега, благодарение на математическите си знания, вече можех да я разбера подобре. Междувременно бяхме стигнали до курса по физика, последван от този по химия, и това прибави нов набор загадки на човешкото знание към старите. Учителят по химия беше забележителен човек. Той водеше часовете си почти изключително въз основа на опити. Говореше малко.
към текста >>
Учителският съвет ме препоръчваше на драго сърце за тези помощни часове, тъй
като
ме смятаха за „добър ученик“.
Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит. Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище. Но се опитвах да оживя тези часове с всичко, което бях научил извън тях. По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище. От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици от същия набор или на по-малки от мен ученици.
Учителският съвет ме препоръчваше на драго сърце за тези помощни часове, тъй като ме смятаха за „добър ученик“.
А така ми се предлагаше и възможност да допринеса поне с малко към това, което родителите ми трябваше да заделят от оскъдните си доходи за моето образование. Много съм благодарен за тези помощни часове. Докато трябваше да предавам взетия материал на другите, сам в известен смисъл съзрявах за него. Защото не бих могъл да кажа друго, освен че възприемах знанията, които ми бяха преподавани в училище, сякаш като насън. Бях буден за това, което сам постигах или което получавах от някой духовен благодетел като споменатия лекар от Винер Нойщат.
към текста >>
До
като
трябваше да предавам взетия материал на другите, сам в известен смисъл съзрявах за него.
По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище. От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици от същия набор или на по-малки от мен ученици. Учителският съвет ме препоръчваше на драго сърце за тези помощни часове, тъй като ме смятаха за „добър ученик“. А така ми се предлагаше и възможност да допринеса поне с малко към това, което родителите ми трябваше да заделят от оскъдните си доходи за моето образование. Много съм благодарен за тези помощни часове.
Докато трябваше да предавам взетия материал на другите, сам в известен смисъл съзрявах за него.
Защото не бих могъл да кажа друго, освен че възприемах знанията, които ми бяха преподавани в училище, сякаш като насън. Бях буден за това, което сам постигах или което получавах от някой духовен благодетел като споменатия лекар от Винер Нойщат. Възприетото от мен в напълно съзнателно душевно състояние се различаваше значително от преминава щите покрай мен като насън учебни занятия. За преобразуване на възприетите в полусън знания се грижеше фактът, че сега трябваше да ги оживя, помагайки на другите да усвоят материала. От друга страна, поради това бях принуден да се занимавам с практическа психология още в ранна възраст.
към текста >>
Защото не бих могъл да кажа друго, освен че възприемах знанията, които ми бяха преподавани в училище, сякаш
като
насън.
От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици от същия набор или на по-малки от мен ученици. Учителският съвет ме препоръчваше на драго сърце за тези помощни часове, тъй като ме смятаха за „добър ученик“. А така ми се предлагаше и възможност да допринеса поне с малко към това, което родителите ми трябваше да заделят от оскъдните си доходи за моето образование. Много съм благодарен за тези помощни часове. Докато трябваше да предавам взетия материал на другите, сам в известен смисъл съзрявах за него.
Защото не бих могъл да кажа друго, освен че възприемах знанията, които ми бяха преподавани в училище, сякаш като насън.
Бях буден за това, което сам постигах или което получавах от някой духовен благодетел като споменатия лекар от Винер Нойщат. Възприетото от мен в напълно съзнателно душевно състояние се различаваше значително от преминава щите покрай мен като насън учебни занятия. За преобразуване на възприетите в полусън знания се грижеше фактът, че сега трябваше да ги оживя, помагайки на другите да усвоят материала. От друга страна, поради това бях принуден да се занимавам с практическа психология още в ранна възраст. От моите ученици се запознах с трудностите в развитието на човешката душа.
към текста >>
Бях буден за това, което сам постигах или което получавах от някой духовен благодетел
като
споменатия лекар от Винер Нойщат.
Учителският съвет ме препоръчваше на драго сърце за тези помощни часове, тъй като ме смятаха за „добър ученик“. А така ми се предлагаше и възможност да допринеса поне с малко към това, което родителите ми трябваше да заделят от оскъдните си доходи за моето образование. Много съм благодарен за тези помощни часове. Докато трябваше да предавам взетия материал на другите, сам в известен смисъл съзрявах за него. Защото не бих могъл да кажа друго, освен че възприемах знанията, които ми бяха преподавани в училище, сякаш като насън.
Бях буден за това, което сам постигах или което получавах от някой духовен благодетел като споменатия лекар от Винер Нойщат.
Възприетото от мен в напълно съзнателно душевно състояние се различаваше значително от преминава щите покрай мен като насън учебни занятия. За преобразуване на възприетите в полусън знания се грижеше фактът, че сега трябваше да ги оживя, помагайки на другите да усвоят материала. От друга страна, поради това бях принуден да се занимавам с практическа психология още в ранна възраст. От моите ученици се запознах с трудностите в развитието на човешката душа. На съучениците от същия набор, на които помагах с уроците, трябваше да пиша преди всичко съчиненията по немски.
към текста >>
Възприетото от мен в напълно съзнателно душевно състояние се различаваше значително от преминава щите покрай мен
като
насън учебни занятия.
А така ми се предлагаше и възможност да допринеса поне с малко към това, което родителите ми трябваше да заделят от оскъдните си доходи за моето образование. Много съм благодарен за тези помощни часове. Докато трябваше да предавам взетия материал на другите, сам в известен смисъл съзрявах за него. Защото не бих могъл да кажа друго, освен че възприемах знанията, които ми бяха преподавани в училище, сякаш като насън. Бях буден за това, което сам постигах или което получавах от някой духовен благодетел като споменатия лекар от Винер Нойщат.
Възприетото от мен в напълно съзнателно душевно състояние се различаваше значително от преминава щите покрай мен като насън учебни занятия.
За преобразуване на възприетите в полусън знания се грижеше фактът, че сега трябваше да ги оживя, помагайки на другите да усвоят материала. От друга страна, поради това бях принуден да се занимавам с практическа психология още в ранна възраст. От моите ученици се запознах с трудностите в развитието на човешката душа. На съучениците от същия набор, на които помагах с уроците, трябваше да пиша преди всичко съчиненията по немски. Тъй като трябваше да правя тези съчинения и за самия себе си, се налагаше да намирам различни форми за разработка на всяка тема, която ни беше задавана.
към текста >>
Тъй
като
трябваше да правя тези съчинения и за самия себе си, се налагаше да намирам различни форми за разработка на всяка тема, която ни беше задавана.
Възприетото от мен в напълно съзнателно душевно състояние се различаваше значително от преминава щите покрай мен като насън учебни занятия. За преобразуване на възприетите в полусън знания се грижеше фактът, че сега трябваше да ги оживя, помагайки на другите да усвоят материала. От друга страна, поради това бях принуден да се занимавам с практическа психология още в ранна възраст. От моите ученици се запознах с трудностите в развитието на човешката душа. На съучениците от същия набор, на които помагах с уроците, трябваше да пиша преди всичко съчиненията по немски.
Тъй като трябваше да правя тези съчинения и за самия себе си, се налагаше да намирам различни форми за разработка на всяка тема, която ни беше задавана.
Често се чувствах поставен в истински трудно положение. Първо пишех собственото си съчинение, след което вече бях дал най-добрите си мисли по темата. С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения. От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги.
към текста >>
Това беше
като
по негласно споразумение.
Но аз прозрях нещата. Така че си купих „Въведение във философията“ и „Психология“, написани от философската гледна точка на Хербарт. И сега между този учител и мен чрез съчиненията ми започна един вид игра на криеница. Започнах да разбирам някои неща у него, които представяше в стила на философията на Хербарт, а той – да открива в съчиненията ми всякакви идеи, идващи от същото течение. Само дето нито той, нито аз посочвахме, че произходът на идеите е у Хербарт.
Това беше като по негласно споразумение.
Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация. Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер. За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след като ги беше коригирал. Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода. Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има.
към текста >>
За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след
като
ги беше коригирал.
Започнах да разбирам някои неща у него, които представяше в стила на философията на Хербарт, а той – да открива в съчиненията ми всякакви идеи, идващи от същото течение. Само дето нито той, нито аз посочвахме, че произходът на идеите е у Хербарт. Това беше като по негласно споразумение. Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация. Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер.
За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след като ги беше коригирал.
Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода. Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има. Не съществува само „трансцедентална свобода“ в обикновеното съзнание.“ Гънките на устните на учителя отново се изпънаха. Той ме погледна с всепроникващ поглед, след което каза: „Вече от дълго време забелязвам във вашите съчинения, че разполагате с философска библиотека. Бих искал да ви посъветвам да не я четете.
към текста >>
Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо
като
гимназиално самообразование.
Така че отношенията между нас си останаха напрегнати. Часовете му ми създаваха много работа. Защото в пети клас те включваха гръцка и латинска поезия в превод на немски. Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище. Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство.
Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование.
То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци. Скоро получих за ученик един гимназист. Обстоятелствата, към които пак ще се върна по-късно, направиха така, че трябваше да ръководя този ученик с помощта на частни уроци по време на почти цялото му гимназиално образование. Преподавах му и по латински и гръцки, така че обучавайки го, трябваше да съпреживея всички детайли на образованието в гимназията.
към текста >>
Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, до
като
не завърша училище във Винер Нойщат.
Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на маджаризацията. И върху главата му винаги бе висял дамоклиевият меч, че не може да стане началник гара в Нойдьорфл, понеже не говори унгарски. Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п. линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език.
Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат.
Поради тези факти той недолюбваше Унгария. И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г. показаха на Унгария „кой е господарят“. Този начин на мислене се проявяваше с голяма разпаленост, но все пак и с изключително топлото отношение на баща ми към приятеля му „туркофил“ в лицето на неговия заместник. Градусът на споровете понякога се покачваше наистина много.
към текста >>
И тъй
като
не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г.
Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п. линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език. Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат. Поради тези факти той недолюбваше Унгария.
И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г.
показаха на Унгария „кой е господарят“. Този начин на мислене се проявяваше с голяма разпаленост, но все пак и с изключително топлото отношение на баща ми към приятеля му „туркофил“ в лицето на неговия заместник. Градусът на споровете понякога се покачваше наистина много. Взаимните изблици на тези двама души силно ме интересуваха, докато политическите им виждания – почти никак. Защото тогава за мен беше далеч по-важно да си отговоря на въпроса: доколко може да бъде доказано, че в мисленето на хората действа реалният дух?
към текста >>
Взаимните изблици на тези двама души силно ме интересуваха, до
като
политическите им виждания – почти никак.
Поради тези факти той недолюбваше Унгария. И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г. показаха на Унгария „кой е господарят“. Този начин на мислене се проявяваше с голяма разпаленост, но все пак и с изключително топлото отношение на баща ми към приятеля му „туркофил“ в лицето на неговия заместник. Градусът на споровете понякога се покачваше наистина много.
Взаимните изблици на тези двама души силно ме интересуваха, докато политическите им виждания – почти никак.
Защото тогава за мен беше далеч по-важно да си отговоря на въпроса: доколко може да бъде доказано, че в мисленето на хората действа реалният дух?
към текста >>
24.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Той разглеждаше труда си
като
методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, до
като
собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
Прекрасен и радушен прием намерих в семейството на Едуард фон дер Хелен, архивар в Архива на Гьоте и Шилер. Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива. В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“. С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“. Единствено самият автор не мислеше така.
Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения. Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот. Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте. От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на живота. Едуард фон дер Хелен беше така любезен да ме въведе в семейния си кръг, за да се развият още повече нашите отношения, възникнали вследствие от така интересното ни общуване в Архива.
към текста >>
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, до
като
той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Тази личност имаше специално положение сред другите сътрудници в Архива. В кръга на професионалните филолози той се радваше на изключително голяма почит благодарение на първия си, изключително удачен труд за „Участието на Гьоте във физиогномическите фрагменти на Лафатер“. С това си съчинение фон дер Хелен постигна резултати, които всеки един от колегите му специалисти веднага намираше за „цялостни“. Единствено самият автор не мислеше така. Той разглеждаше труда си като методическо постижение, чиито принципи „биха могли да бъдат изучени“ от всекиго, докато собственият му стремеж беше към всестранно изпълване с вътрешно душевно съдържание.
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот. Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте. От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на живота. Едуард фон дер Хелен беше така любезен да ме въведе в семейния си кръг, за да се развият още повече нашите отношения, възникнали вследствие от така интересното ни общуване в Архива. Семейството на Едуард фон дер Хелен се движеше в кръговете, които описах около съпрузите Олден, Габриеле Ройтер и други, така че благодарение на това кръгът на моите познанства значително се разшири.
към текста >>
С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години
като
майор, както и втората му дъщеря.
Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения. Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ. Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност. След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря.
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот. Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време. Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива. Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката.
към текста >>
Беше много интересно да ги наблюдаваш, тъй
като
това, което се проявяваше тогава по подобен начин, беше
като
кипене на социалния живот някъде под почвата.
Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива. Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката. Много от нещата, които в настоящето се показаха или в своята невъзможност за съществуване, или пък породиха ужасяващи метаморфози в абсурдни социални форми, тогава се намираха в своя стадий на зараждане и носеха в себе си надеждата на работническата класа, на която красноречиви и енергични лидери бяха съумели да внушат, че за човечеството трябва да дойде ново време в социалното устройство. Пролетарски радикални елементи, отличаващи се с разсъдливост, завоюваха авторитет.
Беше много интересно да ги наблюдаваш, тъй като това, което се проявяваше тогава по подобен начин, беше като кипене на социалния живот някъде под почвата.
Отгоре живееше изпълненият с достойнство консерватизъм, опиращ се на един благородно мислещ двор, действащ енергично и настоятелно в името на всичко хуманно. В тази атмосфера процъфтяваше реакционната партия, възприемаща себе си като нещо естествено, а също и т. нар. националлиберализъм. Да се ориентира във всичко това така, че да може да заема ефективна, проправяща си път сред хаоса роля на лидер на това беше посветил живота си Едуард фон дер Хелен. И аз трябваше да съпреживея вълненията, които той изживяваше във връзка с това.
към текста >>
В тази атмосфера процъфтяваше реакционната партия, възприемаща себе си
като
нещо естествено, а също и т.
Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката. Много от нещата, които в настоящето се показаха или в своята невъзможност за съществуване, или пък породиха ужасяващи метаморфози в абсурдни социални форми, тогава се намираха в своя стадий на зараждане и носеха в себе си надеждата на работническата класа, на която красноречиви и енергични лидери бяха съумели да внушат, че за човечеството трябва да дойде ново време в социалното устройство. Пролетарски радикални елементи, отличаващи се с разсъдливост, завоюваха авторитет. Беше много интересно да ги наблюдаваш, тъй като това, което се проявяваше тогава по подобен начин, беше като кипене на социалния живот някъде под почвата. Отгоре живееше изпълненият с достойнство консерватизъм, опиращ се на един благородно мислещ двор, действащ енергично и настоятелно в името на всичко хуманно.
В тази атмосфера процъфтяваше реакционната партия, възприемаща себе си като нещо естествено, а също и т.
нар. националлиберализъм. Да се ориентира във всичко това така, че да може да заема ефективна, проправяща си път сред хаоса роля на лидер на това беше посветил живота си Едуард фон дер Хелен. И аз трябваше да съпреживея вълненията, които той изживяваше във връзка с това. Той обсъждаше в своя приятелски кръг всички подробности за някоя от брошурите, по която работеше в момента. Човек беше принуден да се интересува толкова дълбоко от материалистическото разбиране за историята, класовата борба и добавената стойност, колкото самият Едуард фон Хелен, макар че по това време тези понятия съвсем не се възприемаха така, както сега.
към текста >>
Не ни оставаше нищо друго освен да посещаваме многобройните събрания, в които той се изявяваше
като
оратор.
нар. националлиберализъм. Да се ориентира във всичко това така, че да може да заема ефективна, проправяща си път сред хаоса роля на лидер на това беше посветил живота си Едуард фон дер Хелен. И аз трябваше да съпреживея вълненията, които той изживяваше във връзка с това. Той обсъждаше в своя приятелски кръг всички подробности за някоя от брошурите, по която работеше в момента. Човек беше принуден да се интересува толкова дълбоко от материалистическото разбиране за историята, класовата борба и добавената стойност, колкото самият Едуард фон Хелен, макар че по това време тези понятия съвсем не се възприемаха така, както сега.
Не ни оставаше нищо друго освен да посещаваме многобройните събрания, в които той се изявяваше като оратор.
На теоретически построената марксистка програма той искаше да противопостави друга, която би трябвало да произлезе от добрата воля за социален напредък у всички приятели на трудещите се от всички партии. Той желаеше да оживи наново центристките партии с приемане в техните програми на такива импулси, благодарение на които да може да бъде овладян социалният проблем. Тази дейност остана безрезултатна. Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения живот в този период. Този живот ми се разкри и от друга страна, макар и не толкова интензивно.
към текста >>
Там поддържах много близки отношения с едно семейство, главата на което оставаше винаги невидим, но все пак ми беше станал духовно-душевно толкова близък, че след смъртта му държах погребална реч
като
за свой най-добър приятел.
Начинът, по който му съобщих това, доведе до недоразумения, които скоро разрушиха нашето приятелство. Но от това приятелство произлезе нещо друго. Ойген Рихтер имаше съпруга и балдъза, които бяха много мили. Той ме представи на семейството си, а то пък ме запозна с друго едно семейство. И тук се случиха събития, които бяха сякаш дословно отражение на прекрасните съдбовни връзки, които някога бях преживял във Виена.
Там поддържах много близки отношения с едно семейство, главата на което оставаше винаги невидим, но все пак ми беше станал духовно-душевно толкова близък, че след смъртта му държах погребална реч като за свой най-добър приятел.
Цялата духовност на този мъж стоеше пред душата ми в пълната си истинност чрез неговото семейство. А сега влязох в почти същата връзка с човека, който беше глава на семейството, в което бях въведен благодарение на свободомислещия политик. Той беше починал наскоро. Вдовицата му живееше, изпълнена с пиетет в мислите си за починалия. Стана така, че се изнесох от дотогавашното ми ваймарско жилище и отидох да живея под наем у това семейство.
към текста >>
Това беше човек, изявявал духовен интерес в много области, обаче също
като
живелия във Виена, напълно отказал се от контакта с хора, живеещ в собствения си „духовен свят“ и също
като
него смятан от света за „особняк“.
А сега влязох в почти същата връзка с човека, който беше глава на семейството, в което бях въведен благодарение на свободомислещия политик. Той беше починал наскоро. Вдовицата му живееше, изпълнена с пиетет в мислите си за починалия. Стана така, че се изнесох от дотогавашното ми ваймарско жилище и отидох да живея под наем у това семейство. Там беше библиотеката на починалия.
Това беше човек, изявявал духовен интерес в много области, обаче също като живелия във Виена, напълно отказал се от контакта с хора, живеещ в собствения си „духовен свят“ и също като него смятан от света за „особняк“.
Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“. Във Виена възникнаха прекрасни отношения между семейството на така познатия „непознат“ и мен, а във Ваймар между втория също така „непознат“, неговото семейство и мен възникна дори още по-значима връзка. Когато трябва да говоря за двамата „непознати познати“, си давам сметка, че това, което имам да кажа, ще бъде сметнато от повечето хора за нелепа фантазия. Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта. Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини.
към текста >>
Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми
като
„зад кулисите на битието“.
Той беше починал наскоро. Вдовицата му живееше, изпълнена с пиетет в мислите си за починалия. Стана така, че се изнесох от дотогавашното ми ваймарско жилище и отидох да живея под наем у това семейство. Там беше библиотеката на починалия. Това беше човек, изявявал духовен интерес в много области, обаче също като живелия във Виена, напълно отказал се от контакта с хора, живеещ в собствения си „духовен свят“ и също като него смятан от света за „особняк“.
Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“.
Във Виена възникнаха прекрасни отношения между семейството на така познатия „непознат“ и мен, а във Ваймар между втория също така „непознат“, неговото семейство и мен възникна дори още по-значима връзка. Когато трябва да говоря за двамата „непознати познати“, си давам сметка, че това, което имам да кажа, ще бъде сметнато от повечето хора за нелепа фантазия. Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта. Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини. На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика.
към текста >>
Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след
като
бяха преминали през портата на смъртта.
Там беше библиотеката на починалия. Това беше човек, изявявал духовен интерес в много области, обаче също като живелия във Виена, напълно отказал се от контакта с хора, живеещ в собствения си „духовен свят“ и също като него смятан от света за „особняк“. Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“. Във Виена възникнаха прекрасни отношения между семейството на така познатия „непознат“ и мен, а във Ваймар между втория също така „непознат“, неговото семейство и мен възникна дори още по-значима връзка. Когато трябва да говоря за двамата „непознати познати“, си давам сметка, че това, което имам да кажа, ще бъде сметнато от повечето хора за нелепа фантазия.
Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта.
Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини. На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика. Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието. Силите на духовното съзерцание, които носех в душата си тогава, направиха възможно за мен да имам по-близка връзка с двете души след земната им смърт. Те бяха устроени по начин, различен от този на други починали, които след земната си смърт най-напред преминават през един живот, който, според своето съдържание, е тясно свързан със земния и който едва бавно и постепенно става подобен на този, който човекът преживява в чисто духовния свят, където преминава неговото битие до следващия земен живот.
към текста >>
Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда
като
нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено
като
фантастични измишльотини.
Това беше човек, изявявал духовен интерес в много области, обаче също като живелия във Виена, напълно отказал се от контакта с хора, живеещ в собствения си „духовен свят“ и също като него смятан от света за „особняк“. Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“. Във Виена възникнаха прекрасни отношения между семейството на така познатия „непознат“ и мен, а във Ваймар между втория също така „непознат“, неговото семейство и мен възникна дори още по-значима връзка. Когато трябва да говоря за двамата „непознати познати“, си давам сметка, че това, което имам да кажа, ще бъде сметнато от повечето хора за нелепа фантазия. Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта.
Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини.
На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика. Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието. Силите на духовното съзерцание, които носех в душата си тогава, направиха възможно за мен да имам по-близка връзка с двете души след земната им смърт. Те бяха устроени по начин, различен от този на други починали, които след земната си смърт най-напред преминават през един живот, който, според своето съдържание, е тясно свързан със земния и който едва бавно и постепенно става подобен на този, който човекът преживява в чисто духовния свят, където преминава неговото битие до следващия земен живот. Двамата „непознати познати“ бяха изучили основно идеите на материалистическата епоха.
към текста >>
На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката
като
математиката или аналитичната механика.
Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“. Във Виена възникнаха прекрасни отношения между семейството на така познатия „непознат“ и мен, а във Ваймар между втория също така „непознат“, неговото семейство и мен възникна дори още по-значима връзка. Когато трябва да говоря за двамата „непознати познати“, си давам сметка, че това, което имам да кажа, ще бъде сметнато от повечето хора за нелепа фантазия. Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта. Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини.
На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика.
Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието. Силите на духовното съзерцание, които носех в душата си тогава, направиха възможно за мен да имам по-близка връзка с двете души след земната им смърт. Те бяха устроени по начин, различен от този на други починали, които след земната си смърт най-напред преминават през един живот, който, според своето съдържание, е тясно свързан със земния и който едва бавно и постепенно става подобен на този, който човекът преживява в чисто духовния свят, където преминава неговото битие до следващия земен живот. Двамата „непознати познати“ бяха изучили основно идеите на материалистическата епоха. Те бяха преработили в себе си мисловно естественонаучния начин на мислене.
към текста >>
Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си
като
отражение или пък
като
член на божествено-духовния свят.
При двете личности това се беше случило така през земния им живот затова, защото през него те не бяха открили благоприятна възможност да възвисят естественонаучното мислене в сферата, където започва духовното преживяване. След смъртта си те извършиха това по най-съвършен начин. Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта. Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене. Предишните начини на мислене са могли да свържат човешката душа с духа на свръхсетивния свят.
Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си като отражение или пък като член на божествено-духовния свят.
Но те не са могли да го доведат дотам да усеща себе си като самостоятелна, затворена в себе си духовна същност. Затова е трябвало да стане напредъкът към разбирането на един свят на идеите, който не се възпламенява от самия дух, а получава импулси от материята, която също е духовна, но не идва от духа. Подбуда към един такъв идеен свят не може да бъде открита в духовния свят, в който човек живее след смъртта, съответно преди ново раждане, а единствено в земното битие, защото само в него той стои лице в лице с материалната форма на битието. Следователно благодарение на двете човешки души можах да преживея това, което човекът придобива за цялостния си живот, също и за духовния, след смъртта, благодарение на срастването с естественонаучния начин на мислене. При други души, попаднали в земния си живот под влиянието на последствията от чисто естественонаучния начин на мислене върху волята, можах да видя, че те се отчуждават от духовния свят и стигат до един цялостен живот, в който човек е по-малко човек в човешката си същност с естественонаучния начин на мислене, отколкото без него.
към текста >>
Но те не са могли да го доведат дотам да усеща себе си
като
самостоятелна, затворена в себе си духовна същност.
След смъртта си те извършиха това по най-съвършен начин. Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта. Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене. Предишните начини на мислене са могли да свържат човешката душа с духа на свръхсетивния свят. Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си като отражение или пък като член на божествено-духовния свят.
Но те не са могли да го доведат дотам да усеща себе си като самостоятелна, затворена в себе си духовна същност.
Затова е трябвало да стане напредъкът към разбирането на един свят на идеите, който не се възпламенява от самия дух, а получава импулси от материята, която също е духовна, но не идва от духа. Подбуда към един такъв идеен свят не може да бъде открита в духовния свят, в който човек живее след смъртта, съответно преди ново раждане, а единствено в земното битие, защото само в него той стои лице в лице с материалната форма на битието. Следователно благодарение на двете човешки души можах да преживея това, което човекът придобива за цялостния си живот, също и за духовния, след смъртта, благодарение на срастването с естественонаучния начин на мислене. При други души, попаднали в земния си живот под влиянието на последствията от чисто естественонаучния начин на мислене върху волята, можах да видя, че те се отчуждават от духовния свят и стигат до един цялостен живот, в който човек е по-малко човек в човешката си същност с естественонаучния начин на мислене, отколкото без него. Двете души са станали „особняци пред света“, защото не са искали да загубят човешката си същност в земния си живот.
към текста >>
Аз нямаше да мога да стигна до тези виждания за двете души, ако ги бях срещнал
като
физически хора в земното битие.
Подбуда към един такъв идеен свят не може да бъде открита в духовния свят, в който човек живее след смъртта, съответно преди ново раждане, а единствено в земното битие, защото само в него той стои лице в лице с материалната форма на битието. Следователно благодарение на двете човешки души можах да преживея това, което човекът придобива за цялостния си живот, също и за духовния, след смъртта, благодарение на срастването с естественонаучния начин на мислене. При други души, попаднали в земния си живот под влиянието на последствията от чисто естественонаучния начин на мислене върху волята, можах да видя, че те се отчуждават от духовния свят и стигат до един цялостен живот, в който човек е по-малко човек в човешката си същност с естественонаучния начин на мислене, отколкото без него. Двете души са станали „особняци пред света“, защото не са искали да загубят човешката си същност в земния си живот. Те са възприели в пълен обхват естественонаучния начин на мислене, защото са искали да постигнат духовния етап на човечеството, който не е възможен без него.
Аз нямаше да мога да стигна до тези виждания за двете души, ако ги бях срещнал като физически хора в земното битие.
За моето съзерцание на двете индивидуалности в духовния свят, в който трябваше да ми се открият техните същества, а чрез тях и много други неща, се нуждаех от онази мекота на душевния поглед, която леко се губи, когато преживяното във физическия свят скрива или най-малкото отслабва това, което трябва да бъде преживяно чисто духовно. В своеобразното проявление на тези две души в моето земно битие тогава трябваше да видя нещо, съдбовно предназначено за пътя на моето познание. Но за нещо, свързано със спиритизма, при това отношение към душите в духовния свят не може и дума да става. За отношението към духовния свят за мен от значение не е било нищо друго освен действителното духовно съзерцание, за което по-късно говорих публично в антропософските си съчинения. Още повече, че виенското семейство и всичките му членове, както и семейството от Ваймар, бяха прекалено здравомислещи за комуникация с мъртвите с помощта на медиуми.
към текста >>
Спиритизмът на настоящето е погрешният път към духовното на души, които желаят да намерят духа по външен, почти експериментален начин, тъй
като
вече почти не могат да усетят действителното, истинското, истинното на начина, съобразен с духовното.
В своеобразното проявление на тези две души в моето земно битие тогава трябваше да видя нещо, съдбовно предназначено за пътя на моето познание. Но за нещо, свързано със спиритизма, при това отношение към душите в духовния свят не може и дума да става. За отношението към духовния свят за мен от значение не е било нищо друго освен действителното духовно съзерцание, за което по-късно говорих публично в антропософските си съчинения. Още повече, че виенското семейство и всичките му членове, както и семейството от Ваймар, бяха прекалено здравомислещи за комуникация с мъртвите с помощта на медиуми. Винаги, когато е ставало дума за тези неща, съм се интересувал от такива търсения на човешките души, отнасящи се до спиритизма.
Спиритизмът на настоящето е погрешният път към духовното на души, които желаят да намерят духа по външен, почти експериментален начин, тъй като вече почти не могат да усетят действителното, истинското, истинното на начина, съобразен с духовното.
Точно този, който се интересува съвсем обективно от спиритизма, без сам да иска да изследва нещо чрез него, може да прозре правилните представи за стремленията и заблудите на спиритизма. Собственото ми изследване винаги е било по пътища, различни от тези на спиритизма под каквато и да било форма. Тъкмо във Ваймар стана възможно да имам много интересни контакти със спиритисти, понеже сред хората на изкуството за известно време интензивно живееше идеята духовното да се търси по този начин. Обаче от общуването ми с двете души – ваймарската се наричаше Ойнике – в мен се вливаха нови сили за „Философия на свободата“. Това, към което съм се стремил в нея, на първо място, е резултат от философските ми мисловни пътища през осемдесетте години.
към текста >>
Опитах се да покажа как човекът, който осъзнава себе си
като
затворено в себе си духовно същество, защото живее в идеи, които вече не струят от духа, а идват
като
импулси от материалното битие, също може да развие от своята същност интуиция за нравственото.
На трето място, прилив на сили дойде благодарение на съпреживяването на духовните опитности на онези две души. У тях пред себе си виждах възхода, за който човекът трябва да благодари на естественонаучния светоглед. В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед. Тези души отстъпваха с боязън пред етичните последствия от един такъв светоглед. Във „Философия на свободата“ търсех силата, която води от етически неутралния естественонаучен идеен свят в света на нравствените импулси.
Опитах се да покажа как човекът, който осъзнава себе си като затворено в себе си духовно същество, защото живее в идеи, които вече не струят от духа, а идват като импулси от материалното битие, също може да развие от своята същност интуиция за нравственото.
Благодарение на това нравственото сияе в станалата свободна индивидуалност като индивидуален етически импулс, подобно на идеите от естественонаучните възгледи. Двете души не бяха проникнали до тази морална интуиция. Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред живота, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи. Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности. Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално.
към текста >>
Благодарение на това нравственото сияе в станалата свободна индивидуалност
като
индивидуален етически импулс, подобно на идеите от естественонаучните възгледи.
У тях пред себе си виждах възхода, за който човекът трябва да благодари на естественонаучния светоглед. В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед. Тези души отстъпваха с боязън пред етичните последствия от един такъв светоглед. Във „Философия на свободата“ търсех силата, която води от етически неутралния естественонаучен идеен свят в света на нравствените импулси. Опитах се да покажа как човекът, който осъзнава себе си като затворено в себе си духовно същество, защото живее в идеи, които вече не струят от духа, а идват като импулси от материалното битие, също може да развие от своята същност интуиция за нравственото.
Благодарение на това нравственото сияе в станалата свободна индивидуалност като индивидуален етически импулс, подобно на идеите от естественонаучните възгледи.
Двете души не бяха проникнали до тази морална интуиция. Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред живота, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи. Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности. Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално. Напротив, с „фантазия“ исках да обознача силата, която способства за достигането на отделния човек до всички области на същинския духовен свят.
към текста >>
Тогава говорих за „моралната фантазия“
като
за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности.
Във „Философия на свободата“ търсех силата, която води от етически неутралния естественонаучен идеен свят в света на нравствените импулси. Опитах се да покажа как човекът, който осъзнава себе си като затворено в себе си духовно същество, защото живее в идеи, които вече не струят от духа, а идват като импулси от материалното битие, също може да развие от своята същност интуиция за нравственото. Благодарение на това нравственото сияе в станалата свободна индивидуалност като индивидуален етически импулс, подобно на идеите от естественонаучните възгледи. Двете души не бяха проникнали до тази морална интуиция. Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред живота, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи.
Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности.
Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално. Напротив, с „фантазия“ исках да обознача силата, която способства за достигането на отделния човек до всички области на същинския духовен свят. Но ако трябва да се стигне до действително преживяване на духовното, следва да се проявят духовните познавателни сили: имагинация, инспирация, интуиция. Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте. В семейството, което бе напуснал ваймарският „непознат познат“, живях през най-голямата част от времето, прекарано във Ваймар.
към текста >>
Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник
като
към нещо не напълно реално.
Опитах се да покажа как човекът, който осъзнава себе си като затворено в себе си духовно същество, защото живее в идеи, които вече не струят от духа, а идват като импулси от материалното битие, също може да развие от своята същност интуиция за нравственото. Благодарение на това нравственото сияе в станалата свободна индивидуалност като индивидуален етически импулс, подобно на идеите от естественонаучните възгледи. Двете души не бяха проникнали до тази морална интуиция. Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред живота, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи. Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности.
Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално.
Напротив, с „фантазия“ исках да обознача силата, която способства за достигането на отделния човек до всички области на същинския духовен свят. Но ако трябва да се стигне до действително преживяване на духовното, следва да се проявят духовните познавателни сили: имагинация, инспирация, интуиция. Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте. В семейството, което бе напуснал ваймарският „непознат познат“, живях през най-голямата част от времето, прекарано във Ваймар. Имах на разположение една част от жилището.
към текста >>
Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се
като
индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте.
Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред живота, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи. Тогава говорих за „моралната фантазия“ като за източник на нравственото в отделните човешки индивидуалности. Бях далече от всякакво намерение да се обръщам към този източник като към нещо не напълно реално. Напротив, с „фантазия“ исках да обознача силата, която способства за достигането на отделния човек до всички области на същинския духовен свят. Но ако трябва да се стигне до действително преживяване на духовното, следва да се проявят духовните познавателни сили: имагинация, инспирация, интуиция.
Първият лъч на духовното откровение на осъзнаващия се като индивидуалност човек обаче става чрез фантазията, която с начина, по кой то се отдалечава от всяка фантастика и се превръща в образ на духовната реалност, може да бъде наблюдавана тъкмо при Гьоте.
В семейството, което бе напуснал ваймарският „непознат познат“, живях през най-голямата част от времето, прекарано във Ваймар. Имах на разположение една част от жилището. Г-жа Анна Ойнике, с която скоро най-сърдечно се сприятелих, се грижеше по най-жертвоготовен начин да ми осигури всичко, от което се нуждая. За нея беше от изключителна важност, че бях до нея в тежката ѝ задача по възпитанието на нейните деца. След смъртта на Ойнике тя беше останала вдовица с четири дъщери и един син.
към текста >>
Децата
виждах само при удобен случай.
В семейството, което бе напуснал ваймарският „непознат познат“, живях през най-голямата част от времето, прекарано във Ваймар. Имах на разположение една част от жилището. Г-жа Анна Ойнике, с която скоро най-сърдечно се сприятелих, се грижеше по най-жертвоготовен начин да ми осигури всичко, от което се нуждая. За нея беше от изключителна важност, че бях до нея в тежката ѝ задача по възпитанието на нейните деца. След смъртта на Ойнике тя беше останала вдовица с четири дъщери и един син.
Децата виждах само при удобен случай.
Това обаче ставаше често, защото към мен се отнасяха като към член на семейството. С изключение на сутрин и вечер, се хранех навън. Но не само аз се чувствах уютно в този семеен кръг. Когато по-младите участници в събранията на Гьотевото общество, идващи от Берлин, които се бяха сближили по-тясно с мен, пожелаеха да се почувстват по-уютно и „сред свои“, те идваха при мен в дома на Ойнике. И по начина, по който се държаха, имах всички основания да предполагам, че там се чувстват истински добре.
към текста >>
Това обаче ставаше често, защото към мен се отнасяха
като
към член на семейството.
Имах на разположение една част от жилището. Г-жа Анна Ойнике, с която скоро най-сърдечно се сприятелих, се грижеше по най-жертвоготовен начин да ми осигури всичко, от което се нуждая. За нея беше от изключителна важност, че бях до нея в тежката ѝ задача по възпитанието на нейните деца. След смъртта на Ойнике тя беше останала вдовица с четири дъщери и един син. Децата виждах само при удобен случай.
Това обаче ставаше често, защото към мен се отнасяха като към член на семейството.
С изключение на сутрин и вечер, се хранех навън. Но не само аз се чувствах уютно в този семеен кръг. Когато по-младите участници в събранията на Гьотевото общество, идващи от Берлин, които се бяха сближили по-тясно с мен, пожелаеха да се почувстват по-уютно и „сред свои“, те идваха при мен в дома на Ойнике. И по начина, по който се държаха, имах всички основания да предполагам, че там се чувстват истински добре. Тук често идваше и Ото Ерих Хартлебен, когато беше във Ваймар.
към текста >>
Нека помислим, че ако това беше вярно, в Гьотевия „Фауст“ щяхме да имаме пред себе си произведение, което Гьоте е замислил в основни линии още
като
млад.
Фрезениус показа това по онова време с един пример, който силно ме заинтригува. Ние често бяхме обсъждали тази проблематика, преди той да публикува мислите си относно нея в един кратък, но съдържателен очерк в „Гьотевия годишник“. До това откритие на Фрезениус всички, които се бяха занимавали с обяснението на Гьотевия „Фауст“, не разбираха правилно едно изказване на Гьоте, което той беше направил пет дни преди смъртта си пред Вилхелм фон Хумболт. „Концепцията за „Фауст“ – казал Гьоте – ми беше ясна преди повече от шестдесет години, още в младостта ми от самото начало, затова пък по-нататъшното развитие не виждах в чак такива подробности.“ Тълкувателите приемаха това „от самото начало“ така, сякаш Гьоте от самото начало е имал идея или план за цялата драма на Фауст, в която после повече или по-малко е разработил подробностите. Също и любимият ми учител и приятел, Карл Юлиус Шрьоер, беше на това мнение.
Нека помислим, че ако това беше вярно, в Гьотевия „Фауст“ щяхме да имаме пред себе си произведение, което Гьоте е замислил в основни линии още като млад.
Би трябвало да приемем, че изхождайки от една обща идея, за душевното естество на Гьоте е било възможно да работи така, че тази работа да може да продължи шестдесет години при непоколебимост на самата идея. Че това не е така, показа откритието на Фрезениус по напълно неопровержим начин. Той изложи, че Гьоте никога не използва думите „от самото начало“ в смисъла, който им приписват тълкувателите. Той казва например, че е прочел дадена книга „от самото начало“, а останалото не е чел. Той използва думите „от самото начало“ единствено в пространствен смисъл.
към текста >>
Тогава се учудих единствено, че нещо, което би трябвало да има най-широки последствия за разбирането на Гьотевия дух, след
като
стана известно след публикуването му в „Гьотевия годишник“, направи твърде малко впечатление тъкмо на онези, които най-много би трябвало да заинтересува.
Той изложи, че Гьоте никога не използва думите „от самото начало“ в смисъла, който им приписват тълкувателите. Той казва например, че е прочел дадена книга „от самото начало“, а останалото не е чел. Той използва думите „от самото начало“ единствено в пространствен смисъл. С това се доказа, че всички тълкуватели на „Фауст“ не са прави и че Гьоте не е говорил за съществуващ „от самото начало“ план на „Фауст“, а единствено, че в младостта му са му били ясни само първите части и че тук-там е бил разработил по нещо от следващите. Така, благодарение на правилното прилагане на филологическия метод, бе хвърлена значителна светлина върху цялостната психология на Гьоте.
Тогава се учудих единствено, че нещо, което би трябвало да има най-широки последствия за разбирането на Гьотевия дух, след като стана известно след публикуването му в „Гьотевия годишник“, направи твърде малко впечатление тъкмо на онези, които най-много би трябвало да заинтересува.
Но с Август Фрезениус не обсъждахме само филологически въпроси. Всичко, което тогава вълнуваше епохата, всичко интересно, което се случваше във Ваймар или извън него, бе съдържание на нашите дълги разговори. Защото заедно прекарвахме дълго време. Понякога водехме горещи дискусии по някои въпроси, но всичко винаги приключваше в пълна хармония. Понеже бяхме взаимно убедени в сериозността на своите разбирания.
към текста >>
Хайтмюлер се изживяваше
като
фина, художествено усещаща душа.
Защото всъщност нищо особено не се бе случило. И всичко почиваше на недоразумения и илюзии, затвърдили се в Архива на Ницше. Това, което можах да кажа, съдържа излязлата по-късно статия в „Списание за литература“. Дълбоко съжалявах за недоразумението, защото приятелството ми към Август Фрезениус беше пуснало здрави корени в сърцето ми. Често си спомнях и за още един мой приятел, Франц Фердинанд Хайтмюлер, който също се присъедини към кръга на сътрудниците в Архива, но по-късно от Вале, фон дер Хелен и аз.
Хайтмюлер се изживяваше като фина, художествено усещаща душа.
За всичко той съдеше от гледна точка на художественото чувство. Всякакъв интелектуализъм му беше чужд. Благодарение на него в тона, с който се говореше в Архива, навлезе нещо художествено. Беше автор на новели, написани с тънък усет. Той изобщо не бе лош филолог и работеше каквото му възлагаха за Архива със сигурност не по-зле от който и да било друг.
към текста >>
Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг сравнително рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, до
като
не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар.
Хайтмюлер написа анонимно това, което имаше да каже по въпроса, в новелата „Потъналата Винета“ в „Нов немски обзор“ на С. Фишер. О, колко усилия само положиха тогава да отгатнат кой беше превърнал някога процъфтяващия духовно Ваймар в „потънал град“! Хайтмюлер живееше във Ваймар с майка си, изключително симпатична дама. Тя беше приятелка на г-жа Анна Ойнике и често посещаваше дома ѝ. Така че имах щастието често да виждам и двамата Хайтмюлерови в дома, в който живеех.
Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг сравнително рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, докато не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар.
Това беше художникът Йозеф Ролечек. Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище. Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в разговор с която човек с охота разкриваше сърцето си. Ролечек беше сантиментален и същевременно леко циничен. Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени живота, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй като те не представляват кой знае каква ценност.
към текста >>
Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени живота, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй
като
те не представляват кой знае каква ценност.
Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг сравнително рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, докато не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар. Това беше художникът Йозеф Ролечек. Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище. Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в разговор с която човек с охота разкриваше сърцето си. Ролечек беше сантиментален и същевременно леко циничен.
Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени живота, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй като те не представляват кой знае каква ценност.
В негово присъствие често се говореше за несправедливостта на живота и той можеше до безкрай да се горещи за това, колко несправедливо се е отнесъл светът към бедния Шилер в сравнение с галеника на съдбата Гьоте. Въпреки ежедневното общуване с тези личности и непрекъснатия жив обмен на мисли и впечатления, в този ваймарски период не можех да говоря по директен начин за преживяванията си в духовния свят дори и с тези, които ми бяха най-близки. Смятах, че е необходимо да бъде осъзнато как правилният път в духовния свят води първо до преживяване на чистите идеи. Под всякаква форма поддържах твърдението, че както човекът може съзнателно да преживява цветовете, тоновете, топлината и т.н., той може да преживее и също толкова чисти идеи, свободни от влиянието на външните възприятия и живеещи напълно самостоятелно. И в тези идеи е истинският жив дух.
към текста >>
По това време той беше преминал подготвително обучение за евангелски пастор, тъкмо вземаше докторския си изпит и се готвеше за нещо
като
мисионерска служба в Япония, за където скоро и замина.
И в тези идеи е истинският жив дух. Всяко друго духовно преживяване в човека, така казвах тогава, възниква в съзнанието от този живот на идеите. Това, че първоначално търсех духовното преживяване в преживяването на идеите, доведе до недоразумението, за което вече говорих, че дори най-близките ми приятели не виждаха живата реалност в идеите и ме вземаха за рационалист или интелектуалец. Разбирането на живата действителност на света на идеите тогава се проявяваше най-енергично у една по-млада личност, която често идваше във Ваймар: Макс Кристлиб. В началото на пребиваването си във Ваймар често се срещах с този търсещ духовното познание човек.
По това време той беше преминал подготвително обучение за евангелски пастор, тъкмо вземаше докторския си изпит и се готвеше за нещо като мисионерска служба в Япония, за където скоро и замина.
Този човек виждаше – бих казал, вдъхновено, – че животът в чистите идеи се явява живот в духа и че в света на чистите идеи цялата природа се озарява от познанието, а материята се явява само привидност (илюзия) и че чрез идеите цялото физическо битие се разкрива като дух. Изпитвах дълбоко удовлетворение да открия такова пълно разбиране за същността на духовното в тази личност. Това бе разбиране за битието на духа в идеалното. Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности. За тези духовни индивидуалности още не можех да говоря на Макс Кристлиб.
към текста >>
Този човек виждаше – бих казал, вдъхновено, – че животът в чистите идеи се явява живот в духа и че в света на чистите идеи цялата природа се озарява от познанието, а материята се явява само привидност (илюзия) и че чрез идеите цялото физическо битие се разкрива
като
дух.
Всяко друго духовно преживяване в човека, така казвах тогава, възниква в съзнанието от този живот на идеите. Това, че първоначално търсех духовното преживяване в преживяването на идеите, доведе до недоразумението, за което вече говорих, че дори най-близките ми приятели не виждаха живата реалност в идеите и ме вземаха за рационалист или интелектуалец. Разбирането на живата действителност на света на идеите тогава се проявяваше най-енергично у една по-млада личност, която често идваше във Ваймар: Макс Кристлиб. В началото на пребиваването си във Ваймар често се срещах с този търсещ духовното познание човек. По това време той беше преминал подготвително обучение за евангелски пастор, тъкмо вземаше докторския си изпит и се готвеше за нещо като мисионерска служба в Япония, за където скоро и замина.
Този човек виждаше – бих казал, вдъхновено, – че животът в чистите идеи се явява живот в духа и че в света на чистите идеи цялата природа се озарява от познанието, а материята се явява само привидност (илюзия) и че чрез идеите цялото физическо битие се разкрива като дух.
Изпитвах дълбоко удовлетворение да открия такова пълно разбиране за същността на духовното в тази личност. Това бе разбиране за битието на духа в идеалното. Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности. За тези духовни индивидуалности още не можех да говоря на Макс Кристлиб. Това би означавало да искам нещо непосилно от неговия красив идеализъм.
към текста >>
25.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
„Гьотевият светоглед“ възниква
като
завършек на работата
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата
„Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата
във Ваймарското академично изданието Благодарение на свободомислещия политик, за когото говорих, се запознах със собственика на една книжарница. Някога този книжен магазин бе видял и по-добри дни от тези, които преживях във ваймарския си период. Такъв е бил случаят по времето на бащата на младия човек, с когото се запознах като собственик. За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството.
към текста >>
Такъв е бил случаят по времето на бащата на младия човек, с когото се запознах
като
собственик.
Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието Благодарение на свободомислещия политик, за когото говорих, се запознах със собственика на една книжарница. Някога този книжен магазин бе видял и по-добри дни от тези, които преживях във ваймарския си период.
Такъв е бил случаят по времето на бащата на младия човек, с когото се запознах като собственик.
За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството. Този вестник също беше в упадък. Разпространението му беше доста намаляло. На мен обаче той предоставяше възможност да пиша за много от нещата, които тогава се намираха на духовния ми хоризонт или имаха отношение към него. Въпреки че многобройните статии и рецензии на книги, които пишех, се четяха от малцина, ми беше приятна възможността да имам на разположение вестник, който да отпечатва нещата, които аз пожелаех.
към текста >>
Запознах се с актьора Нойфер още до
като
беше ангажиран във Ваймарския театър.
В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям. Така за мен Ваймар стана мястото, за което често си спомнях в по-нататъшния си живот. Защото тесните рамки, в които бях принуден да живея във Виена, сега се разшириха и имах духовни и човешки преживявания, резултатите от които се проявиха по-късно. От всички най-важни все пак бяха отношенията с хора, които бяха създадени там. Когато през по-нататъшните си години извиквах пред душата си Ваймар и тамошния си живот, най-често отправях духовния си взор към един дом, който ми беше станал особено скъп.
Запознах се с актьора Нойфер още докато беше ангажиран във Ваймарския театър.
У него най-напред оцених сериозността и строгостта, с която се отнася към своята професия. Той не допускаше в съжденията му за сценичното изкуство да се появи нищо дилетантско. Това действаше благотворно дори само поради причината, че човек невинаги осъзнава, че актьорското изкуство, подобно например на музиката, трябва да се основава на някои обективни художествени предпоставки. Нойфер се ожени за сестрата на пианиста и композитора Бернхард Ставенхаген. Бях представен в неговия дом.
към текста >>
Веднъж на Коледа при мен дошъл г-н Нойфер и тъй
като
не съм си бил вкъщи, ми оставил бележка с настоятелната молба непременно да отида у тях за раздаването на коледните подаръци.
Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом. Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства. Това, че там ме приемаха с удоволствие, можех да заключа от най-различни случаи. Бих искал да разкажа за един от тях.
Веднъж на Коледа при мен дошъл г-н Нойфер и тъй като не съм си бил вкъщи, ми оставил бележка с настоятелната молба непременно да отида у тях за раздаването на коледните подаръци.
Това не беше лесно, тъй като във Ваймар винаги трябваше да участвам в по няколко такива празненства. Но успях да се справя. И така до подаръците за децата открих красиво опакован специален коледен подарък за мен, ценността на който може да бъде изяснена само от неговата предистория. Един ден ме заведоха в ателието на един скулптор, който искаше да ми покаже свои произведения. По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко.
към текста >>
Това не беше лесно, тъй
като
във Ваймар винаги трябваше да участвам в по няколко такива празненства.
Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства. Това, че там ме приемаха с удоволствие, можех да заключа от най-различни случаи. Бих искал да разкажа за един от тях. Веднъж на Коледа при мен дошъл г-н Нойфер и тъй като не съм си бил вкъщи, ми оставил бележка с настоятелната молба непременно да отида у тях за раздаването на коледните подаръци.
Това не беше лесно, тъй като във Ваймар винаги трябваше да участвам в по няколко такива празненства.
Но успях да се справя. И така до подаръците за децата открих красиво опакован специален коледен подарък за мен, ценността на който може да бъде изяснена само от неговата предистория. Един ден ме заведоха в ателието на един скулптор, който искаше да ми покаже свои произведения. По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко. Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето внимание.
към текста >>
И така до подаръците за
децата
открих красиво опакован специален коледен подарък за мен, ценността на който може да бъде изяснена само от неговата предистория.
Това, че там ме приемаха с удоволствие, можех да заключа от най-различни случаи. Бих искал да разкажа за един от тях. Веднъж на Коледа при мен дошъл г-н Нойфер и тъй като не съм си бил вкъщи, ми оставил бележка с настоятелната молба непременно да отида у тях за раздаването на коледните подаръци. Това не беше лесно, тъй като във Ваймар винаги трябваше да участвам в по няколко такива празненства. Но успях да се справя.
И така до подаръците за децата открих красиво опакован специален коледен подарък за мен, ценността на който може да бъде изяснена само от неговата предистория.
Един ден ме заведоха в ателието на един скулптор, който искаше да ми покаже свои произведения. По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко. Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето внимание. Беше бюст на Хегел. В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма почит във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори.
към текста >>
Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от дълго време, оставени без внимание
като
онзи бюст на Хегел.
По принцип това, което видях, ме заинтригува твърде малко. Само един единствен бюст, сякаш захвърлен в един ъгъл, привлече върху себе си моето внимание. Беше бюст на Хегел. В ателието, което представляваше част от жилището на една възрастна дама на голяма почит във Ваймар, се намираха всевъзможни скулптори. Скулпторите винаги наемаха ателието за кратко време и оставяха в него по нещо, което не желаеха да вземат със себе си.
Сред тези неща обаче имаше и такива, които се складираха там от дълго време, оставени без внимание като онзи бюст на Хегел.
Интересът, който проявих към бюста, доведе до това, че започнах тук-там да говоря за него. Веднъж също и в дома на Нойфер и дори леко загатнах, че много бих искал да притежавам този бюст. И на следващата Коледа той ми беше подарен от Нойфер. На следващия обяд, на който ме поканиха, той разказа как се е сдобил с него. Той първо отишъл при дамата, на която принадлежеше ателието.
към текста >>
Децата
, които се появяваха постепенно в дома на Нойфер, имаха образцова майка.
Обичах да гледам тази глава на Хегел (работа на Вихман от 1826 г.), когато се задълбочавах в мисловния му свят. А това се случваше наистина често. Това лице с черти, явяващи се най-човешки израз на чистото мислене, представлява силно въздействащ житейски спътник. Така беше при семейство Нойфер. Те бяха неуморни, щом станеше дума за това да зарадват някого с нещо, което най-много съответства на неговата същност.
Децата, които се появяваха постепенно в дома на Нойфер, имаха образцова майка.
Г-жа Нойфер възпитаваше не толкова с това, което върши, колкото благодарение на това, което е, на цялото си същество. Имах радостта да стана кръстник на един от нейните синове. Всяко посещение в дома им за мен бе източник на вътрешно удовлетворение. Можех да правя такива посещения и в следващите години, когато си бях заминал от Ваймар и ходех от време на време там, за да изнасям лекции. Жалко, че това не се е случвало от дълго време и така и не можах да виждам семейство Нойфер през годините, в които то получи болезнени съдбовни удари.
към текста >>
В разсъжденията си последният беше истинска интернационална личност, до
като
у Рудолф Шмит за всичко се изявяваше датчанинът.
Писаното от Рудолф Шмит носеше оттенъка на субективно истинното и пленяваше благодарение на самия характер на този поет. В крайна сметка аз го обикнах от цялото си сърце и се радвах на дните, когато идваше във Ваймар. Беше интересно да го слушаш как говори за своята скандинавска родина и да виждаш, че основните източници на забележителните му способности са преживяванията, характерни за жителите на Севера. Не беше по-малко интересно и да се разговаря с него за Гьоте, Шилер и Байрон. На тази тематика той говореше коренно различно от Георг Брандес.
В разсъжденията си последният беше истинска интернационална личност, докато у Рудолф Шмит за всичко се изявяваше датчанинът.
Но именно поради това за много неща той все пак говореше по-интересно от Георг Брандес. В последните години от пребиваването си във Ваймар се сприятелих с Конрад Анзорге и неговия шурей фон Кромптон. По-късно Конрад Анзорге прояви най-блестящо художествения си талант. Тук ще говоря само за прекрасното ни приятелство в края на деветдесетте години и за това какъв ми изглеждаше той тогава. Съпругите на Анзорге и на Кромптон бяха сестри.
към текста >>
Той се изявяваше
като
пианист и композитор.
По-късно Конрад Анзорге прояви най-блестящо художествения си талант. Тук ще говоря само за прекрасното ни приятелство в края на деветдесетте години и за това какъв ми изглеждаше той тогава. Съпругите на Анзорге и на Кромптон бяха сестри. Обстоятелствата се стекоха така, че се срещахме или в дома на Кромптон или в хотел „Руски двор“. Анзорге беше енергична артистична натура.
Той се изявяваше като пианист и композитор.
По времето на ваймарското ни познанство композираше по стихове на Ницше и Демел. Винаги беше тържествено събитие, когато приятелите, които постепенно бяха привлечени в кръга Анзорге-Кромптон, имаха възможност да чуят някоя нова негова композиция. В този кръг беше и един ваймарски редактор, Паул Бьолер. Той редактираше вестник „Германия“, който водеше едно по-независимо съществуване, редом с официалния „Ваймарски вестник“. В този кръг се появяваха и още някои ваймарски приятели: Фрезениус, Хайтмюлер, а също Фриц Кьогел и други.
към текста >>
Анзорге, който чувстваше Ваймар
като
окови за художественото си развитие, се премести почти едновременно с мен в Берлин.
Своеобразието на кръга Анзорге-Кромптон се състоеше именно в това, че отношението му към Ваймар беше коренно различно от това на повечето от охарактеризираните личности, които ми бяха близки. Тези личности живееха във Ваймар по начина, който описах в предишната глава. А интересите на този кръг бяха насочени извън пределите на Ваймар. И се случи така, че когато работата ми във Ваймар стигна към своя край и вече трябваше да мисля за напускане на града на Гьоте, се сближих с хора, за които животът във Ваймар не се отличаваше с нещо кой знае колко забележително. В известен смисъл, когато беше сред тези хора, човек се изживяваше извън Ваймар.
Анзорге, който чувстваше Ваймар като окови за художественото си развитие, се премести почти едновременно с мен в Берлин.
Въпреки че беше редактор на най-четения ваймарски вестник, Паул Бьолер пишеше, изхождайки от по-широк кръгозор, а не под влиянието на тогавашния „ваймарски дух“, който критикуваше сурово. Той беше този, който винаги издигаше своя глас, когато станеше дума да се представи в правилната светлина всичко, внушено от опортюнизъм и ограниченост на духа. Случи се така, че той загуби мястото си тъкмо по времето, когато започна да принадлежи към гореописания кръг. Фон Кромптон беше една от най-симпатичните личности, която човек може да си представи. В неговия дом кръгът прекарваше прекрасни часове.
към текста >>
Но тъй
като
бях този, когото питаха, когато искаха да научат нещо за него, те проектираха начина, по който сами се отнасяха към Ницше, и върху моето отношение към него.
Целият кръг се намираше, така да се каже, под знака на Ницше. Неговото разбиране за живота беше смятано за нещо, на което трябва да се отдава най-висш интерес. За хората от кръга душевното настроение, разкриващо се у Ницше, по определен начин се явяваше разцветът на истинското и свободно човечество. В тези два аспекта фон Кромптон беше сред най-ярките представители на последователите на Ницше от деветдесетте години. Собственото ми отношение към Ницше не се промени поради общуването ми с тези хора.
Но тъй като бях този, когото питаха, когато искаха да научат нещо за него, те проектираха начина, по който сами се отнасяха към Ницше, и върху моето отношение към него.
Но трябва да кажа, че тъкмо този кръг се отнасяше с поголямо разбиране към това, което Ницше смяташе, че е познал, както и че се опитваше да съпреживее неговите житейски идеали по начин, пълен с по-голямо разбиране, отколкото това се случваше в някои други кръгове, в които „свръхчовечеството“ и „отвъд доброто и злото“ не винаги разцъфтяваха в радостни краски. За мен това общество беше важно заради живеещата в него силна и увличаща със себе си енергия. От друга страна обаче, срещах най-отзивчиво разбиране за всичко, което мислех, че мога да внеса в този кръг. Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение. Те бяха украшението на последния период от живота ми във Ваймар.
към текста >>
Тъй
като
всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на думата, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар.
Но трябва да кажа, че тъкмо този кръг се отнасяше с поголямо разбиране към това, което Ницше смяташе, че е познал, както и че се опитваше да съпреживее неговите житейски идеали по начин, пълен с по-голямо разбиране, отколкото това се случваше в някои други кръгове, в които „свръхчовечеството“ и „отвъд доброто и злото“ не винаги разцъфтяваха в радостни краски. За мен това общество беше важно заради живеещата в него силна и увличаща със себе си енергия. От друга страна обаче, срещах най-отзивчиво разбиране за всичко, което мислех, че мога да внеса в този кръг. Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение. Те бяха украшението на последния период от живота ми във Ваймар.
Тъй като всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на думата, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар.
При това тонът беше съществено различен от този, който бях преживял по-рано в кръга на Олден. В него голяма роля играеше иронията. Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях. В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен? На фона на тези социални контакти възникна книгата ми „Гьотевият светоглед“, с която приключих дейността си във Ваймар.
към текста >>
Там гледаха и на Ваймар
като
на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях.
Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение. Те бяха украшението на последния период от живота ми във Ваймар. Тъй като всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на думата, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар. При това тонът беше съществено различен от този, който бях преживял по-рано в кръга на Олден. В него голяма роля играеше иронията.
Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях.
В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен? На фона на тези социални контакти възникна книгата ми „Гьотевият светоглед“, с която приключих дейността си във Ваймар. Преди известно време, когато подготвях ново издание на тази книга, в начина, по който бях формулирал мислите си за книгата тогава във Ваймар, почувствах нещо като ехо от вътрешното естество на приятелските сбирки на описания кръг. В тази книга има повече лични неща, отколкото щеше да има, ако, докато я пишех, в душата ми не отекваше това, което се обсъждаше в този кръг с такова въодушевление и така енергично за „същността на личността“. Това е единствената от книгите ми, за които мога да кажа точно това.
към текста >>
В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място
като
Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен?
Те бяха украшението на последния период от живота ми във Ваймар. Тъй като всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на думата, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар. При това тонът беше съществено различен от този, който бях преживял по-рано в кръга на Олден. В него голяма роля играеше иронията. Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях.
В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен?
На фона на тези социални контакти възникна книгата ми „Гьотевият светоглед“, с която приключих дейността си във Ваймар. Преди известно време, когато подготвях ново издание на тази книга, в начина, по който бях формулирал мислите си за книгата тогава във Ваймар, почувствах нещо като ехо от вътрешното естество на приятелските сбирки на описания кръг. В тази книга има повече лични неща, отколкото щеше да има, ако, докато я пишех, в душата ми не отекваше това, което се обсъждаше в този кръг с такова въодушевление и така енергично за „същността на личността“. Това е единствената от книгите ми, за които мога да кажа точно това. Като преживени лично в истинския смисъл на думата мога да определя всяка една от тях, но не и по този начин, по който собствената личност съпреживява толкова силно същността на обкръжаващите я личности.
към текста >>
Преди известно време, когато подготвях ново издание на тази книга, в начина, по който бях формулирал мислите си за книгата тогава във Ваймар, почувствах нещо
като
ехо от вътрешното естество на приятелските сбирки на описания кръг.
При това тонът беше съществено различен от този, който бях преживял по-рано в кръга на Олден. В него голяма роля играеше иронията. Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях. В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен? На фона на тези социални контакти възникна книгата ми „Гьотевият светоглед“, с която приключих дейността си във Ваймар.
Преди известно време, когато подготвях ново издание на тази книга, в начина, по който бях формулирал мислите си за книгата тогава във Ваймар, почувствах нещо като ехо от вътрешното естество на приятелските сбирки на описания кръг.
В тази книга има повече лични неща, отколкото щеше да има, ако, докато я пишех, в душата ми не отекваше това, което се обсъждаше в този кръг с такова въодушевление и така енергично за „същността на личността“. Това е единствената от книгите ми, за които мога да кажа точно това. Като преживени лично в истинския смисъл на думата мога да определя всяка една от тях, но не и по този начин, по който собствената личност съпреживява толкова силно същността на обкръжаващите я личности. Все пак това се отнася само до общата ориентация на книгата. Разкриващият се по отношение на природата „светоглед на Гьоте“ е представен така, както и в статиите ми за Гьоте от осемдесетте години.
към текста >>
В тази книга има повече лични неща, отколкото щеше да има, ако, до
като
я пишех, в душата ми не отекваше това, което се обсъждаше в този кръг с такова въодушевление и така енергично за „същността на личността“.
В него голяма роля играеше иронията. Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях. В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен? На фона на тези социални контакти възникна книгата ми „Гьотевият светоглед“, с която приключих дейността си във Ваймар. Преди известно време, когато подготвях ново издание на тази книга, в начина, по който бях формулирал мислите си за книгата тогава във Ваймар, почувствах нещо като ехо от вътрешното естество на приятелските сбирки на описания кръг.
В тази книга има повече лични неща, отколкото щеше да има, ако, докато я пишех, в душата ми не отекваше това, което се обсъждаше в този кръг с такова въодушевление и така енергично за „същността на личността“.
Това е единствената от книгите ми, за които мога да кажа точно това. Като преживени лично в истинския смисъл на думата мога да определя всяка една от тях, но не и по този начин, по който собствената личност съпреживява толкова силно същността на обкръжаващите я личности. Все пак това се отнася само до общата ориентация на книгата. Разкриващият се по отношение на природата „светоглед на Гьоте“ е представен така, както и в статиите ми за Гьоте от осемдесетте години. Моите възгледи бяха единствено отчасти разширени, задълбочени или затвърдени благодарение на ръкописите, открити в Гьотевия архив.
към текста >>
Като
преживени лично в истинския смисъл на думата мога да определя всяка една от тях, но не и по този начин, по който собствената личност съпреживява толкова силно същността на обкръжаващите я личности.
В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен? На фона на тези социални контакти възникна книгата ми „Гьотевият светоглед“, с която приключих дейността си във Ваймар. Преди известно време, когато подготвях ново издание на тази книга, в начина, по който бях формулирал мислите си за книгата тогава във Ваймар, почувствах нещо като ехо от вътрешното естество на приятелските сбирки на описания кръг. В тази книга има повече лични неща, отколкото щеше да има, ако, докато я пишех, в душата ми не отекваше това, което се обсъждаше в този кръг с такова въодушевление и така енергично за „същността на личността“. Това е единствената от книгите ми, за които мога да кажа точно това.
Като преживени лично в истинския смисъл на думата мога да определя всяка една от тях, но не и по този начин, по който собствената личност съпреживява толкова силно същността на обкръжаващите я личности.
Все пак това се отнася само до общата ориентация на книгата. Разкриващият се по отношение на природата „светоглед на Гьоте“ е представен така, както и в статиите ми за Гьоте от осемдесетте години. Моите възгледи бяха единствено отчасти разширени, задълбочени или затвърдени благодарение на ръкописите, открити в Гьотевия архив. Във всичко, което бях работил във връзка с Гьоте, за мен най-важно беше да представя пред света съдържанието и направлението на неговия „светоглед“. Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата.
към текста >>
Оттук
като
резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата.
Като преживени лично в истинския смисъл на думата мога да определя всяка една от тях, но не и по този начин, по който собствената личност съпреживява толкова силно същността на обкръжаващите я личности. Все пак това се отнася само до общата ориентация на книгата. Разкриващият се по отношение на природата „светоглед на Гьоте“ е представен така, както и в статиите ми за Гьоте от осемдесетте години. Моите възгледи бяха единствено отчасти разширени, задълбочени или затвърдени благодарение на ръкописите, открити в Гьотевия архив. Във всичко, което бях работил във връзка с Гьоте, за мен най-важно беше да представя пред света съдържанието и направлението на неговия „светоглед“.
Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата.
Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата. За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте. Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен. Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания.
към текста >>
Но за мен не бяха важни отделните открития
като
такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата.
Все пак това се отнася само до общата ориентация на книгата. Разкриващият се по отношение на природата „светоглед на Гьоте“ е представен така, както и в статиите ми за Гьоте от осемдесетте години. Моите възгледи бяха единствено отчасти разширени, задълбочени или затвърдени благодарение на ръкописите, открити в Гьотевия архив. Във всичко, което бях работил във връзка с Гьоте, за мен най-важно беше да представя пред света съдържанието и направлението на неговия „светоглед“. Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата.
Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата.
За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте. Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен. Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания. Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата.
към текста >>
За да охарактеризирам този възглед за природата
като
част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте.
Разкриващият се по отношение на природата „светоглед на Гьоте“ е представен така, както и в статиите ми за Гьоте от осемдесетте години. Моите възгледи бяха единствено отчасти разширени, задълбочени или затвърдени благодарение на ръкописите, открити в Гьотевия архив. Във всичко, което бях работил във връзка с Гьоте, за мен най-важно беше да представя пред света съдържанието и направлението на неговия „светоглед“. Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата. Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата.
За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте.
Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен. Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания. Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато.
към текста >>
Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него
като
ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени.
Във всичко, което бях работил във връзка с Гьоте, за мен най-важно беше да представя пред света съдържанието и направлението на неговия „светоглед“. Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата. Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата. За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте. Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен.
Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени.
Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания. Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато. (Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“. Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална литература“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици.
към текста >>
Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, до
като
систематизирах съчиненията за тези издания.
Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата. Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата. За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте. Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен. Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени.
Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания.
Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато. (Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“. Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална литература“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици. Във Ваймар можеха да знаят за това, когато ми поръчаха работата върху изданието.
към текста >>
Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен
като
ученик в горните класове на реалното училище.
И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте.
Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят. Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>
Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още
като
дете живеех в духовния свят
като
в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят.
Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте. Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят.
Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>
26.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Следователно, ако е безспорно вярно, че
като
цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече,
като
от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек. И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа. Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение.
Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност. Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек. Защото хората са толкова безкрайно различни в тяхната индивидуална, съкровена същност! Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа. Колко е трудно да си изясним различните страни от същността на хората, които срещаме, и колко много в живота зависи от това да сме наясно с хората, с които влизаме в съприкосновение.
към текста >>
Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй
като
целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа.
А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина. Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност. Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек. Защото хората са толкова безкрайно различни в тяхната индивидуална, съкровена същност!
Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа.
Колко е трудно да си изясним различните страни от същността на хората, които срещаме, и колко много в живота зависи от това да сме наясно с хората, с които влизаме в съприкосновение. Тъй че към решаването на чисто индивидуалните човешки загадки, всяка от които е особена и различна у всеки отделен човек, можем да се приближим само постепенно поради голямата междина, която съществува между това, което се нарича човешка природа изобщо и онова, което откриваме у всеки отделен човек. Духовната Наука, или Антропософията, както в по-ново време е прието да се нарича тя, ще има специална задача тъкмо по отношение на тази индивидуална човешка загадка. Не само че тя трябва да осветли това, което човек е по принцип, но и да бъде едно познание, което да се влива в нашето непосредствено ежедневие, във всички наши усещания и чувства. Тъй като нашите чувства и усещания се разгръщат най-добре в отношението ни към другите, то плодът на Духовната Наука, на духовнонаучното познание, ще проличи най-добре тъкмо в представата, която добиваме за човека до нас с помощта на това познание.
към текста >>
Тъй
като
нашите чувства и усещания се разгръщат най-добре в отношението ни към другите, то плодът на Духовната Наука, на духовнонаучното познание, ще проличи най-добре тъкмо в представата, която добиваме за човека до нас с помощта на това познание.
Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа. Колко е трудно да си изясним различните страни от същността на хората, които срещаме, и колко много в живота зависи от това да сме наясно с хората, с които влизаме в съприкосновение. Тъй че към решаването на чисто индивидуалните човешки загадки, всяка от които е особена и различна у всеки отделен човек, можем да се приближим само постепенно поради голямата междина, която съществува между това, което се нарича човешка природа изобщо и онова, което откриваме у всеки отделен човек. Духовната Наука, или Антропософията, както в по-ново време е прието да се нарича тя, ще има специална задача тъкмо по отношение на тази индивидуална човешка загадка. Не само че тя трябва да осветли това, което човек е по принцип, но и да бъде едно познание, което да се влива в нашето непосредствено ежедневие, във всички наши усещания и чувства.
Тъй като нашите чувства и усещания се разгръщат най-добре в отношението ни към другите, то плодът на Духовната Наука, на духовнонаучното познание, ще проличи най-добре тъкмо в представата, която добиваме за човека до нас с помощта на това познание.
Когато в живота срещнем някой човек, според тази Духовна Наука или Антропософия, трябва винаги да имаме предвид, че това, което можем да възприемем от него на повърхността, е само една част, една брънка от човешката същност. Един външен, материалистичен поглед към човека наистина взема за цялостния човек онова, което това външно възприемане и разумът, който е свързан с външното възприемане, могат да му дадат. Духовната Наука напротив ни показва, че човешката същност е нещо много, много сложно. И често, когато човек се впусне по-задълбочено в тази сложност на човешката природа, той може да види и отделния човек във вярна светлина. Духовната Наука трябва да ни отпраща към най-дълбоката сърцевина на човека, на която всичко онова, което можем да видим с очи и да пипнем с ръце, е само външният израз, външната обвивка.
към текста >>
Самият факт, че темпераментът на човека от една страна се проявява
като
нещо, което клони към индивидуалното,
като
нещо, което прави хората различни, а от друга страна ги обединява в групи, вече показва, че темпераментът трябва да е нещо, което от една страна има общо с най-съкровената сърцевина на човешката същност и което от друга страна трябва да е свързано с универсалната човешка природа.
Понеже, макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно. Но загадката за човека не може да се реши чрез външно наблюдение на природата; до специфичния нюанс на човешката същност можем да се доближим само тогава, когато научим, какви Духовната Наука има да каже за човека. Макар и да е вярно по принцип, че всеки човек носи своя собствен темперамент, все пак можем да различим определени групи темпераменти. Говорим за четири основни човешки темперамента: сангвиничен, холеричен, флегматичен и меланхоличен. И дори и това деление да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек - темпераментите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи темперамент преобладава в тези или онези черти от характера на някой човек -, то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните темпераменти.
Самият факт, че темпераментът на човека от една страна се проявява като нещо, което клони към индивидуалното, като нещо, което прави хората различни, а от друга страна ги обединява в групи, вече показва, че темпераментът трябва да е нещо, което от една страна има общо с най-съкровената сърцевина на човешката същност и което от друга страна трябва да е свързано с универсалната човешка природа.
Следователно човешкият темперамент е нещо, което сочи в две посоки. И затова, ако искаме да проникнем отвъд тайната, ще бъде необходимо да се запитаме от една страна: до каква степен темпераментът сочи към това, което почива в универсалната човешка природа? - И после: По какъв начин сочи тя към сърцевината на човешката същност, към същинския вътрешен мир на човека? След като поставяме този въпрос, естествено е Духовната Наука да изглежда призвана да го осветли. Защото Духовната Наука трябва да ни въвежда в най-съкровената сърцевина на човешката същност; доколкото човека, който срещаме на земята, изглежда потопен в някаква общност, но от друга страна се явява самостоятелна същност.
към текста >>
След
като
поставяме този въпрос, естествено е Духовната Наука да изглежда призвана да го осветли.
И дори и това деление да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек - темпераментите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи темперамент преобладава в тези или онези черти от характера на някой човек -, то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните темпераменти. Самият факт, че темпераментът на човека от една страна се проявява като нещо, което клони към индивидуалното, като нещо, което прави хората различни, а от друга страна ги обединява в групи, вече показва, че темпераментът трябва да е нещо, което от една страна има общо с най-съкровената сърцевина на човешката същност и което от друга страна трябва да е свързано с универсалната човешка природа. Следователно човешкият темперамент е нещо, което сочи в две посоки. И затова, ако искаме да проникнем отвъд тайната, ще бъде необходимо да се запитаме от една страна: до каква степен темпераментът сочи към това, което почива в универсалната човешка природа? - И после: По какъв начин сочи тя към сърцевината на човешката същност, към същинския вътрешен мир на човека?
След като поставяме този въпрос, естествено е Духовната Наука да изглежда призвана да го осветли.
Защото Духовната Наука трябва да ни въвежда в най-съкровената сърцевина на човешката същност; доколкото човека, който срещаме на земята, изглежда потопен в някаква общност, но от друга страна се явява самостоятелна същност. Човек е потопен според Духовната Наука в два житейски потока, които се срещат, когато човек встъпи в земното си съществуване. И тук достигаме сърцевината на духовнонаучното гледище за човешката природа. Тук ние научаваме, че човек притежава най-напред нещо, с което се вмества в една наследствена линия. Единият поток е този, който ни извежда от единичния човек към родителите, прародителите и другите предци.
към текста >>
Той иска да представи човешката личност
като
сбор от това, което се намира в разпилян вид у отделните прадеди.
и охотата на разказвача. Тук виждаме, как големия познавач на човека, Гьоте, се вижда принуден да се позове на моралните качества, когато говори за унаследените качества. Всичко това, което смятаме за низхождащо от прадедите към потомците, ни обяснява до известна степен отделния човек, но тъкмо само до известна степен. Онова, което човек е наследил от дедите си, разкрива само една страна от неговата същност. Разбира се, съвременният материализъм търси всичко възможно у човека в наследствената му линия, иска да изведе дори духовната същност на човека, духовните му качества от наследствеността и не се уморява да обяснява, че дори гениалните качества на една личност стават обясними, когато открием следите, признаците на тези качества у този или онзи прародител.
Той иска да представи човешката личност като сбор от това, което се намира в разпилян вид у отделните прадеди.
На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител. Тук Духовната Наука идва на помощ и ни казва, каквото има да каже по този въпрос. Днес ще успеем само да скицираме нещата, за които става дума тук, само да загатнем изводите на Духовната Наука. Духовната Наука ни казва: Вярно е наистина, че човекът е потопен в потока, който можем да наречем поток на наследствеността, на наследствените белези. Но освен това в човек има и нещо друго, най-съкровената духовна сърцевина на човешката същност.
към текста >>
На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен
като
кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител.
Тук виждаме, как големия познавач на човека, Гьоте, се вижда принуден да се позове на моралните качества, когато говори за унаследените качества. Всичко това, което смятаме за низхождащо от прадедите към потомците, ни обяснява до известна степен отделния човек, но тъкмо само до известна степен. Онова, което човек е наследил от дедите си, разкрива само една страна от неговата същност. Разбира се, съвременният материализъм търси всичко възможно у човека в наследствената му линия, иска да изведе дори духовната същност на човека, духовните му качества от наследствеността и не се уморява да обяснява, че дори гениалните качества на една личност стават обясними, когато открием следите, признаците на тези качества у този или онзи прародител. Той иска да представи човешката личност като сбор от това, което се намира в разпилян вид у отделните прадеди.
На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител.
Тук Духовната Наука идва на помощ и ни казва, каквото има да каже по този въпрос. Днес ще успеем само да скицираме нещата, за които става дума тук, само да загатнем изводите на Духовната Наука. Духовната Наука ни казва: Вярно е наистина, че човекът е потопен в потока, който можем да наречем поток на наследствеността, на наследствените белези. Но освен това в човек има и нещо друго, най-съкровената духовна сърцевина на човешката същност. На това място качествата, които човек донася със себе си от духовния свят, се свързват с онова, което могат да му дадат бащата и майката и прадедите.
към текста >>
Натрупаното от човека през живота му
като
възпитание,
като
опит, е също толкова трудно да се загуби, колкото и следите от поредицата предшестващи животински видове.
Отидем ли по-нагоре към животинския свят, ще открием как се извършва еволюцията на видовете. Ще открием как тъкмо 19 век видя най-големите си постижения в откриването на еволюцията на видовете. Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко животно в утробата на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици. При животните имаме сублимиране на вида. При човека имаме не само сублимиране на вида, развитие на рода, но и развитие на индивидуалността.
Натрупаното от човека през живота му като възпитание, като опит, е също толкова трудно да се загуби, колкото и следите от поредицата предшестващи животински видове.
Ще дойде време, когато сърцевината на човешката същност ще бъде извеждана от предишните съществувания. Хората ще разберат, че човешката същност е плод на минали съществувания. Странна ще бъде съдбата на този закон в света. Така ще бъде и с един друг закон. Съпротивата, с която това учение ще се сблъска и с която ще трябва да свикне, ще бъде преодоляна, точно както бяха преодолени мненията на учените от миналите столетия, че живата материя може да възникне от мъртва материя.
към текста >>
Тя ни показва, че трябва да разглеждаме най-съкровената сърцевина на човешката същност
като
това, което се спуска от духовния свят и се свързва с нещо, дадено от наследствената линия, свързва се с това, което бащата и майката могат да дадат на човека.
Ще дойде време, когато ще се смята за безсмислица твърдението, че човек живее само веднъж, че няма нищо трайно, което да се съчетава с наследствените белези. Духовната Наука ни показва, как с това, което ни е дадено в наследствената линия, се слива нашата собствена природа. Това е другият поток, в който е потопен човекът и за който съвременната култура не иска и да знае. Духовната Наука ни извежда към великия факт на т. нар. прераждане, на реинкарнацията и Кармата.
Тя ни показва, че трябва да разглеждаме най-съкровената сърцевина на човешката същност като това, което се спуска от духовния свят и се свързва с нещо, дадено от наследствената линия, свързва се с това, което бащата и майката могат да дадат на човека.
За човек, изповядващ истините на Духовната Наука, тази сърцевина е обвита с външната обвивка на това, което произлиза от наследствената линия. И както за всичко, което виждаме във физическия човек като форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия живот на човека. Вероятно далеч, далеч назад, отвъд всички унаследявания трябва да търсим духовната сърцевина на същността на човека, който е съществувал преди хилядолетия и който хилядолетия наред отново и отново се е раждал на Земята, и в настоящото си съществуване отново се е съединил с това, което майката и бащата са могли да му дадат. Всеки човек следователно, след като встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от животи. И това няма нищо общо с наследствената линия.
към текста >>
И както за всичко, което виждаме във физическия човек
като
форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия живот на човека.
Това е другият поток, в който е потопен човекът и за който съвременната култура не иска и да знае. Духовната Наука ни извежда към великия факт на т. нар. прераждане, на реинкарнацията и Кармата. Тя ни показва, че трябва да разглеждаме най-съкровената сърцевина на човешката същност като това, което се спуска от духовния свят и се свързва с нещо, дадено от наследствената линия, свързва се с това, което бащата и майката могат да дадат на човека. За човек, изповядващ истините на Духовната Наука, тази сърцевина е обвита с външната обвивка на това, което произлиза от наследствената линия.
И както за всичко, което виждаме във физическия човек като форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия живот на човека.
Вероятно далеч, далеч назад, отвъд всички унаследявания трябва да търсим духовната сърцевина на същността на човека, който е съществувал преди хилядолетия и който хилядолетия наред отново и отново се е раждал на Земята, и в настоящото си съществуване отново се е съединил с това, което майката и бащата са могли да му дадат. Всеки човек следователно, след като встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от животи. И това няма нищо общо с наследствената линия. Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му живот, кога е преминал през Портата на смъртта. След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят.
към текста >>
Всеки човек следователно, след
като
встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от животи.
прераждане, на реинкарнацията и Кармата. Тя ни показва, че трябва да разглеждаме най-съкровената сърцевина на човешката същност като това, което се спуска от духовния свят и се свързва с нещо, дадено от наследствената линия, свързва се с това, което бащата и майката могат да дадат на човека. За човек, изповядващ истините на Духовната Наука, тази сърцевина е обвита с външната обвивка на това, което произлиза от наследствената линия. И както за всичко, което виждаме във физическия човек като форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия живот на човека. Вероятно далеч, далеч назад, отвъд всички унаследявания трябва да търсим духовната сърцевина на същността на човека, който е съществувал преди хилядолетия и който хилядолетия наред отново и отново се е раждал на Земята, и в настоящото си съществуване отново се е съединил с това, което майката и бащата са могли да му дадат.
Всеки човек следователно, след като встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от животи.
И това няма нищо общо с наследствената линия. Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му живот, кога е преминал през Портата на смъртта. След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят. И когато отново настъпи момента да изживее нов живот във физическия свят, той си избира родители. Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него.
към текста >>
След
като
премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят.
И както за всичко, което виждаме във физическия човек като форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия живот на човека. Вероятно далеч, далеч назад, отвъд всички унаследявания трябва да търсим духовната сърцевина на същността на човека, който е съществувал преди хилядолетия и който хилядолетия наред отново и отново се е раждал на Земята, и в настоящото си съществуване отново се е съединил с това, което майката и бащата са могли да му дадат. Всеки човек следователно, след като встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от животи. И това няма нищо общо с наследствената линия. Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му живот, кога е преминал през Портата на смъртта.
След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят.
И когато отново настъпи момента да изживее нов живот във физическия свят, той си избира родители. Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него. Трябва да се върнем към миналите му въплъщения, към онова, което е придобил тогава. Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот. Защото всеки човек донася със себе си от предишния живот определени качества, присъщи му в новия живот.
към текста >>
Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме
като
причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот.
Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му живот, кога е преминал през Портата на смъртта. След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят. И когато отново настъпи момента да изживее нов живот във физическия свят, той си избира родители. Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него. Трябва да се върнем към миналите му въплъщения, към онова, което е придобил тогава.
Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот.
Защото всеки човек донася със себе си от предишния живот определени качества, присъщи му в новия живот. Определени качества, съдбата си до известна степен, човек донася със себе си. Според това, какви дела е извършил, той предизвиква противодействието им и така и се чувства в обятията на новия живот. Така той донася със себе си от предишните въплъщения една дълбока същностна сърцевина и я обвива с това, което му е дадено по пътя на унаследяването. Важно е да спомена това, понеже в действителност нашето съвремие не е много склонно да приеме тази вътрешна същностна сърцевина, да гледа на идеята за прераждането като на нещо повече от една фантасмагорична мисъл.
към текста >>
Важно е да спомена това, понеже в действителност нашето съвремие не е много склонно да приеме тази вътрешна същностна сърцевина, да гледа на идеята за прераждането
като
на нещо повече от една фантасмагорична мисъл.
Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот. Защото всеки човек донася със себе си от предишния живот определени качества, присъщи му в новия живот. Определени качества, съдбата си до известна степен, човек донася със себе си. Според това, какви дела е извършил, той предизвиква противодействието им и така и се чувства в обятията на новия живот. Така той донася със себе си от предишните въплъщения една дълбока същностна сърцевина и я обвива с това, което му е дадено по пътя на унаследяването.
Важно е да спомена това, понеже в действителност нашето съвремие не е много склонно да приеме тази вътрешна същностна сърцевина, да гледа на идеята за прераждането като на нещо повече от една фантасмагорична мисъл.
Днес тази идея се обявява за алогична и човек чува материалистично мислещите да възразяват отново и отново: Всичко у човека е получено чрез унаследяването. Само погледнете прадедите, и ще откриете, как тази или онази черта, тази или онази особеност се проявява у този или онзи прародител, как можем да обясним всички отделни черти и качества, като проследим наличието им у прародителите. На тези факти се спира и Духовната Наука и то не веднъж. Например в семейства на музиканти се унаследява музикалният талант и прочие; и всичко това трябва да бъде опората на учението за наследствеността. Дори се постулира законът: рядко геният се проявява в началото на една генерация; геният идва в края на наследствената линия.
към текста >>
Само погледнете прадедите, и ще откриете, как тази или онази черта, тази или онази особеност се проявява у този или онзи прародител, как можем да обясним всички отделни черти и качества,
като
проследим наличието им у прародителите.
Определени качества, съдбата си до известна степен, човек донася със себе си. Според това, какви дела е извършил, той предизвиква противодействието им и така и се чувства в обятията на новия живот. Така той донася със себе си от предишните въплъщения една дълбока същностна сърцевина и я обвива с това, което му е дадено по пътя на унаследяването. Важно е да спомена това, понеже в действителност нашето съвремие не е много склонно да приеме тази вътрешна същностна сърцевина, да гледа на идеята за прераждането като на нещо повече от една фантасмагорична мисъл. Днес тази идея се обявява за алогична и човек чува материалистично мислещите да възразяват отново и отново: Всичко у човека е получено чрез унаследяването.
Само погледнете прадедите, и ще откриете, как тази или онази черта, тази или онази особеност се проявява у този или онзи прародител, как можем да обясним всички отделни черти и качества, като проследим наличието им у прародителите.
На тези факти се спира и Духовната Наука и то не веднъж. Например в семейства на музиканти се унаследява музикалният талант и прочие; и всичко това трябва да бъде опората на учението за наследствеността. Дори се постулира законът: рядко геният се проявява в началото на една генерация; геният идва в края на наследствената линия. И това трябва да бъде доказателството, че геният се предава по наследство. При това се изхожда от становището: този и този човек има едно определено качество, той е гений.
към текста >>
Това, което се привежда
като
доказателство, би могло по-скоро да се разглежда
като
доказателство за това, че геният не се унаследява.
Нищо повече не доказва това, освен че когато един човек падне във водата, излиза от нея мокър. Наистина, това доказателство не е по-находчиво, отколкото ако някой иска да ни обърне специално внимание на факта, че когато един човек падне във водата, се намокря. Напълно естествено е, че той взема нещо от стихията, в която е попаднал. Наистина, съвсем близко до ума е, че това, което се е предало по наследствената линия, което в крайна сметка по-късно е било предадено чрез бащата и майката на същинския човек, който се спуска от духовния свят, носи качествата на прадедите. Човек се облича именно в обвивките, дадени му от неговите прадеди.
Това, което се привежда като доказателство, би могло по-скоро да се разглежда като доказателство за това, че геният не се унаследява.
Понеже ако геният се наследяваше, той би трябвало да се прояви в началото на поколенията, а не да се намира в края на наследствената линия. Ако човек можеше да покаже, че има синове, внуци, които наследяват гениалните качества, тогава той би доказал, че геният се унаследява; но случаят не е такъв. Не стига далече логиката, която иска да отдаде духовните качества на човека на поколенията прадеди. Ние трябва да отдадем духовните качества на това, което човек е донесъл със себе си от предишните си въплъщения. Ако се вгледаме в единия поток, в това, което живее в наследствената линия, ще открием, че там човек бива поет от един житейски поток, чрез който придобива определени качества: Човекът застава пред нас с качествата на семейството, народа, расата.
към текста >>
Виждаме, как човек до голяма степен носи физиономията на прадедите си; ние можем, така да се каже, да сглобим човека
като
резултат от поколенията негови прадеди.
И така, в човека, когото срещаме в света, наблюдаваме вливането на два потока. В него виждаме от една страна това, което той получава от семейството си, а от друга страна разгърналото се от най-дълбоката същност на човека, редицата заложби, качества, вътрешни способности и външна съдба. Трябва да цари равновесие. Тези два потока се вливат един в друг: от тези два потока е съставен всеки човек. Така откриваме, че човек от една страна трябва да се приспособи към най-дълбоката си същност, от друга към това, което му се пада по наследствена линия.
Виждаме, как човек до голяма степен носи физиономията на прадедите си; ние можем, така да се каже, да сглобим човека като резултат от поколенията негови прадеди.
Тъй като човешката същностна сърцевина преди всичко няма нищо общо с това, което се унаследява, а трябва само да се приспособи към най-подходящото за нея, ще видим също, че за онова, което вероятно от векове е живяло в съвсем друг свят и за пореден път бива пренесено в друг свят, е необходимо да съществува някакво посредничество, същностната сърцевина на човека да има нещо сродно в материалния свят, да съществува едно междинно звено, една връзка между същинския индивидуален човек и общото, в което той се вселява чрез семейството, народа и расата. Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано. Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент. Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези.
към текста >>
Тъй
като
човешката същностна сърцевина преди всичко няма нищо общо с това, което се унаследява, а трябва само да се приспособи към най-подходящото за нея, ще видим също, че за онова, което вероятно от векове е живяло в съвсем друг свят и за пореден път бива пренесено в друг свят, е необходимо да съществува някакво посредничество, същностната сърцевина на човека да има нещо сродно в материалния свят, да съществува едно междинно звено, една връзка между същинския индивидуален човек и общото, в което той се вселява чрез семейството, народа и расата.
В него виждаме от една страна това, което той получава от семейството си, а от друга страна разгърналото се от най-дълбоката същност на човека, редицата заложби, качества, вътрешни способности и външна съдба. Трябва да цари равновесие. Тези два потока се вливат един в друг: от тези два потока е съставен всеки човек. Така откриваме, че човек от една страна трябва да се приспособи към най-дълбоката си същност, от друга към това, което му се пада по наследствена линия. Виждаме, как човек до голяма степен носи физиономията на прадедите си; ние можем, така да се каже, да сглобим човека като резултат от поколенията негови прадеди.
Тъй като човешката същностна сърцевина преди всичко няма нищо общо с това, което се унаследява, а трябва само да се приспособи към най-подходящото за нея, ще видим също, че за онова, което вероятно от векове е живяло в съвсем друг свят и за пореден път бива пренесено в друг свят, е необходимо да съществува някакво посредничество, същностната сърцевина на човека да има нещо сродно в материалния свят, да съществува едно междинно звено, една връзка между същинския индивидуален човек и общото, в което той се вселява чрез семейството, народа и расата.
Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано. Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент. Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези. Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия.
към текста >>
Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо
като
физиономия на най-дълбоката му индивидуалност.
Така откриваме, че човек от една страна трябва да се приспособи към най-дълбоката си същност, от друга към това, което му се пада по наследствена линия. Виждаме, как човек до голяма степен носи физиономията на прадедите си; ние можем, така да се каже, да сглобим човека като резултат от поколенията негови прадеди. Тъй като човешката същностна сърцевина преди всичко няма нищо общо с това, което се унаследява, а трябва само да се приспособи към най-подходящото за нея, ще видим също, че за онова, което вероятно от векове е живяло в съвсем друг свят и за пореден път бива пренесено в друг свят, е необходимо да съществува някакво посредничество, същностната сърцевина на човека да има нещо сродно в материалния свят, да съществува едно междинно звено, една връзка между същинския индивидуален човек и общото, в което той се вселява чрез семейството, народа и расата. Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано. Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент.
Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност.
Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези. Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия. Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно. Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме темперамент.
към текста >>
Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си
като
индивидуалност и произлизащото от наследствената линия.
Тъй като човешката същностна сърцевина преди всичко няма нищо общо с това, което се унаследява, а трябва само да се приспособи към най-подходящото за нея, ще видим също, че за онова, което вероятно от векове е живяло в съвсем друг свят и за пореден път бива пренесено в друг свят, е необходимо да съществува някакво посредничество, същностната сърцевина на човека да има нещо сродно в материалния свят, да съществува едно междинно звено, една връзка между същинския индивидуален човек и общото, в което той се вселява чрез семейството, народа и расата. Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано. Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент. Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези.
Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия.
Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно. Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме темперамент. Онова, което посредничи от една страна между всички вътрешни качества, които човек е донесъл от предишното си въплъщаване и това, което му се предава по наследство, попада в категорията темперамент. То застава между наследените качества и това, което той е поел в дълбоката си същностна сърцевина.
към текста >>
Сякаш при спускането си тази същностна сърцевина се обвива
като
с един духовен воал от това, което го очаква тук долу, така че когато същностната сърцевина се приспособи най-добре към обвивката за човека, тя се обагря според това, в което се вселява и според качествата, които носи със себе си.
Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно. Така, както синият и жълтият цвят се съединяват в зеленото, двата потока се съединяват у човека в това, което наричаме темперамент. Онова, което посредничи от една страна между всички вътрешни качества, които човек е донесъл от предишното си въплъщаване и това, което му се предава по наследство, попада в категорията темперамент. То застава между наследените качества и това, което той е поел в дълбоката си същностна сърцевина.
Сякаш при спускането си тази същностна сърцевина се обвива като с един духовен воал от това, което го очаква тук долу, така че когато същностната сърцевина се приспособи най-добре към обвивката за човека, тя се обагря според това, в което се вселява и според качествата, които носи със себе си.
Тук душевното в човека излъчва и естествените, наследени белези. В средата се намира темпераментът, по средата между това, което свързва човека с потомствената линия и това, което донася със себе си от миналите си въплъщения. Темпераментът уравновесява вечното с преходното. Това уравновесяване се извършва като звената на човешката природа, с които вече се запознахме, влизат по строго определен начин в отношение едно с друго. Но ние разбираме как това става в отделния случай, само когато се вгледаме в цялостната човешка природа в смисъла на Духовната Наука.
към текста >>
Това уравновесяване се извършва
като
звената на човешката природа, с които вече се запознахме, влизат по строго определен начин в отношение едно с друго.
То застава между наследените качества и това, което той е поел в дълбоката си същностна сърцевина. Сякаш при спускането си тази същностна сърцевина се обвива като с един духовен воал от това, което го очаква тук долу, така че когато същностната сърцевина се приспособи най-добре към обвивката за човека, тя се обагря според това, в което се вселява и според качествата, които носи със себе си. Тук душевното в човека излъчва и естествените, наследени белези. В средата се намира темпераментът, по средата между това, което свързва човека с потомствената линия и това, което донася със себе си от миналите си въплъщения. Темпераментът уравновесява вечното с преходното.
Това уравновесяване се извършва като звената на човешката природа, с които вече се запознахме, влизат по строго определен начин в отношение едно с друго.
Но ние разбираме как това става в отделния случай, само когато се вгледаме в цялостната човешка природа в смисъла на Духовната Наука. Само Духовната Наука може да ни открие тайната на човешките темпераменти. Ние разглеждаме човека, когото срещаме в живота, в когото се съчетават тези два потока, като една четиричленна същност. Така, когато наблюдаваме цялостния човек, ще можем да кажем: човекът като цяло се състои от физическото тяло, от етерното тяло или тялото на строителните сили, астралното тяло и Аза. Най-напред Духовната Наука разглежда тази страна на човека, която е достъпна за външните сетива и която Материалистичното мислене обявява за единствена, като само едно звено от човешката същност, физическото тяло, което сродява човека с минералния свят.
към текста >>
Ние разглеждаме човека, когото срещаме в живота, в когото се съчетават тези два потока,
като
една четиричленна същност.
В средата се намира темпераментът, по средата между това, което свързва човека с потомствената линия и това, което донася със себе си от миналите си въплъщения. Темпераментът уравновесява вечното с преходното. Това уравновесяване се извършва като звената на човешката природа, с които вече се запознахме, влизат по строго определен начин в отношение едно с друго. Но ние разбираме как това става в отделния случай, само когато се вгледаме в цялостната човешка природа в смисъла на Духовната Наука. Само Духовната Наука може да ни открие тайната на човешките темпераменти.
Ние разглеждаме човека, когото срещаме в живота, в когото се съчетават тези два потока, като една четиричленна същност.
Така, когато наблюдаваме цялостния човек, ще можем да кажем: човекът като цяло се състои от физическото тяло, от етерното тяло или тялото на строителните сили, астралното тяло и Аза. Най-напред Духовната Наука разглежда тази страна на човека, която е достъпна за външните сетива и която Материалистичното мислене обявява за единствена, като само едно звено от човешката същност, физическото тяло, което сродява човека с минералния свят. физическата закономерност, това, което е общо между човека и цялата околна, външна природа, сбора от химически и физически закони, в Духовната Наука обозначаваме като физическо тяло. Извън него обаче познаваме по-висши, свръхсетивни звена на човешката природа, които са също толкова действителни и субстанциални, колкото и външното физическо тяло. Като първо свръхсетивно звено към човека се присъединява етерното тяло, което през целия живот остава съединено с физическото тяло; единствено в смъртта двете се разделят.
към текста >>
Така, когато наблюдаваме цялостния човек, ще можем да кажем: човекът
като
цяло се състои от физическото тяло, от етерното тяло или тялото на строителните сили, астралното тяло и Аза.
Темпераментът уравновесява вечното с преходното. Това уравновесяване се извършва като звената на човешката природа, с които вече се запознахме, влизат по строго определен начин в отношение едно с друго. Но ние разбираме как това става в отделния случай, само когато се вгледаме в цялостната човешка природа в смисъла на Духовната Наука. Само Духовната Наука може да ни открие тайната на човешките темпераменти. Ние разглеждаме човека, когото срещаме в живота, в когото се съчетават тези два потока, като една четиричленна същност.
Така, когато наблюдаваме цялостния човек, ще можем да кажем: човекът като цяло се състои от физическото тяло, от етерното тяло или тялото на строителните сили, астралното тяло и Аза.
Най-напред Духовната Наука разглежда тази страна на човека, която е достъпна за външните сетива и която Материалистичното мислене обявява за единствена, като само едно звено от човешката същност, физическото тяло, което сродява човека с минералния свят. физическата закономерност, това, което е общо между човека и цялата околна, външна природа, сбора от химически и физически закони, в Духовната Наука обозначаваме като физическо тяло. Извън него обаче познаваме по-висши, свръхсетивни звена на човешката природа, които са също толкова действителни и субстанциални, колкото и външното физическо тяло. Като първо свръхсетивно звено към човека се присъединява етерното тяло, което през целия живот остава съединено с физическото тяло; единствено в смъртта двете се разделят. Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение.
към текста >>
Най-напред Духовната Наука разглежда тази страна на човека, която е достъпна за външните сетива и която Материалистичното мислене обявява за единствена,
като
само едно звено от човешката същност, физическото тяло, което сродява човека с минералния свят.
Това уравновесяване се извършва като звената на човешката природа, с които вече се запознахме, влизат по строго определен начин в отношение едно с друго. Но ние разбираме как това става в отделния случай, само когато се вгледаме в цялостната човешка природа в смисъла на Духовната Наука. Само Духовната Наука може да ни открие тайната на човешките темпераменти. Ние разглеждаме човека, когото срещаме в живота, в когото се съчетават тези два потока, като една четиричленна същност. Така, когато наблюдаваме цялостния човек, ще можем да кажем: човекът като цяло се състои от физическото тяло, от етерното тяло или тялото на строителните сили, астралното тяло и Аза.
Най-напред Духовната Наука разглежда тази страна на човека, която е достъпна за външните сетива и която Материалистичното мислене обявява за единствена, като само едно звено от човешката същност, физическото тяло, което сродява човека с минералния свят.
физическата закономерност, това, което е общо между човека и цялата околна, външна природа, сбора от химически и физически закони, в Духовната Наука обозначаваме като физическо тяло. Извън него обаче познаваме по-висши, свръхсетивни звена на човешката природа, които са също толкова действителни и субстанциални, колкото и външното физическо тяло. Като първо свръхсетивно звено към човека се присъединява етерното тяло, което през целия живот остава съединено с физическото тяло; единствено в смъртта двете се разделят. Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение. То обаче е налице, реално осезаемо за това, което Гьоте нарича очите на Духа и дори е по-действително от външното физическо тяло, защото то е строителят, ваятелят на физическото тяло.
към текста >>
физическата закономерност, това, което е общо между човека и цялата околна, външна природа, сбора от химически и физически закони, в Духовната Наука обозначаваме
като
физическо тяло.
Но ние разбираме как това става в отделния случай, само когато се вгледаме в цялостната човешка природа в смисъла на Духовната Наука. Само Духовната Наука може да ни открие тайната на човешките темпераменти. Ние разглеждаме човека, когото срещаме в живота, в когото се съчетават тези два потока, като една четиричленна същност. Така, когато наблюдаваме цялостния човек, ще можем да кажем: човекът като цяло се състои от физическото тяло, от етерното тяло или тялото на строителните сили, астралното тяло и Аза. Най-напред Духовната Наука разглежда тази страна на човека, която е достъпна за външните сетива и която Материалистичното мислене обявява за единствена, като само едно звено от човешката същност, физическото тяло, което сродява човека с минералния свят.
физическата закономерност, това, което е общо между човека и цялата околна, външна природа, сбора от химически и физически закони, в Духовната Наука обозначаваме като физическо тяло.
Извън него обаче познаваме по-висши, свръхсетивни звена на човешката природа, които са също толкова действителни и субстанциални, колкото и външното физическо тяло. Като първо свръхсетивно звено към човека се присъединява етерното тяло, което през целия живот остава съединено с физическото тяло; единствено в смъртта двете се разделят. Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение. То обаче е налице, реално осезаемо за това, което Гьоте нарича очите на Духа и дори е по-действително от външното физическо тяло, защото то е строителят, ваятелят на физическото тяло. Това етерно или жизнено тяло през цялото време между раждането и смъртта води една постоянна борба срещу разпадането на физическото тяло.
към текста >>
Като
първо свръхсетивно звено към човека се присъединява етерното тяло, което през целия живот остава съединено с физическото тяло; единствено в смъртта двете се разделят.
Ние разглеждаме човека, когото срещаме в живота, в когото се съчетават тези два потока, като една четиричленна същност. Така, когато наблюдаваме цялостния човек, ще можем да кажем: човекът като цяло се състои от физическото тяло, от етерното тяло или тялото на строителните сили, астралното тяло и Аза. Най-напред Духовната Наука разглежда тази страна на човека, която е достъпна за външните сетива и която Материалистичното мислене обявява за единствена, като само едно звено от човешката същност, физическото тяло, което сродява човека с минералния свят. физическата закономерност, това, което е общо между човека и цялата околна, външна природа, сбора от химически и физически закони, в Духовната Наука обозначаваме като физическо тяло. Извън него обаче познаваме по-висши, свръхсетивни звена на човешката природа, които са също толкова действителни и субстанциални, колкото и външното физическо тяло.
Като първо свръхсетивно звено към човека се присъединява етерното тяло, което през целия живот остава съединено с физическото тяло; единствено в смъртта двете се разделят.
Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение. То обаче е налице, реално осезаемо за това, което Гьоте нарича очите на Духа и дори е по-действително от външното физическо тяло, защото то е строителят, ваятелят на физическото тяло. Това етерно или жизнено тяло през цялото време между раждането и смъртта води една постоянна борба срещу разпадането на физическото тяло. Всеки минерален природен продукт, един кристал например, е така устроен, че се запазва чрез самия себе си, чрез силите на собствената си субстанция. Не така стоят нещата с физическото тяло на едно живо същество: В него физическите сили действат така, че разрушават формата на живот, както това може да се наблюдава след смъртта, когато физическите сили разрушават формата на живот.
към текста >>
Като
трето звено на човешката същност схващаме носителя на всички наслади и страдания, радости и болки, инстинкти, нагони, страсти, желания и всички възникващи и затихващи усещания и представи, та дори и на всички представи за това, което обозначаваме
като
нравствени идеали и пр.
То обаче е налице, реално осезаемо за това, което Гьоте нарича очите на Духа и дори е по-действително от външното физическо тяло, защото то е строителят, ваятелят на физическото тяло. Това етерно или жизнено тяло през цялото време между раждането и смъртта води една постоянна борба срещу разпадането на физическото тяло. Всеки минерален природен продукт, един кристал например, е така устроен, че се запазва чрез самия себе си, чрез силите на собствената си субстанция. Не така стоят нещата с физическото тяло на едно живо същество: В него физическите сили действат така, че разрушават формата на живот, както това може да се наблюдава след смъртта, когато физическите сили разрушават формата на живот. Тъкмо за да предотврати това разрушаване по време на живота, тъкмо срещу това, физическото тяло да следва физическите и химически сили и закони, се бори непрестанно етерното или жизненото тяло.
Като трето звено на човешката същност схващаме носителя на всички наслади и страдания, радости и болки, инстинкти, нагони, страсти, желания и всички възникващи и затихващи усещания и представи, та дори и на всички представи за това, което обозначаваме като нравствени идеали и пр.
Това звено наричаме астрално тяло. Не се шокирайте от този израз. Това тяло би могло да се нарече и нервно тяло. Духовната Наука вижда в него нещо напълно действително. Тъкмо това тяло на нагоните и желанията, за нея не е следствие от физическото тяло, а причината за това тяло: тя знае, че тази духовно-душевна сила изгражда физическото тяло.
към текста >>
Така вече имаме три звена на човешката същност, а
като
най-висшето звено на човека разглеждаме това, чрез което той се извисява над всички останали същества, поради което човекът е венецът на сътворението на Земята, носителят на човешкия Аз, който по такъв загадъчен и същевременно явен начин го дарява със силата на самосъзнанието.
Това звено наричаме астрално тяло. Не се шокирайте от този израз. Това тяло би могло да се нарече и нервно тяло. Духовната Наука вижда в него нещо напълно действително. Тъкмо това тяло на нагоните и желанията, за нея не е следствие от физическото тяло, а причината за това тяло: тя знае, че тази духовно-душевна сила изгражда физическото тяло.
Така вече имаме три звена на човешката същност, а като най-висшето звено на човека разглеждаме това, чрез което той се извисява над всички останали същества, поради което човекът е венецът на сътворението на Земята, носителят на човешкия Аз, който по такъв загадъчен и същевременно явен начин го дарява със силата на самосъзнанието.
Физическото тяло човекът споделя с целия видим свят, етерното тяло с растенията и животните, астралното тяло с животните. Четвъртото звено обаче, Азът, притежава само той; с това той изпъква сред другите видими създания. Ние обозначаваме това четвърто звено като носителя на Аза, като нещото в човешката природа, с помощта на което човек е в състояние да каже „Аз", имайки предвид себе си, да постигне самостоятелност. Онова, което виждаме физически и което разумът, свързан с физическите сетива, може да познае, е само израз на тези четири звена на човешката същност. Така изразът на Аза, на същинския носител на Аза, е кръвта в нейния кръговрат.
към текста >>
Ние обозначаваме това четвърто звено
като
носителя на Аза,
като
нещото в човешката природа, с помощта на което човек е в състояние да каже „Аз", имайки предвид себе си, да постигне самостоятелност.
Духовната Наука вижда в него нещо напълно действително. Тъкмо това тяло на нагоните и желанията, за нея не е следствие от физическото тяло, а причината за това тяло: тя знае, че тази духовно-душевна сила изгражда физическото тяло. Така вече имаме три звена на човешката същност, а като най-висшето звено на човека разглеждаме това, чрез което той се извисява над всички останали същества, поради което човекът е венецът на сътворението на Земята, носителят на човешкия Аз, който по такъв загадъчен и същевременно явен начин го дарява със силата на самосъзнанието. Физическото тяло човекът споделя с целия видим свят, етерното тяло с растенията и животните, астралното тяло с животните. Четвъртото звено обаче, Азът, притежава само той; с това той изпъква сред другите видими създания.
Ние обозначаваме това четвърто звено като носителя на Аза, като нещото в човешката природа, с помощта на което човек е в състояние да каже „Аз", имайки предвид себе си, да постигне самостоятелност.
Онова, което виждаме физически и което разумът, свързан с физическите сетива, може да познае, е само израз на тези четири звена на човешката същност. Така изразът на Аза, на същинския носител на Аза, е кръвта в нейния кръговрат. Този „специален сок" е изразът на Аза. физическо-сетивният израз на астралното тяло е например наред с други неща и нервната система на човека. Изразът на етерното тяло или част от неговия израз имаме в системата на жлезите, а физическото тяло се изразява в сетивните органи.
към текста >>
А когато се насочим към най-дълбоката сърцевина на човека, към същинския Аз, откриваме това, което се предава от едно въплъщение към друго и което се проявява
като
вътрешен посредник, излъчващ навън своите съществени качества.
Така, ако разгледаме цялостния човек, ще можем да кажем: цялостният човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. физическото тяло, което у човека е видимо със сетивното зрение, носи, погледнато от вън, съвсем определено знаците на унаследяването. Също и качествата, които изграждат етерното тяло. на човека, този борец срещу разпада на физическото тяло, е нещо, което се намира в наследствената линия. После стигаме до неговото астрално тяло, което по своите качества е много по-свързано със същностната сърцевина на човека.
А когато се насочим към най-дълбоката сърцевина на човека, към същинския Аз, откриваме това, което се предава от едно въплъщение към друго и което се проявява като вътрешен посредник, излъчващ навън своите съществени качества.
Поради това, че трябва да се съединят, те се приспособяват при встъпването на човека във физическия свят. И всички тези четири звена на човешката природа: Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло, си взаимодействат по най-разнообразни начини. Едното звено влияе винаги на другото. Чрез това взаимодействие на астралното тяло и Аза, на физическото и етерното тяло, чрез това взаимно проникване на двата потока се проявяват темпераментите в човешката природа. Следователно те трябва да са зависими от индивидуалността на човека, от това, което се присъединява към общата наследствена линия.
към текста >>
От това, че два потока се сливат в човека, когато той навлезе във физическия свят, се получава различна смесица от четирите звена на човешката същност,
като
едно от тях придобива, така да се каже, господство над останалите и им налага своя оттенък.
Чрез това взаимодействие на астралното тяло и Аза, на физическото и етерното тяло, чрез това взаимно проникване на двата потока се проявяват темпераментите в човешката природа. Следователно те трябва да са зависими от индивидуалността на човека, от това, което се присъединява към общата наследствена линия. Ако човек не можеше да оформи по този начин дълбоката си същност, всеки потомък щеше да бъде просто резултат от прадедите си. А това, което бива оформяно, което съставлява индивидуалното, е силата на темперамента; тук се крие тайната на темпераментите. В цялостната човешка природа, всички отделни звена на човешката същност действат заедно; те се намират във взаимодействие.
От това, че два потока се сливат в човека, когато той навлезе във физическия свят, се получава различна смесица от четирите звена на човешката същност, като едно от тях придобива, така да се каже, господство над останалите и им налага своя оттенък.
В зависимост от това, дали едно или друго от тези звена се откроява особено силно, откриваме в човека един или друг темперамент. От това, дали силите, различните средства за господство на едно или друго тяло имат превес над останалите, зависи специфичното оцветяване на човешката природа, това, което наричаме същинската окраска на темперамента. Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение като предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната характерова оцветка на човека, която наричаме темперамент. Когато същностната сърцевина обагри физическото и етерното тяло, това, което се получава след оцветяването, въздейства върху всяко от останалите звена, и от него зависи, какви качества ще открием у човека, дали същностната сърцевина ще въздейства по-силно върху физическото тяло или физическото тяло ще бъде по-силно. В зависимост от това какъв е човекът, той може да повлияе на едно от четирите звена и чрез ответното действие върху останалите звена възниква темпераментът.
към текста >>
Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение
като
предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната характерова оцветка на човека, която наричаме темперамент.
А това, което бива оформяно, което съставлява индивидуалното, е силата на темперамента; тук се крие тайната на темпераментите. В цялостната човешка природа, всички отделни звена на човешката същност действат заедно; те се намират във взаимодействие. От това, че два потока се сливат в човека, когато той навлезе във физическия свят, се получава различна смесица от четирите звена на човешката същност, като едно от тях придобива, така да се каже, господство над останалите и им налага своя оттенък. В зависимост от това, дали едно или друго от тези звена се откроява особено силно, откриваме в човека един или друг темперамент. От това, дали силите, различните средства за господство на едно или друго тяло имат превес над останалите, зависи специфичното оцветяване на човешката природа, това, което наричаме същинската окраска на темперамента.
Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение като предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната характерова оцветка на човека, която наричаме темперамент.
Когато същностната сърцевина обагри физическото и етерното тяло, това, което се получава след оцветяването, въздейства върху всяко от останалите звена, и от него зависи, какви качества ще открием у човека, дали същностната сърцевина ще въздейства по-силно върху физическото тяло или физическото тяло ще бъде по-силно. В зависимост от това какъв е човекът, той може да повлияе на едно от четирите звена и чрез ответното действие върху останалите звена възниква темпераментът. Човешката същностна сърцевина е устроена така, че когато напредва към прераждането, тя може да създаде известен превес на едно или друго свое същностно звено. Така човек може да снабди своя Аз с прекомерна сила или пък да повлияе на другите си звена с това, че е минал през определени преживявания в предишния си живот. Когато Азът на човека, като резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент.
към текста >>
Когато Азът на човека,
като
резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент.
Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение като предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната характерова оцветка на човека, която наричаме темперамент. Когато същностната сърцевина обагри физическото и етерното тяло, това, което се получава след оцветяването, въздейства върху всяко от останалите звена, и от него зависи, какви качества ще открием у човека, дали същностната сърцевина ще въздейства по-силно върху физическото тяло или физическото тяло ще бъде по-силно. В зависимост от това какъв е човекът, той може да повлияе на едно от четирите звена и чрез ответното действие върху останалите звена възниква темпераментът. Човешката същностна сърцевина е устроена така, че когато напредва към прераждането, тя може да създаде известен превес на едно или друго свое същностно звено. Така човек може да снабди своя Аз с прекомерна сила или пък да повлияе на другите си звена с това, че е минал през определени преживявания в предишния си живот.
Когато Азът на човека, като резултат от съдбите му, е станал толкова силен, че неговите сили преобладават и господстват в четиристранната човешка природа и той владее над другите звена, възниква холеричният темперамент.
Когато той е изложен особено на влиянието на силите на астралното тяло, отсъждаме на човека сангвиничен темперамент. Ако етерното или жизненото тяло въздейства прекомерно върху останалите звена и беляза с природата си по особен начин човека, възниква флегматичният темперамент. А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен темперамент. Също както вечното и преходното се смесват едно с друго се осъществява и отношението на звената едно към друго. Вече бе споменато също, как четирите звена се изразяват външно във физическото тяло на човека.
към текста >>
Физическото тяло
като
такова намира израз само във физическото тяло; ето защо физическото тяло дава външния тон при меланхолика.
Ако етерното или жизненото тяло въздейства прекомерно върху останалите звена и беляза с природата си по особен начин човека, възниква флегматичният темперамент. А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен темперамент. Също както вечното и преходното се смесват едно с друго се осъществява и отношението на звената едно към друго. Вече бе споменато също, как четирите звена се изразяват външно във физическото тяло на човека. Така голяма част от физическото тяло е непосредствен израз на физическия принцип на човешкия живот.
Физическото тяло като такова намира израз само във физическото тяло; ето защо физическото тяло дава външния тон при меланхолика.
„Системата жлези" трябва да разглеждаме като физическия израз на етерното тяло. Етерното тяло се изразява физически в жлезите. Ето защо при флегматика във физическото тяло определяща роля имат жлезите или ендокринната система. Нервната система, или онова, което действа в нея, трябва да разглеждаме като физическия израз на астралното тяло. Астралното тяло намира физическия си израз в нервната система; затова при сангвиника във физическото тяло определяща е ролята на нервната система.
към текста >>
„Системата жлези" трябва да разглеждаме
като
физическия израз на етерното тяло.
А когато физическото тяло със своите закони преобладава в човешката природа поради това, че същностната сърцевина не е била в състояние да преодолее известни втвърдявания във физическото тяло, се касае за меланхоличен темперамент. Също както вечното и преходното се смесват едно с друго се осъществява и отношението на звената едно към друго. Вече бе споменато също, как четирите звена се изразяват външно във физическото тяло на човека. Така голяма част от физическото тяло е непосредствен израз на физическия принцип на човешкия живот. Физическото тяло като такова намира израз само във физическото тяло; ето защо физическото тяло дава външния тон при меланхолика.
„Системата жлези" трябва да разглеждаме като физическия израз на етерното тяло.
Етерното тяло се изразява физически в жлезите. Ето защо при флегматика във физическото тяло определяща роля имат жлезите или ендокринната система. Нервната система, или онова, което действа в нея, трябва да разглеждаме като физическия израз на астралното тяло. Астралното тяло намира физическия си израз в нервната система; затова при сангвиника във физическото тяло определяща е ролята на нервната система. Кръвта в нейния кръговрат, пулсиращата сила на кръвта е изразът на същинския Аз.
към текста >>
Нервната система, или онова, което действа в нея, трябва да разглеждаме
като
физическия израз на астралното тяло.
Така голяма част от физическото тяло е непосредствен израз на физическия принцип на човешкия живот. Физическото тяло като такова намира израз само във физическото тяло; ето защо физическото тяло дава външния тон при меланхолика. „Системата жлези" трябва да разглеждаме като физическия израз на етерното тяло. Етерното тяло се изразява физически в жлезите. Ето защо при флегматика във физическото тяло определяща роля имат жлезите или ендокринната система.
Нервната система, или онова, което действа в нея, трябва да разглеждаме като физическия израз на астралното тяло.
Астралното тяло намира физическия си израз в нервната система; затова при сангвиника във физическото тяло определяща е ролята на нервната система. Кръвта в нейния кръговрат, пулсиращата сила на кръвта е изразът на същинския Аз. Азът се изразява в циркулацията на кръвта, чрез преобладаващото действие на кръвта; в огнената, буйна кръв се проявява той най-вече. Нека се опитаме да вникнем в тънкостите на взаимовръзката, която съществува между Аза и другите звена на човека - да приемем, че Азът упражнява особено господство, една особена власт върху живота на усещанията и представите, върху нервната система; да приемем, че всичко в човека извира от неговия Аз и всичко, което той усеща, усеща силно, защото неговият Аз е силен - това наричаме холеричен темперамент. Следователно онова, което характеризира Аза, ще се прояви като преобладаващото качество.
към текста >>
Следователно онова, което характеризира Аза, ще се прояви
като
преобладаващото качество.
Нервната система, или онова, което действа в нея, трябва да разглеждаме като физическия израз на астралното тяло. Астралното тяло намира физическия си израз в нервната система; затова при сангвиника във физическото тяло определяща е ролята на нервната система. Кръвта в нейния кръговрат, пулсиращата сила на кръвта е изразът на същинския Аз. Азът се изразява в циркулацията на кръвта, чрез преобладаващото действие на кръвта; в огнената, буйна кръв се проявява той най-вече. Нека се опитаме да вникнем в тънкостите на взаимовръзката, която съществува между Аза и другите звена на човека - да приемем, че Азът упражнява особено господство, една особена власт върху живота на усещанията и представите, върху нервната система; да приемем, че всичко в човека извира от неговия Аз и всичко, което той усеща, усеща силно, защото неговият Аз е силен - това наричаме холеричен темперамент.
Следователно онова, което характеризира Аза, ще се прояви като преобладаващото качество.
Затова у холерика преобладава кръвоносната система. Холеричният темперамент ще се изяви активно в една мощно пулсираща кръв; така излиза наяве силният елемент у човека, а именно, че той има особено влияние върху неговата кръв. У един такъв човек, у когото в духовен план действа Аза, а във физически предимно кръвта, виждаме как най-вътрешната сила поддържа организацията стегната и силна. И в момента, в който той се проявява във външния свят, неговата Азова сила ще иска да предяви правото си. Ето последицата от този Аз.
към текста >>
Поради това холерикът се държи
като
човек, който иска да наложи своя Аз на всяка цена.
Затова у холерика преобладава кръвоносната система. Холеричният темперамент ще се изяви активно в една мощно пулсираща кръв; така излиза наяве силният елемент у човека, а именно, че той има особено влияние върху неговата кръв. У един такъв човек, у когото в духовен план действа Аза, а във физически предимно кръвта, виждаме как най-вътрешната сила поддържа организацията стегната и силна. И в момента, в който той се проявява във външния свят, неговата Азова сила ще иска да предяви правото си. Ето последицата от този Аз.
Поради това холерикът се държи като човек, който иска да наложи своя Аз на всяка цена.
От циркулацията на кръвта произтича всичко агресивно у холерика, всичко, което е свързано със силната волева природа на холерика. Когато в човека преобладава астралното тяло, физическият израз ще се съдържа във функциите на нервната система, този инструмент на емоционалните приливи и отливи. А онова, което създава астралното тяло, е животът в мисли, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен темперамент, ще има предразположението да живее в приливите и отливите на чувствата и мислите, в представите на своя образен свят. Нека изясним отношението на астралното тяло към Аза. Между нервната и кръвоносната система действа астралното тяло.
към текста >>
Ако съществуваше само сангвиничният темперамент, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща
като
израз на астралното тяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде много изменчив; един хаос от сменящи се образи.
Когато в човека преобладава астралното тяло, физическият израз ще се съдържа във функциите на нервната система, този инструмент на емоционалните приливи и отливи. А онова, което създава астралното тяло, е животът в мисли, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен темперамент, ще има предразположението да живее в приливите и отливите на чувствата и мислите, в представите на своя образен свят. Нека изясним отношението на астралното тяло към Аза. Между нервната и кръвоносната система действа астралното тяло. Така естеството на тази връзка може буквално да се пипне с ръце.
Ако съществуваше само сангвиничният темперамент, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща като израз на астралното тяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде много изменчив; един хаос от сменящи се образи.
Той щеше да е отдаден на цялото това преливане от усещане към усещане, от образ към образ, от представа към представа. Нещо подобно се получава, когато преобладава астралното тяло, т. е. при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите на усещания, образи и прочие, тъй като при него преобладават астралното тяло и нервната система. Това, което не позволява на образите да се стрелкат един през друг по един фантастичен начин, са силите на Аза. Само благодарение на това, че те са обуздани от Аза, настъпва хармония и ред.
към текста >>
при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите на усещания, образи и прочие, тъй
като
при него преобладават астралното тяло и нервната система.
Между нервната и кръвоносната система действа астралното тяло. Така естеството на тази връзка може буквално да се пипне с ръце. Ако съществуваше само сангвиничният темперамент, нервната система щеше да действа самостоятелно, щеше да бъде силно преобладаваща като израз на астралното тяло и тогава светът на образите и представите на човека щеше да бъде много изменчив; един хаос от сменящи се образи. Той щеше да е отдаден на цялото това преливане от усещане към усещане, от образ към образ, от представа към представа. Нещо подобно се получава, когато преобладава астралното тяло, т. е.
при сангвиника, който е отдаден по определен начин на приливите и отливите на усещания, образи и прочие, тъй като при него преобладават астралното тяло и нервната система.
Това, което не позволява на образите да се стрелкат един през друг по един фантастичен начин, са силите на Аза. Само благодарение на това, че те са обуздани от Аза, настъпва хармония и ред. Ако човек не ги обуздаваше с помощта на своя Аз, те щяха да се сменят произволно, без да се забележи, че човекът упражнява някакво господство над тях. Във физическото най-вече кръвта е тази, която ограничава по същество, така да се каже, дейността на нервната система. Циркулацията на кръвта у човека, кръвта, която тече в човека, бих казал, слага окови на това, което се изразява в нервната система; тя обуздава приливите и отливите на усещания и представи, тя е усмирителят на нервите.
към текста >>
Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, до
като
астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
В тази лесна възбудимост на интереса и бързото му пренасочване от един обект към друг се състои израза на преобладаващата астралност, на сангвиничния темперамент. Сангвиникът не може да се спре на едно впечатление, не може да се задържи на един образ, да закрепи интереса си върху един обект. Той прескача от едно преживяване към друго, от възприятие към възприятие, от представа към представа, показва вятърничав характер. Това може да се наблюдава особено при сангвиничното дете; то може да създаде доста грижи: лесно се появява интересът, един образ започва да действа много лесно, скоро създава някакво впечатление, но впечатлението скоро отново изчезва. Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир.
Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля. Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика. Вече видяхме, че при меланхолика физическото тяло, т. е. най-плътното звено на човешката същност, става господар над другите.
към текста >>
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява
като
жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Сангвиникът не може да се спре на едно впечатление, не може да се задържи на един образ, да закрепи интереса си върху един обект. Той прескача от едно преживяване към друго, от възприятие към възприятие, от представа към представа, показва вятърничав характер. Това може да се наблюдава особено при сангвиничното дете; то може да създаде доста грижи: лесно се появява интересът, един образ започва да действа много лесно, скоро създава някакво впечатление, но впечатлението скоро отново изчезва. Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир. Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика. Вече видяхме, че при меланхолика физическото тяло, т. е. най-плътното звено на човешката същност, става господар над другите. Човекът трябва да е господар на физическия си живот, както трябва да бъде господар на една машина, ако иска да я използва.
към текста >>
Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща
като
болка и неудоволствие,
като
лошо настроение.
Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно. Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си.
Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение.
Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително. Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза. И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим.
към текста >>
Това, което виждаме
като
смесица от четирите звена на човешката същност, изпъква във външната страна на човека ясно и понятно.
Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза. И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим. Нека обърнем поглед към редица неща, с които непосредствено се сблъскваме в живота.
Това, което виждаме като смесица от четирите звена на човешката същност, изпъква във външната страна на човека ясно и понятно.
Нека само разгледаме начина, по който темпераментът се изразява във външната страна на човека. Да вземем холерика, който има един силен, здрав център във вътрешния си мир. Когато преобладава Азът, човек изпитва желание да се налага над всички външни съпротивления, да се утвърди. Този Аз е усмирителят. Неговите образи са образи на съзнанието.
към текста >>
Още на външен вид той се откроява
като
такъв.
Следователно, когато Азът вземе превес, той може да задържи растежа. Тогава той буквално задържа другите звена на човека в техния растеж, не признава правото на астралното и етерното тяло. Съвсем осезаемо ще различите в холеричния темперамент, във външния вид, във всичко, което изпъква външно, израза на това, което е активно във вътрешността, израза на същинската дълбока вътрешна и силна природа на човека, на съсредоточения в себе си Аз. Холериците се отличават по правило с това, че сякаш са с потиснат растеж. Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик.
Още на външен вид той се откроява като такъв.
Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза. Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили. Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура. Да вземем един друг класически пример за холерик: Наполеон, „малкия генерал", който е останал толкова нисък, защото Азът е потискал другите звена.
към текста >>
Фихте е изглеждал на външен вид
като
с потиснат растеж.
Тогава той буквално задържа другите звена на човека в техния растеж, не признава правото на астралното и етерното тяло. Съвсем осезаемо ще различите в холеричния темперамент, във външния вид, във всичко, което изпъква външно, израза на това, което е активно във вътрешността, израза на същинската дълбока вътрешна и силна природа на човека, на съсредоточения в себе си Аз. Холериците се отличават по правило с това, че сякаш са с потиснат растеж. Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик. Още на външен вид той се откроява като такъв.
Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж.
С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза. Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили. Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура. Да вземем един друг класически пример за холерик: Наполеон, „малкия генерал", който е останал толкова нисък, защото Азът е потискал другите звена. Това е типът на потиснатия растеж при холерика.
към текста >>
Още
като
дете холерикът се отличава с твърда походка, холеричното дете не се задоволява само да допре с крак пода, когато ходи, но така силно го удря, сякаш иска да проникне още надолу в пода.
По правило виждаме, как тази ярка вътрешна светлина, която поглъща всичко изпълнено със светлина, понякога се изразява в черни, антрацитеночерни очи, според един определен закон, а именно поради това, че той не предоставя на астралното тяло възможността да оцвети тъкмо онова, което Азовата сила на холерика привлича навътре и което при други хора се оцветява по един или друг начин. Погледнете човека и всичките му жестове. Опитният наблюдател може да разбере от сто метра, дали някой е холерик. Твърдата крачка, така да се каже, издава холерика. В походката също откриваме израза на здравата Азова сила.
Още като дете холерикът се отличава с твърда походка, холеричното дете не се задоволява само да допре с крак пода, когато ходи, но така силно го удря, сякаш иска да проникне още надолу в пода.
Целият човек представлява отпечатък на тази най-дълбока своя същност, която ни се разкрива по този начин. Но тук естествено не става дума за това да твърдим, че холерикът е нисък, а сангвиникът висок. Можем да сравняваме фигурата на човека само с неговия собствен ръст. Всичко зависи от това, в какво съотношение се намира ръстът спрямо цялата фигура. Погледнете сангвиника!
към текста >>
Да, ние можем да познаем цялата външна физиономия, трайния облик, както и жестовете
като
израз на подвижното, пъргаво и плавно астрално тяло.
Всичко зависи от това, в какво съотношение се намира ръстът спрямо цялата фигура. Погледнете сангвиника! Забележете този характерен поглед, който се проявява още у сангвиничното дете и който бързо се насочва към нещо, но също толкова бързо се отвръща от него; това е един весел поглед; една вътрешна радост и веселост светят в този поглед, в който се изразява това, което идва от дълбините на човешката природа, от подвижното астрално тяло, което преобладава у сангвиника. То ще работи върху другите звена в своя подвижен в себе си живот. То ще направи и външния образ на човека толкова подвижен, колкото е възможно.
Да, ние можем да познаем цялата външна физиономия, трайния облик, както и жестовете като израз на подвижното, пъргаво и плавно астрално тяло.
Астралното тяло притежава склонността да образува, да оформя. Вътрешното избива навън; затова сангвиничният човек е строен и гъвкав. Дори в стройната фигура, в строежа на костите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек. Тя се изразява например в стройните, гъвкави мускули. Тя може да се види още във външния вид на човека.
към текста >>
Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а
като
че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея.
Дори в стройната фигура, в строежа на костите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек. Тя се изразява например в стройните, гъвкави мускули. Тя може да се види още във външния вид на човека. Дори и лишеният от ясновидски способности може да разбере, виждайки човека в гръб, дали той е сангвиник или холерик. За това не е нужно човек да е антропософ.
Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея.
При сангвиника, обратно, имаме лека, пружинираща походка. В пружиниращата, танцова походка на сангвиничното дете виждате израза на подвижното астрално тяло. Във външния облик можем да открием и по фини белези. Ако при холерика имаме остро изрязани черти на лицето, то при сангвиника чертите на лицето са подвижни, изразителни, променливи. Също така при сангвиничното дете прави впечатление известна вътрешна способност да променя физиономията си.
към текста >>
По този начин могат да бъдат приведени
като
примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността.
Също така при сангвиничното дете прави впечатление известна вътрешна способност да променя физиономията си. Чак до цвета на очите можем да разпознаем израза на сангвиничния човек. Задълбочеността на Азовата природа, затворената задълбоченост на холерика ни посреща в черните му очи. Погледнете сангвиника, у когото Азовата природа не е така дълбоко вкоренена, у когото астралното тяло излива цялата си подвижност, в него преобладава синият цвят на очите. Тези неща са свързани най-тясно едно с друго, сините очи и вътрешната светлина на човека, която е една невидима светлина, светлината на астралното тяло.
По този начин могат да бъдат приведени като примери редица белези, при които темпераментът прозира във външността.
Ние се научаваме да разбираме посредством четворната човешка природа тъкмо тази душевна загадка на темпераментите. И наистина, ние сме наследили знанието за четирите темперамента от едно дълбоко древно познание за човешката природа. Когато схванем по този начин човешката природа и разберем, че външното е само израз на духовното, се научаваме да разбираме човека в неговата цялост чак до последната външна проява; човекът в неговото цялостно развитие и се научаваме да разбираме, какво трябва да направим спрямо нас самите и спрямо детето по отношение на темперамента. При възпитанието трябва да се обръща особено внимание на това, какъв темперамент ще се оформи. За житейската мъдрост, както и за педагогиката, е крайно необходимо едно действително пълнокръвно познаване на естеството на темпераментите, от което и двете биха спечелили безкрайно много.
към текста >>
И кой не би познал в тази липса на взаимодействие на вътрешното с външното причината за често отпуснатата, провлечена походка на флегматика, чиито стъпки
като
че ли не искат да се съобразят със земята; той не се държи, така да се каже, нормално, не се поставя в отношение с нещата.
Отново виждаме, как и флегматичният темперамент се изразява във външната форма. При него преобладава дейността на етерното или жизненото тяло, което се изразява физически в системата на жлезите, а душевно се изразява в задоволството, във вътрешната уравновесеност. Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много. В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло. Във всичко това ни среща вътрешното задоволство на флегматика.
И кой не би познал в тази липса на взаимодействие на вътрешното с външното причината за често отпуснатата, провлечена походка на флегматика, чиито стъпки като че ли не искат да се съобразят със земята; той не се държи, така да се каже, нормално, не се поставя в отношение с нещата.
Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си мир, се вижда от пръв поглед флегматичният темперамент се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; докато погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло. Меланхолик е онзи човек, който не може да овладее напълно физическия инструмент, човек, чийто физически инструмент му оказва съпротива, който не се справя с употребата на този инструмент. Погледнете меланхолика с неговата най-често наведена глава, който не може да намери в себе си силата да държи врата си изправен; наведената глава показва, че вътрешните сили, които изправят главата, не могат никъде да се разгърнат свободно. Очите са сведени, погледът мрачен. В тях го няма черният блясък на холеричните очи.
към текста >>
Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си мир, се вижда от пръв поглед флегматичният темперамент се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; до
като
погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло.
При него преобладава дейността на етерното или жизненото тяло, което се изразява физически в системата на жлезите, а душевно се изразява в задоволството, във вътрешната уравновесеност. Когато във вътрешния мир на един такъв човек всичко е не само нормално и наред, но и тези вътрешни градивни сили на задоволството са особено, абнормно активни, техните продукти се присъединяват към човешкото тяло; той става корпулентен, напълнява много. В пълнотата на тялото, в образуването на тлъстини се съдържа това, което изработват вътрешните градивни сили на етерното тяло. Във всичко това ни среща вътрешното задоволство на флегматика. И кой не би познал в тази липса на взаимодействие на вътрешното с външното причината за често отпуснатата, провлечена походка на флегматика, чиито стъпки като че ли не искат да се съобразят със земята; той не се държи, така да се каже, нормално, не се поставя в отношение с нещата.
Това, че той почти не умее да владее формите на вътрешния си мир, се вижда от пръв поглед флегматичният темперамент се познава по неподвижната, безучастна физиономия, та чак до своеобразния матов, безцветен поглед; докато погледът на холерика е пламенен и искрящ, изразът на флегматика е обърнатото изключително навътре задоволство на етерното тяло.
Меланхолик е онзи човек, който не може да овладее напълно физическия инструмент, човек, чийто физически инструмент му оказва съпротива, който не се справя с употребата на този инструмент. Погледнете меланхолика с неговата най-често наведена глава, който не може да намери в себе си силата да държи врата си изправен; наведената глава показва, че вътрешните сили, които изправят главата, не могат никъде да се разгърнат свободно. Очите са сведени, погледът мрачен. В тях го няма черният блясък на холеричните очи. По своеобразния поглед разбираме, че физическият инструмент му създава трудности.
към текста >>
Защото при възпитанието трябва да се обърне особено внимание на вида на темперамента; при
децата
е от голямо значение този развиващ се темперамент да може да се води и направлява.
Всичко това може да бъде само скицирано тук; но човешкият живот става за нас много по-разбираем, когато работим по този начин, когато видим, как Духът въздейства на формите, как външността на човека може да стане израз на душевния му мир. Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази загадка може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под внимание цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска практика. Такова познание може да избликне единствено от Духовната Наука, така че да допринесе за благото на цялото човечество и на отделния индивид. Знаем ли всичко това, ще се научим и да го прилагаме. Преди всичко човек трябва да се интересува от това, как да си служи педагогически с темпераментите още в ранна детска възраст.
Защото при възпитанието трябва да се обърне особено внимание на вида на темперамента; при децата е от голямо значение този развиващ се темперамент да може да се води и направлява.
Но и по-късно, при самовъзпитаването, това е все така важно за човека. За този, който иска да се самовъзпитава, е важно да обръща внимание на това, което се изразява в темперамента му. Изложих Ви основните типове темпераменти. Така чисти те разбира се не се срещат толкова често в живота. Всеки човек притежава основния тон на един темперамент и заедно с него има и по нещо от другите.
към текста >>
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че темпераментите могат да се изродят, че дори това, което срещаме
като
едностранчивост, също може да се изроди.
Изложих Ви основните типове темпераменти. Така чисти те разбира се не се срещат толкова често в живота. Всеки човек притежава основния тон на един темперамент и заедно с него има и по нещо от другите. Наполеон например е имал много от флегматика в себе си, макар че е бил холерик. От това дали владеем практически живота, зависи умението ни да позволим върху душата ни да въздейства онова, което се изразява физически.
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че темпераментите могат да се изродят, че дори това, което срещаме като едностранчивост, също може да се изроди.
Какво би бил светът без темпераментите! Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл. Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите.
към текста >>
Не бива да се оставяме да бъдем подведени,
като
подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество.
Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл. Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите. Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък? Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя?
Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество.
При възпитанието не става дума за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси. Трябва да ни е ясно, че темпераментът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния темперамент - лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост. Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта. Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане. При холеричния човек в младостта му е налице опасността да развие силно изразен Аз чрез гневливост и неумение да се владее.
към текста >>
Ако едно дете има сангвиничен темперамент, ние не можем да му помогнем по-нататък в развитието
като
се опитаме да му втълпяваме някакъв интерес; човек не може да вложи в него нещо различно от това, което има в един сангвиничен темперамент.
Сангвиничното дете е бързо схващащо, но и бързо забравящо дете, при което е необходимо да се положи голямо усилие, за да се задържи интересът му на нещо, защото то губи много бързо интереса си към един обект и преминава към друг. Това може да прерасне в ужасяваща едностранчивост и тази опасност може да забележим, когато надникнем в дълбините на човешката природа. За едно такова дете, материалистично мислещият ще предложи веднага рецепта и ще каже: Когато възпитаваш сангвинично дете, трябва да му осигуриш взаимодействие с други деца. - Един човек обаче, който мисли наистина реалистично, ще каже: Ако се стремите към това, да въздействате върху някакви сили в сангвиничното дете, каквито то изобщо няма, Вие няма да постигнете нищо с това дете. Можете колкото искате да напрягате сили да изграждате останалите звена на човешката природа; но не те преобладават в него.
Ако едно дете има сангвиничен темперамент, ние не можем да му помогнем по-нататък в развитието като се опитаме да му втълпяваме някакъв интерес; човек не може да вложи в него нещо различно от това, което има в един сангвиничен темперамент.
Не бива да питаме: Какво липсва на детето? Какво да му втълпим? - Трябва да попитаме: Какво има в едно сангвинично дете по правило? - И на него трябва да се опрем. Тогава човек ще си каже: Именно заради това, че някой се опитва да възпита в едно дете някакво несвойствено качество, той не може да промени тези качества.
към текста >>
Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не
като
му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност.
Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете. Любов е магическата дума. По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете.
Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност.
Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност. И по-нататък човек може да гради възпитанието върху самата природата на сангвиничното дете. Нали сангвиничната природа се изразява в това, че не може да открие интерес, който да стане траен. Трябва да разберем какво означава това.
към текста >>
До
като
темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен.
Човек трябва да ги остави да въздействат по този начин върху детето, както обектите от обикновения свят действат върху темперамента. Следователно, важно е да се намерят за едно сангвинично дете такива предмети, спрямо които му е позволено да бъде сангвинично. Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти. Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години.
Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен.
Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента. Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание. И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута. Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека.
към текста >>
Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота,
като
му се предложат трудни за преодоляване неща.
Детето трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Иначе той веднага ще загуби уважението на детето. Ако любовта към една личност е магическата дума при сангвиничното дете, то почит и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете. Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили. Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят.
Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща.
На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието.
към текста >>
Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности,
като
особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра.
Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието. Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост.
Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра.
По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент. И в този случай съществува един обиколен път, по който холеричният темперамент може да бъде възпитан. Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности. Това е най-ефикасното средство: уважението пред уменията на възпитателя; ето пътят, по който човек може да се справи най-добре с възпитанието на холеричното дете. Също така сложно е и поведението спрямо меланхоличното дете.
към текста >>
Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение,
като
се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение,
като
му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности.
Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост. Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра. По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент. И в този случай съществува един обиколен път, по който холеричният темперамент може да бъде възпитан.
Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности.
Това е най-ефикасното средство: уважението пред уменията на възпитателя; ето пътят, по който човек може да се справи най-добре с възпитанието на холеричното дете. Също така сложно е и поведението спрямо меланхоличното дете. Какво трябва да направим, когато сме обезпокоени от заплашващата едностранчивост на меланхоличния темперамент на детето, когато не можем да му внушим това, което то не притежава? Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното.
към текста >>
Ако искаме да подходим към това дете
като
възпитатели, то трябва и тук да открием точката, от която да изходим.
Трябва да разчитаме на това, че то има в себе си силата тъкмо да обича пречките, да държи на съпротивата. Ако искаме да вкараме в правия път тази особеност на темперамента му, трябва да пренасочим тази сила от вътрешното към външното. Тук е особено важно човек да не разчита на това, че може с благи думи да накара детето да се откаже от своята печал и болка или да го отучи от тях; защото то има предразположение точно към това, към тази затвореност, понеже физическият инструмент на неговото тяло му създава известни затруднения. Ние трябва да разчитаме главно на това, което имаме; трябва да се грижим за това, което е налице. За възпитателя на меланхоличното дете ще бъде особено необходимо да му покаже, че има мъка на тоя свят.
Ако искаме да подходим към това дете като възпитатели, то трябва и тук да открием точката, от която да изходим.
Меланхоличното дете е предразположено към болката; то има предразположение към болката, към неудоволствието; те са заседнали в душата, тях не можем да изкореним, но можем да ги пренасочим. И тук има едно средство: да показваме на меланхоличното дете преди всичко, как един човек може да страда. Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана болка, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита болка. Ето за това става дума. Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност.
към текста >>
Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не
като
го обгражда с ведра компания, ами
като
го остави да изпита оправдана болка.
Ето за това става дума. Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност. Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява. Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено.
Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не като го обгражда с ведра компания, ами като го остави да изпита оправдана болка.
Пренасочете детето като му покажете, че в света има страдание. То трябва да види, че в живота има неща, които могат да накарат човек да изпита болка. Макар и да не бива да се прекалява, всичко зависи все пак от това да бъде предизвикана болка от външните неща, която да го отклони от вътрешната. Не е лесно да се направлява меланхоличното дете. Но тук отново има едно магическо средство.
към текста >>
Пренасочете детето
като
му покажете, че в света има страдание.
Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност. Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява. Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено. Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не като го обгражда с ведра компания, ами като го остави да изпита оправдана болка.
Пренасочете детето като му покажете, че в света има страдание.
То трябва да види, че в живота има неща, които могат да накарат човек да изпита болка. Макар и да не бива да се прекалява, всичко зависи все пак от това да бъде предизвикана болка от външните неща, която да го отклони от вътрешната. Не е лесно да се направлява меланхоличното дете. Но тук отново има едно магическо средство. Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот.
към текста >>
Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице
като
предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки.
Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин. Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка. Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете. Всяко нещо, с което обграждаме детето, трябва да бъде съобразено с неговите наклонности. Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща.
Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки.
Тогава детето, душата на детето, ще влезе в други релси. При самовъзпитанието може да използваме същия метод; винаги трябва да оставяме нашите налични предразположения и сили да се проявят, и не бива да ги потискаме изкуствено. Ако например холеричният темперамент се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на воля, като търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни. Ако пък сме меланхолици, ще направим добре, ако открием външно оправдани болки и мъки в живота, за да имаме възможност да изживеем нашата меланхолия във външния свят; тогава ще постигнем нужния баланс. Да преминем към флегматичния темперамент.
към текста >>
Ако например холеричният темперамент се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на воля,
като
търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни.
Всяко нещо, с което обграждаме детето, трябва да бъде съобразено с неговите наклонности. Ето защо е полезно, ако пред това дете - колкото и странно да звучи - издигаме действителни препятствия, пречки, така че то да може да изпита оправдана мъка за определени неща. Най-доброто възпитание за едно такова дете е, когато влечението към вътрешната печал, тъга, се пренасочи така, че това, което е налице като предразположение, може да се разгърне с помощта на външните препятствия и пречки. Тогава детето, душата на детето, ще влезе в други релси. При самовъзпитанието може да използваме същия метод; винаги трябва да оставяме нашите налични предразположения и сили да се проявят, и не бива да ги потискаме изкуствено.
Ако например холеричният темперамент се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на воля, като търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни.
Ако пък сме меланхолици, ще направим добре, ако открием външно оправдани болки и мъки в живота, за да имаме възможност да изживеем нашата меланхолия във външния свят; тогава ще постигнем нужния баланс. Да преминем към флегматичния темперамент. При едно флегматично дете ще ни бъде наистина трудно, ако, като възпитатели, сме задължени да се държим с детето по подобаващия начин. Трудно е да се постигне влияние върху флегматика. Но има едно средство, с което се върви по заобиколен път.
към текста >>
При едно флегматично дете ще ни бъде наистина трудно, ако,
като
възпитатели, сме задължени да се държим с детето по подобаващия начин.
Тогава детето, душата на детето, ще влезе в други релси. При самовъзпитанието може да използваме същия метод; винаги трябва да оставяме нашите налични предразположения и сили да се проявят, и не бива да ги потискаме изкуствено. Ако например холеричният темперамент се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на воля, като търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни. Ако пък сме меланхолици, ще направим добре, ако открием външно оправдани болки и мъки в живота, за да имаме възможност да изживеем нашата меланхолия във външния свят; тогава ще постигнем нужния баланс. Да преминем към флегматичния темперамент.
При едно флегматично дете ще ни бъде наистина трудно, ако, като възпитатели, сме задължени да се държим с детето по подобаващия начин.
Трудно е да се постигне влияние върху флегматика. Но има едно средство, с което се върви по заобиколен път. В този случай отново най-погрешното нещо би било, ако се опитаме да разтърсим скрития уютно в себе си човек, ако смятаме, че можем пряко да му втълпим, насадим някакви интереси. Отново трябва да разчитаме на това, което той притежава. Има нещо, за което флегматика винаги ще се захване, особено флегматичното дете.
към текста >>
Ако за
децата
изобщо е добре да имат приятели в игрите, това е особено важно за флегматика.
В този случай отново най-погрешното нещо би било, ако се опитаме да разтърсим скрития уютно в себе си човек, ако смятаме, че можем пряко да му втълпим, насадим някакви интереси. Отново трябва да разчитаме на това, което той притежава. Има нещо, за което флегматика винаги ще се захване, особено флегматичното дете. Ако възпитаваме мъдро, ако обградим детето с това, от което то се нуждае, ще можем да постигнем много. За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца.
Ако за децата изобщо е добре да имат приятели в игрите, това е особено важно за флегматика.
За него са нужни приятели в игрите, които да имат най-разнообразни интереси. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е никак лесно. Затова едно такова дете трябва да общува със свои връстници. То може да бъде възпитано чрез съпреживяването на интересите, и то на възможно повече интереси от страна на други личности.
към текста >>
Ако то се отнася равнодушно към това, което го заобикаля, неговият интерес може да бъде събуден,
като
върху него въздействат интересите на неговите приятели.
За него са нужни приятели в игрите, които да имат най-разнообразни интереси. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е никак лесно. Затова едно такова дете трябва да общува със свои връстници. То може да бъде възпитано чрез съпреживяването на интересите, и то на възможно повече интереси от страна на други личности.
Ако то се отнася равнодушно към това, което го заобикаля, неговият интерес може да бъде събуден, като върху него въздействат интересите на неговите приятели.
Само чрез това своеобразно сугестивно действие, чрез интересите на другите, е възможно да се разпали интересът му. Да се събуди собствения интерес чрез косвеното преживяване на интереса на другите, чрез съпреживяването на интереса на неговите приятели, това е ключът към възпитанието на флегматика, както съпричастието, съпреживяването на човешката съдба в лицето на другия е средството при меланхолика. Още веднъж: Да бъде разпален чрез интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика. Както сангвиникът трябва да изпитва привързаност към една личност, така флегматикът трябва да го свързва приятелство с възможно по-голям брой негови връстници. Това е единственият път, по който дремещата в него сила може да бъде разпалена.
към текста >>
Не нещата
като
такива въздействат на флегматика.
Само чрез това своеобразно сугестивно действие, чрез интересите на другите, е възможно да се разпали интересът му. Да се събуди собствения интерес чрез косвеното преживяване на интереса на другите, чрез съпреживяването на интереса на неговите приятели, това е ключът към възпитанието на флегматика, както съпричастието, съпреживяването на човешката съдба в лицето на другия е средството при меланхолика. Още веднъж: Да бъде разпален чрез интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика. Както сангвиникът трябва да изпитва привързаност към една личност, така флегматикът трябва да го свързва приятелство с възможно по-голям брой негови връстници. Това е единственият път, по който дремещата в него сила може да бъде разпалена.
Не нещата като такива въздействат на флегматика.
Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст. Когато по този начин нещата се отразяват в други хора, тези интереси се отразяват в и душата на флегматичното дете. После трябва да се погрижим специално за това, да го обграждаме с предмети, да оставяме в негова близост да се разиграват събития, при които флегмата е на мястото си. флегмата трябва да бъде насочена към подходящите обекти, спрямо които човек с право може да бъде флегматичен. По този начин понякога с флегматичното дете може да бъде постигнат превъзходен успех.
към текста >>
Но и в по-късни години човек може да вземе по този начин възпитанието си в свои ръце, когато забележи, че флегмата се стреми да се прояви по едностранчив начин, а именно
като
се опита да наблюдава хора и техните интереси.
Чрез един предмет от кръга задължения в училището или в къщи няма да заинтригувате малкия флегматик, но можете да постигнете това по обиколния път на интересите на други души на същата възраст. Когато по този начин нещата се отразяват в други хора, тези интереси се отразяват в и душата на флегматичното дете. После трябва да се погрижим специално за това, да го обграждаме с предмети, да оставяме в негова близост да се разиграват събития, при които флегмата е на мястото си. флегмата трябва да бъде насочена към подходящите обекти, спрямо които човек с право може да бъде флегматичен. По този начин понякога с флегматичното дете може да бъде постигнат превъзходен успех.
Но и в по-късни години човек може да вземе по този начин възпитанието си в свои ръце, когато забележи, че флегмата се стреми да се прояви по едностранчив начин, а именно като се опита да наблюдава хора и техните интереси.
Но едно нещо човек може също, докато изобщо е в състояние да прояви ум и разум, и то е да потърси обекти, събития, които са съвършено безинтересни, спрямо които е оправдано човек да бъде флегматичен. Отново видяхме, че в основаващия се на Духовната Наука възпитателен метод разчитаме на това, което човек притежава, а не на неща, които той няма. Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика.
към текста >>
Но едно нещо човек може също, до
като
изобщо е в състояние да прояви ум и разум, и то е да потърси обекти, събития, които са съвършено безинтересни, спрямо които е оправдано човек да бъде флегматичен.
Когато по този начин нещата се отразяват в други хора, тези интереси се отразяват в и душата на флегматичното дете. После трябва да се погрижим специално за това, да го обграждаме с предмети, да оставяме в негова близост да се разиграват събития, при които флегмата е на мястото си. флегмата трябва да бъде насочена към подходящите обекти, спрямо които човек с право може да бъде флегматичен. По този начин понякога с флегматичното дете може да бъде постигнат превъзходен успех. Но и в по-късни години човек може да вземе по този начин възпитанието си в свои ръце, когато забележи, че флегмата се стреми да се прояви по едностранчив начин, а именно като се опита да наблюдава хора и техните интереси.
Но едно нещо човек може също, докато изобщо е в състояние да прояви ум и разум, и то е да потърси обекти, събития, които са съвършено безинтересни, спрямо които е оправдано човек да бъде флегматичен.
Отново видяхме, че в основаващия се на Духовната Наука възпитателен метод разчитаме на това, което човек притежава, а не на неща, които той няма. Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба.
към текста >>
Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе,
като
му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност. Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае.
Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
Сангвиникът трябва да бъде възпитан в любов и привързаност към една личност. Холерикът трябва да бъде възпитан в уважение и почит към постиженията на личността. Меланхоликът трябва да бъде възпитан в състрадание към чуждата съдба. Флегматикът трябва да бъде убеден в предимството да споделя интересите на другите. При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна.
към текста >>
Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща
като
човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
Меланхоликът трябва да бъде възпитан в състрадание към чуждата съдба. Флегматикът трябва да бъде убеден в предимството да споделя интересите на другите. При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна. Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука. Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното.
Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
Човек може да вземе в свои ръце и собственото си възпитание. Понеже, когато става въпрос за това да се заемем със собственото си възпитание, темпераментите могат също да ни бъдат от особена полза. С разсъдъка си забелязваме: нашата сангвиничност започва да ни играе всякакви номера и заплашва да се изроди в един непостоянен начин на живот, нашето внимание прелита от обект на обект. На това човек може да се противопостави, ако поеме по правилния път. Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него.
към текста >>
Сангвиникът стига до целта не
като
си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него.
Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар. Човек може да вземе в свои ръце и собственото си възпитание. Понеже, когато става въпрос за това да се заемем със собственото си възпитание, темпераментите могат също да ни бъдат от особена полза. С разсъдъка си забелязваме: нашата сангвиничност започва да ни играе всякакви номера и заплашва да се изроди в един непостоянен начин на живот, нашето внимание прелита от обект на обект. На това човек може да се противопостави, ако поеме по правилния път.
Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него.
Разумът, пряко приложен в тази област, е често само пречка. Непряко обаче той е способен на много. Разумът тук е възможно най-слабата душевна сила. При по-мощни душевни сили, каквито са темпераментите, разумът не може да постигне много; той може да действа само индиректно. Когато човек твърде често си набива в съзнанието: Поне веднъж се спри на едно нещо - тогава неговият сангвиничен темперамент ще му играе все по-лоши и по-лоши номера.
към текста >>
До
като
остава само теория, в нея няма нищо ценно.
- а когато разберем кои са качествата у човека, които трябва да се пробудят. Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на живота и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши. Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум. Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс.
Докато остава само теория, в нея няма нищо ценно.
Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг. Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях.
към текста >>
Обяснимо е желанието да се управлява живота,
като
се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран
като
шаблон.
Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях. Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея. Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати.
Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон.
Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек. Как да разрешим загадката, която ни задава отделния човек? Ще я решим, когато подходим към този човек така, че между него и нас възникне хармония. Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска загадка, която представлява отделният човек.
към текста >>
Тя може да бъде разрешена не
като
си служим със сковани и абстрактни представи и понятия.
Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек. Как да разрешим загадката, която ни задава отделния човек? Ще я решим, когато подходим към този човек така, че между него и нас възникне хармония. Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска загадка, която представлява отделният човек.
Тя може да бъде разрешена не като си служим със сковани и абстрактни представи и понятия.
Всеобщата човешка загадка може да бъде разрешена в образи. Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране. Това обаче човек може да направи само ако знае, какво се крие в лоното на душата. Духовната Наука бавно и постепенно се излива в цялата ни душа, като прави душата възприемчива не само за общите зависимости, но и за по-фините подробности. За Духовната Наука е закон, когато една душа се изправи пред другите и иска да бъде обичана, към нея да се отнасят с любов.
към текста >>
Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а
като
подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране.
Как да разрешим загадката, която ни задава отделния човек? Ще я решим, когато подходим към този човек така, че между него и нас възникне хармония. Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска загадка, която представлява отделният човек. Тя може да бъде разрешена не като си служим със сковани и абстрактни представи и понятия. Всеобщата човешка загадка може да бъде разрешена в образи.
Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране.
Това обаче човек може да направи само ако знае, какво се крие в лоното на душата. Духовната Наука бавно и постепенно се излива в цялата ни душа, като прави душата възприемчива не само за общите зависимости, но и за по-фините подробности. За Духовната Наука е закон, когато една душа се изправи пред другите и иска да бъде обичана, към нея да се отнасят с любов. Ако пък иска нещо друго, то също ще и бъде дадено. Така чрез подобна житейска мъдрост ние създаваме истинските социални основи.
към текста >>
Духовната Наука бавно и постепенно се излива в цялата ни душа,
като
прави душата възприемчива не само за общите зависимости, но и за по-фините подробности.
Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска загадка, която представлява отделният човек. Тя може да бъде разрешена не като си служим със сковани и абстрактни представи и понятия. Всеобщата човешка загадка може да бъде разрешена в образи. Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране. Това обаче човек може да направи само ако знае, какво се крие в лоното на душата.
Духовната Наука бавно и постепенно се излива в цялата ни душа, като прави душата възприемчива не само за общите зависимости, но и за по-фините подробности.
За Духовната Наука е закон, когато една душа се изправи пред другите и иска да бъде обичана, към нея да се отнасят с любов. Ако пък иска нещо друго, то също ще и бъде дадено. Така чрез подобна житейска мъдрост ние създаваме истинските социални основи. А това означава във всеки момент да се разрешава една загадка. Не чрез проповед, предупреждения, нравоучения действа Антропософията, а чрез създаването на една социална основа, с помощта на която човек може да познае човека.
към текста >>
И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека,
като
с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука. Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек.
И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание. Така ще разрешим индивидуалната загадка, загадката за това, как да се държим ние самите с другите. Ние ще открием същностната сърцевина на другия само с помощта на един житейски мироглед, който идва от Духа. Духовната Наука трябва да бъде житейска практика, духовен жизнен фактор, изцяло практика, изцяло живот, а не суха теория. Това са познания, които могат да действат върху всяка фибра на човека, които могат да владеят всяко отделно действие в живота.
към текста >>
27.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Целият живот е
като
едно растение, което съдържа не само това, което разкрива пред очите, а носи и едно бъдещо състояние в скритите си дълбини.
И успоредно с тези основни настроения се явяват и всевъзможни междинни степени. Който е в състояние да хвърли по-задълбочен поглед върху живота, няма да може да се защити чрез едно единствено чувство от всички тези явления. Същността е в това, че нашето време на изисквания, поставяни на човека, предлага крайно недостатъчни средства. Мнозина искат да реформират живота, без всъщност да познават неговата природа. Който иска да прави предложения, какво трябва да става за в бъдеще, не бива да се задоволява с това, да опознава живота само на повърхността му, а трябва да го изследва в неговата дълбочина.
Целият живот е като едно растение, което съдържа не само това, което разкрива пред очите, а носи и едно бъдещо състояние в скритите си дълбини.
Който има едно растение пред себе си, което тепърва ще покарва листа, той добре знае, че на стеблото, на което поникват листа, ще се появят и цветове, и плодове. Но как някой би могъл да каже, как ще изглеждат тези органи, ако изследва само това, което понастоящем се разкрива пред очите. Само този, който се е запознал със същността на растението, може да направи това. Така и целият човешки живот съдържа в себе си основите на бъдещето. За да може да се каже нещо за това бъдеще обаче, би трябвало да се проникне в скритата природа на човека.
към текста >>
Въпреки това те са налични
като
заложба, също както и цветовете на едно понастоящем даващо листа растение.
Нашето съвремие не проявява особено голяма склонност към това. То се занимава с всичко, което е на повърхността и си мисли, че ще изпадне в несигурност, ако се наложи да пристъпи към това, което се изплъзва на повърхностното наблюдение. При растението нещата са значително по-прости. Човек знае, че подобни нему дават толкова и толкова често цветове и плодове. Човешкият живот обаче е неповторим и цветовете, които трябва да даде, досега не са съществували.
Въпреки това те са налични като заложба, също както и цветовете на едно понастоящем даващо листа растение.
Има една възможност да се каже нещо за това бъдеще - ако се проникне под повърхността на човешката природа до нейната същност. Различните реформаторски идеи на настоящето биха могли да станат наистина плодотворни и практични едва тогава, когато бъдат извлечени от едно такова дълбоко изследване на човешкия живот. Задачата, да се даде едно обхващащо същността на човешкия живот светоусещане, би трябвало да има за основа Духовната Наука. За това, което днес многократно е наричано така, и дали е оправдано да се издига подобно схващане, не става дума. Отнася се много повече за същността на тази Духовна Наука и за това, какво може да бъде тя според тази същност.
към текста >>
Тя, разбира се, трябва да има предвид, че ще изпита оспорване и съмнения след
като
си е избрала именно такава мисия.
Задачата, да се даде едно обхващащо същността на човешкия живот светоусещане, би трябвало да има за основа Духовната Наука. За това, което днес многократно е наричано така, и дали е оправдано да се издига подобно схващане, не става дума. Отнася се много повече за същността на тази Духовна Наука и за това, какво може да бъде тя според тази същност. Тя не би трябвало да бъде само сива теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие. Тя може да бъде истинската помощ в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие.
Тя, разбира се, трябва да има предвид, че ще изпита оспорване и съмнения след като си е избрала именно такава мисия.
Радикали и умерени, както и консерватори във всички области на живота ще проявяват към нея силно съмнение, тъй като тя няма да може да угоди на нито една групировка, понеже постулатите й лежат извън всякакви догматични учения. Тези постулати се коренят единствено и само в истинското познание за живота. Който опознае живота, ще може да си поставя задачи, които взема от самия живот, и няма да съставя предварително нарочни програми, тъй като знае, че в бъдеще ще властвуват същите основни закони на живота, които важат и в настоящето. Духовното изследване по необходимост ще се занимава със зачитането на съществуващото. Но тя знае също, че всяко раждане включва растеж и развитие.
към текста >>
Радикали и умерени, както и консерватори във всички области на живота ще проявяват към нея силно съмнение, тъй
като
тя няма да може да угоди на нито една групировка, понеже постулатите й лежат извън всякакви догматични учения.
За това, което днес многократно е наричано така, и дали е оправдано да се издига подобно схващане, не става дума. Отнася се много повече за същността на тази Духовна Наука и за това, какво може да бъде тя според тази същност. Тя не би трябвало да бъде само сива теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие. Тя може да бъде истинската помощ в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие. Тя, разбира се, трябва да има предвид, че ще изпита оспорване и съмнения след като си е избрала именно такава мисия.
Радикали и умерени, както и консерватори във всички области на живота ще проявяват към нея силно съмнение, тъй като тя няма да може да угоди на нито една групировка, понеже постулатите й лежат извън всякакви догматични учения.
Тези постулати се коренят единствено и само в истинското познание за живота. Който опознае живота, ще може да си поставя задачи, които взема от самия живот, и няма да съставя предварително нарочни програми, тъй като знае, че в бъдеще ще властвуват същите основни закони на живота, които важат и в настоящето. Духовното изследване по необходимост ще се занимава със зачитането на съществуващото. Но тя знае също, че всяко раждане включва растеж и развитие. Затова тя счита, че в съвременното състояние се съдържат и кълновете на промяната, на развитието.
към текста >>
Който опознае живота, ще може да си поставя задачи, които взема от самия живот, и няма да съставя предварително нарочни програми, тъй
като
знае, че в бъдеще ще властвуват същите основни закони на живота, които важат и в настоящето.
Тя не би трябвало да бъде само сива теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие. Тя може да бъде истинската помощ в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие. Тя, разбира се, трябва да има предвид, че ще изпита оспорване и съмнения след като си е избрала именно такава мисия. Радикали и умерени, както и консерватори във всички области на живота ще проявяват към нея силно съмнение, тъй като тя няма да може да угоди на нито една групировка, понеже постулатите й лежат извън всякакви догматични учения. Тези постулати се коренят единствено и само в истинското познание за живота.
Който опознае живота, ще може да си поставя задачи, които взема от самия живот, и няма да съставя предварително нарочни програми, тъй като знае, че в бъдеще ще властвуват същите основни закони на живота, които важат и в настоящето.
Духовното изследване по необходимост ще се занимава със зачитането на съществуващото. Но тя знае също, че всяко раждане включва растеж и развитие. Затова тя счита, че в съвременното състояние се съдържат и кълновете на промяната, на развитието. Тя не изнамира програми, а ги извежда от съществуващата действителност. Но това, което извежда, в известен смисъл също е програма, защото носи в себе си природата на промяната.
към текста >>
Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена
като
„жизнена сила".
Преди известно време беше смятано за едно във висша степен ненаучно начинание да се говори за подобно „етерно тяло". Но в края на 18. и първата половина на 19. век това вече не беше „ненаучно". Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм.
Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила".
Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането. По-късно материализмът отхвърли подобна представа. Официалната наука прие, че живият организъм се изгражда по същия начин, както и т. нар. неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание. В днешно време само най-закостенелите материалисти се придържат към това непризнаване на „жизнената сила".
към текста >>
неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано,
като
изграждат едно сложно образувание.
Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм. Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила". Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането. По-късно материализмът отхвърли подобна представа. Официалната наука прие, че живият организъм се изгражда по същия начин, както и т. нар.
неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание.
В днешно време само най-закостенелите материалисти се придържат към това непризнаване на „жизнената сила". Много от естествениците се убедиха, че все пак трябва да се приеме подобна жизнена сила. По този начин съвременната наука се приближава в известен смисъл до Духовната Наука по отношение на формулировката за етерното тяло. Въпреки това, между двете има значителна разлика. Съвременната наука изхожда от фактите на сетивното възприятие чрез интелектуално обмисляне за приемането на такъв вид жизнена сила.
към текста >>
Съвременната наука разглежда сетивния опит
като
основа на всяко познание, а което не може да бъде изградено върху тази основа, се счита за непознаваемо.
По този начин съвременната наука се приближава в известен смисъл до Духовната Наука по отношение на формулировката за етерното тяло. Въпреки това, между двете има значителна разлика. Съвременната наука изхожда от фактите на сетивното възприятие чрез интелектуално обмисляне за приемането на такъв вид жизнена сила. Това обаче не е пътят на правилното изследване, от което изхожда Духовната Наука, и от чиито резултати последната прави своите разкрития. На разликата по тази точка между Духовната Наука и общоприетата съвременна наука не се обръща обаче особено внимание.
Съвременната наука разглежда сетивния опит като основа на всяко познание, а което не може да бъде изградено върху тази основа, се счита за непознаваемо.
Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание. За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание. Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях.
към текста >>
За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля
като
невъзможни за човешкото познание.
Това обаче не е пътят на правилното изследване, от което изхожда Духовната Наука, и от чиито резултати последната прави своите разкрития. На разликата по тази точка между Духовната Наука и общоприетата съвременна наука не се обръща обаче особено внимание. Съвременната наука разглежда сетивния опит като основа на всяко познание, а което не може да бъде изградено върху тази основа, се счита за непознаваемо. Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание.
За Антропософията, или Духовната Наука, подобно схващане прилича на схващането на слепец, който признава само това, което може да бъде докоснато, а изказванията на зрящите отхвърля като невъзможни за човешкото познание.
Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях. Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек.
към текста >>
Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие
като
приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
Според Духовната Наука човек е способен да се усъвършенствува и да покори нови светове чрез развитие на нови възприемателни органи. Както цветовете и светлината не могат да се възприемат от слепия, само защото той няма сетива за тях, така и световете, които обграждат човек, могат да бъдат открити, ако той развие необходимите органи за тях. Както слепецът вижда един нов свят, ако бъде опериран, така и човек, чрез развитието на по-висши органи може да опознае съвсем различни светове от този, който обикновените сетива му представят. Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек.
Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
" Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха. Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа. Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове. Тя дава указания, как човек може да направи достъпен един свят, в който тези по-висши съставни части на човешката природа се явяват пред наблюдателя по подобен начин, както цветовете и светлината на предметите пред оперирания слепец.
към текста >>
Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано
като
по-висша съставна част на човешката природа.
Дали ще бъде опериран един физически сляп човек или не, зависи от естеството на органите. Онези по-висши органи обаче, чрез които човек може да проникне в по-висши светове, се намират в зародишно състояние у всеки човек. Всеки, който има търпение, издръжливост и енергия, може да ги развие като приложи върху себе си онези методи, описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Духовната Наука не смята, че човек - поради организацията си - има граници на познанието, а смята, че за него съществуват светове, за които той има възприемателни органи. Тя изследва само средствата, които разширяват границите, съществуващи в дадената епоха.
Така че тя взема отношение към изследването на етерното тяло и всичко свързано с него, което по-долу ще бъде разгледано като по-висша съставна част на човешката природа.
Тя признава, че изследването на физическото тяло е достъпно само за физическите сетива, но от нейна гледна точка човек има възможност да проникне и в по-висшите светове. Тя дава указания, как човек може да направи достъпен един свят, в който тези по-висши съставни части на човешката природа се явяват пред наблюдателя по подобен начин, както цветовете и светлината на предметите пред оперирания слепец. За онези, които са развили своите по-висши възприемателни органи, етерното тяло е обект на наблюдение, а не на интелектуална дейност и заключения. Това етерно или жизнено тяло е общо за човека, растенията и животните. То въздействува върху вътрешните движения на соковете, върху растежа, размножаването и другите процеси във физическото тяло.
към текста >>
Не бива да се изпада в грешката на определени теософски кръгове, които си представят етерното и астралното тяло
като
съставени просто от по-фини частици от тези на физическото тяло.
Ако в наше време някои учени изхождат от факта, че някои растения реагират на дразнение с движение или по друг начин и заключават, че растенията имат определена способност за усещане, с това те само показват, че не познават същността на усещането. Не става дума за това, че съответното същество реагира на дразнение, а по-скоро за това, че отражение на дразнението се явява един вътрешен процес, какъвто наблюдаваме при болката, удоволствието, желанието и т.н. Ако човек не се придържа към това схващане, би имал основание да каже, че синият лакмус изпитва усещане от определени субстанции, защото при допир с тях почервенява. Астралното тяло е общо само за човека и животните. То е носител на сетивния живот.
Не бива да се изпада в грешката на определени теософски кръгове, които си представят етерното и астралното тяло като съставени просто от по-фини частици от тези на физическото тяло.
Това би означавало да се материализират тези по-висши съставни части на човешката природа. Етерното тяло е енергийна форма; то се състои от действуващи сили, а не от вещества; също и астралното тяло е форма от движещи се в себе си, цветни, светещи образи. Астралното тяло по форма и големина се различава от физическото тяло. При човека то има формата на удължено яйце, в което са вложени физическото и етерното тяло. То се разширява извън тези две тела като един подвижен светлинен образ.
към текста >>
То се разширява извън тези две тела
като
един подвижен светлинен образ.
Не бива да се изпада в грешката на определени теософски кръгове, които си представят етерното и астралното тяло като съставени просто от по-фини частици от тези на физическото тяло. Това би означавало да се материализират тези по-висши съставни части на човешката природа. Етерното тяло е енергийна форма; то се състои от действуващи сили, а не от вещества; също и астралното тяло е форма от движещи се в себе си, цветни, светещи образи. Астралното тяло по форма и големина се различава от физическото тяло. При човека то има формата на удължено яйце, в което са вложени физическото и етерното тяло.
То се разширява извън тези две тела като един подвижен светлинен образ.
Човешката природа има и четвърти елемент, който е специфичен само за човека. Той е носител на човешкият Аз. Думичката „Аз" - както е например в немския език - е име, което се различава от всички други имена. Който правилно се замисли за природата на това име, си отваря същевременно и достъп за опознаване на човешката същност. Всяко друго име може да се употреби за съответния предмет от всички хора.
към текста >>
Необразованият дивак следва обаче своите страсти и желания почти
като
животно.
„Азът" на съвременния човек обаче в никакъв случай не е една проста същност. Неговата природа може да се опознае, ако се сравняват хората в различните степени от тяхното развитие. Ако се сравнят напр. необразованият дивак, европейският средностатистически гражданин с един идеалист се вижда, че всички имат способността да се назоват с „Аз". Азово тяло имат и тримата.
Необразованият дивак следва обаче своите страсти и желания почти като животно.
Високоразвитият, напротив, се подчинява на някои, а други сам обуздава. Идеалистът доразвива от първоначалните нагони и страсти много по-висши качества. Всичко това произтича от факта, че „Азът" действува върху другите елементи на човешката природа. Дори в това се състои и задачата му - да облагородява и пречиства другите съставни части на човека. Така при този, който е преодолял състоянието, правещо го зависим от външния свят, по-низшите елементи повече или по-малко са се променили под влияние на Азът.
към текста >>
Като
възприема чрез изкуството идеята за нещо по-висше и благородно от това, което му предлага сетивното обкръжение, човек преобразува жизненото си тяло.
Под влияние на Азът се променят физиономията, променят се жестовете и движенията, целият облик на физическото тяло. Различията могат да се наблюдават във влиянието на различните културни и образователни средства върху отделните съставни части на човешкото същество. Обичайните културни фактори действуват върху астралното тяло; те му внушават друг вид желания, нежелания, импулси и т.н. от първоначално притежаваните от него. Задълбочаването в произведенията на изкуството действува върху етерното тяло.
Като възприема чрез изкуството идеята за нещо по-висше и благородно от това, което му предлага сетивното обкръжение, човек преобразува жизненото си тяло.
Могъщо средство за пречистване и облагородяване на етерното тяло е религията. Затова религиозните импулси имат велика мисия в развитието на човечеството. Това, което наричаме съвест, не е нищо друго освен резултат от работата на Азът върху жизненото тяло чрез цяла поредица от въплъщения. Ако човек прозре, че не бива да върши това или онова и това прозрение му направи толкова силно впечатление, че проникне до етерното му тяло, се ражда съвестта. Тази дейност на „Азът" върху подчинените три тела е или такава, която е присъща за целия човешки род, или пък може да бъде индивидуално постижение на отделния индивид.
към текста >>
И
като
се говори за носителите на човешките качества, то тогава става дума именно за тези четири тела.
Нека обаче не се мисли, че промяната на тези три звена е последователна. Тя протича успоредно и в трите. Дейността на Азът не се забелязва преди част от Съзнаващата Душа да е получила своя облик. От казаното става ясно, че при човек може да говорим за четири звена на неговата същност: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово тяло. На едно по-високо равнище имаме Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа, а на едно още по-високо равнище - Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
И като се говори за носителите на човешките качества, то тогава става дума именно за тези четири тела.
Като възпитател, човек трябва да работи върху тези четири тела. И ако иска работата му да е успешна, той трябва да изследва тяхната истинска природа. В никакъв случай не бива да се мисли, че те се развиват така, че в определен период от живота, напр. при раждането, са на едно ниво. Тяхното развитие се осъществява през различните възрастови периоди по различен начин.
към текста >>
Като
възпитател, човек трябва да работи върху тези четири тела.
Тя протича успоредно и в трите. Дейността на Азът не се забелязва преди част от Съзнаващата Душа да е получила своя облик. От казаното става ясно, че при човек може да говорим за четири звена на неговата същност: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово тяло. На едно по-високо равнище имаме Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа, а на едно още по-високо равнище - Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. И като се говори за носителите на човешките качества, то тогава става дума именно за тези четири тела.
Като възпитател, човек трябва да работи върху тези четири тела.
И ако иска работата му да е успешна, той трябва да изследва тяхната истинска природа. В никакъв случай не бива да се мисли, че те се развиват така, че в определен период от живота, напр. при раждането, са на едно ниво. Тяхното развитие се осъществява през различните възрастови периоди по различен начин. И върху познанието на законите на това развитие почиват правилните основи на възпитанието и преподаването.
към текста >>
Основата на една правилна педагогика не могат да бъдат общи формули
като
„хармонично развитие на тяло и дух" и подобни, а такава може да бъде изградена само върху едно истинско познание на човешкото същество.
В момента, в който и астралното тяло се освобождава, етерното тяло завършва един период. Този завършек се изразява в половата зрялост. Размножителните органи стават самостоятелни, защото освободеното астрално тяло вече не действува навътре, а взаимодействува непосредствено с външния свят. Както върху все още нероденото дете не влияят въздействията на външния свят, така преди смяната на зъбите върху етерното тяло не действуват силите, които съответствуват на въздействията на физическото обкръжение върху физическото тяло. Върху астралното тяло съответните сили оказват влияние едва от момента на половата зрялост.
Основата на една правилна педагогика не могат да бъдат общи формули като „хармонично развитие на тяло и дух" и подобни, а такава може да бъде изградена само върху едно истинско познание на човешкото същество.
Не може да се твърди също, че подобни формули са неправилни, но просто те могат да се използуват толкова малко, колкото и твърдението, че всички части на една машина би трябвало да бъдат сглобени съразмерно, за да е ефективна работата й. Само този, който не използува общи фрази, а пристъпи към човешкото същество с истински знания, може да я използува. Това се отнася и до възпитателното изкуство - необходима е ясна представа за съставните части на човешкото същество и за главните подробности от тяхното развитие. Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача. Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно.
към текста >>
Това се дължи на днешното светоусещане, което още дълго ще възприема фактите на духовния свят
като
резултат от абнормна фантастика, до
като
съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат
като
следствие на реалистично мислене.
Не може да се твърди също, че подобни формули са неправилни, но просто те могат да се използуват толкова малко, колкото и твърдението, че всички части на една машина би трябвало да бъдат сглобени съразмерно, за да е ефективна работата й. Само този, който не използува общи фрази, а пристъпи към човешкото същество с истински знания, може да я използува. Това се отнася и до възпитателното изкуство - необходима е ясна представа за съставните части на човешкото същество и за главните подробности от тяхното развитие. Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача. Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно.
Това се дължи на днешното светоусещане, което още дълго ще възприема фактите на духовния свят като резултат от абнормна фантастика, докато съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат като следствие на реалистично мислене.
Затова тук открито трябва да се очертаят насоките на това, което днес се възприема като фантастично от мнозина, и което един ден ще се счита за нещо самопонятно. С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка. Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят. До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота. Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции.
към текста >>
Затова тук открито трябва да се очертаят насоките на това, което днес се възприема
като
фантастично от мнозина, и което един ден ще се счита за нещо самопонятно.
Само този, който не използува общи фрази, а пристъпи към човешкото същество с истински знания, може да я използува. Това се отнася и до възпитателното изкуство - необходима е ясна представа за съставните части на човешкото същество и за главните подробности от тяхното развитие. Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача. Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно. Това се дължи на днешното светоусещане, което още дълго ще възприема фактите на духовния свят като резултат от абнормна фантастика, докато съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат като следствие на реалистично мислене.
Затова тук открито трябва да се очертаят насоките на това, което днес се възприема като фантастично от мнозина, и което един ден ще се счита за нещо самопонятно.
С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка. Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят. До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота. Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период.
към текста >>
С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, до
като
преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка.
Това се отнася и до възпитателното изкуство - необходима е ясна представа за съставните части на човешкото същество и за главните подробности от тяхното развитие. Трябва да се знае върху коя част от човешкото същество може да се въздействува в определена възраст, и как това въздействие протича съобразно основната задача. Няма съмнение, че едно наистина реалистично възпитателно изкуство, за каквото тук се говори, може да си пробие път само бавно и постепенно. Това се дължи на днешното светоусещане, което още дълго ще възприема фактите на духовния свят като резултат от абнормна фантастика, докато съвсем общи, напълно недействителни фрази ще се възприемат като следствие на реалистично мислене. Затова тук открито трябва да се очертаят насоките на това, което днес се възприема като фантастично от мнозина, и което един ден ще се счита за нещо самопонятно.
С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка.
Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят. До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота. Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно.
към текста >>
Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година
като
възпитател, по-късно не може да се навакса.
Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят. До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота. Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно.
Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса.
Както природата преди раждането създава правилната среда за физическото тяло на човека, така и възпитателят трябва да се грижи след раждането за правилното физическо обкръжение. То трябва да въздействува върху детето така, че неговите физически органи да придобият правилни форми. Има две вълшебни думи, които разкриват, как детето встъпва в контакт с обкръжението си. Те са подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел е нарекъл човека най-подражателното животно.
към текста >>
Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло
като
представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.
„Физическото обкръжение" трябва да се приема в най-широк смисъл. Към него се отнасят не само осезаемо възприемаемия свят, а и всичко, което се отразява в обкръжението, което може да въздействува върху духовните сили на детето. Тук принадлежат всички морални или неморални, разумни или безразсъдни постъпки, които то може да види. Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му. Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка.
Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия. Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия.
към текста >>
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга
като
„Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия.
Към него се отнасят не само осезаемо възприемаемия свят, а и всичко, което се отразява в обкръжението, което може да въздействува върху духовните сили на детето. Тук принадлежат всички морални или неморални, разумни или безразсъдни постъпки, които то може да види. Не морални формули, нито разумни поучения въздействуват на детето в това отношение, а само онова, което възрастните в неговото обкръжение вършат пред очите му. Поученията не въздействуват формообразуващо върху физическото тяло, а само върху етерното тяло, което до седмата година е обвито от една защитна етерна обвивка, както и физическото тяло до физическото раждане е обвито от физическата майчина обвивка. Това, което преди седмата година трябва да се развие в етерното тяло като представи, навици, памет и т.н., трябва да се развие „от само себе си" по подобен начин, както очите и ушите се развиват в майчината утроба без въздействието на външната светлина.
Без съмнение е правилно това, което може да се прочете в една отлична педагогическа книга като „Педагогика" на Жан Паул, че един пътешественик научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия.
Но детето не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия. Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда.
към текста >>
Можем да направим на детето кукла
като
сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста.
Физическите му органи също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Ако в това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива правилно зрение; в мозъка и кръво-обръщението се създават правилните физически предпоставки за развитие на правилен морал, ако детето види моралното в своето обкръжение. Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия. Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда. Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума.
Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста.
Може и да купим една т. нар. „красива кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето. Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот. Основният възпитателен въпрос е съвсем друг. Ако детето има пред себе си куклата от сгъната салфетка, трябва да я допълни във фантазията си.
към текста >>
Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на
децата
си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи.
Ако детето има пред себе си куклата от сгъната салфетка, трябва да я допълни във фантазията си. Тази дейност на фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Той се развива така, както мускулите на ръката се развиват от съответната работа. Ако детето получи „красивата кукла", мозъкът му остава неангажиран. Той закърнява и изсъхва, вместо да се развива.
Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на децата си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи.
Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно. В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки. Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно. Такова нещо може да се купи днес само на село. Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина.
към текста >>
Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет
като
се навеждат последователно.
Ако детето получи „красивата кукла", мозъкът му остава неангажиран. Той закърнява и изсъхва, вместо да се развива. Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на децата си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи. Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно. В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки.
Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно.
Такова нещо може да се купи днес само на село. Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина. Всичко това създава вътрешна подвижност на органите, а оттук се изгражда и правилната им форма. Тези неща тук само се засягат, но Антропософията и занапред е призвана подробно да опише вътрешната необходимост на външните факти и тя е в състояние да го направи. Защото тя не е празна абстракция, а сбор от жизнени факти, които чертаят основните линии на действителността.
към текста >>
Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, до
като
при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове.
Тук ще приведем само още няколко примера. По един начин трябва да се отнася човек към едно т. нар. нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става дума за външното им обкръжение. Всичко трябва да се взема под влияние - от цветовете на предметите в стаята, до цветовете на дрехите, с които човек го облича. Ако не се ръководи от Антропософията, човек прави точно обратното на това, което трябва, защото материалистическият възглед в много случаи е точно обратният на правилния.
Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове.
Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма. При червеното например е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност. Този противоположен цвят се произвежда от физическите органи на детето и въздействува върху съответните органни структури. Ако детето вижда червен цвят около себе си, произвежда в организма си зеленото му съответствие. А дейността на зеленото действува успокояващо, съответно органите проявяват за себе си тенденция към успокояване.
към текста >>
Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда
като
противоположен цвят в организма.
По един начин трябва да се отнася човек към едно т. нар. нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става дума за външното им обкръжение. Всичко трябва да се взема под влияние - от цветовете на предметите в стаята, до цветовете на дрехите, с които човек го облича. Ако не се ръководи от Антропософията, човек прави точно обратното на това, което трябва, защото материалистическият възглед в много случаи е точно обратният на правилния. Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове.
Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма.
При червеното например е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност. Този противоположен цвят се произвежда от физическите органи на детето и въздействува върху съответните органни структури. Ако детето вижда червен цвят около себе си, произвежда в организма си зеленото му съответствие. А дейността на зеленото действува успокояващо, съответно органите проявяват за себе си тенденция към успокояване. За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно.
към текста >>
По този път човек тежко може да прегреши
като
постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда.
За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно. Тук влизат и силните желания. Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него. И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват. Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие.
По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда.
Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи. Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов.
към текста >>
Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, до
като
чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди.
Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него. И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват. Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие. По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти.
Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди.
Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи. Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов. В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи. Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води.
към текста >>
Тъй
като
тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие. По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство.
Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов. В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи. Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води. Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш!
към текста >>
Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй
като
подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, до
като
усетът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне.
В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи. Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води. Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш! " Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира.
Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй като подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, докато усетът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне.
Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде научен в този период. Слушайки, детето се учи да говори най-добре. Правилата и изкуствените поучения не могат да му влияят в същата степен. В ранното детство е особено важно възпитателните средства като например детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм, като акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност. Колкото по-ведро въздействува нещо върху окото и ухото, толкова по-добре.
към текста >>
Особено говорът,
като
вид подражание, трябва да бъде научен в този период.
Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води. Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш! " Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира. Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй като подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, докато усетът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне.
Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде научен в този период.
Слушайки, детето се учи да говори най-добре. Правилата и изкуствените поучения не могат да му влияят в същата степен. В ранното детство е особено важно възпитателните средства като например детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм, като акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност. Колкото по-ведро въздействува нещо върху окото и ухото, толкова по-добре. Не трябва да се подценява, каква градивна за органите сила са например танцовите движения под музикален съпровод.
към текста >>
В ранното детство е особено важно възпитателните средства
като
например детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм,
като
акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност.
" Колко много детето се стреми да подражава, може да се убедим, ако наблюдаваме, как имитира буквените знаци дълго преди да ги разбира. Даже е по-добре да се научи да ги пише, а едва по-късно да разбере техния смисъл, тъй като подражанието принадлежи към епохата на развитие на физическото тяло, докато усетът говори на етерното тяло, а върху него може да се влияе едва след смяната на зъбите, когато етерната обвивка отпадне. Особено говорът, като вид подражание, трябва да бъде научен в този период. Слушайки, детето се учи да говори най-добре. Правилата и изкуствените поучения не могат да му влияят в същата степен.
В ранното детство е особено важно възпитателните средства като например детските песни да създават на сетивата впечатление за добър ритъм, като акцентът трябва да се постави не толкова върху съдържанието, колкото върху добрата звучност.
Колкото по-ведро въздействува нещо върху окото и ухото, толкова по-добре. Не трябва да се подценява, каква градивна за органите сила са например танцовите движения под музикален съпровод. Със смяната на зъбите, етерното тяло смъква външната си етерна обвивка и с това започва времето, в което чрез външно възпитание може да се въздействува върху етерното тяло. Трябва обаче да сме наясно, до какво се свежда външното влияние върху етерното тяло. Преобразяването и растежът на етерното тяло означава и преобразяване, респ.
към текста >>
И щастлив е онзи, който не само в празнични мигове, а постоянно е в състояние да погледне към учителите и възпитателите си
като
към естествени и неоспорими авторитети.
Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност. Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек. Хубавите чувства, които това изживяване носи, принадлежат към незабравимите неща в живота.
И щастлив е онзи, който не само в празнични мигове, а постоянно е в състояние да погледне към учителите и възпитателите си като към естествени и неоспорими авторитети.
Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети. Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек.
към текста >>
За да въздействува, човек сам трябва да вярва на сравненията си
като
на нещо реално.
Ако някой, който прави тези сравнения по материалистически начин, пристъпи към млади хора, по правило не може да им направи особено впечатление. Обикновено такъв човек си измисля сравненията по умствен път. Такива сравнения, с които самият този човек не е свързан, не влияят убедително върху този, за когото са предназначени. Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток. Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено.
За да въздействува, човек сам трябва да вярва на сравненията си като на нещо реално.
Това е възможно, само ако човек носи убежденията на Духовната Наука и сравненията произтичат от нея. Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина. За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително.
към текста >>
Но в душата си те се отнасят
като
истински материалисти към този свят.
Не случайно се твърди, че човек разбира не само с разума, но и със сърцето си. Понятията са само едно от средствата за разбиране на този свят. И само за материалистическите възгледи те са единственото възможно средство. Разбира се, има много хора, които няма да повярват, че са материалисти, и които имат все пак опиращото се на разума схващане за единствения вид разбиране. Такива хора смятат себе си за идеалисти или даже близки до спиритуалния начин за възприемане на света.
Но в душата си те се отнасят като истински материалисти към този свят.
Защото разумът е само душевен инструмент за разбиране на материалното. Относно по-дълбоките корени на разбирането трябва да се спомене тук откъс от вече споменатата отлична педагогическа книга на Жан Паул. Изобщо тази книга е добър наглед за възпитанието и заслужава много повече внимание отколкото получава. За възпитателя тя е много по-важна от много от най-признатите съчинения в тази област. Откъсът, който тук се има предвид гласи: „Не се страхувайте, че ще останете неразбрани - дори при употребата на цели изречения.
към текста >>
За
децата
, както е и при китайците, половината език се състои в акцента.
Относно по-дълбоките корени на разбирането трябва да се спомене тук откъс от вече споменатата отлична педагогическа книга на Жан Паул. Изобщо тази книга е добър наглед за възпитанието и заслужава много повече внимание отколкото получава. За възпитателя тя е много по-важна от много от най-признатите съчинения в тази област. Откъсът, който тук се има предвид гласи: „Не се страхувайте, че ще останете неразбрани - дори при употребата на цели изречения. Изражението ви, акцентът ви и желанието да бъдете разбрани ще осветли половината от казаното, другата половина ще бъде разбрана с времето.
За децата, както е и при китайците, половината език се състои в акцента.
Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език. Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки. Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му! Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене.
към текста >>
Дете на пет години разбира думи
като
„напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му!
Откъсът, който тук се има предвид гласи: „Не се страхувайте, че ще останете неразбрани - дори при употребата на цели изречения. Изражението ви, акцентът ви и желанието да бъдете разбрани ще осветли половината от казаното, другата половина ще бъде разбрана с времето. За децата, както е и при китайците, половината език се състои в акцента. Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език. Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки.
Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му!
Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене. Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр.
към текста >>
След
като
осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене.
За децата, както е и при китайците, половината език се състои в акцента. Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език. Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки. Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му! Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ.
След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене.
Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях.
към текста >>
Говорете с едногодишното
като
с двегодишно, с двегодишното
като
с шестгодишно - тъй
като
разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините.
Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език. Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки. Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му! Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене.
Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините.
Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях. Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други.
към текста >>
нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на
децата
при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени.
Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене. Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр.
нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени.
Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях. Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други. Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян.
към текста >>
Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца,
като
напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други.
Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях.
Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други.
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1.
към текста >>
Дори по-лесно се схващат понятията, след
като
в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян.
нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени. Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях. Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други. Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия.
Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян.
Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек. Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много внимание на разума. Разумът е душевна сила, която се ражда едва с половата зрелост, на която преди това не би трябвало да се влияе отвън.
към текста >>
Тъй
като
цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз.
Семето не е само това, което очите възприемат. В него е скрито цялото растение. Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано. Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината.
Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз.
Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин. Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот.
към текста >>
По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат
като
нещо абнормно.
Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин. Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот.
По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно.
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката. Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни. Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в културата. Само чрез ясно съзнание за това, как единичните възпитателни мерки влияят върху младия човек, възпитателят може да намери правилния подход към всеки единичен случай.
към текста >>
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, до
като
възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно.
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни. Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в културата. Само чрез ясно съзнание за това, как единичните възпитателни мерки влияят върху младия човек, възпитателят може да намери правилния подход към всеки единичен случай. Затова трябва да се знае, как отделните душевни сили, а именно мислене, чувства и воля, трябва да се третират, за да може тяхното развитие да влияе обратно върху етерното тяло, което в периода между смяната на зъбите и настъпването на половата зрелост може да бъде постигнато чрез външни въздействия.
към текста >>
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето
като
красиво, а лошото
като
грозно.
Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет.
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
Мисленето в своята същностна форма като вътрешен живот, изразен чрез отвлечени понятия, трябва да отстъпи на заден план в периода, за който сега говорим То трябва да се развие неповлияно, равномерно и самостоятелно, докато душата възприема сравненията и образите за живота и природните тайни опосредствувано. Така, заедно с другите душевни процеси, мисленето също трябва да се обогати между седмата година и половата зрелост. Способността за анализиране трябва да узрее, за да може после, след половата зрелост, човек да е способен да развива собствено мнение за явленията на живота и познанието Колкото по-малко се влияе преди това върху развитието на аналитичната способност, колкото по-успешно се способствува за развитието на другите душевни сили, толкова по-добре е за цялостния понататъшен живот на съответната личност. Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта.
към текста >>
Мисленето в своята същностна форма
като
вътрешен живот, изразен чрез отвлечени понятия, трябва да отстъпи на заден план в периода, за който сега говорим То трябва да се развие неповлияно, равномерно и самостоятелно, до
като
душата възприема сравненията и образите за живота и природните тайни опосредствувано.
Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет. Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
Мисленето в своята същностна форма като вътрешен живот, изразен чрез отвлечени понятия, трябва да отстъпи на заден план в периода, за който сега говорим То трябва да се развие неповлияно, равномерно и самостоятелно, докато душата възприема сравненията и образите за живота и природните тайни опосредствувано.
Така, заедно с другите душевни процеси, мисленето също трябва да се обогати между седмата година и половата зрелост. Способността за анализиране трябва да узрее, за да може после, след половата зрелост, човек да е способен да развива собствено мнение за явленията на живота и познанието Колкото по-малко се влияе преди това върху развитието на аналитичната способност, колкото по-успешно се способствува за развитието на другите душевни сили, толкова по-добре е за цялостния понататъшен живот на съответната личност. Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта. Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили.
към текста >>
И това чувство трябва да се поддържа
като
една трайна вътрешна радост,
като
един вътрешен комфорт.
Способността за анализиране трябва да узрее, за да може после, след половата зрелост, човек да е способен да развива собствено мнение за явленията на живота и познанието Колкото по-малко се влияе преди това върху развитието на аналитичната способност, колкото по-успешно се способствува за развитието на другите душевни сили, толкова по-добре е за цялостния понататъшен живот на съответната личност. Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта. Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили. Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила".
И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт.
За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията.
към текста >>
Особено, ако в практически области
като
възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват.
За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията.
Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват.
Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен. Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар. „научни" основания. Духовните истини се познават най-добре чрез техните плодове, а не чрез псевдонаучните доказателства, които едва ли са нещо повече от празна логическа престрелка. Едва с настъпването на половата зрелост се ражда и астралното тяло.
към текста >>
Можем да съдим за нещата, едва след
като
сме натрупали материал за анализ.
Едва с неговото развитие, при човека може да се въздействува върху онова, което развива абстрактния свят на представите, разсъдъчната способност и свободния разум. Вече споменахме, че тези душевни способности трябва да останат незасегнати всред палитрата от останалите правилно провеждани възпитателни средства, но в същото време и да се развиват, както напр. очите и ушите се развиват в майчината утроба без да бъдат смущавани от каквито и да е външни въздействия. С половата зрелост настъпва времето, когато човек узрява за способността да анализира научените от по-рано неща. Нищо по-лошо не може да се случи на човек от прекалено рано събудената му аналитична способност.
Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ.
Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи. Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието. За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него. Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета. Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота.
към текста >>
Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели,
като
по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота.
Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ. Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи. Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието. За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него. Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета.
Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота.
Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме. Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше. Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата. Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля. Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения.
към текста >>
Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след
като
всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля.
Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета. Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота. Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме. Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше. Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата.
Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля.
Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения. Ето защо преди тази възраст, младият човек трябва да бъде пощаден от всякакви теории и акцентът да бъде поставен върху непосредствените душевни впечатления. Разбира се, можем да запознаем младия човек с възгледите по един или друг въпрос, но не и да го ангажираме с прибързано лично становище. Нека той посрещне чуждите възгледи спокойно и без да взема ничия страна, да се вслуша: този казва едно, онзи - друго. Впрочем за изграждането на такъв усет е необходим голям педагогически такт; духовнонаучното обучение тук може да помогне извънредно много.
към текста >>
При повърхностно разглеждане на нещата просто не може да се стигне до друг извод, понеже на пръв поглед има пълно противоречие между антропософската Духовна Наука и всичко, което днешното образование предлага на човека
като
здрави житейски принципи.
Но и целта беше само да посочим какви културни задачи има да изпълни подобен начин на мислене. А дали това ще стане, зависи от неговото все по-широко разпространение. В тази връзка, необходими са две неща: първо, човек да преодолее своите предразсъдъци спрямо Антропософията. Ако се задълбочи в нея, той ще види, че тя не е някаква фантастна измислица, както мнозина считат все още днес. Тези хора не бива да бъдат упреквани, защото всичко, което предлагат съвременните образователни средства, засега явно формира мнението, че антропософите са мечтатели и фантазьори.
При повърхностно разглеждане на нещата просто не може да се стигне до друг извод, понеже на пръв поглед има пълно противоречие между антропософската Духовна Наука и всичко, което днешното образование предлага на човека като здрави житейски принципи.
Едва при по-задълбочено вникване се откриват непреодолимите противоречия между официалните възгледи на днешното време, ако те не бъдат осветлени от духовните разкрития на Антропософията. Второто необходимо условие е свързано с правилното развитие на самата Антропософия. Едва когато антропософските среди се проникнат от убеждението, че духовнонаучните истини са плодотворни, ако ги прилагаме във всички области на живота и не се задоволяваме само да теоретизираме върху тях, едва тогава животът ще открие цялото си многообразие пред Духовната Наука. В противен случай и занапред Антропософията ще продължава да се счита за един вид религиозно сектантство на отделни особняци и мечтатели. Ако обаче постигне положителни и полезни резултати, антропософското движение ще извоюва пълно и трайно признание.
към текста >>
28.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Научаването на говора у
децата
изцяло се дължи на този факт.
Както окото възприема цветовете, така и детето възприема жизнените прояви на своето обкръжение. Всеки жест, всяко движение на бащата, на майката биват съизживяни по съответен начин от целия вътрешен организъм на детето. До този възрастов период физическият мозък се формира от етерните сили на човешкото същество. В този възрастов период, всичко, което дава вътрешния облик на човешкия организъм, тръгва от мозъка. В мозъка се възпроизвежда по най-фин начин това, което протича в обкръжението на детето.
Научаването на говора у децата изцяло се дължи на този факт.
Не са обаче само външните фактори, които продължават да пулсират в детската душа и да налагат своя отпечатък върху детския характер; в сила са също и определени душевни и морални качества. Баща, който внезапно избухва в гняв, става причина за това, че детето попива гневните жестове и те проникват до неговите най-фини органични тъканни структури. Плахата и нерешителна майка насажда в детето такива органични структури и двигателни тенденции, които по-късно се превръщат в инструмент, който душата употребява по същия плах и нерешителен начин. В периода, когато сменя зъбите си, детето притежава такъв организъм, който може по точно определен начин да въздействува духовно и морално върху целия си душевен облик. Да, пред възпитателя застава едно дете, чиито организъм е вече ориентиран към едни или други морални категории.
към текста >>
А след половата зрялост се утвърждава -
като
морално силна - онази воля, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
Сега трябва да се случи нещо решаващо. Но какво точно - това може да реши единствено самото дете. И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота. Ако с половата зрялост идва и чувственото съждение за моралните категории, в следващия жизнен период то се поема от свободната воля. Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора.
А след половата зрялост се утвърждава - като морално силна - онази воля, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
към текста >>
29.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за
децата
на работниците във „Валдорф-Астория".
ЛЕКЦИИ ВЪРХУ ВЪЗПИТАНИЕТО Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието.
Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят. 293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката. Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919)
към текста >>
293. Цялостното познание за човека
като
основа на педагогиката.
Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието. Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
293. Цялостното познание за човека като основа на педагогиката.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919) 294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство. Основен педагогически курс II-pa част 14 лекции (Щутгарт 1919) 295. Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
към текста >>
296. Въпросите на възпитанието
като
социални въпроси.
Основен педагогически курс I-ва част 14 лекции (Дорнах 1919) 294. Методично-дидактични основи на възпитателното изкуство. Основен педагогически курс II-pa част 14 лекции (Щутгарт 1919) 295. Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс III-та част 15 лекции (Щутгарт 1919)
296. Въпросите на възпитанието като социални въпроси.
Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища 6 лекции (Дорнах 1919) 297. Рудолф Щайнер и Валдорфските училища – лекции и разговори (Щутгарт 1919-1924) 299. Духовнонаучни съзерцания върху говора 6 лекции (Щутгарт 1920) 300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924) 301. Обновлението на педагогично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920)
към текста >>
303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм
като
основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек.
299. Духовнонаучни съзерцания върху говора 6 лекции (Щутгарт 1920) 300. Конференции с учители от Валдорфските училища III тома, (1919-1924) 301. Обновлението на педагогично-дидактичното изкуство чрез Духовната Наука 14 лекции (Базел 1920) 302. Познание за човека и организация на обучението 8 лекции Щутгарт 1921) 302а Възпитание и преподаване с оглед познанието за човека 9 лекции (Щутгарт 1920-23)
303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек.
Коледен учителски курс. 16 лекции (Дорнах 1921-22) 304. Възпитателни и преподавателски методи от гледище на Антропософията 9 лекции (разл. градове 1921-22) 304а Антропософските възгледи за човека и педагогиката 9 лекции (разл.
към текста >>
30.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Може би Ви е направило впечатление, че във връзка с днешната сказка след осем дни тук ще бъде изнесена една друга сказка върху "Човешкият дух и животинският дух", до
като
темата, върху която ще говорим днес се нарича "Човешката душа и животинската душа".
ЧОВЕШКАТА ДУША И ЖИВОТИНСКАТА ДУША Берлин, 10 ноември 1910 г.
Може би Ви е направило впечатление, че във връзка с днешната сказка след осем дни тук ще бъде изнесена една друга сказка върху "Човешкият дух и животинският дух", докато темата, върху която ще говорим днес се нарича "Човешката душа и животинската душа".
Защо ще говорим върху душата и духа в две отделни сказки, това ще стане ясно едва в следващата сказка. Предварително искам да обърна вниманието само на това: когато разглеждаме живота и съществуването в светлината на Духовната наука, това не е така лесно, както при другите научни разглеждания, които днес се практикуват. При тези последните понятия и идеи, които за едно действително разглеждане на нещата трябва да се държат отделно, се размесват едни с други. И ние ще видим, че не бихме могли да се ориентираме в загадките, които се отнасят за душата и духа при животните и човека, ако не направим една ясна и сигурна разлика между душа и дух. Когато говорим за душа от гледището на Духовната наука, както това трябва да стане тук, тогава с понятието за душа е винаги свързано другото понятие за вътрешността, за вътрешното изживяване.
към текста >>
И когато говорим за дух по отношение на заобикалящия свят, ние сме на ясно върху въпроса, че във всичко, което може да ни се яви, което можем да срещнем, имаме нещо
като
едно откровение на Духа.
Защо ще говорим върху душата и духа в две отделни сказки, това ще стане ясно едва в следващата сказка. Предварително искам да обърна вниманието само на това: когато разглеждаме живота и съществуването в светлината на Духовната наука, това не е така лесно, както при другите научни разглеждания, които днес се практикуват. При тези последните понятия и идеи, които за едно действително разглеждане на нещата трябва да се държат отделно, се размесват едни с други. И ние ще видим, че не бихме могли да се ориентираме в загадките, които се отнасят за душата и духа при животните и човека, ако не направим една ясна и сигурна разлика между душа и дух. Когато говорим за душа от гледището на Духовната наука, както това трябва да стане тук, тогава с понятието за душа е винаги свързано другото понятие за вътрешността, за вътрешното изживяване.
И когато говорим за дух по отношение на заобикалящия свят, ние сме на ясно върху въпроса, че във всичко, което може да ни се яви, което можем да срещнем, имаме нещо като едно откровение на Духа.
Често пъти сме споменавали и това, че човек би се намерил в едно странно противоречие със себе си, ако той не би предположил съществуването на Духа във всички явления на съществуването, които го заобикалят. Само онзи човек може да пристъпи познавателно към външния свят, без да изпадне в едно убийствено противоречие със себе си, който допуска, че това, което в крайна сметка той намира в своя дух върху външния свят, което добива със своето познание като понятия и идеи, за да обхване външния свят, е свързано със самите неща. Който не иска да допусне, че в тези понятия живее нещо, което се намира в самите неща, той би трябвало, ако иска да бъде в съгласие със себе си и да обхване логически самия свой познавателен живот, никак да не пристъпва към познанието. Само онзи може да разглежда познанието като нещо действително, който си казва: Това, което в крайна сметка мога да намеря при познанието в моя дух, да го запазя и да си го спомня, то трябва да се съдържа първо в самите неща. Доколкото аз мога да приема в моя дух нещо от нещата, независимо на кое царство принадлежат те, аз предполагам съществуването на Духа във всички царства.
към текста >>
Само онзи човек може да пристъпи познавателно към външния свят, без да изпадне в едно убийствено противоречие със себе си, който допуска, че това, което в крайна сметка той намира в своя дух върху външния свят, което добива със своето познание
като
понятия и идеи, за да обхване външния свят, е свързано със самите неща.
При тези последните понятия и идеи, които за едно действително разглеждане на нещата трябва да се държат отделно, се размесват едни с други. И ние ще видим, че не бихме могли да се ориентираме в загадките, които се отнасят за душата и духа при животните и човека, ако не направим една ясна и сигурна разлика между душа и дух. Когато говорим за душа от гледището на Духовната наука, както това трябва да стане тук, тогава с понятието за душа е винаги свързано другото понятие за вътрешността, за вътрешното изживяване. И когато говорим за дух по отношение на заобикалящия свят, ние сме на ясно върху въпроса, че във всичко, което може да ни се яви, което можем да срещнем, имаме нещо като едно откровение на Духа. Често пъти сме споменавали и това, че човек би се намерил в едно странно противоречие със себе си, ако той не би предположил съществуването на Духа във всички явления на съществуването, които го заобикалят.
Само онзи човек може да пристъпи познавателно към външния свят, без да изпадне в едно убийствено противоречие със себе си, който допуска, че това, което в крайна сметка той намира в своя дух върху външния свят, което добива със своето познание като понятия и идеи, за да обхване външния свят, е свързано със самите неща.
Който не иска да допусне, че в тези понятия живее нещо, което се намира в самите неща, той би трябвало, ако иска да бъде в съгласие със себе си и да обхване логически самия свой познавателен живот, никак да не пристъпва към познанието. Само онзи може да разглежда познанието като нещо действително, който си казва: Това, което в крайна сметка мога да намеря при познанието в моя дух, да го запазя и да си го спомня, то трябва да се съдържа първо в самите неща. Доколкото аз мога да приема в моя дух нещо от нещата, независимо на кое царство принадлежат те, аз предполагам съществуването на Духа във всички царства. Без съмнение това признание, което сега бе изказано, не се прави навсякъде. Но то не се прави само тогава, когато човек се е поставил в горепосоченото противоречие със себе си.
към текста >>
Само онзи може да разглежда познанието
като
нещо действително, който си казва: Това, което в крайна сметка мога да намеря при познанието в моя дух, да го запазя и да си го спомня, то трябва да се съдържа първо в самите неща.
Когато говорим за душа от гледището на Духовната наука, както това трябва да стане тук, тогава с понятието за душа е винаги свързано другото понятие за вътрешността, за вътрешното изживяване. И когато говорим за дух по отношение на заобикалящия свят, ние сме на ясно върху въпроса, че във всичко, което може да ни се яви, което можем да срещнем, имаме нещо като едно откровение на Духа. Често пъти сме споменавали и това, че човек би се намерил в едно странно противоречие със себе си, ако той не би предположил съществуването на Духа във всички явления на съществуването, които го заобикалят. Само онзи човек може да пристъпи познавателно към външния свят, без да изпадне в едно убийствено противоречие със себе си, който допуска, че това, което в крайна сметка той намира в своя дух върху външния свят, което добива със своето познание като понятия и идеи, за да обхване външния свят, е свързано със самите неща. Който не иска да допусне, че в тези понятия живее нещо, което се намира в самите неща, той би трябвало, ако иска да бъде в съгласие със себе си и да обхване логически самия свой познавателен живот, никак да не пристъпва към познанието.
Само онзи може да разглежда познанието като нещо действително, който си казва: Това, което в крайна сметка мога да намеря при познанието в моя дух, да го запазя и да си го спомня, то трябва да се съдържа първо в самите неща.
Доколкото аз мога да приема в моя дух нещо от нещата, независимо на кое царство принадлежат те, аз предполагам съществуването на Духа във всички царства. Без съмнение това признание, което сега бе изказано, не се прави навсякъде. Но то не се прави само тогава, когато човек се е поставил в горепосоченото противоречие със себе си. Ето защо ние говорим за Дух, като сме на ясно, че Духът се изявява във всички светове, и ние се стремим да познаем, как той се влива в световете и се явява в тях. По друг начин говорим ние, когато говорим за душа.
към текста >>
Ето защо ние говорим за Дух,
като
сме на ясно, че Духът се изявява във всички светове, и ние се стремим да познаем, как той се влива в световете и се явява в тях.
Който не иска да допусне, че в тези понятия живее нещо, което се намира в самите неща, той би трябвало, ако иска да бъде в съгласие със себе си и да обхване логически самия свой познавателен живот, никак да не пристъпва към познанието. Само онзи може да разглежда познанието като нещо действително, който си казва: Това, което в крайна сметка мога да намеря при познанието в моя дух, да го запазя и да си го спомня, то трябва да се съдържа първо в самите неща. Доколкото аз мога да приема в моя дух нещо от нещата, независимо на кое царство принадлежат те, аз предполагам съществуването на Духа във всички царства. Без съмнение това признание, което сега бе изказано, не се прави навсякъде. Но то не се прави само тогава, когато човек се е поставил в горепосоченото противоречие със себе си.
Ето защо ние говорим за Дух, като сме на ясно, че Духът се изявява във всички светове, и ние се стремим да познаем, как той се влива в световете и се явява в тях.
По друг начин говорим ние, когато говорим за душа. Ние говорим за душа, само тогава, когато духовното, за което току-що говорихме, което като човеци си усвояваме чрез нашия интелект, чрез нашия разум и други средства, чрез които проникваме чрез познание в нещата, живее вътрешно в едно същество и бива изживяно. Ние приписваме душа на едно същество, което не само приема духа в себе си, но което изживява духа в себе си и е творящо в себе си от духа. Следователно ние говорим за душа само тогава, когато духът се намира вътрешно в едно същество, което срещаме. А така вътрешно творящ ние намираме духа само у човека и животното.
към текста >>
Ние говорим за душа, само тогава, когато духовното, за което току-що говорихме, което
като
човеци си усвояваме чрез нашия интелект, чрез нашия разум и други средства, чрез които проникваме чрез познание в нещата, живее вътрешно в едно същество и бива изживяно.
Доколкото аз мога да приема в моя дух нещо от нещата, независимо на кое царство принадлежат те, аз предполагам съществуването на Духа във всички царства. Без съмнение това признание, което сега бе изказано, не се прави навсякъде. Но то не се прави само тогава, когато човек се е поставил в горепосоченото противоречие със себе си. Ето защо ние говорим за Дух, като сме на ясно, че Духът се изявява във всички светове, и ние се стремим да познаем, как той се влива в световете и се явява в тях. По друг начин говорим ние, когато говорим за душа.
Ние говорим за душа, само тогава, когато духовното, за което току-що говорихме, което като човеци си усвояваме чрез нашия интелект, чрез нашия разум и други средства, чрез които проникваме чрез познание в нещата, живее вътрешно в едно същество и бива изживяно.
Ние приписваме душа на едно същество, което не само приема духа в себе си, но което изживява духа в себе си и е творящо в себе си от духа. Следователно ние говорим за душа само тогава, когато духът се намира вътрешно в едно същество, което срещаме. А така вътрешно творящ ние намираме духа само у човека и животното. Както е лесно да бъдат опровергани някои неща които бяха казани и показани в първата сказка от тази серия -, ако човек се придържа само към обикновените понятия, също така ще бъде много лесно да бъде отречено и това, което съставлява основните резултати на духовното изследване: че на почвата на Духовната наука в човешкото същество трябва да различаваме не само едно едночленно, а едно многочленно същество. Несъмнено днес съществуват широки и широки кръгове, които започват така да се каже да се подиграват адски язвително, когато от страна на Духовната наука се казва следното: Трябва да си представяме човека съставен не само от едно физическо тяло, което възприемаме във външния свят чрез сетивата, което познаваме и изследваме във външната наука, а на човека трябва да припишем и едно по-висше тяло, така нареченото етерно /или жизнено тяло, при което не трябва да мислим за хипотетичния етер на физиката.
към текста >>
Когато признаем тези четири члена
като
нещо действително, то от гледна точка на съвременното изследване е извънредно лесно да отречем това, което Духовната наука казва.
Както е лесно да бъдат опровергани някои неща които бяха казани и показани в първата сказка от тази серия -, ако човек се придържа само към обикновените понятия, също така ще бъде много лесно да бъде отречено и това, което съставлява основните резултати на духовното изследване: че на почвата на Духовната наука в човешкото същество трябва да различаваме не само едно едночленно, а едно многочленно същество. Несъмнено днес съществуват широки и широки кръгове, които започват така да се каже да се подиграват адски язвително, когато от страна на Духовната наука се казва следното: Трябва да си представяме човека съставен не само от едно физическо тяло, което възприемаме във външния свят чрез сетивата, което познаваме и изследваме във външната наука, а на човека трябва да припишем и едно по-висше тяло, така нареченото етерно /или жизнено тяло, при което не трябва да мислим за хипотетичния етер на физиката. Ние можем много добре да разберем едно такова отношение, можем да се пренесем в съзнанието на такива хора, можем да чувствуваме и усещаме заедно с тях, какво всъщност те искат. От тяхна гледна точка те имат пълно право. Също така, когато говорим от гледището на Духовната наука, трябва да признаем и един трети член на човешкото същество, астралното тяло, и един четвърти член на човека, неговият Аз.
Когато признаем тези четири члена като нещо действително, то от гледна точка на съвременното изследване е извънредно лесно да отречем това, което Духовната наука казва.
И това е лесно затова, то може да се види и от тази серия сказки -, защото за да признае човек оправданието на тези неща, той трябва първо да хвърли един поглед в целия метод на духовно-научното изследване. От гледището на духовния изследовател тези четири члена, на човешкото същество физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз, т.е. един видим член и три невидими, свръхсетивни членове на човешкото същество са действителности. Това е така, защото духовният изследовател е развил своята душа по отношение на дремещите в нея сили и способности по такъв начин, че той може да възприема по-висшите тела на човека също така, както обикновените очи възприемат физическото тяло. Следователно тези по-висши членове са действителности и, доколкото са невидими членове, те стоят на основата на видимия член, на физическото тяло.
към текста >>
Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: До
като
човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, до
като
един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят.
Че през време на живота физическото тяло е изтръгнато от властта на тези химически и физически процеси, които веднага го завладяват, щом настъпи смъртта, това то дължи на етерното или жизнено тяло. С етерното тяло ние имаме дадено нещо, което изтръгва химическите и физическите вещества и сили от присъщата им дейност и ги предава отново на тази физическа дейност в момента на смъртта. Често пъти сме казвали, че против това може да се възрази, че това може да се направи много лесно. Но тези възражения са от такова естество, че те отпадат при едно по-задълбочено разбиране на въпроса. Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив организъм без едно такова етерно или жизнено тяло.
Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят.
Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло, като при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега. На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган. И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно. Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза.
към текста >>
Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло,
като
при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега.
С етерното тяло ние имаме дадено нещо, което изтръгва химическите и физическите вещества и сили от присъщата им дейност и ги предава отново на тази физическа дейност в момента на смъртта. Често пъти сме казвали, че против това може да се възрази, че това може да се направи много лесно. Но тези възражения са от такова естество, че те отпадат при едно по-задълбочено разбиране на въпроса. Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив организъм без едно такова етерно или жизнено тяло. Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят.
Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло, като при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега.
На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган. И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно. Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза. Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух?
към текста >>
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: До
като
у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
Но тези възражения са от такова естество, че те отпадат при едно по-задълбочено разбиране на въпроса. Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив организъм без едно такова етерно или жизнено тяло. Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят. Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло, като при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега. На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган.
И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно.
Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза. Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух? Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум. Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата.
към текста >>
Ние му приписваме
като
действителност,
като
външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас
като
интелигентност,
като
разум.
На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган. И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно. Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза. Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух?
Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум.
Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата. Тази наша творческа интелигентност има една особеност. Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената. Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването?
към текста >>
Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас
като
интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето.
Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата. Тази наша творческа интелигентност има една особеност. Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената. Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването?
Но когато насочваме поглед навън и виждаме, че нещата на пространството и на времето се изразяват така, че нашата интелигентност може да обхване закономерността, тогава ние казваме: Това, което живее в нас като интелигентност, то е разпространено в пространството и във времето и действува там в пространството и във времето.
Когато се огледаме в обширното мъртво царство, ние говорим за това, че в това обширно, мъртво природно царство духът е вцепенен, втвърден в материята и че това, което е отпечатано във формите, в закономерното действие на материята, ние можем, да го приемем в нашата интелигентност и чрез това да имаме в нашата интелигентност един вид отражение на Духа, който протъкава и прониква със своето действие света. Когато проследяваме по този начин Духа в цялата вселена и сега го сравним, както той е така да се каже вцепенен, втвърден в мъртвите същества на съществуването, когато сравним този втвърден дух с формата, под която той ни се явява в животинското царство, тогава ние си казваме: Разглеждайки едно отделно животинско същество, в него ни се явява едно затворено в себе си съществуване, което твори по същия начин, както Духът, който е разпространен в пространството и във времето. Ние предварително можем да добием едно чувство за това, защо онези хора, които са познавали причината за това, са наричали този действуващ в животното дух "астрално тяло". Те са насочвали своя поглед в големия свят на съществуването, в който звездата се движат по техния път, който човекът разбира чрез своята интелигентност, и са си казвали: В закономерността на целия свят живее Духът и ние виждаме определена част от този Дух изолирана, заключена в един отделен животински организъм, виждаме го затворен в пространството затворено от кожата на животното. Това, което действува по този начин в животното и е еднородно с онова, което иначе е разпространено в пространството и във времето, това нарекоха те астрално тяло в отделния животински организъм.
към текста >>
Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви
като
интелигентност!
Ако сега наблюдаваме този Дух, на който се удивляваме в неговата разлятост в пространството и във времето, как той действува в животното, ние можем да кажем: Ние виждаме у животното, където можем също да го наблюдаваме, как от неговия организъм се разгръща духовната дейност, която иначе можем да извлечем от законите на съществуването в пространството и във времето. За целта не е необходимо да наблюдаваме чудновати явления, а ни са достатъчни най-близко стоящите явления. Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването. Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм. Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм.
Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност!
Ние често сме споменавали един близко стоящ пример. Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията. Но осата може да върши това още от преди хиляди години!
към текста >>
Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, до
като
неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията!
Разсъдливият човек няма нужда да отива далече, за да види как от дейността на животното се проявява духовната дейност, каквато той иначе може да намери в далечините на съществуването. Когато вижда, как осата изгражда своето гнездо, той може да си каже: Тук аз виждам, как интелигентността се разгръща така да се каже из животинския организъм. Интелигентността, която намирам вън във Вселената, когато прилагам моята интелигентност към изучаване законите на съществуването, аз я виждам в духа, който действува в животинския организъм. Когато човек наблюдава този дух действуващ в организма на животните безразлично къде го среща -, тогава той наистина може да си каже: Понякога този дух действуващ в животинския организъм, това овътрешняване на духа в животното е далече над това, което човекът може да прояви като интелигентност! Ние често сме споменавали един близко стоящ пример.
Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията!
Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията. Но осата може да върши това още от преди хиляди години! Защото това, което човекът изработва като хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо. Така ние виждаме действително, как това, което човекът трябва да постигне със своята интелигентност в борбата за съществуване, извира и се разцъфтява живо от организма на животните.
към текста >>
Защото това, което човекът изработва
като
хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо.
Ние често сме споменавали един близко стоящ пример. Колко дълго трябваше да чака човекът в течение на своето историческо съществуване, докато неговата собствена интелигентност, неговият собствен ум го направи способен да изготвя хартията! Нека изследваме силите на интелигентността, които човекът трябваше да употреби и да въплъти в своя собствен душевен живот, за да може да изготвя хартията. Във всяка училищна история можете да прочетете, какво голямо събитие е било, че човекът се е издигнал до изработването на хартията. Но осата може да върши това още от преди хиляди години!
Защото това, което човекът изработва като хартия и което намираме в гнездото на осите, е едно и също нещо.
Така ние виждаме действително, как това, което човекът трябва да постигне със своята интелигентност в борбата за съществуване, извира и се разцъфтява живо от организма на животните. Понеже обикновено хората се хващат за нещата на обратната страна, на обратния край, дълго време те говореха, дали животното е интелигентно или не е, без да обръщат внимание на това, че не познават точката, за която действително се касае. Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм.
към текста >>
Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме
като
разновидност на астралното тяло при различните видове животни.
Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм. Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност. И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове.
Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове животни.
И така ние стигнахме до там, да наблюдаваме индивидуалната дейност на духа в животинския организъм. тази вътрешна дейност на духа в един организъм, това себе изживяване на духа в неговата дейност, това е, което ние наричаме душевно изживяване. Когато наблюдаваме без предразсъдъци, ние намираме това душевно изживяване устроено по съвършено различен начин у човека и у животното. Много се е говорило и се говори и днес за това, което у животните са инстинктите, а у човека е съзнателна дейност. Хората биха направили по-добре, ако в това отношение биха се придържали по-малко към думите и биха се вгледали по-добре в нещата, когато става въпрос да бъде разбрана същността на инстинктите.
към текста >>
Тогава той би открил, че в много работи, които върши, и в много сръчности той е останал назад от животните; ние просто намираме тези дейности и сръчности да се проявяват непосредствено у животните, до
като
човекът тепърва трябва да се научи да ги върши, да ги усвои чрез усилия
като
способности.
Много се е говорило и се говори и днес за това, което у животните са инстинктите, а у човека е съзнателна дейност. Хората биха направили по-добре, ако в това отношение биха се придържали по-малко към думите и биха се вгледали по-добре в нещата, когато става въпрос да бъде разбрана същността на инстинктите. Начинът, по който ние разглеждаме нещата, показва, че инстинктите могат да бъдат нещо, което далече може да изпревари интелигентността на човека, и че не трябва да отнасяме качеството, което се произвежда, към думата инстинкт. Човекът много лесно пита бихме могли да кажем в своето универсално високомерие: Какво предимство имам аз пред животните? Ако би искал, той би могъл също да запита: В какво съм останал аз назад от животните?
Тогава той би открил, че в много работи, които върши, и в много сръчности той е останал назад от животните; ние просто намираме тези дейности и сръчности да се проявяват непосредствено у животните, докато човекът тепърва трябва да се научи да ги върши, да ги усвои чрез усилия като способности.
Често пъти е казвано, човекът идва безпомощен чрез раждането в съществуването. Животното се ражда така, че природата изобилствува в него отвътре и то донася със себе си като наследен капитал това, което му дава възможност да живее така, както трябва да живее. Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина пиленцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не. Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време.
към текста >>
Животното се ражда така, че природата изобилствува в него отвътре и то донася със себе си
като
наследен капитал това, което му дава възможност да живее така, както трябва да живее.
Начинът, по който ние разглеждаме нещата, показва, че инстинктите могат да бъдат нещо, което далече може да изпревари интелигентността на човека, и че не трябва да отнасяме качеството, което се произвежда, към думата инстинкт. Човекът много лесно пита бихме могли да кажем в своето универсално високомерие: Какво предимство имам аз пред животните? Ако би искал, той би могъл също да запита: В какво съм останал аз назад от животните? Тогава той би открил, че в много работи, които върши, и в много сръчности той е останал назад от животните; ние просто намираме тези дейности и сръчности да се проявяват непосредствено у животните, докато човекът тепърва трябва да се научи да ги върши, да ги усвои чрез усилия като способности. Често пъти е казвано, човекът идва безпомощен чрез раждането в съществуването.
Животното се ражда така, че природата изобилствува в него отвътре и то донася със себе си като наследен капитал това, което му дава възможност да живее така, както трябва да живее.
Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина пиленцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не. Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице.
към текста >>
Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след
като
организмът на съответното същество е вече налице.
Животното се ражда така, че природата изобилствува в него отвътре и то донася със себе си като наследен капитал това, което му дава възможност да живее така, както трябва да живее. Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина пиленцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не. Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена.
Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице.
Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него. Да разгледаме като пример за това рака пустинник. Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм.
към текста >>
Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени
като
наследство в него.
Без съмнение, ние не искаме да отречем, че и животното трябва тепърва да научи някои неща, че наистина пиленцето веднага след излюпването кълве, но не може да направи разлика между това, което е за ядене, и което не е, което е смилаемо или не. Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице.
Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него.
Да разгледаме като пример за това рака пустинник. Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм. Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива.
към текста >>
Да разгледаме
като
пример за това рака пустинник.
Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице. Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него.
Да разгледаме като пример за това рака пустинник.
Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм. Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива. В това развитие, в това оформяне ние познаваме действието на духа и в присъствието на животното при това оформяне познаваме душевния живот на животното.
към текста >>
Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след
като
са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно.
Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на органите, в желанието да има тези органи, а именно в дейността на тези органи, която е насочена към вътрешния живот. Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство. Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено. И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото.
Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след като са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно.
Това състояние е още по-повишено при онези животни, които изпадат в един вид преживен сън. Тогава те изживяват дейността на духа в органите. Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма. Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи. Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното.
към текста >>
Тъй
като
духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи.
И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото. Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след като са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно. Това състояние е още по-повишено при онези животни, които изпадат в един вид преживен сън. Тогава те изживяват дейността на духа в органите. Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма.
Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи.
Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация. Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното? " Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна.
към текста >>
" Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи
като
доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна.
Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи. Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация. Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното?
" Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна.
Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове. Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е. това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света. То се е изчерпило във видовата форма. Животното донася със себе си това, което може и което съществуването му позволява да изживее.
към текста >>
Но с това също душевното изживяване на животното е затворено в неговия вид, то не може да излезе вън от вида, изпитвайки себе си
като
вид.
С това Гьоте е изказал извънредно дълбоки думи. Какво може в живота едно животно? Това, което неговите органи му позволяват, за което неговите органи му дават възможност, това може животното. И така едно животно се страхува, смело е или страхливо, крадливо или кротко, според както духът се е излял в неговия организъм. в душевното изживяване на животното се отразява творението на духа в органите.
Но с това също душевното изживяване на животното е затворено в неговия вид, то не може да излезе вън от вида, изпитвайки себе си като вид.
Нека срещу това да поставим душевния живот на човека. Този душевен живот, или по-добре бихме могли да кажем това душевно изживяване на човека, както то се изразява във волята, чувствуването и мисленето на човека, както то се изразява в желанията, интересите на човека, в неговата интелигентност, е нещо, което не е дадено на човека в момента, когато той навлиза в съществуването чрез раждането, не му е дадено чрез наследствеността, то е нещо, което също човек не може да предаде по наследство на своите потомци. Това последно обстоятелство се взема твърде малко под внимание. Но то представлява един извънредно важен факт, който трябва да стои на основата на всяко разглеждане на живота и което можем да изразим по следния начин: В момента, когато едно животинско, едно човешко същество е добило способността да възпроизвежда своите себеподобни, в този момент това, което по-рано нарекохме етерно тяло, е завършено вече до определена точка. Това етерно тяло носи в себе си способността да предаде в наследство на потомците това, което носи в себе си.
към текста >>
Но щом човекът се развива над този момент по-нататък, той не може да наследи това, което остава още да бъде развито
като
способности над този момент.
Нека срещу това да поставим душевния живот на човека. Този душевен живот, или по-добре бихме могли да кажем това душевно изживяване на човека, както то се изразява във волята, чувствуването и мисленето на човека, както то се изразява в желанията, интересите на човека, в неговата интелигентност, е нещо, което не е дадено на човека в момента, когато той навлиза в съществуването чрез раждането, не му е дадено чрез наследствеността, то е нещо, което също човек не може да предаде по наследство на своите потомци. Това последно обстоятелство се взема твърде малко под внимание. Но то представлява един извънредно важен факт, който трябва да стои на основата на всяко разглеждане на живота и което можем да изразим по следния начин: В момента, когато едно животинско, едно човешко същество е добило способността да възпроизвежда своите себеподобни, в този момент това, което по-рано нарекохме етерно тяло, е завършено вече до определена точка. Това етерно тяло носи в себе си способността да предаде в наследство на потомците това, което носи в себе си.
Но щом човекът се развива над този момент по-нататък, той не може да наследи това, което остава още да бъде развито като способности над този момент.
Това е нещо разбиращо се от само себе си. В момента, когато е полово узрял, човекът трябва да има в себе си всички онези способности, които обуславят наследяемостта. Следователно онези способности, които може да развие след момента на половата зрялост, той не може да ги има като такива, които се оттеглят в етерното тяло, които са наследяеми. Това е една основна истина, която трябва да се има напълно предвид. Това е именно същественото в разглеждането на човешкия живот, че от раждането до смъртта човекът може да изучава нови езици.
към текста >>
Следователно онези способности, които може да развие след момента на половата зрялост, той не може да ги има
като
такива, които се оттеглят в етерното тяло, които са наследяеми.
Но то представлява един извънредно важен факт, който трябва да стои на основата на всяко разглеждане на живота и което можем да изразим по следния начин: В момента, когато едно животинско, едно човешко същество е добило способността да възпроизвежда своите себеподобни, в този момент това, което по-рано нарекохме етерно тяло, е завършено вече до определена точка. Това етерно тяло носи в себе си способността да предаде в наследство на потомците това, което носи в себе си. Но щом човекът се развива над този момент по-нататък, той не може да наследи това, което остава още да бъде развито като способности над този момент. Това е нещо разбиращо се от само себе си. В момента, когато е полово узрял, човекът трябва да има в себе си всички онези способности, които обуславят наследяемостта.
Следователно онези способности, които може да развие след момента на половата зрялост, той не може да ги има като такива, които се оттеглят в етерното тяло, които са наследяеми.
Това е една основна истина, която трябва да се има напълно предвид. Това е именно същественото в разглеждането на човешкия живот, че от раждането до смъртта човекът може да изучава нови езици. Също така нещо твърде важно е и това, което тук често сме споменавали, че ако човекът би отраснал на един далечен, изолиран остров, той въобще не би могъл да се развие. Също така стои въпросът със способността за образуване на понятията и с развитието на представата за аза. Това са неща, които нямат нищо общо с наследствеността, но които човек не може също да предаде по наследство, защото те не принадлежат на вида и на рода.
към текста >>
Това, което не е наследяемо, което остава да бъде развито
като
способности над наследството, с него човекът притежава нещо, което не е обусловено в неговия вид, в рода, а принадлежи на индивидуалността.
Това е една основна истина, която трябва да се има напълно предвид. Това е именно същественото в разглеждането на човешкия живот, че от раждането до смъртта човекът може да изучава нови езици. Също така нещо твърде важно е и това, което тук често сме споменавали, че ако човекът би отраснал на един далечен, изолиран остров, той въобще не би могъл да се развие. Също така стои въпросът със способността за образуване на понятията и с развитието на представата за аза. Това са неща, които нямат нищо общо с наследствеността, но които човек не може също да предаде по наследство, защото те не принадлежат на вида и на рода.
Това, което не е наследяемо, което остава да бъде развито като способности над наследството, с него човекът притежава нещо, което не е обусловено в неговия вид, в рода, а принадлежи на индивидуалността.
И именно в способността на говора, във възможността да образува понятия и в изживяването на представата за аза се крие нещо, което човекът си донася в света така, че с него той може обратно отново да поучава своите органи и да ги подготви, да ги учи на това, което те не са получили още при раждането, но което трябва до имат. Това е едно изяснение на човека с духа във това, което той може да изживее. Това е едно изяснение по такъв начин, че неговите резултати не са наследяеми, те не принадлежат към свойствата, които са заложени в наследствената линия, не могат да бъдат приети в тази наследствена линия. Човекът развива нещо, което не може да се влее в родовите качества, което е освободено от родовостта. Доколкото човекът е едно родово същество, той има всички качества, всички способности, които получава като родово същество, дадени му по наследство, както ги наследява и животното.
към текста >>
Доколкото човекът е едно родово същество, той има всички качества, всички способности, които получава
като
родово същество, дадени му по наследство, както ги наследява и животното.
Това, което не е наследяемо, което остава да бъде развито като способности над наследството, с него човекът притежава нещо, което не е обусловено в неговия вид, в рода, а принадлежи на индивидуалността. И именно в способността на говора, във възможността да образува понятия и в изживяването на представата за аза се крие нещо, което човекът си донася в света така, че с него той може обратно отново да поучава своите органи и да ги подготви, да ги учи на това, което те не са получили още при раждането, но което трябва до имат. Това е едно изяснение на човека с духа във това, което той може да изживее. Това е едно изяснение по такъв начин, че неговите резултати не са наследяеми, те не принадлежат към свойствата, които са заложени в наследствената линия, не могат да бъдат приети в тази наследствена линия. Човекът развива нещо, което не може да се влее в родовите качества, което е освободено от родовостта.
Доколкото човекът е едно родово същество, той има всички качества, всички способности, които получава като родово същество, дадени му по наследство, както ги наследява и животното.
Само че той не получава в наследство толкова сръчност, толкова дух, колкото животното получава в наследство. На него му се остава още нещо, което трябва да си усвои като индивидуалност. И животът на духа по отношение на наследяемите качества представлява човешкото душевно изживяване надхвърлящо възможностите на животното. Наслаждавайки се на произведенията на своята работа и на своята дейност, доколкото те могат да се добият в живота чрез ненаследяеми качества, човекът развива един душевен живот, който се издига над животинския живот. Така човекът навлиза в съществуването по-несръчен отколкото животното.
към текста >>
На него му се остава още нещо, което трябва да си усвои
като
индивидуалност.
Това е едно изяснение на човека с духа във това, което той може да изживее. Това е едно изяснение по такъв начин, че неговите резултати не са наследяеми, те не принадлежат към свойствата, които са заложени в наследствената линия, не могат да бъдат приети в тази наследствена линия. Човекът развива нещо, което не може да се влее в родовите качества, което е освободено от родовостта. Доколкото човекът е едно родово същество, той има всички качества, всички способности, които получава като родово същество, дадени му по наследство, както ги наследява и животното. Само че той не получава в наследство толкова сръчност, толкова дух, колкото животното получава в наследство.
На него му се остава още нещо, което трябва да си усвои като индивидуалност.
И животът на духа по отношение на наследяемите качества представлява човешкото душевно изживяване надхвърлящо възможностите на животното. Наслаждавайки се на произведенията на своята работа и на своята дейност, доколкото те могат да се добият в живота чрез ненаследяеми качества, човекът развива един душевен живот, който се издига над животинския живот. Така човекът навлиза в съществуването по-несръчен отколкото животното. Човекът е по-несръчен, тъй като животното предварително е имало онова обяснение, което човекът трябва да има с духа едва след раждането, животното предварително се е справило с него. Така в неговия душевен живот животното се наслаждава на това, изпитва това, което може да му бъде предадено по наследство; а това значи, че душевният живот на животното сочи в миналото.
към текста >>
Човекът е по-несръчен, тъй
като
животното предварително е имало онова обяснение, което човекът трябва да има с духа едва след раждането, животното предварително се е справило с него.
Само че той не получава в наследство толкова сръчност, толкова дух, колкото животното получава в наследство. На него му се остава още нещо, което трябва да си усвои като индивидуалност. И животът на духа по отношение на наследяемите качества представлява човешкото душевно изживяване надхвърлящо възможностите на животното. Наслаждавайки се на произведенията на своята работа и на своята дейност, доколкото те могат да се добият в живота чрез ненаследяеми качества, човекът развива един душевен живот, който се издига над животинския живот. Така човекът навлиза в съществуването по-несръчен отколкото животното.
Човекът е по-несръчен, тъй като животното предварително е имало онова обяснение, което човекът трябва да има с духа едва след раждането, животното предварително се е справило с него.
Така в неговия душевен живот животното се наслаждава на това, изпитва това, което може да му бъде предадено по наследство; а това значи, че душевният живот на животното сочи в миналото. И в момента, когато виждаме как душевното изживяване на животното потъва в смъртта, изчезва в смъртта, ние виждаме това, което животното може да изживее за себе си като вид, как то изчезва заедно с него в смъртта. Всичко, което у животното е индивидуално, когато то изживява нещо душевно, то го изживява като нещо, което му е било предадено от миналото. Душевният живот се изчерпва в живота. И тук няма никаква опорна точка за едно безсмъртие.
към текста >>
И в момента, когато виждаме как душевното изживяване на животното потъва в смъртта, изчезва в смъртта, ние виждаме това, което животното може да изживее за себе си
като
вид, как то изчезва заедно с него в смъртта.
И животът на духа по отношение на наследяемите качества представлява човешкото душевно изживяване надхвърлящо възможностите на животното. Наслаждавайки се на произведенията на своята работа и на своята дейност, доколкото те могат да се добият в живота чрез ненаследяеми качества, човекът развива един душевен живот, който се издига над животинския живот. Така човекът навлиза в съществуването по-несръчен отколкото животното. Човекът е по-несръчен, тъй като животното предварително е имало онова обяснение, което човекът трябва да има с духа едва след раждането, животното предварително се е справило с него. Така в неговия душевен живот животното се наслаждава на това, изпитва това, което може да му бъде предадено по наследство; а това значи, че душевният живот на животното сочи в миналото.
И в момента, когато виждаме как душевното изживяване на животното потъва в смъртта, изчезва в смъртта, ние виждаме това, което животното може да изживее за себе си като вид, как то изчезва заедно с него в смъртта.
Всичко, което у животното е индивидуално, когато то изживява нещо душевно, то го изживява като нещо, което му е било предадено от миналото. Душевният живот се изчерпва в живота. И тук няма никаква опорна точка за едно безсмъртие. Напротив ние виждаме, че това, което животното изживява душевно, отново и отново живее по-нататък в живота на вида. Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно живее по-нататък във вида.
към текста >>
Всичко, което у животното е индивидуално, когато то изживява нещо душевно, то го изживява
като
нещо, което му е било предадено от миналото.
Наслаждавайки се на произведенията на своята работа и на своята дейност, доколкото те могат да се добият в живота чрез ненаследяеми качества, човекът развива един душевен живот, който се издига над животинския живот. Така човекът навлиза в съществуването по-несръчен отколкото животното. Човекът е по-несръчен, тъй като животното предварително е имало онова обяснение, което човекът трябва да има с духа едва след раждането, животното предварително се е справило с него. Така в неговия душевен живот животното се наслаждава на това, изпитва това, което може да му бъде предадено по наследство; а това значи, че душевният живот на животното сочи в миналото. И в момента, когато виждаме как душевното изживяване на животното потъва в смъртта, изчезва в смъртта, ние виждаме това, което животното може да изживее за себе си като вид, как то изчезва заедно с него в смъртта.
Всичко, което у животното е индивидуално, когато то изживява нещо душевно, то го изживява като нещо, което му е било предадено от миналото.
Душевният живот се изчерпва в живота. И тук няма никаква опорна точка за едно безсмъртие. Напротив ние виждаме, че това, което животното изживява душевно, отново и отново живее по-нататък в живота на вида. Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно живее по-нататък във вида. И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение.
към текста >>
Човекът изживява душевно не само това, което му е предадено така да се каже от миналото, но също и това, което го среща в живота, което идва към него отвън, което му се представя непосредствено
като
дух.
Но ние виждаме също, че това изживяване сочи към миналото и че в момента, когато миналото е изчерпено, когато душевното изживяване клони към смъртта, то трябва да свърши, че с това започва неговият залез. Различно е положението, когато безпристрастно разглеждаме човешкия душевен живот. Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи. Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите органи, как той действително поучава своите органи. Но от това ние виждаме, че в своя индивидуален живот човекът се намира по един непосредствен начин във взаимодействие с духа.
Човекът изживява душевно не само това, което му е предадено така да се каже от миналото, но също и това, което го среща в живота, което идва към него отвън, което му се представя непосредствено като дух.
Така душевният живот на човека се разпада на два члена, които трябва точно да различаваме един от друг; веднъж в това, което той изживява като нещо душевно както едно животно. Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват. Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на органите, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от органите. Ето защо това е нещо, което не отпраща човека в миналото, което е наследено, а което е непосредствено семе за по-нататъшен живот. Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от органите, т.е.
към текста >>
Така душевният живот на човека се разпада на два члена, които трябва точно да различаваме един от друг; веднъж в това, което той изживява
като
нещо душевно както едно животно.
Различно е положението, когато безпристрастно разглеждаме човешкия душевен живот. Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи. Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите органи, как той действително поучава своите органи. Но от това ние виждаме, че в своя индивидуален живот човекът се намира по един непосредствен начин във взаимодействие с духа. Човекът изживява душевно не само това, което му е предадено така да се каже от миналото, но също и това, което го среща в живота, което идва към него отвън, което му се представя непосредствено като дух.
Така душевният живот на човека се разпада на два члена, които трябва точно да различаваме един от друг; веднъж в това, което той изживява като нещо душевно както едно животно.
Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват. Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на органите, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от органите. Ето защо това е нещо, което не отпраща човека в миналото, което е наследено, а което е непосредствено семе за по-нататъшен живот. Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от органите, т.е. става индивидуална, толкова повече можем логически да говорим за това, че виждаме, как безсмъртната част на човека изкристализирва душевно от телесния живот.
към текста >>
Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той
като
една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват.
Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи. Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите органи, как той действително поучава своите органи. Но от това ние виждаме, че в своя индивидуален живот човекът се намира по един непосредствен начин във взаимодействие с духа. Човекът изживява душевно не само това, което му е предадено така да се каже от миналото, но също и това, което го среща в живота, което идва към него отвън, което му се представя непосредствено като дух. Така душевният живот на човека се разпада на два члена, които трябва точно да различаваме един от друг; веднъж в това, което той изживява като нещо душевно както едно животно.
Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват.
Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на органите, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от органите. Ето защо това е нещо, което не отпраща човека в миналото, което е наследено, а което е непосредствено семе за по-нататъшен живот. Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от органите, т.е. става индивидуална, толкова повече можем логически да говорим за това, че виждаме, как безсмъртната част на човека изкристализирва душевно от телесния живот. Така ние се научаваме да чувствуваме, че тази безсмъртна част расте в човека, докато по отношение на наследеното той изживява миналото.
към текста >>
Така ние се научаваме да чувствуваме, че тази безсмъртна част расте в човека, до
като
по отношение на наследеното той изживява миналото.
Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват. Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на органите, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от органите. Ето защо това е нещо, което не отпраща човека в миналото, което е наследено, а което е непосредствено семе за по-нататъшен живот. Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от органите, т.е. става индивидуална, толкова повече можем логически да говорим за това, че виждаме, как безсмъртната част на човека изкристализирва душевно от телесния живот.
Така ние се научаваме да чувствуваме, че тази безсмъртна част расте в човека, докато по отношение на наследеното той изживява миналото.
Така в човека израства нещо срещу бъдещето, за което трябва да кажем, че то не може да бъде прието в наследствената линия. Но това проличава също, когато наблюдаваме безпристрастно душевния живот у човека и животното. Нека погледнем, как душевното изживяване при животното е тясно свързан с неговия организъм, колко тясно е свързана сръчността на едно животно, цялото изживяване на животното с неговите органи и с наследените признаци. Ние можем да наблюдаваме добре душевния живот на животното само тогава, когато го подслушаме в самонаслаждението на неговата телесност. Това е същественото.
към текста >>
Но той има това изживяване
като
развива дейност, в това, което живее в неговите органи, което се изразява в неговите органи.
Това е същественото. Ние твърде малко забелязваме същественото при едно животно, когато насочваме нашия поглед към това, как животното се радва на външния свят; напротив ние забелязваме същественото у него, когато наблюдаваме, как то изживява своето храносмилане. Ние трябва да се задържим вътре в границите на неговите органи, ако искаме да доловим най-висшата форма на душевното изживяване при животното. В своето душевно изживяване животното се изчерпва именно вътре в своята организация, а това, което остава още навън, то има значение за животното само дотолкова, доколкото може да се изживее във вътрешно душевното на животното. Без съмнение, трябва да предположим и да кажем, а и чрез Духовната наука да се документира, че орелът изпитва душевно изживяване при височината, в която той води своето съществуване.
Но той има това изживяване като развива дейност, в това, което живее в неговите органи, което се изразява в неговите органи.
При човека душевното изживяване се освобождава от вътрешната наслада /на организма/, от вътрешното себеизживяване. Човекът трябва, ако можем да кажем така, също да изкупи това. При животното съществува известна сигурност на инстинкта, животното знае, кои хранителни средства са вредни за него, кои са полезни. Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези.
към текста >>
И до
като
животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи.
Животното покварява себе си много по-малко, отколкото е покварено от самия човек. То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези. Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи. Напротив човекът се освобождава от своите органи. Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или лошо за него.
И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи.
Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради. Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това. В замяна на това човекът може отново да се свърже с духа от другата страна и да приеме в своята душа това, което духът му доставя.
към текста >>
До
като
паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради.
То е най-много покварено, увредено, когато човекът отглежда животните в кафези. Обаче в свободната природа, когато животното следва това, което е вродено в неговата организация, то развива една голяма сигурност на инстинкта, защото остава свързано със своите органи. Напротив човекът се освобождава от своите органи. Последствието от това е, че сега той не може да следва непосредствено това, което е добро или лошо за него. И докато животните показват страсти, които съвпадат с техните органи, човекът проявява страсти, които са може би много по-опустошителни и никак не съвпадат с неговите органи.
Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради.
Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това. В замяна на това човекът може отново да се свърже с духа от другата страна и да приеме в своята душа това, което духът му доставя. Той е способен да приеме дух, без този дух да трябва първо да се излее чрез органите, чрез тялото, докато животното е принудено да се ограничи в това, как духът се влива в органите.
към текста >>
Той е способен да приеме дух, без този дух да трябва първо да се излее чрез органите, чрез тялото, до
като
животното е принудено да се ограничи в това, как духът се влива в органите.
Докато паякът изгражда със сигурност своята мрежа и би било безсмислено да му говорим за логика, човекът трябва да мисли много, когато иска да си построи сгради. Тук той може много да сгреши. Душевният живот на човека се е освободил, еманципирал се е от тялото. Но човекът трябва да изкупи това. В замяна на това човекът може отново да се свърже с духа от другата страна и да приеме в своята душа това, което духът му доставя.
Той е способен да приеме дух, без този дух да трябва първо да се излее чрез органите, чрез тялото, докато животното е принудено да се ограничи в това, как духът се влива в органите.
Напротив човекът откъсва своите органи от душевното и изживява непосредствено вливането на духа в неговата душа. Когато човек е стигнал до там, да разбере значението на духа и начина, по който духът се изживява в душата, тези неща добиват извънредно голямо значение. Ние ще добием пълна светлина върху този въпрос след осем дни от днес нататък, когато ще разгледаме "Човешкият дух и духа на животното" в една специална сказка. Но когато разглеждаме душевното естество, вътрешността, ние добиваме едно чувство за разликата между човека и животното, когато срещупоставим телесната вътрешност на животинската душа с телесната външност на човешката душа. Ето защо човешката душа може да стане духовно по-вътрешна.
към текста >>
Че може да се радва на нещата на външния свят, че може да проникне до това, което се явява външно, което
като
дух говори на душата, това човекът дължи на обстоятелството, че неговата душа се е еманципирала от тялото, отделила се е от вътрешното изживяване на духа и е изкупила сигурността да изживява самия дух, с една несигурност и несръчност, даже с незавършеност в инстинктите.
Напротив човекът откъсва своите органи от душевното и изживява непосредствено вливането на духа в неговата душа. Когато човек е стигнал до там, да разбере значението на духа и начина, по който духът се изживява в душата, тези неща добиват извънредно голямо значение. Ние ще добием пълна светлина върху този въпрос след осем дни от днес нататък, когато ще разгледаме "Човешкият дух и духа на животното" в една специална сказка. Но когато разглеждаме душевното естество, вътрешността, ние добиваме едно чувство за разликата между човека и животното, когато срещупоставим телесната вътрешност на животинската душа с телесната външност на човешката душа. Ето защо човешката душа може да стане духовно по-вътрешна.
Че може да се радва на нещата на външния свят, че може да проникне до това, което се явява външно, което като дух говори на душата, това човекът дължи на обстоятелството, че неговата душа се е еманципирала от тялото, отделила се е от вътрешното изживяване на духа и е изкупила сигурността да изживява самия дух, с една несигурност и несръчност, даже с незавършеност в инстинктите.
Обикновено лесно е да се каже: Как може въобще да се говори за животинска душа, тъй като думата "душа" включва в себе си понятието за вътрешност и тъй като общо взето човекът не може да погледне във вътрешността на едно друго същество? На това лекомислено възражение се основават именно онези, които въобще искат да забранят да се говори върху душевното изживяване, защото душевното изживяване може де бъде изпитано само вътре в нас и поради това общо взето можем да извадим заключение за другите същества само чрез аналогия. Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абстрактен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно. И който не иска да вярва, че едно същество се проявява непосредствено според това, което изживява вътрешно, той ще бъде въобще глух за разглеждане на света. Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането.
към текста >>
Обикновено лесно е да се каже: Как може въобще да се говори за животинска душа, тъй
като
думата "душа" включва в себе си понятието за вътрешност и тъй
като
общо взето човекът не може да погледне във вътрешността на едно друго същество?
Когато човек е стигнал до там, да разбере значението на духа и начина, по който духът се изживява в душата, тези неща добиват извънредно голямо значение. Ние ще добием пълна светлина върху този въпрос след осем дни от днес нататък, когато ще разгледаме "Човешкият дух и духа на животното" в една специална сказка. Но когато разглеждаме душевното естество, вътрешността, ние добиваме едно чувство за разликата между човека и животното, когато срещупоставим телесната вътрешност на животинската душа с телесната външност на човешката душа. Ето защо човешката душа може да стане духовно по-вътрешна. Че може да се радва на нещата на външния свят, че може да проникне до това, което се явява външно, което като дух говори на душата, това човекът дължи на обстоятелството, че неговата душа се е еманципирала от тялото, отделила се е от вътрешното изживяване на духа и е изкупила сигурността да изживява самия дух, с една несигурност и несръчност, даже с незавършеност в инстинктите.
Обикновено лесно е да се каже: Как може въобще да се говори за животинска душа, тъй като думата "душа" включва в себе си понятието за вътрешност и тъй като общо взето човекът не може да погледне във вътрешността на едно друго същество?
На това лекомислено възражение се основават именно онези, които въобще искат да забранят да се говори върху душевното изживяване, защото душевното изживяване може де бъде изпитано само вътре в нас и поради това общо взето можем да извадим заключение за другите същества само чрез аналогия. Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абстрактен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно. И който не иска да вярва, че едно същество се проявява непосредствено според това, което изживява вътрешно, той ще бъде въобще глух за разглеждане на света. Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането. Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността.
към текста >>
И тогава, след
като
човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното.
На това лекомислено възражение се основават именно онези, които въобще искат да забранят да се говори върху душевното изживяване, защото душевното изживяване може де бъде изпитано само вътре в нас и поради това общо взето можем да извадим заключение за другите същества само чрез аналогия. Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абстрактен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно. И който не иска да вярва, че едно същество се проявява непосредствено според това, което изживява вътрешно, той ще бъде въобще глух за разглеждане на света. Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането. Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността.
И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното.
Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух. Духът е този, който създава органите, който действува в организма и го изгражда такъв, какъвто е. И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите. Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество.
към текста >>
Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва
като
душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло.
И ние говорим за дух, който действува в етерното тяло, когато говорим за изграждане на органите. Този дух, който е изживян тук вътрешно, може да бъде изживян при определени предпоставки по един твърде особен начин, когато астралното тяло се вмества в организма. Когато можем да вземем сериозно това, което бе казано по-горе върху физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, ние можем да кажем: Физическото тяло е отначало най-нисшия член при човешкото и животинското същество. Етерното тяло е това, което така съчетава химическите и физически вещества, че те се превръщат в жизнени процеси. Чрез това етерното тяло живее вътре във физическото тяло, обгръща, обхваща в себе си химическите и физически процеси.
Във всичко това живее отново астралното тяло и изпитва като душевно изживяване всичко, което става в етерното тяло.
Така етерното тяло е действуващото, творящото над физическото тяло, а астралното тяло е онази част на едно животинско или човешко същество която изживява душевно делата на етерното тяло. Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите. Така ние имаме всичко, което се изявява във физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, което трябва да поставим във взаимно отношение едно към друго. Кое предизвиква сега едно съвсем особено душевно изживяване? Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм.
към текста >>
Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само до
като
животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен.
Така физическото тяло е свързано с етерното тяло в изграждането на органите а етерното тяло е свързано с астралното тяло във вътрешното изживяване на това изграждане и на тази дейност на органите. Така ние имаме всичко, което се изявява във физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, което трябва да поставим във взаимно отношение едно към друго. Кое предизвиква сега едно съвсем особено душевно изживяване? Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм. Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние.
Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен.
Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин. Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм. Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм. Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни.
към текста >>
Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно
като
определено самочувство на приятност в душата,
като
едно жизнено чувство,
като
разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм.
Кое предизвиква сега едно съвсем особено душевно изживяване? Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм. Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние. Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен. Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин.
Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм.
Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм. Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност.
към текста >>
Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява
като
неприятност в астралния организъм.
Онова, което при човека и животното се разлива върху целия вътрешен организъм. Ние можем да обхванем това особено душевно изживяване най-добре, когато го обгърнем в определено състояние. Кой не познава онзи особен начин на душевно изживяване, което съществува само докато животното расте, увеличава своите органи, и престава, когато растежът е приключен. Това, което се изживява тук в изобилствуващата сила, то е свързано с определена работа на етерното тяло над физическото тяло и е израз на това, че тази работа протича по подходящия начин. Но това, което можем да изтъкнем в това състояние, съществува постоянно като определено самочувство на приятност в душата, като едно жизнено чувство, като разположение или неразположение и то иде от там, как етерното тяло овладява или не може да овладее, оказва се силно или безсилно по отношение на физическия организъм.
Ако то не е в състояние действително да овладее физическите органи, това се изразява като неприятност в астралния организъм.
Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност. Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява.
към текста >>
Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се,
като
че там има забит един горящ кол.
Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява. Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в крак с него. Тогава мисленето започва да предизвиква главоболие. От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство. Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение.
Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол.
Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване.
към текста >>
Това се изразява в астралното тяло
като
чувство на болка.
От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство. Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение. Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол. Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда.
Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка.
Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./.
към текста >>
Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме
като
един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло.
Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение. Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол. Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива. Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка.
Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло.
Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното.
към текста >>
Ние можем да наблюдаваме това и у
децата
, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка.
Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното.
Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка.
Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен. Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо. При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната болка на човека. Така ние виждаме, че в своето издигане над телесното човекът взема от самата своя вътрешност нещо по отношение на най-дълбокото естество на своето същество. Това, което човекът добива тук, ние го наричаме същинският Аз.
към текста >>
До
като
при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен.
Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека. /За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка.
Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен.
Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо. При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната болка на човека. Така ние виждаме, че в своето издигане над телесното човекът взема от самата своя вътрешност нещо по отношение на най-дълбокото естество на своето същество. Това, което човекът добива тук, ние го наричаме същинският Аз. Това, което той не наследява, това, което може да се запази над протичането на видовосъобразното, което той трябва да развие все повече чрез своята индивидуалност, ние го наричаме свързано с неговия Аз.
към текста >>
Днес аз се опитах да покажа това по начин, който не бих употребил, след
като
с помощта на Духовната наука бъдат положени необходимите основи, защото Духовната наука се основава на непосредственото виждане и може да донесе от съвършено друга страна доказателства и доводи за това, което днес трябваше да бъде онагледено от непосредственото изживяване на катадневието.
Това, което човекът добива тук, ние го наричаме същинският Аз. Това, което той не наследява, това, което може да се запази над протичането на видовосъобразното, което той трябва да развие все повече чрез своята индивидуалност, ние го наричаме свързано с неговия Аз. То не може да бъде дадено чрез наследството, а трябва да дойде в човешкото съществуване идвайки от самата човешка индивидуалност; то влиза в съществуването идвайки от духовния свят и отново се връща в духовния свят при смъртта. Ето защо ние говорим за една ядка на човешкото същество, която постоянно минава през редуващи се съществувания, постоянно се връща в едно ново съществуване; защото можем да я обхванем в непосредственото съществуване, когато наблюдаваме безпристрастно живота. Днес аз се опитах, изхождайки от непосредствената опитност, да дам едно малко указание, кое ни дава основание да говорим за съществуването в човека на една същност, която не се наследява, но която влиза в човешкия живот от една съвсем друга страна и която, щом човек отдаде на смъртта това, което е наследено в него, след смъртта може да се върне отново в едно друго, духовно съществуване.
Днес аз се опитах да покажа това по начин, който не бих употребил, след като с помощта на Духовната наука бъдат положени необходимите основи, защото Духовната наука се основава на непосредственото виждане и може да донесе от съвършено друга страна доказателства и доводи за това, което днес трябваше да бъде онагледено от непосредственото изживяване на катадневието.
Но в Духовната наука се намират също възможностите, изживяванията на катадневието да бъдат групирани така, да бъдат поставени в такова отношение, че да ни покажат, кое може да обоснове в човека една опираща се на наблюдението на фактите надежда в един вечен, надхвърлящ телесното съществуване живот на душата. Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте. Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи. Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка. И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот.
към текста >>
Ние виждаме навсякъде органите
като
майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка.
Днес аз се опитах, изхождайки от непосредствената опитност, да дам едно малко указание, кое ни дава основание да говорим за съществуването в човека на една същност, която не се наследява, но която влиза в човешкия живот от една съвсем друга страна и която, щом човек отдаде на смъртта това, което е наследено в него, след смъртта може да се върне отново в едно друго, духовно съществуване. Днес аз се опитах да покажа това по начин, който не бих употребил, след като с помощта на Духовната наука бъдат положени необходимите основи, защото Духовната наука се основава на непосредственото виждане и може да донесе от съвършено друга страна доказателства и доводи за това, което днес трябваше да бъде онагледено от непосредственото изживяване на катадневието. Но в Духовната наука се намират също възможностите, изживяванията на катадневието да бъдат групирани така, да бъдат поставени в такова отношение, че да ни покажат, кое може да обоснове в човека една опираща се на наблюдението на фактите надежда в един вечен, надхвърлящ телесното съществуване живот на душата. Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте. Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи.
Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка.
И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи. И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще. Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>
31.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда
като
една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека.
Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното. Ето защо въпреки неличния характер личното ще бъде често пъти символичен знак за този път. По този начин ние добиваме и възможността да насочим вниманието върху някои важни неща именно благодарение на това, че изхождаме от по-интимното непосредствено изживяване. За наблюдателя на духовния свят някои неща в живота ще бъдат символично по-важни, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Някои неща, които може би иначе могат да минат покрай човешкия поглед, без да бъдат засегнати по особен начин от вниманието, могат да покажат дълбоко значение за този, който иска да се занимае силно с едно такова разглеждане, каквото трябва да стои на основата и на днешните обяснения.
И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека.
Веднъж седях в уютното жилище на Херман Грим. Онези от вас, които са до известна степен запознати с германския духовен живот, ще свържат нещо с името на Херман Грим. Те ще познаят може би остроумния, бележит биограф на Микеланджело и на Рафаел и ще знаят може би също, как така да се каже цялото образование на нашата епоха или поне на Средна Европа или нека стесним още повече кръга на Германия беше съединено в душата на Херман Грим. При един разговор с Херман Грим върху така близкия му ГЬОТЕ и върху Гьотевия светоглед се случи онова, което е една дребнавост, но което принадлежи към незабравимите неща в пътя на моя живот. При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка.
към текста >>
Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и
като
художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство.
При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка. Това, което се криеше в това движение на ръката, това е, което така да се каже аз числя към незабравимите изживявания в пътя на моя живот. Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин.
Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство.
Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят.
към текста >>
Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме
като
човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията.
Това, което се криеше в това движение на ръката, това е, което така да се каже аз числя към незабравимите изживявания в пътя на моя живот. Касаеше се за това, опирайки се на Гьоте да говорим за това, как Гьоте искаше да намери този път за духовния свят. Още в течение на тези сказки ние ще говорим за пътя на Гьоте в духовния свят. Херман Грим с удоволствие следваше пътищата на Гьоте в духовния свят, но по свой начин. Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство.
Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията.
Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека.
към текста >>
Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин
като
една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят.
Той беше съвсем далече от това, да разглежда Гьоте по такъв начин, че да вижда в него представителя на един човек, който действително също и като художник черпи духовни действителности от духовния свят, за да ги въплъти в произведенията на своето изкуство. Херман Грим предпочиташе по-скоро да си каже: О, със средствата, които днес имаме като човеци, ние можем да се издигнем само с фантазията. Действително фантазията предлага неща, които са красиви, велики, мощни и те могат да изпълнят с топлота човешкото сърце, обаче познание, здраво установено познание, това беше нещо, което Херман Грим, този интимен изследовател на Гьоте, не искаше да намери също и у Гьоте. И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него.
Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят.
Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи: Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят.
към текста >>
Той имаше предвид царуването на фантазията
като
една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък.
И когато аз говорих за това, че цялото основно същество на Гьоте се крепеше на това, че той искаше да въплъти истината в красотата, в изкуството, и след това се стремеше да покаже, че съществуват въпреки това пътища извън фантазията, пътища в духовния свят, които довеждат на една по-здрава почва отколкото фантазията, това не беше едно отхвърляне от страна на един човек, който не желаеше да върви по един такъв път. Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия".
Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък.
Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи: Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят. Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година.
към текста >>
Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам
като
един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи:
Това, което Херман Грим вложи в движението на своята ръка, не беше отхвърлянето на един такъв път, обаче по начин познаван само от онзи, който го разбираше по-точно, той вложи в движението на своята ръка приблизително следното: Може да съществува един такъв път, обаче ние хората не можем още да се чувствуваме призвани да решим нещо върху него. Както казах, не бих искал да изнеса тук това по един натрапчив начин като една лична работа, но струва ми се, че в един такъв жест се въплътява становището именно на най-добрите хора на нашата епоха по отношение на духовния свят. Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък.
Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи:
Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят. Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият.
към текста >>
Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот
като
нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия.
Защото по-късно аз имах един дълъг разговор със същия Херман Грим, при едно пътуване, което водеше и двама ни от Ваймар за Тифурт, в който разговор той ми обясни, как се е освободил напълно от материалистичното схващане на мировите процеси, от схващането, че в редуващите се епохи човешкият дух произвежда от себе си това, което съставлява същинското душевно богатство на човека. Развивайки един велик план, който както знаят онези, които са се занимавали с Херман Грим не бе осъществен в едно съчинение, което той имаше намерение да създаде, Херман Грим говори тогава за това, че възнамерява да напише една "История на германската фантазия". Той имаше предвид царуването на фантазията като една богиня в духовните светове, която произвежда от себе си това, което хората създават за благото на мировия напредък. Бих могъл да кажа: в онази приятна местност между Ваймар и Тифурт, при тези думи на един човек, когото аз винаги признавам като един от най-великите духове на нашето време, имах чувството, което бих могъл да облека в следните думи: Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят.
Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия.
С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност.
към текста >>
Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви
като
тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие.
Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят. Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия. С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият.
Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие.
Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност. В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение. Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание. Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа. Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо.
към текста >>
Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така,
като
че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо.
Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност. В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение. Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание. Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа.
Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо.
Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед. Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
към текста >>
Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух
като
Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед.
Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност. В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение. Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание. Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа. Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо.
Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед.
Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне. Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката.
към текста >>
Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема
като
истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда.
В изходната точка на нашето днешно разглеждане ще поставим един цитат, в който Херман Грим говори за нещо, за което и аз споменах, че то не може да се отрече от Духовната наука в неговото значение. Но така, както то се взема от официалната естествена наука или от онзи светоглед, който иска да стои твърдо на почвата на естествената наука, означава една невъзможност не само за усещането и за чувството, но и за едно разбиращо себе си познание. Нека оставим този цитат да подействува на нашата душа. Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо. Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед.
Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда.
Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне. Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката. Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето.
към текста >>
От въртящата се мъглявина даже и
децата
донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и
като
втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето
като
изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
Касае се за Кант-Лапласовата теория, която обяснява нашата слънчева система така, като че тя се състои само от неживи вещества и сили, образувала се е от такива вещества и сили съществуващи първоначално под формата на едно огромно газово кълбо. Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед. Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората.
От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката. Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето. Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие. Аз трябваше да обърна вниманието ви върху един такъв цитат, защото такива изказвания се срещат твърде малко днес. Днес, когато представите на споменатия светоглед действуват така омайващо, представи, които привидно стоят здраво на почвата на естествената наука, малко се споменава за това, че винаги съществуват духове, които са свързани дълбоко с културния живот на нашето време и въпреки това с цялата изразност на своята душа се отнасят по такъв начин към това, за което сега безброй хора казват: Самопонятно е, че нещата са така, и всеки, който не би допуснал, че нещата са така, той е един глупак!
към текста >>
Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва
като
необходима от гледището на науката.
Искам да ви прочета тази извадка от лекциите на Херман Грим върху Гьоте, за да ви покажа, какво трябваше да означава за един дух като Херман Грим този обвиващ и правещ дълбоко впечатление светоглед. Обаче, колкото и Гьоте да забранява на ума да взема като истина нещо повече от това, което петте пръста на ръката му позволяват да напипа, толкова повече и по-пълно той дава право на фантазията на поета, да твори от несъзнателна, сънуваща сила образи на това, което духът желае да вижда. Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне.
Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката.
Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето. Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие. Аз трябваше да обърна вниманието ви върху един такъв цитат, защото такива изказвания се срещат твърде малко днес. Днес, когато представите на споменатия светоглед действуват така омайващо, представи, които привидно стоят здраво на почвата на естествената наука, малко се споменава за това, че винаги съществуват духове, които са свързани дълбоко с културния живот на нашето време и въпреки това с цялата изразност на своята душа се отнасят по такъв начин към това, за което сега безброй хора казват: Самопонятно е, че нещата са така, и всеки, който не би допуснал, че нещата са така, той е един глупак! Да, ние виждаме днес много хора, които имат най-дълбок копнеж да хвърлят мост между душата на човека и духовния свят.
към текста >>
Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която
като
явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие.
Обаче той рязко подържа границата на двете дейности. Още от времето на неговата младост великата Кант-Лапласова фантазия, за възникването на Земята и за нейната някогашна гибел беше завладяла умовете на хората. От въртящата се мъглявина даже и децата донасят със себе си това от училище се образува централната газова топка, централната газова капка, от която после се получава Земята и като втвърдяващо се кълбо минава в невъобразимо дълги периоди от време всички фази, включително и епизода на населяването и от човешкия род, за да падне накрая отново обратно в Слънцето като изгоряла сгурия: един дълъг, но разбираем за публиката процес, за възникването на който по-нататък не е необходимо да се намеси никаква външна сила, освен старанието на някаква намираща се отвън сила, за да поддържа Слънцето в еднаква температура на затопляне. Не можем да си представим една перспектива за бъдещето по-безплодна от тази, която днес ни се натрапва като необходима от гледището на науката. Един кокал от мърша, за който едно куче трябва да направи един обиколен път, би бил едно освежаващо апетитно парче в сравнение с този последен експеримент на творението, под формата на който накрая нашата Земята трябва отново да падне в Слънцето.
Любознателността, с която нашето поколение приема подобни неща и счита, че вярва в тях, е признак на една болна фантазия, за обяснението на която като явление на епохата учените от бъдещите времена ще употребят много остроумие.
Аз трябваше да обърна вниманието ви върху един такъв цитат, защото такива изказвания се срещат твърде малко днес. Днес, когато представите на споменатия светоглед действуват така омайващо, представи, които привидно стоят здраво на почвата на естествената наука, малко се споменава за това, че винаги съществуват духове, които са свързани дълбоко с културния живот на нашето време и въпреки това с цялата изразност на своята душа се отнасят по такъв начин към това, за което сега безброй хора казват: Самопонятно е, че нещата са така, и всеки, който не би допуснал, че нещата са така, той е един глупак! Да, ние виждаме днес много хора, които имат най-дълбок копнеж да хвърлят мост между душата на човека и духовния свят. Обаче от друга страна, вън от кръговете, които се занимават по-дълбоко с това, което наричаме Духовна наука, ние виждаме само малцина, които се занимават със средствата които биха могли да доведат тази човешка душа до това, което постоянно бихме могли да наречем страна на копнежа. Ето защо, когато днес говорим за пътища, които трябва да доведат човека в духовния свят, и говорим един вид така, че казаното не трябва да важи за един тесен кръг, а то е отправено към всички, които имат днешното образование, ние се натъкваме в известно отношение на голяма съпротива.
към текста >>
онази наука, която не говори за духа
като
един сбор от отвлечени понятия и идеи, а
като
нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време.
А именно днес ученият е веднага готов да постави изискването: Това, което трябва да важи за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време и за всеки човек. И тогава той посочва своя опит, който може да бъде доказан през всяко време и за всеки човек. Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване. Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е.
онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време.
В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят.
към текста >>
Като
изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее.
И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят.
Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее.
А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят. Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят. Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа.
към текста >>
Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас
като
представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас
като
страдания и радости,
като
удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят.
Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят. Сега, напълно в смисъла, в който Духовната наука вижда нещата, искаме, да се опитаме да скицираме съвсем накратко, как може да стане това издигане на човешката душа в духовния свят. Като изходна точка трябва винаги да служи това, в което човек на първо време живее. А така, както е поставен в света в нашето съвремие, човек живее напълно във външния сетивен свят.
Опитайте се да си изясните веднъж, колко нещо остава в човешката душа, когато човек отвръща поглед от това, което външните сетивни впечатления са събудили в нас като представи, което е проникнало в нас чрез външните физически изживявания, чрез очите, ушите и другите сетива, което също е възбудено в нас като страдания и радости, като удоволствие и скръб чрез очите и ушите, което после нашият ум комбинира от впечатленията на сетивния свят.
Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа. Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго. За много хора днес това е една дразнеща представа, защото нека веднага вземем един отделен човек на днешното образование как прави например днешният философ, когато за него се касае да установи цялото значение, и същност на познанието?
към текста >>
Такъв философ ще каже: Искам да се опитам да видя, колко далече можем да стигнем въобще
като
човеци с нашето мислене, нашите психически сили, какво можем да обхванем от света.
Опитайте се да заличите това от вашата душа и размислете, какво ще остане тогава. Хората, които пристъпят честно към това просто самонаблюдение, ще видят, че у съвременния човек в душата остава твърде малко. Но това е именно важното, че отначало за издигането в духовния свят не може да се изходи от това, което ни е дадено от външния сетивен свят, а човек трябва да се залови да развие в своята душа сили, които обикновено дремят в тази душа. Основен елемент на всички възможности за възлизане в духовния свят е така да се каже: този човек да съзре, че е способен да развие вътрешно, че освен това, което той обхваща първо със своето съзнание, в него се намира и нещо друго. За много хора днес това е една дразнеща представа, защото нека веднага вземем един отделен човек на днешното образование как прави например днешният философ, когато за него се касае да установи цялото значение, и същност на познанието?
Такъв философ ще каже: Искам да се опитам да видя, колко далече можем да стигнем въобще като човеци с нашето мислене, нашите психически сили, какво можем да обхванем от света.
Тогава според възможностите, с които разполага в момента той се опитва да си състави един образ на света и да го постави пред себе си. Тогава обикновено той ще каже: За другото ние не можем да знаем, то се намира отвъд границите на човешкото познание! Това е общо взето най-разпространеният начин да се говори, който може да се срещне в днешната литература: Това ние не можем да знаем! Но съществува едно друго гледище, при което се постъпва по съвършено различен начин от горепосочения. Казва се именно: Без съмнение, със силите, със способностите, които сега имам в своята душа, които може би сега могат да бъдат нормалните човешки сили, аз мога да позная това или онова, но тук в душата съществува една същност, която е способна да се развие.
към текста >>
Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато
като
"наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот.
Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят. Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си.
към текста >>
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда
като
науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си
като
волеви решения,
като
волеви импулси,
като
чувства и усещания.
Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания.
Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят. Казано бе, че един от основните елементи на духовното познание за човека е този, той да намери в себе си възможността да надхвърли себе си. А това не значи нищо друго, освен да направи духа действен в самия себе си. Всички ние познаваме в днешния обикновен живот само едно отвръщане от света, когато изпадаме в безсъзнателността на съня.
към текста >>
". Но днес аз не искам да се повтарям,
като
ви дам едно извлечение от тази книга, а искам да представя от една друга страна това, което душата трябва да направи със себе си, за да се издигне в духовния свят.
Следователно издигането в духовния свят означава разпалването на такива сили в нашата душа, които правят душата способна да живее някакси действително съзнателно в самата себе си, когато изпада по отношение на външния свят в такова положение, в каквото човек се намира иначе през време на съня. Следователно всъщност издигането в духовните светове изисква първо едно разпалване на вътрешните енергии, извличането на сили, които иначе спят, парализирани са един вид в душата, така щото човек не може да работи с тях. Всички онези интимни изживявания, през които трябва да мине духовният изследовател в своята душа, са насочени първо към целта, която току що посочихме. Днес бих искал да ви разкажа нещо накратко за пътя в духовния свят. Тези неща са изложени подробно в техните елементи така да се каже в техните начални основи в книгата, която аз издадох под заглавие: "Как се добиват познания за висшите светове?
". Но днес аз не искам да се повтарям, като ви дам едно извлечение от тази книга, а искам да представя от една друга страна това, което душата трябва да направи със себе си, за да се издигне в духовния свят.
Който се интересува по-дълбоко за това, може да прочете подробностите в споменатата книга. Само никой не трябва да вярва, че това, което там бе казано подробно, може да бъде изложено тук така, ако искаме да го предадем в съкратена форма, че можем да употребим същите думи и изречения. Следователно онези, които познават книгата, не ще намерят казаното тук така, че то да представлява едно резюме на писаното там, а нещата ще бъдат охарактеризирани от една друга страна. Извънредно важно е, че за духовния изследовател, който иска да насочи своите стъпки в духовния свят, много от това, което за другите хора води направо до едно познание и до една цел, става средство за възпитание, едно интимно средство за възпитание на душата. Позволете ми да изразя това с един пример.
към текста >>
И така е още с много неща, които първо трябва да служат
като
основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят.
Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците. Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно. Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен. Така е и в моята книга "Истина и наука".
И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят.
Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове. Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят.
към текста >>
С подобни фигури
като
символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове.
Така е и в моята книга "Истина и наука". И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят. Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н.
С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове.
Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят. Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата. А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата.
към текста >>
Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава
като
впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят.
И така е още с много неща, които първо трябва да служат като основни елементи, за да тренират душата да може да се издигне в духовния свят. Математиката, Геометрията учат човека да познава триъгълниците, четириъгълниците и други фигури. Но защо ни учат те всичко това? Защото човек трябва да добие познание, как са нещата в пространството, на какви закони са подчинени те и т.н. С подобни фигури като символи работи всъщност и методът за издигане във висшите светове.
Той поставя например пред ученика символа на триъгълника, на четириъгълника или други символични фигури, но не с цел да получи чрез тях непосредствено познание, той и така може да получи такива познания, а за да получи в тях възможност така да обучи своите духовни способности, че от това, което получава като впечатления от тези символи, духът да се издигне в един по-висш свят.
Следователно тук се касае за обучение на мислите за гимнастика на мислите. Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата. А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата. Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем.
към текста >>
Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй
като
обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят.
Ето защо много от това, което е суха външна наука, което е математика или геометрия, се превръща за духовното обучение в жив символ, който ни води нагоре в духовния свят. Когато сме оставили това да действува върху нашата душа, тогава ние се научаваме да познаваме това, което всъщност никаква външна наука не разбира: че древните питагорейци под влияние на техния велик учител Питагор са говорили, как светът се състои от числа, вселената се състои от числа, защото те са обгръщали с поглед вътрешните закономерности на числата. А сега нека разгледаме, как навсякъде срещу нас застават числата. Без съмнение, няма нищо по-лесно от това, да се оборва Духовната наука или Антропософията, защото нейните противници лесно могат да кажат, заставайки мнимо на едно по-високо становище: Ето че тези последователи на Духовната наука отново се явяват от тяхната мистична тъмнота със своята символика на числата, казват, че в числата се крие една вътрешна закономерност и че например истинската основа на човека, на човешкото същество трябва да се разглежда според числото седем. Но нещо подобно са мислели и Питагор и неговите ученици, когато са говорили за вътрешната закономерност на числата.
Когато оставим да действуват на духа онези чудесни отношения, които съществуват между числата, чрез това ние можем да го тренираме така, че той да се пробуди, тъй като обикновено спи, и да развие по-мощни сили, за да проникне в духовния свят.
Следователно една такава друга наука може да послужи за обучение. Това е именно изучаването, което трябва да усвои онзи, който иска да проникне в духовния свят. И за такъв човек това, което за другите хора е груба действителност, се превръща постепенно повече или по-малко в един външен символ, в подобие. Когато човек е в състояние да направи тези символи да му действуват, тогава той не само освобождава своя дух от външния физически свят, но и го прониква с мощни сили, така щото душата може да ги осъзнае, може да има съзнание за тях и когато не е налице никаква външна възбуда. Аз вече споменах, че когато човек остави да му действува един такъв символ, какъвто е кръстът с розите, той може да получи един импулс, за да се издигне в духовния свят.
към текста >>
Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи
като
действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят.
Тук развитието се превръща в нещо, което се врязва дълбоко в нашето сърце, което ни пропива с топлина, с душевна топлина, то се превръща в нас в една сила, която ни носи и поддържа. Само чрез такива вътрешни изживявания душата може да развие мощни сили, така че тя може да се озари със съзнание в своето най-вътрешно същество в онова същество, което иначе е лишено от съзнание. Естествено, много лесно може да се каже: Но вие препоръчвате представянето на нещо напълно въобразимо, на нещо напълно измислено. Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ! Но важното не е, представата, чрез която обучаваме нашата душа, да бъде изображение на една външна действителност, а това, тя да събужда сили в нашата душа, да извлича тези сили от душата, които иначе са скрити и дремещи в нея.
Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят.
Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят. Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин. Когато е работил известно време по този начин, работата стои така, че обикновеният учен може да му каже: Това има за тебе само една субективна, една индивидуална стойност. Обаче обикновеният учен не знае, че благодарение на едно такова строго закономерно обучение душата стига до една степен на развитието, при която за нея престава напълно възможността да говори за субективни чувства и усещания, когато тя стига до там, където може да си каже: Сега в мене възникват представи, които застават срещу мене така, както иначе застават дърветата и скалите, реките и планините, растенията и животните на външния свят, но тези представи са така действителни, както иначе са действителни само външните физически неща, и към тях моята субективност не може да прибави нищо, нито да им отнеме нещо.
към текста >>
Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи,
като
оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин.
Но само онези представи имат стойност, които са изображение на една външна представа, а представата за кръста с розата няма никакъв насрещен външен образ! Но важното не е, представата, чрез която обучаваме нашата душа, да бъде изображение на една външна действителност, а това, тя да събужда сили в нашата душа, да извлича тези сили от душата, които иначе са скрити и дремещи в нея. Когато човешката душа се отдаде на едно такова символично мислене, когато един вид за нея всичко, което важи като действителност, става повод за образи, които не са извлечени произволно от фантазията, а са свързани с действителността, както в нашия пример кръстът с розата, тогава казваме: Човекът се стреми да се издигне до първата степен на познанието на духовния свят. Това е степента наречена имагинативно познание. То ни извежда нагоре над това, което се занимава непосредствено с физическия свят.
Така човекът, който иска да се издигне в духовния свят, работи в своята душа с напълно определени представи, като оставя външната действителност да му действува по един съвсем определен начин.
Когато е работил известно време по този начин, работата стои така, че обикновеният учен може да му каже: Това има за тебе само една субективна, една индивидуална стойност. Обаче обикновеният учен не знае, че благодарение на едно такова строго закономерно обучение душата стига до една степен на развитието, при която за нея престава напълно възможността да говори за субективни чувства и усещания, когато тя стига до там, където може да си каже: Сега в мене възникват представи, които застават срещу мене така, както иначе застават дърветата и скалите, реките и планините, растенията и животните на външния свят, но тези представи са така действителни, както иначе са действителни само външните физически неща, и към тях моята субективност не може да прибави нищо, нито да им отнеме нещо. Така за всеки, който иска да се издигне в духовния свят, съществува едно междинно състояние, при което човек е изложен на опасността да може да внесе в духовния свят това, което е само субективно, което важи само за него. Но човек трябва да мине през това междинно състояние и тогава той стига до степента, при която това, което душата изживява, е също така обективно, което е доказуемо за всеки, който има способността за това, както всички неща на външната, физическа действителност. Защото в крайна сметка за официалната наука важи принципът: Това, което трябва да се счита за научно, то трябва да може да се докаже във всяко време за всекиго, разбира се за онзи, които е достатъчно подготвен за това.
към текста >>
Без съмнение, нещата могат да се обяснят,
като
се казва: това е една догма за онзи, който никога не е видял кит.
И както човек трябва да бъде подготвен, за да може да разбере теоремата на Питагор въпреки че това е възможно за всеки човек -, така той трябва да бъде подготвен чрез едно обучение на душата, ако иска да изпита или да познае това или онова в духовния свят. Обаче тогава това, което може да бъде познато, може да бъде изпитано и наблюдавано от всеки човек, който е подготвен за целта по необходимия начин. Или когато последователите на Духовната наука, които са подготвили съответно своята душа, съобщават изхождайки от своите наблюдения, че един такъв човек може да погледне назад към повтарящи се земни съществувания, така че тези съобщения стават за него един факт, тогава идват хората и казват: Този човек отново ни поднася догми и изисква ние да вярваме в тях! Но духовният изследовател не излиза пред своите себеподобни по такъв начин със своите познания, че да иска те да вярват в тях. Когато хората считат, че това, което се казва, са догми, тогава нека се запитаме: Нима фактът, че съществува кит, е една догма за този, който никога не е виждал кит?
Без съмнение, нещата могат да се обяснят, като се казва: това е една догма за онзи, който никога не е видял кит.
Обаче духовното изследване не пристъпва към света само със съобщения. То и не върши това, когато само разбира себе си; но това, което черпи от висшите светове, то го облича в логически форми, които са точно същите. Логически форми, с които са проникнати и другите науки. Тогава всеки един може да провери чрез своето здраво чувство за истината и чрез една безпристрастна логика, дали това, което духовният изследовател е казал, отговаря на истината. Винаги съм казвал: За да търси сама духовните факти, душата трябва да мине през едно обучение, да мине през това, което току-що бе описано.
към текста >>
Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася
като
резултат на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво чувство за истината и безпристрастна логика.
Обаче духовното изследване не пристъпва към света само със съобщения. То и не върши това, когато само разбира себе си; но това, което черпи от висшите светове, то го облича в логически форми, които са точно същите. Логически форми, с които са проникнати и другите науки. Тогава всеки един може да провери чрез своето здраво чувство за истината и чрез една безпристрастна логика, дали това, което духовният изследовател е казал, отговаря на истината. Винаги съм казвал: За да търси сама духовните факти, душата трябва да мине през едно обучение, да мине през това, което току-що бе описано.
Но за разбирането на това, което духовният изследовател изнася като резултат на своите изследвания, не е необходимо такова обучение; за целта е достатъчно човек да има здраво чувство за истината и безпристрастна логика.
Когато духовният ученик е оставил да действуват върху неговата душа такива символични понятия и образи, той забелязва, че животът на неговите усещания и чувства става съвършено различен от това, което е бил по-рано. Какъв е животът на усещанията и на чувствата на човека в обикновения живот? Днес е станало вече нещо твърде тривиално да се употребява навсякъде изразът "егоистично" и да се казва, че в обикновения нормален живот хората са егоистични. Аз не бих искал да се изразя така, а по-скоро да кажа: В нормалния обикновен живот хората са на първо време тясно свързани с човешката личност, така например когато нещо ни радва, именно по отношение на нещата, които ни радват, нещата на най-висшите духовни творения, нещата на изкуството и красотата. Това изразява и самата поговорка: "За вкусовете не може да се спори." Това показва, че много неща са свързани с нашата личност и зависят от това, как ние се поставяме субективно към нещата.
към текста >>
когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля
като
тайни на света и
като
мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза.
Това е едно мощно и велико изживяване, когато настъпва момента, в който нашият живот на усещанията и чувствата става някакси безличен. Този момент идва, той сигурно настъпва, когато в течение на своя духовен път човекът е подбуден от онези, които поемат неговото духовно ръководство, а именно остави да действуват върху неговата душа следните неща. Сега аз искам да изброя някои неща, които, ако човек ги остави да действуват върху неговата душа в течение на седмици, на месеци, те действуват възпитателно върху целия наш живот на усещанията и на чувствата. Тук трябва да вземем под внимание следното. Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз!
когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза.
За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността. Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства." Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт. Но когато човек го чувствува отново и отново и го остави да действува върху него, то може да бъде така, че може би не да му изясни всички загадки на света, но все пак да му даде една насока отиваща изцяло към безличното и към най-вътрешната същност на човека.
към текста >>
В един преди обед още
като
малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене
като
светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността.
Сега аз искам да изброя някои неща, които, ако човек ги остави да действуват върху неговата душа в течение на седмици, на месеци, те действуват възпитателно върху целия наш живот на усещанията и на чувствата. Тук трябва да вземем под внимание следното. Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз! когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето.
В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността.
Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства." Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт. Но когато човек го чувствува отново и отново и го остави да действува върху него, то може да бъде така, че може би не да му изясни всички загадки на света, но все пак да му даде една насока отиваща изцяло към безличното и към най-вътрешната същност на човека. Тека чрез Аза ние възпитаваме нашия живот на усещанията и на чувствата. И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот.
към текста >>
Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй
като
никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
Тук трябва да вземем под внимание следното. Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз! когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето. В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността.
Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт. Но когато човек го чувствува отново и отново и го остави да действува върху него, то може да бъде така, че може би не да му изясни всички загадки на света, но все пак да му даде една насока отиваща изцяло към безличното и към най-вътрешната същност на човека. Тека чрез Аза ние възпитаваме нашия живот на усещанията и на чувствата. И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот. Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза
като
център на мисленето, чувствуването и волението.
Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства." Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт. Но когато човек го чувствува отново и отново и го остави да действува върху него, то може да бъде така, че може би не да му изясни всички загадки на света, но все пак да му даде една насока отиваща изцяло към безличното и към най-вътрешната същност на човека. Тека чрез Аза ние възпитаваме нашия живот на усещанията и на чувствата. И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот.
Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението.
Човекът става за нас тайнство, а не ние за себе си. Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата. Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно. Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата. Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици.
към текста >>
Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива
като
нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище.
Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата. Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно. Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата. Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици. Тогава това действува мощно и величествено върху нашата душа.
Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище.
Може да изглежда странно, но все пак е така, и след това трябва да се изразим гротескно: Може да направи голямо впечатление, когато човек вижда, как разгорената маса от лава блика от Земята. И тогава да си представим, че някой вижда топло мляко или най-обикновено кафе, гледа ги, вижда там нещо като малки формации под форма на кратери и му се представя в малък мащаб едно подобно зрелище. Навсякъде, в най-малкото както и в най-великото ни се разкрива достъпа до нещо безкрайно. И когато изследваме все по-нататък, колкото и много неща да ни са се разкрили, под покривката, която сме изследвали може би отгоре, има още повече. Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената като откровение на нещо интензивно безкрайно.
към текста >>
И тогава да си представим, че някой вижда топло мляко или най-обикновено кафе, гледа ги, вижда там нещо
като
малки формации под форма на кратери и му се представя в малък мащаб едно подобно зрелище.
Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата. Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици. Тогава това действува мощно и величествено върху нашата душа. Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище. Може да изглежда странно, но все пак е така, и след това трябва да се изразим гротескно: Може да направи голямо впечатление, когато човек вижда, как разгорената маса от лава блика от Земята.
И тогава да си представим, че някой вижда топло мляко или най-обикновено кафе, гледа ги, вижда там нещо като малки формации под форма на кратери и му се представя в малък мащаб едно подобно зрелище.
Навсякъде, в най-малкото както и в най-великото ни се разкрива достъпа до нещо безкрайно. И когато изследваме все по-нататък, колкото и много неща да ни са се разкрили, под покривката, която сме изследвали може би отгоре, има още повече. Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената като откровение на нещо интензивно безкрайно. Това изпълва душата с чувства и усещания, които са ни необходими, когато искаме да добием това, което Гьоте нарича "духовни очи". Накратко казано, това е едно изживяване на нашия чувствен живот, който иначе е най-субективното нещо, едно изживяване до точката, където се чувствуваме нещо много повече от арената, на която се разиграва нещо, където съвсем не числим към нашите чувства като нещо наше.
към текста >>
Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената
като
откровение на нещо интензивно безкрайно.
Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище. Може да изглежда странно, но все пак е така, и след това трябва да се изразим гротескно: Може да направи голямо впечатление, когато човек вижда, как разгорената маса от лава блика от Земята. И тогава да си представим, че някой вижда топло мляко или най-обикновено кафе, гледа ги, вижда там нещо като малки формации под форма на кратери и му се представя в малък мащаб едно подобно зрелище. Навсякъде, в най-малкото както и в най-великото ни се разкрива достъпа до нещо безкрайно. И когато изследваме все по-нататък, колкото и много неща да ни са се разкрили, под покривката, която сме изследвали може би отгоре, има още повече.
Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената като откровение на нещо интензивно безкрайно.
Това изпълва душата с чувства и усещания, които са ни необходими, когато искаме да добием това, което Гьоте нарича "духовни очи". Накратко казано, това е едно изживяване на нашия чувствен живот, който иначе е най-субективното нещо, едно изживяване до точката, където се чувствуваме нещо много повече от арената, на която се разиграва нещо, където съвсем не числим към нашите чувства като нещо наше. Нашата личност е доведена до мълчание. Положението е приблизително такова, както когато някой разпъне едно платно и като живописец рисува един образ върху него, така разпъваме ние нашата душа, когато се упражняваме така и оставяме духовния свят да рисува върху тази душа. Това чувствува човек от определен момент нататък.
към текста >>
Накратко казано, това е едно изживяване на нашия чувствен живот, който иначе е най-субективното нещо, едно изживяване до точката, където се чувствуваме нещо много повече от арената, на която се разиграва нещо, където съвсем не числим към нашите чувства
като
нещо наше.
И тогава да си представим, че някой вижда топло мляко или най-обикновено кафе, гледа ги, вижда там нещо като малки формации под форма на кратери и му се представя в малък мащаб едно подобно зрелище. Навсякъде, в най-малкото както и в най-великото ни се разкрива достъпа до нещо безкрайно. И когато изследваме все по-нататък, колкото и много неща да ни са се разкрили, под покривката, която сме изследвали може би отгоре, има още повече. Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената като откровение на нещо интензивно безкрайно. Това изпълва душата с чувства и усещания, които са ни необходими, когато искаме да добием това, което Гьоте нарича "духовни очи".
Накратко казано, това е едно изживяване на нашия чувствен живот, който иначе е най-субективното нещо, едно изживяване до точката, където се чувствуваме нещо много повече от арената, на която се разиграва нещо, където съвсем не числим към нашите чувства като нещо наше.
Нашата личност е доведена до мълчание. Положението е приблизително такова, както когато някой разпъне едно платно и като живописец рисува един образ върху него, така разпъваме ние нашата душа, когато се упражняваме така и оставяме духовния свят да рисува върху тази душа. Това чувствува човек от определен момент нататък. Но тогава човек трябва само сам да разбира себе си, трябва да разбере, че за признаването на това, което живее в света, е необходимо да се счита като единствено решаващо нещо определена степен на душевния живот. Така фактически това, което човек добива в горещия стремеж на душата, става решаващо за истината.
към текста >>
Положението е приблизително такова, както когато някой разпъне едно платно и
като
живописец рисува един образ върху него, така разпъваме ние нашата душа, когато се упражняваме така и оставяме духовния свят да рисува върху тази душа.
И когато изследваме все по-нататък, колкото и много неща да ни са се разкрили, под покривката, която сме изследвали може би отгоре, има още повече. Така следователно ние чувствуваме именно това, което можем да получим във всяка точка на вселената като откровение на нещо интензивно безкрайно. Това изпълва душата с чувства и усещания, които са ни необходими, когато искаме да добием това, което Гьоте нарича "духовни очи". Накратко казано, това е едно изживяване на нашия чувствен живот, който иначе е най-субективното нещо, едно изживяване до точката, където се чувствуваме нещо много повече от арената, на която се разиграва нещо, където съвсем не числим към нашите чувства като нещо наше. Нашата личност е доведена до мълчание.
Положението е приблизително такова, както когато някой разпъне едно платно и като живописец рисува един образ върху него, така разпъваме ние нашата душа, когато се упражняваме така и оставяме духовния свят да рисува върху тази душа.
Това чувствува човек от определен момент нататък. Но тогава човек трябва само сам да разбира себе си, трябва да разбере, че за признаването на това, което живее в света, е необходимо да се счита като единствено решаващо нещо определена степен на душевния живот. Така фактически това, което човек добива в горещия стремеж на душата, става решаващо за истината. В самата душа трябва да бъде решено, дали нещо е истинно или не. Не нещо външно може да реши, а решението може да дойде тогава, когато човек се издигне над себе си, тогава той трябва да намери в себе си авторитета, за да вижда или да намери истината.
към текста >>
Но тогава човек трябва само сам да разбира себе си, трябва да разбере, че за признаването на това, което живее в света, е необходимо да се счита
като
единствено решаващо нещо определена степен на душевния живот.
Това изпълва душата с чувства и усещания, които са ни необходими, когато искаме да добием това, което Гьоте нарича "духовни очи". Накратко казано, това е едно изживяване на нашия чувствен живот, който иначе е най-субективното нещо, едно изживяване до точката, където се чувствуваме нещо много повече от арената, на която се разиграва нещо, където съвсем не числим към нашите чувства като нещо наше. Нашата личност е доведена до мълчание. Положението е приблизително такова, както когато някой разпъне едно платно и като живописец рисува един образ върху него, така разпъваме ние нашата душа, когато се упражняваме така и оставяме духовния свят да рисува върху тази душа. Това чувствува човек от определен момент нататък.
Но тогава човек трябва само сам да разбира себе си, трябва да разбере, че за признаването на това, което живее в света, е необходимо да се счита като единствено решаващо нещо определена степен на душевния живот.
Така фактически това, което човек добива в горещия стремеж на душата, става решаващо за истината. В самата душа трябва да бъде решено, дали нещо е истинно или не. Не нещо външно може да реши, а решението може да дойде тогава, когато човек се издигне над себе си, тогава той трябва да намери в себе си авторитета, за да вижда или да намери истината. Всъщност можем да кажем: Тук ние не можем да се различаваме напълно от останалите хора. Другите хора търсят обективни критерии, търсят нещо, което да потвърди истината от вън.
към текста >>
В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува
като
звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества.
Следователно той върши обратното. Щом нещата стоят така, тогава някой би могъл може би да каже привидно: Зле е, когато последователите на Духовната наука в техните погрешни представи искат да поставят света с главата надолу. Защото в действителност природоизследователите и философите не вършат нищо друго освен това, което вършат и духовните изследователи, само че те не знаят, че го вършат. Искам да ви дам едно доказателство за това, което е взето от непосредственото съвремие. На последното събрание на природоизпитателите Освалд Кюлпе държа една сказка върху отношението на естествената наука към философията.
В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува като звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества.
Това е същото, което и Шопенхауер казва, само че малко различно оцветено: "Светът е нашата представа". Но Освалд Кюлпе обръща вниманието върху това, че всичко, което възприемаме чрез сетивата, накратко всичко, което се явява образно, е субективно, че напротив това, което физиката и химията казват налягане, сила на привличане и сила на отблъскване, съпротивление и т.н. -, може да бъде охарактеризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като налягане, сила на привличане и сила на отблъскване. Аз не искам да разглеждам тук по-нататък критиката, която бе направена срещу това изказване, а искам да се спра само на този начин на мислене. За днешния теоретикопознавател това наглежда извънредно лесно за доказване: понеже без очи не бихме могли да виждаме, светлината би била нещо, което е произведено чрез нашите очи.
към текста >>
-, може да бъде охарактеризирано
като
нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно,
като
налягане, сила на привличане и сила на отблъскване.
Искам да ви дам едно доказателство за това, което е взето от непосредственото съвремие. На последното събрание на природоизпитателите Освалд Кюлпе държа една сказка върху отношението на естествената наука към философията. В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува като звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества. Това е същото, което и Шопенхауер казва, само че малко различно оцветено: "Светът е нашата представа". Но Освалд Кюлпе обръща вниманието върху това, че всичко, което възприемаме чрез сетивата, накратко всичко, което се явява образно, е субективно, че напротив това, което физиката и химията казват налягане, сила на привличане и сила на отблъскване, съпротивление и т.н.
-, може да бъде охарактеризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като налягане, сила на привличане и сила на отблъскване.
Аз не искам да разглеждам тук по-нататък критиката, която бе направена срещу това изказване, а искам да се спра само на този начин на мислене. За днешния теоретикопознавател това наглежда извънредно лесно за доказване: понеже без очи не бихме могли да виждаме, светлината би била нещо, което е произведено чрез нашите очи. Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук като сили, като съпротивление, като налягане и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там. Защо хората мислят това? Освалд Кюлпе се издава много ясно на определено място, където говори за усещанията на сетивата.
към текста >>
Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук
като
сили,
като
съпротивление,
като
налягане и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там.
Това е същото, което и Шопенхауер казва, само че малко различно оцветено: "Светът е нашата представа". Но Освалд Кюлпе обръща вниманието върху това, че всичко, което възприемаме чрез сетивата, накратко всичко, което се явява образно, е субективно, че напротив това, което физиката и химията казват налягане, сила на привличане и сила на отблъскване, съпротивление и т.н. -, може да бъде охарактеризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като налягане, сила на привличане и сила на отблъскване. Аз не искам да разглеждам тук по-нататък критиката, която бе направена срещу това изказване, а искам да се спра само на този начин на мислене. За днешния теоретикопознавател това наглежда извънредно лесно за доказване: понеже без очи не бихме могли да виждаме, светлината би била нещо, което е произведено чрез нашите очи.
Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук като сили, като съпротивление, като налягане и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там.
Защо хората мислят това? Освалд Кюлпе се издава много ясно на определено място, където говори за усещанията на сетивата. Понеже счита тези усещания като образи, затова той казва: тези образи не могат да се ударят или да се привличат, не могат да се налягат или взаимно да се затоплят, не могат също така да имат в пространството толкова и толкова голямо разстояние, че да изпращат през пространството светлината с такава и такава скорост, не могат също да бъдат подредени така, както химикът подрежда елементите. Защо казва той това за усещанията на сетивата? Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите сетива.
към текста >>
Понеже счита тези усещания
като
образи, затова той казва: тези образи не могат да се ударят или да се привличат, не могат да се налягат или взаимно да се затоплят, не могат също така да имат в пространството толкова и толкова голямо разстояние, че да изпращат през пространството светлината с такава и такава скорост, не могат също да бъдат подредени така, както химикът подрежда елементите.
Аз не искам да разглеждам тук по-нататък критиката, която бе направена срещу това изказване, а искам да се спра само на този начин на мислене. За днешния теоретикопознавател това наглежда извънредно лесно за доказване: понеже без очи не бихме могли да виждаме, светлината би била нещо, което е произведено чрез нашите очи. Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук като сили, като съпротивление, като налягане и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там. Защо хората мислят това? Освалд Кюлпе се издава много ясно на определено място, където говори за усещанията на сетивата.
Понеже счита тези усещания като образи, затова той казва: тези образи не могат да се ударят или да се привличат, не могат да се налягат или взаимно да се затоплят, не могат също така да имат в пространството толкова и толкова голямо разстояние, че да изпращат през пространството светлината с такава и такава скорост, не могат също да бъдат подредени така, както химикът подрежда елементите.
Защо казва той това за усещанията на сетивата? Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите сетива. Сега бих искал да ви представя една проста мисъл, която показва, че образността не изменя нищо от нещата, съвсем нищо. Нещата се сблъскват и се привличат. Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение.
към текста >>
Защото ги счита
като
образи, които са произведени само чрез нашите сетива.
Обаче това, което става във външния свят, така се казва, когато една топка удря друга топка, това, което се развива тук като сили, като съпротивление, като налягане и т.н., това ние трябва да пренесем във външния свят, в пространството, то съществува там. Защо хората мислят това? Освалд Кюлпе се издава много ясно на определено място, където говори за усещанията на сетивата. Понеже счита тези усещания като образи, затова той казва: тези образи не могат да се ударят или да се привличат, не могат да се налягат или взаимно да се затоплят, не могат също така да имат в пространството толкова и толкова голямо разстояние, че да изпращат през пространството светлината с такава и такава скорост, не могат също да бъдат подредени така, както химикът подрежда елементите. Защо казва той това за усещанията на сетивата?
Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите сетива.
Сега бих искал да ви представя една проста мисъл, която показва, че образността не изменя нищо от нещата, съвсем нищо. Нещата се сблъскват и се привличат. Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение. Тогава без съмнение той има пред себе си образи. Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията.
към текста >>
Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не
като
действителност, а
като
един огледален образ,
като
едно отражение.
Понеже счита тези усещания като образи, затова той казва: тези образи не могат да се ударят или да се привличат, не могат да се налягат или взаимно да се затоплят, не могат също така да имат в пространството толкова и толкова голямо разстояние, че да изпращат през пространството светлината с такава и такава скорост, не могат също да бъдат подредени така, както химикът подрежда елементите. Защо казва той това за усещанията на сетивата? Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите сетива. Сега бих искал да ви представя една проста мисъл, която показва, че образността не изменя нищо от нещата, съвсем нищо. Нещата се сблъскват и се привличат.
Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение.
Тогава без съмнение той има пред себе си образи. Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията. Защо това е така? Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата. Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата!
към текста >>
Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света
като
нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията.
Защото ги счита като образи, които са произведени само чрез нашите сетива. Сега бих искал да ви представя една проста мисъл, която показва, че образността не изменя нищо от нещата, съвсем нищо. Нещата се сблъскват и се привличат. Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение. Тогава без съмнение той има пред себе си образи.
Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията.
Защо това е така? Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата. Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата! И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго. Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света.
към текста >>
Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това
като
ударна сила, той сам го поставя в нещата!
Когато обаче сега господин Кюлпе разглежда сетивните възприятия, този свят, който не би могъл нито да се сблъсква, нито да се привлича, той се явява на господин Освалд Кюлпе именно не като действителност, а като един огледален образ, като едно отражение. Тогава без съмнение той има пред себе си образи. Обаче удар, налягане, съпротивление и всичко, което се поставя в света като нещо различаващо се от другите, от сетивните възприятия, то не се обяснява обективно по никакъв друг начин освен чрез образността на сетивните възприятия, на усещанията. Защо това е така? Защото когато усеща налягане, удар и т.н., човек превръща това, което живее в нещата, в усещания на нещата.
Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата!
И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго. Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света. Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване. Само че духовното изследване знае това, докато другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат.
към текста >>
Само че духовното изследване знае това, до
като
другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат.
Човекът би трябвало да изследва, когато например казва: Едната билярдова топка удря другата, че това, което той изживява при това като ударна сила, той сам го поставя в нещата! И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго. Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света. Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване.
Само че духовното изследване знае това, докато другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат.
Ето защо можем да кажем: Духовната наука не се намира в никакво противоречие с останалото изследване на истината; другите изследователи вършат същото, само че те правят първата крачка и не знаят нищо за това, докато духовното изследване пристъпва съзнателно толкова далече, колкото може да направи това определена човешка душа според нейната степен на развитие. Когато е постигнато вече това, че нашите чувства са станали в известен смисъл обективни, едва тогава настъпва истински това, което аз също вече посочих, което обаче е една необходима предпоставка при напредването в духовните светове. Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят. В обикновения живот човекът е твърде далече от един такъв начин на мислене. Той се сърди, когато му се случи нещо, което не му е угодно.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: Духовната наука не се намира в никакво противоречие с останалото изследване на истината; другите изследователи вършат същото, само че те правят първата крачка и не знаят нищо за това, до
като
духовното изследване пристъпва съзнателно толкова далече, колкото може да направи това определена човешка душа според нейната степен на развитие.
И който стои на почвата на Духовната наука, не върши нищо друго. Това, което живее вътре в душата, него той прави изразен критерий на света. Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване. Само че духовното изследване знае това, докато другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат.
Ето защо можем да кажем: Духовната наука не се намира в никакво противоречие с останалото изследване на истината; другите изследователи вършат същото, само че те правят първата крачка и не знаят нищо за това, докато духовното изследване пристъпва съзнателно толкова далече, колкото може да направи това определена човешка душа според нейната степен на развитие.
Когато е постигнато вече това, че нашите чувства са станали в известен смисъл обективни, едва тогава настъпва истински това, което аз също вече посочих, което обаче е една необходима предпоставка при напредването в духовните светове. Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят. В обикновения живот човекът е твърде далече от един такъв начин на мислене. Той се сърди, когато му се случи нещо, което не му е угодно. Това е напълно понятно, защото трудно може да се постигне едно друго становище.
към текста >>
Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света,
като
предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят.
Не съществува друг принцип на познанието освен това, което може да бъде намерено чрез развитието на самата душа. И така другите вършат същото както и духовното изследване. Само че духовното изследване знае това, докато другите го вършат несъзнателно, нямат никакво предчувствие за това, че на една елементарна степен вършат същото, но спират още на първата степен и отричат това, което сами вършат. Ето защо можем да кажем: Духовната наука не се намира в никакво противоречие с останалото изследване на истината; другите изследователи вършат същото, само че те правят първата крачка и не знаят нищо за това, докато духовното изследване пристъпва съзнателно толкова далече, колкото може да направи това определена човешка душа според нейната степен на развитие. Когато е постигнато вече това, че нашите чувства са станали в известен смисъл обективни, едва тогава настъпва истински това, което аз също вече посочих, което обаче е една необходима предпоставка при напредването в духовните светове.
Това е, че човек се научава да разбира да живее така в света, като предполага, че една всеобхватна духовна закономерност тъче и живее в духовния свят.
В обикновения живот човекът е твърде далече от един такъв начин на мислене. Той се сърди, когато му се случи нещо, което не му е угодно. Това е напълно понятно, защото трудно може да се постигне едно друго становище. Това друго становище се състои в това, човек да каже: Ние идваме от един предишен живот, сами сме се поставили в положенията, в които се намираме в настоящия живот, сами сме се насочили към това, което иде срещу нас от лоното на бъдещето. Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност.
към текста >>
Това, което идва към нас от лоното на духовните светове, дали светът ни кори или ни хвали, дали ни връхлита нещо радостно или мъчително: ние го приемаме
като
едно пълно с мъдрост преживяване и протъкаване на света.
Той се сърди, когато му се случи нещо, което не му е угодно. Това е напълно понятно, защото трудно може да се постигне едно друго становище. Това друго становище се състои в това, човек да каже: Ние идваме от един предишен живот, сами сме се поставили в положенията, в които се намираме в настоящия живот, сами сме се насочили към това, което иде срещу нас от лоното на бъдещето. Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност. Ние я приемаме, защото би било безсмислие да не я приемем.
Това, което идва към нас от лоното на духовните светове, дали светът ни кори или ни хвали, дали ни връхлита нещо радостно или мъчително: ние го приемаме като едно пълно с мъдрост преживяване и протъкаване на света.
Това е нещо, което отново бавно и постепенно трябва да стане цялостен принцип на нашето същество. Когато то стане такъв принцип за нас, нашата воля започва да бъде обучавана, школувана. Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти. Тогава след степента на имагинативното познание за човека настъпва това, което в истинския и същинския смисъл може да бъде наречено ИНСПИРАЦИЯ /ВДЪХНОВЕНИЕ/, изпълване на душата с духовни факти. Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на волята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата воля да се съедини със закономерността на света и той съществува вече като човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената воля като една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него.
към текста >>
До
като
първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти.
Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност. Ние я приемаме, защото би било безсмислие да не я приемем. Това, което идва към нас от лоното на духовните светове, дали светът ни кори или ни хвали, дали ни връхлита нещо радостно или мъчително: ние го приемаме като едно пълно с мъдрост преживяване и протъкаване на света. Това е нещо, което отново бавно и постепенно трябва да стане цялостен принцип на нашето същество. Когато то стане такъв принцип за нас, нашата воля започва да бъде обучавана, школувана.
Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти.
Тогава след степента на имагинативното познание за човека настъпва това, което в истинския и същинския смисъл може да бъде наречено ИНСПИРАЦИЯ /ВДЪХНОВЕНИЕ/, изпълване на душата с духовни факти. Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на волята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата воля да се съедини със закономерността на света и той съществува вече като човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената воля като една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него. Аз можах да ви опиша само някои неща от това, през което душата трябва да мине в спокойна, търпелива отдайност, когато иска да се издигне във висшите светове. В следващите сказки ще имам да ви обрисувам много неща от световноисторическото развитие, през което душата трябва да мине, за да се издигне в духовните светове. Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове.
към текста >>
Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на волята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата воля да се съедини със закономерността на света и той съществува вече
като
човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената воля
като
една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него.
Това, което идва към нас от лоното на духовните светове, дали светът ни кори или ни хвали, дали ни връхлита нещо радостно или мъчително: ние го приемаме като едно пълно с мъдрост преживяване и протъкаване на света. Това е нещо, което отново бавно и постепенно трябва да стане цялостен принцип на нашето същество. Когато то стане такъв принцип за нас, нашата воля започва да бъде обучавана, школувана. Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти. Тогава след степента на имагинативното познание за човека настъпва това, което в истинския и същинския смисъл може да бъде наречено ИНСПИРАЦИЯ /ВДЪХНОВЕНИЕ/, изпълване на душата с духовни факти.
Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на волята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата воля да се съедини със закономерността на света и той съществува вече като човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената воля като една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него.
Аз можах да ви опиша само някои неща от това, през което душата трябва да мине в спокойна, търпелива отдайност, когато иска да се издигне във висшите светове. В следващите сказки ще имам да ви обрисувам много неща от световноисторическото развитие, през което душата трябва да мине, за да се издигне в духовните светове. Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове. Така щото фактически ние можем да влезем в един свят, който ще познаем също така като една действителност, както познаваме като една действителност физическия свят в неговия вид. Аз вече споменах при друг случай: Когато хората казват: Ти си въобразяваш това, което вярваш, че виждаш, трябва да им се възрази, че само опитността, наблюдението могат да дадат разликата между действителността и илюзията, между действителността и фантазията, също както и във физическия свят.
към текста >>
Ето защо считайте това, което бе казано днес, само
като
един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове.
Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти. Тогава след степента на имагинативното познание за човека настъпва това, което в истинския и същинския смисъл може да бъде наречено ИНСПИРАЦИЯ /ВДЪХНОВЕНИЕ/, изпълване на душата с духовни факти. Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на волята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата воля да се съедини със закономерността на света и той съществува вече като човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената воля като една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него. Аз можах да ви опиша само някои неща от това, през което душата трябва да мине в спокойна, търпелива отдайност, когато иска да се издигне във висшите светове. В следващите сказки ще имам да ви обрисувам много неща от световноисторическото развитие, през което душата трябва да мине, за да се издигне в духовните светове.
Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове.
Така щото фактически ние можем да влезем в един свят, който ще познаем също така като една действителност, както познаваме като една действителност физическия свят в неговия вид. Аз вече споменах при друг случай: Когато хората казват: Ти си въобразяваш това, което вярваш, че виждаш, трябва да им се възрази, че само опитността, наблюдението могат да дадат разликата между действителността и илюзията, между действителността и фантазията, също както и във физическия свят. Разликата трябва да се добие при самата действителност. Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа.
към текста >>
Така щото фактически ние можем да влезем в един свят, който ще познаем също така
като
една действителност, както познаваме
като
една действителност физическия свят в неговия вид.
Тогава след степента на имагинативното познание за човека настъпва това, което в истинския и същинския смисъл може да бъде наречено ИНСПИРАЦИЯ /ВДЪХНОВЕНИЕ/, изпълване на душата с духовни факти. Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на волята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата воля да се съедини със закономерността на света и той съществува вече като човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената воля като една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него. Аз можах да ви опиша само някои неща от това, през което душата трябва да мине в спокойна, търпелива отдайност, когато иска да се издигне във висшите светове. В следващите сказки ще имам да ви обрисувам много неща от световноисторическото развитие, през което душата трябва да мине, за да се издигне в духовните светове. Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове.
Така щото фактически ние можем да влезем в един свят, който ще познаем също така като една действителност, както познаваме като една действителност физическия свят в неговия вид.
Аз вече споменах при друг случай: Когато хората казват: Ти си въобразяваш това, което вярваш, че виждаш, трябва да им се възрази, че само опитността, наблюдението могат да дадат разликата между действителността и илюзията, между действителността и фантазията, също както и във физическия свят. Разликата трябва да се добие при самата действителност. Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността.
към текста >>
Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа
като
сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота.
То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността.
Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота.
Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа. Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще. Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата характеристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора.
към текста >>
Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не
като
догми, а
като
жив живот, който протича стоплящо през нашата душа.
Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна.
Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа.
Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното. Накратко казано: Духовната наука може да даде на човека това, от което той се нуждае днес поради повишените условия на времето както в неговите уединени така и в изпълнените с най-силна работа часове на неговия живот, или когато силата би искала да го напусне, това, от което се нуждае, за да гледа в бъдещето и да върви изпълнен със сила към това бъдеще. Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата характеристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора. Това, което искаме да резюмираме по този начин, не трябва да бъде едно теоретично разглеждане на живота, а едно разглеждане, едно съзерцание на лекуващи средства, на средства даващи сила и крепкост в живота: Светът духовен за теб остава той затворен,
към текста >>
32.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато насочим поглед върху това, което преминава
като
един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви
като
един твърде важен въпрос, особено в нашето съвремие.
ЗАЛОЖБА, ДАРБА И ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧОВЕКА Берлин, 12 януари 1911 г.
Когато насочим поглед върху това, което преминава като един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви като един твърде важен въпрос, особено в нашето съвремие.
Защото съвременният човек е изправен със своето питане и изследване пред това, което се проявява като заложба, дарба и възпитание на човека. Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност. Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи като истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество. И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества. Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното.
към текста >>
Защото съвременният човек е изправен със своето питане и изследване пред това, което се проявява
като
заложба, дарба и възпитание на човека.
ЗАЛОЖБА, ДАРБА И ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧОВЕКА Берлин, 12 януари 1911 г. Когато насочим поглед върху това, което преминава като един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви като един твърде важен въпрос, особено в нашето съвремие.
Защото съвременният човек е изправен със своето питане и изследване пред това, което се проявява като заложба, дарба и възпитание на човека.
Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност. Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи като истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество. И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества. Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното. Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна.
към текста >>
Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява
като
оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност.
ЗАЛОЖБА, ДАРБА И ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧОВЕКА Берлин, 12 януари 1911 г. Когато насочим поглед върху това, което преминава като един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви като един твърде важен въпрос, особено в нашето съвремие. Защото съвременният човек е изправен със своето питане и изследване пред това, което се проявява като заложба, дарба и възпитание на човека.
Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност.
Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи като истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество. И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества. Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното. Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна. Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще.
към текста >>
Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи
като
истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество.
ЗАЛОЖБА, ДАРБА И ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧОВЕКА Берлин, 12 януари 1911 г. Когато насочим поглед върху това, което преминава като един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви като един твърде важен въпрос, особено в нашето съвремие. Защото съвременният човек е изправен със своето питане и изследване пред това, което се проявява като заложба, дарба и възпитание на човека. Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност.
Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи като истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество.
И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества. Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното. Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна. Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването.
към текста >>
Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека
като
нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното.
Когато насочим поглед върху това, което преминава като един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви като един твърде важен въпрос, особено в нашето съвремие. Защото съвременният човек е изправен със своето питане и изследване пред това, което се проявява като заложба, дарба и възпитание на човека. Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност. Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи като истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество. И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества.
Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното.
Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна. Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник.
към текста >>
Когато например стоим
като
възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек
като
пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще.
Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност. Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи като истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество. И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества. Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното. Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще.
Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък.
към текста >>
Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас
като
телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното.
И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества. Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното. Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна. Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването.
Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното.
И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
към текста >>
И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме
като
инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва,
като
я оформя и съгражда
като
един художник.
Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното. Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна. Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното.
И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник.
Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка? И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
към текста >>
Той е наистина
като
един скулптор, който един вид формира неговия мозък.
Когато например стоим като възпитател със задачи пред една човешка душа, която навлиза в съществуването, която от час на час, от седмица на седмица все повече изразява от своите вътрешни способности, когато стоим пред един подрастващ човек като пред една свещена загадка, която трябва да разрешим, която е дошла при нас от безкрайността, за да и дадем възможност да се разгърне, да се развие, тогава за всичко, което е човешки отношения в съществуването, ще се получат цял сбор от нови задачи, от нови възгледи, от нови възможности въобще. Следователно ние виждаме, как един човек навлиза в съществуването и предполагаме, че той донася по определен начин ядката на своето същество чрез раждането в съществуването. Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека.
Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък.
Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка? И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят. Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот. Това ние можем най-добре да видим съвсем нагледно, когато проследяваме една способност на човека през неговия живот, която показва съвсем различни страни, въпреки че тези различни страни са разбъркани многократно от официалната наука за душата /психология/: когато проследим нашата памет.
към текста >>
Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена
като
една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно.
Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят. Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот. Това ние можем най-добре да видим съвсем нагледно, когато проследяваме една способност на човека през неговия живот, която показва съвсем различни страни, въпреки че тези различни страни са разбъркани многократно от официалната наука за душата /психология/: когато проследим нашата памет. Когато усвоим нещо чрез паметта, когато запаметяваме, ние усвояваме това чрез средствата, от които едно от главните е повторението. Тогава ние сме го направили наша собственост, можем да го дадем от нас.
към текста >>
И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало
като
духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот. Това ние можем най-добре да видим съвсем нагледно, когато проследяваме една способност на човека през неговия живот, която показва съвсем различни страни, въпреки че тези различни страни са разбъркани многократно от официалната наука за душата /психология/: когато проследим нашата памет. Когато усвоим нещо чрез паметта, когато запаметяваме, ние усвояваме това чрез средствата, от които едно от главните е повторението. Тогава ние сме го направили наша собственост, можем да го дадем от нас. Сега всеки познава едно неприятно нещо: забравата.
към текста >>
Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас
като
определено настроение на душата.
Но нима то не съществува вече? Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа? Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава.
Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата.
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание. Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота.
към текста >>
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би
като
душевна крепкост,
като
една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа? Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата.
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа.
към текста >>
Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо
като
една покривка, но все пак то съществува в него.
Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата. Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание. Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено.
Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него.
Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа. Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили. Защото какво друго е конкретно човекът, освен това, как той може да се радва, да бъде храбър и т.н. Когато обхванем човека не отвлечено, а напълно конкретно, ние трябва да кажем: той е хармоничното тъкане едно през друго, едно в друго, хармоничното действие едно в друго на неговите качества, така щото самият човек бива определен от това, което се влива надолу в по-дълбоките пластове на неговото съзнание.
към текста >>
Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение
като
радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота.
Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата. Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание. Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него.
Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота.
Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа. Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили. Защото какво друго е конкретно човекът, освен това, как той може да се радва, да бъде храбър и т.н. Когато обхванем човека не отвлечено, а напълно конкретно, ние трябва да кажем: той е хармоничното тъкане едно през друго, едно в друго, хармоничното действие едно в друго на неговите качества, така щото самият човек бива определен от това, което се влива надолу в по-дълбоките пластове на неговото съзнание. Това виждаме ние през време на живота.
към текста >>
От всичко, което разгледахме до сега и ще разгледаме и по-нататък може да следва, че онова, което
като
духовно-душевно изживяване потъва в по-дълбоките пластове, то потъва след това още по-дълбоко, когато човек минава през вратата на смъртта.
Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа. Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили. Защото какво друго е конкретно човекът, освен това, как той може да се радва, да бъде храбър и т.н. Когато обхванем човека не отвлечено, а напълно конкретно, ние трябва да кажем: той е хармоничното тъкане едно през друго, едно в друго, хармоничното действие едно в друго на неговите качества, така щото самият човек бива определен от това, което се влива надолу в по-дълбоките пластове на неговото съзнание. Това виждаме ние през време на живота.
От всичко, което разгледахме до сега и ще разгледаме и по-нататък може да следва, че онова, което като духовно-душевно изживяване потъва в по-дълбоките пластове, то потъва след това още по-дълбоко, когато човек минава през вратата на смъртта.
Защото всеки път, когато чрез това, което приема, човек иска да упражнява едно формиращо действие: в живота върху своя външен физически организъм, той намира в този живот вече определена организация на своето тяло. Тази организация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби. Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: Това, което
като
забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта.
Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло. Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта.
Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта.
От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия. Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността. Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда. Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи. Обаче човекът се нуждае от една такава арена.
към текста >>
Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре
като
формиращи принципи.
Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта. Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта. От всичко това ще бъде понятно, че понеже е почерпил причините за организацията на едно ново тяло от живота, от непосредствения окръжаващ свят, човекът се нуждае фактически в известно отношение отново от същите условия. Не така е при животното, което, както видяхме от сказките "Човешка душа и душа на животното" и "Човешки дух и дух на животното", има своя организъм определен в линията на наследствеността. Животното се явява със съвсем определени тенденции, които искат да се оформят пластично, защото тенденциите не са взети от заобикалящата го среда.
Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи.
Обаче човекът се нуждае от една такава арена. Ето защо той навлиза несръчен в света, навлиза така в света, че и тук ние трябва да сложим последна ръка в тънкото оформяване на неговия организъм. От тук и животът и тъкането на индивидуалността на човека, на неговата същинска основна същност, в първите години на неговото съществуване! Ето защо органът на неговия дух, мозъкът, влиза в живота така, че той може да бъде определен, да бъде формиран пластично и поради това бива снабден всъщност едва след раждането с последните решаващи пътища, линии и направления, как трябва да се проявят заложбите. От това ние виждаме, че главното в развитието е нещо, което трябва да считаме, че то идва от минали съществувания, от минали степени на съществуването и че затова ще бъде по-малко важно да имаме определени, своенравни принципи за възпитанието, защото всяко отделно човешко същество, всяка индивидуалност трябва да се счита като една проблема, като една свещена загадка, която трябва да бъде разрешена и че от нас зависи да създадем условията, поводите тази загадка да може да бъде решена по възможно най-добрия начин.
към текста >>
От това ние виждаме, че главното в развитието е нещо, което трябва да считаме, че то идва от минали съществувания, от минали степени на съществуването и че затова ще бъде по-малко важно да имаме определени, своенравни принципи за възпитанието, защото всяко отделно човешко същество, всяка индивидуалност трябва да се счита
като
една проблема,
като
една свещена загадка, която трябва да бъде разрешена и че от нас зависи да създадем условията, поводите тази загадка да може да бъде решена по възможно най-добрия начин.
Нека помислим, колко малко усвоява животното от външния свят чрез възпитание, чрез дресиране, колко малко се нуждае то поради това от една арена, която да се намира във външния свят, за да произведе отново това, което е било прието вътре като формиращи принципи. Обаче човекът се нуждае от една такава арена. Ето защо той навлиза несръчен в света, навлиза така в света, че и тук ние трябва да сложим последна ръка в тънкото оформяване на неговия организъм. От тук и животът и тъкането на индивидуалността на човека, на неговата същинска основна същност, в първите години на неговото съществуване! Ето защо органът на неговия дух, мозъкът, влиза в живота така, че той може да бъде определен, да бъде формиран пластично и поради това бива снабден всъщност едва след раждането с последните решаващи пътища, линии и направления, как трябва да се проявят заложбите.
От това ние виждаме, че главното в развитието е нещо, което трябва да считаме, че то идва от минали съществувания, от минали степени на съществуването и че затова ще бъде по-малко важно да имаме определени, своенравни принципи за възпитанието, защото всяко отделно човешко същество, всяка индивидуалност трябва да се счита като една проблема, като една свещена загадка, която трябва да бъде разрешена и че от нас зависи да създадем условията, поводите тази загадка да може да бъде решена по възможно най-добрия начин.
Неудобно е едно такова възпитание, което въобще не може да постави никакви твърди принципи, но което трябва да апелира у възпитателя към един принцип родствен с художественото, за да наблюдава, какво се проявява от същността на човека. Такова възпитание е по-неудобно отколкото когато се казва регламентирано: тези или онези способности трябва да бъдат заставени да се проявят така или така. Обаче ние заставаме с едно правилно разбиране пред подрастващия човек само тогава, когато във всеки отделен случай го разглеждаме като една индивидуалност, като нещо особено за себе си. Но когато искаме да вземем нещата съвсем тривиално някои хора имат вече тази дарба да вземат всичко тривиално -, ние можем да кажем: Индивидуалност намираме не само у човека, но и във всяко животно. Без съмнение такава индивидуалност се показва.
към текста >>
Обаче ние заставаме с едно правилно разбиране пред подрастващия човек само тогава, когато във всеки отделен случай го разглеждаме
като
една индивидуалност,
като
нещо особено за себе си.
От тук и животът и тъкането на индивидуалността на човека, на неговата същинска основна същност, в първите години на неговото съществуване! Ето защо органът на неговия дух, мозъкът, влиза в живота така, че той може да бъде определен, да бъде формиран пластично и поради това бива снабден всъщност едва след раждането с последните решаващи пътища, линии и направления, как трябва да се проявят заложбите. От това ние виждаме, че главното в развитието е нещо, което трябва да считаме, че то идва от минали съществувания, от минали степени на съществуването и че затова ще бъде по-малко важно да имаме определени, своенравни принципи за възпитанието, защото всяко отделно човешко същество, всяка индивидуалност трябва да се счита като една проблема, като една свещена загадка, която трябва да бъде разрешена и че от нас зависи да създадем условията, поводите тази загадка да може да бъде решена по възможно най-добрия начин. Неудобно е едно такова възпитание, което въобще не може да постави никакви твърди принципи, но което трябва да апелира у възпитателя към един принцип родствен с художественото, за да наблюдава, какво се проявява от същността на човека. Такова възпитание е по-неудобно отколкото когато се казва регламентирано: тези или онези способности трябва да бъдат заставени да се проявят така или така.
Обаче ние заставаме с едно правилно разбиране пред подрастващия човек само тогава, когато във всеки отделен случай го разглеждаме като една индивидуалност, като нещо особено за себе си.
Но когато искаме да вземем нещата съвсем тривиално някои хора имат вече тази дарба да вземат всичко тривиално -, ние можем да кажем: Индивидуалност намираме не само у човека, но и във всяко животно. Без съмнение такава индивидуалност се показва. Това не ще отрече също никой, който стои на основите на Духовната наука и говори от тези основи. Аз често съм казвал: Когато се говори в този смисъл за индивидуалност, трябва да разглеждаме нещата по-точно, трябва да имаме съзнанието, когато искаме да вземем нещата тривиално, че можем да говорим и за биографията и за индивидуалността на един писец. Познавах един човек, който понеже по негово време писците още се изрязваха от гъши пера можеше вече да прави разлика между писците, понеже всеки сам си изрязва писеца, този последният приемаше винаги едно лично отношение към него, и понеже въпросният човек имаше една отлична фантазия, той би могъл да напише добре една биография на всеки един писец с всички подробности.
към текста >>
Тъй
като
именно чрез едно такова разглеждане на нещата се показва начинът, по който човек формира пластично своя външен организъм, формирайки и образувайки своето истинско същество и в това той проявява своята истинска същност, ние отново можем да видим от тази проява, как тя става през първите години и се преобразява с развитието на човека, превръщайки и използувайки това, което може да приеме от околната среда.
Без съмнение такава индивидуалност се показва. Това не ще отрече също никой, който стои на основите на Духовната наука и говори от тези основи. Аз често съм казвал: Когато се говори в този смисъл за индивидуалност, трябва да разглеждаме нещата по-точно, трябва да имаме съзнанието, когато искаме да вземем нещата тривиално, че можем да говорим и за биографията и за индивидуалността на един писец. Познавах един човек, който понеже по негово време писците още се изрязваха от гъши пера можеше вече да прави разлика между писците, понеже всеки сам си изрязва писеца, този последният приемаше винаги едно лично отношение към него, и понеже въпросният човек имаше една отлична фантазия, той би могъл да напише добре една биография на всеки един писец с всички подробности. При човека обаче не става въпрос да използуваме мащаба на тривиалността, а онзи мащаб, който е почерпен от дълбочините на познанието.
Тъй като именно чрез едно такова разглеждане на нещата се показва начинът, по който човек формира пластично своя външен организъм, формирайки и образувайки своето истинско същество и в това той проявява своята истинска същност, ние отново можем да видим от тази проява, как тя става през първите години и се преобразява с развитието на човека, превръщайки и използувайки това, което може да приеме от околната среда.
От тук следва, че през първите години на неговия живот е от особено голямо значение за човека да запазим така да се каже неговите способности, за да могат те да работят пластично формиращо в неговия телесен и телесно душевен организъм и да не му затваряме възможността да работи пластично. Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми. Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час. Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син!
към текста >>
Тогава около този син се създава една такава духовно-душевна обстановка, която така работи над неговия духовно-душевен организъм, както е било работено над бащата и чрез това синът е принуден да живее в съвършено определени форми, до
като
би трябвало да бъде първо проучена индивидуалността, която навлиза в живота, и след това от добитото познание да формираме духовно-душевния организъм.
Ние най-много затваряме тази възможност на човека, когато преждевременно го тъпчем с понятия и идеи, които се отнасят само към нещо външно сетивно и които имат най-строги очертания, или когато го приковаваме строго към една дейност, която теоретически е ограничена в съвършено определени форми. Тук няма никаква изменчивост, никакво изменение, също и никаква възможност да бъдат развити духовно-душевните способности, както душата развива своята дейност от ден на ден, от час на час. Да предположим, че един баща е ужасно своенравен човек, който е приел за свой принцип: Моят син трябва да стане такъв, какъвто аз бях! През целия си живот аз правих обущата за моите клиенти така, и така трябва да прави своите обуща и моят син! Както аз мисля, така трябва да мисли и моят син!
Тогава около този син се създава една такава духовно-душевна обстановка, която така работи над неговия духовно-душевен организъм, както е било работено над бащата и чрез това синът е принуден да живее в съвършено определени форми, докато би трябвало да бъде първо проучена индивидуалността, която навлиза в живота, и след това от добитото познание да формираме духовно-душевния организъм.
Инстинктът на възпитателите на човечеството е създал вече чрез общото съзнание едно чудесно средство, чрез което през първите години човекът е поставен във възможността да работи върху изменящото се, подвижно естество на душевно-духовното, така щото да се даде свободно пространство на игра за формирането на човешкото същество. Това е играта. Това е също начинът, как най-добре занимаваме едно дете, така щото да не му даваме понятия, които имат неподвижни очертания, а такива, които дават пространство за игра на мисълта, така че тук или там то може да сгреши. Само тогава ние намираме хода на мисълта, която е предопределена чрез вътрешната заложба. Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно.
към текста >>
Напротив това, което е интелектуална подвижност, с което след това е свързана също дейността на фантазията, образното мислене, изобретателната дарба, нашата индивидуалност, която влиза в съществуването чрез раждането, го взема
като
наследственост от майчините качества.
Тук се намираме пред факта, че интересът не примамва способностите да се проявят. Ето защо е необходимо да обръщаме в нас внимание на интереса така, както на това, дали подвижността на нашата интелектуалност позволява да направим това или онова за света, в който живеем. За цялата особеност на интереса, с която трябва да си представим свързан и начинът, как се оформяват желанията на човека и управляването на целия живот, как човекът се развива сръчно или несръчно, целия начин на душевния живот, който е свързан с нашата обхода с външния свят, е нашия по-голям или по-малък интерес към външния свят за всичко това човекът взема най-важните елементи в наследствеността от бащата. Така щото интересите и онова от интересите, което ни прави сръчни, способни да употребяваме нашите органи, цялото наше човешко съществото по правило наследствено благо от бащата. Следователно душата взема от бащата съответните елементи, за да може да развие онези качества.
Напротив това, което е интелектуална подвижност, с което след това е свързана също дейността на фантазията, образното мислене, изобретателната дарба, нашата индивидуалност, която влиза в съществуването чрез раждането, го взема като наследственост от майчините качества.
Можете да намерите още у Шопенхауер спомената по особен начин тази извънредно интересна глава; той имаше предчувствие за това, но не беше в състояние да посочи по-дълбоките неща. Обаче от друга страна можем да кажем и нещо друго. Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата. Напротив всичко, което е подвижност на душата, на интелектуалността, то се предава по наследство от майката. Но има една интересна разлика, която само трябва да бъде наблюдавана, която може да бъде наблюдавана, когато разглеждаме целия обсег на живота.
към текста >>
Това, което живее
като
способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
Така щото интересите и онова от интересите, което ни прави сръчни, способни да употребяваме нашите органи, цялото наше човешко съществото по правило наследствено благо от бащата. Следователно душата взема от бащата съответните елементи, за да може да развие онези качества. Напротив това, което е интелектуална подвижност, с което след това е свързана също дейността на фантазията, образното мислене, изобретателната дарба, нашата индивидуалност, която влиза в съществуването чрез раждането, го взема като наследственост от майчините качества. Можете да намерите още у Шопенхауер спомената по особен начин тази извънредно интересна глава; той имаше предчувствие за това, но не беше в състояние да посочи по-дълбоките неща. Обаче от друга страна можем да кажем и нещо друго.
Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
Напротив всичко, което е подвижност на душата, на интелектуалността, то се предава по наследство от майката. Но има една интересна разлика, която само трябва да бъде наблюдавана, която може да бъде наблюдавана, когато разглеждаме целия обсег на живота. Тогава ще намерите навсякъде доказателства за това. А именно по отношение на пола се показва при това една огромна разлика. Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е.
към текста >>
Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу,
като
се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, до
като
бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре,
като
у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества.
Така щото най-важните качества, които при бащата се явяват повече външно, при дъщерята те се показват повече овътрешнени. Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина. Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин. Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката.
Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества.
Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар. Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща. Причината за това беше, че у стария господин РАТ бащините качества бяха овъншнени. Това, от което Гьоте се нуждаеше, бяха именно тези качества, но той не можете да ги разбере така, както те съществуваха у неговия баща. Там те бяха правилни.
към текста >>
Положението би било същото, както някой би казал: Физиците ни доказват закона на падането на телата; но сега аз ще им докажа,
като
устроя нещата по съответен начин, че законът на падането на телата може да бъде възпрепятствуван!
Старият майстор зидар Хебел беше предал вече много от това на своя син. Обаче помежду си се разбираха синът и майката и майката беше тази, която предпази сина си от съдбата да стане майстор зидар в своето родно място, вместо да даде своите драми по-късно на човечеството. Трогателно е да прочетем, как самият Хебел разказва в своите чудесни дневници това, което го е свързвало с неговата майка. Тези примери биха могли да бъдат умножени до безкрайност. Обаче от това, което вярваме че наблюдаваме в живота и което тук или там изглежда да ни показва нещо друго, не трябва да вадим заключението, че изнесените тук неща са погрешни.
Положението би било същото, както някой би казал: Физиците ни доказват закона на падането на телата; но сега аз ще им докажа, като устроя нещата по съответен начин, че законът на падането на телата може да бъде възпрепятствуван!
Но законите не съществуват за това, да вземем под внимание всяко едно обстоятелство, а да имаме пред погледа си това, за което се касае. Така трябва да постъпваме в естествената наука, така трябва да постъпваме и в Духовната наука. Само че днес Духовната наука не е стигнала достатъчно далече, за да постъпва по същия начин. Когато се вземе предвид това, тогава навсякъде ще може да се намери потвърждение на горепосочения закон за наследствените качества получени от майката и от бащата. Но когато обгърнем с поглед целия човек, трябва да бъдем наясно, че това, което наричаме човешка душа и което се проявява в цялата организация на човека, също и в телесно-душевната, съвсем не е нещо просто.
към текста >>
Обаче много по-просто би било да се говори за душата
като
една единна същност, в която човекът мисли, усеща и проявява воля.
Само че днес Духовната наука не е стигнала достатъчно далече, за да постъпва по същия начин. Когато се вземе предвид това, тогава навсякъде ще може да се намери потвърждение на горепосочения закон за наследствените качества получени от майката и от бащата. Но когато обгърнем с поглед целия човек, трябва да бъдем наясно, че това, което наричаме човешка душа и което се проявява в цялата организация на човека, също и в телесно-душевната, съвсем не е нещо просто. И тук някой трябва да бъде неудържимо склонен към тривиалност, за да каже: Защо вие антропософите имате приумицата да различавате в душата три душевни члена и даже много членове в човешката природа? Вие говорите за една Сетивна душа, за една Разсъдъчна душа и за една Съзнателна душа.
Обаче много по-просто би било да се говори за душата като една единна същност, в която човекът мисли, усеща и проявява воля.
Без съмнение това е по-просто, по-удобно но също и тривиално. Но това е и същевременно нещо, което не може да подпомогне действително научното разглеждане на човека. Защото делението на човешката душа на Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа не произтича от желанието да делим нещата и да употребяваме много думи. Защото Сетивната душа е онази част на душата, която влиза първо във връзка с окръжаващия свят и приема от вън възприятията и усещанията, в която също се развиват желанията и инстинктите и която трябва след това да различаваме от онази част на душата, в която вече в известно отношение полученото от вън се преработва. Ние поставяме в дейност нашата Сетивна душа, като заставаме срещу външния свят, приемаме от него впечатления на цветове и звуци, но оставяме също да се появи това, което като обикновени хора не владеем: нашите инстинкти, желания и страсти.
към текста >>
Ние поставяме в дейност нашата Сетивна душа,
като
заставаме срещу външния свят, приемаме от него впечатления на цветове и звуци, но оставяме също да се появи това, което
като
обикновени хора не владеем: нашите инстинкти, желания и страсти.
Обаче много по-просто би било да се говори за душата като една единна същност, в която човекът мисли, усеща и проявява воля. Без съмнение това е по-просто, по-удобно но също и тривиално. Но това е и същевременно нещо, което не може да подпомогне действително научното разглеждане на човека. Защото делението на човешката душа на Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа не произтича от желанието да делим нещата и да употребяваме много думи. Защото Сетивната душа е онази част на душата, която влиза първо във връзка с окръжаващия свят и приема от вън възприятията и усещанията, в която също се развиват желанията и инстинктите и която трябва след това да различаваме от онази част на душата, в която вече в известно отношение полученото от вън се преработва.
Ние поставяме в дейност нашата Сетивна душа, като заставаме срещу външния свят, приемаме от него впечатления на цветове и звуци, но оставяме също да се появи това, което като обикновени хора не владеем: нашите инстинкти, желания и страсти.
Обаче когато се оттеглим и преработваме в нас това, което сме приели чрез възприятията и т.н., така щото възбуденото в нас от външния свят се превръща в чувства, тогава ние живеем във втория член на душата, в Разсъдъчната душа или Чувствуваща душа. И доколкото ръководим и направляваме нашите мисли, а не се оставяме водени както децата се водят с ремъка, ние живеем в Съзнателната душа. В моите книги "Тайната наука" или "Теософия" ще видите, че трите члена на душата имат още много повече отношения по друг начин с това, което се намира във външния свят, не защото ние изпитваме удоволствие да делим душата, а защото това, което наричаме Сетивна душа, е поставено в съвършено други отношения с Космоса отколкото това, което наричаме Съзнателна душа. Съзнателната душа е тази, която изолира човека, която го кара да се чувствува направо като едно вътрешно затворено същество. Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява като един екстракт, като едно сливане на целия свят.
към текста >>
И доколкото ръководим и направляваме нашите мисли, а не се оставяме водени както
децата
се водят с ремъка, ние живеем в Съзнателната душа.
Но това е и същевременно нещо, което не може да подпомогне действително научното разглеждане на човека. Защото делението на човешката душа на Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа не произтича от желанието да делим нещата и да употребяваме много думи. Защото Сетивната душа е онази част на душата, която влиза първо във връзка с окръжаващия свят и приема от вън възприятията и усещанията, в която също се развиват желанията и инстинктите и която трябва след това да различаваме от онази част на душата, в която вече в известно отношение полученото от вън се преработва. Ние поставяме в дейност нашата Сетивна душа, като заставаме срещу външния свят, приемаме от него впечатления на цветове и звуци, но оставяме също да се появи това, което като обикновени хора не владеем: нашите инстинкти, желания и страсти. Обаче когато се оттеглим и преработваме в нас това, което сме приели чрез възприятията и т.н., така щото възбуденото в нас от външния свят се превръща в чувства, тогава ние живеем във втория член на душата, в Разсъдъчната душа или Чувствуваща душа.
И доколкото ръководим и направляваме нашите мисли, а не се оставяме водени както децата се водят с ремъка, ние живеем в Съзнателната душа.
В моите книги "Тайната наука" или "Теософия" ще видите, че трите члена на душата имат още много повече отношения по друг начин с това, което се намира във външния свят, не защото ние изпитваме удоволствие да делим душата, а защото това, което наричаме Сетивна душа, е поставено в съвършено други отношения с Космоса отколкото това, което наричаме Съзнателна душа. Съзнателната душа е тази, която изолира човека, която го кара да се чувствува направо като едно вътрешно затворено същество. Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява като един екстракт, като едно сливане на целия свят. Чрез съзнателната душа човекът живее в себе си, изолира се. Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н.
към текста >>
Съзнателната душа е тази, която изолира човека, която го кара да се чувствува направо
като
едно вътрешно затворено същество.
Защото Сетивната душа е онази част на душата, която влиза първо във връзка с окръжаващия свят и приема от вън възприятията и усещанията, в която също се развиват желанията и инстинктите и която трябва след това да различаваме от онази част на душата, в която вече в известно отношение полученото от вън се преработва. Ние поставяме в дейност нашата Сетивна душа, като заставаме срещу външния свят, приемаме от него впечатления на цветове и звуци, но оставяме също да се появи това, което като обикновени хора не владеем: нашите инстинкти, желания и страсти. Обаче когато се оттеглим и преработваме в нас това, което сме приели чрез възприятията и т.н., така щото възбуденото в нас от външния свят се превръща в чувства, тогава ние живеем във втория член на душата, в Разсъдъчната душа или Чувствуваща душа. И доколкото ръководим и направляваме нашите мисли, а не се оставяме водени както децата се водят с ремъка, ние живеем в Съзнателната душа. В моите книги "Тайната наука" или "Теософия" ще видите, че трите члена на душата имат още много повече отношения по друг начин с това, което се намира във външния свят, не защото ние изпитваме удоволствие да делим душата, а защото това, което наричаме Сетивна душа, е поставено в съвършено други отношения с Космоса отколкото това, което наричаме Съзнателна душа.
Съзнателната душа е тази, която изолира човека, която го кара да се чувствува направо като едно вътрешно затворено същество.
Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява като един екстракт, като едно сливане на целия свят. Чрез съзнателната душа човекът живее в себе си, изолира се. Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н. Това лежи в Съзнателната душа. По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране.
към текста >>
Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява
като
един екстракт,
като
едно сливане на целия свят.
Ние поставяме в дейност нашата Сетивна душа, като заставаме срещу външния свят, приемаме от него впечатления на цветове и звуци, но оставяме също да се появи това, което като обикновени хора не владеем: нашите инстинкти, желания и страсти. Обаче когато се оттеглим и преработваме в нас това, което сме приели чрез възприятията и т.н., така щото възбуденото в нас от външния свят се превръща в чувства, тогава ние живеем във втория член на душата, в Разсъдъчната душа или Чувствуваща душа. И доколкото ръководим и направляваме нашите мисли, а не се оставяме водени както децата се водят с ремъка, ние живеем в Съзнателната душа. В моите книги "Тайната наука" или "Теософия" ще видите, че трите члена на душата имат още много повече отношения по друг начин с това, което се намира във външния свят, не защото ние изпитваме удоволствие да делим душата, а защото това, което наричаме Сетивна душа, е поставено в съвършено други отношения с Космоса отколкото това, което наричаме Съзнателна душа. Съзнателната душа е тази, която изолира човека, която го кара да се чувствува направо като едно вътрешно затворено същество.
Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява като един екстракт, като едно сливане на целия свят.
Чрез съзнателната душа човекът живее в себе си, изолира се. Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н. Това лежи в Съзнателната душа. По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране. Тази най-вътрешна ядка на човешкото същество се проявява най-късно навън у човека.
към текста >>
Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той
като
човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н.
И доколкото ръководим и направляваме нашите мисли, а не се оставяме водени както децата се водят с ремъка, ние живеем в Съзнателната душа. В моите книги "Тайната наука" или "Теософия" ще видите, че трите члена на душата имат още много повече отношения по друг начин с това, което се намира във външния свят, не защото ние изпитваме удоволствие да делим душата, а защото това, което наричаме Сетивна душа, е поставено в съвършено други отношения с Космоса отколкото това, което наричаме Съзнателна душа. Съзнателната душа е тази, която изолира човека, която го кара да се чувствува направо като едно вътрешно затворено същество. Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява като един екстракт, като едно сливане на целия свят. Чрез съзнателната душа човекът живее в себе си, изолира се.
Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н.
Това лежи в Съзнателната душа. По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране. Тази най-вътрешна ядка на човешкото същество се проявява най-късно навън у човека. Докато неговата обвивка, неговият телесен организъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно. Но така както човекът е днес в миналото той е бил различен и в бъдеще отново ще бъде различен -, той развива фактически своите мнения, понятия, представи в най-изолираната част на своето същество.
към текста >>
До
като
неговата обвивка, неговият телесен организъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно.
Чрез съзнателната душа човекът живее в себе си, изолира се. Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н. Това лежи в Съзнателната душа. По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране. Тази най-вътрешна ядка на човешкото същество се проявява най-късно навън у човека.
Докато неговата обвивка, неговият телесен организъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно.
Но така както човекът е днес в миналото той е бил различен и в бъдеще отново ще бъде различен -, той развива фактически своите мнения, понятия, представи в най-изолираната част на своето същество. Ето защо те имат най-малко влияние върху цялото изграждане и оформяване на неговата цялостна личност и като заложби се проявяват едва тогава, когато цялостната личност е вече здраво установена, пластично оформена. От тук ние виждаме, как дарбата на човека, се развива в определен ред. Ние виждаме да се явява първо това, което живее в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа. Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия организъм.
към текста >>
Ето защо те имат най-малко влияние върху цялото изграждане и оформяване на неговата цялостна личност и
като
заложби се проявяват едва тогава, когато цялостната личност е вече здраво установена, пластично оформена.
Това лежи в Съзнателната душа. По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране. Тази най-вътрешна ядка на човешкото същество се проявява най-късно навън у човека. Докато неговата обвивка, неговият телесен организъм се развива най-рано, неговата същинска индивидуалност се развива най-късно. Но така както човекът е днес в миналото той е бил различен и в бъдеще отново ще бъде различен -, той развива фактически своите мнения, понятия, представи в най-изолираната част на своето същество.
Ето защо те имат най-малко влияние върху цялото изграждане и оформяване на неговата цялостна личност и като заложби се проявяват едва тогава, когато цялостната личност е вече здраво установена, пластично оформена.
От тук ние виждаме, как дарбата на човека, се развива в определен ред. Ние виждаме да се явява първо това, което живее в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа. Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия организъм. Ето защо можем да видим, че най-малко можем да се доближим до детето, да му въздействуваме с мнения, теории, идеи, когато тази Сетивна душа иска най-силно да гради от вътре навън. Ние можем да се доближим до детето само тогава, когато действуваме върху неговата Сетивна душа както това е описано в моята книжка "Възпитание на детето в светлината на духовната наука" -, което трябва да съблюдаваме особено през първите години от неговия живот.
към текста >>
Тогава не трябва да гледаме да развиваме теории, учения, а да заставяме детето да подражава,
като
му показваме предварително живо това, което то трябва да живее.
От тук ние виждаме, как дарбата на човека, се развива в определен ред. Ние виждаме да се явява първо това, което живее в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа. Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия организъм. Ето защо можем да видим, че най-малко можем да се доближим до детето, да му въздействуваме с мнения, теории, идеи, когато тази Сетивна душа иска най-силно да гради от вътре навън. Ние можем да се доближим до детето само тогава, когато действуваме върху неговата Сетивна душа както това е описано в моята книжка "Възпитание на детето в светлината на духовната наука" -, което трябва да съблюдаваме особено през първите години от неговия живот.
Тогава не трябва да гледаме да развиваме теории, учения, а да заставяме детето да подражава, като му показваме предварително живо това, което то трябва да живее.
Това е извънредно важно, защото този инстинкт за подражание се явява най-рано като една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме. В този период увещанията и ученията действуват най-малко. Това, което детето вижда, то го подражава, защото то се оформява така, както трябва да се оформи съобразно своята връзка с външния свят. Ние поставяме първия основен стълб на цялото лично същество на детето, когато през първите седем години му показваме с нашия собствен живот това, което то трябва да живее, когато отгатваме, как трябва да се отнасяме около детето. Без съмнение за мнозина това е крайно чуден принцип на възпитанието.
към текста >>
Това е извънредно важно, защото този инстинкт за подражание се явява най-рано
като
една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме.
Ние виждаме да се явява първо това, което живее в най-малко изолирания, в най-малко отделения елемент на човека, в Сетивната или Инстинктивна душа. Затова пък то има най-голямата сила да проявява своето действие в човешкия организъм. Ето защо можем да видим, че най-малко можем да се доближим до детето, да му въздействуваме с мнения, теории, идеи, когато тази Сетивна душа иска най-силно да гради от вътре навън. Ние можем да се доближим до детето само тогава, когато действуваме върху неговата Сетивна душа както това е описано в моята книжка "Възпитание на детето в светлината на духовната наука" -, което трябва да съблюдаваме особено през първите години от неговия живот. Тогава не трябва да гледаме да развиваме теории, учения, а да заставяме детето да подражава, като му показваме предварително живо това, което то трябва да живее.
Това е извънредно важно, защото този инстинкт за подражание се явява най-рано като една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме.
В този период увещанията и ученията действуват най-малко. Това, което детето вижда, то го подражава, защото то се оформява така, както трябва да се оформи съобразно своята връзка с външния свят. Ние поставяме първия основен стълб на цялото лично същество на детето, когато през първите седем години му показваме с нашия собствен живот това, което то трябва да живее, когато отгатваме, как трябва да се отнасяме около детето. Без съмнение за мнозина това е крайно чуден принцип на възпитанието. По-голяма част от хората ще запитат, как трябва да се държи детето, а сега идва Духовната наука с нейните изисквания: Хората трябва да научат от детето, как трябва да се отнасят в неговата околност като внимават за това, какви думи произнасят, какви разбирания и какви мисли имат.
към текста >>
По-голяма част от хората ще запитат, как трябва да се държи детето, а сега идва Духовната наука с нейните изисквания: Хората трябва да научат от детето, как трябва да се отнасят в неговата околност
като
внимават за това, какви думи произнасят, какви разбирания и какви мисли имат.
Това е извънредно важно, защото този инстинкт за подражание се явява най-рано като една от първите заложби, върху която можем да въздействуваме. В този период увещанията и ученията действуват най-малко. Това, което детето вижда, то го подражава, защото то се оформява така, както трябва да се оформи съобразно своята връзка с външния свят. Ние поставяме първия основен стълб на цялото лично същество на детето, когато през първите седем години му показваме с нашия собствен живот това, което то трябва да живее, когато отгатваме, как трябва да се отнасяме около детето. Без съмнение за мнозина това е крайно чуден принцип на възпитанието.
По-голяма част от хората ще запитат, как трябва да се държи детето, а сега идва Духовната наука с нейните изисквания: Хората трябва да научат от детето, как трябва да се отнасят в неговата околност като внимават за това, какви думи произнасят, какви разбирания и какви мисли имат.
Защото в своята душа детето е много по-възприемчиво отколкото обикновено се вярва, то е преди всичко по-възприемчиво отколкото възрастния човек. Съществуват такива хора с определена чувствителност, които веднага забелязват, когато при тях влиза един човек, който разваля доброто настроение. При детето тази способност съществува в неизмеримо по-голям размер, въпреки че това малко се съблюдава. И тук много по-важното не е това, какво предприема отделният човек, а това, какво един човек се старае да бъде за другия, какви мисли и представи храни той. Не е достатъчно да премълчаваме пред децата и да си позволяваме мисли, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите мисли трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да живее по-нататък в детето и трябва да живее.
към текста >>
Не е достатъчно да премълчаваме пред
децата
и да си позволяваме мисли, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите мисли трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да живее по-нататък в детето и трябва да живее.
По-голяма част от хората ще запитат, как трябва да се държи детето, а сега идва Духовната наука с нейните изисквания: Хората трябва да научат от детето, как трябва да се отнасят в неговата околност като внимават за това, какви думи произнасят, какви разбирания и какви мисли имат. Защото в своята душа детето е много по-възприемчиво отколкото обикновено се вярва, то е преди всичко по-възприемчиво отколкото възрастния човек. Съществуват такива хора с определена чувствителност, които веднага забелязват, когато при тях влиза един човек, който разваля доброто настроение. При детето тази способност съществува в неизмеримо по-голям размер, въпреки че това малко се съблюдава. И тук много по-важното не е това, какво предприема отделният човек, а това, какво един човек се старае да бъде за другия, какви мисли и представи храни той.
Не е достатъчно да премълчаваме пред децата и да си позволяваме мисли, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите мисли трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да живее по-нататък в детето и трябва да живее.
Това е неудобно, но въпреки това то е правилно! След това, когато настъпва смяната на зъбите, важното, което трябва да се съблюдаваме това, което можем да наречем: Градене върху това сега не това, което човек върши, а това, което той крие в себе си като личност -, градеж върху авторитета. Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да живее съобразно това, което говорим, вършим и мислим, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да гради, така че да може да каже: Добро е това, което той върши! От 7-та до 14-та, 16-та година не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша! Това има неизмеримо значение.
към текста >>
След това, когато настъпва смяната на зъбите, важното, което трябва да се съблюдаваме това, което можем да наречем: Градене върху това сега не това, което човек върши, а това, което той крие в себе си
като
личност -, градеж върху авторитета.
Съществуват такива хора с определена чувствителност, които веднага забелязват, когато при тях влиза един човек, който разваля доброто настроение. При детето тази способност съществува в неизмеримо по-голям размер, въпреки че това малко се съблюдава. И тук много по-важното не е това, какво предприема отделният човек, а това, какво един човек се старае да бъде за другия, какви мисли и представи храни той. Не е достатъчно да премълчаваме пред децата и да си позволяваме мисли, които не би трябвало да бъдат за детето, а нашите мисли трябва да бъдат изживявани така, че да имаме чувството: Това може да живее по-нататък в детето и трябва да живее. Това е неудобно, но въпреки това то е правилно!
След това, когато настъпва смяната на зъбите, важното, което трябва да се съблюдаваме това, което можем да наречем: Градене върху това сега не това, което човек върши, а това, което той крие в себе си като личност -, градеж върху авторитета.
Това е най-важното, през първите години на неговия живот детето да живее съобразно това, което говорим, вършим и мислим, а през втория период да чувствува в нас един човек, върху който то може да гради, така че да може да каже: Добро е това, което той върши! От 7-та до 14-та, 16-та година не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша! Това има неизмеримо значение. Едва с настъпването на 14-та, 16-та година започва възможността, човек да може да гради върху най-изолираната част на неговото същество, върху Съзнателната душа, т.е. върху това, което се образува в Съзнателната душа: върху мненията, понятията и идеите.
към текста >>
Ако не я създадем,
като
дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/.
От 7-та до 14-та, 16-та година не трябва да даваме на детето увещания изхождайки от принципа да му дадем една морална теория, не трябва да му показваме: това трябва да се направи, това не трябва да се направи, а ние предаваме на детето най-доброто съкровище, когато за Разсъдъчната или Чувствуваща душа то може да има чувството: Това, което човекът намиращ се до мене върши, е добро; това, което той не върши, и аз не трябва да върша! Това има неизмеримо значение. Едва с настъпването на 14-та, 16-та година започва възможността, човек да може да гради върху най-изолираната част на неговото същество, върху Съзнателната душа, т.е. върху това, което се образува в Съзнателната душа: върху мненията, понятията и идеите. Обаче тези последните трябва да имат първо една здрава основа и почва, а тази основа трябва да бъде създадена.
Ако не я създадем, като дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/.
Тогава той се опошлява, става повърхностен; тогава не действува неговата индивидуалност, която преминава от един живот в друг, а той става роб на своя телесен организъм, който подчинява човека от вън. Човек показва това чрез факта, че не е господар в своята духовно-душевна част, а е изцяло зависим от своя телесно-душевен организъм, показва сковани качества, които са неизменяеми. Напротив един човек, при когото сме обърнали внимание, щото неговите заложби да се проявяват колкото е възможно повече, той запазва през целия си живот определена подвижност, той може да се справи и в по-късния живот с новите положения. При другия обратно, организмът се опошлява, получава сковани форми и човекът запазва тези форми през целия си живот. Ние живеем в една епоха, в която индивидуалността на човека малко се цени и в която поради това има малко случаи да се убедим, че по-късно в живота индивидуалността е подвижна и може да се ориентира при нови положения и истини.
към текста >>
Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме
като
отидем от човек на човек, за да ги убедим.
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък. По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми.
Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим.
Когато някой, който разбира импулса на Духовната наука, би искал да вярва, че ще може да убеди хората чрез предумване или чрез логика, който би искал да вярва, че последователят на Духовната наука се подава на тази илюзия, той греши твърде много! Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната волева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване. От голямата маса на тези, които живеят около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си. По отношение на един светоглед, който е изграден върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор. Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите мисли, не ще ги разбере.
към текста >>
Само когато познаем, как цялата личност на човека се отнася, какво може да приеме човек в себе си постепенно в течение на своето развитие и възпитание
като
истини,
като
нови истини,
като
такива неща, които сега трябва действително да се съединят с неговата личност, когато сме разбрали, как всъщност духовно-душевното е формиращата сила, скулпторът, художникът за това, което е телесно-душевно, тогава също ние ще отдаваме голямо значение на това, така да направляваме развитието на духовно-душевното у човека, че той да поеме мощно в ръцете си способа да действува върху телесно-душевното.
Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите мисли, не ще ги разбере. Ти трябва да доведеш това първо до неговото съзнание, можеш да говориш на неговата душа, но той самият не може да се домогне до него от целия инструмент на своята душа, от мозъка си. Другият е устроен така, че има възможността да схване това, което Духовната наука показва по нейния логично устроен способ. Поради това той също се ориентира в това, което всъщност живее вече в неговата душа. Този е начинът, по който ние трябва да застанем във великите задачи на съвремието или на бъдещето.
Само когато познаем, как цялата личност на човека се отнася, какво може да приеме човек в себе си постепенно в течение на своето развитие и възпитание като истини, като нови истини, като такива неща, които сега трябва действително да се съединят с неговата личност, когато сме разбрали, как всъщност духовно-душевното е формиращата сила, скулпторът, художникът за това, което е телесно-душевно, тогава също ние ще отдаваме голямо значение на това, така да направляваме развитието на духовно-душевното у човека, че той да поеме мощно в ръцете си способа да действува върху телесно-душевното.
Това важи особено за годините, когато той е достъпен за възпитанието. Трябва да бъдем наясно, че в това отношение се греши твърде много. От нашето изложение виждаме, че предварителната склонност на човека и т.н. допринася много повече за формирането на възгледите, отколкото чистата логика. Ние бихме могли да оставим да говори само чистата логика едва тогава, когато желанията и инстинктите замълчават напълно.
към текста >>
Също и това, което е една истина: че веднъж са били изпитани двама учащи се от двама учители, и се установява, че единият учител А получава от единия от изпитваните отговорите така,
като
че въпросите биха били зададени от учителя Б.
Тогава често пъти по-късно в живота са видими две природи. Даже у хора, които стоят високо, предварителната склонност, симпатията, която лежи по-дълбоко, се проявява по друг начин, ако те не са могли да развият в себе си това, което лежи в глъбините на личността. Кой учащ се не е изпитвал при полагане на изпит, когато стои пред един колкото и да е умен екзаминатор, който може да обхване много неща в своята наука, как тази едностранчивост се проявява чрез това, че изпитващият има предварително предпочитание, как иска да чуе отговорите, които се дават на неговите въпроси! И горко на онзи изпитван учащ се, когато не знае да облече това, което трябва да каже, в думи, както изпитващият иска да ги има! В една книга върху психологията от Мориц Бенедикт се казват някои много правилни неща върху грешките на човешкото възпитание в това направление.
Също и това, което е една истина: че веднъж са били изпитани двама учащи се от двама учители, и се установява, че единият учител А получава от единия от изпитваните отговорите така, като че въпросите биха били зададени от учителя Б.
Ако би могъл да даде отговорите на този последния, той би минал блестящо своя изпит. А другият от кандидатите се намирал в обратното положение. И двамата пропаднали! Това може да ни покаже, как това, което е неоспоримо, може да бъде много добре облечено в логически форми. Обаче щом не сме в състояние да потопим нашите понятия във възпитанието на мислите през време на възпитанието, не може да се намери никакво подходящо поле да работим от тук формиращо върху човека.
към текста >>
Защото това, което се приема така
като
образ,
като
форма или
като
форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм.
Това може да ни покаже, как това, което е неоспоримо, може да бъде много добре облечено в логически форми. Обаче щом не сме в състояние да потопим нашите понятия във възпитанието на мислите през време на възпитанието, не може да се намери никакво подходящо поле да работим от тук формиращо върху човека. Как трябва да се държим следователно тогава към човека? Трябва да се държим така, че през времето, когато този човек трябва да бъде формиран пластично и когато отвлечените понятия и идеи действуват най-малко, ние трябва да пристъпваме към него, да се обръщаме към него колкото е възможно по-малко с отвлечени понятия и идеи, а да му предлагаме такива идеи, които да бъдат колкото е възможно образни. Ето защо аз така изтъкнах, че образното, нагледното, което се отдалечава колкото е възможно по-малко от това, което е образ, което има форма, очертания, се приема в понятията.
Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм.
Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това. Това помага твърде малко. Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото болният може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага! Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на въображението играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на въображението, а за образната. Ние живеем в една епоха, в която постепенно е станало навик да не се съблюдава принципа на Духовната наука: че едва между 14-та, 16-та година и 21-та, 22-та година човекът става способен да образува понятия и идеи, че той приема понятия, които трябва да бъдат образувани едва по-късно.
към текста >>
Че образното, което ни се явява
като
форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това,
като
видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това.
Обаче щом не сме в състояние да потопим нашите понятия във възпитанието на мислите през време на възпитанието, не може да се намери никакво подходящо поле да работим от тук формиращо върху човека. Как трябва да се държим следователно тогава към човека? Трябва да се държим така, че през времето, когато този човек трябва да бъде формиран пластично и когато отвлечените понятия и идеи действуват най-малко, ние трябва да пристъпваме към него, да се обръщаме към него колкото е възможно по-малко с отвлечени понятия и идеи, а да му предлагаме такива идеи, които да бъдат колкото е възможно образни. Ето защо аз така изтъкнах, че образното, нагледното, което се отдалечава колкото е възможно по-малко от това, което е образ, което има форма, очертания, се приема в понятията. Защото това, което се приема така като образ, като форма или като форма но фантазията, има голяма сила да действува в нашия телесен организъм.
Че образното, което ни се явява като форма, действува в телесната организация, можете да разберете от това, като видите, колко малко помага, когато придумвате един болен, който се намира в определено положение: Ти трябва да направиш това, ти ще трябва да правиш това.
Това помага твърде малко. Обаче когато поставите един апарат, който е подобен на една електризираща машина, така щото болният може да си състави този образ, дадете му в ръцете две дръжки, но без да пускате никакъв ток,когато той има само образа, тогава той чувствува тока и тогава това помага! Обаче навсякъде, където красиво се декламира, че силата на въображението играе голяма роля, трябва да бъдем наясно, че тогава се касае не за каква да е сила на въображението, а за образната. Ние живеем в една епоха, в която постепенно е станало навик да не се съблюдава принципа на Духовната наука: че едва между 14-та, 16-та година и 21-та, 22-та година човекът става способен да образува понятия и идеи, че той приема понятия, които трябва да бъдат образувани едва по-късно. Напротив днес още преди изтичането на тази възраст се счита, че човекът е узрял да пише фейлетони и статии във вестника, които се печатат и се приемат после от хората.
към текста >>
И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява
като
в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят.
Така се е развило човечеството така трябва да се развива отделният човек. Аз вече посочих на друго място, как в едно ректоратско слово Лауренц Мюлнер обърна вниманието върху църквата св.Петър в Рим: как тази църква се издига величествено, как в нея са вложени законите на пространството в механиката на изграждането на купола, така щото в целия строеж се вижда изразена понай-чудния начин механиката на пространството. Но той обърна вниманието върху това, че законите, които Микеланджело е изразил в строежа на църквата, са били открити след това от Галилей с неговия пълен с полет дух и с това той ни е дал механическата наука. Аз обърнах също вниманието върху това, че денят на смъртта на Микеланджело почти съвпада с деня на раждането на Галилей, така щото отвлечените закони на механиката това, което живее в Съзнателната душа на човека са се явили по-късно от това, което Микеланджело е вградил в пространството от по-дълбоките членове на душата. Както по-висшите членове на душата се развиват на основата на по-нисшите, както на основата на заложбите трябва да се образуват нашите членове, за да насочим след това поглед към тях и да добием едно понятие за тях, така е и с отделния живот.
И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят.
Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие. Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност. Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна духовност усвоява пластичното вещество от наследствената линия.
към текста >>
Когато станем възпитатели, наша задача е да разрешим отново това, което разглеждаме
като
една духовна загадка у всеки един човек.
Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие. Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност. Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна духовност усвоява пластичното вещество от наследствената линия. Едва по-късно се прибавя Съзнателната душа. Така ние виждаме в човешката природа нещо индивидуално, което формира пластично способностите и талантите.
Когато станем възпитатели, наша задача е да разрешим отново това, което разглеждаме като една духовна загадка у всеки един човек.
Всичко това ни дава насока към едно настроение. Когато при разравянето на костите на Шилер Гьоте намери неговия череп и видя, как в него са изразени, отпечатани формите, как човешката индивидуалност е работили върху тези форми, когато видя: В тази форма трябваше да се извая течният дух на Шилер, за да може да стане това, което е станал Гьоте можа да изрази това с мислите: Що може повече в живота си човекът да добие, Освен в природа Бог се нему да разкрие, Как твърдото тя прави в дух да се стопява,
към текста >>
Който го взема, без да има предвид това, което
като
произведено от духа се отпечатва във формата, той ще го разбере погрешно.
Що може повече в живота си човекът да добие, Освен в природа Бог се нему да разкрие, Как твърдото тя прави в дух да се стопява, И как създаденото от духа втвърдено съхранява! Ние трябва да разберем едно такова изказване на Гьоте от самото положение.
Който го взема, без да има предвид това, което като произведено от духа се отпечатва във формата, той ще го разбере погрешно.
Но не ще го разбере и онзи, който не знае, какъв дълбок поглед е имал Гьоте са вечното тъкане на индивидуалността, която минава от едно раждане в друго и отново и отново се преражда и е същинският архитект на човека. Как от духа сме получили органите, които са отново органи на духа, това може да се каже по един прост начин чрез едно детско сравнение: Часовникът ни показва времето, но ние не можем да го използуваме, ако първо не го изработи човешкият дух. Ние използуваме нашия мозък за мислене във физическия свят, но ние не бихме могли да го използуваме за мислене, ако мировият дух не би го формирал. И ние не бихме го оформили с една такава индивидуалност, ако самата наша индивидуалност не би се изляла като едно произведение на духа в нашия мозък, образуван така от мозъка присъщ на човешкия вид. Тук ние разбираме по-дълбоко това, което можахме да изнесем днес и което Гьоте е разбирал, когато е указал на онова в човека, което в човешкото същество е определящо за всички негови таланти и способности, като че самите звезди биха били схващани като някое положение на света, и как това, което се изявява във вътрешността на човека като нещо вечно, минава през вратата на смъртта само заради това, за да премине към нови форми на развитието.
към текста >>
И ние не бихме го оформили с една такава индивидуалност, ако самата наша индивидуалност не би се изляла
като
едно произведение на духа в нашия мозък, образуван така от мозъка присъщ на човешкия вид.
Ние трябва да разберем едно такова изказване на Гьоте от самото положение. Който го взема, без да има предвид това, което като произведено от духа се отпечатва във формата, той ще го разбере погрешно. Но не ще го разбере и онзи, който не знае, какъв дълбок поглед е имал Гьоте са вечното тъкане на индивидуалността, която минава от едно раждане в друго и отново и отново се преражда и е същинският архитект на човека. Как от духа сме получили органите, които са отново органи на духа, това може да се каже по един прост начин чрез едно детско сравнение: Часовникът ни показва времето, но ние не можем да го използуваме, ако първо не го изработи човешкият дух. Ние използуваме нашия мозък за мислене във физическия свят, но ние не бихме могли да го използуваме за мислене, ако мировият дух не би го формирал.
И ние не бихме го оформили с една такава индивидуалност, ако самата наша индивидуалност не би се изляла като едно произведение на духа в нашия мозък, образуван така от мозъка присъщ на човешкия вид.
Тук ние разбираме по-дълбоко това, което можахме да изнесем днес и което Гьоте е разбирал, когато е указал на онова в човека, което в човешкото същество е определящо за всички негови таланти и способности, като че самите звезди биха били схващани като някое положение на света, и как това, което се изявява във вътрешността на човека като нещо вечно, минава през вратата на смъртта само заради това, за да премине към нови форми на развитието. Накратко казано, ние можем да резюмираме това, което разгледахме днес, в настроението на Гьотевите мисли, които той изказва в "Орфическите праслова": Както в деня, който дари те на света, Стоеше Слънцето за поздрав на планетите, Ти незабавно разцъфтя се все повече,
към текста >>
Тук ние разбираме по-дълбоко това, което можахме да изнесем днес и което Гьоте е разбирал, когато е указал на онова в човека, което в човешкото същество е определящо за всички негови таланти и способности,
като
че самите звезди биха били схващани
като
някое положение на света, и как това, което се изявява във вътрешността на човека
като
нещо вечно, минава през вратата на смъртта само заради това, за да премине към нови форми на развитието.
Който го взема, без да има предвид това, което като произведено от духа се отпечатва във формата, той ще го разбере погрешно. Но не ще го разбере и онзи, който не знае, какъв дълбок поглед е имал Гьоте са вечното тъкане на индивидуалността, която минава от едно раждане в друго и отново и отново се преражда и е същинският архитект на човека. Как от духа сме получили органите, които са отново органи на духа, това може да се каже по един прост начин чрез едно детско сравнение: Часовникът ни показва времето, но ние не можем да го използуваме, ако първо не го изработи човешкият дух. Ние използуваме нашия мозък за мислене във физическия свят, но ние не бихме могли да го използуваме за мислене, ако мировият дух не би го формирал. И ние не бихме го оформили с една такава индивидуалност, ако самата наша индивидуалност не би се изляла като едно произведение на духа в нашия мозък, образуван така от мозъка присъщ на човешкия вид.
Тук ние разбираме по-дълбоко това, което можахме да изнесем днес и което Гьоте е разбирал, когато е указал на онова в човека, което в човешкото същество е определящо за всички негови таланти и способности, като че самите звезди биха били схващани като някое положение на света, и как това, което се изявява във вътрешността на човека като нещо вечно, минава през вратата на смъртта само заради това, за да премине към нови форми на развитието.
Накратко казано, ние можем да резюмираме това, което разгледахме днес, в настроението на Гьотевите мисли, които той изказва в "Орфическите праслова": Както в деня, който дари те на света, Стоеше Слънцето за поздрав на планетите, Ти незабавно разцъфтя се все повече, Според закона, как в света ти влезе.
към текста >>
33.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Грехопадението на човека
като
нещо необходимо за търсещото свобода човечество.
Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен. Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите. Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това.
Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество.
Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан. Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
към текста >>
Прометей
като
представител на човешкия стремеж за свобода.
Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен. Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите. Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество.
Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода.
Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан. Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. Окултното съдържание на Мойсеевия разказ за Адам и Ева и техните потомци.
към текста >>
Света Троица
като
символ на стремежа на човека за свобода.
Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан.
Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. Окултното съдържание на Мойсеевия разказ за Адам и Ева и техните потомци. Половото размножаване, започващо от времето на Сет. Преминаването от Адам към Сет: Каин и Авел.
към текста >>
"Едда"
като
описание на онова, което фактически е ставало в древните дротически мистерии.
Учението за прераждане и карма. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на "дротите". Дроти или друиди, древните германски посветени. Трите степени на посвещение.
"Едда" като описание на онова, което фактически е ставало в древните дротически мистерии.
Свещеникът на друидите като архитект на човешката раса; слабо копие на това във вярванията на Свободните зидари. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. Екзотеричното, алегоричното и окултното тълкуване на легендите. Прометеевата легенда.
към текста >>
Свещеникът на друидите
като
архитект на човешката раса; слабо копие на това във вярванията на Свободните зидари.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на "дротите". Дроти или друиди, древните германски посветени. Трите степени на посвещение. "Едда" като описание на онова, което фактически е ставало в древните дротически мистерии.
Свещеникът на друидите като архитект на човешката раса; слабо копие на това във вярванията на Свободните зидари.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. Екзотеричното, алегоричното и окултното тълкуване на легендите. Прометеевата легенда. Нейното тълкуване като мистериен разказ за следатлантската история.
към текста >>
Нейното тълкуване
като
мистериен разказ за следатлантската история.
Свещеникът на друидите като архитект на човешката раса; слабо копие на това във вярванията на Свободните зидари. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. Екзотеричното, алегоричното и окултното тълкуване на легендите. Прометеевата легенда.
Нейното тълкуване като мистериен разказ за следатлантската история.
Лемурийските, атлантските и следатлантските времена. Откриването на огъня и Прометей като представител на следатлантските времена. Контрастът между камаманасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлантското човечество. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
към текста >>
Откриването на огъня и Прометей
като
представител на следатлантските времена.
Прометеевата легенда. Екзотеричното, алегоричното и окултното тълкуване на легендите. Прометеевата легенда. Нейното тълкуване като мистериен разказ за следатлантската история. Лемурийските, атлантските и следатлантските времена.
Откриването на огъня и Прометей като представител на следатлантските времена.
Контрастът между камаманасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлантското човечество. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. Митът за Каин и Авел и за Хирам и Сломон /Легендата за храма/, даден от Християн Розенкройц на Розенкройцерското братство в ХV столетие. Легендата като символично представяне на съдбата на 3-та, 4-та и 5-та култури на петата коренна раса във връзка с развитието на християнството.
към текста >>
Легендата
като
символично представяне на съдбата на 3-та, 4-та и 5-та култури на петата коренна раса във връзка с развитието на християнството.
Откриването на огъня и Прометей като представител на следатлантските времена. Контрастът между камаманасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлантското човечество. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. Митът за Каин и Авел и за Хирам и Сломон /Легендата за храма/, даден от Християн Розенкройц на Розенкройцерското братство в ХV столетие.
Легендата като символично представяне на съдбата на 3-та, 4-та и 5-та култури на петата коренна раса във връзка с развитието на християнството.
Християнският принцип за равенството на човека пред погледа на Бога и неговото приложение в светски смисъл по време на Френската революция. Граф Сен Жермен и Френската революция. Християнството на разпънатия Исус Христос и бъдещето християнство на Кръста на розата. Тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г.
към текста >>
Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото
като
ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично духовно просветление /Фауст/
като
противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/.
Тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. Духовното течение манихейство. Животът на неговия основател Мани.
Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото като ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично духовно просветление /Фауст/ като противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/.
Взаимодействие на доброто и злото във връзка с принципа за живота и формата. Животът и формата в еволюцията на християнството. Победа над злото чрез благост, като задача на манихейския духовен поток. Борбата на Августин срещу Фауст и на йезуитизма срещу Свободното зидарство. Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
Победа над злото чрез благост,
като
задача на манихейския духовен поток.
Духовното течение манихейство. Животът на неговия основател Мани. Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото като ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично духовно просветление /Фауст/ като противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/. Взаимодействие на доброто и злото във връзка с принципа за живота и формата. Животът и формата в еволюцията на християнството.
Победа над злото чрез благост, като задача на манихейския духовен поток.
Борбата на Августин срещу Фауст и на йезуитизма срещу Свободното зидарство. Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука. Берлин СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
Легендата за храма
като
основа на Свободното масонство.
Борбата на Августин срещу Фауст и на йезуитизма срещу Свободното зидарство. Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука. Берлин СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от гледна точка на духовната наука.
Легендата за храма като основа на Свободното масонство.
Церемонии за приемане в Йоановото масонство /ложата св. Йоан/. Майсторската степен и Легендата за храма. Символичните действия като образ на окултни събития на астралното поле. Свободните масони в древни времена са били практикуващи зидари. Строителното изкуство в отношение към знанието за Вселената.
към текста >>
Символичните действия
като
образ на окултни събития на астралното поле.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от гледна точка на духовната наука. Легендата за храма като основа на Свободното масонство. Церемонии за приемане в Йоановото масонство /ложата св. Йоан/. Майсторската степен и Легендата за храма.
Символичните действия като образ на окултни събития на астралното поле.
Свободните масони в древни времена са били практикуващи зидари. Строителното изкуство в отношение към знанието за Вселената. Свободното масонство е надрасло своята действителна задача; неговото оправдано съществуване през 4-та културна епоха. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободно масонство/ от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
Нашето време /петата културна епоха/
като
истинската епоха на човешкия разум.
Степента Royal Arch. Действено масонство и архитектурата. Висшите степени. Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия. Значението на Легендата за храма, на действащото масонство; интуитивно знание, което трябваше да изчезне.
Нашето време /петата културна епоха/ като истинската епоха на човешкия разум.
Проникването на минералния свят с човешката духовност смисъл на Бронзовото море. Речта на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене. Древният произход на свободно-масонските институции. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/.
към текста >>
Одухотворените природни царства
като
бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. Значението на окултното знание: Посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието. Всемирният закон за развитието на съзнанието. Задачата на нашата епоха да проникне минералния свят с човешкия дух.
Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията.
Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома. Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство.
към текста >>
Петата култура
като
епоха на чистия интелект,
като
епоха на егоизма и неговото преодоляване.
Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома. Връзка на атома, мисълта и електричеството. Загиването на петата коренна раса чрез борбата на всеки срещу всеки. Значението на формите във връзка с бъдещите степени на развитие. Тяхното съответствие с висшите степени на Свободното масонство.
Петата култура като епоха на чистия интелект, като епоха на егоизма и неговото преодоляване.
ІІ. За изгубения храм и за необходимостта той отново да бъде изграден във връзка с Легендата за кръста или Златната легенда ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
към текста >>
Знание за законите на човешкото сътрудничество
като
предварително условие за изграждането на човешкото общество.
За изгубения храм и за необходимостта той отново да бъде изграден във връзка с Легендата за кръста или Златната легенда ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ Теософия и практически живот/пример: изграждане на тунел/.
Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото общество.
Замяната на древната жреческо-държавна култура със световно мъдрата култура на 4-та културна епоха. Троянската война. Основаването на Рим. Първите седем царе на Рим като представители на седемте степени на 4-та културна епоха. Тяхната връзка със седемте принципа в човека.
към текста >>
Първите седем царе на Рим
като
представители на седемте степени на 4-та културна епоха.
Теософия и практически живот/пример: изграждане на тунел/. Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото общество. Замяната на древната жреческо-държавна култура със световно мъдрата култура на 4-та културна епоха. Троянската война. Основаването на Рим.
Първите седем царе на Рим като представители на седемте степени на 4-та културна епоха.
Тяхната връзка със седемте принципа в човека. Легендата за храма, нейната връзка с изгубения храм, и необходимостта за неговото отново възстановяване. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
към текста >>
Соломоновият храм
като
символ за човека
като
убежище на Бога.
Тяхната връзка със седемте принципа в човека. Легендата за храма, нейната връзка с изгубения храм, и необходимостта за неговото отново възстановяване. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
Соломоновият храм като символ за човека като убежище на Бога.
Ноевият ковчег, Соломоновият храм и мерките на човешкото тяло. Вътрешността на Соломоновия храм. Понятието за Соломоновия храм. Рицарите темплиери и техните учения. Двата потока в началото на човешката раса: Децата на света /синовете на Каин/ и децата на Бога /синовете на Авел-Сет/.
към текста >>
Двата потока в началото на човешката раса:
Децата
на света /синовете на Каин/ и
децата
на Бога /синовете на Авел-Сет/.
Соломоновият храм като символ за човека като убежище на Бога. Ноевият ковчег, Соломоновият храм и мерките на човешкото тяло. Вътрешността на Соломоновия храм. Понятието за Соломоновия храм. Рицарите темплиери и техните учения.
Двата потока в началото на човешката раса: Децата на света /синовете на Каин/ и децата на Бога /синовете на Авел-Сет/.
Целта на розенкройцерите, като продължители на Ордена на рицарите темплиери, не е била по-различна от тази на теософията; съграждането на великия храм на човечеството. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ Легендата за кръста и историческото световно значение на Соломоновия храм.
към текста >>
Целта на розенкройцерите,
като
продължители на Ордена на рицарите темплиери, не е била по-различна от тази на теософията; съграждането на великия храм на човечеството.
Ноевият ковчег, Соломоновият храм и мерките на човешкото тяло. Вътрешността на Соломоновия храм. Понятието за Соломоновия храм. Рицарите темплиери и техните учения. Двата потока в началото на човешката раса: Децата на света /синовете на Каин/ и децата на Бога /синовете на Авел-Сет/.
Целта на розенкройцерите, като продължители на Ордена на рицарите темплиери, не е била по-различна от тази на теософията; съграждането на великия храм на човечеството.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ Легендата за кръста и историческото световно значение на Соломоновия храм. Контрастът на двете течения вътре в човечеството: Синовете Божии /потомци на Авел-Сет/ и синовете човешки /потомци на Каин/.
към текста >>
Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло
като
тайна на празника Света Троица.
Грехопадението на човека. Еволюцията на света през еоните: кръгове, глобуси и раси или епохи. Седмината царе на Соломоновата династия през 7-те епохи на астралния глобус. Изграждането на макрокосмоса чрез Духа, Сина и Отец; вътрешната работа на човека от Духа, през Сина към Отца. Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух.
Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица.
Логосът и атомите в светлината на окултизма ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. Бъдещата задача на теософското световно течение.
към текста >>
Каин и Авел
като
представители на това древно мистерийно учение и на Легендата за храма на Свободното масонство
като
символичен израз на това.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. Физическото диференциране на хермафродитния човек в двуполовия през лемурийско време. Един вид преповторение на духовното равнище през следатлантските времена: Разделяне на мъдростта в познание, клонящо към мъжкия и към женския принцип.
Каин и Авел като представители на това древно мистерийно учение и на Легендата за храма на Свободното масонство като символичен израз на това.
Тълкуването от страна на Свободното масонство на бъдещите възпроизводителни сили, съсредоточени в словото. Едностранен стремеж в Свободното масонство и при йезуитите. Победата на древната мъдрост чрез новата мъдрост на теософията, която има своя произход в по-възвишената асексуалност. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г.
към текста >>
Светият Граал
като
символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство.
Произход на името "Свободното масонство". Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост, красота и сила. Разглеждане на 12-то столетие и Легендата за Светия Граал според масонското тълкуване. Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадените от Бога жизнени енергии. Знакът на кръста.
Светият Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството. Бележки.
към текста >>
34.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Въпреки това реших да проведа нашето събрание тази вечер,
като
говоря пред онези от вас, които присъстват, за нещо, свързано със Света Tроица.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ СВЕТА ТРОИЦА (Педесятница) – ПРАЗНИК НА ОСВОБОЖДЕНИЕТОНА ЧОВЕШКИЯ ДУХ Берлин, Петдесятница понеделник, 23 май 1904 г. Трябваше да се очаква,/*1/ че днес ще се събере малобройна група слушатели.
Въпреки това реших да проведа нашето събрание тази вечер, като говоря пред онези от вас, които присъстват, за нещо, свързано със Света Tроица.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената.
към текста >>
Бих помолил следователно, днешната лекция да бъде приета
като
един епизод, в който нищо не се доказва, а само се разказва.
Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/ Онова, за което искам да говоря днес, идва от една древна окултна традиция. С тази тема, разбира се, не можем изчерпателно да се занимаем днес. Част от нея може да се стори невероятна.
Бих помолил следователно, днешната лекция да бъде приета като един епизод, в който нищо не се доказва, а само се разказва.
Хората днес празнуват своите празници, без да имат ни най-малка представа от това, което те означават. Във вестниците, които за по-голяма част от нашите съвременници представляват главния източник на образование и просвета, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници, като писателите им нямат и най-малката идея за значението на един такъв празник. Ала за теософите е необходимо отново да погледнат тяхното вътрешно значение. И така днес искам да отправя вашето внимание към произхода на един такъв древен празник – първоизточникът на празника Света Троица. Света Троица е един от най-важните празници и един от най-трудните за разбиране.
към текста >>
Във вестниците, които за по-голяма част от нашите съвременници представляват главния източник на образование и просвета, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници,
като
писателите им нямат и най-малката идея за значението на един такъв празник.
Онова, за което искам да говоря днес, идва от една древна окултна традиция. С тази тема, разбира се, не можем изчерпателно да се занимаем днес. Част от нея може да се стори невероятна. Бих помолил следователно, днешната лекция да бъде приета като един епизод, в който нищо не се доказва, а само се разказва. Хората днес празнуват своите празници, без да имат ни най-малка представа от това, което те означават.
Във вестниците, които за по-голяма част от нашите съвременници представляват главния източник на образование и просвета, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници, като писателите им нямат и най-малката идея за значението на един такъв празник.
Ала за теософите е необходимо отново да погледнат тяхното вътрешно значение. И така днес искам да отправя вашето внимание към произхода на един такъв древен празник – първоизточникът на празника Света Троица. Света Троица е един от най-важните празници и един от най-трудните за разбиране. За християнското съзнание той ознаменува идването на Светия Дух. Това събитие е описано като чудо.
към текста >>
Това събитие е описано
като
чудо.
Във вестниците, които за по-голяма част от нашите съвременници представляват главния източник на образование и просвета, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници, като писателите им нямат и най-малката идея за значението на един такъв празник. Ала за теософите е необходимо отново да погледнат тяхното вътрешно значение. И така днес искам да отправя вашето внимание към произхода на един такъв древен празник – първоизточникът на празника Света Троица. Света Троица е един от най-важните празници и един от най-трудните за разбиране. За християнското съзнание той ознаменува идването на Светия Дух.
Това събитие е описано като чудо.
Светият Дух се излива над aпостолите така, че те започват да говорят на всевъзможни езици. Това означава, че те са искали да достигнат до всяко сърце и да говорят според разбирането на всекиго. Това е едното от тълкуванията на Светата Троица. Ако искаме да достигнем до по-основно разбиране, трябва да навлезем по-дълбоко във въпроса. Света Троица – като символичен празник – е свързан с най-дълбоките тайни, с най-свещените духовни качества на човечеството – това е причината, поради която е трудно да се говори за него.
към текста >>
Света Троица –
като
символичен празник – е свързан с най-дълбоките тайни, с най-свещените духовни качества на човечеството – това е причината, поради която е трудно да се говори за него.
Това събитие е описано като чудо. Светият Дух се излива над aпостолите така, че те започват да говорят на всевъзможни езици. Това означава, че те са искали да достигнат до всяко сърце и да говорят според разбирането на всекиго. Това е едното от тълкуванията на Светата Троица. Ако искаме да достигнем до по-основно разбиране, трябва да навлезем по-дълбоко във въпроса.
Света Троица – като символичен празник – е свързан с най-дълбоките тайни, с най-свещените духовни качества на човечеството – това е причината, поради която е трудно да се говори за него.
Днес аз желая да засегна поне няколко неща. Онова, което празникът Света Троица символизира, основният принцип, от който той получава своето дълбоко вътрешно значение, е запазено в един единствен ръкопис, който се намира във Ватиканската библиотека,/*6/ където най-грижливо се пази. Наистина в този ръкопис не се споменава празникът Света Троица, но той ни разказва за онова, за което празникът Света Троица е само един външен символ. Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на католическата църква или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина./*7/ Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес. Аз също така бих искал да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яснота.
към текста >>
Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на
като
лическата църква или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина./*7/ Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес.
Ако искаме да достигнем до по-основно разбиране, трябва да навлезем по-дълбоко във въпроса. Света Троица – като символичен празник – е свързан с най-дълбоките тайни, с най-свещените духовни качества на човечеството – това е причината, поради която е трудно да се говори за него. Днес аз желая да засегна поне няколко неща. Онова, което празникът Света Троица символизира, основният принцип, от който той получава своето дълбоко вътрешно значение, е запазено в един единствен ръкопис, който се намира във Ватиканската библиотека,/*6/ където най-грижливо се пази. Наистина в този ръкопис не се споменава празникът Света Троица, но той ни разказва за онова, за което празникът Света Троица е само един външен символ.
Почти никой не е видял този ръкопис, ако не е бил посветен в най-дълбоките тайни на католическата църква или не е бил в състояние да го прочете от астралната светлина./*7/ Едно копие е в притежание на една личност, която е била твърде криво разбирана в света, но към която днешните историци започват вече да проявяват интерес.
Аз също така бих искал да кажа "беше притежание" вместо "е в притежание", но чрез това би се предизвикало липса на яснота. Затова отново казвам: – Едно копие е в притежание на граф Сен Жермен,/*8/ и то е единственият източник на сведенията, които се разпространяват по света. Аз бих искал да дам няколко пояснения в смисъла на теософията. Ние ще бъдем отведени чрез това до нещо, интимно свързано с еволюцията на човечеството през петата коренна раса. Човекът възприе съвременната си форма през третата коренна раса, времето на древна Лемурия, разви я по-нататък през четвъртата коренна раса, времето на древна Атлантида и след това прогресира до петата коренна раса с това, което той бе придобил по този начин.
към текста >>
За ориентация би трябвало да хвърлим кратък поглед към две течения,/*10/ принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат
като
живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго.
Затова отново казвам: – Едно копие е в притежание на граф Сен Жермен,/*8/ и то е единственият източник на сведенията, които се разпространяват по света. Аз бих искал да дам няколко пояснения в смисъла на теософията. Ние ще бъдем отведени чрез това до нещо, интимно свързано с еволюцията на човечеството през петата коренна раса. Човекът възприе съвременната си форма през третата коренна раса, времето на древна Лемурия, разви я по-нататък през четвъртата коренна раса, времето на древна Атлантида и след това прогресира до петата коренна раса с това, което той бе придобил по този начин. Всеки, който е чул моите лекции за Атлантида/9*/ ще си спомни, че при гърците все още съществува ясен спомен за онези времена.
За ориентация би трябвало да хвърлим кратък поглед към две течения,/*10/ принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат като живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго.
Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота. Всичко, принадлежащо по-късно на юдаизма и дори на християнството съдържа по нещо от него. От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците. Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши.
към текста >>
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, до
като
човешката природа е трикратна.
От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците. Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите.
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна.
Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
към текста >>
Тъй
като
човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух.
Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите. Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна.
Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух.
Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло.
към текста >>
Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани
като
светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух.
Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават.
Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща. Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона.
към текста >>
Той ги вижда
като
творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща.
Той е един, надарен с душа дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо.
Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща.
Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона. В Египетския мироглед това е изразено по мощен, величествен начин. Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите. Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин. Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа.
към текста >>
Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; до
като
онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа.
Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща. Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона. В Египетския мироглед това е изразено по мощен, величествен начин. Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите. Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин.
Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа.
Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н. Днес никой повече не продължава обожаването на Асурите, ала мнозина сред нас все още имат нещо от тяхната природа вътре в себе си. Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи/*14/. Всеки, който признава чисто материалистичните принципи, може да бъде сигурен, че в себе си притежава нещо от Асурите. Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство.
към текста >>
Тази група ние наричаме "Синове на мъдростта" и почти изглежда
като
че ли в тях има някакво високомерие, някакъв вид гордост.
Не всички, които биха могли да намерят човешко-животински тела, са се въплътили по онова време, а само някои от тях. Някои други са се противопоставяли на процеса на въплъщение поради специална причина. Те са забавили въплъщението си до времето на четвъртата коренна раса. Библията загатва за това по един скрит и дълбок начин: "Синовете божии видяха дъщерите човешки/*15/, че са хубави и си взеха жени от всички, които си избраха". Това ще рече, че въплъщението на онези, които бяха почакали, е започнало през по-късно време.
Тази група ние наричаме "Синове на мъдростта" и почти изглежда като че ли в тях има някакво високомерие, някакъв вид гордост.
Нека сега да оставим настрана малкото изключение от групата Адепти. Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес. Човекът би останал в едно неясно, подобно на транс състояние на съзнанието. Той би развил онзи вид съзнание, което днес откриваме при хора, които са хипнотизирани, при сомнамбули и др.п. Накратко, хората биха останали в едно съноподобно съзнание.
към текста >>
Това по-късно въплъщение – под формата, която то възприе
като
резултат от страха към Девите, който аз охарактеризирах – в Библията е наречено "Грехопадението на човека".
Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес. Човекът би останал в едно неясно, подобно на транс състояние на съзнанието. Той би развил онзи вид съзнание, което днес откриваме при хора, които са хипнотизирани, при сомнамбули и др.п. Накратко, хората биха останали в едно съноподобно съзнание. Ала тогава нещо би им липсвало – едно много важно нещо, ако не най-важното – чувството за свобода, способността на човека, сам индивидуално да отсъжда между доброто и злото посредством собственото си съзнание, от неговото собствено човешко аз.
Това по-късно въплъщение – под формата, която то възприе като резултат от страха към Девите, който аз охарактеризирах – в Библията е наречено "Грехопадението на човека".
Девите[2] чакаха и слязоха на Земята, за да приемат физически тела, едва когато човечеството бе достигнало една по-нататъшна степен в своето развитие. Поради това те бяха в състояние да развият една по-зряла форма на съзнание, отколкото това би станало, ако биха се въплътили по-рано. Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия. Дълбоко разбиране за това е било запазено в гръцката митология. Ако човек би слязъл по-рано във въплъщение – така казва гръцкият мит, – тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая.
към текста >>
Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, до
като
неговата натура слезе в гъстите физически условия.
Накратко, хората биха останали в едно съноподобно съзнание. Ала тогава нещо би им липсвало – едно много важно нещо, ако не най-важното – чувството за свобода, способността на човека, сам индивидуално да отсъжда между доброто и злото посредством собственото си съзнание, от неговото собствено човешко аз. Това по-късно въплъщение – под формата, която то възприе като резултат от страха към Девите, който аз охарактеризирах – в Библията е наречено "Грехопадението на човека". Девите[2] чакаха и слязоха на Земята, за да приемат физически тела, едва когато човечеството бе достигнало една по-нататъшна степен в своето развитие. Поради това те бяха в състояние да развият една по-зряла форма на съзнание, отколкото това би станало, ако биха се въплътили по-рано.
Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия.
Дълбоко разбиране за това е било запазено в гръцката митология. Ако човек би слязъл по-рано във въплъщение – така казва гръцкият мит, – тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая. Зевс е желаел да направи човека щастлив, – ала като едно несъзнателно същество. Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода. Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/.
към текста >>
Зевс е желаел да направи човека щастлив, – ала
като
едно несъзнателно същество.
Девите[2] чакаха и слязоха на Земята, за да приемат физически тела, едва когато човечеството бе достигнало една по-нататъшна степен в своето развитие. Поради това те бяха в състояние да развият една по-зряла форма на съзнание, отколкото това би станало, ако биха се въплътили по-рано. Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия. Дълбоко разбиране за това е било запазено в гръцката митология. Ако човек би слязъл по-рано във въплъщение – така казва гръцкият мит, – тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая.
Зевс е желаел да направи човека щастлив, – ала като едно несъзнателно същество.
Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода. Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/. Ала Прометей трябваше да изстрада своите стремежи; един лешояд – символ на чрезмерното желание – непрекъснато кълвял черния му дроб и му причинявал ужасни болки. Човекът е слязъл по-дълбоко и трябвало да постигне това, което се постига чрез магически изкуства и сили, само чрез своята собствена свободно-съзнателна дейност. Ала поради това, че той бе слязъл по-дълбоко, той трябваше да изтърпи също болки и мъки.
към текста >>
Това също така е казано в Библията чрез думите: "В скръб ще раждаш
децата
си"/*17/, "С пот на лицето си ще ядеш хляб" и др.
Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода. Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/. Ала Прометей трябваше да изстрада своите стремежи; един лешояд – символ на чрезмерното желание – непрекъснато кълвял черния му дроб и му причинявал ужасни болки. Човекът е слязъл по-дълбоко и трябвало да постигне това, което се постига чрез магически изкуства и сили, само чрез своята собствена свободно-съзнателна дейност. Ала поради това, че той бе слязъл по-дълбоко, той трябваше да изтърпи също болки и мъки.
Това също така е казано в Библията чрез думите: "В скръб ще раждаш децата си"/*17/, "С пот на лицето си ще ядеш хляб" и др.
Това е все едно да се каже, че човечеството трябва да издигне отново себе си с помощта на културата. В лицето на Прометей гръцката митология е символизирала свободното човечество, борещо се за култура. Чрез него тя изобразява страдащия човек, но същевременно и освободителя. Онзи, който освобождава Прометей, е Херкулес, за когото се казва, че е преминал през посвещение в елевзийските мистерии. Всеки, който слизал в подземния свят, е бил посветен, тъй като слизането в подземния свят е технически термин, означаващ инициация, посвещение.
към текста >>
Всеки, който слизал в подземния свят, е бил посветен, тъй
като
слизането в подземния свят е технически термин, означаващ инициация, посвещение.
Това също така е казано в Библията чрез думите: "В скръб ще раждаш децата си"/*17/, "С пот на лицето си ще ядеш хляб" и др. Това е все едно да се каже, че човечеството трябва да издигне отново себе си с помощта на културата. В лицето на Прометей гръцката митология е символизирала свободното човечество, борещо се за култура. Чрез него тя изобразява страдащия човек, но същевременно и освободителя. Онзи, който освобождава Прометей, е Херкулес, за когото се казва, че е преминал през посвещение в елевзийските мистерии.
Всеки, който слизал в подземния свят, е бил посветен, тъй като слизането в подземния свят е технически термин, означаващ инициация, посвещение.
Това пътуване до подземния свят е приписвано на Херкулес, на Одисей и на всички, които са посветени, които желаят да водят човека от своята епоха към извора на прастарата мъдрост, към духовен живот. Ако човечеството бе задържано в стадия си на развитие от лемурийското време, днес бихме притежавали съноподобно съзнание. Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа. От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: Той отново трябва да събуди онова духовно знание, което е имал без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен. В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода.
към текста >>
Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също
като
Прометей е прикован със своите вериги.
Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване. Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си.
Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги.
Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора. Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода. Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет. За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства. Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството.
към текста >>
Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения
като
теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.
Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване. Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си. Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги. Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора.
Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.
Моментът, в който се излива духовен живот в себесъзнателното човешко същество е точно указан в Новия завет. За него се говори в най-дълбокото от евангелията, това, което бива криворазбрано от съвременните теолози, Евангелието на Йоан, когато говори за празника на Скинопигията /Разпъване-шатри/ на който Исус присъства. Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода.
към текста >>
След
като
няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника.
Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода. Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот.
След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника.
Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен". Тук се говори за тайната на Светата Троица.
към текста >>
Човешкият аз трябва да изглежда
като
умрял по отношение на този физиологичен живот.
Човешкото съвременно физиологично съзнание в неговото собствено тяло, както понастоящем съществува, би трябвало да запали в себе си искрата на духовния живот от позицията на свободата. Христовата жертва е един пример, който показва, че човекът ще е в състояние да разгърне по-висша форма на съзнание през своя живот на физическото поле. Във физическото тяло живее неговият низш аз; но той трябва се разпали, за да може да се разгърне висшият аз. Чак тогава биха могли да потекат потоците жива вода също и от това физическо тяло. Тогава може да се появи Духът, тогава Духът може да се излее.
Човешкият аз трябва да изглежда като умрял по отношение на този физиологичен живот.
Тук се крие истински християнското, а също и по-дълбоката мистерия, съдържаща се в празника Света Троица. Човекът живее преди всичко в своя низш организъм, в своето съзнание, обхванато от желания. И правилно е да е така, защото само това съзнание е, което може да му даде осъзнаването на неговата истинска цел, достигане на свободата. Той обаче не трябва да остава там, а трябва да издигне своя аз до природата на един Ангел. Той трябва да развие Ангела вътре в себе си, да го роди, който тогава ще стане лечебен дух – един Свети Дух.
към текста >>
Тъй
като
само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял. Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4]. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние.
Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата. Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата. Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение.
към текста >>
И така Света Троица може да бъде видяна
като
символ на освобождението на човешкия дух,
като
велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.
Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4]. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.
Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата. Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение. Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето.
към текста >>
Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи
като
този.
Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел. И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата. Ако Великденският празник е празникът на Възкресението в природата, то празникът Света Троица е символ на осъзнатия човешки дух, празникът на онези, които знаят и разбират и – напълно проникнати от това – тръгват да търсят свободата.
Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този.
Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество. Не само думата, а Духът му дава своето значение. Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето. Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение. Ние искаме да живеем в един смислен свят.
към текста >>
35.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Днес ние ще обясним една велика алегория и ще разгледаме един предмет, който е известен в окултната наука
като
образ или учение за изгубения храм, който трябва да бъде възобновен.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ ОТНОСНО ИЗГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН /Във връзка с Легендата за кръста, или Златната легенда/ /Първа лекция/ Берлин, 15 май 1905 г.
Днес ние ще обясним една велика алегория и ще разгледаме един предмет, който е известен в окултната наука като образ или учение за изгубения храм, който трябва да бъде възобновен.
В по-раншните лекции/*1/ разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същността на този образ. Поради това аз също така ще трябва да засегна една тема, която е много криво разбрана от онези, които знаят малко или нищо не знаят за теософията. Има някои хора, които не разбират, че теософията и практичното/ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот. Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота. Тъй като всъщност, когато вземем темата за изгубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа.
към текста >>
Тъй
като
всъщност, когато вземем темата за изгубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа.
Днес ние ще обясним една велика алегория и ще разгледаме един предмет, който е известен в окултната наука като образ или учение за изгубения храм, който трябва да бъде възобновен. В по-раншните лекции/*1/ разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същността на този образ. Поради това аз също така ще трябва да засегна една тема, която е много криво разбрана от онези, които знаят малко или нищо не знаят за теософията. Има някои хора, които не разбират, че теософията и практичното/ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот. Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота.
Тъй като всъщност, когато вземем темата за изгубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа.
Чрез това аз наистина ще бъда в положението на един учител, който иска да подготви своите ученици за изграждането на един тунел. Изграждането на един тунел е нещо крайно практично. Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща.
към текста >>
Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, до
като
излезе от другата страна.
Има някои хора, които не разбират, че теософията и практичното/ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот. Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота. Тъй като всъщност, когато вземем темата за изгубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа. Чрез това аз наистина ще бъда в положението на един учител, който иска да подготви своите ученици за изграждането на един тунел. Изграждането на един тунел е нещо крайно практично.
Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна.
Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината.
към текста >>
Но всичко направено по този начин, е също
като
ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата.
Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот. Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата. Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота.
Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата.
Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Той трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближи към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота.
към текста >>
За всеки, който разбира въпроса, онова, което върши съвременният социален реформатор е
като
някой, който откъртва камъни и ги слага един върху друг с вярата, че от всичко това от само себе си ще произлезе къща.
Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги влага в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот. Това е причината, поради която теософията би трябвало да проникне във всички сфери на живота. Държавници, социални реформатори и др. подобни са нищо без теософската основа, без теософските принципи. Оттам всяка работа в тази област, всичко, което днес се върши за изграждането на социалната структура, е външни кръпки и пълен хаос, за този, който прозира нещата.
За всеки, който разбира въпроса, онова, което върши съвременният социален реформатор е като някой, който откъртва камъни и ги слага един върху друг с вярата, че от всичко това от само себе си ще произлезе къща.
Преди всичко трябва да се начертае план на къщата. Същото е, ако някой твърди, че в социалния живот нещата ще станат от само себе си. Не може да се реформира обществото, без се да знаят законите на теософията. Този начин на мислене, който работи според един план, се нарича Свободно масонство. Средновековните свободни масони, които се свързваха с църковниците и се уговаряха как да се строи, не са искали нищо друго, освен така да формират външния живот, че – заедно с готическите катедрали – той да стане отражение на великата духовна структура на Вселената.
към текста >>
По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде преобразен и стане храм на Земята,
като
отражение на цялата духовна структура на Вселената.
Да вземем готическата катедрала. Макар че се състои от хиляди отделни детайли, тя е изградена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала. За пълната й завършеност трябва божественият живот да потече в нея така, както светлината прониква в нея през многоцветните прозорци. И когато средновековният свещеник е говорил от авмона, така че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината през цветните прозорци на църквата, то тогава вибрациите, задвижени чрез словото на свещеника са били в хармония с великия божествен живот. И в самата катедрала продължаваше да трепти животът на една такава проповед, родена от духовния живот.
По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде преобразен и стане храм на Земята, като отражение на цялата духовна структура на Вселената.
Ако се върнем още по-назад във времето, ще открием, че по този начин е мислело човечеството от най-ранни времена. Нека да ви обясня какво искам да кажа чрез един пример. Нашата епоха е времето на хаотичното взаимодействие на едно човешко същество с друго. Всеки индивид преследва своите собствени цели. Тази епоха бе предшествана от друга, епохата на древните свещенически държави.
към текста >>
В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите
като
символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане.
Аз често съм говорил за културните епохи на нашата 5-та коренна раса. Първата от тези беше древната индийска културна епоха, втората, персийско-медийската, третата, вавилоно-асирийско-халдейско-египетско-семитската, а четвъртата бе гръко-римската културна епоха. Сега сме в петата епоха. Четвъртата и 5-та културни епохи са първите, основани върху интелигентността на хората, на отделния човек. Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон/*2/.
В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите като символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане.
Това е победата на 4-та културна епоха над 3-та. Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон. Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена. Развитието на старата Римска държава от древната Троянска свещеническа култура е описано в сагата за Еней. Последният бе един от най-изтъкнатите защитници на Троя, който след това отива в Италия.
към текста >>
Децата
обаче бяха спасени, откърмени от една вълчица и отгледани от царския овчар Фаустул.
Последният бе един от най-изтъкнатите защитници на Троя, който след това отива в Италия. Там неговите потомци положиха основите на древния Рим. Неговият син Асканий основа Алба Лонга и историята вече изброява 14 царе до времето на Нумитор и Амулий. Нумитор бе свален от своя трон от собствения си брат Амулий, неговият син бе убит, а неговата дъщеря Реа Силва, бе принудена да стане весталка, така че да се свърши поколението на Нумитор. И когато Рея роди двата близнака Ромул и Рем, Амулий нареди те да бъдат изхвърлени в реката Тибър.
Децата обаче бяха спасени, откърмени от една вълчица и отгледани от царския овчар Фаустул.
Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус. Следвайки разказа на Ливий/*3/ обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности. Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували. Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея. Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия.
към текста >>
Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм,
като
формирал себе си през времената,
като
последователност от седем степени.
Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията.
Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени.
И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон.
към текста >>
Бе правен план, тъй
като
това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон.
Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време.
Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон.
Този план действително е съществувал в началото. Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план. Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено. Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите. Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и в най-ранните дни на Римската империя се допитваха до тях при нужда.
към текста >>
Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план
като
основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите.
Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото. Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план. Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено.
Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите.
Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и в най-ранните дни на Римската империя се допитваха до тях при нужда. Физическото тяло бе взето като модел за основната структура. Това не е толкова неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше. Те гледат малко с презрение на физическото.
към текста >>
Физическото тяло бе взето
като
модел за основната структура.
Този план действително е съществувал в началото. Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план. Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено. Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите. Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и в най-ранните дни на Римската империя се допитваха до тях при нужда.
Физическото тяло бе взето като модел за основната структура.
Това не е толкова неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше. Те гледат малко с презрение на физическото. Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършеното в нас. Вземете една отделна кост.
към текста >>
Днес хората са склонни да третират физическото тяло
като
нещо по-низше.
Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено. Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план като основна идея на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите. Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и в най-ранните дни на Римската империя се допитваха до тях при нужда. Физическото тяло бе взето като модел за основната структура. Това не е толкова неразумно.
Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше.
Те гледат малко с презрение на физическото. Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършеното в нас. Вземете една отделна кост. Погледнете например внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя. Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал.
към текста >>
Това обаче не е оправдано, тъй
като
нашето физическо тяло е най-съвършеното в нас.
Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и в най-ранните дни на Римската империя се допитваха до тях при нужда. Физическото тяло бе взето като модел за основната структура. Това не е толкова неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше. Те гледат малко с презрение на физическото.
Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършеното в нас.
Вземете една отделна кост. Погледнете например внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя. Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал. И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното, което човек може да си представи.
към текста >>
Като
наш четвърти принцип следва истинското бебе, – човешкият аз, който
като
блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето да му предложи онези закони, които ще действат
като
насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.
Алкохол, чай, кафе и т.н. атакуват сърцето по най-невероятен начин. Ала това сърце е така чудесно изградено, че може да издържи всичко това до дълбока старост. Физическото тяло, най-низшето от телата, притежава най-голямото съвършенство. По-малко съвършени са по-висшите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: Етерното тяло и астралното тяло, което непрекъснато работи срещу нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания.
Като наш четвърти принцип следва истинското бебе, – човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето да му предложи онези закони, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.
Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което прави основите здрави. Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус. Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот. Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик.
към текста >>
Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето
като
бог Квиринус.
Ала това сърце е така чудесно изградено, че може да издържи всичко това до дълбока старост. Физическото тяло, най-низшето от телата, притежава най-голямото съвършенство. По-малко съвършени са по-висшите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: Етерното тяло и астралното тяло, което непрекъснато работи срещу нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания. Като наш четвърти принцип следва истинското бебе, – човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето да му предложи онези закони, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има. Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което прави основите здрави.
Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус.
Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот. Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/. Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-висши принципа – петия, шестия и седмия.
към текста >>
Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура
като
нещо по-висше.
Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/. Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-висши принципа – петия, шестия и седмия. Това също се символизира в римската история.
Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше.
Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система. Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света.
към текста >>
Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй
като
не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система.
Това също се символизира в римската история. Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше. Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона.
Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света. Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото.
към текста >>
Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони
като
храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост.
Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система. Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света.
Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост.
Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото. Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот.
към текста >>
Ние не бихме постигнали много
като
теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове.
Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света. Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм – това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото.
Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове.
Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот. Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа. По този начин ние ще трябва да започнем да изграждаме изгубения храм. За това е нужно да приемем в себе си нещо от величието и всеобхватността на всемирните закони. Нашите навици на мислене трябва да бъдат проникнати от онзи вид мъдрост, която води от общото към подробностите – по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не като слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата.
към текста >>
Нашите навици на мислене трябва да бъдат проникнати от онзи вид мъдрост, която води от общото към подробностите – по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не
като
слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата.
Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот. Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа. По този начин ние ще трябва да започнем да изграждаме изгубения храм. За това е нужно да приемем в себе си нещо от величието и всеобхватността на всемирните закони.
Нашите навици на мислене трябва да бъдат проникнати от онзи вид мъдрост, която води от общото към подробностите – по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не като слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата.
Това изискване трябва да бъде поставено, в противен случай нашият свят ще се превърне в хаос. Като теософи ще осъзнаем, че законът трябва да управлява света, когато осъзнаем, че всяка стъпка, която правим, всяко наше действие е отпечатък на духовния свят. Тогава ще можем да изграждаме храма. Това е значението на изграждането на храма: Каквото и да започнем да правим, то да бъде в унисон със закона. Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно.
към текста >>
Като
теософи ще осъзнаем, че законът трябва да управлява света, когато осъзнаем, че всяка стъпка, която правим, всяко наше действие е отпечатък на духовния свят.
Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа. По този начин ние ще трябва да започнем да изграждаме изгубения храм. За това е нужно да приемем в себе си нещо от величието и всеобхватността на всемирните закони. Нашите навици на мислене трябва да бъдат проникнати от онзи вид мъдрост, която води от общото към подробностите – по същия начин както изграждането на една къща започва от завършения и пълен план, а не като слагаме камък върху камък преди да е налице проектът за къщата. Това изискване трябва да бъде поставено, в противен случай нашият свят ще се превърне в хаос.
Като теософи ще осъзнаем, че законът трябва да управлява света, когато осъзнаем, че всяка стъпка, която правим, всяко наше действие е отпечатък на духовния свят.
Тогава ще можем да изграждаме храма. Това е значението на изграждането на храма: Каквото и да започнем да правим, то да бъде в унисон със закона. Знанието, че човек трябва да включи себе си в изграждането на великия световен храм, все повече е бивало забравяно. Хора могат да бъдат родени и да умират днес, без да имат никаква представа за факта, че в нас се проявяват закони. И че всяко нещо, което ние правим, се управлява от законите на Вселената.
към текста >>
Онова, което е известно
като
Сефирота на Кабала, онова, което знаем
като
седемте принципа в техните различни форми, това виждате в начина, по който картите се нареждат една след друга в течение на играта.
Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура. Това е било, така да се каже, една стратегия на великите мъдреци да прикрият този ред и хармония в много клонове на живота – да, дори и в игрите, които хората използват за свое забавление в края на деня. В играта на карти, във фигурите на шаха, в закономерността на правилата, по които човек играе, ние намираме намек, макар и слаб, на реда и хармонията, която аз описах. Когато искате да играете карти с някого, не ще можете да го сторите, ако не знаете правилата и начина на игра. И това наистина загатва за великите закони на Вселената.
Онова, което е известно като Сефирота на Кабала, онова, което знаем като седемте принципа в техните различни форми, това виждате в начина, по който картите се нареждат една след друга в течение на играта.
Дори в очарованието на играта адептите са знаели как да въведат великите космически закони, че играейки хората да имат поне един малък допир до мъдростта. За този, който поне знае да играе карти, настоящото му въплъщение не е съвсем напразно. Това са тайни как великите Адепти се намесват в колелото на съществуването. Ако някой каже на хората да се ръководят от великите космически закони, те не биха го правили. Но ако законите са въведени незабележимо в нещата, понякога е възможно в тях да се влее капка от тази нагласа.
към текста >>
Йехова се нарича също Богът на формата/*6/, който е създал живото
като
жива сила, в контраст с другия Елохим, който създава живот от безжизненото.
Той не можеше сам да изгради храма, липсваше му изкуството. Затова той назначи архитекта Хирам-Абиф, потомъкa на Каин. Соломон е бил божествено красив. Когато Савската царица го срещнала, й се сторило, че вижда образ от злато и слонова кост. Тя дошла, за да се сгоди с него.
Йехова се нарича също Богът на формата/*6/, който е създал живото като жива сила, в контраст с другия Елохим, който създава живот от безжизненото.
На кое от двете принадлежи бъдещето? Това е великият въпрос на Храмовата легенда. Ако човечеството се развиваше според религията на Йехова, целият живот би замръзнал във формата. В окултната наука това се нарича Преминаване в Осмата сфера./*7/ Ала сега вече сме дошли до точката във времето, когато самият човек трябва да събужда мъртвото за живот. Това ще стане чрез синовете на Каин, чрез онези, които не разчитат на наличните неща около тях, а самите са творци на нови форми.
към текста >>
И
като
го видяла, той веднага й се сторил, че е онзи, който е предназначен за нея.
Ако човечеството се развиваше според религията на Йехова, целият живот би замръзнал във формата. В окултната наука това се нарича Преминаване в Осмата сфера./*7/ Ала сега вече сме дошли до точката във времето, когато самият човек трябва да събужда мъртвото за живот. Това ще стане чрез синовете на Каин, чрез онези, които не разчитат на наличните неща около тях, а самите са творци на нови форми. Синовете на Каин самите формират изграждането на света. Когато Савската царица видяла храма и попитала кой е архитектът, й казали, че това е Хирам.
И като го видяла, той веднага й се сторил, че е онзи, който е предназначен за нея.
Цар Соломон заревнувал; той се сговорил с трима чираци, които не бяха способни да станат майстори, да повредят великия храмов шедьовър, Бронзовото море. Този велик шедьовър трябваше да бъде бъде отлят. Човешки дух трябваше да бъде съединен с метала. От тримата чираци един бил сирийски зидар, вторият финикийски дърводелец, а третият еврейски миньор. Заговорът успял.
към текста >>
Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разгледаме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй
като
това дълбоко знание е изгубено.
Така да се промени външният свят, че той да стане дреха за духовното – това е задачата. Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз./*8/ Те се считат за особено умни, когато казват, че практикуващите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони. Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост. Тази представа е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била следвана до всичките й детайли. Ще илюстрирам с един пример превъзходството на мъдростта над интелекта.
Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разгледаме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй като това дълбоко знание е изгубено.
Прочутото езеро Моерис /Moeris/ в Египет е точно такова чудесно творение на човешкия дух. То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез интуицията на мъдреците, така че да може да се събере водата, когато е текла с пълна сила и по време на суша да се разпрати по цялата страна. Това е било чудото на канализацията. Когато човекът се научи да твори със същата мъдрост, с която божествените сили са сътворили природата и мъдро изградили физическите неща, тогава ще бъде съграден храмът на Земята. Не става въпрос колко отделни неща можем да сътворим от нашата собствена мъдрост; ние трябва да имаме становището, че само посредством мъдростта може да бъде сътворен храмът на човечеството.
към текста >>
Разходете се например в един град
като
Нюрнберг.
Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух.
Разходете се например в един град като Нюрнберг.
Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога. И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората. Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха. Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено.
към текста >>
И след това,
като
контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората.
Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух. Разходете се например в един град като Нюрнберг. Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога.
И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората.
Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха. Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено. Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос. Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
към текста >>
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може
като
един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората. Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха. Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено. Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос.
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много. Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос. Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата.
към текста >>
Тъй
като
отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата.
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен. Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много. Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос.
Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата.
Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение. Затова теософията (антропософията) е не само теория, а и практика, най-практичното нещо на света. Погрешно е да се смята, че теософите са отшелници, неангажирани в оформянето на света. Ако бихме могли да накараме хората да се ангажират в социална реформа от теософска основа/*9/, то много от тях биха постигнали по-бързо и по-сигурно онова, което искат да стане. Тъй като отделните реформаторски движения водени сами за себе си, – без да се казва нещо против никакво социално движение, – довеждат само до фанатизъм.
към текста >>
Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, до
като
имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много. Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден. Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос. Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата.
Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.
Затова теософията (антропософията) е не само теория, а и практика, най-практичното нещо на света. Погрешно е да се смята, че теософите са отшелници, неангажирани в оформянето на света. Ако бихме могли да накараме хората да се ангажират в социална реформа от теософска основа/*9/, то много от тях биха постигнали по-бързо и по-сигурно онова, което искат да стане. Тъй като отделните реформаторски движения водени сами за себе си, – без да се казва нещо против никакво социално движение, – довеждат само до фанатизъм. Всички отделни реформаторски движения – еманципатори, въздържатели, вегетарианци, защитници на животните и т.н.
към текста >>
Тъй
като
отделните реформаторски движения водени сами за себе си, – без да се казва нещо против никакво социално движение, – довеждат само до фанатизъм.
Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата. Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение. Затова теософията (антропософията) е не само теория, а и практика, най-практичното нещо на света. Погрешно е да се смята, че теософите са отшелници, неангажирани в оформянето на света. Ако бихме могли да накараме хората да се ангажират в социална реформа от теософска основа/*9/, то много от тях биха постигнали по-бързо и по-сигурно онова, което искат да стане.
Тъй като отделните реформаторски движения водени сами за себе си, – без да се казва нещо против никакво социално движение, – довеждат само до фанатизъм.
Всички отделни реформаторски движения – еманципатори, въздържатели, вегетарианци, защитници на животните и т.н. – са полезни само ако работят заедно. Техният идеал може да бъде правилно реализиран само в едно велико всемирно движение, което в единство води към всемирния световен храм. Това е идеята, която лежи зад алегорията на изгубения храм, който отново трябва да бъде изграден. БЕЛЕЖКИ ОТ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
към текста >>
36.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си
като
един аз, е изпълнен с голямо значение.
Какво означава то? В даден момент на своя живот детето се научава да употребява думата "аз". Преди това то счита себе си за предмет. И така както то нарича другите предмети, така нарича и себе си с едно обективно име. Едва по-късно то се научава да използва думата "аз".
Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си като един аз, е изпълнен с голямо значение.
Жан Пол разказва следния инцидент/*2/: Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз". И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него, че той казва: "Тогава аз погледнах в най-вътрешната част на душата ми като в Светая Светих". Хората са се развивали през много епохи и всеки е схващал себе си по този обективен начин до атлантските времена; едва през атлантската епоха човекът се развива до степен да каже за себе си "аз". Древните евреи обхванали това в едно учение. Човекът е преминал през царствата на природата.
към текста >>
Жан Пол разказва следния инцидент/*2/:
Като
малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз".
В даден момент на своя живот детето се научава да употребява думата "аз". Преди това то счита себе си за предмет. И така както то нарича другите предмети, така нарича и себе си с едно обективно име. Едва по-късно то се научава да използва думата "аз". Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си като един аз, е изпълнен с голямо значение.
Жан Пол разказва следния инцидент/*2/: Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз".
И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него, че той казва: "Тогава аз погледнах в най-вътрешната част на душата ми като в Светая Светих". Хората са се развивали през много епохи и всеки е схващал себе си по този обективен начин до атлантските времена; едва през атлантската епоха човекът се развива до степен да каже за себе си "аз". Древните евреи обхванали това в едно учение. Човекът е преминал през царствата на природата. азовото съзнание възникнало в него най-накрая.
към текста >>
И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него, че той казва: "Тогава аз погледнах в най-вътрешната част на душата ми
като
в Светая Светих".
Преди това то счита себе си за предмет. И така както то нарича другите предмети, така нарича и себе си с едно обективно име. Едва по-късно то се научава да използва думата "аз". Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си като един аз, е изпълнен с голямо значение. Жан Пол разказва следния инцидент/*2/: Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз".
И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него, че той казва: "Тогава аз погледнах в най-вътрешната част на душата ми като в Светая Светих".
Хората са се развивали през много епохи и всеки е схващал себе си по този обективен начин до атлантските времена; едва през атлантската епоха човекът се развива до степен да каже за себе си "аз". Древните евреи обхванали това в едно учение. Човекът е преминал през царствата на природата. азовото съзнание възникнало в него най-накрая. Астралното, етерното и физическото тяло и азът заедно формират питагорейския квадрат.
към текста >>
До
като
други имена, такива
като
"Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/.
азовото съзнание възникнало в него най-накрая. Астралното, етерното и физическото тяло и азът заедно формират питагорейския квадрат. И юдейството прибавя към това и божествения аз, който идва към нас отгоре, в контраст с аза отдолу. Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм). По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името".
Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/.
През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека. Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог. Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото. И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи.
към текста >>
Трябва да приемем изискването на Йехова към човека
като
нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог.
И юдейството прибавя към това и божествения аз, който идва към нас отгоре, в контраст с аза отдолу. Така от квадрата става един петоъгълник (пентаграм). По този начин юдейството преживява Господ Бог на своя народ и е било нещо свещено да произнесеш "името". Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/. През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека.
Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог.
Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото. И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи. Храмът трябваше да бъде символ, илюстрирайки собственото човешко тяло. Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог.
към текста >>
И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй
като
човекът е храм Божи.
Докато други имена, такива като "Елохим" или "Адонай", ставали все по-известни, само помазаният свещеник в Светая Светих имал право да произнесе името "Яхве"/*3/. През времето на Соломон древният юдаизъм идва до светостта на името "Яхве", до това "аз", което може да живее в човека. Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог. Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото.
И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи.
Храмът трябваше да бъде символ, илюстрирайки собственото човешко тяло. Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог. Два образа в Библията разказват за това: Единият е Ноевият ковчег, а другият е Соломоновият храм/*4/. В едно отношение двата са еднакви и все пак напълно различни. Ноевият Ковчег бе изграден, за да запази човечеството за настоящия стадий на човешкото съществуване.
към текста >>
Затова бяха изпратени зидари
като
Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог.
Трябва да приемем изискването на Йехова към човека като нещо, което е искало самият човек да стане храм на най-светия Бог. Сега ние спечелихме едно ново понятие за Бог, именно: Богът, който е скрит в човешките гърди, в най-дълбоката святост на човешкото себе, трябва да бъде превърнат в един морален бог. По този начин човешкото тяло става един велик символ на най-святото. И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи. Храмът трябваше да бъде символ, илюстрирайки собственото човешко тяло.
Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог.
Два образа в Библията разказват за това: Единият е Ноевият ковчег, а другият е Соломоновият храм/*4/. В едно отношение двата са еднакви и все пак напълно различни. Ноевият Ковчег бе изграден, за да запази човечеството за настоящия стадий на човешкото съществуване. Преди Ной човекът е живял в атлантската и в лемурийската епоха. През това време той не бе изградил корабът, който трябваше да го пренесе през водите на астралния свят в земното съществуване.
към текста >>
Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност,
като
петочленен човек, който става съзнателен в своето висше себе.
От дадените измерения, неговите пропорции съответстват на тези на човешкото тяло, също и на пропорциите на Соломоновия храм/*5/. Човекът се е развил от пропорциите на Ноевия ковчег и сега той трябва да огради своето висше себе с една къща, изградена от собствения му дух, от собствената му мъдрост, изучавайки мъдростта на Соломон. Ние влизаме в храма на Соломон. Самата врата е много характерна. Квадратът беше един стар символ.
Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който става съзнателен в своето висше себе.
Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество. Квадратът е свещен. Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас. Това е началото на развитието на Манас в човека. Цялото вътрешно светилище е обковано със злато, тъй като златото винаги е било символ на мъдростта.
към текста >>
Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят
като
пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй
като
петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас.
Самата врата е много характерна. Квадратът беше един стар символ. Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който става съзнателен в своето висше себе. Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество. Квадратът е свещен.
Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас.
Това е началото на развитието на Манас в човека. Цялото вътрешно светилище е обковано със злато, тъй като златото винаги е било символ на мъдростта. Мъдростта влиза в степента Манас. Виждаме палмови листа като символ на мира. Това представлява една определена епоха на човечеството и тук е поставена като нещо, което се изразява по-късно в християнството.
към текста >>
Цялото вътрешно светилище е обковано със злато, тъй
като
златото винаги е било символ на мъдростта.
Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който става съзнателен в своето висше себе. Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество. Квадратът е свещен. Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас. Това е началото на развитието на Манас в човека.
Цялото вътрешно светилище е обковано със злато, тъй като златото винаги е било символ на мъдростта.
Мъдростта влиза в степента Манас. Виждаме палмови листа като символ на мира. Това представлява една определена епоха на човечеството и тук е поставена като нещо, което се изразява по-късно в християнството. Водачите на храма пазеха това първо в себе си и по този начин изразиха нещо, което е свързано с по-късното развитие. По-късно в Средните векове, идеята за Соломоновия храм беше възобновена отново от рицарите темплиери/*8/, които искаха да въведат храмовото мислене на Запад.
към текста >>
Виждаме палмови листа
като
символ на мира.
Квадратът е свещен. Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас. Това е началото на развитието на Манас в човека. Цялото вътрешно светилище е обковано със злато, тъй като златото винаги е било символ на мъдростта. Мъдростта влиза в степента Манас.
Виждаме палмови листа като символ на мира.
Това представлява една определена епоха на човечеството и тук е поставена като нещо, което се изразява по-късно в християнството. Водачите на храма пазеха това първо в себе си и по този начин изразиха нещо, което е свързано с по-късното развитие. По-късно в Средните векове, идеята за Соломоновия храм беше възобновена отново от рицарите темплиери/*8/, които искаха да въведат храмовото мислене на Запад. Ала рицарите темплиери бяха криво разбрани по онова време /и така беше осъден Жан Моле, техният Велик майстор/. Ако искаме да разберем темплиерите, трябва да погледнем дълбоко в човешката история.
към текста >>
Това представлява една определена епоха на човечеството и тук е поставена
като
нещо, което се изразява по-късно в християнството.
Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас. Това е началото на развитието на Манас в човека. Цялото вътрешно светилище е обковано със злато, тъй като златото винаги е било символ на мъдростта. Мъдростта влиза в степента Манас. Виждаме палмови листа като символ на мира.
Това представлява една определена епоха на човечеството и тук е поставена като нещо, което се изразява по-късно в християнството.
Водачите на храма пазеха това първо в себе си и по този начин изразиха нещо, което е свързано с по-късното развитие. По-късно в Средните векове, идеята за Соломоновия храм беше възобновена отново от рицарите темплиери/*8/, които искаха да въведат храмовото мислене на Запад. Ала рицарите темплиери бяха криво разбрани по онова време /и така беше осъден Жан Моле, техният Велик майстор/. Ако искаме да разберем темплиерите, трябва да погледнем дълбоко в човешката история. Онова, в което темплиерите са били обвинявани в процеса срещу тях, изцяло почива на едно огромно недоразумение.
към текста >>
Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало
като
едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно
като
плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството
като
синапово семе.
След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея. Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано. Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат.
Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе.
Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано. Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий.
към текста >>
Водолей или Аквариус означава същото
като
Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън.
По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея. Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано. Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат. Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе.
Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън.
Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано. Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани.
към текста >>
Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията,
като
Петър-скалата, който се отрече от Господа.
Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано. Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат. Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе. Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.
Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа.
" Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента.
към текста >>
" Това бе казано на кандидата темплиер
като
предварително обучение.
Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат. Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе. Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън. Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано. Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа.
" Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение.
Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента. На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
към текста >>
И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, до
като
единното име J.
Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента. На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J.
N. R. J. означава самия Христос. "Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето. Ала този храм.../празнота в текста/*11/. Петелът, който е символ едновременно и за висшето и за низшето човешко себе "пропява два пъти"/Марко, 14:30/.
към текста >>
И след
като
той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
Егото, азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде реалност в най-висшия смисъл, когато самият човек стане храм за Яхве. Преди това обаче, човекът все още има да премине през три степени на просветление. азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло. С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека.
И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър. Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета."
към текста >>
Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос,
като
първо премине през степента на Петър.
Преди това обаче, човекът все още има да премине през три степени на просветление. азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло. С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър.
Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение.
към текста >>
Още от началото темплиерите постъпваха,
като
че ли се отричат от кръста.
азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло. С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път. Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър.
Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста.
След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството.
към текста >>
След
като
всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/.
С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път. Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър. Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста.
След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/.
Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа.
към текста >>
Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората
като
словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос.
Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път. Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър. Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/.
Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос.
А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа. Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал.
към текста >>
Такива велики представи работят
като
сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа.
След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството.
Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа.
Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал. В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал. Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството. Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост.
към текста >>
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, до
като
истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа. Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал.
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството. Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм. И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове.
към текста >>
Това женско естество бе известно
като
божествената София, божествената мъдрост.
Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа. Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал. В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал. Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството. Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество.
Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост.
Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм. И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове. Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия". Затова откривате при Данте същите символи, които намират израз при темплиерите, христовите рицари, рицарите на Граала и пр.
към текста >>
Според легендата ние имаме две различни течения, при слизането на човечеството на Земята:
Децата
на Каин, които един от Елохимите създаде чрез Ева,
децата
на света, при които откриваме великите изкуства и външните науки.
И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове. Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия". Затова откривате при Данте същите символи, които намират израз при темплиерите, христовите рицари, рицарите на Граала и пр. Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно дълго преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както е в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития.
Според легендата ние имаме две различни течения, при слизането на човечеството на Земята: Децата на Каин, които един от Елохимите създаде чрез Ева, децата на света, при които откриваме великите изкуства и външните науки.
Това е едно от теченията; което беше презряно, но ще бъде осветено чрез християнството, когато петият принцип дойде в света. Другото течение е онова на божиите деца, които доведоха човека до разбирането на петия принцип. Те са създадените от Адам. По-късно синовете на Каин бяха призовани да създадат външната обвивка, която да съдържа онова, което божиите синове, децата на Авел-Сет създадоха. В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве.
към текста >>
По-късно синовете на Каин бяха призовани да създадат външната обвивка, която да съдържа онова, което божиите синове,
децата
на Авел-Сет създадоха.
Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно дълго преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както е в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития. Според легендата ние имаме две различни течения, при слизането на човечеството на Земята: Децата на Каин, които един от Елохимите създаде чрез Ева, децата на света, при които откриваме великите изкуства и външните науки. Това е едно от теченията; което беше презряно, но ще бъде осветено чрез християнството, когато петият принцип дойде в света. Другото течение е онова на божиите деца, които доведоха човека до разбирането на петия принцип. Те са създадените от Адам.
По-късно синовете на Каин бяха призовани да създадат външната обвивка, която да съдържа онова, което божиите синове, децата на Авел-Сет създадоха.
В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве. Обаче онова, което е необходимо, за да се преобразува света, което ще създаде обвивката на най-святото, трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин. Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм. Човекът може да се спаси, когато първо си построи Ноев ковчег, който да го пренесе през водите на страстите. Това убежище човекът ще трябва отново да изгради.
към текста >>
Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз,
като
първоначално разрушава този храм.
Другото течение е онова на божиите деца, които доведоха човека до разбирането на петия принцип. Те са създадените от Адам. По-късно синовете на Каин бяха призовани да създадат външната обвивка, която да съдържа онова, което божиите синове, децата на Авел-Сет създадоха. В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве. Обаче онова, което е необходимо, за да се преобразува света, което ще създаде обвивката на най-святото, трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин.
Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм.
Човекът може да се спаси, когато първо си построи Ноев ковчег, който да го пренесе през водите на страстите. Това убежище човекът ще трябва отново да изгради. И тъй външното се изгражда от това, което се проявява чрез децата на Каин, а онова, което са донесли божиите деца, изгражда вътре. Тези два потока вече се проявяваха, в началото на нашата раса (следатлантската епоха../пропуск/./*12/ Едва тогава ще разберем теософията (антропософията), когато погледнем на нея като на завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон и което бъдещето ще ни донесе.
към текста >>
И тъй външното се изгражда от това, което се проявява чрез
децата
на Каин, а онова, което са донесли божиите деца, изгражда вътре.
В Кивота на завета е скрито свещеното име на Яхве. Обаче онова, което е необходимо, за да се преобразува света, което ще създаде обвивката на най-святото, трябва отново да бъде извършено чрез синовете на Каин. Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм. Човекът може да се спаси, когато първо си построи Ноев ковчег, който да го пренесе през водите на страстите. Това убежище човекът ще трябва отново да изгради.
И тъй външното се изгражда от това, което се проявява чрез децата на Каин, а онова, което са донесли божиите деца, изгражда вътре.
Тези два потока вече се проявяваха, в началото на нашата раса (следатлантската епоха../пропуск/./*12/ Едва тогава ще разберем теософията (антропософията), когато погледнем на нея като на завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон и което бъдещето ще ни донесе. Ние трябва да се подготвим за Новия съюз на мястото на Стария съюз. Старият е заветът на творящия Бог, който Бог работи върху храма на човечеството. Новият завет е онзи, при който самият човек обгражда божественото с храма на мъдростта, когато той го възобнови така, че това "аз" да намери убежище на тази Земя, когато възкръсне от материята и бъде свободно.
към текста >>
Едва тогава ще разберем теософията (антропософията), когато погледнем на нея
като
на завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон и което бъдещето ще ни донесе.
Бог създаде физическото човешко тяло, в което работи човешкият аз, като първоначално разрушава този храм. Човекът може да се спаси, когато първо си построи Ноев ковчег, който да го пренесе през водите на страстите. Това убежище човекът ще трябва отново да изгради. И тъй външното се изгражда от това, което се проявява чрез децата на Каин, а онова, което са донесли божиите деца, изгражда вътре. Тези два потока вече се проявяваха, в началото на нашата раса (следатлантската епоха../пропуск/./*12/
Едва тогава ще разберем теософията (антропософията), когато погледнем на нея като на завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон и което бъдещето ще ни донесе.
Ние трябва да се подготвим за Новия съюз на мястото на Стария съюз. Старият е заветът на творящия Бог, който Бог работи върху храма на човечеството. Новият завет е онзи, при който самият човек обгражда божественото с храма на мъдростта, когато той го възобнови така, че това "аз" да намери убежище на тази Земя, когато възкръсне от материята и бъде свободно. Толкова дълбоки са символите, а и такова беше възпитанието, което темплиерите искаха да дадат на човечеството. Розенкройцерите не са нищо друго, освен наследници на Ордена на темплиерите, те не искаха нищо друго, освен това, което искаха темплиерите и което също желае теософията.
към текста >>
37.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Не е необходимо доказателствата да бъдат придобити само чрез окултни наблюдения; те не означават нищо до
като
от тях не се спечели, до
като
те не не се потвърдят в една или друга област, именно в ежедневния живот, който всъщност ни подготвя да извличаме от него убежденията си за висшите области на съществуване.
Бих искал да кажа някои подробности, относно последните забележки. Много бе казано за отношението на окултизма към теософията, на езотеричното към теософията и т.н., но все още нищо не е казано за отношението на теософията към ежедневния живот. Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия. Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот. Ще споменем и един друг въпрос: – Как може някой, който все още не е развил способността – която всяко човешко същество е предназначено да има в бъдеще, – да вижда в свръхсетивните светове, как може такава една личност от гледната точка на обикновено образование да се убеди, че теософските учения са истина и че стремежите на теософията са правилни?
Не е необходимо доказателствата да бъдат придобити само чрез окултни наблюдения; те не означават нищо докато от тях не се спечели, докато те не не се потвърдят в една или друга област, именно в ежедневния живот, който всъщност ни подготвя да извличаме от него убежденията си за висшите области на съществуване.
Каквото се е случвало в миналото, продължава да се случва и днес в нашия ежедневен живот. Ако проследим човечеството назад до най-ранните периоди на неговото развитие, откриваме, че човекът е произлязъл от много по-фина, много по-духовна субстанция, отколкото е тази, която той има днес. Според формата си, съвременният човек има главно три тела – физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Етерното тяло е един вид прототипен образ на физическото тяло. Астралното тяло, ауричната обвивка, която обвива и прониква човешкото същество, е структурата, в която намират израз душевният живот, инстинктите, страстите и всяка мисъл.
към текста >>
Ако се върнем достатъчно назад, до ранните пра епохи на човечеството, намираме, че физическата и етерната субстанция, която прониква съвременния човек, са разтворени в първичното астрално тяло
като
семе, зарито в Земята.
Ако проследим човечеството назад до най-ранните периоди на неговото развитие, откриваме, че човекът е произлязъл от много по-фина, много по-духовна субстанция, отколкото е тази, която той има днес. Според формата си, съвременният човек има главно три тела – физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Етерното тяло е един вид прототипен образ на физическото тяло. Астралното тяло, ауричната обвивка, която обвива и прониква човешкото същество, е структурата, в която намират израз душевният живот, инстинктите, страстите и всяка мисъл. Всъщност от все още недиференцираното астрално тяло в течение на времето се изгражда цялото човешко същество.
Ако се върнем достатъчно назад, до ранните пра епохи на човечеството, намираме, че физическата и етерната субстанция, която прониква съвременния човек, са разтворени в първичното астрално тяло като семе, зарито в Земята.
Съвременният човек, така да се каже, е сгъстен от основната астрална субстанция. Този процес продължава още ежедневно. Когато двама души застанат един срещу друг, първо астралните им тела са тези, които застават едно срещу друго в обич или омраза, в харесване или нехаресване, в гняв или доброта, в отблъскване или привличане. Всичко това са явления, които се разиграват между астралните тела. Отношенията между хората са непрекъсната размяна на състояния и дадености в астралните тела.
към текста >>
Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива
като
нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота.
Ако един човек ми каже нещо, изпълнено с омраза, то вълните на омразата влизат в моето астрално тяло и го променят. Аз трябва да приема онова, което протича от него в моето собствено астрално тяло и то тогава приема съвсем други свойства, в зависимост от това, дали любов и търпение или гняв и нетърпение протичат към мен от другото лице. Нещо много подобно става между учител и ученик. Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист. В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен.
Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота.
Какво е астралното тяло на едно дете? То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма. Онова, което постепенно ще фиксира астралното тяло, все още не е започнало да се отпечатва в него, така че все още в него могат да се родят много неща. Астралното тяло ще бъде формирано посредством представите, които детето ще придобие от заобикалящата го среда. Тези понятия влизат в него, оцветяват го и го правят различно.
към текста >>
То е
като
един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма.
Нещо много подобно става между учител и ученик. Голяма е разликата дали един учител е с обичаща природа или тесногръд егоист. В астралното тяло на едно дете има нещо, което се отличава от астралното тяло на един възрастен. Астралното тяло на едно дете е светло и ясно, то ни се разкрива като нещо девствено, сравнено с астралното тяло, което се е развило в течение на живота. Какво е астралното тяло на едно дете?
То е като един недиферинциран облак от светлина, който само постепенно придобива форма.
Онова, което постепенно ще фиксира астралното тяло, все още не е започнало да се отпечатва в него, така че все още в него могат да се родят много неща. Астралното тяло ще бъде формирано посредством представите, които детето ще придобие от заобикалящата го среда. Тези понятия влизат в него, оцветяват го и го правят различно. В зависимост от това, какво поема детето, дали то идва от материалистичен или идеалистичен мироглед, се вливат различни формации в астралното тяло на детето и го оформят. Душата все повече се изпълва с такива представи.
към текста >>
Детето тогава се затваря
като
в една обвивка срещу външния свят.
Астралното тяло ще бъде формирано посредством представите, които детето ще придобие от заобикалящата го среда. Тези понятия влизат в него, оцветяват го и го правят различно. В зависимост от това, какво поема детето, дали то идва от материалистичен или идеалистичен мироглед, се вливат различни формации в астралното тяло на детето и го оформят. Душата все повече се изпълва с такива представи. Ако детето е гледано без любов, ехото на това безлюбие се проявява в астралното тяло.
Детето тогава се затваря като в една обвивка срещу външния свят.
Всичко това ни показва, че наистина се извършва едно продължително преобразуване на астралното тяло и че взаимодействието с хората има огромно влияние в това преобразуване. Детето има едно още еднородно астрално тяло, но съдържащо безгранично изобилие от възможности. Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света. Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето.
към текста >>
Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури,
като
изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето.
Детето тогава се затваря като в една обвивка срещу външния свят. Всичко това ни показва, че наистина се извършва едно продължително преобразуване на астралното тяло и че взаимодействието с хората има огромно влияние в това преобразуване. Детето има едно още еднородно астрално тяло, но съдържащо безгранично изобилие от възможности. Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света. Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа.
Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето.
Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота. Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел. Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие. Нека като контраст да вземем един възпитател, който застава пред детето като егоист и педантична личност с тесногръди понятия и идеи.
към текста >>
Като
учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които
като
благороден човек и добър наблюдател е възприел.
Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света. Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота.
Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел.
Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие. Нека като контраст да вземем един възпитател, който застава пред детето като егоист и педантична личност с тесногръди понятия и идеи. Тези качества създават структури в неговото собствено астрално тяло, които му дават да изглежда, като че то е покрито с твърда кора, която го прави напълно сковано и тромаво по структура. Неговото астрално тяло излъчва потоци от лъчи, които така здраво са затворени себе си, че не е възможно астралното тяло на детето да ги разтвори. Те нараняват като стрели астралното тяло на детето, но не могат да бъдат разтворени от него и просто преминават през него.
към текста >>
Той го внася
като
възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие.
Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота. Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел.
Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие.
Нека като контраст да вземем един възпитател, който застава пред детето като егоист и педантична личност с тесногръди понятия и идеи. Тези качества създават структури в неговото собствено астрално тяло, които му дават да изглежда, като че то е покрито с твърда кора, която го прави напълно сковано и тромаво по структура. Неговото астрално тяло излъчва потоци от лъчи, които така здраво са затворени себе си, че не е възможно астралното тяло на детето да ги разтвори. Те нараняват като стрели астралното тяло на детето, но не могат да бъдат разтворени от него и просто преминават през него. Или да вземем нещо още по-ежедневно.
към текста >>
Нека
като
контраст да вземем един възпитател, който застава пред детето
като
егоист и педантична личност с тесногръди понятия и идеи.
Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота. Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел. Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие.
Нека като контраст да вземем един възпитател, който застава пред детето като егоист и педантична личност с тесногръди понятия и идеи.
Тези качества създават структури в неговото собствено астрално тяло, които му дават да изглежда, като че то е покрито с твърда кора, която го прави напълно сковано и тромаво по структура. Неговото астрално тяло излъчва потоци от лъчи, които така здраво са затворени себе си, че не е възможно астралното тяло на детето да ги разтвори. Те нараняват като стрели астралното тяло на детето, но не могат да бъдат разтворени от него и просто преминават през него. Или да вземем нещо още по-ежедневно. Двама души си говорят.
към текста >>
Тези качества създават структури в неговото собствено астрално тяло, които му дават да изглежда,
като
че то е покрито с твърда кора, която го прави напълно сковано и тромаво по структура.
Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота. Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел. Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие. Нека като контраст да вземем един възпитател, който застава пред детето като егоист и педантична личност с тесногръди понятия и идеи.
Тези качества създават структури в неговото собствено астрално тяло, които му дават да изглежда, като че то е покрито с твърда кора, която го прави напълно сковано и тромаво по структура.
Неговото астрално тяло излъчва потоци от лъчи, които така здраво са затворени себе си, че не е възможно астралното тяло на детето да ги разтвори. Те нараняват като стрели астралното тяло на детето, но не могат да бъдат разтворени от него и просто преминават през него. Или да вземем нещо още по-ежедневно. Двама души си говорят. Човек може много добре да наблюдава взаимодействията на техните астрални тела при тяхното взаимно говорене.
към текста >>
Те нараняват
като
стрели астралното тяло на детето, но не могат да бъдат разтворени от него и просто преминават през него.
Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел. Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие. Нека като контраст да вземем един възпитател, който застава пред детето като егоист и педантична личност с тесногръди понятия и идеи. Тези качества създават структури в неговото собствено астрално тяло, които му дават да изглежда, като че то е покрито с твърда кора, която го прави напълно сковано и тромаво по структура. Неговото астрално тяло излъчва потоци от лъчи, които така здраво са затворени себе си, че не е възможно астралното тяло на детето да ги разтвори.
Те нараняват като стрели астралното тяло на детето, но не могат да бъдат разтворени от него и просто преминават през него.
Или да вземем нещо още по-ежедневно. Двама души си говорят. Човек може много добре да наблюдава взаимодействията на техните астрални тела при тяхното взаимно говорене. В астралната субстанция винаги се създава нещо ново. Ще ви обясня това по следния начин.
към текста >>
Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек
като
излъчваща се топлина.
– Ако той би си казал това, тогава неговата душа все още ще бъде в състояние да напредва. Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче.
Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина.
Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер. Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата.
към текста >>
Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява
като
мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина.
Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер. Но кое е това, което се явява като синкаво. Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък.
към текста >>
Но кое е това, което се явява
като
синкаво.
Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят. Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
Но кое е това, което се явява като синкаво.
Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена. Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък. Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл.
към текста >>
Всеки може да направи следния опит,
като
си каже: – Аз няма да споря, дали съобщенията на окултиста са верни, аз ще ги провера без предубеждение.
Тя не възприема нищо. Така стои в отношението си към другите един завистлив човек, който не може да благоговее пред нищо. Вие виждате, че това, което става в нашето астрално тяло, не е нищо друго освен продукт на ежедневния живот. Само който е обучен, може да вижда какво става в астралното тяло. Но въздействията на тези процеси в астралното тяло са непрекъснато налице на физическото поле и всеки може да ги усети и да се убеди, че съществуват в обикновения живот.
Всеки може да направи следния опит, като си каже: – Аз няма да споря, дали съобщенията на окултиста са верни, аз ще ги провера без предубеждение.
Мога да живея, като че те са истина. Бих искал да се отнасям съответно към моите братя човеци и ако правя това внимателно, аз наистина ще разбера, дали във всеки отделен случай животът ще потвърди това, което окултистите разказват. И животът наистина ще ви го потвърди във всеки отделен случай. От това вие ще имате огромна печалба. Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
към текста >>
Мога да живея,
като
че те са истина.
Така стои в отношението си към другите един завистлив човек, който не може да благоговее пред нищо. Вие виждате, че това, което става в нашето астрално тяло, не е нищо друго освен продукт на ежедневния живот. Само който е обучен, може да вижда какво става в астралното тяло. Но въздействията на тези процеси в астралното тяло са непрекъснато налице на физическото поле и всеки може да ги усети и да се убеди, че съществуват в обикновения живот. Всеки може да направи следния опит, като си каже: – Аз няма да споря, дали съобщенията на окултиста са верни, аз ще ги провера без предубеждение.
Мога да живея, като че те са истина.
Бих искал да се отнасям съответно към моите братя човеци и ако правя това внимателно, аз наистина ще разбера, дали във всеки отделен случай животът ще потвърди това, което окултистите разказват. И животът наистина ще ви го потвърди във всеки отделен случай. От това вие ще имате огромна печалба. Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър. До степента, до която той става по-добър, по-добро става и неговото влияние върху даденостите на детето.
към текста >>
Всеки, който размисли върху това и например
като
възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
Всеки може да направи следния опит, като си каже: – Аз няма да споря, дали съобщенията на окултиста са верни, аз ще ги провера без предубеждение. Мога да живея, като че те са истина. Бих искал да се отнасям съответно към моите братя човеци и ако правя това внимателно, аз наистина ще разбера, дали във всеки отделен случай животът ще потвърди това, което окултистите разказват. И животът наистина ще ви го потвърди във всеки отделен случай. От това вие ще имате огромна печалба.
Всеки, който размисли върху това и например като възпитател, се придържа не само към своите педагогически понятия и идеи, и работи не само чрез онова, което говори, а също и чрез онова, което той усеща, чувства и мисли; всеки, който се изпълни със съзнанието, че две астрални тела си взаимодействат и знае какво става при взаимодействието на двете астрални тела, той също знае, че е негов дълг непрекъснато да става все по-добър.
До степента, до която той става по-добър, по-добро става и неговото влияние върху даденостите на детето. Той не разрушава тези предразположения – напротив, той им помага да се изявят. Това означава нещо съвсем по-различно, отколкото само да знаем, че е истина, че е действителност, което получаваме обратно, когато благоговеем пред друг човек, който е достоен за това. Нещо съвсем по-различно е реално да изживеем. Когато изпращаме безброй такива мисъл форми, обвити в топлина към други хора, ние израстваме, чрез величието на другия човек.
към текста >>
Този, който знае, какво става в невидимия свят
като
следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Научаваме се да разбираме и ценим цялата тежест и значение на нашия душевен свят. Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма.
Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него. Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
към текста >>
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи
като
теософските групи, ще го почувстват и изпитат.
Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма. Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него. Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него.
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат.
Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора. Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>
Това чувство на отговорност вие внасяте в света
като
най-добрия плод на теософския мироглед.
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора.
Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
Дори когато сме само начинаещи, когато изпробваме, ние действаме от невидимия, скрития, окултен свят в сетивния свят. Ние изфинваме и коригираме света от скритите области на съществуването. Това е едната страна как ние разбираме живота. Има обаче и други. Човекът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло.
към текста >>
Човекът не живее сам в света
като
индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло.
Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед. Дори когато сме само начинаещи, когато изпробваме, ние действаме от невидимия, скрития, окултен свят в сетивния свят. Ние изфинваме и коригираме света от скритите области на съществуването. Това е едната страна как ние разбираме живота. Има обаче и други.
Човекът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло.
Само в своето физическо и етерно тяло той е така отделен от другите. Астралното тяло, както вече казах, има нефиксирани граници, за да може междинната субстанция непрекъснато да приема потоци отвън и да се възобновява. Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема една друга гледна точка. Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят. Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент.
към текста >>
Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно
като
темперамент.
Човекът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло. Само в своето физическо и етерно тяло той е така отделен от другите. Астралното тяло, както вече казах, има нефиксирани граници, за да може междинната субстанция непрекъснато да приема потоци отвън и да се възобновява. Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема една друга гледна точка. Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят.
Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент.
Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване. Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване. Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години. Ако човек наблюдава девствените астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване. Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил.
към текста >>
Като
окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години.
Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема една друга гледна точка. Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят. Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент. Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване. Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.
Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години.
Ако човек наблюдава девствените астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване. Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил. Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността. Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло. С това се обяснява националният темперамент, който се изразява чрез груповото астрално тяло на нацията.
към текста >>
Ако човек наблюдава девствените астрални тела на
децата
, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване.
Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят. Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент. Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване. Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване. Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години.
Ако човек наблюдава девствените астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване.
Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил. Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността. Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло. С това се обяснява националният темперамент, който се изразява чрез груповото астрално тяло на нацията. Всяка нация и всяко общество има едно такова астрално тяло и то се влива в астралните тела на отделните личности.
към текста >>
Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на
децата
10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил.
Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент. Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване. Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване. Като окултист човек може да прави интересни наблюдения, ако например отново посети един град, който не е виждал, да речем, в течение на 10 години. Ако човек наблюдава девствените астрални тела на децата, ще открие, че те притежават в допълнение на своето лично основно оцветяване и друго основно оцветяване.
Ако човек внимателно е наблюдавал тези девствени астрални тела при първото си посещение и ги сравни с онова, което открива в астралните тела на децата 10 години по-късно, ще види, че техният вид се е променил.
Има нещо в човешкия индивид, което се движи с еволюцията на града, племето или националността. Това е, защото потоците в едно колективно астрално тяло, което е навсякъде около мен, са в непрекъсната размяна с моето собствено астрално тяло, което пък живее вътре в колективното астрално тяло. С това се обяснява националният темперамент, който се изразява чрез груповото астрално тяло на нацията. Всяка нация и всяко общество има едно такова астрално тяло и то се влива в астралните тела на отделните личности. Голяма дисхармония може да се породи по тази причина между отделния човек и задачата на цялата нация; насоките в еволюцията не винаги взимат същия курс по целия свят.
към текста >>
Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ
като
цяло има да изпълни една задача, която му е възложена.
Всяка нация и всяко общество има едно такова астрално тяло и то се влива в астралните тела на отделните личности. Голяма дисхармония може да се породи по тази причина между отделния човек и задачата на цялата нация; насоките в еволюцията не винаги взимат същия курс по целия свят. По-обширното често изпреварва по-малко обширното. Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция.
Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена.
Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ. Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното. За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/. Например 4-та подраса (културна епоха), от която произлезе нашата подраса (петата културна епоха, западноевропейската), се разви от една малка група хора в азия и се превърна в юдео-гръко-латинската подраса. Тя имаше за задача да изпълни първата мисия на християнството от народностна гледна точка.
към текста >>
Като
лическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия.
Това е много очевидно в гръцкото изкуство, защото то разви усета за външната форма. В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните сетива. След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле. Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима.
Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия.
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите. Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството. От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време. В това ние можем да открием действието на един девакански принцип. Универсалната страна на тези промени в течение на еволюцията е, която ни показва, по какъв начин въздейства националната мисъл.
към текста >>
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано
като
закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми
като
технически живот в полза на гражданите.
В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните сетива. След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле. Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима. Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия.
Така ние виждаме, че една национална мисия живее в целия народ и всеки отделен негов член е ориентиран към тази мисъл., Каквото първоначално бе култивирано от гръцкото изкуство в красивите форми на сетивния свят в сферата на скулптурата, каквото беше култивирано като закон, а по-късно се задълбочи в моралност, в нашето време го изградихме от предишните форми като технически живот в полза на гражданите.
Основаваха се градове, те растяха и процъфтяваха и по този начин развиха своя собствена култура, културата на гражданството. От това по-късно се разви една моралност на личната полза, която даде подтик за растежа на една едностранчива наука, която трябваше да достигне своята връхна точка през нашето време. В това ние можем да открием действието на един девакански принцип. Универсалната страна на тези промени в течение на еволюцията е, която ни показва, по какъв начин въздейства националната мисъл. Как тази мисъл се изразява, зависи от народностното групово астрално тяло, от народностния темперамент.
към текста >>
Уравновесяването между чувствата на индивида и народа по-бърже се постига в по-ниските нива на еволюцията, тъй
като
на тези нива се развива една по-голяма принадленост между индивидуалното чувстване и националната чувствителност.
Макар че народностната мисъл наистина живее във всеки отделен член на народа, отделният човек не се изчерпва с нея. Редом с нея, човекът изразява и собствената си личност. Нещо твърде забележително и специално ни се разкрива тук. Много по-лесно е за един човек да види своя път в мисловния свят на своя народ, в неговата деваканна мисия, отколкото да дойде до правилното равновесие между собствените си чувства и националните чувства. Това не е лесно, особено за онези, които са придобили по-високо образование и изисканост.
Уравновесяването между чувствата на индивида и народа по-бърже се постига в по-ниските нива на еволюцията, тъй като на тези нива се развива една по-голяма принадленост между индивидуалното чувстване и националната чувствителност.
На колкото по-ниско ниво стои индивидът, толкова е по-силен изразът на националната чувствителност, народната мисъл у него, така както животното е израз на вида си. С развитието си обаче човекът повдига собственото си астрално тяло, то става по-диференцирано, по-специфично. И тогава става възможно за неговото астрално тяло да придобие онази нагласа на ума, която стои над манталитета на неговия народ. Когато онова, което просветва надолу от това по-висше ниво се схване интелектуално или умствено, тогава много лесно могат да бъдат възприети идеалите. Понякога се случва, чувствата на астралното тяло на един човек да не са развити колкото неговото мислене.
към текста >>
Онова, което той е подтискал
като
личност все още е в него, когато е в камалока.
Тогава изпъкват по-низшите качества на астралното му тяло. Да предположим, че един такъв човек е станал мъченик. Той е създал нещо благородно, ала е бил зле третиран от своя народ, както такива напреднали хора често са третирани така. Обикновено, въпреки че по време на живота си смело и храбро следва своите идеали, той не се оглежда настрани. Но ако е бил преследван, може би и убит, поради своите идеали, тогава мисълта за отмъщение го обзема непосредствено след неговата смърт.
Онова, което той е подтискал като личност все още е в него, когато е в камалока.
Един народ, който третира своите идеалисти по този начин, си създава лоши сили в камалока, които се обръщат срещу него. Русия си е създала такива лоши сили. Години наред там зле са третирани много благородни личности. По-нисшите сили на тези личности действат в камалока като неприятели на онова, което живее в Русия, като неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си. Такива мъченици, които напоследък са умрели, могат да бъдат видени да се бият на страната на японците срещу собствения си народ.
към текста >>
По-нисшите сили на тези личности действат в камалока
като
неприятели на онова, което живее в Русия,
като
неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си.
Но ако е бил преследван, може би и убит, поради своите идеали, тогава мисълта за отмъщение го обзема непосредствено след неговата смърт. Онова, което той е подтискал като личност все още е в него, когато е в камалока. Един народ, който третира своите идеалисти по този начин, си създава лоши сили в камалока, които се обръщат срещу него. Русия си е създала такива лоши сили. Години наред там зле са третирани много благородни личности.
По-нисшите сили на тези личности действат в камалока като неприятели на онова, което живее в Русия, като неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си.
Такива мъченици, които напоследък са умрели, могат да бъдат видени да се бият на страната на японците срещу собствения си народ. Това е факт, който става разбираем за нас, когато погледнем в по-дълбоко действащите сили на душевния живот. Събитията на бъдещето ни стават ясни, когато погледнем към тях от тази страна. Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад. Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия.
към текста >>
Ние живеем
като
членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад.
Години наред там зле са третирани много благородни личности. По-нисшите сили на тези личности действат в камалока като неприятели на онова, което живее в Русия, като неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си. Такива мъченици, които напоследък са умрели, могат да бъдат видени да се бият на страната на японците срещу собствения си народ. Това е факт, който става разбираем за нас, когато погледнем в по-дълбоко действащите сили на душевния живот. Събитията на бъдещето ни стават ясни, когато погледнем към тях от тази страна.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад.
Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия. Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност. Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура.
към текста >>
До
като
сред славянските народи се появиха личности
като
Толстой, които искаха да стимулират развитието по един велик и красив начин от духовната същност на душата, американският народ прави усилие да схване духовността и душевността по материален начин.
Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното. Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях. В Америка имаме нещо подобно. Там материализмът е доведен до крайност и е радикално навлязъл в мирогледа на народа. В съвременните времена това води дотам, че самият дух се тълкува по материалистичен начин.
Докато сред славянските народи се появиха личности като Толстой, които искаха да стимулират развитието по един велик и красив начин от духовната същност на душата, американският народ прави усилие да схване духовността и душевността по материален начин.
Поради това при него ние откриваме силен материален спиритуализъм и спиритизъм. При тях духът се търси по точно същия начин, по който те търсят физическите истини. Ала точно в начина на търсене се крие разликата. Ако вие търсите да видите духовното с очите, то става психично и тази психическа страна се е развила много силно в Америка. Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности.
към текста >>
Който иска да има знанието преди изследването, е
като
някой, искащ да има плода преди семето.
От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит. И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието.
Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето.
Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме. Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването. Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието. Нека да чуем окултистите и да не казваме нито да, нито не.
към текста >>
Онова, което липсва на изследователите
като
сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването.
И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето. Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме.
Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването.
Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието. Нека да чуем окултистите и да не казваме нито да, нито не. Но нека да третираме казаното като основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме, като че техните изследвания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас. Тогава ще открием, че те могат да ни бъдат водачи към доверие в изследването, към доволство и към един хармоничен живот вътре в нас.
към текста >>
Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас
като
едно единство, плодът на опита – знанието.
Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето. Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме. Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването.
Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието.
Нека да чуем окултистите и да не казваме нито да, нито не. Но нека да третираме казаното като основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме, като че техните изследвания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас. Тогава ще открием, че те могат да ни бъдат водачи към доверие в изследването, към доволство и към един хармоничен живот вътре в нас.
към текста >>
Но нека да третираме казаното
като
основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме,
като
че техните изследвания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас.
Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме. Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването. Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието. Нека да чуем окултистите и да не казваме нито да, нито не.
Но нека да третираме казаното като основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме, като че техните изследвания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас.
Тогава ще открием, че те могат да ни бъдат водачи към доверие в изследването, към доволство и към един хармоничен живот вътре в нас.
към текста >>
38.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*1/ – Лекцията по всяка вероятност е била оповестена малко преди започването й, тъй
като
Рудолф Щайнер, току-що се е завърнал от едно посещение в Лондон.
Б Е Л Е Ж К И Номерацията на забележките и самите забележки са оставени, както са в английския текст. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Берлин, 23 май 1904 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА. Стенографски бележки на Франц Зайлер и съкратени стенографски бележки на Валтер Вегелан.
/*1/ – Лекцията по всяка вероятност е била оповестена малко преди започването й, тъй като Рудолф Щайнер, току-що се е завърнал от едно посещение в Лондон.
/*2/ – Ани Безант, 1847 – 1933, председател на Теософското общество от 1907, е говорила веднъж преди това в Берлин по случай основаването на Германската секция през октомври 1900. През септември 1904 г. тя прави един лекторски тур в няколко германски града по покана на Рудолф Щайнер. Нейните лекции, които тя държи на английски, са били превеждани от него на немски. /*3/ – Тези две публични лекции на 30 май и 6 юни 1904 г.; "История на спиритизма, хипнотизма и сомнамбулизма", бяха по изключение държани в понеделник, нормално понеделнишките вечери редовно бяха заети от лекции за членовете.
към текста >>
В древните ориенталски религии и също по-късно използвано от Рудолф Щайнер
като
име за сатанински същества.
Едното течение най-добре е представено от индийските и южно-европейските вероизповедания и също във възгледа за живота на еврейските народи и вавилонците – а другото течение се съдържа във вероизповеданията и възгледа на персийците на запад от Персия до областите на тевтоните". /*11/ – За тези две течения...възглед върху живота на народите от южната зона...основна тенденция на северните народи. Виж "Изтокът в светлината на Запада, 5 лекция, Мюнхен, 27 август 1090 г. /*12/ – Индийското име за боговете на Девакан, небесния свят. /*13/ – Индийското – Сурас – богове /от Асур дъх/ става не-богове А-сурас.
В древните ориенталски религии и също по-късно използвано от Рудолф Щайнер като име за сатанински същества.
Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите".
към текста >>
В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените,
като
терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият
като
великият Ахура на Зороастризма.
/*13/ – Индийското – Сурас – богове /от Асур дъх/ става не-богове А-сурас. В древните ориенталски религии и също по-късно използвано от Рудолф Щайнер като име за сатанински същества. Във връзка с тази лекция обаче то е използувано в смисъла на "Тайната доктрина", кн. 2 на Блаватска /"Върху мита на падналия Ангел и неговите различни страни/. "Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост.
В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма.
Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите". Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове. В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха. Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури.
към текста >>
Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват
като
революционери, стремящи се към независимост.
"Езотерично Асурите, превърнати по-късно в зли духове и долни богове, които вечно воюват с великите божества, – са боговете на тайната мъдрост. В най-старите части на Риг Веда те са духовните и божествените, като терминът Асура е бил използван за Върховния дух и бидейки същият като великият Ахура на Зороастризма. Имало е време, когато самите богове Индра, Агни и Варуна са принадлежали към Асурите". Само в атлантски времена, в прехода от Лемурия към Атлантида те първоначално са били висши богове, трансформирани в не-богове. В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха.
Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост.
Сурите сега стават Асури. До това време те не са взимали участие в еволюцията. Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове. Има два документа, отнасящи се до това, единият е във Ватикана, а другото копие на този документ е в притежание на най-пълно посветения християнин в Западния свят граф Сен Жермен".
към текста >>
2 на Блаватска, "История на четвъртата раса", също лекцията на д-р Щайнер, Дорнах, 18 януари 1920 /още не преведена/, в която датата на прекъсване на физическото въплъщение е дадена
като
6-то хилядолетие сл. Хр.
Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове. Има два документа, отнасящи се до това, единият е във Ватикана, а другото копие на този документ е в притежание на най-пълно посветения християнин в Западния свят граф Сен Жермен". /*14/ – Трябва да се отбележи, че този параграф е неправилен. Виж в това отношение "Тайната доктрина, кн.
2 на Блаватска, "История на четвъртата раса", също лекцията на д-р Щайнер, Дорнах, 18 януари 1920 /още не преведена/, в която датата на прекъсване на физическото въплъщение е дадена като 6-то хилядолетие сл. Хр.
/*15/ – Битие 6, 1-2. Също вж. "Тайната доктрина", кн. 2, ч. 2 на Блаватска, "За мита на падналия ангел и неговите различни аспекти".
към текста >>
В историята за Ной от "Златната легенда" от Яков дьо Ворагин /de Voragine/ за тази случка се казва: "..Този път хората започнаха да се умножават по Земята и
децата
Божии ще рече на Сет...видяха дъщерите човешки, ще рече на Каин и бяха обзети от страст и си ги взеха за жени".
/*15/ – Битие 6, 1-2. Също вж. "Тайната доктрина", кн. 2, ч. 2 на Блаватска, "За мита на падналия ангел и неговите различни аспекти".
В историята за Ной от "Златната легенда" от Яков дьо Ворагин /de Voragine/ за тази случка се казва: "..Този път хората започнаха да се умножават по Земята и децата Божии ще рече на Сет...видяха дъщерите човешки, ще рече на Каин и бяха обзети от страст и си ги взеха за жени".
/*16/ – Това тук се свързва от Рудолф Щайнер също с "Тайната доктрина" на Блаватска, кн. 2. /*17/ – Битие. 3:16 /*18/ – "Und solang du das nicht hast, – И докато не притежаваш Dieses Strib und Werde, – това умри и бъди Bist du nur ein trüber Gast – си само един мрачен гост
към текста >>
/*18/ – "Und solang du das nicht hast, – И до
като
не притежаваш
2, ч. 2 на Блаватска, "За мита на падналия ангел и неговите различни аспекти". В историята за Ной от "Златната легенда" от Яков дьо Ворагин /de Voragine/ за тази случка се казва: "..Този път хората започнаха да се умножават по Земята и децата Божии ще рече на Сет...видяха дъщерите човешки, ще рече на Каин и бяха обзети от страст и си ги взеха за жени". /*16/ – Това тук се свързва от Рудолф Щайнер също с "Тайната доктрина" на Блаватска, кн. 2. /*17/ – Битие. 3:16
/*18/ – "Und solang du das nicht hast, – И докато не притежаваш
Dieses Strib und Werde, – това умри и бъди Bist du nur ein trüber Gast – си само един мрачен гост Auf der dunklen Erde". – на тъмната Земя. Заключителният стих на едно стихотворение от Гьоте, наречено "Светият копнеж" /Selige Sehensucht/.
към текста >>
Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само
като
един течащ елемент, но
като
един образ и той бе достигнал до това по следния начин.
Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение. Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв". Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода. Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди.
Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин.
Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии. След това всички те излезли от водата на Земята. Само от водата са излезли емоциите и чувствата...ние различаваме нисшата част на душата, която задвижва кръвта и я прави да пулсира и причинява удоволствие и неудоволствие, и всички други такива болезнени опитности. Това древният кабалист наричал вода, защото от водата се получава този елемент на душата.
към текста >>
Те действат сега
като
великите "Учители на мъдростта и на хармонията на човешкото възприятие".
А след това имаме мислещата част на душата, която е Дух". /*20/ – Виж бележка 6. /*21/ – Рудолф Щайнер се е изразил по подобен начин на 2 януари 1905 г. в едно писмо до един член, който е щял да бъде приет в Езотеричната школа: "Вие знаете, че зад цялото теософско движение има високо развити същества, които ние наричаме "Учители" или "Махатми". Тези възвишени същества вече са завършили пътя, който останалото човечество все още има да извърви.
Те действат сега като великите "Учители на мъдростта и на хармонията на човешкото възприятие".
Те работят на по-висши полета, към които останалото човечество тепърва ще еволюира в течение на следващите периоди на развитие /т. нар. "кръгове"/. Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П. Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение. Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова.
към текста >>
Блаватска, Олкът и др./, за да може да се разпространи работата на Учителите върху физическото поле, ала самите Учители никога не са упражнявали някакво влияние върху Обществото
като
такова.
нар. "кръгове"/. Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П. Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение. Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова. Теософското общество беше сформирано от неговите членове основатели /Е. П.
Блаватска, Олкът и др./, за да може да се разпространи работата на Учителите върху физическото поле, ала самите Учители никога не са упражнявали някакво влияние върху Обществото като такова.
То по целия си характер и водачество е чисто и просто работа на хора, живеещи на Земята". Виж във връзка с това също лекция 16, дадена на 22 октомври 1905 г. /съдържаща се в този том/. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10 юни 1904 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА
към текста >>
/*1/ – В края на неговата лекция, държана на 27 май 1904 г., завършена с думите: "Следният път аз ще говоря за една от най-важните легенди, която вие често сте чували, обаче чието вътрешно значение е толкова дълбоко, че няма друго
като
него: Легендата за Каин и Авел".
Виж във връзка с това също лекция 16, дадена на 22 октомври 1905 г. /съдържаща се в този том/. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10 юни 1904 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА Стенографски бележки от Франц Зайлер и Валтер Вегелан и кратки бележки от Мария Щайнер.
/*1/ – В края на неговата лекция, държана на 27 май 1904 г., завършена с думите: "Следният път аз ще говоря за една от най-важните легенди, която вие често сте чували, обаче чието вътрешно значение е толкова дълбоко, че няма друго като него: Легендата за Каин и Авел".
/*2/ – Виж във връзка с това: "Тайната доктрина" на Блаватска кн. 2 "Божественият хермафродит", ала също и по-късния цикъл на Рудолф Щайнер: "Въздействието на окултното развитие върху обвивките на човека", 10 лекции, държани в Хага от 20 – 29 март 1913 г. /*3/ – Енох, Апокрифната книга на Стария завет. /*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Стария завет. Вместо "мъж и жена ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с последвали корекции на "тях", "тяхното", и пр.
към текста >>
/*5/ – Авел е същото
като
"пневма" на гръцки.
/*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Стария завет. Вместо "мъж и жена ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с последвали корекции на "тях", "тяхното", и пр. в "него", "неговото" и пр. По-късно Рудолф Щайнер често подчертаваше факта, че това първо създаване на човека беше мъжко-женско създаване. Сравнете също: "Египетските митове и мистерии", 8 лекции и "Битие", "Тайните на Библейския разказ за Сътворението", 11-та лекция.
/*5/ – Авел е същото като "пневма" на гръцки.
Виж във връзка с това 5-та лекция от "Евангелието на Матей", Рудолф Щайнер. /*6/ – Този пасаж изглежда, че е несъвършено запазен. Той може да бъде сравнен с пасажи от лекциите 17-та, 18-та, 19-та и 20-та, държани на 23 октомври и 2 януари 1906 г., в настоящия том. /*7/ – Виж бележка 15 в предишната лекция. /*8/ – Битие: 6:4: "В онова време на Земята имаше исполини; особено пък от както синовете Божии започнаха да влизат при дъщерите човешки и те започнаха да им раждат: Това са силните, от старо време славни човеци"
към текста >>
В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания
като
"Асури" и понякога се наричат "ракшаси" или "демони".
Блаватска има ново обяснение на тази раса, наречена ракшаси в Ориенталската езотерична философия. Виж например "Тайната доктрина", кн. 2, където се говори за "ракшаси" великани демони и Даитии /Титани/. Немски превод на С. Г. Харисоновата книга "Трансцедентална Вселена", която беше сред книгите в библиотеката на Р. Щайнер.
В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания като "Асури" и понякога се наричат "ракшаси" или "демони".
Това обяснява, че в лекция 2, държана на 10 юни 1904 г., Р. Щайнер даде по-друго значение на термина "Асури" от онова, което той е имал предвид, когато е държал лекцията на 23 май 1904 г., /лекция 1/. /*10/ – Разказ за влизането на Христос в Ада може да се прочете в Апокрифната книга на "Деянията на Пилат". /*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос. Тяхната сила бе така парализирана от две страни.
към текста >>
/*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината,
като
не взима в предвид предупреждението на граф Сен Жармен.
Този текст във Св. Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове". /*12/ – Нострадамус. Фактически Мишел дьо Нотр Дам /1503-1566/. Френски астроном и средновековен лекар, прочут със своите "предсказания", написани във френски стихове.
/*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен Жармен.
/*14/ – Рудолф Щайнер предполага, че неговата аудитория е била запозната с творбата на английския философ Г. Р. С. Миид "Пистис София, едно гностично евангелие", Лондон, 1896, което започва с думите: "И стана така, когато Исус възкръсна от мъртвите, че той прекара 11 години, говорейки със своите апостоли.." /*15/ – "Пистис София". Заглавие на една творба, като се предполага да е същата, както "Апокалипсиса на София", съставена от Велентиус, най-учения доктор на Гнозиса, който в течение на 30 години е живял в Египет във втората половина на 2-то столетие.
към текста >>
Заглавие на една творба,
като
се предполага да е същата, както "Апокалипсиса на София", съставена от Велентиус, най-учения доктор на Гнозиса, който в течение на 30 години е живял в Египет във втората половина на 2-то столетие.
/*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен Жармен. /*14/ – Рудолф Щайнер предполага, че неговата аудитория е била запозната с творбата на английския философ Г. Р. С. Миид "Пистис София, едно гностично евангелие", Лондон, 1896, което започва с думите: "И стана така, когато Исус възкръсна от мъртвите, че той прекара 11 години, говорейки със своите апостоли.." /*15/ – "Пистис София".
Заглавие на една творба, като се предполага да е същата, както "Апокалипсиса на София", съставена от Велентиус, най-учения доктор на Гнозиса, който в течение на 30 години е живял в Египет във втората половина на 2-то столетие.
Единственият ръкопис на "Пистис София", известен да съществува, е ръкописът на Аскю, купен от Британския Музей от наследниците на д-р Аскю в края на 18-то столетие. /*16/ – "Езотеричен Будизъм" от Синет, публикуван през 1888 г. Виж също "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към съвременната култура". /*17/ -"Нифелхайм" или "Имер Великанът". Отнесете се до бележките за лекция 3, изнесена на 30 септември 1904 г.
към текста >>
Като
тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични.
Оригиналът в английското издание: "Тайните общества на всички векове и страни", Лондон, 1875 г./ "Тайните общества на всички видове и страни" от Чарлз Уилиям Хекетрон ГЛАВА 8. ДРУИДИТЕ Друидите, магите на Запад. Тайните учения на друидите са били твърде общи с онези на гимнософистите и брамините на Индия, магите на Персия, жреците на Египет и всички други жреци на древността.
Като тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични.
Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище. Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник". ХРАМОВЕ Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух. Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания.
към текста >>
Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал
като
тяхно главно седалище.
"Тайните общества на всички видове и страни" от Чарлз Уилиям Хекетрон ГЛАВА 8. ДРУИДИТЕ Друидите, магите на Запад. Тайните учения на друидите са били твърде общи с онези на гимнософистите и брамините на Индия, магите на Персия, жреците на Египет и всички други жреци на древността. Като тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични.
Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище.
Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник". ХРАМОВЕ Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух. Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания. В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството.
към текста >>
Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни,
като
тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания.
Като тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични. Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище. Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник". ХРАМОВЕ Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух.
Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания.
В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството. Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров. Най-херкулесов труд е бил вложен в техните конструкции; Стъклей казва, че би струвало понастоящем 20 хиляди лири, за да се издигне една такава могила като Силбъри Хил.
към текста >>
В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан
като
представител на Божеството.
Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище. Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник". ХРАМОВЕ Техните храмове, в които се е пазил огън, са били, общо взето разположени на издигнати места и в дълбоки дъбрави и са имали различни форми – кръгла, защото кръгът е емблема на Вселената; овална, във връзка със световното яйце, от което според традицията на множество народи произхождат Вселената или според други, нашите първи родители; серпетинна, защото извиванията наподобяват змията, която е била символ на Ху, Озирис на друидите; кръстовидна, защото кръстът е емблема на възобновяването; или крилата, за да се представи движението на Божествения дух. Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания.
В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството.
Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров. Най-херкулесов труд е бил вложен в техните конструкции; Стъклей казва, че би струвало понастоящем 20 хиляди лири, за да се издигне една такава могила като Силбъри Хил. МЕСТА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ
към текста >>
Най-херкулесов труд е бил вложен в техните конструкции; Стъклей казва, че би струвало понастоящем 20 хиляди лири, за да се издигне една такава могила
като
Силбъри Хил.
Техният единствен покрив е било небето и те са били издигани от неогладени камъни, като тяхното число е било свързано с астрономически пресмятания. В центъра е бил поставян камък с по-големи размери от другите и почитан като представител на Божеството. Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров.
Най-херкулесов труд е бил вложен в техните конструкции; Стъклей казва, че би струвало понастоящем 20 хиляди лири, за да се издигне една такава могила като Силбъри Хил.
МЕСТА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ Светилищата или скривалищата на мистериите са се наричали Кромлех и са се употребявали като свещени места за възобновяване. Такова място се е състояло от три изправени камъка като подпори на някаква дъска, плосък камък, поставен отгоре върху тях. Така че да образува една малка килия. Къщата на Кит Котеи в Кент е било такова едно място.
към текста >>
Светилищата или скривалищата на мистериите са се наричали Кромлех и са се употребявали
като
свещени места за възобновяване.
Трите най-главни храма от този вид описания в Британия са били, безсъмнение, тези на Стонхенч и Авебъри на юг и този на Шап в Кубрия. Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров. Най-херкулесов труд е бил вложен в техните конструкции; Стъклей казва, че би струвало понастоящем 20 хиляди лири, за да се издигне една такава могила като Силбъри Хил. МЕСТА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ
Светилищата или скривалищата на мистериите са се наричали Кромлех и са се употребявали като свещени места за възобновяване.
Такова място се е състояло от три изправени камъка като подпори на някаква дъска, плосък камък, поставен отгоре върху тях. Така че да образува една малка килия. Къщата на Кит Котеи в Кент е било такова едно място. Значително място обаче е било необходимо за процедурите на посвещението в неговия най-голям и най-обемащ размер. Следователно Коер Сиди, където били извършвани мистериите на друидите, се състои от множество сгради край храма, състоящи се от жилища с различна големина, килии, сводове, бани и дълги и умело направени коридори с всички уреди, използвани при тези случаи.
към текста >>
Такова място се е състояло от три изправени камъка
като
подпори на някаква дъска, плосък камък, поставен отгоре върху тях.
Там, където камъните са били редки, са ги заменяли груби насипи от земя. И храмът е бил оформен от висок вал и ров. Най-херкулесов труд е бил вложен в техните конструкции; Стъклей казва, че би струвало понастоящем 20 хиляди лири, за да се издигне една такава могила като Силбъри Хил. МЕСТА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ Светилищата или скривалищата на мистериите са се наричали Кромлех и са се употребявали като свещени места за възобновяване.
Такова място се е състояло от три изправени камъка като подпори на някаква дъска, плосък камък, поставен отгоре върху тях.
Така че да образува една малка килия. Къщата на Кит Котеи в Кент е било такова едно място. Значително място обаче е било необходимо за процедурите на посвещението в неговия най-голям и най-обемащ размер. Следователно Коер Сиди, където били извършвани мистериите на друидите, се състои от множество сгради край храма, състоящи се от жилища с различна големина, килии, сводове, бани и дълги и умело направени коридори с всички уреди, използвани при тези случаи. Повечето от тези места са били подземни и множество пещери в тази страна са били сцени на друидически посвещения.
към текста >>
Празникът е бил разгулен и продължавал, до
като
светилото е достигало до своята меридианна височина, когато свещеници и прислужници се оттегляли в горите, където (в периода на упадък на мистериите) били извършвани най-непристойни оргии.
Ритуалите са носели безсъмнени връзки с астрономическите факти. Техните главни божества могат да се сведат до две – едно мъжко и едно женско, великият баща и майка Ху и Церидуен, имащи същите характеристики, каквито са принадлежали на Озирис и Изис, Бакхус и Чирче или на кой да е друг върховен бог и богиня, представляващи двата принципа на съществуването. Великите периоди на посвещение са били четворни и се определяли от движението на Слънцето и неговото заставане в точките на равноденствието и слънцестоенето. Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още практикувани някогашни национални спортове. Около тези огньове се танцували хорови танци в чест на Слънцето, което образно казано в този сезон се издигало от своя гроб.
Празникът е бил разгулен и продължавал, докато светилото е достигало до своята меридианна височина, когато свещеници и прислужници се оттегляли в горите, където (в периода на упадък на мистериите) били извършвани най-непристойни оргии.
Но тържествените посвещения се извършвали среднощ и съдържали три степени, първата и най-ниската е Юбейти /Eubates/, втората Барди /Bards/, а третата Друиди /Druids/. Кандидатът е бил поставян най-напред в специално легло или ковчег, където неговата символична смърт е представлявала смъртта на Ху или Слънцето и неговото възвръщане в третата степен е символизирало възкръсването на Слънцето. Той е трябвало да премине изпитания за смелост, подобни на онези, практикувани в мистериите на други страни и които следователно няма защо да бъдат разказвани подробно тук. Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце. Това е бил моментът, когато след зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва.
към текста >>
Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, до
като
вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността.
Кандидатът е бил поставян най-напред в специално легло или ковчег, където неговата символична смърт е представлявала смъртта на Ху или Слънцето и неговото възвръщане в третата степен е символизирало възкръсването на Слънцето. Той е трябвало да премине изпитания за смелост, подобни на онези, практикувани в мистериите на други страни и които следователно няма защо да бъдат разказвани подробно тук. Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце. Това е бил моментът, когато след зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва. Този празник наистина бил спазван не само от друидите, а в целия древен свят, от Индия до Ултима-Туле.
Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността.
Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни. И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан. УЧЕНИЯ Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането. Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
към текста >>
И двата тези дни все още се спазват
като
празници и в християнската църква, първият
като
Коледа, а вторият
като
Ден на Св. Йоан.
Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце. Това е бил моментът, когато след зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва. Този празник наистина бил спазван не само от друидите, а в целия древен свят, от Индия до Ултима-Туле. Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността. Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни.
И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
УЧЕНИЯ Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането. Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят. Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор.
към текста >>
Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е
като
че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността. Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни. И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан. УЧЕНИЯ Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането.
Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор. Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три. Те също претендирали да предсказват бъдещи събития от полетите на птици, човешки жертвоприношения, от бели коне, вълнението на водата и по жребие. Те са притежавали значително научно знание.
към текста >>
Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления,
като
казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора.
Те притежавали властта за отлъчване, което било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено освен смъртното и от което дори и най-висшият чиновник не можел да се предпази. Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва мир без тяхно разрешение. Те определяли резултата при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт. И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви. Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта.
Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора.
Тези ужасяващи жертвоприношения били извършвани от друидите вечер, преди започване на опасна война или по време на някаква национална катастрофа и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест. ЖРЕЦИ Жреците, облечени в бяло и носели метални колани, предсказвали бъдещето чрез наблюдението на природните явления, ала по-специално чрез човешките жертвоприношения. За тях била определена ужасяващата задача да убиват уловените по време на война пленници и личности, осъдени на смърт от друидите; и техните предсказания се извличали от начина, по който кръвта изтичала от многото нанесени рани, а също така и от димящите вътрешности. Много от тези жреци били вечни девственици, други се отдавали на най-луксозните ексцесии.
към текста >>
Други живеещи близо до устието на Лоара, веднъж годишно унищожавали своя храм, разпръсквали неговите материали и, след
като
събирали други, си построявали нови – разбира се, една символична церемония; и ако някоя от жриците е изпускала някой от свещените материали, другите я нападали с ожесточени викове, разкъсвали я на парчета и разпръсквали кървящите й части.
Жреците, облечени в бяло и носели метални колани, предсказвали бъдещето чрез наблюдението на природните явления, ала по-специално чрез човешките жертвоприношения. За тях била определена ужасяващата задача да убиват уловените по време на война пленници и личности, осъдени на смърт от друидите; и техните предсказания се извличали от начина, по който кръвта изтичала от многото нанесени рани, а също така и от димящите вътрешности. Много от тези жреци били вечни девственици, други се отдавали на най-луксозните ексцесии. Те живели върху самотни скали, върху които се разбивали вълните на океана, които моряците считали за храмове, заобиколени от неисказуеми чудеса. Така островът на Сена или Лиамбис, Светиите, близо до Ушант е бил резиденция на някои от тези жреци, които предсказвали на моряците и всякакъв вид сили им са били приписвани.
Други живеещи близо до устието на Лоара, веднъж годишно унищожавали своя храм, разпръсквали неговите материали и, след като събирали други, си построявали нови – разбира се, една символична церемония; и ако някоя от жриците е изпускала някой от свещените материали, другите я нападали с ожесточени викове, разкъсвали я на парчета и разпръсквали кървящите й части.
УНИЩОЖАВАНЕ ВЛАСТТА НА ДРУИДИТЕ Когато римляните все повече се налагали в тези острови, властта на друидите постепенно намалява и най-накрая те били нападнати от Светониус Паулинус, губернатор на Британия при Нерон, 61-ва година сл. Хр. От това нападение остава в крепостта на друидите, малкият остров Англесей. Те били напълно разбити, победителят хвърля много от тях в огньовете, които те самите запалили за изгаряне на римските пленници, които очаквали да заловят. Ала въпреки че тяхната власт била така разрушена, много от техните религиозни практики продължили и през ХІ век, при управлението на Канют, било необходимо да се забрани на хората да обожествяват Слънцето, Луната, огньовете и др.
към текста >>
Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй
като
чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание.
УНИЩОЖАВАНЕ ВЛАСТТА НА ДРУИДИТЕ Когато римляните все повече се налагали в тези острови, властта на друидите постепенно намалява и най-накрая те били нападнати от Светониус Паулинус, губернатор на Британия при Нерон, 61-ва година сл. Хр. От това нападение остава в крепостта на друидите, малкият остров Англесей. Те били напълно разбити, победителят хвърля много от тях в огньовете, които те самите запалили за изгаряне на римските пленници, които очаквали да заловят. Ала въпреки че тяхната власт била така разрушена, много от техните религиозни практики продължили и през ХІ век, при управлението на Канют, било необходимо да се забрани на хората да обожествяват Слънцето, Луната, огньовете и др.
Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание.
СКАНДИНАВСКИ МИСТЕРИИ, ДРОТИ Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один. Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество.
към текста >>
Като
им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй
като
този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество.
Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание. СКАНДИНАВСКИ МИСТЕРИИ, ДРОТИ Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один. Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници.
Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество.
Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие. От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението. РИТУАЛИ Целият ритуал е имал астрономическа насока. Местата за посвещение, както в другите мистерии, били в естествени или изкуствени пещери и кандидатът е трябвало да премине през толкова ужасяващи изпитания, колкото жреците били в състояние да направят.
към текста >>
Следователно може би, е достатъчно само да споменем, че когато пристига при светилището, кандидатът полага свещена клетва пред една гола сабя и я ратифицира,
като
изпива медовина от един човешки череп.
РИТУАЛИ Целият ритуал е имал астрономическа насока. Местата за посвещение, както в другите мистерии, били в естествени или изкуствени пещери и кандидатът е трябвало да премине през толкова ужасяващи изпитания, колкото жреците били в състояние да направят. Но вместо да премине през 7 пещери или проходи, както при мистериите на Митра и др., кандидатът слизал през 9 (квадрат от мистичното число 3) подземни проходи и бил инструктиран да търси тялото на Балдур, скандинавския Озирис, убит от Локи, принципът на тъмнината и да приложи най-големи усилия, за да се издигне до живот. Да навлезем в подробности за процеса на посвещението би означавало повтаряне на онова, което вече е казано.
Следователно може би, е достатъчно само да споменем, че когато пристига при светилището, кандидатът полага свещена клетва пред една гола сабя и я ратифицира, като изпива медовина от един човешки череп.
Свещеният знак на кръста бива отпечатан върху него и му се дава пръстен с магически свойства, дара на Балдур Добрия. ДЕМОНСТРИРАНО АСТРОНОМИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ Първата песен на Едда, която очевидно съдържа описание на церемониите, извършвани при посвещение на един кандидат, казва, че той търси да научи науките, притежавани от Аеас или боговете. Той открива двореца, чийто покрив с безкрайни размери е покрит със златни щитове. Той среща един мъж, зает с хвърляне нагоре на 7 цветя.
към текста >>
скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй
като
кандидатът персонифицира Слънцето.
Първата песен на Едда, която очевидно съдържа описание на церемониите, извършвани при посвещение на един кандидат, казва, че той търси да научи науките, притежавани от Аеас или боговете. Той открива двореца, чийто покрив с безкрайни размери е покрит със златни щитове. Той среща един мъж, зает с хвърляне нагоре на 7 цветя. Тук ние лесно откриваме астрономическото значение: Дворецът е светът, покривът – небето; златните щитове – звездите, 7-те цветя – 7-те планети. Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е.
скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето.
Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената. Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак. В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим.
към текста >>
Един от най-главните празници през годината, както при друидите, е бил зимното слънцестоене и тъй
като
това е най-дългата нощ в годината на нея скандинавците приписват формирането на света от първичната тъмнина и я наричат "Майка Нощ".
Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества. За един експеримент и за игра боговете хвърляли върху Балдур всевъзможни метални оръжия, без да го наранят. Ходур, слепия /това ще рече съдбата/, не взима участие в забавлението; ала Локи /принципът на злото, тъмнината, зимния сезон/ поставя едно клонче в ръцете на Ходур и го скланя да го хвърли върху Балдур, който пада, прободен със смъртни рани. По тази причина това растение е събирано според зимното слънцестоене от друидите на Скандинавия, Галия и Британия с изкривен нож, чиято форма символизира онази част от Зодиакалния кръг, в който е станало убийството на Балдур. В Еда на Снорро ние имаме друга легенда за Один и Фрейа, скандинавската Изис или Венера, разказваща скитанията на последната в търсене на първия, което, разбира се, има същото астрономическо значение, както търсенето на Озирис от Изис или Церес от Прозерпина и др.
Един от най-главните празници през годината, както при друидите, е бил зимното слънцестоене и тъй като това е най-дългата нощ в годината на нея скандинавците приписват формирането на света от първичната тъмнина и я наричат "Майка Нощ".
Този празник, е провъзгласен за "Иуле" и е време за всемирно празненство". ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 октомври 1904 г. ПРОИЗХОД НА ТЕКСТА Стенографските записки на Франц Зайлер, както и обикновени записки на Мария Щайнер фон Синверс. Рудолф Щайнер е говорил за прометеевият мит и по-късно в: "Египетски митове и мистерии, 10.
към текста >>
/*1/ – В първоначалните бележки това е дадено
като
ХІV столетие.
Тя произтича от най-древната традиция и претърпява промяна в някои определени точки. Същото се случва с всяка сага и мит, дори и при онези, които могат да бъдат взети буквално. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4 ноември 1904 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
/*1/ – В първоначалните бележки това е дадено като ХІV столетие.
Рудолф Щайнер понякога предаваше векове, както правят това италианците /кватроченто – ХV столетие/. В един ръчно написан документ от 1907 г. обаче, Рудолф Щайнер пише: "През първата половина на ХV столетие Кристиян Розенкройц.. "и др./Писма и документи 1901-1925/. /*2/ – Кристиян Розенкройц е една личност от ХІV и ХV столетие, която не се счита за историческа от съвременните изследователи, който става известен посредством две легендарни анонимни трудове: "Фама фратернитатис" и "Концесио фратернитатис", издадени в Касел, 1614 г. и 1615 г., в които се казва, че Кристиян Розенкройц е бил от немско аристократично потекло и живял от 1378 до 1484 г.
към текста >>
Соломон, след
като
решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир.
Сред самите свободни масони произходът и остава забулен. Общо взето се приема, че тя е възникнала през ХVІІІ столетие, защото това е времето, по което най-напред се е появила в литературата. Даже се подозира, че е съставлявала част от масонското знание през по-раншни периоди, но това не може да бъде доказано с документи. ЛЕГЕНДА ЗА ХРАМА Произход на Хирам Абиф.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир.
Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева. Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества.
към текста >>
Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; до
като
Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин
като
наказание за прегрешението на Ева.
Общо взето се приема, че тя е възникнала през ХVІІІ столетие, защото това е времето, по което най-напред се е появила в литературата. Даже се подозира, че е съставлявала част от масонското знание през по-раншни периоди, но това не може да бъде доказано с документи. ЛЕГЕНДА ЗА ХРАМА Произход на Хирам Абиф. Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир.
Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева.
Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър.
към текста >>
Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, до
като
Авел спокойно гледал своите стада.
Даже се подозира, че е съставлявала част от масонското знание през по-раншни периоди, но това не може да бъде доказано с документи. ЛЕГЕНДА ЗА ХРАМА Произход на Хирам Абиф. Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир. Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева.
Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада.
Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг.
към текста >>
Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде,
като
свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили. Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон.
Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
ХИРАМ, СОЛОМОН И САВСКАТА ЦАРИЦА Хирам издигнал една прекрасна сграда, храма на Соломон. Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление.
към текста >>
Но след
като
отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща.
Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление. Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела.
Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща.
Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект.
към текста >>
След
като
се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя.
Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце.
След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя.
Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи. Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор.
към текста >>
Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам,
като
скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар.
Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя.
Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар.
Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи. Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор. Черната завист на тези трима планира отливането на Бронзовото море, което щяло да възвеличи славата на Хирам до огромни висоти, да бъде неуспешно.
към текста >>
Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй
като
се почувствувала влюбена във великия архитект.
Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар.
Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект.
Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи. Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор. Черната завист на тези трима планира отливането на Бронзовото море, което щяло да възвеличи славата на Хирам до огромни висоти, да бъде неуспешно. Младият работник Бенони открил заговора и го съобщил на Соломон, мислейки, че това е достатъчно.
към текста >>
Ала горящата маса преляла над калъпа и потекла
като
лава наоколо.
Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор. Черната завист на тези трима планира отливането на Бронзовото море, което щяло да възвеличи славата на Хирам до огромни висоти, да бъде неуспешно. Младият работник Бенони открил заговора и го съобщил на Соломон, мислейки, че това е достатъчно. Денят за изливането дошъл и Балкис присъствала. Вратите, които трябвало да ограничат разтопеният метал били отворени и потоци от течността се изляла в огромния калъп, където Бронзовото море трябвало да приеме своята форма.
Ала горящата маса преляла над калъпа и потекла като лава наоколо.
Ужасената тълпа започнала да бяга от напредващия огнен поток. Хирам, спокоен като бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно. Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу като огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт. Опозореният майстор имал нужда от съчувствие и вярно сърце. Той потърсил Бенони, но напразно; гордият младеж загинал в усилието си да предотврати ужасната катастрофа, когато открил, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати.
към текста >>
Хирам, спокоен
като
бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно.
Младият работник Бенони открил заговора и го съобщил на Соломон, мислейки, че това е достатъчно. Денят за изливането дошъл и Балкис присъствала. Вратите, които трябвало да ограничат разтопеният метал били отворени и потоци от течността се изляла в огромния калъп, където Бронзовото море трябвало да приеме своята форма. Ала горящата маса преляла над калъпа и потекла като лава наоколо. Ужасената тълпа започнала да бяга от напредващия огнен поток.
Хирам, спокоен като бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно.
Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу като огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт. Опозореният майстор имал нужда от съчувствие и вярно сърце. Той потърсил Бенони, но напразно; гордият младеж загинал в усилието си да предотврати ужасната катастрофа, когато открил, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати. Хирам не можел да се оттегли от сцената на своя позор. Подтиснат от скръб, той не обръщал внимание на опасността, не помислил, че този огнен океан би могъл бърже да го погълне; той мислел за Савската царица, която бе дошла да се възхити и да го поздрави за големия триумф, и която видя само едно ужасно нещастие.
към текста >>
Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу
като
огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт.
Денят за изливането дошъл и Балкис присъствала. Вратите, които трябвало да ограничат разтопеният метал били отворени и потоци от течността се изляла в огромния калъп, където Бронзовото море трябвало да приеме своята форма. Ала горящата маса преляла над калъпа и потекла като лава наоколо. Ужасената тълпа започнала да бяга от напредващия огнен поток. Хирам, спокоен като бог, се опитал да ограничи бедата с огромни колони вода, ала безуспешно.
Водата и огънят се смесили и борбата била ужасяваща; Водата се издигнала в гъста пара и западала надолу като огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт.
Опозореният майстор имал нужда от съчувствие и вярно сърце. Той потърсил Бенони, но напразно; гордият младеж загинал в усилието си да предотврати ужасната катастрофа, когато открил, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати. Хирам не можел да се оттегли от сцената на своя позор. Подтиснат от скръб, той не обръщал внимание на опасността, не помислил, че този огнен океан би могъл бърже да го погълне; той мислел за Савската царица, която бе дошла да се възхити и да го поздрави за големия триумф, и която видя само едно ужасно нещастие. Внезапно той чул странен глас, идващ отгоре и викащ "Хирам, Хирам, Хирам!
към текста >>
Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня,
като
видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му.
Творецът изпитал огромна жива радост, царицата била във възторг. Хората тичали да го видят, учудени от тази тайна сила, която в една нощ поправила всичко. Един ден, придружена от своите слуги, царицата излязла извън Йерусалим и там срещнала Хирам, сам и замислен. Срещата била решителна. Те взаимно признали своята любов.
Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня, като видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му.
В този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликнала: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов! " Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях.
към текста >>
Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила,
като
извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, до
като
той пиел.
Те взаимно признали своята любов. Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня, като видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му. В този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликнала: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов! " Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание.
Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел.
Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата.
към текста >>
Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали,
като
над гроба засадили пръчка от акация.
Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов! " Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума.
Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация.
След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон.
към текста >>
След
като
седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят.
" Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация.
След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят.
Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил.
към текста >>
Тъй
като
триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил.
След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон.
Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил.
Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен в най-отдалечената част на храма. Освен това, триъгълникът бил скрит и под един кубически камък, върху който бил записан свещения закон. Сводът, съществуването на който е било известно само на 27 избранници, след това е бил зазидан". /*4/ – Историческо основание за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама", Париж, 1836 г. Около 50 години по-късно тези мемоари бяха извадени от забрава от Е. П.
към текста >>
Като
литературен източник Рудолф Щайнер е използвал творбата на Ойген Хайнрих Шмид, една книга, която Рудолф Щайнер имал в своята лична библиотека и която той коментирал в своето периодично списание "Луцифер" /Виж бел. 2/.
ЗА ТЕКСТА Всички източници сочат, че тук имаме работа със съкращения на тази лекция. Особено заключението й е запазено само частично. В ръчно написаното копие от бележките на Матилде Шол в полето е написано, че съдържанието на тази лекция по-късно е било включено в третата степен на секцията, отнасяща се до култа и символизма на Езотеричната школа. Главната стойност, която тези бележки имат за нас днес, е, че те представляват единственият пълен разказ за манихейството в цялата творческа работа на Рудолф Щайнер.
Като литературен източник Рудолф Щайнер е използвал творбата на Ойген Хайнрих Шмид, една книга, която Рудолф Щайнер имал в своята лична библиотека и която той коментирал в своето периодично списание "Луцифер" /Виж бел. 2/.
В главата отнасяща се до манихейството, извлеченията, които Рудолф Щайнер използва за своята лекция, са били маркирани от него. Тази лекция е била държана през годината, в която били публикувани първите фрагменти от оригиналния манихейски ръкопис от Турфан. /*1/ – Виж: "Гьотевият стандарт на душата", антропософско издателство, 1925; "Гьотевото тайно откровение и загадката на Фауст", 1933 г.; "Проблемът за Фауст", – особено лекцията от 3. ноември 1917 г. /*2/ – Първият брой на Рудолф Щайнеровия "Луцифер", периодично списание за душевен живот, духовно развитие и теософия, в уводната статия за Луцифер, появила се през юни 1903 г.
към текста >>
Отношението между манихейство и Свободното масонство е изразено от Хекатрон по следния начин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", Слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата – на която масоните се смятат ученици – вдовица; но прозвището също може да има своя произход в манихейската секта, чиито последователи бяха известни
като
"синове на вдовицата".
"Мани" е името, което той самият си е дал и според Шмид /виж бел. относно текста/, това има значение на: "Един еон на мандеанците: Мана Раба, което е равносилно да кажеш: Обещаният Утешител, Параклита". Датите на живота на Мани обикновено се смята да са 215-276 сл. Хр. /*5/ – Според Чарлз Уилям Хекатрон /виж бел. лекция 3 от 30 септември 1904 г./: "Сектата на албигойците, клонът на манихейство от своя страна оплоди зародишите на темплиерите и розенкройцерите и на всички онези сдружения, които продължиха учението и се бориха срещу църковното и гражданското подтискане".
Отношението между манихейство и Свободното масонство е изразено от Хекатрон по следния начин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", Слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата – на която масоните се смятат ученици – вдовица; но прозвището също може да има своя произход в манихейската секта, чиито последователи бяха известни като "синове на вдовицата".
Според Йосиф Шауберг в неговата книга върху символите на Свободното масонство, копие от която се намирало в библиотеката на Рудолф Щайнер: "..почти всички символи на Свободното масонство показват, че масоните в древността вярвали и посвещавали своята служба на обожествяване на светлината по маниера на ориенталските секти – сабаенците, парсите, може би също и манихейците". /*6/ – Няма никакво доказателство, което да се покаже, кога е станало указаното в текста. Виж също лекция 6 /25 септември 1916 г./ от "Вътрешните импулси, работещи в еволюцията на човечеството" и лекцията от 2. октомври 1916 г. /*7/ – Произходът на Свободното масонство и неговата връзка с Розенкройцерството е много разисквана и неразрешена тема, дори в литературата на самото Свободно масонство, където едва е била засегната в сериозните исторически проучвания.
към текста >>
За тази легенда надълго се говори и с много справки
като
източник в работата на Д.
Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон. Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица. Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен. Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството".
За тази легенда надълго се говори и с много справки като източник в работата на Д.
Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856. /Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа.
към текста >>
/Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след
като
сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци.
Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица. Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен. Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството". За тази легенда надълго се говори и с много справки като източник в работата на Д. Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856.
/Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци.
Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
към текста >>
Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй
като
според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление.
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение.
Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление.
Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г. сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани. Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/. Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия.
към текста >>
Като
доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г.
Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление. Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите.
Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г.
сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани. Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/. Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия. Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г. сл. Хр.
към текста >>
Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй
като
на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/.
Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление. Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г. сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани.
Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/.
Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия. Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г. сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г. сл. Хр., а дори и по-дълго.
към текста >>
Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй
като
той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия.
Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление. Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г. сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани. Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/.
Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия.
Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г. сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г. сл. Хр., а дори и по-дълго. Изглежда, че Мани е бил роден около 190 г.
към текста >>
Но тъй
като
Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето учение.
сл. Хр. Както Ен-Надим по-нататък прибавя, това става на 1. април, според манихейците; това ще рече на 1. април 253 г. сл. Хр.
Но тъй като Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето учение.
От това следва, че той трябва да е бил роден около 190 г. сл. Хр. Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус. Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение?
към текста >>
Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал
като
7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус.
април 253 г. сл. Хр. Но тъй като Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето учение. От това следва, че той трябва да е бил роден около 190 г. сл. Хр.
Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус.
Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития. След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани.
към текста >>
Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй
като
Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях.
сл. Хр. Но тъй като Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето учение. От това следва, че той трябва да е бил роден около 190 г. сл. Хр. Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус.
Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях.
Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития. След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани. Бауер продължава същото.
към текста >>
Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата,
като
между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда.
Бауер продължава същото. Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе. Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус? След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах. Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност.
Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда.
Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани. Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/. Вебер обаче прибавя, че данни по този въпрос липсват. На друго място той отбелязва: Важното влияние, което будизмът е имал върху учението на Мани, е лесно обяснимо чрез процъфтяването на будизма при принцовете Yueitchi на Индо-Скития, чието управление се разпростира временно върху голяма част от източните провинции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия.
към текста >>
Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй
като
Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани.
Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе. Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус? След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах. Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност. Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда.
Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани.
Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/. Вебер обаче прибавя, че данни по този въпрос липсват. На друго място той отбелязва: Важното влияние, което будизмът е имал върху учението на Мани, е лесно обяснимо чрез процъфтяването на будизма при принцовете Yueitchi на Индо-Скития, чието управление се разпростира временно върху голяма част от източните провинции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия. Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото учение, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените.
към текста >>
Макар че най-последните изследвания вече не обръщат внимание на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена
като
описание на "духовния" произход на Мани.
Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия. Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото учение, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените. Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите. Генетичният произход, както на будизма, така и на мендаизмът е все още недостатъчно известен за нас, за да можем да си оформим окончателни мнения за влиянието на първия върху втория. Следователно ние ще се задоволим с меки подсказвания към бъдещите изследователи, които, може би, ще помогнат за изясняването на задачата".
Макар че най-последните изследвания вече не обръщат внимание на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена като описание на "духовния" произход на Мани.
Сравни бел. 13: "защо Мани наричал себе си "Синът на вдовицата" – а също и 9-та лекция от цикъла на Рудолф Щайнер, изнесени в Мюнхен, 1909 г. "Изтокът в светлината на Запада". /*9/ – Според Франц Кумент: "Мистериите на Митра", манихейството е бил наследник на мистериите на Митра и продължител на тяхната мисия. /*10/ – Сравнете още веднъж с лекция 9-та от "Изтокът в светлината на Запада", цитирана по-горе.
към текста >>
Относно Фауст сравни Брюкнер "Фауст фон Милев", Базел, 1901 г., където Фауст е описан
като
важен представител на манихейство на римските културни кръгове.
13: "защо Мани наричал себе си "Синът на вдовицата" – а също и 9-та лекция от цикъла на Рудолф Щайнер, изнесени в Мюнхен, 1909 г. "Изтокът в светлината на Запада". /*9/ – Според Франц Кумент: "Мистериите на Митра", манихейството е бил наследник на мистериите на Митра и продължител на тяхната мисия. /*10/ – Сравнете още веднъж с лекция 9-та от "Изтокът в светлината на Запада", цитирана по-горе. /*11/ – В неговата творба "Срещу Фауст".
Относно Фауст сравни Брюкнер "Фауст фон Милев", Базел, 1901 г., където Фауст е описан като важен представител на манихейство на римските културни кръгове.
/*12/ – Легендата на манихейство е една велика космическа легенда. Легендата е дадена, както следва, от Юджийн Хайнрих Шмит /виж бел., отнасящи се до по-горен текст към Шмит. "Докато Силите на тъмнината се гонеха и унищожаваха една друга с дива ярост, един ден те достигнаха границата на тяхната територия. Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие. След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба.
към текста >>
"До
като
Силите на тъмнината се гонеха и унищожаваха една друга с дива ярост, един ден те достигнаха границата на тяхната територия.
/*10/ – Сравнете още веднъж с лекция 9-та от "Изтокът в светлината на Запада", цитирана по-горе. /*11/ – В неговата творба "Срещу Фауст". Относно Фауст сравни Брюкнер "Фауст фон Милев", Базел, 1901 г., където Фауст е описан като важен представител на манихейство на римските културни кръгове. /*12/ – Легендата на манихейство е една велика космическа легенда. Легендата е дадена, както следва, от Юджийн Хайнрих Шмит /виж бел., отнасящи се до по-горен текст към Шмит.
"Докато Силите на тъмнината се гонеха и унищожаваха една друга с дива ярост, един ден те достигнаха границата на тяхната територия.
Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие. След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба. /Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл.
към текста >>
7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята
като
въоръжен воин да се бие срещу тъмнината".
Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие. След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба. /Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл.
7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината".
Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога. Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29. Сравни Бауер: "Манехеизъм"/. - Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин.
към текста >>
– Ала тъй
като
той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин.
7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога. Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29. Сравни Бауер: "Манехеизъм"/. - Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис.
– Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин.
Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
към текста >>
Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат
като
нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин.
- Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос.
Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин.
Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства. "Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда. В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината! Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината. "Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл.
към текста >>
В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че
като
Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината!
Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства. "Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда.
В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината!
Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината. "Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване.
към текста >>
7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка
като
знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси".
Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства. "Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда. В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината! Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината. "Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл.
7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси".
Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта. Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята.
към текста >>
Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата
като
Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, до
като
другите звезди,
като
разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата
като
Демони на нощта.
"Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята.
Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли.
към текста >>
Този Дух на живота се проявява
като
укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята.
7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята.
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
към текста >>
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече
като
святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
/*13/ – Манихейският учен Ханс Хайнрих Шедер пише в своето проучване на "Ориген и развитието на манихейската система", в неговия сборник лекции 1924-1925 от библиотеката Вартбург: "Ние не знаем какво означава "Син на вдовицата". Рудолф Щайнер обяснява значението още по-дълбоко, отколкото в разглежданата лекция, че това е един "мистериен" израз в "Мистериите на Изтока и на християнството". /*14/ – Неговото описание в периодичното списание Луцифер, съдържащо се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер. /*15/ – Ману.. Виж бел. 2 към лекция 4 от 7.
към текста >>
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и
като
вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане.
/*14/ – Неговото описание в периодичното списание Луцифер, съдържащо се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер. /*15/ – Ману.. Виж бел. 2 към лекция 4 от 7. октомври 1904 г. /*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки.
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане.
И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот. Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
към текста >>
Тъй
като
наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот.
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки. Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот.
Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот.
Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот. И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи". Последните думи от това изречение /текстът не се чете/ се явяват на латински при писанията на Августин. /текстът не се чете/ /*17/ – "Аз не бих приел учението на Христос, ако то не се основаваше на авторитета на църквата".
към текста >>
След Августин, основавайки своето изказване /Йоан ХХ, 29/,
като
нарича благословени онези, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава следния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без разум или пресмятане, то ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз предпочитам да придобия своето блаженство чрез проникновение".
Последните думи от това изречение /текстът не се чете/ се явяват на латински при писанията на Августин. /текстът не се чете/ /*17/ – "Аз не бих приел учението на Христос, ако то не се основаваше на авторитета на църквата". /текстът не се чете/ /*18/ -/В августиновата творба "Против Фауст", VІ, 8/.
След Августин, основавайки своето изказване /Йоан ХХ, 29/, като нарича благословени онези, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава следния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без разум или пресмятане, то ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз предпочитам да придобия своето блаженство чрез проникновение".
Цитирано от Ев. Хайнрих Шмит: /текстът не се чете/, и отбелязано в екземпляра на Рудолф Щайнер. /*19/ – Сравни Херман Грим: /текстът не се чете/, в 15-те есета, трето издание, Берлин, 1882. /*20/ – Известна легенда е, че Лютер, докато се е крил във Вартбург в Тюрингия под закрилата на Фредерик Мъдрия /1521-1522/ хвърлил една мастилница срещу дявола. /*21/ – Мартин Лютер, 1483-1546.
към текста >>
/*20/ – Известна легенда е, че Лютер, до
като
се е крил във Вартбург в Тюрингия под закрилата на Фредерик Мъдрия /1521-1522/ хвърлил една мастилница срещу дявола.
/*18/ -/В августиновата творба "Против Фауст", VІ, 8/. След Августин, основавайки своето изказване /Йоан ХХ, 29/, като нарича благословени онези, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава следния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без разум или пресмятане, то ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз предпочитам да придобия своето блаженство чрез проникновение". Цитирано от Ев. Хайнрих Шмит: /текстът не се чете/, и отбелязано в екземпляра на Рудолф Щайнер. /*19/ – Сравни Херман Грим: /текстът не се чете/, в 15-те есета, трето издание, Берлин, 1882.
/*20/ – Известна легенда е, че Лютер, докато се е крил във Вартбург в Тюрингия под закрилата на Фредерик Мъдрия /1521-1522/ хвърлил една мастилница срещу дявола.
/*21/ – Мартин Лютер, 1483-1546. Великият основател на немската Реформация е бил августински монах, преди да напусне монашеския живот. Виж двете лекции на Р. Щайнер: "Лютер" и "Лютер Яносовата глава", в "Кармата на материализма". /*22/ – Рудолф Щайнер в няколко случая е говорил за понятията "живот" и "форма" по времето, когато е държал тази лекция.
към текста >>
Рудолф Щайнер пише, че вътре в розенкройцерското течение се е гледало на посвещението на Мани
като
една от висшите степени, която се състояла от разбиране на истинската функция на злото.
/*22/ – Рудолф Щайнер в няколко случая е говорил за понятията "живот" и "форма" по времето, когато е държал тази лекция. Виж лекция от 3. ноември 1904: "Теософията на Толстой". Също 27-те лекции в "Основите на езотериката". /*23/ – В една бележка от 1907 г.
Рудолф Щайнер пише, че вътре в розенкройцерското течение се е гледало на посвещението на Мани като една от висшите степени, която се състояла от разбиране на истинската функция на злото.
/*24/ – Виж диаграмата във връзка с лекция 10 от 23. декември 1904 г. Сравни също: "Апокалипсисът на Св. Йоан", Р. Щайнер. /*25/ – "Русото животно в неговата книга "Генеалогия на морала", която е била много хвалена.
към текста >>
Щайнер казва в "Елементални духове на раждане и смърт" "Хората разбираха твърде малко от това.. Самият Дявол е вдъхновявал хората с желанието,
като
последователи на Нитче самите те да стават "руси животни".. Ала макар че хората никога не ставаха "руси животни" в нитчевия смисъл – нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
Сравни също: "Апокалипсисът на Св. Йоан", Р. Щайнер. /*25/ – "Русото животно в неговата книга "Генеалогия на морала", която е била много хвалена. Обаче в своята лекция от 6. октомври 1917 г. Р.
Щайнер казва в "Елементални духове на раждане и смърт" "Хората разбираха твърде малко от това.. Самият Дявол е вдъхновявал хората с желанието, като последователи на Нитче самите те да стават "руси животни".. Ала макар че хората никога не ставаха "руси животни" в нитчевия смисъл – нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
/*26/ -Това трудно окултно понятие вече е било обяснено от Рудолф Щайнер малко преди това, както например на 31. октомври 1904 г. по следния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите сетива към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство. Ала част от него е изостанала и е била изключена, защото не е била вече от полза за човечеството. Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-висши същества".
към текста >>
юни: "Три лекции върху римския
като
лицизъм".
/*27/ – Рудолф Щайнер е говорил с много повече подробности по този въпрос, който тук е само накратко споменат, в своята лекция, държана в Дорнах на 3. юли 1920 г. /още не преведена/; ала той също е говорил за йезуитството на 10. май, 3. и 6.
юни: "Три лекции върху римския католицизъм".
/*28/ – В стенографските бележки на Франц Зайлер се появяват няколко изречения в края. Не е много ясно, дали това е отговор на един въпрос: "Христос ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, следователно в 6-та коренна раса ще съществуват както лошото, така и доброто. /пропуск/. Моторът на Кили идва без съмнение твърде рано. През 7-та коренна раса един индивид ще притежава толкова много сила, че той би бил в състояние да убие хиляди и хиляди с един удар".
към текста >>
За него Хекетрон говори
като
за "Синьо масонство, а Р.
/*2/ – Виж бел. 3 на лекция 5. от 4. ноември 1904 г. /*3/ – Йоановото масонство има трите степени на чирак, съзанаятчия и майстор зидар.
За него Хекетрон говори като за "Синьо масонство, а Р.
Щайнер като "Johannesmaurerei", виж бел. 2 и 11 към следваща лекция/лекция 8., 9. декември 1904 г./ /*4/ – За това описание Р. Щайнер отново черпи от описанието, дадено в "Тайните общества" на Чарлз Уилиям Хекетрон, някои пасажи, на която бяха отбелязани от него.
към текста >>
Щайнер
като
"Johannesmaurerei", виж бел.
3 на лекция 5. от 4. ноември 1904 г. /*3/ – Йоановото масонство има трите степени на чирак, съзанаятчия и майстор зидар. За него Хекетрон говори като за "Синьо масонство, а Р.
Щайнер като "Johannesmaurerei", виж бел.
2 и 11 към следваща лекция/лекция 8., 9. декември 1904 г./ /*4/ – За това описание Р. Щайнер отново черпи от описанието, дадено в "Тайните общества" на Чарлз Уилиям Хекетрон, някои пасажи, на която бяха отбелязани от него. /*5/ – Не е известно дали това намерение е било изпълнено.
към текста >>
"Степента Царската дъга" е преминала
като
четвърта степен.
и 13. в. пр. Хр., черпейки от гръцки източници и собствените си опитности. /*8/ – Рудолф Щайнер тук споменава статии, които той по онова време отпечатва в своето периодично списание Луцифер, по-късно известно под името "Луцифер гнозис", които след това са публикувани във форма на книга и са на разположение на английски под заглавието "Космична памет". /*9/ – Виж бел. 5 /*10/ – След подписване на Договора за толерантност от 1813 г.
"Степента Царската дъга" е преминала като четвърта степен.
Виж бел. 16 към предшестващата лекция. Също бел. За "гьотевото отношение с Розенкройцерството", които са прикрепени. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9 декември 1904 г.
към текста >>
Кандидатите се подготвят,
като
им се връзват очите с парче плат и тялото им се усуква 7 пъти с едно въже, което ги свързва заедно с около един метър халтаво въже помежду им".
/*8/ – Според Хекетрон: "Следното длъжностно лице е Йешуа, първосвещеникът; третото име Хаггай, пророкът. Тези трима съставляват основния съвет. Ръководителите, старши и младши гости от народа, Ездра и Неемия, старши и младши книжници по един от всяка страна; портиер или керимидар пред вратата. /*9/ – Според Хекетрон: "Ложата трябва да има сводест таван, боядисан син и покрит със златни звезди да представлява небесата".. братята заемат своите места според ранга си; великият майстор на Изток, майсторът на Юг и послушниците на Север". /*10/ – Според Хекетрон: "Девет приятели трябва да присъстват при откриването на помещението на Царската дъга; нито повече, нито по-малко, от тези трима е позволено да вземат тази степен едновременно, двата броя правят всичко дванайсет, числото на зодиакалните знаци.
Кандидатите се подготвят, като им се връзват очите с парче плат и тялото им се усуква 7 пъти с едно въже, което ги свързва заедно с около един метър халтаво въже помежду им".
/*11/ – Според Хекетрон: "Без степента Царската дъга Синьото масонство не е завършено". "Синьото масонство" на Хекетрон е онова, което Р. Щайнер нарича "johannesmaurerei"/Свети Йоаново масонство/ и обикновено е известно просто като Занаятчийско масонство в тази страна. Този орден взе своето име "Свети Йоаново масонство" от Хартата на Колон, 1535 /виж бел. 2/, Хекетрон, кн.
към текста >>
Щайнер нарича "johannesmaurerei"/Свети Йоаново масонство/ и обикновено е известно просто
като
Занаятчийско масонство в тази страна.
/*9/ – Според Хекетрон: "Ложата трябва да има сводест таван, боядисан син и покрит със златни звезди да представлява небесата".. братята заемат своите места според ранга си; великият майстор на Изток, майсторът на Юг и послушниците на Север". /*10/ – Според Хекетрон: "Девет приятели трябва да присъстват при откриването на помещението на Царската дъга; нито повече, нито по-малко, от тези трима е позволено да вземат тази степен едновременно, двата броя правят всичко дванайсет, числото на зодиакалните знаци. Кандидатите се подготвят, като им се връзват очите с парче плат и тялото им се усуква 7 пъти с едно въже, което ги свързва заедно с около един метър халтаво въже помежду им". /*11/ – Според Хекетрон: "Без степента Царската дъга Синьото масонство не е завършено". "Синьото масонство" на Хекетрон е онова, което Р.
Щайнер нарича "johannesmaurerei"/Свети Йоаново масонство/ и обикновено е известно просто като Занаятчийско масонство в тази страна.
Този орден взе своето име "Свети Йоаново масонство" от Хартата на Колон, 1535 /виж бел. 2/, Хекетрон, кн. 8, гл. 2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г. с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св.
към текста >>
Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй
като
в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга.
8, гл. 2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г. с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св. Йоан, защото Св. Йоан Кръстителят е бил предшественик на Светлината".
Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга.
Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии". /*12/ – Според Хекетрон, Свободните масони твърдят, че не са "..съвременници на сътворението на човека, а това на света. Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам като първия свободен масон, който, дори след неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията. Едуард Спрат: /*13/ – Джон Теофилус Дезагулиерс, 1683-1744.
към текста >>
Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; до
като
"фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй
като
никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии".
2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г. с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св. Йоан, защото Св. Йоан Кръстителят е бил предшественик на Светлината". Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга.
Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии".
/*12/ – Според Хекетрон, Свободните масони твърдят, че не са "..съвременници на сътворението на човека, а това на света. Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам като първия свободен масон, който, дори след неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията. Едуард Спрат: /*13/ – Джон Теофилус Дезагулиерс, 1683-1744. От 1719 г.
към текста >>
Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам
като
първия свободен масон, който, дори след неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията.
Йоан, защото Св. Йоан Кръстителят е бил предшественик на Светлината". Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга. Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии". /*12/ – Според Хекетрон, Свободните масони твърдят, че не са "..съвременници на сътворението на човека, а това на света.
Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам като първия свободен масон, който, дори след неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията.
Едуард Спрат: /*13/ – Джон Теофилус Дезагулиерс, 1683-1744. От 1719 г. той беше Великият майстор на първата английска Велика ложа. Дезагулиерс минава за най-силната личност от т. нар.
към текста >>
Като
известен учен /ученик на Исак Нютон/ той се брои между онези, които подготвят пътя за основаване теорията на електричеството.
/*13/ – Джон Теофилус Дезагулиерс, 1683-1744. От 1719 г. той беше Великият майстор на първата английска Велика ложа. Дезагулиерс минава за най-силната личност от т. нар. "Възрожденско движение" в Свободното масонство.
Като известен учен /ученик на Исак Нютон/ той се брои между онези, които подготвят пътя за основаване теорията на електричеството.
/*14/ – Виж бел. 1 на следващата лекция /лекция 9, 16 декември/. /*15/ – Тук Рудолф Щайнер базира своето изложение на едно твърдение в /текстът не се чете/, според което, по онова време съществували приятелски отношения между 12-те Велики Ориенти и Върховни велики съвети на древния и възприет Шотландски ритуал и на Суверенните светилища на Америка, Египет, Румъния, Испания, Куба, Неапол и Палермо. В Германия обаче по онова време Мемфиското и Мизраимското Свободно масонство се считало за "нередовно" и не е било признато. /*16/ – В последния Устав от 1.
към текста >>
Щайнер
като
том 34, "Луцифер-Гнозис".
7 на лекция 7 /1904/. /*19/ – Изказването, направено от Балфур пред британската асоциация на 17 август 1904 г., се появява същата година в превод със следното заглавие: /не се чете/. /"Нашият настоящ възглед"/, Лайпциг, 1904 г. По времето на настоящата лекция това изказване вече е било разисквано в ноемврийския брой на "Луцифер-Гнозис", под заглавието: "Съвременната култура, отразена в Теософията", в която статия съответните пасажи от Балфур и Блаватска са съпоставени един с друг. Това разискване е било публикувано на немски в пълното издание в трудовете на Р.
Щайнер като том 34, "Луцифер-Гнозис".
/Текстът на изложението на Балфур виж в бел. 2 към следната лекция, 16. декември 1904 г./ /*20/ – По-късно Р. Щайнер често е казвал по-големи подробности за решителната важност на годината 1879, например в "Падането на Духовете на тъмнината".
към текста >>
Предполага се, че той е бил съчетан с Ритуала на Мизраим към края на 19-то столетие, откогато е известно
като
"Мемфис-Мизраим ритуал".
Ритуалът на Мизраим се приписва според Хекетрон, кн. 8, гл. 10 на едно основаване в Милано през 1805 г., т. е. 10 години след предполагаемата смърт на Калиостро, което основаване е било направено от няколко масони "на които било отказано приемане във Върховния велик съвет". Ритуалът на Мемфис се казва, че е копие на Ритуала на Мизраим и беше основан в Париж, 1839 г.
Предполага се, че той е бил съчетан с Ритуала на Мизраим към края на 19-то столетие, откогато е известно като "Мемфис-Мизраим ритуал".
Джон Йаркър /Виж бел. 16/, "абсолютният суверен Велик майстор във Великобритания и Ирландия на съчетаните Шотландски Мемфистки и Мисраимски ритуал", установява Велик Ориент /Великата ложа/ за Германия в 1902 г. /*2/ – Граф Александър Калиостро, – предполага се, че е идентичен със сицилианеца Йосиф Балсамо – факт, който самият той обаче винаги подчертано отричал, – е умрял във Ватиканския затвор в 1795 г. Заедно с граф Сен Жармен той се смята за един от най-противоречивите фигури на 18-то столетие. В разказа за неговия живот от Франсоа Рибадю Дюма: /"Калиостро, Ален и Ънуин, 1967 г./ се прави усилие да се изяснят сведенията.
към текста >>
Този господин беше нито висок, нито нисък, неговата фигура беше учудващо пропорционална, всичко около него носеше белега на благородство.. Той каза на френски,
като
че на самия себе си, без да се безпокои за никой от присъствуващите, думите: "аз живея във Федълхоф, стаята, в която е живял Лайбниц в 1713 г".
Електрически шок премина през всички, които знаеха името му. Нашият окултен кръг беше изцяло развълнуван: Сен Жармен е във Виена! Едва Грефер и неговият брат Рудолф са се окопитили от учудващата новина и той отлетява до Хиниберг, неговото имение където са неговите документи. Сред тях може да се намери едно препоръчително писмо от Казанова, сърдечния авантюрист, с когото той се запознава в Амстердам, адресирано до Сен Жармен. Той бърза да се върне на местоработата си и там от секретаря бил информиран: "Преди един час един господин беше тук, чийто външен вид учуди всички ни.
Този господин беше нито висок, нито нисък, неговата фигура беше учудващо пропорционална, всичко около него носеше белега на благородство.. Той каза на френски, като че на самия себе си, без да се безпокои за никой от присъствуващите, думите: "аз живея във Федълхоф, стаята, в която е живял Лайбниц в 1713 г".
Ние току-що щяхме да проговорим, когато той вече беше изчезнал. Този последен час, както виждате господине, ние сме стъписани.. " След пет минути се достига до Федълхоф. Стаята на Лайбниц е празна. Никой не знае кога "американският господин" ще се завърне.
към текста >>
Като
че ли светло великолепие обвиваше цялата му фигура.
Те отиват с карета до Ландщрасе, откъдето нещо ги кара, някакво неясно предчувствие, да пътуват с пощенска бързина. Лабораторията е отключена; едновременен вик на учудване изкача от двамата; на една маса е седнал Сен Жармен, спокойно чете един ръкопис, който е творба на Парацелз. Те застават неми на прага; тайнственият неканен гост бавно затваря книгата и бавно става. Добре знаят и двамата учудени мъже, че това явление не може да бъде никой друг в света освен човекът на чудесата. Описанието на секретаря беше сянка в сравнение с реалността.
Като че ли светло великолепие обвиваше цялата му фигура.
Достойнство и величественост се изявяваха. Двамата мъже бяха безмълвни. Графът прави няколко стъпки, за да ги посрещне. Те влизат. С примерен тон, без формалности, а един неописуем звънтящ тенор, очароващ най-вътрешната душа, той казва на френски на Грефер: "Вие имате писмо за представяне от господин фон Зайнгалд, но то не е необходимо.
към текста >>
За няколко секунди той става
като
втвърден
като
статуя.
Този господин е барон Линден. Аз знаех, че вие и двамата ще бъдете тук в този момент. Вие имате и друго писмо до мен от Брюел. Ала художникът не може да бъде спасен, неговият бял дроб е свършен, той ще умре на 8 юли 1805 г. Постепенно Сен Жармен преминава в тържествено настроение.
За няколко секунди той става като втвърден като статуя.
Очите му, които винаги са били много изразителни стават тъпи и безцветни. Изведнъж цялото му същество отново се оживява. Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте. Още веднъж ще ме видите. Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия.
към текста >>
Той прави движение с ръка,
като
че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте.
Ала художникът не може да бъде спасен, неговият бял дроб е свършен, той ще умре на 8 юли 1805 г. Постепенно Сен Жармен преминава в тържествено настроение. За няколко секунди той става като втвърден като статуя. Очите му, които винаги са били много изразителни стават тъпи и безцветни. Изведнъж цялото му същество отново се оживява.
Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте.
Още веднъж ще ме видите. Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия. Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а след това и лятото. Това е постепенното спиране на самото време, като обявяване края на цикъла. Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил.
към текста >>
Това е постепенното спиране на самото време,
като
обявяване края на цикъла.
Изведнъж цялото му същество отново се оживява. Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте. Още веднъж ще ме видите. Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия. Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а след това и лятото.
Това е постепенното спиране на самото време, като обявяване края на цикъла.
Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил. Към края на този век аз ще изчезна от Европа и ще се прибера в областта на Хималаите. Аз ще почивам; трябва да почина. След точно 85 години хората отново ще ме видят */*Казано в 1790 г. Точно 85 г.
към текста >>
Хекетрон,
като
говори за ордена на Мемфис, казва, че: "той разработва 32 степени и обема много по-обширен ритуал от действащите степени, отколкото кой и да е друг ритуал, всяка от неговите 33 степени има своя подходящ и сложен церемониал, лесно подреден за предаване и неговите титли са изчистени от нелепи претенции.
В същия момент завалява силен дъжд и прозвучава гръмотевица. Инстинктивно те се връщат в лабораторията за подслон. Отварят вратата. Сен Жармен вече не е там.... /*12/ – Тук изглежда, че се има предвид едно лице, вместо една, група лица.
Хекетрон, като говори за ордена на Мемфис, казва, че: "той разработва 32 степени и обема много по-обширен ритуал от действащите степени, отколкото кой и да е друг ритуал, всяка от неговите 33 степени има своя подходящ и сложен церемониал, лесно подреден за предаване и неговите титли са изчистени от нелепи претенции.
Неговото управление е строго представително, както при нашата собствена политическа конституция. Тридесет и вторият и 31-ят са първият, вторият, третият и четвъртият членове на ръководството на управителното тяло, Сената и Съвета и образуват Мистичния храм и Юридическия трибунал, председателствуващия член на ръководството или Велик Майстор на Светлината, имащ 33-тата степен, даваща му право да представлява сферата във Върховното Светилище или Управляващото Тяло". В началото на тази лекция д-р Щайнер говори за Съчетания Ритуал на Мемфис и Мизраим, който има много степени, 95 от 96-те степени трябва да бъдат постигнати от неговите членове и че Върховният водач на Великия Ориент обикновено притежава 96-та степен. Вероятно е, че този Върховен водач, който притежава действителното окултно знание и знае пътя и езика на Свободно-масонския манифест, чрез който се разкрива гласа на "Мъдрите мъже на Изтока". /*13/ – Виж предшестващата лекция от 9.
към текста >>
"Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй
като
скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с животни, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция.
Виж "Космическа памет", гл. 4, "Преминаване от 4-та в 5-та коренна раса". /*15/ – Въпросната статия се е появила в декемврийския брой на "Теософско ревю" от 1904 г., подписана само с "Е". Нейното съдържание е резултат от едно съчетано усилие, предприето от "Е" – задаващият въпроси, "Т" – наетия медиум, който да предава чрез съобщенията и на "Ф", – духа водач. Това, което следва е извлечение само от оригиналната статия.
"Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй като скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с животни, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция.
"Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни". След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида.. Те заповядвали на елементите, предизвиквали добро време или буря по желание. Нямало деца, тъй като чрез едно усилие на свръхестествена сила те са достигали до голямата тайна за създаване живот без материално съединение на двете сили. Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на волята, като е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник.
към текста >>
Нямало деца, тъй
като
чрез едно усилие на свръхестествена сила те са достигали до голямата тайна за създаване живот без материално съединение на двете сили.
Това, което следва е извлечение само от оригиналната статия. "Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй като скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с животни, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция. "Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни". След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида.. Те заповядвали на елементите, предизвиквали добро време или буря по желание.
Нямало деца, тъй като чрез едно усилие на свръхестествена сила те са достигали до голямата тайна за създаване живот без материално съединение на двете сили.
Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на волята, като е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник. Това беше, което в края на краищата сложи край на тяхната сила, тъй като не можеше да бъде позволено тя да продължи. Това твърде мъгляво е изразено в една късноеврейска легенда чрез "дървото на живота". Нищо не бе останало за напредък и следователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея. Те нарушиха равновесието на сътворението и по този начин разрушиха своята цивилизация.
към текста >>
Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на волята,
като
е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник.
"Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй като скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с животни, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция. "Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни". След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида.. Те заповядвали на елементите, предизвиквали добро време или буря по желание. Нямало деца, тъй като чрез едно усилие на свръхестествена сила те са достигали до голямата тайна за създаване живот без материално съединение на двете сили.
Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на волята, като е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник.
Това беше, което в края на краищата сложи край на тяхната сила, тъй като не можеше да бъде позволено тя да продължи. Това твърде мъгляво е изразено в една късноеврейска легенда чрез "дървото на живота". Нищо не бе останало за напредък и следователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея. Те нарушиха равновесието на сътворението и по този начин разрушиха своята цивилизация. Материалната причина бе, че оттеглиха жизнената сила на Земята и изчерпаха цялата наличност на жизнения поток.
към текста >>
Това беше, което в края на краищата сложи край на тяхната сила, тъй
като
не можеше да бъде позволено тя да продължи.
"Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни". След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида.. Те заповядвали на елементите, предизвиквали добро време или буря по желание. Нямало деца, тъй като чрез едно усилие на свръхестествена сила те са достигали до голямата тайна за създаване живот без материално съединение на двете сили. Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на волята, като е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник.
Това беше, което в края на краищата сложи край на тяхната сила, тъй като не можеше да бъде позволено тя да продължи.
Това твърде мъгляво е изразено в една късноеврейска легенда чрез "дървото на живота". Нищо не бе останало за напредък и следователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея. Те нарушиха равновесието на сътворението и по този начин разрушиха своята цивилизация. Материалната причина бе, че оттеглиха жизнената сила на Земята и изчерпаха цялата наличност на жизнения поток. Това причини конвулсии в природата и започна, невъзвратима, ужасна буря, която ги помете.
към текста >>
Всички религии разказват този разказ
като
едно предупреждение.
Нищо не бе останало за напредък и следователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея. Те нарушиха равновесието на сътворението и по този начин разрушиха своята цивилизация. Материалната причина бе, че оттеглиха жизнената сила на Земята и изчерпаха цялата наличност на жизнения поток. Това причини конвулсии в природата и започна, невъзвратима, ужасна буря, която ги помете. Титаните наблюдаваха заедно с боговете, но бяха победени.
Всички религии разказват този разказ като едно предупреждение.
Вашата Земя е живо същество и ако вие можете да черпите от нейния жизнен поток, бихте могли да правите всякакви чудеса. В някои случаи атлантците са душите на съвремието, ала те са били развенчани.. Те е трябвало да се завърнат в обикновен живот по простия начин на раждането, както обикновени бебета. Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще. Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха. Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата.
към текста >>
Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство,
като
това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще.
Това причини конвулсии в природата и започна, невъзвратима, ужасна буря, която ги помете. Титаните наблюдаваха заедно с боговете, но бяха победени. Всички религии разказват този разказ като едно предупреждение. Вашата Земя е живо същество и ако вие можете да черпите от нейния жизнен поток, бихте могли да правите всякакви чудеса. В някои случаи атлантците са душите на съвремието, ала те са били развенчани.. Те е трябвало да се завърнат в обикновен живот по простия начин на раждането, както обикновени бебета.
Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще.
Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха. Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата. Консултирайте се с всеки ботаник и той ще ви види, че аз съм прав. Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля.. Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея.
към текста >>
Като
орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата.
Всички религии разказват този разказ като едно предупреждение. Вашата Земя е живо същество и ако вие можете да черпите от нейния жизнен поток, бихте могли да правите всякакви чудеса. В някои случаи атлантците са душите на съвремието, ала те са били развенчани.. Те е трябвало да се завърнат в обикновен живот по простия начин на раждането, както обикновени бебета. Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще. Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха.
Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата.
Консултирайте се с всеки ботаник и той ще ви види, че аз съм прав. Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля.. Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея. Имам предвид тайната на смърт и раждане. Не е необходимо хората да умират.
към текста >>
Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, до
като
не престанете да искате силата, властта заради самата нея.
Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще. Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха. Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата. Консултирайте се с всеки ботаник и той ще ви види, че аз съм прав. Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля..
Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея.
Имам предвид тайната на смърт и раждане. Не е необходимо хората да умират. Няма причина хората да се раждат. Аз зная тайната частично, ала не напълно, тъй като аз не съм достатъчно добър, за да ми бъде позволено да си припомня тази великолепна власт. Ако аз бих искал да направя това, то веднага бих бил изкушен да ви я открия, защото това би било, ако Бог искаше, една вечност от щастие.
към текста >>
Аз зная тайната частично, ала не напълно, тъй
като
аз не съм достатъчно добър, за да ми бъде позволено да си припомня тази великолепна власт.
Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля.. Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея. Имам предвид тайната на смърт и раждане. Не е необходимо хората да умират. Няма причина хората да се раждат.
Аз зная тайната частично, ала не напълно, тъй като аз не съм достатъчно добър, за да ми бъде позволено да си припомня тази великолепна власт.
Ако аз бих искал да направя това, то веднага бих бил изкушен да ви я открия, защото това би било, ако Бог искаше, една вечност от щастие. Аз обаче ще се опитам и ще опиша донякъде и ще ви дам пример. Човекът напълно се възобновява всеки 7 години; след известно време обаче той отпада и бавно се разпада. Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля. Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла.
към текста >>
Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само
като
предават от своето безсмъртие.
Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля. Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина.
Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие.
Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла. Размислете върху това и разберете, че това е едно от най-славните християнски учения, които са били корумпирани. Христос възкръсна от мъртвите, за да донесе първите плодове на живота. Искам да се върна на новото откритие, което ще бъде направено и за което преди това говорих. Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано като благо за човечеството.
към текста >>
Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта
като
необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла.
Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина. Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие.
Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла.
Размислете върху това и разберете, че това е едно от най-славните християнски учения, които са били корумпирани. Христос възкръсна от мъртвите, за да донесе първите плодове на живота. Искам да се върна на новото откритие, което ще бъде направено и за което преди това говорих. Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано като благо за човечеството. В древните дни на Атлантида, когато тайните на тялото бяха напълно открити за кастата на управителите и свещениците, те я научиха по един далеч по-ужасен начин, дори от този като вивисекция, именно чрез обезсмисляне на душата, по този начин разрушаваха или разкривяваха силата за еволюцията в едно същество.
към текста >>
Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано
като
благо за човечеството.
Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие. Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла. Размислете върху това и разберете, че това е едно от най-славните християнски учения, които са били корумпирани. Христос възкръсна от мъртвите, за да донесе първите плодове на живота. Искам да се върна на новото откритие, което ще бъде направено и за което преди това говорих.
Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано като благо за човечеството.
В древните дни на Атлантида, когато тайните на тялото бяха напълно открити за кастата на управителите и свещениците, те я научиха по един далеч по-ужасен начин, дори от този като вивисекция, именно чрез обезсмисляне на душата, по този начин разрушаваха или разкривяваха силата за еволюцията в едно същество. Вие това не го знаете, слава Богу! В противен случай Земята отново би била страна на дявола.." /*16/ – Йаркър 1833-1913, за който обвиняват Щайнер, е бил англичанин действващ в английското Свободно масонство. Когато тук се казва, че той е бил глава на "Американското" Мизраимско движение, това е възоснова на едно изказване, направено в "Историческо издание на Орифламе", Берлин, 1904 г., при което той е бил съиздател, изказване в смисъл, че само Америка е притежавала законна Харта и че Йаркър е бил назначен в Ню Йорк в 1872 г.
към текста >>
В древните дни на Атлантида, когато тайните на тялото бяха напълно открити за кастата на управителите и свещениците, те я научиха по един далеч по-ужасен начин, дори от този
като
вивисекция, именно чрез обезсмисляне на душата, по този начин разрушаваха или разкривяваха силата за еволюцията в едно същество.
Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла. Размислете върху това и разберете, че това е едно от най-славните християнски учения, които са били корумпирани. Христос възкръсна от мъртвите, за да донесе първите плодове на живота. Искам да се върна на новото откритие, което ще бъде направено и за което преди това говорих. Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано като благо за човечеството.
В древните дни на Атлантида, когато тайните на тялото бяха напълно открити за кастата на управителите и свещениците, те я научиха по един далеч по-ужасен начин, дори от този като вивисекция, именно чрез обезсмисляне на душата, по този начин разрушаваха или разкривяваха силата за еволюцията в едно същество.
Вие това не го знаете, слава Богу! В противен случай Земята отново би била страна на дявола.." /*16/ – Йаркър 1833-1913, за който обвиняват Щайнер, е бил англичанин действващ в английското Свободно масонство. Когато тук се казва, че той е бил глава на "Американското" Мизраимско движение, това е възоснова на едно изказване, направено в "Историческо издание на Орифламе", Берлин, 1904 г., при което той е бил съиздател, изказване в смисъл, че само Америка е притежавала законна Харта и че Йаркър е бил назначен в Ню Йорк в 1872 г. от С.
към текста >>
Г. Ц. /S. G. C./ 33,
като
"Главен представител" и "Гарант за приятелски отношения" с Манчестерския Гранд Ориент на Шотландския ритуал и на Върховното светилище на ритуала Мемфис и Мизраим".
Вие това не го знаете, слава Богу! В противен случай Земята отново би била страна на дявола.." /*16/ – Йаркър 1833-1913, за който обвиняват Щайнер, е бил англичанин действващ в английското Свободно масонство. Когато тук се казва, че той е бил глава на "Американското" Мизраимско движение, това е възоснова на едно изказване, направено в "Историческо издание на Орифламе", Берлин, 1904 г., при което той е бил съиздател, изказване в смисъл, че само Америка е притежавала законна Харта и че Йаркър е бил назначен в Ню Йорк в 1872 г. от С.
Г. Ц. /S. G. C./ 33, като "Главен представител" и "Гарант за приятелски отношения" с Манчестерския Гранд Ориент на Шотландския ритуал и на Върховното светилище на ритуала Мемфис и Мизраим".
Като значителен масонски автор той е достигнал до високи степени чрез много различни връзки /виж края на бел. 1 към настоящата лекция/. /*17/ – Теодор Риюс, 1855-1923. Упълномощен от Йаркър да основе ритуала Мемфис-Мизраим в Германия. Рудолф Щайнер не е познавал Риюс по онова време.
към текста >>
Като
значителен масонски автор той е достигнал до високи степени чрез много различни връзки /виж края на бел.
В противен случай Земята отново би била страна на дявола.." /*16/ – Йаркър 1833-1913, за който обвиняват Щайнер, е бил англичанин действващ в английското Свободно масонство. Когато тук се казва, че той е бил глава на "Американското" Мизраимско движение, това е възоснова на едно изказване, направено в "Историческо издание на Орифламе", Берлин, 1904 г., при което той е бил съиздател, изказване в смисъл, че само Америка е притежавала законна Харта и че Йаркър е бил назначен в Ню Йорк в 1872 г. от С. Г. Ц. /S. G. C./ 33, като "Главен представител" и "Гарант за приятелски отношения" с Манчестерския Гранд Ориент на Шотландския ритуал и на Върховното светилище на ритуала Мемфис и Мизраим".
Като значителен масонски автор той е достигнал до високи степени чрез много различни връзки /виж края на бел.
1 към настоящата лекция/. /*17/ – Теодор Риюс, 1855-1923. Упълномощен от Йаркър да основе ритуала Мемфис-Мизраим в Германия. Рудолф Щайнер не е познавал Риюс по онова време. За това ще излезе в документацията на историята на "Езотеричната Школа" на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Келнер е бил Върховен почетен общ велик майстор на Мемфис и Мизраим ритуал във Великобритания и Германия и се е подписвал
като
такъв за "историческото издание на великия Орифламе" през 1904 г.
Рудолф Щайнер не е познавал Риюс по онова време. За това ще излезе в документацията на историята на "Езотеричната Школа" на Рудолф Щайнер. /*18/ – Карл Келнер, 1851-1905, австрийски откривател и голям бизнесмен. Според Хюго Гьоринг в януарското издание, 1895 г. на периодичното списание "Свинкс" /официален орган на германското Теософско общество с редактор Хюбе-Шлайден/, той е открил процеса за производство на целулоза и е работил заедно с лекаря Франц Хартман.
Келнер е бил Върховен почетен общ велик майстор на Мемфис и Мизраим ритуал във Великобритания и Германия и се е подписвал като такъв за "историческото издание на великия Орифламе" през 1904 г.
/*19/ – Франц Хартман, 1838-1912. След един изпълнен с авантюри живот и лично запознанство с Е. П. Блаватска, той основава т. нар. "Лайпцигско" Теософско общество. Той беше редактор на теософското периодично списание "Lotusblüten".
към текста >>
Там, където Хекетрон говори за "Древния и примитивен ритуал на масонството или ордена на Мемфис" той казва: "Древният и примитивен ритуал на масонството обработва в степени, разделени в 3 секции, обземащи съвременно, рицарско и египетско масонство, тъй
като
последното бе обработено на континента през миналото столетие.. То обхваща далеч по-разширен ритуал на обработваеми степени, отколкото всеки друг ритуал,
като
всеки един от неговите 33 степени има подходящ и сложен церемониал, подреден за лесно предаване и неговите титли са очистени от несъответни претенции".
философска, 3. мистична, 4. кабалистична: които бяха разделени на 17 класове". "Ритуалът на Мемфис", казва той, "е копие на Мизриала на Мизраим и бе основан в Париж 1839 г. Той бе съставен от 91 степени, подредени в 3 секции и 7 класове".
Там, където Хекетрон говори за "Древния и примитивен ритуал на масонството или ордена на Мемфис" той казва: "Древният и примитивен ритуал на масонството обработва в степени, разделени в 3 секции, обземащи съвременно, рицарско и египетско масонство, тъй като последното бе обработено на континента през миналото столетие.. То обхваща далеч по-разширен ритуал на обработваеми степени, отколкото всеки друг ритуал, като всеки един от неговите 33 степени има подходящ и сложен церемониал, подреден за лесно предаване и неговите титли са очистени от несъответни претенции".
От друга страна, когато говори за Египетския ритуал във връзка с Калиостро, Хекетрон казва: "Египетският ритуал изнамерен от Калиостро е смес от свещено и светско, от сериозно и смехотворно; шарлатанство е неговата преобладаваща черта". От това произтича, че "Мемфис и Мизраим ритуалът", за който говори Р. Щайнер е сложна смес от онези ритуали, които дават висшите степени. Хекетрон говори за тях като за "фалшивото масонство" в противовес на "Синьото" или "Символичното" масонство, което ограничава себе си до трите най-нисши степени. /*21/ – Това не е било записано в бележките, които имаме.
към текста >>
Хекетрон говори за тях
като
за "фалшивото масонство" в противовес на "Синьото" или "Символичното" масонство, което ограничава себе си до трите най-нисши степени.
Той бе съставен от 91 степени, подредени в 3 секции и 7 класове". Там, където Хекетрон говори за "Древния и примитивен ритуал на масонството или ордена на Мемфис" той казва: "Древният и примитивен ритуал на масонството обработва в степени, разделени в 3 секции, обземащи съвременно, рицарско и египетско масонство, тъй като последното бе обработено на континента през миналото столетие.. То обхваща далеч по-разширен ритуал на обработваеми степени, отколкото всеки друг ритуал, като всеки един от неговите 33 степени има подходящ и сложен церемониал, подреден за лесно предаване и неговите титли са очистени от несъответни претенции". От друга страна, когато говори за Египетския ритуал във връзка с Калиостро, Хекетрон казва: "Египетският ритуал изнамерен от Калиостро е смес от свещено и светско, от сериозно и смехотворно; шарлатанство е неговата преобладаваща черта". От това произтича, че "Мемфис и Мизраим ритуалът", за който говори Р. Щайнер е сложна смес от онези ритуали, които дават висшите степени.
Хекетрон говори за тях като за "фалшивото масонство" в противовес на "Синьото" или "Символичното" масонство, което ограничава себе си до трите най-нисши степени.
/*21/ – Това не е било записано в бележките, които имаме. Във връзка със самата реч виж бел. 19 на предишната лекция и следващата на тази бележка. /*22/ – Следното извлечение от речта на Балфур е частта, отнасяща се към това. Под заглавието: "Размишления, внушени от новата теория за материята".
към текста >>
"Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само
като
проявление, от което електричеството е физическата основа; които мислят, че елементарният атом на химика, самият той извън границите на пряко възприятие е само една свързваща система на монади или под-атоми, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съотношение една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни атоми и че до
като
в повечето случаи тези атомни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси
като
изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса.
/*21/ – Това не е било записано в бележките, които имаме. Във връзка със самата реч виж бел. 19 на предишната лекция и следващата на тази бележка. /*22/ – Следното извлечение от речта на Балфур е частта, отнасяща се към това. Под заглавието: "Размишления, внушени от новата теория за материята".
"Но днес има такива, които считат грубата материя, материята на нашето ежедневие само като проявление, от което електричеството е физическата основа; които мислят, че елементарният атом на химика, самият той извън границите на пряко възприятие е само една свързваща система на монади или под-атоми, които не са електрифицирана материя, а самото електричество; че тези системи се различават по броя на монадите, които те съдържат, по тяхното движение, съотношение една към друга и към етера; че върху тези разлики и само върху тези разлики лежат и зависят различните качества на онова, което досега е било считано за невидими и елементарни атоми и че докато в повечето случаи тези атомни системи могат да поддържат своето равновесие за периоди, които, сравнени с такива астрономически процеси като изстиването на едно слънце, може да изглеждат почти вечни, те не са по-малко подчинени на закона на промяна, отколкото са вечно съществуващите небеса.
Но ако грубата материя е едно групиране на атоми и ако атомите са система на електрически монади, какво са тези електрически монади? Може би, както внушава проф. Лармор, те са само модификация на всемирния етер, една модификация, грубо сравнима с един възел в една среда, която е неразширяема, несгъстяема и непрекъсната. Но дали тази окончателна унификация ще бъде приета или не, сигурно е, че тези монади не могат да бъдат смятани отделно от етера. Възоснова на тяхното взаимодействие с етера зависят техните качества; без етера не е възможна една електрическа теория за материята.
към текста >>
Тогава става едно странно явление, което би могло да се опише
като
усещане, ала което е свързано с един вид понятие: Лицето започва да усеща,
като
че се разширява – и тогава се появява паметовото табло; но преди това да стане, самият човек се разширява по всички направления – той придобива размери от всички страни.
Там първоначално пребивавали мислите, картините, чувствата и др. Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено след физическата смърт. Там става така, че физическото тяло най-напред бива напуснато от етерното и астралното тяло. Сънят пък се състои във факта, че астралното тяло и азът се отделят, оставайки физическото и етерното тяло да лежат в леглото. Смъртта се различава от съня, само че в първото състояние физическото тяло остава в леглото, а етерното тяло се оттегля заедно с другите два члена на човешкото същество.
Тогава става едно странно явление, което би могло да се опише като усещане, ала което е свързано с един вид понятие: Лицето започва да усеща, като че се разширява – и тогава се появява паметовото табло; но преди това да стане, самият човек се разширява по всички направления – той придобива размери от всички страни.
Този възглед за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй като тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през следатлантски времена. Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време. Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма. Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес. И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие.
към текста >>
Този възглед за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй
като
тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през следатлантски времена.
Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено след физическата смърт. Там става така, че физическото тяло най-напред бива напуснато от етерното и астралното тяло. Сънят пък се състои във факта, че астралното тяло и азът се отделят, оставайки физическото и етерното тяло да лежат в леглото. Смъртта се различава от съня, само че в първото състояние физическото тяло остава в леглото, а етерното тяло се оттегля заедно с другите два члена на човешкото същество. Тогава става едно странно явление, което би могло да се опише като усещане, ала което е свързано с един вид понятие: Лицето започва да усеща, като че се разширява – и тогава се появява паметовото табло; но преди това да стане, самият човек се разширява по всички направления – той придобива размери от всички страни.
Този възглед за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй като тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през следатлантски времена.
Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време. Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма. Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес. И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие. Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ.
към текста >>
Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде изградено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери
като
Ноевия ковчег.
Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време. Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма. Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес. И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие. Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ.
Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде изградено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери като Ноевия ковчег.
Защо са дадени точните размери на Ноевия ковчег в Библията? За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към следатлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да изгради подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се изгради следатлантското тяло. Тук вие имате символ, от който са взети размерите на вашето съвременно тяло и които са резултат на мисъл-формата, която Ной преживява в ковчега. Не без причина Ной е бил поставен в ковчега и ковчегът е бил описан по този начин. Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена.
към текста >>
Онова, което се явява
като
мисъл и чувство в един период е външната форма за следващия.
Какво ще даде на съвременния човек мисъл-формата за изграждане на бъдещето му тяло? Това също ни е казано. Това са размерите на Соломоновия храм. И тези размери на Соломоновия храм, когато бъдат реализирани във физическа форма, представляват, в дълбока символичност цялата физическа система на човека от следната епоха, 6-та велика епоха. Всичко, което е действено в човечеството, започва от вътрешността на човешкото същество, а не отвън.
Онова, което се явява като мисъл и чувство в един период е външната форма за следващия.
И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят мисъл-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат реалност по-късно. Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури. Те имат много реално значение". /*5/ – Не е било възможно да се идентифицира литературният източник, който Щайнер споменава. В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
към текста >>
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута
като
1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега.
И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят мисъл-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат реалност по-късно. Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури. Те имат много реално значение". /*5/ – Не е било възможно да се идентифицира литературният източник, който Щайнер споменава. В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега.
Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината". В допълнение на това Франц Кочи в своя труд "Подробни измервания на трите измерения на Ноевия ковчег от гледна точка на геометрията и механиката", /преведен от полски на немски от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира математически, че единственото възможно и подходящо съотношение на ширината към височината на едно четиристранно празно тяло, което съчетава използването на най-малкото количество материал с най-голяма стабилност би било да се вземе 5 /по-точно 5,322232/ за ширината и за височината 3 /по-точно 2,967768/ равни части. И това е пропорцията, в която фактически е бил построен ковчегът". /*6/ – Тук е преведено от бележките на Берта Рибщайн-Леман. Валтер Вегелановият запис е само откъслечен.
към текста >>
Емил Бок в неговата "История на Стария завет" том 3,
като
говори за Соломоновия храм казва: "Третото най-вътрешно помещение на Запад, Светая Светих /Дебир/, бе закрита от една дървена междинна стена, която имаше петоъгълен вход и бе покрит с перде от четири цвята".
Това .. е най-важното нещо за храма. Квадратът е свещен, покривът, покривното покритие и страничните колони заедно оформят.. пред олтара стояха двама херувими". /*7/ – Първа Книга на царете, гл. 6, стих 31: "И за влизане в оракула той направи врати от маслиново дърво: Трегерът и страничните стълбове бяха една пета част от стената". Обяснението, отнасящо се до "пета част" дава алтернативата "пет-квадрат".
Емил Бок в неговата "История на Стария завет" том 3, като говори за Соломоновия храм казва: "Третото най-вътрешно помещение на Запад, Светая Светих /Дебир/, бе закрита от една дървена междинна стена, която имаше петоъгълен вход и бе покрит с перде от четири цвята".
/*8/ – Във връзка с това виж по-късните и по-подробни разкази на Рудолф Щайнер за темплиерите, т.е. лекцията от 2 октомври 1916 г. в Дорнах /"Темплиерите"/, също: лекция от 25 септември 1916 г. /6-та лекция на серията Р. 45/: "Вътрешните импулси, работещи в еволюцията на човечеството".
към текста >>
В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура
като
буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
/*9/ – Очевидно текстът е запазен само в непълна форма. Във връзка с културните епохи и пътя на Слънцето през Зодиака виж лекцията на Щайнер, държана в Дорнах, 8 януари 1918 г. в лекторския курс, озаглавен: "Древните митове". /*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека. В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло".
В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р. Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора. Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23?
към текста >>
Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си
като
пространствен образ на еклиптиката и екватора.
/*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека. В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло". В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен". Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р.
Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора.
Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23? градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток". В допълнение на това може да се каже, че църковният отец Юстин мъченикът, 100-165 г., в първата глава от своята книга "Аналогии" сочи, че източникът на Платоновото учение относно създаването на света по всяка вероятност било разказ за издигането на бронзовата змия в пустинята от Мойсей /гл. 21, стихове 4-9/.
към текста >>
В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия
като
на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ".
юни 1907 г. и в Базел на 25. ноември 1907 г. и в Дорнах на 19. декември 1915 г.
В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ".
Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма. Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен". Това ни дава езотерично обяснение защо за тази легенда Р. Щайнер обикновено говори като за Златната легенда. Има една много по-дълга и по-подробна версия на тази легенда в една стара Корнишка легенда /"Древната Корнишка драма" редактирана и преведена от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г./.
към текста >>
Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно
като
/текст не се чете/ или "златната степен".
ноември 1907 г. и в Дорнах на 19. декември 1915 г. В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ". Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма.
Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен".
Това ни дава езотерично обяснение защо за тази легенда Р. Щайнер обикновено говори като за Златната легенда. Има една много по-дълга и по-подробна версия на тази легенда в една стара Корнишка легенда /"Древната Корнишка драма" редактирана и преведена от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г./. В тази версия има не само разказът за донасяне на елея на милостта от Сет, но и също така за усилието на Соломон да включи това дърво в храма и отхвърлянето му. Частта на тази драма, отнасяща се до елея на милостта също се намира в "Лира Келтика", антология на келтска поезия, редактирана от Е. А.
към текста >>
Щайнер обикновено говори
като
за Златната легенда.
декември 1915 г. В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ". Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма. Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен". Това ни дава езотерично обяснение защо за тази легенда Р.
Щайнер обикновено говори като за Златната легенда.
Има една много по-дълга и по-подробна версия на тази легенда в една стара Корнишка легенда /"Древната Корнишка драма" редактирана и преведена от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г./. В тази версия има не само разказът за донасяне на елея на милостта от Сет, но и също така за усилието на Соломон да включи това дърво в храма и отхвърлянето му. Частта на тази драма, отнасяща се до елея на милостта също се намира в "Лира Келтика", антология на келтска поезия, редактирана от Е. А. Шарп и Дж. Матей 1932 г.
към текста >>
Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след
като
бе създал Своя свет.
Частта на тази драма, отнасяща се до елея на милостта също се намира в "Лира Келтика", антология на келтска поезия, редактирана от Е. А. Шарп и Дж. Матей 1932 г. /*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво?
Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет.
Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове.
към текста >>
Трябва да се има предвид, че бележките в някои части са много недостатъчни и може да не бъдат считани
като
устни доклади.
5, стих 13 и гл. 8 стих 2. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 юни 1905 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА Стенографски рапорт на Валтер Вегелан и Берта Рибщайн-Леман, а също и обикновен доклад на Мария Щайнер фон Сирверс.
Трябва да се има предвид, че бележките в някои части са много недостатъчни и може да не бъдат считани като устни доклади.
/*1/ – В неговата лекция от 23 май 1904 г. /лекция 1/. /*2/ – Във връзка със следващото описание виж основните творби на Рудолф Щайнер: "Космична памет", Ню Йорк, 1971 г. и "Окултна наука", очерк, Лондон, 1969 г. /*3/ – Няколко много недостатъчно записани изречения следват във всички текстове.
към текста >>
Щайнер на атомната теория
като
философия на живота и неговия възглед относно естеството на атома от окултна гледна точка.
/Към бележките на Ана Вайсман бе прибавена забележката, че тази лекция е била държана пред един много ограничен кръг/. Общо към темата. За да се избегне възможен източник за сериозно криво разбиране относно различните изявления, направени от Р. Щайнер за атома и за бъдещите нови сили на природата, необходимо е да се подчертае, че тези различни изказвания трябва да бъдат разглеждани в съответния контекст. Особено е необходимо да се прави разлика между критичността на Р.
Щайнер на атомната теория като философия на живота и неговия възглед относно естеството на атома от окултна гледна точка.
Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г. и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване". Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер.
към текста >>
Неговата критика на атомната теория
като
философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г.
Общо към темата. За да се избегне възможен източник за сериозно криво разбиране относно различните изявления, направени от Р. Щайнер за атома и за бъдещите нови сили на природата, необходимо е да се подчертае, че тези различни изказвания трябва да бъдат разглеждани в съответния контекст. Особено е необходимо да се прави разлика между критичността на Р. Щайнер на атомната теория като философия на живота и неговия възглед относно естеството на атома от окултна гледна точка.
Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г.
и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване". Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл.
към текста >>
Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома
като
прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство.
Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл. 32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие". Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция.
Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство.
Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм. Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/. Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век. Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р.
към текста >>
Тъй
като
, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р.
Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл. 32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие". Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция. Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство.
Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р.
Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм. Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/. Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век. Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини.
към текста >>
Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото
като
окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят".
Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/. Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век. Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини. Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р.
Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят".
/Виж също лекция 9. от 16. декември 1904 г. и забележката към нея 22/. По тази причина той считаше, че речта на тогавашния министър-председател Балфур, която сочеше това направление, има огромна важност.
към текста >>
декември 1904 г., че човекът ще се научи да "достига атома чрез мисъл", и ще придобие способността да използва неговата вътрешна сила, бе съчетано не само предупреждение за тежките опасности, които биха го заплашвали, ако тази сила не се използва само положително и безкористно в служба на цялото, а също и намек за факта, че,
като
нещо с голяма важност за бъдещето, човечеството ще бъде в състояние в бъдеще да изгражда с атоми
като
"с най-малките строителни камъни".
декември 1904 г. и забележката към нея 22/. По тази причина той считаше, че речта на тогавашния министър-председател Балфур, която сочеше това направление, има огромна важност. С предсказанието, дадено в трите лекции от 9., 16. и 23.
декември 1904 г., че човекът ще се научи да "достига атома чрез мисъл", и ще придобие способността да използва неговата вътрешна сила, бе съчетано не само предупреждение за тежките опасности, които биха го заплашвали, ако тази сила не се използва само положително и безкористно в служба на цялото, а също и намек за факта, че, като нещо с голяма важност за бъдещето, човечеството ще бъде в състояние в бъдеще да изгражда с атоми като "с най-малките строителни камъни".
Последната мисъл той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез бележките на лекция 15 от 21. октомври 1905 г. и допълнителните бележки на лекцията от 21. октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р.
към текста >>
Тъй
като
в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването
като
способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома.
Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция. Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос. Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови.
Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома.
Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия. По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области.
към текста >>
Щайнер отхвърли този начин на представяне
като
"материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука
като
основа на философията в живота, тъй
като
в тази теософска литература атомите също се възприемаха
като
основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати
като
резултат и агенти на определени духовни въздействия.
За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р.
Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области. /Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/. Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил". /Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/. От лекция 20, държана на 2.
към текста >>
По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие
като
нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области.
Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области.
/Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/. Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил". /Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/. От лекция 20, държана на 2. януари 1906 г.
към текста >>
С други думи: Азът,
като
орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят.
Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин. Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата. В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени.
С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят.
По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство. Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще. Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник. Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без помощта на съществата, които стоят зад природата – дотогава, докато това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва". /*1/ – Боговете на Девакана, или небесния свят.
към текста >>
Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без помощта на съществата, които стоят зад природата – дотогава, до
като
това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва".
Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят. По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство. Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще. Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник.
Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без помощта на съществата, които стоят зад природата – дотогава, докато това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва".
/*1/ – Боговете на Девакана, или небесния свят. /*2/ – По-късно Р. Щайнер даде по-точни цифри за това, според които прецесията на равноденствието през целия Зодиак е 12 х 2,160 = 25,920 години, което е една Платонова или Световна година. Човешките въплъщения общо взето са свързани с тези епохи от 2160 години. /*3/ – Не е обичайно за Р.
към текста >>
Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период
като
преди един милион години.
/*2/ – По-късно Р. Щайнер даде по-точни цифри за това, според които прецесията на равноденствието през целия Зодиак е 12 х 2,160 = 25,920 години, което е една Платонова или Световна година. Човешките въплъщения общо взето са свързани с тези епохи от 2160 години. /*3/ – Не е обичайно за Р. Щайнер да дава точни цифри за такива далечни събития.
Ако ние се върнем назад във времето отвъд края на ледниковия период /преди 10,000 години/ има голяма неточност между цифрите, дадени от съвременната наука, тя определя датата за началото на ледниковия период като преди един милион години.
Духовната наука от друга страна поставя началото на ледниковия период в средата на Атлантида – "Космосът става изчисляем за първи път около 13500 години пр.Хр. По онова време по-голямата част от Атлантида беше вече потънала. /Блаватска/ Неточността с хронологията е в това, че съвременната наука все още взима за своя норма за пресмятане съвременните условия /т. е. мярката за разпадането на материята/ и я прехвърля в миналото. Духовната наука от друга страна пресмята според космически ритми /прогресията на Слънцето през Зодиака/.
към текста >>
бе, че Вселената бе считана
като
форма на едно хармонично подредено тяло, хармония на сферите/.
ИЗТОЧНИК НА ТАКСТА Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон Сиверс. /*1/ – Първото обявяване най-вероятно е било направено по време на Общото събрание на Немската секция. /*2/ – Тогавашното име на Берлинския клон, който правил своите обикновени вечерни събрания. /*3/ – Главното учение на Питагор около 580-500 пр. Хр.
бе, че Вселената бе считана като форма на едно хармонично подредено тяло, хармония на сферите/.
/*4/ – Веда /санскритска дума за "свещено знание"/. Ведите са пълно събрание на най-старите религиозни документи на индусите, написани на санскритски, на които се приписва свръхсетивен произход. Те съдържат обширна всестранна литература, която бе предавана от уста на уста в течение на много векове. Ведическите ръкописи се делят главно, както следва: 1. Санхитас, 2.
към текста >>
16 на лекция 9 от 16 декември 1904 г./, след
като
тя бе издала своята първа работа: "Разбулената Изида".
Гранд Ориент на Франция изработила закони за тяхното управление и първата осиновена ложа била открита в Париж в 1775 г.. Подобни ложи се разпростряха по цяла Европа, с изключение на Великобритания; но те скоро отпаднаха и понастоящем се ограничават само в мястото, където първоначално бяха възприети. /*7/ – Това се отнася до Е. П. Блаватска /1831-1891/, на която бе дадена най-високата осиновителна степен на Мемфис-Мизраим Свободно масонство в 1888 г. от Джон Йаркър /виж бел.
16 на лекция 9 от 16 декември 1904 г./, след като тя бе издала своята първа работа: "Разбулената Изида".
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. ПРОИЗХОД НА ТЕКСТА Текстът бе взет от най-пълния от четири текста, попълнен от другите три. /*1/ – Виж бел. 2 към предшестващата лекция.
към текста >>
/*3/ – Хирам е живял по времето на царуването на цар Соломон, което се пресмята
като
993-953 пр. Хр.
Текстът бе взет от най-пълния от четири текста, попълнен от другите три. /*1/ – Виж бел. 2 към предшестващата лекция. /*2/ – Виж бел. 3 на предшестващата лекция.
/*3/ – Хирам е живял по времето на царуването на цар Соломон, което се пресмята като 993-953 пр. Хр.
Четвъртата подраса /гръцката културна епоха/ започва в 747 г. пр. Хр. според Щайнер. /*4/ – Това е индийски теософски термин за огромна космическа епоха на еволюция – Манвантара. Период на проявление като планетарните състояния Стара Луна, Старо Слънце и пр.
към текста >>
Период на проявление
като
планетарните състояния Стара Луна, Старо Слънце и пр.
/*3/ – Хирам е живял по времето на царуването на цар Соломон, което се пресмята като 993-953 пр. Хр. Четвъртата подраса /гръцката културна епоха/ започва в 747 г. пр. Хр. според Щайнер. /*4/ – Това е индийски теософски термин за огромна космическа епоха на еволюция – Манвантара.
Период на проявление като планетарните състояния Стара Луна, Старо Слънце и пр.
/*5/ – Това вероятно се отнася до "Неизказуемото име на Бога", което според Лудвиг Хелд /текстът не се чете/ "е трудна формулировка, съответстваща на името с 12, 42 или 72 букви, знанието на което разкрива тайните на божиите дела или Божията активност от началото докрая". /*6/ – Битие, гл. 3, стих 15. /*7/ – Виж бел. 6 и 7 на предшестващата лекция.
към текста >>
Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години
като
антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк.
Във връзка с това виж "Моят жизнен път". /*3/ – Случаят за това е в дискусиите, преобладаващи по онова време между църквата и Свободното масонство относно сензационния труд на Лео Таксил за сатанинските практики на Свободните масони, който вече бе се появил в сто хиляди екземпляра по времето на тези разисквания. – виж следващата бележка. /*4/ – Тук Р. Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама.
Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк.
В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г.
към текста >>
Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони
като
съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г.
/*4/ – Тук Р. Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама. Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата.
Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г.
Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства.
към текста >>
Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в
като
лическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/.
Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама. Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г.
Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/.
Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г.
към текста >>
Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на
като
лишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели.
той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса.
Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели.
Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г. Общо взето обаче, главно Х. Грубер, който дълго бе последовател на Таксил, се смята да е първият, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/. Тази работа се появи едва в 1897 г.
към текста >>
Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "
Като
лическата измама" още в 1896 г.
Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/. Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства.
Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г.
Общо взето обаче, главно Х. Грубер, който дълго бе последовател на Таксил, се смята да е първият, който се е усъмнил в неговия тритомен труд: /не се чете/. Тази работа се появи едва в 1897 г. обаче А. Е. Уайт със своя труд "Обожанието на дявола във Франция" или "Въпросът на Луцифер" /Лондон, 1896/ също се смята, че е един от първите.
към текста >>
Според "Немски наръчник на свободните масони" признанието на Таксил дошло малко по-рано отколкото първоначално се е възнамерявало, "поради това че, според собственото му признание, той не е искал по-нататък да продължи своята мистификация, след
като
се е появила книгата на Финдел.
Тази работа се появи едва в 1897 г. обаче А. Е. Уайт със своя труд "Обожанието на дявола във Франция" или "Въпросът на Луцифер" /Лондон, 1896/ също се смята, че е един от първите. По това време пред голямото събрание в Париж Таксил на 19 април 1897 г. призна, че всичко това е една преднамерена измама от негова страна, че дяволът Бикстру и неговата сатанинска невеста мис Воган никога не са съществували.
Според "Немски наръчник на свободните масони" признанието на Таксил дошло малко по-рано отколкото първоначално се е възнамерявало, "поради това че, според собственото му признание, той не е искал по-нататък да продължи своята мистификация, след като се е появила книгата на Финдел.
/*5/ – Според Мьонке Берг /текстът не се чете/ Хамбург, 1880/ Лесинг, при неговото постъпване в Хамбургската ложа на 15 октомври 1771 г. бе попитан от Уважавания майстор, фон Розенберг: "Сега вие виждате наистина, че аз съм казал истината. Вие не сте открили нищо противорелигиозно или политически опасно, нали? "Казва се, че Лесинг е отговорил: "О, бих искал да бях открил нещо подобно. То повече би ме задоволило".
към текста >>
Или същият ритуал
като
този, който в специфично отношение съответства на ония, който се нарича Египетски, Мизраим- или Мемфиски ритуал".
/*6/ – Не може да се определи към какъв текст Р. Щайнер се отнася тук. Обаче, според Хекетрон, цитиран и преди, това понятие вече се бе появило в 1751 г. /текстът не се чете/. /*7/ – Това в стенографските бележки на Зайлер в текст 1 е дадено: "така наречен шотландски?
Или същият ритуал като този, който в специфично отношение съответства на ония, който се нарича Египетски, Мизраим- или Мемфиски ритуал".
Текстът на Рибщайн казва само: "Шотландски или Приет ритуал – Мемфиски ритуал". /*8/ – За това виж бел. 6 към лекцията, дадена на 29. май 1905 г. /лекция 18/.
към текста >>
Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас
като
закон на полярността".
/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото. Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск. В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили".
Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността".
Отпечатването е било прегледано от редактора, за да му се даде разбираемо значение. /*15/ – Виж бел. 10 към лекцията, дадена на 22. май 1905 /лекция 12/. /*16/ – "Одушевяване /Beseelung/, "завладяване" /Besiegung/.
към текста >>
Това е Силата на Христос, която е описана
като
"Врил" в "Занони".
Значение има, че само триъгълникът е споменат и нищо не се говори за хексаграма. Но след думите в стенографското копие на Зайлер: "Средновековният окултист изразяваше символа на Светия Граал.. във формата на триъгълник", той е нарисувал един хексаграм, който е могъл да бъде нарисуван само по времето, когато е писал. Двата триъгълника и хексаграмът в настоящия том се възпроизведени от текст 4 на Рибщайн, който дава и най-голямото число диаграми. В текст 6 диаграмите с текста са дадени по следния начин: "Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите.
Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони".
Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство. Човек трябва да постигне това за себе си съвсем сам, без много да задава въпроси". Текст 6 също съдържа един вариант, който не се намира в другите текстове: "Всичко, което е изразено чрез изкуство, наука и религия, дотолкова, доколкото не е дадено от боговете – и следователно стои под знака на кръста – е извлечено от Свободното масонство. Другите текстове нямат тези диаграми. За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12.
към текста >>
За обяснение на хексаграма
като
символ, виж лекция на Щайнер от 12.
Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони". Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство. Човек трябва да постигне това за себе си съвсем сам, без много да задава въпроси". Текст 6 също съдържа един вариант, който не се намира в другите текстове: "Всичко, което е изразено чрез изкуство, наука и религия, дотолкова, доколкото не е дадено от боговете – и следователно стои под знака на кръста – е извлечено от Свободното масонство. Другите текстове нямат тези диаграми.
За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12.
януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение". Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Стракош. В къщата, която е съградена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г. хексаграмът бе изработен в горната част на прозорците на главния хол. Стракош, който е очаквал да види пентаграма попитал Рудолф Щайнер за него и получил отговора: "Хексаграмът фактически е знакът на Христос и на Венерината еволюция".
към текста >>
Той всъщност не е нищо друго освен един кръст
като
горното рамо е махнато.
Това е Врил. Това е същата сила, която факирите все още използват. Те живеят в атавизъм – белег на едно прародителско състояние". /*26/ – Обясненията на символа Тау са частични и текстовете се различават по думи. Текст 1 казва следното: "Знакът Тау играе важна роля в Свободното масонство.
Той всъщност не е нищо друго освен един кръст като горното рамо е махнато.
Във фигуративен смисъл следователно е пропуснато минералното царство Но за да може изобщо да се получи кръста, трябва да се внесе в употреба и растителното царство, чрез което се получава кръстът, сочещ нагоре" Текстът и символът на 1 и двете са несигурни. Мари Щайнер, която веднъж направи подготвителни корекции на 1 остави символа в първоначалната му форма и го замени със следното: "За да може изобщо да се достигне до кръста, растителното царство трябва да влезе в употреба, чрез което ще се получи сочещия нагоре кръст Т. В текст 2 се дава следното: "Този Тау знак играе важна роля в Свободното масонство.
към текста >>
Тъй
като
ако човек остави да навлезе и растителното царство, тогава се достига до онова, което се развива от Земята, от душата
като
сила над Земята е символ на бъдещето Свободно масонство.
Вместо символа е вмъкнато след "на горе сочещия Кръст", което е било пропуснато в чистото копие. Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен кръста. Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми. Текст 6 има следното: "Тау е кръстът, от който е премахнато горното рамо. Изоставено е минералното царство, човекът вече го контролира.
Тъй като ако човек остави да навлезе и растителното царство, тогава се достига до онова, което се развива от Земята, от душата като сила над Земята е символ на бъдещето Свободно масонство.
Другите текстови не съдържат нищо за това. /*27/ – Двойна лекция на 23. октомври 1905 г. , за мъже и жени отделно /лекция 17 и 18/. /*28/ – В лекцията от 28.
към текста >>
Една огромна работа на разрушение става около нас, която един наблюдателен човек може да я види, дори и ако не е ясновидец; ние стоим в началото на една велика работа на разрушение, включващо външната материална култура такава, каквато се е развила през последните векове – тъй
като
материалното развитие може да стигне само до известна точка".
, за мъже и жени отделно /лекция 17 и 18/. /*28/ – В лекцията от 28. декември 1905 г. /още неиздадена/, Р. Щайнер казва: "Позволете ми да приключа моите наблюдения на старата година с нещо, което веднъж вече съм казал /в лекциите от декември 1904 г., включени в настоящия том/.
Една огромна работа на разрушение става около нас, която един наблюдателен човек може да я види, дори и ако не е ясновидец; ние стоим в началото на една велика работа на разрушение, включващо външната материална култура такава, каквато се е развила през последните векове – тъй като материалното развитие може да стигне само до известна точка".
/*29/ – Американецът Джон Уорълд Кили /роден 1837 г./ предизвика много шум около себе си във втората половина на 19-то столетие чрез изнамирането на "Себе-мотор", т. нар. Кили-мотор. Един трактат върху неговия експеримент може да се намери в "Тайната доктрина" т. 1, кн. 3 "Идващата сила" на Е.
към текста >>
Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй
като
, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война!
1, кн. 3 "Идващата сила" на Е. П. Блаватска. Сред лекциите на Р. Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал.
Да благодарим на Бога, че по онова време, беше самоедин идеал, тъй като, ако този идеал на Кили бе станало реалност тогава, какво би станало при тази война!
"Сравни също лекцията, държана в Дорнах на 1 декември 1918 г. в "Променените условия на времената". /*30/ – Текст 1 и 2 имат: "Тау на Светия Граал". Другите текстове нямат този пасаж. Образът на Светия Граал е корекция на Мари Щайнер; може би това е грешка при приписването и би трябвало да бъде: "Таубе" /т. е.
към текста >>
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани
като
частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
/*32/ – Тук Р. Щайнер има предвид секцията, отнасяща се до култа и символизма на неговата Езотерична школа, която той щеше да основе. Във връзка с това виж: "Моят жизнен път", гл. 37. ОТНОСНО ПРЕПИСИТЕ НА ЛЕКЦИИТЕ Извлечение от автобиографията на Рудолф Щайнер, гл. 35.
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество.
Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам. Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало.
към текста >>
В моята автобиография е специално необходимо да кажа няколко думи относно как от една страна, моите книги за общата публика, и от друга, частно отпечатаните курсове, принадлежат на онова, което аз дадох и разработих
като
антропософия.
Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума. Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало. Сега вече ограничението отпадна преди около една година.
В моята автобиография е специално необходимо да кажа няколко думи относно как от една страна, моите книги за общата публика, и от друга, частно отпечатаните курсове, принадлежат на онова, което аз дадох и разработих като антропософия.
Който би искал да проследи моята външна борба и усилие да представя антропософията по начин, подходящ за съвременното съзнание, трябва да направи това чрез творбите ми, публикувани за общо ползване. В тях аз определям моето положение по отношение на философските усилия на съвремието. Те съдържат онова, което за моя духовен взор ставаше все по-ясно определено, сградата на антропософията – наистина, недоизградена в много насоки. Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото. Особено силни бяха изискванията да се хвърли светлина чрез антропософията върху евангелията и Библията изобщо.
към текста >>
Аз можех да се обърна към тях
като
към хора, напреднали в антропософското познание.
Редом с изискването да се изгради антропософията и при това на хората с общото образование на съвремието да се даде единствено това, което бе почерпено директно от духовния свят се появи и другото – напълно да се задоволява вътрешната душевна необходимост и духовните въжделения на членовете на обществото. Особено силни бяха изискванията да се хвърли светлина чрез антропософията върху евангелията и Библията изобщо. Членовете желаеха да имат курсове от лекции върху тези откровения, дадени на човечеството. За задоволяване на тези нужди чрез частни лекторски курсове възникна друг фактор: На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с основното съдържание на антропософията.
Аз можех да се обърна към тях като към хора, напреднали в антропософското познание.
Подходът, който възприех в тези лекции не бе подходящ за писане на трудове, предназначени първоначално за общата публика. В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата публика. Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи. Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите. Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията.
към текста >>
Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, до
като
частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите.
Те бяха запознати с основното съдържание на антропософията. Аз можех да се обърна към тях като към хора, напреднали в антропософското познание. Подходът, който възприех в тези лекции не бе подходящ за писане на трудове, предназначени първоначално за общата публика. В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата публика. Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи.
Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите.
Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията. Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете. Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен.
към текста >>
Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема
като
представляващи антропософията в пълен смисъл.
В тези частни кръгове аз можех да формулирам онова, което имах да кажа по начин, който бих бил задължен да променя, ако това бе планирано първоначално за общата публика. Така публичните и частни публикации са всъщност две твърде различни неща, изградени върху различни основи. Публикуваните книги са пряк резултат от моите вътрешни усилия и вътрешен труд, докато частно отпечатаният материал, включва вътрешните нужди на членовете и моят жив опит от това определяше формата на лекциите. Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията. Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете.
Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл.
Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен. Правото да се съди този частен материал, разбира се, може да бъде дадено само на някой, който има необходимата предварителна основа за такава присъда. И по отношение на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува като "антропософска история" в онова, което е било дадено от духовния свят.
към текста >>
И по отношение на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува
като
"антропософска история" в онова, което е било дадено от духовния свят.
Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете. Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен. Правото да се съди този частен материал, разбира се, може да бъде дадено само на някой, който има необходимата предварителна основа за такава присъда.
И по отношение на по-голямата част от този материал това означава поне знание за човека и за Космоса дотолкова, доколкото то е било представено в светлината на антропософията, а също и знание за онова, което съществува като "антропософска история" в онова, което е било дадено от духовния свят.
към текста >>
39.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото е останало от онова време
като
прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии.
То е събитие, насреща на което нашите днешни думи са само сенки. Не само разбирането на света, не само схващането на нещата, но цялото чувстване и душевна нагласа на човечеството ще навлезе в нов стадий, когато се осъществи това, което е било заложено в мисията на госпожа Блаватска. Нека да поставим пред душата си преобразяването на чувстването, което днес е настъпило у много хора и в бъдеще ще настъпи при други. За по-добро разбиране ще представя пред душата ви една картина. Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха.
Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии.
Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението. На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността. Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество.
към текста >>
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си
като
част от божествеността.
Нека се върнем далеч назад във времената на гръцката епоха. Каквото е останало от онова време като прекрасни скулптури, поезия, наука, божествените стихове на Омир, дълбокомислените идеи на Платон, духовното учение на Питагор, всичко се обобщава, когато хвърлим поглед към това, което наричаме гръцки мистерии. Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността.
Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини.
към текста >>
В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства
като
божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос.
Един мистериен център е бил същевременно училище и храм. Той се е изплъзвал от погледите на онези, които не са можели достойно да приемат истината в душата си, и е приемал само тези, които са се подготвили да пристъпят със свещени чувства към истината. Когато такива хора са били приемани в местата, от които са произлезли всички изкуства, поезия и науки, тогава зрителят, който още не е бил посветен в ясновидската сила, е можел да види в картини – този обаче, чиито дремещи духовни сили вече са били събудени, е виждал в действителност – как Бог слиза в материята, въплътява се в нея и от този момент почива в царствата на природата до Възкресението. На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността. Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество.
В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос.
Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини. Някои от великите хора, изживели това, са казвали: Само чрез това, че е посвещаван, човекът се издига над миналото и земното към вечното. Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога.
към текста >>
Когато поставим този образ пред душата си и хвърлим поглед в нашето време, виждаме, че не само изживяваме всичко разделено – красота, мъдрост и благочестивост, – но нашата абстрактна и разсъдъчна култура, която е изгубила живия огън от онова време, ни изглежда
като
нещо сенчесто.
Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини. Някои от великите хора, изживели това, са казвали: Само чрез това, че е посвещаван, човекът се издига над миналото и земното към вечното. Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога.
Когато поставим този образ пред душата си и хвърлим поглед в нашето време, виждаме, че не само изживяваме всичко разделено – красота, мъдрост и благочестивост, – но нашата абстрактна и разсъдъчна култура, която е изгубила живия огън от онова време, ни изглежда като нещо сенчесто.
Затова някои изтъкнати представители на духовния живот, които са се чувствали неразбрани и самотни, са поглеждали в онези велики времена на безкрайно далечното минало, в които човекът още е общувал със самите духове и богове. Те са знаели това и в тишината на нощта са копнели за мистериите от Елевзин – последните прекрасни издънки на гръцките мистерии. Един задълбочен немски мислител, един от тези, които са се потапяли в загадките на битието, предава настроението, което го е обхващало, когато мислите му са отлитали към древните места на гръцката мъдрост, настроението на един странстващ в духа. Това е Хегел, онзи могъщ майстор на мисълта, който – мислейки – е търсил да възобнови картините, които учениците на мистериите някога са виждали. Поемата17 произлиза от него.
към текста >>
че само
като
ехо от езици чужди
че святото да става за играчка на софистите, която там за левче да продават, за мантия на учените лицемери, дори за пръчката на весело дете и тъй накрая празно да остане,
че само като ехо от езици чужди
животът негов да се храни. Не носеха честта ти, дори скъпернически, о, богиньо, по улици и по пазари синовете твои, запазваха я във светинята на своите гърди.
към текста >>
Животът на
децата
ти разкрива те пред мен,
запазваха я във светинята на своите гърди. Затуй ти не живееше на устните им. Животът им за тебе беше чест. В делата им оставаш още жива. И в тази нощ почувствах те богиньо свята.
Животът на децата ти разкрива те пред мен,
и често чувствам те като душата на делата им! Ти си висш смисъл, свята вяра, на божеството, което не се поклаща, дори когато всичко се проваля. В по-новото време става необходимо мощта на мисленето, от една страна, да се изрази идеално, от друга – по повече материалистически начин.
към текста >>
и често чувствам те
като
душата на делата им!
Затуй ти не живееше на устните им. Животът им за тебе беше чест. В делата им оставаш още жива. И в тази нощ почувствах те богиньо свята. Животът на децата ти разкрива те пред мен,
и често чувствам те като душата на делата им!
Ти си висш смисъл, свята вяра, на божеството, което не се поклаща, дори когато всичко се проваля. В по-новото време става необходимо мощта на мисленето, от една страна, да се изрази идеално, от друга – по повече материалистически начин. Също и Хегел не е повече разбиран.
към текста >>
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща
като
основа на културата,
като
детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Той принадлежи изобщо към забравените духове на човечеството. През втората половина на 19-ти век всичко бива проникнато от духа на материализма, а този дух също и днес цари в широките кръгове. Ако остане да преобладава, той ще доведе човечеството до пълно вкаменяване в културния му живот. Особени възгледи се появяват във втората половина на 19-ти век. Още през 18-ти век Лесинг казва18, че вярата не би трябвало да е безсмислена поради това, че се е появила в младата невинна детска възраст на човечеството.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие. Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира. Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота.
към текста >>
Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят
като
следствие.
През втората половина на 19-ти век всичко бива проникнато от духа на материализма, а този дух също и днес цари в широките кръгове. Ако остане да преобладава, той ще доведе човечеството до пълно вкаменяване в културния му живот. Особени възгледи се появяват във втората половина на 19-ти век. Още през 18-ти век Лесинг казва18, че вярата не би трябвало да е безсмислена поради това, че се е появила в младата невинна детска възраст на човечеството. Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие.
Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира. Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота. За идеали никога не се е говорило толкова много, а се е разбирало толкова малко, колкото в наше време.
към текста >>
Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие,
като
не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух. Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие. Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира.
Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота.
За идеали никога не се е говорило толкова много, а се е разбирало толкова малко, колкото в наше време. В това време попада и мисията на Елена Петровна Блаватска. Може наистина да се каже, без с това да се накърни значението на нейната личност, че ѝ е била възложена работа, която всъщност е била твърде тежка за душата ѝ. Ако човек иска да разреши загадката, защо именно тази личност е била призвана да внесе посланието на теософията в света, стига до заключението, че тя е била единствената възможност, чрез която водещите духове са могли да се изявят на хората на Запада. Личностите на официалните постове са нямали и най-малкото разбиране какво е необходимо за човечеството като духовни факти.
към текста >>
Личностите на официалните постове са нямали и най-малкото разбиране какво е необходимо за човечеството
като
духовни факти.
Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота. За идеали никога не се е говорило толкова много, а се е разбирало толкова малко, колкото в наше време. В това време попада и мисията на Елена Петровна Блаватска. Може наистина да се каже, без с това да се накърни значението на нейната личност, че ѝ е била възложена работа, която всъщност е била твърде тежка за душата ѝ. Ако човек иска да разреши загадката, защо именно тази личност е била призвана да внесе посланието на теософията в света, стига до заключението, че тя е била единствената възможност, чрез която водещите духове са могли да се изявят на хората на Запада.
Личностите на официалните постове са нямали и най-малкото разбиране какво е необходимо за човечеството като духовни факти.
Дори понятието за духа е било изгубено и когато се е говорило за дух, се е употребявала само една празна дума. Тази забележителна жена, с особени психично-духовни заложби, още от младостта си е била призвана да донесе на света послание, нещо, което никой учен не е бил в състояние да направи. От ранна възраст тя е виждала света различно от това, което предписва образованието на 19-ти век. Във всичко, което ни обкръжава, тя е можела да вижда духовни същества, които за нея са били също така действителни, както нещо, което може да се докосне. От ранна възраст ѝ е било присъщо голямото обожание на един възвишен дух.
към текста >>
Елена Блаватска се появява между хората
като
«много почитана и много хулена» и едва ли за някого са казвани и писани толкова безсмислици и глупости, колкото за Елена Петровна Блаватска – разбира се, освен за всички онези, които са били от същата величина
като
нея.
Тогава за човека, който сам разбира нещо от търсенето на истината, идва времето, когато престава да критикува великите личности. Той не гледа повече към баналностите в тях. Само хората, които нямат понятие от позициите на великите личности в света, се вкопчват в тези баналности. Който обаче прозре взаимовръзките, е благодарен за това, което тези личности са донесли. Това е и единствено възможната гледна точка спрямо личност, каквато беше госпожа Блаватска.
Елена Блаватска се появява между хората като «много почитана и много хулена» и едва ли за някого са казвани и писани толкова безсмислици и глупости, колкото за Елена Петровна Блаватска – разбира се, освен за всички онези, които са били от същата величина като нея.
Учени изказват особеното твърдение: Тя написа велико произведение – «Тайната доктрина», – в което са изложени Дзиан-строфите20. За тях се казва, че представляват прадревни предания. Противниците обаче твърдят, че Блаватска е измислила тези строфи, а пред света твърди, че са древни предания. Учените наистина стигат до такова безумие. Нека за момент допуснем, че Елена Петровна Блаватска наистина би измислила тези строфи и нека да се задълбочим в тях.
към текста >>
Когато човек помисли колко лесно могат да бъдат предизвикани страстите чрез сетивния свят и какви пропасти изживява този, който трябва да надникне в окултните светове така, както е необходимо, за да напише книга
като
«Тайната доктрина», не се интересува повече от баналностите, които са свързани с тази значима личност и нейното обкръжение.
Тук имате нещо от големите пречки, които се изправят пред Елена Петровна Блаватска. Хората говорят, че е направила една или друга грешка. В такива хора едва ли може да живее някакво чувство за нейното действително значение. Блаватска показва на човечеството явления в окултните светове. Който познава пътя в окултните светове, както тя го извървява, знае какви опасности са свързани с него.
Когато човек помисли колко лесно могат да бъдат предизвикани страстите чрез сетивния свят и какви пропасти изживява този, който трябва да надникне в окултните светове така, както е необходимо, за да напише книга като «Тайната доктрина», не се интересува повече от баналностите, които са свързани с тази значима личност и нейното обкръжение.
Дори самата тази личност почти се разбива в противодействието на света. Именно защото насреща ѝ застават толкова много неразбиране и фалшиви авторитети, имайки предвид възприемчивостта и чувствителността на нейните окултни сили, можем да разберем, че тя достига края на живота си като една, в известен смисъл, пречупена личност. Но каквото тя донася на света, следва да живее в човечеството и да има бъдеще. Настроението, което исках да нарисувам пред душите ви, изхождайки от думите на един от най-великите синове на новото време, това настроение на копнеж, трябва все повече да се разпространява. То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано.
към текста >>
Именно защото насреща ѝ застават толкова много неразбиране и фалшиви авторитети, имайки предвид възприемчивостта и чувствителността на нейните окултни сили, можем да разберем, че тя достига края на живота си
като
една, в известен смисъл, пречупена личност.
В такива хора едва ли може да живее някакво чувство за нейното действително значение. Блаватска показва на човечеството явления в окултните светове. Който познава пътя в окултните светове, както тя го извървява, знае какви опасности са свързани с него. Когато човек помисли колко лесно могат да бъдат предизвикани страстите чрез сетивния свят и какви пропасти изживява този, който трябва да надникне в окултните светове така, както е необходимо, за да напише книга като «Тайната доктрина», не се интересува повече от баналностите, които са свързани с тази значима личност и нейното обкръжение. Дори самата тази личност почти се разбива в противодействието на света.
Именно защото насреща ѝ застават толкова много неразбиране и фалшиви авторитети, имайки предвид възприемчивостта и чувствителността на нейните окултни сили, можем да разберем, че тя достига края на живота си като една, в известен смисъл, пречупена личност.
Но каквото тя донася на света, следва да живее в човечеството и да има бъдеще. Настроението, което исках да нарисувам пред душите ви, изхождайки от думите на един от най-великите синове на новото време, това настроение на копнеж, трябва все повече да се разпространява. То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано. Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор. Тя искаше да действа само като вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили.
към текста >>
Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме
като
импулсатор.
Дори самата тази личност почти се разбива в противодействието на света. Именно защото насреща ѝ застават толкова много неразбиране и фалшиви авторитети, имайки предвид възприемчивостта и чувствителността на нейните окултни сили, можем да разберем, че тя достига края на живота си като една, в известен смисъл, пречупена личност. Но каквото тя донася на света, следва да живее в човечеството и да има бъдеще. Настроението, което исках да нарисувам пред душите ви, изхождайки от думите на един от най-великите синове на новото време, това настроение на копнеж, трябва все повече да се разпространява. То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано.
Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор.
Тя искаше да действа само като вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили. Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем. Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото. Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че живият дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството. Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи.
към текста >>
Тя искаше да действа само
като
вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили.
Именно защото насреща ѝ застават толкова много неразбиране и фалшиви авторитети, имайки предвид възприемчивостта и чувствителността на нейните окултни сили, можем да разберем, че тя достига края на живота си като една, в известен смисъл, пречупена личност. Но каквото тя донася на света, следва да живее в човечеството и да има бъдеще. Настроението, което исках да нарисувам пред душите ви, изхождайки от думите на един от най-великите синове на новото време, това настроение на копнеж, трябва все повече да се разпространява. То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано. Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор.
Тя искаше да действа само като вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили.
Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем. Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото. Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че живият дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството. Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи. Защото единственото лично желание на основателката наистина е членовете на теософското движение да станат живо изразно средство за духа, който тя самоотвержено постави в служба на това движение и колкото членовете на този дух разбират самоотвержеността и колкото повече се научават да разбират, че съществува задължение към познанието, толкова повече ще осъществяват духа на Елена Петровна Блаватска.
към текста >>
Духовният живот, който е станал
като
сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем.
Но каквото тя донася на света, следва да живее в човечеството и да има бъдеще. Настроението, което исках да нарисувам пред душите ви, изхождайки от думите на един от най-великите синове на новото време, това настроение на копнеж, трябва все повече да се разпространява. То ще може да намери удовлетворение от това, което Елена Блаватска е трябвало да донесе на света и което все повече следва да бъде развивано. Именно тогава почитаме най-много тази личност, когато я разглеждаме като импулсатор. Тя искаше да действа само като вярна ученичка на великите духовни сили, стоящи зад нея и само този действа в смисъла на теософското течение, който работи в смисъла на тези духовни сили.
Духовният живот, който е станал като сянка, отново ще се изпълни с живот, ако все повече бъде разбирано това, което Елена Петровна Блаватска искаше да внесе в света с толкова смелост, енергия и устрем.
Възможно е да спечелим по-дълбоко разбиране за това какво може да бъде такъв Лотусов ден, ако се абстрахираме от всякакви исторически клюки и се постараем да виждаме същественото. Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че живият дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството. Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи. Защото единственото лично желание на основателката наистина е членовете на теософското движение да станат живо изразно средство за духа, който тя самоотвержено постави в служба на това движение и колкото членовете на този дух разбират самоотвержеността и колкото повече се научават да разбират, че съществува задължение към познанието, толкова повече ще осъществяват духа на Елена Петровна Блаватска. Човек чува хората винаги да казват: «Важното са любовта и състраданието».
към текста >>
Това обаче, което следва да учим, извършвайки го
като
продължение на започнатото от самата нея на физическия план, е стремежът към духовнонаучното познание.
Да се казва «любов» може да се научи за една секунда. Да се постигне познание за доброто и благословението на човечеството, е необходима цяла вечност. Да събудим в нас съзнанието, че познанието е основата на всяко действително духовно действие, трябва все повече да става смисъл на теософското движение. Затова става въпрос да последваме основателката на нашето движение в постигането на безспирно познание – къс по къс, без да се оставим да ни заблуждава удобството, което не иска да учи, а да схване всичко за един ден. Именно това може да се научи от произведенията и дейността на Елена Петровна Блаватска и затова всяко говорене, произлизащо от неактивно удобство, е суета.
Това обаче, което следва да учим, извършвайки го като продължение на започнатото от самата нея на физическия план, е стремежът към духовнонаучното познание.
--------------------------------------- 16) Анали: XV, 44. 17) Хегел изпраща поемата си «Елевзин» (1796 г.) на приятеля си Хьолдерлин. Виж «Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розенкранц». Supplement към произведенията на Хегел, Берлин 1844, стр.
към текста >>
40.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Знаете, че човекът не се състои само от физическото тяло, а от физическото, етерното, което лежи в основата на физическото и го изгражда, астралното тяло, което за ясновидеца изглежда
като
облак, в който са положени останалите две тела.
Човек не може да си представи защо например периодът на детството, който завършва с шестата до осмата година, се отличава така гравиращо от юношеската възраст, времето от седмата, осмата година приблизително до половата зрялост. Който няма понятие какво става с човека през това време, не може и да си представи колко е важно да се наблюдават тези периоди съвсем точно. Не е безразлично дали се знае какво представлява човекът през тези три периода. В първия, стигащ от шестата до осмата година, във втория, който стига до четиринадесет-петнадесет години, и в следващото време, в следващите седем до осем години. Това са три възрастови степени в живота на човека, които трябва да се изучат съвсем точно не само във външен смисъл, а от гледната точка на езотериката, която се занимава със скритите за външните сетива светове.
Знаете, че човекът не се състои само от физическото тяло, а от физическото, етерното, което лежи в основата на физическото и го изгражда, астралното тяло, което за ясновидеца изглежда като облак, в който са положени останалите две тела.
Обвит в тях имаме носителя на аза. Нека да разгледаме тези три тела при подрастващия човек. Искате ли да си изградите правилна представа за това, трябва да си изясните, че преди периодите, в които човекът може да бъде виждан външно, имаме още периода преди раждането, когато човекът живее в тялото на майката. Трябва чисто физически да правите разлика между живота преди раждането и следващите периоди и да си изясните, че човекът не би могъл да живее, ако бъде роден преждевременно, ако пристъпи твърде рано във външния свят. Той не би могъл да живее във външния свят, понеже сетивните му органи, с които влиза в общение с външния свят, още не са достатъчно изградени.
към текста >>
До
като
човекът е обграден от майчиното тяло до раждането си, се изграждат органите – очи, уши и всичко, от което се нуждае, за да живее във физическия свят.
Обвит в тях имаме носителя на аза. Нека да разгледаме тези три тела при подрастващия човек. Искате ли да си изградите правилна представа за това, трябва да си изясните, че преди периодите, в които човекът може да бъде виждан външно, имаме още периода преди раждането, когато човекът живее в тялото на майката. Трябва чисто физически да правите разлика между живота преди раждането и следващите периоди и да си изясните, че човекът не би могъл да живее, ако бъде роден преждевременно, ако пристъпи твърде рано във външния свят. Той не би могъл да живее във външния свят, понеже сетивните му органи, с които влиза в общение с външния свят, още не са достатъчно изградени.
Докато човекът е обграден от майчиното тяло до раждането си, се изграждат органите – очи, уши и всичко, от което се нуждае, за да живее във физическия свят.
Преди достатъчно да са подготвени органите му в пазещата обвивка на едно друго физическо тяло, човекът не може да влезе в контакт с физическия свят. Раждането е времето, в което човекът е вече толкова зрял, че може да влезе в контакт с околния свят без запазваща го обвивка. Но същото далеч не важи тогава за етерното и астралното тяло. Те още не са готови да могат също да влязат в непосредствен контакт с околния свят. Един съвсем подобен процес, какъвто преди раждането на човека се извършва с физическото тяло, се извършва също с етерното тяло в периода от раждането до приблизително седмата година.
към текста >>
През тази възраст още не може да се въздейства чрез възпитателни мерки върху по-висшите тела, изобщо не чрез съзнателно възпитание, а върху тези тела, до
като
те са заети само със самите себе си, въздействате чрез това, което сте самият вие.
То ще бъде добър човек, ако вижда добри хора около себе си. То подражава на нещата, които възприема около себе си. Трябва да се обърне най-голямото внимание именно на подражанието, на въздействието на примера. Затова правилното следва много да се показва, за да може детето много и да подражава. В този смисъл през времето от първата до седмата година най-главното значение трябва да се отдаде на грижата за физическото тяло.
През тази възраст още не може да се въздейства чрез възпитателни мерки върху по-висшите тела, изобщо не чрез съзнателно възпитание, а върху тези тела, докато те са заети само със самите себе си, въздействате чрез това, което сте самият вие.
Един умен човек ще повлияе разумността в детето чрез своята разумност. Възпитателят трябва да се погрижи в обкръжението на детето да бъде възможно цялостен човек, да има висши и добри мисли – както здравото тяло на майката въздейства здравословно върху детето. Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло.
към текста >>
Днес се критикуват предишните времена, в които
децата
не са били призовавани да решават относно Бог и света.
Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва. В годините, които следват, индивидуалното се проявява най-силно в отношението на двата пола един към друг, когато единият индивид се почувства привлечен от другия. Така виждате, че ако правилно се изучат трите тела на човека, действително получаваме най-практическите основи за правилното възпитание и развитие на човека. Духовната наука не е непрактична, не е витаене в облаците, а нещо, което ни дава най-доброто указание за справянето с живота. Именно това е, което прави днешното духовнонаучно задълбочаване така необходимо, понеже хората иначе стигат до сляпа улица.
Днес се критикуват предишните времена, в които децата не са били призовавани да решават относно Бог и света.
Това обаче е било само един съвсем здравословен инстинкт. Днес той трябва отново да се постига все по-съзнателно. Инстинктивното познание от преди е изчезнало и с него известна сигурност относно отделните неща в живота. Само че човешкият род не бива изведнъж да бъде унищожен [? ]. Ако в областта на възпитанието, в медицината, правото и др.
към текста >>
Има неща, които
като
с пръст посочват най-важните решения, които днес се взимат сред човечеството.
Те се придържат към традиционните църковни догми, но не искат да знаят нищо за развитието на духа. Преди всичко имаме работа с това. Каквото днес е необходимо, трябва да дойде от духовните светове. Защото това, което материализмът произведе, е подходящо само да разболее физическите тела и висшите същности на човека. Няма да бъде предотвратена дълбоката криза, ако човечеството не постигне духовно задълбочаване.
Има неща, които като с пръст посочват най-важните решения, които днес се взимат сред човечеството.
Човек трябва да наблюдава нещата вътрешно, външните форми не допринасят особено за това. Копнежът и склонността към духовното не могат да се умъртвят. Част от хората, които имат такъв копнеж, се насочи към спиритизма. Там се търси да се докаже духът по материален начин. Забележителното обаче е как се отнася към това католическата църква, която би следвало наистина да има работа само с духовното.
към текста >>
Забележителното обаче е как се отнася към това
като
лическата църква, която би следвало наистина да има работа само с духовното.
Има неща, които като с пръст посочват най-важните решения, които днес се взимат сред човечеството. Човек трябва да наблюдава нещата вътрешно, външните форми не допринасят особено за това. Копнежът и склонността към духовното не могат да се умъртвят. Част от хората, които имат такъв копнеж, се насочи към спиритизма. Там се търси да се докаже духът по материален начин.
Забележителното обаче е как се отнася към това католическата църква, която би следвало наистина да има работа само с духовното.
Всяко външно действие тук е отражение на нещо духовно. Но забележителното е какво стана точно сега, а именно че в църковните кръгове някой търси външно доказателство за духовното. Излезе една книга от Й. Лапони22, домашния лекар на папата, който защитава в нея именно спиритизма. Фактът е странен затова, защото хората, които се обръщат към тази публикация, очевидно изобщо не са вече настроени духовно, те се нуждаят от осезаемо доказателство за наличието на един духовен свят.
към текста >>
Това е, което трябва да отбележим в душата си
като
практически закон.
Тогава се вярва във вечността на битието и трябва също да го почувстваме и да имаме търпение. Трябва да свикнем да работим в служба на цялото човечество. Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност. Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо. По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим.
Това е, което трябва да отбележим в душата си като практически закон.
Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това. Тогава ще я въведем в живота, останалото ще се получи от само себе си. Една майка, един учител, които са теософи, от само себе си ще действат по начин, различен от този на човек, който няма понятие от това. Който знае какво представлява човекът, той също и съвсем инстинктивно ще наблюдава различните епохи при подрастващия човек.
към текста >>
Преди всичко чрез истинското теософско задълбочаване ще престане лицемерието, с което възрастните първо извършват всевъзможни лудории и тогава със сериозни
като
смъртта принципи влизат в детската стая.
Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това. Тогава ще я въведем в живота, останалото ще се получи от само себе си. Една майка, един учител, които са теософи, от само себе си ще действат по начин, различен от този на човек, който няма понятие от това. Който знае какво представлява човекът, той също и съвсем инстинктивно ще наблюдава различните епохи при подрастващия човек.
Преди всичко чрез истинското теософско задълбочаване ще престане лицемерието, с което възрастните първо извършват всевъзможни лудории и тогава със сериозни като смъртта принципи влизат в детската стая.
Това идва именно оттам, че хората не вярват в духа. Така отново постигнахме частица разбиране, че науката за духа е нещо, принадлежащо към жизнената практика и че е един от най-безсмислените предразсъдъци, когато противниците казват, че тя отклонява от живота. В действителност тя въвежда в живота. Днес всеки послушен гражданин чувства превъзходство, ако може да критикува теософията, но ще дойде време, в което ще се отсъжда по друг начин. Някога ще се види къде лежи истинската радост от живота.
към текста >>
41.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Едва от около тридесет години чрез теософското движение станаха известни на външния свят някои от розенкройцерските учения, след
като
преди са били изучавани само в строго затворени кръгове.
Вие познавате някои главни гледни точки, които ще бъдат взети под внимание. Но и за тези, които вече са слушали съответните лекции за пътя на познанието или са чели «Луцифер»53, именно номер тридесет и втори, ще има нещо ново, когато обсъдим пътя на познанието така, както може да се направи само в интимния кръг от ученици на духовната наука. При това ще се касае главно да опишем този път на познанието, доколкото е показан чрез розенкройцерското западно духовно течение, което от 14-то столетие насам насочва и предвожда европейската култура. До последната третина на 19-то столетие розенкройцерското движение е действало съвсем тайно. Истинското розенкройцерство не е можело да бъде прочетено в никоя книга, не е било позволено да се обсъжда публично.
Едва от около тридесет години чрез теософското движение станаха известни на външния свят някои от розенкройцерските учения, след като преди са били изучавани само в строго затворени кръгове.
Най-елементарните учения се съдържат в това, което днес се нарича антропософия, но само най-елементарните. Едва постепенно е възможно да се оставят хората да навлязат по-дълбоко в мъдростта, която от края на 14-то столетие е съхранявана в розенкройцерските школи на Европа. Нека първоначално да си изясним, че има не само един вид път на познанието, а имаме предвид три вида. Не бива да мислим, че има три истини. Истината е една-единствена, както пред всички, които стоят на върха на една планина, се разкрива същият изглед.
към текста >>
Лесно може да му се струва,
като
че ли тук или там чува учителят непременно да му говори,
като
че ли той често е физически с него.
Учителят води ученика до Христос Исус, той е посредникът. А при розенкройцерския път гуруто, учителят все повече става приятел, чийто авторитет почива на вътрешно съгласие. Тук не е възможно друго отношение, освен строго личното отношение на доверие. Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат. Понякога ученикът си създава погрешна представа за ролята на своя учител.
Лесно може да му се струва, като че ли тук или там чува учителят непременно да му говори, като че ли той често е физически с него.
Наистина понякога е спешно необходимо учителят да пристъпи физически към ученика, но това не става така често, както на ученика му се иска да вярва. Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика. Учителят има средства, които се разкриват на ученика постепенно. Някоя дума, за която ученикът вярва, че я е казал случайно, е от голямо значение. Тя действа несъзнателно в душата на ученика като опора, която го насочва и ръководи.
към текста >>
Тя действа несъзнателно в душата на ученика
като
опора, която го насочва и ръководи.
Лесно може да му се струва, като че ли тук или там чува учителят непременно да му говори, като че ли той често е физически с него. Наистина понякога е спешно необходимо учителят да пристъпи физически към ученика, но това не става така често, както на ученика му се иска да вярва. Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика. Учителят има средства, които се разкриват на ученика постепенно. Някоя дума, за която ученикът вярва, че я е казал случайно, е от голямо значение.
Тя действа несъзнателно в душата на ученика като опора, която го насочва и ръководи.
Ако учителят правилно упражнява окултните влияния, тогава съществува и реална връзка между него и ученика. Към това се присъединяват основаващите се на любвеобилно участие въздействия от далече, които винаги могат да се упражнят от учителя, но все повече се разкриват на ученика едва по-късно, когато той стигне до висшите светове. Но е непременно необходимо абсолютното доверие, иначе е по-добре връзката между учителя и ученика да се прекъсне. Нека накратко да споменем правилата, които играят роля в розенкройцерското обучение. Не е нужно нещата да стават точно така, както ще бъдат казани тук.
към текста >>
Затова ако някой иска
като
обикновен човек да тръгне по розенкройцерския път, най-доброто е изучаването на елементарните учения на духовната наука.
Тук ще хвърлим поглед само за информация. Каквото е необходимо в най-висока степен при розенкройцерското обучение, обикновено не му се обръща достатъчно внимание при всички други окултни обучения. Това е ясното логическо мислене, или поне стремежът към него. Най-напред е необходимо да се отстрани всяко объркано и пълно с предразсъдъци мислене. Човекът трябва да свикне да мисли за взаимовръзките в света, изхождайки от обширни, безкористни гледни точки.
Затова ако някой иска като обикновен човек да тръгне по розенкройцерския път, най-доброто е изучаването на елементарните учения на духовната наука.
Не е разумно възражение да се каже: Какво ме ползва да изучавам сведенията за по-висшите светове, за човешките раси и култури, за карма и превъплъщение, щом сам не мога да виждам и възприемам. Това не е разумно възражение, понеже именно заниманията с тези истини пречиства мисленето и така го дисциплинира, че човекът узрява за другите крачки, които водят към окултния път. В обикновения живот човекът мисли най-често съвсем разбъркано. Насоките и периодите на човешкото развитие и на планетната еволюция, правилните възгледи, които се разкриват пред знаещия, довеждат мисленето до подредени форми. Всичко това е част от розенкройцерското обучение.
към текста >>
Затова розенкройцерското обучение учи хората да се движат свободно във висшите светове,
като
ги кара да дисциплинират мисленето си.
Това е обученото логическо мислене. Чак на полето будхи мисленето няма повече същото значение, както на физическото поле. Там трябва да се появи друго мислене. Но за трите свята под будхи-плана, за физическия, астралния и девахана, навсякъде важи същото мислене. Следователно който достатъчно добре школува мисленето чрез обучението си във физическия свят, ще има добър водач във висшите светове и няма така лесно да се препъва както онзи, който иска да стигне до духовните области с объркано мислене.
Затова розенкройцерското обучение учи хората да се движат свободно във висшите светове, като ги кара да дисциплинират мисленето си.
Който навлезе в тези светове, опознава възприятия, каквито няма на физическия план, но той ще може да ги разбира със своето мислене. Второто, което ученикът научава по розенкройцерския път на познанието, е имагинацията. Тя се подготвя чрез това, че ученикът постепенно се научава сам да прониква в такива картинни представи, които представят висшите светове в смисъла на казаното от Гьоте: «всичко временно е само подобие»54. Както човекът обикновено върви сред физическия свят, той възприема нещата, представящи се пред сетивата му, но не и това, което е зад тях. Като с оловна тежест той е дърпан надолу във физическия свят.
към текста >>
Като
с оловна тежест той е дърпан надолу във физическия свят.
Затова розенкройцерското обучение учи хората да се движат свободно във висшите светове, като ги кара да дисциплинират мисленето си. Който навлезе в тези светове, опознава възприятия, каквито няма на физическия план, но той ще може да ги разбира със своето мислене. Второто, което ученикът научава по розенкройцерския път на познанието, е имагинацията. Тя се подготвя чрез това, че ученикът постепенно се научава сам да прониква в такива картинни представи, които представят висшите светове в смисъла на казаното от Гьоте: «всичко временно е само подобие»54. Както човекът обикновено върви сред физическия свят, той възприема нещата, представящи се пред сетивата му, но не и това, което е зад тях.
Като с оловна тежест той е дърпан надолу във физическия свят.
Човекът се освобождава от този физически свят едва тогава, когато се научи да възприема нещата около себе си като символни образи. Затова трябва да се опита да си изработи морално отношение към тях. Учителят ще му даде някои насоки, за да разглежда външни явления като символи за духовното, но ученикът може и сам да направи много за това. Например той може да наблюдава есенен минзухар и теменужка. Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен темперамент, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а като символ за едно качество.
към текста >>
Човекът се освобождава от този физически свят едва тогава, когато се научи да възприема нещата около себе си
като
символни образи.
Който навлезе в тези светове, опознава възприятия, каквито няма на физическия план, но той ще може да ги разбира със своето мислене. Второто, което ученикът научава по розенкройцерския път на познанието, е имагинацията. Тя се подготвя чрез това, че ученикът постепенно се научава сам да прониква в такива картинни представи, които представят висшите светове в смисъла на казаното от Гьоте: «всичко временно е само подобие»54. Както човекът обикновено върви сред физическия свят, той възприема нещата, представящи се пред сетивата му, но не и това, което е зад тях. Като с оловна тежест той е дърпан надолу във физическия свят.
Човекът се освобождава от този физически свят едва тогава, когато се научи да възприема нещата около себе си като символни образи.
Затова трябва да се опита да си изработи морално отношение към тях. Учителят ще му даде някои насоки, за да разглежда външни явления като символи за духовното, но ученикът може и сам да направи много за това. Например той може да наблюдава есенен минзухар и теменужка. Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен темперамент, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а като символ за едно качество. При теменужката може да се види символът за тих, религиозен нрав.
към текста >>
Учителят ще му даде някои насоки, за да разглежда външни явления
като
символи за духовното, но ученикът може и сам да направи много за това.
Тя се подготвя чрез това, че ученикът постепенно се научава сам да прониква в такива картинни представи, които представят висшите светове в смисъла на казаното от Гьоте: «всичко временно е само подобие»54. Както човекът обикновено върви сред физическия свят, той възприема нещата, представящи се пред сетивата му, но не и това, което е зад тях. Като с оловна тежест той е дърпан надолу във физическия свят. Човекът се освобождава от този физически свят едва тогава, когато се научи да възприема нещата около себе си като символни образи. Затова трябва да се опита да си изработи морално отношение към тях.
Учителят ще му даде някои насоки, за да разглежда външни явления като символи за духовното, но ученикът може и сам да направи много за това.
Например той може да наблюдава есенен минзухар и теменужка. Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен темперамент, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а като символ за едно качество. При теменужката може да се види символът за тих, религиозен нрав. Така минавате от предмет на предмет, от растение на растение, от животно на животно и ги разглеждате като символи за духовното. Чрез това раздвижвате представите си и ги освобождавате от неподвижните контури на сетивното възприемане.
към текста >>
Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен темперамент, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а
като
символ за едно качество.
Като с оловна тежест той е дърпан надолу във физическия свят. Човекът се освобождава от този физически свят едва тогава, когато се научи да възприема нещата около себе си като символни образи. Затова трябва да се опита да си изработи морално отношение към тях. Учителят ще му даде някои насоки, за да разглежда външни явления като символи за духовното, но ученикът може и сам да направи много за това. Например той може да наблюдава есенен минзухар и теменужка.
Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен темперамент, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а като символ за едно качество.
При теменужката може да се види символът за тих, религиозен нрав. Така минавате от предмет на предмет, от растение на растение, от животно на животно и ги разглеждате като символи за духовното. Чрез това раздвижвате представите си и ги освобождавате от неподвижните контури на сетивното възприемане. Човек стига дотам да вижда във всеки животински род символ за определено качество. Едно животно се взима като символ за сила, друго като символ за хитрост.
към текста >>
Така минавате от предмет на предмет, от растение на растение, от животно на животно и ги разглеждате
като
символи за духовното.
Затова трябва да се опита да си изработи морално отношение към тях. Учителят ще му даде някои насоки, за да разглежда външни явления като символи за духовното, но ученикът може и сам да направи много за това. Например той може да наблюдава есенен минзухар и теменужка. Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен темперамент, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а като символ за едно качество. При теменужката може да се види символът за тих, религиозен нрав.
Така минавате от предмет на предмет, от растение на растение, от животно на животно и ги разглеждате като символи за духовното.
Чрез това раздвижвате представите си и ги освобождавате от неподвижните контури на сетивното възприемане. Човек стига дотам да вижда във всеки животински род символ за определено качество. Едно животно се взима като символ за сила, друго като символ за хитрост. Трябва да се опитваме не повърхностно, а сериозно и крачка по крачка да проследяваме такива неща. Всъщност целият човешки говор се изразява със символи.
към текста >>
Едно животно се взима
като
символ за сила, друго
като
символ за хитрост.
Ако в есенния минзухар виждам символ за меланхоличен темперамент, не съм го схванал така, както външно ми се представя, а като символ за едно качество. При теменужката може да се види символът за тих, религиозен нрав. Така минавате от предмет на предмет, от растение на растение, от животно на животно и ги разглеждате като символи за духовното. Чрез това раздвижвате представите си и ги освобождавате от неподвижните контури на сетивното възприемане. Човек стига дотам да вижда във всеки животински род символ за определено качество.
Едно животно се взима като символ за сила, друго като символ за хитрост.
Трябва да се опитваме не повърхностно, а сериозно и крачка по крачка да проследяваме такива неща. Всъщност целият човешки говор се изразява със символи. Езикът не е нищо друго освен говорене в символи. Всяка дума е символ. Също и науката, която вярва, че обективно означава всеки предмет, трябва да си служи с езика и думите ѝ са символични.
към текста >>
Задълбочени натури
като
Парацелз и Якоб Бьоме56 дължат развитието си отчасти на обстоятелството, че не са се колебали да изучават имагинативното значение на езика в разговор със селяни и скитници.
Всяка дума е символ. Също и науката, която вярва, че обективно означава всеки предмет, трябва да си служи с езика и думите ѝ са символични. Когато говорите за крилата на белия дроб, знаете че това не са крила, но ги означавате така55. За човека, който иска да остане на физическото поле, ще бъде добре да не се изгубва прекалено в този символизъм, но напредналият ученик също няма да се изгуби в него. Когато се изследва, се усеща каква дълбочина лежи в основата на човешкия език.
Задълбочени натури като Парацелз и Якоб Бьоме56 дължат развитието си отчасти на обстоятелството, че не са се колебали да изучават имагинативното значение на езика в разговор със селяни и скитници.
Някога думите природа, дух, душа са въздействали още съвсем различно. Те са въздействали по-силно. Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото. Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика. Чрез това той се откъсва от физическия свят и се учи да се издига до имагинацията.
към текста >>
Баграта, която отначало е свързана с повърхността на цветето, ще се издигне
като
малък пламък и ще се носи свободно в пространството.
Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика. Чрез това той се откъсва от физическия свят и се учи да се издига до имагинацията. Има много силно въздействие, когато светът така стане символ за човека. Ако ученикът достатъчно дълго упражнява това, ще забележи съответните въздействия. При разглеждането на някое цвете например, постепенно нещо ще се отдели от цветето.
Баграта, която отначало е свързана с повърхността на цветето, ще се издигне като малък пламък и ще се носи свободно в пространството.
Така се изгражда имагинативното познание. Тогава при всички неща става така, като че ли повърхността им се отделя. Цялото пространство се изпълва с багри, които като пламъци се носят в него. По този начин целият светлинен свят изглежда да се отделя от физическата действителност. Когато такъв цветен образ се отдели и се носи свободен в пространството, скоро се прилепя към нещо.
към текста >>
Тогава при всички неща става така,
като
че ли повърхността им се отделя.
Има много силно въздействие, когато светът така стане символ за човека. Ако ученикът достатъчно дълго упражнява това, ще забележи съответните въздействия. При разглеждането на някое цвете например, постепенно нещо ще се отдели от цветето. Баграта, която отначало е свързана с повърхността на цветето, ще се издигне като малък пламък и ще се носи свободно в пространството. Така се изгражда имагинативното познание.
Тогава при всички неща става така, като че ли повърхността им се отделя.
Цялото пространство се изпълва с багри, които като пламъци се носят в него. По този начин целият светлинен свят изглежда да се отделя от физическата действителност. Когато такъв цветен образ се отдели и се носи свободен в пространството, скоро се прилепя към нещо. Той се стреми към нещо, не остава произволно да стои някъде; обхваща някаква същност, която сама се появява като духовна същност в баграта. Каквото ученикът е изтръгнал от нещата на физическия свят като багра, обгръща духовните същества в астралното пространство.
към текста >>
Цялото пространство се изпълва с багри, които
като
пламъци се носят в него.
Ако ученикът достатъчно дълго упражнява това, ще забележи съответните въздействия. При разглеждането на някое цвете например, постепенно нещо ще се отдели от цветето. Баграта, която отначало е свързана с повърхността на цветето, ще се издигне като малък пламък и ще се носи свободно в пространството. Така се изгражда имагинативното познание. Тогава при всички неща става така, като че ли повърхността им се отделя.
Цялото пространство се изпълва с багри, които като пламъци се носят в него.
По този начин целият светлинен свят изглежда да се отделя от физическата действителност. Когато такъв цветен образ се отдели и се носи свободен в пространството, скоро се прилепя към нещо. Той се стреми към нещо, не остава произволно да стои някъде; обхваща някаква същност, която сама се появява като духовна същност в баграта. Каквото ученикът е изтръгнал от нещата на физическия свят като багра, обгръща духовните същества в астралното пространство. Тук се стига до един момент, където трябва да се намеси съветът на окултния учител, понеже ученикът лесно може да изгуби почвата под краката си.
към текста >>
Той се стреми към нещо, не остава произволно да стои някъде; обхваща някаква същност, която сама се появява
като
духовна същност в баграта.
Така се изгражда имагинативното познание. Тогава при всички неща става така, като че ли повърхността им се отделя. Цялото пространство се изпълва с багри, които като пламъци се носят в него. По този начин целият светлинен свят изглежда да се отделя от физическата действителност. Когато такъв цветен образ се отдели и се носи свободен в пространството, скоро се прилепя към нещо.
Той се стреми към нещо, не остава произволно да стои някъде; обхваща някаква същност, която сама се появява като духовна същност в баграта.
Каквото ученикът е изтръгнал от нещата на физическия свят като багра, обгръща духовните същества в астралното пространство. Тук се стига до един момент, където трябва да се намеси съветът на окултния учител, понеже ученикът лесно може да изгуби почвата под краката си. Това може да се случи по две причини. Едната е следната: Всеки ученик трябва да премине през определена опитност. Представите, които се отделят от физическите неща – те не са само багри, но също миризми и слухови представи, – се показват в особени грозни, може също и в красиви образи, животински лица, растителни форми, също и грозни човешки лица.
към текста >>
Каквото ученикът е изтръгнал от нещата на физическия свят
като
багра, обгръща духовните същества в астралното пространство.
Тогава при всички неща става така, като че ли повърхността им се отделя. Цялото пространство се изпълва с багри, които като пламъци се носят в него. По този начин целият светлинен свят изглежда да се отделя от физическата действителност. Когато такъв цветен образ се отдели и се носи свободен в пространството, скоро се прилепя към нещо. Той се стреми към нещо, не остава произволно да стои някъде; обхваща някаква същност, която сама се появява като духовна същност в баграта.
Каквото ученикът е изтръгнал от нещата на физическия свят като багра, обгръща духовните същества в астралното пространство.
Тук се стига до един момент, където трябва да се намеси съветът на окултния учител, понеже ученикът лесно може да изгуби почвата под краката си. Това може да се случи по две причини. Едната е следната: Всеки ученик трябва да премине през определена опитност. Представите, които се отделят от физическите неща – те не са само багри, но също миризми и слухови представи, – се показват в особени грозни, може също и в красиви образи, животински лица, растителни форми, също и грозни човешки лица. Това първо изживяване представлява огледален образ на собствената душа.
към текста >>
В астралния свят собствените страсти и нагони, намиращото се още в душата зло, пристъпват пред напредналия ученик
като
в огледало.
Тук се стига до един момент, където трябва да се намеси съветът на окултния учител, понеже ученикът лесно може да изгуби почвата под краката си. Това може да се случи по две причини. Едната е следната: Всеки ученик трябва да премине през определена опитност. Представите, които се отделят от физическите неща – те не са само багри, но също миризми и слухови представи, – се показват в особени грозни, може също и в красиви образи, животински лица, растителни форми, също и грозни човешки лица. Това първо изживяване представлява огледален образ на собствената душа.
В астралния свят собствените страсти и нагони, намиращото се още в душата зло, пристъпват пред напредналия ученик като в огледало.
Тогава той се нуждае от съвета на окултния учител, който му казва, че това не е нищо обективно, а е огледално отражение на собствената му вътрешна същност. Че той се нуждае от съвета на учителя, ще разберете, когато бъде казано още нещо за начина как се представят такива образи. Често е било подчертавано, че всичко в астралното пространство е обратно, всичко се появява в огледални образи. Оттам ученикът може лесно да се заблуди от такива палячовски образи, именно когато се касае до отражения на собственото му същество. Отражението на някоя страст се появява не само така, че да изглежда като животно, което се нахвърля върху него – това е още най-малкото, – а трябва още нещо да се има предвид.
към текста >>
Отражението на някоя страст се появява не само така, че да изглежда
като
животно, което се нахвърля върху него – това е още най-малкото, – а трябва още нещо да се има предвид.
В астралния свят собствените страсти и нагони, намиращото се още в душата зло, пристъпват пред напредналия ученик като в огледало. Тогава той се нуждае от съвета на окултния учител, който му казва, че това не е нищо обективно, а е огледално отражение на собствената му вътрешна същност. Че той се нуждае от съвета на учителя, ще разберете, когато бъде казано още нещо за начина как се представят такива образи. Често е било подчертавано, че всичко в астралното пространство е обратно, всичко се появява в огледални образи. Оттам ученикът може лесно да се заблуди от такива палячовски образи, именно когато се касае до отражения на собственото му същество.
Отражението на някоя страст се появява не само така, че да изглежда като животно, което се нахвърля върху него – това е още най-малкото, – а трябва още нещо да се има предвид.
Да допуснем, че в човека съществува много зла скрита страст. Като отражение такъв нагон или горещо желание се появяват много често като привличащи образи, докато именно добри качества понякога съвсем не са привличащи. Тук отново има нещо, което легендата чудесно представя. Образ на това виждате в мита за Херкулес. Когато Херкулес поема пътя си, пред него застават лоши и добри качества.
към текста >>
Като
отражение такъв нагон или горещо желание се появяват много често
като
привличащи образи, до
като
именно добри качества понякога съвсем не са привличащи.
Че той се нуждае от съвета на учителя, ще разберете, когато бъде казано още нещо за начина как се представят такива образи. Често е било подчертавано, че всичко в астралното пространство е обратно, всичко се появява в огледални образи. Оттам ученикът може лесно да се заблуди от такива палячовски образи, именно когато се касае до отражения на собственото му същество. Отражението на някоя страст се появява не само така, че да изглежда като животно, което се нахвърля върху него – това е още най-малкото, – а трябва още нещо да се има предвид. Да допуснем, че в човека съществува много зла скрита страст.
Като отражение такъв нагон или горещо желание се появяват много често като привличащи образи, докато именно добри качества понякога съвсем не са привличащи.
Тук отново има нещо, което легендата чудесно представя. Образ на това виждате в мита за Херкулес. Когато Херкулес поема пътя си, пред него застават лоши и добри качества. Порокът се представя като изкусителен образ на красотата, а добродетелта в дрехата на непретенциозност. Още нещо се прибавя към това.
към текста >>
Порокът се представя
като
изкусителен образ на красотата, а добродетелта в дрехата на непретенциозност.
Да допуснем, че в човека съществува много зла скрита страст. Като отражение такъв нагон или горещо желание се появяват много често като привличащи образи, докато именно добри качества понякога съвсем не са привличащи. Тук отново има нещо, което легендата чудесно представя. Образ на това виждате в мита за Херкулес. Когато Херкулес поема пътя си, пред него застават лоши и добри качества.
Порокът се представя като изкусителен образ на красотата, а добродетелта в дрехата на непретенциозност.
Още нещо се прибавя към това. Дори ученикът да е вече в състояние да вижда нещата обективно, все още съществува и другата възможност, вътрешната му воля да се изяви като сила, която управлява и насочва явленията. Той трябва да стигне дотам да прозре и разбере това, понеже желанието има силно влияние на астралното поле. Всичко, което действа като определяща сила тук, във физическия свят, не съществува вече, когато човек навлезе в имагинативния свят. Ако на физическото поле си въобразите, че сте направили нещо, което в действителност не сте направили, скоро ще се убедите, че не е така, когато физическите факти застанат срещу вас.
към текста >>
Дори ученикът да е вече в състояние да вижда нещата обективно, все още съществува и другата възможност, вътрешната му воля да се изяви
като
сила, която управлява и насочва явленията.
Тук отново има нещо, което легендата чудесно представя. Образ на това виждате в мита за Херкулес. Когато Херкулес поема пътя си, пред него застават лоши и добри качества. Порокът се представя като изкусителен образ на красотата, а добродетелта в дрехата на непретенциозност. Още нещо се прибавя към това.
Дори ученикът да е вече в състояние да вижда нещата обективно, все още съществува и другата възможност, вътрешната му воля да се изяви като сила, която управлява и насочва явленията.
Той трябва да стигне дотам да прозре и разбере това, понеже желанието има силно влияние на астралното поле. Всичко, което действа като определяща сила тук, във физическия свят, не съществува вече, когато човек навлезе в имагинативния свят. Ако на физическото поле си въобразите, че сте направили нещо, което в действителност не сте направили, скоро ще се убедите, че не е така, когато физическите факти застанат срещу вас. Но не е така в астралния свят. Там собствените желания създават илюзорни образи и трябва да имате насока от някой знаещ как да разглеждате тези имагинативни картини, за да узнаете истинското им значение.
към текста >>
Всичко, което действа
като
определяща сила тук, във физическия свят, не съществува вече, когато човек навлезе в имагинативния свят.
Когато Херкулес поема пътя си, пред него застават лоши и добри качества. Порокът се представя като изкусителен образ на красотата, а добродетелта в дрехата на непретенциозност. Още нещо се прибавя към това. Дори ученикът да е вече в състояние да вижда нещата обективно, все още съществува и другата възможност, вътрешната му воля да се изяви като сила, която управлява и насочва явленията. Той трябва да стигне дотам да прозре и разбере това, понеже желанието има силно влияние на астралното поле.
Всичко, което действа като определяща сила тук, във физическия свят, не съществува вече, когато човек навлезе в имагинативния свят.
Ако на физическото поле си въобразите, че сте направили нещо, което в действителност не сте направили, скоро ще се убедите, че не е така, когато физическите факти застанат срещу вас. Но не е така в астралния свят. Там собствените желания създават илюзорни образи и трябва да имате насока от някой знаещ как да разглеждате тези имагинативни картини, за да узнаете истинското им значение. Третото в розенкройцерското обучение е изучаването на окултния шрифт. Какво представлява този окултен шрифт?
към текста >>
Символичният език, който се изучава
като
окултен шрифт, не е нищо друго освен описание на законите на висшите светове.
Така всички знаци на зодиите са окултни знаци. Само трябва да се изучи и разбере тяхното значение. Такъв знак е също пентаграмът (с). Ученикът учи да свързва особени усещания и чувства с този знак. Те са съответни образи на астрални процеси.
Символичният език, който се изучава като окултен шрифт, не е нищо друго освен описание на законите на висшите светове.
Така пентаграмът е знак, който изразява различни неща. Както буквата А се употребява в различни думи, така също и знаците на окултния шрифт могат да имат различни значения. Пентаграмът, хексаграмът, ъгълът и други фигури се комбинират в окултен шрифт, който е пътеводител във висшите светове. Пентаграмът е знак за петчленния човек, освен това е знак на мълчанието, но също знак, който лежи в основата на груповата душа на розата. Ако свържете цветните листа на розата като картина, получавате пентаграм.
към текста >>
Ако свържете цветните листа на розата
като
картина, получавате пентаграм.
Символичният език, който се изучава като окултен шрифт, не е нищо друго освен описание на законите на висшите светове. Така пентаграмът е знак, който изразява различни неща. Както буквата А се употребява в различни думи, така също и знаците на окултния шрифт могат да имат различни значения. Пентаграмът, хексаграмът, ъгълът и други фигури се комбинират в окултен шрифт, който е пътеводител във висшите светове. Пентаграмът е знак за петчленния човек, освен това е знак на мълчанието, но също знак, който лежи в основата на груповата душа на розата.
Ако свържете цветните листа на розата като картина, получавате пентаграм.
Както буквата Б изказва нещо различно в думите борба и бинт, така знаците в окултния шрифт имат различни значения. Те се изучават как да се подреждат правилно. Това са пътеводителите на астралния план. Също както човекът на физическия план, който не познава буквите, се отнася към друг, който може да чете, така някой, който вижда знаците само като такива, се отнася към някой, който е изучил окултния шрифт. Писмените знаци на физическото поле са много по-произволни, но първоначално те са били копия на астралния символен език.
към текста >>
Също както човекът на физическия план, който не познава буквите, се отнася към друг, който може да чете, така някой, който вижда знаците само
като
такива, се отнася към някой, който е изучил окултния шрифт.
Пентаграмът е знак за петчленния човек, освен това е знак на мълчанието, но също знак, който лежи в основата на груповата душа на розата. Ако свържете цветните листа на розата като картина, получавате пентаграм. Както буквата Б изказва нещо различно в думите борба и бинт, така знаците в окултния шрифт имат различни значения. Те се изучават как да се подреждат правилно. Това са пътеводителите на астралния план.
Също както човекът на физическия план, който не познава буквите, се отнася към друг, който може да чете, така някой, който вижда знаците само като такива, се отнася към някой, който е изучил окултния шрифт.
Писмените знаци на физическото поле са много по-произволни, но първоначално те са били копия на астралния символен език. Вземете един древен астрален символ – жезъла на Хермес, обвит със змията. В нашия шрифт той е станал знак на буквата Е. Или вземете W, който показва вълнообразното движение на водата. Той е душевният знак на човека, същевременно и знак за думата Wort.
към текста >>
Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за
децата
в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица.
Но на окултните планове цари необходимостта. Там тези неща се изживяват. Четвъртият е така нареченият жизнен ритъм. Такъв ритъм хората в обикновения живот познават много малко. Те живеят егоистично по инерция.
Най-многото разписанието на часовете представлява известен жизнен ритъм за децата в училище, понеже часовете се повтарят всяка седмица.
Но кой го прави в обикновения живот? Въпреки това до по-висше развитие се стига само когато в живота се внесе ритъм, повторение. В хода на планетите около Слънцето, в годишния цъфтеж и прецъфтяване на растенията, животинското царство, сексуалния живот на животните всичко е подредено ритмически. Едва на човека се разрешава да живее без ритъм, за да може да действа свободно. Но той трябва самоволно да внесе ритъм в хаоса.
към текста >>
Или намира Слънцето,
като
се концентрира върху очите.
По този начин се предизвиква кореспонденция между микрокосмоса и макрокосмоса. Чрез съответна концентрация върху очите човекът стига до познание за Слънцето. Така той духовно открива цялата организация на макрокосмоса в собствените си органи. Когато ученикът е упражнявал достатъчно дълго това, може да започне да се потапя в нещата, които така е открил. Например той може да потърси в акашовата хроника този момент в атлантската епоха, в който е била образувана точката в основата на носа, върху която се концентрира.
Или намира Слънцето, като се концентрира върху очите.
Тази шеста степен – потъването в макрокосмоса – се нарича контемплация.59 Това дава мировото познание на ученика и чрез него той разширява самопознанието си над личността. То е нещо друго от любимото бъбрене за самопознанието. Човек не намира аза, когато гледа в себе си, а когато гледа навън. Това е същият аз, който е създал очите, който е породен от Слънцето.
към текста >>
Каквото е вън, извън вас, трябва да се учите да го възприемате
като
ваша същност.
Това дава мировото познание на ученика и чрез него той разширява самопознанието си над личността. То е нещо друго от любимото бъбрене за самопознанието. Човек не намира аза, когато гледа в себе си, а когато гледа навън. Това е същият аз, който е създал очите, който е породен от Слънцето. Ако искате да намерите частта от аза, отговаряща на окото, трябва да я търсите в Слънцето.
Каквото е вън, извън вас, трябва да се учите да го възприемате като ваша същност.
Гледането само в себе си води до втвърдяване, до силен егоизъм. Когато хората казват: Нужно е само да оставя моя аз да говори – нямат понятие от опасността, която лежи в това. Самопознанието може да се упражнява само ако ученикът на белия път го свърже със самоотверженост. Ако той се научи към всяко нещо да казва: Това съм аз – тогава е узрял за самопознанието, за което Гьоте говори с думите на Фауст60: «Представяш ми редицата на живите
към текста >>
Когато човекът е изградил тази душевна нагласа в контемплацията, когато азът му се разлее над всички неща, когато той чувства цветето, което расте пред очите му
като
собствения си пръст, който самият той движи към себе си, когато знае, че цялата Земя и целият свят са неговото тяло, тогава се научава да познава висшия си аз.
– Това е важна и съществена истина, която не бива да пренебрегва всеки, желаещ да поеме по белия път. В съвремието има доста хора, които са преобразили обикновения си егоизъм в рафиниран егоизъм. Те го наричат теософско развитие, когато издигат колкото е възможно по-високо своя обикновен, ежедневен аз. Те желаят силно да изтъкнат личното. Истинското окултно познание показва на човека обратното – как да разтвори душата си, когато иска да се научи да познава висшия си аз в света.
Когато човекът е изградил тази душевна нагласа в контемплацията, когато азът му се разлее над всички неща, когато той чувства цветето, което расте пред очите му като собствения си пръст, който самият той движи към себе си, когато знае, че цялата Земя и целият свят са неговото тяло, тогава се научава да познава висшия си аз.
Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия. Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство. То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове. Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете. Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища.
към текста >>
Тогава се обръща към цветето
като
към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия.
В съвремието има доста хора, които са преобразили обикновения си егоизъм в рафиниран егоизъм. Те го наричат теософско развитие, когато издигат колкото е възможно по-високо своя обикновен, ежедневен аз. Те желаят силно да изтъкнат личното. Истинското окултно познание показва на човека обратното – как да разтвори душата си, когато иска да се научи да познава висшия си аз в света. Когато човекът е изградил тази душевна нагласа в контемплацията, когато азът му се разлее над всички неща, когато той чувства цветето, което расте пред очите му като собствения си пръст, който самият той движи към себе си, когато знае, че цялата Земя и целият свят са неговото тяло, тогава се научава да познава висшия си аз.
Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия.
Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство. То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове. Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете. Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища. Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството.
към текста >>
То се установява
като
необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове.
Те желаят силно да изтъкнат личното. Истинското окултно познание показва на човека обратното – как да разтвори душата си, когато иска да се научи да познава висшия си аз в света. Когато човекът е изградил тази душевна нагласа в контемплацията, когато азът му се разлее над всички неща, когато той чувства цветето, което расте пред очите му като собствения си пръст, който самият той движи към себе си, когато знае, че цялата Земя и целият свят са неговото тяло, тогава се научава да познава висшия си аз. Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия. Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство.
То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове.
Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете. Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища. Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството. По време на имагинацията се появява възможността човекът да прекара известна част от нощта в съзнателно състояние. Физическото му тяло спи както обикновено, но една част от съня му се оживява от смислени, дълбоки по съдържание сънища.
към текста >>
Всички неща, които се описват
като
опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища.
Когато човекът е изградил тази душевна нагласа в контемплацията, когато азът му се разлее над всички неща, когато той чувства цветето, което расте пред очите му като собствения си пръст, който самият той движи към себе си, когато знае, че цялата Земя и целият свят са неговото тяло, тогава се научава да познава висшия си аз. Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия. Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство. То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове. Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете.
Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища.
Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството. По време на имагинацията се появява възможността човекът да прекара известна част от нощта в съзнателно състояние. Физическото му тяло спи както обикновено, но една част от съня му се оживява от смислени, дълбоки по съдържание сънища. Те са първите проявления от встъпването му във висшите светове. Постепенно той провежда изживяванията си в обикновеното съзнание.
към текста >>
Като
последно, преди да премине в още по-висши светове, той схваща метаморфозата на състоянията на живота.
Това става в девахана. Следващото е възможността да види как формите се преобразяват – трансмутацията, метаморфозата на формите. Човекът не винаги е имал например днешния си бял дроб, той го притежава от лемурийската епоха. В предхождащата хиперборейска епоха той е имал друга форма, а преди – още по-различна, понеже се е намирал в астрално състояние, и преди това – друга, понеже е бил в девахана. Казва се също: На тази степен човекът се учи да познава съотношенията между различните глобуси61, това означава, че той узнава как един глобус или състояние на формата преминава в следващото.
Като последно, преди да премине в още по-висши светове, той схваща метаморфозата на състоянията на живота.
Опознава как различните същества преминават през различните царства или кръгове, как едно царство преминава в друго. Тогава трябва да се изкачи до още по-високи степени, които днес няма да разглеждаме. Каквото се излага тук, засега ви дава достатъчно материал за премисляне. Тези неща наистина трябва да се обработят. Това е първата крачка, за да се тръгне нагоре.
към текста >>
Приемете тези съобщения
като
вид географска карта и тя ще ви послужи не само в този живот, но също и когато преминавате през портата по пътя за висшите светове.
Тези неща наистина трябва да се обработят. Това е първата крачка, за да се тръгне нагоре. Затова описанието на пътя на познанието е добре веднъж да се даде по подреден начин. На физическия план може би е възможно човек да пътува и без географска карта. Но на астралния план е необходимо да получи такава карта.
Приемете тези съобщения като вид географска карта и тя ще ви послужи не само в този живот, но също и когато преминавате през портата по пътя за висшите светове.
Който възприеме тези неща чрез духовната наука, ще има голяма полза от тази карта след смъртта. Окултистът знае в какво окаяно положение се намират често хората, когато стигнат отатък и нямат понятие къде всъщност се намират и какво е това, което изживяват. Миналите през духовнонаучните уроци се ориентират и могат сами да преценят нещата. Ако човекът не се страхува да пристъпи по пътя на познанието, то ще му донесе голяма полза в другия свят. -------------------
към текста >>
59) Контемплация, от латински: «съзерцание»; интензивна и засилена форма на медитацията, която съзнателно се отказва от помощни средства
като
изображения и др.
Яков Бьоме, 1575-1624. 57) В по-късните лекции на Р. Щайнер упражненията за дишането са били изцяло заместени със самото медитиране, което от само себе си урегулира дишането. По всяка вероятност, защото ритмизирането на дихателния процес трябва да става само според указанията на окултния учител. – Бел. пр.
59) Контемплация, от латински: «съзерцание»; интензивна и засилена форма на медитацията, която съзнателно се отказва от помощни средства като изображения и др.
Тя е насочена навътре и се опитва чрез преодоляване на всички сетивни впечатления и мисли да постигне по-висши състояния на съзнанието (разширение на съзнанието). 60) «Фауст» I част. 61) Глобуси, състояния на живота. Виж особено «Пред портата на теософията», Събр. съч. 95; «Апокалипсисът на Йоан», Събр.
към текста >>
42.
Техника на кармата
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В основата му
като
първообраз стои етерното тяло.
И понеже човек постепенно свиква и се вживява с мислите си в тази област, би могло да бъде от полза, ако често оставяме такива мисли да преминават пред вътрешните ни очи. Ако искаме да разгледаме съдбата на душата след смъртта, преди всичко трябва да сме наясно, че тогава настъпва съвсем ново отношение между вътрешния човек и околните светове. Винаги е добре да се направи сравнение между смъртта и съня. Както човекът стои пред нас, той се състои от различни части. Първо имаме физическото тяло.
В основата му като първообраз стои етерното тяло.
В известно отношение това етерно тяло е творецът на физическото тяло. Можем с относително право да кажем, че етерното тяло наподобява физическото. Именно в областта на главата етерното тяло е вид копие на физическото тяло. Етерното тяло е носителят на темперамента, също на мислите, представите, които се запазват в душата. Когато една мисъл стане постоянна собственост на човека, така че да е винаги на разположение, тогава се е отпечатала в етерното тяло.
към текста >>
В момента, когато етерното тяло се отдели от физическото тяло, но още е свързано с астралното, целият живот се появява пред душата на човека
като
панорама от спомени.
Тогава имаме работа с напуснато от етерното тяло физическо тяло. По време на сън етерното тяло не напуска физическото тяло, напуска го само в случай на смърт. След смъртта физическото тяло се разпада чрез изгаряне или изгниване и прахът му се връща на физическия свят. Известно време етерното тяло остава свързано с астралното. Това е важен момент в живота след смъртта.
В момента, когато етерното тяло се отдели от физическото тяло, но още е свързано с астралното, целият живот се появява пред душата на човека като панорама от спомени.
Това е така, понеже етерното тяло е именно носителят на паметта. Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло. Когато етерното тяло се отдели от физическото след смъртта, всичко се появява в душата едновременно като панорама от спомени. Първоначално е трудно да си представим с обикновеното съзнание как в един-единствен момент може да се възприеме от душата толкова дълъг период от време. Но има и друго важно нещо.
към текста >>
До
като
етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло.
След смъртта физическото тяло се разпада чрез изгаряне или изгниване и прахът му се връща на физическия свят. Известно време етерното тяло остава свързано с астралното. Това е важен момент в живота след смъртта. В момента, когато етерното тяло се отдели от физическото тяло, но още е свързано с астралното, целият живот се появява пред душата на човека като панорама от спомени. Това е така, понеже етерното тяло е именно носителят на паметта.
Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло.
Когато етерното тяло се отдели от физическото след смъртта, всичко се появява в душата едновременно като панорама от спомени. Първоначално е трудно да си представим с обикновеното съзнание как в един-единствен момент може да се възприеме от душата толкова дълъг период от време. Но има и друго важно нещо. Във физическия свят всяко изживяване на човека е свързано с болки, радост, удоволствие и неудоволствие. И когато в обикновения физически живот човек си спомня какво е изживял, в спомена отново изплуват удоволствието или неудоволствието.
към текста >>
Когато етерното тяло се отдели от физическото след смъртта, всичко се появява в душата едновременно
като
панорама от спомени.
Известно време етерното тяло остава свързано с астралното. Това е важен момент в живота след смъртта. В момента, когато етерното тяло се отдели от физическото тяло, но още е свързано с астралното, целият живот се появява пред душата на човека като панорама от спомени. Това е така, понеже етерното тяло е именно носителят на паметта. Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло.
Когато етерното тяло се отдели от физическото след смъртта, всичко се появява в душата едновременно като панорама от спомени.
Първоначално е трудно да си представим с обикновеното съзнание как в един-единствен момент може да се възприеме от душата толкова дълъг период от време. Но има и друго важно нещо. Във физическия свят всяко изживяване на човека е свързано с болки, радост, удоволствие и неудоволствие. И когато в обикновения физически живот човек си спомня какво е изживял, в спомена отново изплуват удоволствието или неудоволствието. След смъртта болките и страданието липсват.
към текста >>
Ясновидецът може да види как изтръпналите пръсти висят от ръката
като
ръкавица.
За такива случаи е най-добре да се вземат свидетелства от хора, които иначе не искат и да знаят за някакво духовно изследване, например сведенията на виенския криминалист-антрополог Бенедикт72. В спомените си той разказва, че веднъж при изкачване в планината бил близо до смъртта и в един момент целият живот изплувал пред душата му. Това явление идва оттам, че когато човекът получи силен шок в живота, се случва нещо определено с етерното тяло. Познаваме чувството, когато изтръпне ръката ни. Това става при разхлабване на етерното тяло.
Ясновидецът може да види как изтръпналите пръсти висят от ръката като ръкавица.
Нещо подобно е и в случая, когато човек бива хипнотизиран. Ясновидецът вижда как етерната глава виси отляво и отдясно на физическата глава. Когато човекът изживее такъв силен шок, както при удавяне, цялото му етерно тяло се отделя от физическото. На това се дължи и появата на панорамата на спомените. Когато след смъртта душата е живяла известно време с тази панорама на спомените, настъпва второ умиране.
към текста >>
Етерното тяло може да се види
като
един вид призрак, който е в близост до гроба или някъде другаде, където е бил въпросният човек.
На това се дължи и появата на панорамата на спомените. Когато след смъртта душата е живяла известно време с тази панорама на спомените, настъпва второ умиране. Астралното тяло заедно с аза се отделят от етерното. Етерното тяло също се разтваря в мировия етер, в света на общия миров живот, както физическото тяло преминава в елементите на физическия свят. Когато етерното тяло се отдели от физическото, известно време то запазва формата на физическото тяло.
Етерното тяло може да се види като един вид призрак, който е в близост до гроба или някъде другаде, където е бил въпросният човек.
То има тенденцията да остане в близост до физическото тяло. Трябва да проследим със самосъзнанието на човека съдбата на астралното тяло. Скоро след като етерното тяло се е отделило от астралното, се появява един вид съзнание. Това съзнание е много по-силно от интензивното сънуване. С него се изживява реалността на астралния свят.
към текста >>
Скоро след
като
етерното тяло се е отделило от астралното, се появява един вид съзнание.
Етерното тяло също се разтваря в мировия етер, в света на общия миров живот, както физическото тяло преминава в елементите на физическия свят. Когато етерното тяло се отдели от физическото, известно време то запазва формата на физическото тяло. Етерното тяло може да се види като един вид призрак, който е в близост до гроба или някъде другаде, където е бил въпросният човек. То има тенденцията да остане в близост до физическото тяло. Трябва да проследим със самосъзнанието на човека съдбата на астралното тяло.
Скоро след като етерното тяло се е отделило от астралното, се появява един вид съзнание.
Това съзнание е много по-силно от интензивното сънуване. С него се изживява реалността на астралния свят. Това състояние се нарича камалока, което буквално означава място на страстите. Но не се има предвид някакво място, което е отвъд физическия свят. Астралният свят се намира вътре в нашия физически свят.
към текста >>
Тогава човекът изпитва изгаряща жажда, и то дотогава, до
като
всички копнежи изчезнат.
Това, което изисква да бъде задоволено в душата чрез сетивата, е кама, страстните желания. В камалока душата още копнее за удоволствието, но след смъртта ѝ липсват органите, чрез които да задоволи копнежа си. Тогава в душата се появява усещане от особен вид. Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода. Състоянието след смъртта се дължи на това, че липсват органи за задоволяване на копнежите.
Тогава човекът изпитва изгаряща жажда, и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат.
Колкото повече той се освободи в този живот от потребността да получава удовлетворение чрез сетивата, колкото повече свикне да се радва на красотата, на доброто в света, на чистото, на несвързаните с тялото идеи, толкова по-кратко е времето в камалока. Ако тук дори само се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и мисли за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава. На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно като в огледало, например числото 641 трябва да се чете там като 146. Страст, която произлиза от човека, се появява в образ, насочен към човека, например като нападащо диво животно. В действителност такъв образ произлиза от самия човек.
към текста >>
На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно
като
в огледало, например числото 641 трябва да се чете там
като
146.
Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода. Състоянието след смъртта се дължи на това, че липсват органи за задоволяване на копнежите. Тогава човекът изпитва изгаряща жажда, и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат. Колкото повече той се освободи в този живот от потребността да получава удовлетворение чрез сетивата, колкото повече свикне да се радва на красотата, на доброто в света, на чистото, на несвързаните с тялото идеи, толкова по-кратко е времето в камалока. Ако тук дори само се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и мисли за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава.
На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно като в огледало, например числото 641 трябва да се чете там като 146.
Страст, която произлиза от човека, се появява в образ, насочен към човека, например като нападащо диво животно. В действителност такъв образ произлиза от самия човек. Така човекът още веднъж преживява изминалия си живот, но в обратен ред. Той изживява отзад напред нещата, които са се случили преди смъртта му. Това ретроспективно изживяване го довежда до детството.
към текста >>
Страст, която произлиза от човека, се появява в образ, насочен към човека, например
като
нападащо диво животно.
Състоянието след смъртта се дължи на това, че липсват органи за задоволяване на копнежите. Тогава човекът изпитва изгаряща жажда, и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат. Колкото повече той се освободи в този живот от потребността да получава удовлетворение чрез сетивата, колкото повече свикне да се радва на красотата, на доброто в света, на чистото, на несвързаните с тялото идеи, толкова по-кратко е времето в камалока. Ако тук дори само се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и мисли за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава. На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно като в огледало, например числото 641 трябва да се чете там като 146.
Страст, която произлиза от човека, се появява в образ, насочен към човека, например като нападащо диво животно.
В действителност такъв образ произлиза от самия човек. Така човекът още веднъж преживява изминалия си живот, но в обратен ред. Той изживява отзад напред нещата, които са се случили преди смъртта му. Това ретроспективно изживяване го довежда до детството. Чрез него той бива освободен в края на краищата от всичко, което го е свързвало с физическото битие.
към текста >>
Изпълнява се казаното в евангелието: «Ако не станете
като
децата
73, не можете да влезете в небесното царство.» Той е достигнал точката, където е бил, когато се е въплътил.
В действителност такъв образ произлиза от самия човек. Така човекът още веднъж преживява изминалия си живот, но в обратен ред. Той изживява отзад напред нещата, които са се случили преди смъртта му. Това ретроспективно изживяване го довежда до детството. Чрез него той бива освободен в края на краищата от всичко, което го е свързвало с физическото битие.
Изпълнява се казаното в евангелието: «Ако не станете като децата73, не можете да влезете в небесното царство.» Той е достигнал точката, където е бил, когато се е въплътил.
Отново става такъв, какъвто е бил като дете. С това е узрял да се завърне в девахана. Трябва да ни станат ясни две неща. Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането. Едновременно с картината на спомените човекът чувства, че става все по-голям.
към текста >>
Отново става такъв, какъвто е бил
като
дете.
Така човекът още веднъж преживява изминалия си живот, но в обратен ред. Той изживява отзад напред нещата, които са се случили преди смъртта му. Това ретроспективно изживяване го довежда до детството. Чрез него той бива освободен в края на краищата от всичко, което го е свързвало с физическото битие. Изпълнява се казаното в евангелието: «Ако не станете като децата73, не можете да влезете в небесното царство.» Той е достигнал точката, където е бил, когато се е въплътил.
Отново става такъв, какъвто е бил като дете.
С това е узрял да се завърне в девахана. Трябва да ни станат ясни две неща. Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането. Едновременно с картината на спомените човекът чувства, че става все по-голям. Картините от изминалия му живот, които го обкръжават, също се увеличават.
към текста >>
Още до
като
човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкръжение.
С това е узрял да се завърне в девахана. Трябва да ни станат ясни две неща. Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането. Едновременно с картината на спомените човекът чувства, че става все по-голям. Картините от изминалия му живот, които го обкръжават, също се увеличават.
Още докато човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкръжение.
Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка. В етерното тяло човекът чувства, че става все по-голям. В астралното тяло се чувства като разкъсан на отделни части. Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство.
към текста >>
В астралното тяло се чувства
като
разкъсан на отделни части.
Картините от изминалия му живот, които го обкръжават, също се увеличават. Още докато човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкръжение. Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка. В етерното тяло човекът чувства, че става все по-голям.
В астралното тяло се чувства като разкъсан на отделни части.
Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство. Има например шикалкотворки74 (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко кръстче. Това е пример как също и във физическия свят две принадлежащи една към друга части са свързани само със съвсем тясна ивица. В астралния свят се случва, че между две части дори изобщо няма връзка и въпреки това едната част принадлежи към другата и тази принадлежност се чувства изцяло. В астралното тяло човекът може да се намира едновременно на най-различни места.
към текста >>
Той в никакъв случай не изживява астралното тяло
като
пространствено единство.
Още докато човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкръжение. Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка. В етерното тяло човекът чувства, че става все по-голям. В астралното тяло се чувства като разкъсан на отделни части.
Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство.
Има например шикалкотворки74 (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко кръстче. Това е пример как също и във физическия свят две принадлежащи една към друга части са свързани само със съвсем тясна ивица. В астралния свят се случва, че между две части дори изобщо няма връзка и въпреки това едната част принадлежи към другата и тази принадлежност се чувства изцяло. В астралното тяло човекът може да се намира едновременно на най-различни места. Ако някой човек, намиращ се в камалока, някога, в земния си живот, е причинил физическа или душевна болка на друг човек и при ретроспективното си изживяване достигне до този момент, тогава той се чувства вътре в другия и изживява неговата болка в своето собствено астрално тяло.
към текста >>
Като
второ, в ретроспективното протичане на изминалия си живот човекът изживява страданията, които сам е причинил.
Ако някой човек, намиращ се в камалока, някога, в земния си живот, е причинил физическа или душевна болка на друг човек и при ретроспективното си изживяване достигне до този момент, тогава той се чувства вътре в другия и изживява неговата болка в своето собствено астрално тяло. Всички изживявания и дела от изминалия земен живот се срещат повторно в този огледален живот. Това също е част от живота в камалока. Нека да обобщим какво беше казано за изживяванията след смъртта. Първото е, че всичко изживяно в земния живот преминава покрай човека, без той да чувства болка или удоволствие.
Като второ, в ретроспективното протичане на изминалия си живот човекът изживява страданията, които сам е причинил.
Две неща остават на човека. Субстанцията на етерното тяло го напуска, но остават силите на етерното тяло, остава екстрактът от всички изживявания. Този екстракт се просмуква с извършените дела. Човекът взима със себе си изживяванията в камалока и ги внася горе, в девахана. Субстанцията, която човекът е отхвърлил преди навлизането си в по-висшия живот, постепенно се разтваря.
към текста >>
Астралният план е
като
изпълнен с астрални трупове.
Две неща остават на човека. Субстанцията на етерното тяло го напуска, но остават силите на етерното тяло, остава екстрактът от всички изживявания. Този екстракт се просмуква с извършените дела. Човекът взима със себе си изживяванията в камалока и ги внася горе, в девахана. Субстанцията, която човекът е отхвърлил преди навлизането си в по-висшия живот, постепенно се разтваря.
Астралният план е като изпълнен с астрални трупове.
Това е, което човекът не може да вземе със себе си в девахана. Астралният труп се разтваря в астралния свят. Ако искаме да разберем какво върши човекът в девахана, трябва да вземем под внимание как протича животът тук, на Земята. Начинът и видът, по който изживяванията тук, на Земята, се преработват, е така устроен, че бива извлечена само най-малка част от тези изживявания. От всяко събитие би могло да се извлече много повече.
към текста >>
Когато човекът отново се роди, много неща се проявяват
като
способности,
като
заложби.
Това е било свързано с други изживявания. Всички те се концентрират само в едно – способността да пишем. Каквото се е разиграло първо външно в света, се превръща в способност. Във всички изживявания лежи възможността да се превърнат по-късно в способности. Такова преобразуване става след смъртта.
Когато човекът отново се роди, много неща се проявяват като способности, като заложби.
Той винаги се завръща с все по-богати заложби. Основното усещане в девахана е, че всички изживявания се превръщат в способности. Това дава чувството за блаженство. Поток от блаженство пронизва тогава човека. Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце.
към текста >>
Създаването се изживява от съществата
като
блаженство.
Той винаги се завръща с все по-богати заложби. Основното усещане в девахана е, че всички изживявания се превръщат в способности. Това дава чувството за блаженство. Поток от блаженство пронизва тогава човека. Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце.
Създаването се изживява от съществата като блаженство.
Колкото произведеното е по-висше, толкова по-голямо е блаженството, което се изпитва. Това чувство в девахана не е илюзия. Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек.
към текста >>
Всичко инстинктивно отпада
като
люспи в камалока, а всичко духовно в девахана прониква и двете същества.
Това чувство в девахана не е илюзия. Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек. Отношението на майката към детето се превръща от животинския инстинкт в морално отношение.
Всичко инстинктивно отпада като люспи в камалока, а всичко духовно в девахана прониква и двете същества.
Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност. Когато човекът е развил всичко, което е необходимо в девахана, вече е узрял за ново раждане. В астралния свят съществуват най-различни формации. Човек се научава да познава най-разнообразните обитатели на астралния план. Има форми, които профучават с огромна бързина през астралното пространство, те прекосяват астралния свят под формата на камбана.
към текста >>
Каквото тогава се взима
като
болка, изживяна от другия, става сила, която се записва на полето будхи.
Всичко това непрекъснато ни заобикаля на висшите полета. Това е едната страна. Но има и друга. Нека да си представим, че сме сторили нещо на някой човек, извършили сме някакво действие, което му е навредило. По времето на камалока човек изживява това в самия себе си.
Каквото тогава се взима като болка, изживяна от другия, става сила, която се записва на полето будхи.
Разгръщането на тази сила се подготвя чрез това, че тя се внася в полето будхи. Човека бива воден до всичко записано в полето будхи. Чрез изживяванията в камалока той се свързва на полето будхи с последиците на делата си. Понеже човекът сега още не може да живее на полето будхи, не може сам да направи и описаното по-горе. Той трябва да има водач.
към текста >>
За щастие стигнах до една греда, служеща
като
шамандура за къпещите се.
Те въвеждат човека в неговата съдба, понеже той още не може сам да я обхване. ---------------- 72) Бенедикт, който е бил страстен алпинист, изживява описаното не при изкачване в планината, а в момента на удавяне. Той казва буквално: «Още от детството си много обичах водата, където преживях някои неща, останали в паметта ми. Веднъж се опитах да плувам в природата и на публичния плаж се случи да потъна в Дунав.
За щастие стигнах до една греда, служеща като шамандура за къпещите се.
Едва ли беше изминало повече от половин минута, когато осъзнавах, че ще се удавя. При това изживях как в това кратко време всички спомени на живота ми преминаха пред мен с главоломна бързина. Това наблюдение е известно в психологията, но малко хора са го изживели сами. Тогава бях на 12-години.» Мориц Бенедикт, «Из моя живот», Виена, 1906 г., стр. 35. 73) Матей: 18,3; Марко 10,15; Лука: 18,17.
към текста >>
43.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Преди всичко бих искал да ви представя този жизнен път
като
едно голямо цяло.
БИОГРАФИЯТА НА ЧОВЕКА ВЪВ ВРЪЗКА С ПЛАНЕТНАТА ЕВОЛЮЦИЯ Берлин, 4 март 1907 г. Днес бих искал да допълня и разширя казаното в последната лекция90 относно жизнения път на човека. При това можем да обсъдим някои по-интимни неща и освен това тук или на друго място да допълним нещо, което трябваше да се изпусне в откритата лекция.
Преди всичко бих искал да ви представя този жизнен път като едно голямо цяло.
Да ви покажа как човекът, както стои днес пред нас, действително е един вид микрокосмос, един малък свят; как включва в себе си като закон на развитието си всичко, което ни заобикаля не само на Земята, а в известно отношение също и на звездното небе. Ако си спомняте, тук вече често е говорено, че нашата Земя е преминала през подобно развитие както човекът; че от началото не е била същата планета, която обитаваме днес, а, така да се каже, е превъплъщение на други планети. В смисъла на науката за духа говорим, че нашата Земя се е развила от планета, която я е предшествала, но преди много години, и често сме говорили, че в окултизма тази планета носи името «Луна (Старата Луна)». Не, че би могла да се взима за днешната Луна. Днешната Луна, която е спътник на Земята, е един вид изхвърлен непотребен отпадък.
към текста >>
Да ви покажа как човекът, както стои днес пред нас, действително е един вид микрокосмос, един малък свят; как включва в себе си
като
закон на развитието си всичко, което ни заобикаля не само на Земята, а в известно отношение също и на звездното небе.
ВЪВ ВРЪЗКА С ПЛАНЕТНАТА ЕВОЛЮЦИЯ Берлин, 4 март 1907 г. Днес бих искал да допълня и разширя казаното в последната лекция90 относно жизнения път на човека. При това можем да обсъдим някои по-интимни неща и освен това тук или на друго място да допълним нещо, което трябваше да се изпусне в откритата лекция. Преди всичко бих искал да ви представя този жизнен път като едно голямо цяло.
Да ви покажа как човекът, както стои днес пред нас, действително е един вид микрокосмос, един малък свят; как включва в себе си като закон на развитието си всичко, което ни заобикаля не само на Земята, а в известно отношение също и на звездното небе.
Ако си спомняте, тук вече често е говорено, че нашата Земя е преминала през подобно развитие както човекът; че от началото не е била същата планета, която обитаваме днес, а, така да се каже, е превъплъщение на други планети. В смисъла на науката за духа говорим, че нашата Земя се е развила от планета, която я е предшествала, но преди много години, и често сме говорили, че в окултизма тази планета носи името «Луна (Старата Луна)». Не, че би могла да се взима за днешната Луна. Днешната Луна, която е спътник на Земята, е един вид изхвърлен непотребен отпадък. Бихте могли да си представите как се е образувала предшественичката на Земята, като смесите всичко, което е днес нашата Земя и Луната, заедно с духовното и душевното, което съдържат.
към текста >>
Бихте могли да си представите как се е образувала предшественичката на Земята,
като
смесите всичко, което е днес нашата Земя и Луната, заедно с духовното и душевното, което съдържат.
Да ви покажа как човекът, както стои днес пред нас, действително е един вид микрокосмос, един малък свят; как включва в себе си като закон на развитието си всичко, което ни заобикаля не само на Земята, а в известно отношение също и на звездното небе. Ако си спомняте, тук вече често е говорено, че нашата Земя е преминала през подобно развитие както човекът; че от началото не е била същата планета, която обитаваме днес, а, така да се каже, е превъплъщение на други планети. В смисъла на науката за духа говорим, че нашата Земя се е развила от планета, която я е предшествала, но преди много години, и често сме говорили, че в окултизма тази планета носи името «Луна (Старата Луна)». Не, че би могла да се взима за днешната Луна. Днешната Луна, която е спътник на Земята, е един вид изхвърлен непотребен отпадък.
Бихте могли да си представите как се е образувала предшественичката на Земята, като смесите всичко, което е днес нашата Земя и Луната, заедно с духовното и душевното, което съдържат.
Тогава бихте получили приблизително планетата, която е предшествала Земята в предишното ѝ въплъщение, т. е. Старата Луна. Физическият човек, в сегашната му форма, не е съществувал още на Старата Луна, от която Земята постепенно се е образувала. Тогава там е живял един вид физически предшественик на човека, който е имал още доста животински вид. Не бива да си представяте, че това, което днес е човек, се е съдържалo в животинския човек на Старата Луна.
към текста >>
Астралното тяло, което по време на съня е свързано с физическото само чрез далака, работи
като
изхвърля отпадъчните вещества от физическото тяло.
Астралното тяло е свързано в съня с физическото тяло само чрез една възприемаема от ясновидеца астрална нишка в областта на далака. Далакът има не само физическа задача, а функцията му е да бъде посредник на взаимовръзката между физическата и духовно-душевната част на човека. Далакът е връзката между физическото и астралното тяло. Оттам във всеки учебник по анатомия бихте могли да прочетете, че не се знае нищо правилно за далака. Далакът е един от органите, стоящи на границата на физическите органи.
Астралното тяло, което по време на съня е свързано с физическото само чрез далака, работи като изхвърля отпадъчните вещества от физическото тяло.
За ясновидеца спящият човек изглежда като обгърнат с особен вид облак, който непрекъснато работи върху физическото тяло. Каквото днес в съня се намира извън физическото тяло, по време на лунното състояние е било непрекъснато извън физическото тяло и е било свързано с общия божествен миров дух. Част от обгръщащата Старата Луна духовност се отделя заради хората едва в земното съществуване. Оттам окултизмът казва, че човекът има предшественик от животинско-духовен вид. Но от него никога не би се развил от само себе си днешният човек по начина, по който си го представя материализмът.
към текста >>
За ясновидеца спящият човек изглежда
като
обгърнат с особен вид облак, който непрекъснато работи върху физическото тяло.
Далакът има не само физическа задача, а функцията му е да бъде посредник на взаимовръзката между физическата и духовно-душевната част на човека. Далакът е връзката между физическото и астралното тяло. Оттам във всеки учебник по анатомия бихте могли да прочетете, че не се знае нищо правилно за далака. Далакът е един от органите, стоящи на границата на физическите органи. Астралното тяло, което по време на съня е свързано с физическото само чрез далака, работи като изхвърля отпадъчните вещества от физическото тяло.
За ясновидеца спящият човек изглежда като обгърнат с особен вид облак, който непрекъснато работи върху физическото тяло.
Каквото днес в съня се намира извън физическото тяло, по време на лунното състояние е било непрекъснато извън физическото тяло и е било свързано с общия божествен миров дух. Част от обгръщащата Старата Луна духовност се отделя заради хората едва в земното съществуване. Оттам окултизмът казва, че човекът има предшественик от животинско-духовен вид. Но от него никога не би се развил от само себе си днешният човек по начина, по който си го представя материализмът. Каквото е действало отвън, е трябвало да проникне вътре и да се издигне до по-късните степени на развитието.
към текста >>
На Старата Луна
като
физическо мирово тяло човекът е бил много несъвършено физическо същество и съответно всичко още не е било така далеч развито както днес.
Въздухът, както ни обгръща днес, е бил истинското тяло на човешката душа. Тогава въздухът е бил изцяло одухотворен. Както Земята днес е обкръжена само от физическия въздух, така Старата Луна е била обградена с обвивка, проникната от душевна субстанция. Така разбирате защо въздухът е лишен от душевност, станал е физически. Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост.
На Старата Луна като физическо мирово тяло човекът е бил много несъвършено физическо същество и съответно всичко още не е било така далеч развито както днес.
Тук често съм описвал също и това лунно тяло. Нека да си припомним още веднъж как е изглеждало това мирово тяло. Такива скали, почви и твърда основа, върху която днес стъпваме, не е имало на Старата Луна. Старата Луна е била мирово тяло като един вид полуживо същество. Представете си торфа, но още по оживен от днешния торф – като растителна каша, подобна на спанак.
към текста >>
Старата Луна е била мирово тяло
като
един вид полуживо същество.
Душата е навлязла в тялото: «Бог вдъхна в човека живия одем и човекът стана жива душа.» В тази легенда за рая лежи най-дълбока мъдрост. На Старата Луна като физическо мирово тяло човекът е бил много несъвършено физическо същество и съответно всичко още не е било така далеч развито както днес. Тук често съм описвал също и това лунно тяло. Нека да си припомним още веднъж как е изглеждало това мирово тяло. Такива скали, почви и твърда основа, върху която днес стъпваме, не е имало на Старата Луна.
Старата Луна е била мирово тяло като един вид полуживо същество.
Представете си торфа, но още по оживен от днешния торф – като растителна каша, подобна на спанак. В тази каша е имало и дървесинни субстанции. Вместо нашите днешни скали, на Старата Луна имало един вид дървесинна основа и върху нея полурастителна, полукаменна маса. Върху нея растели същества, стоящи между растенията и животните, така да се каже – растениевидни животни. Днешните паразитни растения са подобия на тези растения, както те са съществували на Старата Луна, преди всичко белият имел.
към текста >>
Представете си торфа, но още по оживен от днешния торф –
като
растителна каша, подобна на спанак.
На Старата Луна като физическо мирово тяло човекът е бил много несъвършено физическо същество и съответно всичко още не е било така далеч развито както днес. Тук често съм описвал също и това лунно тяло. Нека да си припомним още веднъж как е изглеждало това мирово тяло. Такива скали, почви и твърда основа, върху която днес стъпваме, не е имало на Старата Луна. Старата Луна е била мирово тяло като един вид полуживо същество.
Представете си торфа, но още по оживен от днешния торф – като растителна каша, подобна на спанак.
В тази каша е имало и дървесинни субстанции. Вместо нашите днешни скали, на Старата Луна имало един вид дървесинна основа и върху нея полурастителна, полукаменна маса. Върху нея растели същества, стоящи между растенията и животните, така да се каже – растениевидни животни. Днешните паразитни растения са подобия на тези растения, както те са съществували на Старата Луна, преди всичко белият имел. Той може да расте само върху други растения, понеже е изостанало лунно растение, растяло на Старата Луна върху един вид растителна основа.
към текста >>
Още по-преди нашата Земя е била планета, която в науката за духа се нарича Старото Слънце, и също не е същата
като
днешното Слънце.
Ако Старата Луна би останала каквато е била някога, ако би запазила всичко както тогава, душите на хората никога не биха могли да развият животноподобните хора на Старата Луна до днешния човешки образ. Цялата субстанция на Старата Луна не била устроена така, че хората да се развиват от нея по-нататък. За това е било необходимо днешната Луна да бъде отделена. Едва тогава, въз основа на земната субстанция, се поражда възможността животнообразният човек да се издигне до степента на днешния човек. Така имате предшественичка на нашата Земя, която наричаме Старата Луна, която е сбор от нашата днешна Земя и днешната Луна, изхвърлена от нея, за да се получи пречистената (духовно-душевно-физическа) субстанция, от която да се породи човекът в сегашната си форма.
Още по-преди нашата Земя е била планета, която в науката за духа се нарича Старото Слънце, и също не е същата като днешното Слънце.
Ако съберете днешната Земя, днешното Слънце и днешната Луна със всичките им същества, бихте получили Старото Слънце. Старото Слънце, космически взето, е много по-висша същност от нашата Земя. Неговите обитатели са духовни същества, които винаги живеят в състояние, в което човекът се намира само когато между смъртта и ново раждане е в света на девахана. Деваханични същества са тези, които бихме могли да наречем нашите деваханични другари. За да се изкачат до тази степен, тези същества, които още преди са преминали степента, през която преминава днешният човек, е трябвало от своя страна първо да отделят тогавашната Стара Луна, също както Земята по-късно прави с днешната Луна.
към текста >>
Старият Сатурн се е превърнал в Старото Слънце, то в Старата Луна, а тя в Земята, която ще се превърне някога в Юпитер, той от своя страна във Венера и Венера ще се превърне в планета, която може да се означи
като
Вулкан.
Също и Земята някога ще стане постоянна звезда, тогава също ще бъде слънце и земните жители ще имат духовно битие, както днес слънчевите обитатели. Но затова е трябвало Луната да бъде изхвърлена. Старото Слънце се е развило също от една планета, която се намира толкова далеч назад във времето, че днешното човечество много трудно може да си създаде представа за нея. Затова наистина е необходимо висше посвещение. Тази планета се нарича Старият Сатурн.
Старият Сатурн се е превърнал в Старото Слънце, то в Старата Луна, а тя в Земята, която ще се превърне някога в Юпитер, той от своя страна във Венера и Венера ще се превърне в планета, която може да се означи като Вулкан.
Някой би могъл да запита: Една Венера стои днес на небето, също и Юпитер, как тези планети се отнасят една към друга? Че нашето днешно човечество е било някога на Стария Сатурн, който днес е вън в космоса, е съвсем погрешна представа. Това би било същото, ако видите дете на шест години и петдесетгодишен мъж и бихте повярвали, че силите на детето някога биха могли да се прехвърлят върху мъжа. Мъжът също е бил някога шестгодишно дете, той е преминал през съвсем същия стадий. Така е също с днешната планета Сатурн.
към текста >>
Както петдесетгодишният мъж някога е бил същото
като
шестгодишното момче, така Земята също е била в подобно състояние
като
днешния Сатурн, днешното Слънце и днешната Луна.
Че нашето днешно човечество е било някога на Стария Сатурн, който днес е вън в космоса, е съвсем погрешна представа. Това би било същото, ако видите дете на шест години и петдесетгодишен мъж и бихте повярвали, че силите на детето някога биха могли да се прехвърлят върху мъжа. Мъжът също е бил някога шестгодишно дете, той е преминал през съвсем същия стадий. Така е също с днешната планета Сатурн. Тя няма нищо общо със земното развитие, но представлява стадий, в който е била някога Земята.
Както петдесетгодишният мъж някога е бил същото като шестгодишното момче, така Земята също е била в подобно състояние като днешния Сатурн, днешното Слънце и днешната Луна.
Но ако разгледате днешната Венера, тя се представя като бъдещо състояние на Земята. Някога Земята ще достигне такова състояние. Венера не е небесното тяло, на което човекът ще живее в бъдеще, а Земята някога ще стане Венера. Това са обобщаващи имена, показващи съответните стадии на дадена планета. Както човекът стои пред вас, той се състои от физическо тяло, което има същите вещества, съдържащи се в целия минерален свят.
към текста >>
Но ако разгледате днешната Венера, тя се представя
като
бъдещо състояние на Земята.
Това би било същото, ако видите дете на шест години и петдесетгодишен мъж и бихте повярвали, че силите на детето някога биха могли да се прехвърлят върху мъжа. Мъжът също е бил някога шестгодишно дете, той е преминал през съвсем същия стадий. Така е също с днешната планета Сатурн. Тя няма нищо общо със земното развитие, но представлява стадий, в който е била някога Земята. Както петдесетгодишният мъж някога е бил същото като шестгодишното момче, така Земята също е била в подобно състояние като днешния Сатурн, днешното Слънце и днешната Луна.
Но ако разгледате днешната Венера, тя се представя като бъдещо състояние на Земята.
Някога Земята ще достигне такова състояние. Венера не е небесното тяло, на което човекът ще живее в бъдеще, а Земята някога ще стане Венера. Това са обобщаващи имена, показващи съответните стадии на дадена планета. Както човекът стои пред вас, той се състои от физическо тяло, което има същите вещества, съдържащи се в целия минерален свят. Освен това притежава и етерно тяло, каквото има също и растението, астрално тяло, каквото има животното, и аз.
към текста >>
На Стария Сатурн не е съществувало нещо
като
днешното физическо човешко тяло.
Както човекът стои пред вас, той се състои от физическо тяло, което има същите вещества, съдържащи се в целия минерален свят. Освен това притежава и етерно тяло, каквото има също и растението, астрално тяло, каквото има животното, и аз. Завърнем ли се назад до Стария Сатурн, човекът, тогавашният физически предшественик на човека, още е нямал заложбата на физическото тяло. Заложбата на етерното тяло той е получил първо на Старото Слънце, заложбата на астралното тяло – на Старата Луна, и азът се развива на Земята. Това е смисълът на следващите една след друга степени на развитието.
На Стария Сатурн не е съществувало нещо като днешното физическо човешко тяло.
Когато Старият Сатурн е бил най-сгъстен, е изглеждало така: Ако говоря, предизвиквам трептения на въздуха. Ако бих привел въздуха в движение, без да чувате думите ми, бихте могли примерно да видите трептенията, предизвикани от думите ми, отраженията на думите ми, те са съвсем определени въздушни вълни. Ако знаете взаимовръзката, бихте могли да разберете от въздушните вълни какво казвам. Думите ми са причината въздухът да трепти. Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу.
към текста >>
Вие бихте получили на Земята нещо
като
мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух.
Когато Старият Сатурн е бил най-сгъстен, е изглеждало така: Ако говоря, предизвиквам трептения на въздуха. Ако бих привел въздуха в движение, без да чувате думите ми, бихте могли примерно да видите трептенията, предизвикани от думите ми, отраженията на думите ми, те са съвсем определени въздушни вълни. Ако знаете взаимовръзката, бихте могли да разберете от въздушните вълни какво казвам. Думите ми са причината въздухът да трепти. Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу.
Вие бихте получили на Земята нещо като мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух.
Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Стария Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние. Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя. Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн. Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция. Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето.
към текста >>
Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само
като
бурна, вълнуваща се въздушна материя.
Ако знаете взаимовръзката, бихте могли да разберете от въздушните вълни какво казвам. Думите ми са причината въздухът да трепти. Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу. Вие бихте получили на Земята нещо като мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух. Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Стария Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние.
Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя.
Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн. Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция. Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето. Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела. Това е началото на нашата еволюция: «В началото бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция.
към текста >>
Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували
като
трептения на леката фина сатурнова субстанция.
Представете си, че бихте могли да замразите за момент въздушните вълни, тогава думите ми биха паднали долу. Вие бихте получили на Земята нещо като мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух. Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Стария Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние. Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя. Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн.
Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция.
Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето. Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела. Това е началото на нашата еволюция: «В началото бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция. За сравнение си представете хладниевите звукови фигури. Ако вземете месингова плоча, посипете я с пясък или прах, прекарате цигулков лък върху страната ѝ, ще получите различни фигури върху плочата.
към текста >>
Било е също,
като
че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето.
Вие бихте получили на Земята нещо като мидени черупки и бихте могли да видите формите на думите ми от замръзналия въздух. Приблизително така би трябвало да си представите човешкото тяло, животинските тела, растенията и минералните кристали на Стария Сатурн, разтопени от замръзването им до въздушното им състояние. Всичко това е живяло някога на Стария Сатурн само като бурна, вълнуваща се въздушна материя. Каквото днес представлява кристалът, е втвърдена вълнуваща се материя на Стария Сатурн. Същото е с растенията и животните, които на Стария Сатурн са съществували като трептения на леката фина сатурнова субстанция.
Било е също, като че ли висшите духове са изговорили всичките същества в сатурновата субстанция, както аз предизвиквам трептения на въздуха с говоренето.
Творящите духове на Стария Сатурн са привели сатурновата субстанция във вътрешни трептения, които са предвестниците за по-късните растителни, животински и човешки тела. Това е началото на нашата еволюция: «В началото бе словото.» Словото пронизва сатурновата субстанция и всички същества са били в трептенията на тази сатурнова субстанция. За сравнение си представете хладниевите звукови фигури. Ако вземете месингова плоча, посипете я с пясък или прах, прекарате цигулков лък върху страната ѝ, ще получите различни фигури върху плочата. Това се дължи на докосването с цигулковия лък, чрез което се получава тон с определени трептения и линии.
към текста >>
Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс
като
бог на войната.
Но човекът е можел да се породи на Земята само чрез това, че от предшественичката на Земята е изхвърлено всичко, което е днешната физическа лунна материя. И по-нататък ще бъдат отделени определени съставни части от Земята, за да може човекът да се развие до юпитеровото битие, до Венера и Вулкан. Само че трябва да сте наясно, че в окултизма първата и втората половина от земното развитие строго се различава, понеже в първата половина Земята е преминала през Марс. Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв. Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс.
Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната.
Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата. Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс. Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната. Втората половина от земното развитие е свързана повече със силите, които Земята дължи на Меркурий.
към текста >>
Някога имената са били приемани
като
нещо, извличано от природата на нещата.
Само че трябва да сте наясно, че в окултизма първата и втората половина от земното развитие строго се различава, понеже в първата половина Земята е преминала през Марс. Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв. Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс. Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната. Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност.
Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата.
Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс. Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната. Втората половина от земното развитие е свързана повече със силите, които Земята дължи на Меркурий. Но връзката на Земята с Меркурий е повече духовна. Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
Така на Марс,
като
на смелия, са му дали името на бога на войната.
Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс. Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната. Имената, които астрономите дават днес на новооткритите звезди, се дължат на произволност. Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата. Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс.
Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната.
Втората половина от земното развитие е свързана повече със силите, които Земята дължи на Меркурий. Но връзката на Земята с Меркурий е повече духовна. Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан. Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята.
към текста >>
Като
различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан.
Някога имената са били приемани като нещо, извличано от природата на нещата. Смелата природа на душата е свързана със силите, които Земята дължи на Марс. Така на Марс, като на смелия, са му дали името на бога на войната. Втората половина от земното развитие е свързана повече със силите, които Земята дължи на Меркурий. Но връзката на Земята с Меркурий е повече духовна.
Като различните стадии от развитието на нашата планета имате Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, Марс, понеже от него идва силно влияние, след това Меркурий, Юпитер, Венера и Вулкан.
Това е изразено в редуването на дните на седмицата. В имената на дните на седмицата посветените са дали израз на поредицата въплъщения на Земята. Трябвало е да започнат от събота, ден на Сатурн. На английски и днес се нарича Saturday, холандски – Zaterdag. Следва неделя – ден на Слънцето, Sonntag, понеделник – ден на Луната, Montag, вторник – ден на Марс, на френски: mardi; на старогермански Ziu – бог на войната, оттам Ziustag, английски – Tuesday.
към текста >>
Следите от движението на Сатурн имате сега във физическото тяло
като
процеси на вибрациите.
Следва денят на Юпитер, на френски jeudi. Юпитер на немците е Донар, Donnerstag. После денят на Венера, на френски – vendredi, немски – Freyatag, ден на Фрея. И отново се започва, понеже Вулкан е нов стадий на Сатурн. Човешкото тяло е прекарало до известна степен всичко, което сега описах.
Следите от движението на Сатурн имате сега във физическото тяло като процеси на вибрациите.
Развитието на физическото тяло в първите седем години е повторение на сатурновото битие, затова времето от първата до седмата година, следователно до смяната на зъбите се нарича в окултизма време на сатурновото битие. Тогава действат същите сили, които са действали първоначално върху човека, развиващ само своето физическо тяло. По-късно се ражда етерното тяло и с това и силите, свързани със слънчевото битие. Времето от седмата до четиринадесетата или шестнадесетата година, в което действат тези сили, наричаме слънчевото битие на човека. Трябва да сте наясно, че всички сили, които по това време са били в човека като сили на разцъфващия живот, слънчевите сили, се проявяват и развиват във времето от смяната на зъбите до половата зрялост.
към текста >>
Трябва да сте наясно, че всички сили, които по това време са били в човека
като
сили на разцъфващия живот, слънчевите сили, се проявяват и развиват във времето от смяната на зъбите до половата зрялост.
Следите от движението на Сатурн имате сега във физическото тяло като процеси на вибрациите. Развитието на физическото тяло в първите седем години е повторение на сатурновото битие, затова времето от първата до седмата година, следователно до смяната на зъбите се нарича в окултизма време на сатурновото битие. Тогава действат същите сили, които са действали първоначално върху човека, развиващ само своето физическо тяло. По-късно се ражда етерното тяло и с това и силите, свързани със слънчевото битие. Времето от седмата до четиринадесетата или шестнадесетата година, в което действат тези сили, наричаме слънчевото битие на човека.
Трябва да сте наясно, че всички сили, които по това време са били в човека като сили на разцъфващия живот, слънчевите сили, се проявяват и развиват във времето от смяната на зъбите до половата зрялост.
Не е маловажно да се знае това, защото започваме малко да разбираме взаимната връзка между тези човешки сили и съответните днешни форми на съответните планети само като си спомним за времето, когато Земята им е била подобна. Така в детето до седмата му година действат сили, сродни с днешния Сатурн. Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена като астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира. Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани. Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце.
към текста >>
Не е маловажно да се знае това, защото започваме малко да разбираме взаимната връзка между тези човешки сили и съответните днешни форми на съответните планети само
като
си спомним за времето, когато Земята им е била подобна.
Развитието на физическото тяло в първите седем години е повторение на сатурновото битие, затова времето от първата до седмата година, следователно до смяната на зъбите се нарича в окултизма време на сатурновото битие. Тогава действат същите сили, които са действали първоначално върху човека, развиващ само своето физическо тяло. По-късно се ражда етерното тяло и с това и силите, свързани със слънчевото битие. Времето от седмата до четиринадесетата или шестнадесетата година, в което действат тези сили, наричаме слънчевото битие на човека. Трябва да сте наясно, че всички сили, които по това време са били в човека като сили на разцъфващия живот, слънчевите сили, се проявяват и развиват във времето от смяната на зъбите до половата зрялост.
Не е маловажно да се знае това, защото започваме малко да разбираме взаимната връзка между тези човешки сили и съответните днешни форми на съответните планети само като си спомним за времето, когато Земята им е била подобна.
Така в детето до седмата му година действат сили, сродни с днешния Сатурн. Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена като астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира. Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани. Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце. Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята.
към текста >>
Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена
като
астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира.
По-късно се ражда етерното тяло и с това и силите, свързани със слънчевото битие. Времето от седмата до четиринадесетата или шестнадесетата година, в което действат тези сили, наричаме слънчевото битие на човека. Трябва да сте наясно, че всички сили, които по това време са били в човека като сили на разцъфващия живот, слънчевите сили, се проявяват и развиват във времето от смяната на зъбите до половата зрялост. Не е маловажно да се знае това, защото започваме малко да разбираме взаимната връзка между тези човешки сили и съответните днешни форми на съответните планети само като си спомним за времето, когато Земята им е била подобна. Така в детето до седмата му година действат сили, сродни с днешния Сатурн.
Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена като астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира.
Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани. Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце. Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята. Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост. Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че децата именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце.
към текста >>
Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че
децата
именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце.
Тук виждате първия вътрешен зародиш на широкоразпространената и могъща мъдрост, предадена като астрология от времената на действително великите посветени, която днес повече не се разбира. Понеже съществува вътрешно сродство между Сатурн и детската възраст, можете да разберете как тези неща са вътрешно свързани. Също така виждате как силите са изтръгнати и от самото Слънце. Каквото по-късно е важно за човека, е поставено в определени граници чрез Луната и Земята. Формообразуващите сили са особено важни за развитието на човека от седмата година до половата зрялост.
Това ви дава отново правилна представа за извънредно голямото значение на факта, че децата именно в това време по отношение на етерното си тяло са дълбоко свързани с това, което наричаме духовното Слънце.
Тук виждате повече езотеричните взаимовръзки на нещата, които вече посочих в публичната лекция. Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото. Ако в това време не се възпита чувството за красивото, по-късно не можем да го наваксаме, понеже тогава действат съвсем други сили. Това време е свързано с усещането за светлина и сянка и не бихте направили нищо по-добро, освен да възпитате у детето чувството за светлина и сянка. Познавам един много известен историк по изкуствата91, който горчиво се оплакваше: «Искаме да изнасяме пред хората лекции по история на изкуствата.
към текста >>
Когато се опитам да ги накарам да разбират,
като
им показвам картини, се вижда, че си нямат никакво понятие.
Тук виждате повече езотеричните взаимовръзки на нещата, които вече посочих в публичната лекция. Преди всичко си спомнете, че в това време е особено важно да се възпита у детето чувството за красивото. Ако в това време не се възпита чувството за красивото, по-късно не можем да го наваксаме, понеже тогава действат съвсем други сили. Това време е свързано с усещането за светлина и сянка и не бихте направили нищо по-добро, освен да възпитате у детето чувството за светлина и сянка. Познавам един много известен историк по изкуствата91, който горчиво се оплакваше: «Искаме да изнасяме пред хората лекции по история на изкуствата.
Когато се опитам да ги накарам да разбират, като им показвам картини, се вижда, че си нямат никакво понятие.
Младите хора идват тук от гимназията и нямат никакво чувство за светлина и сянка, дори не могат да разберат защо една ръка е скъсена; човек би могъл именно в широк смисъл да го свърже със светлината и сянката, но хората имат много малко понятие за това.» Хората могат да развият естетическо чувство само тогава, когато се научат да разбират това, което Слънцето украсява на Земята, да разбират духовните дела на Слънцето. Това е много важно. Съществата на Слънцето имат духовно-божествено битие. Затова е и необходимо религиозното развитие да започне в това време.
към текста >>
Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът
като
възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни.
Хората могат да развият естетическо чувство само тогава, когато се научат да разбират това, което Слънцето украсява на Земята, да разбират духовните дела на Слънцето. Това е много важно. Съществата на Слънцето имат духовно-божествено битие. Затова е и необходимо религиозното развитие да започне в това време. То е свързано с развитието на етерното тяло на хората.
Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът като възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни.
От четиринадесет до двадесет и една, двадесет и три години имате лунното съществуване на човека, в което преди всичко се проявява астралното тяло. Това е епоха от съществуването, в която лесно се проявяват навън импулси, които непременно трябва да се овладеят и да се отхвърли всичко, което не може да бъде просветлено. Тогава се проявяват неща, които действително би трябвало да се изхвърлят като лунни отпадъци, също както някога е направено с Луната. Можем задълбочено да вникнем именно в това време и ще видим колко тясно човекът е свързан с цялото мирово сътворение. Ще видим как поради факта, че човекът не е в състояние да отхвърли някои сили, които всъщност са лунни сили, действително се появяват ужасните заболявания, които се означават като младежко слабоумие, Dementia praecox.
към текста >>
Тогава се проявяват неща, които действително би трябвало да се изхвърлят
като
лунни отпадъци, също както някога е направено с Луната.
Затова е и необходимо религиозното развитие да започне в това време. То е свързано с развитието на етерното тяло на хората. Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът като възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни. От четиринадесет до двадесет и една, двадесет и три години имате лунното съществуване на човека, в което преди всичко се проявява астралното тяло. Това е епоха от съществуването, в която лесно се проявяват навън импулси, които непременно трябва да се овладеят и да се отхвърли всичко, което не може да бъде просветлено.
Тогава се проявяват неща, които действително би трябвало да се изхвърлят като лунни отпадъци, също както някога е направено с Луната.
Можем задълбочено да вникнем именно в това време и ще видим колко тясно човекът е свързан с цялото мирово сътворение. Ще видим как поради факта, че човекът не е в състояние да отхвърли някои сили, които всъщност са лунни сили, действително се появяват ужасните заболявания, които се означават като младежко слабоумие, Dementia praecox. Това е специфично явление, което чрез своеобразния си симптоматичен характер показва как човек е заседнал в астралното тяло, което се развива от етерното тяло. Опитайте се веднъж да наблюдавате такъв човек, който във възрастта на половата зрялост показва склонност към Dementia praecox. Тук се проявяват своеобразни симптоми, които показват стремеж към повторения.
към текста >>
Ще видим как поради факта, че човекът не е в състояние да отхвърли някои сили, които всъщност са лунни сили, действително се появяват ужасните заболявания, които се означават
като
младежко слабоумие, Dementia praecox.
Както Слънцето е могло да издигне в космическото развитие битието на съществата си до духове, така човекът като възпитател на детето между смяната на зъбите и половата зрялост може да събуди чувството за чисто духовното и религиозното, понеже слънчевото (етерното) се развива свободно на всички страни. От четиринадесет до двадесет и една, двадесет и три години имате лунното съществуване на човека, в което преди всичко се проявява астралното тяло. Това е епоха от съществуването, в която лесно се проявяват навън импулси, които непременно трябва да се овладеят и да се отхвърли всичко, което не може да бъде просветлено. Тогава се проявяват неща, които действително би трябвало да се изхвърлят като лунни отпадъци, също както някога е направено с Луната. Можем задълбочено да вникнем именно в това време и ще видим колко тясно човекът е свързан с цялото мирово сътворение.
Ще видим как поради факта, че човекът не е в състояние да отхвърли някои сили, които всъщност са лунни сили, действително се появяват ужасните заболявания, които се означават като младежко слабоумие, Dementia praecox.
Това е специфично явление, което чрез своеобразния си симптоматичен характер показва как човек е заседнал в астралното тяло, което се развива от етерното тяло. Опитайте се веднъж да наблюдавате такъв човек, който във възрастта на половата зрялост показва склонност към Dementia praecox. Тук се проявяват своеобразни симптоми, които показват стремеж към повторения. Астралното тяло е много умно, но не е правилен начинът, по който следва да се постави спрямо етерното тяло. Запитате ли такъв човек например: Колко е пет по шест?
към текста >>
Нещо вътрешно се отделя навън и душата се развива до онази свобода, която означаваме
като
меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата година.
Следва подготовка за бъдещи периоди. Когато душата все повече е оставена сама на себе си, тя извършва в човека процеси, които ще се извършат космически със Земята. От Земята ще се отдели нещо, за да може тя да се издигне по-високо до Юпитер. А човекът още днес започва този процес. Също и тук той е един микрокосмос.
Нещо вътрешно се отделя навън и душата се развива до онази свобода, която означаваме като меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата година.
Говорим за средата на живота, както не без право седемдесетте години наричаме възрастта на патриарсите. Така с тридесет и петата година човек спечелва своята самостоятелност. Той встъпва във възрастта, в която не само изживява, но вътрешно засилва и укрепва изживяното. Чрез твърдото навлизане на волята тялото на човека е оставено на самото себе си, а душевността се консолидира. Сега човекът става съветник за обкръжението си.
към текста >>
Ако той се чувства само
като
ученик, който повтаря това, което е чул, няма да си поставя такива камъни по пътя, както това става, когато представя всякакви неща за свое собствено учение.
Сега човекът става съветник за обкръжението си. Неговата преценка има цена за другите. Преди той е трябвало да слуша света, а сега светът може да слуша него. Това е важно, понеже в това отношение много се греши. Преди всичко човекът уврежда самия себе си, когато раздава съвети, преди да е достигнал зрялата възраст, средата на живота.
Ако той се чувства само като ученик, който повтаря това, което е чул, няма да си поставя такива камъни по пътя, както това става, когато представя всякакви неща за свое собствено учение.
Чрез това той обезсилва именно своите най-добри сили. Преди това може да постигне знание, но мъдрост е нещо, което трябва да се развие вътрешно. Знанието е това, което трябва да се събере и по-късно да се превърне в мъдрост. С четиридесет и деветата година започва юпитеровият период, в който душата става още по-свободна в дълбочината си, а тялото още повече е оставено на самото себе си и развива в себе си това, което съдържа най-добрите сили, за да премине в периода на Венера, започващ в шестдесет и третата, шестдесет и четвъртата година. Там вътрешността толкова вече се е консолидирала, че човекът може да отстрани всякакви външни егоизми от своето развитие.
към текста >>
В науката за духа се говори за седмочленния жизнен път и също в тази насока се показва как човекът се схваща
като
един малък свят, който поглежда назад към изминала космическа епоха и сочи бъдещо развитие.
С четиридесет и деветата година започва юпитеровият период, в който душата става още по-свободна в дълбочината си, а тялото още повече е оставено на самото себе си и развива в себе си това, което съдържа най-добрите сили, за да премине в периода на Венера, започващ в шестдесет и третата, шестдесет и четвъртата година. Там вътрешността толкова вече се е консолидирала, че човекът може да отстрани всякакви външни егоизми от своето развитие. Той изпитва вече само любов към това, което сега се намира в света. Не изисква нищо повече за себе си, а се посвещава на обкръжението си. Човечеството днес изгражда това в неговите най-първоначални зародиши, затова още е трудно да се говори за него.
В науката за духа се говори за седмочленния жизнен път и също в тази насока се показва как човекът се схваща като един малък свят, който поглежда назад към изминала космическа епоха и сочи бъдещо развитие.
Той е роден от Всемира, не само от миналото, а в цялото си развитие е също нещо пророческо, което сочи към бъдеща епоха. И каквото следва да се случи, още днес се случва в хода на човешкия живот. Затова не е съвсем безсмислено да се каже, че човекът опознава себе си истински, когато опознае мировата еволюция. Когато хвърли поглед от Сатурн до Венера, той вижда в големия свят това, което се разиграва в собственото му съществуване. Това е взаимовръзката на човека с целия космос.
към текста >>
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло
като
образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание.
Ако си представите човека такъв, какъвто е с всичките си органи, разгърнат в космоса, ще получите представата, която е съхранила една древна средноевропейска легенда. Според нея целият свят е създаден от един прачовек, от великана Имир: от мозъчната му обвивка – небесният свод, от кръвта му – реките, от костите му – планините и т. н. Подобно разказват митовете за Озирис и Дионисий. Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие. Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си.
Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание.
Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото. Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа. Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие. Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство. С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед.
към текста >>
Чрез нея човекът се учи да разглежда света
като
огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие.
Когато се говори за разпръснатия прачовек, не се има предвид нищо друго освен че в човека може да се открие целият космос и пристъпи ли човекът в космоса, открива увеличено в него собственото си битие. Трябва да разширим собственото познание до мирово познание, а не да мътим вътре в душата си. Както се възприемаме в тялото си, където са концентрирани душата и духът ни, така трябва да приемем голямото тяло, божественото тяло като образ на мировия дух, което е обширното съответствие на собственото ни тяло, и тогава в самопознанието ще имаме мирово познание, божествено познание. Човекът е произлязъл от божествеността и чрез своето познание постепенно може отново да се приближи към божественото. Да се слеем с космоса и с всички човешки душевни сили да разкрием мировото битие, това е душевната нагласа, която може да дойде от науката за духа.
Чрез нея човекът се учи да разглежда света като огромното тяло на божествеността и как от това тяло е произлязло собственото му битие.
Ако от науката за духа се научим първоначално да чувстваме това, накрая чувството се превръща в блаженство. С подобно чувство, с подобно изживяване завършва това, което човекът може да научи чрез духовнонаучния мироглед. ------------------------------------------------------- 90) Берлин, 28 февруари 1907 (публична лекция), «Познанието за свръхестественото в нашето време и неговото значение за днешния живот», Събр. съч. 55.
към текста >>
44.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
И
като
повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
Дай сметка за управлението, иначе не можеш да бъдеш повече управител. Тогава управителят си каза: Що да сторя? Господарят ми отнема управлението? Не мога да копая, да прося ме е срам. Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от управителството.
И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи квитанцията си и бързо пиши петдесет. После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи квитанцията си и пиши осемдесет.
към текста >>
И господарят му похвали неверния управител за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя свят са по-умни от
децата
на светлината в техния род.» (Ев.
А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи квитанцията си и бързо пиши петдесет. После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи квитанцията си и пиши осемдесет.
И господарят му похвали неверния управител за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя свят са по-умни от децата на светлината в техния род.» (Ев.
на Лука, глава 16) Много хора са си блъскали главите да разберат тази притча, и то с право. Преди да се захванем с нея, ще посочим накратко, че в течение на времето такива притчи са тълкувани по различни начини. Познато ни е как хората казват: Такава притча има дълбок смисъл. И всички се опитват да намерят обяснения, изхождайки от собствения си ум.
към текста >>
Авторът е известен
като
един от най-изтъкнатите защитници на насоката на Харнак и беше призован за извънреден професор в университета в Йена.
Нека да обясним притчите по същия начин, както са били обяснявани тогава. Да кажем не каквото ни хрумва, а какво наистина можем да кажем. Училите в тези християнски школи са черпели от това, което са получили от самия Христос Исус. Такива притчи изобщо страдат именно в нашето време от материалистическите представи – също и при теолозите. За да ви докажа какво в края на краищата е възможно в тази област, искам да ви прочета нещо за тази притча от една малка книжка, която излезе в сбирката «За природата и духовния свят».
Авторът е известен като един от най-изтъкнатите защитници на насоката на Харнак и беше призован за извънреден професор в университета в Йена.
Преди няколко дни той получи там място като преподавател на Новия завет. Това е духът който се оповестява от университетската теологична катедра. Към това се прибавя, че тази мъдрост се поднася на хората с книжка, която всеки може да си купи за осемдесет пфенига. Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух, като се поднася в евтини книжки. Всичко показва, че фактът е по-важен, отколкото обикновено се счита, понеже материалистическият подход на теолозите така намира път до сърцата и мисленето на хората.
към текста >>
Преди няколко дни той получи там място
като
преподавател на Новия завет.
Да кажем не каквото ни хрумва, а какво наистина можем да кажем. Училите в тези християнски школи са черпели от това, което са получили от самия Христос Исус. Такива притчи изобщо страдат именно в нашето време от материалистическите представи – също и при теолозите. За да ви докажа какво в края на краищата е възможно в тази област, искам да ви прочета нещо за тази притча от една малка книжка, която излезе в сбирката «За природата и духовния свят». Авторът е известен като един от най-изтъкнатите защитници на насоката на Харнак и беше призован за извънреден професор в университета в Йена.
Преди няколко дни той получи там място като преподавател на Новия завет.
Това е духът който се оповестява от университетската теологична катедра. Към това се прибавя, че тази мъдрост се поднася на хората с книжка, която всеки може да си купи за осемдесет пфенига. Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух, като се поднася в евтини книжки. Всичко показва, че фактът е по-важен, отколкото обикновено се счита, понеже материалистическият подход на теолозите така намира път до сърцата и мисленето на хората. Начинът да се обясни такава притча е приблизително следният: Каквото хората говорят за дълбокия смисъл на тази притча, не е нещо особено, то изобщо не стои в смисъла на притчата.
към текста >>
Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух,
като
се поднася в евтини книжки.
За да ви докажа какво в края на краищата е възможно в тази област, искам да ви прочета нещо за тази притча от една малка книжка, която излезе в сбирката «За природата и духовния свят». Авторът е известен като един от най-изтъкнатите защитници на насоката на Харнак и беше призован за извънреден професор в университета в Йена. Преди няколко дни той получи там място като преподавател на Новия завет. Това е духът който се оповестява от университетската теологична катедра. Към това се прибавя, че тази мъдрост се поднася на хората с книжка, която всеки може да си купи за осемдесет пфенига.
Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух, като се поднася в евтини книжки.
Всичко показва, че фактът е по-важен, отколкото обикновено се счита, понеже материалистическият подход на теолозите така намира път до сърцата и мисленето на хората. Начинът да се обясни такава притча е приблизително следният: Каквото хората говорят за дълбокия смисъл на тази притча, не е нещо особено, то изобщо не стои в смисъла на притчата. Ние трябва да се върнем към нашето детско, първоначално мислене. Изглежда, като че Христос не иска да даде нищо повече от художествено построена история. Каквото казва в нея, е толкова незначително, че е напълно в стила на днешното материалистическо мислене, което не може да свали достатъчно надолу такова нещо, за да го доведе до нивото на ежедневната тривиалност.
към текста >>
Изглежда,
като
че Христос не иска да даде нищо повече от художествено построена история.
Към това се прибавя, че тази мъдрост се поднася на хората с книжка, която всеки може да си купи за осемдесет пфенига. Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух, като се поднася в евтини книжки. Всичко показва, че фактът е по-важен, отколкото обикновено се счита, понеже материалистическият подход на теолозите така намира път до сърцата и мисленето на хората. Начинът да се обясни такава притча е приблизително следният: Каквото хората говорят за дълбокия смисъл на тази притча, не е нещо особено, то изобщо не стои в смисъла на притчата. Ние трябва да се върнем към нашето детско, първоначално мислене.
Изглежда, като че Христос не иска да даде нищо повече от художествено построена история.
Каквото казва в нея, е толкова незначително, че е напълно в стила на днешното материалистическо мислене, което не може да свали достатъчно надолу такова нещо, за да го доведе до нивото на ежедневната тривиалност. Авторът казва следното: «Нека да вземем притчата за нечестния управител, която особено често дава повод (за размишление?). Да я вземем сама по себе си само до изречението: Господарят похвали нечестния управител, понеже е постъпил умно. Защо отделяме всички други изречения, ще стане ясно по-късно. Във всеки случай е ясно, че те не могат да бъдат прибавени за тълкуването, понеже съдържат съвсем други по вид мисли.
към текста >>
Ако вземем притчата
като
притча, тя просто иска да каже, че управителят е знаел, че ще последва сметката и след това уволняването.
Каквото казва в нея, е толкова незначително, че е напълно в стила на днешното материалистическо мислене, което не може да свали достатъчно надолу такова нещо, за да го доведе до нивото на ежедневната тривиалност. Авторът казва следното: «Нека да вземем притчата за нечестния управител, която особено често дава повод (за размишление?). Да я вземем сама по себе си само до изречението: Господарят похвали нечестния управител, понеже е постъпил умно. Защо отделяме всички други изречения, ще стане ясно по-късно. Във всеки случай е ясно, че те не могат да бъдат прибавени за тълкуването, понеже съдържат съвсем други по вид мисли.
Ако вземем притчата като притча, тя просто иска да каже, че управителят е знаел, че ще последва сметката и след това уволняването.
Поради това обмисля какво може да направи и веднага прилага единственото средство. Това е умно действие. Дори самият ощетен господар е трябвало да го признае. Сега да го приложим към съвременниците на Исус: Също и вие знаете и вярвате, че някога Бог ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това! Бъдете поне умни, иска да каже притчата.
към текста >>
Много повече прозвучава: Ако не искате да слушате всичко, поне бъдете
като
такъв хитър управител!
Сега да го приложим към съвременниците на Исус: Също и вие знаете и вярвате, че някога Бог ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това! Бъдете поне умни, иска да каже притчата. Тук Исус не се обръща към добротата и към копнежа на човешкото сърце. Твърдо и иронично настроение прониква цялото. Не звучи: Блажени са страдащите, блажени са тези с чистите сърца!
Много повече прозвучава: Ако не искате да слушате всичко, поне бъдете като такъв хитър управител!
В притчата има известна ирония, затова е избрана такава особена картина. Исус смята за излишно да прибави, че човек не бива да се подготвя за Божия съд като върши нови хитрости подобно на управителя.» Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия Бог. Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата. Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри».
към текста >>
Исус смята за излишно да прибави, че човек не бива да се подготвя за Божия съд
като
върши нови хитрости подобно на управителя.»
Тук Исус не се обръща към добротата и към копнежа на човешкото сърце. Твърдо и иронично настроение прониква цялото. Не звучи: Блажени са страдащите, блажени са тези с чистите сърца! Много повече прозвучава: Ако не искате да слушате всичко, поне бъдете като такъв хитър управител! В притчата има известна ирония, затова е избрана такава особена картина.
Исус смята за излишно да прибави, че човек не бива да се подготвя за Божия съд като върши нови хитрости подобно на управителя.»
Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия Бог. Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата. Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри». Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана. Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки.
към текста >>
Евангелието на Лука изглежда
като
евангелие на потиснатите и изтощените.
Това означава твърде много. Ако вземете евангелията така, че да сравните евангелието на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение. Във вчерашната лекция казах, че става въпрос за определени канонически книги, които произлизат от различни посветителски места. Лука можем да го отведем назад до посвещенията, през които са минавали есеите и терапевтите. Оттам при него откриваме стремеж, който има медицински характер, който търси да схване разликата между хората и да осъществи това, че всички хора са равни пред духовния свят.
Евангелието на Лука изглежда като евангелие на потиснатите и изтощените.
Те могат да се изправят под неговото влияние, понеже са равни с другите пред духовния свят. Ако се вземе предвид това, ще се открие основното настроение, което може да се намери в евангелието на Лука. В старите времена различните евангелия действително са въздействали според тона, според настроението си. Нека да се придържаме към това. Тук трябва да се съобразим с една съществена основна черта на християнството, която добре познаваме от други лекции.
към текста >>
Братски съюз ще свърже хората не във възможно най-голямото външно равенство, а в това, което християнството учи
като
равенство по отношение на духовните светове.
Тук трябва да се съобразим с една съществена основна черта на християнството, която добре познаваме от други лекции. Знаете, че често съм припомнял едно изречение: «Който не напусне жена, деца, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Знаете, че тези думи сочат великия напредък в развитието на човечеството. Той се дължи на това, че през древните времена сме имали в света любов, основана на кръвните връзки, и че тази любов трябва да отпадне, когато се разкъсат връзките на кръвта. В старите времена, в миналото са се обичали хората, които са били кръвно свързани. Христос учи любовта, при която човекът ще обича човека, независимо дали стои в кръвно родство с него.
Братски съюз ще свърже хората не във възможно най-голямото външно равенство, а в това, което християнството учи като равенство по отношение на духовните светове.
Така появата на Христос Исус на Земята се врязва дълбоко в развитието на човечеството. Тя дава импулса за този напредък на човешкия род към велик, миров братски съюз. Даденото от Христос Исус на хората се състои в това, че чрез силата, идваща от изявленията на Христос Исус, те могат да бъдат доведени до онази всеобхватна любов, изразена с думите братски съюз. От евангелията черпим силата да основем този братски съюз. За това трябва да сме наясно.
към текста >>
Много по-правилно е, че управителят е наречен нечестен, понеже е действал нечестно преди това,
като
е продавал жито или нещо друго на хората на твърде високи цени.
Но как? Който запита така, лесно може да запита и защо управителят е нечестен. Обикновено се приема за причина, че вместо сто мерки, той е записал само осемдесет и т. н. Хората смятат, че управителят е нечестен затова, защото нахлузва на врата на хората нещо, което не отговаря на кредитното им писмо. Това е съвсем погрешно.
Много по-правилно е, че управителят е наречен нечестен, понеже е действал нечестно преди това, като е продавал жито или нещо друго на хората на твърде високи цени.
Разбирате, че ако господарят му го освободи от длъжност, те няма да го подкрепят. Ако не беше така, би трябвало да допуснем, че богатият мъж сам е нечестен. Но това не е казано никъде в притчата. Ако прибавим по-долните изречения, които Вайнел своеволно изпуска, ще открием, че не е необходимо да подозираме богатия човек, че е принуждавал управителя да мами хората. Управителят е вярвал, че служи на господаря, когато му доставя повече средства от високите цени.
към текста >>
Нека изходим от предположенията и разгледаме притчата,
като
си изясним, че управителят е бил обвинен, че мами господаря си.
Ако не беше така, би трябвало да допуснем, че богатият мъж сам е нечестен. Но това не е казано никъде в притчата. Ако прибавим по-долните изречения, които Вайнел своеволно изпуска, ще открием, че не е необходимо да подозираме богатия човек, че е принуждавал управителя да мами хората. Управителят е вярвал, че служи на господаря, когато му доставя повече средства от високите цени. Въпреки това не е могъл да предотврати обвиненията, че е ощетил господаря си.
Нека изходим от предположенията и разгледаме притчата, като си изясним, че управителят е бил обвинен, че мами господаря си.
Той е знаел, че по начина, по който е стопанисвал, е слагал твърде високи цени и няма да има подкрепата на хората. Затова премисля: Какво да правя? Господарят изисква сметка, той ще ми отнеме службата. Другите хора няма да ме приемат. И какво прави?
към текста >>
Той поправя нещо от това, което преди
като
нечестен управител е извършил
като
зло.
Той е знаел, че по начина, по който е стопанисвал, е слагал твърде високи цени и няма да има подкрепата на хората. Затова премисля: Какво да правя? Господарят изисква сметка, той ще ми отнеме службата. Другите хора няма да ме приемат. И какво прави?
Той поправя нещо от това, което преди като нечестен управител е извършил като зло.
Опростява на хората нещо, което означава, че определя цени, които са човечни. Той взима от нечестния Мамон нещо, което преди е спечелил за господаря си. Ако схванем притчата така, можем да сравним богатия човек с божествения миров ръководител, а управителя с този, който по поръка на божествения миров водач е поставен над стария свят, където законът регулира отношенията. Тогава можем да схванем така, че е трябвало да се даде сметка как е водено управлението. При управителя се констатира, че е станал нечестен.
към текста >>
Затова
децата
на света са по-умни от
децата
на светлината.
Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител. Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света. Те не са се придържали към строгите параграфи на закона, понеже не може повече да се управлява несправедливо. Те, които преди са били несправедливи, но защото е трябвало да следват живота, сега са принудени да се променят.
Затова децата на света са по-умни от децата на светлината.
Тази притча сочи към управлението на света. Каквото преди е било добро, при определени обстоятелства става мъчение и на негово място трябва да пристъпи нещо друго. Как стоят нещата сега със закона и с честността на тези, които го управляват. Къде са хората, които не следват повече стария закон? Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в домовете на другите, понеже е несправедливо каквото са правили?
към текста >>
Като
вижда това, по-възрастният син се ядосва и не иска да влезе вкъщи.
Знаете за какво става въпрос. Един баща имал двама сина. Единият поискал наследството си, за да тръгне по света, другият останал в къщи, бил прилежен, добър и водил стопанството заедно с баща си. Този, който тръгнал по света, изгубил състоянието си, обеднял и изпаднал в горчива нужда и мизерия. Когато се завръща, е приет от бащата с голяма любов.
Като вижда това, по-възрастният син се ядосва и не иска да влезе вкъщи.
Баща му отива при него и го моли да влезе. Той му казва: Толкова години ти служих, но ти не си ми дал дори едно говедо, за да се увеселим с приятелите. Сега е дошъл синът ти, който е пропилял състоянието си и ти му заколваш тлъсто теле. Бащата отговаря: Сине, ти беше през цялото време при мен и всичко, което е мое, е и твое. Радвай се, че брат ти беше мъртъв и отново е оживял.
към текста >>
Има хора, които не изпитват страхопочитание пред Библията
като
вярващите.
Той беше изгубен и отново е намерен. Представете си, че днес някой разкаже притчата за изгубения син и не съществува тълкуването, дадено от достолепната хилядолетна традиция. Не си мислете, че днес няма хора, които да мислят, че е много несправедливо бащата отново да приеме сина, напуснал го преди години, и с това да ощети другия син. Не мислете, че хората ще кажат нещо друго! Те го казват така.
Има хора, които не изпитват страхопочитание пред Библията като вярващите.
Има хора, които вземат Библията за обикновена книга. Ще ви го покажа с няколко изречения от човек, свободомислещ човек и истински еснаф, който трактува Библията така. Те се намират в книгата «Тъмнини»111. Тук се казва: «Нашата симпатия е изцяло на страната на по-възрастния син. ...Посрещането на по-младия син от бащата е голяма несправедливост към по-възрастния син» и т. н.
към текста >>
След
като
навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло.
Нека да си припомним как в древната лемурийска епоха душите слизат от божественото лоно, как навлизат в хората и човекът става отделен човек. Да проследим как душата става все по-индивидуална, как животното и днес има групова душа, не притежава индивидуална душа, а на астралния план има групова душа. Когато проследяваме човешкия род, виждаме, че и хората са имали групови души, че са стояли по-близо до божественото, отколкото днес. Някога хората не са били още слезли долу, не са били навлезли в телата. Тогава са действали така, както е действал Бог в тях.
След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло.
Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора. Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си. Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал. Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към Бог.
към текста >>
Развитието протича така, че хората са били първо заедно
като
групова душа в лоното на Бога.
Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора. Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си. Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал. Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към Бог.
Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога.
Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности.
към текста >>
Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след
като
сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности.
Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога. Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец.
Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности.
Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно. Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец. Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа. То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл. Когато изучаваме човешкия организъм в езотеричен смисъл, не е така просто.
към текста >>
Но се завръщаме обратно
като
свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно.
Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности.
Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно.
Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец. Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа. То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл. Когато изучаваме човешкия организъм в езотеричен смисъл, не е така просто. Каквито са хората днес, те имат физическо, етерно, астрално тяло и същинския аз.
към текста >>
Посвещаваните са се чувствали
като
завръщащи се в божествения дом на Отец.
Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности. Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно.
Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец.
Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа. То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл. Когато изучаваме човешкия организъм в езотеричен смисъл, не е така просто. Каквито са хората днес, те имат физическо, етерно, астрално тяло и същинския аз. Всички тези различни тела не са сами за себе си тук, те още не са самостоятелни същности.
към текста >>
Във всички тези тела се намират повече или по-малко странни същества
като
червеи в сирене.
То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл. Когато изучаваме човешкия организъм в езотеричен смисъл, не е така просто. Каквито са хората днес, те имат физическо, етерно, астрално тяло и същинския аз. Всички тези различни тела не са сами за себе си тук, те още не са самостоятелни същности. Извинете неапетитното сравнение, но то ще направи нещата по-ясни.
Във всички тези тела се намират повече или по-малко странни същества като червеи в сирене.
Тези различни същества влизат и излизат. Влиянията, на които човекът е подложен отвън, почиват на съвсем чужди същества. Съществата, които навлизат и излизат от физическото тяло, се наричат фантоми. Чрез това човекът е несвободен. Съществата, които пронизват етерното тяло, се наричат призраци или спектри.
към текста >>
Сега, след
като
се е освободил, се завръща в бащиния дом
като
свободен човек.
Когато работи върху етерното тяло, го освобождава от призраци и спектри. Работи ли върху физическото тяло, го освобождава от фантомите. Постигнал ли е това, тогава се завръща обратно в чистата божественост. Но е спечелил нещо. Преди е бил несвободен.
Сега, след като се е освободил, се завръща в бащиния дом като свободен човек.
Така по-лесно ще разберете изгонването на демоните от Христос. В притчата за изгубения син имате развитието на цялото човечество. Духовете ще се радват на завърналата се душа, защото тя не е останала такава, каквато е била, когато е напуснала. Човекът се е променил, станал е свободен. Затова другарите му се радват.
към текста >>
Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не
като
нисша, малка, а трябва да я разглеждаме
като
голяма мирова панорама.
Така по-лесно ще разберете изгонването на демоните от Христос. В притчата за изгубения син имате развитието на цялото човечество. Духовете ще се радват на завърналата се душа, защото тя не е останала такава, каквато е била, когато е напуснала. Човекът се е променил, станал е свободен. Затова другарите му се радват.
Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не като нисша, малка, а трябва да я разглеждаме като голяма мирова панорама.
Ако си спомняте, че казах как на астралния план всичко е обратно, тогава още повече ще се задълбочите. Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения. Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46. Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат. Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят.
към текста >>
Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат
като
огледални отражения.
Духовете ще се радват на завърналата се душа, защото тя не е останала такава, каквато е била, когато е напуснала. Човекът се е променил, станал е свободен. Затова другарите му се радват. Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не като нисша, малка, а трябва да я разглеждаме като голяма мирова панорама. Ако си спомняте, че казах как на астралния план всичко е обратно, тогава още повече ще се задълбочите.
Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения.
Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46. Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат. Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят. От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за духовните светове, понякога са отблъскващи за физическото. Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично.
към текста >>
Ако срещнем числото 64, трябва да го четем
като
46.
Човекът се е променил, станал е свободен. Затова другарите му се радват. Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не като нисша, малка, а трябва да я разглеждаме като голяма мирова панорама. Ако си спомняте, че казах как на астралния план всичко е обратно, тогава още повече ще се задълбочите. Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения.
Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46.
Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат. Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят. От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за духовните светове, понякога са отблъскващи за физическото. Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично. Така е също и с характера на звученето в такива притчи.
към текста >>
Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат
като
всякакви същества, които ви нападат.
Затова другарите му се радват. Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не като нисша, малка, а трябва да я разглеждаме като голяма мирова панорама. Ако си спомняте, че казах как на астралния план всичко е обратно, тогава още повече ще се задълбочите. Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения. Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46.
Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат.
Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят. От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за духовните светове, понякога са отблъскващи за физическото. Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично. Така е също и с характера на звученето в такива притчи. Характерно е дори, че физическият израз на такива притчи е отблъскващ.
към текста >>
Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ,
като
плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата.
При тях Манас ще бъде изграден. Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност. В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос. Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус.
Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата.
Христос ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си. Каквото човекът е развил в себе си, се посочва с една притча, с един символ. Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат оплодени, че различните части ще бъдат оплодени по определен начин. В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн.
към текста >>
Това настъпване на новите моменти в развитието изглежда
като
оплождане.
Каквото човекът е развил в себе си, се посочва с една притча, с един символ. Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат оплодени, че различните части ще бъдат оплодени по определен начин. В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн. По-късно се е развило етерното и след това астралното тяло.
Това настъпване на новите моменти в развитието изглежда като оплождане.
Точно при този пример можете да видите колко дълбоко трябва да се схващат думите в Библията. Не напразно Библията казва114: «И Адам позна своята жена» за факта, че е оплодена, понеже в основата лежи съзнанието за духовното оплождане. Опознавам означава оплождане с нещо. Самопознание не означава нищо друго освен оплождане с божествената същност. Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш оплоден с божествената същност (аз), която прониква света.
към текста >>
Всяка от човешките същности е представена
като
девица, която още не е оплодена, а оплодените (с духа) същности в човека са представени
като
девиците, които са налели масло в лампата.
Опознавам означава оплождане с нещо. Самопознание не означава нищо друго освен оплождане с божествената същност. Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш оплоден с божествената същност (аз), която прониква света. Нещо подобно лежи в християнската езотерика в притчата за петте глупави и петте умни девици. Тя представя това оплождане чрез картината на лампата, която получава маслото.
Всяка от човешките същности е представена като девица, която още не е оплодена, а оплодените (с духа) същности в човека са представени като девиците, които са налели масло в лампата.
Неразвитата част от човечеството ще изостане, няма да има масло в лампата, няма да издигне своята същност до Будхи. Развитият човек е оставил духът да действа в тялото му, така да се каже, налял е масло в лампата. Другите нямат масло в лампата, не са развили петте си същности. Първите са ги развили, те са се подготвили за важния момент, в който ще се появи Христос. Но идва моментът, когато Христос се появява.
към текста >>
Същността, която ще направи хората способни да се одухотворят така, че да могат отново да се съединят със Слънцето, се назовава в окултизма
като
интелигенцията на Слънцето.
Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея. Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи. Още няколко забележки за това, което споменах в публичните лекции за Апокалипсиса. Знаете, че някога Слънцето се е отделило от Земята, но че в далечното бъдеще отново ще се съедини с нея.
Същността, която ще направи хората способни да се одухотворят така, че да могат отново да се съединят със Слънцето, се назовава в окултизма като интелигенцията на Слънцето.
Срещу този добър слънчев дух действа един зъл, демонът на Слънцето. Двете сили не действат само на Слънцето, а изпращат въздействията си надолу до Земята. Силите на добрия слънчев дух навлизат в растенията, животните и хората, те предизвикват живота на Земята. Противният принцип, този на слънчевия демон, мощта, която се противопоставя на съединението на Земята със Слънцето, действа в злите сили на човека. От древни времена затова има окултни символи115.
към текста >>
Окултистът изобразява звездите символично
като
седем очи във фигурата на седмоъгълника.
Противният принцип, този на слънчевия демон, мощта, която се противопоставя на съединението на Земята със Слънцето, действа в злите сили на човека. От древни времена затова има окултни символи115. Седмоъгълникът е символът за добрия слънчев дух. Седемте ъгъла символично означават седемте планети. Пентаграмът е символ за човека.
Окултистът изобразява звездите символично като седем очи във фигурата на седмоъгълника.
Всички сили са оградени с една линия. Тя свързва всичко заедно. Това е изобразено от окултистите и в дните на седмицата. Проследим ли линията, както протича, имаме имената на дните на седмицата. В древното минало времето не е можело още да се измерва според това как Слънцето (привидно) обикаля Земята.
към текста >>
Знаете, че едно проявление в развитието на една мирова система се нарича манвантара, която винаги се следва от пралая
като
състояние на покой, и че такива състояния се сменят
като
ден и нощ.
Това е изобразено от окултистите и в дните на седмицата. Проследим ли линията, както протича, имаме имената на дните на седмицата. В древното минало времето не е можело още да се измерва според това как Слънцето (привидно) обикаля Земята. Древните окултисти са си представяли особени регенти за обиколката на Слънцето и са мислили правилното. Цялата система обикаля и така са определяли времето съответно на обиколката през дванадесетте знака на Зодиака: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни и т. н.
Знаете, че едно проявление в развитието на една мирова система се нарича манвантара, която винаги се следва от пралая като състояние на покой, и че такива състояния се сменят като ден и нощ.
Оттам денят и нощта имат по дванадесет часа. Тези дванадесет часа отговарят на големите епохи на мировото развитие, които се регулират от господарите на циркулирането на Зодиака. Двадесет и четири господари на циркулацията би трябвало да изобразя около този знак. Ако бих ви начертал това, бихте имали тук септаграма. Тук ще имате седемте очи, означаващи седемте планети и двадесет и четири стари господари, дванадесет за деня и дванадесет за нощта.
към текста >>
Вече говорихме за пентаграма
като
символ на човека.
Тези дванадесет часа отговарят на големите епохи на мировото развитие, които се регулират от господарите на циркулирането на Зодиака. Двадесет и четири господари на циркулацията би трябвало да изобразя около този знак. Ако бих ви начертал това, бихте имали тук септаграма. Тук ще имате седемте очи, означаващи седемте планети и двадесет и четири стари господари, дванадесет за деня и дванадесет за нощта. Добрият Слънчев дух се нарича също агнето.
Вече говорихме за пентаграма като символ на човека.
Черният магьосник употребява пентаграма така, че двата «рога» сочат нагоре, а върхът надолу. След завършването на това развитие добрите ще са развили седем «рога». Това е знакът за Христовия дух. Прочетете с това окултно познание мястото, където Йоан получава книгата със седемте печата. Нека да прочетем какво е описано в четвъртата глава на Откровението.
към текста >>
«... и видях между престола, четирите животни и старците да стои едно агне,
като
че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте духове божи, изпратени във всички страни.»
Прочетете с това окултно познание мястото, където Йоан получава книгата със седемте печата. Нека да прочетем какво е описано в четвъртата глава на Откровението. «И веднага бях обзет от дух и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше някой. Който седеше, приличаше на камък яспис и сардис.... Около престола пък имаше двадесет и четири престола, а на престолите видях седнали двадесет и четири старци» – които ви представих с двадесет и четирите часа на мировото денонощие. Какво още намираме в пета глава?
«... и видях между престола, четирите животни и старците да стои едно агне, като че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте духове божи, изпратени във всички страни.»
Този окултен знак стои в основата, когато в Апокалипсиса Йоан посочва тайните на мировото съществуване. Само който познава това, може да предусети каква дълбока книга е Апокалипсисът и какво означава, когато противникът на агнето е описан като животното с двата рога. Символът на слънчевия демон се означава така: Апокалипсисът е написан изцяло в окултен символичен шрифт, изразен с думи. Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека.
към текста >>
Само който познава това, може да предусети каква дълбока книга е Апокалипсисът и какво означава, когато противникът на агнето е описан
като
животното с двата рога.
«И веднага бях обзет от дух и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше някой. Който седеше, приличаше на камък яспис и сардис.... Около престола пък имаше двадесет и четири престола, а на престолите видях седнали двадесет и четири старци» – които ви представих с двадесет и четирите часа на мировото денонощие. Какво още намираме в пета глава? «... и видях между престола, четирите животни и старците да стои едно агне, като че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте духове божи, изпратени във всички страни.» Този окултен знак стои в основата, когато в Апокалипсиса Йоан посочва тайните на мировото съществуване.
Само който познава това, може да предусети каква дълбока книга е Апокалипсисът и какво означава, когато противникът на агнето е описан като животното с двата рога.
Символът на слънчевия демон се означава така: Апокалипсисът е написан изцяло в окултен символичен шрифт, изразен с думи. Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека. – Според арамейската тайна наука това число следва да се чете: 400, 200, 6, 60. Тези четири числа отговарят на еврейските букви (Taw), (Resch), (Waw) и (Samech).
към текста >>
Който е измислил това с Неро (Нерон), се цени
като
един от най-големите духове на теологията.
Чрез Samech се изразява принципът на физическото тяло, чрез Waw – на етерното, чрез Resch – на астралното, чрез Taw – нисшия аз, който не се е издигнал до висшия аз. Цялото се чете: Сорат. Това е окултното име на слънчевия демон, противника на агнето. Това е тайната, от която по-новата теология измисли, че означава Неро117. Наистина могат да се измислят големи басни.
Който е измислил това с Неро (Нерон), се цени като един от най-големите духове на теологията.
За това са написани дебели книги. Така погрешно се разбира лежащото в символичните знаци. Книги като Апокалипсиса може да разбере само който се научи да чете окултния шрифт. Че духовнонаучното движение има важна мисия, посочва също и пророческото значение на такива символи. С това, че избираме седемте печата на Апокалипсиса за украса на залата в Мюнхен, също и външно посочваме накъде е насочен нашият стремеж.
към текста >>
Книги
като
Апокалипсиса може да разбере само който се научи да чете окултния шрифт.
Това е тайната, от която по-новата теология измисли, че означава Неро117. Наистина могат да се измислят големи басни. Който е измислил това с Неро (Нерон), се цени като един от най-големите духове на теологията. За това са написани дебели книги. Така погрешно се разбира лежащото в символичните знаци.
Книги като Апокалипсиса може да разбере само който се научи да чете окултния шрифт.
Че духовнонаучното движение има важна мисия, посочва също и пророческото значение на такива символи. С това, че избираме седемте печата на Апокалипсиса за украса на залата в Мюнхен, също и външно посочваме накъде е насочен нашият стремеж. Духовното трябва да ни пресрещне отново също и във външния свят. ------------------------------------------ 107) «Библия и мъдрост» 25 и 26 април, 1907 година.
към текста >>
Още финикийската и по-късно и еврейската азбука са имали определена последователност на буквите, което също позволява употребата на буквите
като
цифри.
104 и «Картини на окултни печати и колони. Мюнхенски конгрес, Петдесятница 1907 г.», Събр. съч. 284. ...в дните от седмицата: Виж лекцията на 7 март 1907 г. 116) числото на звяра: Откровение: 13.18.
Още финикийската и по-късно и еврейската азбука са имали определена последователност на буквите, което също позволява употребата на буквите като цифри.
Това се среща на много места в Стария завет, както в еврейския така и в гръцкия текст. В окултните произведения числената стойност на буквите играе голяма роля. 117) Тази, опровергана от Рудолф Щайнер версия, се защитава дори и днес, например в издадената от Фриц Ринекер «Енциклопедия на Библията», 3-то издание, Вупертал, 1961 г. За следната непълно записана лекция от 12 юни 1907 г. сравни статията на Рудолф Щайнер «Конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Мюнхен» в «Луцифер-гнозис», Събр. съч.
към текста >>
45.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Ако искаме да издигнем антропософията над това, което много хора познават
като
теория,
като
сбор от учения, до нещо, което има душа, което изпълва душата и просветлява всички наши чувства и вълнения и ги облагородява, ако искаме да я издигнем до съдържание на живота си, трябва наистина да изживеем това, което можем да узнаем чрез нея и да го приложим в ежедневния си живот.
КЪМ ЗАОБИКАЛЯЩИЯ ГО СВЯТ Нюрнберг, 1 декември 1907 г. Днес ще говоря пред вас за най-разнообразни неща, между които лесно ще се изгради връзка и открие известна съпринадлежност. Преди всичко останало искам да кажа няколко думи за отношението на човека към обкръжаващия го свят, за усещанията и чувствата му към света и как те могат да се задълбочат чрез антропософския мироглед. Чрез това искам да предизвикам разбирането, че не е едно и също нещо да се разглежда света от гледната точка на човека с днешното обикновено образование и мироглед и от тази на антропософа.
Ако искаме да издигнем антропософията над това, което много хора познават като теория, като сбор от учения, до нещо, което има душа, което изпълва душата и просветлява всички наши чувства и вълнения и ги облагородява, ако искаме да я издигнем до съдържание на живота си, трябва наистина да изживеем това, което можем да узнаем чрез нея и да го приложим в ежедневния си живот.
Едва тогава сме приели антропософията правилно, когато сме се научили по друг начин да поглеждаме например някое растение, поле, планина или животно; когато ги погледнем, да чувстваме различно от преди да сме станали теософи. И ние ще можем да се задълбочим в казаното, ако някога се задълбочим в същността на това, което наричаме самосъзнание. Всички познавате самосъзнанието на човека и знаете, че в човека различаваме четири съставни части: физическо, етерно, астрално тяло и аз, и че от факта, че човекът осъзнава този аз, се поражда това, което наричаме самосъзнание. Този аз няма само възможността да знае нещо за околния свят, а да познава и себе си, да знае, че е самостоятелно същество. Продължите ли тази мисъл докрай, можете да разберете как да схващате самосъзнанието при човека.
към текста >>
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека
като
домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак.
Някои хора просто казват: «Защо пък да не може и камъкът да има един аз, както човекът, само че човекът да не го възприема? » Те говорят без да познават нещата. Защото на това, което наричаме физически план, самосъзнание, един аз има само човекът, но не и животното, растението и минералът. Човекът се различава от животното, растението и минерала по това, че той има своя аз тук, в обикновения свят на физическия план. Не бива да приемате думите ми така, че веднага да започнете да мислите или-или.
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак.
Навсякъде има различни степени. Не говорим за преходни състояния, а за главните неща в средното положение. При тях самосъзнанието на животното общо взето не е тук, на физическия план. Какво представлява това самосъзнание на животното? Лесно ще разберете, ако се запитате: «Къде е самосъзнанието на всеки от моите пръсти?
към текста >>
Ако бихте могли да проследите
като
ясновидец съществата, които представляват всички азове на животните, ще видите, че те извършват забележителна дейност.
Там ще откриете едно единствено същество за всички лъвове. Също както тук, на физическия план, можете да срещнете един човек, който представлява затворено в кожата си същество, така, ако сте ясновидец, можете да срещнете на астралния план отделни същества, подобни на човека – лъвския аз, мечешкия аз. Това са напълно интелигентни същества, които не стоят по-долу от човека. Отделният лъв стои под човека, неговият аз обаче е много висше същество с проницателна мъдрост, което прониква и изпълнява всички задачи на лъвовете тук, на Земята. Така че животинските азове са много интелигентни същества.
Ако бихте могли да проследите като ясновидец съществата, които представляват всички азове на животните, ще видите, че те извършват забележителна дейност.
Задачите, които имат да изпълняват животните, се управляват и насочват от съществата, които наричаме животински азове. Тези животински азове непрекъснато обкръжават Земята. Между всичките неща искам да ви спомена една задача на животинските азове. Ако проследите едно много добре познато явление, за което хората много разсъждават – миграцията на птиците, ще видите, че живеещите в северните области птици се събират през есента. Те летят от североизточните области към югозападните и след това на Юг.
към текста >>
Повече ще се смесите, ще образувате обща маса,
като
че ли се реете едни в други.
Това, което лежи в леглото, е равностойно на растението, растението изглежда непрекъснато така. Това, което се намира във вас, във физическото и етерното ви тяло през деня, по време на будното ви състояние е същото, което през нощта винаги изтегляте навън. С това излизане навън е свързано още нещо. Да допуснем, че ако всички вие заспите – което не е непременно желателно, – всички ваши азове и астрални тела ще се намират извън вас. Вие няма да сте така отделени, както сте отделени сега, намирайки се във физическото тяло.
Повече ще се смесите, ще образувате обща маса, като че ли се реете едни в други.
Ще се разтворите по някакъв начин в общото астрално тяло на Земята и от това общо астрално тяло на Земята, което е смесено със Слънцето, ще си донесете сила, за да отстраните умората. Така става непрекъснато при растението. Каквото виждате като растение пред вас, е физическо и етерно тяло. Астралното тяло на растението е извън него. Цялата Земя има общо астрално тяло и то е астралното тяло на растенията.
към текста >>
Каквото виждате
като
растение пред вас, е физическо и етерно тяло.
Да допуснем, че ако всички вие заспите – което не е непременно желателно, – всички ваши азове и астрални тела ще се намират извън вас. Вие няма да сте така отделени, както сте отделени сега, намирайки се във физическото тяло. Повече ще се смесите, ще образувате обща маса, като че ли се реете едни в други. Ще се разтворите по някакъв начин в общото астрално тяло на Земята и от това общо астрално тяло на Земята, което е смесено със Слънцето, ще си донесете сила, за да отстраните умората. Така става непрекъснато при растението.
Каквото виждате като растение пред вас, е физическо и етерно тяло.
Астралното тяло на растението е извън него. Цялата Земя има общо астрално тяло и то е астралното тяло на растенията. Земята има и общ аз и той е азът на растенията, така че азът на растенията трябва да го търсите в общия аз на цялата Земя. И сега всички растения на Земята ще ви изглеждат като вашите пръсти. Вие сте един организъм и пръстите ви израстват от него.
към текста >>
И сега всички растения на Земята ще ви изглеждат
като
вашите пръсти.
Така става непрекъснато при растението. Каквото виждате като растение пред вас, е физическо и етерно тяло. Астралното тяло на растението е извън него. Цялата Земя има общо астрално тяло и то е астралното тяло на растенията. Земята има и общ аз и той е азът на растенията, така че азът на растенията трябва да го търсите в общия аз на цялата Земя.
И сега всички растения на Земята ще ви изглеждат като вашите пръсти.
Вие сте един организъм и пръстите ви израстват от него. Цялата Земя е един организъм и растенията са членове на Земята в буквален смисъл и заедно с нея имат общо съзнание. Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате болка. По подобнен начин цялата Земя може да чувства болка при известни обстоятелства. Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете.
към текста >>
Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята
като
общ организъм и всички растения
като
членове на този общ организъм.
Цялата Земя е един организъм и растенията са членове на Земята в буквален смисъл и заедно с нея имат общо съзнание. Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате болка. По подобнен начин цялата Земя може да чувства болка при известни обстоятелства. Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете. Това няма да ѝ причини болка.
Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм.
Растенията се отнасят към Земята приблизително така, както млякото към човека и животното. Когато животното, например телето бозае от кравата, това е приятно усещане за кравата. Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете. Защото това, което Земята изпраща към Слънцето, което тя извежда навън, е под друга форма същото, което се съдържа в млякото. Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му.
към текста >>
Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото,
като
ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му.
Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм. Растенията се отнасят към Земята приблизително така, както млякото към човека и животното. Когато животното, например телето бозае от кравата, това е приятно усещане за кравата. Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете. Защото това, което Земята изпраща към Слънцето, което тя извежда навън, е под друга форма същото, което се съдържа в млякото.
Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му.
Земята чувства по различен начин, когато се откъсне едно растение без корените – тогава тя изпитва приятно усещане – и когато растението се изтръгне заедно с корените. Не трябва да се преценява това морално, а по същество. Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате! Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата.
към текста >>
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо
като
носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие.
Защото това, което Земята изпраща към Слънцето, което тя извежда навън, е под друга форма същото, което се съдържа в млякото. Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му. Земята чувства по различен начин, когато се откъсне едно растение без корените – тогава тя изпитва приятно усещане – и когато растението се изтръгне заедно с корените. Не трябва да се преценява това морално, а по същество. Сега се опитайте не само да мислите такава истина, а да я почувствате!
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие.
Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство.
към текста >>
И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме
като
сърдечен пулс топлото усещане на природата.
Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата.
И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата.
Природата става за нас живо същество с дух и душа! Представим ли си какво означава, изхождайки от учението, така да одухотворим природата, тогава ще изживеем как чрез антропософията започваме да се държим към всичко по друг начин и как нашите усещания се просветляват и облагородяват. Колко безразлично е за обикновения човек дали се косят житата! И колко е различно за антропософа, който проследява косенето със сърцето си и знае, че там, където се коси, се намира живо същество, че астралното тяло на Земята изпитва удоволствие! Така природата постепенно ще стане жива за нас.
към текста >>
А сега, след
като
сме разбрали всичко това, нека да преминем към нещо, което може би вече докоснахме от друга страна, но сега то ще ни се представи в друга светлина.
Колко безразлично е за обикновения човек дали се косят житата! И колко е различно за антропософа, който проследява косенето със сърцето си и знае, че там, където се коси, се намира живо същество, че астралното тяло на Земята изпитва удоволствие! Така природата постепенно ще стане жива за нас. Това означава привидно абстрактните учения да преминат в живо чувстване и усещане. В ежедневния живот се променя всяка крачка, ако така превърнем учението в чувство.
А сега, след като сме разбрали всичко това, нека да преминем към нещо, което може би вече докоснахме от друга страна, но сега то ще ни се представи в друга светлина.
Вие отправяте очи нагоре към Луната и Слънцето. Сега видяхте как, изхождайки от антропософската мъдрост, можем да възпламеним чувството, да научим как да усещаме обкръжението. Това се отнася и за мъртвите предмети чак до камъните. Много е странно как се учим по друг начин да преценяваме някои неща в нашето обкръжение. Човекът често си представя нещата обратно.
към текста >>
Представяме си, че излизаме навън
като
знаещи, искаме да видим какво се случва, когато навън става нещо.
Вие отправяте очи нагоре към Луната и Слънцето. Сега видяхте как, изхождайки от антропософската мъдрост, можем да възпламеним чувството, да научим как да усещаме обкръжението. Това се отнася и за мъртвите предмети чак до камъните. Много е странно как се учим по друг начин да преценяваме някои неща в нашето обкръжение. Човекът често си представя нещата обратно.
Представяме си, че излизаме навън като знаещи, искаме да видим какво се случва, когато навън става нещо.
Приближаваме се до каменоломната. Работниците чукат и откъртват камъните. Тук стигаме до аза на камъните. Той не само е свързан с нашата земна планета, а с цялата планетна система. Центърът на камъните, на скалите е там, където е този на планетната система.
към текста >>
Когато човекът се одухотвори така, че да не се нуждае повече от Земята
като
своя основа, Земята ще бъде спасена заедно с него.
Това причинява болка, разделянето доставя радост, наслада. Цялата нежива природа изпитва страдание, когато строите жилища. За този, който може да я прозре, тя въздиша! Някога тя отново ще бъде разтворена в своите елементи. За да може човекът да премине през своето развитие, е трябвало тази нежива природа в болки да бъде консолидирана.
Когато човекът се одухотвори така, че да не се нуждае повече от Земята като своя основа, Земята ще бъде спасена заедно с него.
Неживата природа копнее за това. Истина е казаното от апостол Павел: «Всяко същество въздиша и страда от болки.»32 Тя ще бъде спасена чрез приближаването към одухотвореното състояние на човека. Можем дори да забележим, че децата, поради това, че са устроени още различно от възрастните, имат известно чувство за астралното, още чувстват какво изпитва някой неодушевен предмет, когато се разрушава. Не винаги – често става от непослушание, – но често причината при децата е, че изпитват съчувствие и затова разрушават нещата. Не винаги го правят от непослушание.
към текста >>
Можем дори да забележим, че
децата
, поради това, че са устроени още различно от възрастните, имат известно чувство за астралното, още чувстват какво изпитва някой неодушевен предмет, когато се разрушава.
Някога тя отново ще бъде разтворена в своите елементи. За да може човекът да премине през своето развитие, е трябвало тази нежива природа в болки да бъде консолидирана. Когато човекът се одухотвори така, че да не се нуждае повече от Земята като своя основа, Земята ще бъде спасена заедно с него. Неживата природа копнее за това. Истина е казаното от апостол Павел: «Всяко същество въздиша и страда от болки.»32 Тя ще бъде спасена чрез приближаването към одухотвореното състояние на човека.
Можем дори да забележим, че децата, поради това, че са устроени още различно от възрастните, имат известно чувство за астралното, още чувстват какво изпитва някой неодушевен предмет, когато се разрушава.
Не винаги – често става от непослушание, – но често причината при децата е, че изпитват съчувствие и затова разрушават нещата. Не винаги го правят от непослушание. Можем дори да го видим. От духовна гледна точка нещата имат понякога съвсем друг образ. Така виждате, че цялата Земя се одушевява, одухотворява, прониква се с чувства.
към текста >>
Не винаги – често става от непослушание, – но често причината при
децата
е, че изпитват съчувствие и затова разрушават нещата.
За да може човекът да премине през своето развитие, е трябвало тази нежива природа в болки да бъде консолидирана. Когато човекът се одухотвори така, че да не се нуждае повече от Земята като своя основа, Земята ще бъде спасена заедно с него. Неживата природа копнее за това. Истина е казаното от апостол Павел: «Всяко същество въздиша и страда от болки.»32 Тя ще бъде спасена чрез приближаването към одухотвореното състояние на човека. Можем дори да забележим, че децата, поради това, че са устроени още различно от възрастните, имат известно чувство за астралното, още чувстват какво изпитва някой неодушевен предмет, когато се разрушава.
Не винаги – често става от непослушание, – но често причината при децата е, че изпитват съчувствие и затова разрушават нещата.
Не винаги го правят от непослушание. Можем дори да го видим. От духовна гледна точка нещата имат понякога съвсем друг образ. Така виждате, че цялата Земя се одушевява, одухотворява, прониква се с чувства. Чудесно е, че антропософията ни въвежда в живата природа.
към текста >>
Сега лесно ще разберете, че този, който вижда
като
окултист нещата, трябва да приема, че Луната и Слънцето са също така одушевени и одухотворени, както природните царства.
Не винаги го правят от непослушание. Можем дори да го видим. От духовна гледна точка нещата имат понякога съвсем друг образ. Така виждате, че цялата Земя се одушевява, одухотворява, прониква се с чувства. Чудесно е, че антропософията ни въвежда в живата природа.
Сега лесно ще разберете, че този, който вижда като окултист нещата, трябва да приема, че Луната и Слънцето са също така одушевени и одухотворени, както природните царства.
Наистина е така. Това, което виждаме от Слънцето, когато го гледаме с физическите си очи, се отнася към целостта на Слънцето също така, както това, което виждаме с физическите си очи от човека, се отнася към целостта на човека. Слънчевото тяло е тялото на Слънчевия дух, а лунното тяло е тялото на Лунния дух. А Слънцето, Луната и Земята принадлежат в духовно отношение заедно, но нещата са доста сложни. Със Слънцето са свързани редица духовни същества, които на Слънцето имат своето тяло, а не само духовната си същност.
към текста >>
Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите
като
израз на духовен процес, може би
като
израз на благодарност.
Можете да си създадете представа за това, което той вижда, когато видите една жена на улицата да вдига ръка, за да даде нещо на едно дете. Там виждате движението на ръката и може би монетата в ръката на детето. Това обаче е физическото. Ако можехте да видите това, което тук е само един израз, бихте видели съчувствието и как то е причината за движението на ръката. Също и при детето.
Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност.
Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на жената и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси. Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела. Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи. И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи. А протичането на цялата година?
към текста >>
И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо
като
благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи.
Също и при детето. Вие щяхте да видите външното явление и да го проследите като израз на духовен процес, може би като израз на благодарност. Възприемащият слънчевите лъчи само с физическите очи се отнася към духовно виждащия по същия начин, както някой виждащ само физическото движение на жената и детето, се отнася към човека, възприемащ и вътрешните процеси. Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела. Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи.
И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи.
А протичането на цялата година? Когато цветята се разтварят, това е душевен сърдечен израз за вътрешни душевни процеси на Земята, както и за това, което изпитват даряващите творящи духове на Слънцето. Съществува обаче известна противоположност между духовните същества на Слънцето и тези на Луната, която не бива да се схваща като опозиция. Земята, Слънцето и Луната си съпринадлежат. В прадалечното минало те са били едно тяло.
към текста >>
Съществува обаче известна противоположност между духовните същества на Слънцето и тези на Луната, която не бива да се схваща
като
опозиция.
Който вижда с окултно обучени очи процесите в идващите към нас слънчеви лъчи, той вижда как духовни същества от Слънцето преливат в чувства и как тези чувства се превръщат в дела. Делата им са това, което те изпращат със слънчевите лъчи. И ако наблюдавате астралното тяло на Земята, ще видите нещо като благодарност на цялата растителна душа, която приема слънчевите лъчи. А протичането на цялата година? Когато цветята се разтварят, това е душевен сърдечен израз за вътрешни душевни процеси на Земята, както и за това, което изпитват даряващите творящи духове на Слънцето.
Съществува обаче известна противоположност между духовните същества на Слънцето и тези на Луната, която не бива да се схваща като опозиция.
Земята, Слънцето и Луната си съпринадлежат. В прадалечното минало те са били едно тяло. Тогава Слънцето се е отделило от Земята, това означава от общото тяло на днешната Земя и днешната Луна. Защо се е случило така? Можем да приведем най-различни основания.
към текста >>
Същества, които стоят далеч, далеч над човека, са се оттеглили
като
слънчеви духове и Слънцето става тяхно обиталище, така че, ако виждаме Слънцето с окултно обучени очи, виждаме физическото Слънце
като
тяло,
като
сцена и обиталище на издигнати духове, на слънчевите духове, които известно време са могли да продължат развитието си на същото тяло, на което ние живеем днес, което обаче е трябвало да напуснат, за да продължат развитието си по съответния начин,
като
са взели със себе си най-фините вещества.
Защо се е случило така? Можем да приведем най-различни основания. Но от всички тях днес ще разгледаме само едно. Някога, когато Слънцето се е отделило от Земята, заедно с него са се отделили всички същества с по-висша природа. Защото Слънцето може да бъде сцената на много по-висши от човека духовни същества.
Същества, които стоят далеч, далеч над човека, са се оттеглили като слънчеви духове и Слънцето става тяхно обиталище, така че, ако виждаме Слънцето с окултно обучени очи, виждаме физическото Слънце като тяло, като сцена и обиталище на издигнати духове, на слънчевите духове, които известно време са могли да продължат развитието си на същото тяло, на което ние живеем днес, което обаче е трябвало да напуснат, за да продължат развитието си по съответния начин, като са взели със себе си най-фините вещества.
Един от тези слънчеви духове, който получава особена задача, се отделя от другите. Той остава още свързан със Земята. По-късно се отделя и Луната и Земята остава самостоятелна. А този един, който е, така да се каже, слънчев дух, но първо е поел друга задача, не от Слънцето, този дух е Яхве или Йехова като космическа интелигентност. Тази индивидуалност се отделя заедно с Луната, така че, когато Земята става самостоятелна, на Слънцето имаме един вид висши слънчеви духове, а на Луната – Йехова.
към текста >>
А този един, който е, така да се каже, слънчев дух, но първо е поел друга задача, не от Слънцето, този дух е Яхве или Йехова
като
космическа интелигентност.
Защото Слънцето може да бъде сцената на много по-висши от човека духовни същества. Същества, които стоят далеч, далеч над човека, са се оттеглили като слънчеви духове и Слънцето става тяхно обиталище, така че, ако виждаме Слънцето с окултно обучени очи, виждаме физическото Слънце като тяло, като сцена и обиталище на издигнати духове, на слънчевите духове, които известно време са могли да продължат развитието си на същото тяло, на което ние живеем днес, което обаче е трябвало да напуснат, за да продължат развитието си по съответния начин, като са взели със себе си най-фините вещества. Един от тези слънчеви духове, който получава особена задача, се отделя от другите. Той остава още свързан със Земята. По-късно се отделя и Луната и Земята остава самостоятелна.
А този един, който е, така да се каже, слънчев дух, но първо е поел друга задача, не от Слънцето, този дух е Яхве или Йехова като космическа интелигентност.
Тази индивидуалност се отделя заедно с Луната, така че, когато Земята става самостоятелна, на Слънцето имаме един вид висши слънчеви духове, а на Луната – Йехова. Със светлината, идваща към Земята от Слънцето и Луната, същевременно се излъчват душевните и духовните сили на тези същества. Под влиянието само на едните от тези същества човекът нямаше да може да се развие така, както се е развил. Трябвало е да стане така, както е станало. Ако Земята нямаше Луната, а само Слънцето, човекът щеше да се развива и преобразува с невероятна бързина.
към текста >>
Има такъв момент в земното развитие, ако Земята се разглежда
като
организъм.
Да допуснем, че някой може да проследи нашето земно развитие от далечна звезда. Той нямаше да види само физическото земно тяло, но и астралното тяло на Земята. Ако можеше да наблюдава това астрално тяло, той щеше да види всевъзможни светлини. Това щеше да го вижда в продължение на хилядолетия. Но настъпва определен момент, когато това астрално тяло напълно се променя, виждат се нови цветове и съвсем нови процеси.
Има такъв момент в земното развитие, ако Земята се разглежда като организъм.
Преди този момент нейното астрално тяло е излъчвало определени цветове, а след това излъчва други. Тези два периода на астралното тяло на Земята са съвсем различни. И ако въпросният човек би изследвал какъв е този момент, когато астралното тяло на Земята така радикално се променя, ще открие, че това се случва, когато Христос умира на Голгота. Когато кръвта от раните на Христос Исус протича, се променя цялото астрално тяло на Земята. Това е космическата мистерия за значението на Христовата смърт.
към текста >>
Единият, който означихме
като
Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло.
Никое окултно обучение не би било достатъчно, за да доведе до усещането и разбирането на пълното значение на това събитие. Какво се е случило в нашата мирова система в този момент? Поради какво се е променило астралното тяло на Земята? Поради това, че от този момент един от слънчевите духове е съединил своето астрално тяло с това на Земята. Казахме, че имаме шест слънчеви духове.
Единият, който означихме като Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло.
От този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с тялото на Христос. От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос.
към текста >>
От това време насам Земята
като
планетно тяло става тяло на Христос.
Единият, който означихме като Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло. От този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с тялото на Христос. От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло.
От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос.
Той е съединен със Земята от този момент. Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално. Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята. И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв. А самата вечеря!
към текста >>
Как, след
като
се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията?
Какво е изпеченият от житните зърна хляб? Как Духът на Земята трябва да говори за този хляб? «Това е моето тяло! » Трябва да го приемем буквално. Как трябва Духът на Земята да говори за силите на растенията?
Как, след като се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията?
«Това е моята кръв! »34 Както кръвта тече в артериите на тялото ви, така Христовата кръв тече, буквално взето, в земното тяло, в соковете на растенията. И кой не би казал, че Тайната вечеря не получава безкрайно задълбочаване? Какво се изпитва, когато узнаваме как астралното тяло на Христос се е съединило със Земята и в този момент осъзнаваме смисъла на казаните от Христос думи?
към текста >>
Защото тези документи са написани,
като
се е изхождало от най-дълбоките факти и те отново предават тези факти.
Какво изпитва човекът, когато се вживее напълно в това? Колко дълбока става за него Мистерията на Тайната вечеря! Така учим, особено чрез окултното наблюдение на тези процеси, да схващаме всичко живо по друг начин. Ние учим буквално да разбираме религиозните документи. И ни става ясно, че ако изучаваме това, всички външни тълкувания на религиозните документи трябва да изчезнат.
Защото тези документи са написани, като се е изхождало от най-дълбоките факти и те отново предават тези факти.
Няма да намерите нищо в автентичните документи, което да не е в съгласие с големите истини, като съединяването на Христовия дух със Земята, когато протича кръвта на Голгота. И как безкрайно се задълбочава чувственият живот, когато се погледне в тази тайна! Това е призванието на антропософията, да действа така, че човекът отново да се научи да оживява онези дълбоки усещания и чувства в душата, които наистина са живели в предците. Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин. Те са чувствали дълбоко!
към текста >>
Няма да намерите нищо в автентичните документи, което да не е в съгласие с големите истини,
като
съединяването на Христовия дух със Земята, когато протича кръвта на Голгота.
Колко дълбока става за него Мистерията на Тайната вечеря! Така учим, особено чрез окултното наблюдение на тези процеси, да схващаме всичко живо по друг начин. Ние учим буквално да разбираме религиозните документи. И ни става ясно, че ако изучаваме това, всички външни тълкувания на религиозните документи трябва да изчезнат. Защото тези документи са написани, като се е изхождало от най-дълбоките факти и те отново предават тези факти.
Няма да намерите нищо в автентичните документи, което да не е в съгласие с големите истини, като съединяването на Христовия дух със Земята, когато протича кръвта на Голгота.
И как безкрайно се задълбочава чувственият живот, когато се погледне в тази тайна! Това е призванието на антропософията, да действа така, че човекът отново да се научи да оживява онези дълбоки усещания и чувства в душата, които наистина са живели в предците. Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин. Те са чувствали дълбоко! Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки.
към текста >>
Дълго време са чувствали така дълбоко, до
като
идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки.
Няма да намерите нищо в автентичните документи, което да не е в съгласие с големите истини, като съединяването на Христовия дух със Земята, когато протича кръвта на Голгота. И как безкрайно се задълбочава чувственият живот, когато се погледне в тази тайна! Това е призванието на антропософията, да действа така, че човекът отново да се научи да оживява онези дълбоки усещания и чувства в душата, които наистина са живели в предците. Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин. Те са чувствали дълбоко!
Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки.
Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът. Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа. Митът за джуджетата-домашни помощници има своето дълбоко значение. Те са били тук, докато в човека не е светела светлината на разума. Светлината на разума пропъжда джуджетата.
към текста >>
Те са били тук, до
като
в човека не е светела светлината на разума.
Те са чувствали дълбоко! Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки. Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът. Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа. Митът за джуджетата-домашни помощници има своето дълбоко значение.
Те са били тук, докато в човека не е светела светлината на разума.
Светлината на разума пропъжда джуджетата. Онези чувства са съществували, докато критичният разум още не е проникнал човешката душа. Антропософията е тук, въпреки разума на хората, за да съедини отново топлото живо съчувствие с цялата природа. Не е за пренебрегване, че разумът става самостоятелен. За известно време духовните същества е трябвало да се отдръпнат.
към текста >>
Онези чувства са съществували, до
като
критичният разум още не е проникнал човешката душа.
Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът. Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа. Митът за джуджетата-домашни помощници има своето дълбоко значение. Те са били тук, докато в човека не е светела светлината на разума. Светлината на разума пропъжда джуджетата.
Онези чувства са съществували, докато критичният разум още не е проникнал човешката душа.
Антропософията е тук, въпреки разума на хората, за да съедини отново топлото живо съчувствие с цялата природа. Не е за пренебрегване, че разумът става самостоятелен. За известно време духовните същества е трябвало да се отдръпнат. Духът отново ще дойде. Ние ще запазим нашия разум и към него ще прибавим топлината, огъня на чувствата, ентусиазма, съчувствието.
към текста >>
Необходимо е обаче в думите да познаем реалния дух, да проникнем в това, което стои вътре, да разберем как религиозните документи са били написани,
като
се е изхождало от дълбините на истинското духовно познание.
Гьоте е копнеел за такава епоха, в която хората отново да могат да четат Библията, а не за Библията. Днес четат за Библията. За няколко пфенига си купуват книжки, които казват как Библията би трябвало да е съставена от отделни откъси, как Старият Завет е създаден част по част. Дори има една книга, където са събрали изречение по изречение с различно оцветени букви, които да покажат какво се е появило по-рано и какво по-късно, какво е прибавка и т.н., така наречената Библия-небесна дъга. Тези неща произлизат от критичния разум, който може да разбере само как тези неща са написани от един или друг на материалното поле, но не може да разбере, че всички автори на библейските послания са били ученици на великите посветени, които непосредствено са съзерцавали духовните светове.
Необходимо е обаче в думите да познаем реалния дух, да проникнем в това, което стои вътре, да разберем как религиозните документи са били написани, като се е изхождало от дълбините на истинското духовно познание.
Видяхме по какъв начин да разбираме нещата. Така човекът научава най-важното. След това се издига до правилното чувстване, което означава до правилния живот.
към текста >>
46.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Вие всички знаете, че
децата
в училище днес учат геометрия, към която се отнася, например, теоремата на Питагор.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Мюнхен, 22 май 1907 г. Предлаганият цикъл от лекции в програмата е наречен "Теософия по метода на розенкройцерите". Под това се подразбира древната, но вечна нова мъдрост, изнесена по начин съответстващ на нашето време, метод, който такъв, какъвто се явява тук по начина на описване,е известен от 14 век. Но в тези лекции аз ще говоря не за историята на розенкройцерството.
Вие всички знаете, че децата в училище днес учат геометрия, към която се отнася, например, теоремата на Питагор.
Основите на тази геометрия се изучават всякакви връзки с това, как е възникнала самата геометрия, понеже какво знаят учениците за Евклид? И все пак те учат именно Евклидова геометрия. Едва по-късно, когато съдържанието на предмета вече ще бъде известно, те, може би, ще научат от историята на науките за външната страна на нещата, за формата, с която човечеството първоначално се е сблъскало с това, което сега е станало достъпно за обикновеното училище. И ето, колкото малко го касае ученикът, който сега учи елементарната геометрия това, в какъв начин Евклид за първи път е дал на човечеството, толкова малко и нас ще ни касае това, как се е развивало в историята така нареченото розенкройцерство. И по същия начин, както ученикът изучава сегашната геометрия от самия предмет, така и ние ще разгледаме тази розенкройцерска мъдрост сама по себе си.
към текста >>
Това, което се явява тази теософия, започвайки от 14 столетие живее
като
истински предмет независимо от нейната история, по същия начин, както геометрията е истинска и познаваема независимо от историята на тази наука и нейното постепенно установяване.
И все пак те учат именно Евклидова геометрия. Едва по-късно, когато съдържанието на предмета вече ще бъде известно, те, може би, ще научат от историята на науките за външната страна на нещата, за формата, с която човечеството първоначално се е сблъскало с това, което сега е станало достъпно за обикновеното училище. И ето, колкото малко го касае ученикът, който сега учи елементарната геометрия това, в какъв начин Евклид за първи път е дал на човечеството, толкова малко и нас ще ни касае това, как се е развивало в историята така нареченото розенкройцерство. И по същия начин, както ученикът изучава сегашната геометрия от самия предмет, така и ние ще разгледаме тази розенкройцерска мъдрост сама по себе си. Този, който познава историята и то външната история на розенкройцерството, както е отразена в литературата, той знае много малко за истинското съдържание на розенкройцерската теософия.
Това, което се явява тази теософия, започвайки от 14 столетие живее като истински предмет независимо от нейната история, по същия начин, както геометрията е истинска и познаваема независимо от историята на тази наука и нейното постепенно установяване.
За това само бегло ще посочим някои исторически факти, които следва да се знаят. През 1459 година висшата духовна индивидуалност, въплътила се в човешката личност, носеща пред очите на света името Християн Розенкройцер първоначално се явява на тесен кръг посветени ученици в качеството на учител. Християн Розенкройц бил издигнат в строгото затворено духовно братство Fraternitas Lapidis aurei /Братство на увития с рози кръст/ в сан Egues Lapidis aurei, т.е. Рицар на златния камък. В следващите лекции ще ни стане по-ясно какво означава това.
към текста >>
Тя трябва да се възприема
като
един от най-дълбоките извори на душата на Гьоте, това е книга за седемте печата за всички коментатори.
Гьоте изпитал дълбок душевен стрес; външно той се изразил в обстоятелството, че в края на пребиваването си в Лайпциг Гьоте се намирал близо до смъртта. По време на тежка болест с него се случило важно събитие един вид инициация. В началото Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата душа поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес. Такова озарение ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай. Културното течение на това време все още било неспособно външно да изрази цялата дълбочина на живота, която пулсира в тази поема.
Тя трябва да се възприема като един от най-дълбоките извори на душата на Гьоте, това е книга за седемте печата за всички коментатори.
Но в последствие инициацията продължила развитието си, и Гьоте, все повече осъзнавайки я, съумял накрая да създаде тази забележителна поема в проза, която ние знаем като Приказката за зелената змия и красивата Лилия. Това произведение е едно от най-дълбоките в световната литература. Който може да го изтълкува правилно, знае много за розенкройцерската мъдрост. Но тогава, когато трябвало тази мъдрост да се влее в общата култура, случило се е така, че по някакъв начин как именно, тук няма да говорим тя била предадена: някои представители на розенкройцерите екзотерично излезли в широкия свят. От една страна това е предателство, а от друга, необходимост, за да може културата на Запада дълго време, в течение на 19 столетие, да остане на физическо ниво незасегната от влиянието на езотериката тези две обстоятелства довели до това, че източниците на розенкройцерската мъдрост, и преди всичко самия велик основател, който от този момент винаги е на физическо ниво, са се отдръпнали на пръв поглед в сянка, така че в първата половина на 19 век, а също и в продължение на голяма част от втората, от тази мъдрост можело да се открие много.
към текста >>
Но в последствие инициацията продължила развитието си, и Гьоте, все повече осъзнавайки я, съумял накрая да създаде тази забележителна поема в проза, която ние знаем
като
Приказката за зелената змия и красивата Лилия.
По време на тежка болест с него се случило важно събитие един вид инициация. В началото Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата душа поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес. Такова озарение ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай. Културното течение на това време все още било неспособно външно да изрази цялата дълбочина на живота, която пулсира в тази поема. Тя трябва да се възприема като един от най-дълбоките извори на душата на Гьоте, това е книга за седемте печата за всички коментатори.
Но в последствие инициацията продължила развитието си, и Гьоте, все повече осъзнавайки я, съумял накрая да създаде тази забележителна поема в проза, която ние знаем като Приказката за зелената змия и красивата Лилия.
Това произведение е едно от най-дълбоките в световната литература. Който може да го изтълкува правилно, знае много за розенкройцерската мъдрост. Но тогава, когато трябвало тази мъдрост да се влее в общата култура, случило се е така, че по някакъв начин как именно, тук няма да говорим тя била предадена: някои представители на розенкройцерите екзотерично излезли в широкия свят. От една страна това е предателство, а от друга, необходимост, за да може културата на Запада дълго време, в течение на 19 столетие, да остане на физическо ниво незасегната от влиянието на езотериката тези две обстоятелства довели до това, че източниците на розенкройцерската мъдрост, и преди всичко самия велик основател, който от този момент винаги е на физическо ниво, са се отдръпнали на пръв поглед в сянка, така че в първата половина на 19 век, а също и в продължение на голяма част от втората, от тази мъдрост можело да се открие много. Едва в наше време отново става възможно да се отворят изворите на розенкройцерската мъдрост и да бъдат насочени към общата външна култура.
към текста >>
Но всичко това е за откритието, тъй
като
досега и още дълго в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически разум.
В последните две е източникът на всяка мъдрост, която иска да ни научи на скритата мъдрост на света, и от някой друг източник не могат да произлязат истински знания за духовните светове. В методът на розенкройцерите има, обаче, съществена разлика между откриване на духовните истини и разбирането им. Да се намери духовна истина непосредствено във висшите светове не може нито един човек, който не притежава във висша степен духовни способности т.е. не е ясновидец. Ясновидството е необходима предпоставка за откриване на духовни истини.
Но всичко това е за откритието, тъй като досега и още дълго в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически разум.
Ако срещу розенкройцерската форма на теософията издигнат този аргумент, че тя изисква да има разбиране за ясновидство, то това не е вярно. Който не успее да обхване мъдростта на розенкройцерството със своето мислене, той все още недостатъчно е развил логическия разум. Ако само събира вътре в себе си всичко, което дава съвременната култура, всичко, което днес може да се научи, ако се има достатъчно търпение и издръжливост, да не бъде много мързелив, за да се учи, тогава може да се разбере и осъзнае това, на което учи учителя розенкройцер. Ако някой се съмнява в тази мъдрост и каже: аз не мога да разбера,то той е виновен не за това, че още не може да се издигне до висшите сфери, а за това, че не желае достатъчно да напрегне своя логически ум, или за това, че не желае да включи допълнително достатъчно количество опит от своето обикновено образование за истинското разбиране. Спомнете си само за невероятната популяризация на мъдростта, която става от времето на появяване на християнството до наши дни, и се опитайте да си представите картината на християнското розенкройцерство през 14 век.
към текста >>
Това не би било розенкройцерство, тъй
като
розенкройцерът казва; представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата.
От това, което ще чуете тук в близките дни, ще разберете, че духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот. Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот. Розенкройцерската мъдрост трябва да проникне не само в главата и не само в сърцето, а и в ръцете, в нашите професионални навици, в това, което човек прави ежедневно. Това не е сантиментално съчувствие, това е самоизработване способността да се действа всред всеобщото служене на човечеството. Представете си, че би възникнало общество, което би имало за цел единствено братството на всички хора и не би правило нищо, освен само да проповядва братство.
Това не би било розенкройцерство, тъй като розенкройцерът казва; представи си човек, който си е счупил крака и лежи пред теб на улицата.
Ако около него стоят 14 човека, горещо му съчувстват, но сред тях няма никой, който би могъл да оправи крака, то всичките 14 се оказват по-малко от единия, който ще е в състояние да оправи крака и да направи това дори ако в него няма никаква сантименталност. Такова е убеждението на розенкройцерът: всичко зависи от дейното познание, от възможността да се премине от познанието към самия живот. Разговорите за съчувствие дори се струват на розенкройцерът нещо опасно, понеже постоянното подчертаване на съчувствието му се струва един вид астрално сладострастие. Това, което се явява неизменно сладострастие на физически план, същото на астрален план е това съчувствие, отхвърлящо познанието. Дейното познание, което навлиза в живота,разбира се, не в материален смисъл, но, бивайки от духовно ниво вече пренесено долу,ни дава способността да действаме на практика.
към текста >>
Този образ се е потопил
като
печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала.
Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина. Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло. Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло. Така образа на триизмерното пространство, е изработил някои органи в напълно определено място на физическото тяло. Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии.
Този образ се е потопил като печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала.
У всеки вас ги има. Ако те бъдат повредени, човек няма да може да се ориентира в триизмерното пространство. Ще получи световъртеж, и няма да може да стои прав. Така образите на астралното тяло са свързани със силите на етерното тяло и органите на физическото тяло. Цялото физическото тяло на човека с неговите изваяни форми не е нещо различно, от следствие, възникнало от образите на астралното тяло и архитектоничните сили на етерното тяло.
към текста >>
Три полуокръжни канала е такъв физически орган
като
носа.
Така образите на астралното тяло са свързани със силите на етерното тяло и органите на физическото тяло. Цялото физическото тяло на човека с неговите изваяни форми не е нещо различно, от следствие, възникнало от образите на астралното тяло и архитектоничните сили на етерното тяло. За това не може да разбере физическото тяло този, който не е познавал по-рано астралното и етерното. Астралното тяло предшества етерното, а етерното предшества физическото. Ето така не просто стоят нещата.
Три полуокръжни канала е такъв физически орган като носа.
Всичките носове се различават един от друг, но вие можете да намерите сходство между носовете на родители и деца. Ако вие бихте могли да видите тези три каналчета, то бихте открили, че тук има също такива разлики и сходства, както при носовете, и че човек може по тези каналчета да прилича на майката или на бащата. Не се онаследява дълбоко духовното, вечното, което преминава през човешките въплъщения. За основата на това, което наричаме талант, характерните способности, им служи не мозъка на човека. Логиката е една и съща в математиката, във философията и в практическия живот.
към текста >>
Това би било съвършенно неправилно, тъй
като
неговата задача точно е одухотворение на света.
Така способността към математиката особено се проявява точно в тези хора, в които са развити тези органи. За пример може да послужи семейството на Бернули, което е давало добри математици един след друг. Индивидуалността може да понесе на земята колкото си иска музикални или други способности, но ако нужните зародиши ги няма по рождение в човешкото тяло, което може да и даде необходимите и форми и органи, тези способности не се развиват. И така, вие виждате, че е невъзможно физически да се опознае света, ако вие не познавате, как той е бил създаден. Не в оттегляне от физическия свят вижда розенкройцерът своята задача.
Това би било съвършенно неправилно, тъй като неговата задача точно е одухотворение на света.
Той трябва да се издигне във висшите области на духовния живот и с тези познания, които там ще получи, дейно да работи във всички граници на физическия свят и особено сред хората. Това розенкройцерско убеждение се явява непосредствено следствие на тази мъдрост. Ние ще разгледаме теософската система, която ще направи ясно за нас дори и най-дребното. И нека да помним, че най-малкото в света е важно за най-голямото и че най-малкото, ако то е поставено на правилното място, може да доведе до велики цели.
към текста >>
47.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тези две начала се остават в същото съотношение, както обикновено, до
като
през това време астралното тяло извежда всичко, което принадлежи към по-висшите начала, така че ясновиждащия може да наблюдава, как при заспиване астралното тяло излиза от другите две тела
като
някаква светлина.
1907 г. Днес ние ще разгледаме човека в състояние на бодърствуване тук, във физическия свят, на сън и така наречената смърт. Бодърствуващото състояние всеки го знае от своя собствен опит. Когато човекът се потапя в сън, то от физическото и етерно тяло се отделят астралното тяло и човешкия "Аз" и тази работата, която този "Аз" е извършил в астралното тяло. Ако вие ясновидски съзерцавате спящия човек, то пред вас, в леглото лежат физическото и етерното тела.
Тези две начала се остават в същото съотношение, както обикновено, докато през това време астралното тяло извежда всичко, което принадлежи към по-висшите начала, така че ясновиждащия може да наблюдава, как при заспиване астралното тяло излиза от другите две тела като някаква светлина.
Ако още по-точно трябва да опишем това състояние, трябва да се каже, че астралното тяло на съвременния човек е разчленено от различните течения и светлинни сияния, и ако ги обхванем изцяло, то ще се виждат две скачени една с друга спирали, от които едната отива във физическото тяло, а другата, като опашка на комета се простира в космоса. Тези две опашки на астралното тяло стават по-скоро неразличими в своето далечно разпространение, и това, което остава, напомня формата на яйце. Когато човекът се пробужда, отиващата в космоса опашка се изгубва, и всичко като цяло отново влиза в етерното и физическото тяло. Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване. Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло.
към текста >>
Ако още по-точно трябва да опишем това състояние, трябва да се каже, че астралното тяло на съвременния човек е разчленено от различните течения и светлинни сияния, и ако ги обхванем изцяло, то ще се виждат две скачени една с друга спирали, от които едната отива във физическото тяло, а другата,
като
опашка на комета се простира в космоса.
Днес ние ще разгледаме човека в състояние на бодърствуване тук, във физическия свят, на сън и така наречената смърт. Бодърствуващото състояние всеки го знае от своя собствен опит. Когато човекът се потапя в сън, то от физическото и етерно тяло се отделят астралното тяло и човешкия "Аз" и тази работата, която този "Аз" е извършил в астралното тяло. Ако вие ясновидски съзерцавате спящия човек, то пред вас, в леглото лежат физическото и етерното тела. Тези две начала се остават в същото съотношение, както обикновено, докато през това време астралното тяло извежда всичко, което принадлежи към по-висшите начала, така че ясновиждащия може да наблюдава, как при заспиване астралното тяло излиза от другите две тела като някаква светлина.
Ако още по-точно трябва да опишем това състояние, трябва да се каже, че астралното тяло на съвременния човек е разчленено от различните течения и светлинни сияния, и ако ги обхванем изцяло, то ще се виждат две скачени една с друга спирали, от които едната отива във физическото тяло, а другата, като опашка на комета се простира в космоса.
Тези две опашки на астралното тяло стават по-скоро неразличими в своето далечно разпространение, и това, което остава, напомня формата на яйце. Когато човекът се пробужда, отиващата в космоса опашка се изгубва, и всичко като цяло отново влиза в етерното и физическото тяло. Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване. Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло. Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища.
към текста >>
Когато човекът се пробужда, отиващата в космоса опашка се изгубва, и всичко
като
цяло отново влиза в етерното и физическото тяло.
Когато човекът се потапя в сън, то от физическото и етерно тяло се отделят астралното тяло и човешкия "Аз" и тази работата, която този "Аз" е извършил в астралното тяло. Ако вие ясновидски съзерцавате спящия човек, то пред вас, в леглото лежат физическото и етерното тела. Тези две начала се остават в същото съотношение, както обикновено, докато през това време астралното тяло извежда всичко, което принадлежи към по-висшите начала, така че ясновиждащия може да наблюдава, как при заспиване астралното тяло излиза от другите две тела като някаква светлина. Ако още по-точно трябва да опишем това състояние, трябва да се каже, че астралното тяло на съвременния човек е разчленено от различните течения и светлинни сияния, и ако ги обхванем изцяло, то ще се виждат две скачени една с друга спирали, от които едната отива във физическото тяло, а другата, като опашка на комета се простира в космоса. Тези две опашки на астралното тяло стават по-скоро неразличими в своето далечно разпространение, и това, което остава, напомня формата на яйце.
Когато човекът се пробужда, отиващата в космоса опашка се изгубва, и всичко като цяло отново влиза в етерното и физическото тяло.
Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване. Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло. Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища. Това е обективно междинно състояние, доколкото астралното тяло напълно се е отделило от физическото, но още е свързано по някакъв начин с етерното тяло. И така, спящият човек живее в своето астрално тяло извън физическото и етерно тела.
към текста >>
Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло
като
да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло.
Тези две начала се остават в същото съотношение, както обикновено, докато през това време астралното тяло извежда всичко, което принадлежи към по-висшите начала, така че ясновиждащия може да наблюдава, как при заспиване астралното тяло излиза от другите две тела като някаква светлина. Ако още по-точно трябва да опишем това състояние, трябва да се каже, че астралното тяло на съвременния човек е разчленено от различните течения и светлинни сияния, и ако ги обхванем изцяло, то ще се виждат две скачени една с друга спирали, от които едната отива във физическото тяло, а другата, като опашка на комета се простира в космоса. Тези две опашки на астралното тяло стават по-скоро неразличими в своето далечно разпространение, и това, което остава, напомня формата на яйце. Когато човекът се пробужда, отиващата в космоса опашка се изгубва, и всичко като цяло отново влиза в етерното и физическото тяло. Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване.
Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло.
Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища. Това е обективно междинно състояние, доколкото астралното тяло напълно се е отделило от физическото, но още е свързано по някакъв начин с етерното тяло. И така, спящият човек живее в своето астрално тяло извън физическото и етерно тела. Това, че човекът трябва да се потопи в такъв сън, има дълбоко основание в цялата природа. Вие не трябва да си въобразявате, че астралното тяло, намирайки се през нощта по време на съня извън физическото и етерно тела, бездейства и не извършва никаква работа.
към текста >>
Подобно
като
физическото тяло е застинало, втвърдено етерно тяло, точно така всичко, което тече и действа в етерното тяло, се е родило от астралното тяло.
Всички тези чувства и усещания, които получава човек, всичко, което му въздейства отвън, достига неговото астрално тяло. Това и е действително усещащата и мислещата част на човека, а физическото тяло и това, което се намира в етерното тяло, се явява само негови посредници, негови средства. Всичко, което мислим и желаем се намира в астралното тяло. По време на дневната дейност на човека във външния свят астралното тяло постоянно получава впечатления от външния свят. От друга страна, ние помним, че астралното тяло се явява действителния строител на етерното и физическо тела.
Подобно като физическото тяло е застинало, втвърдено етерно тяло, точно така всичко, което тече и действа в етерното тяло, се е родило от астралното тяло.
Откъде се е родило самото астрално тяло? То се е родило от всеобщия астрален организъм, който предизвиква целият отнасящ се към нас Космос. Ако ви е необходимо сравнение, за да си представите отношението на малката частица астрална материя, съдържаща се във вашето астрално тяло, към целия огромен астрален свят, на който се люлее и от който са се родили всички хора, животни, растения, минерали, а също и планетите, ако вие искате да си представите отношението на астралното тяло към астралния организъм, представете си капка течност в съд. Както напълно естествено капката произхожда от течността, намираща се в съда, така и това, което се намира в астралното тяло, е пребивавало някога в целия астрален свят на Космоса. То се е отделило от тук и е влязло в етерното и физическо тяло, благодарение на което и се е обособило, подобно капката в съда.
към текста >>
До
като
астралното тяло пребивава в лоното на всеобщото астрално тяло, то получава своите закони, своите впечатления от това космическо тяло, живяло е вътре в него.
Откъде се е родило самото астрално тяло? То се е родило от всеобщия астрален организъм, който предизвиква целият отнасящ се към нас Космос. Ако ви е необходимо сравнение, за да си представите отношението на малката частица астрална материя, съдържаща се във вашето астрално тяло, към целия огромен астрален свят, на който се люлее и от който са се родили всички хора, животни, растения, минерали, а също и планетите, ако вие искате да си представите отношението на астралното тяло към астралния организъм, представете си капка течност в съд. Както напълно естествено капката произхожда от течността, намираща се в съда, така и това, което се намира в астралното тяло, е пребивавало някога в целия астрален свят на Космоса. То се е отделило от тук и е влязло в етерното и физическо тяло, благодарение на което и се е обособило, подобно капката в съда.
Докато астралното тяло пребивава в лоното на всеобщото астрално тяло, то получава своите закони, своите впечатления от това космическо тяло, живяло е вътре в него.
след като астралното тяло се е отделило, то е предоставено по време на бодърствуването на впечатленията, които получава от физическия свят. По този начин, на астралното тяло се налага да разделя своята природа между впечатленията, получени още от космическото тяло, и тези, които то получава сега отвън, чрез тази дейност, която му е предназначена във физическия свят. Тези две страни създават хармонията, когато човек стига до целите на своето земно развитие. Сега това не е така, тези две влияния не са в съзвучие. И така астралното тяло е строител на етерното тяло и по този начин се явява посредник, доколкото етерното строи физическото също така е и строител на физическото.
към текста >>
след
като
астралното тяло се е отделило, то е предоставено по време на бодърствуването на впечатленията, които получава от физическия свят.
То се е родило от всеобщия астрален организъм, който предизвиква целият отнасящ се към нас Космос. Ако ви е необходимо сравнение, за да си представите отношението на малката частица астрална материя, съдържаща се във вашето астрално тяло, към целия огромен астрален свят, на който се люлее и от който са се родили всички хора, животни, растения, минерали, а също и планетите, ако вие искате да си представите отношението на астралното тяло към астралния организъм, представете си капка течност в съд. Както напълно естествено капката произхожда от течността, намираща се в съда, така и това, което се намира в астралното тяло, е пребивавало някога в целия астрален свят на Космоса. То се е отделило от тук и е влязло в етерното и физическо тяло, благодарение на което и се е обособило, подобно капката в съда. Докато астралното тяло пребивава в лоното на всеобщото астрално тяло, то получава своите закони, своите впечатления от това космическо тяло, живяло е вътре в него.
след като астралното тяло се е отделило, то е предоставено по време на бодърствуването на впечатленията, които получава от физическия свят.
По този начин, на астралното тяло се налага да разделя своята природа между впечатленията, получени още от космическото тяло, и тези, които то получава сега отвън, чрез тази дейност, която му е предназначена във физическия свят. Тези две страни създават хармонията, когато човек стига до целите на своето земно развитие. Сега това не е така, тези две влияния не са в съзвучие. И така астралното тяло е строител на етерното тяло и по този начин се явява посредник, доколкото етерното строи физическото също така е и строител на физическото. Всичко, което постепенно, с течение на времето създава астралното тяло се е родило от великото космично астрално море.
към текста >>
За това най-голямото чувство за устойчивост възниква едва няколко часа след
като
астралното тяло отново влезе във физическото тяло.
По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа никаква хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило. И сутринта то донася със себе си отзвуците на обновлението което е изживяло през нощта. Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят. Тази дейност на астралното тяло намира своя израз в това, че на сутринта човек се чувства с нови сили. Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, отначало трябва отново да се усвои от физическия свят.
За това най-голямото чувство за устойчивост възниква едва няколко часа след като астралното тяло отново влезе във физическото тяло.
Сега да отидем към брата на съня, смъртта, и да изясним, какво е състоянието на човек след смъртта. Мъртвият човек се различава от спящият с това, че при мъртвият етерното тяло излиза заедно с астралното тяло, така че тук, във физическия свят, остава само физическото тяло. Това излизане на етерното т. от физическото при човека не се случва никога от раждането до смъртта му, ако той не преминава през определени състояния на посвещение. Важен момент за умрелият човек е този, непосредствено следващия след смъртта.
към текста >>
В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават,
като
на огромен екран спомените, целия негов живот в последното му въплъщение.
Мъртвият човек се различава от спящият с това, че при мъртвият етерното тяло излиза заедно с астралното тяло, така че тук, във физическия свят, остава само физическото тяло. Това излизане на етерното т. от физическото при човека не се случва никога от раждането до смъртта му, ако той не преминава през определени състояния на посвещение. Важен момент за умрелият човек е този, непосредствено следващия след смъртта. Той продължава дълго време часове, дори дни.
В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават, като на огромен екран спомените, целия негов живот в последното му въплъщение.
Това става след смъртта с всеки човек. Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път. Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват.
към текста >>
Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него
като
изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път.
от физическото при човека не се случва никога от раждането до смъртта му, ако той не преминава през определени състояния на посвещение. Важен момент за умрелият човек е този, непосредствено следващия след смъртта. Той продължава дълго време часове, дори дни. В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават, като на огромен екран спомените, целия негов живот в последното му въплъщение. Това става след смъртта с всеки човек.
Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път.
Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно.
към текста >>
Като
правило, отделянето на физическото тяло от етерното във живота обикновено намира място само при посветените.
Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно. Ние може да съчувстваме на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме. Така е и с картината от този екран, който ние съзерцаваме веднага след смъртта: той се разгръща пред нас, и в поразителни макар и много кратки, промеждутъци от време ние виждаме всичко, което се е случило с нас в живота чак до най-малки подробности.
Като правило, отделянето на физическото тяло от етерното във живота обикновено намира място само при посветените.
И все пак има такива мигове, когато етерното тяло което рязко се отделя от физическото тяло. Това се случва, ако човек изпита дълбок стрес например, когато пада отвисоко или потъва. Силният шок прави в такива моменти и възможно своеобразно отделяне на етерното тяло от физическото. Като последствие на това в такива мигове целият предишен живот застава като спомен пред душевния поглед на човека. Тук имаме малка аналогия с това, което става след смъртта.
към текста >>
Като
последствие на това в такива мигове целият предишен живот застава
като
спомен пред душевния поглед на човека.
Така е и с картината от този екран, който ние съзерцаваме веднага след смъртта: той се разгръща пред нас, и в поразителни макар и много кратки, промеждутъци от време ние виждаме всичко, което се е случило с нас в живота чак до най-малки подробности. Като правило, отделянето на физическото тяло от етерното във живота обикновено намира място само при посветените. И все пак има такива мигове, когато етерното тяло което рязко се отделя от физическото тяло. Това се случва, ако човек изпита дълбок стрес например, когато пада отвисоко или потъва. Силният шок прави в такива моменти и възможно своеобразно отделяне на етерното тяло от физическото.
Като последствие на това в такива мигове целият предишен живот застава като спомен пред душевния поглед на човека.
Тук имаме малка аналогия с това, което става след смъртта. Случва се и частично отделяне на етерното тяло от физическото, когато някой орган отича. Ако, например, когато изтръпва ръката, ясновиждащият може да наблюдава, как етерната част, съответствуваща на ръката, увисва като ръкавица. По същия начин "увисва" частите на етерния мозък, когато човек е под хипноза. От това, че етерното тяло действа с физически дребнички иглички, в изтръпналия член възниква чувство на бодежи.
към текста >>
Ако, например, когато изтръпва ръката, ясновиждащият може да наблюдава, как етерната част, съответствуваща на ръката, увисва
като
ръкавица.
Това се случва, ако човек изпита дълбок стрес например, когато пада отвисоко или потъва. Силният шок прави в такива моменти и възможно своеобразно отделяне на етерното тяло от физическото. Като последствие на това в такива мигове целият предишен живот застава като спомен пред душевния поглед на човека. Тук имаме малка аналогия с това, което става след смъртта. Случва се и частично отделяне на етерното тяло от физическото, когато някой орган отича.
Ако, например, когато изтръпва ръката, ясновиждащият може да наблюдава, как етерната част, съответствуваща на ръката, увисва като ръкавица.
По същия начин "увисва" частите на етерния мозък, когато човек е под хипноза. От това, че етерното тяло действа с физически дребнички иглички, в изтръпналия член възниква чувство на бодежи. След изтичане на времето, когато етерното тяло остава свързано с астралното, при това, че те заедно са се отделили от физическото, настъпва момент, когато астралното тяло заедно с всичко, което съставят висшите членове, се отделя и от етерното тяло. Когато се отдели етерното тяло, този екран на спомените угасва. Но в човека остава нещо от това, не всичко се изгубва.
към текста >>
Човекът взема със себе си
като
един вид екстракт от екрана на своя земен живот и го пренася в следващото прераждане, дори и ако после той да не може да си спомни за това.
От това, че етерното тяло действа с физически дребнички иглички, в изтръпналия член възниква чувство на бодежи. След изтичане на времето, когато етерното тяло остава свързано с астралното, при това, че те заедно са се отделили от физическото, настъпва момент, когато астралното тяло заедно с всичко, което съставят висшите членове, се отделя и от етерното тяло. Когато се отдели етерното тяло, този екран на спомените угасва. Но в човека остава нещо от това, не всичко се изгубва. Това, което би могло да се нарече етерна, или жизнена субстанция се разтваря в мировия етер, но остава една есенция, която вече не напуска човека в неговия по-нататъшен жизнен път.
Човекът взема със себе си като един вид екстракт от екрана на своя земен живот и го пренася в следващото прераждане, дори и ако после той да не може да си спомни за това.
Това, което се образува от този екстракт на спомените, конкретно-реално се нарича причинно тяло. Всеки земен живот добавя нова страница в книгата на живота. Това увеличава жизнената есенция и способства за това,само ако миналите животи са били плодотворни следващият живот да се развие по съответен начин. Тук е причината за това, че човешкият живот може да бъде богат или беден на таланти, способности и т.н. За да разберем живота на астралното тяло след неговото отделяне на етерното тяло, трябва да разгледаме условията на физическия свят.
към текста >>
Когато човекът достига в своите спомени да този момент, тази част от астралното тяло, над която е работил и която е преобразена от "Аза", се приобщава към причинното тяло, а всичко това, което човекът не е обработил, отпада
като
сянка или привидение.
Има нещо необикновено в преживяването на това време. Ако веднага след смъртта пред него се е появила картина лишена от радост и страдания, то сега той действително чувства всичките радости и страдания още веднъж, при което на обратно, т.е. всички радости и страдания, които е причинил на другите хора, трябва този път да ги изпита сам. Това не е свързано със закона на Кармата. Обратното изживяване започва от последното събитие преди смъртта и с утроена бързина върви обратно назад към момента на раждане.
Когато човекът достига в своите спомени да този момент, тази част от астралното тяло, над която е работил и която е преобразена от "Аза", се приобщава към причинното тяло, а всичко това, което човекът не е обработил, отпада като сянка или привидение.
Това е астралният труп на човека. Сега човекът се е освободил от физическият, етерният, също така от астралният трупове. От сега нататък той започва да преживява ново състояние, състоянието Девакан. Девакан е около нас, така, както и астралния свят. Когато човекът е преживявал своя живот обратно назад от смъртта към детството, когато по този начин се освобождава от трите трупа, той достига до това състояние, което Библията тайнствено посочва с думите: "...ако.......не станете като децата, няма да влезете в Царството Небесно".
към текста >>
Когато човекът е преживявал своя живот обратно назад от смъртта към детството, когато по този начин се освобождава от трите трупа, той достига до това състояние, което Библията тайнствено посочва с думите: "...ако.......не станете
като
децата
, няма да влезете в Царството Небесно".
Когато човекът достига в своите спомени да този момент, тази част от астралното тяло, над която е работил и която е преобразена от "Аза", се приобщава към причинното тяло, а всичко това, което човекът не е обработил, отпада като сянка или привидение. Това е астралният труп на човека. Сега човекът се е освободил от физическият, етерният, също така от астралният трупове. От сега нататък той започва да преживява ново състояние, състоянието Девакан. Девакан е около нас, така, както и астралния свят.
Когато човекът е преживявал своя живот обратно назад от смъртта към детството, когато по този начин се освобождава от трите трупа, той достига до това състояние, което Библията тайнствено посочва с думите: "...ако.......не станете като децата, няма да влезете в Царството Небесно".
Девакан, духовния свят, ето това е Царството Небесно в християнски смисъл. Сега трябва да опишем света на Девакан. Този свят е така разнообразен и също така разделен на множество съставляващи го, както и нашият. Както при нас във физическия свят има континенти, вода обливаща сушата, след това въздух, и освен това, много по-фини състояния, така и в духовното царство, в Девакан, има подобни деления. По аналогия на отношенията, съществуващи на земята, на тези неща, които ние откриваме в Девакан, им са дадени подобни имена.
към текста >>
Животното и човека, съзерцавани по този начин, се представят
като
негативи.
Там във вид на духовни същества откриваме всичко, което тук, на Земята се явява физически. Да си представим, например, физическият човек. Деваканното съзерцание представлява това: всичко, което е възприето с физическите чувства, изчезва, после нещо избухва там, където от физическият човек няма нищо. Около човека се появява блясък и светене. В центъра, където се намира физическото тяло, остава празно пространство, както сянката на фигура, пълен негатив.
Животното и човека, съзерцавани по този начин, се представят като негативи.
Всичките физически образования там горе се явяват като определени праобрази. Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот.
към текста >>
Всичките физически образования там горе се явяват
като
определени праобрази.
Да си представим, например, физическият човек. Деваканното съзерцание представлява това: всичко, което е възприето с физическите чувства, изчезва, после нещо избухва там, където от физическият човек няма нищо. Около човека се появява блясък и светене. В центъра, където се намира физическото тяло, остава празно пространство, както сянката на фигура, пълен негатив. Животното и човека, съзерцавани по този начин, се представят като негативи.
Всичките физически образования там горе се явяват като определени праобрази.
Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот. Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата.
към текста >>
Втората област, която, все пак не се различава от първата
като
нова степен е морската, или океанската област на Девакан.
Деваканното съзерцание представлява това: всичко, което е възприето с физическите чувства, изчезва, после нещо избухва там, където от физическият човек няма нищо. Около човека се появява блясък и светене. В центъра, където се намира физическото тяло, остава празно пространство, както сянката на фигура, пълен негатив. Животното и човека, съзерцавани по този начин, се представят като негативи. Всичките физически образования там горе се явяват като определени праобрази.
Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан.
Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот. Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата. Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло.
към текста >>
Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства
като
някаква стихия, подобно на водата.
Всичките физически образования там горе се явяват като определени праобрази. Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот.
Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата.
Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло. Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка. Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план.
към текста >>
Ако всичко това си го представим
като
външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план.
Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти.
Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план.
Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря. Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не. Четвъртата област на Девакан съдържа първичните форми, причините на всичко това оригинално, ново, което е било създадено тук, на Земята. Ако се огледаме наоколо, ако ние изследваме ставащото във физическия свят, то ще открием, че най-често вътрешните процеси биват причинно обусловени отвън. Ние се радваме на цветенцето или на животното, и без цветето или животното ние не бихме изпитали тази радост.
към текста >>
Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката,
като
разразила се един вид плодотворна буря.
Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти. Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план.
Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря.
Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не. Четвъртата област на Девакан съдържа първичните форми, причините на всичко това оригинално, ново, което е било създадено тук, на Земята. Ако се огледаме наоколо, ако ние изследваме ставащото във физическия свят, то ще открием, че най-често вътрешните процеси биват причинно обусловени отвън. Ние се радваме на цветенцето или на животното, и без цветето или животното ние не бихме изпитали тази радост. Но има и такива процеси, които не са предизвикани от външните причини.
към текста >>
И така, ние откриваме в Девакан четири области, на които на физическо ниво съответства земята, водата, въздуха и огъня: континенталната област
като
твърдата кора на Девакан /разбира се, в духовен смисъл/; след това морска област, съответстваща на нашите океани; въздушна област, където текат страстите тук е и прекрасно, и бурно,и накрая, това, което прониква всичко: света на първообразите.
Особено оригиналните неща, подарени на света от великите художници и изобретатели, стоят на стъпало по-горе, отколкото всяко друго самобитно действие, дори най-незначителното. Важното е, че вътрешно се е състояло нещо ново. И дори за най-незначителните оригинални действия, в Девакан вече присъстват образците. Всичко това вече е било предназначено там, горе. Нестандартното, което се извършва от човека, присъства там още преди неговото раждане.
И така, ние откриваме в Девакан четири области, на които на физическо ниво съответства земята, водата, въздуха и огъня: континенталната област като твърдата кора на Девакан /разбира се, в духовен смисъл/; след това морска област, съответстваща на нашите океани; въздушна област, където текат страстите тук е и прекрасно, и бурно,и накрая, това, което прониква всичко: света на първообразите.
Всичките волеви импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
към текста >>
48.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човекът определя своето бъдеще със своето минало, и тъй
като
със своята най-дълбока същност той не е ограничен от едно въплъщение, а преминава през много, то причините от обстоятелствата в един живот трябва да се търсят в някой от миналите животи.
При тях веществата, които до сега са подхранвали очите, преминали в други части на тялото, защото, техните очи вече не е необходимо да гледат нещо. Техните очи, по този начин, деградирали, и във всички следващи поколения ще се раждат животни с атрофирали очи. Те сами са обусловили обратното развитие на тези органи със своето преселение, и съдбата на следващите поколения е била определена от това, което са направили тези същества в миналото. Те сами са подготвили своята по-нататъшна съдба. Подобно постоянно се случва и в човешкия живот.
Човекът определя своето бъдеще със своето минало, и тъй като със своята най-дълбока същност той не е ограничен от едно въплъщение, а преминава през много, то причините от обстоятелствата в един живот трябва да се търсят в някой от миналите животи.
Ние ще разгледаме веригата, която може да се разбере само в случай, ако макар и малко се вземе под внимание повече и последователността на човешките дела, мисли и чувства. В живота толкова често се налага да слушаме: правилното не може да се вземе с мислене. Под това се подразбира, че може да мислиш каквото си поискаш, това не притеснява никого във външния свят. Тук има важен момент, отличаващ онзи, който действително е движим от духовните импулси, от материално мислещият човек. Материалистът мисли, че причинява болка на човека когото е ударил с камък, и че изпълнената с омраза мисъл не може да причини на ближния вреда.
към текста >>
Ако животът е бил използван добре, много е било видяно, били са получени богати познания, то
като
следствие се явява това, че астралното тяло в следващия живот се ражда с редки дарби в същите тези области.
Всичко, което той е внесъл в долния свят на Девакан със своя темперамент и т.н., съставя новото етерно тяло, а тези дела, които той е извършил, въздействат от висшите сфери на Девакан, където още се намира и Акашовата летопис, върху нагласяване мястото и локализация на физическото тяло. Тук се намират тези сили, които поставят човека в определена местност. Ако човекът е направил на някого зло, то това е външен факт, който се издига до висшите сфери на Девакан. При ново влизане във физическо тяло този факт оказва влияние насилите, оставени от самия човек; това заставя човека да отиде разбира се, под ръководството на висши същества там, където той ще може да изживее във физическия свят следствието от своите постъпки. Всичко, което ние изживяваме външно и което при това не ни засяга вътрешно, при следващото прераждане действа върху нашето астрално тяло и предизвиква съответни особености в чувствата, усещането и мислите.
Ако животът е бил използван добре, много е било видяно, били са получени богати познания, то като следствие се явява това, че астралното тяло в следващия живот се ражда с редки дарби в същите тези области.
Изпитаното и преживяното се отпечатва, по този начин, в следващото въплъщение в астралното тяло на човека. Но това, което човек чувства, усеща, радостите и мъките, които съставят вътрешния живот на душата,всичко това в следващия живот въздейства на етерното тяло, предизвиквайки в него устойчиви наклонности. Този, който е изпитал много радост, ще има темперамент склонен към радост. Този, който се старае да върши много добри дела, в следващия живот благодарение на чувствата, които е изпитал при това, ще притежава истински талант да прави добро. В него ще има също така и добре развита съвест и той ще бъде човек с висок морал.
към текста >>
Така склонностите и страстите от един живот се предават в следващото прераждане
като
процеси на физическото тяло.
Необходимо е само да се изкоренят всички лоши пристрастия, и тогава в следващия живот тялото ще бъде здраво. Може във всички подробности да се наблюдава, как склонностите от един живот, стават в следващия свойства на физическото тяло. Живот изпълнен със склонност да се обича всичко наоколо, да се отнася с любов към всяко същество, живот излъчващ любов, което дълго време ще има млад и цветущ вид. Любовта към всички същества, развиване в себе си чувството на симпатия създават физическо тяло способно дълго време да бъде младо. Животът, изпълнен с ненавист, пълна антипатия към другите същества, който непрекъснато критикува, към всичко е придирчив и страни от всичко, създава с тези свойства такова физическо тяло, което рано се състарява и покрива с бръчки.
Така склонностите и страстите от един живот се предават в следващото прераждане като процеси на физическото тяло.
Може да се вгледаме в детайлите и да видим, че силната жажда за забогатяване е насочена към това, да се натрупа повече, и ставайки склонност на човека, спомага в следващия живот той да има физическа предразположеност към инфекциозните болести. Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло. Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести. По този начин, може в значителна степен да се проникне в дълбините на създаването на света, ако се знае съотношението между физическия и астралния светове. И предметите се съотнасят един с друг съвършено не така, както си го представят това хората.
към текста >>
Но от висша гледна точка съвършенно неправилно е да им се сърдим, тъй
като
, когато те бъдат преодолени и човек се окаже готов за ново въплъщение, болката и страданието ще станат източници на мъдрост, благоразумие и широко разбиране на нещата.
Постоянно има случаи, когато явната склонност към заразяване се издига до развитото придобиване, което е било присъщо на човека в миналото, при това носител на тази страст е било етерното тяло. Обратно, обективният стремеж на хората, които не искат да присвояват нищо, умеят да правят добро на човечеството, работят за обществото с такава склонност етерното тяло създава в новия живот изразена издръжливост на заразните болести. По този начин, може в значителна степен да се проникне в дълбините на създаването на света, ако се знае съотношението между физическия и астралния светове. И предметите се съотнасят един с друг съвършено не така, както си го представят това хората. Много се оплакват например, от болки и страдание.
Но от висша гледна точка съвършенно неправилно е да им се сърдим, тъй като, когато те бъдат преодолени и човек се окаже готов за ново въплъщение, болката и страданието ще станат източници на мъдрост, благоразумие и широко разбиране на нещата.
Дори в една нова книга, възникнала от материалистичния възглед на нашето време, ние откриваме такъв израз, че на лицето на всеки мислител може да се открие някаква застинала болка. Това, което казва тук писателят-материалист, отдавна е известно на окултистите, защото висшата мъдрост на света се придобива със спокойно понасяне на болката и страданието. Това създава мъдрост в следващото прераждане. Никой, страхливо бягайки от болката, не можещ да я понесе, не създава за себе си основа за мъдрост. Ако ние продължим да разглеждаме по-нататък, то ще открием, че и за болестите не трябва да се оплакваме.
към текста >>
В крайна сметка, така е и с живота на човека: кармично красотата е свързана с болестите и се явява
като
техен резултат.
Ако ние продължим да разглеждаме по-нататък, то ще открием, че и за болестите не трябва да се оплакваме. Ако погледнем на болестта отгоре, от гледна точка на вечността, трябва да се отнасяме към нея по съвършено различен начин. Понесените болести често се възвръщат в следващия живот под формата на особена телесна красота, така че красотата, която срещаме у хората, е придобита от тях с цената на болест от предишен живот. Такава е връзката между увреждането на тялото в следствие на болест, особено в следствие на външни причини,и красотата. В особена връзка с това можем да посочим думите на френския писател Фобр д`Оливе: ако се погледне на човешкия живот, той често прилича на образоването на бисера в черупката на мидата само поради болест в мидата се получава бисер.
В крайна сметка, така е и с живота на човека: кармично красотата е свързана с болестите и се явява като техен резултат.
Но когато аз казвам: който развива в себе си лоши наклонности, той създава за себе си предразположеност към болест,трябва твърдо да се знае, че става дума именно за вътрешна предразположеност. Става така, че човекът заболява от това, че работи в заразена атмосфера, а това е нещо друго това също може да бъде причини за болестта, но не е свързано с предразположеността на физическото тяло. И ето всичко, което така или иначе е извършено, всичко, което се проявява така, че има последствие във физическия свят от краката и движението на ръката до най-сложните процеси, например, строеж на къща,всичко това се възвръща към човека в новото прераждане отвън, в качеството на действително физическо следствие. Вие виждате, че ние живеем "отвътре навън": всяка радост и всяка мъка, живеещи в астралното тяло, идват отново към нас в етерното тяло, всичко имащо свои корени в устойчивите влечения и страсти на етерното тяло, се появява във физическото тяло в качеството на предразположеност. Обратно, това, което се прави посредством физическото тяло, се проявява в качеството на външна съдба в следващото въплъщение.
към текста >>
Така това, което прави астралното тяло, става съдба на физическото тяло, а това, което прави физическото тяло се възвръща назад в следващото прераждане
като
следствие идващи отвън
като
физическа реалност.
Но когато аз казвам: който развива в себе си лоши наклонности, той създава за себе си предразположеност към болест,трябва твърдо да се знае, че става дума именно за вътрешна предразположеност. Става така, че човекът заболява от това, че работи в заразена атмосфера, а това е нещо друго това също може да бъде причини за болестта, но не е свързано с предразположеността на физическото тяло. И ето всичко, което така или иначе е извършено, всичко, което се проявява така, че има последствие във физическия свят от краката и движението на ръката до най-сложните процеси, например, строеж на къща,всичко това се възвръща към човека в новото прераждане отвън, в качеството на действително физическо следствие. Вие виждате, че ние живеем "отвътре навън": всяка радост и всяка мъка, живеещи в астралното тяло, идват отново към нас в етерното тяло, всичко имащо свои корени в устойчивите влечения и страсти на етерното тяло, се появява във физическото тяло в качеството на предразположеност. Обратно, това, което се прави посредством физическото тяло, се проявява в качеството на външна съдба в следващото въплъщение.
Така това, което прави астралното тяло, става съдба на физическото тяло, а това, което прави физическото тяло се възвръща назад в следващото прераждане като следствие идващи отвън като физическа реалност.
Тук ние определено установяваме точката, в която външната съдба се намесва в хода на човешкия живот. Това действие на съдбата понякога дълго време не се проявява, по-рано или късно то трябва да достигне до човека. Ако проследим живота на човек в различните прераждания, то винаги ще се вижда, че неговия живот в следващото прераждане се подготвя от съществата, действащи при навлизане на душата във физическото тяло; човекът се подвежда към определено място, където неговата съдба го настига. Ето един пример от живота. В един средновековен таен съд се събрали няколко съдии, които произнесли присъда и сами са я привели в изпълнение.
към текста >>
Когато ние проследихме предишните прераждания на съдиите и на екзекутирания, то установихме, че всички тези хора преди са живели едновременно, при което екзекутираният е бил вожд на племе, който някога е заповядал да убият тези тримата,
като
сега са станали съдии.
Това действие на съдбата понякога дълго време не се проявява, по-рано или късно то трябва да достигне до човека. Ако проследим живота на човек в различните прераждания, то винаги ще се вижда, че неговия живот в следващото прераждане се подготвя от съществата, действащи при навлизане на душата във физическото тяло; човекът се подвежда към определено място, където неговата съдба го настига. Ето един пример от живота. В един средновековен таен съд се събрали няколко съдии, които произнесли присъда и сами са я привели в изпълнение. Те екзекутирали един човек.
Когато ние проследихме предишните прераждания на съдиите и на екзекутирания, то установихме, че всички тези хора преди са живели едновременно, при което екзекутираният е бил вожд на племе, който някога е заповядал да убият тези тримата, като сега са станали съдии.
Това събитие от минал физически живот създало връзка между неговите участници, то създало сили, които оказали влияние на Акашовата летопис. И когато човек се ражда в ново въплъщение, то тези сили така въздействат, че той да се роди по същото време и на същото място, където са и хората, с които е свързан по този начин, и създават неговата съдба. Акашовата летопис действително се явява източник на сили, в които е записано всичко с което един човек е останал "длъжен" на друг. Някои хора могат да почувстват тези процеси, но много малко от тях ги осъзнават. Например, човекът има професия, която както му се струва, му позволява да бъде доволен и щастлив.
към текста >>
Човек непрекъснато, през целия живот между раждане и смърт, затворен в такава взаимовръзка на сили,
като
душевно го объркват от всички страни, ставайки господари на неговия живот.
Тук той среща човек, с който влиза в някакви отношения. Какво се е случило? Те двамата някога са живеели редом един до друг. И първият е останал тогава с нещо "длъжен" на другия. Това е внесено в летописа на света, и нейните сили са довели виновника тук, където трябва да се срещне с този, на който е "длъжен", и да му върне дълга.
Човек непрекъснато, през целия живот между раждане и смърт, затворен в такава взаимовръзка на сили, като душевно го объркват от всички страни, ставайки господари на неговия живот.
вие трябва да разберете, че вие всъщност, постоянно носите в себе си следствията от предишните животи, така че постоянно ви се налага да изпитвате действията от предишните въплъщения. И така, вие трябва да си изясните, че в своя собствен живот вие се направлявате от сили, които сами не познавате. На етерното тяло въздействат тези форми, които вие самите сте създали на астрално ниво, а вашата съдба я създават съществата, силите от висшите сфери на Девакан, които вие самите сте вписали в Акашовата летопис. Тези сили или съществата добре известни на окултистите, те влизат в йерархията на подобни същности. Вие трябва да разберете, че както в астралното, така и в етерното и във физическите тела вие изобщо усещате влиянието на различни същества.
към текста >>
Това е бил един добър демон не бива да се представяте демоните непременно
като
лоши същества.
Ако в Библията се говори за изгонване на демони това не е някаква абстрактност, не, това трябва да се разбира в буквален смисъл. Какво е правил Христос Исус? Той е изцелявал обсебените от зли духове, унищожавал демоните от астралното тяло. Това са реални процеси, и това трябва да се разбира напълно буквално. И Сократ, този светъл ум, говори за своя демон, който действал в неговото астрално тяло.
Това е бил един добър демон не бива да се представяте демоните непременно като лоши същества.
Но има и ужасни, пагубни демони. Всички демони на лъжата действат по този начин, като че ли отблъскват човек назад в неговото развитие. Доколкото в световната история лъжите на големите личности винаги създават такива демони на лъжата, които израстват до размери на много грозни същества,говори се за духовете на пречките, или препятствията. В този смисъл Фауст казва на Мефистофел: "Във всичко ти пораждаш затруднението". Отделният човек, бидейки част от цялото човечество, влияе на останалия свят, говорейки истина или лъжа, понеже въздействието ще бъде съвършенно различно в зависимост от това, той ще създаде демони на истината или демони на лъжата.
към текста >>
Всички демони на лъжата действат по този начин,
като
че ли отблъскват човек назад в неговото развитие.
Той е изцелявал обсебените от зли духове, унищожавал демоните от астралното тяло. Това са реални процеси, и това трябва да се разбира напълно буквално. И Сократ, този светъл ум, говори за своя демон, който действал в неговото астрално тяло. Това е бил един добър демон не бива да се представяте демоните непременно като лоши същества. Но има и ужасни, пагубни демони.
Всички демони на лъжата действат по този начин, като че ли отблъскват човек назад в неговото развитие.
Доколкото в световната история лъжите на големите личности винаги създават такива демони на лъжата, които израстват до размери на много грозни същества,говори се за духовете на пречките, или препятствията. В този смисъл Фауст казва на Мефистофел: "Във всичко ти пораждаш затруднението". Отделният човек, бидейки част от цялото човечество, влияе на останалия свят, говорейки истина или лъжа, понеже въздействието ще бъде съвършенно различно в зависимост от това, той ще създаде демони на истината или демони на лъжата. Представете си народ, състоящ се само от постоянни лъжци. Тези хора биха населили астралния свят с неприятни демони на лъжата, а те, биха могли на физически план да се превърнат в епидемии.
към текста >>
Тъй
като
има един вид форма на бацил, пренасящ инфекциозното заболяване, което произлиза от човешките лъжи.
Доколкото в световната история лъжите на големите личности винаги създават такива демони на лъжата, които израстват до размери на много грозни същества,говори се за духовете на пречките, или препятствията. В този смисъл Фауст казва на Мефистофел: "Във всичко ти пораждаш затруднението". Отделният човек, бидейки част от цялото човечество, влияе на останалия свят, говорейки истина или лъжа, понеже въздействието ще бъде съвършенно различно в зависимост от това, той ще създаде демони на истината или демони на лъжата. Представете си народ, състоящ се само от постоянни лъжци. Тези хора биха населили астралния свят с неприятни демони на лъжата, а те, биха могли на физически план да се превърнат в епидемии.
Тъй като има един вид форма на бацил, пренасящ инфекциозното заболяване, което произлиза от човешките лъжи.
Те всъщност не са нещо друго, освен физически въплътените демони на лъжата. По този начин вие разбирате, че лъжата от древни времена се появява в мировата карма във вид на цяло войнство същества. Колко истина има в митовете и легендите, вие можете да видите не на едно място във "Фауст". Тук ще намерите връзката между паразитите и лъжата в това, каква роля играят мишките и плъховете, свързани с духовете на лъжата на Мефистофел. В легендите често се вижда удивителната връзка между духовния и физически светове.
към текста >>
Такъв вид предразположеност се проявява в отделния човек по силата на съдбата в следващото въплъщение, но освен това, тя и преминава през поколенията, така че
децата
и внуците на тези хора, които са били материалистично настроени, трябва да изкупват това със слабост във своята нервна система и нервни заболявания.
Така склонността на човек да мисли по един напълно определен начин, влияе на физическото тяло, и за следващото прераждане не е без значение дали мислите духовно или материалистично. Човек, знаещ нещо за висшите светове,достатъчно е само да вярва в тях в своя следващ живот ще притежава хармонично физическото тяло, спокойна нервна система, тяло, което може да се управлява чак до нервите. Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд волеви център. Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство.
Такъв вид предразположеност се проявява в отделния човек по силата на съдбата в следващото въплъщение, но освен това, тя и преминава през поколенията, така че децата и внуците на тези хора, които са били материалистично настроени, трябва да изкупват това със слабост във своята нервна система и нервни заболявания.
Такава нервозна епоха, каквато е нашата, се явява следствие на материалистичните настроения на предшестващото столетие, и великите Учители на човечеството осъзнали необходимостта да противопоставят на това течение течението на духовното мислене. Материализмът оказал влияние и на самата религия. Нима тези, които вярват в духовните светове, но не притежават воля за тяхното опознаване, не се явяват материалисти? Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота. Материализмът в естествените науки е само следствие на материализма в религията.
към текста >>
Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус
като
за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота.
Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство. Такъв вид предразположеност се проявява в отделния човек по силата на съдбата в следващото въплъщение, но освен това, тя и преминава през поколенията, така че децата и внуците на тези хора, които са били материалистично настроени, трябва да изкупват това със слабост във своята нервна система и нервни заболявания. Такава нервозна епоха, каквато е нашата, се явява следствие на материалистичните настроения на предшестващото столетие, и великите Учители на човечеството осъзнали необходимостта да противопоставят на това течение течението на духовното мислене. Материализмът оказал влияние и на самата религия. Нима тези, които вярват в духовните светове, но не притежават воля за тяхното опознаване, не се явяват материалисти?
Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота.
Материализмът в естествените науки е само следствие на материализма в религията. То не би съществувало ако религиозният живот не бе проникнат от материализма. И породената от този материализъм нестабилност на нервите се отразява на цели народи точно както и върху живота на отделните хора. Ако духовното течение не се ползва от влиянието, способно да увлече безделниците и лентяите, това кармично следствие нервността ще има по-голямо въздействие върху човечеството, и, подобно на това, както в средните векове имало епидемии от проказа, така в бъдеще ще се появяват тежки нервни заболявания и цели епидемии от лудост, предизвикани от материалния строеж на мислите, и цели народи ще бъдат обхванати от тях. И разбирането на тази сфера от закона на кармата трябва да доведе до това, Духовната наука да стане не предмет на спорове, а изцелително средство за човечеството.
към текста >>
49.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В продължение на няколко понеделника в дружеството "Безант" се предприе опита да се характеризират окултните основи на германските митове, а през последния понеделник се сложи началото на едно разширяване на цялата митологическа материя, както тя се простира
като
един широк духовен пояс от Персия през източна Европа и до самата Европа.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 21 октомври 1907, вечерта Германски сказания.
В продължение на няколко понеделника в дружеството "Безант" се предприе опита да се характеризират окултните основи на германските митове, а през последния понеделник се сложи началото на едно разширяване на цялата митологическа материя, както тя се простира като един широк духовен пояс от Персия през източна Европа и до самата Европа.
Днес може би не би било твърде уместно да пътуваме чак дотам, защото повечето от нашите тук присъствуващи приятели отсъствуваха тогава. И така нека опитаме да изградим като самостоятелно разглеждане днешната лекция. Нека опитаме да разгледаме някои неща от кръга на европейските митове без да се съобразяваме със съдържанието на предишните две. Затова нека днешното ни разглеждане да е насочено само афористично към темата. Бих желал да ви припомня, че броят на висшите божества дванадесет е само удвоеното число шест, както го срещнахме при Амсхаспандите последния път, и което се завръща и в броя на германските божества, именно това божествено число, с чието значение се запознахме преди осем дни.
към текста >>
И така нека опитаме да изградим
като
самостоятелно разглеждане днешната лекция.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 21 октомври 1907, вечерта Германски сказания. В продължение на няколко понеделника в дружеството "Безант" се предприе опита да се характеризират окултните основи на германските митове, а през последния понеделник се сложи началото на едно разширяване на цялата митологическа материя, както тя се простира като един широк духовен пояс от Персия през източна Европа и до самата Европа. Днес може би не би било твърде уместно да пътуваме чак дотам, защото повечето от нашите тук присъствуващи приятели отсъствуваха тогава.
И така нека опитаме да изградим като самостоятелно разглеждане днешната лекция.
Нека опитаме да разгледаме някои неща от кръга на европейските митове без да се съобразяваме със съдържанието на предишните две. Затова нека днешното ни разглеждане да е насочено само афористично към темата. Бих желал да ви припомня, че броят на висшите божества дванадесет е само удвоеното число шест, както го срещнахме при Амсхаспандите последния път, и което се завръща и в броя на германските божества, именно това божествено число, с чието значение се запознахме преди осем дни. Нека днес разглеждаме отделните божества, и нека извлечем от тях отделни свойства, за да покажем какви са окултните основи на тези божества и на присъщите им свойства. Ние се убедихме в родството между германската и персийската митологии.
към текста >>
Всички вие знаете, че към кръга на германските богове спада и Вотан-Один
като
един вид най-висше божество, след него е Тор и неговата дъщеря Трут, чието окултно значение разгледахме.
Бих желал да ви припомня, че броят на висшите божества дванадесет е само удвоеното число шест, както го срещнахме при Амсхаспандите последния път, и което се завръща и в броя на германските божества, именно това божествено число, с чието значение се запознахме преди осем дни. Нека днес разглеждаме отделните божества, и нека извлечем от тях отделни свойства, за да покажем какви са окултните основи на тези божества и на присъщите им свойства. Ние се убедихме в родството между германската и персийската митологии. Открихме, че в съхранената в Азия митология са отразени същите неща, които се съдържат и в митовете от средна Европа. В силите на дванадесетте Амсхаспанди разпознахме дванадесетте нерви, които тръгват от главата ни, а в лицето на 28-те Изарди разпознахме силите, изхождащи от гръбначния ни стълб.
Всички вие знаете, че към кръга на германските богове спада и Вотан-Один като един вид най-висше божество, след него е Тор и неговата дъщеря Трут, чието окултно значение разгледахме.
Спряхме се също и на Тир, който е божество на войната, но много особен бог на войната, и който съответствува на по-южните Марс или Арес, до степента, че вторникът (нем. Dienstag) като Тирстаг или Тиустаг (нем. Tyrstag или Tiustag) е посветен на това божество. Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно божествено семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир. Както знаете окултните основи бяха изнесени пред членовете на дружеството "Безант" този Локи, който стои до останалите нордически божества, произхожда от онези огнени сили, чиито южен произход описахме.
към текста >>
Dienstag)
като
Тирстаг или Тиустаг (нем.
Ние се убедихме в родството между германската и персийската митологии. Открихме, че в съхранената в Азия митология са отразени същите неща, които се съдържат и в митовете от средна Европа. В силите на дванадесетте Амсхаспанди разпознахме дванадесетте нерви, които тръгват от главата ни, а в лицето на 28-те Изарди разпознахме силите, изхождащи от гръбначния ни стълб. Всички вие знаете, че към кръга на германските богове спада и Вотан-Один като един вид най-висше божество, след него е Тор и неговата дъщеря Трут, чието окултно значение разгледахме. Спряхме се също и на Тир, който е божество на войната, но много особен бог на войната, и който съответствува на по-южните Марс или Арес, до степента, че вторникът (нем.
Dienstag) като Тирстаг или Тиустаг (нем.
Tyrstag или Tiustag) е посветен на това божество. Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно божествено семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир. Както знаете окултните основи бяха изнесени пред членовете на дружеството "Безант" този Локи, който стои до останалите нордически божества, произхожда от онези огнени сили, чиито южен произход описахме. Нордическите божества произлизат от свързването на огнения елемент от юг със студения мъглив елемент от север, но в лицето на Локи виждаме едно по-древно божество или поне наследника на едно по-древно божество, един вид божество на огъня. Така че бихме могли да кажем, че този Локи, който развива такава нетърпимост към останалите божества, принадлежи към един по-древен род духовни същества, които за известно време е трябвало да отстъпят ръководството на други, към които спадат Вотан, Тир и Тор.
към текста >>
Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след
като
е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето до
като
новите богове Азите взимат надмощие над предишните.
Затова той им е обявил съперничество и живее във война с Азите, с онези божества, които са взели властта, когато атлантските хора преминаха от по-ранното състояние в това на следатлантическите хора. В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят. Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание.
Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните.
Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи. Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка.
към текста >>
Значи мъртви те, покосени от сламената смърт нямат място в царството на Азите, те биват изпращани при Хел, за да цари мир до
като
на власт са Азите.
Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази. Тяхната смърт е достойна. По друг начин се постъпва с тези, които умират т.нар. сламена смърт, а биват покосени от болест или от старческа немощ, те трябва да слязат в царството на Хел, където царят грижи, лишения, глад и мъки.
Значи мъртви те, покосени от сламената смърт нямат място в царството на Азите, те биват изпращани при Хел, за да цари мир докато на власт са Азите.
По този начин децата на Локи са затворени по време на надмощието на Азите. Самият Локи попада в клопка и бива заловен, в момента когато се е превърнал в лакерда. Той бива прикован към три скали и подложен на големи мъчения. Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка.
към текста >>
По този начин
децата
на Локи са затворени по време на надмощието на Азите.
Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази. Тяхната смърт е достойна. По друг начин се постъпва с тези, които умират т.нар. сламена смърт, а биват покосени от болест или от старческа немощ, те трябва да слязат в царството на Хел, където царят грижи, лишения, глад и мъки. Значи мъртви те, покосени от сламената смърт нямат място в царството на Азите, те биват изпращани при Хел, за да цари мир докато на власт са Азите.
По този начин децата на Локи са затворени по време на надмощието на Азите.
Самият Локи попада в клопка и бива заловен, в момента когато се е превърнал в лакерда. Той бива прикован към три скали и подложен на големи мъчения. Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете.
към текста >>
Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй
като
знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им.
Самият Локи попада в клопка и бива заловен, в момента когато се е превърнал в лакерда. Той бива прикован към три скали и подложен на големи мъчения. Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете.
Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им.
Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>
онези богове, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след
като
човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти.
Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят. Всички вие познавате този свят на сказанията. И нека сега разгледаме окултната основа на чертите, които току що посочих. Затова нека още веднъж си припомним факта, че Азите, т.е.
онези богове, към които спадат и Вотан, Тир и Тор, бяха встъпили във власт, след като човекът беше осъществил прехода от предишното си ясновидско ниво на съзнание в следатлантската епоха, където вече беше поставен много повече в сетивния, във видимите външно и физически факти.
Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура. Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг.
към текста >>
Боговете разбира се са съхранили древното ясновидство, но те вече можеха да говорят на хората отвън и да им въздействуват, тъй
като
хората вече не притежаваха ясновидство.
Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг. Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност. Това, което имаха древните атлантци духовното възприятие, избяга от човека, то стана притежание на боговете.
Боговете разбира се са съхранили древното ясновидство, но те вече можеха да говорят на хората отвън и да им въздействуват, тъй като хората вече не притежаваха ясновидство.
Това, което преди беше притежание на самите хора, ясновидството, те вече при писваха единствено на боговете, които живееха далеч, далеч от тях. Нека сега си спомним, как тежките мъгли на древна Атлантида постепенно се придвижиха надолу, как Атлантида беше залята от огромни водни маси, и как от чистещия се въздух постепенно се изяви физическото. Нека си спомним, как възникна това, което не бе съществувало никога преди, и което можеше да възникне едва, когато почнаха дъждовете и въздухът бавно се избистри. Дъгата беше едно явление, което хората видяха за първи път с потъването на Атлантида. Поради това, че потъна и древното ясновидство на хората, те можаха да видят за първи път дъгата, която трябваше да представлява мостът между тях и боговете.
към текста >>
Боговете никога нямаше да могат да управляват отвън, до
като
самите хора бяха ясновиждащи.
Мъдростта беше потънала в морето. Това е един действителен факт. Във водите, които се вълнуваха около континентите и ги докосваха, древните предци на средновековното европейско население виждаха змията Мидгарт. Тя съхраняваше потъналата древна мъдрост, която преди това беше притежание на хората, и която те вече не можеха да притежават. Силата на ясновидството трябваше да изчезне от хора та.
Боговете никога нямаше да могат да управляват отвън, докато самите хора бяха ясновиждащи.
Змията Мидгарт, една от дъщерите на огнените сили, трябваше да бъде потопена в морето. Последният наследник на тези огнени сили беше Локи. Локи беше враг на боговете. Той беше дарил хората, с последното им ясновиждане: змията Мидгарт, която сега беше вързана. Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха.
към текста >>
До
като
човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида.
Той беше дарил хората, с последното им ясновиждане: змията Мидгарт, която сега беше вързана. Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха. Кое се беше развило постепенно, когато хората преминаха от ясновидството към разума? Говорът! Често сме говорили за това.
Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида.
Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит. Но докато той беше притежание на атлантците, говорът беше единен, и беше насочен към единните звуци от говора на природата. Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули докато притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните. Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците. Едва през следатлантската епоха се обособи това, което можем да наречем разликата между отделните езици и идиоми, елементите на различните езици.
към текста >>
Но до
като
той беше притежание на атлантците, говорът беше единен, и беше насочен към единните звуци от говора на природата.
Кое се беше развило постепенно, когато хората преминаха от ясновидството към разума? Говорът! Често сме говорили за това. Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида. Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит.
Но докато той беше притежание на атлантците, говорът беше единен, и беше насочен към единните звуци от говора на природата.
Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули докато притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните. Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците. Едва през следатлантската епоха се обособи това, което можем да наречем разликата между отделните езици и идиоми, елементите на различните езици. Древният атлантски говор, който беше извлечен от елементите на природата, с онези сили, с които Локи е така вътрешно свързан, трябваше да приеме други форми, когато Азите станаха владетели и хората се разделиха на народи и племена. В следствие на разделянето на хората в народностни групи и на борбата между отделните племена, се стигна до това, което наричаме война.
към текста >>
Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули до
като
притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните.
Говорът! Често сме говорили за това. Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида. Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит. Но докато той беше притежание на атлантците, говорът беше единен, и беше насочен към единните звуци от говора на природата.
Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули докато притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните.
Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците. Едва през следатлантската епоха се обособи това, което можем да наречем разликата между отделните езици и идиоми, елементите на различните езици. Древният атлантски говор, който беше извлечен от елементите на природата, с онези сили, с които Локи е така вътрешно свързан, трябваше да приеме други форми, когато Азите станаха владетели и хората се разделиха на народи и племена. В следствие на разделянето на хората в народностни групи и на борбата между отделните племена, се стигна до това, което наричаме война. За какво се водеше тази война?
към текста >>
Те направиха това
като
разделиха хората на племена и им така им дадоха различни говорни апарати.
Чрез говора в развитието на хората се вмъкна нещо, чрез което той можеше да изразява външно най-интимните си чувства. От окултна гледна точка това е един от най-съществените напредъци в еволюцията когато душата достигне до състоянието да може да изразява външно в звуци своите болки, радости и желания. Говорят, когато бива направляван отвътре, оставяйки душата да звучи, е нещо, което дава на човека сила с мощно въздействие. Тази сила трябваше да бъде потисната от Азите, иначе те нямаше да могат да упражняват властта си. Как потиснаха Азите древния единен говор?
Те направиха това като разделиха хората на племена и им така им дадоха различни говорни апарати.
Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис. За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците.
към текста >>
Ръката на Тир, бога на войната се намира
като
език в устата на вълка Фенрис.
За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе.
Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис.
Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние. Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората.
към текста >>
Така Азите се спасяват, те взимат при себе си само тези, които със смъртта на бойното поле могат да се съединят с астралния свят, до
като
останалите трябва да слязат при Хел, която ги от вежда в царството си.
Именно поради вмъкването на астралното тяло в етерното и във физическото, то между астралното, етерното и физическото се стигна до съвсем нови взаимоотношения, поради което възникнаха болестите, които днес познаваме. Болестите добиха значението си едва, когато астралното тяло вече не можеше да въздействува на физическото през деня. Това отново е изразено в мита. Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал. Останалите обаче, които попаднат под властта на болестите са длъжни да слязат при Хел, която от едната страна е черна, а от другата бяла, което изразява ясно разликата между състоянията на съзнание през деня и през нощта.
Така Азите се спасяват, те взимат при себе си само тези, които със смъртта на бойното поле могат да се съединят с астралния свят, докато останалите трябва да слязат при Хел, която ги от вежда в царството си.
Тази черта на нордическата легенда е от огромна дълбочина, и тя е извлечена изключително от фактите. Във всички сказания, в чиято основа е залегнал окултизмът а наистина всички наистина велики легенди произхождат от тайните школи винаги се съдържа предсказание. Тук също срещаме указания за едно бъдещо състояние в развитието на човечеството и земята. Само за известно време човекът ще е ограничен да вижда само външния сетивен свят. Той самостоятелно ще се въздигне до онази способност за наблюдение, която е притежавал първоначално.
към текста >>
Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше,
като
една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията.
Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън.
Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията.
Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека. Човекът го притежаваше по времето на древна Лемурия, горещата огнена земя. Той можеше да го използва, този орган му посочваше къде може да отиде, с него човекът можеше да усеща, дали температурата е поносима или не. Днес този орган се е свил и се е преобразил в жлезата на върха на главата (Zirbeldruese). В бъдеще това, което е разпределено в цялото тяло, ще се появи преобразено на още по-високо ниво, то ще бъде локализира но в един съвсем определен друг орган.
към текста >>
Тъй
като
за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му
като
фенер.
Но Сутур ще се върне отново и ще управлява на мястото на Азите. Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган. Сказанието предава по прекрасен начин това, което отговаря на фактите, и което познаваме от Духовната наука. Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен свят, от заобикалящите го огън и топлина? Това не е самият Сутур.
Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер.
Той е онзи остатък от древното чувствено сетиво, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи. Локи е вързан в трикратния възел на човешката глава, човешкия труп и членовете му, така че не може да се движи и затова е изложен на човешките страдания и мъки. Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима. В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма.
към текста >>
В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец
като
Рихард Вагнер.
Това не е самият Сутур. Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер. Той е онзи остатък от древното чувствено сетиво, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи. Локи е вързан в трикратния възел на човешката глава, човешкия труп и членовете му, така че не може да се движи и затова е изложен на човешките страдания и мъки. Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима.
В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер.
Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него.
към текста >>
Това беше
като
едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него.
В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер.
Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него.
той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните. В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните. Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби.
към текста >>
той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй
като
тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните.
Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него.
той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните.
В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните. Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби. Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца.
към текста >>
В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй
като
се е появило това, което са войните.
Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него. той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните.
В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните.
Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби. Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца. Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена.
към текста >>
Тъй
като
Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете.
Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер. Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него. той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните. В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните.
Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете.
Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби. Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца. Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена. Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си.
към текста >>
Легендата ни разказва затова, че след
като
населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби.
Това беше като едно духовно чуване на онези древни езици, които се възнасяха в него. той чувстваше тези най-древни езици много добре и [това го подбуди] да не остане на крайната рима, тъй като тя принадлежи към едно по-късно ниво, едно ниво на разума, а да избере онова ниво в развитието на говора, което е отзвук на надигащата се вълна от мъглата на древна Атланти да: това е алитерацията, която означава за този, който може да я почувства, един израз в звук на това, кое то може да се нарече музика на вълните. В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните. Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците.
Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби.
Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца. Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена. Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си. Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм.
към текста >>
Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, до
като
останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена.
В германското сказание се предсказва това, че ще настъпи залезът на боговете, тъй като се е появило това, което са войните. Тъй като Тир е изгубил ръката си в пастта на вълка, от това се развиват зародишите на залезът на боговете. Пророчеството в германското сказание за залеза на боговете насочва погледа ни към това стъпало на развитието, когато хората отново ще се разбират, когато вече няма да са разделени от езиците. Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби. Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца.
Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена.
Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си. Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм. Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре. Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи.
към текста >>
Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй
като
отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм.
Легендата ни разказва затова, че след като населението на Атлантида се пресели на изток то се разедини и раздроби. Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца. Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена. Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си. Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота.
Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм.
Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре. Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи. Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света. Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни.
към текста >>
Това, което се изправи пред него
като
отдел ни племена не беше в състояние да го спре.
Една малка част от древната Атлантида намираме съхранена в тези народи, които произлизат от монголската раса и са се преселили под водачеството на Етцел или Атила Атли, Атлантеца. Единствено те са съхранили живителния елемент на атлантците, докато останалите народи, които останаха в Европа, поради разединението се развиха по законите на древното кръвно родство и се унищожиха взаимно във войните между отделните племена. Така народите на запад живееха в непрестанни размирици и войни помежду си. Те твърде малко могат да се противопоставят на сблъсъка с монголския елемент, който беше съхранил атлантските основи на живота. Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм.
Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре.
Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи. Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света. Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни. Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим.
към текста >>
Така през онези времена идването на християнството се стори на хората
като
една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни.
Походът на Атила или Етцел не успява да бъде спрян от германските племена, тъй като отделните племена са нещо, което не може да се съчетае с Атила, който беше съхранил великия си древен дух един вид монотеизъм. Това, което се изправи пред него като отдел ни племена не беше в състояние да го спре. Забележителна черта на сказанието е тази, че Атила е принуден на бягство веднага щом пред него се изправя това, което излиза извън кръвното родство християнството, персонифицирано в тогавашните папи. Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи. Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света.
Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни.
Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим. От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква. Така ние виждаме кои сили действуват в разпространението на християнството от спомените за древните епохи и като пророчество за следващите. Това което християнството донесе най-напред със себе си бяха чувствата, които живееха в хората и изпълваха разбиранията на тези, които принадлежаха към тайните школи и бяха поучавани и оплодени от тях. Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството.
към текста >>
Така ние виждаме кои сили действуват в разпространението на християнството от спомените за древните епохи и
като
пророчество за следващите.
Тогава Атила видя духовните власти, които хората щяха да придобият, а това е нещо, пред което атлантският посветен коленичи. Християнството трябва да подготви човечеството за тази степен на развитие, когато отново ще се появи Сутур, независимо от диференциране то на хората в отделни племена, и ще донесе мир на света. Така през онези времена идването на християнството се стори на хората като една първа поличба за залеза на боговете и на завръщането на древните времена, когато хората още бяха единни и между тях не съществуваха войни. Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим. От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква.
Така ние виждаме кои сили действуват в разпространението на християнството от спомените за древните епохи и като пророчество за следващите.
Това което християнството донесе най-напред със себе си бяха чувствата, които живееха в хората и изпълваха разбиранията на тези, които принадлежаха към тайните школи и бяха поучавани и оплодени от тях. Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството. Възходът на християнството се възприемаше като един предвестник на този залез на боговете, като нещо, което ще унищожи властта на древните богове. Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра. Така се чувстваха нещата.
към текста >>
Възходът на християнството се възприемаше
като
един предвестник на този залез на боговете,
като
нещо, което ще унищожи властта на древните богове.
Това се чувстваше особено през най-първите векове на неговото разпространение, когато то не се проповядваше от Рим, а когато идваше от север и запад донесено от християнските тайни общества, които тръгваха от Англия и Ирландия, а по-късно и от Франция, и които бяха съвършено независими от външната сила на Рим. От групата онези ученици на западните тайни школи излезе най-напред Винфрид, Бонифаций и сключи своя мир с Рим, чрез което християнството можа да приеме особената си окраска на римо-християнската църква. Така ние виждаме кои сили действуват в разпространението на християнството от спомените за древните епохи и като пророчество за следващите. Това което християнството донесе най-напред със себе си бяха чувствата, които живееха в хората и изпълваха разбиранията на тези, които принадлежаха към тайните школи и бяха поучавани и оплодени от тях. Нека се спрем за малко на тази фаза в развитието на средноевропейския дух и нека си представим състоянието на Европа, когато древния свят на боговете описан в германската легенда постепенно навлязоха в залеза на боговете, който беше предизвикан от религиозния свят на християнството.
Възходът на християнството се възприемаше като един предвестник на този залез на боговете, като нещо, което ще унищожи властта на древните богове.
Възходът на християнството доведе до избледняването на древния божествен свят, до самото потъване на древните божества, ще доведе залезът на боговете, който ще превърне в реалност това което в християнството е само вяра. Така се чувстваха нещата. Нека сега се пренесем в настроението, което цареше там. Племената на готите, на франките и т.н. стояха от една страна под впечатлението на прошумяващите монголи, на хунският владетел Атила или Етцел, и от друга страна под впечатлението на постепенно разпространяващото се християнство.
към текста >>
Нека разгледаме едно племе
като
това на вестготите.
То се запази поради името и значението си. Какво освен историята ни напомня за всички тези племена, които се преселваха: лангобарди, източни и западни готи, херуски, херули и т.н.? Племето на франките всъщност извоюва победата над останалите. Какво е трябвало да се почувства в рамките на племената, които тогава бяха обречени на отмиране? Именно в тайните школи и мъдреците на отмиращите племена тези чувства бяха най-живи.
Нека разгледаме едно племе като това на вестготите.
Когато веднъж се бяха придвижили на изток те се заселиха в северна Испания и южна Франция вие знаете, че придвижването на запад беше само едно връщане назад. Способностите, които те притежаваха, бяха само едно последствие от древната атлантска епоха. Когато тези племена се бяха преселили от изток на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха като един остатък от тях едно определено ясновидство. Тези хора не бяха изцяло ясновиждащи, но определени периоди можеха да виждат духовните светове. Често обаче те възприемаха това като нещо непознато, потискащо, и затова се появи името "Алп".
към текста >>
Когато тези племена се бяха преселили от изток на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха
като
един остатък от тях едно определено ясновидство.
Какво е трябвало да се почувства в рамките на племената, които тогава бяха обречени на отмиране? Именно в тайните школи и мъдреците на отмиращите племена тези чувства бяха най-живи. Нека разгледаме едно племе като това на вестготите. Когато веднъж се бяха придвижили на изток те се заселиха в северна Испания и южна Франция вие знаете, че придвижването на запад беше само едно връщане назад. Способностите, които те притежаваха, бяха само едно последствие от древната атлантска епоха.
Когато тези племена се бяха преселили от изток на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха като един остатък от тях едно определено ясновидство.
Тези хора не бяха изцяло ясновиждащи, но определени периоди можеха да виждат духовните светове. Често обаче те възприемаха това като нещо непознато, потискащо, и затова се появи името "Алп". Какво е това същество "Алп"? То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше като един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път. Тъкмо в тези племена, които не можеха да се на годят към новите условия, хората чувстваха, когато "идва Алпа и потиска", че така може да се вижда във висшите светове.
към текста >>
Често обаче те възприемаха това
като
нещо непознато, потискащо, и затова се появи името "Алп".
Нека разгледаме едно племе като това на вестготите. Когато веднъж се бяха придвижили на изток те се заселиха в северна Испания и южна Франция вие знаете, че придвижването на запад беше само едно връщане назад. Способностите, които те притежаваха, бяха само едно последствие от древната атлантска епоха. Когато тези племена се бяха преселили от изток на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха като един остатък от тях едно определено ясновидство. Тези хора не бяха изцяло ясновиждащи, но определени периоди можеха да виждат духовните светове.
Често обаче те възприемаха това като нещо непознато, потискащо, и затова се появи името "Алп".
Какво е това същество "Алп"? То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше като един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път. Тъкмо в тези племена, които не можеха да се на годят към новите условия, хората чувстваха, когато "идва Алпа и потиска", че така може да се вижда във висшите светове. При всички племена, и особено при готите, но също и при бургундите и останалите германски племена, винаги съществуваха отделни хора те се считаха за връзката с божествените сили, които преживяваха такива извънредни състояния и бяха в състояние да ги тълкуват като нахлуване на астралния свят във физическия. Такъв един беше готският крал Алфард, който се споменава през онези времена, когато готите населяваха южна Франция.
към текста >>
То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше
като
един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път.
Способностите, които те притежаваха, бяха само едно последствие от древната атлантска епоха. Когато тези племена се бяха преселили от изток на запад те вече бяха изгубили древните си способности по време на преселването, но все още притежаваха като един остатък от тях едно определено ясновидство. Тези хора не бяха изцяло ясновиждащи, но определени периоди можеха да виждат духовните светове. Често обаче те възприемаха това като нещо непознато, потискащо, и затова се появи името "Алп". Какво е това същество "Алп"?
То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше като един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път.
Тъкмо в тези племена, които не можеха да се на годят към новите условия, хората чувстваха, когато "идва Алпа и потиска", че така може да се вижда във висшите светове. При всички племена, и особено при готите, но също и при бургундите и останалите германски племена, винаги съществуваха отделни хора те се считаха за връзката с божествените сили, които преживяваха такива извънредни състояния и бяха в състояние да ги тълкуват като нахлуване на астралния свят във физическия. Такъв един беше готският крал Алфард, който се споменава през онези времена, когато готите населяваха южна Франция. Той беше крал на Аквитания и владееше през времето, когато Атила предприе своя поход от изток на запад. Синът на този Алфард беше легендарният Валтер от песента за Валтар.
към текста >>
При всички племена, и особено при готите, но също и при бургундите и останалите германски племена, винаги съществуваха отделни хора те се считаха за връзката с божествените сили, които преживяваха такива извънредни състояния и бяха в състояние да ги тълкуват
като
нахлуване на астралния свят във физическия.
Тези хора не бяха изцяло ясновиждащи, но определени периоди можеха да виждат духовните светове. Често обаче те възприемаха това като нещо непознато, потискащо, и затова се появи името "Алп". Какво е това същество "Алп"? То е едно астрално същество, което биваше възприемано, но вече не се познаваше достатъчно, но което беше познато праз епохата на Атлантида, във времената когато беше познато и древното виждане и ясновидство, и което сега изглеждаше като един натрапник в света, също както и Трут, с която се запознахме предишния път. Тъкмо в тези племена, които не можеха да се на годят към новите условия, хората чувстваха, когато "идва Алпа и потиска", че така може да се вижда във висшите светове.
При всички племена, и особено при готите, но също и при бургундите и останалите германски племена, винаги съществуваха отделни хора те се считаха за връзката с божествените сили, които преживяваха такива извънредни състояния и бяха в състояние да ги тълкуват като нахлуване на астралния свят във физическия.
Такъв един беше готският крал Алфард, който се споменава през онези времена, когато готите населяваха южна Франция. Той беше крал на Аквитания и владееше през времето, когато Атила предприе своя поход от изток на запад. Синът на този Алфард беше легендарният Валтер от песента за Валтар. Той ни показва прехода от онова време, когато хората знаеха от бащите си нещо за древните способности и за връзките между древните племена. Бащите знаеха как племената са принадлежали едно към друго в древността.
към текста >>
Тъй
като
Гунтер, синът на франкския крал Гибих, все още не можеше да бъде взет в плен, то неговото място трябваше да заеме наследникът на древния род Тронье, Хаген.
Той ни показва прехода от онова време, когато хората знаеха от бащите си нещо за древните способности и за връзките между древните племена. Бащите знаеха как племената са принадлежали едно към друго в древността. Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане жена на Валтер, за да се предотврати застрашаващото разделение между народите. Но племената не бяха в състояние да се противопоставят на нахлуването на хуните, които още притежаваха древните си живителни сили, които преди бяха и тяхно достояние. Затова в плен на в двора на хунския крал Етцел бяха отведени Валтер, синът на Алфард, Хилдегунд, дъщерята на бургундския крал, и от страна на франкския двор Хаген фон Тронье.
Тъй като Гунтер, синът на франкския крал Гибих, все още не можеше да бъде взет в плен, то неговото място трябваше да заеме наследникът на древния род Тронье, Хаген.
Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар. В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях. Всеки от тях е бил смел на своето място, затова те са смели дори и в страната на врага в двора на Етцел или Атила. Но когато Гунтер взима в ръцете си управлението на Франкското кралство и слага край на приятелството с Етцел, те вече не могат да останат там, трябва да бягат. В този момент настъпва нещо забележително.
към текста >>
В двореца на крал Етцел те се отличават
като
смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях.
Затова бащата на Валтер, Алфард отдавна се беше уговорил с краля на Бургундия, неговата дъщеря Хилдегунд да стане жена на Валтер, за да се предотврати застрашаващото разделение между народите. Но племената не бяха в състояние да се противопоставят на нахлуването на хуните, които още притежаваха древните си живителни сили, които преди бяха и тяхно достояние. Затова в плен на в двора на хунския крал Етцел бяха отведени Валтер, синът на Алфард, Хилдегунд, дъщерята на бургундския крал, и от страна на франкския двор Хаген фон Тронье. Тъй като Гунтер, синът на франкския крал Гибих, все още не можеше да бъде взет в плен, то неговото място трябваше да заеме наследникът на древния род Тронье, Хаген. Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар.
В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях.
Всеки от тях е бил смел на своето място, затова те са смели дори и в страната на врага в двора на Етцел или Атила. Но когато Гунтер взима в ръцете си управлението на Франкското кралство и слага край на приятелството с Етцел, те вече не могат да останат там, трябва да бягат. В този момент настъпва нещо забележително. Съществува една стара версия на песента за Валтар, в която е описано как той, след като е избягал с Хилдегунд се бие срещу гонещите ги хуни. Тази версия произхожда от франкската земя.
към текста >>
Съществува една стара версия на песента за Валтар, в която е описано как той, след
като
е избягал с Хилдегунд се бие срещу гонещите ги хуни.
Не е нужно да разказваме цялата песен за Валтар. В двореца на крал Етцел те се отличават като смели герои, но в едно не успяват: те явно успяват да завоюват това, което издига човека до Аз, но това, което води Азовете до мира, това те не успяват да придобият, то е било невъзможно за тях. Всеки от тях е бил смел на своето място, затова те са смели дори и в страната на врага в двора на Етцел или Атила. Но когато Гунтер взима в ръцете си управлението на Франкското кралство и слага край на приятелството с Етцел, те вече не могат да останат там, трябва да бягат. В този момент настъпва нещо забележително.
Съществува една стара версия на песента за Валтар, в която е описано как той, след като е избягал с Хилдегунд се бие срещу гонещите ги хуни.
Тази версия произхожда от франкската земя. Съществува обаче и една по-късна версия, за която стана дума вчера, и която произлиза от чисто християнски интенции. Тя е обработена за последен път през 10 век от Екерхард И., монах в манастира Сент Гален. Двете версии се различават значително една от друга. По-древната е от франкската държава.
към текста >>
Него той ни показва
като
представител на раздора между племената и народите.
И в действителност, не хуните са тези, които ги унищожават. Кога то Валтер с Хилдегунд се завръща в страната си срещу тях се изправя самият Гунтер с Хаген от Тронье. В този момент самите трима представители на германските племена са тези, които се избиват в битка помежду си, така че на бойното поле остават кракът на единия, окото на другия и ръката на третия. На Валтер е отсечена ръката, на Гунтер кракът, а Хаген загубва едното си око. Явно този, който е преработвал легендата е знаел, защо произхождащият от Алфард трябва да изгуби именно ръката си.
Него той ни показва като представител на раздора между племената и народите.
Отсичането на ръката трябва да напомни за случилото се на самия бог на войната Тир. Там където между племената има вражда, отделният човек плаща с ръката си. Този мотив срещаме и при Гьотц фон Берлихинген, който също изгубва ръката си. Това е същият мотив, който намираме в германската легенда. Така че Екерхард е искал да каже на хората: ако се придържате към старите схващания, то вие взаимно ще се избиете, тъй като между вас е възникнала вражда.
към текста >>
Така че Екерхард е искал да каже на хората: ако се придържате към старите схващания, то вие взаимно ще се избиете, тъй
като
между вас е възникнала вражда.
Него той ни показва като представител на раздора между племената и народите. Отсичането на ръката трябва да напомни за случилото се на самия бог на войната Тир. Там където между племената има вражда, отделният човек плаща с ръката си. Този мотив срещаме и при Гьотц фон Берлихинген, който също изгубва ръката си. Това е същият мотив, който намираме в германската легенда.
Така че Екерхард е искал да каже на хората: ако се придържате към старите схващания, то вие взаимно ще се избиете, тъй като между вас е възникнала вражда.
Това, което може да ви свързва е христовият дух. По този начин той показва на душите ви картината, от която трябва да се научите да изпитвате отвращение. Тъкмо по отношение на тази песен на Валтар трябва да се пазим от спекулация или влагане на някакъв смисъл. Отделните черти: изваждането на окото, отсичането на ръката, отсичането на крака и други подобни, са такива, че в тях веднага се продължава нещо от типа или формата на легендата и се завръща там, където се счита за нужно. Вчера с право беше казано, че по отношение на този, който е написал песента за Валтар става дума за посветен.
към текста >>
Но ние трябва да се сдобием с правилното схващане, което различава хората и нещата, и което поставя нещата по-високо от всяка действуваща
като
външно учреждение институция.
Дори и да имаме толкова много неуспехи това не бива да ни спира и в никакъв случай не бива да ни обърква. Затова теософското общество не може да бъде нищо друго, освен едно място, в чиито рамки се действува теософски. Обществото никога, никога не може да е основното, основното трябва да е самата духовна наука. Вероятно обществото ако използваме думите на Ницше, които със сигурност сте чували може да представлява само един "мост", един "коридор към висшето", към едно свободно теософско течение в света. Понастоящем обаче ние имаме нужда от това място, от което да извършваме дейността си навън, и без което ни бихме могли да излъчим духовната наука навън в света.
Но ние трябва да се сдобием с правилното схващане, което различава хората и нещата, и което поставя нещата по-високо от всяка действуваща като външно учреждение институция.
С това достигнахме края на програмата на нашата среща.
към текста >>
50.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Затова тези, които са се присъединили, така да се каже,
като
по-нови слушатели ще им бъде по-трудно да ни следват.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 15. 2. 1908 г. Тези изнасящи се в понеделник лекции имат за цел да издигат към все по-високи възгледи теософите, които в продължение на дълго време са се изпълвали с теософски виждания, и особено – което е още по-важно – с теософски начин на мислене.
Затова тези, които са се присъединили, така да се каже, като по-нови слушатели ще им бъде по-трудно да ни следват.
И затова от тези, които присъстват тук от скоро, ще им е необходима много добра воля, за да могат с помощта на чувствата и усещането да следят съдържанието на тези лекции. Но трябва особено да подчертая, че ние не бихме се придвижили напред, ако нямаме възможност да излеем повече светлина също и върху по-висши области на духовното битие. Това и трябва да бъде направено тук, в настоящите лекции. И така, в последната лекция аз представих развитието на цялата наша планетарна система. Това беше предшествано от разглеждането на тази планетарна система в смисъл на обитаемостта на отделните планети от различни същества, които от своя страна, имат влияние върху нашето човешко тяло.
към текста >>
Когато пред нас застане една от обширните представи за възникването на нашата планетарна система, то пред нас се оказва, преди всичко, някаква мъглявина, на огромно струпване на мъглявини, от които след това се е образувало нашето Слънце с обкръжаващите го планети, при което движещите сили на това образувание се признават,
като
правило, само
като
физически сили.
Това и трябва да бъде направено тук, в настоящите лекции. И така, в последната лекция аз представих развитието на цялата наша планетарна система. Това беше предшествано от разглеждането на тази планетарна система в смисъл на обитаемостта на отделните планети от различни същества, които от своя страна, имат влияние върху нашето човешко тяло. С днешните сведения ще се присъединим към тези предидущи разглеждания. Ние още повече ще разширим разглеждането на планетарната система и ще научим при това, от духовна гледна точка някои тайни на мировото битие.
Когато пред нас застане една от обширните представи за възникването на нашата планетарна система, то пред нас се оказва, преди всичко, някаква мъглявина, на огромно струпване на мъглявини, от които след това се е образувало нашето Слънце с обкръжаващите го планети, при което движещите сили на това образувание се признават, като правило, само като физически сили.
Вие знаете, че тази теория, която нееднократно се е модифицирала, се нарича кантоапласовска теория, и също знаете, че хората достигнали сега до такова разбиране за произхода на планетите и в частност на Земята, са извънредно горди с тези разбирания. И те винаги са подчертавали доколко несъвместимо с такива напредничави виждания са желанията да се говори още и за духовни сили и духовни същества, участващи в отделянето на небесните сили от тяхната първична мъглявина. Вие знаете, че съществуват популярни книги, в които това желание се определя като нещо много изостанало и суеверно. Умът на теософа може да разбере всичко, което се говори в тези научни теории. Но той отива по-далече.
към текста >>
Вие знаете, че съществуват популярни книги, в които това желание се определя
като
нещо много изостанало и суеверно.
С днешните сведения ще се присъединим към тези предидущи разглеждания. Ние още повече ще разширим разглеждането на планетарната система и ще научим при това, от духовна гледна точка някои тайни на мировото битие. Когато пред нас застане една от обширните представи за възникването на нашата планетарна система, то пред нас се оказва, преди всичко, някаква мъглявина, на огромно струпване на мъглявини, от които след това се е образувало нашето Слънце с обкръжаващите го планети, при което движещите сили на това образувание се признават, като правило, само като физически сили. Вие знаете, че тази теория, която нееднократно се е модифицирала, се нарича кантоапласовска теория, и също знаете, че хората достигнали сега до такова разбиране за произхода на планетите и в частност на Земята, са извънредно горди с тези разбирания. И те винаги са подчертавали доколко несъвместимо с такива напредничави виждания са желанията да се говори още и за духовни сили и духовни същества, участващи в отделянето на небесните сили от тяхната първична мъглявина.
Вие знаете, че съществуват популярни книги, в които това желание се определя като нещо много изостанало и суеверно.
Умът на теософа може да разбере всичко, което се говори в тези научни теории. Но той отива по-далече. За него е ясно, че физическите сили за привличане и отблъскване не изключват възможността за участие на още много други неща. В настояще време теософията трябва още търпеливо да понася, когато общоприетата официална наука, която вероятно би могла да се нарече “антисофия”, я обявява за изпълнена с невежество и ужасно суеверие. Но ние живеем в епоха, която се явява за теософа по удивителен начин “обнадеждаваща”.
към текста >>
И когато четем, например, в американско списание: “Някакъв изследовател е създал теория за това, че действието на съня в човека се явява инволиращо, създаващо, до
като
бодърствуването се явява обратно – разрушително”,то ние имаме в това ново потвърждение, че съвременната наука бяга след фактите, приличайки на малки джуджета, които не успяват да достигнат до тях; а в духовното виждане има големи, изпълнени със светлина озарения, които са изнесени от духовното мирово виждане.
Понеже фактите на съвременната наука, всъщност, далече надминават това, което се явява “вяра” на съвременната наука. Те отново потвърждават теософските истини, но това не се забелязва. Аз само бих искал да покажа, колко често сме говорили тук за действието на астралното тяло през нощта: през деня физическото и етерното тяло се изтощават, и през нощта астралното тяло действа по възстановителен начин, отделяйки веществата, които предизвикват умората. Да се изкаже това положение в тази форма би било съвършено недопустимо за съвременната наука. Но фактите говорят с ясен език.
И когато четем, например, в американско списание: “Някакъв изследовател е създал теория за това, че действието на съня в човека се явява инволиращо, създаващо, докато бодърствуването се явява обратно – разрушително”,то ние имаме в това ново потвърждение, че съвременната наука бяга след фактите, приличайки на малки джуджета, които не успяват да достигнат до тях; а в духовното виждане има големи, изпълнени със светлина озарения, които са изнесени от духовното мирово виждане.
Когато духовнонаучно разглеждаме възникването на нашата съвременна слънчева система, то съвсем не ни е нужно, както и в другите области, да навлизаме в някакво противоречие с данните дадени от физическата наука. Тъй като теософията по никакъв начин не противоречи на това, към чието единствено познание се стреми физическата наука, а на това, което би могло да се види с очи в последователното развитие. Ако в първичната мъглявина някой би поставил стол в мировото пространство и, сядайки на него, остане в течение на дълго време да наблюдава ставащите пред него образувания на отделните сфери, то с физически очи той не би видял нищо, освен това, което констатира физическата наука. Това би било подобно на двама свидетели, наблюдавали как един човек е ударил плесница на друг. Тогава единия от тях би казал: този човек бе обхванат от голям гняв срещу другия; това го е накарало да вдигне ръка и така този е получил плесницата.
към текста >>
Тъй
като
теософията по никакъв начин не противоречи на това, към чието единствено познание се стреми физическата наука, а на това, което би могло да се види с очи в последователното развитие.
Аз само бих искал да покажа, колко често сме говорили тук за действието на астралното тяло през нощта: през деня физическото и етерното тяло се изтощават, и през нощта астралното тяло действа по възстановителен начин, отделяйки веществата, които предизвикват умората. Да се изкаже това положение в тази форма би било съвършено недопустимо за съвременната наука. Но фактите говорят с ясен език. И когато четем, например, в американско списание: “Някакъв изследовател е създал теория за това, че действието на съня в човека се явява инволиращо, създаващо, докато бодърствуването се явява обратно – разрушително”,то ние имаме в това ново потвърждение, че съвременната наука бяга след фактите, приличайки на малки джуджета, които не успяват да достигнат до тях; а в духовното виждане има големи, изпълнени със светлина озарения, които са изнесени от духовното мирово виждане. Когато духовнонаучно разглеждаме възникването на нашата съвременна слънчева система, то съвсем не ни е нужно, както и в другите области, да навлизаме в някакво противоречие с данните дадени от физическата наука.
Тъй като теософията по никакъв начин не противоречи на това, към чието единствено познание се стреми физическата наука, а на това, което би могло да се види с очи в последователното развитие.
Ако в първичната мъглявина някой би поставил стол в мировото пространство и, сядайки на него, остане в течение на дълго време да наблюдава ставащите пред него образувания на отделните сфери, то с физически очи той не би видял нищо, освен това, което констатира физическата наука. Това би било подобно на двама свидетели, наблюдавали как един човек е ударил плесница на друг. Тогава единия от тях би казал: този човек бе обхванат от голям гняв срещу другия; това го е накарало да вдигне ръка и така този е получил плесницата. Другия наблюдател би казал: ти фантазираш, аз не видях никакъв гняв или страст, аз видях само как ръката се движи и нанесе удар, от това се получи плесницата. Такова е външното материалистично описание, същият метод, който приема съвременната наука.
към текста >>
Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си
като
нашите растения, минерали и животни.
А там, в пространството, по негово мнение, трябва да става от само себе си. Това никак не е трудно да се разбере; но правилните физични положения се използват по такъв начин, че който не може да види това, той и не вижда. И така при образуването на тези планети са действали духовни сили и духовни същества, и ние ще разгледаме нещо от тези деятелности. При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние. Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята.
Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни.
Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш.
към текста >>
Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал
като
конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела.
И така при образуването на тези планети са действали духовни сили и духовни същества, и ние ще разгледаме нещо от тези деятелности. При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние. Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека.
Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела.
Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя.
към текста >>
И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна
като
наша земна атмосфера, е била духовна.
Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна.
И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна.
Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред.
към текста >>
По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие,
като
второ планетарно състояние на Земята, Слънцето.
Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя.
По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето.
Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя. Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран.
към текста >>
Някои изостанали същества сега се проявили
като
второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства.
Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред.
Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства.
След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя. Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина. Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото.
към текста >>
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме
като
великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука.
Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид деваканично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външновъзприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя.
Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука.
И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина. Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото. Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се.
към текста >>
Който описва онова, което е възникнало тогава само
като
някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото.
Някои изостанали същества сега се проявили като второ царство заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва едно деваканно състояние, Пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, преминавайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя. Когато нашата Земя е излезнала от чисто духовното, деваканното състояние, когато тя за първи път е получила външно възприемане на битието, тя не е била такава каквато е сега; била е такава, че за външното съзерцание било действително възможно да се възприеме като великата “първична мъглявина”, която се описва от външната физична наука. И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина.
Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото.
Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се. Той наистина описва като някакъв наблюдател, който отрича гнева и страстта и вижда една движеща се ръка. В крайна сметка, това, което става там – отделянето на мировите тела, на мировите кълба – е действие на духовните същества, така че в първичната мъглявина ние виждаме облеклото, външното откровение на духовните същества. Тези духовни същества стоят на различни степени на развитие.
към текста >>
Той наистина описва
като
някакъв наблюдател, който отрича гнева и страстта и вижда една движеща се ръка.
И ние трябва да си мислим, че тази “първична мъглявина” е била огромна, нейните размери били много по-големи от днешната Земя и излизали далече зад пределите на най-крайните планети, принадлежащи сега към нашата слънчева система, далече зад пределите на Уран. Духовнонаучно ние си представяме, че това образувание, излизащо от чисто духовно състояние, е било не само някакъв вид физична първична мъглявина. Който описва онова, което е възникнало тогава само като някакъв вид физическа първична мъглявина и нищо повече, постъпва подобно на онзи който иска да опише човека, казвайки: човек се състои от мускули, кости и кръв – т.е., описва само физическото. Но в първичната мъглявина се съдържат множество духовни сили и духовни същества, които влизат в нейния състав; и това, което се случва в тази мъглявина е последствие от деянието на духовните същества. Всичко, което описва физикът, е тази картина, която би могла да се види, ако се постави в мировото пространство стол и от него се наблюдава случващото се.
Той наистина описва като някакъв наблюдател, който отрича гнева и страстта и вижда една движеща се ръка.
В крайна сметка, това, което става там – отделянето на мировите тела, на мировите кълба – е действие на духовните същества, така че в първичната мъглявина ние виждаме облеклото, външното откровение на духовните същества. Тези духовни същества стоят на различни степени на развитие. Те имат минало на Сатурн, Слънцето и Луната, и сега им предстои да приложат в своята дейност това което са научили; но всички те стоят на различни степени на развитие. Сред тях има същества, които на Стария Сатурн са достигнали това, което сега човек се явява на Земята. Те са минали човешката степен още на Сатурн и по този начин стоят по-горе, отколкото се намирал човекът в началото на развитието; те стоят много над човека.
към текста >>
Това не е само физично събитие; а трябва да го разбираме
като
деяние на самите Духове на Огъня.
Лесно ще разберете защо е станало това, ако си припомните, че в – първичната мъглявина – свързани с външното битие на първичната мъглявина – са действували високо развити същества, които са били на две степени непосредствено над човека. Те нямали какво да правят на такава планета, каквато е сега нашата Земя; те се нуждаели от съвсем друга арена. И обратното, човекът би бил, така да се каже, унищожен, ако би останал свързан със Слънцето. Той се нуждаел от по-малко напрегнато и умерено битие. Затова, за действието на Духовете на Огъня, Слънцето трябвало да бъде извлечено от Земята и направено за тяхно обитаване.
Това не е само физично събитие; а трябва да го разбираме като деяние на самите Духове на Огъня.
Те са извлекли от Земята всичките нужни за тях субстанции и са направили за своя обител Слънцето. По силата на своята природа те могат да понесат тази огромна стремителност в своето развитие. Ако човека би се подложил на този гигантски стремеж на развитие, то той едва родил се, вече би бил старец. Цялото развитие бурно се носело напред. Само същества, които са на две степени над човека, могат да понесат такова битие, каквото е битието на Слънцето.
към текста >>
Луната е трябвало да бъде изхвърлена от Земята, тъй
като
тя би мумифицирала цялото развитие на човека.
Цялото развитие бурно се носело напред. Само същества, които са на две степени над човека, могат да понесат такова битие, каквото е битието на Слънцето. Те се отделили заедно със Слънцето и оставили Луната заедно със Земята. И сега можем да отговорим на въпроса, защо Луната трябвало да се отдели от Земята. Ако Луната бе останала съединена със Земята, то човекът пак не би могъл да продължи своето съществуване.
Луната е трябвало да бъде изхвърлена от Земята, тъй като тя би мумифицирала цялото развитие на човека.
Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете. Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата.
към текста >>
Тъй
като
те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот
като
Луната.
Ако Луната бе останала съединена със Земята, то човекът пак не би могъл да продължи своето съществуване. Луната е трябвало да бъде изхвърлена от Земята, тъй като тя би мумифицирала цялото развитие на човека. Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете.
Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната.
Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата. Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран.
към текста >>
Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети
като
Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата.
Луната е трябвало да бъде изхвърлена от Земята, тъй като тя би мумифицирала цялото развитие на човека. Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съединено със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи мумии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифицирали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земята, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази степен, която на Земята достига седемгодишно дете. Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната.
Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата.
Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран. То е станало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие.
към текста >>
За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме
като
Уран.
Тъй като те преминават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Вземете в предвид, че с мъглявината са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябвало да възникнат места за действия съответстващи на степента на развитие на съществата. Така е имало същества, които при началото на нашето земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същества, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли на-пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназначени да станат обител за вече по-развити същества.
За съществата, които са възникнали последни през лунния период и поради това са останали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран.
То е станало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие. След това развитието продължило по-нататък. Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в началото е било във вид на една смесена маса. Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран. След отделянето на Уран, в останалото има още, така да се каже, в хаоса.
към текста >>
И когато този Сатурн е възникнал
като
особено мирово тяло, в неговата първична маса се е съдържало в разреден вид всичко, което сега принадлежи на нашата планетарна система, включвайки също и Земята с всичките нейни същества.
След отделянето на Уран, в останалото има още, така да се каже, в хаоса. В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала състоянието Сатурн. И именно за тях е била създадена особената арена на “Сатурн”, за да бъде възможно тяхното развитие. Така се е отделило мировото тяло Сатурн, което още виждате в световното пространство. Той е възникнал благодарение на това, че е имало същества, стоящи на тази степен, на каквато хората са били по време на сатурновото битие на Земята.
И когато този Сатурн е възникнал като особено мирово тяло, в неговата първична маса се е съдържало в разреден вид всичко, което сега принадлежи на нашата планетарна система, включвайки също и Земята с всичките нейни същества.
Отделно в пространството съществували само Уран и Сатурн. Следващото, което се е случило, е било отделянето на нова планета, която е трябвало да стане арена за същества в определена степен на развитие. Това бил “Юпитер”, третата планета, която се е отделила от общата маса на мъглявината, явяваща се за нас Земя. При отделянето на Юпитер и на другите планети, както вече ги знаем, Слънцето и Луната са били още съединени със Земята. Тези планети са били вече отделени от хаоса, когато със Земята е ставало това, което сега става със Слънцето, когато нашата Земя е било още съединена със Слънцето и Луната.
към текста >>
В този период – ние сега няма да се спираме подробно на него, тъй
като
това би ни отвело твърде далече – отново
като
арена за действие за определени същества бил отделен Марс, който в по-нататъшното си развитие минава през Земята с Луната и при своето преминаване оставя в Земята с Луната това, което ние знаем сега
като
желязо.
Тези човешки семена са се образували постепенно по времето на Стария Сатурн, на Старото Слънце и Старата Луна. Сега, когато Слънцето е било още свързано със Земята, тези човешки семена са се появили отново. Но хората не биха могли да продължат такова развитие; те не биха издържали този темп на развитие на Земята, още свързани със Слънцето. И тогава е станало това, което правилно ще разберем, ако си изясним, че съществата, които нарекохме Духове на Огъня, преместили арената на своите действия извън Земята. Слънцето се отделя от Земята и Земята остава с Луната.
В този период – ние сега няма да се спираме подробно на него, тъй като това би ни отвело твърде далече – отново като арена за действие за определени същества бил отделен Марс, който в по-нататъшното си развитие минава през Земята с Луната и при своето преминаване оставя в Земята с Луната това, което ние знаем сега като желязо.
Тук се крие причината желязото да има място в живото същество, т.е., в кръвта. Но някой би казал: желязо има навсякъде, и в Слънцето и т.н. Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си. То се съдържа и във всички други планети! И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното учение.
към текста >>
Това не е за учудване, тъй
като
в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си.
И тогава е станало това, което правилно ще разберем, ако си изясним, че съществата, които нарекохме Духове на Огъня, преместили арената на своите действия извън Земята. Слънцето се отделя от Земята и Земята остава с Луната. В този период – ние сега няма да се спираме подробно на него, тъй като това би ни отвело твърде далече – отново като арена за действие за определени същества бил отделен Марс, който в по-нататъшното си развитие минава през Земята с Луната и при своето преминаване оставя в Земята с Луната това, което ние знаем сега като желязо. Тук се крие причината желязото да има място в живото същество, т.е., в кръвта. Но някой би казал: желязо има навсякъде, и в Слънцето и т.н.
Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си.
То се съдържа и във всички други планети! И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното учение. Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката кръв. Растенията възникнали в епохата предшестваща това преминаване на Марс и запазили своите способности. След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв.
към текста >>
Съвременната наука открива, че кръвта съдържа желязо, до
като
в хлорофила не се съдържа.
След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв. С тези духовнонаучни факти напълно се съгласува това, което неотдавна беше открито в една бернска лаборатория: кръвта не може да бъде приравнена с хлорофила. И това е именно така, защото тя се е образувала по-късно. Ние трябва да си представим, че кръвта зависи от субстанционалността на химичния елемент “желязо”. Аз особено говоря за това, защото някой би могъл да каже, че не бива да се говори за сходство на хлорофила с кръвта.
Съвременната наука открива, че кръвта съдържа желязо, докато в хлорофила не се съдържа.
Но това напълно се съгласува с това, което може да каже Духовната наука; само трябва да се разгледат нещата в правилната светлина. И така, по причини, за които вече споменахме, се отделя “Луната”; така че Земята остава сама, и около нея, като спътник се намира съвременната Луна. На Слънцето отиват всички същества, стоящи по своята природа над човека и са наречени от нас Духове на Огъня. Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие. Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето.
към текста >>
И така, по причини, за които вече споменахме, се отделя “Луната”; така че Земята остава сама, и около нея,
като
спътник се намира съвременната Луна.
И това е именно така, защото тя се е образувала по-късно. Ние трябва да си представим, че кръвта зависи от субстанционалността на химичния елемент “желязо”. Аз особено говоря за това, защото някой би могъл да каже, че не бива да се говори за сходство на хлорофила с кръвта. Съвременната наука открива, че кръвта съдържа желязо, докато в хлорофила не се съдържа. Но това напълно се съгласува с това, което може да каже Духовната наука; само трябва да се разгледат нещата в правилната светлина.
И така, по причини, за които вече споменахме, се отделя “Луната”; така че Земята остава сама, и около нея, като спътник се намира съвременната Луна.
На Слънцето отиват всички същества, стоящи по своята природа над човека и са наречени от нас Духове на Огъня. Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие. Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето. За тези същества е трябвало да се създаде арена на действие. Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”.
към текста >>
Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно
като
две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”.
И така, по причини, за които вече споменахме, се отделя “Луната”; така че Земята остава сама, и около нея, като спътник се намира съвременната Луна. На Слънцето отиват всички същества, стоящи по своята природа над човека и са наречени от нас Духове на Огъня. Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие. Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето. За тези същества е трябвало да се създаде арена на действие.
Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”.
Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот. Така вие имате в близост до Слънцето Меркурий като обител на такива същества, които не могат да пребивават на Слънцето заедно с Духовете на Огъня, и Венера като обител на същества, които в известно отношение са изостанали от съществата на Меркурий, но все пак са над човека. Вие виждате, как по вътрешни причини в резултат на духовно действуващите деятелности от първоначалната мъглявина се отделят различни мирови тела. Виждате, че ако се придържаме само към физическото, то всичко е така, както ни разказва съвременната наука; но става въпрос именно за това, да се познаят духовните причини, поради които всичко това се е случило. Самите същества създали за себе си в първичната мъглявина обители, в които можели да живеят.
към текста >>
Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили
като
арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот.
На Слънцето отиват всички същества, стоящи по своята природа над човека и са наречени от нас Духове на Огъня. Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие. Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето. За тези същества е трябвало да се създаде арена на действие. Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”.
Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот.
Така вие имате в близост до Слънцето Меркурий като обител на такива същества, които не могат да пребивават на Слънцето заедно с Духовете на Огъня, и Венера като обител на същества, които в известно отношение са изостанали от съществата на Меркурий, но все пак са над човека. Вие виждате, как по вътрешни причини в резултат на духовно действуващите деятелности от първоначалната мъглявина се отделят различни мирови тела. Виждате, че ако се придържаме само към физическото, то всичко е така, както ни разказва съвременната наука; но става въпрос именно за това, да се познаят духовните причини, поради които всичко това се е случило. Самите същества създали за себе си в първичната мъглявина обители, в които можели да живеят. И тези разнородни същества, които пребивавали, така да се каже, в съгласувано единство до своето отделяне, не са изгубили и в последствие докрай своите връзки.
към текста >>
Така вие имате в близост до Слънцето Меркурий
като
обител на такива същества, които не могат да пребивават на Слънцето заедно с Духовете на Огъня, и Венера
като
обител на същества, които в известно отношение са изостанали от съществата на Меркурий, но все пак са над човека.
Има същества, които не са се издигнали толкова високо, че действително да са в състояние да понесат слънчевото битие. Постарайте се да си изясните, какви са тези същества: това всъщност са същества високо стоящи над човека, макар и да не са стигнали толкова далече, че подобно на Духовете на Огъня да са в състояние да живеят на Слънцето. За тези същества е трябвало да се създаде арена на действие. Всички други арени за тях биха били непригодни, макар тези същества да би трябвало да бъдат причислени към Духовете на Огъня, но те не са изпълнили докрай съответствуващото космическо развитие и представят себе си главно като две групи изостанали духовни същества; за тях са били създадени специални арени чрез отделяне на Слънцето от другите две планети “Меркурий” и “Венера”. Меркурий и Венера всъщност са две планети, които са се отделили като арена за действие за тези Духове на Огъня, които стоят много над човешкото битие, но които не са могли да понесат слънчевия живот.
Така вие имате в близост до Слънцето Меркурий като обител на такива същества, които не могат да пребивават на Слънцето заедно с Духовете на Огъня, и Венера като обител на същества, които в известно отношение са изостанали от съществата на Меркурий, но все пак са над човека.
Вие виждате, как по вътрешни причини в резултат на духовно действуващите деятелности от първоначалната мъглявина се отделят различни мирови тела. Виждате, че ако се придържаме само към физическото, то всичко е така, както ни разказва съвременната наука; но става въпрос именно за това, да се познаят духовните причини, поради които всичко това се е случило. Самите същества създали за себе си в първичната мъглявина обители, в които можели да живеят. И тези разнородни същества, които пребивавали, така да се каже, в съгласувано единство до своето отделяне, не са изгубили и в последствие докрай своите връзки. До известна степен те действат съвместно, едно в друго.
към текста >>
Този Слънчев Дух, който свързал Себе си с Луната, който по този начин се явява, преобразен от Вселената на Слънчевите Духове – този Слънчев Дух,
като
Божествено същество е Йехова, или Яхве, управителя на Луната.
Особен интерес представляват действията на съществата от Меркурий и Венера на Земята. Да се пренесем назад във времето, когато от Земята се е отделило Слънцето, отделила се е Луната, и човекът е започнал своето битие в сегашната си форма. Това битие в сегашната форма човек достигнал благодарение на това, че един от слънчевите Духове – ако ми позволите така да се изразя – се е снизил, за да не продължи по-нататък своето битие на Слънцето, а да се съедини с Луната. Благодарение на това се е появил Висшия управител, действащ от Луната. Освен това, на Луната е имало низши същества; но един от Слънчевите Духове свързал себе си с битието на Луната.
Този Слънчев Дух, който свързал Себе си с Луната, който по този начин се явява, преобразен от Вселената на Слънчевите Духове – този Слънчев Дух, като Божествено същество е Йехова, или Яхве, управителя на Луната.
Ще разберем защо е станало така, ако си припомним следното. Ние видяхме, че ако Слънцето бе останало заедно със Земята, то човек би бил подложен на твърде бързо развитие; а ако на него би въздействала Луната, то човек би бил мумифициран. Но благодарение съзвучието на слънчевите и лунни сили е възникнало равновесие, което поддържа човек в неговия днешен ритъм на развитие. В началото на земното развитие човекът имал от Сатурн своето физическо тяло, от Слънцето етерно тяло и от Луната астралното тяло. Но макар тогава да е имал три тела, и сега има три тела, неговия облик бил съвършено различен.
към текста >>
Тъй
като
от Луната идват силите, които дават облика, а от Слънцето излизат силите, които непрекъснато изменят този облик.
Но макар тогава да е имал три тела, и сега има три тела, неговия облик бил съвършено различен. Вие бихте били поразени, ако аз бях ви описал този облик, а този облик, който човек има сега, е станал бавно и постепенно, вече след отделянето на Луната. Низшите, по-малко ценни сили на Луната не биха могли да дадат на човек неговия днешен образ. Те можели да му дадат образ, по-малко съвършен, не способен на по-нататъшно развитие. Тези лунни сили оставяйки на Земята биха задържали човек в един и същ вид.
Тъй като от Луната идват силите, които дават облика, а от Слънцето излизат силите, които непрекъснато изменят този облик.
Но за да може човекът да получи своя днешен облик, трябвало да се формира от Луната, иначе не можело да стане. Така започва развитието на Аза на човека. Начева се четвъртия член на човешкото същество, и Яхве придава от Луната на човека на такъв облик , в който човек може да бъде носител на Аза. В днешно време човекът все още не може със силите на своя Аз да преобразува астралното тяло, след това етерното тяло, и накрая своето физическо тяло. Човек само постепенно ще стигне до това.
към текста >>
В края на атлантската епоха – тъй
като
тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена.
В днешно време човекът все още не може със силите на своя Аз да преобразува астралното тяло, след това етерното тяло, и накрая своето физическо тяло. Човек само постепенно ще стигне до това. Както детето се нуждае от учители, така и на човека когато вече е доведен до това, че да стане Аз-човек са му нужни учители на Земята за по-нататъшното развитие напред, и за човека има две възможности. От разгледаните пътища на цялото космическо развитие вие можете да си представите откъде се появяват те. Найблизко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера.
В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена.
Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий. Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност. Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера.
към текста >>
Това, което ние откриваме
като
интелект в човека, му е било дарено от духовете, които
като
по-нисши Духове на Огъня останали на Венера.
В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятелно да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски времена. Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий. Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност. Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела.
Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера.
Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена. Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над цялото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-развитите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня. В мистериите хората са обучавани от по-висшите Духове на Огъня на Меркурий. Те са се явявали там, ако може така да се каже, в духовно въплъщение, и били учители на първите посветени. И ако първите посветени са били учители на големи човешки маси, то учителите на първите посветени били съществата на Меркурий.
към текста >>
Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали
като
учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена.
Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий. Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днешните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същества на Венера са дали на човека неговата интелектуалност. Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези същества, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от духовете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера.
Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена.
Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над цялото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-развитите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня. В мистериите хората са обучавани от по-висшите Духове на Огъня на Меркурий. Те са се явявали там, ако може така да се каже, в духовно въплъщение, и били учители на първите посветени. И ако първите посветени са били учители на големи човешки маси, то учителите на първите посветени били съществата на Меркурий. От всичко това достатъчно ясно се вижда, че на човека действат съществата от други планети, и тези действия са извънредно разнообразни.
към текста >>
Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива
като
Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма.
В мистериите хората са обучавани от по-висшите Духове на Огъня на Меркурий. Те са се явявали там, ако може така да се каже, в духовно въплъщение, и били учители на първите посветени. И ако първите посветени са били учители на големи човешки маси, то учителите на първите посветени били съществата на Меркурий. От всичко това достатъчно ясно се вижда, че на човека действат съществата от други планети, и тези действия са извънредно разнообразни. Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо деление.
Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма.
По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна.
към текста >>
По този начин душевността е включена в човека
като
Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Те са се явявали там, ако може така да се каже, в духовно въплъщение, и били учители на първите посветени. И ако първите посветени са били учители на големи човешки маси, то учителите на първите посветени били съществата на Меркурий. От всичко това достатъчно ясно се вижда, че на човека действат съществата от други планети, и тези действия са извънредно разнообразни. Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физическо, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е доста грубо деление. Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма.
По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна. В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън.
към текста >>
Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй
като
е възникнала последна.
Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се разкрива като Аз, различаваме Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа или душата на характера, и Съзнателна душа, и само след това вече Дух-Себе или Манас, Дух-Живот или Будхи и Човек-Дух или Атма. По този начин душевността е включена в човека като Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Ако проследим развитието на човека на Земята, то също можем да кажем: към трите съставни части, които били пренесени от Луната се присъединява преди цялото развитие Чувствуващата душа, после възниква Разсъдъчната душа, а Съзнателната душа се появява в края на атлантската епоха, когато човек за първи път нарича себе си Аз. Само от този момент нататък човек може съзнателно да работи над членовете на своето същество с помощта на своите вътрешни сили. Следователно, когато различаваме в човека тяло, душа и дух, то в душата на свой ред трябва да различаваме, Чувствуваща душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна.
В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън. Затова върху тях действали същества, тъй както Марс със своите същества действал върху възникването на Чувствуващата душа, Меркурий със своите същества върху възникването на Разсъдъчната душа и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната душа. По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера. От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че съществата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека. И така, съществата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле.
към текста >>
И така, съществата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат
децата
и освен това трябва още и да обработват своето поле.
Те се развиват постепенно; Съзнателната душа не може още сега да има влияние, тъй като е възникнала последна. В началото тези членове е трябвало да бъдат пробудени отвън. Затова върху тях действали същества, тъй както Марс със своите същества действал върху възникването на Чувствуващата душа, Меркурий със своите същества върху възникването на Разсъдъчната душа и отдавна вече съществуващия Юпитер – върху възникването на Съзнателната душа. По този начин, в душевната същност на човека вие откривате действията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера. От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че съществата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която остава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека.
И така, съществата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле.
Така съществата на Меркурий трябва да развиват Разсъдъчната душа и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение. Всичко това може да разберете също логически. Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната душа, ако той се явява толкова отдавнашна планета? Но тези неща ние ги откриваме не по пътя на логическите умозаключения, а благодарение изследване на събитията в духовните светове. И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от съществата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера.
към текста >>
Ние не се подаваме на илюзии, че и без нас всичко ще се върти; но ние откриваме “въртящия”, Този, Който
като
истинско духовно действаща Същност стои зад всичко; и можем да откриваме все по-голямо и по-голямо съгласие между откритията на външната наука и съобщенията на Духовната наука.
През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е трябвало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзнателна душа. Така, сложно протичат действията на духовните същества в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго. Както видяхме, физикът, наблюдавайки мировото пространство, възприема само външните тела на духовните организми, а Духовната наука ни довежда към духовните причини, пораждащи това, което наблюдава физика. Може да се каже: ние не се отдаваме на тази заблуда, на която се отдава този, който взема капка масло и след това забравя, че той сам е започнал да я върти. Ние откриваме съществата, които са образували отделящите се кълба и са им предали сегашния вид.
Ние не се подаваме на илюзии, че и без нас всичко ще се върти; но ние откриваме “въртящия”, Този, Който като истинско духовно действаща Същност стои зад всичко; и можем да откриваме все по-голямо и по-голямо съгласие между откритията на външната наука и съобщенията на Духовната наука.
Но от фактите на външната наука вие никога няма да можете да получите онова, което говори Духовната наука. В най-добрият случай ще стигнете до аналогия. Но ако с помощта на окултни средства са открити духовни факти, то те – ако вие не упорствате, че всичко би трябвало да бъде открито изключително чрез външната наука,то тези факти мигновено се съгласуват с това, което говори физиката. Той прекрасно осъзнава цялата възможност за съществуването на това, за което говори физиката. Но знае, че освен това има още и духовен процес.
към текста >>
След 50 години всичко това ще се измени; тъй
като
неизменимото съществуване на материалната наука би нанесла силна вреда върху здравето и благото на човечеството по-нататък ако положението би останало такова, както сега, и ако Духовната наука ни би оказала тук своето противодействие.
В най-добрият случай ще стигнете до аналогия. Но ако с помощта на окултни средства са открити духовни факти, то те – ако вие не упорствате, че всичко би трябвало да бъде открито изключително чрез външната наука,то тези факти мигновено се съгласуват с това, което говори физиката. Той прекрасно осъзнава цялата възможност за съществуването на това, за което говори физиката. Но знае, че освен това има още и духовен процес. И макар някой с високо мнение за себе си учени считат теософа за глупак или още по-зле, теософията може да приеме тава спокойно.
След 50 години всичко това ще се измени; тъй като неизменимото съществуване на материалната наука би нанесла силна вреда върху здравето и благото на човечеството по-нататък ако положението би останало такова, както сега, и ако Духовната наука ни би оказала тук своето противодействие.
към текста >>
51.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Днес бих искал да говоря за нещо, което отчасти излиза извън рамките на тези лекции, но в същото време е допълнение към тях, и тъй
като
казаното в миналите лекции в известно отношение ще бъде повторено и дори ще стане по-ясно.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Берлин, 20. 4. 1908 г.
Днес бих искал да говоря за нещо, което отчасти излиза извън рамките на тези лекции, но в същото време е допълнение към тях, и тъй като казаното в миналите лекции в известно отношение ще бъде повторено и дори ще стане по-ясно.
Вече знаем, че човекът, какъвто се явява сега, е станал в течение на дълга еволюция, че е преминал през различни планетарни състояния, през които се е развил до днешната си висота. Ние също знаем, че в бъдеще той ще се издигне към по-висока степен на развитие. Вече получихме представа за това, че през времето на Стария Сатурн, когато човекът е бил още в съвсем смътно съзнателно състояние, вече е имало същества, които били на такова високо ниво, както човека днес; и че там имало и такива същества, които били на много по-високо ниво, отколкото човека днес. Ние знаем, че сега също има същества, които в настояще време са достигнали степен на развитие, която човекът ще достигне едва в бъдещето. И по този начин, можем да вдигнем поглед нагоре към някои – както се казва в окултизма – йерархии, стоящите над човека същества, всяка една от които стои на степен по-високо от предидущата.
към текста >>
” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй
като
тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
Но от някои други източници знаем също и следващите степени. Знаем, че над Ангелите стоят Архангелите, след това Архаите; по-нататък Власти или Откровения, Екскурзии; след тях така наречените Сили, Господства, Динамис; по-нататък Престоли, Херувими и Серафими. Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог. Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н. И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога!
” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи.
Първо, ще се опитаме да си съставим представа за Ангелите. По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства. Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство.
към текста >>
По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание
като
такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства.
Едва тогава – зад пределите на Серафимите – бихме могли да говорим за това, което в християнски смисъл се нарича Бог. Макар истинският окултизъм, истинското духовно знание да не може да разделя обикновената, тривиалната представа, че човекът би могъл непосредствено да се вглежда във висшето Божествено; но ние имаме над човека цяла стълба от духовни същества, които в християнството наричаме Ангели, Архангели и т.н. И за нас, в известно отношение, би било по-удобно духовното да бъде такова, както често може да се чуе: “Ах, защо е необходима тази цялата стълба от духовни същества, нали човекът може непосредствено да влезе в общение с Бога! ” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи. Първо, ще се опитаме да си съставим представа за Ангелите.
По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства.
Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите. Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас.
към текста >>
– ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя
като
по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство.
” От това удобство окултистът и философът не могат да се ползват, тъй като тези същества наистина ги има в света, и днес ние ще говорим за някои особености и свойства на тези същества и за техните задачи. Първо, ще се опитаме да си съставим представа за Ангелите. По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства. Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества?
– ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство.
Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите. Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас. Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство.
към текста >>
Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля,
като
човешкото царство за нас.
По-лесно бихме могли да направим това, ако си припомним, че човекът в своето външно физично съзнание обхваща четири природни царства, които, така да се каже, той може да възприема: минерално, растително, животинско и собственото си човешкото царство; така че от гледна точка на неговото съдържание, ние можем да опишем човешкото съзнание като такова, което обхваща тези четири възприемаеми външни царства. Всичко, което човек възприема чрез сетивните си органи непосредствено, така или иначе принадлежи към тези четири царства. Ако след това се попитаме: какво е съзнанието на ангелските същества? – ще получим отговор: то, в известна степен е по висше съзнание; и то се определя като по-висше, благодарение на това, че не се спуска надолу до минералното царство. Съзнанието на Ангелите не достига областта, където се намират камъните и минералите.
Но в това съзнание се намират растителните същества, животинските същества, човешките същества и царството на самите Ангели, което има същата роля, като човешкото царство за нас.
Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност. Благодарение на това те имат известно сродство с растенията.
към текста >>
Там където има минерали, те възприемат пустота, абсолютно по същия начин, както описахме това във връзка с деваканното състояние на човека, който също
като
пустота възприема това пространство, което тук на Земята е изпълнено с минерали.
Затова можем да кажем, че Ангелите възприемат със своето съзнание също четири царства: царството на растенията, царството на животните, на човешките същества и царството на Ангелите. Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност. Благодарение на това те имат известно сродство с растенията.
Там където има минерали, те възприемат пустота, абсолютно по същия начин, както описахме това във връзка с деваканното състояние на човека, който също като пустота възприема това пространство, което тук на Земята е изпълнено с минерали.
Така и Ангелите възприемат като пустота това, което тук се явява физическо царство. Затова пък тяхното съзнание се извисява в област, където все още съзнанието на човека недостига. Но ние знаем, че също и хората са в такива отношения помежду си, че едни ръководят, а други се явяват ръководени. Имам в предвид не нещо по-различно от отношението деца и възрастни-възпитатели. Децата трябва да се ръководят докато не станат толкова зрели, като възрастните възпитатели.
към текста >>
Така и Ангелите възприемат
като
пустота това, което тук се явява физическо царство.
Особеността на Ангелите се състои в следното: те нямат физическо тяло и в следствие на това нямат никакви органи от физическото тяло, нямат очи, уши и т.н. Затова те не възприемат физическото царство. Те имат етерно тяло за своята най-нисша същност. Благодарение на това те имат известно сродство с растенията. Там където има минерали, те възприемат пустота, абсолютно по същия начин, както описахме това във връзка с деваканното състояние на човека, който също като пустота възприема това пространство, което тук на Земята е изпълнено с минерали.
Така и Ангелите възприемат като пустота това, което тук се явява физическо царство.
Затова пък тяхното съзнание се извисява в област, където все още съзнанието на човека недостига. Но ние знаем, че също и хората са в такива отношения помежду си, че едни ръководят, а други се явяват ръководени. Имам в предвид не нещо по-различно от отношението деца и възрастни-възпитатели. Децата трябва да се ръководят докато не станат толкова зрели, като възрастните възпитатели. В своето днешно развитие хората съзряват до съзнанието Юпитер.
към текста >>
Децата
трябва да се ръководят до
като
не станат толкова зрели,
като
възрастните възпитатели.
Там където има минерали, те възприемат пустота, абсолютно по същия начин, както описахме това във връзка с деваканното състояние на човека, който също като пустота възприема това пространство, което тук на Земята е изпълнено с минерали. Така и Ангелите възприемат като пустота това, което тук се явява физическо царство. Затова пък тяхното съзнание се извисява в област, където все още съзнанието на човека недостига. Но ние знаем, че също и хората са в такива отношения помежду си, че едни ръководят, а други се явяват ръководени. Имам в предвид не нещо по-различно от отношението деца и възрастни-възпитатели.
Децата трябва да се ръководят докато не станат толкова зрели, като възрастните възпитатели.
В своето днешно развитие хората съзряват до съзнанието Юпитер. То ще бъде подобно на това, което сега имат Ангелите. И доколкото съзнанието на Ангелите е такова, Ангелите сега се явяват действително ръководители на хората, техните възпитатели, които ги подготвят, и съществува тясна връзка между това, което постепенно се развива в човека и това, което се явява като задача на тези Ангелски същества. Но какво се образува в човека към края на неговото земно битие? За това вече често сме говорили.
към текста >>
И доколкото съзнанието на Ангелите е такова, Ангелите сега се явяват действително ръководители на хората, техните възпитатели, които ги подготвят, и съществува тясна връзка между това, което постепенно се развива в човека и това, което се явява
като
задача на тези Ангелски същества.
Но ние знаем, че също и хората са в такива отношения помежду си, че едни ръководят, а други се явяват ръководени. Имам в предвид не нещо по-различно от отношението деца и възрастни-възпитатели. Децата трябва да се ръководят докато не станат толкова зрели, като възрастните възпитатели. В своето днешно развитие хората съзряват до съзнанието Юпитер. То ще бъде подобно на това, което сега имат Ангелите.
И доколкото съзнанието на Ангелите е такова, Ангелите сега се явяват действително ръководители на хората, техните възпитатели, които ги подготвят, и съществува тясна връзка между това, което постепенно се развива в човека и това, което се явява като задача на тези Ангелски същества.
Но какво се образува в човека към края на неговото земно битие? За това вече често сме говорили. Ние говорихме, че човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и че сега е стигнал до това, постепенно да преобразува своето астрално тяло в Дух-Себе. И макар човекът да работи и над други свои членове, същественото в земното развитие е да се развие напълно Духът-Себе. Ангелите развили в себе си Духът-Себе; той е бил развит в тях, когато е започнало битието на Земята.
към текста >>
Като
правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи.
Ангелите развили в себе си Духът-Себе; той е бил развит в тях, когато е започнало битието на Земята. За това в йерархията на развитието Ангелите се явяват тези духове, които ръководят в човека работата за преобразуване на астралното тяло в Дух-Себе. Но нека да се попитаме, как, те правят това? Преди всичко, да си припомним какво казахме: когато човек умира, то след смъртта той има в началото около себе си, това което нарекохме обширна картина на спомените за изминалият живот. Тя остава в течение на 2-3 дни; при различните хора е различно.
Като правило, остава толкова дълго, колкото даденият човек може да издържи в живота, без да заспи.
В това отношение различните хора са различни. Един е свикнал да спи на всеки 12 часа, и му се затварят очите, когато изминат тези 12 часа, а други могат да бодърствуват 4-5 дни. Колкото човекът може да издържи без да заспи, толкова се задържа картината на спомените му. След това етерното тяло се разтваря и от него остава само екстракта, плодовете на живота, на изминалия живот. Той се съхранява в човека за всички времена, които ще последват, включва се в състава на неговата същност и образува това, съгласно което човек в най-близката си инкарнация може да построи своето физическо тяло, именно благодарение на това, че може да използва за тази цел плодовете на своя предшестващ живот.
към текста >>
Това са същества, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй
като
той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес.
Но те напълно достигат до растителното царство, което Земята носи в себе си. Там могат, макар и не творчески, но все пак преобразувайки, да действат. И в действителност нещата са такива, че заедно с всяка една човешка индивидуалност действа ангелско същество, което води и направлява човека в неговата работа за развитието на Духа-Себе в астралното тяло. За това в някои части на християнското учение се говори за ангели-хранители на хората. Тази представа всъщност напълно отговаря на реалността.
Това са същества, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй като той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес.
Сега е по-лесно да разберете, че Архангелите имат съзнание, което не слиза до растителното царство, а долу достига само до животинското царство. Растенията за тях, така да се каже, не съществуват; това за тях е твърде ниско, твърде незначително царство. С царството на животните те имат още допирни точки, те възприемат животинското царство. Те нямат етерно тяло, и като техен нисш член се явява астралното тяло. Животните също имат астрално тяло, за това Архангелите въздействуват на астрално ниво на животните.
към текста >>
Те нямат етерно тяло, и
като
техен нисш член се явява астралното тяло.
Тази представа всъщност напълно отговаря на реалността. Това са същества, които установяват съзвучие между отделната човешка индивидуалност и хода на земното развитие, до тогава до когато, вече в края на земното развитие, човекът достига възможността да смени своя Ангел, тъй като той самият ще има такова съзнание, каквото има у Ангела днес. Сега е по-лесно да разберете, че Архангелите имат съзнание, което не слиза до растителното царство, а долу достига само до животинското царство. Растенията за тях, така да се каже, не съществуват; това за тях е твърде ниско, твърде незначително царство. С царството на животните те имат още допирни точки, те възприемат животинското царство.
Те нямат етерно тяло, и като техен нисш член се явява астралното тяло.
Животните също имат астрално тяло, за това Архангелите въздействуват на астрално ниво на животните. След това те възприемат човешкото царство, царството на Ангелите и тяхното собствено царство. Това, на което казват “аз”, което за тях е същото,което за човека е човешкото “Аз” – това е царството на Архангелите. Тези същества също имат значителна мисия, и вие, разбира се, ще разберете, че те имат съзнание превишаващо на две степени човешкото съзнание, и че тяхната мисия може да бъде много висша. Понеже съзнанието на Архангелите е толкова извисено, че те имат изцяло развит Дух-Живот, Будхи, и затова ръководят и направляват в земната еволюция от висотата, която съответства на Дух-Живот, Будхи.
към текста >>
Той почитал
като
Висш Бог Яхве или Йехова.
Понеже съзнанието на Архангелите е толкова извисено, че те имат изцяло развит Дух-Живот, Будхи, и затова ръководят и направляват в земната еволюция от висотата, която съответства на Дух-Живот, Будхи. Изразява се в това, че Архангелите се явяват вождове и ръководители на цели народи. Това, което се нарича дух на народа и което се явява обединяващо за народите, това наистина е някакъв Архангел. И ще ви стане също ясно, че народите, които са съхранили още съзнанието за тези духовни връзки, не са гледали направо във Висшата Божествена Същност, а са се обръщали, така да се каже, към по-близките същества, които са ги водели и направлявали. Да вземем древно еврейския народ.
Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова.
Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”. В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>
Но те казвали: Този, който ни води и направлява
като
истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”.
И ще ви стане също ясно, че народите, които са съхранили още съзнанието за тези духовни връзки, не са гледали направо във Висшата Божествена Същност, а са се обръщали, така да се каже, към по-близките същества, които са ги водели и направлявали. Да вземем древно еврейския народ. Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова. Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог.
Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”.
В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”. И така, когато се говори за “Духа на Народа”, то по смисъла на окултизма се говори не за някакво неуловимо, неразбираемо същество. Когато в нашето материално време се говори за дух на народа, то под това, всъщност, нищо реално не се подразбира; понеже при това се има в предвид само външно абстрактното единство на особеностите на даден народ. В действителност съществува духовен представител, който се нарича Архангел и който ръководи и направлява целия народ като цяло.
към текста >>
В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй
като
представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека.
Да вземем древно еврейския народ. Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова. Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”.
В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека.
Затова него са го наричали “Лицето на Бога”. И така, когато се говори за “Духа на Народа”, то по смисъла на окултизма се говори не за някакво неуловимо, неразбираемо същество. Когато в нашето материално време се говори за дух на народа, то под това, всъщност, нищо реално не се подразбира; понеже при това се има в предвид само външно абстрактното единство на особеностите на даден народ. В действителност съществува духовен представител, който се нарича Архангел и който ръководи и направлява целия народ като цяло. Това същество достига надолу до света на животните.
към текста >>
В действителност съществува духовен представител, който се нарича Архангел и който ръководи и направлява целия народ
като
цяло.
Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”. В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека. Затова него са го наричали “Лицето на Бога”. И така, когато се говори за “Духа на Народа”, то по смисъла на окултизма се говори не за някакво неуловимо, неразбираемо същество. Когато в нашето материално време се говори за дух на народа, то под това, всъщност, нищо реално не се подразбира; понеже при това се има в предвид само външно абстрактното единство на особеностите на даден народ.
В действителност съществува духовен представител, който се нарича Архангел и който ръководи и направлява целия народ като цяло.
Това същество достига надолу до света на животните. Народите са чувствали това. Може да се каже, че от народния инстинкт лесно може да се почувства това. Един народ живее тук, друг там. Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ.
към текста >>
За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали
като
свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание.
Народите са чувствали това. Може да се каже, че от народния инстинкт лесно може да се почувства това. Един народ живее тук, друг там. Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ. Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ.
За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание.
И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане. Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи. В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели. За това вие можете да видите в различните животински групи възпроизводство на езотеричното явление на водещите Архангели, и много от образите на египетските божества се свеждат до тази представа, че Архангелът – духът, ръководещ народността – слиза надолу до царството на животните. Такава е основната задача на Архангелите; но има и още една.
към текста >>
Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива
като
сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи.
Един народ живее тук, друг там. Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ. Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ. За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание. И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане.
Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи.
В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели. За това вие можете да видите в различните животински групи възпроизводство на езотеричното явление на водещите Архангели, и много от образите на египетските божества се свеждат до тази представа, че Архангелът – духът, ръководещ народността – слиза надолу до царството на животните. Такава е основната задача на Архангелите; но има и още една. На съвременното човешко съзнание са познати още – като легенда от далечните времена – имената Уриел, Гавраил, Рафаел и Михаил, но достатъчно ви е да разтворите книгата на Енох, за да откриете имена и на други Архангели. Така, също има и Архангел Фануил.
към текста >>
В тях
като
че ли проблясват управляващите народа Архангели.
Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ. Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ. За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание. И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане. Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи.
В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели.
За това вие можете да видите в различните животински групи възпроизводство на езотеричното явление на водещите Архангели, и много от образите на египетските божества се свеждат до тази представа, че Архангелът – духът, ръководещ народността – слиза надолу до царството на животните. Такава е основната задача на Архангелите; но има и още една. На съвременното човешко съзнание са познати още – като легенда от далечните времена – имената Уриел, Гавраил, Рафаел и Михаил, но достатъчно ви е да разтворите книгата на Енох, за да откриете имена и на други Архангели. Така, също има и Архангел Фануил. Това е Архангел от голямо значение и неговата задача се състояла не само в това, да ръководи някоя от народностите.
към текста >>
На съвременното човешко съзнание са познати още –
като
легенда от далечните времена – имената Уриел, Гавраил, Рафаел и Михаил, но достатъчно ви е да разтворите книгата на Енох, за да откриете имена и на други Архангели.
И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане. Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи. В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели. За това вие можете да видите в различните животински групи възпроизводство на езотеричното явление на водещите Архангели, и много от образите на египетските божества се свеждат до тази представа, че Архангелът – духът, ръководещ народността – слиза надолу до царството на животните. Такава е основната задача на Архангелите; но има и още една.
На съвременното човешко съзнание са познати още – като легенда от далечните времена – имената Уриел, Гавраил, Рафаел и Михаил, но достатъчно ви е да разтворите книгата на Енох, за да откриете имена и на други Архангели.
Така, също има и Архангел Фануил. Това е Архангел от голямо значение и неговата задача се състояла не само в това, да ръководи някоя от народностите. Ние, разбира се, знаем, че посвещението се състои в това, че човек се стреми към все по-високо съзнание, и вече сега, по времето на земната еволюция се издига към по-високо съзнание. Но в местата на мистериите, хората добре са знаели, че за това също са необходими направляващи и ръководещи сили. Затова, този който желаел посвещение, бил поставян под закрилата на Архангела, когото наричали Фануил.
към текста >>
Тъй
като
висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие.
Другите духовни същества от тази степен, имат от своя страна, друга задача. Така, например, в основата на цялото световно развитие, на цялата мирова еволюция, наистина лежат сбор от сили, които се направляват от някои същества. Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели. Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна дума “провидение”, всъщност представлява съответно ръководство. Ако ние се стараем добре да разберем духовните светове, то не можем да се задоволяваме с общи абстракции, а трябва да навлезем в тези подробности.
Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие.
Така се развиват различните задачи на отделните Архангели. Сега, да преминем към йерархията на Архаите. Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека. След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си “Аз”. Човекът е низша йерархия, която те възприемат.
към текста >>
Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй
като
те самите със своето съзнание достигат само до човека.
Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна дума “провидение”, всъщност представлява съответно ръководство. Ако ние се стараем добре да разберем духовните светове, то не можем да се задоволяваме с общи абстракции, а трябва да навлезем в тези подробности. Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие. Така се развиват различните задачи на отделните Архангели. Сега, да преминем към йерархията на Архаите.
Тези същества са още по-възвишени, чиито съзнание вече не слиза долу до животните; когато посветеният се издига до общение с Архаите то от своето човешко съзнание той не им съобщава, какви са образите на животните на Земята, тъй като те самите със своето съзнание достигат само до човека.
След това те познават царството на Ангелите, царството на Архангелите и своето собствено царство, където казват за себе си “Аз”. Човекът е низша йерархия, която те възприемат. Каквото за човека се явява камъка, минералното царство, това за Архаите се явява човекът; най-нисшият свят. Вече казахме, че те от много голяма висота направляват развитието на човечеството. Има хора, които тук или там чувстват, че съществува един вид “Дух на Времето”, който се явява различен за различните епохи.
към текста >>
Ръководят се от това, което откриват
като
тайни на звездите.
След това дошъл духът на епохата, която изживява себе си, от една страна, във вавилоно-асиро-халдейската, от друга страна в египетската култура. Полагат се основите на човешката наука. С помощта та геометрията се стараят да направят Земята удобна за човека. В астрологията и астрономията се опитват да опознаят движенията на светилата и по тяхното движение уреждат това, което става на Земята. Точно така в социалния живот в древен Египет гледат на движението на светилата.
Ръководят се от това, което откриват като тайни на звездите.
Древният индус е търсил път към бога, съвършено отвличайки своето разбиране от външната действителност; египтянинът изучавал законите, които господствали във външната действителност, за да изследва, как волята и духът на Боговете намират израз в законите на външната природа. Това било отново друга епоха. Така вие имате определен дух за всяка епоха; и благодарение на това, че един епохален дух сменя друг, става развитието на Земята. Има и отделни случаи. Хората се извисяват до възгледа на епохата, но те не знаят, че зад целия този ход на епохата стоят епохални духове; и хората не знаят, че изразявайки тук, на Земята, духа на своята епоха, те се явяват само оръдия, средства на тези стоящи зад тях духове на епохите.
към текста >>
Те ръководят не това, което свързва човека с другите царства на природата; тъй
като
тяхното съзнание не достига дори царството на животните.
Ако Джордано Бруно се бе родил в VІІІ век, той не би станал такъв, какъвто е станал през периода, когато е господствал този дух на епохата, чийто изразител е станал. Той е бил оръдие на духа на времето: така е било и в други случаи. Но съществува и обратната възможност: ако Джордано Бруно се бе родил през VІІІ век, то духът на епохата не би могъл да намери такъв израз, какъвто е намерил в Джордано Бруно. С тези примери виждаме как хората се явяват оръдия на духа на епохата, а също и на “духове на мненията и възгледите” в малките епохи. Такива са Архаите.
Те ръководят не това, което свързва човека с другите царства на природата; тъй като тяхното съзнание не достига дори царството на животните.
Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на културата от начало до края се намира под ръководството на Архаите. Те ръководят хората, доколкото хората имат работа именно със самите хора. Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие. И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи.
към текста >>
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече,
като
другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие.
С тези примери виждаме как хората се явяват оръдия на духа на епохата, а също и на “духове на мненията и възгледите” в малките епохи. Такива са Архаите. Те ръководят не това, което свързва човека с другите царства на природата; тъй като тяхното съзнание не достига дори царството на животните. Редът, според който, изхождайки от духа на времето, хората устройват своя живот, създават държави, създават науки, обработват своите полета – всичко, което излиза от човека – това развитие на културата от начало до края се намира под ръководството на Архаите. Те ръководят хората, доколкото хората имат работа именно със самите хора.
Аз също мога да кажа, че по различно време, от всяка йерархия изостават известни същества, които не могат да се издигнат така далече, като другите, които, така да се каже, се задържат в мировото развитие.
И вие лесно можете да си представите, че има същества, които, така да се каже, би трябвало по време на лунното развитие да се издигнат до степента Власти или Откровения и които са достигнали само до Архаите. Тези Начала се отличават от тези, които в правилния ход на развитие са се издигнали до степента Архаи. Така има Архаи, които се явяват на Земята, всъщност, са замаскирани Власти. Сега ще научим в друг аспект нещо от това, което вече сме слушали. И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти.
към текста >>
Повърхностно се явява това, че вие слушате сега за сатаната, не само от материално настроените хора, но също и от тези, в които влизат още известни древни представи и които, все пак, разбират тези представи грешно: тъй
като
отдавна за сатаната се говори с насмешка.
Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората. И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света. Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието.
Повърхностно се явява това, че вие слушате сега за сатаната, не само от материално настроените хора, но също и от тези, в които влизат още известни древни представи и които, все пак, разбират тези представи грешно: тъй като отдавна за сатаната се говори с насмешка.
И дори хората, които желаят да признаят другите духовни същества, не желаят да признаят реалността на сатаната;те я отричат. Това идва от средните векове когато хората имали твърде странни представи за сатаната и казвали: всъщност, той е изостанал дух от порядъка на Властите; и бидейки дух от порядъка на Властите той е изостанал. Къде трябва да търсим духовете от йерархията на Властите? Те се проявяват в това, че откриват себе си в света като дух. Сатаната са го наричали дух на тъмнината и предполагали, че тъмнината е само отрицание на светлината.
към текста >>
Те се проявяват в това, че откриват себе си в света
като
дух.
Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието. Повърхностно се явява това, че вие слушате сега за сатаната, не само от материално настроените хора, но също и от тези, в които влизат още известни древни представи и които, все пак, разбират тези представи грешно: тъй като отдавна за сатаната се говори с насмешка. И дори хората, които желаят да признаят другите духовни същества, не желаят да признаят реалността на сатаната;те я отричат. Това идва от средните векове когато хората имали твърде странни представи за сатаната и казвали: всъщност, той е изостанал дух от порядъка на Властите; и бидейки дух от порядъка на Властите той е изостанал. Къде трябва да търсим духовете от йерархията на Властите?
Те се проявяват в това, че откриват себе си в света като дух.
Сатаната са го наричали дух на тъмнината и предполагали, че тъмнината е само отрицание на светлината. Светлината е реална, а тъмнината е нереална. Така са мислели и за духовното. И духовете, които се проявявали в светлината са ги приписвали на действителността; а действителността на сатаната, която се проявявала в тъмнината, отричали. Това приблизително е толкова умно, колкото ако някой, изслушвайки физика, би казал: студа е само недостатък на топлината; той не е нещо действително; когато постепенно намаляваме топлината, то става по-хладно, и ако студа се получава, когато ние все повече отнемаме топлина, то той не е нещо действително; за това няма да мислим за зимата!
към текста >>
Към тях се отнася, например, това същество, което в друга връзка ние узнахме
като
Яхве или Йехова, когото съпътстват Елохимите.
И духовете, които се проявявали в светлината са ги приписвали на действителността; а действителността на сатаната, която се проявявала в тъмнината, отричали. Това приблизително е толкова умно, колкото ако някой, изслушвайки физика, би казал: студа е само недостатък на топлината; той не е нещо действително; когато постепенно намаляваме топлината, то става по-хладно, и ако студа се получава, когато ние все повече отнемаме топлина, то той не е нещо действително; за това няма да мислим за зимата! Но макар студа да е само отрицание на топлината, той все пак силно може да се почувства, ако в стаята не се затопля. Така и сатаната е нещо действително, макар той и да се явява само отрицание на светлината. По този начин ние се издигнахме до много високите Духове, които се наричат “Екскузиаи”, “Откровения”.
Към тях се отнася, например, това същество, което в друга връзка ние узнахме като Яхве или Йехова, когото съпътстват Елохимите.
Ние знаем, че Яхве е имал шест събратя, които отделили за себе си Слънцето. Самият Яхве отишъл заедно с Луната, която излива на Земята отразената светлина на Слънцето; но той е свързан с други Елохими. Ако вие се опитате по аналогия от предидущото да си представите съзнанието на тези откровения, то вие ще кажете: тези духове не се грижат вече за отделните хора. Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели, Архаи – чак до тези, които ние нарекохме епохални духове. Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите.
към текста >>
Тъй
като
цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната.
Ние знаем, че Яхве е имал шест събратя, които отделили за себе си Слънцето. Самият Яхве отишъл заедно с Луната, която излива на Земята отразената светлина на Слънцето; но той е свързан с други Елохими. Ако вие се опитате по аналогия от предидущото да си представите съзнанието на тези откровения, то вие ще кажете: тези духове не се грижат вече за отделните хора. Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели, Архаи – чак до тези, които ние нарекохме епохални духове. Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите.
Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната.
Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята. И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество. И своя път към Христос всеки човек трябва да намери сам; тъй като по принудителен начин да намери себе си могат да заставят човека още само Началата, към Христос той трябва да дойде свободно. Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос.
към текста >>
И своя път към Христос всеки човек трябва да намери сам; тъй
като
по принудителен начин да намери себе си могат да заставят човека още само Началата, към Христос той трябва да дойде свободно.
Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите. Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната. Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята. И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество.
И своя път към Христос всеки човек трябва да намери сам; тъй като по принудителен начин да намери себе си могат да заставят човека още само Началата, към Христос той трябва да дойде свободно.
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос. Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н. Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само
като
предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос.
Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната. Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята. И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество. И своя път към Христос всеки човек трябва да намери сам; тъй като по принудителен начин да намери себе си могат да заставят човека още само Началата, към Христос той трябва да дойде свободно.
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос.
Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н. Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>
52.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след
като
Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя.
Хамбург, 20 май 1908 Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан. Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса. Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”. Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период.
Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя.
Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от: 1. физическо тяло, произлязло от божественото Слово; 2. етерно или жизнено тяло, произлязло от божествения Живот; 3. астрално тяло, произлязло от божествената Светлина. През Земния период, вътре в това същество бе запалена светлината на самия Аз.
към текста >>
Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна,
като
един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от Евангелието на Йоан. Преди да минем нататък, нека обобщим: Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения прачовек в далечното минало; загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се свежда до Словото или Логоса. Творческото начало на Логоса беше в него още през старата Сатурнова епоха, после той метаморфозира в “Живот”, а още по-късно - в “Светлина”. Логосът стана Живот когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период, после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период. Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния, бе проникнато от човешкия Аз, именно след като Земята премина през своята четвърта степен, в днешната планета Земя.
Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от:
1. физическо тяло, произлязло от божественото Слово; 2. етерно или жизнено тяло, произлязло от божествения Живот; 3. астрално тяло, произлязло от божествената Светлина. През Земния период, вътре в това същество бе запалена светлината на самия Аз. Това троично тяло - физическото, етерното и астралното - се издигна до способността да произнася в себе си “Аз-съм”, така че в известен смисъл бихме могли да определим развитието на Земята като развитие на “Аз-съм”, на човешкото себесъзнание.
към текста >>
Това троично тяло - физическото, етерното и астралното - се издигна до способността да произнася в себе си “Аз-съм”, така че в известен смисъл бихме могли да определим развитието на Земята
като
развитие на “Аз-съм”, на човешкото себесъзнание.
Така че ще сме напълно прави, ако кажем: От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество, изградено от: 1. физическо тяло, произлязло от божественото Слово; 2. етерно или жизнено тяло, произлязло от божествения Живот; 3. астрално тяло, произлязло от божествената Светлина. През Земния период, вътре в това същество бе запалена светлината на самия Аз.
Това троично тяло - физическото, етерното и астралното - се издигна до способността да произнася в себе си “Аз-съм”, така че в известен смисъл бихме могли да определим развитието на Земята като развитие на “Аз-съм”, на човешкото себесъзнание.
И това “Аз-съм”, тази способност за пълно себесъзнание, се появи бавно и постепенно в еволюцията на земното човечество. Ние трябва да сме наясно, как е протекло развитието на земното човечество, и как бавно и постепенно в него е израснал Азът, човешкото себесъзнание. В развитието на нашата Земя има една далечна епоха, която наричаме Древна Лемурия; тя е най-древната епоха, през която в земното си съществувание човекът се е появил в такава форма, в каквато той съществува и днес. За пръв път в древната Лемурийска епоха настъпва това, което наричаме въплъщение на Аза, на най-съкровената вътрешна същност на човека в трите тела: в астралното, етерното и физическото тяло. После идва Атлантската епоха, когато в по-голямата си част човечеството е живяло в древния континент Атлантида, една обширна територия, която днес лежи под водите на Атлантическия океан.
към текста >>
Обикновено ние го определяме
като
онова състояние на съзнанието, което човек днес има от сутрешното пробуждане до вечерното заспиване.
Поредните въплъщения на човека продължават и през Следатлантските епохи. Всъщност нашите души се въплъщават за пръв път в троичните организми, съставени от физическо, етерно и астрално тяло, именно по време на Лемурийската епоха. Предхождащите етапи ще разгледаме по-късно. Следователно, необходимо е да се върнем много назад, за да проследим бавното и постепенно развитие на човека до неговото днешно състояние. Но какво означава “днешно състояние” от антропософска гледна точка?
Обикновено ние го определяме като онова състояние на съзнанието, което човек днес има от сутрешното пробуждане до вечерното заспиване.
През този интервал човекът възприема нещата около себе си чрез своите външни физически сетива. От вечерта, когато заспива, до сутринта, когато се пробужда, той не вижда нищо около себе си. Защо? Ние знаем, че в общи линии това е така, защото денем при съвременните условия на развитие, същинският или вътрешният човек, т.е. Азът и астралното тяло, се намират във физическото и етерното тяло, с други думи - във физическия свят. Тогава астралното тяло и Азът могат да си служат с физическите сетивни органи, да “виждат” и “чуват” външния свят и да възприемат физическите предмети.
към текста >>
В своето будно съзнание той виждал външните физически предмети съвсем смътно,
като
обвити в мъгла.
Тези възприятия не могат да бъдат сравнявани с днешното сънуване. Днешното сънуване е само един последен и напълно атрофирал остатък от древното ясновид-ство. Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при сънуването, но те са имали за него много по-конкретно и силно значение. Нека да си изясним значението на тези образи. В древните епохи човекът живеел в своето дневно съзнание само за съвсем кратка част от “денонощието”, което впрочем обхващало значително по-малко време от днешните 24 часа.
В своето будно съзнание той виждал външните физически предмети съвсем смътно, като обвити в мъгла.
Днешният ясен поглед върху физическите предмети е постигнат за огромни интервали от време. През онези древни епохи, денем човекът долавял първите подобия на физическите тела като обвити в мъгла, както днес в мъглива нощ виждаме уличните лампи, обгърнати от един вид светлинна аура. Точно така човекът е виждал физическите тела около себе си. Но когато заспивал, той не потъвал в безсъзнание, а в неговото нощно или спящо съзнание се появявали образи във всевъзможни цветове и форми. Около спящия човек оживявал един богат образен свят, спрямо който и най-фантастичните днешни съновидения са само един слаб и далечен отзвук.
към текста >>
През онези древни епохи, денем човекът долавял първите подобия на физическите тела
като
обвити в мъгла, както днес в мъглива нощ виждаме уличните лампи, обгърнати от един вид светлинна аура.
Впрочем, тогава човекът е възприемал такива образи, както и днес при сънуването, но те са имали за него много по-конкретно и силно значение. Нека да си изясним значението на тези образи. В древните епохи човекът живеел в своето дневно съзнание само за съвсем кратка част от “денонощието”, което впрочем обхващало значително по-малко време от днешните 24 часа. В своето будно съзнание той виждал външните физически предмети съвсем смътно, като обвити в мъгла. Днешният ясен поглед върху физическите предмети е постигнат за огромни интервали от време.
През онези древни епохи, денем човекът долавял първите подобия на физическите тела като обвити в мъгла, както днес в мъглива нощ виждаме уличните лампи, обгърнати от един вид светлинна аура.
Точно така човекът е виждал физическите тела около себе си. Но когато заспивал, той не потъвал в безсъзнание, а в неговото нощно или спящо съзнание се появявали образи във всевъзможни цветове и форми. Около спящия човек оживявал един богат образен свят, спрямо който и най-фантастичните днешни съновидения са само един слаб и далечен отзвук. Тези образи били израз на душевните и духовни сили от обкръжаващата среда. Следователно, когато в началото на земните си въплъщения човекът се приближавал в едно или друго нощно странствуване до едно вредно за него същество, той не го различавал така ясно, както днес - например, виждал лъва не в типичния лъвски вид - а пред него израствал един образ от цветове и форми, който инстинктивно му подсказвал: Тук има нещо опасно за теб, то ще те погълне и ти трябва да избягаш.
към текста >>
В предишните епохи човекът не се е чувствувал
като
едно самостоятелно същество, а
като
частица от божествено-духовните Същества.
Тези образи представлявали отражения на духовно-душевни процеси, разиграващи се около човека. Всички духовно-душевни събития били виждани през нощта, а развитието постепенно протекло така, че човекът за все по-продължителни периоди от време се потапял в своето физическо тяло. Нощта ставала все по-кратка, а деня - все по-дълъг. Колкото повече човекът свиквал със своето физическо тяло, толкова повече изчезвали нощните образи и толкова по-уверено настъпвало днешното дневно съзнание. Никога не трябва да забравяме, че истинското себесъзнание, каквото човекът е длъжен да постигне в хода на своята земна еволюция, може да бъде извоювано само чрез едно нарастващо проникване във физическото тяло.
В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно същество, а като частица от божествено-духовните Същества.
Както ръката е част от целия организъм, така и древният ясновиждащ човек се усещал като част от божествено-духовното съзнание, като част от божествения Аз. За себе си човекът би казал не “Аз съм”, а “Бог е - и аз в него”. Но както все повече ще се убедим нататък, на Земята - която в хода на своето развитие мина през трите планетарни състояния на Сатурн, Слънце и Луна - беше отредена една специална мисия. Не си въобразявайте, че планетарните състояния могат да се разглеждат като равностойни. В божественото сътворение не може и дума да става за едно просто повторение на нещо, което вече е съществувало.
към текста >>
Както ръката е част от целия организъм, така и древният ясновиждащ човек се усещал
като
част от божествено-духовното съзнание,
като
част от божествения Аз.
Всички духовно-душевни събития били виждани през нощта, а развитието постепенно протекло така, че човекът за все по-продължителни периоди от време се потапял в своето физическо тяло. Нощта ставала все по-кратка, а деня - все по-дълъг. Колкото повече човекът свиквал със своето физическо тяло, толкова повече изчезвали нощните образи и толкова по-уверено настъпвало днешното дневно съзнание. Никога не трябва да забравяме, че истинското себесъзнание, каквото човекът е длъжен да постигне в хода на своята земна еволюция, може да бъде извоювано само чрез едно нарастващо проникване във физическото тяло. В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно същество, а като частица от божествено-духовните Същества.
Както ръката е част от целия организъм, така и древният ясновиждащ човек се усещал като част от божествено-духовното съзнание, като част от божествения Аз.
За себе си човекът би казал не “Аз съм”, а “Бог е - и аз в него”. Но както все повече ще се убедим нататък, на Земята - която в хода на своето развитие мина през трите планетарни състояния на Сатурн, Слънце и Луна - беше отредена една специална мисия. Не си въобразявайте, че планетарните състояния могат да се разглеждат като равностойни. В божественото сътворение не може и дума да става за едно просто повторение на нещо, което вече е съществувало. Всеки планетарен стадий има строго определени задачи.
към текста >>
Не си въобразявайте, че планетарните състояния могат да се разглеждат
като
равностойни.
Никога не трябва да забравяме, че истинското себесъзнание, каквото човекът е длъжен да постигне в хода на своята земна еволюция, може да бъде извоювано само чрез едно нарастващо проникване във физическото тяло. В предишните епохи човекът не се е чувствувал като едно самостоятелно същество, а като частица от божествено-духовните Същества. Както ръката е част от целия организъм, така и древният ясновиждащ човек се усещал като част от божествено-духовното съзнание, като част от божествения Аз. За себе си човекът би казал не “Аз съм”, а “Бог е - и аз в него”. Но както все повече ще се убедим нататък, на Земята - която в хода на своето развитие мина през трите планетарни състояния на Сатурн, Слънце и Луна - беше отредена една специална мисия.
Не си въобразявайте, че планетарните състояния могат да се разглеждат като равностойни.
В божественото сътворение не може и дума да става за едно просто повторение на нещо, което вече е съществувало. Всеки планетарен стадий има строго определени задачи. Нашата Земя има следната мисия: съществата, които се развиват на нея, да разгърнат в най-висша степен елемента на Любовта. Когато Земята се доближи до края на своята еволюция, Любовта трябва да е проникнала в цялата Земна планета. А какво означава това, че Земята е планетарното състояние, необходимо за развитието на Любовта?
към текста >>
Като
планетарна степен, Старата Луна също има своята мисия.
Всеки планетарен стадий има строго определени задачи. Нашата Земя има следната мисия: съществата, които се развиват на нея, да разгърнат в най-висша степен елемента на Любовта. Когато Земята се доближи до края на своята еволюция, Любовта трябва да е проникнала в цялата Земна планета. А какво означава това, че Земята е планетарното състояние, необходимо за развитието на Любовта? От антропософията знаем, че Земята е предхождана от Старата Луна.
Като планетарна степен, Старата Луна също има своята мисия.
Тя нямаше задачата да развие Любовта; тя трябваше да бъде планетата или Космосът на Мъдростта. Нашата Земя, следователно, вече е минала през планетарната степен на Мъдростта. Този факт може да се потвърди от едно просто логическо разсъждение. Вгледайте се в живите същества на природата около Вас. Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вложена Мъдрост.
към текста >>
Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена
като
един вид духовна субстанция в основата на целия видим свят.
Тя нямаше задачата да развие Любовта; тя трябваше да бъде планетата или Космосът на Мъдростта. Нашата Земя, следователно, вече е минала през планетарната степен на Мъдростта. Този факт може да се потвърди от едно просто логическо разсъждение. Вгледайте се в живите същества на природата около Вас. Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вложена Мъдрост.
Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена като един вид духовна субстанция в основата на целия видим свят.
Погледнете където искате в природата. Вземете например част от човешката бедрена кост и ще установите: Тя не е някаква груба маса, а е една фина и чудно замислена структура, изградена от подходящо разположени костни гредички. Ако човек проучи по какви закони е построена бедрената кост, той ще открие, че тук е съблюдаван закона, според който с минимум материал се постига максимум здравина, позволяваща на бедрените кости да носят тежестта на цялото тяло. Нашето инженерно изкуство е твърде далеч от възможността да изгради подобен художествен шедьовър, какъвто е постигнала всепроникващата Мъдрост. С такава Мъдрост човекът ще разполага много по-късно.
към текста >>
Но в хода на Земната еволюция, тя все повече и повече се одухотворява, до
като
накрая, когато Земята ще е в края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любов, както днес то е проникнато от Мъдрост.
Едва в края на Лунното развитие, Мъдростта успя да проникне навсякъде. Вътрешната мъдрост навлиза в човека едва с появата на Аза. Но тази вътрешна мъдрост трябва да бъде развивана от самия човек. Както на Старата Луна се разви Мъдростта, и сега тя е навсякъде в нашия видим свят, така сега идва ред и за развитието на Любовта. Най-напред тя се появява под най-низша, сетивна форма през Лемурийската епоха.
Но в хода на Земната еволюция, тя все повече и повече се одухотворява, докато накрая, когато Земята ще е в края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любов, както днес то е проникнато от Мъдрост.
Обаче всичко това може да се осъществи само чрез човешките действия; само ако човек изпълни своята мисия. После Земята ще премине в следващото планетарно състояние, в Бъдещия Юпитер. Обаче съществата, които ще “ходят” по Юпитер, както и човеците по Земята, ще усещат уханието на Любовта, която те самите са вложили там още по време на земното си съществувание, точно както днешния човек открива вече вложената Мъдрост във всички неща. Човеците ще развият Любовта от дълбините на своето същество, както те днес постепенно развиват Мъдростта. Тогава великата космическа Любов ще пронизва всички неща, а сега, на Земята, тя едва започва своето развитие.
към текста >>
В предходните епохи, когато нещата са били назовавани по-точно отколкото днес, действуващата в човека субективна мъдрост - за разлика от обективната космическа Мъдрост - била определяна
като
“интелигентност”.
Обаче съществата, които ще “ходят” по Юпитер, както и човеците по Земята, ще усещат уханието на Любовта, която те самите са вложили там още по време на земното си съществувание, точно както днешния човек открива вече вложената Мъдрост във всички неща. Човеците ще развият Любовта от дълбините на своето същество, както те днес постепенно развиват Мъдростта. Тогава великата космическа Любов ще пронизва всички неща, а сега, на Земята, тя едва започва своето развитие. Материализмът смята, че има само човешка мъдрост, но не и космическа. Но ако хората биха обгърнали с непредубеден поглед човешкото развитие, те щяха да видят, че още от самото начало космическата Мъдрост е била толкова напред, колкото ще бъде и човешката мъдрост в края на Земното развитие.
В предходните епохи, когато нещата са били назовавани по-точно отколкото днес, действуващата в човека субективна мъдрост - за разлика от обективната космическа Мъдрост - била определяна като “интелигентност”.
Днес хората не се замислят, че това, което те “откриват” в хода на Земното развитие, божествено-духовните Същества са го извоювали и вложили в Земята още по времето на Старата Луна. Нека да си послужим с един пример. Днес в училище на децата се внушава големия напредък, извършен от хората с изнамирането на хартията. Да, само че осите са създали хартията още преди хилядолетия; защото това, от което осите изграждат своите гнезда, се състои от точно същите вещества, от които се произвежда човешката хартия; механизмът е същия, но в единия случай това става чрез самия жизнен процес. Духът на осите, “груповата душа” на осите, която е само част от божествено-духовната субстанция, практически е истинската откривателка на хартията.
към текста >>
Днес в училище на
децата
се внушава големия напредък, извършен от хората с изнамирането на хартията.
Материализмът смята, че има само човешка мъдрост, но не и космическа. Но ако хората биха обгърнали с непредубеден поглед човешкото развитие, те щяха да видят, че още от самото начало космическата Мъдрост е била толкова напред, колкото ще бъде и човешката мъдрост в края на Земното развитие. В предходните епохи, когато нещата са били назовавани по-точно отколкото днес, действуващата в човека субективна мъдрост - за разлика от обективната космическа Мъдрост - била определяна като “интелигентност”. Днес хората не се замислят, че това, което те “откриват” в хода на Земното развитие, божествено-духовните Същества са го извоювали и вложили в Земята още по времето на Старата Луна. Нека да си послужим с един пример.
Днес в училище на децата се внушава големия напредък, извършен от хората с изнамирането на хартията.
Да, само че осите са създали хартията още преди хилядолетия; защото това, от което осите изграждат своите гнезда, се състои от точно същите вещества, от които се произвежда човешката хартия; механизмът е същия, но в единия случай това става чрез самия жизнен процес. Духът на осите, “груповата душа” на осите, която е само част от божествено-духовната субстанция, практически е истинската откривателка на хартията. Ето как човек всъщност винаги върви след мировата Мъдрост. По принцип всичките му открития вече се съдържат в природата. А това, което той действително ще даде на Земята, е Любовта, израстваща от своите най-сетивни до своите най-одухотворени форми.
към текста >>
Ние виждаме, че през цялото време, до
като
той е разполагал с едно древно сумрачно ясновидство, до
като
следователно, душата е пребивавала за дълго извън неговото тяло, Любовта е била вложена в човека.
Човекът не е стигнал изведнъж до сегашната степен на съзнание. Да предположим, че веднага след първото си въплъщение през Лемурийската епоха, човекът би се потопил напълно в своето физическо тяло, и в този случай би виждал цялата външна действителност. При това бързо темпо, той не би могъл да развие Любовта! Едва постепенно той трябваше да бъде доведен до своята земна мисия. Още преди да постигне своето пълно себесъзнание, още преди тази днешна степен от неговото развитие, позволяваща му да възприема предметите в ясното си дневно съзнание, той получи първия урок на Любовта; получи го несъзнателно, в своето смътно, сумрачно съзнание.
Ние виждаме, че през цялото време, докато той е разполагал с едно древно сумрачно ясновидство, докато следователно, душата е пребивавала за дълго извън неговото тяло, Любовта е била вложена в човека.
Нека още веднъж да си представим този древен човек, преди да е постигнал днешното пълно себесъзнание. Вечер той заспива; обаче в случая няма рязък преход от будността към съня. Възникват образи, богати и подвижни сънищни образи, на които е присъща една жива връзка с духовния свят. Това означава, че след заспиването човекът започва своя живот в духовния свят. И тогава в неговото сумрачно съзнание божественият Дух влива първите зародиши на Любовта.
към текста >>
По-рано човекът различаваше Слънцето и Луната съвсем смътно,
като
през една облачна пелена.
Това означава, че след заспиването човекът започва своя живот в духовния свят. И тогава в неговото сумрачно съзнание божественият Дух влива първите зародиши на Любовта. Това, което трябва да се изяви чрез Любовта в хода на Земното развитие, първоначално се влива в човека нощем. Бог, който носи истинската мисия на Земята, преди да се открие на ясното дневно съзнание, се открива нощем на древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. И тогава, бавно и постепенно, периодите на сумрачното съзнание започват да стават все по-кратки, а тези на дневното съзнание - все по-продължителни; светлият ореол около предметите изтънява и те получават все по-ясни очертания.
По-рано човекът различаваше Слънцето и Луната съвсем смътно, като през една облачна пелена.
Постепенно хоризонтът се изчиства и нещата получават ясни граници. До това състояние човекът стигна в продължение на огромни интервали от време. Външните впечатления от видимия свят, от минералите, растенията и животните, човек усеща като истинско откровение на божествения свят във все по-ясно очертаващия се физически свят. Следователно, в смисъла на християнския езотеризъм, какво виждаме ние в ясното си дневно съзнание? От какво е изградена видимата Земя?
към текста >>
Външните впечатления от видимия свят, от минералите, растенията и животните, човек усеща
като
истинско откровение на божествения свят във все по-ясно очертаващия се физически свят.
Бог, който носи истинската мисия на Земята, преди да се открие на ясното дневно съзнание, се открива нощем на древното сумрачно-ясновиждащо съзнание. И тогава, бавно и постепенно, периодите на сумрачното съзнание започват да стават все по-кратки, а тези на дневното съзнание - все по-продължителни; светлият ореол около предметите изтънява и те получават все по-ясни очертания. По-рано човекът различаваше Слънцето и Луната съвсем смътно, като през една облачна пелена. Постепенно хоризонтът се изчиства и нещата получават ясни граници. До това състояние човекът стигна в продължение на огромни интервали от време.
Външните впечатления от видимия свят, от минералите, растенията и животните, човек усеща като истинско откровение на божествения свят във все по-ясно очертаващия се физически свят.
Следователно, в смисъла на християнския езотеризъм, какво виждаме ние в ясното си дневно съзнание? От какво е изградена видимата Земя? Всичко това е едно откровение на божествените сили, едно външно материално откровение на божествения ред! И когато Вие поглеждате навън към Слънцето или към пъстрия земен свят, виждате не друго, а едно откровение на божествено-духовния ред. Християнският езотеризъм нарича този божествено-духовен ред, този невидим свят зад видимия физически свят - според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Логос” или “Слово”.
към текста >>
Сега астралното тяло и Азът са извън физическото и етерното тяло; Азът е изцяло в астралния свят, а астралното тяло е
като
инфилтрирано в човека, но отвън, така че истинската му същност обитава в божествено-духовния свят.
А това е същата светлина, която се носи към нас от Слънцето. Ето как в онези времена Яхве или Йехова препращаше силата на зрялата Мъдрост, силата на шестте Ело-хими, и той насочваше тази сила към човеците по време на нощния сън и ги подготвяше за по-късния дар на Любовта, за способността да приемат силата на Любовта чрез своето будно дневно съзнание. На рисунката символично са показани нещата при будния човек, когато физическото тяло и етерното тяло са зависими от божествения свят, а астралното тяло и Азът се намират на физическото поле вътре във физическото и в етерното тяло. В този случай цялата система на човека се осветлява от външното Слънце. А за нощта вече знаете, че в прадалечното минало тя е била по-дълга и с много по-силно въздействие върху човека.
Сега астралното тяло и Азът са извън физическото и етерното тяло; Азът е изцяло в астралния свят, а астралното тяло е като инфилтрирано в човека, но отвън, така че истинската му същност обитава в божествено-духовния свят.
И сега Слънцето не може да осветлява направо човешкото астрално тяло и да възпламенява в него силата на Любовта. Сега действува Луната, която отразява Слънчевата светлина чрез Яхве или Йехова. Луната е символът на Яхве или Йехова, а Слънцето е не друго, а символът на Логоса, който представлява съвкупността от другите шест Елохими. Тази рисунка е символична, но тя може да бъде изучавана, върху нея може да се медитира. И ако се замислите върху всичко това, ще разберете какви дълбоки мистерийни истини са вложени тук.
към текста >>
Това, което се намира на Слънцето
като
вътрешна сила,
като
сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет.
Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите сетива. Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество. Той трябваше да се появи в едно физическо тяло. Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия свят. Ето как стоят нещата.
Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет.
Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети. Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като Христос Исус в началото на нашето летоброене? То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве. Ето защо този Исус от Назарет, в когото се инкарнира Христос или Логосът, донася това, което по-рано можеше да се намери само на Слънцето и от там, единствено под формата на Слънчева светлина, поемаше към Земята; сега Христос Исус е този, който внася Логоса в човека, в самата история на човечеството. „Логосът (Словото) стана плът”
към текста >>
Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас
като
Христос Исус в началото на нашето летоброене?
Той трябваше да се появи в едно физическо тяло. Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия свят. Ето как стоят нещата. Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет. Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети.
Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като Христос Исус в началото на нашето летоброене?
То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве. Ето защо този Исус от Назарет, в когото се инкарнира Христос или Логосът, донася това, което по-рано можеше да се намери само на Слънцето и от там, единствено под формата на Слънчева светлина, поемаше към Земята; сега Христос Исус е този, който внася Логоса в човека, в самата история на човечеството. „Логосът (Словото) стана плът” Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност. И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт.
към текста >>
Защото напълно вярно е, че след
като
някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят.
То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве. Ето защо този Исус от Назарет, в когото се инкарнира Христос или Логосът, донася това, което по-рано можеше да се намери само на Слънцето и от там, единствено под формата на Слънчева светлина, поемаше към Земята; сега Христос Исус е този, който внася Логоса в човека, в самата история на човечеството. „Логосът (Словото) стана плът” Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност. И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт.
Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят.
Точно тук се коренят различията между “Гнозисът”, който се появи през първите християнски столетия, и истинското езотерично християнство. Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят. Вие трябва да разберете, че Словото стана плът и че то живя между нас! ” Точно тази е фината разлика между езотеричното християнство и първоначалния Гно-зис. Гнозисът познава Христос, както го познава и езотеричното християнство, но само като едно духовно Същество, и в Исус от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество.
към текста >>
Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос
като
на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят.
„Логосът (Словото) стана плът” Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност. И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт. Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят. Точно тук се коренят различията между “Гнозисът”, който се появи през първите християнски столетия, и истинското езотерично християнство.
Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят.
Вие трябва да разберете, че Словото стана плът и че то живя между нас! ” Точно тази е фината разлика между езотеричното християнство и първоначалния Гно-зис. Гнозисът познава Христос, както го познава и езотеричното християнство, но само като едно духовно Същество, и в Исус от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество. Той иска да се придържа към оставащия невидим Христос. Напротив, езотеричното християнство се развива в смисъла на Йоановото Евангелие, което се издига върху непоклатимите думи:
към текста >>
Гнозисът познава Христос, както го познава и езотеричното християнство, но само
като
едно духовно Същество, и в Исус от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество.
Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят. Точно тук се коренят различията между “Гнозисът”, който се появи през първите християнски столетия, и истинското езотерично християнство. Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят. Вие трябва да разберете, че Словото стана плът и че то живя между нас! ” Точно тази е фината разлика между езотеричното християнство и първоначалния Гно-зис.
Гнозисът познава Христос, както го познава и езотеричното християнство, но само като едно духовно Същество, и в Исус от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество.
Той иска да се придържа към оставащия невидим Христос. Напротив, езотеричното християнство се развива в смисъла на Йоановото Евангелие, което се издига върху непоклатимите думи: „ И Логосът стана плът и живя между нас ” (1, 14) А този, който се появи във видимия свят, е действително въплъщение на шестте други Елохими, на Логоса! Следователно, планетарната мисия на Земята, това, което трябва да произлезе от Земята чрез събитието в Палестина, започва едва в този решителен момент.
към текста >>
Той трябваше да назовава себе си, примерно,
като
великия “носител” и “оживотворител” на себесъзнателното и свободно човешко същество.
„ И Логосът стана плът и живя между нас ” (1, 14) А този, който се появи във видимия свят, е действително въплъщение на шестте други Елохими, на Логоса! Следователно, планетарната мисия на Земята, това, което трябва да произлезе от Земята чрез събитието в Палестина, започва едва в този решителен момент. Всичко преди това е било само подготовка. И как, примерно, трябваше да се назовава Христос, който живя в тялото на Исус от Назарет?
Той трябваше да назовава себе си, примерно, като великия “носител” и “оживотворител” на себесъзнателното и свободно човешко същество.
Нека обгърнем това живо Христово учение само в няколко кратки и стегнати изречения. И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”. Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие. Нека да сравним християнството със старозаветното учение.
към текста >>
Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не
като
един самостоятелен “Аз”, а
като
част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид.
И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”. Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие. Нека да сравним християнството със старозаветното учение. В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност.
Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид.
Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек. А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос. Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение. Старозаветният човек далеч не се усещаше така строго затворен и обособен в своята собствена личност, както новозаветния човек. Човекът от Стария Завет все още не можеше да казва за себе си: “Аз съм един Аз”.
към текста >>
Той се усещаше
като
разлят в целия древен юдейски народ и живееше в “груповия Аз на народа”.
Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек. А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос. Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение. Старозаветният човек далеч не се усещаше така строго затворен и обособен в своята собствена личност, както новозаветния човек. Човекът от Стария Завет все още не можеше да казва за себе си: “Аз съм един Аз”.
Той се усещаше като разлят в целия древен юдейски народ и живееше в “груповия Аз на народа”.
Да се пренесем за миг в съзнанието на един такъв старозаветен човек. Той не усещаше състоянието “Аз-съм” така, както го усеща и както все повече ще го усеща истинският християнин. Той се чувстваше като частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре към груповата душа - изразявайки нещата - казваше: “Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам; ние - аз и Отец Авраам - сме едно. Всички ние сме обхванати от един общ Аз; и аз се чувст-вувам подслонен в духовната субстанциалност на света само тогава, когато чувствам, че съм потопен в самата субстанция на народа.” Ето така човекът от старозаветната епоха поглежда нагоре към Отец Авраам и казва: Аз и Отец Авраам сме едно цяло В моите вени тече същата кръв, както и във вените на Авраам.
към текста >>
Той се чувстваше
като
частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре към груповата душа - изразявайки нещата - казваше: “Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам; ние - аз и Отец Авраам - сме едно.
Старозаветният човек далеч не се усещаше така строго затворен и обособен в своята собствена личност, както новозаветния човек. Човекът от Стария Завет все още не можеше да казва за себе си: “Аз съм един Аз”. Той се усещаше като разлят в целия древен юдейски народ и живееше в “груповия Аз на народа”. Да се пренесем за миг в съзнанието на един такъв старозаветен човек. Той не усещаше състоянието “Аз-съм” така, както го усеща и както все повече ще го усеща истинският християнин.
Той се чувстваше като частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре към груповата душа - изразявайки нещата - казваше: “Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам; ние - аз и Отец Авраам - сме едно.
Всички ние сме обхванати от един общ Аз; и аз се чувст-вувам подслонен в духовната субстанциалност на света само тогава, когато чувствам, че съм потопен в самата субстанция на народа.” Ето така човекът от старозаветната епоха поглежда нагоре към Отец Авраам и казва: Аз и Отец Авраам сме едно цяло В моите вени тече същата кръв, както и във вените на Авраам. И тогавашният човек усещал Отец Авраам като могъщ корен, от който никнат отделните издънки, отделните авраамити. Но после идва Христос Исус и казва на най-близките си посветени: Досега хората разсъждаваха според плътта, според кръвното родство; точно то беше за тях съзнанието, че са свързани с една по-висша, невидима връзка. Сега обаче вие трябва да повярвате в една много по-духовна връзка, която надхвърля кръвното родство.
към текста >>
И тогавашният човек усещал Отец Авраам
като
могъщ корен, от който никнат отделните издънки, отделните авраамити.
Да се пренесем за миг в съзнанието на един такъв старозаветен човек. Той не усещаше състоянието “Аз-съм” така, както го усеща и както все повече ще го усеща истинският християнин. Той се чувстваше като частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре към груповата душа - изразявайки нещата - казваше: “Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам; ние - аз и Отец Авраам - сме едно. Всички ние сме обхванати от един общ Аз; и аз се чувст-вувам подслонен в духовната субстанциалност на света само тогава, когато чувствам, че съм потопен в самата субстанция на народа.” Ето така човекът от старозаветната епоха поглежда нагоре към Отец Авраам и казва: Аз и Отец Авраам сме едно цяло В моите вени тече същата кръв, както и във вените на Авраам.
И тогавашният човек усещал Отец Авраам като могъщ корен, от който никнат отделните издънки, отделните авраамити.
Но после идва Христос Исус и казва на най-близките си посветени: Досега хората разсъждаваха според плътта, според кръвното родство; точно то беше за тях съзнанието, че са свързани с една по-висша, невидима връзка. Сега обаче вие трябва да повярвате в една много по-духовна връзка, която надхвърля кръвното родство. Вие трябва да повярвате в една духовна субстанция, от която израства Азът, и тя е много по-духовна от субстанцията, която - като групова душа - обединява юдейския народ. Вие трябва да повярвате в това, което е стаено в Мен и във всеки отделен човек, и то е едно цяло не само с Авраам, но и с божествените принципи на Космоса. Ето защо Христос Исус подчертава в Евангелието на Йоан:
към текста >>
Вие трябва да повярвате в една духовна субстанция, от която израства Азът, и тя е много по-духовна от субстанцията, която -
като
групова душа - обединява юдейския народ.
Всички ние сме обхванати от един общ Аз; и аз се чувст-вувам подслонен в духовната субстанциалност на света само тогава, когато чувствам, че съм потопен в самата субстанция на народа.” Ето така човекът от старозаветната епоха поглежда нагоре към Отец Авраам и казва: Аз и Отец Авраам сме едно цяло В моите вени тече същата кръв, както и във вените на Авраам. И тогавашният човек усещал Отец Авраам като могъщ корен, от който никнат отделните издънки, отделните авраамити. Но после идва Христос Исус и казва на най-близките си посветени: Досега хората разсъждаваха според плътта, според кръвното родство; точно то беше за тях съзнанието, че са свързани с една по-висша, невидима връзка. Сега обаче вие трябва да повярвате в една много по-духовна връзка, която надхвърля кръвното родство.
Вие трябва да повярвате в една духовна субстанция, от която израства Азът, и тя е много по-духовна от субстанцията, която - като групова душа - обединява юдейския народ.
Вие трябва да повярвате в това, което е стаено в Мен и във всеки отделен човек, и то е едно цяло не само с Авраам, но и с божествените принципи на Космоса. Ето защо Христос Исус подчертава в Евангелието на Йоан: „Преди да бъде Авраам, беше „Аз съм”! (8, 58) Моят пра-Аз се простира нагоре не само до бащиния принцип, до Авраам, а пулсира из целия
към текста >>
То е същото, което - носено от Слънчевата светлина - залива Земята
като
сила на Логоса.
Най-близките Христови посветени се усещаха свързани тъкмо в това име, в разбираното по този начин име, в името “Аз-съм”. Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от Евангелието на Йоан. Ако отворите онази глава от Евангелието, където стоят думите: “Аз съм Светлината на света! ”, Вие трябва да ги приемете буквално, изцяло буквално. Какво представлява това “Аз-съм”, което за пръв път се явява в плът?
То е същото, което - носено от Слънчевата светлина - залива Земята като сила на Логоса.
И навсякъде, в цялата 8 глава, започвайки от 12 стих, където обикновено се споменава за “Исус, Светлината на света”, Вие всъщност имате перифраза на тази дълбока истина за значението на “Аз-съм”. Четете тази глава така, че навсякъде да поставяте ударението върху “Аз” или “Аз-съм” и не забравяйте: “Аз-съм” беше името, което свързваше посветените. И тогава Вие разбирате тази част от Евангелието на Йоан приблизително по следния начин: „Тогава Исус се обърна към своите ученици и каза: Тези, които могат да кажат на себе си „Аз съм”, те са силата на Светлината в света; и който ме следва, ще вижда в ясното и светло дневно съзнание онова, което ходещите в мрака, не виждат.” Обаче онези, които се опираха на старата вяра и смятаха, че Светлината на Любовта може да завладее човека само нощем - с други думи, фарисеите - отговориха: “Ти се позоваваш на твоето “Аз-съм”, ние се позоваваме на Отец Авраам.
към текста >>
Приемете всичко това
като
нещо, което е било предавано
като
учение в християнските езотерични школи,
като
нещо, което авторът на Йоановото Евангелие е написал в смисъла на днешното обсъждане, за да го остави на следващите поколения за онези, които действително искат да проникнат в скритата същност на нещата.
Върху понятието “Отец” ние ще говорим още по-подробно. Думите “Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм” съдържат живата квинтесенция на християнското учение. Днес ние навлязохме в думите от Евангелието на Йоан повече, отколкото бихме могли да сторим това, ако аз бих ги подложил на една повърхностна интерпретация. Ние извлякохме нашите разсъждения за Йоановото Евангелие именно от Духовната наука; в посочените места на това Евангелие е залегнала самата същност на християнството. А по-нататък ще се убедим, че тъкмо с разбирането на тези основни, ключови думи, се сдобиваме и с яснота и светлина за цялото Йоаново Евангелие.
Приемете всичко това като нещо, което е било предавано като учение в християнските езотерични школи, като нещо, което авторът на Йоановото Евангелие е написал в смисъла на днешното обсъждане, за да го остави на следващите поколения за онези, които действително искат да проникнат в скритата същност на нещата.
А как това може да се постигне с още по-голяма сила и дълбочина, ще обсъдим в следващата лекция.
към текста >>
53.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вече споменахме, че тези думи трябва да се претеглят
като
на златарски везни.
Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно. „Никодим Му казва: Как може човек, бидейки стар, да се роди отново ? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди. от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. ”
Вече споменахме, че тези думи трябва да се претеглят като на златарски везни.
От една страна следва да подчертаем: Думите в такъв религиозен документ трябва да се приемат в буквалния смисъл. От друга страна обаче е вярно, че ние тепърва трябва да открием и вникнем в този буквален смисъл. Често се цитира изречението: “Буквата умъртвява, Духът оживотворява” (2. Коринтяни 3, 6). Хората често си служат с това изречение по един твърде странен начин.
към текста >>
Те го приемат
като
оправдание за своята фантазия, която смятат за “Духа на нещата”.
От една страна следва да подчертаем: Думите в такъв религиозен документ трябва да се приемат в буквалния смисъл. От друга страна обаче е вярно, че ние тепърва трябва да открием и вникнем в този буквален смисъл. Често се цитира изречението: “Буквата умъртвява, Духът оживотворява” (2. Коринтяни 3, 6). Хората често си служат с това изречение по един твърде странен начин.
Те го приемат като оправдание за своята фантазия, която смятат за “Духа на нещата”.
А когато някой друг се стреми да вникне в буквата преди да е стигнал до Духа, те отсичат: Ах, какво ни засяга нас буквата; буквата умъртвява, но Духът оживотворява! ” Който разсъждава по този начин, е на приблизително същото равнище, както човекът, който би казал: Живата субстанция е Духът, а тялото е нещо мъртво; следователно, нека унищожим тялото и тогава Духът ще се прояви в цялата си сила! ” Обаче който говори така, изобщо не предполага, че Духът изгражда себе си постепенно, че човекът трябва да употреби органите на своето физическо тяло, за да усвои опитностите си във физическия свят и да пренесе част от този процес в духовния свят.
към текста >>
Следователно първо трябва да вникнем в буквата; после можем да я умъртвим, както човешкото тяло отпада от човешкия дух, след
като
той е извлякъл всичко от тялото.
А когато някой друг се стреми да вникне в буквата преди да е стигнал до Духа, те отсичат: Ах, какво ни засяга нас буквата; буквата умъртвява, но Духът оживотворява! ” Който разсъждава по този начин, е на приблизително същото равнище, както човекът, който би казал: Живата субстанция е Духът, а тялото е нещо мъртво; следователно, нека унищожим тялото и тогава Духът ще се прояви в цялата си сила! ” Обаче който говори така, изобщо не предполага, че Духът изгражда себе си постепенно, че човекът трябва да употреби органите на своето физическо тяло, за да усвои опитностите си във физическия свят и да пренесе част от този процес в духовния свят.
Следователно първо трябва да вникнем в буквата; после можем да я умъртвим, както човешкото тяло отпада от човешкия дух, след като той е извлякъл всичко от тялото.
Точно в тази глава от Евангелието на Йоан е скрито нещо извънредно дълбоко и ние можем да проникнем в нейния смисъл, само ако проследим еволюцията на човека още по-назад, отколкото сторихме това в досегашното разглеждане на Евангелието. Днес ние трябва да проследим човека в много по-ранните периоди от Земното развитие. Но за да не се окажете шокирани от някои подробности, свързани с тези ранни състояния на човечеството, бих искал да Ви върна още веднъж към древната Атлантска епоха. Вече стана дума за това, че преди катастрофалните промени в нашата Земя, запазени в сказанията за Потопа, нашите човешки предшественици живеели в една обширна територия на запад, която днес вече не съществува, а образува дъното на Атлантическия океан. Този континент, който наричаме древната Атлантида, в бил населен от нашите предшественици.
към текста >>
Пред погледа Ви би се разкрила следната гледка: определени области от Земната повърхност се надигат
като
един вид острови от останалата Земя, обгърната или от морски водни маси, или от горещи изпарения.
Ако все пак попаднете на някои техни описания, които антропософията дава, ще се убедите в невероятните им различия спрямо формите на днешния човек. Обаче, ако искаме да разберем човешките промени, настъпили в хода на Земното развитие, все пак се налага да ги опишем до известна степен, макар и само външно. Нека допуснем - практически е невъзможно, но да го сторим в името на по-доброто разбиране - че с Вашите съвременни сетива, каквито в онези епохи естествено не сте имали, бихте могли да виждате събитията, разиграващи се през последните лемурийски и първи атлантски времена в различните части от Земната повърхност. Бихте изпаднали в голяма заблуда, ако очаквате, че тогавашният човек би могъл да се долови чрез такива сетивни възприятия. Тогавашният човек все още не съществуваше в такива форми, че да бъде възприет от днешните сетивни органи.
Пред погледа Ви би се разкрила следната гледка: определени области от Земната повърхност се надигат като един вид острови от останалата Земя, обгърната или от морски водни маси, или от горещи изпарения.
Обаче онези области, изпъкващи като острови, не бяха изградени от днешната твърда земна маса, а от много по-мека земна маса, всред която бушуваха огнени сили, така че споменатите островни формации непрекъснато бяха изтласквани нагоре от тогавашните вулканични сили и после отново потъваха. Накратко, Земята все още беше под силното действие на огъня, който непрекъснато се променяше и проникваше навсякъде. В определени области, които бяха охладени вече до известна степен, Вие бихте открили живите предшественици на днешния животински свят. Тук или там Вие бихте могли да доловите техните гротескни форми: предшествениците на днешните влечуги и земноводни. Обаче от човека Вие не бихте могли да доловите абсолютно нищо, защото през онези времена той нямаше своето плътно и твърдо физическо тяло.
към текста >>
Обаче онези области, изпъкващи
като
острови, не бяха изградени от днешната твърда земна маса, а от много по-мека земна маса, всред която бушуваха огнени сили, така че споменатите островни формации непрекъснато бяха изтласквани нагоре от тогавашните вулканични сили и после отново потъваха.
Обаче, ако искаме да разберем човешките промени, настъпили в хода на Земното развитие, все пак се налага да ги опишем до известна степен, макар и само външно. Нека допуснем - практически е невъзможно, но да го сторим в името на по-доброто разбиране - че с Вашите съвременни сетива, каквито в онези епохи естествено не сте имали, бихте могли да виждате събитията, разиграващи се през последните лемурийски и първи атлантски времена в различните части от Земната повърхност. Бихте изпаднали в голяма заблуда, ако очаквате, че тогавашният човек би могъл да се долови чрез такива сетивни възприятия. Тогавашният човек все още не съществуваше в такива форми, че да бъде възприет от днешните сетивни органи. Пред погледа Ви би се разкрила следната гледка: определени области от Земната повърхност се надигат като един вид острови от останалата Земя, обгърната или от морски водни маси, или от горещи изпарения.
Обаче онези области, изпъкващи като острови, не бяха изградени от днешната твърда земна маса, а от много по-мека земна маса, всред която бушуваха огнени сили, така че споменатите островни формации непрекъснато бяха изтласквани нагоре от тогавашните вулканични сили и после отново потъваха.
Накратко, Земята все още беше под силното действие на огъня, който непрекъснато се променяше и проникваше навсякъде. В определени области, които бяха охладени вече до известна степен, Вие бихте открили живите предшественици на днешния животински свят. Тук или там Вие бихте могли да доловите техните гротескни форми: предшествениците на днешните влечуги и земноводни. Обаче от човека Вие не бихте могли да доловите абсолютно нищо, защото през онези времена той нямаше своето плътно и твърдо физическо тяло. Би трябвало да го търсите на съвсем други места, така да се каже, в изпаренията или във водните маси, както например, ако днес плувате в морето и от някой низш животински вид едва ли забелязвате нещо друго, освен меки слузести частици.
към текста >>
Така бихте открили и тогавашното човешко физическо тяло
като
плуващо в изпарения и водни маси.
Накратко, Земята все още беше под силното действие на огъня, който непрекъснато се променяше и проникваше навсякъде. В определени области, които бяха охладени вече до известна степен, Вие бихте открили живите предшественици на днешния животински свят. Тук или там Вие бихте могли да доловите техните гротескни форми: предшествениците на днешните влечуги и земноводни. Обаче от човека Вие не бихте могли да доловите абсолютно нищо, защото през онези времена той нямаше своето плътно и твърдо физическо тяло. Би трябвало да го търсите на съвсем други места, така да се каже, в изпаренията или във водните маси, както например, ако днес плувате в морето и от някой низш животински вид едва ли забелязвате нещо друго, освен меки слузести частици.
Така бихте открили и тогавашното човешко физическо тяло като плуващо в изпарения и водни маси.
Колкото по-назад се връщаме в миналото, толкова по-нежен и фин откриваме тогавашния човек, подобен на своето обкръжение от водни маси и изпарения. Едва през Атлантската епоха, той постепенно започва да се сгъстява все повече и повече, и ако някой би проследил с ясновиждащ поглед целия ход на развитието, би установил как тогавашният човек се сгъстява и отделя от водата, за да се пренесе на твърдата земна повърхност. Фактически вярно е, че физическият човек е стъпил сравнително късно на твърдата земна почва. Той постепенно слиза от водно-въздушното пространство, “кристализира”, и се отделя от него. Тази е приблизителната картина на тогавашния човек, който, така да се каже, все още не може да различава себе си от своето обкръжение и е съставен от същите елементи всред които живее.
към текста >>
Ако идвайки от мировото пространство, бихте се приближили до Стария Сатурн, когато е бил в средата на своето развитие, Вие не бихте видели някакво особено небесно тяло да се носи в пространството; Вие бихте доловили нещо странно, а именно
като
че ли навлизате в една област, където усещате нещо сходно на това, ако се вмъквате в една гореща пещ.
Нека да застанем в самото начало на нашата днешна планета Земя. Ние знаем, че тя е произлязла от Старата Луна, която нарекохме “Космос на Мъдростта”. На определена степен от своето развитие, тази Стара Луна не притежаваше твърдия земен елемент и трябва да сме наясно, че предишните въплъщения на нашата планета протичаха при съвършено други физически условия. Ако се върнем до Стария Сатурн, не трябва да си представяме условия, близки до тези на днешната Земя, и че там би имало скали, на които можем да стъпим, по които можем да се катерим. От всичко това там нямаше и следа.
Ако идвайки от мировото пространство, бихте се приближили до Стария Сатурн, когато е бил в средата на своето развитие, Вие не бихте видели някакво особено небесно тяло да се носи в пространството; Вие бихте доловили нещо странно, а именно като че ли навлизате в една област, където усещате нещо сходно на това, ако се вмъквате в една гореща пещ.
Единствената реалност на Стария Сатурн беше тази, че неговото топлинно състояние беше различно от това на обкръжението му. От Стария Сатурн не биха могли да бъдат възприемани никакви други качества. Окултизмът различава не само три състояния на материята, както съвременната физика, а и нещо повече. Физикът казва: Днес съществуват твърди, течни и газообразни тела. Обаче Старият Сатурн не е бил още газообразен.
към текста >>
Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след
като
Слънцето го напуска, става значително по-плътно.
В окултизма различаваме и друго, топлинно състояние, което е не просто свързано с движението на материалните частици, а представлява четвъртото състояние на материята. Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета. Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета. Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава.
Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно.
Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние. Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше. То кристализира едва на нашата Земя. Когато Земята започна своето развитие, тя отново трябваше да повтори всички предишни планетарни състояния. При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
към текста >>
Обаче същинското състояние, в което тя се намира, до
като
беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние.
Старият Сатурн беше съставен само от топлина, и ако преминем от Стария Сатурн към Старото Слънце, ще установим и едно сгъстяване на тази древна огнена планета. Старото Слънце е първото газообразно въплъщение на нашата планета. Едва Старото Слънце е едно газообразно, въздухообразно тяло. На Старата Луна процесът на сгъстяване продължава. Тя е вече едно течно тяло, което по-късно, след като Слънцето го напуска, става значително по-плътно.
Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние.
Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше. То кристализира едва на нашата Земя. Когато Земята започна своето развитие, тя отново трябваше да повтори всички предишни планетарни състояния. При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно.
към текста >>
До
като
повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно.
Обаче същинското състояние, в което тя се намира, докато беше съединена със Слънцето, е именно течното състояние. Това, което днес наричаме минерална Земя, с нейните минерали, скални маси и т.н., на Старата Луна все още не съществуваше. То кристализира едва на нашата Земя. Когато Земята започна своето развитие, тя отново трябваше да повтори всички предишни планетарни състояния. При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние.
Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно.
Това течно кълбо, което се носи в мировото пространство, е съставено не от днешната вода, а от смесени вода и водни пари, следователно от газов и воден елемент, и в тази среда е потопен човекът. Той се намира в това течно кълбо, понеже твърдите субстанции още не са отложени всред въз-душно-водните маси. От днешния човек там вече са неговият Аз и неговото астрално тяло. Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя. И сега в тези астрални тела, надарени с Аз, се образуват нежните и фини заложби или наченки на човека.
към текста >>
Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват
като
самостоятелни сили, а
като
че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя.
При една нова еволюционна степен, всяко тяло и всяко същество в Космоса винаги повтаря предишните състояния; така и нашата Земя повтаря, макар и в съкратен вид, Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Докато повтаря Лунното състояние, тя се състои от вода и водни пари, не от днешната вода, а от течна субстанция, подобна на водата; истинското течно състояние идва по-късно. Това течно кълбо, което се носи в мировото пространство, е съставено не от днешната вода, а от смесени вода и водни пари, следователно от газов и воден елемент, и в тази среда е потопен човекът. Той се намира в това течно кълбо, понеже твърдите субстанции още не са отложени всред въз-душно-водните маси. От днешния човек там вече са неговият Аз и неговото астрално тяло.
Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя.
И сега в тези астрални тела, надарени с Аз, се образуват нежните и фини заложби или наченки на човека. Това е по сочено в първата рисунка. В нейната горна част са представени невидимите за външното наблюдение астрални тела и Азове, които са потопени в течното Земно кълбо. Те изграждат в себе си и отделят навън първите наченки на човешкото физическо тяло, което заедно с етерното тяло, се намира в едно изключително фино състояние. Ако проследите този процес с ясновиждащ поглед, ще видите как първите наченки на физическото и етерното тяло са като обгърнати от астралното тяло и Аза, както това е посочено на първата рисунка.
към текста >>
Ако проследите този процес с ясновиждащ поглед, ще видите как първите наченки на физическото и етерното тяло са
като
обгърнати от астралното тяло и Аза, както това е посочено на първата рисунка.
Обаче този Аз и това астрално тяло все още не се чувствуват като самостоятелни сили, а като че ли са вложени в недрата на божествено-духовните Същества; те все още не се чувствуват отделени от онова Същество, чието тяло е течната, газообразна Земя. И сега в тези астрални тела, надарени с Аз, се образуват нежните и фини заложби или наченки на човека. Това е по сочено в първата рисунка. В нейната горна част са представени невидимите за външното наблюдение астрални тела и Азове, които са потопени в течното Земно кълбо. Те изграждат в себе си и отделят навън първите наченки на човешкото физическо тяло, което заедно с етерното тяло, се намира в едно изключително фино състояние.
Ако проследите този процес с ясновиждащ поглед, ще видите как първите наченки на физическото и етерното тяло са като обгърнати от астралното тяло и Аза, както това е посочено на първата рисунка.
Това, което днес Вие, заспивайки, оставяте в леглото, т.е. Вашето физическо и етерно тяло, изгражда първите си наченки точно в тази част от Земното развитие; този първичен човешки зародиш е напълно обгърнат от астралното тяло и Аза. Постепенно водно-въз-душните маси се сгъстяват. Астралното тяло и Азът дават повод за повсеместно прорастване на първите човешки наченки в тази първична течна Земя. Върху произхода на животните и растенията засега няма да се спираме.
към текста >>
Те обаче са
като
потопени в недрата на божествения свят и, с други думи, не усещат себе си
като
един самостоятелен Аз.
Понеже сега въздухът се отделя от водата, човешкото физическо тяло става въздухообразно и включва в себе си огнения елемент, така че онова, което преди беше течно, сега става въздухообразно. Сега физическо-етерният зародиш се състои от въздух, проникнат от силите на огъня; астралното тяло н Азът го обгръщат, и всичко това се движи ту във водата, ту във въздуха. (Виж рисунка 2) Ето, следователно, образът на тогавашния човек: Онази негова част, която днес у спящия човек остава в леглото, съществува в такъв вид зародиш-но състояние, което има плътността на въздуха и е пронизвана от силите на огъня. На всеки такъв човек принадлежи едно астрално тяло и един Аз.
Те обаче са като потопени в недрата на божествения свят и, с други думи, не усещат себе си като един самостоятелен Аз.
Върху тези подробности трябва да се замислим дълбоко. Защото описваните състояние се различават толкова много от днешното състояние на Земята, че за хората изглеждат непонятни или направо шокиращи. Лесно бихте могли да попитате: А какъв е този огън, който е поставен тук във въздуха? Този огън, който притежаваше тогавашния човек, е жив и днес у Вас самите! Огънят, който стопля и движи Вашата кръв.
към текста >>
Дълбоко греши всеки, който смята, че в началото на Атлантида човеците са изглеждали
като
днешните и че са можели да се движат
като
тях.
Пред Вас застава един образ, твърде подобен на човека, но изграден от въздух. Въздухът, който влиза в човека, приема изцяло формите на тялото. Да, пред Вас застава едно сянкообразно тяло, изградено от въздух и пронизвано от огън. Самите Вие в миналото сте представлявали точно такъв вид човеци: физическото и етерното тяло бяха обгърнати от Азът и астралното тяло. Това състояние продължи до идването на Атлантската епоха.
Дълбоко греши всеки, който смята, че в началото на Атлантида човеците са изглеждали като днешните и че са можели да се движат като тях.
Човеците постепенно слязоха от въздушните области в областите на по-гъстата материя. А преди всичко, животните бяха тези, които не можаха да изчакат своето физическо въплъщение и изостанаха, понеже Земята не беше достатъчно узряла, за да предостави “материал” на човеците. Животните изостанаха на по-низши степени, защото не можаха да изчакат своето слизане. Следващата степен в развитието на човека се свежда до това, че той обособи в своето физическо тяло три съставни части: въздушна, топлинна и течна; в окултен смисъл, той се превърна във воден човек. Бихте могли да възразите, че и преди той е бил воден човек.
към текста >>
По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата
като
духовни Същества; обаче те не бяха самостоятелни.
А преди всичко, животните бяха тези, които не можаха да изчакат своето физическо въплъщение и изостанаха, понеже Земята не беше достатъчно узряла, за да предостави “материал” на човеците. Животните изостанаха на по-низши степени, защото не можаха да изчакат своето слизане. Следващата степен в развитието на човека се свежда до това, че той обособи в своето физическо тяло три съставни части: въздушна, топлинна и течна; в окултен смисъл, той се превърна във воден човек. Бихте могли да възразите, че и преди той е бил воден човек. Но този извод не е съвсем правилен.
По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата като духовни Същества; обаче те не бяха самостоятелни.
Едва сега стигаме до момента, когато бихте открили човешкото физическо тяло във водата, като един вид прозрачно желе. Вие бихте могли да плувате в това първично море и да откривате там сгъстените, но прозрачни форми. Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните Същества. Докато човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпределение на несъзнателни нощи и съзнателни дни. Докато беше потопен в божествено-духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание.
към текста >>
Едва сега стигаме до момента, когато бихте открили човешкото физическо тяло във водата,
като
един вид прозрачно желе.
Животните изостанаха на по-низши степени, защото не можаха да изчакат своето слизане. Следващата степен в развитието на човека се свежда до това, че той обособи в своето физическо тяло три съставни части: въздушна, топлинна и течна; в окултен смисъл, той се превърна във воден човек. Бихте могли да възразите, че и преди той е бил воден човек. Но този извод не е съвсем правилен. По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата като духовни Същества; обаче те не бяха самостоятелни.
Едва сега стигаме до момента, когато бихте открили човешкото физическо тяло във водата, като един вид прозрачно желе.
Вие бихте могли да плувате в това първично море и да откривате там сгъстените, но прозрачни форми. Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните Същества. Докато човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпределение на несъзнателни нощи и съзнателни дни. Докато беше потопен в божествено-духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание. Когато денем той влизаше в своето течно физическо тяло, за него настъпваше нощ; а когато отново напускаше физическото тяло, беше озаряван от ослепителната астрална светлина.
към текста >>
До
като
човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпределение на несъзнателни нощи и съзнателни дни.
Но този извод не е съвсем правилен. По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата като духовни Същества; обаче те не бяха самостоятелни. Едва сега стигаме до момента, когато бихте открили човешкото физическо тяло във водата, като един вид прозрачно желе. Вие бихте могли да плувате в това първично море и да откривате там сгъстените, но прозрачни форми. Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните Същества.
Докато човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпределение на несъзнателни нощи и съзнателни дни.
Докато беше потопен в божествено-духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание. Когато денем той влизаше в своето течно физическо тяло, за него настъпваше нощ; а когато отново напускаше физическото тяло, беше озаряван от ослепителната астрална светлина. Когато сутрин се потопяваше във физическото тяло, всичко наоколо ставаше смътно и мрачно, настъпваше един вид безсъзнание. Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят.
към текста >>
До
като
беше потопен в божествено-духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание.
По-рано Земята представляваше едно водно кълбо, и вътре в него се намираха - само в духовен смисъл - астралното тяло и Азът; те плуваха във водата като духовни Същества; обаче те не бяха самостоятелни. Едва сега стигаме до момента, когато бихте открили човешкото физическо тяло във водата, като един вид прозрачно желе. Вие бихте могли да плувате в това първично море и да откривате там сгъстените, но прозрачни форми. Така изглеждаха първоначално тези човеци: те имаха водно тяло, а тяхното астрално тяло и техният Аз бяха изцяло потопени в божествено-духовните Същества. Докато човекът притежаваше това водно тяло, за него бяха характерни и други състояния на съзнанието, различни от днешното разпределение на несъзнателни нощи и съзнателни дни.
Докато беше потопен в божествено-духовните Същества, нощем той имаше едно сумрачно, астрално съзнание.
Когато денем той влизаше в своето течно физическо тяло, за него настъпваше нощ; а когато отново напускаше физическото тяло, беше озаряван от ослепителната астрална светлина. Когато сутрин се потопяваше във физическото тяло, всичко наоколо ставаше смътно и мрачно, настъпваше един вид безсъзнание. Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят. Дневното съзнание ставаше все по-ясно и все повече откъсваше човека от лоното на Боговете.
към текста >>
Едва към средата на Атлантската епоха човекът е сгъстен до такава степен, че има вече плът и кости, до
като
по-рано на тяхно място имаше само хрущялна тъкан.
Когато денем той влизаше в своето течно физическо тяло, за него настъпваше нощ; а когато отново напускаше физическото тяло, беше озаряван от ослепителната астрална светлина. Когато сутрин се потопяваше във физическото тяло, всичко наоколо ставаше смътно и мрачно, настъпваше един вид безсъзнание. Обаче в това физическо тяло напредваше развитието на днешните физически органи. Така човекът все повече и повече можеше да възприема и вижда физическия свят. Дневното съзнание ставаше все по-ясно и все повече откъсваше човека от лоното на Боговете.
Едва към средата на Атлантската епоха човекът е сгъстен до такава степен, че има вече плът и кости, докато по-рано на тяхно място имаше само хрущялна тъкан.
И така, навън Земята става все по-твърда и човекът стъпва върху твърдата земна почва. Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за божествено-духовните светове; човекът все повече се превръща в наблюдател на външния свят, подготвяйки се да стане истински жител на Земята. През последната третина на Атлантската епоха човешката форма все повече заприличва на днешната. Така човекът буквално слиза от сферите, които нарекохме сфера на водата и водните пари, сфера на въздуха и т.н. Докато обитаваше водно-въздушните сфери, неговото съзнание притежаваше чисто астрална възприемателна способност, понеже, излизайки вън от физическото тяло, той се издигаше нагоре към Боговете, а с втвърдяването на физическото тяло, той постепенно се откъсваше от Боговете.
към текста >>
До
като
обитаваше водно-въздушните сфери, неговото съзнание притежаваше чисто астрална възприемателна способност, понеже, излизайки вън от физическото тяло, той се издигаше нагоре към Боговете, а с втвърдяването на физическото тяло, той постепенно се откъсваше от Боговете.
Едва към средата на Атлантската епоха човекът е сгъстен до такава степен, че има вече плът и кости, докато по-рано на тяхно място имаше само хрущялна тъкан. И така, навън Земята става все по-твърда и човекът стъпва върху твърдата земна почва. Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за божествено-духовните светове; човекът все повече се превръща в наблюдател на външния свят, подготвяйки се да стане истински жител на Земята. През последната третина на Атлантската епоха човешката форма все повече заприличва на днешната. Така човекът буквално слиза от сферите, които нарекохме сфера на водата и водните пари, сфера на въздуха и т.н.
Докато обитаваше водно-въздушните сфери, неговото съзнание притежаваше чисто астрална възприемателна способност, понеже, излизайки вън от физическото тяло, той се издигаше нагоре към Боговете, а с втвърдяването на физическото тяло, той постепенно се откъсваше от Боговете.
Преставайки да бъде “течен” и “въздухообразен”, човекът сякаш влиза в една черупка и се откъсва от предишните си връзки с духовния свят. Докато беше “течен” и “въздухообразен”, той беше горе при Боговете. Разбира се, той не можеше да развие своя Аз, но от друга страна все още не беше откъснат от божественото съзнание. С потъването му в материята, все повече се помрачаваше и неговото астрално съзнание. Но какъв е смисълът на тези сложни промени?
към текста >>
До
като
беше “течен” и “въздухообразен”, той беше горе при Боговете.
Успоредно с това обаче, все повече изчезва съзнанието за божествено-духовните светове; човекът все повече се превръща в наблюдател на външния свят, подготвяйки се да стане истински жител на Земята. През последната третина на Атлантската епоха човешката форма все повече заприличва на днешната. Така човекът буквално слиза от сферите, които нарекохме сфера на водата и водните пари, сфера на въздуха и т.н. Докато обитаваше водно-въздушните сфери, неговото съзнание притежаваше чисто астрална възприемателна способност, понеже, излизайки вън от физическото тяло, той се издигаше нагоре към Боговете, а с втвърдяването на физическото тяло, той постепенно се откъсваше от Боговете. Преставайки да бъде “течен” и “въздухообразен”, човекът сякаш влиза в една черупка и се откъсва от предишните си връзки с духовния свят.
Докато беше “течен” и “въздухообразен”, той беше горе при Боговете.
Разбира се, той не можеше да развие своя Аз, но от друга страна все още не беше откъснат от божественото съзнание. С потъването му в материята, все повече се помрачаваше и неговото астрално съзнание. Но какъв е смисълът на тези сложни промени? Някога, докато човекът беше все още при Боговете, неговото физическо и етерно тяло бяха течни и въздухообразни. Успоредно със сгъстяването на Земята се сгъстява и той, напредвайки до своя днешен материален вид.
към текста >>
Някога, до
като
човекът беше все още при Боговете, неговото физическо и етерно тяло бяха течни и въздухообразни.
Преставайки да бъде “течен” и “въздухообразен”, човекът сякаш влиза в една черупка и се откъсва от предишните си връзки с духовния свят. Докато беше “течен” и “въздухообразен”, той беше горе при Боговете. Разбира се, той не можеше да развие своя Аз, но от друга страна все още не беше откъснат от божественото съзнание. С потъването му в материята, все повече се помрачаваше и неговото астрално съзнание. Но какъв е смисълът на тези сложни промени?
Някога, докато човекът беше все още при Боговете, неговото физическо и етерно тяло бяха течни и въздухообразни.
Успоредно със сгъстяването на Земята се сгъстява и той, напредвайки до своя днешен материален вид. Това е слизането в материята. Но както човекът слезе, така и той отново ще се издигне над материята. След опитностите, конто може да получи в условията на твърдия материален свят, той отново ще се издигне към сферите, където неговото физическо тяло е течно и въздухообразно. Човекът трябва да носи в себе си съзнанието, че ако иска отново - и съзнателно - да се свърже с Боговете, неговото истинско съществувание ще протича в сферите, от които той произхожда.
към текста >>
Днес той може да си представи този процес само духовно,
като
поддържа съзнанието за бъдещето си телесно състояние.
Това е слизането в материята. Но както човекът слезе, така и той отново ще се издигне над материята. След опитностите, конто може да получи в условията на твърдия материален свят, той отново ще се издигне към сферите, където неговото физическо тяло е течно и въздухообразно. Човекът трябва да носи в себе си съзнанието, че ако иска отново - и съзнателно - да се свърже с Боговете, неговото истинско съществувание ще протича в сферите, от които той произхожда. И така, човекът се сгъстява от вода и въздух, но той отново ще се “разтвори”.
Днес той може да си представи този процес само духовно, като поддържа съзнанието за бъдещето си телесно състояние.
Обаче само по този начин хората получават необходимата сила, за да се доближат до това състояние още днес. Ако човекът постигне този вид съзнание, той вече е постигнал своята земна цел, вече е изпълнил своята земна мисия. Какво означава това? Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и кръв, а от въздух и вода. И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода.
към текста >>
“Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява
като
“Дух”, тогава означавала “въздух”.
Ако човекът постигне този вид съзнание, той вече е постигнал своята земна цел, вече е изпълнил своята земна мисия. Какво означава това? Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и кръв, а от въздух и вода. И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода. По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес.
“Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”.
Думата “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения. Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и въздух, той не може да влезе в царството Божие” (3. 5). Ето как Христос загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие. Необходимо е само правилно да разбираме думите и правилно да си служим с тях чрез всичко, което антропософията може да ни даде.
към текста >>
Думата “пневма” трябва да превеждаме
като
“въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения.
Какво означава това? Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и кръв, а от въздух и вода. И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода. По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес. “Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”.
Думата “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения.
Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и въздух, той не може да влезе в царството Божие” (3. 5). Ето как Христос загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие. Необходимо е само правилно да разбираме думите и правилно да си служим с тях чрез всичко, което антропософията може да ни даде. В обикновения говорен език все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят като “духове”.
към текста >>
В обикновения говорен език все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят
като
“духове”.
Думата “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения. Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и въздух, той не може да влезе в царството Божие” (3. 5). Ето как Христос загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие. Необходимо е само правилно да разбираме думите и правилно да си служим с тях чрез всичко, което антропософията може да ни даде.
В обикновения говорен език все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят като “духове”.
Обаче първо-начално думата е “пневма”: въздух. Виждате, следователно, че нещата се свеждат до точния, прецизен смисъл на думите. И тъкмо от буквалния им смисъл идва тяхното най-прекрасно, духовно значение. А сега нека отново да насочим нашия духовен поглед към един друг факт от еволюцията. Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят.
към текста >>
Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши
като
един вид черупка.
Виждате, следователно, че нещата се свеждат до точния, прецизен смисъл на думите. И тъкмо от буквалния им смисъл идва тяхното най-прекрасно, духовно значение. А сега нека отново да насочим нашия духовен поглед към един друг факт от еволюцията. Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят. Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично.
Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка.
Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание. Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят. Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят. Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва.
към текста >>
Виждаме как -
като
затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват
като
части от общия астрален свят.
Нека погледнем далеч назад, когато човешкото астрално тяло и Азът бяха потопени в недрата на самия божествено-астрален свят. Ако проследим тяхното развитие, ще установим, че можем да го опишем, макар и схематично. Първоначално цялата Ви астрална част беше вложена в общия астрален свят, а чрез току-що описаните процеси, се образуваха физическите и етерните зародиши като един вид черупка. Така отделните човеци бяха откъснати от общия астрален свят и обособени в самостоятелни части, също както, ако имате пред себе си една течност и отделяте от нея отделни части. Успоредно с изграждането на физическото тяло напредва и откъсването на отделното човешко съзнание от божественото съзнание.
Виждаме как - като затворени в обвивката на физическото тяло - отделните човеци се обособяват като части от общия астрален свят.
Но човек трябва да заплати тази самостоятелност със затъмняването на своето астрално съзнание, затова пък от обвивката на физическото си тяло, той вече може да вижда външния физически свят. Старото ясновиждащо съзнание постепенно угасва. Така ние виждаме, как възниква вътрешният свят на човека, неговият самостоятелен, индивидуален живот, това, което е носител на Аза. Когато днес наблюдавате спящия човек, в неговото физическо и етерно тяло, които остават в леглото, Вие имате това, което се е получило чрез сгъстяване в хода на времето. А всичко, което се е отделило по-рано от общия астрален свят, всяка нощ се връща отново там, за да укрепи себе си в единната божествена субстанция.
към текста >>
Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват
като
негови свидетели, бяха наричани “змиите”.
Какво трябваше да даде Неговият Импулс на Земята? Този “Син човечески”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете. Чрез силата на Христос, който слезе на Земята, Синът човечески отново трябва да се издигне до Боговете. В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз.
Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”.
“Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9). Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески. Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим:
към текста >>
Мойсей оповести своята мисия
като
издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9).
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело.
Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9).
Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески. Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим: „ И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески! ” (3,
към текста >>
Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви
като
предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”.
Нека да си припомним, как всичко, което настъпва в хода на времето, е подготвено бавно и постепенно. Всичко, което Христос Исус донася, трябваше - както детето в майчината утроба - бавно да узрее в древните Мистерии, в съвременниците на Стария Завет. И това, което беше подготвено в съвременниците на Стария Завет и в целия древен юдейски народ, продължи да зрее всред древните египтяни. А те имаха такива посветени, които знаеха, какво трябва да дойде на Земята. Ние ще чуем, как всред египтяните, които са третата подраса на следатлантската раса, бавно израсна космическия импулс на “Аз-съм” и как те постепенно съградиха, така да се каже, майчината утроба, външната конструкция на “Аз-съм”, но не стигнаха до там, че да родят Христовия Принцип; и как най-после от тях се отдели древният юдейски народ.
Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”.
Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен. Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
към текста >>
Обаче Мойсей,
като
посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”. Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен.
Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец. “Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израилеви от Египет? Той отговори: Аз ще бъда с тебе. А знакът, че Аз те пращам, трябва да бъде този: Когато изведеш моя народ от Египет, ще принесете Богу жертва на тази планина. Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас!
към текста >>
“Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа
децата
израилеви от Египет?
Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен. Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство. Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец.
“Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израилеви от Египет?
Той отговори: Аз ще бъда с тебе. А знакът, че Аз те пращам, трябва да бъде този: Когато изведеш моя народ от Египет, ще принесете Богу жертва на тази планина. Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас! а те ме попитат: Как се нарича неговото име ? Какво трябва да им отговаря?
към текста >>
Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при
децата
Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас!
Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство. Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец. “Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израилеви от Египет? Той отговори: Аз ще бъда с тебе. А знакът, че Аз те пращам, трябва да бъде този: Когато изведеш моя народ от Египет, ще принесете Богу жертва на тази планина.
Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас!
а те ме попитат: Как се нарича неговото име ? Какво трябва да им отговаря? ” (2. Мойсей 3,11-13). Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип.
към текста >>
Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там
като
един по-висш принцип.
Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас! а те ме попитат: Как се нарича неговото име ? Какво трябва да им отговаря? ” (2. Мойсей 3,11-13).
Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип.
Как се нарича неговото име? „Бог рече на Мойсея: аз съм „Аз-съм”! (2. Мойсей 3,14). Тук е предизвестена дълбоката истина на Словото, което по-късно се въплъщава в Христос Исус. „Ирече: Кажи, прочее, на децата израилеви: „Аз-съм” е този, който ме научи това.
към текста >>
„Ирече: Кажи, прочее, на
децата
израилеви: „Аз-съм” е този, който ме научи това.
Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип. Как се нарича неговото име? „Бог рече на Мойсея: аз съм „Аз-съм”! (2. Мойсей 3,14). Тук е предизвестена дълбоката истина на Словото, което по-късно се въплъщава в Христос Исус.
„Ирече: Кажи, прочее, на децата израилеви: „Аз-съм” е този, който ме научи това.
” (2, Мойсей 3, 14). Така е записано в Библията. Или с други думи: “Името”, онова име, стоящо в основата на кръвно-родственото име, е “Аз-съм”; и то се въплъщава в Христос, за който ни говори Евангелието на Йоан. „Ирече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас. ” (2.
към текста >>
„Ирече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на
децата
израилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас.
Тук е предизвестена дълбоката истина на Словото, което по-късно се въплъщава в Христос Исус. „Ирече: Кажи, прочее, на децата израилеви: „Аз-съм” е този, който ме научи това. ” (2, Мойсей 3, 14). Така е записано в Библията. Или с други думи: “Името”, онова име, стоящо в основата на кръвно-родственото име, е “Аз-съм”; и то се въплъщава в Христос, за който ни говори Евангелието на Йоан.
„Ирече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас.
” (2. Мойсей 3, 15). Следователно, това, което досега сте виждали само външно, което тече в кръвта, в неговия дълбок смисъл, то е “Аз-съм”. По какъв могъщ начин възвестява себе си това, което идва в света чрез Христос Исус. Ние чуваме името на Логоса и как Логосът се обръща към Мойсей: “Аз съм “Аз-съм”!
към текста >>
Това, което проехтя тогава, се яви в плът
като
инкарнирания Логос в Христос Исус.
Мойсей 3, 15). Следователно, това, което досега сте виждали само външно, което тече в кръвта, в неговия дълбок смисъл, то е “Аз-съм”. По какъв могъщ начин възвестява себе си това, което идва в света чрез Христос Исус. Ние чуваме името на Логоса и как Логосът се обръща към Мойсей: “Аз съм “Аз-съм”! ” Логосът произнася своето име, произнася това, което може да бъде разбрано и чрез ума, чрез интелекта.
Това, което проехтя тогава, се яви в плът като инкарнирания Логос в Христос Исус.
А сега да се обърнем към външното знамение, чрез което върху юдеите се изля Логоса, доколкото те можа ха да го обхванат по чисто мисловен начин. Това външно знамение е “манната” в пустинята. Всъщност “манна” - тези, които са запознати с Тайната наука нямат нужда от обяснения - е същата дума като Манас, “Духът-Себе” (Geistselbst). Така всред онова човечество, което постепенно извоюва Азово-то съзнание, нахлу първия полъх на “Духът-Себе”. Обаче това, което живее в самия Манас и идва към Земята, трябва да се назове по друг начин.
към текста >>
Всъщност “манна” - тези, които са запознати с Тайната наука нямат нужда от обяснения - е същата дума
като
Манас, “Духът-Себе” (Geistselbst).
Ние чуваме името на Логоса и как Логосът се обръща към Мойсей: “Аз съм “Аз-съм”! ” Логосът произнася своето име, произнася това, което може да бъде разбрано и чрез ума, чрез интелекта. Това, което проехтя тогава, се яви в плът като инкарнирания Логос в Христос Исус. А сега да се обърнем към външното знамение, чрез което върху юдеите се изля Логоса, доколкото те можа ха да го обхванат по чисто мисловен начин. Това външно знамение е “манната” в пустинята.
Всъщност “манна” - тези, които са запознати с Тайната наука нямат нужда от обяснения - е същата дума като Манас, “Духът-Себе” (Geistselbst).
Така всред онова човечество, което постепенно извоюва Азово-то съзнание, нахлу първия полъх на “Духът-Себе”. Обаче това, което живее в самия Манас и идва към Земята, трябва да се назове по друг начин. То е не само нещо, което може да бъде узнато, а една сила, която човекът може да приеме. Когато Логосът сам произнася своето име, той трябва да бъде разбран, да бъде обхванат с разума. Но когато Логосът става плът и се явява всред човечеството, той се превръща в могъщ импулс и пронизва всички; той е сред хората не само като понятие, като учение, а набира сили като един могъщ импулс, към който човекът може да прибави и своите собствени сили.
към текста >>
Но когато Логосът става плът и се явява всред човечеството, той се превръща в могъщ импулс и пронизва всички; той е сред хората не само
като
понятие,
като
учение, а набира сили
като
един могъщ импулс, към който човекът може да прибави и своите собствени сили.
Всъщност “манна” - тези, които са запознати с Тайната наука нямат нужда от обяснения - е същата дума като Манас, “Духът-Себе” (Geistselbst). Така всред онова човечество, което постепенно извоюва Азово-то съзнание, нахлу първия полъх на “Духът-Себе”. Обаче това, което живее в самия Манас и идва към Земята, трябва да се назове по друг начин. То е не само нещо, което може да бъде узнато, а една сила, която човекът може да приеме. Когато Логосът сам произнася своето име, той трябва да бъде разбран, да бъде обхванат с разума.
Но когато Логосът става плът и се явява всред човечеството, той се превръща в могъщ импулс и пронизва всички; той е сред хората не само като понятие, като учение, а набира сили като един могъщ импулс, към който човекът може да прибави и своите собствени сили.
И тогава той вече нарича себе си не “манна”, а “хлябът на живота” (6, 48), и това е техническият израз на Буди или “Дух на Живота” (Lebensgeist). Водата, преобразена чрез Духа, която симво-лично е поднесена на самарянката, и “хлябът на живота”, са първите предвестници за нахлуването на Буди или “Духът-Живот” в човешкото същество. За тези неща ще продължим да говорим утре.
към текста >>
54.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Без съмнение той трудно може да бъде разбран и затова ще мине известно време, до
като
хората отново ще го разберат.
ДУХОВНАТА НАУКА, ЕВАНГЕЛИЕ - БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ През есента на настоящата година Нюрнберг ще може да отпразнува една забележителна годишнина. Защото през 1908 година този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния живот на човечеството, когато някога бъде правилно разбран.
Без съмнение той трудно може да бъде разбран и затова ще мине известно време, докато хората отново ще го разберат.
През 1808 година Хегел стана директор на гимназията в Нюрнберг. Хегел е направил едно изказване, което може би именно днес ще трябва да поставим начело на нашите съзерцания. Той е казал: "С образа на Христос, с неговия исторически и външен образ е свързана най-дълбоката мисъл. И величието на християнската религия се състои в това, че всяка степен на човешкото съзнание може да я разбере в нейната външна и историческа страна, но същевременно тя може да даде повод за най-задълбочена работа на духовния живот, за най-дълбокото проникване в тайните на живота. Християнската религия е разбираема за всяка степен на образованието и същевременно тя е един призив към най-дълбоката мъдрост. "
към текста >>
За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията
като
такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия.
Християнската религия е разбираема за всяка степен на образованието и същевременно тя е един призив към най-дълбоката мъдрост. " Това са думите на немския философ Хегел. Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото.
За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия.
Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид. Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството!
към текста >>
Може би на някой от Вас ще се стори
като
твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили
като
учебници или книги по математика.
Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот. Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията.
Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика.
Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид. Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата. Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга.
към текста >>
Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и
децата
изучават в училищата.
Днешното съзерцание би било криво разбрано, ако си помислим, че Антропософията или Духовната Наука е в някакво отношение една нова религия, че тя иска да иска да постави едно ново вероизповедание на мястото на старото. За да не бъдем криво разбрани, бих ме могли даже да кажем: Когато Антропософията ще бъде някога правилно разбрана, тогава хората ще бъдат наясно, че Антропософията като такава е наистина най-здравата, най-сигурната опора на религиозния живот, че тя самата, обаче, не е никаква религия, че за това тя не иска да противоречи някога на никаква религия. Но съвсем друго нещо е, че тя може да бъде един инструмент за изясняването и разбирането на най-дълбоките мъдрости и истини и на най-жизнеобилните тайни на религията. Може би на някой от Вас ще се стори като твърде отдалечено, когато днес, за да опишем връзката на Антропософията с документите на тази или онази религия /а днес ние ще занимаваме с документите на Християнството/, ще направим следното сравнение: отношението на Антропософията към религиозните документи е същото, каквото е това на математиката към документите, които в течение на развитието на човечеството са се появили като учебници или книги по математика. Така ние имаме една стара книга, която познават са познатите с математиката историци: Геометрията на Евклид.
Тази книга съдържа за първи път в достъпна за обучението форма онова от математиката и геометрията, което днес и децата изучават в училищата.
Но колко малко от тези деца имат съзнанието, че всичко това, което те изучават относно успоредните линии, относно триъгълника, ъглите и т.н., се намира в онази стара книга, че в тази книга то бе за първи път подарено на човечеството! С право в детето бива събуждано съзнанието, че човек може да прозре тези неща опирайки се на собствените си сили, че когато човешкият ум, поставя в движение своите сили и ги прилага към формите на пространството, той е в състояние да разбере законите на тези форми, без да се позовава вече на онази стара книга. Обаче онзи, който не е знаел нищо за тази книга, и е усвоил учението на математиката и геометрията, такъв човек, когато се запознае с тази книга, ще знае да я почита и разбира най-правилно, ще знае да цени това, което е дал на човечеството онзи, който за първи път е дарил човечеството с тази книга. Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс.
към текста >>
Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят
като
свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили.
Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното.
Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили.
Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид. Тогава той може да оцени и признае тези документи според тяхната истинска стойност. А онези, който върви по този път, който въоръжен действително с познанията на свръхсетивния свят пристъпва към тези документи на християнското благовестие, за него тези документи никак не изгубват от тяхната стойност; напротив те му се явяват в много по-голям блясък отколкото на обикновено вярващите; те показват, че съдържат най-дълбоки мъдрости, по-дълбоки отколкото човек е можел да предчувствува по-рано, преди да е добил Антропософско знание. Но за да добием едно правилно отношение във връзка с отношението на Антропософията към религиозните документи, ние трябва да си изясним още един въпрос.
към текста >>
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни
като
възприемчивост в своята душа.
Колко неправилни неща ще се получат, когато той иска да разкрие смисъла на книгата! Така са сторили мнозина с религиозните документи, даже и такива, които би трябвало да бъдат призвани да проучат техния истински смисъл. Те са пристъпили към тези документи, без предварително и независимо от тях да знаят нещо за това, което се отнася за свръхсетивния свят. Така днес ние имаме грижливо съчинени разяснения на религиозните документи, авторите на които са призовали на помощ всичко, което историята на миналите времена може да даде например, как са се родили тези документи; обаче тези разяснения приличат точно на разясненията върху геометрията на Евклид, направени от един математик. Трябва да запомним, че религията е нещо, което може да се добие само тогава, когато можем да я разглеждаме с помощта на познанията, получени чрез антропософски път, въпреки че Антропософията може да бъде само един инструмент на религиозния живот, а никога една религия.
Религията може да бъде най-добре охарактеризирана чрез съдържанието на човешкото сърце, на човешкото чувство, на онази съвкупност от усещания и чувства, чрез които човек изпраща нагоре към свръхсетивните същества и сили най-доброто, което той храни като възприемчивост в своята душа.
Характерът на религията на един човек зависи от пламъка на това съдържание на чувството, от силата на усещанията, от вида на тези чувства, така както от топлия пулс на сърцето в нашите гърди, от чувството за красотата зависи, как един човек стои пред една художествена картина. Без съмнение, съдържание на религиозния живот е това, което ние наричаме духовният, свръхсетивният свят. Но също както естетическото и художествено чувство не е все едно с това, което наричаме духовно схващане на вътрешните закони на изкуството, въпреки че духовното схващане на тези закони ще повиши разбирането на изкуството -, така също онази Мъдрост, онова знание, което води в духовните светове, не е едно и също нещо с религията. Това знание ще направи религиозното чувство по-сериозно, по-достойно, по-велико и по-обхватно, обаче то самото не иска да бъде религия, ако бъде правилно разбрано, въпреки че може да доведе до религия. Когато искаме сега да разберем силата и значението, смисъла и духа на християнската религия от гледището на Духовната Наука, ние трябва да навлезем на дълбоко и нашироко в духовния живот.
към текста >>
Той не произхожда от същества, кои то са били
като
днешните животни.
Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни.
Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни.
Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем. Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване. Човекът е надраснал своите предишни степени на развитието, а животните са паднали под тези предишни степени. Така в животните ние виждаме нещо като изостанали назад братя на човечеството, които обаче не носят вече формата на тези предишни степени на развитието. Предишните степени развитието са протекли в една епоха, когато Земята е имала други условия на живот, когато елементите не са били разпределени както днес, когато човекът не е бил надарен с едно такова тяло , каквото той има днес.
към текста >>
Така в животните ние виждаме нещо
като
изостанали назад братя на човечеството, които обаче не носят вече формата на тези предишни степени на развитието.
Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни. Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни. Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем. Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване. Човекът е надраснал своите предишни степени на развитието, а животните са паднали под тези предишни степени.
Така в животните ние виждаме нещо като изостанали назад братя на човечеството, които обаче не носят вече формата на тези предишни степени на развитието.
Предишните степени развитието са протекли в една епоха, когато Земята е имала други условия на живот, когато елементите не са били разпределени както днес, когато човекът не е бил надарен с едно такова тяло , каквото той има днес. Говорейки образно можем да кажем: В хода на развитието човекът е можал да изчака със своето слизане в материята в плътта, той е можал да изчака до момента, когато тази материална плът може да стане такава, че да може той да развие силата на днешния дух. Животните не са могли да изчакат; те са се втвърдили на предишните степени, приели са плът по-рано отколкото това е било уместно. Ето защо те трябваше да изостанат. Така ние ще можем да си представим, как човекът е живял при други условия и в други форми на съзнанието, различни от днешните.
към текста >>
Тогава човекът не е виждал физическата форма на другия, която разбира се не е била
като
тази на днешния човек.
Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене. Всичко това трябваше да бъде казано само затова, за да Ви покажа, как можете да намерите пътя към мисълта, че днешното състояние на съзнанието се е развило от едно друго, прадревно състояние на съзнанието, при което човекът не е стоял в непосредствен допир със сетивните предмети в днешния смисъл, но в замяна на това е бил във връзка с духовните факти и същества.
Тогава човекът не е виждал физическата форма на другия, която разбира се не е била като тази на днешния човек.
Когато до него се приближавало едно друго същество, в душата му възниквал един съновиден образ. Формата и цветът на този образ му показвали, дали съответното същество е настроено благоприятно към него или враждебно. Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят. Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него. Той е бил дух между духовете.
към текста >>
Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае
като
душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него.
Всичко това трябваше да бъде казано само затова, за да Ви покажа, как можете да намерите пътя към мисълта, че днешното състояние на съзнанието се е развило от едно друго, прадревно състояние на съзнанието, при което човекът не е стоял в непосредствен допир със сетивните предмети в днешния смисъл, но в замяна на това е бил във връзка с духовните факти и същества. Тогава човекът не е виждал физическата форма на другия, която разбира се не е била като тази на днешния човек. Когато до него се приближавало едно друго същество, в душата му възниквал един съновиден образ. Формата и цветът на този образ му показвали, дали съответното същество е настроено благоприятно към него или враждебно. Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят.
Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него.
Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание. Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области. Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества.
към текста >>
Животни те са съществували вече
като
физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области.
Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят. Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него. Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание.
Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области.
Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества. Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от никаква религия. Това беше преди религиозната епоха. След това човекът слиза в материалния свят, предишната форма на съзнанието се превръща в днешната. Той не вижда вече висящи в пространството цветове и форми, а вижда цветовете разпрострени върху повърхността на сетивните неща.
към текста >>
Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни сетива върху външния сетивен свят, този външен сетивен свят застана
като
було,
като
една велика Майя пред духовния свят и го закри.
Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества. Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от никаква религия. Това беше преди религиозната епоха. След това човекът слиза в материалния свят, предишната форма на съзнанието се превръща в днешната. Той не вижда вече висящи в пространството цветове и форми, а вижда цветовете разпрострени върху повърхността на сетивните неща.
Заедно с това, че човекът се научи да насочва своите външни сетива върху външния сетивен свят, този външен сетивен свят застана като було, като една велика Майя пред духовния свят и го закри.
И човекът трябваше да получава известия за този духовен свят през тази обвивка: Религията стана нещо необходимо. Но съществува едно състояние между времето предходящо религиозното съзнание и това на същинското религиозно съзнание; съществува едно междинно състояние. От него произхождат митологиите, легендите, разказите на народите за духовните светове. Плод на фантазията е, когато учените на зелената маса твърдят, че образите на северната или на германската митология, или тези на гръцката митология, че всички документи за богове и дела на боговете са само съчинения на народната фантазия. Това не са съчинения на народната фантазия; народът не съчинява така, че, когато вижда да преминават облаци, да казва: Това са овце.
към текста >>
За физическия човек имаше време, когато такива слепи органи се развиват в светли точки, когато те постепенно се развиват все повече и повече, до
като
най-после за тях се явява светлината.
Във всяка една душа дремят свръхсетивни сили и способности. За всеки човек има или поне може да има един такъв велик, мощен момент, когато тези сили се пробуждат. Ние можем да разберем този момент, когато си представим, какво е било другото човешко развитие. Говорейки с думите на Гьоте, можем да кажем: ние поглеждаме назад към времената когато в днешното физическо тяло нямаше още никакво подобно физическо око, никакво ухо, както това е у днешния човек. Ние поглеждаме назад към времена, когато на местата, където се намират днес тези органи, имаше безразлични органи, които не можеха да виждат и да чуват.
За физическия човек имаше време, когато такива слепи органи се развиват в светли точки, когато те постепенно се развиват все повече и повече, докато най-после за тях се явява светлината.
Също така съществува един момент, когато човешкото ухо е вече така развито, че немият дотогава свят се изявява в тонове и хармонии. Също както Слънцето е работило, за да образува очите в неговия организъм, така днес човекът може да живее в духа си така, че безразличните днес духовно-душевни органи да се развият по същия начин. Възможно е, да дойде момент, а за мнозина той вече е дошъл, когато Вашата душа и Вашият дух ще се преобразят така, както някога се е преобразил Вашият физически организъм. Тогава ще се родят нови очи и нови уши, чрез които от тъмната и няма в духовно отношение заобикаляща среда ще проблесне светлина и ще прозвучат тонове. Развитието е нещо напълно възможно, това важи и за вживяването във висшите светове.
към текста >>
Това, което човекът има
като
понятия за външния свят то се преобразява в онзи човек, който се враства в духовния свят.
Както в желязото може да дреме магнетичната сила, така в човешката душа дреме силата за проникване в духовния свят, в света на духовната светлина и на духовния звук. Така дойде времето, когато нормално можеше да се вижда само физическо-сетивното и когато ръководителите на човечеството се състояха от такива посветени, които можеха да виждат в духовните светове, които можеха да съобщят и да обяснят за фактите на духовния свят, за онези факти, сред които човекът е живял по-рано. Къде води първата степен на посвещението? Как се представя тази първа степен на посвещението на човешката душа? Не мислете, че това развитие се състои само от едно философско спекулиране, в едно мъдруване с понятия, в едно изтънчване на понятията.
Това, което човекът има като понятия за външния свят то се преобразява в онзи човек, който се враства в духовния свят.
То става такова, че сега схваща нещата не чрез строго очертани понятия, а чрез образи, чрез така наричаните "имагинации". Защото човек се враства в духовните, творящи света процеси. Само сетивните предмети са така определено и рязко очертани. В духовния свят, в света на миротворението животното, например, не е така рязко разграничено. Там вие имате на основата един образ, от който могат да произлязат различните външни форми, имате една жива, свързана със себе си действителност.
към текста >>
И преди всичко трябва да ни бъде ясно, че когато се е издигнал в духовния свят при онова древно, чисто съновидно образно съзнание, винаги в неговото съзнание е имало
като
един преход.
И това, което са изживели в духовните светове тези, които са били посветени по този начин, то е предадено в религиозните документи на човечеството, също както Евклид предава в своята книга на човечеството елементарните знания за Геометрията. Ние знаем, какво се намира в тези документи, познаваме тяхното съдържание, когато се върнем към самия източник: виждането на посветените. Така беше с човечеството до явяването на най-великото Същество, което е стъпвало някога на земното кълбо, Христос Исус. С неговото явяване в развитието навлиза един нов елемент. Ако искаме да си изясним, в какво се състои по същество новото, което е било дарено на човечеството чрез Христа Исуса, трябва да вземем предвид, че всички светилища от преди Христа човекът е бил посвещаван така, че е било необходимо едно всецяло откъсване от останалото човешко развитие, необходимо е било той да работи над своята душа в най-дълбока тайна в тези светилища.
И преди всичко трябва да ни бъде ясно, че когато се е издигнал в духовния свят при онова древно, чисто съновидно образно съзнание, винаги в неговото съзнание е имало като един преход.
Той трябваше да се откъсне от този свят на сетивата, за да може да проникне в духовния свят. Днес това вече не е необходимо. Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята. Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята. Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния.
към текста >>
Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават
като
първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса.
Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята. Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята. Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния. Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа Исуса. И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса.
Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса.
Достатъчно е само да вземем един пример: Стария Завет, който също е едно предвестие. Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ Бог ти го каза. " Тогава Мойсей отговаря: как ще ми повярват хората, как ще мога да ги убедя аз в това? Какво да им кажа, когато ме запитат: "кой те изпрати? " И отговори му се: "Кажи, че, Аз съм те изпратил." Прочетете това и сравнете го колкото можете по-добре, по-точно с първичния, с оригиналния текст.
към текста >>
Те не са се почувствували изведнъж
като
самостоятелни същества.
Тук душата говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път. Ето защо името "Аз Съм" бе дадено на Съществото, което изпълва света. Кажи, че "Аз Съм" ти каза това! Така трябваше да каже Мойсей на своя народ. Хората се научават само бавно да разбират смисъла, напълно дълбокия смисъл на това "Аз Съм".
Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни същества.
Вие можете да намерите това в Стария Завет. Там хората не са се чувствували още като отделни същества. Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора. Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия. Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше като член.
към текста >>
Там хората не са се чувствували още
като
отделни същества.
Кажи, че "Аз Съм" ти каза това! Така трябваше да каже Мойсей на своя народ. Хората се научават само бавно да разбират смисъла, напълно дълбокия смисъл на това "Аз Съм". Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни същества. Вие можете да намерите това в Стария Завет.
Там хората не са се чувствували още като отделни същества.
Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора. Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия. Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше като член. Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв. Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет.
към текста >>
Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували
като
отделни хора.
Така трябваше да каже Мойсей на своя народ. Хората се научават само бавно да разбират смисъла, напълно дълбокия смисъл на това "Аз Съм". Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни същества. Вие можете да намерите това в Стария Завет. Там хората не са се чувствували още като отделни същества.
Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора.
Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия. Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше като член. Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв. Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет. Отделният човек се чувствува подслонен в целия народ; този народ е под властта на един отделен Аз.
към текста >>
Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше
като
член.
Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни същества. Вие можете да намерите това в Стария Завет. Там хората не са се чувствували още като отделни същества. Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора. Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия.
Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше като член.
Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв. Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет. Отделният човек се чувствува подслонен в целия народ; този народ е под властта на един отделен Аз. Той знае, що значи: "Аз и Отец Авраам сме едно"; защото проследяваха кръвното родство нагоре през поколенията чак до Авраама. Той знае, че когато иска да излезе из своя Аз, тогава е подслонен в отца Авраама, чиято кръв, която е външният носител на общия Аз на народа, тече надолу през поколенията.
към текста >>
Той не би могъл
като
днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв.
Вие можете да намерите това в Стария Завет. Там хората не са се чувствували още като отделни същества. Също и членовете на германските племена, даже през време на християнската църква, не са се чувствували като отделни хора. Помислете за Керуските, Тевтоните и т.н., за германските племена, които са населявали днешна Германия. Отделният Керуск чувствуваше повече племенния Аз, на който той се явяваше като член.
Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв.
Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет. Отделният човек се чувствува подслонен в целия народ; този народ е под властта на един отделен Аз. Той знае, що значи: "Аз и Отец Авраам сме едно"; защото проследяваха кръвното родство нагоре през поколенията чак до Авраама. Той знае, че когато иска да излезе из своя Аз, тогава е подслонен в отца Авраама, чиято кръв, която е външният носител на общия Аз на народа, тече надолу през поколенията. Сега, когато сравним това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
към текста >>
Сега, когато сравним това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава
като
с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв. Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет. Отделният човек се чувствува подслонен в целия народ; този народ е под властта на един отделен Аз. Той знае, що значи: "Аз и Отец Авраам сме едно"; защото проследяваха кръвното родство нагоре през поколенията чак до Авраама. Той знае, че когато иска да излезе из своя Аз, тогава е подслонен в отца Авраама, чиято кръв, която е външният носител на общия Аз на народа, тече надолу през поколенията.
Сега, когато сравним това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
Христос каза: "преди да бъде Авраам беше, Аз Съм. Що значи това? Преди Авраама беше "Аз Съм"? /Този е правилният превод и правилното тълкуване на съответното място от Евангелието./ А това означава: върнете се назад през поколенията и вие ще намерите нещо в самите вас, във вашата отделна индивидуалност, което е още по-вечно от това, което тече през всички родствени по кръв поколения. Преди да съществуват прадедите, съществуваше "Аз Съм", онова Същество, което прониква във всеки човек, което всяка човешка душа може да чувствува непосредствено в себе си.
към текста >>
След
като
в течение на две хиляди години хората едвам са започнали да чувствуват силата на този импулс, в бъдеще те ще я почувствуват напълно ще познаят напълно, що значи за човека този скок в мисията на Земята и в развитието на нашата планета.
Преди да съществуват прадедите, съществуваше "Аз Съм", онова Същество, което прониква във всеки човек, което всяка човешка душа може да чувствува непосредствено в себе си. Не Аз и отец Авраам, не аз и духовният Отец, който не е свързан с нищо преходно, сме едно! Аз и Отец сме едно. Отец се намира в отделния човек. Там живее божественият Принцип, това, което бе, което е и което ще бъде.
След като в течение на две хиляди години хората едвам са започнали да чувствуват силата на този импулс, в бъдеще те ще я почувствуват напълно ще познаят напълно, що значи за човека този скок в мисията на Земята и в развитието на нашата планета.
Това, което можеше да бъде виждано само тогава, когато човек се издигаше над отделното съществуване, над отделния човек, когато той обгръщаше духа на цяло едно племе, то е било това, което древните посветени са искали да постигнат. Когато в обикновения свят някой чуеше това, той казваше: "Това е нещо преходно, то започва с раждането и престава да съществува при настъпването на смъртта." Но когато бива посветен в тайните на мистериите, тогава той виждаше това, което другият едвам долавяше и чувствуваше; човек виждаше, че то е едно и също с онова, което тече през кръвта на поколенията, което е едно действително същество. Тогава той виждаше духа на племето. Това, което се намира само в духовния свят, но не може да достигне във външната действителност, него можеше той да вижда. Един Бог, който минава през кръвта на поколенията, това можеше да вижда той.
към текста >>
Онези, които са се намирали с пълно разбиране до Христа
като
негови ученици, са имали съзнанието, че пред тях стои едно Същество от духовно-божествена природа, видимо за външните сетива, въплътено в една човешка личност.
Когато в обикновения свят някой чуеше това, той казваше: "Това е нещо преходно, то започва с раждането и престава да съществува при настъпването на смъртта." Но когато бива посветен в тайните на мистериите, тогава той виждаше това, което другият едвам долавяше и чувствуваше; човек виждаше, че то е едно и също с онова, което тече през кръвта на поколенията, което е едно действително същество. Тогава той виждаше духа на племето. Това, което се намира само в духовния свят, но не може да достигне във външната действителност, него можеше той да вижда. Един Бог, който минава през кръвта на поколенията, това можеше да вижда той. Да стои духовно очи срещу очи с този Бог, това можеше да бъде постигнато само в мистериите.
Онези, които са се намирали с пълно разбиране до Христа като негови ученици, са имали съзнанието, че пред тях стои едно Същество от духовно-божествена природа, видимо за външните сетива, въплътено в една човешка личност.
Те чувствуваха Христа Исуса като първото Същество, което като отделен човек носи в себе си един такъв дух, какъвто са чувствували принадлежащите заедно човешки групи в себе си и какъвто можеше да бъде виждан от посветените само в духовния свят. Той беше първият от този род между хората. Колкото по-индивидуален става човека, толкова повече може да стане той носител на любовта. Там, където кръвта свързва хората, там хората се обичат поради това, че кръвта е тази, която ги обединява и ги кара да се обичат. Когато човекът добива своята индивидуалност, когато развива в себе си божествената искра, тогава подтиците на Любовта, вълните на Любовта трябва да преминават от човек на човек извирайки от сърцето.
към текста >>
Те чувствуваха Христа Исуса
като
първото Същество, което
като
отделен човек носи в себе си един такъв дух, какъвто са чувствували принадлежащите заедно човешки групи в себе си и какъвто можеше да бъде виждан от посветените само в духовния свят.
Тогава той виждаше духа на племето. Това, което се намира само в духовния свят, но не може да достигне във външната действителност, него можеше той да вижда. Един Бог, който минава през кръвта на поколенията, това можеше да вижда той. Да стои духовно очи срещу очи с този Бог, това можеше да бъде постигнато само в мистериите. Онези, които са се намирали с пълно разбиране до Христа като негови ученици, са имали съзнанието, че пред тях стои едно Същество от духовно-божествена природа, видимо за външните сетива, въплътено в една човешка личност.
Те чувствуваха Христа Исуса като първото Същество, което като отделен човек носи в себе си един такъв дух, какъвто са чувствували принадлежащите заедно човешки групи в себе си и какъвто можеше да бъде виждан от посветените само в духовния свят.
Той беше първият от този род между хората. Колкото по-индивидуален става човека, толкова повече може да стане той носител на любовта. Там, където кръвта свързва хората, там хората се обичат поради това, че кръвта е тази, която ги обединява и ги кара да се обичат. Когато човекът добива своята индивидуалност, когато развива в себе си божествената искра, тогава подтиците на Любовта, вълните на Любовта трябва да преминават от човек на човек извирайки от сърцето. Така човек обогатява старата, свързана с кръвта връзка на Любовта, с този нов Импулс.
към текста >>
И хората ще се научат да схващат тази връзка на братската Любов
като
съвършено,
като
одухотворено Християнство.
Там, където кръвта свързва хората, там хората се обичат поради това, че кръвта е тази, която ги обединява и ги кара да се обичат. Когато човекът добива своята индивидуалност, когато развива в себе си божествената искра, тогава подтиците на Любовта, вълните на Любовта трябва да преминават от човек на човек извирайки от сърцето. Така човек обогатява старата, свързана с кръвта връзка на Любовта, с този нов Импулс. Любовта се превръща постепенно в духовна Любов, която тече от душа към душа, която накрая ще обхване цялото човечество в една обща връзка на всеобщата братска Любов. Но Христос Исуса е силата, живата сила, чрез която, така, както тя се е явила исторически както се е показала на външните очи, е даден за първи път подтикът, който ще доведе човечеството до побратимяване.
И хората ще се научат да схващат тази връзка на братската Любов като съвършено, като одухотворено Християнство.
Днес лесно се казва, че Теософията трябва да търси единната ядка във всички религии, понеже всички религии съдържали едно и също нещо. Хората, които казват така, които само сравняват религиите, за да търсят нещо отвлечено общо във всички религии, не разбират принципа на развитието. Светът не напразно се развива. Вярно е: Във всяка религия се съдържа истината; но тази истина, развивайки се от форма на форма, достига все по-високи форми. Без съмнение, когато искате да проучите достатъчно задълбочено нещата, ще откриете, че това, което се съдържа като истина в учението на Християнството, се намира и в другите религии.
към текста >>
Без съмнение, когато искате да проучите достатъчно задълбочено нещата, ще откриете, че това, което се съдържа
като
истина в учението на Християнството, се намира и в другите религии.
И хората ще се научат да схващат тази връзка на братската Любов като съвършено, като одухотворено Християнство. Днес лесно се казва, че Теософията трябва да търси единната ядка във всички религии, понеже всички религии съдържали едно и също нещо. Хората, които казват така, които само сравняват религиите, за да търсят нещо отвлечено общо във всички религии, не разбират принципа на развитието. Светът не напразно се развива. Вярно е: Във всяка религия се съдържа истината; но тази истина, развивайки се от форма на форма, достига все по-високи форми.
Без съмнение, когато искате да проучите достатъчно задълбочено нещата, ще откриете, че това, което се съдържа като истина в учението на Християнството, се намира и в другите религии.
Християнството не е донесло някакви нови учения. Обаче същественото в Християнството не стои в ученията. Вземете основателите на религии от преди идването на Христа: У тях същественото е това, което те са учили. Представете си, че тези основатели на религии биха останали неизвестни; тогава би станало това, което те са учили. С това човечеството би имало достатъчно.
към текста >>
Че хората можеха да погледнат към него
като
Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен?
Представете си, че тези основатели на религии биха останали неизвестни; тогава би станало това, което те са учили. С това човечеството би имало достатъчно. Обаче при Христа Исуса важното не е това. Важното тук е, че той бе тук на Земята, че живя тук в едно физическо тяло. Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност.
Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен?
Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам? " Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал. Ето защо интимните ученици на Христа Исуса се изказват съвършено различно от други основатели на религии. Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа Исуса казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши слушаха. Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света.
към текста >>
" Ето това е важното: Че
като
личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
Обаче при Христа Исуса важното не е това. Важното тук е, че той бе тук на Земята, че живя тук в едно физическо тяло. Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност. Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен? Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам?
" Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
Ето защо интимните ученици на Христа Исуса се изказват съвършено различно от други основатели на религии. Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа Исуса казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши слушаха. Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света. "С това е казано нещо много важно: "вие трябва да свидетелствувате за мене до свършека на света. " А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията.
към текста >>
"Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него,
като
казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно.
"С това е казано нещо много важно: "вие трябва да свидетелствувате за мене до свършека на света. " А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията. В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение. Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене.
"Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно.
Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии. Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин.
към текста >>
Че Христос се яви видимо на хората в света,
като
човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
" А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията. В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение. Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно.
Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин. В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство.
към текста >>
Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано
като
сетивно явление.
В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение. Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление.
Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин. В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство. Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан.
към текста >>
Кое са чувствували първите ученици
като
идеал на тяхната мъдрост?
То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение. Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии. Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление.
Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост?
Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин. В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство. Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан. Той казва: "Вие не трябва да считате Христа като нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия свят но трябва да го считате като словото, което стана плът и живя между нас.
към текста >>
Той казва: "Вие не трябва да считате Христа
като
нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия свят но трябва да го считате
като
словото, което стана плът и живя между нас.
Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин. В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство. Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан.
Той казва: "Вие не трябва да считате Христа като нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия свят но трябва да го считате като словото, което стана плът и живя между нас.
Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов като сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния свят, от който е слязъл. Той отново ще възлезе до там, където и днес посветеният може да проникне със своя поглед. Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят. Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс. Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще.
към текста >>
Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов
като
сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния свят, от който е слязъл.
Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин. В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство. Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан. Той казва: "Вие не трябва да считате Христа като нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия свят но трябва да го считате като словото, което стана плът и живя между нас.
Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов като сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния свят, от който е слязъл.
Той отново ще възлезе до там, където и днес посветеният може да проникне със своя поглед. Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят. Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс. Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят.
към текста >>
Така, до
като
по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето.
Той отново ще възлезе до там, където и днес посветеният може да проникне със своя поглед. Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят. Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс. Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят.
Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето.
Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето. Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили. Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип. Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на волята, който е написал Откровението.
към текста >>
Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира
като
източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и дела.
Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето. Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили. Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип. Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на волята, който е написал Откровението.
Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира като източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и дела.
Всички неща, които днес разгледахме, трябва да се разбират заставайки на почвата на Антропософията. Днес аз можах да дам само един очерк. Когато на основата на Духовната Наука разберем това, което се на мира зад сетивното, тогава ние можем да гледаме с разбиране към това, което е било възвестено чрез Евангелията, което е било възвестено чрез Откровението. И колкото по-далече отиваме в проникването, в задълбочаването към свръхсетивните светове, толкова по-дълбоки истини ще открием в документите на Християнството; за онзи, който пристъпва към тези документи въоръжен с духовните очи, който може да добие с помощта на антропософията, тези документи на християнството му се явяват в една по-висша светлина, с едно дълбоко съдържание на истината. Истина е: И човекът надарен с най-простото чувство може да предчувствува, какви истини се крият в християнството.
към текста >>
55.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
От малката сферичка се отделя първо една капка, която се върти около по-голямата
като
едно външно тяло.
Следователно така се приема, че се е образувало нашето Слънце и въртящите се около него планети. При това винаги, а и днес също в училищата се показва един опит, който трябва да покаже нагледно, как цяла една планетарна система може да възникне така чрез въртене. Взема се едно вещество, което плува във водата, и се поставя в сферическа форма (капка олио). След това се изрязва една малка пластинка, която може да се прокара точно през екваторната линия на тази маслена сферичка, така щото тя бива разделена на две половини. Отгоре се забожда една карфица и започва да се върти.
От малката сферичка се отделя първо една капка, която се върти около по-голямата като едно външно тяло.
После се отделя втора, трета капка, и накрая в средата остава една по-голяма капка, около която се въртят по-малките. Ето ви една планетарна система в малък мащаб, казва се. И хората си мислят: Защо тази първична мъглявина да не е възникнала някога чрез въртене нашата слънчева система, когато и сега можем да подражаваме това с една такава миниатюрна слънчева система? Обикновено това сравнение изглежда извънредно убедително и сега те разбират, как някога от такава една мъглявина са се отделили Сатурн, Юпитер, Марс, Земята, Венера, Меркурий. Но цялата тази история, не само сравнението, а въобще целият възглед е плод на късогледството на всяка съвременна мисъл.
към текста >>
В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява
като
произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание.
Защото тези, които така убедително устройват това сравнение и които често пъти са твърде учени хора, забравят при това само едно нещо: Че те са именно там, хващат карфицата и я въртят. Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос. Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение. Фактически в така наречената Кант-Лапласова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава.
В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание.
Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек. Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили. Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества. Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните Същества. Ние искаме да оставим настрана планетите като Сатурн, Юпитер и т.н.
към текста >>
Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както
децата
се страхуват от черния човек.
Без съмнение в някои области на живота забравянето на себе си е много добро нещо, но в този случай забравяйки експериментатора, забравя се най-важното, без което капката олио въобще не би се завъртяло. Най-малко би трябвало ученият, който приема подобно суеверие тук ние наричаме суеверие Кант-Лапласовата система -, най-малко този учен би трябвало да бъде малко последователен в своето мислене и да приеме поне, че някога някакво същество е седнало в пространството на някакъв исполински стол и е поставило в движение една исполинска ос. Това поне би трябвало да се предположи; но постепенно човешкото мислене така е свикнало с това, да взема предвид само материалното, че съвсем не се забелязва противоречието на подобно сравнение. Фактически в така наречената Кант-Лапласова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава. В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание.
Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек.
Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили. Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества. Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните Същества. Ние искаме да оставим настрана планетите като Сатурн, Юпитер и т.н. и да вземем под внимание само това, което преди всичко е от значение за нашия човешки живот и за човешкото развитие.
към текста >>
Ние искаме да оставим настрана планетите
като
Сатурн, Юпитер и т.н.
В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание. Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек. Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили. Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества. Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните Същества.
Ние искаме да оставим настрана планетите като Сатурн, Юпитер и т.н.
и да вземем под внимание само това, което преди всичко е от значение за нашия човешки живот и за човешкото развитие. В действителност някога е съществувала една такава първична мъглявина и в нея бяха като разтворени всички части на нашата слънчева система. Обаче с тази мъглявина бяха свързани и принадлежаха към нея Съществата, с които ние се запознахме в течение на вчерашната сказка. Например с тази мирова мъглявина, с тази космическа мъглявина бяха свързани всички Същества, които бяха изминали степента на човека в 24 степени. С нея бяха свързани и други духовни Същества.
към текста >>
В действителност някога е съществувала една такава първична мъглявина и в нея бяха
като
разтворени всички части на нашата слънчева система.
Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили. Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества. Бихме отишли твърде далече, ако днес бихме искали да дадем пълно обяснение на възникването на нашата Слънчева система, свързвайки го с действието на духовните Същества. Ние искаме да оставим настрана планетите като Сатурн, Юпитер и т.н. и да вземем под внимание само това, което преди всичко е от значение за нашия човешки живот и за човешкото развитие.
В действителност някога е съществувала една такава първична мъглявина и в нея бяха като разтворени всички части на нашата слънчева система.
Обаче с тази мъглявина бяха свързани и принадлежаха към нея Съществата, с които ние се запознахме в течение на вчерашната сказка. Например с тази мирова мъглявина, с тази космическа мъглявина бяха свързани всички Същества, които бяха изминали степента на човека в 24 степени. С нея бяха свързани и други духовни Същества. Всички те живееха в тази мъглявина, която, ако не си я представим свързана с тези Същества, е една фантастична отвлеченост. Така както си я представяме химикът материалист, тя е нещо невъзможно, тя е откъсната от действителността представа.
към текста >>
Съществата, които живееха на старата Луна
като
прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Защото когато тази мъглявина стана отново видима, с нея бяха свързани всички Същества, които някога населяваха стария Сатурн, които след това преминаха различните степени на развитие на Слънцето, Луната, а след това и на Земята, когато след една дълга междинна мирова почивка възникна земната мъглявина. Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина. И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният. Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие. Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие.
Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе. Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек. Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие. Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци.
към текста >>
Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои
като
слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище.
Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек. Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие. Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци. Следователно в тази първична мъглявина имаше Същества, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието.
Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище.
Те са, които извличат със своите сили слънчевата материя. Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце. В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни Същества. Те именно се отделят. А това, което остава след отделянето на Слънцето, можете да си го представите като едно тяло, което бихте получили, ако в един грамаден съд бихте размесили днешната Земя и днешната Луна.
към текста >>
А това, което остава след отделянето на Слънцето, можете да си го представите
като
едно тяло, което бихте получили, ако в един грамаден съд бихте размесили днешната Земя и днешната Луна.
Тези Същества се задържат известно време заедно с другите, но след това си отделят онова небесно тяло, което днес стои като слънце на нашето небе и го направиха свое обиталище. Те са, които извличат със своите сили слънчевата материя. Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце. В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни Същества. Те именно се отделят.
А това, което остава след отделянето на Слънцето, можете да си го представите като едно тяло, което бихте получили, ако в един грамаден съд бихте размесили днешната Земя и днешната Луна.
Това тяло се върти известно време под формата около Слънцето. И така, преди да стигнем точката, която вчера посочихме като момент на възникването на човека, ние имаме първо отделянето на Слънцето от Земята, т.е. от онова тяло, съставено от днешната Земя и днешната Луна. На Слънцето останаха да живеят Съществата, които са духовните ръководители на събитията на Земята. Когато дойдоха от старата Луна, тези Същества бяха 7 на брой.
към текста >>
И така, преди да стигнем точката, която вчера посочихме
като
момент на възникването на човека, ние имаме първо отделянето на Слънцето от Земята, т.е.
Защото това Слънце, което днес ни изпраща своята светлина, е населено с духовни Същества, както и всеки слънчев лъч, който прониква надолу, на Земята слизат делата на онези Същества, които в течение на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие бяха напреднали толкова много, че сега можеха да изминават едно такова бързо развитие, каквото съществува на днешното Слънце. В началото на Земното развитие с това слънчево съществуване са свързани възвишени духовни Същества. Те именно се отделят. А това, което остава след отделянето на Слънцето, можете да си го представите като едно тяло, което бихте получили, ако в един грамаден съд бихте размесили днешната Земя и днешната Луна. Това тяло се върти известно време под формата около Слънцето.
И така, преди да стигнем точката, която вчера посочихме като момент на възникването на човека, ние имаме първо отделянето на Слънцето от Земята, т.е.
от онова тяло, съставено от днешната Земя и днешната Луна. На Слънцето останаха да живеят Съществата, които са духовните ръководители на събитията на Земята. Когато дойдоха от старата Луна, тези Същества бяха 7 на брой. Библията ги нарича Елохими, Духове на Светлината. Известно време те минаха своето развитие заедно със Земята и след това отделиха Слънцето, така щото сега могат да действуват от Слънцето върху Земята.
към текста >>
Той ръководи и насочва развитието на Земята от вътре, до
като
другите шест действуват отвън.
Известно време те минаха своето развитие заедно със Земята и след това отделиха Слънцето, така щото сега могат да действуват от Слънцето върху Земята. Следователно в началото тези Елохими бяха 7. Шест от тях се свързаха тяхното съществуване с космическото Слънце. Единият от тях се отдели и остана първо свързан със Земята. Старият Завет го нарича Яхве или Явех /Йехова/.
Той ръководи и насочва развитието на Земята от вътре, докато другите шест действуват отвън.
Така беше за известно време. Но още след това, което вчера посочихме за старата Луна, вие лесно ще разберете, че с излизането на Слънцето се получава едно сгъстяване в останалата част, съставена от Земята + Луната. В развитието на Земята настъпи един период, когато не само материята, но и всички същества изпитаха едно загрубяване. Например, съществата, които по-късно станаха човеци и които тогава бяха съставени от много мека и тънка материя, претърпяват едно загрубяване чрез това развиват чудовищни инстинкти. Настъпи едно загрубяване на целия живот.
към текста >>
И скоро би се получило една такава планета, на която би имало не твърди красиви, но човекоподобни мумии
като
статуи.
В развитието на Земята настъпи един период, когато не само материята, но и всички същества изпитаха едно загрубяване. Например, съществата, които по-късно станаха човеци и които тогава бяха съставени от много мека и тънка материя, претърпяват едно загрубяване чрез това развиват чудовищни инстинкти. Настъпи едно загрубяване на целия живот. Но за да може да възникне човекът, развитието не трябваше да остане така. Загрубява нето би напреднало толкова много, всичко би така се втвърдило, че човешките същества биха се превърнали в мумии; човешките същества биха се мумифицирали.
И скоро би се получило една такава планета, на която би имало не твърди красиви, но човекоподобни мумии като статуи.
Цялата Земя би се мумифицирала. Под ръководството и управлението на Яхве от общата маса Земя + Луна бе отделено онова, което днес виждате на небето като Луна, която е като едно тяло от изгорена сгурия. Отделени бяха не само най-грубите материални съставни части, но и най-грубите същества. Така чрез отделянето на Слънцето на човека бе дадена възможност да не върви твърде бързо в своето развитие, а сега чрез отделянето на Луната бе въздействано той да не поеме едно развитие, което би го довело до втвърдяване, изсушаване, мумифициране. Така на Земята бе отделена от цялата обща маса и сега ходът на човешкото развитие протича под влиянието на тези две небесни тела т.е.
към текста >>
Под ръководството и управлението на Яхве от общата маса Земя + Луна бе отделено онова, което днес виждате на небето
като
Луна, която е
като
едно тяло от изгорена сгурия.
Настъпи едно загрубяване на целия живот. Но за да може да възникне човекът, развитието не трябваше да остане така. Загрубява нето би напреднало толкова много, всичко би така се втвърдило, че човешките същества биха се превърнали в мумии; човешките същества биха се мумифицирали. И скоро би се получило една такава планета, на която би имало не твърди красиви, но човекоподобни мумии като статуи. Цялата Земя би се мумифицирала.
Под ръководството и управлението на Яхве от общата маса Земя + Луна бе отделено онова, което днес виждате на небето като Луна, която е като едно тяло от изгорена сгурия.
Отделени бяха не само най-грубите материални съставни части, но и най-грубите същества. Така чрез отделянето на Слънцето на човека бе дадена възможност да не върви твърде бързо в своето развитие, а сега чрез отделянето на Луната бе въздействано той да не поеме едно развитие, което би го довело до втвърдяване, изсушаване, мумифициране. Така на Земята бе отделена от цялата обща маса и сега ходът на човешкото развитие протича под влиянието на тези две небесни тела т.е. под влиянието на населяващите ги същества, на 6-те слънчеви Духове и на Духа на Луната, който се отделя от другите заради благото на човечеството. Под влиянието на тези Същества върви развитието на човека на Земята.
към текста >>
Той е започнал със своето първо въплъщение на Земята и след това приема все нови и нови тела, до
като
стигне до своето последно въплъщение или прераждане.
Под влиянието на тези Същества върви развитието на човека на Земята. И това развитие е така направлявано, че по същество тези две сили си държат равновесие. Чрез отделянето и на двете, на слънчевите сили и на лунните сили, бе постигнато именно равномерното развитие на човечеството. За да се разбере добре това, представете си, че върху човешкото развитие би действувало само Слънцето. Вие знаете, че в своето развитие на Земята човекът минава през множество въплъщения.
Той е започнал със своето първо въплъщение на Земята и след това приема все нови и нови тела, докато стигне до своето последно въплъщение или прераждане.
Чрез това човекът се развива бавно и се издига нагоре минавайки от едно въплъщение в друго. Той минава през цяла редица въплъщения. Човекът стъпил на Земята като истинско бебе. Откакто Слънцето и Луната се отделиха от нашата Земя, той се издигна до днешната степен. Всички тези души ще дойдат отново в други тела до края на Земното развитие.
към текста >>
Човекът стъпил на Земята
като
истинско бебе.
За да се разбере добре това, представете си, че върху човешкото развитие би действувало само Слънцето. Вие знаете, че в своето развитие на Земята човекът минава през множество въплъщения. Той е започнал със своето първо въплъщение на Земята и след това приема все нови и нови тела, докато стигне до своето последно въплъщение или прераждане. Чрез това човекът се развива бавно и се издига нагоре минавайки от едно въплъщение в друго. Той минава през цяла редица въплъщения.
Човекът стъпил на Земята като истинско бебе.
Откакто Слънцето и Луната се отделиха от нашата Земя, той се издигна до днешната степен. Всички тези души ще дойдат отново в други тела до края на Земното развитие. Сега представете си, че за човека би действувало само Слънцето; тогава всичко това, което човеците изминават в толкова много въплъщения, би трябвало да протече само в едно въплъщение. За да се получи правилно темпо на развитие през многобройните въплъщения, причината е, че силите на Слънцето и на Луната действуват върху Земята отвън и си държат равновесие. Следователно, по времето, когато Слънцето и Луната са вече отделени, се създава първата заложба за днешния човек.
към текста >>
Първо се появяват всички онези форми, които съществуваха и по-рано, появяват се отново
като
в едно повторение.
Сега представете си, че за човека би действувало само Слънцето; тогава всичко това, което човеците изминават в толкова много въплъщения, би трябвало да протече само в едно въплъщение. За да се получи правилно темпо на развитие през многобройните въплъщения, причината е, че силите на Слънцето и на Луната действуват върху Земята отвън и си държат равновесие. Следователно, по времето, когато Слънцето и Луната са вече отделени, се създава първата заложба за днешния човек. По това време човекът съвсем не ходеше още по Земята както днес. Не трябва да мислите, че когато Луната беше вече вън, човекът започна да ходи по Земята в тяло от плът както днес.
Първо се появяват всички онези форми, които съществуваха и по-рано, появяват се отново като в едно повторение.
И когато Земята се освободи от Слънцето и Луната, тя изглеждаше като старата Луна, даже беше още по-мека. И ако едно око, организирано както днешното, би погледнало на Земята, то не би видяло още човека. В замяна на това то би видяло други същества, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно. Те трябваше да се появят на арената на физическия свят, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие. Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло.
към текста >>
И когато Земята се освободи от Слънцето и Луната, тя изглеждаше
като
старата Луна, даже беше още по-мека.
За да се получи правилно темпо на развитие през многобройните въплъщения, причината е, че силите на Слънцето и на Луната действуват върху Земята отвън и си държат равновесие. Следователно, по времето, когато Слънцето и Луната са вече отделени, се създава първата заложба за днешния човек. По това време човекът съвсем не ходеше още по Земята както днес. Не трябва да мислите, че когато Луната беше вече вън, човекът започна да ходи по Земята в тяло от плът както днес. Първо се появяват всички онези форми, които съществуваха и по-рано, появяват се отново като в едно повторение.
И когато Земята се освободи от Слънцето и Луната, тя изглеждаше като старата Луна, даже беше още по-мека.
И ако едно око, организирано както днешното, би погледнало на Земята, то не би видяло още човека. В замяна на това то би видяло други същества, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно. Те трябваше да се появят на арената на физическия свят, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие. Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло. Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи животни.
към текста >>
Той витаеше още
като
духовно същество около Земята.
В замяна на това то би видяло други същества, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно. Те трябваше да се появят на арената на физическия свят, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие. Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло. Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи животни. Човекът беше още едно духовно същество.
Той витаеше още като духовно същество около Земята.
Той приема тънката материя из окръжността на Земята. Постепенно човекът се сгъстява толкова много, че може вече да слезе долу там, където Земята се беше вече втвърдила и се бяха образували отделни острови. Така ние виждаме, че първите човеци се явяват относително късно и че тогава те имаха едно устройство съвсем различно от това на днешния човек. Не мога да ви опиша формите на тези първи човеци, които, така да се каже, изкристализираха първо от духовното състояние. Колкото и да мислите, че бихте приели неща трудно за вярване, вие бихте били твърде силно шокирани, ако бих ви описал странните форми на телата, в които вашите души бяха въплътени; вие не бихте могли да понесете подобно описание.
към текста >>
Костите са се развили от меки, хрущяло образни части, които са минавали през човешкото тяло
като
снопове.
Тук тези, които ще изучават медицина, ще могат да открият някои неща, за които днешната медицина, която, между другото казано, е само сбор от бележки, даже и не сънува. Тогава медицината действително ще научи някои неща върху истинската природа на човека. Казвам всичко това, за да изтъкна, колко различна е била формата на първите хора от тези на днешните! Само постепенно в тази човешка форма се включват твърдите части. Първоначално в човешкото тяло, даже и когато човекът беше вече слязъл на твърдата земя, нямаше още никакви кости.
Костите са се развили от меки, хрущяло образни части, които са минавали през човешкото тяло като снопове.
Но и тези хрущялообразни части са се развили от меки вещества, които на свой ред са се развили от течни, тези последните от въздухообразни, въздухообразните от етерни и етерните от астрални, които пък се бяха сгъстили от духовно вещество. В крайна сметка всичко материално е произлязло от духовното. Едвам през времето, което назовахме като Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята костна система, която беше заложена много по-рано. Сега ние трябва да разгледаме по-точно този атлантски човек, за да можем да разберем по-добре автора на Откровението. Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно.
към текста >>
Едвам през времето, което назовахме
като
Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята костна система, която беше заложена много по-рано.
Само постепенно в тази човешка форма се включват твърдите части. Първоначално в човешкото тяло, даже и когато човекът беше вече слязъл на твърдата земя, нямаше още никакви кости. Костите са се развили от меки, хрущяло образни части, които са минавали през човешкото тяло като снопове. Но и тези хрущялообразни части са се развили от меки вещества, които на свой ред са се развили от течни, тези последните от въздухообразни, въздухообразните от етерни и етерните от астрални, които пък се бяха сгъстили от духовно вещество. В крайна сметка всичко материално е произлязло от духовното.
Едвам през времето, което назовахме като Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята костна система, която беше заложена много по-рано.
Сега ние трябва да разгледаме по-точно този атлантски човек, за да можем да разберем по-добре автора на Откровението. Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно. Тогава силата на човешката воля действуваше магически. Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята. Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието.
към текста >>
Трябва само да спомена, че през първото време, след
като
Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно.
Костите са се развили от меки, хрущяло образни части, които са минавали през човешкото тяло като снопове. Но и тези хрущялообразни части са се развили от меки вещества, които на свой ред са се развили от течни, тези последните от въздухообразни, въздухообразните от етерни и етерните от астрални, които пък се бяха сгъстили от духовно вещество. В крайна сметка всичко материално е произлязло от духовното. Едвам през времето, което назовахме като Атлантска епоха, човекът стига до там, да може да образува своята костна система, която беше заложена много по-рано. Сега ние трябва да разгледаме по-точно този атлантски човек, за да можем да разберем по-добре автора на Откровението.
Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно.
Тогава силата на човешката воля действуваше магически. Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята. Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието. Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката воля. Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация.
към текста >>
Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате
като
дъга.
Ако бихте дошли в тази древна Атлантида, бихте констатирали, че на нея нямаше такъв чист въздух, какъв то днес обгръща Земята, а въздухът беше наситен тогава с мъгла, с водни маси. Този въздух стана по-прозрачен, по-бистър, колкото по-нататък се развиваше Атлантида; но мъглите бяха най-силни там, където се развиваше спомената по-висша атлантска култура. Там мъглите бяха най-гъсти и от тези мъгли се разви основата за по-късните култури. Атлантида беше надлъж и нашир изпълнена с такива мъгли. Тогава не съществуваше едно такова разпределение на валежите и слънчевата светлина както днес.
Ето защо в старата Атлантида не можеше да се яви това, което днес познавате като дъга.
Бихте могли да изследвате цялата Атлантида, но дъга не бихте открили никъде. Едвам когато сгъстяването на водите доведе до потопа, когато потопът обхвана Земята, едва тогава дъгата можеше да се роди физически. И тук вие имате нещо, където Духовната Наука може да събуди у вас най-високото благовоние пред религиозните документи. Защото когато в Библията ви се разказва, че след потопа Ной, представителят на тези, които бяха спасили човешкия род, вижда за първи път дъгата, това е наистина едно историческо събитие. След потопа човечеството вижда първата дъга; по-рано тя беше физически невъзможна.
към текста >>
"буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И до
като
не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез културата, чрез облагородяването на физическия свят.
Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата истинност, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство. Това е изречението: Буквата умъртвява, духът оживотворява. От това такива хора намират оправдание въобще да не поглеждат към написаното в документите, да не правят въобще усилия на волята, за да разберат, какво в действителност е написано там; защото това е "умъртвяващата буква", казват те. И така те дават ход на своя дух да блести и измислят най-фантастични работи. В своите тълкувания тези хора могат да бъдат даже много остроумни; но не това е важното, а важното е да виждаме в религиозните документи това, което действително е написано в тях.
"буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И докато не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез културата, чрез облагородяването на физическия свят.
"Така и буквата е тяло на духа и първо трябва да имаме тази буква и да я разберем, тогава можем да кажем, че от нея можем да намерим духа. Тогава буквата, разбраната буква трябва да умре, за да възкръсне от нея духът. Тези думи не са едно указание човек да фантазира произволно по отношение на това, което се намира в религиозните документи. Именно когато познаем истинското значение на тази дъга, така както показахме по-горе, тогава в нашата душа прониква нещо, което е едно дълбоко чувство на благовоние пред религиозните документи. И ние добиваме едно понятие как чрез това задълбочаване, което ни позволява антропософският светоглед, човек стига до истинското чувствуване и до истинското разбиране на религиозните документи.
към текста >>
Тогава той не виждаше около себе си един такъв физически свят
като
днешния.
Сферата на съзнанието се затъмнява. Днешният човек не вижда тогава нищо, не чува нищо. После сутринта, когато астралното тяло и Азът се потопяват във физическото и етерното тела, физическите неща отново се появяват. А как е било през време на Атлантида? Нека вземем онзи момент, когато сутрин човекът се потопява във физическото и етерното тела.
Тогава той не виждаше около себе си един такъв физически свят като днешния.
Всички днешни неща, които вие виждате с ясно очертани граници, тогавашните хора ги виждаха като заобиколени от един ореол, от една аура, с цветни окрайнини, с неясни очертания; те ги виждаха така, както днес вечерно време при силна мъгла ние не виждаме самите светлини, а като цветни окрайнини около уличните лампи. Така е било през древна Атлантида. Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове. Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети. Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят.
към текста >>
Всички днешни неща, които вие виждате с ясно очертани граници, тогавашните хора ги виждаха
като
заобиколени от един ореол, от една аура, с цветни окрайнини, с неясни очертания; те ги виждаха така, както днес вечерно време при силна мъгла ние не виждаме самите светлини, а
като
цветни окрайнини около уличните лампи.
Днешният човек не вижда тогава нищо, не чува нищо. После сутринта, когато астралното тяло и Азът се потопяват във физическото и етерното тела, физическите неща отново се появяват. А как е било през време на Атлантида? Нека вземем онзи момент, когато сутрин човекът се потопява във физическото и етерното тела. Тогава той не виждаше около себе си един такъв физически свят като днешния.
Всички днешни неща, които вие виждате с ясно очертани граници, тогавашните хора ги виждаха като заобиколени от един ореол, от една аура, с цветни окрайнини, с неясни очертания; те ги виждаха така, както днес вечерно време при силна мъгла ние не виждаме самите светлини, а като цветни окрайнини около уличните лампи.
Така е било през древна Атлантида. Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове. Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети. Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят. Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите.
към текста >>
Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито
като
в мъгливи цветове.
А как е било през време на Атлантида? Нека вземем онзи момент, когато сутрин човекът се потопява във физическото и етерното тела. Тогава той не виждаше около себе си един такъв физически свят като днешния. Всички днешни неща, които вие виждате с ясно очертани граници, тогавашните хора ги виждаха като заобиколени от един ореол, от една аура, с цветни окрайнини, с неясни очертания; те ги виждаха така, както днес вечерно време при силна мъгла ние не виждаме самите светлини, а като цветни окрайнини около уличните лампи. Така е било през древна Атлантида.
Хората виждаха физическите предмети неясно, без разграничения и повърхности както днес, всичко беше обвито като в мъгливи цветове.
Едвам постепенно се образува това, което е ясно очертана граница на външните предмети. Ако бихте имали пред себе си една роза то през първите времена на древна Атлантида вие бихте видели, как там се явява една мъглява форма, в средата с един червен розов цвят. Само постепенно с времето цветовете се явяват положени върху повърхността на предметите. Предметите добиват ясни разграничения едвам по-късно. Следователно вие виждате, че днес окръжаващият ни физически свят е съвършено различен от този на древната Атлантида.
към текста >>
Преди това човекът се чувствуваше горе в духовния свят
като
буден.
Той се вмъкваше в своето тяло и почиваше именно през деня. Следователно през първите времена на Атлантида животът е бил съвършено различен от днешния. Атлантската епоха протича така, че човекът преминава от изцяло противоположни състояния в такива, които възникват по-късно. Той прави този преход толкова повече, колкото повече неговото етерно тяло се прибира във физическото. През последната третина на Атлантската епоха етерното тяло се прибира почти напълно във физическото.
Преди това човекът се чувствуваше горе в духовния свят като буден.
Но като такъв той не можеше да каже на себе си "Аз", нямаше себесъзнание. Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова душа. Всеки път през нощта около него настъпваше яснота; но той се чувствуваше несамостоятелен. Както нашите пръсти се отнасят към нашия Аз, така се чувствуваха хората, че принадлежат на груповите души, които погледът на ясновидеца вижда така, както те са описани в Откровението на Йоана под формата на 4-те глави на лъв, телец, орел и човек. Човекът се чувствуваше пренесен в някоя такава групова душа.
към текста >>
Но
като
такъв той не можеше да каже на себе си "Аз", нямаше себесъзнание.
Следователно през първите времена на Атлантида животът е бил съвършено различен от днешния. Атлантската епоха протича така, че човекът преминава от изцяло противоположни състояния в такива, които възникват по-късно. Той прави този преход толкова повече, колкото повече неговото етерно тяло се прибира във физическото. През последната третина на Атлантската епоха етерното тяло се прибира почти напълно във физическото. Преди това човекът се чувствуваше горе в духовния свят като буден.
Но като такъв той не можеше да каже на себе си "Аз", нямаше себесъзнание.
Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова душа. Всеки път през нощта около него настъпваше яснота; но той се чувствуваше несамостоятелен. Както нашите пръсти се отнасят към нашия Аз, така се чувствуваха хората, че принадлежат на груповите души, които погледът на ясновидеца вижда така, както те са описани в Откровението на Йоана под формата на 4-те глави на лъв, телец, орел и човек. Човекът се чувствуваше пренесен в някоя такава групова душа. И едвам когато се намираше в охлювата къща на своето тяло, той чувствуваше, че има нещо собствено.
към текста >>
Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше
като
част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже
като
подслонен в своята стара групова душа.
Атлантската епоха протича така, че човекът преминава от изцяло противоположни състояния в такива, които възникват по-късно. Той прави този преход толкова повече, колкото повече неговото етерно тяло се прибира във физическото. През последната третина на Атлантската епоха етерното тяло се прибира почти напълно във физическото. Преди това човекът се чувствуваше горе в духовния свят като буден. Но като такъв той не можеше да каже на себе си "Аз", нямаше себесъзнание.
Когато излизаше от физическото и етерното тяло, за да навлезе в яснотата на нощта, той се чувствуваше като част от духовната същност, която беше там горе, чувствуваше се така да се каже като подслонен в своята стара групова душа.
Всеки път през нощта около него настъпваше яснота; но той се чувствуваше несамостоятелен. Както нашите пръсти се отнасят към нашия Аз, така се чувствуваха хората, че принадлежат на груповите души, които погледът на ясновидеца вижда така, както те са описани в Откровението на Йоана под формата на 4-те глави на лъв, телец, орел и човек. Човекът се чувствуваше пренесен в някоя такава групова душа. И едвам когато се намираше в охлювата къща на своето тяло, той чувствуваше, че има нещо собствено. Защото, за да стане човекът едно самостоятелно същество, това се дължи на факта, че той можеше да се затвори в своето тяло.
към текста >>
Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува
като
"Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си.
Там той се намира между духовно-божествени Същества. Тогава той чува своето име да звучи отвън, чува отвън това, което той е. За една група се чува името, словото, което на първичния език отговаря на тази група; за друга група се чува друго име. Човекът не може да назове себе си из своята вътрешност, той трябваше да чува своето име отвън. Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа.
Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си.
Този Бог, който беше най-близо до него, който същевременно му показваше неговия Аз, него той наричаше Яхве; той беше ръководител на Аза. Човекът чувствуваше първоначално силата на този Бог да изгрява в неговия Аз! С това бяха свързани външни събития. Когато първите атланти се потопяваха в своето физическо тяло по начина, който описахме, те поглеждаха също и навън в небесното пространство и както вече казахме те не виждаха там една действителна дъга; но там, където по-късно се появи слънцето, те виждаха като един вид оцветен кръг. Слънцето не можеше още да проникне със своята сила, но то действуваше през мъглата.
към текста >>
Когато първите атланти се потопяваха в своето физическо тяло по начина, който описахме, те поглеждаха също и навън в небесното пространство и както вече казахме те не виждаха там една действителна дъга; но там, където по-късно се появи слънцето, те виждаха
като
един вид оцветен кръг.
Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа. Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си. Този Бог, който беше най-близо до него, който същевременно му показваше неговия Аз, него той наричаше Яхве; той беше ръководител на Аза. Човекът чувствуваше първоначално силата на този Бог да изгрява в неговия Аз! С това бяха свързани външни събития.
Когато първите атланти се потопяваха в своето физическо тяло по начина, който описахме, те поглеждаха също и навън в небесното пространство и както вече казахме те не виждаха там една действителна дъга; но там, където по-късно се появи слънцето, те виждаха като един вид оцветен кръг.
Слънцето не можеше още да проникне със своята сила, но то действуваше през мъглата. Обаче действието на неговата сила върху Земята беше възпрепятствувано, задържано от мъглата. То започна да се показва все повече и повече, така щото това, което описахме, а именно възникването на външното съзнание, беше свързано с появяването на Слънцето из мъглата. Това, което се намираше там горе, където обитаваха другите 6 Духове, които заедно с Яхве имаха задачата да ръководят развитието на Земята, се показа постепенно навън, неговите действия облъчваха Земята. Така то стана видимо.
към текста >>
Човекът първо се подготвя, за да вижда външната светлина
като
нещо материално.
Тази светлина беше същата онази Светлина, която светеше физически от Слънцето, Светлината на могъщи, възвишени Същества. Когато човекът все повече се затвори в своето физическо тяло и своето физическо съзнание, вратата на вътрешното зрение се затвори. И когато сега той напуска нощем своето физическо и етерно тяло и навлиза в духовния свят, заобикаля го тъмнина. Колкото повече човекът се затваря вътре в себе си, толкова повече външната светлина се засилва; а тази външна светлина не е друго освен израз на делата на духовните същества на Слънцето. Светлината на духовните Същества свети външно върху Земята.
Човекът първо се подготвя, за да вижда външната светлина като нещо материално.
Сега в неговата затъмнена вътрешност свети Светлината; но отначало светлината не бе обхваната не бе разбрана, не бе възприемана от неговата тъмнина. Това е един световно-исторически, един космически процес. Човекът изкупи своето себесъзнание от онова минало чрез своето духовно затъмнение. Така човекът израсна из яснотата на груповите души. Но това беше първоначалното зазоряване на индивидуалността.
към текста >>
Трябваше да мине още дълго време, до
като
индивидуалността се прояви действително в човека.
Сега в неговата затъмнена вътрешност свети Светлината; но отначало светлината не бе обхваната не бе разбрана, не бе възприемана от неговата тъмнина. Това е един световно-исторически, един космически процес. Човекът изкупи своето себесъзнание от онова минало чрез своето духовно затъмнение. Така човекът израсна из яснотата на груповите души. Но това беше първоначалното зазоряване на индивидуалността.
Трябваше да мине още дълго време, докато индивидуалността се прояви действително в човека.
Изминаха последните времена на Атлантската епоха; започна следатлантската епоха; измина древно-индийската културна епоха. Себесъзнанието още не беше разцъфтяло. После дойдоха Древно-персийската, Египто-халдейската епоха. Човекът все повече узряваше, за да развие в себе си себесъзнанието. Най-после дойде Четвъртата културна епоха.
към текста >>
Тогава бихте видели, че тази физическа Земя
като
физическо тяло не е именно само физическо тяло, а тя има също етерно тяло и астрално тяло, също както човекът.
После дойдоха Древно-персийската, Египто-халдейската епоха. Човекът все повече узряваше, за да развие в себе си себесъзнанието. Най-после дойде Четвъртата културна епоха. Тогава се случи нещо, което има неизмеримо значение и за което всичко станало по-рано беше само подготовка. Представете си, че сте надарени с ясновидство и че се изкачвате някъде на една далечна звезда, от където гледате Земята.
Тогава бихте видели, че тази физическа Земя като физическо тяло не е именно само физическо тяло, а тя има също етерно тяло и астрално тяло, също както човекът.
Всичко това има и Земята. Вие бихте виждали Земята обкръжена от нейната аура и хилядолетия на ред бихте могли да проследите развитието на земната аура; бихте виждали земята заобиколена от всякакви цветове, в средата физическата ядка, а около тази ядка земната аура в най-разнообразни форми и цветове. Вие бихте видели, как в течения на хилядолетията тези форми и цветове се менят по най-различен начин. Настъпва момент, който има огромно значение: Аурата на Земята приема изцяло съвършено друга форма и друг цвят. Погледната от външната страна Земята се явява в една нова светлина.
към текста >>
За такъв човек
като
автора на Откровението всичко, което той знаеше, което можеше да обгърне с ясновидския си поглед, беше една подбуда за разбиране на най-великото събитие на Земното развитие.
С това в душата на Земята, в духа на цялата Земя бе внесено нещо ново. Това, което е Христовият Принцип, се съедини тогава със Земята и Земята стана тяло на този Христов Принцип. Така щото буквално верни са думите: "Този, който яде хляба ми, той ме тъпче с краката си." Когато човекът яде хляба на Земята, той яде тялото на Земята, а това е тялото на Духа на Земята, който се съедини със Земята в момента, когато стана събитието на Голгота и Христовият Дух се съедини със Земята. И човекът ходи по това тяло на Земята, той тъпче това тяло с краката си. Всичко в Евангелията трябва да се разбира буквално, когато добием възможност да схващаме буквата в нейния действителен смисъл.
За такъв човек като автора на Откровението всичко, което той знаеше, което можеше да обгърне с ясновидския си поглед, беше една подбуда за разбиране на най-великото събитие на Земното развитие.
Това, което можеше да научи по пътя на ясновиждането, за него той си казваше: "аз трябва да употребя това, за да разбера образа на Христа, действието на Христа. Да се използува цялата Духовна Наука за обяснение на събитието станало на Голгота, този е бил стремежът на онези, който е написал Откровението. Във всичко онова, което можеше да научи в Духовната Наука, той искаше да вижда само една Мъдрост, служаща за разбирането на това събитие, което ни е представил по един величествен начини за което ще видим, какво е станалото за него.
към текста >>
56.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Вчера ние видяхме, че космическите събития идват
като
последица от действията на определени божествено-духовни Същества.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дюселдорф, 15 Април 1909, вечер
Вчера ние видяхме, че космическите събития идват като последица от действията на определени божествено-духовни Същества.
Това се отнася с пълна сила и за онова събитие, което разгледахме в края на вчерашната лекция: Битката на Небето. Фактически тя се разрази в бойното поле, намиращо се между Юпитер и Марс и остави безброй трупове, които физическата наука днес непрекъснато открива в лицето на така на речените астероиди. За нас този извод е изключително важен. Ние отново ще се върнем към него и ще установим: това небесно събитие се отрази и върху планетарната еволюция на самата Земя, нещо което намира израз още в първите строфи на Бхагавад Гита. Днес ние ще продължим макар и най-общо е описанието на другите Същества от духовните Йерархии, за които вчера само загатнахме.
към текста >>
Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, до
като
човекът все още не може да върши това сам.
Вие добре знаете, че онова, което ние наричаме "вечна същност" на човека, индивидуалността, напредва от една инкарнация в друга инкарнация. Обаче Вие знаете и друго: Днес повечето хора изобщо нямат спомени от предишните си инкарнации; и по-точно казано, те все още не си спомнят абсолютно нищо от предишните си инкарнации. Само онези, които са постигнали известна степен на ясновидство, могат да хвърлят поглед назад към своите предишни инкарнации. *23 И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек, който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения, ако определени духовни Същества не спояваха отделните инкарнации в едно цяло, проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество? Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество, и поради обстоятелството, че стои с една степен над него, то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация, в друга инкарнация.
Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам.
И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите. Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации. И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел. Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението. Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация.
към текста >>
Така че можем да кажем: над всеки човек, до
като
той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации.
Само онези, които са постигнали известна степен на ясновидство, могат да хвърлят поглед назад към своите предишни инкарнации. *23 И каква връзка би съществувала тогава между отделните инкарнации на даден човек, който живее тук на Земята и не си спомня абсолютно нищо от своите предишни въплъщения, ако определени духовни Същества не спояваха отделните инкарнации в едно цяло, проявявайки по този начин една бдителност върху развитието на всяко човешко същество? Ние трябва да допуснем, че над всеки човек бди едно духовно Същество, и поради обстоятелството, че стои с една степен над него, то насочва и ръководи човешката индивидуалност в нейния път от една инкарнация, в друга инкарнация. Добре запомнете, че те не са онези Същества, които подреждат Кармата на тях ще се спрем допълнително, а Същества, които са просто будни и съхраняват спомена от предишната инкарнация в следващата, докато човекът все още не може да върши това сам. И тези Същества са именно Ангелои, или Ангелите.
Така че можем да кажем: над всеки човек, докато той минава през своите инкарнации, непрекъснато бди едно духовно Същество, което има съзнание за тези инкарнации.
И благодарение на него онзи човек, който се намира в началната фаза на посвещението и не помни нищо от миналите си прераждания, все пак запазва възможността да пита своя Ангел. Повтарям, че това е възможно само в началната фаза на посвещението. Следователно, Ангелите, Ангелои или Съществата, стоящи една степен над човека, непрекъснато бдят, за да запазят целостта на нишката; която свързва една инкарнация с друга инкарнация. Но нека сега да се издигнем до следващата категория духовни Същества, до Архангелите, Архангелои, или Духовете на Огъня, както ги наричаме още в нашите антропософски среди.*24 Тези Същества не се занимават с отделния човек и с неговата индивидуалност, а имат една по-мащабна задача: Те внасят хармония и ред в отношенията между индивида и големите човешки общности, каквито са например народите, расите и т.н. В рамките на нашето земно развитие Архангелите имат задачата да свържат отделната човешка душа с това, което ние наричаме Народностна Душа.*25
към текста >>
Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството
като
се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята.
Издигайки се над Архаите, ние навлизаме в сферата на други свръхсетивни Същества, така наречените Власти, или Ексузиаи, които вчера нарекохме Духове на Формата. Тяхната мисия надхвърля планетарното тяло на Земята. И все пак, за да имаме представа за мисията на Ексузиаи, нека да си припомним още веднъж следното. В еволюцията на човечеството различаваме седем планетарни състояния: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Ние видяхме, че всичко, което протича в сферата на Земята, става под ръководството на определена категория духовни Същества.
Ангелите ръководят живота на отделните хора, Архангелите подреждат връзките между индивида и големите човешки общности, а Духовете на Личността имат грижата за всичко, което става с човечеството като се започне от Лемурийската епоха и се стигне до времето, когато човекът ще бъде отново одухотворен до такава степен, че едва ли ще принадлежи на Земята.
Обаче сега идва ред на нещо съвсем друго: сега човечеството трябва да извърши прехода от едно планетарно състояние към друго планетарно състояние и този преход трябва да стане под ръководството на определени духовни Същества. Да, трябва да има такива духовни Същества, чиято задача изисква да бдят над цялото Земно развитие, и когато то приключи, човечеството да навлезе по правилен начин в своята Пралайя*26, за да намери после верния път към следващото планетарно въплъщение, Бъдещия Юпитер. И тези Същества са Властите, или Духовете на Формата. Вчера ние описахме техните задачи, така да се каже, гледайки ги отгоре, днес ще се опитаме да ги погледнем отдолу. И така, Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата, са онези Същества, които имат грижата да съпровождат цялото човечество в прехода му от едно планетарно състояние в друго.
към текста >>
А после,
като
съставна част на Зодиака, ние веднага би трябвало да очертаем сферата на Престолите, или с други думи, разграничителната орбита на Сатурн.
Да, именно Близнаците бяха пролетното съзвездие през епохата, отдалечена на 800 + 2200 години от началото на нашето летоброене. Следователно, ако се върнем в четвъртото, петото хилядолетие преди Христос, ние ще установим, че пролетната точка се намира в зодиакалния знак Близнаци. Точно тогава процъфтяваха Мистериите на Заратустра. Те оказваха своето влияние и в много по-късните времена, така че когато хората наблюдаваха небесните явления, те задължително ги свързваха със съзвездието Близнаци. И ако бихме искали да скицираме част от Зодиака, тук горе би трябвало да поставим знака на Близнаците.
А после, като съставна част на Зодиака, ние веднага би трябвало да очертаем сферата на Престолите, или с други думи, разграничителната орбита на Сатурн.
След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер. После би трябвало да очертаем сферата на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс. Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето. Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето. Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата.
към текста >>
Следователно, както нарисувахме Марс
като
граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце
като
граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата.
А после, като съставна част на Зодиака, ние веднага би трябвало да очертаем сферата на Престолите, или с други думи, разграничителната орбита на Сатурн. След това ние би трябвало да очертаем, както вчера казахме, сферата на онези Същества, които наричаме Господства, или Духове на Мъдростта: тук разграничителната орбита е тази на Юпитер. После би трябвало да очертаем сферата на Динамис, или Духовете на Движението: Тук разграничителната орбита е тази на Марс. Ние видяхме, че между тези две сфери се намира бойното поле на това, което нарекохме Битката на Небето. Но сега, ако искаме правилно да разграничим останалите сфери на действие, ние би трябвало да отбележим, да маркираме това, което служи за граница на Слънцето.
Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата.
По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността. Следва Меркурий, до чиято орбита се простират действията на Архангелите, или Духовете на Огъня. После идва ред на Луната, до чиято орбита се простират действията на Ангелите. И накрая стигаме до Земята. Следователно, Вие трябва да си представите Земята като един вид център, около който е разположена сферата на Луната, после идва сферата на Меркурий, след нея сферата на Венера, а после сферата на Слънцето.
към текста >>
Следователно, Вие трябва да си представите Земята
като
един вид център, около който е разположена сферата на Луната, после идва сферата на Меркурий, след нея сферата на Венера, а после сферата на Слънцето.
Следователно, както нарисувахме Марс като граница, до която се простират действията на Силите, или Динамис, сега ние трябва да нарисуваме самото Слънце като граничен знак, до който се простират Властите, или Духовете на Формата. По-нататък ние стигаме до Beнера, респективно до сферата, до която се простират действията на Архаите, или Духовете на Личността. Следва Меркурий, до чиято орбита се простират действията на Архангелите, или Духовете на Огъня. После идва ред на Луната, до чиято орбита се простират действията на Ангелите. И накрая стигаме до Земята.
Следователно, Вие трябва да си представите Земята като един вид център, около който е разположена сферата на Луната, после идва сферата на Меркурий, след нея сферата на Венера, а после сферата на Слънцето.
Вероятно ще се учудите, че аз подредих планетите по този начин. Защото сигурно сте, очаквали, че ще поставя Меркурий в непосредствена близост до Слънцето, а после ще отбележа планетата Венера. Обаче това няма да отговаря на истината, понеже по-късната астрономия размени имената на двете планети. Това, което днес наричаме Меркурий, всички учения са наричали Венера, и това което днес наричаме Венера, всички учения са наричали Меркурий. Следователно, ние изобщо не разбираме древните учения, древните автори, когато четем техните описания за Венера или Меркурий, понеже впоследствие техните имена бяха разменени.
към текста >>
Вие трябва да си представите физическите движения
като
движение на всяка планета около Слънцето.
Следователно, ние изобщо не разбираме древните учения, древните автори, когато четем техните описания за Венера или Меркурий, понеже впоследствие техните имена бяха разменени. Това, което е казано за Венера, се отнася за днешния Меркурий, и това, което е казано за Меркурий, се отнася за днешната Венера. Когато космическата система беше променена и обърната наопаки, когато на Земята беше отнето предишното място, тогава се промени не само перспективата, а Меркурий и Венера размениха имената си по отношение на древната космическа система. Сега Вие лесно ще приведете нашата схема в съответствие с днешната космическа система. Представете си, че Слънцето (знака на Слънцето) се намира тук в центъра, а около Слънцето се върти Венера; после около Слънцето се върти Меркурий, после Земята с Луната, следвани от Марс, Юпитер и Сатурн.
Вие трябва да си представите физическите движения като движение на всяка планета около Слънцето.
Но Вие бихте могли да допуснете и следната ситуация: Земята стои тук (знакът на Венера), а другите планети се завъртят така, че застават зад Слънцето. Ето, тук ние изобразяваме графически нашата сегашна физическа система. В един от центровете поставяме Слънцето, а около него Венера, Меркурий, Земята с нейната Луна: Това тук са Земята, Меркурий, Венера според старите означения; следва Марс, а отвъд зоната на астеоридите са Юпитер и Сатурн. Но представете си сега, че тук долу (знакът на Венера) стои Земята, после идват Меркурий и Венера, Марс остава горе (знакът на Марс), следван от Юпитер (знакът на Юпитер) и т.н. Сега Вие имате Слънцето, Меркурий; днешната Венера тук (знакът на Венера).
към текста >>
Нали така, след
като
изброените планети могат да застанат във всички възможни констелации една спрямо друга, те биха могли да заемат и точно това положение.
Но Вие бихте могли да допуснете и следната ситуация: Земята стои тук (знакът на Венера), а другите планети се завъртят така, че застават зад Слънцето. Ето, тук ние изобразяваме графически нашата сегашна физическа система. В един от центровете поставяме Слънцето, а около него Венера, Меркурий, Земята с нейната Луна: Това тук са Земята, Меркурий, Венера според старите означения; следва Марс, а отвъд зоната на астеоридите са Юпитер и Сатурн. Но представете си сега, че тук долу (знакът на Венера) стои Земята, после идват Меркурий и Венера, Марс остава горе (знакът на Марс), следван от Юпитер (знакът на Юпитер) и т.н. Сега Вие имате Слънцето, Меркурий; днешната Венера тук (знакът на Венера).
Нали така, след като изброените планети могат да застанат във всички възможни констелации една спрямо друга, те биха могли да заемат и точно това положение.
То е напълно правдоподобно. По този начин тук е изобразена съвременната физическа система, само че е подбран такъв момент, когато след като Земята, Меркурий и Венера се намират от едната страна на Слънцето другите планети Марс, Юпитер и Сатурн остават от другата страна на Слънцето. Тук е изобразено само това, нищо друго. Тук са Земята, Меркурий, Венера, а от другата страна на Слънцето са Марс, Юпитер и Сатурн. Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата.
към текста >>
По този начин тук е изобразена съвременната физическа система, само че е подбран такъв момент, когато след
като
Земята, Меркурий и Венера се намират от едната страна на Слънцето другите планети Марс, Юпитер и Сатурн остават от другата страна на Слънцето.
В един от центровете поставяме Слънцето, а около него Венера, Меркурий, Земята с нейната Луна: Това тук са Земята, Меркурий, Венера според старите означения; следва Марс, а отвъд зоната на астеоридите са Юпитер и Сатурн. Но представете си сега, че тук долу (знакът на Венера) стои Земята, после идват Меркурий и Венера, Марс остава горе (знакът на Марс), следван от Юпитер (знакът на Юпитер) и т.н. Сега Вие имате Слънцето, Меркурий; днешната Венера тук (знакът на Венера). Нали така, след като изброените планети могат да застанат във всички възможни констелации една спрямо друга, те биха могли да заемат и точно това положение. То е напълно правдоподобно.
По този начин тук е изобразена съвременната физическа система, само че е подбран такъв момент, когато след като Земята, Меркурий и Венера се намират от едната страна на Слънцето другите планети Марс, Юпитер и Сатурн остават от другата страна на Слънцето.
Тук е изобразено само това, нищо друго. Тук са Земята, Меркурий, Венера, а от другата страна на Слънцето са Марс, Юпитер и Сатурн. Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата. Тази система е напълно възможна, обаче само при наличие на посочената констелация. И тя, констелацията, наистина съществуваше, когато над Сатурн бяха разположени Близнаците.
към текста >>
Следователно, ние виждаме, че Коперниковата система е различна, просто защото се опира на чисто физическото наблюдение, до
като
Птоломеевата система се опираше по-скоро на духовното наблюдение.
Но дали те са прави? Едва ли някога ще има по-суеверни хора от днешните теоретици на Космоса, от днешните астрономи, и едва ли някога хора та ще са свидетели на по-голям фанатизъм от техния! Вероятно бъдещите поколения ще са малко по-толерантни и ще казват: След XV и XVI век хората изгубиха съзнанието, че има един друг, духовен свят, и че в духовния свят човекът има други гледни точки, други перспективи, и че според тях подреждането на небесните тела трябва да изглежда иначе, а не както повелява чисто физическото наблюдение. Вярно е, че за определен период от време хората трябваше да съсредоточат вниманието и усилията си главно върху физическия свят, но идват други епохи, когато те отново ще си спомнят, че съществува и един друг, духовен свят и отново ще изпитат потребност от първоначалната гледна точка, от първоначалната космическа перспектива. Да, вероятно бъдещите поколения ще проявят известно разбиране, че все пак миналите епохи са се нуждаели и от една астрономическа митология, наред с другите митологии, и това няма да е повод за някакво снизхождение към нашето време, каквото са склонни да изпитват нашите съвременници към хората от миналото.
Следователно, ние виждаме, че Коперниковата система е различна, просто защото се опира на чисто физическото наблюдение, докато Птоломеевата система се опираше по-скоро на духовното наблюдение.
И само поради обстоятелството, че сме съхранили спомена за тази духовна космическа система, ние можем да стигнем до известна представа за мястото и действията на Съществата от духовните Йерархии в рамките на нашата Слънчева система. Проследявайки духовните съотношения, духовните констелации в нашата Слънчева система, ние виждаме: Ангелите осъществяват своите действия именно до орбитата на Луната, Архангелите се простират до Меркурий, Духовете на Личността се простират до Венера, Властите се простират до Слънцето, Силите, или Динамис, се простират до Марс. После идват Господствата, а след тях Престолите. Следователно, ние бихме могли да прекараме други линии във физическата система и тогава те ще маркират сферите на Йерархиите. От гледна точка на духовните действия, в центъра на космическата система следва да стои не Слънцето, на Земята.
към текста >>
Ако обаче търсим центъра на нашата Слънчева система според действията на духовните Йерархии, тогава ние трябва да поставим в центъра именно Земята, тогава ние получаваме други гранични линии, тогава планетите се явяват
като
разграничителни знаци, които отделят различните сфери на древните Йерархии.
Ако Слънцето би останало свързано със Земята, човекът никога нямаше да улучи вярното темпо в своето развитие. И това стана възможно само поради обстоятелството, че Слънцето заедно с онези Същества, които имаха нужда от съвършено друга еволюционна среда напусна Земята и се отдели от нея. То предостави Земята, бих казал, на самата себе си, за да може човекът да улучи вярното темпо на своята еволюция. Една космическа система изглежда по един или друг начин в зависимост от гледната точка, от перспективата, която избираме. Ако потърсим центъра на нашата космическа система според чисто физическата гледна точка, тогава трябва да се обърнем към Коперниковата система и ти ще ни посочи Слънцето!
Ако обаче търсим центъра на нашата Слънчева система според действията на духовните Йерархии, тогава ние трябва да поставим в центъра именно Земята, тогава ние получаваме други гранични линии, тогава планетите се явяват като разграничителни знаци, които отделят различните сфери на древните Йерархии.
И сега Вие лесно ще направите връзката между това, което току-що казахме за пространственото разположение на отделните сфери и това, което казахме по-рано за задачата и мисията на отделните духовни Същества. Тези Същества, които са най-близо до Земята и действуват в непосредствена близост до нея, обхващайки пространството до Луната, са Ангелите. Действувайки от тази област, те ръководят живота на всяко човешко същество, съпровождайки го от една инкарнация в друга инкарнация. Но за да бъдат ръководени цели народи и да им бъде обяснявана тяхната собствена мисия, за тази цел е необходимо нещо повече. Космическото пространство е протъкано от всевъзможни действия.
към текста >>
Да,
като
по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества.
Самият човек е прикован към Земята; а онова, което е вечно в него и напредва от една инкарнация в друга инкарнация, се направлява от Същества, които не са приковани към Земята, а изпълват въздушното пространство и това, което лежи над него, отиващо до Луната, до Меркурий и т.н. Човекът е започнал своето развитие на Земята от незапомнени времена и то в известен смисъл наподобява съотношенията между малкото дете и възрастния: възрастният човек непрекъснато учи малкото дете. Същото важи и за Йерархиите: те непрекъснато учат прикования към Земята човек и му помагат да напредва по пътя на познанието. Но по какъв начин се проявяваше тази помощ? Още в началото на Земната епоха, от висшите сфери трябваше да слязат такива Същества, които фактически не бяха свързани със Земята.
Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества.
Те трябваше да се въплътят в човешки тела, въпреки че това не беше необходимо за тяхното развитие, също както възрастният човек помни и произнася азбуката не с оглед на собственото си развитие, а само за да я преподава на децата. Връщайки се към древната Атлантска и Лемурийска епоха*30, ние виждаме как от сферите, разположени над Земята, се спуснаха определени духовни Същества, за да се въплътят в човешки тела: Те бяха първите учители на човека. Тези Същества от висшите Йерархии, принадлежащи на сферите на Меркурий и Венера, тези Синове на Меркурий и Венера слязоха на Земята и станаха първите учители на младото човечество. Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които бродеха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители. Да, действително имаше такива "човеци".
към текста >>
Те трябваше да се въплътят в човешки тела, въпреки че това не беше необходимо за тяхното развитие, също както възрастният човек помни и произнася азбуката не с оглед на собственото си развитие, а само за да я преподава на
децата
.
Човекът е започнал своето развитие на Земята от незапомнени времена и то в известен смисъл наподобява съотношенията между малкото дете и възрастния: възрастният човек непрекъснато учи малкото дете. Същото важи и за Йерархиите: те непрекъснато учат прикования към Земята човек и му помагат да напредва по пътя на познанието. Но по какъв начин се проявяваше тази помощ? Още в началото на Земната епоха, от висшите сфери трябваше да слязат такива Същества, които фактически не бяха свързани със Земята. Да, като по-древни и по-висши представители на Йерархиите, те трябваше да слязат на Земята въпреки че за своя собствен живот те се нуждаеха не от Земята, а от нейното обкръжение за да споделят своя опит с човешките същества.
Те трябваше да се въплътят в човешки тела, въпреки че това не беше необходимо за тяхното развитие, също както възрастният човек помни и произнася азбуката не с оглед на собственото си развитие, а само за да я преподава на децата.
Връщайки се към древната Атлантска и Лемурийска епоха*30, ние виждаме как от сферите, разположени над Земята, се спуснаха определени духовни Същества, за да се въплътят в човешки тела: Те бяха първите учители на човека. Тези Същества от висшите Йерархии, принадлежащи на сферите на Меркурий и Венера, тези Синове на Меркурий и Венера слязоха на Земята и станаха първите учители на младото човечество. Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които бродеха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители. Да, действително имаше такива "човеци". Нека да опишем положението още по-нагледно: Представете си, че през Лемурийската епоха едно нормално развито човешко същество среща един такъв друг "човек".
към текста >>
Той изглеждаше както всички останали човеци, но всъщност беше дошъл на Земята
като
един от Синовете на Меркурий или Венера.
Така че всред това младо човечество имаше такива "човеци", които бродеха по Земята, но те само привидно приличаха на останалите Земни жители. Да, действително имаше такива "човеци". Нека да опишем положението още по-нагледно: Представете си, че през Лемурийската епоха едно нормално развито човешко същество среща един такъв друг "човек". Външно погледнато, Лемурийският човек не виждаше нещо по-различно, обаче всъщност в отсрещното "тяло" беше навлязъл един Дух, чиято сфера се простираше нагоре до Меркурий или Венера. Следователно, външният облик на този "човек" представляваше една пълна илюзия, пълна Майя.
Той изглеждаше както всички останали човеци, но всъщност беше дошъл на Земята като един от Синовете на Меркурий или Венера.
Подобни неща действително се случваха в зората на човешкото развитие. Синовете на Меркурий и Синовете на Венера често слизаха долу и бродеха по Земята редом с останалите Лемурийски човеци, но вътрешно те запазваха характерните особености на Меркурий и на Венера. Ние казахме, че Синовете на Венера, това са Духовете на Личността. Под формата на човеци, тези Същества бродеха по Земята; външно погледнато, те бяха съвсем ограничени личности, обаче чрез вътрешната си сила те ръководеха човечеството. Така изглеждаха нещата през древната Лемурийска епоха, когато Синовете на Венера ръководеха цялото човечество; те бяха толкова могъщи, колкото са онези, които днес наричаме "Духове на народите".
към текста >>
57.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото развитието се състои именно в това, едно същество да добива все повече способността да дава, до
като
най-после стигне до там, да бъде способно да жертвува своето собствено вещество и да чувствува това жертвуване на собственото си същество
като
върховно блаженство.
Но чрез това той също добива и способности, които на свой ред ще му позволят да разпространи своите идеи, своите чувства и накрая своята любов, всичко, което той е произвел в себе си. Приемайки от вселената и давайки на заобикалящата го среда, той расте по ум, разум, добива това, което ще може да жертвува след това за цялото човечество. Неговите чувства веднъж превърнати в любов се разливат върху неговите ближни; чрез тях той оживотворява своите себеподобни. Защото ние знаем, колко много любовта има животворно действие върху хората и колко много този, който наистина е в състояние да дава любов, може да утешава и да повдига сърцата чрез своята любов. Но всички наши възможности да даваме, да се жертвуваме, са нищожни, сравнени с тези на Престолите.
Защото развитието се състои именно в това, едно същество да добива все повече способността да дава, докато най-после стигне до там, да бъде способно да жертвува своето собствено вещество и да чувствува това жертвуване на собственото си същество като върховно блаженство.
Има такива висши Същества, които се издигат на една по-висока степен на развитието чрез жертвуването на собственото им вещество. Един материалист може да се запита, как същества, достигнали да могат да жертвуват това, което е тяхно собствено същество, могат да продължават още да съществуват и се издигат, защото според него след такава жертва от тези същества не би останало нищо. Това значи, този материалист не може да разбере, че има такива духовни същества, които могат да продължават да съществуват даже и тогава, когато са дали всичко, което са приели. Върху стария Сатурн Престолите се намираха именно на такава степен на развитието, когато можеха да жертвуват веществеността, добита през тяхното минало развитие. Но чрез това те се издигнаха на още по-висока степен на развитието.
към текста >>
До
като
днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
Но как действуваха те на старото Слънце? Те не бяха в състояние да създадат едно същество състоящо се от физическо и етерно тяло. Ето защо към тях трябваше да се присъединят Духовете на Огъня. Тези изостанали назад Духове на Личността не можеха да направят на Слънцето друго, освен да възпроизведат това, което бяха създали на стария Сатурн: един физически зачатък със стойност на минерал. Чрез тяхното действие на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни.
Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
Така ние виждаме, че измежду земните същества човекът е най-старото същество, първородният на сътворението. Другите същества се родиха поради това, че някои от силите на развитието, свързани с човечеството, изостанаха на определена точка, създавайки по този начин по-нисши същества. Ако изостаналите назад Духове на Личността биха завършили на Сатурн своята предначертана работа и не би се наложило да я довършват на старото Слънце, животинското царство не би се родило. Същото се отнася и за Лунното развитие: човекът напредна в своето развитие, защото съществата, които наричаме Ангели, в съюз със други по-възвишени същества, наричани Духове на Движението /според езотеричното Християнство "Динамис", "Сили"/, го надариха с астрално тяло, което го издигна на степента на животно. А съществата, които през време на Слънчевото развитие бяха с една степен по-ниско от човека, сега на старата Луна достигна степента на растение.
към текста >>
Животинското царство е
като
един отпадък от човешкото царство,
като
един закъснял в развитието елемент; а това, което е останало още по-назад, се е превърнало в растително царство*.
После под действието на изостаналите назад същества се появиха създания, които са прадеди на съвременните растения. Следователно на старото Слънце не съществуваше още растително царство. То се появи едва на старата Луна. Що се отнася за минералното царство, така както ние го намираме днес в твърдо състояние, от него на старата Луна нямаше даже и следа. Така природните царства се появиха едно след друго, най-първо човешкото царство, най-издигнатото.
Животинското царство е като един отпадък от човешкото царство, като един закъснял в развитието елемент; а това, което е останало още по-назад, се е превърнало в растително царство*.
/*Рудолф Щайнер: Духовна наука, главата върху Развитието на човека и вселената/. Когато завърши Лунното развитие, започна самото Земно развитие. Ние вече описахме, как Слънце, Луна и Земя, които отначало образуваха едно тяло, са се разделили. Когато първо се отдели Слънцето, зародишите на всички съществуващи на Луната царства отново се появиха; сиреч животинското царство и растителното царство; а докато Луната още беше съединена със Земята се образува минералното царство. Именно образуването на минералното царство предизвика явленията на втвърдяване и изсъхване, които застрашаваха да вкаменят Земята.
към текста >>
Когато първо се отдели Слънцето, зародишите на всички съществуващи на Луната царства отново се появиха; сиреч животинското царство и растителното царство; а до
като
Луната още беше съединена със Земята се образува минералното царство.
Така природните царства се появиха едно след друго, най-първо човешкото царство, най-издигнатото. Животинското царство е като един отпадък от човешкото царство, като един закъснял в развитието елемент; а това, което е останало още по-назад, се е превърнало в растително царство*. /*Рудолф Щайнер: Духовна наука, главата върху Развитието на човека и вселената/. Когато завърши Лунното развитие, започна самото Земно развитие. Ние вече описахме, как Слънце, Луна и Земя, които отначало образуваха едно тяло, са се разделили.
Когато първо се отдели Слънцето, зародишите на всички съществуващи на Луната царства отново се появиха; сиреч животинското царство и растителното царство; а докато Луната още беше съединена със Земята се образува минералното царство.
Именно образуването на минералното царство предизвика явленията на втвърдяване и изсъхване, които застрашаваха да вкаменят Земята. Защото в действителност минералното царство не е нищо друго освен това, което по-висшите царства бяха изхвърлили. За да можете да си представите, по какъв начин минералното царство се е образувало така бавно чрез отделяне от другите царства, помислете за това, което днешната наука описва: каменните въглища са едно минерално вещество, което днес копаем от Земята; но какво е било то по-рано? Тези блокове от каменни въглища са били дървета, растения, които са загинали, натрупали са се и са се минерализирали. Така всичко, което образува твърдата земя, е резултат от такива отпадъчни процеси, получени от по-висши царства.
към текста >>
През есента то се връща на Слънцето и оставя след себе си само семето,
като
един залог, който ще му помогне отново да намери своя път към физическата природа.
Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията. Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот. През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън.
През есента то се връща на Слънцето и оставя след себе си само семето, като един залог, който ще му помогне отново да намери своя път към физическата природа.
По същия начин в миналото се беше установила един вид обмяна между човешкото същество в неговото физическо тяло и слънчевите Същества. Все таки човешката форма беше още твърде първобитна и имало е време, когато слънчевите Духове действуваха от горе върху човешките тела обгръщайки ги с астралното вещество, също както днес става с растенията през пролетта и есента. През определен период астралното тяло на човека беше съединено с физическото тяло на Земята; после то се оттегляше на Слънцето, за да се върне отново след това към оставения на Земята зародиш. Но Земята все повече се втвърдяваше, вследствие на което стана нещо, което Ви моля добре да запомните. Докато по-рано, когато Слънцето се беше отделило от Земята, все още имаше възможност астралните тела да се съединяват с физическите тела, нарастващото влияние на Луната /свързана още със Земята/ втвърди до такава степен тези физически тела, че слънчевите същества не можеха вече да проникнат в тях.
към текста >>
До
като
по-рано, когато Слънцето се беше отделило от Земята, все още имаше възможност астралните тела да се съединяват с физическите тела, нарастващото влияние на Луната /свързана още със Земята/ втвърди до такава степен тези физически тела, че слънчевите същества не можеха вече да проникнат в тях.
През есента то се връща на Слънцето и оставя след себе си само семето, като един залог, който ще му помогне отново да намери своя път към физическата природа. По същия начин в миналото се беше установила един вид обмяна между човешкото същество в неговото физическо тяло и слънчевите Същества. Все таки човешката форма беше още твърде първобитна и имало е време, когато слънчевите Духове действуваха от горе върху човешките тела обгръщайки ги с астралното вещество, също както днес става с растенията през пролетта и есента. През определен период астралното тяло на човека беше съединено с физическото тяло на Земята; после то се оттегляше на Слънцето, за да се върне отново след това към оставения на Земята зародиш. Но Земята все повече се втвърдяваше, вследствие на което стана нещо, което Ви моля добре да запомните.
Докато по-рано, когато Слънцето се беше отделило от Земята, все още имаше възможност астралните тела да се съединяват с физическите тела, нарастващото влияние на Луната /свързана още със Земята/ втвърди до такава степен тези физически тела, че слънчевите същества не можеха вече да проникнат в тях.
Тук имате описано по-конкретно това, което вчера можах само да ви загатна, като Ви казах, че слънчевите сили бяха изгубили възможност да моделират веществата останали на Земята. Т.е. тези вещества втвърдявайки се, слънчевите същества не намираха вече в тях едно тяло, което да им подхожда. Това стана причина за замиране на живота на Земята, човешките души бяха принудени да напуснат телата; само най-силните тела можаха да над живеят този период на вкаменяване, който достигна своята върховна точка по времето, когато Луната започна да се отделя от Земята. Тогава на Земята останаха само редки екземпляри човешки същества и опустошението, което царуваше там, приличаше на едно бавно умиране. За да опишем по-подробно това, което е станало тогава, нека още веднъж се върнем назад в онази епоха, когато след Лунното развитие Земята се появи из недрата на вселената.
към текста >>
Тук имате описано по-конкретно това, което вчера можах само да ви загатна,
като
Ви казах, че слънчевите сили бяха изгубили възможност да моделират веществата останали на Земята. Т.е.
По същия начин в миналото се беше установила един вид обмяна между човешкото същество в неговото физическо тяло и слънчевите Същества. Все таки човешката форма беше още твърде първобитна и имало е време, когато слънчевите Духове действуваха от горе върху човешките тела обгръщайки ги с астралното вещество, също както днес става с растенията през пролетта и есента. През определен период астралното тяло на човека беше съединено с физическото тяло на Земята; после то се оттегляше на Слънцето, за да се върне отново след това към оставения на Земята зародиш. Но Земята все повече се втвърдяваше, вследствие на което стана нещо, което Ви моля добре да запомните. Докато по-рано, когато Слънцето се беше отделило от Земята, все още имаше възможност астралните тела да се съединяват с физическите тела, нарастващото влияние на Луната /свързана още със Земята/ втвърди до такава степен тези физически тела, че слънчевите същества не можеха вече да проникнат в тях.
Тук имате описано по-конкретно това, което вчера можах само да ви загатна, като Ви казах, че слънчевите сили бяха изгубили възможност да моделират веществата останали на Земята. Т.е.
тези вещества втвърдявайки се, слънчевите същества не намираха вече в тях едно тяло, което да им подхожда. Това стана причина за замиране на живота на Земята, човешките души бяха принудени да напуснат телата; само най-силните тела можаха да над живеят този период на вкаменяване, който достигна своята върховна точка по времето, когато Луната започна да се отделя от Земята. Тогава на Земята останаха само редки екземпляри човешки същества и опустошението, което царуваше там, приличаше на едно бавно умиране. За да опишем по-подробно това, което е станало тогава, нека още веднъж се върнем назад в онази епоха, когато след Лунното развитие Земята се появи из недрата на вселената. Земята не възниква така, както някога се бе появил Сатурн.
към текста >>
Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо
като
една огромна маса от пари.
Защото съединявайки се с тялото на Сатурн, Престолите бяха останали свързани с цялото следващо развитие. Те се явиха отново, когато из космическите глъбини възникна Земята. А заедно с тях дойдоха отново и Духовете на Личността, Духовете на Движението, и т.н., така както заедно със Земята се появиха отново и зародишите на човеците, на животни те и растенията, защото всичко това се намираше в нея. Нашата физическа наука създава хипотези, които са чиста фантазия. Тя учи, че една огромна мъглявина е съществувала отначало и се е простирала до пределите на съвременния Сатурн; тази мъглявина, състояща се само от пари, никога не е съществувала.
Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо като една огромна маса от пари.
Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището. Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена!
към текста >>
Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен
като
се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на
децата
в началото на училището.
Тя учи, че една огромна мъглявина е съществувала отначало и се е простирала до пределите на съвременния Сатурн; тази мъглявина, състояща се само от пари, никога не е съществувала. Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо като една огромна маса от пари. Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества.
Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището.
Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена! И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове!
към текста >>
Там учат
децата
, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена!
Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо като една огромна маса от пари. Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие. Не въртящото движение е било това, което е организирало и формирало всичко, а нуждите, които са възникнали от живота на самите различни същества. Вие не бихте могли да си съставите една смислена идея за тези неща, освен като се освободите от училищните разбирания, които се втълпяват на децата в началото на училището.
Там учат децата, че първобитните народи са имали детински схващания: тези жалки индийци, които са вярвали в Брахма, изпълващ цялата вселена!
И тези някогашни персийци, които са вярвали в Ормузд, бога на доброто, и в неговия враг Ариман! И тези гърци даже, с техните множество богове: Зевс, Палас Атина, и т. н…. ! Днес ние добре знаем, че всичко това е било създадено от народната фантазия, че това са същества, създадени от детски умове! Също и богове те на древните германци: Вотан, Тор, не са друго освен митологични фигури: ние днес сме се издигнали далеч над всичко това, над всички тези идеи.
към текста >>
Лесно е да се покаже на
децата
тази съвременна система на образуването на слънчевата система.
В началото не е имало нищо друго освен една огромна първична мъглявина, която е започнала да се върти. Първо се отделило една кълбо; мъглявината продължила да се върти, второ кълбо се отделило, после трето и т.н. Тези схващания не са друго, освен съвременната форма, дадена на системата, създадена от Коперник. На свой ред те ще бъдат заменени с други легенди. Но древната митология имат това предимство пред съвременните, че те са по-истинни и по-малко отвлечени.
Лесно е да се покаже на децата тази съвременна система на образуването на слънчевата система.
Нужно е само да капнем една капка олио в чаша вода и да изрежем едно кръгче от един картон. Забождаме това кръгче с една игла, която ще бъде оста. Потопяваме всичко това във водата така, че картоненото кръгче да мине през средата на капката олио, и започваме да въртим, "както някога първичната мъглявина се е въртяла". Тогава от капката олио започват да се отделят една след друга по-малки капки, докато остане само една централна капка около иглата, а другите се въртят около нея; планетната система е готова! Тези, които правят този опит, забравят нещо, което е добре да забравят, но при други случаи: те забравят самите себе си, които предават въртенето на иглата.
към текста >>
Тогава от капката олио започват да се отделят една след друга по-малки капки, до
като
остане само една централна капка около иглата, а другите се въртят около нея; планетната система е готова!
Но древната митология имат това предимство пред съвременните, че те са по-истинни и по-малко отвлечени. Лесно е да се покаже на децата тази съвременна система на образуването на слънчевата система. Нужно е само да капнем една капка олио в чаша вода и да изрежем едно кръгче от един картон. Забождаме това кръгче с една игла, която ще бъде оста. Потопяваме всичко това във водата така, че картоненото кръгче да мине през средата на капката олио, и започваме да въртим, "както някога първичната мъглявина се е въртяла".
Тогава от капката олио започват да се отделят една след друга по-малки капки, докато остане само една централна капка около иглата, а другите се въртят около нея; планетната система е готова!
Тези, които правят този опит, забравят нещо, което е добре да забравят, но при други случаи: те забравят самите себе си, които предават въртенето на иглата. Опитът би имал стойност само ако учителят би казал: "също както аз въртя иглата, така някога в миналото е имало един учител-великан във вселената, който е създал движението на първичната мъглявина". Но ние знаем, че никакъв учител не е въртял иглата, а е имало същества от най-различни категории, които са имали нужда от определени условия за своя живот и които, когато са се отделили заедно със Слънцето, са притеглели чрез своята духовна сила материята, от която са се нуждаели; по същия начин други същества са притеглили към себе си материята на Земята. Духът е този, който е упражнил своето действие даже и върху най-малката частица материя. Не е правилно да се приписва на мъртвата материя какъвто и да е вид дейност.
към текста >>
Следователно Сатурн, Юпитер и Марс са се отделили от Земята преди Слънцето, до
като
Венера и Меркурий се отделят след това от Слънцето и най-после Луната се отдели от Земята.
Съществата, които се отделиха първо, отделяйки тези небесни тела, имаха нужда от особените условия на живот, които можеха да намерят на тези планети. После се отдели Слънцето с най-възвишените Същества и развитието продължи до момента, когато Луната бе отделена от Земята. Но Съществата, които се бяха отделили заедно със Слънцето, не бяха всички способни да продължат своето развитие на него. Ако е позволено да си послужим с един образ /защото трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език и понякога е нужно да прибегнем до сравнение/, ще кажем, че когато Слънцето се отдели, определени Същества се считаха достатъчно силни, за да могат да предприемат това пътуване; обаче само най-възвишените същества можаха това и другите трябваше да се отделят впоследствие от тях. Те създадоха тогава собствено обиталище и така се родиха планетите Венера и Меркурий.
Следователно Сатурн, Юпитер и Марс са се отделили от Земята преди Слънцето, докато Венера и Меркурий се отделят след това от Слънцето и най-после Луната се отдели от Земята.
Ето цялото това развитие в неговия духовен облик. То ни описва историята на нашата слънчева система, кара ни да разберем, как върху всяко небесно тяло се намират различни Същества. И когато тази картина застава пред душите ни, ние можем да намерим отговор на въпроса: какво стана с онези астрални, духовни същества, които трябваше да слязат на Земята, за да бъдат там човеци, но които намериха там само втвърдени тела, негодни да бъдат обитавани от тях? Те не можеха да се съединят всички с Духовете на Слънцето, нямайки нужната зрялост за това. Тогава те трябваше да се оттеглят за известно време върху другите планети Сатурн, Юпитер и Марс.
към текста >>
До
като
на Земята, която се превръщаше в пустиня, телата не можеха вече да служат за жилища на човешките души, тези души изчакаха върху планетите времето, когато да могат отново да намерят подходящи тела.
Ето цялото това развитие в неговия духовен облик. То ни описва историята на нашата слънчева система, кара ни да разберем, как върху всяко небесно тяло се намират различни Същества. И когато тази картина застава пред душите ни, ние можем да намерим отговор на въпроса: какво стана с онези астрални, духовни същества, които трябваше да слязат на Земята, за да бъдат там човеци, но които намериха там само втвърдени тела, негодни да бъдат обитавани от тях? Те не можеха да се съединят всички с Духовете на Слънцето, нямайки нужната зрялост за това. Тогава те трябваше да се оттеглят за известно време върху другите планети Сатурн, Юпитер и Марс.
Докато на Земята, която се превръщаше в пустиня, телата не можеха вече да служат за жилища на човешките души, тези души изчакаха върху планетите времето, когато да могат отново да намерят подходящи тела.
Само отделни, редки човешки тела, най-силните, можаха още да приемат души, за да осигурят живота през кризата, причинена от действието на съединената още със Земята Луна. Когато Луната бе отделена, слънчевите сили отново можаха да действуват върху човешките форми, които приеха тази подтик и станаха достатъчно гъвкави и пластични, за да могат отново да слязат в тях душите намиращи се на Сатурн, Юпитер и Марс И тези души постепенно се върнаха на Земята, за да населят възобновените човешки тела. Следователно, след отделянето на Луната ние имаме една епоха, през която човешките тела отново се размножават. Така можа да се пази човешкият род през тази криза, чийто дълбок смисъл Вие сега разбирате. Това отделяне на Луната наистина измени всичко по лицето на Земята.
към текста >>
До
като
тези, които завършиха веднага своето духовно развитие, останаха в едно по-първобитно състояние.
Растителното царство, въпреки че замряло, можеше бързо да бъде отново оживотворено. Само на човешките форми беше необходимо най-дълго време, за да станат отново способни да приемат в себе си човешки души, идващи от висшите области. Така след отделянето на Луната целият ред на развитието се обръща: по-рано човешкото царство предшествуваше животинското, което на свой ред предшествуваше растителното, появило се на свой ред преди минералното царство. Но сега вече първенство има минералното царство, последвано от растенията, после от животните и най-после идва човекът, който едва тогава можа да приеме своята най-висша форма. Съществата, които имаха силата да чакат най-много, за да се съединят с физическите елементи, са онези, които, в най-силния смисъл на думата, са се издигнали най-високо в духовните сфери след отделянето на Луната.
Докато тези, които завършиха веднага своето духовно развитие, останаха в едно по-първобитно състояние.
Следователно, след отделянето на Луната първо се появяват най-изостаналите същества. Лесно е да разберете, защо това е така. Нека си представим една човешка душа, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя. Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още? Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние.
към текста >>
Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, до
като
Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата.
Лесно е да разберете, защо това е така. Нека си представим една човешка душа, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя. Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още? Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието.
Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата.
Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече. Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние. Те са се задоволили с телата, които са могли да намерят. Душите слезли непосредствено след тях са могли да моделират тялото, но само до степента на нисшите човешки раси, предназначени да загинат или да угаснат по-късно, както това става и днес. После идва периодът, когато душите можаха да се съединят хармонично с телата /физическите тела/ и от този момент започва същинското развитие на човека.
към текста >>
Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, до
като
се заличи лунното влияние.
Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още? Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието. Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата. Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече.
Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние.
Те са се задоволили с телата, които са могли да намерят. Душите слезли непосредствено след тях са могли да моделират тялото, но само до степента на нисшите човешки раси, предназначени да загинат или да угаснат по-късно, както това става и днес. После идва периодът, когато душите можаха да се съединят хармонично с телата /физическите тела/ и от този момент започва същинското развитие на човека. Всичко това се отнася не само за съществата, които съставляват висшите хора, но и за онези същества, които са дошли на Земята не за да станат човеци, а за други цели. Те също е трябвало да чакат подходящ момент за да влязат в едно земно тяло.
към текста >>
Обаче имаше други висши същества, които предпочетоха да чакат до
като
хората на Земята узреят, считайки, че степента на човечеството не беше още достатъчно напреднала за тях.
Те също е трябвало да чакат подходящ момент за да влязат в едно земно тяло. Вижте например това, което е станало в Древна Индия. Там се срещат хора с една висша степен на развитие. Както душите от Марс, Юпитер и Сатурн се стремяха да намерят от ново физическите тела, тези по-високо развити същества търсеха по-високо развити тела, от които да могат да действуват върху хората. Например мъдреците-учители на Индия, Ришите, са поставили една част от тяхното същество на разположение на висши духовни същества, които се вселиха в тях.
Обаче имаше други висши същества, които предпочетоха да чакат докато хората на Земята узреят, считайки, че степента на човечеството не беше още достатъчно напреднала за тях.
През време на Древно-персийската култура имаше висши Същества, които счетоха, че е дошъл момента да слязат. Същото е било и през време на Египетската култура. Но най-възвишеното от слънчевите същества все още чакаше. То изпращаше от вън своите сили към свещените Риши през време на Индийската епоха. Ришите повдигаха своя поглед към този, когото наричаха Вишва Карман, за който те казваха: Вишва Карман се намира отвъдната сфера!
към текста >>
58.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От разгледаното до сега върху Евангелието на Йоана произлизаме Христовото събитие се явява на духовното наблюдение
като
най-важната точка в развитието на човечеството,
като
нов Импулс, който прониква цялото развитие на Земята.
СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. Отношенията на мистериите с оракулите в евангелията.
От разгледаното до сега върху Евангелието на Йоана произлизаме Христовото събитие се явява на духовното наблюдение като най-важната точка в развитието на човечеството, като нов Импулс, който прониква цялото развитие на Земята.
Ходът на човешкото развитие би бил съвършено друг, ако не би се случило това събитие. За да разберем тайната на Голгота, нека навлезем още-по-дълбоко в някои подробности от живота на Христа. Естествено, невъзможно е да се каже всичко, даже и в четиринадесет сказки; това изразява и самият автор на Евангелието на Йоана /21 гл, 25 ст. /: "има още много неща, които Исус извърши и ако ги опишем подробно, човечеството не би могло да напише достатъчно книги, за да каже всичко, което има да се каже." Видяхме, че присъствието на Христовия Дух в трите обвивки на Исуса от Назарет можа да извърши чудесата по степени, включително и възкресението на Лазара.
към текста >>
Вие си спомняте, че елементът на сходство, който прави хората подобни едни на други, се предава чрез женския принцип, до
като
мъжкият принцип предава това, което прави от човека един, индивидуален аз на Земята.
Какво стана при кръщението в реката Йордан? Азът на Исуса от Назарет излезе от физическото, етерното и астралното тела и ги изостави на Христовото Същество. Азът на Исуса напусна неговото физическо тяло; на негово място прониква Христос, тук също трябва да кажем, че Христовият Аз прониква предимно във физическото тяло. С това ние засягаме една тайна, защото това, което е станало тогава, засяга същевременно естеството на отношенията. които съществуват между хората, за които вече говорихме по-горе.
Вие си спомняте, че елементът на сходство, който прави хората подобни едни на други, се предава чрез женския принцип, докато мъжкият принцип предава това, което прави от човека един, индивидуален аз на Земята.
В етерното тяло действува астралното тяло, носител на нашите идеи, на нашите мисли, нашите усещания, нашите чувства. От друга страна етерното тяло е това, което най-много работи върху физическото тяло; в него се съдържат силите, които моделират физическото тяло. Когато астралното тяло прониква етерното тяло, там се намира следователно всичко, което ще даде от вътре форма на човека. Това, което прави един човек да прилича на друг, това е една сила, която действува от вътре; тя не за виси от физическото тяло, а от етерното и астралното тяло. От това може да се почувствува, че майчинският елемент ни прониква в нашето етерно тяло и в нашето астрално тяло, що се отнася за това, което дава на физическото тяло формата, която му е предадено, от Аза, то е бащино наследство.
към текста >>
Наскоро Ви говорих, че този Христов Принцип ще успее да съедини ду-шите само постепенно; и
като
пример ви цитирах тези двама велики духове, от които всеки един смята, че възвестява истинското християнство, Толстой и Соловьов, но които се противопоставят един на друг така, че всеки счита другия за антихрист.
Кръвта се е изменила; тя е добила такива свойства, че все по-малко и по-малко може да бъде носителка на Любовта. Как би се явило на един ясновидец, на един пророк бъдещето развитие, ако Христовата любов не би дошла да замени любовта свързана с кръвните връзки, която се изгубваше, изчезваше? Той би видял хората да се отделят все повече едни от други, да се втвърдяват все повече в своя собствен Аз, той би видял как границите между душите стават все по-резки и непроницаеми, хората да воюват помежду си и войната на всички против всички да заема мястото на любовта на Земята. Ето какво би се получило следвайки линията на развитието на човешката кръв, ако Христос не беше дошъл. Всички хора биха се отдали безпощадно на тази всемирна война, която все пак ще дойде, но за онези, които не ще се оставят да бъдат истински проникнати от Христовия Принципи.
Наскоро Ви говорих, че този Христов Принцип ще успее да съедини ду-шите само постепенно; и като пример ви цитирах тези двама велики духове, от които всеки един смята, че възвестява истинското християнство, Толстой и Соловьов, но които се противопоставят един на друг така, че всеки счита другия за антихрист.
Един конфликт на мненията би се превърнал във всеобщ конфликт, според еволюцията на кръвта, Не възразявайте, че около нас виждаме само войни и караници, въпреки че има две хиляди години вече откакто Христовото събитие е станало на Земята. Казах, че ние се намираме още в началото на неговия импулс. Омразата и борбите, които съществуват между хората, произлизат от това, че човечеството не се е проникнало още освен до слаба степен от Христовия Импулс и че това, което е съществувало преди неговото идване на Земята, още надделява. Това състояние на нещата ще може да бъде изменено само с времето и постепенно и в човечеството ще се почувствува Христовото действие. Ето какво би предсказал посветеният от времената, които са предшествували идването на Христа.
към текста >>
Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също
като
кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека.
Касае се човек да обърне своето оръжие към вътрешността на душата. Силите, които царуват в човешката природа, трябва да застанат една срещу друга вътрешно. Да предположил, че се намираме в присъствието на две раз лични мнения. Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е борба на физическото поле. Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам.
Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека.
Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите. Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на децата против своите бащи и майки като най-ужасното нещо на света. И най-голямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа. Те са знаели също, какви ще бъдат последствията във външния свят, ако борбата не би била водена първо вътре в душата. Казахме, че там където етерното тяло и астралното тяло се проникват царува майчиният елемент, а там, където Азът обитава физическото тяло, се изразява ''бащиният принцип".
към текста >>
Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на
децата
против своите бащи и майки
като
най-ужасното нещо на света.
Да предположил, че се намираме в присъствието на две раз лични мнения. Ако само едното от тях ни изглежда правилно, ако ние приемаме само нашето мнение и искаме да се борим против това на другия, това е борба на физическото поле. Ако аз приема в себе си мнение то на другия и се опитам да го хармонирам със самия себе си, тогава се намирам в съвършено друго положение спрямо моя ближен; аз започвам да го разбирам. Защото ние можем да охарактеризираме напредъка на развитието също като кажем, че то превръща външната борба в едно хармонизиране на вътрешните сили на човека. Христос е създал възможност за човека той да уравновеси противоположните сили в своята душа, да сложи крой на борбите.
Тези, които са живели преди християнската ера, с право са считали борбата на децата против своите бащи и майки като най-ужасното нещо на света.
И най-голямото престъпление за тях беше отцеубийството, през онези времена, когато Христовият Импулс още не съществуваше Това са знаели мъдреците, които са предсказали идването на Христа. Те са знаели също, какви ще бъдат последствията във външния свят, ако борбата не би била водена първо вътре в душата. Казахме, че там където етерното тяло и астралното тяло се проникват царува майчиният елемент, а там, където Азът обитава физическото тяло, се изразява ''бащиният принцип". А това значи: във всичко онова, което ние имаме общо с хората на нашата раса, животът на нашите мисли, нашата философия, нашата мъдрост, живее женският елемент; във всичко, което се ражда от съединението на Аза с физическото тяло, във формата, чрез която изразяваме нашата личност, нашия Аз, действува мъжкият елемент. Древните мъдреци, които са знаели това, трябвало да изискват преди всичко от хората те да си съставят една ясна представа за отношенията, които свързват тяхното етерно и астрално тяло с физическото тяло и Аза; това означаваше да осъзнаят в себе си бащиния и майчиния елементи.
към текста >>
Когато се извършваше посвещението по този начин, излъчваше се майчиният елемент, до
като
бащиният елемент оставаше сам, следователно посвещаваният убиваше в себе си бащиния елемент и се съединяваше с това, което беше майката в него: той убиваше бащата и се съединяваше с майката.
Как древните мъдреци са обяснявали на хората това, което току що изложихме с думи така да се каже антропософски? Те им казваха; ние сме наследили една древна мъдрост, в която човек и днес може да се потопи изпадайки в анормални състояния; но тези състояния се постигат все по-трудно и по-трудно и посвещението не би могло вече да се предаде на хората под неговата древна форма над определена точка на развитието. Нека си припомним, че в течение на тези древни посвещения етерното тяло и астралното тяло се излъчваха; Азът оставаше сам; и в течение на трите и половина дни, колкото траеше заключителният акт на посвещението, човек не можеше да има съзнание за себе си. От духовните светове той приемаше едно съзнание, което му предаваше посвещаващият го жрец. Бихме могли да преведем този акт чрез един израз, който отначало би Ви се сторил странен.
Когато се извършваше посвещението по този начин, излъчваше се майчиният елемент, докато бащиният елемент оставаше сам, следователно посвещаваният убиваше в себе си бащиния елемент и се съединяваше с това, което беше майката в него: той убиваше бащата и се съединяваше с майката.
През време на този летаргичен сън от три дни и половина, посвещаваният беше съединен с майката, а бащата беше като мъртъв. И трябваше да бъде така, защото човек трябваше да на пусне своята индивидуалност, за да се отъждестви с по-възвишения духовен свят. Той се отъждествяваше със своя народ с майчиния елемент, който този народ изразяваше. Той достигаше степента на Натанаел, онази степен, която носи името на народа, на който принадлежи посветения и която от един юдейски посветен прави един "израилтянин", от персийския посветен един "персиец". Мъдростта, която съществува в света иде от мистериите; не съществува друга мъдрост.
към текста >>
През време на този летаргичен сън от три дни и половина, посвещаваният беше съединен с майката, а бащата беше
като
мъртъв.
Те им казваха; ние сме наследили една древна мъдрост, в която човек и днес може да се потопи изпадайки в анормални състояния; но тези състояния се постигат все по-трудно и по-трудно и посвещението не би могло вече да се предаде на хората под неговата древна форма над определена точка на развитието. Нека си припомним, че в течение на тези древни посвещения етерното тяло и астралното тяло се излъчваха; Азът оставаше сам; и в течение на трите и половина дни, колкото траеше заключителният акт на посвещението, човек не можеше да има съзнание за себе си. От духовните светове той приемаше едно съзнание, което му предаваше посвещаващият го жрец. Бихме могли да преведем този акт чрез един израз, който отначало би Ви се сторил странен. Когато се извършваше посвещението по този начин, излъчваше се майчиният елемент, докато бащиният елемент оставаше сам, следователно посвещаваният убиваше в себе си бащиния елемент и се съединяваше с това, което беше майката в него: той убиваше бащата и се съединяваше с майката.
През време на този летаргичен сън от три дни и половина, посвещаваният беше съединен с майката, а бащата беше като мъртъв.
И трябваше да бъде така, защото човек трябваше да на пусне своята индивидуалност, за да се отъждестви с по-възвишения духовен свят. Той се отъждествяваше със своя народ с майчиния елемент, който този народ изразяваше. Той достигаше степента на Натанаел, онази степен, която носи името на народа, на който принадлежи посветения и която от един юдейски посветен прави един "израилтянин", от персийския посветен един "персиец". Мъдростта, която съществува в света иде от мистериите; не съществува друга мъдрост. Онези, които бяха приели мъдростта в мистериите, ставаха нейни възвестители пред външния свят, на който те предаваха това, което бяха съзерцавали.
към текста >>
Оракулите,
като
този, който беше консултиран за раждането на Оедип, бяха последните остатъци на древното ясновидство; обаче те не бяха вече достатъчни, за да възстановят мир във външния свят.
Бива избран за цар и съпруг на царицата, която беше неговата майка. Следователно, без да знае той беше убил баща си и се оженил за майка си. Обаче това голямо престъпление привлече върху страната страшни нещастия и накрая, в драмата на Софокъл, Оедип се явява сляп, той сам се беше лишил от светлината на деня! Тази, картина изразява древната мъдрост. Тя показва, че в древния сми-съл на думата Оедип още е могъл да влезе в отношение с духовния свят.
Оракулите, като този, който беше консултиран за раждането на Оедип, бяха последните остатъци на древното ясновидство; обаче те не бяха вече достатъчни, за да възстановят мир във външния свят.
Те не можеха вече да хармонизират в човека майчиния и бащиния елементи. Знакът, по които познаваме, че Оедип притежаваше по наследство известно ясновидство, е че той можал да разреши загадките на сфинкса, т. е. познавал от човешката природа онова, което древните остатъци от мъдрост можеха да го научат. Тази мъдрост не можеше вече да бъде достатъчната да възпре човечеството от борбите и престъпленията: отцеубийство и кръвосмешение. Тя даже не можеше вече да даде едно точно ясновиждане.
към текста >>
Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха,
като
Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс.
Същевременно това събитие носеше единственото възможно опровержение опровержението чрез акта на противопоставяне на всичко, което би могло да дойде под влияние на миналото, на преданията, които учеха да убиеш бащата /вътре в себе си/ и да се съединиш с майката. Следователно, но какво идва да се противопостави Христовият Принцип? Когато древният мъдрец, който виждаше идването на Христа, сравняваше старото посвещение с новото, струваше му се, че от стария начин на посвещение не можеше да дойде нищо добро за хората; а на новия начин на съединяване с майката, изразен в сватбата от Кана Галилейска, той виждаше спасението, мира и братството; чрез това старият принцип изчезваше. Следователно, кой е истинският вражески елемент, който Христос трябваше да направи да изчезне? Той не идваше да води борба с древната мъдрост.
Но тази последната сама губеше своята сила и пресъхваше от само себе си; онези, които и се доверяваха, като Оедип, изпадаха в безредие, което никога не би могло да бъде отстранено, ако човек се е втвърдил в старите принципи и се е отклонил от новата мъдрост, Христовия Импулс.
Трябваше да бъде направена една голяма крачка напред. И ние намираме нейното описание в една пълна с мъдрост легенда. Тази легенда не е предадена в Евангелието, но с това тя не е по-малко една християнска легенда една християнска истина. Живеели мъж и жена, които нямали дете. Жената имала сън /отбележете добре тази подробност/, които й по казал, че ще и се роди син, който ще убие своя баща и ще се ожени за майка си и накрая ще причини ужас ни нещастия на целия своя народ.
към текста >>
Но той остана така да се каже
като
едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба.
Това намерено дете бил Юда Искариот. Когато открива своето ужасно престъпление, той побягва и намира милост само при Онзи, който целият беше изпълнен със състрадание към всички, които срещаше, който не само ядеше заедно с митарите и грешниците, но прие при себе си този голям грешник, въпреки че нищо не оставаше скрито от неговия поглед; защото неговата мисия беше да дойде не само за праведните, а за всички хора, и да ги избави от греха. Следователно Юда Искариот намери прием при Христа Исуса. И тогава той привлече нещастията, които бяха предсказани; защото, както казва Шилер: "проклятието на едно злодеяние е, че то постоянно продължава да ражда злото." Юда стана този, който предаде Христа Исуса. Всъщност, това, което трябваше да се сбъдне в него, се беше вече сбъднало, когато той беше убил баща си и се оженил за майка си.
Но той остана така да се каже като едно оръдие на разположение на тъмните сили, защото трябваше да бъде това оръдие на злото, което трябваше да направи да се появи Доброто, прибавяйки още едно деяние за изпълнението на неговата съдба.
Оедип си изважда очите щом открива своята трагична съдба; това е последствието. Юда, който има същата съдба по отношение на предсказанията на древната мъдрост, не ослепява; но той е предназначен да извърши деянието, което ще завърши с Тайната на Голгота с физическата смърт на този, който е "светлината на света", и който дава светлината на света на сляпородения. Оедип трябваше да изгуби светлината на своите очи. Христос възвръща светлината на сляпородения; но той умира чрез този, който, както Оедип, е живо доказателство за упадъка на древна а мъдрост, за нейното безсилие да донесе на хората спасение, мир и любов. Трябваше да дойде Христовият Импулс и беше необходимо събитието на Голгота.
към текста >>
Това, което би се случило
като
една фаталност без Христовия Импулс, ни го показва легендата за Оедип; а легендата за Юда ни показва, каква опасност се крие в това, да се запазват формите от миналото в една втвърденост враждебна на Христовия Принцип.
Виждаме, че не само Евангелията съдържат дълбоки истини, но че всички мистерии се съгласуват. Древни те легенди са наистина в тясна връзка с пророчествата и с евангелията на новите времена, както предсказанието и неговото изпълнение. Когато ни говорят за Оедип и за Юда, те ни казват: в миналото е съществувала една първична мъдрост; но тя пресъхнала. Една нова мъдрост трябва да я замени! Тя ще доведе човека там, където не би могла да го доведе старата мъдрост.
Това, което би се случило като една фаталност без Христовия Импулс, ни го показва легендата за Оедип; а легендата за Юда ни показва, каква опасност се крие в това, да се запазват формите от миналото в една втвърденост враждебна на Христовия Принцип.
Евангелието ни разкрива безсилието но, старите предания. Никакъв импулс не може вече да дойде от миналото, който да поведе човечеството към бъдещето. Напротив Евангелието иде да ни възвести истините, които човек трябва да приеме и които никога не биха могли да му бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип без събитието на Голгота.
към текста >>
59.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само
като
нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния живот, трябва да бъде изживяно.
СКАЗКА ПЪРВА
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния живот, трябва да бъде изживяно.
Обаче във всички области животът изисква учение; а от своя страна учението изисква във всички области търпение. Думата търпение може да бъде преведена чрез една друга а това може да се приложи особено към нашия пример; тя може да бъде преведена с думата "да знаеш да чакаш". Ние се постарахме да приложим жизненото правило, което се съдържа в горепосочените думи, именно към това, което можахме да проведем вчера. Нашето германско духовно-научно течение навършва вече седемгодишна работа. Преди седем години аз държах една сказка пред малък кръг хора в Берлин, които вече бяха слушали цяла редица от сказки, изнесе ни от мене.
към текста >>
Тази сказка беше изнесена
като
прибавка към един друг цикъл от сказки.
Обаче във всички области животът изисква учение; а от своя страна учението изисква във всички области търпение. Думата търпение може да бъде преведена чрез една друга а това може да се приложи особено към нашия пример; тя може да бъде преведена с думата "да знаеш да чакаш". Ние се постарахме да приложим жизненото правило, което се съдържа в горепосочените думи, именно към това, което можахме да проведем вчера. Нашето германско духовно-научно течение навършва вече седемгодишна работа. Преди седем години аз държах една сказка пред малък кръг хора в Берлин, които вече бяха слушали цяла редица от сказки, изнесе ни от мене.
Тази сказка беше изнесена като прибавка към един друг цикъл от сказки.
От тогава изминаха вече седем, малко по-малко от седем години. Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие. Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер".
към текста >>
Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "
Децата
на Луцифер".
Тази сказка беше изнесена като прибавка към един друг цикъл от сказки. От тогава изминаха вече седем, малко по-малко от седем години. Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие. Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход.
Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер".
На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение. Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер". Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията. Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай.
към текста >>
Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "
Децата
на Луцифер".
Касаеше се тогава да се намери един преход на чувствата и духовните интереси, които произхождаха от един друг вид, макар и духовно-научно действие. Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер". На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение.
Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер".
Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията. Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука.
към текста >>
Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "
Децата
на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията.
Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер". На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение. Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер".
Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията.
Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука.
към текста >>
Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее
като
плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно.
Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите. Общо взето не е трудно да се признае това, което вече си е извоювало значение в течение на столетия или може би и през десетилетията; обаче добилият своето значение тук духовен живот трябва да бъде нещо, което да събуди най-първичните, най-елементарните сили в човешката душа. А към най-елементарните сили в човешката душа принадлежи възбуждането на открития поглед за всичко онова, което слънцето на духа дава в съвременната духовна култура Нашето Движение би искало да бъде едно движение, което да отваря очите на нашите съвременници. Но когато обгърнем, когато схванем идеята и понятието на Историята живо, към нея принадлежи, както вече отбелязахме, и нещо друго: търпение или умение да чакаме.
Прибързаността, нетърпението, пречи на развитието на това, което трябва да узрее като плод в живота; и би било съвсем неразумно преди седем години да мислим за нещо повече освен това леко загатване за онова, което трябваше да се осъществи по-късно.
Колко много пречки имаше тогава, които не позволяваха да пристъпим веднага към изпълнението на появилия се в мисълта ни план за едно сценично въплъщение на това духовно творение! Нужно е само да приведа един факт и ще разберете, какво пречеше тогава да пристъпим към представянето на драмата. Онзи, който се взира в духовния живот, знае, че там царуват определени велики духовни закони. Това беше и едно от онези велики изречения, които вчера можахте да чуете от самата драма: духовният живот си има своите закони, които трябва да се зачитат, които не могат да се нарушават безнаказано. И един от най-великите закони на духовния живот, незачитането на който особено при едно такова движение, каквото е нашето, ще си отмъщава винаги много тежко, е този, който ни се предначертава там, където висшите духовни Същества ни показват нагледно, как самите те работят действувайки в природата.
към текста >>
Успехът
като
такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие.
Погледнете морето с неговите безброй зародиши, които са положени в него, и обърнете внимание, колко много от тези зародиши дават живи същества! Запитайте се, дали творящите същества на природата си задават някога въпроса: трябва ли да тъжим за несполуките, които имаме, когато създаваме толкова много зародиши и виждаме, че плодовете на нашето творение загиват пред очите ни? Единствено чрез съблюдаването на този закон в духовния живот успява в този духовен живот и това, което трябва да успее, защото духовете, които стоят на основата на природата никога не се тревожат за несполуките. Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот.
Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие.
Това трябва да бъде един закон на Духовната наука. Това наистина не трябва да бъде нещо друго освен един поглед назад върху фактите и същевременно един поглед назад, който трябва да бъде свързан с някои идеи, закони и факти свързани вътрешно с целия наш цикъл от сказки. Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон. Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа?
към текста >>
Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "
Децата
на Луцифер" пред един препълнен салон.
Единствено по тази причина успява делото, което трябва да се върши в природата, т.е. в произведението на висшия духовен живот. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие. Това трябва да бъде един закон на Духовната наука. Това наистина не трябва да бъде нещо друго освен един поглед назад върху фактите и същевременно един поглед назад, който трябва да бъде свързан с някои идеи, закони и факти свързани вътрешно с целия наш цикъл от сказки.
Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон.
Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер". Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение.
към текста >>
Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "
Децата
на Луцифер".
в произведението на висшия духовен живот. Успехът като такъв не е никаква мярка за правотата и истината на едно мероприятие. Това трябва да бъде един закон на Духовната наука. Това наистина не трябва да бъде нещо друго освен един поглед назад върху фактите и същевременно един поглед назад, който трябва да бъде свързан с някои идеи, закони и факти свързани вътрешно с целия наш цикъл от сказки. Както Ви казах, от онази сказка, за която споменах, са изминали близо седем години и за наше най-голямо задоволство можахме да видим, че вчера имахме възможност да представим драмата "Децата на Луцифер" пред един препълнен салон.
Бяха се събрали над шестстотин приятели, за да чуят вчера "Децата на Луцифер".
Колцина между тези слушатели бяха слушали онази сказка, първото семе за нашата работа? Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение. Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение.
към текста >>
Да умеем да чакаме до
като
настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее.
За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение. Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение. И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай. Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме.
Да умеем да чакаме до като настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее.
Всяка човешка работа не е в състояние да направи нищо, без същевременно наред с нея да върви търпението и умението да се чака, без узряването, да играе определена роля. С това дадохме един малък пример, че са необходими определени неща, когато в културния живот трябва да узрее нещо. Естествено би било една изцяло фатална идея да изнесем, да представим "Децата на Луцифер" както едно обикновено театрално представление. Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство? Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното.
към текста >>
Естествено би било една изцяло фатална идея да изнесем, да представим "
Децата
на Луцифер" както едно обикновено театрално представление.
И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай. Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме. Да умеем да чакаме до като настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее. Всяка човешка работа не е в състояние да направи нищо, без същевременно наред с нея да върви търпението и умението да се чака, без узряването, да играе определена роля. С това дадохме един малък пример, че са необходими определени неща, когато в културния живот трябва да узрее нещо.
Естествено би било една изцяло фатална идея да изнесем, да представим "Децата на Луцифер" както едно обикновено театрално представление.
Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство? Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното. Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело. Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща. Главното са слушателите и зрителите.
към текста >>
Това, което става после
като
посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща.
С това дадохме един малък пример, че са необходими определени неща, когато в културния живот трябва да узрее нещо. Естествено би било една изцяло фатална идея да изнесем, да представим "Децата на Луцифер" както едно обикновено театрално представление. Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство? Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното. Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело.
Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща.
Главното са слушателите и зрителите. И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония. Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората, като за първия наш принцип. О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение. И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е.
към текста >>
Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората,
като
за първия наш принцип.
Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното. Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело. Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща. Главното са слушателите и зрителите. И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония.
Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората, като за първия наш принцип.
О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение. И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е. там, където трепти един общ духовен живот в душите по един общ начин. Това имах ме именно вчера. Нашето движение трябва да бъде един инструмент да укрепи нашите души по този начин и същевременно да ги разтвори така, щото заедно да оставим да се влее в нас нещо духовно, което трябва да се влее.
към текста >>
И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота
като
фермент.
В нашата епоха хората никога не се събират заедно в едно общество на хармония и любов и съгласие, ако хармонията, любовта и съгласието останат само на думи. Има само едно нещо, което може да даде почвата, върху която трябва да узрее първият наш принцип за всеобщо Братство и всеобща Любов: това е задружната работа. Това, което изказах с тези думи, може винаги да бъде само осъществено в отделни примери. Но когато тези отделни примери действуват по-нататък, кога то те се съблюдават, те ще проникнат навън не само в нашия духовен живот, а в целия наш съвременен живот и ще се изпълнят. В човешката работа наистина ще се влее човешки дух, а с това и човешкият прогрес.
И Духовната наука ще се окаже, че е най-практичното нещо, което може да съществува в живота като фермент.
Ако само и се даде възможност, тя може да проникне и да оживотвори всеки клон на нашия живот по най-практичен начин. Общо взето нашето съвремие е вече узряло в смисъла, че във всяка една област ни показва необходимостта от намесата на духовно-научните истини. Навсякъде ние виждаме, че нашето съвремие изисква от нас: духовното познание трябва да проникне в нашия живот, да се влее в нашия живот. Обаче разбирането на човечеството накуцва само бавно след човешките нужди. Ето защо още дълго време нашата работа може да бъде само работа на пионери, работа за бъдещето.
към текста >>
Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа
като
най-хаотично мечтателство,
като
най-лошокачествена фантастичност.
Ето защо още дълго време нашата работа може да бъде само работа на пионери, работа за бъдещето. Но тя може да чака, не се натрапва, има много търпение. Тя ще влезе в действие там, където хората я желаят, където искат да я имат. Несъмнено нашето движение трябва да върши своята работа с търпение, за да не стигне до там, че по-късно някога в света да се желае нещо, което още съвсем не съществува. О, в недалечно бъде ще има много области на човешкия живот, където ще има копнеж за тази работа.
Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност.
Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата като на едно съновидение. Но нашето движение предварително ще върши своята работа. То съвсем не е до такава степен непрактично, че да не разбира нашето съвремие. То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст. Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува.
към текста >>
Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата
като
на едно съновидение.
Но тя може да чака, не се натрапва, има много търпение. Тя ще влезе в действие там, където хората я желаят, където искат да я имат. Несъмнено нашето движение трябва да върши своята работа с търпение, за да не стигне до там, че по-късно някога в света да се желае нещо, което още съвсем не съществува. О, в недалечно бъде ще има много области на човешкия живот, където ще има копнеж за тази работа. Ще има и такива области на човешкия живот, които днес презират тази работа като най-хаотично мечтателство, като най-лошокачествена фантастичност.
Тази работа ще бъде желана, тя ще бъде желана от места, където днес съвсем не се очаква това, където днес и се посочва вратата като на едно съновидение.
Но нашето движение предварително ще върши своята работа. То съвсем не е до такава степен непрактично, че да не разбира нашето съвремие. То иска да бъде практично, да упражнява практиката там, където действително се касае да се хванат нещата по отделно със всеки пръст. Кой не би могъл да види, че светът на съвременния духовен и културен живот ни затваря много пъти своите врати, че не иска да ни приеме и когато идваме с нашата практика, казва: останете там, където сте, вие мечтатели, вие сънувате за всевъзможни духовни светове, за един дух, който съвсем не съществува. Ние не се нуждаем от вашата практика!
към текста >>
Това, което се явява тогава пред очите
като
картина, както във вчерашното представление, се предхожда от някои други неща; и когато то е завършено, понякога зрителят не си съставя истинския образ за това, което го е предхождало.
Не е ли естествено да се направи първо опит да бъдем практични там, където действува светът на илюзията, върху почва, която е само илюзия на света? Когато сме достатъчно на ясно върху това, че даваме по един правилен начин в света на илюзията един образ на действителния свят, тогава чрез този свят на илюзията, на прекрасната илюзия, на художествената илюзия, ние можем да получим първата подбуда от онзи свят, чрез който боговете несъмнено ни говорят. Понеже чрез изкуството, когато то се схваща в истинския смисъл, ни говорят наистина боговете, чрез изкуството ние най-сигурно ще намерим вратата, за да проникнем постепенно с нашата практика в така наречените практически клонове на живота. Работата е почвата, върху която може да се разцъфти първият наш принцип: братско съжителство, братско за дружно действие. Ако се работи в посочения смисъл, тогава може да се провери в най-прекрасния смисъл, дали между хората е възможно да се развива съгласие, хармония и братство.
Това, което се явява тогава пред очите като картина, както във вчерашното представление, се предхожда от някои други неща; и когато то е завършено, понякога зрителят не си съставя истинския образ за това, което го е предхождало.
Това, което в нашия смисъл предхождаше представлението, може с пълно право да се нарече работа в смисъла на първия принцип на Духовната наука, принципа на съгласие и на братство, може да се нарече една задружна работа, едно задружно действие. Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот.
към текста >>
Най-малко това плуваше пред погледа ни
като
идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа.
Ако се работи в посочения смисъл, тогава може да се провери в най-прекрасния смисъл, дали между хората е възможно да се развива съгласие, хармония и братство. Това, което се явява тогава пред очите като картина, както във вчерашното представление, се предхожда от някои други неща; и когато то е завършено, понякога зрителят не си съставя истинския образ за това, което го е предхождало. Това, което в нашия смисъл предхождаше представлението, може с пълно право да се нарече работа в смисъла на първия принцип на Духовната наука, принципа на съгласие и на братство, може да се нарече една задружна работа, едно задружно действие. Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова.
Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа.
С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране.
към текста >>
Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него
като
пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство.
Това, което в нашия смисъл предхождаше представлението, може с пълно право да се нарече работа в смисъла на първия принцип на Духовната наука, принципа на съгласие и на братство, може да се нарече една задружна работа, едно задружно действие. Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот.
Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство.
За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея.
към текста >>
Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо
като
работа от страна на този или онзи член.
С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело. И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране.
Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член.
Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството.
към текста >>
Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила,
като
едно слънце върху целия културен живот.
Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи. Например радостно беше до най-висока степен, как през последните десет дни духовната сила на творението на изкуството, което представихме, действуваше не само върху нас, които съдействуваха за неговото изнасяне, които участвувахме в неговото представяне, но действуваше и върху работниците, които работеха в театъра с чук и клещи, как до последния работник на театъра те съдействуваха за осъществяване на представлението с най-голяма радост.
Това е нещо, което също принадлежи на произведението на изкуството, когато погледът се разширява от тясно ограничените рамки до там, където произведението на изкуството трябва да действува чрез своя духовен живот и чрез своята духовна сила, като едно слънце върху целия културен живот.
Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен.
към текста >>
Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме
като
последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили
като
цел.
Това дава сила и дава смелост Но това ни открива също погледа към социалната мисия на Духовната наука. Да, Духовната наука има една социална мисия, тя има една мисия за цялостната култура на човечеството и за цялостното благо на човечеството. О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен.
Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел.
Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста.
към текста >>
Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад
като
учащи се, ние можем да прогресираме.
О, днес има много души, които вярват, че в нашия разединен живот може да дойде отново благо и спасение за хората само чрез материални средства и материални мероприятия, които са изгубили вяра и доверие в побеждаващата сила на духовността. Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота.
Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме.
Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове.
към текста >>
Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, до
като
те узреят в лоното на времето.
Обаче практиката ни учи, че духът има сила да развърже в душата тайни радости, тайна и пълна с отдаденост радост; тя ни учи, че ако винаги и постоянно сме в състояние да предложим на нашето съвремие хляба на духовния живот, ще бъдат налице човешките души, които с пълен копнеж ще искат да ядат този хляб. Такъв един обзор, който може да бъде направен в течение на десет дни, такъв един обзор може да бъде много поучителен. Той може да ни вдъхне вярата в това, което искаме като последователи на Духовната наука; и той може да ни даде смелостта безспирно да работим по-нататък за делото, което сме си поставили като цел. Последователят на Духовната наука трябва да има открит поглед за живота, за да се учи от живота. Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме.
Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето.
Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа. И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста.
към текста >>
И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас,
като
един дар на духовните светове.
Защото само благодарение на това, че на всяка крачка в нашия живот поглеждаме назад като учащи се, ние можем да прогресираме. Както можахме да чакаме седем години за този идеал, така ще можем да чакаме и за други, за много други неща, които трябва да се осъществят чрез нашето Движение, докато те узреят в лоното на времето. Ние ще можем да чакаме с вяра. Защото когато разбираме Духовната наука в смисъла на настоящето, когато разбираме правилно Духовна наука, тогава имам е централната точка на това, което се нарича вяра в най-висшия смисъл; ние сме поставили винаги тази централна точка пред лицето си: поставили сме винаги една здрава точка пред нашия поглед, пред нашето лице, която вчера застана срещу нас чрез символа на кръста. Ние знаем, що значи кръстът на човешката душа.
И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове.
Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното.
към текста >>
Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, до
като
нейното осъществяване стане възможно.
Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея.
Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно.
Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание. Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно. Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина.
към текста >>
Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото
като
истинно, мъдро и правилно.
Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето. А това е: когато сме познали, че една идея е права, трябва да намерим възможността да не се оставяме да ни заблуди нищо, което да ни отклони от правотата на тази идея. Можем да си казваме хиляди пъти, че сега тази идея е неосъществима, но трябва да чакаме с търпение и постоянство, докато нейното осъществяване стане възможно. Когато вярваме, че в напредващия път на човешкия живот се намира Христовата Сила, която прави всичко да узрее от лоното на времето в подходящия момент, тогава независимо от временния неуспех ние трябва да имаме увереност в правотата, в несъмнената правота на нашето духовно съдържание.
Можем ли да чакаме резултата, тогава ще бъдем по-малко принудени само да чакаме, когато се касае да разбираме правилното, истинското, мъдрото като истинно, мъдро и правилно.
Само кръстът е този, който дава на правилното разбиране смелост и вяра в живота; обаче звездата, когато някога беше притежание на Луцифер, носителя на светлината, но която бе изгубена от него и премина при Христовия Принцип, тя е, която всеки момент може да ни озари, когато и се отдадем, да ни озари върху правотата, върху несъмнимото на нашето духовно съдържание. Тази е другата силова точка, на която трябва твърдо да стоим. Ние трябва да добием едно познание, което прониква в глъбините на живота, което прониква зад материалните явления, което озарява там, където има светлина, и тогава, когато за човешкото око, за човешкия ум, за външното възприятие тя е тъмнина. За човешкото развитие беше необходимо да настъпи Христовото Събитие в течение на прогреса на човечеството и в следващите дни ние ще покажем, колко необходимо беше това събитие. Необходимо беше, както с такова дълбоко прозрение ни показва Евангелието на Йоана, необходимо беше за известно време тъмнината да дойде над човечеството.
към текста >>
Това трябва да бъде посочено
като
нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Но когато ние самите се изпълним с онази Светлина, която може да изгрее за нас, когато разберем звездата, която Носителя на светлината, другият Дух, Луцифер е изгубил, тогава нощта се превръща за нас в ден. Очите престават да виждат, когато външната светлина не осветява предметите; умът отказва да работи, когато се касае да проникнем зад външната природа на нещата; звездата, която изгрява за нас, когато ясното и добре разположено изследване говори, тя ни осветлява това, което е само привидна нощ и го превръща в ден. Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер.
Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане.
Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание. Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното.
към текста >>
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, до
като
от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило
като
мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме
като
мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста.
Но това е именно същото, което отнема от нас убиващото и парализиращо съмнение. Тогава за нас идва моментът, когато имаме смелост в живота и сила на вярата, за да чакаме с търпение; когато обаче също имаме онази сигурност, която става наше достояние, когато светът на нашия дух е проникнат от светлината, която ни казва: няма никакво оправдание да се съмняваме в абсолютното. Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер. Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане. Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание.
Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста.
Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина.
към текста >>
Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината
като
онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта".
Ако от една страна можем да чакаме, ако имаме силата да оставим нашите намерения да узреят, и ако от друга страна имаме абсолютната вътрешна сигурност за трайността на вечното, на непреходното, за трайността на Светлината, която осветява тъмнината на ума, тогава ние притежаваме двете сили, които водят напред, тогава сме разбрали, че нашата мисия е в бъдеще да съединим два свята, тогава разбираме, що значи: пред нашата душа и пред нашия дух стоят "знаците на двата свята, съединявайки се в любов." Тогава ние разбираме кръста Христов и лъчезарещата в Христовата Светлина звезда на Луцифер. Това трябва да бъде посочено като нещо, което в известно отношение е мисията на духовно-научния живот за бъдещето: от една страна да добием сигурност и сила, да стоим на една здрава почва на духовния живот, да станем възприемчиви за новородената светлина на някогашния носител на светлината, а от друга страна да се опираме на другата опорна точка на твърдата вяра и на твърдата сигурност, че това, което трябва да стане чрез силите, които се намират в света, ще стане. Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание. Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока.
Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта".
Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното. Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят. Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила.
към текста >>
Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, до
като
плодовете узреят.
Само чрез тази двойна сигурност ще можем да произведем това, което трябва да произведем в света; само чрез тази двойна сигурност ще успеем да преведем в живота духовното познание. Ето защо трябва да бъдем на ясно върху факта, че имаме не само задачата да разберем звездата, как тя е светила през развитието на човечеството, докато от короната на Луцифер падна скъпоценният камък; но ние трябва да разберем, че трябва да приемем това, което е станало от този скъпоценен камък, Свещения Граал, че трябва да разберем кръста в звездата; че трябва да разберем това, което е светило като мъдрост пълна със светлина в най-древните времена на света, което в най-дълбоките глъбини на нашата душа обожаваме като мъдрост на предихристиянските времена, към които поглеждаме с пълна преданост, и че към това трябва да прибавим другото, което светът е могъл да стане чрез мисията на кръста. Нито частица не трябва да изгубим от предихристиянската мъдрост, нито частица не трябва да изгубим от светлината на Изтока. Ние поглеждаме към Фосфорос, към Носителя на Светлината; ние познаваме този някогашен носител на светлината като онова същество, което първо може да ни направи разбираемо цялото дълбоко вътрешно значение на Христа; но до Фосфорос ние виждаме Христофорос, носителя на Христа, и се стараем да разберем духовно-научната мисия, която може да бъде изпълнена само, когато знаците на тези два свята действително "се съединят в любовта". Когато разберем тази мисия така, тогава звездата ще ни бъде ръководител към сигурността на един изпълнен със Светлина духовен живот, тогава Христос ще бъде наш ръководител във вяра и доверие към вътрешната топлина на нашата душа, че ще стане това, което можем да наречем: раждане на вечното от временното.
Нека постоянно си спомняме за принципа: че когато това, което искаме, е правилно, нищо не може да ни заблуди и ние можем да чакаме, докато плодовете узреят.
Ако от една страна здраво държим погледа си насочен към звездата, която Луцифер изгуби, а от друга страна към кръста Христов, тогава ще проникнем вътрешно и живо мисията на духовното познание, тогава постоянно и все повече и повече ще затвърдим в нас сигурността, че Светлината, която свети от това духовно познание, е истинска звездна светлина. Но тогава също ние все повече и повече ще имаме вярата и доверието, че ще узреят плодовете на това познание; тогава нищо не ще ни разколебае; тогава ще можем да приемем с търпение и постоянство всички несполуки и, поглеждайки към малкото, което сме постигнали, ще си кажем: ние постепенно ще създадем чрез нашето движение един малък кълн в човечеството, така щото светлината на изтока от ново ще намери своя блясък, ще намери своята пълна с разбиране лъчезарност в Христовия Принцип на запад. Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост.
към текста >>
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, до
като
това, което искаме да положим
като
семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
Тогава също ние ще познаем, че има една Светлина на Запад, която свети, за да направи още по-светло това, което произхожда от Изтока, отколкото то може да бъде чрез своята собствена сила. Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина.
Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
Ние можахме да чакаме, докато ни се даде възможност да изпълним толкова скъпата на сърцата ни задача да представим "Децата на Луцифер" пред човешките очи. Духовната наука има своите велики задачи във всички направления, във всички области. Ако днес сме сигурни чрез онази светлина, която включва в себе си тези задачи, когато имаме здраво под нас едната опорна точка, от другата страна ние сме сигурни в нашата вяра и доверие, че най-малките и най-големите задачи трябва да се изпълняват, когато преданно им служим. И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия. И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността.
към текста >>
Ние можахме да чакаме, до
като
ни се даде възможност да изпълним толкова скъпата на сърцата ни задача да представим "
Децата
на Луцифер" пред човешките очи.
Едно нещо се изпълва със светлина чрез източника на светлината, от който то се осветява. Ето защо никой не трябва да казва, че се получава едно изопачаване на източната Мъдрост, когато Светлината на Запад свети върху тези източна Мъдрост. Ще свети това, което е прекрасно, велико и възвишено. То ще свети най-прекрасно, най-величествено и най-възвишено, когато бъде осветено с най-благородната Светлина. Когато ни изпълни тази идея, която с предчувствие приемаме в нашата душа, тогава в малкото ще се на учим чрез чувството да познаем великото; тогава от това малкото ще се научим да си казваме: ние стоим твърдо в нашите истини и чакаме с търпение осъществяването на тези истини; ние имаме силата да не се разколебаваме в това, което от една страна иде от светлината; но също ние имаме силата да чакаме, колкото и дълго да трае, докато това, което искаме да положим като семе в лоното на времето, принесе зрели плодове.
Ние можахме да чакаме, докато ни се даде възможност да изпълним толкова скъпата на сърцата ни задача да представим "Децата на Луцифер" пред човешките очи.
Духовната наука има своите велики задачи във всички направления, във всички области. Ако днес сме сигурни чрез онази светлина, която включва в себе си тези задачи, когато имаме здраво под нас едната опорна точка, от другата страна ние сме сигурни в нашата вяра и доверие, че най-малките и най-големите задачи трябва да се изпълняват, когато преданно им служим. И така ние градим върху Светлината, която извира от духовното познание; и така ние градим върху топлината, която извира от него и която ни изпълва, която може да ни изпълни с вяра и сигурност в нашата мисия. И ние действуваме в правия смисъл и по истински начин по-нататък между двата знака на звездата и кръста, "знаците на двата свята съединяващи се в любов", действуваме от момент на момент, действуваме с твърдата вяра, че когато в течение на времената правилно схващаме нашата задача, ние действуваме за това, за което човек трябва да действува, за вечността. Защото за човешкото действие вечността е раждането на онова, което узрява във времената.
към текста >>
60.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува
като
една илюзия и крие зад себе си духовния свят.
СКАЗКА ПЕТА
В предидущите сказки бе показано, доколко външният свят действува като една илюзия и крие зад себе си духовния свят.
Следователно, когато ясновиждащото съзнание проникне зад булото на илюзията, то прониква в духовния свят. И онзи, който има това изживяване, може тогава да каже, че за него външното було на сетивата е станало прозрачно, че той вижда през това було в духовния свят. Бихме могли да кажем, че това е единият път за духовния свят. Но показано бе също, че и онова от собствения душевен живот, всичко онова, което наричаме мисли, чувства, усещания, даже и по-сложните явления на този душевен живот, съвестта и т.н. е едно було, което закрива един духовен свят.
към текста >>
Слизането се е считало
като
нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове.
Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове.
Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове.
Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания. Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя. Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни. Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята. От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
към текста >>
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "
Децата
на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни. Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята. От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството.
към текста >>
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви
като
един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания. Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя.
Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни.
Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята. От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура. Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове.
към текста >>
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме
като
азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания. Трябваше да споменем това поради факта, че тези два пътя за проникване в духовния свят играят в действителност голяма роля в развитието на човечеството и че срещу поставянето на изтока и на запада може да бъде добре разбрано само благодарение на това, само така може да се схване отношението на "Децата на Луцифер" и на "Братята Христови", когато имаме пред своя поглед тези два пътя. Във външния свят, който за външния поглед на човека много често може да се яви като един пъстър хаос от най-различни факти, не съществува нищо, което да не е управлявано по един мъдър начин, нищо, при което да не са в действие духовните същества, духовните сили и духовните факти; и ние разбираме всичко, което става там, само, когато се научим да разбираме, как духовните събития са се групирали под ръководството на онези същества, които бяха охарактеризирани от най-различни страни. Когато искаме да разберем, защо определена форма на мъдростта се е разцъфтяла именно на изток и защо бъдещето на Християнството зависи от развитието на западните сили, ние трябва да насочим погледа си върху историческия произход на двата свята.
От различни сказки, които сте слушали от мене, знаете, че целият наш сегашен живот произхожда от онази област, която наричаме Атлантида; че върху една област на запад между днешна Европа и Америка се е развил един прадревен духовен живот и че това, което намираме като азиатска, африканска, американска култура, в крайна сметка са потомци на древната атлантска култура.
Там имаме ние отческата и майчина почва на целия наш културен живот, там трябва да търсим ние тази почва. Преди онази мощна катастрофа, която измени лицето на Земята така, че се роди съвременната форма на Земята, сред древна Атлантида са съществували човешки родове съвършено различни от днешните, ръководени от висши посветени, от ръководители на човечеството. Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н.
към текста >>
Това са виждали те
като
духовни същества.
Там се разви една култура, която се намираше предимно под влиянието на едно старо ясновидство, така щото хората от онова вре ме имаха една инстинктивна способност да виждат както през булото на сетивния свят в горния духовен свят, така и през булото на собствения душевен живот в света на долните богове. Тогава това беше нещо естествено. Както за днешните хора е нещо естествено да виждат със своите очи, да чуват със своите уши и т.н., така и за тогавашните хора е било нещо естествено да виждат не само вън в света цветовете, да чуват звуците и т.н., а да виждат зад цветовете, звуците и т.н. духовни същества. Също така за тях беше нещо естествено не само да чуват гласа на съвестта, а да виждат и чуват например и това, което гърците са наричали Еринии.
Това са виждали те като духовни същества.
Така следователно древните атлантци са би ли инстинктивно запознати с един духовен свят. Смисълът на развитието на човечеството е, хората постепенно да слязат, така да се каже, от това инстинктивно, духовно-виждащо съзнание и да стигнат до онова, което е свойствено на нашето днешно време. Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго.
към текста >>
Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, до
като
в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват.
Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия. Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток.
Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват.
В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н.
към текста >>
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани
като
богове на северните германци.
Две течения, големи преселения на народите се разливат, така да се каже, от древна Атлантида към изток. Всяко едно от тези две течения върви отначало по своя собствен път, докато в един по-късен момент и двете внезапно се оплодяват. В какво се състои разликата между тези две културни течения? Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят.
От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци.
Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят. Друга организация имаха хората на другото течение на народа. Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот.
към текста >>
Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе
като
победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет.
Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят.
Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет.
От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека. Ето защо хората чувствуваха предимно този вътрешен живот свързан с Озирис. Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
към текста >>
До
като
северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот.
От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека. Ето защо хората чувствуваха предимно този вътрешен живот свързан с Озирис. Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време.
Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот.
Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре.
към текста >>
Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои
като
нещо твърде особено в човешкия живот.
Тази беше разликата между характерните заложби на северните и южните народи. Но имаше един народ, една общност, който в известно отношение през първата следатлантска епоха, след великата атлантска катастрофа, съединяваше в себе си и двете заложби. Този народ беше особено определен да върви и по двата пътя, които водят в духовния свят и по двата пътя да намери нещо плодотворно, нещо правилно за тогавашно време. Докато северните народи насочваха своя поглед в света на външния сетивен килим, а южните се вглъбяваха в собствената вътрешност на душевния живот, съществуваше една народова общност, която еднакво притежаваше способността да прониква през външния сетивен свят и да се издига в стоящите зад него духовни светове, както и да се вживява в собствената вътрешност, в дълбоките основи на мистичното вглъбяване и да на мира духовните светове през булото на собствения душевен живот. Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи.
Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот.
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят.
към текста >>
Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало
като
прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило
като
остатък в следатлантската епоха.
Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят.
Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване.
към текста >>
Но развитието върви напред не
като
старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват.
Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват.
Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао.
към текста >>
Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна
като
култура на Заратустра.
Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура.
Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра.
Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване. Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао. Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят.
към текста >>
Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо
като
едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао.
Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура. Обаче когато отиде м малко по на север, когато отидем в областта на персийците, там намираме древно-персийската култура, онази култура, която в по-късно историческо време е известна като култура на Заратустра. Тази култура Заратустра ни показва вече, когато я изпитваме със средствата на свръхсетивното виждане, онази особеност, че тогавашните хора гледали повече към външния свят и се стремили да проникнат през булото на външния свят, за да стигнат по този начин до висшия духовен свят. От тази особеност на персийския народов характер ще разберете, че Заратустра, ръководителят на древната персийска култура, отдаваше отначало малко значение на вътрешното мистично вглъбяване, че даже в известно отношение стоеше в противоположност с такова мистично вътрешно вглъбяване.
Напротив той насочвал повече своя поглед към физическото Слънце, за да обърне внимание на хората върху това, че зад физическото Слънце стои нещо като едно духовно слънчево Същество, че зад физическото Слънце стои Аура-Маздао.
Тук имате напълно изразен пътя, който следват посветените на северните народи. И именно през древната персийска култура под ръководството на най-древния Заратустра се образува най-висшата форма на този възглед върху намиращия се вън човек духовен свят. Тази форма на външния възглед стана по-несъвършена толкова повече, колкото по-далече бяха останали зад персийци народи, които бяха проникнали до предна Азия. Зад древните персийци в Азия и Европа бяха останали други народности. Обаче всички тези народности имаха способността, че техният поглед беше насочен повече към външния свят.
към текста >>
Можем да охарактеризираме разликата между двете течения на народите
като
кажем: че вярното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на духа; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре.
Там, където трябваше да се посочи на вътрешното развитие на душевния живот, там гръцката пластика чувствуваше нужда да покаже, че силите, които се развиват, се развиват невидимо в душата; там се изобразяваше една такава фигура, каквато е тази на Хермес, на Меркурий. Той е различно изобразен от другите богове; той е изобразен както са изобразени африканските народи. Съвършено други уши, друг характер на косата, тесни очи вместо северните очи. Знаеше се, че в този човешки тип е даден носи телят на научността, на мъдростта, на всичко онова, което действува върху душата на човека. Това се свързваше с понятието на пратеника на долните богове, с Хермеса или Меркурий.
Можем да охарактеризираме разликата между двете течения на народите като кажем: че вярното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на духа; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре.
Така северното течение на народите създаде образа и подобието на божеството, както този образ и подобие се явяват външно; а южното течение на народите създаде душевния образ и подобие на божеството, душевният образ и подобие на божеството, който работи и тъче невидимо във вътрешността. Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно. И после, когато настъпи подходящият момент, двете тези течения трябваше да се оплодят взаимно. Можем да разгледаме едното или другото течение на народите, навсякъде ще намерим потвърдено това, което току що бе казано, ще намерим това потвърдено и външно, исторически. Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование.
към текста >>
С други думи:
като
идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно.
Когато обгърнем с поглед този духовен свят, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този свят според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи божествено-духовен свят, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване. Това южно течение на народите намираше по този път света на Луцифер. Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма. Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област? Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество.
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно.
И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
към текста >>
Така ние виждаме как индивидуалността, която
като
Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, до
като
най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло.
Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят.
към текста >>
Онова, което Заратустра бе посочил
като
свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил
като
скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее
като
едно съвършено /одухотворено/ тяло.
И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло.
Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
към текста >>
Така в течение на три години се образува онази Духовност
като
Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет.
Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет.
Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
към текста >>
И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън
като
едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това,
като
душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят. Така бе под готвено великото, мощно събитие, при което духовният свят, който е скрит зад булото на сетивния свят, който никъде не може да бъде виждан с обикновените очи, който може да бъде виждан само с духовните очи, тази Духовност да може да живее в течение на три години на Земята в едно тяло, в тялото на Исуса от Назарет. Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите.
И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер.
Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите. То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер. И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа.
към текста >>
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен,
като
ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа,
като
е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
Така в течение на три години се образува онази Духовност като Христов Принцип в подготвеното тяло на Исуса от Назарет. Така в северното течение на народите не само бе виждано това, което стоеше зад булото на външния сетивен свят, но бе подготвена и възможността за вливането на това духовно в земния свят, така щото това, което по-рано бе виждано само зад Слънцето, да може да ходи по Земята в тече ние на три години сред нашето земно човечество. Така Луцифер бе въвлечен, така да се каже, в южното течение на народите, така Христос бе въвлечен в северното течение на народите, и двете съобразно с характера на тези течения на народите. И ние живеем в епохата, в която тези две течения на народите трябва да се съединят заедно, както мъжките и женските оплодителни вещества трябва взаимно да се проникнат ние живеем в епохата, когато Христос, който влезе от вън като едно обективно същество в облагородените тела на Исуса от Назарет, трябва да бъде разбран чрез това, като душата, която все повече и повече се вглъбява в себе си и се съединява със света на духовното, което може да бъде намерено във вътрешността, което произхожда от царството на Луцифер. Така ще стане постепенно оплодяването на тези две течения на народите.
То вече е започнало; то е започнало в онзи момент, който не е посочен, като ни се казва, че жертвената кръв на Христа, която изтече от кръста, бе събрана в светата чаша на Граала; че тази света чаша на Граала бе пренесена от изток на запад, тя бе пренесена от изток, където човечеството се беше подготвило да разбере делото на Христа, като е култивирало по напълно определен начин светлината на Луцифер.
И така съединяването на тези две течения, които са дадени в самото човечество, ще напредва все повече и повече. Каквото и да искат да направят хората на нашето съвремие, в бъдеще, за благото на човечеството, ще се изпълни това, че великото Христово Същество, ръководещо развитието на света и на човечеството, ще бъде разбра но чрез светлината, която душата приема от вътре от царството на Луцифер */*От опита, който съм имал до сега, може да се очаква горното твърдение да даде повод за по раждането на погрешно разбиране, какво аз съм казал, че виждам едно съединение на Христа с Луцифер в човешката душа. Ако при това се вмъкне представата, която някои хора имат за Луцифер, това погрешно съждение ще представлява една лъжа. Когато хората се отнасят към силата на Луцифер, както тя се разбира в смисъла на тези сказки, само тогава те ще налучкат истината а с това не ще имат повод за никакво подозрение/. Христос ще даде субстанцията, Луцифер ще даде формата; и от това, което ще се получи от двамата, ще дойдат подтиците, които ще се влеят в развитието на човечеството и ще произведат всичко онова, което бъдещето ще донесе за спасението и благото на човечеството.
към текста >>
61.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Както някой правилно описва един лист от растение,
като
веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип.
Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света. За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип. Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват. И въпреки това те са в съгласие едни с други.
Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип.
Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка. Сега нека сторим това с няколко думи. Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят.
към текста >>
Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало,
като
насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето.
И въпреки това те са в съгласие едни с други. Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип. Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка. Сега нека сторим това с няколко думи. Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни.
Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето.
Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята.
към текста >>
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси
като
слизаше в своята собствена вътрешност,
като
се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка. Сега нека сторим това с няколко думи. Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят.
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот.
Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества.
към текста >>
Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън
като
слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име
като
луциферически път.
Ако припомним още веднъж, че някога нашата Земя е образувала заедно със Слънцето и Луната едно същество, че Слънцето се е отделило от Земята, за да бъде обиталище на по-високо развити Същества, които след това трябва да действуват върху Земята от вън, и че след отделянето на Слънцето още по-висши Същества бяха останали съединени със Земята, за да отделят по-късно Луната; ако помислите, че съществата, които отделиха Луната, бяха същите онези, които възбудиха в човека един нов живот, един душевен живот, за да го предпазят от мумифициране, тогава скоро ще намерите една съгласуваност между това, което сте слушали тук или там в моите сказки, и това, което слушахте през миналите дни. Тогава ще си кажете: естествено е за онези същества, които се бяха отделили заедно със Слънцето от Земята, че и в своето по-нататъшно развитие човек трябваше да ги намира отначало, като насочваше своя поглед в посоката, в която тези същества биха отишли със слънцето. Следователно човекът трябваше да търси слънчевите Същества в тяхната дейност и в тяхното царство по пътя, който изхождайки от него и отиваше навън в света зад килима на сетивния свят. Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната.
Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път.
И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства. Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества. На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава?
към текста >>
Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат
като
духовни Същества.
Но онези Същества, които в известно отношение бяха по-големи благодетели на човечеството, които чрез отделянето на Луната възбудиха него вия вътрешен душевен живот, той трябваше да търси като слизаше в своята собствена вътрешност, като се потопяваше в една подземна душевна област, за да намери онова, което се беше скрило пред външния поглед, подземните богове, онези, които бяха отделили Луната от Земята и бяха възбудили душевния живот. Вътре в душевния живот трябваше да бъдат търсени пътищата, които водят към онези богове, които бяха свързани с този благотворен процес на отделянето на Луната. Ако насочим поглед първо върху тези две царства, върху царствата на слънчевите богове и на лунните богове, ние имаме една разлика, която можем да означим: Богове намиращи се на небето и Богове намиращи се под душата; и ние наричаме пътя водещ навън като слънчев път и пътя вътре в душата за да имаме отначало едно име като луциферически път. И тогава за нас съществата на Луцифер са онези, които в миналото не са взели участие в отделянето на Слънцето от Земята. И определени други Същества, които са най-висши благодетели на човечеството, но първо трябваше да останат скрити и не взеха участие в отделянето на Слънцето, не принадлежаха към нито едно от тези царства.
Това бяха онези Същества, които през време на старото Лунно развитие бяха изостанали назад и не бяха достигнали онази степен, която трябваше да достигнат като духовни Същества.
На старата Луна тези Същества стояха много по-високо от човека. Какво бяха пропуснали тези Същества тогава? Бяха пропуснали възможността да вземат участие в отделянето на Слънцето при следващото Земно развитие. Те биха били призвани в известно отношение да напуснат Земята както слънчевите Същества и да действуват върху Земята от Слънцето. Това бяха пропуснали те.
към текста >>
Тези лунни Богове направили душата на човека да узрее бавно, до
като
би станало възможно едно съответно развитие на Аза.
Но достъп до човешкия Аз имаха и онези Същества, които бяха отделили Луната; те имаха достъп до човешкия Аз отвътре. Съществата, които бяха паднали от Слънцето обратно на Земята, бяха тези, които пристъпиха към човешката душа, когато тази не беше още узряла да приеме откровенията на онези висши благодетели, които бяха отдели ли Луната. Тези Същества пристъпиха към човешката душа преждевременно. Ако, така да се каже, човекът би дочакал напълно благотворното действие на онези духовни Същества, които действуваха от Луната, т.е. действуваха във вътрешността на неговата душа, тогава би настъпило по-късно това, което настъпи по-рано.
Тези лунни Богове направили душата на човека да узрее бавно, докато би станало възможно едно съответно развитие на Аза.
Обаче другите богове прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните Богове. Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските Богове на Луната действуваха по-късно; т.е. тези същества се присъединиха в луциферическото царство. И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре.
към текста >>
И тъй
като
наричаме действуващите отвътре същества
като
луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества.
Обаче другите богове прибързано пристъпиха към човека и вляха в него свои те действия, вместо в Аза, в астралното тяло отвътре, също както вършат това лунните Богове. Така тези неправилно развити Същества потърсиха същия път чрез вътрешността на душата, по който и истинските Богове на Луната действуваха по-късно; т.е. тези същества се присъединиха в луциферическото царство. И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре.
И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества.
Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери. Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер.
към текста >>
Следователно те действуваха върху неговата душа и
като
по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека.
Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери. Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно.
Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека.
И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието. Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура.
към текста >>
И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества
като
съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер.
И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери. Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека.
И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер.
Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека. Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието. Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура. Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове.
към текста >>
Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава
като
негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека.
Но ние можем също така много добре да разберем, че именно заради тези Същества трябваше да бъдат вземани строги мерки, когато се касаеше хората да бъдат въведени в царствата отвъд булото на душевния свят; защото онези хора, които бяха водени по този път във вътрешността на душата, намираха там не само добрите луциферически същества, които бяха озарили човека от вътре, но те намираха първо тези луциферически същества, които действуваха тогава като негови съблазнители, които възбуждаха в душата гордостта, честолюбието, тщестлавието.
Да, ние трябва напълно да се запознаем с обстоятелството, че никога не трябва да се опитваме да можем да обгърнем световете, които се намират зад сетивния свят и зад душевния свят, с понятията на ума създадени от съвременната култура. Когато говорим за луциферическите същества, ние трябва да се запознаем с цялата обширност на царството на тези същества, с техните родове и видове. Тогава ще видим, където се говори за опасност от страна на определен вид луциферически Същества, има едно съзнание за обширността на съответното царство; че можем да имаме правото да говорим за определени родове на царството на Луцифер така, както говори този или онзи документ; същевременно трябва да имаме обаче предвид, че действителността е по-обширна, безкрайно по-обширна отколкото хората могат обикновено да знаят. В определена епоха, когато за принадлежащите на една културна епоха погледът навън и погледът навътре беше още много остър, човекът чувствуваше, когато поемаше пътя навън към "Това си Ти" и пътя навътре към "Аз Съм цялото", той чувствуваше, че пътят навън и пътят навътре водеше до същия, до единния Аз. В тази първа културна епоха на след атлантското време хората са могли да мислят и чувствуват в много отношения различно върху това, което стоеше на основата на духовните царства отколкото по-късно.
към текста >>
Онези хора, които са се вживели дълбоко в хода на развитието на човечеството и са взели участие в това развитие със своята душа, едно окултно знание, у такива хора е възникнало нещо
като
един спомен за стари египетски изживявания.
Египто-халдейската културна епоха се повтаря в определени явления на петата епоха, т.е. на нашата собствена епоха трябва да се оживят отново определени явления, определени факти, определени възгледи, които са живели в древната Египто-халдейска епоха. Само че те оживяват в една друга форма, а именно така, че са пропити от онова, което е станало чрез Христовия Импулс. Ние нямаме едно просто повторение на Египто-халдейската култура, а в нашата епоха имаме едно такова повторение на тази културна епоха, че всичко е потопено в това, което Христос донесе на Земята. Това е едно повторение и все пак не е едно такова.
Онези хора, които са се вживели дълбоко в хода на развитието на човечеството и са взели участие в това развитие със своята душа, едно окултно знание, у такива хора е възникнало нещо като един спомен за стари египетски изживявания.
Онова, което египетските мъдреци в тяхното чудесно познание на небесните процеси са проникнали по свой начин в тяхната хермесова наука, то оживява отново в нашата пета културна епоха, в нашата настояща епоха, под една материалистична форма. Така са чувствували това оживяване на тези явления особено онези, които са участвували в тях. Ще посоча само един пример. Когато в петата епоха отново се яви онази индивидуалност, която в тайните центрове на Египет беше насочвала душевния си поглед към звездите и се стараеше да проникне по тогавашния начин в тайните на мировото пространство под ръководството но египетските мъдреци, и след това се роди като Кеплер, в нея оживи отново една нова форма това, което съществуваше тогава, то се роди като Кеплерови закони, които днес съставляват една толкова важна част от нашата астрофизика. Така стана също, че душата на тази индивидуалност изникна нещо, което я накара да произнесе думите можете да ги прочетете в съчинението на Кеплер: аз отидох и взех от свещените места на Египет свещените съдове и ги поставих в съвремието, за да могат хората днес да разберат нещо, което може да действува в далечното бъдеще.
към текста >>
Когато в петата епоха отново се яви онази индивидуалност, която в тайните центрове на Египет беше насочвала душевния си поглед към звездите и се стараеше да проникне по тогавашния начин в тайните на мировото пространство под ръководството но египетските мъдреци, и след това се роди
като
Кеплер, в нея оживи отново една нова форма това, което съществуваше тогава, то се роди
като
Кеплерови закони, които днес съставляват една толкова важна част от нашата астрофизика.
Това е едно повторение и все пак не е едно такова. Онези хора, които са се вживели дълбоко в хода на развитието на човечеството и са взели участие в това развитие със своята душа, едно окултно знание, у такива хора е възникнало нещо като един спомен за стари египетски изживявания. Онова, което египетските мъдреци в тяхното чудесно познание на небесните процеси са проникнали по свой начин в тяхната хермесова наука, то оживява отново в нашата пета културна епоха, в нашата настояща епоха, под една материалистична форма. Така са чувствували това оживяване на тези явления особено онези, които са участвували в тях. Ще посоча само един пример.
Когато в петата епоха отново се яви онази индивидуалност, която в тайните центрове на Египет беше насочвала душевния си поглед към звездите и се стараеше да проникне по тогавашния начин в тайните на мировото пространство под ръководството но египетските мъдреци, и след това се роди като Кеплер, в нея оживи отново една нова форма това, което съществуваше тогава, то се роди като Кеплерови закони, които днес съставляват една толкова важна част от нашата астрофизика.
Така стана също, че душата на тази индивидуалност изникна нещо, което я накара да произнесе думите можете да ги прочетете в съчинението на Кеплер: аз отидох и взех от свещените места на Египет свещените съдове и ги поставих в съвремието, за да могат хората днес да разберат нещо, което може да действува в далечното бъдеще. Това е един пример; можем да приведем много такива примери, от които би могло да ви стане ясно, как оживява в една нова форма това, което е съществувало през египто-халдейската епоха. Ние се намираме в петата следатлантска епоха. Тя ще бъде заменена от една шеста епоха, която ще бъде една важна епоха. Тази шеста културна епоха ще бъде едно повторение и същевременно едно повишение на древно-персийската култура на Заратустра.
към текста >>
Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо
като
едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра.
Ние се намираме в петата следатлантска епоха. Тя ще бъде заменена от една шеста епоха, която ще бъде една важна епоха. Тази шеста културна епоха ще бъде едно повторение и същевременно едно повишение на древно-персийската култура на Заратустра. Заратустра беше погледнал нагоре към Слънцето, за да види зад физическата светлина Христовия Дух, който той нарече Аура-Маздао, и да обърне вниманието на хората върху него. Междувременно този Христос слезе на Земята; този Христос ще проникне толкова много вътре в душите, които ще са узрели за това в течение на шестата културна епоха, щото насочвайки поглед в собствената вътрешност на душата на определен брой хора ще могат да се родят онези чувства, които Заратустра можа да възбуди, когато сочеше към Аура-Маздао.
Защото в шестата културна епоха чрез насочване на погледа в собствената вътрешност у голям брой хора чрез познаването отново на слънчевата мъдрост, на това, което се изяви в древна Персия, ще се роди нещо като едно повторение на много по-висока степен, на една по-овътрешнена, по-одухотворена степен древната мъдрост на Заратустра.
Аз вече Ви споменах, че гърците, когато са говорили по свой начин и в свой смисъл за Ауро-Маздао, са го нарекли Аполон. В техните мистерии те са давали възможност на човека да познае по-дълбоката основа на този Аполон. Преди всичко в Аполон те са виждали онзи дух, който управляваше не само физическите слънчеви сили, но направляваше и духовните сили на Слънцето и ги насочваше към Земята. И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята.
към текста >>
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът,
като
това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
И когато в Аполоновите мистерии учителите са искали да говорят за духовно-моралните влияния на Аполон, те са казвали, че Аполон прави да прозвучава цялата Земя със свещената музика на сферите, т.е. изпраща лъчите от духовния свят на Земята. И в Аполон те са виждали едно същество, което е придружено от музите, от неговите помощнички. В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество.
Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности.
Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен.
към текста >>
На тях им била поверявана една тайна,
като
им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра.
В този Аполон, който е придружен от деветте музи, се крие една чудесна дълбока мъдрост. Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество. Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение.
На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра.
Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен. Първата епоха ще се яви отново на една по-висока степен в седмата. Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои като един висок идеал пред съвременните хора. Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора.
към текста >>
Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците,
като
са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята.
Ако си спомняте, че човешкото същество се състои от различни членове, от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа и т.н., можете да кажете: човекът е един азов център и този азов център обединява около себе си седем или девет членове, които са части на неговото същество. Когато се издигнем от човешкото същество до едно божествено Същество, ние трябва да си представим това, което е Азът, като това духовно Същество, а това, което са членовете, за божественото Същество това са неговите помощници: отделните индивидуалности. Както човекът е съставен от неговите отделни членове, физическо тяло, етерното тяло, астралното тяло и т.н., които се групират около неговия Аз, така и музите са се групирали около Аполон. И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра.
Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята.
В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен. Първата епоха ще се яви отново на една по-висока степен в седмата. Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои като един висок идеал пред съвременните хора. Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора. В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство.
към текста >>
Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои
като
един висок идеал пред съвременните хора.
И онова също, което е било казвано във връзка с подобни неща на кандидатите за посвещение в аполоновите мистерии, има дълбоко значение. На тях им била поверявана една тайна, като им се казвало: в шестата епоха на хората ще говори по един особен начин онзи Бог, който през втората епоха бе говорил по едни толкова особен начин на Заратустра. Това са се стремели учителите в мистериите да обяснят на учениците, като са казвали: в шестата епоха песента на Аполон ще достигне своя цел на земята. В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен. Първата епоха ще се яви отново на една по-висока степен в седмата.
Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои като един висок идеал пред съвременните хора.
Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора. В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство. Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха. Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес. Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши.
към текста >>
Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй
като
ние се намираме в една междинна епоха.
В това изречение, което е било обичайно при учениците на аполоновите мистерии, а именно, че в шестата епоха песента на Аполон ще достигне до своята цел, беше изразено повторението на втората епоха на Земното развитие в шестата епоха на една по-висока степен. Първата епоха ще се яви отново на една по-висока степен в седмата. Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои като един висок идеал пред съвременните хора. Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора. В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство.
Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха.
Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес. Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия. В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману. А какво им предаде Ману?
към текста >>
Да стигне човек до познанието така както това става днес,
като
се наблюдава външната природа,
като
се потопява във вътрешността на своята душа, което е станало възможно едва днес, това не би имало тогава никакъв смисъл.
Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия. В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману. А какво им предаде Ману? Той им предаде начина, по който те тогава стигнаха до първата следатлантска мъдрост и познание.
Да стигне човек до познанието така както това става днес, като се наблюдава външната природа, като се потопява във вътрешността на своята душа, което е станало възможно едва днес, това не би имало тогава никакъв смисъл.
В първата културна епоха на следатлантското време, у древния индийски народ, етерното тяло се простираше още далече над физическото тяло, а не както днес. Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло. Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той.
към текста >>
Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи,
като
не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло.
В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману. А какво им предаде Ману? Той им предаде начина, по който те тогава стигнаха до първата следатлантска мъдрост и познание. Да стигне човек до познанието така както това става днес, като се наблюдава външната природа, като се потопява във вътрешността на своята душа, което е станало възможно едва днес, това не би имало тогава никакъв смисъл. В първата културна епоха на следатлантското време, у древния индийски народ, етерното тяло се простираше още далече над физическото тяло, а не както днес.
Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло.
Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше.
към текста >>
Когато правеше това, той чувствуваше
като
че е повдигнат извън себе си;
като
че е измъкнат както мечът от ножницата.
А какво им предаде Ману? Той им предаде начина, по който те тогава стигнаха до първата следатлантска мъдрост и познание. Да стигне човек до познанието така както това става днес, като се наблюдава външната природа, като се потопява във вътрешността на своята душа, което е станало възможно едва днес, това не би имало тогава никакъв смисъл. В първата културна епоха на следатлантското време, у древния индийски народ, етерното тяло се простираше още далече над физическото тяло, а не както днес. Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло.
Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата.
Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло.
към текста >>
Като
долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло.
Той им предаде начина, по който те тогава стигнаха до първата следатлантска мъдрост и познание. Да стигне човек до познанието така както това става днес, като се наблюдава външната природа, като се потопява във вътрешността на своята душа, което е станало възможно едва днес, това не би имало тогава никакъв смисъл. В първата културна епоха на следатлантското време, у древния индийски народ, етерното тяло се простираше още далече над физическото тяло, а не както днес. Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло. Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата.
Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло.
Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът.
към текста >>
Това, което днес наричаме мисли, което изработваме
като
мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше.
Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло. Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света.
Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше.
Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически?
към текста >>
Около него беше,
като
един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът.
Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло.
Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът.
Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика.
към текста >>
Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше
като
една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост.
Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете.
Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост.
Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава? Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието. Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха. Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи.
към текста >>
Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано
като
живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието.
Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава?
Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието.
Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха. Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи. И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман. Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите.
към текста >>
Защото онова, което свещените Риши учеха, е записано само
като
слаби копия във Ведите.
Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха. Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи. И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман. Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите.
Защото онова, което свещените Риши учеха, е записано само като слаби копия във Ведите.
И когато днес се четат Ведите, хората би трябвало да имат съзнание, че това са само слаби копия на първичната свещена мъдрост на Ришите. Въпреки това във Ведите ние трябва да виждаме нещо различно от това, което иначе виждаме в писмените творения: например, в Евангелието на Йоана ние намираме един вътрешен, душевен, проникнат от Христа живот; израз на Евангелието на Йоана, този израз стои по-далече от самото съдържание на евангелието, отколкото външният израз на Ведите стои по отношение на тяхното собствено съдържание. Между израза и съдържанието на Ведите има една по-вътрешна връзка, защото в думи те на Ведите се е вляло и предало така да се каже непосредствено това, което е било вдишано; докато авторът на Евангелието на Йоана е написал дълбоките мъдрости така, че първо ги е получил и след това ги е написал, изразът е отдалечен от това, което е съдържанието. Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз".
към текста >>
Между израза и съдържанието на Ведите има една по-вътрешна връзка, защото в думи те на Ведите се е вляло и предало така да се каже непосредствено това, което е било вдишано; до
като
авторът на Евангелието на Йоана е написал дълбоките мъдрости така, че първо ги е получил и след това ги е написал, изразът е отдалечен от това, което е съдържанието.
Този е даже дълбокият, буквално правилният израз: "то е издишвано от Брахман и вдишвано от човеците". Това беше становището на свещените Риши към Мъдростта на света, към това, което те проповядваха, което след това е било записано само в слаби образи, бихме могли да кажем, във Ведите. Защото онова, което свещените Риши учеха, е записано само като слаби копия във Ведите. И когато днес се четат Ведите, хората би трябвало да имат съзнание, че това са само слаби копия на първичната свещена мъдрост на Ришите. Въпреки това във Ведите ние трябва да виждаме нещо различно от това, което иначе виждаме в писмените творения: например, в Евангелието на Йоана ние намираме един вътрешен, душевен, проникнат от Христа живот; израз на Евангелието на Йоана, този израз стои по-далече от самото съдържание на евангелието, отколкото външният израз на Ведите стои по отношение на тяхното собствено съдържание.
Между израза и съдържанието на Ведите има една по-вътрешна връзка, защото в думи те на Ведите се е вляло и предало така да се каже непосредствено това, което е било вдишано; докато авторът на Евангелието на Йоана е написал дълбоките мъдрости така, че първо ги е получил и след това ги е написал, изразът е отдалечен от това, което е съдържанието.
Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз". Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост". Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката.
към текста >>
трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише
като
израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост".
Въпреки това във Ведите ние трябва да виждаме нещо различно от това, което иначе виждаме в писмените творения: например, в Евангелието на Йоана ние намираме един вътрешен, душевен, проникнат от Христа живот; израз на Евангелието на Йоана, този израз стои по-далече от самото съдържание на евангелието, отколкото външният израз на Ведите стои по отношение на тяхното собствено съдържание. Между израза и съдържанието на Ведите има една по-вътрешна връзка, защото в думи те на Ведите се е вляло и предало така да се каже непосредствено това, което е било вдишано; докато авторът на Евангелието на Йоана е написал дълбоките мъдрости така, че първо ги е получил и след това ги е написал, изразът е отдалечен от това, което е съдържанието. Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз". Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е.
трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост".
Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката. От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена. Това трябва ние да разберем. И ние трябва да го разберем от душата на древния индиец. И ние трябва да се научим да разбираме някои неща, защото отиваме към един идеал, към идеала да намерим отново първата културна епоха на по-висока степен, т.е.
към текста >>
От тук и онова безгранично почитане на Ведите
като
едно божествено същество в древни времена.
Тези неща трябва да ни бъдат ясни, ако искаме действително да разберем развитието на света. Ето защо трябва да разберем, че е едно естествено чувство, когато християнинът казва: "аз ценя Евангелието на Йоана над всичко", но също и когато християнинът изпитва нужда да не остане само при думите на Евангелието на Йоана, а да проникне, както духовното познание прави това, до духовното съдържание на Евангелието на Йоана, когато казва: Евангелието на Йоана става за мене това, което то трябва да бъде едва благодарение на това, че аз мога да проникна до това, което е дадено във външния израз". Обаче онзи който може да заеме правилно становище спрямо Ведите, той трябва да застане пред тях, както е заставал древния индиец, т.е. трябва да каже "Онова, което се намира в самите Веди, никой човек не го е усвоил първо и след това да го напише като израз на божествената мъдрост, а то е едно непосредствено предаване на това, което е вдишана мъдрост". Ето защо думите на Ведите, частите на Ведите, особено на Риг-Веда, не са само документи върху нещо свещено, но самите те са не що свещено за онези, които са чувствували, каква е връзката.
От тук и онова безгранично почитане на Ведите като едно божествено същество в древни времена.
Това трябва ние да разберем. И ние трябва да го разберем от душата на древния индиец. И ние трябва да се научим да разбираме някои неща, защото отиваме към един идеал, към идеала да намерим отново първата културна епоха на по-висока степен, т.е. да основем отново тази епоха на по-висока степен. Ние трябва да научим нещо от това, което се казва, например за думите на Ведите, че Варавадша е изучавал Ведите в течение на три столетия.
към текста >>
Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до
като
се прибави още една малка бучка".
Тогаз Индра взе три малки буци пръст, колкото можеше да държи ръката, от тези три планини и каза: "Погледни тези буци! Ти знаеш от Ведите толкова, колкото са тези буци по отношение на трите големи планини". Превърнете това, което бе казано, в чувство, тогава то ще означава: "Ако пристъпите към най-висшата мъдрост, било в тази или онази форма, даже и във формата, в която тя ни се явява днес, когато сме призвани да търсим отново мъдростта не от книгите, а от това, което се намира в света, чрез благовестието на розенкройцерството, и ако приложите това към онова, което ни е дадено чрез духовното познание, и ако чувствувате по описания начин и заемете правилно становище, едва ли бихте могли да кажете за себе си, че сте слушали толкова от духовното познание, колкото някога Варавадша е научил от Ведите. Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света. И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка.
Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка".
Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите. Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли. Това е и най-доброто, което научаваме като чувства.
към текста >>
А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша
като
един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите.
Но всеки трябва да изслуша тази притча с Варавадша, тогава по пътя на чувствата той ще заеме едно правилно отношение към всеобхватната мъдрост на света. И това чувство ще бъде от такова естество, което ще ни подскаже, че съществува нещо безкрайно, от което можем да имаме само една малка бучка. Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане.
А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите.
Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли. Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре.
към текста >>
Това е и най-доброто, което научаваме
като
чувства.
Чрез това ние добиваме и истинския копнеж да напредваме по един правилен начин и да имаме търпение, до като се прибави още една малка бучка". Предчувствието е едно от най-благотворните чувства на човешката душа. Много може да се научи от прадревната мъдрост на изтока; към най-ценното, което може да се научи от тази светлина, принадлежат такива неща, които се отнасят за нашето усещане. А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите. Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли.
Това е и най-доброто, което научаваме като чувства.
Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно. Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение.
към текста >>
До
като
в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим
като
едно раздвоение.
Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение.
От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре. Така е вече във втората епоха на следатлантската култура. Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре. Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата. Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството".
към текста >>
Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което
като
че бе изчезнало от погледа,
като
че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно. Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение. От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре. Така е вече във втората епоха на следатлантската култура. Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре.
Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството". Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде.
към текста >>
Следователно то беше нещо
като
потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони.
Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен Бог. Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено. Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя. Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра.
Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони.
Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради.
към текста >>
Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората
като
закони на човешката дейност, на човешките дела.
Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено. Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя. Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони.
Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела.
Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици. Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство. В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата.
към текста >>
До
като
този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство.
Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят. Там се намираше първо онова, за което говореше Заратустра. Следователно то беше нещо като потомък на Заруана Акарана Това беше богът Аура-Маздао, господарят на царството на слънчевите духове, на царството, от което на Земята идваха благотворните действия, които в противовес на физическите слънчеви действия трябва да бъдат наречени духовни, Духът, от който, например, древният персиец извличаше моралните правила и закони. Посветеният, който чрез посвещението се издигаше до моралните правила и закони, той предаваше тези морални закони на хората като закони на човешката дейност, на човешките дела. Този беше единият път; и посветеният виждаше този дух, който беше дух на Слънцето, да царува в най-висшата област; там той виждаше неговите служители, Амшаспани, онези, които заставаха, така да се каже, около неговия престол, които бяха негови посланици.
Докато този Дух управляваше цялото царство, неговите служители управляваха отделните части на това царство.
В тяхно подчинение се намираха онези Същества, които се наричаха Изети или Изаради. Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата. Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека.
към текста >>
Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят
като
една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд.
Така щото древният персиец поглеждаше навън в царството намира що се зад килима на сетивния свят и виждаше едно най-висше духовно Същество, Аура Маздао и под него една група от Амшаспани; след това подчинени на Амшаспаните той виждаше съществата, наречени Изети или Изаради. А имаше още и други същества, за които можем да кажем, че те са онова в духовния свят, което мислите на хората са в душата. Тези мисли в човешката душа са само образи от сянка на тяхната действителност; вън в духовния свят на нашите мисли отговарят определени духовни същества. За схващането на древните персийци тези същества бяха такива, които стояха, така да се каже, непосредствено над човека. Те се наричаха Фраваши или Феруери.
Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд.
Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец. Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци. При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло. Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци.
към текста >>
Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува
като
стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло.
Ето защо човекът от древно-персийския народ се намираше в едно твърде особено положение. Той си служеше със своето сетивно тяло. В това винаги участвува и сетивната душа. Но той трябваше да я приеме такава, каквато тя беше тогава. Ето защо персиецът трябваше да чувствува: когато сетивното тяло, което сега е вече развито, се издига до Аура-Маздао, участвува и сетивната душа.
Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло.
Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния свят отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа. Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел. Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили. Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман. Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа.
към текста >>
Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството,
като
развиваше сетивната душа.
Но тази душа се намира в известна опасност и когато изяви свои те усещания, тя ще ги изпрати именно такива в сетивното тяло; тя наистина не ще изяви това, което съществува като стари луциферически съблазни, в тяхната истинска форма, защото няма още никаква способност за това, но ще изпрати действията на тези съблазни в сетивното тяло. Така в древна Персия хората възприемаха действията на сетивната душа върху сетивното тяло, които представляваха едно идващо от външния свят отражение на това, което действуваше от стари времена в сетивната душа. Това е, погледната от вътре, онова, което се нарича действия на Ариман, действия на Мефистофел. Ето защо тогавашният човек чувствуваше, че стои срещу две сили. Поглеждайки към онова, което можеше да постигне, когато погледът се насочваше навън, той виждаше тайните на Аура-Маздао; хвърляйки поглед във вътрешността, тогава с помощта на сетивното тяло, чрез това, което беше произвел Луцифер, той стоеше пред противника на Аура-Маздао, пред Ариман.
Имаше само едно нещо, което го предпазваше от съблазните на Ариман, а то се проявяваше: когато чрез посвещение човек изпреварваше нормалното развитие на човечеството, като развиваше сетивната душа.
Когато човек развиваше и пречистваше тази сетивна душа, изпреварвайки по този начин човечеството, тогава той поемаше вътрешния път, един път, който водеше не до Аура-Маздао, а до нещо друго; тогава той стигаше до изпълнените със светлина царства на Луцифер. А това, което проникваше човешката душа, когато тя вървеше по вътрешния път, това по-късно хората нарекоха бог Митра. Ето защо персийските мистерии, които култивираха вътрешния живот, са мистериите на Митра. Така от една страна ние имаме бога Митра, когато човек вървеше по вътрешния път; а това, което той намираше по пътя навън, бяха царствата на Аура-Маздао. А сега да пристъпим по-нататък в следващата следатлантска културна епоха, в египто-халдейската епоха.
към текста >>
До
като
сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре.
Обаче когато говореха за Озирис и за онова, което му принадлежеше, тогава те търсиха това по съответния начин в мистериите на Дионисий. Тогава хората имаха едно предчувствуващо съзнание за това, какви са в действителност духовните отношения. Но човечеството върви напред в своето развитие и с времето развива нови членове. През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите органи; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е. предимно един вътрешен член.
Докато сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре.
Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-духовните светове. Те живеят един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат. Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен. Културата на сетивната душа е култура на третата епоха. Обаче това, което сетивната душа развива, сега не са вече виждани мъдрости, които бяха прочитани един вид от един килим на окръжаващия свят.
към текста >>
Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат
като
разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата
като
вдъхновения, които идват
като
приливи и са били там.
Мислите са още, така да се каже, пълносочни; сравнете с днешните те са по-живи, те са така живи, както днес за нас е усещането "червено". Днес човекът не чувствува своите мисли със същата сила, както чувствува един вкус или един мирис. В миналото, когато през египетската епоха бе развита сетивната душа, мислите бяха такива, че те бяха живи в душата, както днес усещанията на един цвят, на един мирис или на един вкус. Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно.
Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там.
През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя. Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени. И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път.
към текста >>
Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света
като
за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват
като
вдъхновени.
Днес мислите са избледнели, станали са отвлечени. В миналото те бяха нещо конкретно. Те бяха още повече виждани мисли; ако и да не бяха такива мисли, които да се виждат като разперени мисли във физическия свят, все пак те бяха такива, че човек чувствуваше: аз не съм измислил тези мисли, а това са мисли, които възникват в душата като вдъхновения, които идват като приливи и са били там. През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя.
Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени.
И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път. Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период. При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния свят". У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше
като
древна мъдрост на египто-халдейския период.
През египетско време не се казваше вече, че човек диша мъдрост, но той е живо проникнат от мислите, те израстват в душата, те са изпратени в нашия свят от духовния. Така в течение на времето всичко се изменя. Ето защо човекът от египто-халдейската епоха нямаше вече съзнанието за мъдростта на света като за един разпрострян свят на светлината, а имаше съзнанието, че той има мисли, но такива мисли, които изникват като вдъхновени. И съдържанието на една възникваща така в него наука, това е халдейската астро-теология и на египетската херметическа мъдрост. Те са възникнали по този път.
Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период.
При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния свят". У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане. Така египтяните и халдейците се развиваха едни от други; в тяхната мъдрост едните възприемаха онова, което се намира зад света, в който ние живеем между раждането и смъртта, а другите, възприемаха в тяхната вдъхновена мъдрост това, което живее между смъртта и едно ново раждане. Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха.
към текста >>
Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени
като
египетски извори на мъдростта, тези откровения.
Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха. Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост. В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света.
Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
Обаче по-тъмно и сянковидно беше станало онова Същество, което през древната индийска епоха беше напълно достъпно за познанието и в своята по-дълбока същност се беше оттеглило пред погледа. За халдео-египетската мъдрост това най-висше единно Същество беше станало още по-сянковидно. Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата свята, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае. То беше станало още по-сянкообразно отколкото Заруана акарана. И халдейците не дръзнаха да погледнат нагоре в онези области, в които човекът от епохата на Заратустра беше гледал, а те поглеждаха в онези области, които са по-близко до човешката мисъл.
към текста >>
Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат
като
едно същество, което е
като
една отсенка на най-Висшето.
Обаче по-тъмно и сянковидно беше станало онова Същество, което през древната индийска епоха беше напълно достъпно за познанието и в своята по-дълбока същност се беше оттеглило пред погледа. За халдео-египетската мъдрост това най-висше единно Същество беше станало още по-сянковидно. Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата свята, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае. То беше станало още по-сянкообразно отколкото Заруана акарана. И халдейците не дръзнаха да погледнат нагоре в онези области, в които човекът от епохата на Заратустра беше гледал, а те поглеждаха в онези области, които са по-близко до човешката мисъл.
Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат като едно същество, което е като една отсенка на най-Висшето.
Това те наричат Апазон. След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот. Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе. След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис. Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе.
към текста >>
След това те виждаха нещо, което им се явяваше
като
една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално
като
стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот.
Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата свята, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае. То беше станало още по-сянкообразно отколкото Заруана акарана. И халдейците не дръзнаха да погледнат нагоре в онези области, в които човекът от епохата на Заратустра беше гледал, а те поглеждаха в онези области, които са по-близко до човешката мисъл. Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат като едно същество, което е като една отсенка на най-Висшето. Това те наричат Апазон.
След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот.
Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе. След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис. Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе. Така те виждаха една троица, която стоеше над тях. Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях.
към текста >>
Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума,
като
изговаряме Таутхе.
То беше станало още по-сянкообразно отколкото Заруана акарана. И халдейците не дръзнаха да погледнат нагоре в онези области, в които човекът от епохата на Заратустра беше гледал, а те поглеждаха в онези области, които са по-близко до човешката мисъл. Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат като едно същество, което е като една отсенка на най-Висшето. Това те наричат Апазон. След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот.
Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе.
След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис. Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе. Така те виждаха една троица, която стоеше над тях. Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях. И като издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на Азовостта или на огненото Същество Бел, онзи бог, който като творец на света беше и народен бог.
към текста >>
Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо
като
най-нисш член Духовното Себе.
Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат като едно същество, което е като една отсенка на най-Висшето. Това те наричат Апазон. След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот. Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе. След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис.
Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе.
Така те виждаха една троица, която стоеше над тях. Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях. И като издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на Азовостта или на огненото Същество Бел, онзи бог, който като творец на света беше и народен бог. Така ние виждаме, че и в названията на боговете се изразява това, което се беше образувало в цялото същество на народа. Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове.
към текста >>
И
като
издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на Азовостта или на огненото Същество Бел, онзи бог, който
като
творец на света беше и народен бог.
Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе. След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис. Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе. Така те виждаха една троица, която стоеше над тях. Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях.
И като издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на Азовостта или на огненото Същество Бел, онзи бог, който като творец на света беше и народен бог.
Така ние виждаме, че и в названията на боговете се изразява това, което се беше образувало в цялото същество на народа. Когато поданикът на този халдейски свят при стъпваше тогава във вътрешния път, той казваше, че през булото на душевния живот до стига в един свят на намиращи се под човека или подземни богове. Адонис е едно покъсно име за онези същества, които халдеецът намираше по вътрешния път. По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение.
към текста >>
Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои
като
духовност зад душевния живот.
По този път можеха да минат само посветените; защото за непосветените той беше свързан с големи опасности. Но когато минаваше по този път, посветеният, когато той развиваше така, че стигаше в света, който се намира под булото на душевния живот, той познаваше също нещо, което може да се сравни с изживяванията на днешното посвещение. Защото ние се приближаваме вече до особеностите, които все повече и повече се оформяват в особености на нашата епоха. Онзи който биваше посветен в древното халдейство, минаваше през две изживявания; и бяха положени грижи, щото тези изживявания да протекат така, че те да съвпаднат, следователно посвещаваният поемеше външния път за духовния свят и вътрешния път за духовния свят така, че поне да добие чувството за едно общо тъкане и за един общ живот на духовното във външния свят и вътре в душата. И след това по вътрешния път той изживяваше срещата с онова духовно Същество, което сред халдейството се наричаше Истар и за което знаеше, че принадлежи към благотворните богове на Луната.
Истар стоеше на прага, който иначе закрива за хората това, което стои като духовност зад душевния живот.
А от другата страна, където се намира вратата за духовния свят през килима на външния сетивен свят, там стоеше другият пазач: Меродах или Мардух. Меродах стоеше на прага на духовния свят с Истар. Меродах, когото можем да сравним с пазача на прага, с Михаел, Меродах и Истар бяха тези, които правеха вътрешността на душата ясновиждаща и въвеждаха човека в духовния свят от двете страни. Ето защо чрез тази среща човек изживяваше това, което символично той и днес чувствува: на човека е подадена светещата чаша, т.е. човек научава най-първата употреба на своите лотосови цветове още напипвайки.
към текста >>
То можеше да стане,
като
се създадеше един свързващ ги член.
След това обаче трябваше да дойде моментът, когато трябваше да бъде подготвено слизането на космическия Дух на Слънцето на Земята. Духът, който по-рано беше навън, трябваше сега да влезе в човешката душа, за да може да бъде намерен във вътрешността, както по-рано луциферическите божества можаха да бъдат намерени, както Озирис можеше да бъде намерен вътрешно. Двата пътя, която в тяхната противоположност се показаха у Хелдейците и Египтяните, трябваше взаимно да се оплодят. Това трябваше да стане. Но как можеше да стане то?
То можеше да стане, като се създадеше един свързващ ги член.
Този свързващ член изхожда от Ур в Халдея, както правилно Библията разказва това. Той /Авраам/ взема със себе си онези откровения, които идват от вън. След това отива в Египет, приема това, което идва от вътре и съединява двата елемента, така щото за първи път в лицето на Яхве се явява едно Същество отразявайки предварително Христовата светлина, Същество, което съединява двата пъти. Това, което бяха предишните богове, сега се изявява на човека от две страни. Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява като определени богове в тъмнината.
към текста >>
Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява
като
определени богове в тъмнината.
То можеше да стане, като се създадеше един свързващ ги член. Този свързващ член изхожда от Ур в Халдея, както правилно Библията разказва това. Той /Авраам/ взема със себе си онези откровения, които идват от вън. След това отива в Египет, приема това, което идва от вътре и съединява двата елемента, така щото за първи път в лицето на Яхве се явява едно Същество отразявайки предварително Христовата светлина, Същество, което съединява двата пъти. Това, което бяха предишните богове, сега се изявява на човека от две страни.
Както по-късно Христос е осветлен вътрешно, така бива поне осветлено това, което по-рано се явява като определени богове в тъмнината.
Така ние виждаме, че в лицето на Яхве или Йехова се явява един Бог, който се намира по вътрешния път, но не става още видим чрез самия себе си, а става видим, когато е осветлен от вън. Отразената Христова Светлина е у Йехова. Така ние виждаме, как тези две направления застават едно до друго и взаимно се оплодяват, тези две направления, които толкова много ни занимаваха. Обаче с това в развитието на човечеството започва нещо съвършено ново и особено. Сега започва това, че външното и вътрешното се оплодяват; сега започва това, при което вътрешното става външно, излиза навън в пространството, за да бъдат двете едно до друго, където излиза навън в пространството това, което по-рано беше живяло само вътрешно във времето.
към текста >>
Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем,
като
казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан,
като
имаме, например, тук седем епохи, седем периода.
Ето защо сега трябва да настъпи това, което се нарича: изтичането на вън в пространството на нещо, което досега е живяло само във времето, за да бъде едно до друго. Това и стана, че нещо, което бе живяло само във времето, от сега нататък живее в пространство то едно до друго. Чрез това става нещо важно, и то се изразява по един твърде дълбок начин. Всичко онова, което по-рано беше човешко духовно развитие, което водеше навън над външните пространствен свят, водеше и външно във времето. Сега всичко, което е подредено по време, е подредено според мярката и според природата на числото седем.
Ние овладяваме хода на мировото развитие, когато сложим на неговата основа числото седем, като казваме: Сатурн, Слънце, Луна, Земя /Марс, Меркурий/, Юпитер, Венера, Вулкан, като имаме, например, тук седем епохи, седем периода.
Във всичко, което подлежи на времето, ние можем да се ориентираме, когато приложим числото седем. Ето защо, навсякъде, където сме въведени във времето, ние сме доведени до числото седем. Всички колегии и ложи, които извеждат от пространството и въвеждат във времето, когато водят до свръхсветовното, са подчинени на числото седем. На числото седем са подчинени свещените Риши, на числото седем са подчинени другите свещени учители на народите отивайки чак до седемте мъдреци на древна Гърция. Основното число на пространството е дванадесет.
към текста >>
Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за
децата
и за тяхната първопричина, за техния произход, за
децата
на духовните Същества, за
децата
на Луцифер.
Ние имаме дванадесет колена /родове/ в Израел, дванадесет апостоли в момента, когато Христос, който преди се беше изявявал във времето, се разлива навън в пространството. Това, което е във времето, е едно след друго. Ето защо това, което води от пространството към времето до боговете на луциферическото царство, то води в числото седем. Ако искаме да охарактеризираме нещо в това царство според неговата същност, ние намираме тази същност, когато свързваме това, което трябва да изследваме, с неговото отечество. Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата.
Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер.
Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството. Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя. Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг. Братя, братя и сестри живеят един до друг.
към текста >>
Така ние се издигаме в развитието на човечеството,
като
превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг.
Ние познаваме онова, което се развива във времето, когато от по-късното се издигаме до по-прежното, както се издигаме от детето до бащата. Когато навлизаме в света на времето, над което царува числото седем, ние говорим за децата и за тяхната първопричина, за техния произход, за децата на духовните Същества, за децата на Луцифер. Когато извеждаме времето навън в пространството, ние говорим за онези Същества, които стоят едно до друго, при които се взема под внимание стоенето едно до друго и с това вливането на душевните импулси от едното към другото в пространството. Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя.
Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг.
Братя, братя и сестри живеят един до друг. Това, което произхожда едно от друго, то живее едно след друго. Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или децата на луциферическото царство и неговата същност към братята Христови, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
към текста >>
Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или
децата
на луциферическото царство и неговата същност към братята Христови, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
Там, където чрез това, че времето се разлива навън в пространството, числото седем се превръща в числото дванадесет, понятието за детето престава да има същия свръхсетивен смисъл; там се явява понятието братство. Тези, които живеят един до друг, са братя. Така ние се издигаме в развитието на човечеството, като превръщаме важното понятие за синовете Божии в понятието за братя, които живеят един до друг. Братя, братя и сестри живеят един до друг. Това, което произхожда едно от друго, то живее едно след друго.
Тук в един важен момент ние виждаме преминаването от синовете или децата на луциферическото царство и неговата същност към братята Христови, един преход, за който утре ще говорим по-нататък.
към текста >>
62.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Понеже човешките култури минават през седем въплъщения, ние търсим тяхната връзка,
като
отново поставим за основа числото седем.
Създаваме си едно предчувствие за онова, което ще стане в бъдеще, следователно и във времето. Но ние се ориентираме винаги, когато казваме: ние ще разглеждаме развитието във времето, ще обсъждаме това развитие във времето от едно построение, което си изграждаме чрез числото седем. Не трябва да построяваме и да спекулираме и да предприемаме всякакъв вид тълкувания с числото седем, а да проследим фактите от гледна точка на числото седем. Вземете, например, човека, чийто духовни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на числото седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата числото седем и търсим след това съответните оформления". Така добре е да кажем: понеже Земята минава през различните въплъщения, да потърсим нейните седем въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера И Вулкан.
Понеже човешките култури минават през седем въплъщения, ние търсим тяхната връзка, като отново поставим за основа числото седем.
Например, пристъпваме към първата следатлантска епоха. Древната Индийска културна епоха е първата, втората Древно-персийската, третата Халдео-египетската, четвъртата Гръцко-латинската, петата нашата собствена епоха и очакваме следващите две, шестата и седмата, с които ще завърши следатлантският период. Тук отново имаме числото седем в редуващите се въплъщения на културите, поставено като тяхна основа. Но ние можем да се ориентираме и в кармата на един човек, когато се опитаме да хвърлим поглед назад върху неговите три предхождащи въплъщения. Когато вземем въплъщението на един днешен човек и изхождайки от неговото настояще обгръщаме с поглед неговите три предхождащи въплъщения, възможно е тогава да направим определени заключения за следващите три въплъщения.
към текста >>
Тук отново имаме числото седем в редуващите се въплъщения на културите, поставено
като
тяхна основа.
Вземете, например, човека, чийто духовни очи са отворени до такава степен, че той може да провери фактите на Акашовата летопис в миналото и си казва: "Това, което протича във времето, се изгражда според устройството на числото седем; това, което се повтаря в различни форми, ние го разглеждаме добре чрез това, че поставяме на основата числото седем и търсим след това съответните оформления". Така добре е да кажем: понеже Земята минава през различните въплъщения, да потърсим нейните седем въплъщения: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера И Вулкан. Понеже човешките култури минават през седем въплъщения, ние търсим тяхната връзка, като отново поставим за основа числото седем. Например, пристъпваме към първата следатлантска епоха. Древната Индийска културна епоха е първата, втората Древно-персийската, третата Халдео-египетската, четвъртата Гръцко-латинската, петата нашата собствена епоха и очакваме следващите две, шестата и седмата, с които ще завърши следатлантският период.
Тук отново имаме числото седем в редуващите се въплъщения на културите, поставено като тяхна основа.
Но ние можем да се ориентираме и в кармата на един човек, когато се опитаме да хвърлим поглед назад върху неговите три предхождащи въплъщения. Когато вземем въплъщението на един днешен човек и изхождайки от неговото настояще обгръщаме с поглед неговите три предхождащи въплъщения, възможно е тогава да направим определени заключения за следващите три въплъщения. Трите предхождащи въплъщения заедно с настоящето и следващите три образуват отново числото седем. Така числото седем е една ръководна нишка за всички събития ставащи във времето. Напротив числото дванадесет е една ръководна нишка за всичко, което съществува едно до друго в пространството.
към текста >>
Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание,
като
се потопяваше в своя вътрешен свят.
за временност, там една по-стара наука е поставила на основа седемте планети. Там ръководна нишка е числото седем. А сега да се запитаме: "Как може да се приложи това върху този човешки живот в неговото развитие? "Казахме, че до онази точка, до онзи момент в развитието на човечеството, който е отбелязан чрез навлизането на Христовия Принцип, се касае за това: когато човекът поглеждаше в своята вътрешност и търсеше пътя за божествения свят през булото на своята вътрешност, той идваше в луциферическия свят. И това, което човек намира там, ние можахме да го назовем с едно общо име луциферическия свят.
Този беше също в онези по-древни времена пътят, по който човек търсеше мъдростта, по който той търсеше едно по-висше познание върху света, отколкото може да се намери зад килима на външните сетива; човекът беше търсил тази по-висша мъдрост, това по-висше познание, като се потопяваше в своя вътрешен свят.
От този свят трябваше да възникнат по-нататъшните интуиции и инспирации на моралния и етически живот също така, както от него бяха възникнали интуициите на съвестта. Самопонятно е, че и всички други интуиции и инспирации, които се отнасят въобще за моралното, за душевното, са възникнали от тази вътрешност на душата. Ето защо онези висши индивидуалности, които бяха ръководители на човечеството в тези древни времена, когато искаха да пояснят на хората най-висшето, трябваше първо да се обърнат към вътрешното в човека. Към човешкия душевен живот, към човешката вътрешност трябваше да се обърнат великите свещени Риши, трябваше да се обърнат при всички по-стари култури великите учители на човечеството. Обаче вътрешността на човека не е нищо пространствено, тя е нещо временно.
към текста >>
Христос не е слязъл на Земята по един временен път, но
като
се яви във времето, той се яви и в пространството идвайки в земния свят от вън.
От къде произхожда той? Чий син е? Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа. В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното. Различно стои въпросът при Христа.
Христос не е слязъл на Земята по един временен път, но като се яви във времето, той се яви и в пространството идвайки в земния свят от вън.
Заратустра го беше видял, като беше насочил погледа си навън към Слънцето и го нарече Аура-Маздао. За човешкото виждане в пространството този Аура-Маздао се беше приближил все повече и повече, докато най-после слезе на Земята и стана човек. Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството.
към текста >>
Заратустра го беше видял,
като
беше насочил погледа си навън към Слънцето и го нарече Аура-Маздао.
Чий син е? Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа. В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното. Различно стои въпросът при Христа. Христос не е слязъл на Земята по един временен път, но като се яви във времето, той се яви и в пространството идвайки в земния свят от вън.
Заратустра го беше видял, като беше насочил погледа си навън към Слънцето и го нарече Аура-Маздао.
За човешкото виждане в пространството този Аура-Маздао се беше приближил все повече и повече, докато най-после слезе на Земята и стана човек. Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството. Един до друг живеят братята.
към текста >>
За човешкото виждане в пространството този Аура-Маздао се беше приближил все повече и повече, до
като
най-после слезе на Земята и стана човек.
Следователно, когато се говори за луциферическия свят, трябва да се сложи за основа числото седем и да се интересуваме, чие дете е този, който говори на човешката душа. В този смисъл ние говорим за синовете на Луцифер, когато говорим за по-древните възвестители на духовния свят, който стои зад булото на душевния живот, който е скрит зад временното. Различно стои въпросът при Христа. Христос не е слязъл на Земята по един временен път, но като се яви във времето, той се яви и в пространството идвайки в земния свят от вън. Заратустра го беше видял, като беше насочил погледа си навън към Слънцето и го нарече Аура-Маздао.
За човешкото виждане в пространството този Аура-Маздао се беше приближил все повече и повече, докато най-после слезе на Земята и стана човек.
Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството. Един до друг живеят братята. Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение.
към текста >>
Но
като
Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура.
Тук ни интересува и пространственото слизане, а не само временното редуване. Пространственото идване, това идване на Христа от безкрайността на пространството върху нашата Земя, това има една вечна стойност, а не само една временна стойност. С това е свързано после обстоятелството, че Христос не трябваше да действува на Земята така, както отговаря само на временното отношение, че Христос не донася на Земята нещо такова, което отговаря на отношението между баща и син, между майка и син, което е свързано с времето, но той донася нещо в света, което е подредено едно до друго в пространството. Един до друг живеят братята. Баща, майка и внук живеят един след друг във времето и временното отношение изразява тяхното истинско отношение.
Но като Дух на пространството Христос донася нещо пространствено и в земната култура.
Това, което той донася в тази култура, е поставянето един до друг на хората в пространството и отношението, което сега трябва все повече и повече да бъде прокарано от една душа към друга в заставането един до друг, безразлично как се регулира времевото отношение. Нашата Земя е онази планета в нашата космическа система, която има мисията да внесе в света Любовта. Задачата на Земята в древни времена беше да внесе Любовта с помощта на времето. Когато чрез отношенията на произхода кръвта течеше от поколение в поколение, от баща в син и внук, онова, което беше родствено чрез времето се обичаше. Семейната връзка, връзката на кръвта, теченето на кръвта през редуващите се във времето поколения, това беше онова, което създаваше любовта в по-древни времена.
към текста >>
Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли
като
образци на живеещите един до друг в пространството хора.
И даже там, където любовта приемаше един повече морален характер, тя се основаваше на едно временно отношение. Обичани бяха прадедите, онези, които бяха предхождали настоящото поколение във времето. Чрез Христа дойде любовта от душа към душа, така щото онова, което стои пространствено едно до друго, идва в едно отношение, каквото бяха представяли отначало едновременно стоящите един до друг братя и сестри, в едно отношение на братска любов, каквато трябва да проявят хората в пространството един към друг от душа към душа. Тук животът един до друг в пространството започва да добива своето особено отношение. Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци!
Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора.
И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип. Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него. Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.” Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет. Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н.
към текста >>
Ето защо, ако в древни времена говорим за
децата
на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме
като
първия от братята, но го обичаме все пак
като
един брат, това е основното отношение към Христа.”
Тук животът един до друг в пространството започва да добива своето особено отношение. Ето защо в по-древни времена, когато се касае за великите работи на човечеството, се говори за онова, което е свързано според правилото на числото седем: седемте Риши, седемте мъдреци! Ето защо Христос е заобиколен от дванадесет апостоли като образци на живеещите един до друг в пространството хора. И тази любов, която иска да обгърне всичко, което е едно до друго в пространството, независимо от редува нето във времето, трябва да дойде в социалния живот на Земята чрез Христовия Принцип. Последовател на Христа е онзи, който обича братски това, което е около него.
Ето защо, ако в древни времена говорим за децата на Луцифер, то Христовият Принцип е причината да казваме: "Христос е първородният между много братя", и отношението на братство към Христа, когато човек се чувствува привлечен не както към един баща, а както към един брат, когото обичаме като първия от братята, но го обичаме все пак като един брат, това е основното отношение към Христа.”
Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет. Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н. От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие. С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани.
към текста >>
Но ако приемете казаното
като
едно пояснение на числата седем и дванадесет
като
ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира.
Естествено това са примери, които подкрепят, а не доказват, но подкрепят и поясняват онова, което съставлява отношението на числата седем и дванадесет. Колкото повече Христовото отношение просиява повече в света, толкова повече се говори за групирания в смисъла на дванадесетте колена израилеви, на дванадесетте апостоли и т.н. От тук числото дванадесет добива своето мистично, пълно с тайнственост значение за Земното развитие. С това ние посочихме външния аспект, външния изглед на тази велика промяна, която стана чрез Христовия Принцип по отношение на Земното развитие. Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани.
Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира.
Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме. Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
към текста >>
Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не
като
нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг,
като
си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.
Бихме могли още дълго да говорим върху отношението на числото седем и на числото дванадесет и все пак трябва да оставим някои неща от тези дълбоки тайни на нашето мирово съществуване неразбрани. Но ако приемете казаното като едно пояснение на числата седем и дванадесет като ръководна нишка за временните и пространствени отношения, Вие можете да проникнете по-дълбоко в тайните на всемира. Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме. Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем.
Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби.
Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна.
към текста >>
Още когато Земята беше въплътена
като
стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък.
Обаче за нас това отношение на числото седем и на число то дванадесет трябва да бъде отначало онова, което наред с всичко друго ни показва, какво голямо значение има Христовото Събитие за света, как, така да се каже, трябва да търсим една друга ръководна нишка на числата, когато искаме да се ориентираме. Но съществува също и едно вътрешно отношение по отношение на пространството и времето; мога да ви покажа това отношение само в очерк. И искам да сторя това така, както обикновено са постъпвали в мистериите, за да се покаже космическото в отношение на числата дванадесет и седем. Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност.
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък.
Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло.
към текста >>
До
като
това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна.
Там са казвали: когато разглеждаме мировото пространство не като нещо отвлечено, а така, че отнасяме действително земните отношения към това мирово пространство, ние трябва да отнесем тези отношения към онзи кръг, като си представяме дванадесетте основни точки на зодиакалния кръг: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби. Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н.
Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна.
Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото. Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото.
към текста >>
Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя
като
противоположност между доброто и злото.
Тези дванадесет основни точки на зодиакалния кръг бяха същевременно действителният миров символ за най-древните божествено-духовни Същества, по отношение на който символ древните си представяха по определен начин съответствуващата действителност. Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна.
Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото.
Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло. Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото.
към текста >>
Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува
като
добро, от друга гледна точка може да се яви
като
зло.
Още когато Земята беше въплътена като стар Сатурн, действуваха онези сили, които идват от тези дванадесет направления, тези си ли действуваха върху стария Сатурн; те отново действуваха и през епохата на старото Слънце, на старата Луна и ще действуват и по-нататък. Следователно те са така да се каже нещо трайно, нещо вечно и стоят далече по-високо от онова, което се ражда и умира сред нашето земно съществуване. Това, което е символизирано чрез дванадесетте знака на Зодиака, стои по-високо от онова, кое то в течение на развитието на нашата планета преминава от стария Сатурн върху старото Слънце, от старото Слънце на старата Луна и т.н. Докато това, което става на стария Сатурн, на старото Слънце и т.н., се ражда и умира, това, което е обусловено от зодиакалния кръг надживява планетарните събития, следователно то надживява отношенията върху стария Сатурн, върху старото Слънце, върху старата Луна. Това, което е символизирало чрез основните точки на зодиакалния кръг е по-възвишено от онова, което става на нашата Земя като противоположност между доброто и злото.
Спомнете си, че в първия час на настоящия цикъл аз обърнах вниманието Ви на това, как, когато проникваме в астралната област, ние имаме работа с един свят на преобразувания, на метаморфози, как това, което от определена гледна точка може да действува като добро, от друга гледна точка може да се яви като зло.
Тези различия между добро и зло, те имат своето значение в развитието. И за това значение числото седем е една ориентираща ръководна нишка. Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото. Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото.
към текста >>
По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж
като
добро, веднъж
като
зло.
Боговете, които са символизирани в дванадесетте точки на пространството, в дванадесетте вечни точки, те са над доброто и над злото. Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото. Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото. Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя. Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото.
По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло.
Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото. Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем. Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте.
към текста >>
Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но
като
сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено
като
сфера на злото.
Ето защо в окръжността след дванадесетте вечни точки ние имаме това, което стои по-високо от доброто и злото. Там ние трябва да търсим символите за онези божествено духовни Същества, които, когато ги разглеждаме в самите тях, без да се намесват в нашата сфера, стоят над различията между доброто и злото. Обаче в течение на времето започва да се раздвижва онова, което става наша Земя. Това може да стане благодарение на факта, че сред тези богове на вечността настъпва едно раздвоение и онова, което става, заема едно различно отношение към тези вечни богове поради това, че тези вечни богове се разделят на две сфери, в една сфера на доброто и в една сфера на злото. По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло.
Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото.
Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем. Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността.
към текста >>
Ето защо ние говорим за онова, което остава
като
седем от дванадесетте.
По себе си нито едното, нито другото е добро или зло; но действувайки върху земята в нейното развитие, то действува веднъж като добро, веднъж като зло. Така щото всичко, което участвува в едното, може да бъде нарече но като сфера на доброто, и това, което участвува в другото, може да бъде наречено като сфера на злото. Но съществува една основна представа, че онова, което участвува само малко в сферата на доброто, може също да бъде нарече но добро. Щом онова, което се намира в духовния свят, както казах, притежава вечност, която няма нищо общо с времето; но когато тази вечност се намесва във времето, тя се разделя на добро и на зло. От дванадесетте вечни точки по отношение на доброто пет остават чисто в сферата на доброто и две на границата; това прави седем.
Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте.
Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността. От тук и представата, че на светлия свят, на горния свят принадлежат седем знака на зодиакалния кръг; че долните пет, начиная от Скорпиона, принадлежат на тъмния свят. Това трябва да бъде едно бегло указание, че пространството, когато то напуска своята сфера на вечността и приема в себе си творения, които протичат във времето, се разделя на добро и на зло, и че, когато отделим доброто, ние отделяме седемте от дванадесетте. Числото седем е доброто число за временните отношения. Когато искаме да търсим истините на времето, ние трябва да считаме числото седем като ръководна нишка; защото това, което остава като число пет, би ни въвело в погрешка.
към текста >>
Когато искаме да търсим истините на времето, ние трябва да считаме числото седем
като
ръководна нишка; защото това, което остава
като
число пет, би ни въвело в погрешка.
Ето защо ние говорим за онова, което остава като седем от дванадесетте. Когато искаме да търсим доброто, ръководното във времето, ние трябва да говорим за седемте мъдреци, за седем Риши; и тогава на това отговаря и действителността. От тук и представата, че на светлия свят, на горния свят принадлежат седем знака на зодиакалния кръг; че долните пет, начиная от Скорпиона, принадлежат на тъмния свят. Това трябва да бъде едно бегло указание, че пространството, когато то напуска своята сфера на вечността и приема в себе си творения, които протичат във времето, се разделя на добро и на зло, и че, когато отделим доброто, ние отделяме седемте от дванадесетте. Числото седем е доброто число за временните отношения.
Когато искаме да търсим истините на времето, ние трябва да считаме числото седем като ръководна нишка; защото това, което остава като число пет, би ни въвело в погрешка.
Тук Вие имате вътрешното значение на тези неща. Не си казвайте в този момент, че това е трудно разбираемо, но си кажете: "светът е дълбок и трябва да съществуват и неща, които са трудно разбираеми". Следователно Христос дойде в света, за да седи заедно и с митарите и грешниците. Той дойде, за да приеме и това, което е изхвърлено от света, което иначе трябваше да бъде изхвърлено от хода на света. В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа като един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда.
към текста >>
В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа
като
един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда.
Когато искаме да търсим истините на времето, ние трябва да считаме числото седем като ръководна нишка; защото това, което остава като число пет, би ни въвело в погрешка. Тук Вие имате вътрешното значение на тези неща. Не си казвайте в този момент, че това е трудно разбираемо, но си кажете: "светът е дълбок и трябва да съществуват и неща, които са трудно разбираеми". Следователно Христос дойде в света, за да седи заедно и с митарите и грешниците. Той дойде, за да приеме и това, което е изхвърлено от света, което иначе трябваше да бъде изхвърлено от хода на света.
В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа като един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда.
Както новият хляб трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото. Ето защо Юда, който бе изключен от всякъде, който беше станал невъзможен и в двореца на Пилат трябваше да бъде приет там, където действуваше Христос, който беше дошъл да изцели света така, че седемте да бъдат превърнати в дванадесетте, че онова, което беше разбирано под числото седем, сега да може да бъде разбрано под символа на числото дванадесет. Първо числото дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя Христови, чрез дванадесетте апостоли. Както казахме, всичко това бе споменато като едно указание, колко дълбока беше промяната, която настъпи с това в нашето Земно развитие. Това значение на Христовия Принцип и на неговия импулс в земното развитие може да бъде обяснено от множество гледни точки; онази, която току що засегнахме, е една от тези гледни точки.
към текста >>
Както новият хляб трябва да вземе една част от стария
като
квас,
като
фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо
като
фермент, което произхожда от злото.
Тук Вие имате вътрешното значение на тези неща. Не си казвайте в този момент, че това е трудно разбираемо, но си кажете: "светът е дълбок и трябва да съществуват и неща, които са трудно разбираеми". Следователно Христос дойде в света, за да седи заедно и с митарите и грешниците. Той дойде, за да приеме и това, което е изхвърлено от света, което иначе трябваше да бъде изхвърлено от хода на света. В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа като един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда.
Както новият хляб трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото.
Ето защо Юда, който бе изключен от всякъде, който беше станал невъзможен и в двореца на Пилат трябваше да бъде приет там, където действуваше Христос, който беше дошъл да изцели света така, че седемте да бъдат превърнати в дванадесетте, че онова, което беше разбирано под числото седем, сега да може да бъде разбрано под символа на числото дванадесет. Първо числото дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя Христови, чрез дванадесетте апостоли. Както казахме, всичко това бе споменато като едно указание, колко дълбока беше промяната, която настъпи с това в нашето Земно развитие. Това значение на Христовия Принцип и на неговия импулс в земното развитие може да бъде обяснено от множество гледни точки; онази, която току що засегнахме, е една от тези гледни точки. Сега нека още веднъж разгледаме това, което се е получило от посочената промяна.
към текста >>
Както казахме, всичко това бе споменато
като
едно указание, колко дълбока беше промяната, която настъпи с това в нашето Земно развитие.
Той дойде, за да приеме и това, което е изхвърлено от света, което иначе трябваше да бъде изхвърлено от хода на света. В Оедип трябваше да бъде изхвърлено онова, което бе прието в живота на Христа като един фермент; това бе потвърдено за вас чрез легендата за Юда. Както новият хляб трябва да вземе една част от стария като квас, като фермент, за да може да съществува по-нататък, така и новият свят, за да процъфтява, за да стане добър, трябва да вземе нещо като фермент, което произхожда от злото. Ето защо Юда, който бе изключен от всякъде, който беше станал невъзможен и в двореца на Пилат трябваше да бъде приет там, където действуваше Христос, който беше дошъл да изцели света така, че седемте да бъдат превърнати в дванадесетте, че онова, което беше разбирано под числото седем, сега да може да бъде разбрано под символа на числото дванадесет. Първо числото дванадесет ни е представено чрез дванадесетте братя Христови, чрез дванадесетте апостоли.
Както казахме, всичко това бе споменато като едно указание, колко дълбока беше промяната, която настъпи с това в нашето Земно развитие.
Това значение на Христовия Принцип и на неговия импулс в земното развитие може да бъде обяснено от множество гледни точки; онази, която току що засегнахме, е една от тези гледни точки. Сега нека още веднъж разгледаме това, което се е получило от посочената промяна. Че с идването на Христа в Земното развитие настъпи нещо съвсем особено, това е нещо, което винаги е било чувствувано и познавано в Духовната наука, там, където има нейни истински центрове. В центровете на истинската Духовна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н. култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея.
към текста >>
", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже,
като
едно духовно течение през всички тези седем култури?
Сега нека още веднъж разгледаме това, което се е получило от посочената промяна. Че с идването на Христа в Земното развитие настъпи нещо съвсем особено, това е нещо, което винаги е било чувствувано и познавано в Духовната наука, там, където има нейни истински центрове. В центровете на истинската Духовна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н. култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум?
", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури?
" В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури.
към текста >>
" В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не
като
нещо отвлечено, когато го разглеждаме
като
нещо конкретно, то е едно същество.
Че с идването на Христа в Земното развитие настъпи нещо съвсем особено, това е нещо, което винаги е било чувствувано и познавано в Духовната наука, там, където има нейни истински центрове. В центровете на истинската Духовна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н. култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум? ", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури?
" В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество.
И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите.
към текста >>
Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън
като
душа на светлината и беше вдишано
като
мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук.
Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум? ", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури? " В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми.
Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук.
И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите.
към текста >>
И това, което вчера можахме да посочим
като
мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури.
", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури? " В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук.
И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури.
Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите. Към Бодисатвите са насочили своя поглед всичките, свещените Риши, Заратустра, Хермес, Мойсей, безразлично как са наричали и чувствували съответното същество.
към текста >>
Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки индивиди; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители,
като
въплъщение на един Бодисатва.
Така в лицето на Буда ние трябва да виждаме едно от човекоставанията, едно от човешките въплъщения на един Бодисатва, едно от човекоставанията на всеобгръщащите форми на мъдростта, които стоят на основата на Земното развитие. В Буда ние имаме, така да се каже, въплъщението на онзи велик Учител, който може да бъде наречен просто самата действителна мъдрост. Така виждаме ние Буда по един правилен начин: той е земеставането /земното въплъщение, бел. на превод./ на Бодисатва. И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности.
Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки индивиди; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители, като въплъщение на един Бодисатва.
Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят. Така поглеждаме ние към елемента на мъдростта, който е бил предаден в по-стари времена на човечеството. Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда. Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита като главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва. Това е Исус от Назарет.
към текста >>
Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше,
като
част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят.
В Буда ние имаме, така да се каже, въплъщението на онзи велик Учител, който може да бъде наречен просто самата действителна мъдрост. Така виждаме ние Буда по един правилен начин: той е земеставането /земното въплъщение, бел. на превод./ на Бодисатва. И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности. Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки индивиди; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители, като въплъщение на един Бодисатва.
Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят.
Така поглеждаме ние към елемента на мъдростта, който е бил предаден в по-стари времена на човечеството. Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда. Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита като главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва. Това е Исус от Назарет. Тук преобладава именно през последните три години Христовия Принцип, който основно се различава от Бодисатва.
към текста >>
Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва
като
Буда.
на превод./ на Бодисатва. И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности. Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки индивиди; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители, като въплъщение на един Бодисатва. Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят. Така поглеждаме ние към елемента на мъдростта, който е бил предаден в по-стари времена на човечеството.
Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда.
Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита като главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва. Това е Исус от Назарет. Тук преобладава именно през последните три години Христовия Принцип, който основно се различава от Бодисатва. Как можем да разберем разликата между Христовия Принцип и Принципа на Бодисатва? Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно.
към текста >>
Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита
като
главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва.
И тогава не е нужно да вярваме, че един Бодисатва се е въплътил в Буда, но един такъв Бодисатва се е въплъщавал напълно или отчасти и в други човешки личности. Но ние не трябва да схващаме всички подобни въплъщения по шаблон, а да бъдем на ясно, че както един Бодисатва живя в етерното тяло на Гаутама Буда, такъв един Бодисатва е живял и в телата на други човешки индивиди; и понеже съществото на онзи Бодисатва, който беше наследил астралното тяло на Заратустра, се вливаше в телата на други индивидуалности, например в Хермес, ние можем, но само когато разбираме нещата така, да назовем и други индивидуалности, които също са велики учители, като въплъщение на един Бодисатва. Можем да говорим за едно постоянно завръщащо се въплъщение на Бодисатва, трябва обаче да знаем, че Бодисатва е стоял зад всички хора, в които се въплъщаваше, като част от онази същност, която самата е олицетворена всемъдрост на нашия свят. Така поглеждаме ние към елемента на мъдростта, който е бил предаден в по-стари времена на човечеството. Обаче по отношение на следатлантското развитие има едно Същество, което основно се различава от Бодисатвите, което е принципиално различно от един Бодисатва и което не трябва да смесваме с Бодисатва затова, защото то е било веднъж въплътено в една човешка индивидуалност, което същевременно носеше в себе си вливанията на Бодисатва като Буда.
Понеже веднъж живя един човек, в който се въплъти Христос и същевременно в тази човешка индивидуалност се вливаха лъчите на Бодисатва, при това въплъщение не трябва да се счита като главно това, че в посочената личност се беше въплътил Бодисатва.
Това е Исус от Назарет. Тук преобладава именно през последните три години Христовия Принцип, който основно се различава от Бодисатва. Как можем да разберем разликата между Христовия Принцип и Принципа на Бодисатва? Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето.
към текста >>
Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини
като
обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества.
Как можем да разберем разликата между Христовия Принцип и Принципа на Бодисатва? Това е извънредно важно да се знае, благодарение на какво Христос който бе въплътен само веднъж в едно човешко тяло, може да бъде само веднъж въплътен в едно човешко тяло, нито по-рано, нито по-късно. От тогава той може да бъде намерен по пътя, който води във вътрешността на човешката душа; по-рано той можеше да бъде намерен, когато погледът биваше насочен навън в света, както Заратустра беше насочил своя поглед към Слънцето. Чрез какво Христос, този Принцип, това Същество, на което трябва да припишем такова централно положение, се различава от един Бодисатва? Основната разлика на Христа от Бодисатва е тази, че можем да наречем Бодисатва великия Учител, въплъщението на мъдростта, която преминава през всички култури, която се въплъщава в най-различни форми; обаче Христос не е просто учител, това е същественото!
Христос не само учи хората; Христос е едно същество, което ще разберем най-добре, когато го търсим там, където можем да намерим в зашеметяващи духовни висини като обект на посвещението и можем да го сравним с други духовни същества.
Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея. Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот.
към текста >>
Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения,
като
велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос.
Можем да охарактеризираме най-добре това Същество по следния начин: има области на духовния живот, където, така да се каже, освободен от всякакъв земен прах, човек може да намери тази висша същност, Бодисатва, в неговата духовна особеност и където може да намери Христа освободен от всичко онова, което той е станал на земята и в близост с нея. Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот.
Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос.
Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие. Ако другите са онова, което са, чрез това, че са велики учители, то Христос е онова, което той е за света, чрез това, което Той е в самия себе си, чрез своята същност. Достатъчно е Той да бъде гледан, съзерцаван; и откровението на неговата собствена същност, то е нещо, което се нуждае само да се оглежда, да се отразява в заобикалящия го свят; тогава от това се ражда учението. Той не е само учител, той е живот, един живот, който се влива в другите същества, който след това стават учители. Бодисатвите са онези, които получават своето учение от това, че имат блаженството да се наслаждават да гледат Христа в неговата духовна висота.
към текста >>
Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е
като
едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие.
Тогава той намира следното: той намира основата на човечеството, онова от което произхожда всеки живот: духовния първоизточник. Той намира не само един Бодисатва, а цяло редица от Бодисатви. Както обърнахме вниманието за онзи Бодисатва, който стои на основата на нашите редуващи се седем култури, съществува само един Бодисатва, който стои на основата на атлантските култури и т.н. В духовните висини Вие ще намерите цяла редица Бодисатви, които за техните времена са учители, наставници, не само на човеците, но те са наставници и на онези същества, които не слизат в областта на физическия живот. Ние ги намираме да стоят всички там, ако искаме да говорим чрез сравнения, като велики учители; те събират това, което трябва да учат, и посред тях намираме едно същество, което не е нещо само чрез това, че учи: а това е Христос.
Той е нещо не само чрез това, че учи, поучава, но в средата на Бодисатвите той е като едно Същество, което действува върху заобикалящите го Бодисатви чрез това, че те го гледат; той е гледан от Бодисатвите, на които изявява своята собствена слава, своето собствено великолепие.
Ако другите са онова, което са, чрез това, че са велики учители, то Христос е онова, което той е за света, чрез това, което Той е в самия себе си, чрез своята същност. Достатъчно е Той да бъде гледан, съзерцаван; и откровението на неговата собствена същност, то е нещо, което се нуждае само да се оглежда, да се отразява в заобикалящия го свят; тогава от това се ражда учението. Той не е само учител, той е живот, един живот, който се влива в другите същества, който след това стават учители. Бодисатвите са онези, които получават своето учение от това, че имат блаженството да се наслаждават да гледат Христа в неговата духовна висота. И когато в течение на нашето Земно развитие намираме въплъщения на Бодисатвите, ние ги наричаме велики учители на човечеството, понеже в тях същественото е Бодисатва.
към текста >>
Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме
като
Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано
като
същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот.
Тази е разликата на Христа от Бодисатвите, че Той е онова, което е за света, чрез това, че светът се наслаждава, радва се, на неговата гледка. Бодисатвите са онези, което са за света, чрез това, че те са велики учители. Ето защо, кога то искаме да погледнем към живата Същност, към живия Извор на нашата Земя, ние трябва да насочим поглед към онова въплъщение, при което въплътен не само един Бодисатва, така щото това въплъщение на Бодисатва е същественото, а там, където се е въплътило онова, което не се нуждаеше да остави след себе си едно писание, което не е оставило само едно учение за себе си, но е събрало около себе си онези, които са разпространили в света учения и благовестия за Него. Това е съществено, че от самия Христос не съществува никакво писание, никакво съчинение, но че учителите са около него и говорят за него, така щото Той е обект на учението, не само субект. Това е изразено в особеното обстоятелство, което тук означава една необходимост при Христовото Събитие, че от него не е останало нищо /написано/, а другите са писали върху неговото Същество.
Ето защо никак не е чудно, когато се казва, че всичко, което намираме като Учения на Христа, можем да го намерим и в други вероизповедания, защото Христос никак не е само учител, защото Той е едно Същество, което иска да бъде разбрано като същество, защото Той не иска да внесе, да посее в нас нещо само чрез своето учение, а чрез своя живот.
Ето защо, обаче, ние можем да съберем всички учения на света, които са достъпни за нас, и пак не ще имаме всичко, което да може да разбере Христа. Ако съвременното човечество не може да се обърне направо към Бодисатвите, за да гледа Христа с духовните очи на Бодисатвите, то човечеството трябва още да ходи в училището на тези Бодисатви , за да научи онова, което ще им помогне после да разберат Христа. Следователно, ако искаме не само да бъдем участници на Христа, а ако искаме да разберем Христа, тогава трябва не само да насочваме удобно своя поглед към това, което Христос е направил за нас, а трябва да отидем в училището на всички учители на Запад и на Изток; и за нас трябва да бъде нещо свещено да усвояваме ученията, които нашият поглед може да обгърне. А другото свещено нещо за нас трябва да бъде това, да приложим тези учения така, щото чрез най-висшите учения да разберем напълно Христа. Обаче това, което хората трябва да направят, то е подготвено по съответния начин в мистериите.
към текста >>
Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по отношение на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа
като
нещо друго освен
като
един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят.
в четвъртата епоха, в Гръцко-латинската, истина та относно Христа и относно свързания с Христа свят трябваше да бъде донесена на човечеството в онази форма, която беше подходяща за онова време. Да се вярва, че в епохата, която последва непосредствено изявяването на Христа, хората притежаваха цялата истина върху Христа, това значи да не се знае нищо за прогреса на човешкия род. Който иска да запази само ученията съществуващи през първите столетия след Христовото Събитие, който иска да счита за истинско християнско учение, само това, което е било написано и запазено тогава, той не знае нищо за прогреса на човечеството, той не знае, че най-висшият учител от първите християнски столетия не би могъл да каже на хората нищо друго върху Христа освен онова, което те можеха да приемат. Но понеже хората от първите християнски столетия бяха преди всичко онези, които бяха, така да се каже, най-дълбоко слезли във физическия свят, с тяхното разбиране те можаха да приемат относително много малко от висшите учения върху Христа. Относително малко можеше да бъде разбрано от широките маси християни върху Христовото Същество.
Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по отношение на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят.
Едва в древно-персийската култура съществуваше възможността Христос да бъде предчувствуван зад физическото Слънце. И така вървя по-нататък. У Мойсея беше възможно Христос да бъде виждан като Йехова в светкавицата и гръмотевицата, т.е. вече съвсем близо до Земята. И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек.
към текста >>
У Мойсея беше възможно Христос да бъде виждан
като
Йехова в светкавицата и гръмотевицата, т.е.
Но понеже хората от първите християнски столетия бяха преди всичко онези, които бяха, така да се каже, най-дълбоко слезли във физическия свят, с тяхното разбиране те можаха да приемат относително много малко от висшите учения върху Христа. Относително малко можеше да бъде разбрано от широките маси християни върху Христовото Същество. Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по отношение на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят. Едва в древно-персийската култура съществуваше възможността Христос да бъде предчувствуван зад физическото Слънце. И така вървя по-нататък.
У Мойсея беше възможно Христос да бъде виждан като Йехова в светкавицата и гръмотевицата, т.е.
вече съвсем близо до Земята. И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек. Човечеството беше напреднало така, че в древна Индия мъдростта беше възприемана чрез етерното тяло, в персийската епоха чрез сетивното тяло, в хелдео-египетската епоха чрез сетивната душа, в Гръцко-латинската епоха чрез това, което наричаме разсъдъчна душа е вече свързана със сетивния свят. Ето защо за нея беше изгубен погледът върху това, което надхвърля сетивния свят. Ето защо през първите столетия след Р.Хр.
към текста >>
И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен
като
човек.
Видяхме, че в древна Индия съществуваше едно висше ясновидство чрез тогавашното положение на етерното тяло по отношение на другите членове на човешкото същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят. Едва в древно-персийската култура съществуваше възможността Христос да бъде предчувствуван зад физическото Слънце. И така вървя по-нататък. У Мойсея беше възможно Христос да бъде виждан като Йехова в светкавицата и гръмотевицата, т.е. вече съвсем близо до Земята.
И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек.
Човечеството беше напреднало така, че в древна Индия мъдростта беше възприемана чрез етерното тяло, в персийската епоха чрез сетивното тяло, в хелдео-египетската епоха чрез сетивната душа, в Гръцко-латинската епоха чрез това, което наричаме разсъдъчна душа е вече свързана със сетивния свят. Ето защо за нея беше изгубен погледът върху това, което надхвърля сетивния свят. Ето защо през първите столетия след Р.Хр. хората едва ли виждаха нещо повече от това, което се намира между раждането и смъртта и което следва непосредствено като най-близката духовна област. Те не знаеха нищо за онова, което минава през множество прераждания.
към текста >>
хората едва ли виждаха нещо повече от това, което се намира между раждането и смъртта и което следва непосредствено
като
най-близката духовна област.
вече съвсем близо до Земята. И в Исуса от Назарет хората видяха Христа въплътен като човек. Човечеството беше напреднало така, че в древна Индия мъдростта беше възприемана чрез етерното тяло, в персийската епоха чрез сетивното тяло, в хелдео-египетската епоха чрез сетивната душа, в Гръцко-латинската епоха чрез това, което наричаме разсъдъчна душа е вече свързана със сетивния свят. Ето защо за нея беше изгубен погледът върху това, което надхвърля сетивния свят. Ето защо през първите столетия след Р.Хр.
хората едва ли виждаха нещо повече от това, което се намира между раждането и смъртта и което следва непосредствено като най-близката духовна област.
Те не знаеха нищо за онова, което минава през множество прераждания. Това беше свързано с човешкото разбиране. Само една част от цялостния живот на човека можеше да бъде разбрана: неговият земен живот и онази част от духовния живот, която беше непосредствено свързана с него. Ето защо това ще намерите описано за широките маси хора. Но това не можеше да се запази.
към текста >>
Този Бодисатва беше същото същество, което, след
като
завърши своята мисия на запад, се въплъти в Гаутама Буда около шестотин години преди нашето летоброене.
То беше направлявано там от едно същество, което временно живееше в дълбока скритост, оттеглено зад онези, които също се бяха оттеглили в незнайност и бяха ученици на един велик посветен. Това същество беше останало, запазвайки онова, което можа да бъде донесено от древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на Древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставлява тайните на физическото тяло, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното средновековие. И онзи, който познава същността на европейските мистерии, поглежда нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос. Но след това сред този свят живееше също дълго време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия духовен аспект, може да бъде наречено Бодисатва.
Този Бодисатва беше същото същество, което, след като завърши своята мисия на запад, се въплъти в Гаутама Буда около шестотин години преди нашето летоброене.
Следователно онова същество, което после отиде като учител по-нататък на изток, се намираше вече на една напреднала степен. Той беше втори велик учител, един втори пазител на мъдростта на човечеството и стана Гаутама Буда. След това имаше една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико */* За тези Същества се говори така, както те са били схващани в духа на по-стари светогледи и както е оправдано, в известен смисъл, да се говори и от гледището на Духовната наука/. Ние познаваме тази трета индивидуалност от най-различни сказки. Тя е онази, която беше учител на древна Персия, великият Заратустра, Гаутама Буда и Скитианос, ние назоваваме три важни духовни същества и индивидуалности.
към текста >>
Следователно онова същество, което после отиде
като
учител по-нататък на изток, се намираше вече на една напреднала степен.
Това същество беше останало, запазвайки онова, което можа да бъде донесено от древна Атлантида, запазвайки го за по-късни времена. Този велик посветен, този пазител на Древната атлантска мъдрост, която проникваше дълбоко даже във всичко онова, което съставлява тайните на физическото тяло, може да бъде наречен Скитиянос, както го наричаха в ранното средновековие. И онзи, който познава същността на европейските мистерии, поглежда нагоре към един от най-великите посветени на Земята, когато се назовава името Скитиянос. Но след това сред този свят живееше също дълго време същото онова същество, което, когато го разглеждаме от неговия духовен аспект, може да бъде наречено Бодисатва. Този Бодисатва беше същото същество, което, след като завърши своята мисия на запад, се въплъти в Гаутама Буда около шестотин години преди нашето летоброене.
Следователно онова същество, което после отиде като учител по-нататък на изток, се намираше вече на една напреднала степен.
Той беше втори велик учител, един втори пазител на мъдростта на човечеството и стана Гаутама Буда. След това имаше една трета индивидуалност, която беше предопределена за нещо велико */* За тези Същества се говори така, както те са били схващани в духа на по-стари светогледи и както е оправдано, в известен смисъл, да се говори и от гледището на Духовната наука/. Ние познаваме тази трета индивидуалност от най-различни сказки. Тя е онази, която беше учител на древна Персия, великият Заратустра, Гаутама Буда и Скитианос, ние назоваваме три важни духовни същества и индивидуалности. Когато назоваваме имената Скитианос, Заратустра и Буда, ние говорим за въплъщения на Бодисатви.
към текста >>
В историята се назовава една четвърта индивидуалност, под която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно отколкото трите назовани същества
като
Скитианос,
като
Буда и
като
Заратустра.
Това, което живееше в тях, не беше Христос. А сега човечеството трябваше да бъде оставено време да изживее идването на Христа, който преди това се беше изявил на Мойсей на планината Сенай; защото това е едно и също същество, Яхве и Христос, само в друга форма. Сега на човечеството трябваше да бъде предоставено да приеме Христа. Това стана във времето, когато разбирането за такива неща беше мислимо най-малкото. Но трябваше предварително да се положат грижи, щото разбирането, мъдростта да стане отново все по-голяма и по-голяма; а за това се погрижи предварително на Земята също Христос.
В историята се назовава една четвърта индивидуалност, под която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно отколкото трите назовани същества като Скитианос, като Буда и като Заратустра.
Това е Манес /Маний/, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа, наричат го така онези, които виждат в манихеизма нещо повече отколкото обикновено. Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр. Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт. Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита.
към текста >>
Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след
като
Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр.
Сега на човечеството трябваше да бъде предоставено да приеме Христа. Това стана във времето, когато разбирането за такива неща беше мислимо най-малкото. Но трябваше предварително да се положат грижи, щото разбирането, мъдростта да стане отново все по-голяма и по-голяма; а за това се погрижи предварително на Земята също Христос. В историята се назовава една четвърта индивидуалност, под която за мнозина се крие нещо, което е още по-висше, още по-мощно отколкото трите назовани същества като Скитианос, като Буда и като Заратустра. Това е Манес /Маний/, когото мнозина наричат висш пратеник на Христа, наричат го така онези, които виждат в манихеизма нещо повече отколкото обикновено.
Манес, така казват мнозина, събра няколко столетия, след като Христос бе живял на Земята, на едно от най-великите събрания, които са ставали в духовния свят принадлежащ на Земята, три важни личности на четвъртото столетие след Р.Хр.
Тях събра той около себе си. В това образно описание трябва да бъде изразен един важен духовен културен факт. Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане? Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес.
към текста >>
Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава
като
план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството.
Манес събра тези личности затова, за да се съветва с тях, как постепенно онази мъдрост, която беше живяла през поврата на времената в следатлантската епоха, може да оживее отново все по-далече и по-далече, все по-знаменита и по-знаменита. Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане? Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес. Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра.
Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството.
И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра. Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост като дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност. Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра. Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към великите учители на европейските посветени. Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание.
към текста >>
Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост
като
дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност.
Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес. Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра. Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството. И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра.
Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост като дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност.
Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра. Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към великите учители на европейските посветени. Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание. За да споменем само едно, трябва да кажем, че едва ли бихте намерили някоя област в Средновековието, където да не е била разпространена навсякъде една определена легенда. Когато Европа никой не знаеше нещо за Гаутама Буда, когато преданието за Гаутама Буда беше напълно отшумяло, разказваше се следното: /Ще намерите това в много книги на Средновековието, това е един от най-разпространените разкази на тази епоха/.
към текста >>
Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван
като
един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра.
Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра. Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството. И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра. Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост като дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност.
Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра.
Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към великите учители на европейските посветени. Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание. За да споменем само едно, трябва да кажем, че едва ли бихте намерили някоя област в Средновековието, където да не е била разпространена навсякъде една определена легенда. Когато Европа никой не знаеше нещо за Гаутама Буда, когато преданието за Гаутама Буда беше напълно отшумяло, разказваше се следното: /Ще намерите това в много книги на Средновековието, това е един от най-разпространените разкази на тази епоха/. Имало някога в Индия един син роден с името Йозафат.
към текста >>
Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре
като
към великите учители на европейските посветени.
Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра. Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството. И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра. Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост като дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност. Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра.
Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към великите учители на европейските посветени.
Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание. За да споменем само едно, трябва да кажем, че едва ли бихте намерили някоя област в Средновековието, където да не е била разпространена навсякъде една определена легенда. Когато Европа никой не знаеше нещо за Гаутама Буда, когато преданието за Гаутама Буда беше напълно отшумяло, разказваше се следното: /Ще намерите това в много книги на Средновековието, това е един от най-разпространените разкази на тази епоха/. Имало някога в Индия един син роден с името Йозафат. При неговото рождение за този Йозафат са били предсказани много важни неща.
към текста >>
Такива описания не трябва да се вземат
като
външно исторически, въпреки че
като
състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание.
Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството. И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра. Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост като дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност. Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра. Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към великите учители на европейските посветени.
Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание.
За да споменем само едно, трябва да кажем, че едва ли бихте намерили някоя област в Средновековието, където да не е била разпространена навсякъде една определена легенда. Когато Европа никой не знаеше нещо за Гаутама Буда, когато преданието за Гаутама Буда беше напълно отшумяло, разказваше се следното: /Ще намерите това в много книги на Средновековието, това е един от най-разпространените разкази на тази епоха/. Имало някога в Индия един син роден с името Йозафат. При неговото рождение за този Йозафат са били предсказани много важни неща. Ето защо неговият баща го пазеше особено много.
към текста >>
Така ние намираме сред духовния живот на Европа онзи, който беше носител на Христа, Заратустра или Назаратос, ние отново намираме от време на време този Заратустра; така намираме ние отново Скитианос; така там имаме отново третия велик ученик Мане с Буда, какъвто той беше, след
като
беше съизживял по-късните времена.
Също както предания могат да останат назад от времето, както днес хората могат да вярват това, в което се е вярвало преди хилядолетия и което може да се предава в преданията, така може да се вярва, че отговаря на висшите светове, че Буда е останал същия, какъвто е бил шестотин години преди нашето летоброене. Но не е така. Той се е издигнал, развил се е. И в истинските учения на Розенкройцерството е запазено онова, което е било изразено под формата на легенда, както току що Ви разказах. Не бива само да се смесват истинските учения на Розенкройцерството с всички нелепости, които се разпространяват чрез една съмнителна литература.
Така ние намираме сред духовния живот на Европа онзи, който беше носител на Христа, Заратустра или Назаратос, ние отново намираме от време на време този Заратустра; така намираме ние отново Скитианос; така там имаме отново третия велик ученик Мане с Буда, какъвто той беше, след като беше съизживял по-късните времена.
Така европейския познавач на посвещението винаги поглеждаше в поврата на времената, насочвайки своя поглед към истинските образи на великите учители. За Заратустра, за Буда, за Скитианос, за тях знаеше той че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Бодисатвите и която трябва да бъде използувана, за да бъде разбран най-достойният обект на всяко разбиране, Христос, който е едно Същество съвършено различно от Бодисатвите, който може да бъде разбран само, когато се вземе заедно цялата мъдрост на Бодисатвите. Ето защо в духовните мъдрости на европейците наред с всичко друго се съдържа и единно синтетично сливане на всички учения, които са били дадени на света чрез тримата велики ученици на Манес, и чрез самия Манес. Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра. Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа.
към текста >>
Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си
като
истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас!
За Заратустра, за Буда, за Скитианос, за тях знаеше той че чрез тях в културата на бъдещето се вливаше онази мъдрост, която постоянно е идвала от Бодисатвите и която трябва да бъде използувана, за да бъде разбран най-достойният обект на всяко разбиране, Христос, който е едно Същество съвършено различно от Бодисатвите, който може да бъде разбран само, когато се вземе заедно цялата мъдрост на Бодисатвите. Ето защо в духовните мъдрости на европейците наред с всичко друго се съдържа и единно синтетично сливане на всички учения, които са били дадени на света чрез тримата велики ученици на Манес, и чрез самия Манес. Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра. Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа.
Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас!
" Това беше една формула разпространена в много области на християнската епоха, чрез която формула някой изповядваше себе си като истински християнин. Това, което хората вярваха, че трябва да проклинат тогава, това ще бъде колегиумът от учители, които ще направят Христа най-добре разбираем за човечеството, към които човечеството ще насочва своя поглед като към великите Бодисатви, чрез които ще бъде разбран Христос. Днес най-малкото, което може човечеството, е да поднесе две неща на тези велики учители на Розенкройцерството, две неща, което може да означава само едно начало на това, което в бъдеще ще живее велико и мощно като разбиране на Християнството. Това трябва да бъде сторено чрез днешната духовна наука; тя трябва да започне да донася в света ученията на Скитианос, на Заратустра и на Гаутама Буда, не в тяхната стара, а в тяхната съвършено нова форма, която днес може да бъде изследвана със собствени сили. Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях.
към текста >>
" Това беше една формула разпространена в много области на християнската епоха, чрез която формула някой изповядваше себе си
като
истински християнин.
Ето защо в духовните мъдрости на европейците наред с всичко друго се съдържа и единно синтетично сливане на всички учения, които са били дадени на света чрез тримата велики ученици на Манес, и чрез самия Манес. Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра. Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа. Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас!
" Това беше една формула разпространена в много области на християнската епоха, чрез която формула някой изповядваше себе си като истински християнин.
Това, което хората вярваха, че трябва да проклинат тогава, това ще бъде колегиумът от учители, които ще направят Христа най-добре разбираем за човечеството, към които човечеството ще насочва своя поглед като към великите Бодисатви, чрез които ще бъде разбран Христос. Днес най-малкото, което може човечеството, е да поднесе две неща на тези велики учители на Розенкройцерството, две неща, което може да означава само едно начало на това, което в бъдеще ще живее велико и мощно като разбиране на Християнството. Това трябва да бъде сторено чрез днешната духовна наука; тя трябва да започне да донася в света ученията на Скитианос, на Заратустра и на Гаутама Буда, не в тяхната стара, а в тяхната съвършено нова форма, която днес може да бъде изследвана със собствени сили. Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях. От Буда християнството има да научи учението за прераждането и за кармата, което е било дадено в една стара, неподходяща за днешно време форма.
към текста >>
Това, което хората вярваха, че трябва да проклинат тогава, това ще бъде колегиумът от учители, които ще направят Христа най-добре разбираем за човечеството, към които човечеството ще насочва своя поглед
като
към великите Бодисатви, чрез които ще бъде разбран Христос.
Макар и Манес да не е бил разбран, ще дойде време, когато европейската култура ще се развие така, че отново ще може да се свърже един смисъл с имената на Скитианос, Буда и Заратустра. Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа. Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас! " Това беше една формула разпространена в много области на християнската епоха, чрез която формула някой изповядваше себе си като истински християнин.
Това, което хората вярваха, че трябва да проклинат тогава, това ще бъде колегиумът от учители, които ще направят Христа най-добре разбираем за човечеството, към които човечеството ще насочва своя поглед като към великите Бодисатви, чрез които ще бъде разбран Христос.
Днес най-малкото, което може човечеството, е да поднесе две неща на тези велики учители на Розенкройцерството, две неща, което може да означава само едно начало на това, което в бъдеще ще живее велико и мощно като разбиране на Християнството. Това трябва да бъде сторено чрез днешната духовна наука; тя трябва да започне да донася в света ученията на Скитианос, на Заратустра и на Гаутама Буда, не в тяхната стара, а в тяхната съвършено нова форма, която днес може да бъде изследвана със собствени сили. Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях. От Буда християнството има да научи учението за прераждането и за кармата, което е било дадено в една стара, неподходяща за днешно време форма. Защо днес в християнството се вливат ученията за прераждането и за кармата?
към текста >>
Днес най-малкото, което може човечеството, е да поднесе две неща на тези велики учители на Розенкройцерството, две неща, което може да означава само едно начало на това, което в бъдеще ще живее велико и мощно
като
разбиране на Християнството.
Те ще дадат на хората учебния материал, за да разберат Христа. Чрез тях хората ще разберат все по-добре и по-добре Христа. Без съмнение, Средновековието е започнало с едно странно почитание и обожание по отношение на Скитианос, на Буда и на Заратустра, когато техните имена бяха проникнали малко в света; то е започнало така, че онзи, който искаше да изповядва себе си като истински християнин в определени християнски общности, трябваше да каже формулата: "проклинам Скитианос, проклинам Буда, проклинам Заратас! " Това беше една формула разпространена в много области на християнската епоха, чрез която формула някой изповядваше себе си като истински християнин. Това, което хората вярваха, че трябва да проклинат тогава, това ще бъде колегиумът от учители, които ще направят Христа най-добре разбираем за човечеството, към които човечеството ще насочва своя поглед като към великите Бодисатви, чрез които ще бъде разбран Христос.
Днес най-малкото, което може човечеството, е да поднесе две неща на тези велики учители на Розенкройцерството, две неща, което може да означава само едно начало на това, което в бъдеще ще живее велико и мощно като разбиране на Християнството.
Това трябва да бъде сторено чрез днешната духовна наука; тя трябва да започне да донася в света ученията на Скитианос, на Заратустра и на Гаутама Буда, не в тяхната стара, а в тяхната съвършено нова форма, която днес може да бъде изследвана със собствени сили. Ние започваме с това, да въплътим в културата първо елементарното, което можем да научим от тях. От Буда християнството има да научи учението за прераждането и за кармата, което е било дадено в една стара, неподходяща за днешно време форма. Защо днес в християнството се вливат ученията за прераждането и за кармата? Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин.
към текста >>
Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе
като
елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството.
Защо днес в християнството се вливат ученията за прераждането и за кармата? Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството.
Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството.
Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо. Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека. Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос.
към текста >>
Това, което се потопява във вътрешността
като
Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин
като
духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
Те се вливат, защото посветените могат да се научат да ги разбират в смисъла на нашата епоха, както Буда, великият учител на прераждането ги е разбирал по свой начин. Така хората ще започнат да разбират и Скитианос, който има да учи не само прераждането на човека, но има да учи хората това, което царува от вечност във вечност. Така все повече и повече ще бъде разбрана същността на света, централното Същество на нашия земен свят, Христовото Същество. Така се вливат все повече и повече ученията на посветените в човечеството. Днес начинаещият духовен изследовател може да донесе като елементарно начало две неща към това, което трябва да съставлява двата елемента на бъдещето духовно развитие на човечеството.
Това, което се потопява във вътрешността като Христов живот, ще бъде единият елемент; това, което ще донесе по един всеобхватен начин като духовна космология разбиране за Христа, ще бъде второто нещо.
Христов живот вътре в сърцето, разбиране за света, което води до разбиране на Христа, това ще бъдат двата елемента. Днес, когато се намираме в началото, можем да започнем с това, да имаме вътре в себе си едно правилно разбиране. Ето защо се събираме, за да развиваме правилното разбиране по отношение на духовния свят и на всичко онова, което се е родило от него, по отношение на човека. Развивайки правилно разбиране, ние постепенно правим нашите духовни сили способни да приемем Христа вътре в себе си; защото колкото по-възвишено и благородно се изразява разбирането, толкова по-благородно ще се изяви Христос. Ние слагаме началото с това, че учим елементарните отношения на нашето Земно развитие, че търсим възобновено онова, което произхожда от Скитианос, Заратустра и Буда, че го вземаме така, както можем да го предаваме в нашата епоха, както го знаят самите тези учители, които са се развили до наше време.
към текста >>
63.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след
като
се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Базел, 15 септември 1909 Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1.
И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан.
Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ. Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко? Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука? " Този, който би поставил подобен въпрос и би повярвал, че с тези думи казва нещо съществено, би изпаднал в едно огромно недоразумение.
към текста >>
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след
като
осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука?
Базел, 15 септември 1909 Когато преди известно време бяхме събрани тук, ние можахме да говорим за по-дълбоките пластове на християнството от гледище на Евангелието на Йоан*1. И тогава пред нашия духовен поглед се издигнаха величествените образи и идеи, до които човек достига след като се задълбочи в този единствен по рода си документ от историята на човечеството, а именно Евангелието на Йоан. Тогава по различни поводи трябваше да изтъкнем как на преден план излизат все по-дълбоките тайни на християнството и това ставаше, когато нашите проучвания имаха за изходна точка тъкмо този документ. Разбира се, мнозина от тогавашните слушатели или тези, които са присъствали на друг цикъл върху Евангелието на Йоан, лесно биха могли да запитат: „Нима е възможно да се разширят и задълбочат още повече онези гледни точки, които в известно отношение са ненадминати, възможно ли е всъщност, това задълбочаване да се постигне с помощта на другите християнски документи, например, другите три Евангелия, а именно Евангелието на Лука, Евангелието на Матей или Евангелието на Марко?
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука?
" Този, който би поставил подобен въпрос и би повярвал, че с тези думи казва нещо съществено, би изпаднал в едно огромно недоразумение. По своята вътрешна същност християнството е не само неизмеримо, не само може да бъде осветено от най-различни гледни точки, но е вярно и нещо друго: Въпреки че Евангелието на Йоан е един без крайно дълбок исторически документ, с помощта на другото Евангелие, Евангелието на Лука, например, ние можем да се доберем до такива подробности, които просто не съществуват в Евангелието на Йоан. Доказателство за това ще бъде тъкмо настоящият цикъл от лекции. Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка.
към текста >>
Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме
като
задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка.
Тук бихме могли да добавим, че любителите на теоретическото удобство, неизбежно ще поставят въпроса: „Нима е възможно, след като осъзнахме, че в Евангелието на Йоан са вложени възможно най-дълбоките християнски истини, да се надяваме, че ще проникнем още по-навътре в същността на християнството с помощта на другите Евангелия, респективно с помощта на не толкова задълбоченото Евангелие на Лука? " Този, който би поставил подобен въпрос и би повярвал, че с тези думи казва нещо съществено, би изпаднал в едно огромно недоразумение. По своята вътрешна същност християнството е не само неизмеримо, не само може да бъде осветено от най-различни гледни точки, но е вярно и нещо друго: Въпреки че Евангелието на Йоан е един без крайно дълбок исторически документ, с помощта на другото Евангелие, Евангелието на Лука, например, ние можем да се доберем до такива подробности, които просто не съществуват в Евангелието на Йоан. Доказателство за това ще бъде тъкмо настоящият цикъл от лекции.
Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка.
Тази изходна точка ние имаме пред себе си благодарение на факта, че този път поставяме в центъра на нашето антропософско духовно-научно разглеждане именно Евангелието на Лука. Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан. Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци. Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци" като равнозначни. Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието.
към текста >>
Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат
като
документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там
като
посветени,
като
ясновидци.
По своята вътрешна същност християнството е не само неизмеримо, не само може да бъде осветено от най-различни гледни точки, но е вярно и нещо друго: Въпреки че Евангелието на Йоан е един без крайно дълбок исторически документ, с помощта на другото Евангелие, Евангелието на Лука, например, ние можем да се доберем до такива подробности, които просто не съществуват в Евангелието на Йоан. Доказателство за това ще бъде тъкмо настоящият цикъл от лекции. Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка. Тази изходна точка ние имаме пред себе си благодарение на факта, че този път поставяме в центъра на нашето антропософско духовно-научно разглеждане именно Евангелието на Лука. Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан.
Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци.
Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци" като равнозначни. Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието. В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2. Там Вие ще откриете, че по същество има три степени, благодарение на които можем да се издигнем над обикновените възгледи за света.
към текста >>
Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци"
като
равнозначни.
Доказателство за това ще бъде тъкмо настоящият цикъл от лекции. Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка. Тази изходна точка ние имаме пред себе си благодарение на факта, че този път поставяме в центъра на нашето антропософско духовно-научно разглеждане именно Евангелието на Лука. Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан. Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци.
Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци" като равнозначни.
Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието. В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2. Там Вие ще откриете, че по същество има три степени, благодарение на които можем да се издигнем над обикновените възгледи за света. Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности.
към текста >>
Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения
като
Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието.
Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка. Тази изходна точка ние имаме пред себе си благодарение на факта, че този път поставяме в центъра на нашето антропософско духовно-научно разглеждане именно Евангелието на Лука. Нека да заострим нашето внимание върху едно обстоятелство, което ще ни даде възможност да разберем твърдението, че от Евангелието на Лука също можем да извлечем изключително много неща, макар и вече да сме обсъждали многократно Евангелието на Йоан. Нека най-напред да подчертаем една особеност, която проличава при разглеждането на всеки ред от Евангелието на Йоан, а именно, че антропософското изследване такива източници, каквито са Евангелията, се разглеждат като документи, създадени от хора, погледнали дълбоко навътре в същността на живота и битието, погледнали там като посветени, като ясновидци. Когато говорим в общи линии, ние бихме могли да употребим изразите „посветени" и „ясновидци" като равнозначни.
Но когато в хода на нашите антропософски проучвания искаме да засегнем по-дълбоките страни на духовния живот, ние трябва да вникнем също и в нещо, което първоначално не различаваме, с други думи, ние трябва да приемем ясновидеца и посветения като Две съвсем различни категории, които са намерили пътя в свръхсетивните области на съществуванието.
В известен смисъл наистина съществува разлика между посветения и ясновидеца, макар и това да не противоречи на факта, че посветеният е същевременно ясновидец, а ясновидецът е същевременно и посветен. Ако искате да направите точната разлика между тези две категории хора между посветения и ясновидеца припомнете си описанията, които давам в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове"*2. Там Вие ще откриете, че по същество има три степени, благодарение на които можем да се издигнем над обикновените възгледи за света. Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности. Обаче съществуват и други три степени на познание.
към текста >>
Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат
като
цвят,
като
багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха.
Първата степен имаме под формата на така нареченото имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата „интуиция" в нейния истински духовно-научен смисъл. Кой притежава имагинативното познание? Притежава го онзи човек, пред чийто духовен поглед се простира това, което се намира зад сетивния свят и то под формата на образи, под формата на величествена панорама от образи, които нямат нищо общо с това, което в обикновения живот наричаме „образи". Независимо от обстоятелството, че зад имагинативните образи не съществува нищо от това, което наричаме триизмерни закони на пространството, съществуват и ред други особености на тези имагинативни образи, които не могат да бъдат сравнени с нищо от видимия сетивен свят. Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин.
Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха.
Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества. Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
към текста >>
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове
като
непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
Представете си за миг един такъв свят, изпълнен с цветни образи, искрящи по всевъзможен начин и непрекъснато променящи своя външен вид, без при това погледът да е ограничен в един или друг цвят, какъвто е случаят с една цветна рисунка и приемете тези цветове като непосредствен израз на духовно-душевни Същества, така че да си кажете: Ето, сега тук просветва един цветен образ, обагрен в зелено и за мен той е израз на факта, че зад този образ стои едно разумно Същество; а сега, когато просветва един образ в светлочервени цветове, за мен той се превръща в едно страстно същество.
Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание. В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с така наречените „физически сетива", какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло.
към текста >>
Следователно, този, който опознава света
като
ясновидец, т.е.
Да, представете си живо цялото това море от преливащи цветове бих могъл, разбира се, да взема друг пример и да кажа: Едно необятно море от преливащи звукови, мирисни или вкусови усещания, защото всичките са израз на намиращите се зад тях духовно-душевни същества. Ето в този случай Вие се изправяте пред това, което наричаме имагинативен свят. В този случай обичайната езикова употреба на думите „имагинация" и „въображение" е крайно неподходяща, понеже ние сме изправени пред един реален свят. Този свят изобщо не може да бъде обхванат от сетивното познание. В имагинативния свят пред човека застава всичко онова, което се намира зад сетивния свят и което не може да бъде възприето с така наречените „физически сетива", какъвто е случаят, например, с човешкото етерно и астрално тяло.
Следователно, този, който опознава света като ясновидец, т.е.
с помощта на имагинативното познание, започва да различава висшите Същества откъм тяхната външна страна, както например, минавайки по улицата, Вие се разминавате с хората, но ги наблюдавате само външно. Вие ги опознавате много по-точно, когато имате възможност да разговаряте с тях. Тогава чрез всичко, което те споделят, Вие се добирате до съществени подробности, твърде различни от онова, което научавате за тях при една бегла среща. И така, когато минавате покрай един човек нека си послужим с един обикновен пример Вие съвсем не можете да прецените дали той таи в душата си страдание или радост и дали душата му е обзета от скръб или възхищение. Но, когато разговаряте с този човек, Вие ще научите много повече.
към текста >>
Този, който се запознава със Съществата на свръхсетивния свят
като
ясновидец чрез имагинативното познание, той се запознава така да се каже само с външната духовно-душевна страна.
Тогава чрез всичко, което те споделят, Вие се добирате до съществени подробности, твърде различни от онова, което научавате за тях при една бегла среща. И така, когато минавате покрай един човек нека си послужим с един обикновен пример Вие съвсем не можете да прецените дали той таи в душата си страдание или радост и дали душата му е обзета от скръб или възхищение. Но, когато разговаряте с този човек, Вие ще научите много повече. В единия случай той Ви показва само своята външна страна, в другия случай той сам разкрива част от своята душевност. Така стоят нещата и със Съществата на свръхсетивния свят.
Този, който се запознава със Съществата на свръхсетивния свят като ясновидец чрез имагинативното познание, той се запознава така да се каже само с външната духовно-душевна страна.
Обаче, когато се издигне от имагинативното познание до инспиративното познание, тогава той започва да чува тези Същества. Сега започва едно истинско общуване с тях. Сега те сами разкриват кои са и какво представляват. Ето защо инспирацията е една по-висша степен на познание, отколкото чистата имагинация и тя позволява на човека да научи много повече за свръхсетивните Същества, много повече от всичко онова, което може да бъде постигнато чрез имагинативното познание. Една още по-висша степен на познание, това е интуицията.
към текста >>
Тези хора определяме
като
„ясновидци".
Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях. И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията. Естествено, съществува възможност човек да усвои и трите степени на свръхсетивното познание. Но възможно е също, например, в една от своите инкарнации човек да достигне само до степента на имагинацията; тогава пред този ясновидец, който е стигнал само до степента на имагинацията, остават напълно скрити онези области от духовния свят, които могат да бъдат овладени единствено чрез инспирацията и интуицията.
Тези хора определяме като „ясновидци".
Разбира се, днес съвсем не е общоприето хората да бъдат направо довеждани до по-висшите степени на свръхсетивното познание, без преди това да са минали през степента на имагинацията, така че за нашите съвременници едва ли има възможност, така да се каже, имагинацията да бъде „прескочена" и те да попаднат направо в полето на инспирацията и интуицията. Обаче всичко, което днес би било неправилно, в определени исторически епохи, е представлявало нещо обичайно и нормално. Да, през определени исторически епохи различните степени на свръхсетивното познание можели да бъдат „разпределяни" между едни или други индивидуалности, така че едни от тях да стигат само до имагинацията, други до инспирацията, трети до интуицията. В много от древните светилища, в много от мистерийните центрове на древността е имало хора с отворени духовни очи, чийто поглед прониквал единствено в областта на имагинацията, достигайки до символния свят на образите. Благодарение на това обстоятелство те развиваха предимно своите имагинативни способности.
към текста >>
Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след
като
е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят. Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества.
Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
Ето как можем да си изградим представа за това, че има и хора, които без да виждат имагинативния свят, притежават вътрешното слово и чуват това, което духовните Същества говорят, като в същото време могат да го споделят и със своите себеподобни. За определени епохи от развитието на човечеството, характерно за Мистериите беше това, че там действуваха тъкмо тези два вида свръхсетивни опитности. И благодарение на обстоятелството, че даден окултен кандидат се отказваше от това, което другият можеше да възприеме, всеки от тях беше в състояние да развие още по-точно и по-ясно това, което беше по неговите сили. По този начин в Мистериите се получаваше едно прекрасно и чудно взаимодействие. Имаше, така да се каже, имагинативни ясновидци и те бяха специално обучени да виждат света на образите.
към текста >>
Ето как можем да си изградим представа за това, че има и хора, които без да виждат имагинативния свят, притежават вътрешното слово и чуват това, което духовните Същества говорят,
като
в същото време могат да го споделят и със своите себеподобни.
Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят. Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената. Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества. Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
Ето как можем да си изградим представа за това, че има и хора, които без да виждат имагинативния свят, притежават вътрешното слово и чуват това, което духовните Същества говорят, като в същото време могат да го споделят и със своите себеподобни.
За определени епохи от развитието на човечеството, характерно за Мистериите беше това, че там действуваха тъкмо тези два вида свръхсетивни опитности. И благодарение на обстоятелството, че даден окултен кандидат се отказваше от това, което другият можеше да възприеме, всеки от тях беше в състояние да развие още по-точно и по-ясно това, което беше по неговите сили. По този начин в Мистериите се получаваше едно прекрасно и чудно взаимодействие. Имаше, така да се каже, имагинативни ясновидци и те бяха специално обучени да виждат света на образите. А имаше и такива, които бяха прескочили света на имагинацията: Те бяха обучени в инспирацията.
към текста >>
И така,
като
оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан
като
вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
Днес твърде малко хора биха се задоволили с едно частично развитие на имагинацията, както е било общоприето за определени времена от миналото. Ето защо за съвременния човек е необходимо да мине постепенно и през трите степени на висшето познание, без да пропусне нито една от тях. На всички степени от свръхсетивното познание ние се натъкваме на великите тайни свързани с онова събитие, което наричаме Христово Събитие; така че имагинативното познание, инспиративното познание и интуитивното познание имат да ни кажат безкрайно много върху така нареченото от нас Христово Събитие. И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното. Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно.
И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса. Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание. Не така стои въпросът с другите три Евангелия. И никой от авторите на другите три Евангелия не е изразил така ясно това, което всъщност е имал да каже, както е сторил това авторът на Евангелието на Лука. Всички знаем, че Евангелието на Лука се предхожда от едно кратко встъпление.
към текста >>
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство
като
такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса.
Ето защо за съвременния човек е необходимо да мине постепенно и през трите степени на висшето познание, без да пропусне нито една от тях. На всички степени от свръхсетивното познание ние се натъкваме на великите тайни свързани с онова събитие, което наричаме Христово Събитие; така че имагинативното познание, инспиративното познание и интуитивното познание имат да ни кажат безкрайно много върху така нареченото от нас Христово Събитие. И сега, когато изхождайки от тази гледна точка ние хвърлим поглед върху четирите Евангелия, трябва да кажем, че Евангелието на Йоан е написано от един посветен, който е проникнал в мировите тайни не само с имагинацията и инспирацията, но и с интуицията; той ни описва Христовото Събитие; изхождайки от познанието на свръхсетивния свят, и то с помощта на най-висшата степен на познанието интуитивното. Но този, който вниква ясно и точно в особеностите на Йоановото Евангелие, ще трябва да признае както ще се убедим именно в този лекционен цикъл -, че всичко онова, което изпъква за нас особено силно в Евангелието на Йоан, е казано от гледната точка на инспирацията, макар и да изглежда някак избледняло и неясно. И така, като оставим настрана всичко, което авторът на Йоановото Евангелие е възприел от имагинацията, ние трябва приемем евангелиста Йоан като вестител на всичко онова, относно Христовото Събитие, което се разкрива само пред онзи, който притежава вътрешното слово и се издига, нагоре чак до интуицията.
Ето защо, по същество авторът на Йоановото Евангелие говори така, че той докосва тайните на Христовото царство като такива, които имат силата на вътрешното Слово или Логоса.
Накратко: В основата на Йоановото Евангелие лежи инспиративно-интуитивното познание. Не така стои въпросът с другите три Евангелия. И никой от авторите на другите три Евангелия не е изразил така ясно това, което всъщност е имал да каже, както е сторил това авторът на Евангелието на Лука. Всички знаем, че Евангелието на Лука се предхожда от едно кратко встъпление. То загатва, че още преди евангелиста Лука, мнозина вече са опитали да съберат всякакъв вид предания и разкази, свързани със събитията в Палестина.
към текста >>
Той не казва „притежатели на Словото", защото те биха били хора, които притежават пълното инспиративно познание, а „служители на Словото", следователно служители на онези, които все още не разполагат
като
тях, със собствен поглед в имагинативния свят, но които разполагат със съобщенията на инспирираните; те могат да ги възвестяват, защото инспирациите идват от техните учители.
Следователно, евангелистът Лука иска да предаде онова, което имат в душите си онези, които са били очевидци или по-добре казано „самовидци" и служители на Словото. В смисъла на Евангелието на Лука „самовидци" са онези, които вече притежават имагинативното познание, които могат да проникват в света на образите и именно там да възприемат Христовото Събитие; които са специално обучени да виждат такива имагинации, самовидци, които виждат ясно и точно. В основата на своето Евангелие, Лука поставя тъкмо техните съобщения. Но към тях той прибавя и съобщенията на тези, които в същото време бяха „служители на Словото". Забележителни думи!
Той не казва „притежатели на Словото", защото те биха били хора, които притежават пълното инспиративно познание, а „служители на Словото", следователно служители на онези, които все още не разполагат като тях, със собствен поглед в имагинативния свят, но които разполагат със съобщенията на инспирираните; те могат да ги възвестяват, защото инспирациите идват от техните учители.
Те са служители, а не притежатели на Словото. Следователно, евангелистът Лука се позовава на онези, които сами виждат и имат опитности от имагинативния свят със средствата на инспирирания човек; които следователно са станали служители на Словото. Тук ние отново се изправяме пред един ярък пример на това, с каква точност ни говорят Евангелията и как трябва да разбираме техните думи буквално. Всичко в тези документи, обяснени въз основата на Духовната Наука, е напълно точно и съвременният човек наистина няма никакво предчувствие за точността, с която са подбрани думите в тях. Обаче сега както впрочем и винаги, когато предприемаме нашите антропософски проучвания ние трябва да припомним, че, строго погледнато, за Духовната Наука Евангелията далеч не са източници на познание.
към текста >>
Но след
като
разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване.
Един такъв човек от последния вид би могъл да съобщи на първия много от това, което вижда и което първият не различава; нещо, което може би първият е в състояние да обясни едва с помощта на своята инспирация, но което сам не може да възприеме, защото му липсва ясновидството. Ясновидци, макар и без да са посветени, днес има твърде много; но обратното едва ли може да се наблюдава. И въпреки това лесно може да се случи щото някой посветен наистина да има дарбата на ясновидството, но поради някакви причини в отделните случаи да не може да стигне до виждането на имагинациите; тогава един ясновидец може да му разкаже твърде много неща, които ще са непознати за него. Обстоятелството, че Антропософията, или Духовната Наука не почива на нещо друго освен на изворите на посвещението, винаги трябва да се подчертава строго; строго трябва да се подчертава, следователно, и това, че нито Евангелието на Йоан, нито другите Евангелия са източници на антропософското познание. Това, което днес може да бъде изследвано без исторически документи, ето източникът на антропософското познание.
Но след като разполагаме с това познание, ние пристъпваме към историческите документи и търсим да сравним с тях всичко онова, което днес може да установи духовното изследване.
Това, което днес духовното изследване може да установи без помощта на историческите документи за Христовото Събитие, ние го намираме изразено по най-величествен начин в Евангелието на Йоан. То е изключително ценно, понеже ни показва, че в миналото, когато е било написано, е съществувал човек, който е писал така, както днес би писал някой, който е посветен в духовния свят. Бихме могли да добавим още, че същият глас може да бъде възприеман и днес, защото той идва от дълбините на столетията. Същото може да се каже и за другите Евангелия, включително и за Евангелието на Лука. За нас изворът на познанието за висшите светове не са образите, които авторът на Евангелието на Лука рисува; извор за нас е това, което ни дава издигането в самия свръхсетивен свят и когато говорим за Христовото Събитие, тогава за нас източник е онази величествена панорама от образи и имагинации, която се получава винаги, когато насочим поглед върху онова, което стои в началото на нашето летоброене, и онова, което застава пред самите нас, него ние сравняваме с образите и имагинациите, които откриваме в Евангелието на Лука.
към текста >>
Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи
като
един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед.
Обаче той може да запита: „Какво всъщност знаят онези, които са отворили своите духовни очи за онази вечна космическа писменост, както наричаме хрониката Акаша, онази величествена панорама от образи, в която е записано всичко, и то с неунищожими знаци, всичко, което е станало досега в света, в развитието на света, Земята и човечеството? " Когато се издигне в свръхсетивните светове, човек постепенно се научава да разчита тази космическа писменост. Разбира се, това не е една обикновена писменост. Опитайте се да си представите хода на събитията, така както те са се разиграли в далечното минало.
Представете си например императора Август с всички негови деяния да стои сега изправен пред Вашите очи като един неясен образ; всичко, което се е случило тогава, застава сега отново пред Вашия духовен поглед.
Да, то застава пред духовния изследовател и той може да го разчете отново всеки момент, когато пожелае. При това той не се нуждае от никакви външни свидетелства. Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало. Ето как със своя духовен поглед човек може да броди през епохите на миналото. Но какво е станало през времето, когато започва нашето летоброене?
към текста >>
Тогава духовният изследовател разбира, че и в миналото е имало такива духовно виждащи човешки същества, които също са виждали миналите събития; и ние можем да сравним, как това, което те могат да ни съобщят
като
характерни черти за тяхната съвременност, се отнася към това, което ретроспективният поглед може да види от тогавашната епоха.
При това той не се нуждае от никакви външни свидетелства. Необходимо е само да насочи своя поглед върху една точка от мировите събития и от събитията на човечеството, и тогава тези събития ще се разгърнат отново пред погледа му в един духовен образ: Онези събития, които той търси, онези събития, които са станали в далечното минало. Ето как със своя духовен поглед човек може да броди през епохите на миналото. Но какво е станало през времето, когато започва нашето летоброене? Това, което е станало тогава, тъкмо него вижда духовното око и то може да бъде сравнено с онова, което например ни разкрива Евангелието на Лука.
Тогава духовният изследовател разбира, че и в миналото е имало такива духовно виждащи човешки същества, които също са виждали миналите събития; и ние можем да сравним, как това, което те могат да ни съобщят като характерни черти за тяхната съвременност, се отнася към това, което ретроспективният поглед може да види от тогавашната епоха.
Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото духовно изследване, и че това, което идва от духовното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи. Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване. Така те израстват пред нас като израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина. Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят. Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша.
към текста >>
Така те израстват пред нас
като
израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина.
Но какво е станало през времето, когато започва нашето летоброене? Това, което е станало тогава, тъкмо него вижда духовното око и то може да бъде сравнено с онова, което например ни разкрива Евангелието на Лука. Тогава духовният изследовател разбира, че и в миналото е имало такива духовно виждащи човешки същества, които също са виждали миналите събития; и ние можем да сравним, как това, което те могат да ни съобщят като характерни черти за тяхната съвременност, се отнася към това, което ретроспективният поглед може да види от тогавашната епоха. Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото духовно изследване, и че това, което идва от духовното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи. Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване.
Така те израстват пред нас като израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина.
Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят. Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша. Искам да си послужа с едно описание на самия човек. От елементарната Антропософия знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в духовния свят, там започват и истинските трудности.
към текста >>
Не бива да споменаваме неща
като
тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят.
Това, което е станало тогава, тъкмо него вижда духовното око и то може да бъде сравнено с онова, което например ни разкрива Евангелието на Лука. Тогава духовният изследовател разбира, че и в миналото е имало такива духовно виждащи човешки същества, които също са виждали миналите събития; и ние можем да сравним, как това, което те могат да ни съобщят като характерни черти за тяхната съвременност, се отнася към това, което ретроспективният поглед може да види от тогавашната епоха. Винаги трябва да сме наясно, че ние не черпим от документите, а черпим от самото духовно изследване, и че това, което идва от духовното изследване, тъкмо него търсим отново в историческите документи. Сега обаче историческите документи добиват още по-голяма стойност за нас и ние можем да се произнесем за истината на това, което се намира в тях, разчитайки единствено на нашето собствено духовно изследване. Така те израстват пред нас като израз на истината, защото ние сме в състояние да познаем самата истина.
Не бива да споменаваме неща като тези, които току-що описахме, без същевременно да обърнем внимание, че това „четене" в хрониката Акаша не е така лесно, то съвсем не е така лесно, както наблюдаването на събитията във физическия свят.
Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша. Искам да си послужа с едно описание на самия човек. От елементарната Антропософия знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в духовния свят, там започват и истинските трудности. Когато сте изправени пред физическия човек, Вие имате пред себе си едно единство; в условията на физическия свят Вие имате пред себе си човешкото физическо тяло, човешкото етерно тяло, човешкото астрално тяло и Аза.
към текста >>
Всеки, който наблюдава човека през време на дневната будност, има всичко това пред себе си
като
едно цяло,
като
едно единство.
Бих искал да онагледя нещата с помощта на един особен пример, който крие известни трудности в разчитането на хрониката Акаша. Искам да си послужа с едно описание на самия човек. От елементарната Антропософия знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в духовния свят, там започват и истинските трудности. Когато сте изправени пред физическия човек, Вие имате пред себе си едно единство; в условията на физическия свят Вие имате пред себе си човешкото физическо тяло, човешкото етерно тяло, човешкото астрално тяло и Аза.
Всеки, който наблюдава човека през време на дневната будност, има всичко това пред себе си като едно цяло, като едно единство.
Но в момента, когато се издигаме във висшите светове, стига това издигане да е една необходимост, там веднага възникват и трудностите. Когато например нощем поискаме да видим целия човек, ние трябва да се издигнем в света на имагинацията, а когато поискаме да видим астралното тяло защото тогава то се намира извън физическото тяло ние ще установим, че човекът е разделен на две отделни части. Наистина това, което сега описвам, настъпва в изключително редки случаи, понеже общо взето, наблюдаването на човека е лесно; но тук Вие можете да си съставите известна представа за трудностите. Представете си например, че някой влиза в едно помещение, където спят известен брой хора. Стига да има ясновиждащи способности, той установява, че в леглата се намират физическите и етерните тела; после, издигайки се по-нагоре със своето ясновидство, той вижда и астралните тела.
към текста >>
Следователно, издигайки се в по-висшите светове, съвсем не е така лесно да свързваме отделните свръхсетивни съставни части, които принадлежат на една личност, с онова, което е отбелязано в хрониката Акаша
като
негови минали инкарнации.
Следователно, когато наблюдаваме сегашната инкарнация на един човек, ние поставяме въпроса: къде точно е бил неговият Аз в предишната инкарнация? И тогава, за да стигнете до неговата предишна инкарнация, Вие трябва да навлезете в света на Девакана*4. Тогава трябва да установите кой от Азовете винаги е принадлежал на съответния човек през миналите инкарнации. Сега работата чувствително се усложнява и Вие трябва да сравнявате безсмъртния Аз и различните му степени тук на Земята. В такъв случай, когато се търси прераждането на един Аз в предишни тела, твърде лесно могат да бъдат допуснати грешки.
Следователно, издигайки се в по-висшите светове, съвсем не е така лесно да свързваме отделните свръхсетивни съставни части, които принадлежат на една личност, с онова, което е отбелязано в хрониката Акаша като негови минали инкарнации.
Предположете сега, че някой си поставя следната задача: имайки пред себе си един човек, да кажем, Ханс Мюлер, той като ясновидец или като посветен се запитва: „Кои са физическите предшественици на този Ханс Мюлер? " Да предположим, че абсолютно всички външни физически документи са изгубени; тогава бихме могли да разчитаме само на записаното в Акаша. Следователно той ще трябва да търси бащата, майката, дядото и т.н. с помощта на Акаша, за да установи как се е развило физическото тяло във физическата наследствена линия на поколенията. После обаче би могъл да възникне следният въпрос: Кои са били миналите инкарнации на този човек?
към текста >>
Предположете сега, че някой си поставя следната задача: имайки пред себе си един човек, да кажем, Ханс Мюлер, той
като
ясновидец или
като
посветен се запитва: „Кои са физическите предшественици на този Ханс Мюлер?
И тогава, за да стигнете до неговата предишна инкарнация, Вие трябва да навлезете в света на Девакана*4. Тогава трябва да установите кой от Азовете винаги е принадлежал на съответния човек през миналите инкарнации. Сега работата чувствително се усложнява и Вие трябва да сравнявате безсмъртния Аз и различните му степени тук на Земята. В такъв случай, когато се търси прераждането на един Аз в предишни тела, твърде лесно могат да бъдат допуснати грешки. Следователно, издигайки се в по-висшите светове, съвсем не е така лесно да свързваме отделните свръхсетивни съставни части, които принадлежат на една личност, с онова, което е отбелязано в хрониката Акаша като негови минали инкарнации.
Предположете сега, че някой си поставя следната задача: имайки пред себе си един човек, да кажем, Ханс Мюлер, той като ясновидец или като посветен се запитва: „Кои са физическите предшественици на този Ханс Мюлер?
" Да предположим, че абсолютно всички външни физически документи са изгубени; тогава бихме могли да разчитаме само на записаното в Акаша. Следователно той ще трябва да търси бащата, майката, дядото и т.н. с помощта на Акаша, за да установи как се е развило физическото тяло във физическата наследствена линия на поколенията. После обаче би могъл да възникне следният въпрос: Кои са били миналите инкарнации на този човек? Сега духовният изследовател трябва да поеме по съвършено друг път, различен от този, който води до физическите предшественици на човека.
към текста >>
Искаме ли да разберем един човек от гледището на духовното изследване, ние не трябва да го описваме само
като
потомък на неговите предшественици, не само
като
индивид, който е получил етерното си тяло от едно или друго същество, респективно астралното си тяло от това или онова същество, а трябва подробно да опишем как всички тези свръхсетивни части са изминали своя дълъг път, за да се съберат сега в едно конкретно човешко същество.
Така ние имаме правото да кажем: етерното тяло е етерното превъплъщение на едно друго етерно тяло, което е било в една съвършено друга индивидуалност, и съвсем не тази, в която е бил въплътен Азът. Същото се отнася и за астралното тяло. Когато се издигаме в по-висшите светове със задачата, да проследим един човек по отношение на неговите предишни свръхсетивни съставни части, тогава всички отделни течения се разделят едно от друго. Едното ни води в една посока, другото в друга. И тогава стигаме до изключително сложни процеси в духовния свят.
Искаме ли да разберем един човек от гледището на духовното изследване, ние не трябва да го описваме само като потомък на неговите предшественици, не само като индивид, който е получил етерното си тяло от едно или друго същество, респективно астралното си тяло от това или онова същество, а трябва подробно да опишем как всички тези свръхсетивни части са изминали своя дълъг път, за да се съберат сега в едно конкретно човешко същество.
Всичко това не може да бъде постигнато изведнъж. Ако например проследим пътя, изминат от етерното тяло, ние ще стигнем до изключително важни констатации. В друг случай бихме могли да проследим пътя на астралното тяло. В единия случай може да отдадем по-голямо значение на етерното тяло, в другия на астралното тяло, и с оглед на всичко това да изградим своите описания. За онзи, който не наблюдава непосредствено това, което ясновидецът казва за едно същество, за него ще бъде съвършено безразлично дали единият стига до едно заключение, а другият до друго; на него ще му се струва, че става дума за едно и също нещо.
към текста >>
Всичко това може да Ви послужи
като
пример за цялата сложност на отношенията, на която се натъкваме, когато искаме да опишем същността на дадено явление в света било то същността на човека или на някое друго същество от гледна точка на свръхсетивното изследване или от гледна точка на посвещението.
Ако например проследим пътя, изминат от етерното тяло, ние ще стигнем до изключително важни констатации. В друг случай бихме могли да проследим пътя на астралното тяло. В единия случай може да отдадем по-голямо значение на етерното тяло, в другия на астралното тяло, и с оглед на всичко това да изградим своите описания. За онзи, който не наблюдава непосредствено това, което ясновидецът казва за едно същество, за него ще бъде съвършено безразлично дали единият стига до едно заключение, а другият до друго; на него ще му се струва, че става дума за едно и също нещо. За него този, който описва физическото тяло, само физическата личност, ще твърди същото, както и онзи, който описва етерното тяло; той винаги ще смята, че описанието се отнася за съществото Ханс Мюлер.
Всичко това може да Ви послужи като пример за цялата сложност на отношенията, на която се натъкваме, когато искаме да опишем същността на дадено явление в света било то същността на човека или на някое друго същество от гледна точка на свръхсетивното изследване или от гледна точка на посвещението.
Това, което казах току-що, трябваше да бъде казано, понеже то потвърждава: единствено при посочените условия можем да осъществим едно подробно и всеобхватно изследване в хрониката Акаша, така че съществото, което търсим, да застане пред нас в своя истински вид. Онова Същество, което застава пред нас, също и в смисъла, в който ни го описва Евангелието на Йоан, което стои пред нас със своя Аз независимо дали това става преди или след Йоановото Кръщение, независимо дали ще го наречем Исус от Назарет преди Кръщението или ще го наречем Христос след Йоановото Кръщение това Същество застава пред нас със своя Аз, със своето астрално тяло, със своето етерно тяло и със своето физическо тяло. От гледна точка на хрониката Акаша ние можем да ги опишем, само ако проследим внимателно пътищата, които тези четири съставни части на Съществото Христос Исус са изминали в развитието на човечеството. Тук нещата опират до пълното разбиране на окултните съобщения върху Христовото Събитие от гледна точка на съвременното духовно изследване, при което трябва да бъде хвърлена светлина върху привидните противоречия в четирите Евангелия. Аз често съм обръщал внимание на това защо днешното чисто материалистично изследване не може да съзре висшата стойност, истинската стойност на Евангелието на Йоан: Защото то не може да разбере, че един висш посветен, един посветен в по-висока степен, вижда нещата по-различно, по-дълбоко от другите.
към текста >>
За да избегнат мерките взети от Ирод, състоящи се в избиването на
децата
във Витлеем, родителите на Спасителя заедно с него избягват в Египет.
Обаче, когато в основата на тази съгласуваност се поставят само външните материални събития, тя не може да продължи дълго. Защото това, което в утрешната лекция ще бъде особено важно за нас, а именно да разгледаме живота на Исус от Назарет преди Йоановото Кръщение, за него ние знаем, че то е описано от двама евангелисти: От автора на Евангелието на Матей и от автора на Евангелието на Лука; и за един чисто материалистичен подход тук се намират различия, които с нищо не отстъпват на различията, съществуващи между Евангелието на Йоан и другите три Евангелия. Нека сега да се обърнем направо към фактите. Евангелистът Матей описва как е предсказано раждането на създателя на християнството, а именно, че от изток идват мъдреци, които видели звездата, която ги насочва и отвежда до мястото, където се е родил Спасителят. Този факт не убягва от вниманието на Ирод.
За да избегнат мерките взети от Ирод, състоящи се в избиването на децата във Витлеем, родителите на Спасителя заедно с него избягват в Египет.
Когато Ирод умира, на Йосиф, бащата на Исус, се казва, че отново може да се върне в родното си място и той се връща не във Витлеем, а отива в Назарет. Днес аз искам да оставя настрана всичко, което Йоан Кръстител възвестява. Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария. От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем. Там се ражда Исус.
към текста >>
После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях
като
знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците.
Днес аз искам да оставя настрана всичко, което Йоан Кръстител възвестява. Искам обаче да обърна внимание на обстоятелството, че когато сравним Евангелието на Лука с това на Матей, цялото предизвестие за Исус от Назарет става по два съвършено различни пътя: Веднъж то се предрича на Йосиф, а другия път на Мария. От Евангелието на Лука научаваме, че родителите на Исус от Назарет първоначално живеят в Назарет и после, заради преброяването, отиват във Витлеем. Там се ражда Исус. После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там.
После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците.
После се разказва как родителите отново завеждат детето у дома си, как то израства, и от този момент нататък не чуваме нищо особено до Кръщението, извършено от Йоан. Следователно, ние имаме два разказа за Исус от Назарет, преди Той да приеме в себе си Христос. Този, който иска да обедини тези два разказа в един, трябва преди всичко да попита как може да обедини разказа, че не посредствено след раждането на Исус, родителите Йосиф и Мария предприемат с детето бягството в Египет а после отново се връщат но как ще обедини той тези факти според обикновения материалистичен възглед с представянето в храма, според Евангелието на Лука. По-нататък ние ще се убедим, че фактите, които според физическото светоусещане се явяват привидно като напълно противоречиви, в светлината на духовното изследване застават пред нас като нещо истинно. Вярно е и едното, и другото, въпреки че във физическия свят те са напълно противоречиви.
към текста >>
По-нататък ние ще се убедим, че фактите, които според физическото светоусещане се явяват привидно
като
напълно противоречиви, в светлината на духовното изследване застават пред нас
като
нещо истинно.
После, след осем дни става обрязването за някакво бягство в Египет не става и дума а наскоро след това детето е представено в храма; там ставаме свидетели на обичайното жертвоприношение, после родителите се завръщат заедно с детето в Назарет и остават да живеят там. После научаваме за едно друго забележително събитие: как дванадесетгодишният Исус, при едно от посещенията на неговите родители в Ерусалим, остава в храма, как те го търсят, и го намират в храма между тези, които тълкуват писанията, как Исус се явява пред тях като знаещ и вещ в тълкуването на писанието, как Той се държи разумно и мъдро всред обкръжението на книжниците. После се разказва как родителите отново завеждат детето у дома си, как то израства, и от този момент нататък не чуваме нищо особено до Кръщението, извършено от Йоан. Следователно, ние имаме два разказа за Исус от Назарет, преди Той да приеме в себе си Христос. Този, който иска да обедини тези два разказа в един, трябва преди всичко да попита как може да обедини разказа, че не посредствено след раждането на Исус, родителите Йосиф и Мария предприемат с детето бягството в Египет а после отново се връщат но как ще обедини той тези факти според обикновения материалистичен възглед с представянето в храма, според Евангелието на Лука.
По-нататък ние ще се убедим, че фактите, които според физическото светоусещане се явяват привидно като напълно противоречиви, в светлината на духовното изследване застават пред нас като нещо истинно.
Вярно е и едното, и другото, въпреки че във физическия свят те са напълно противоречиви. Именно трите синоптични Евангелия – Евангелието на Матей, Марко и Лука би трябвало да подтикнат хората към едно духовно схващане за събитията в човешкото развитие. Хората би трябвало да разберат: Не се постига нищо, когато по отношение на такива документи не се издигнем с мисълта си над привидните противоречия, а още повече, когато смята ме, че тук става дума за поетични „метафори"; със всичко това ние изобщо не налучкваме действителното състояние на нещата. Сега ще ни се отдаде възможност да говорим върху неща, за които Евангелието на Йоан не ни дава никакъв повод да говорим по-подробно а именно върху събитията, които са станали преди Йоановото Кръщение, преди проникването на Христовото Същество в трите тела на Исус от Назарет. Много от важните загадки на християнство то ще намерят отговор тъкмо чрез изследването в хрониката Акаша, откъдето ще узнаем кой е бил всъщност Исус от Назарет, преди Христос да навлезе в неговите тела.
към текста >>
64.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да, Евангелието на Лука минава през вековете
като
една назидателна книга.
През различните епохи от развитието на християнството, Евангелието на Йоан беше онзи източник, който винаги правеше най-дълбоко впечатление на всички онези, които търсеха едно особено задълбочаване, едно вътрешно вглъбяване в основните тенденции на християнството. Ето защо Евангелието на Йоан беше главен източник на всички християнски мистици, които се стремяха непосредствено да изживеят онова, което е представено в Евангелието на Йоан относно личността и същността на Христос Исус. Но през различните столетия християнското човечество се отнасяше по твърде различен начин спрямо Евангелието на Лука. Погледнато от друга страна, това, общо взето е в пълно съответствие с всичко, което казахме още вчера за различията между Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца.
Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга.
То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари. Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука.
към текста >>
И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини
като
мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука.
Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари. Ако за да се почувствува въздействието на Йоановото Евангелие, е необходима една сериозна подготовка, то за Евангелието на Лука трябва да кажем, че нито една човешка душа не стои така ниско, или пък е толкова незряла, че да не усети цялата топлина, която струи от Евангелието на Лука. Ето защо Евангелието на Лука винаги е било една книга за мнозинството; в неговите прости думи можеше да намери утеха и най-семплата, най-детинската човешка душа. Всичко онова от нея, което остава чисто и детинско от най-ранна възраст до най-дълбока старост винаги се е усещало привличано от Евангелието на Лука.
И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука.
Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука. Всеки, който се остави под чудното въздействие на това Евангелие, ще открие, че от начало докрай то е потопено в принципа на любовта, състраданието и простотата, а до известна степен и в областта на детинската човешка природа. А къде другаде се проявява тя по един толкова трогателен начин, ако не тъкмо в историята за детството на Исус от Назарет, която ни разказва евангелистът Лука? А защо това е така, ще ни стане ясно, когато постепенно вникнем все по-дълбоко в тази забележителна книга. Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са слушали други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще изглеждат като едно голямо противоречие.
към текста >>
Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са слушали други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще изглеждат
като
едно голямо противоречие.
И преди всичко: Онази част от християнските истини, която е представена там образно; онова, което самото изкуство е извлякло от християнските истини като мотиви и образи естествено и другите Евангелия също са вдъхновили немалко художествени произведения и най-вече живописта, която намира най-пряк път към човешкото сърце: Ето какво откриваме ние в Евангелието на Лука. Всички дълбоки и сложни отношения между Христос Исус и Йоан Кръстител, които са били обект на художествено изобразяване толкова често,имат своя източник в тази непреходна книга, Евангелието на Лука. Всеки, който се остави под чудното въздействие на това Евангелие, ще открие, че от начало докрай то е потопено в принципа на любовта, състраданието и простотата, а до известна степен и в областта на детинската човешка природа. А къде другаде се проявява тя по един толкова трогателен начин, ако не тъкмо в историята за детството на Исус от Назарет, която ни разказва евангелистът Лука? А защо това е така, ще ни стане ясно, когато постепенно вникнем все по-дълбоко в тази забележителна книга.
Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са слушали други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще изглеждат като едно голямо противоречие.
Моля Ви да изчакате и чуете това, за което ще стане дума през следващите дни, и тогава, надявам се, ще установите тяхната хармония с онова, което съм казвал по един или друг повод за Христос Исус и Исус от Назарет. Невъзможно е да се предадат отведнъж всеобхватните и сложни измерения на истината, и днес ще се наложи да се обърнем само към една от страните на християнските истини, която е в привидно противоречие с друга част от истините, които досега съм имал възможност да споделя с Вас. Подходящият за целта път трябва да бъде така подбран, че отделните потоци на истината да не срещат никакви ограничения и чак после да посочим как те се намират в пълно съзвучие, в пълна хармония. В досегашните лекционни цикли аз използвах като изходна точка и то съвсем съзнателно Евангелието на Йоан, така че, естествено, съм обръщал внимание само върху една част от истината. И все пак тази част си остава истина; в това ще се убедим и през следващите дни.
към текста >>
В досегашните лекционни цикли аз използвах
като
изходна точка и то съвсем съзнателно Евангелието на Йоан, така че, естествено, съм обръщал внимание само върху една част от истината.
А защо това е така, ще ни стане ясно, когато постепенно вникнем все по-дълбоко в тази забележителна книга. Днес ще се наложи да спомена някои неща, които за онези, които са слушали други мои лекции или цикли по този въпрос, може би ще изглеждат като едно голямо противоречие. Моля Ви да изчакате и чуете това, за което ще стане дума през следващите дни, и тогава, надявам се, ще установите тяхната хармония с онова, което съм казвал по един или друг повод за Христос Исус и Исус от Назарет. Невъзможно е да се предадат отведнъж всеобхватните и сложни измерения на истината, и днес ще се наложи да се обърнем само към една от страните на християнските истини, която е в привидно противоречие с друга част от истините, които досега съм имал възможност да споделя с Вас. Подходящият за целта път трябва да бъде така подбран, че отделните потоци на истината да не срещат никакви ограничения и чак после да посочим как те се намират в пълно съзвучие, в пълна хармония.
В досегашните лекционни цикли аз използвах като изходна точка и то съвсем съзнателно Евангелието на Йоан, така че, естествено, съм обръщал внимание само върху една част от истината.
И все пак тази част си остава истина; в това ще се убедим и през следващите дни. Обаче днес ни предстои да разгледаме една необичайна и трудно приемлива дори за мнозина от Вас част от християнските истини. В Евангелието на Лука има едно чудно място, където научаваме как един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят на света". После се споменава, че към този Ангел след като е възвестил своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно" (Лука 2,13). Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от духовния свят.
към текста >>
После се споменава, че към този Ангел след
като
е възвестил своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно" (Лука 2,13).
Подходящият за целта път трябва да бъде така подбран, че отделните потоци на истината да не срещат никакви ограничения и чак после да посочим как те се намират в пълно съзвучие, в пълна хармония. В досегашните лекционни цикли аз използвах като изходна точка и то съвсем съзнателно Евангелието на Йоан, така че, естествено, съм обръщал внимание само върху една част от истината. И все пак тази част си остава истина; в това ще се убедим и през следващите дни. Обаче днес ни предстои да разгледаме една необичайна и трудно приемлива дори за мнозина от Вас част от християнските истини. В Евангелието на Лука има едно чудно място, където научаваме как един Ангел възвестява на пастирите в полето, че се е родил „Спасителят на света".
После се споменава, че към този Ангел след като е възвестил своето пророчество се присъединява „многобройното войнство небесно" (Лука 2,13).
Представете си живо тази карти на пастирите поглеждат и в „отвореното небе" виждат под формата на величествени образи Съществата от духовния свят. Какво точно се възвестява на пастирите? Това, което им се възвестява, е облечено във величествени, монументални думи, в думи, които са звучали през цялото развитие на човечеството и са станали един от Коледните символи на християнския свят. Към пастирите се носят думи, които правилно преведени биха гласели: „От висините се откриват божествените Същества, за да се възцари мир долу на Земята всред човеците, които са проникнати от добра воля." (Лука 2, 14)
към текста >>
През онази епоха, в общочовешкото развитие се включва нещо, което изглежда
като
сливане на различни духовни и идейни потоци.
Тук трябва недвусмислено да подчертаем тъкмо противоположното, а именно, че това, което пастирите виждат, е откровение на духовните Същества от висините и то идва сега, за да настъпи мир в онези човешки сърца, които са изпълнени с добра воля. Общо взето, както сами ще видим, много от тайните на християнството се крият тъкмо в тези думи, стига да ги разбираме правилно. Обаче, за да хвърлим светлина върху техния скрит смисъл, ще бъде необходимо и нещо друго. Преди всичко, налага се да обърнем внимание на онези данни, които ясновидците получават от хрониката Акаша. Става дума за следното: Най-напред да погледнем с отворени духовни очи в онази епоха, когато Христос Исус се явява на човечеството и да попитаме: Как изглежда всичко онова, което тогава се включи по духовен път в Земното развитие, ако го проследим в цялата му еволюция и поставим въпроса; откъде идва то всъщност?
През онази епоха, в общочовешкото развитие се включва нещо, което изглежда като сливане на различни духовни и идейни потоци.
В различните места на Земята по едно и също време нахлуват всевъзможни духовни течения и светогледи. Всичко, което някога е възникнало в една или друга част на Земята, сега се слива в Палестина и намира по един или друг начин израз в събитията от Палестина, така че ние можем да поставим и следващия въпрос: Накъде са отправени духовните течения, които виждаме да се сливат като в един център там, в събитията от Палестина? Вчера обърнахме внимание на факта, че чрез Евангелието на Лука е представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това имагинативно познание се проявява в образи. Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство". Тук следва да поставим въпроса: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша?
към текста >>
Всичко, което някога е възникнало в една или друга част на Земята, сега се слива в Палестина и намира по един или друг начин израз в събитията от Палестина, така че ние можем да поставим и следващия въпрос: Накъде са отправени духовните течения, които виждаме да се сливат
като
в един център там, в събитията от Палестина?
Обаче, за да хвърлим светлина върху техния скрит смисъл, ще бъде необходимо и нещо друго. Преди всичко, налага се да обърнем внимание на онези данни, които ясновидците получават от хрониката Акаша. Става дума за следното: Най-напред да погледнем с отворени духовни очи в онази епоха, когато Христос Исус се явява на човечеството и да попитаме: Как изглежда всичко онова, което тогава се включи по духовен път в Земното развитие, ако го проследим в цялата му еволюция и поставим въпроса; откъде идва то всъщност? През онази епоха, в общочовешкото развитие се включва нещо, което изглежда като сливане на различни духовни и идейни потоци. В различните места на Земята по едно и също време нахлуват всевъзможни духовни течения и светогледи.
Всичко, което някога е възникнало в една или друга част на Земята, сега се слива в Палестина и намира по един или друг начин израз в събитията от Палестина, така че ние можем да поставим и следващия въпрос: Накъде са отправени духовните течения, които виждаме да се сливат като в един център там, в събитията от Палестина?
Вчера обърнахме внимание на факта, че чрез Евангелието на Лука е представено онова, което наричаме имагинативно познание и че това имагинативно познание се проявява в образи. Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство". Тук следва да поставим въпроса: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша? Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то?
към текста >>
Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята
като
„будизъм".
Ние току-що споменахме за един такъв образ, показващ как пред пастирите застава откровението на духовните Същества от висините, образът на едно духовно Същество, на един Ангел, а после и на цялото „небесно войнство". Тук следва да поставим въпроса: Как този образ застава пред ясновидеца, пред човека, посветен в тайните на живота, образ, който той винаги може да възстанови, ако се вгледа назад в хрониката Акаша? Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то? Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от духовните висини ето какво представляваше този образ.
Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм".
Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите. Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите! Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина. Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството. Тук трябва да изясним следното.
към текста >>
Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата
като
велика религия на състраданието и любовта,
като
един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите!
Какво е това, което се явява пред пастирите? Какво носи в себе си това ангелско войнство и откъде идва то? Едно от великите духовни течения, което непрекъснато се вливаше в общочовешкото развитие и постепенно се издигаше все по-високо и по-високо, така че по време на палестинските събития можеше да озарява Земята само от духовните висини ето какво представляваше този образ. Когато чрез правилното разчитане на хрониката Акаша стигаме до „небесното войнство", което се явява на пастирите, насочвайки се към миналото, ние се докосваме до едно от най-великите духовни течения в историята на човечеството, което няколко столетия преди Христос Исус да слезе всред хората така да се каже, се разпространи по Земята като „будизъм". Колкото и странно да звучи, онзи, който проследява миналите епохи на човечеството чрез хрониката Акаша, в определен момент стига до „озарението" на великия Буда: То е същото откровение, което се явява и на пастирите.
Това, което навремето озари хората в Индия; това, което раздвижи там духовете и сърцата като велика религия на състраданието и любовта, като един велик светоглед; което и до днес съставлява духовната храна на голяма част от човечеството, същото се явява отново в откровението, дадено на пастирите!
Защото и то трябваше да се влее в откровението на Палестина. Това, което ни разкрива най-напред Евангелието на Лука, можем да разберем само тогава, когато от гледна точка на духовно-научното изследване хвърлим поглед върху онова, което Буда е бил за човечеството и проумеем какво точно е допринесло откровението на Буда за еволюцията на човечеството. Тук трябва да изясним следното. Когато пет или шест столетия преди нашето летоброене Буда се появи всред хората на далечния Изток, в него живя една индивидуалност, която се беше прераждала много пъти и която в хода на своите прераждания се беше издигнала до твърде висока степен на развитие. Буда можа да стане онзи, който беше, само защото чрез своите минали инкарнации постигна онази висша степен, която означаваме с ориенталския израз „степен на Бодисатва".
към текста >>
Това, което хората умеят да вършат в дадена епоха, това, което те развиват
като
способности, далеч не е съществувало винаги.
Днес отново ще разгледаме същността на Бодисатвите, естествено по друг начин, и Вие постепенно ще откриете съзвучието между отделните истини. Онзи, който става Буда, трябва първо да мине през степента Бодисатва. Следователно Бодисатва е предходната степен от индивидуалното развитие в посока към Буда. Нека сега да разгледаме същността на Бодисатвите от гледна точка на общочовешкото развитие. Ние ще вникнем в тяхната същност, само ако оценяваме общочовешкото развитие според Антропософията.
Това, което хората умеят да вършат в дадена епоха, това, което те развиват като способности, далеч не е съществувало винаги.
Истинско късогледство, което не надхвърля отделната епоха е, когато си въобразяваме, че същите способности, присъщи на хората днес, са съществували и в миналото. Човешките способности, това, което хората знаят и умеят да вършат, всичко то се променя през различните епохи. Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с помощта на моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното. Обаче бихме сгрешили, ако предположим, че тези способности за различаване на логичното от нелогичното и на моралното от неморалното са били винаги присъщи на човешката природа. Не, те са били развити бавно и постепенно.
към текста >>
Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени
като
други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях: С божествено-духовните Същества.
Истинско късогледство, което не надхвърля отделната епоха е, когато си въобразяваме, че същите способности, присъщи на хората днес, са съществували и в миналото. Човешките способности, това, което хората знаят и умеят да вършат, всичко то се променя през различните епохи. Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с помощта на моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното. Обаче бихме сгрешили, ако предположим, че тези способности за различаване на логичното от нелогичното и на моралното от неморалното са били винаги присъщи на човешката природа. Не, те са били развити бавно и постепенно.
Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени като други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях: С божествено-духовните Същества.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
към текста >>
Едно такова същество
като
Бодисатва беше натоварено във висшите светове още от най-далечните епохи на Земното развитие с определена мисия, с определена задача, и оттогава то остава свързано с нея.
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества. Да, преди Буда да стане един „Буда", той беше именно Бодисатва, т.е. една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите, божествено-духовни Същества.
Едно такова същество като Бодисатва беше натоварено във висшите светове още от най-далечните епохи на Земното развитие с определена мисия, с определена задача, и оттогава то остава свързано с нея.
Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача. Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача. И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност.
към текста >>
Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем:
като
Бодисатва, той има строго определена задача.
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества. Да, преди Буда да стане един „Буда", той беше именно Бодисатва, т.е. една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите, божествено-духовни Същества. Едно такова същество като Бодисатва беше натоварено във висшите светове още от най-далечните епохи на Земното развитие с определена мисия, с определена задача, и оттогава то остава свързано с нея.
Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача.
Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача. И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност. Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците.
към текста >>
Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти
като
Буда, беше възложена определена задача.
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества. Да, преди Буда да стане един „Буда", той беше именно Бодисатва, т.е. една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите, божествено-духовни Същества. Едно такова същество като Бодисатва беше натоварено във висшите светове още от най-далечните епохи на Земното развитие с определена мисия, с определена задача, и оттогава то остава свързано с нея. Ако бихме приложили този начин на мислене спрямо Буда, би трябвало да кажем: като Бодисатва, той има строго определена задача.
Когато Земята се намираше още в своите начални еволюционни епохи, далеч преди Атлантската и Лемурийската епоха*6, на това същество, което през шестото столетие на нашата епоха се въплъти като Буда, беше възложена определена задача.
И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност. Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците. Следователно, един такъв духовен мисионер стига до една точка, когато вече може да си каже: Аз изпълних моята мисия; сега на човечеството е дадено всичко онова, за което то е било подготвяно през много, много епохи.
към текста >>
След
като
е стигнал до тази точка, Бодисатва вече може да стане Буда, с други думи за него настъпва момент, когато
като
същество с мисия, каквато току-що описахме то вече няма нужда да се въплъщава в човешко физическо тяло, след
като
вече е постигнало степента, характерна за така наречения от нас духовен мисионер.
И то остана свързано с тази задача. През всички времена, от една епоха в друга, то трябваше да работи и да влива в еволюцията на Земята само толкова, колкото тя можеше да приеме с оглед на своите възможности. За всяко едно такова същество тоест за всеки Бодисатва идва един момент, когато то стига с получената си през прадалечното минало мисия до определена точка, след която това, което то е вливало досега в човечеството „свише", се превръща вече в нормална човешка способност. Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците. Следователно, един такъв духовен мисионер стига до една точка, когато вече може да си каже: Аз изпълних моята мисия; сега на човечеството е дадено всичко онова, за което то е било подготвяно през много, много епохи.
След като е стигнал до тази точка, Бодисатва вече може да стане Буда, с други думи за него настъпва момент, когато като същество с мисия, каквато току-що описахме то вече няма нужда да се въплъщава в човешко физическо тяло, след като вече е постигнало степента, характерна за така наречения от нас духовен мисионер.
Такъв момент настъпи и за Буда. Това, което имаше да върши по-рано, непрекъснато го отвеждаше долу на Земята. Обаче в мига, когато беше озарен като Буда все още в качеството си на Бодисатва -, той се въплъти за последен път в такова човешко тяло, в което бяха постигнати до най-висока степен онези човешки способности, които по-рано трябваше да бъдат предавани „свише", за да се превърнат в нормални човешки способности. Но когато, благодарение на предишното си развитие, такъв Бодисатва стига до там, да направи едно човешко тяло толкова съвършено, че то да развие онези способности, които са свързани с мисията на Бодисатва, и по-точно с формирането на нови качества, той вече няма нужда да се въплъщава отново. Сега той се издига в духовните области, откъдето продължава да подпомага и ръководи еволюцията на човечеството.
към текста >>
Обаче в мига, когато беше озарен
като
Буда все още в качеството си на Бодисатва -, той се въплъти за последен път в такова човешко тяло, в което бяха постигнати до най-висока степен онези човешки способности, които по-рано трябваше да бъдат предавани „свише", за да се превърнат в нормални човешки способности.
Защото днешните човешки способности по-рано са били качества на определени божествено-духовни Същества и Бодисатвите са ги свалили от духовните висини, за да ги предоставят на човеците. Следователно, един такъв духовен мисионер стига до една точка, когато вече може да си каже: Аз изпълних моята мисия; сега на човечеството е дадено всичко онова, за което то е било подготвяно през много, много епохи. След като е стигнал до тази точка, Бодисатва вече може да стане Буда, с други думи за него настъпва момент, когато като същество с мисия, каквато току-що описахме то вече няма нужда да се въплъщава в човешко физическо тяло, след като вече е постигнало степента, характерна за така наречения от нас духовен мисионер. Такъв момент настъпи и за Буда. Това, което имаше да върши по-рано, непрекъснато го отвеждаше долу на Земята.
Обаче в мига, когато беше озарен като Буда все още в качеството си на Бодисатва -, той се въплъти за последен път в такова човешко тяло, в което бяха постигнати до най-висока степен онези човешки способности, които по-рано трябваше да бъдат предавани „свише", за да се превърнат в нормални човешки способности.
Но когато, благодарение на предишното си развитие, такъв Бодисатва стига до там, да направи едно човешко тяло толкова съвършено, че то да развие онези способности, които са свързани с мисията на Бодисатва, и по-точно с формирането на нови качества, той вече няма нужда да се въплъщава отново. Сега той се издига в духовните области, откъдето продължава да подпомага и ръководи еволюцията на човечеството. Сега вече хората поемат задачата да доразвият по-нататък онова, което до този момент се вливаше в тях от небесните висини, и сега те си казват: Да, оттук нататък ние трябва да се развиваме по такъв начин, че да изградим у себе си онези способности, които виждаме постигнати за пръв път в съвършен вид през онова въплъщение на Бодисатва, когато той се издигна в степента на Буда. Тези способности са осъществени в лицето на Буда. Да бъде едно същество „Буда", означава то да прояви в определен човек това, което Бодисатва може, означава то да покаже как съществото, действувало през епохите като Бодисатва, живее като индивид, чиято човешка природа е поела всичко онова, което по-рано се вливаше от небесните висини.
към текста >>
Да бъде едно същество „Буда", означава то да прояви в определен човек това, което Бодисатва може, означава то да покаже как съществото, действувало през епохите
като
Бодисатва, живее
като
индивид, чиято човешка природа е поела всичко онова, което по-рано се вливаше от небесните висини.
Обаче в мига, когато беше озарен като Буда все още в качеството си на Бодисатва -, той се въплъти за последен път в такова човешко тяло, в което бяха постигнати до най-висока степен онези човешки способности, които по-рано трябваше да бъдат предавани „свише", за да се превърнат в нормални човешки способности. Но когато, благодарение на предишното си развитие, такъв Бодисатва стига до там, да направи едно човешко тяло толкова съвършено, че то да развие онези способности, които са свързани с мисията на Бодисатва, и по-точно с формирането на нови качества, той вече няма нужда да се въплъщава отново. Сега той се издига в духовните области, откъдето продължава да подпомага и ръководи еволюцията на човечеството. Сега вече хората поемат задачата да доразвият по-нататък онова, което до този момент се вливаше в тях от небесните висини, и сега те си казват: Да, оттук нататък ние трябва да се развиваме по такъв начин, че да изградим у себе си онези способности, които виждаме постигнати за пръв път в съвършен вид през онова въплъщение на Бодисатва, когато той се издигна в степента на Буда. Тези способности са осъществени в лицето на Буда.
Да бъде едно същество „Буда", означава то да прояви в определен човек това, което Бодисатва може, означава то да покаже как съществото, действувало през епохите като Бодисатва, живее като индивид, чиято човешка природа е поела всичко онова, което по-рано се вливаше от небесните висини.
Ето какво означава едно същество да е Буда. Ако Бодисатва би се оттеглил преждевременно от своята мисия, тогава хората не биха получили дарбата да развиват по собствен път онези способности, които по-рано приемаха „свише". Но след като човечеството напредна достатъчно, така че тези способности можеха да се появят у един отделен човешки индивид на Земята, беше вече създаден и. зародишът, позволяващ занапред хората сами да развиват тези способности. Така индивидуалността, която по-рано се беше развила като Бодисатва и която докато беше Бодисатва не беше напълно влязла в човешко тяло, а се простираше нагоре в небесните висини, сега изцяло се инкарнира в конкретна историческа личност.
към текста >>
Но след
като
човечеството напредна достатъчно, така че тези способности можеха да се появят у един отделен човешки индивид на Земята, беше вече създаден и.
Сега вече хората поемат задачата да доразвият по-нататък онова, което до този момент се вливаше в тях от небесните висини, и сега те си казват: Да, оттук нататък ние трябва да се развиваме по такъв начин, че да изградим у себе си онези способности, които виждаме постигнати за пръв път в съвършен вид през онова въплъщение на Бодисатва, когато той се издигна в степента на Буда. Тези способности са осъществени в лицето на Буда. Да бъде едно същество „Буда", означава то да прояви в определен човек това, което Бодисатва може, означава то да покаже как съществото, действувало през епохите като Бодисатва, живее като индивид, чиято човешка природа е поела всичко онова, което по-рано се вливаше от небесните висини. Ето какво означава едно същество да е Буда. Ако Бодисатва би се оттеглил преждевременно от своята мисия, тогава хората не биха получили дарбата да развиват по собствен път онези способности, които по-рано приемаха „свише".
Но след като човечеството напредна достатъчно, така че тези способности можеха да се появят у един отделен човешки индивид на Земята, беше вече създаден и.
зародишът, позволяващ занапред хората сами да развиват тези способности. Така индивидуалността, която по-рано се беше развила като Бодисатва и която докато беше Бодисатва не беше напълно влязла в човешко тяло, а се простираше нагоре в небесните висини, сега изцяло се инкарнира в конкретна историческа личност. После обаче тя от ново се оттегли. Защото сега в тази инкарнация като Буда на човечеството се дават известни откровения, кои то после трябва да се доразвият от самото него. Ето защо съществото Бодисатва, след като стана Буда, трябваше да се оттегли от Земята в определени духовни висини и оттам да ръководи по-нататък еволюцията на човечеството, а там то може да бъде доловено само от ясновидеца.
към текста >>
Така индивидуалността, която по-рано се беше развила
като
Бодисатва и която до
като
беше Бодисатва не беше напълно влязла в човешко тяло, а се простираше нагоре в небесните висини, сега изцяло се инкарнира в конкретна историческа личност.
Да бъде едно същество „Буда", означава то да прояви в определен човек това, което Бодисатва може, означава то да покаже как съществото, действувало през епохите като Бодисатва, живее като индивид, чиято човешка природа е поела всичко онова, което по-рано се вливаше от небесните висини. Ето какво означава едно същество да е Буда. Ако Бодисатва би се оттеглил преждевременно от своята мисия, тогава хората не биха получили дарбата да развиват по собствен път онези способности, които по-рано приемаха „свише". Но след като човечеството напредна достатъчно, така че тези способности можеха да се появят у един отделен човешки индивид на Земята, беше вече създаден и. зародишът, позволяващ занапред хората сами да развиват тези способности.
Така индивидуалността, която по-рано се беше развила като Бодисатва и която докато беше Бодисатва не беше напълно влязла в човешко тяло, а се простираше нагоре в небесните висини, сега изцяло се инкарнира в конкретна историческа личност.
После обаче тя от ново се оттегли. Защото сега в тази инкарнация като Буда на човечеството се дават известни откровения, кои то после трябва да се доразвият от самото него. Ето защо съществото Бодисатва, след като стана Буда, трябваше да се оттегли от Земята в определени духовни висини и оттам да ръководи по-нататък еволюцията на човечеството, а там то може да бъде доловено само от ясновидеца. И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща индивидуалност, която в обикновения живот наричаме Буда? Ако действително искаме да разберем тази задача, тази мисия на Буда, и то в смисъла на истинския езотеризъм, трябвала знаем следното; Цялата познавателна способност на човечеството се е развила постепенно.
към текста >>
Защото сега в тази инкарнация
като
Буда на човечеството се дават известни откровения, кои то после трябва да се доразвият от самото него.
Ако Бодисатва би се оттеглил преждевременно от своята мисия, тогава хората не биха получили дарбата да развиват по собствен път онези способности, които по-рано приемаха „свише". Но след като човечеството напредна достатъчно, така че тези способности можеха да се появят у един отделен човешки индивид на Земята, беше вече създаден и. зародишът, позволяващ занапред хората сами да развиват тези способности. Така индивидуалността, която по-рано се беше развила като Бодисатва и която докато беше Бодисатва не беше напълно влязла в човешко тяло, а се простираше нагоре в небесните висини, сега изцяло се инкарнира в конкретна историческа личност. После обаче тя от ново се оттегли.
Защото сега в тази инкарнация като Буда на човечеството се дават известни откровения, кои то после трябва да се доразвият от самото него.
Ето защо съществото Бодисатва, след като стана Буда, трябваше да се оттегли от Земята в определени духовни висини и оттам да ръководи по-нататък еволюцията на човечеството, а там то може да бъде доловено само от ясновидеца. И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща индивидуалност, която в обикновения живот наричаме Буда? Ако действително искаме да разберем тази задача, тази мисия на Буда, и то в смисъла на истинския езотеризъм, трябвала знаем следното; Цялата познавателна способност на човечеството се е развила постепенно. Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха голяма част от човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда в духовните светове. Вие помните, че известни следи от древното ясновидство все още са били запазени през първите следатлантски епохи.
към текста >>
Ето защо съществото Бодисатва, след
като
стана Буда, трябваше да се оттегли от Земята в определени духовни висини и оттам да ръководи по-нататък еволюцията на човечеството, а там то може да бъде доловено само от ясновидеца.
Но след като човечеството напредна достатъчно, така че тези способности можеха да се появят у един отделен човешки индивид на Земята, беше вече създаден и. зародишът, позволяващ занапред хората сами да развиват тези способности. Така индивидуалността, която по-рано се беше развила като Бодисатва и която докато беше Бодисатва не беше напълно влязла в човешко тяло, а се простираше нагоре в небесните висини, сега изцяло се инкарнира в конкретна историческа личност. После обаче тя от ново се оттегли. Защото сега в тази инкарнация като Буда на човечеството се дават известни откровения, кои то после трябва да се доразвият от самото него.
Ето защо съществото Бодисатва, след като стана Буда, трябваше да се оттегли от Земята в определени духовни висини и оттам да ръководи по-нататък еволюцията на човечеството, а там то може да бъде доловено само от ясновидеца.
И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща индивидуалност, която в обикновения живот наричаме Буда? Ако действително искаме да разберем тази задача, тази мисия на Буда, и то в смисъла на истинския езотеризъм, трябвала знаем следното; Цялата познавателна способност на човечеството се е развила постепенно. Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха голяма част от човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда в духовните светове. Вие помните, че известни следи от древното ясновидство все още са били запазени през първите следатлантски епохи. И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежава ли като един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за които астралният свят беше открит, така че те виждаха в скритите дълбини на съществуванието.
към текста >>
И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежава ли
като
един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за които астралният свят беше открит, така че те виждаха в скритите дълбини на съществуванието.
Ето защо съществото Бодисатва, след като стана Буда, трябваше да се оттегли от Земята в определени духовни висини и оттам да ръководи по-нататък еволюцията на човечеството, а там то може да бъде доловено само от ясновидеца. И така, каква задача стоеше пред величествената и могъща индивидуалност, която в обикновения живот наричаме Буда? Ако действително искаме да разберем тази задача, тази мисия на Буда, и то в смисъла на истинския езотеризъм, трябвала знаем следното; Цялата познавателна способност на човечеството се е развила постепенно. Аз винаги съм подчертавал, че през Атлантската епоха голяма част от човечеството притежаваше ясновидски способности и можеше да вижда в духовните светове. Вие помните, че известни следи от древното ясновидство все още са били запазени през първите следатлантски епохи.
И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежава ли като един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за които астралният свят беше открит, така че те виждаха в скритите дълбини на съществуванието.
Да се вижда човешкото етерно тяло, беше нещо съвсем обикновено дори през Гръцко-латинската епоха; нещо обикновено беше тогавашните хора да виждат човешката глава, заобиколена от онзи етерен облак, който по-късно постепенно се прибира напълно във вътрешността на главата. Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което се постига чрез външните сетива и чрез онези духовни способности, които са насочени към външните сетива. Постепенно човекът трябваше да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо мислене. Постепенно той трябваше да се издигне до едно не-ясновидско познание, за да постигне отново един друг вид ясновидство, свързано вече с всичко онова, което е усвоил като сетивно и логическо познание. Ето в каква епоха живеем ние днес.
към текста >>
Постепенно той трябваше да се издигне до едно не-ясновидско познание, за да постигне отново един друг вид ясновидство, свързано вече с всичко онова, което е усвоил
като
сетивно и логическо познание.
Вие помните, че известни следи от древното ясновидство все още са били запазени през първите следатлантски епохи. И ако от Атлантската епоха бихме се пренесли в Древноперсийската, Древноиндийската, Египетско-халдейската, дори в Гръцко-латинската епоха, ние бихме открили много хора, много повече отколкото си въобразява днешното човечество, които са притежава ли като един вид наследство остатъци от древното ясновидство, хора, за които астралният свят беше открит, така че те виждаха в скритите дълбини на съществуванието. Да се вижда човешкото етерно тяло, беше нещо съвсем обикновено дори през Гръцко-латинската епоха; нещо обикновено беше тогавашните хора да виждат човешката глава, заобиколена от онзи етерен облак, който по-късно постепенно се прибира напълно във вътрешността на главата. Обаче човечеството трябваше да се издигне до онова познание, което се постига чрез външните сетива и чрез онези духовни способности, които са насочени към външните сетива. Постепенно човекът трябваше да напусне духовния свят и да овладее чисто сетивните възприятия с помощта на разсъдъчното, логическо мислене.
Постепенно той трябваше да се издигне до едно не-ясновидско познание, за да постигне отново един друг вид ясновидство, свързано вече с всичко онова, което е усвоил като сетивно и логическо познание.
Ето в каква епоха живеем ние днес. Ние отправяме поглед към миналото, когато цялото човечество е било ясновиждащо, но и към бъдещето, когато хората отново ще станат ясновидци. Обаче в нашата междинна епоха повечето хора се осланят на това, което възприемат със сетивата и разбират с разума си. Несъмнено, съществуват определени върхове както в сетивното, така и в логическото познание. Обаче навсякъде има „степени" на познанието.
към текста >>
Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него
като
лично мотивиран акт нещо невъзможно.
Един човек минава през поредната си инкарнация по такъв начин, че долавя нищожна част от това, което е „морал", не развива състрадание към своите себеподобни: Ние го наричаме човек с ниско морално равнище. Друг минава през живота си така, че интелектуалните му сили остават недоразвити: Наричаме го човек с ниско интелектуално равнище. Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили могат да бъдат издигнати до една по-висока степен. От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек. Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие.
Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно.
Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път. Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили.
към текста >>
Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили
като
висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път. Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили.
Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях. Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа. Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство. И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата.
към текста >>
А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път
като
Гаутама Буда.
Нека да обобщим: Днес моралният усет на човека може да се издига все по-високо и по-високо. Обаче трябва да обърнем поглед и назад към времената, когато моралният усет беше такъв, че чрез собствените си сили човекът не можеше да постигне нищо. Имаше времена, когато хората никога не биха могли да разберат, че състраданието и любовта спадат към най-висшите качества на човешката душа. Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе.
А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда.
Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях. Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа. Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство. И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана.
към текста >>
Да,
като
Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство.
Ето защо тогава беше необходимо, в човешките тела да се въплъщават и такива духовни Същества, към които отнасяме и Бодисатвите: Точно те получаваха от по-висшите светове истински откровения за действената сила на състраданието, за действената сила на любовта; точно те научиха хората как да напредват в състраданието и любовта, понеже хората все още не бяха в състояние да разберат това чрез своите собствени сили. Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях. Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа.
Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство.
И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана. Когато се роди Гаутама Буда, той беше все още Бодисатва. С други думи той се появи като същество, издигнало се през своите минали инкарнации до висотата, на която се намираше сега. Онзи, когото обикновено наричаме Буда, следователно, беше роден като Бодисатва и неговият баща беше Судодана, а майка му Майядеви.
към текста >>
И когато после се въплъти
като
Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата.
Всичко това, което днес хората познават чрез своите собствени сили като висши добродетели на състраданието и любовта, и до което моралният усет бавно се издига, трябваше за дълги периоди да бъде преподавано от самото небе. А учителят по състрадание и любов през онези времена, когато хората все още не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и любовта, беше онзи Бодисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. Ето как Буда беше преди това онзи Бодисатва, който на свой ред беше учител по състрадание и любов, а и по всичко, свързано с тях. Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа. Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство.
И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата.
Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана. Когато се роди Гаутама Буда, той беше все още Бодисатва. С други думи той се появи като същество, издигнало се през своите минали инкарнации до висотата, на която се намираше сега. Онзи, когото обикновено наричаме Буда, следователно, беше роден като Бодисатва и неговият баща беше Судодана, а майка му Майядеви. Но понеже беше роден именно като Бодисатва, още като дете той притежаваше до висока степен способността на ясновидството.
към текста >>
С други думи той се появи
като
същество, издигнало се през своите минали инкарнации до висотата, на която се намираше сега.
Той беше такъв учител още през онези епохи, когато хората бяха, така да се каже, ясновидци по природа. Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство. И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана. Когато се роди Гаутама Буда, той беше все още Бодисатва.
С други думи той се появи като същество, издигнало се през своите минали инкарнации до висотата, на която се намираше сега.
Онзи, когото обикновено наричаме Буда, следователно, беше роден като Бодисатва и неговият баща беше Судодана, а майка му Майядеви. Но понеже беше роден именно като Бодисатва, още като дете той притежаваше до висока степен способността на ясновидството. Той можеше да вижда в дълбините на съществуванието. Нека да бъдем наясно: В хода на човешката еволюция „виждането в дълбините" постепенно прие твърде особени форми. Мисията на Земното човечество се свежда до следното: Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство, при това тези наследени остатъци от древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него.
към текста >>
Онзи, когото обикновено наричаме Буда, следователно, беше роден
като
Бодисатва и неговият баща беше Судодана, а майка му Майядеви.
Да, като Бодисатва той се въплъщаваше в телата на хора, притежаващи ясновидство. И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана. Когато се роди Гаутама Буда, той беше все още Бодисатва. С други думи той се появи като същество, издигнало се през своите минали инкарнации до висотата, на която се намираше сега.
Онзи, когото обикновено наричаме Буда, следователно, беше роден като Бодисатва и неговият баща беше Судодана, а майка му Майядеви.
Но понеже беше роден именно като Бодисатва, още като дете той притежаваше до висока степен способността на ясновидството. Той можеше да вижда в дълбините на съществуванието. Нека да бъдем наясно: В хода на човешката еволюция „виждането в дълбините" постепенно прие твърде особени форми. Мисията на Земното човечество се свежда до следното: Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство, при това тези наследени остатъци от древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него. Тази най-добра част беше изгубена още в началото.
към текста >>
Но понеже беше роден именно
като
Бодисатва, още
като
дете той притежаваше до висока степен способността на ясновидството.
И когато после се въплъти като Буда, поглеждайки ясновидски към тези минали прераждания от една инкарнация в друга инкарнация -, той можеше да опише трепетите на душата, която наистина е виждала в дълбините на съществуванието, скрити зад илюзията на сетивата. Точно тази способност имаше той в своите минали въплъщения и с тази способност се роди той в потомството на Сакия; от този род произхождаше и бащата на Гаутама, Судодана. Когато се роди Гаутама Буда, той беше все още Бодисатва. С други думи той се появи като същество, издигнало се през своите минали инкарнации до висотата, на която се намираше сега. Онзи, когото обикновено наричаме Буда, следователно, беше роден като Бодисатва и неговият баща беше Судодана, а майка му Майядеви.
Но понеже беше роден именно като Бодисатва, още като дете той притежаваше до висока степен способността на ясновидството.
Той можеше да вижда в дълбините на съществуванието. Нека да бъдем наясно: В хода на човешката еволюция „виждането в дълбините" постепенно прие твърде особени форми. Мисията на Земното човечество се свежда до следното: Постепенно то да изгуби древното сумрачно ясновидство, при това тези наследени остатъци от древното ясновидство далеч не бяха най-добрата част от него. Тази най-добра част беше изгубена още в началото. Това, което стана, беше по-скоро едно несъвършено взиране в астралния свят; то направо беше едно проникване в онези демонични сили, които смъкват човека в по-низшата сфера на неговите инстинкти и страсти.
към текста >>
Като
Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно човешко тяло, което е така организирано, както са били организирани тогавашните човешки тела.
Благодарение на посвещението, ние сме в състояние да навлезем в духовния свят и да видим онези сили и Същества, които са свързани с най-прекрасните мисли и чувства на човечеството; обаче там ние виждаме също и онези духовни Същества, които стоят зад дивата страст и зад разяждащия егоизъм. Това, което беше останало за повечето хора от древното ясновидство не за посветените, а за преобладаващото мнозинство беше именно виждането на онези диви демонични сили, които стоят зад пагубните човешки страсти. Този, който изобщо вижда в духовния свят, той естествено сам може да се увери в това. Тези неща зависят от развитието на човешките способности. Човекът не може да постигне едното, без да срещне другото.
Като Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно човешко тяло, което е така организирано, както са били организирани тогавашните човешки тела.
Той се въплъти в едно тяло, което му даваше възможност да вижда дълбоко в астралните основи на съществуванието. Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие. Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на физическия свят, от характерните за този свят мъки и страдания. Поддавайки се на своите предразсъдъци, родителите му считаха, че така ще е най-добре за детето: То израсна затворено в двореца, далеч от болките и страданията на света. Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане се прояви в още по-голяма степен.
към текста >>
Още
като
дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие.
Този, който изобщо вижда в духовния свят, той естествено сам може да се увери в това. Тези неща зависят от развитието на човешките способности. Човекът не може да постигне едното, без да срещне другото. Като Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно човешко тяло, което е така организирано, както са били организирани тогавашните човешки тела. Той се въплъти в едно тяло, което му даваше възможност да вижда дълбоко в астралните основи на съществуванието.
Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие.
Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на физическия свят, от характерните за този свят мъки и страдания. Поддавайки се на своите предразсъдъци, родителите му считаха, че така ще е най-добре за детето: То израсна затворено в двореца, далеч от болките и страданията на света. Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане се прояви в още по-голяма степен. И докато беше грижливо предпазван от всичко, което би му напомняло за болести и страдания, духовните му очи се отвориха още по-широко за астралните образи. Около него се носеха астралните образи на всичко онова, което представляват пагубните и диви страсти.
към текста >>
И до
като
беше грижливо предпазван от всичко, което би му напомняло за болести и страдания, духовните му очи се отвориха още по-широко за астралните образи.
Той се въплъти в едно тяло, което му даваше възможност да вижда дълбоко в астралните основи на съществуванието. Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие. Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на физическия свят, от характерните за този свят мъки и страдания. Поддавайки се на своите предразсъдъци, родителите му считаха, че така ще е най-добре за детето: То израсна затворено в двореца, далеч от болките и страданията на света. Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане се прояви в още по-голяма степен.
И докато беше грижливо предпазван от всичко, което би му напомняло за болести и страдания, духовните му очи се отвориха още по-широко за астралните образи.
Около него се носеха астралните образи на всичко онова, което представляват пагубните и диви страсти. Всеки, който умее да чете с духовен поглед, с погледа на истинския езотерик, дори и в екзотерично съставената биография на Буда, ще може сам да предусети нещата, за които става дума сега. Нека отново подчертаем: Човек не може да разбере кой знае какво от екзотеричните предания, без да проникне в езотеричната им основа. И това, което най-малко може да се разбере от екзотеричните предания, е животът на Буда. Странно би трябвало да изглежда за всеки, когато ориенталисти и други, занимаващи се с живота на Буда, описват как в своя дворец, Буда е бил заобиколен от „четиридесет хиляди танцьорки и двадесет и осем хиляди жени.
към текста >>
Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки свят
като
болки и страдания, но за сметка на това го виждаше
като
духовни въздействия в духовния свят.
Нека отново подчертаем: Човек не може да разбере кой знае какво от екзотеричните предания, без да проникне в езотеричната им основа. И това, което най-малко може да се разбере от екзотеричните предания, е животът на Буда. Странно би трябвало да изглежда за всеки, когато ориенталисти и други, занимаващи се с живота на Буда, описват как в своя дворец, Буда е бил заобиколен от „четиридесет хиляди танцьорки и двадесет и осем хиляди жени. Ето какво смятат за важно книгите, които днес всеки може да си купи за няколко пфенига; и нека отбележим, че техните автори съвсем не са учудени от един такъв харем, наброяващ четиридесет хиляди танцьорки и двадесет и осем хиляди жени. Но какво означава всъщност това?
Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки свят като болки и страдания, но за сметка на това го виждаше като духовни въздействия в духовния свят.
А той го виждаше по този начин, защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва. Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила.
към текста >>
Но понеже
като
индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение.
Странно би трябвало да изглежда за всеки, когато ориенталисти и други, занимаващи се с живота на Буда, описват как в своя дворец, Буда е бил заобиколен от „четиридесет хиляди танцьорки и двадесет и осем хиляди жени. Ето какво смятат за важно книгите, които днес всеки може да си купи за няколко пфенига; и нека отбележим, че техните автори съвсем не са учудени от един такъв харем, наброяващ четиридесет хиляди танцьорки и двадесет и осем хиляди жени. Но какво означава всъщност това? Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки свят като болки и страдания, но за сметка на това го виждаше като духовни въздействия в духовния свят. А той го виждаше по този начин, защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва.
Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение.
Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила. В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях. Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл.
към текста >>
Защото в него
като
Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила.
Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки свят като болки и страдания, но за сметка на това го виждаше като духовни въздействия в духовния свят. А той го виждаше по този начин, защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва. Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа.
Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила.
В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях. Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл. Той трябваше да опознае човечеството във физическия свят. Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда да стане един човек между другите човеци. Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.
към текста >>
Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил
като
способности от своите минали инкарнации, само
като
се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.
Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила. В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях. Но за целта той сам трябваше да се запознае със света и човечеството, защото само там, всред хората, той можеше да проповядва едно учение за състраданието и любовта в техния висш морален смисъл. Той трябваше да опознае човечеството във физическия свят. Той трябваше да се издигне от Бодисатва до Буда да стане един човек между другите човеци.
Но той можеше да постигне това, само ако се откаже от всичко, което беше наследил като способности от своите минали инкарнации, само като се поя ви във физическия свят, за да живее там с хората, и то по такъв начин, че да се превърне за тях в образец по отношение на всичко онова, което вече посочих.
"Естествено, за да се издигне в този смисъл от степента на Бодисатва до тази на Буда, необходими са и някои междинни степени на развитие. Това не се постига от днес за утре. Нещо непрекъснато го тласкаше да напусне царския дворец. И преданието сочи, че когато веднъж се измъкнал от своя царски затвор, той срещнал един грохнал старец. До този момент той бил заобиколен само от образите на младостта; той трябвало да вярва, че съществува единствено искрящата сила на младостта.
към текста >>
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят
като
едно духовно същество.
И преданието сочи, че когато веднъж се измъкнал от своя царски затвор, той срещнал един грохнал старец. До този момент той бил заобиколен само от образите на младостта; той трябвало да вярва, че съществува единствено искрящата сила на младостта. А ето, че сега изведнъж се изправя пред смущаващия облик на старостта. После той среща един тежко болен човек, а по-късно вижда да носят един мъртвец, с други думи, той застава лице в лице със смъртта. Всички тези особености на физическия свят се изправят сега срещу него.
В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество.
Каква дълбока истина е спотаена в този образ! Бих се отдалечил твърде много от нашата тема, ако се впусна да обяснявам защо тук именно конят е избран като символ на една човешка духовна способност. Аз напомням само, че Платон си служи с образа на коня, когато описва онези човешки способности, които се дават „свише" и не произлизат от личните душевни усилия. Когато Буда напуска царския дворец, той оставя зад себе си и онези способности, които не са развити чрез личните усилия на човешката душа. Тези способности Буда предоставя на духовния свят.
към текста >>
Бих се отдалечил твърде много от нашата тема, ако се впусна да обяснявам защо тук именно конят е избран
като
символ на една човешка духовна способност.
А ето, че сега изведнъж се изправя пред смущаващия облик на старостта. После той среща един тежко болен човек, а по-късно вижда да носят един мъртвец, с други думи, той застава лице в лице със смъртта. Всички тези особености на физическия свят се изправят сега срещу него. В тази легенда, която е по-достоверна от всякаква официална наука, има нещо твърде показателно, което ни разкрива същността на Буда: Когато напуска царския дворец, той възсяда един кон; този кон е обхванат от такава голяма мъка поради това, че Буда иска да се раздели с цялото си щастливо обкръжение -, че наскоро умира и се издига в духовния свят като едно духовно същество. Каква дълбока истина е спотаена в този образ!
Бих се отдалечил твърде много от нашата тема, ако се впусна да обяснявам защо тук именно конят е избран като символ на една човешка духовна способност.
Аз напомням само, че Платон си служи с образа на коня, когато описва онези човешки способности, които се дават „свише" и не произлизат от личните душевни усилия. Когато Буда напуска царския дворец, той оставя зад себе си и онези способности, които не са развити чрез личните усилия на човешката душа. Тези способности Буда предоставя на духовния свят. Това е символично представено чрез образа на коня, който умира от скръб и после се издига в духовния свят. Но Буда можа да се превърне в това, което представляваше през последната си инкарнация, не веднага, а бавно и постепенно.
към текста >>
Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен
като
философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога.
Тези способности Буда предоставя на духовния свят. Това е символично представено чрез образа на коня, който умира от скръб и после се издига в духовния свят. Но Буда можа да се превърне в това, което представляваше през последната си инкарнация, не веднага, а бавно и постепенно. Едва в условията на физическия свят той можа да изучи онези неща, до които бидейки Бодисатва имаше непосредствен достъп в духовния свят. Най-напред той се запозна с двама учители.
Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога.
Да, Буда се запозна с тях и се задълбочи в това, което те можеха да му предложат. Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи. Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище. Защото, докато се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива.
към текста >>
Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както
децата
учат в училище.
Най-напред той се запозна с двама учители. Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога. Да, Буда се запозна с тях и се задълбочи в това, което те можеха да му предложат. Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи.
Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище.
Защото, докато се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива. И така, Буда трябваше да изучи и това, което се беше случило на Земята след последната му инкарнация. И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител. По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха. Той можа да усети техните отражения в човешката душа.
към текста >>
Защото, до
като
се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива.
Единият е представител на онзи древен индийски светоглед, който е известен като философия на Санкия, а другият е представител на философията Йога. Да, Буда се запозна с тях и се задълбочи в това, което те можеха да му предложат. Защото дори и някой да е станал едно висше същество, той трябва да се ориентира във външното познание, което човечеството е постигнало. Макар и един Бодисатва да може да го усвои по-бързо, все пак той трябва да го направи. Онзи Бодисатва, който живя пет или шест столетия преди нашето летоброене, ако би се родил днес, ще трябва да навакса всичко онова, което междувременно е станало на Земята, да го усвои така, както децата учат в училище.
Защото, докато се е намирал на небето, човечеството е продължило да се развива.
И така, Буда трябваше да изучи и това, което се беше случило на Земята след последната му инкарнация. И той изучи философията Санкия от единия учител, а философията Йога от другия учител. По този начин той се запозна с основните светогледи на тогавашната епоха. Той можа да усети техните отражения в човешката душа. философията Санкия му даде един фин логически възглед върху света.
към текста >>
След
като
Буда изпита философията Йога в собствената си душа, той видя, че тя не би могла да се превърне в извор за неговата мисия.
Накрая тя се оказа за него само една постройка на ума, лишена от всякакъв живот. Той усещаше, че трябва да търси някъде другаде а не в тази философия изворите на това, което имаше да върши в сегашната си инкарнация. Другият светоглед беше философията Йога на Патанджали: тя се стремеше към върха на божествения свят чрез определени вътрешни душевни процеси. Така той се задълбочи и във философията Йога, възприе я, направи я част от своята същност. Обаче и тя го остави незадоволен, понеже той разбираше, че тя е нещо, което се е предавало от най-древни времена, но сега хората трябваше да се стремят към други способности, те трябваше да осъществят в себе си едно морално развитие.
След като Буда изпита философията Йога в собствената си душа, той видя, че тя не би могла да се превърне в извор за неговата мисия.
После той попадна в обществото на петима отшелници. Те се опитваха да стигнат до тайните на съществуванието по пътя на най-строго самовъзпитание, на изпитанията и лишенията. Буда опита и този път, но той също се оказа неподходящ за неговата мисия. За известно време той се подложи на същите изтезания и лишения, както това правеха и отшелниците. Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят.
към текста >>
Той гладуваше
като
тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят.
След като Буда изпита философията Йога в собствената си душа, той видя, че тя не би могла да се превърне в извор за неговата мисия. После той попадна в обществото на петима отшелници. Те се опитваха да стигнат до тайните на съществуванието по пътя на най-строго самовъзпитание, на изпитанията и лишенията. Буда опита и този път, но той също се оказа неподходящ за неговата мисия. За известно време той се подложи на същите изтезания и лишения, както това правеха и отшелниците.
Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят.
Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен, той разбираше пълната ненужност нa изтезанията, на постенето и гладуването. Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена. Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини. Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара. В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието.
към текста >>
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина
като
един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
За известно време той се подложи на същите изтезания и лишения, както това правеха и отшелниците. Той гладуваше като тях, за да прогони всяко желание за живот, надявайки се когато тялото е отслабено чрез пост и молитви -, да пробуди най-дълбоки сили и чрез тях да се издигне бързо в духовния свят. Но именно понеже Буда беше постигнал своята еволюционна степен, той разбираше пълната ненужност нa изтезанията, на постенето и гладуването. Понеже беше Бодисатва, чрез своето развитие от предишните си инкарнации, той можа да издигне това човешко тяло до възможно най-високата степен за онези времена. Ето защо Буда можа да изживее онова, което трябва да изживее всеки, който минава по тази път към Духовните висини.
Този, който се издига до определена степен във философията на Санкия или във философията Йога, без да е развил това, което Буда беше постигнал по-рано, който иска да се издигне в чистите висини на божествения Дух чрез логическото мислене, без първо да е постигнал моралното чувство в смисъла на Буда, той се намира пред онова изкушение, през което Буда мина като един вид пробно изкушение, описано в разказа за изкушението чрез демона Мара.
В този случай човек стига дотам, където го завладяват всички демони на гордостта, суетата и честолюбието. Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието.
към текста >>
Но до
като
се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят.
Ето какво позна Буда. Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието. Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят.
Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията. Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства. И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва.
към текста >>
Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал
като
царски син, върни се в царския дворец!
Сега образът на гордостта, суетата и честолюбието, олицетворено в демона Мара, застава пред него. Но поради високата степен, характерна за един Бодисатва, той разпозна демона Мара и успя да се предпази. Сега той можа да си каже: Да, ако хората продължават да се развиват по стария път, без да са озарени от новия импулс, от учението за любовта и състраданието, без да са развили активно морално чувство, тогава понеже не всички са Бодисатви те ще попаднат в мрежите на този демон Мара, внасящ в душата лошите сили на гордостта и честолюбието. Ето какво изпитва в себе си Буда, когато се запозна с основните извори на философията Санкия и философията Йога. Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят.
Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец!
" Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията. Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства. И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва. Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието.
към текста >>
И така Буда,
като
Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва.
Но докато се намираше при отшелниците, той изживя и нещо друго.Тогава той видя, че демонът приема и една друга форма, която примамва човека с възможността да притежава всичко, каквото пожелае, показва му, така да се каже, „царствата на света и тяхната слава", само и само да го отклони от духовния свят. Именно по пътя на себебичуването, човек попада в това изкушение; ето какво изпита Буда, когато демонът Мара застана пред него и му каза: "Не се оставяй да бъдеш изкушен, и да се лишиш от всичко, което си имал като царски син, върни се в царския дворец! " Всеки друг би се поддал на това изкушение, обаче Буда беше толкова напреднал, че можа да познае изкусителя. Той можа да изживее всичко, което би сполетяло човечеството, ако то би продължило да живее както досега и би искало да се издигне в духовния свят единствено по пътя на аскетизма и лишенията. Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства.
И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва.
Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието. А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна. Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души. Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото.
към текста >>
Така проповядва Буда, до
като
е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души.
Да, Буда беше пощаден от всичко това и можа да съзре голямата опасност, която би сполетяла човечеството, ако хората биха искали да се издигнат в духовния свят не чрез себесъзнателното морално чувство, а само чрез постене и други външни средства. И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва. Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието. А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна. Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха.
Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души.
Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото. Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта.
към текста >>
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след
като
Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието. А другото учение се свежда до следното: не се опитвай да влезеш в духовния свят по външни пътища, чрез себебичуване или постене, преди да си пречистил твоето морално чувство, иначе изкусителят ще те пресрещне от другата страна. Ето двете учения, които идват до нас чрез Буда и озаряват цялата ни епоха. Така проповядва Буда, докато е все още Бодисатва; тези две учения принадлежат към неговата мисия в най-висшия смисъл на думата, за щото неговата мисия винаги е била тази, да внесе в човечеството именно моралното чувство, преди още хората да бяха способни да го развият сами в своите души. Ето защо, когато разбра опасността от аскетизма, Буда напусна петимата отшелници и се отправи там, където при едно съответстващо на нашата епоха вътрешно вглъбяване, той постигна онези бъдещи качества на човешката природа, които могат да бъдат развити без помощта на древното ясновидство, без каквото и да е наследство от миналото.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души.
към текста >>
Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то
като
негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда.
Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души.
Точно това е същественото. Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на един от своите интимни ученици: „Не скърбете, че учителят ви напуска. Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя." А това не означава нищо друго освен: Досега Бодисатва ви учеше какво означават тези закони; сега, след като е стигнал до своята последна инкарнация на Земята, той трябва да се оттегли, понеже всичко, което по-рано беше преподавано на човечеството от един Бодисатва, сега кара хората да го носят и развиват в собствените си сърца като религия на състраданието и любовта. Ето какво се случи, когато в древна Индия седемстепенното вътрешно съзерцание помогна на Бодисатва да стане Буда.
към текста >>
А това не означава нищо друго освен: Досега Бодисатва ви учеше какво означават тези закони; сега, след
като
е стигнал до своята последна инкарнация на Земята, той трябва да се оттегли, понеже всичко, което по-рано беше преподавано на човечеството от един Бодисатва, сега кара хората да го носят и развиват в собствените си сърца
като
религия на състраданието и любовта.
Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото. Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на един от своите интимни ученици: „Не скърбете, че учителят ви напуска. Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя."
А това не означава нищо друго освен: Досега Бодисатва ви учеше какво означават тези закони; сега, след като е стигнал до своята последна инкарнация на Земята, той трябва да се оттегли, понеже всичко, което по-рано беше преподавано на човечеството от един Бодисатва, сега кара хората да го носят и развиват в собствените си сърца като религия на състраданието и любовта.
Ето какво се случи, когато в древна Индия седемстепенното вътрешно съзерцание помогна на Бодисатва да стане Буда. Той го предаде и на своите ученици, и то под най-различни форми, с които ще се занимаем по-нататък. Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше случило 600 години преди нашето летоброене, за щото, ако не бихме могли да проследим с помощта на хрониката Акаша развитието на събитията в Палестина на зад до проповедта на Бенарес, ние не бихме могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно евангелистът Йоан. Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно духовно Същество, което обитава духовните светове и оттам се намесва във всичко, което става на Земята. И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те?
към текста >>
Сега, след
като
беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята, това Същество се издигна в духовните висини и оттам се яви на пастирите заедно с Ангела, който им възвести великото събитие: Раждането на Спасителя.
Той го предаде и на своите ученици, и то под най-различни форми, с които ще се занимаем по-нататък. Днес трябваше да хвърлим поглед назад към нещо, което се беше случило 600 години преди нашето летоброене, за щото, ако не бихме могли да проследим с помощта на хрониката Акаша развитието на събитията в Палестина на зад до проповедта на Бенарес, ние не бихме могли да разберем както самото християнство, така и онзи, който ни описва неговия път по един толкова прекрасен начин, а именно евангелистът Йоан. Откакто Бодисатва стана Буда, той вече не се нуждаеше от други инкарнации; оттогава той се превърна в едно духовно Същество, което обитава духовните светове и оттам се намесва във всичко, което става на Земята. И когато се подготвяше най-важното събитие на Земята, на пастирите, които се намираха в полето, им се яви една индивидуалност от духовните висини, за да им възвести това, което ще бъде описано тъкмо в Евангелието на Лука: „И към Ангела се присъединиха „небесните войнства." Но кои впрочем бяха те? Зад видението, което пастирите имаха в полето, стоеше озареният Буда онова духовно Същество, което хилядолетия назад даряваше човечеството с благовестието на любовта и състраданието.
Сега, след като беше оставило зад себе си своята последна инкарнация на Земята, това Същество се издигна в духовните висини и оттам се яви на пастирите заедно с Ангела, който им възвести великото събитие: Раждането на Спасителя.
Да, така изглеждат данните на окултното изследване. Те ясно показват как над пастирите се носи озареният Бодисатва от старите времена. Да, според неунищожимата космическа писменост на хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, се роди едно дете. Детето специално подчертавам този факт -, беше родено от родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, и предопределено още от своето раждане да се изпълни и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в духовните висини. И така, заедно с пастирите ние поглеждаме към онези ясли, където беше роден „Исус от Назарет", както обикновено го наричат; и ние виждаме как още в самото начало над детето витае сиянието на славата и знаем, че зад този образ е скрита силата на Бодисатва, който беше станал Буда, онази сила, която по-рано беше вливана в отделни личности и която сега също действуваше от духовните висини, постигайки нещо изключително: сега тя озаряваше детето от Витлеем, за да го включи по правилен и подходящ начин в развитието на цялото човечество.
към текста >>
Навремето, когато тази индивидуалност, чиято духовна сила обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на Давидовия дом, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден
като
Бодисатва, тогава един мъдрец прозря цялото величие на всичко, което днес описваме под една или друга форма.
Да, така изглеждат данните на окултното изследване. Те ясно показват как над пастирите се носи озареният Бодисатва от старите времена. Да, според неунищожимата космическа писменост на хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, се роди едно дете. Детето специално подчертавам този факт -, беше родено от родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, и предопределено още от своето раждане да се изпълни и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в духовните висини. И така, заедно с пастирите ние поглеждаме към онези ясли, където беше роден „Исус от Назарет", както обикновено го наричат; и ние виждаме как още в самото начало над детето витае сиянието на славата и знаем, че зад този образ е скрита силата на Бодисатва, който беше станал Буда, онази сила, която по-рано беше вливана в отделни личности и която сега също действуваше от духовните висини, постигайки нещо изключително: сега тя озаряваше детето от Витлеем, за да го включи по правилен и подходящ начин в развитието на цялото човечество.
Навремето, когато тази индивидуалност, чиято духовна сила обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на Давидовия дом, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден като Бодисатва, тогава един мъдрец прозря цялото величие на всичко, което днес описваме под една или друга форма.
И това, което той видя най-напред в духовните светове, го накара името му беше Азита да отиде в царския дворец и да по търси детето Бодисатва. Когато видя детето, Азита предсказа, утешавайки в същото време баща му, че детето няма да царува над бащиното си царство, а един ден ще стане Буда. После той се разплака, а когато го попитаха дали някаква опасност не грози детето, Азита отговори: „Не! Аз плача, защото съм твърде стар и няма да доживея деня, когато този Спасител, Бодисатва, ще ходи по Земята, вече в тялото на Буда." Азита не можа да доживее превръщането на Бодисатва в Буда и с оглед на това плачът му имаше някакъв смисъл. Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35).
към текста >>
Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само
като
дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва
като
праведния Симеон (Лука 2,25-35).
Навремето, когато тази индивидуалност, чиято духовна сила обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на Давидовия дом, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден като Бодисатва, тогава един мъдрец прозря цялото величие на всичко, което днес описваме под една или друга форма. И това, което той видя най-напред в духовните светове, го накара името му беше Азита да отиде в царския дворец и да по търси детето Бодисатва. Когато видя детето, Азита предсказа, утешавайки в същото време баща му, че детето няма да царува над бащиното си царство, а един ден ще стане Буда. После той се разплака, а когато го попитаха дали някаква опасност не грози детето, Азита отговори: „Не! Аз плача, защото съм твърде стар и няма да доживея деня, когато този Спасител, Бодисатва, ще ходи по Земята, вече в тялото на Буда." Азита не можа да доживее превръщането на Бодисатва в Буда и с оглед на това плачът му имаше някакъв смисъл.
Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35).
Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с Духа", когато му „донесоха Младенеца". Той беше същият, който някога като Азита се разплака, понеже в тогавашната си инкарнация не можа да види как Бодисатва се издига в степента Буда. Но сега вече му беше отсъдено да изживее по-висшата еволюционна степен от развитието на тази индивидуалност. И сега, след като „беше изпълнен с Духа", той можа да види при представянето на детето в храма цялото сияние на славата, с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус, родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род. И тогава той си каза: „Сега вече ти не трябва да плачеш; това, което не можа да видиш в миналото, сега застава пред теб; сега ти виждаш твоя Спасител, озарен от слава, да сияе над детето: „Господи, остави сега Твоя раб да умре с миром."
към текста >>
Той беше същият, който някога
като
Азита се разплака, понеже в тогавашната си инкарнация не можа да види как Бодисатва се издига в степента Буда.
Когато видя детето, Азита предсказа, утешавайки в същото време баща му, че детето няма да царува над бащиното си царство, а един ден ще стане Буда. После той се разплака, а когато го попитаха дали някаква опасност не грози детето, Азита отговори: „Не! Аз плача, защото съм твърде стар и няма да доживея деня, когато този Спасител, Бодисатва, ще ходи по Земята, вече в тялото на Буда." Азита не можа да доживее превръщането на Бодисатва в Буда и с оглед на това плачът му имаше някакъв смисъл. Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35). Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с Духа", когато му „донесоха Младенеца".
Той беше същият, който някога като Азита се разплака, понеже в тогавашната си инкарнация не можа да види как Бодисатва се издига в степента Буда.
Но сега вече му беше отсъдено да изживее по-висшата еволюционна степен от развитието на тази индивидуалност. И сега, след като „беше изпълнен с Духа", той можа да види при представянето на детето в храма цялото сияние на славата, с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус, родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род. И тогава той си каза: „Сега вече ти не трябва да плачеш; това, което не можа да видиш в миналото, сега застава пред теб; сега ти виждаш твоя Спасител, озарен от слава, да сияе над детето: „Господи, остави сега Твоя раб да умре с миром."
към текста >>
И сега, след
като
„беше изпълнен с Духа", той можа да види при представянето на детето в храма цялото сияние на славата, с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус, родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род.
Аз плача, защото съм твърде стар и няма да доживея деня, когато този Спасител, Бодисатва, ще ходи по Земята, вече в тялото на Буда." Азита не можа да доживее превръщането на Бодисатва в Буда и с оглед на това плачът му имаше някакъв смисъл. Същият Азита, който навремето видя Бодисатва, но само като дете в двореца на Судодана, се прероди отново в онази личност, която евангелистът Лука описва като праведния Симеон (Лука 2,25-35). Симеон, така се казва в Евангелието на Лука, „беше изпълнен с Духа", когато му „донесоха Младенеца". Той беше същият, който някога като Азита се разплака, понеже в тогавашната си инкарнация не можа да види как Бодисатва се издига в степента Буда. Но сега вече му беше отсъдено да изживее по-висшата еволюционна степен от развитието на тази индивидуалност.
И сега, след като „беше изпълнен с Духа", той можа да види при представянето на детето в храма цялото сияние на славата, с която озареният Буда сякаш се надвеси над детето Исус, родено в свещеническата родословна линия на Давидовия род.
И тогава той си каза: „Сега вече ти не трябва да плачеш; това, което не можа да видиш в миналото, сега застава пред теб; сега ти виждаш твоя Спасител, озарен от слава, да сияе над детето: „Господи, остави сега Твоя раб да умре с миром."
към текста >>
65.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче
като
антропософи, ние сме изправени пред друга задача: да спрем вниманието си както върху конкретните индивидуалности, носители на тези светогледи, така и върху тяхното смислово съдържание; защото пътят на антропософа винаги води от абстрактното към конкретното.
Обаче човешките възгледи се променят и напредват не по някакъв механичен начин, както хората абстрактно си представят, сякаш възгледите се носят по въздуха и се пресичат в определена точка; не, човешките възгледи, човешките светогледи, напредват чрез определени индивидуалности! Там, където един светоглед се появява за пръв път, неизбежно ще открием и необходимата личност, необходимата индивидуалност. И когато духовните течения се сливат и взаимно оплодяват, с техните носители обикновено настъпва нещо твърде особено. Вероятно у мнозина вчерашната ми лекция е породила усещането за доста комплицирано описание на срещата между двете велики духовни течения: Това на Буда и това на Заратустра, а именно тяхната конкретна среща в Събитието от Палестина. Ако бихме се задоволили само с абстрактното описание на нещата, ние просто щяхме да покажем съотношенията между тези два светогледа.
Обаче като антропософи, ние сме изправени пред друга задача: да спрем вниманието си както върху конкретните индивидуалности, носители на тези светогледи, така и върху тяхното смислово съдържание; защото пътят на антропософа винаги води от абстрактното към конкретното.
Ето защо Вие не бива да се учудвате, че там, където трябваше да се случат тези велики и неповторими събития, беше налице също и една изключителна сложност на външните факти, и че „будизмът" и „заратустризмът" не можеха да се слеят току така, а само след бавна и постепенна подготовка. И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука. От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род.
към текста >>
Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето
като
Заратустра основа древната персийска култура.
Ако бихме се задоволили само с абстрактното описание на нещата, ние просто щяхме да покажем съотношенията между тези два светогледа. Обаче като антропософи, ние сме изправени пред друга задача: да спрем вниманието си както върху конкретните индивидуалности, носители на тези светогледи, така и върху тяхното смислово съдържание; защото пътят на антропософа винаги води от абстрактното към конкретното. Ето защо Вие не бива да се учудвате, че там, където трябваше да се случат тези велики и неповторими събития, беше налице също и една изключителна сложност на външните факти, и че „будизмът" и „заратустризмът" не можеха да се слеят току така, а само след бавна и постепенна подготовка. И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука. От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем.
Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура.
Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи. Естествено, днес аз трябва да посоча нещо, което не е записано в Евангелията; обаче Вие ще разберете Евангелията много по-точно, именно ако се позовете на данните от хрониката Акаша, защото и самите Евангелия загатват за нещо, което не могат да формулират добре. Нека добре да запомним: Това, което стои в края на Йоановото Евангелие, се отнася за всички Евангелия, а именно че „за да се опишат всички факти, не биха стигнали и всичките книги на света" (Йоан 21, 25). И нима откровенията, които човечеството получи чрез християнството са окончателни и веднъж завинаги оформени като една книга?
към текста >>
И нима откровенията, които човечеството получи чрез християнството са окончателни и веднъж завинаги оформени
като
една книга?
Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи. Естествено, днес аз трябва да посоча нещо, което не е записано в Евангелията; обаче Вие ще разберете Евангелията много по-точно, именно ако се позовете на данните от хрониката Акаша, защото и самите Евангелия загатват за нещо, което не могат да формулират добре. Нека добре да запомним: Това, което стои в края на Йоановото Евангелие, се отнася за всички Евангелия, а именно че „за да се опишат всички факти, не биха стигнали и всичките книги на света" (Йоан 21, 25).
И нима откровенията, които човечеството получи чрез християнството са окончателни и веднъж завинаги оформени като една книга?
Дълбока истина има в думите: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Матей 28, 20). Христос е не мъртво, а живо същество и хората с отворени духовни очи винаги могат да се докоснат до това, което той има да даде на човечеството. Християнството е едно живо духовно течение и неговите откровения ще продължават, доколкото хората ca в състояние да ги приемат. Да, днес ще бъдат споменати отделни факти, чиито последици лесно можем да открием в Евангелията, макар и самите факти да не са описани. Обаче Вие бихте могли да проверите външните факти и ще откриете, че те навсякъде се потвърждават.
към текста >>
Но ако се доверим на данните от хрониката Акаша, става ясно, че събитията от Евангелието на Матей и тези от Евангелието на Лука не съвпадат по време, и че раждането на Натановия Исус не се пада във времето на витлеемското избиване на
децата
.
Представете си, че Исус от Евангелието на Матей е отведен от неговите родители в Египет и малко след това, или по същото време се ражда Йоан. Според общоразпространеното мнение, той е останал в Палестина, където би трябвало да го сполети жестоката заповед на Ирод. Следователно, той би трябвало да бъде убит и повече да не срещаме името му в Евангелията. Виждате, че тези неща трябва да бъдат внимателно разглеждани. Защото, ако наистина бяха избити всички деца до двегодишна възраст, всред тях би трябвало да бъде и Йоан.
Но ако се доверим на данните от хрониката Акаша, става ясно, че събитията от Евангелието на Матей и тези от Евангелието на Лука не съвпадат по време, и че раждането на Натановия Исус не се пада във времето на витлеемското избиване на децата.
Същото се отнася и за Йоан. Достатъчна е разликата дори от няколко месеца, за да станат възможни събитията тъкмо в този им вид. Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от Евангелието на Матей. В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура. За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао.
към текста >>
В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме
като
Заратустра, основателят на древноперсийската култура.
Защото, ако наистина бяха избити всички деца до двегодишна възраст, всред тях би трябвало да бъде и Йоан. Но ако се доверим на данните от хрониката Акаша, става ясно, че събитията от Евангелието на Матей и тези от Евангелието на Лука не съвпадат по време, и че раждането на Натановия Исус не се пада във времето на витлеемското избиване на децата. Същото се отнася и за Йоан. Достатъчна е разликата дори от няколко месеца, за да станат възможни събитията тъкмо в този им вид. Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от Евангелието на Матей.
В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура.
За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао. Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част на физическото Слънце. Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество." Аура Маздао, който по-късно беше наречен Христос ето кого възвести Заратустра на персийския народ. Но той не говореше за него като за едно земно същество; той посочваше Слънцето и казваше: „Там горе обитава Той; и постепенно Той се приближава към Земята, за да се роди по-късно в едно човешко тяло."
към текста >>
Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество,
като
духовно-душевната част на физическото Слънце.
Същото се отнася и за Йоан. Достатъчна е разликата дори от няколко месеца, за да станат възможни събитията тъкмо в този им вид. Така Вие ще разберете и други, по-дълбоки подробности, свързани с Исус от Евангелието на Матей. В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура. За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао.
Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част на физическото Слънце.
Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество." Аура Маздао, който по-късно беше наречен Христос ето кого възвести Заратустра на персийския народ. Но той не говореше за него като за едно земно същество; той посочваше Слънцето и казваше: „Там горе обитава Той; и постепенно Той се приближава към Земята, за да се роди по-късно в едно човешко тяло." Ето съществената, огромната разлика между ученията на Заратустра и Буда. Да, това е една огромна разлика, доколкото тези учения съществуват поотделно, но в момента на тяхното сливане и подмладяване имам предвид Събитието в Палестина разликата изчезва!
към текста >>
Но той не говореше за него
като
за едно земно същество; той посочваше Слънцето и казваше: „Там горе обитава Той; и постепенно Той се приближава към Земята, за да се роди по-късно в едно човешко тяло."
В това дете се прероди онази индивидуалност, която ние познаваме като Заратустра, основателят на древноперсийската култура. За него ние знаем, че в миналото той даде на своя персийски народ великото учение за Аура Маздао. Знаем още, че трябва да си представяме Аура Маздао, това велико Слънчево Същество, като духовно-душевната част на физическото Слънце. Ето защо Заратустра учеше: „Вглеждайте се не само в благотворните въздействия на видима та слънчева светлина и топлина, но и в невидимите духовни въздействия на това могъщо Същество." Аура Маздао, който по-късно беше наречен Христос ето кого възвести Заратустра на персийския народ.
Но той не говореше за него като за едно земно същество; той посочваше Слънцето и казваше: „Там горе обитава Той; и постепенно Той се приближава към Земята, за да се роди по-късно в едно човешко тяло."
Ето съществената, огромната разлика между ученията на Заратустра и Буда. Да, това е една огромна разлика, доколкото тези учения съществуват поотделно, но в момента на тяхното сливане и подмладяване имам предвид Събитието в Палестина разликата изчезва! Замислете се още веднъж върху всичко, което Буда даде на света. Ние вече описахме „осемстепенния път" като нещо, за което човешката душа трябва да се стреми, ако иска да избегне лошите последици на Кармата. Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието.
към текста >>
Ние вече описахме „осемстепенния път"
като
нещо, за което човешката душа трябва да се стреми, ако иска да избегне лошите последици на Кармата.
Аура Маздао, който по-късно беше наречен Христос ето кого възвести Заратустра на персийския народ. Но той не говореше за него като за едно земно същество; той посочваше Слънцето и казваше: „Там горе обитава Той; и постепенно Той се приближава към Земята, за да се роди по-късно в едно човешко тяло." Ето съществената, огромната разлика между ученията на Заратустра и Буда. Да, това е една огромна разлика, доколкото тези учения съществуват поотделно, но в момента на тяхното сливане и подмладяване имам предвид Събитието в Палестина разликата изчезва! Замислете се още веднъж върху всичко, което Буда даде на света.
Ние вече описахме „осемстепенния път" като нещо, за което човешката душа трябва да се стреми, ако иска да избегне лошите последици на Кармата.
Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието. Споменавал съм пред Вас, че мигът, когато Бодисатва се издигна до степента Буда, е неповторим и единствен по рода си. Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на Кармата. Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона". С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път".
към текста >>
С други думи, след
като
озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма,
като
бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път".
Ние вече описахме „осемстепенния път" като нещо, за което човешката душа трябва да се стреми, ако иска да избегне лошите последици на Кармата. Благодарение на Буда хората можаха да развият в самите себе си силите на любовта и състраданието. Споменавал съм пред Вас, че мигът, когато Бодисатва се издигна до степента Буда, е неповторим и единствен по рода си. Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на Кармата. Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона".
С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път".
Възвестявайки своето учение, Буда пробуди моралния усет на земните хора. Да, тази беше задачата на Бодисатва. А как отделните задачи са разпределяни между великите индивидуалности, за това се досещаме, когато в будизма откриваме първоизточника на всичко, което човекът може да изживее в душата си като свой висш идеал. Висшият идеал на човешката душа, това което човекът е и може да бъде ето какво представлява будизмът. Но това беше достатъчно за тази индивидуалност.
към текста >>
А как отделните задачи са разпределяни между великите индивидуалности, за това се досещаме, когато в будизма откриваме първоизточника на всичко, което човекът може да изживее в душата си
като
свой висш идеал.
Ако това не би се случило, ако Бодисатва не би се въплътил в тялото на великия Гаутама Буда, тогава в човешките души не би могло да проникне това, което наричаме закономерност, Дхарма; нещо, което човек може да постигне, само ако изнесе вън от себе си съдържанието на своето астрално тяло, освобождавайки се от всички лоши последици на Кармата. Всичко това е загатнато по един величествен начин в легендата за Буда, според която той успява да „задвижи колелото на закона". С други думи, след като озареният Бодисатва се издигна до висотата на Буда, една могъща енергия се вля в цялото човечество и последиците бяха тези, че сега хората можеха сами да развият своята Дхарма, като бавно и неуморно напредват по „осемстепенния път". Възвестявайки своето учение, Буда пробуди моралния усет на земните хора. Да, тази беше задачата на Бодисатва.
А как отделните задачи са разпределяни между великите индивидуалности, за това се досещаме, когато в будизма откриваме първоизточника на всичко, което човекът може да изживее в душата си като свой висш идеал.
Висшият идеал на човешката душа, това което човекът е и може да бъде ето какво представлява будизмът. Но това беше достатъчно за тази индивидуалност. Всичко в будизма се свежда до интимната същност на човешката душа, до нейното израстване, и в първоначалния, в истинския будизъм ние не откриваме до ри следа от космология, макар по-късно подобни елементи да бяха внесени в него. Разбира се, нещата трябва да бъдат взаимно свързани и уравновесени. Обаче същинската мисия на Бодисатва беше тази: Да даде на хората учението за интимната и първична същност на човешката душа.
към текста >>
Човекът е представен
като
едно същество само по себе си, напълно откъснат от майчиното лоно на Космоса.
Всичко в будизма се свежда до интимната същност на човешката душа, до нейното израстване, и в първоначалния, в истинския будизъм ние не откриваме до ри следа от космология, макар по-късно подобни елементи да бяха внесени в него. Разбира се, нещата трябва да бъдат взаимно свързани и уравновесени. Обаче същинската мисия на Бодисатва беше тази: Да даде на хората учението за интимната и първична същност на човешката душа. Ето защо в своите проповеди Буда не казва нищо за космическите закономерности. Всичко е така замислено, че под въздействието на будизма, човешката душа да става все по-добра и по-добра.
Човекът е представен като едно същество само по себе си, напълно откъснат от майчиното лоно на Космоса.
Ето защо, когато правилно вникнем в учението на Буда, то ни въздействува толкова топло, толкова сърдечно; ето защо, когато отново се появява вече напълно подмладен в Евангелието на Лука, будизмът обгръща със сърдечна топлина и ведрост тези, които го приемат в своите души. Коренно различна беше задачата на онази индивидуалност, която се инкарнира като Заратустра в древния персийски народ. Заратустра учеше как Бог и Космосът да бъдат духовно разбрани в техните външни проявления. Буда насочваше своя поглед навътре и казваше: „Когато човек напредне, от неговото незнание постепенно възникват „шестте органи", под формата на петте сетивни органи и Манас." Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от великия Космос.
към текста >>
Коренно различна беше задачата на онази индивидуалност, която се инкарнира
като
Заратустра в древния персийски народ.
Обаче същинската мисия на Бодисатва беше тази: Да даде на хората учението за интимната и първична същност на човешката душа. Ето защо в своите проповеди Буда не казва нищо за космическите закономерности. Всичко е така замислено, че под въздействието на будизма, човешката душа да става все по-добра и по-добра. Човекът е представен като едно същество само по себе си, напълно откъснат от майчиното лоно на Космоса. Ето защо, когато правилно вникнем в учението на Буда, то ни въздействува толкова топло, толкова сърдечно; ето защо, когато отново се появява вече напълно подмладен в Евангелието на Лука, будизмът обгръща със сърдечна топлина и ведрост тези, които го приемат в своите души.
Коренно различна беше задачата на онази индивидуалност, която се инкарнира като Заратустра в древния персийски народ.
Заратустра учеше как Бог и Космосът да бъдат духовно разбрани в техните външни проявления. Буда насочваше своя поглед навътре и казваше: „Когато човек напредне, от неговото незнание постепенно възникват „шестте органи", под формата на петте сетивни органи и Манас." Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от великия Космос. Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия организъм. „Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте.
към текста >>
Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото
като
част от човешкия организъм.
Ето защо, когато правилно вникнем в учението на Буда, то ни въздействува толкова топло, толкова сърдечно; ето защо, когато отново се появява вече напълно подмладен в Евангелието на Лука, будизмът обгръща със сърдечна топлина и ведрост тези, които го приемат в своите души. Коренно различна беше задачата на онази индивидуалност, която се инкарнира като Заратустра в древния персийски народ. Заратустра учеше как Бог и Космосът да бъдат духовно разбрани в техните външни проявления. Буда насочваше своя поглед навътре и казваше: „Когато човек напредне, от неговото незнание постепенно възникват „шестте органи", под формата на петте сетивни органи и Манас." Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от великия Космос.
Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия организъм.
„Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина. По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили. Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили. Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие.
към текста >>
Тези Същества действуват отвън
като
създатели на човешките органи.
Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили. Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие. Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити.
Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи.
Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас. А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас. Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на Амшаспандите наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -, които работеха върху неговото вътрешно устройство. Следователно, Заратустра също говореше за духовния Космос, но от към неговите външни закономерности.
към текста >>
И до
като
Буда отправяше поглед към същинската мисловна субстанция, към самото възникване на мислите от човешката душа, Заратустра отправяше поглед към т.н.
Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас. А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас. Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на Амшаспандите наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -, които работеха върху неговото вътрешно устройство. Следователно, Заратустра също говореше за духовния Космос, но от към неговите външни закономерности.
И докато Буда отправяше поглед към същинската мисловна субстанция, към самото възникване на мислите от човешката душа, Заратустра отправяше поглед към т.н.
„фароари", или „фероери" или „бравашари", към съзидателните мирови мисли, които ни заобикалят от всички страни. И така, Заратустра възвести един мироглед,свързан с разгадаването, със структурирането на външния свят. Той предостави този светоглед на един народ, устремен към завладяването на външния свят. Мисията на Заратустра е в пълно съзвучие с характеровите особености на древноперсийския народ. Бихме могли да добавим, че на Заратустра беше отредено да внесе такава енергия, такава дисциплина в човешките действия, която би могла да изглежда отблъскваща за днешния човек.
към текста >>
А на Мойсей Заратустра предостави своето етерно тяло, а понеже етерното тяло е свързано с всичко, което се разиграва във времето, Мой сей беше в състояние след
като
вникна в тайните на своето етерно тяло да пробуди онези величествени процеси, протекли във времето, под формата на забележителните образи, каквито ги срещаме в „Битието".
Тя беше толкова напреднала в своето развитие, че можа да се погрижи за следващата Египетска културна епоха. Заратустра имаше двама ученици: индивидуалността, която по-късно се прероди в египетския Хермес, и онази, която се прероди в Мойсей. И когато след време тези две индивидуалности се инкарнираха отново, за да тласнат човечеството напред в неговото развитие, Заратустра пожертвува,своето астрално тяло и го предостави на Хермес. И така, в лицето на египетския Хермес, ние имаме едно превъплъщение на Заратустровото астрално тяло. Хермес носеше в себе си астралното тяло на Заратустра, пропито с могъщите импулси на външната наука, която сега трябваше да намери своето приложение във видимия физически свят.
А на Мойсей Заратустра предостави своето етерно тяло, а понеже етерното тяло е свързано с всичко, което се разиграва във времето, Мой сей беше в състояние след като вникна в тайните на своето етерно тяло да пробуди онези величествени процеси, протекли във времето, под формата на забележителните образи, каквито ги срещаме в „Битието".
Ето как Заратустра упражни могъщите въздействия на своята индивидуалност, подготвяйки египетската култура, а също и това, което възникна от нея като древноеврейска културна традиция. Изобщо една такава индивидуалност е призвана да извърши великите си дела най-вече чрез своя Аз. Азът на Заратустра непрекъснато се инкарнираше в други личности. Защото подобна индивидуалност, напреднала до такава степен, винаги може да освети едно друго астрално тяло и да укрепи, съответно, едно друго етерно тяло, дори и когато тя се е лишила от тях. Така и Заратустра се прероди отново като Заратас или Назаратос основоположникът на халдейската окултна школа и учителят на Питагор.
към текста >>
Ето как Заратустра упражни могъщите въздействия на своята индивидуалност, подготвяйки египетската култура, а също и това, което възникна от нея
като
древноеврейска културна традиция.
Заратустра имаше двама ученици: индивидуалността, която по-късно се прероди в египетския Хермес, и онази, която се прероди в Мойсей. И когато след време тези две индивидуалности се инкарнираха отново, за да тласнат човечеството напред в неговото развитие, Заратустра пожертвува,своето астрално тяло и го предостави на Хермес. И така, в лицето на египетския Хермес, ние имаме едно превъплъщение на Заратустровото астрално тяло. Хермес носеше в себе си астралното тяло на Заратустра, пропито с могъщите импулси на външната наука, която сега трябваше да намери своето приложение във видимия физически свят. А на Мойсей Заратустра предостави своето етерно тяло, а понеже етерното тяло е свързано с всичко, което се разиграва във времето, Мой сей беше в състояние след като вникна в тайните на своето етерно тяло да пробуди онези величествени процеси, протекли във времето, под формата на забележителните образи, каквито ги срещаме в „Битието".
Ето как Заратустра упражни могъщите въздействия на своята индивидуалност, подготвяйки египетската култура, а също и това, което възникна от нея като древноеврейска културна традиция.
Изобщо една такава индивидуалност е призвана да извърши великите си дела най-вече чрез своя Аз. Азът на Заратустра непрекъснато се инкарнираше в други личности. Защото подобна индивидуалност, напреднала до такава степен, винаги може да освети едно друго астрално тяло и да укрепи, съответно, едно друго етерно тяло, дори и когато тя се е лишила от тях. Така и Заратустра се прероди отново като Заратас или Назаратос основоположникът на халдейската окултна школа и учителят на Питагор. Това стана шестстотин години преди нашето летоброене.
към текста >>
Така и Заратустра се прероди отново
като
Заратас или Назаратос основоположникът на халдейската окултна школа и учителят на Питагор.
А на Мойсей Заратустра предостави своето етерно тяло, а понеже етерното тяло е свързано с всичко, което се разиграва във времето, Мой сей беше в състояние след като вникна в тайните на своето етерно тяло да пробуди онези величествени процеси, протекли във времето, под формата на забележителните образи, каквито ги срещаме в „Битието". Ето как Заратустра упражни могъщите въздействия на своята индивидуалност, подготвяйки египетската култура, а също и това, което възникна от нея като древноеврейска културна традиция. Изобщо една такава индивидуалност е призвана да извърши великите си дела най-вече чрез своя Аз. Азът на Заратустра непрекъснато се инкарнираше в други личности. Защото подобна индивидуалност, напреднала до такава степен, винаги може да освети едно друго астрално тяло и да укрепи, съответно, едно друго етерно тяло, дори и когато тя се е лишила от тях.
Така и Заратустра се прероди отново като Заратас или Назаратос основоположникът на халдейската окултна школа и учителят на Питагор.
Това стана шестстотин години преди нашето летоброене. Вниквайки в дълбоката мъдрост на халдейците обаче не с помощта на антропологията, а с помощта на Антропософията -, ние стигаме до едно далечно предчувствие за това, което Заратас или Назаратос представляваше за тогавашното човечество. Както вече споменах, всичко което Заратустра даде на света, имаше за цел да внесе хармония и ред и във видимия физически свят. Ето защо мисията на Заратустра включваше и друго: Държавническото изкуство и социалния ред. Така че учениците на Заратустра с право можеха да се нарекат не само велики „посветени" и „магове", но и „царе", „владетели", т.е.
към текста >>
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото
като
символ на мисленето, тамянът
като
символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната
като
символ на волята.
И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората. Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята.
Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11). Тук става дума за следното: В образа на Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, Заратустра отново можеше да разгърне своите могъщи сили и да предостави на човечеството в една обновена форма всичко онова, което той вече му беше дал през миналите епохи. За тази цел той трябваше да мобилизира всичките си сили от миналото. Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло, произхождащо от свещеническата линия на Давидовия дом, а само в тяло от царствената линия.
към текста >>
До
като
евангелистът Матей само споменава, че Исус се ражда във Витлеем, за да бъде отведен после в Египет.
Защото там се намират силите, които могат да се влеят в неговото астрално и етерно тяло; силите, които той беше предоставил първо на Хермес, а после и на Мойсей. Той трябваше да си върне обратно силите, които беше пожертвувал за основаването на египетската култура. Ето какво означаваше „бягството в Египет" и скритият зад него духовен процес: Заратустра трябваше отново да поеме в себе си онези могъщи сили, от които се нуждаеше, за да даде на човечеството в обновена форма това, което вече му беше дал в миналото. И така, ние виждаме, колко точно евангелистът Матей описва витлеемския Исус, чиито родители още от по-рано живеели във Витлеем. Само Лука отбелязва, че родителите на Исус първоначално заселени в Назарет, се отправили към Витлеем за преброяването и тъкмо тогава се ражда Исус от Евангелието на Лука, след което родителите му отново се връщат в Назарет.
Докато евангелистът Матей само споменава, че Исус се ражда във Витлеем, за да бъде отведен после в Египет.
Едва след завръщането си от Египет, неговите родители се заселват в Назарет, за да може Исус който беше прероденият Заратустра да се окаже в близост до другия Исус, представителят на другото духовно течение, това на будизма. Ето как двата светогледа се сливат, и то съвсем нагледно,съвсем конкретно. На места Евангелията ни показват цялата дълбочина на нещата. Това което хората свързват най-вече с волята и със силата, с царствения елемент ако можем да си послужим с този технически израз за него тези, които бяха наясно с тайните на съществуванието, добре знаеха, че то се предава чрез бащиния елемент. Но това, което е свързано с душевната страна на живота, с мъдростта и с вътрешната подвижност на Духа, то се предава чрез майчиния елемент.
към текста >>
Защото същият Аз предназначен и задържан за Исус от Евангелието на Лука беше даден
като
един вид дар за тялото на Йоан Кръстител; така че между душевната същност на Исус от Евангелието на Лука и Аза на Йоан Кръстител поначало съществуваше една извънредна близост.
Когато нещата опират до една такава индивидуалност, всичко се поема от великата ложа-майка на човечеството. От там, където великият Ману ръководи и направлява духовните процеси, лежащи в основата на общочовешката еволюция, импулсите се насочват към местата, където те ще бъдат приведени в действие. Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител се инкарнира в определено тяло непосредствено под ръководството на великата ложа-майка на човечеството, от самите центрове на земния духовен живот. Азът на Йоан произхождаше от същото място,откъдето идваше и душевната същност на детето Исус от Евангелието на Лука, само че в Исус бяха вложени по-скоро онези качества, които все още оставаха непроникнати от нарастващия Азов егоизъм; с други думи една млада душа беше насочена там, където трябваше да се инкарнира новороденият Адам. Може и да Ви се стори странно, че великата ложа-майка изпраща една душа, която всъщност не притежава самостоятелен и напреднал в своето развитие Аз.
Защото същият Аз предназначен и задържан за Исус от Евангелието на Лука беше даден като един вид дар за тялото на Йоан Кръстител; така че между душевната същност на Исус от Евангелието на Лука и Аза на Йоан Кръстител поначало съществуваше една извънредна близост.
Когато човешкият зародиш расте в майчиното тяло, Азът се свързва с другите съставни части на човешкия организъм още през третата седмица, макар че Азовите въздействия се проявяват постепенно едва през последните месеци преди раждането. Едва тогава Азът се превръща в една вътрешна и действена сила. Нормално, когато Азът привежда в движение човешкия зародиш, става дума за такъв Аз, който идва от предишни инкарнации. Обаче тук, при Йоан, имаме пред себе си един Аз, който е в непосредствена връзка с Натановия Исус. Ето защо в Евангелието на Лука майката на Исус се отправя към майката на Йоан, намираща се в шестия месец от своята бременност, и това, което нормално собственият Аз предизвиква в съответната личност, тук то се предизвиква от зародиша на другата майка.
към текста >>
След
като
дори описанието на една машина изисква не малки усилия от страна на човека, какво остава за великите истини: Нима те могат да съществуват в опростен вид?
Ето защо в Евангелието на Лука майката на Исус се отправя към майката на Йоан, намираща се в шестия месец от своята бременност, и това, което нормално собственият Аз предизвиква в съответната личност, тук то се предизвиква от зародиша на другата майка. Детето на Елисавета трепва в майчината утроба, когато до него се приближава жената, носеща в себе си детето Исус; защото силата на Аза е тази, която се влива в детето на другата майка (Лука 1,39-44). Ето колко дълбока е връзката между този, който трябваше да обедини двете духовни направления, и онзи, който трябваше да предизвести неговото идване. И така, ние виждаме как в началото на нашето летоброене настъпва нещо забележително. Стремежът на хората да се доближат до „простата" истина е свързан със склонността им към удобство и с нежеланието да си служат с точни понятия; обаче тъкмо най-великите истини могат да бъдат разбрани единствено чрез най-всеотдайни и упорити усилия.
След като дори описанието на една машина изисква не малки усилия от страна на човека, какво остава за великите истини: Нима те могат да съществуват в опростен вид?
Да, истината е велика и тъкмо поради тази причина тя е сложна, и за да разберем истините, свързани със Събитието в Палестина, ние сме длъжни да напрегнем всичките си духовни сили. Никой не трябва да се поддава на възражението, че нещата са представени твърде сложно; те са представени така, както са в действителност и те са такива, понеже тук сме изправени пред най-великото събитие от еволюцията на Земята. Нека да повторим: Пред нас израстват две деца с името Исус. Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка. След завръщането им от Витлеем, Йосиф и Мария заедно с този Исус се установиха отново във Назарет.
към текста >>
След
като
се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в Евангелието на Марко: Симон, Юда, Йосия, Яков, а също и две сестри (Марко 6, 3).
Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка. След завръщането им от Витлеем, Йосиф и Мария заедно с този Исус се установиха отново във Назарет. Други деца те нямаха. На майката беше отредено да има единствено това дете Исус. В същото време живеят другите Йосиф и Мария съпружеската двойка от Соломоновата линия.
След като се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в Евангелието на Марко: Симон, Юда, Йосия, Яков, а също и две сестри (Марко 6, 3).
Двете деца Исус израстват. Детето, което носи в себе си индивидуалността на Заратустра, развива с необичайна бързина зрелостта на онези сили, които трябваше да възникнат у него, след като в тялото му е инкарнирана една толкова могъща личност. Индивидуалността, инкарнирана в тялото на другия Исус, е от съвсем различно естество. Най-същественото в нея, това е третото тяло на Буда или неговата Нирманакайя. Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус.
към текста >>
Детето, което носи в себе си индивидуалността на Заратустра, развива с необичайна бързина зрелостта на онези сили, които трябваше да възникнат у него, след
като
в тялото му е инкарнирана една толкова могъща личност.
Други деца те нямаха. На майката беше отредено да има единствено това дете Исус. В същото време живеят другите Йосиф и Мария съпружеската двойка от Соломоновата линия. След като се върнаха от Египет, те се заселиха в Назарет и им се родиха още деца, които са изброени в Евангелието на Марко: Симон, Юда, Йосия, Яков, а също и две сестри (Марко 6, 3). Двете деца Исус израстват.
Детето, което носи в себе си индивидуалността на Заратустра, развива с необичайна бързина зрелостта на онези сили, които трябваше да възникнат у него, след като в тялото му е инкарнирана една толкова могъща личност.
Индивидуалността, инкарнирана в тялото на другия Исус, е от съвсем различно естество. Най-същественото в нея, това е третото тяло на Буда или неговата Нирманакайя. Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус. Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията благодат беше върху Него (Лука 2, 40). Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно.
към текста >>
Днес всеки посредствен човек ако оценява Натановото дете Исус само според тези качества би го определил
като
едно „изоставащо в развитието си дете".
Индивидуалността, инкарнирана в тялото на другия Исус, е от съвсем различно естество. Най-същественото в нея, това е третото тяло на Буда или неговата Нирманакайя. Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус. Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията благодат беше върху Него (Лука 2, 40). Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно.
Днес всеки посредствен човек ако оценява Натановото дете Исус само според тези качества би го определил като едно „изоставащо в развитието си дете".
Обаче за сметка на това, въпросното дете се изпълни с онези сили, които се разливат от Нирманакайя на Буда. То постигна такава дълбочина на своя вътрешен живот, която е несравнима с нищо друго на света. У детето бликат толкова дълбоки чувства, че те променят целия околен свят. И така, виждаме как в Натановия Исус израства едно същество с извънредно дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус израства една индивидуалност, преизпълнена с необикновена зрялост и дълбоко разбиране за света. Майката на Натановия Исус, детето с извънредно дълбоката чувствителност, чува забележителни думи.
към текста >>
Още когато Симеон посрещна новороденото дете в храма и видя, че то е озарено от онзи, когото някога в Индия той не можа да съзерцава
като
Буда, Симеон изрича своето пророчество; обаче той изрича и нещо друго, нещо много значително, а именно, че „и на самата теб меч ще прониже душата" (Лука 2, 35).
Обаче за сметка на това, въпросното дете се изпълни с онези сили, които се разливат от Нирманакайя на Буда. То постигна такава дълбочина на своя вътрешен живот, която е несравнима с нищо друго на света. У детето бликат толкова дълбоки чувства, че те променят целия околен свят. И така, виждаме как в Натановия Исус израства едно същество с извънредно дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус израства една индивидуалност, преизпълнена с необикновена зрялост и дълбоко разбиране за света. Майката на Натановия Исус, детето с извънредно дълбоката чувствителност, чува забележителни думи.
Още когато Симеон посрещна новороденото дете в храма и видя, че то е озарено от онзи, когото някога в Индия той не можа да съзерцава като Буда, Симеон изрича своето пророчество; обаче той изрича и нещо друго, нещо много значително, а именно, че „и на самата теб меч ще прониже душата" (Лука 2, 35).
Тези загадъчни думи се отнасят до нещо, което ще се опитаме да изясним още днес. Двете деца израстваха и се развиваха до към дванадесетата си година в непосредствената близост и всред приятелските отношения между двете семейства. Когато Натановият Исус стана на дванадесет години, родителите му се отправиха към Йерусалим, както се казва „според обичая", за да участвуват в празника Пасха, като взеха със себе си и детето, понеже то беше вече пораснало. Евангелието на Лука съдържа един много загадъчен разказ за „дванадесет годишния Исус в храма". Там се казва: Когато родителите се връщат от празника, те изведнъж загубват детето и след като не го намират всред „роднините и познатите", те отново отиват в Йерусалим и го откриват в храма „да седи между учителите", удивлявайки всички със своята мъдрост (Лука 2, 41-50).
към текста >>
Когато Натановият Исус стана на дванадесет години, родителите му се отправиха към Йерусалим, както се казва „според обичая", за да участвуват в празника Пасха,
като
взеха със себе си и детето, понеже то беше вече пораснало.
И така, виждаме как в Натановия Исус израства едно същество с извънредно дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус израства една индивидуалност, преизпълнена с необикновена зрялост и дълбоко разбиране за света. Майката на Натановия Исус, детето с извънредно дълбоката чувствителност, чува забележителни думи. Още когато Симеон посрещна новороденото дете в храма и видя, че то е озарено от онзи, когото някога в Индия той не можа да съзерцава като Буда, Симеон изрича своето пророчество; обаче той изрича и нещо друго, нещо много значително, а именно, че „и на самата теб меч ще прониже душата" (Лука 2, 35). Тези загадъчни думи се отнасят до нещо, което ще се опитаме да изясним още днес. Двете деца израстваха и се развиваха до към дванадесетата си година в непосредствената близост и всред приятелските отношения между двете семейства.
Когато Натановият Исус стана на дванадесет години, родителите му се отправиха към Йерусалим, както се казва „според обичая", за да участвуват в празника Пасха, като взеха със себе си и детето, понеже то беше вече пораснало.
Евангелието на Лука съдържа един много загадъчен разказ за „дванадесет годишния Исус в храма". Там се казва: Когато родителите се връщат от празника, те изведнъж загубват детето и след като не го намират всред „роднините и познатите", те отново отиват в Йерусалим и го откриват в храма „да седи между учителите", удивлявайки всички със своята мъдрост (Лука 2, 41-50). Какво се беше случило? Нека да се обърнем към непреходната хроника Акаша. Както казах, нещата съвсем не са толкова прости.
към текста >>
Там се казва: Когато родителите се връщат от празника, те изведнъж загубват детето и след
като
не го намират всред „роднините и познатите", те отново отиват в Йерусалим и го откриват в храма „да седи между учителите", удивлявайки всички със своята мъдрост (Лука 2, 41-50).
Още когато Симеон посрещна новороденото дете в храма и видя, че то е озарено от онзи, когото някога в Индия той не можа да съзерцава като Буда, Симеон изрича своето пророчество; обаче той изрича и нещо друго, нещо много значително, а именно, че „и на самата теб меч ще прониже душата" (Лука 2, 35). Тези загадъчни думи се отнасят до нещо, което ще се опитаме да изясним още днес. Двете деца израстваха и се развиваха до към дванадесетата си година в непосредствената близост и всред приятелските отношения между двете семейства. Когато Натановият Исус стана на дванадесет години, родителите му се отправиха към Йерусалим, както се казва „според обичая", за да участвуват в празника Пасха, като взеха със себе си и детето, понеже то беше вече пораснало. Евангелието на Лука съдържа един много загадъчен разказ за „дванадесет годишния Исус в храма".
Там се казва: Когато родителите се връщат от празника, те изведнъж загубват детето и след като не го намират всред „роднините и познатите", те отново отиват в Йерусалим и го откриват в храма „да седи между учителите", удивлявайки всички със своята мъдрост (Лука 2, 41-50).
Какво се беше случило? Нека да се обърнем към непреходната хроника Акаша. Както казах, нещата съвсем не са толкова прости. Това, което се случи тук, може да настъпи и по друг начин в света. Често става така, че при определена степен от своето развитие една индивидуалност се нуждае от други условия, различни от тези, които е имала първоначално.
към текста >>
Тук с дванадесетгодишния Исус става следното: Азът, който до този момент беше инкарниран
като
Заратустров Аз в тялото на Исус от царствената линия на Давидовия род, за да изпълни своята мисия, напуска тялото на Соломоновото дете Исус и влиза в Натановия Исус, който изведнъж става неузнаваем.
Това, което се случи тук, може да настъпи и по друг начин в света. Често става така, че при определена степен от своето развитие една индивидуалност се нуждае от други условия, различни от тези, които е имала първоначално. Да, често се случва следното: Един човек расте до определена възраст и изведнъж изпада в пълна немощ, изглежда сякаш мъртъв. В него настъпва една огромна промяна: Напуска го неговият собствен Аз и в тялото му се вмъква един чужд Аз. Подобна смяна на Азовете се среща и в други случаи; това явление е познато на всеки окултист.
Тук с дванадесетгодишния Исус става следното: Азът, който до този момент беше инкарниран като Заратустров Аз в тялото на Исус от царствената линия на Давидовия род, за да изпълни своята мисия, напуска тялото на Соломоновото дете Исус и влиза в Натановия Исус, който изведнъж става неузнаваем.
Родителите му не можаха да го познаят, те не разбират и неговите думи. Защото сега от Натановия Исус говори Азът на Заратустра, който беше влязъл в него. Ето мигът, когато Нирманакайя на Буда се съедини с освободената астрална майчина обвивка; мигът, когато Заратустровият Аз се съедини с Натановия Исус. Сега вече Азът на Заратустра живееше в Натановия Исус. И точно това преобразено и неузнаваемо дете, което родителите вече не можеха да разбират, те взеха със себе си у дома.
към текста >>
Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с
децата
си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално,
като
изключим бащата.
Сега вече Азът на Заратустра живееше в Натановия Исус. И точно това преобразено и неузнаваемо дете, което родителите вече не можеха да разбират, те взеха със себе си у дома. Наскоро майката на това дете Исус, в което сега живееше Азът на Заратустра, умря, така че по майчина линия то остана сирак. По-късно ще видим, че двата факта: Смъртта на майката и осиротяването на детето, са много по-дълбоко свързани помежду си, отколкото изглежда на пръв поглед. Другото дете Исус, което беше напуснато от Аза на Заратустра, също не можа да се развие при нормални условия.
Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в дома на Натановия Йосиф с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше родом от Назарет. Така той заживя заедно с тях. Така пред очите ни, и то по съвсем конкретен начин, настъпва сливането на двете основни учения: Това на Буда и това на Заратустра. Защото тялото, в което обитаваше зрялата душа на Заратустра, можа да приеме в себе си всичко онова, което беше произлязло благодарение на факта, че Буда и неговата Нирманакайя бяха приели в себе си освободената астрална майчина обвивка на Натановия Исус. И сега, в Исус от Назарет ние виждаме да израства онази индивидуалност, която носи в себе си Аза на Заратустра, озарена и одухотворена от Нирманакайя на Буда.
към текста >>
след
като
се кръсти, се молеше, отвори се небето;
То не е идентично с това, което сочи неговият телесен произход. Според своя духовен произход, то е новият Заратустра. Според своя телесен произход, баща му е Йосиф от Натановата родословна линия и външно погледнато, светът трябваше да го счита за такъв. Евангелистът Лука е пределно точен и ние трябва да приемем думите му дословно: „А когато се кръсти целият народ, и когато Исус,
след като се кръсти, се молеше, отвори се небето;
И Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение! И Исус, когато начеваше служенето Си, беше
към текста >>
като
гълъб, и чу се глас от небето, който казваше:
Според своя телесен произход, баща му е Йосиф от Натановата родословна линия и външно погледнато, светът трябваше да го счита за такъв. Евангелистът Лука е пределно точен и ние трябва да приемем думите му дословно: „А когато се кръсти целият народ, и когато Исус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето; И Дух Светий слезе върху Него в телесен вид,
като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше:
Ти си моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение! И Исус, когато начеваше служенето Си, беше на около тридесет години..." И сега не се казва, че той е просто син на Йосиф, а се казва:
към текста >>
И чак сега, в лицето на Исус от Назарет, ние имаме пред себе си едно цялостно същество с могъща вътрешна сила, обединяваща всичко, което познаваме
като
духовен екстракт от ученията на Буда и Заратустра.
в Тебе е Моето благоволение! И Исус, когато начеваше служенето Си, беше на около тридесет години..." И сега не се казва, че той е просто син на Йосиф, а се казва: „...и беше, както мислеха, син Йосифов" (Лука 3,21-23), защото Азът се беше инкарнирал първоначално в Соломоновия Исус, следователно той нямаше нищо общо с Натановия Йосиф.
И чак сега, в лицето на Исус от Назарет, ние имаме пред себе си едно цялостно същество с могъща вътрешна сила, обединяваща всичко, което познаваме като духовен екстракт от ученията на Буда и Заратустра.
Тази вътрешна сила на Исус беше призвана за велики дела. Обаче с нея трябваше да настъпи нещо коренно различно, отколкото с онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан. И ние ще видим, че по-късно тя прие в себе си индивидуалността на Христос. Тогава безсмъртната част от първоначалната майка на Натановия Исус се спусна долу и преобрази онази майка, която беше подслонена в дома на Натановия Йосиф, превръщайки я отново в девица, така че душата на онази майка, която Исус изгуби, му беше отново върната при кръщението от Йоан. Следователно, майката, която остана при него, носи в себе си душата на неговата истинска майка, наречена в Библията „благословената Мария" (Лука 1, 28).
към текста >>
66.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо, преди този прелом, трябваше още веднъж да се концентрира в една точка всичко, което съществуваше
като
един вид наследство от древността.
Непрекъснато се извършват скокове, и който не се съобразява с този факт, просто не е в състояние да разбере природата. Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на охлюв, а в следващите епохи скоростта не се променя значително. Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове. Такъв забележителен скок настъпи и по времето, когато Христос Исус се яви на Земята. Тогава настъпи един такъв скок, че за относително кратко време настъпиха големи промени в старото ясновидство и в господството на духовните сили над материята, така че от тях останаха само незначителни следи.
Ето защо, преди този прелом, трябваше още веднъж да се концентрира в една точка всичко, което съществуваше като един вид наследство от древността.
Едва тогава човечеството можеше да приеме и развие в себе си един нов импулс. Днес също наблюдаваме един скок, макар и в друга област. Той обхваща по-дълъг период от време и всеки, който се стреми да разбере нашата епоха, трябва да е наясно с него. Най-добра представа за това ще си изградим, когато се вслушаме в хора, които днес, изхождайки от една или друга духовна област, стигат до антропософската Наука за Духа. Често например наблюдаваме, как представител на една или друга религиозна общност идва, за да чуе определена антропософска лекция.
към текста >>
Ако човечеството получи това антропософско обяснение на Библията, тя ще остане
като
една истинска благословия за него; ако то не го получи, Библията ще бъде окончателно изгубена.
Човечеството или ще получи Антропософията, с чиято помощ ще се научи да разбира Библията по съвършено нов начин, или ще стигне до там, където всъщност се намират днес много хора, които не познават Антропософията, а именно, че те просто не могат да се вслушат в езика на Библията. В този случай човечеството просто би се простило с Библията, Библията би изчезнала и неподозирани духовни блага биха се оказали безвъзвратно изгубени: най-важните духовни блага за нашето Земно развитие. Тези неща трябва да бъдат разбрани. Ние се намираме в един скок от нашата еволюция. Човешкото сърце копнее за антропософското обяснение на Библията.
Ако човечеството получи това антропософско обяснение на Библията, тя ще остане като една истинска благословия за него; ако то не го получи, Библията ще бъде окончателно изгубена.
Ето какво трябва да си припомнят онези,кои то смятат, че техните предпочитания и тяхното тълкуване на Библията трябва да бъдат безусловно спазвани. Да, така можем да характеризираме онзи скок от нашето развитие, в който се намираме днес. И който е наясно с този факт, не може да сгреши в оценката си за разгръщането на антропософското духовно направление, защото го вижда като една истинска необходимост за еволюцията на човечеството. Но това, което става сега погледнато от една по-висша гледна точка е относително нещо твърде малко спрямо онова, което настъпи с идването на Христос Исус. През онази епоха еволюцията на човечеството беше на такова равнище, че все още съществуваха, така да се каже, последните издънки от една прадревна еволюционна степен, носеща в себе си дори следи от предишното планетарно въплъщение на нашата Земя.
към текста >>
И който е наясно с този факт, не може да сгреши в оценката си за разгръщането на антропософското духовно направление, защото го вижда
като
една истинска необходимост за еволюцията на човечеството.
Ние се намираме в един скок от нашата еволюция. Човешкото сърце копнее за антропософското обяснение на Библията. Ако човечеството получи това антропософско обяснение на Библията, тя ще остане като една истинска благословия за него; ако то не го получи, Библията ще бъде окончателно изгубена. Ето какво трябва да си припомнят онези,кои то смятат, че техните предпочитания и тяхното тълкуване на Библията трябва да бъдат безусловно спазвани. Да, така можем да характеризираме онзи скок от нашето развитие, в който се намираме днес.
И който е наясно с този факт, не може да сгреши в оценката си за разгръщането на антропософското духовно направление, защото го вижда като една истинска необходимост за еволюцията на човечеството.
Но това, което става сега погледнато от една по-висша гледна точка е относително нещо твърде малко спрямо онова, което настъпи с идването на Христос Исус. През онази епоха еволюцията на човечеството беше на такова равнище, че все още съществуваха, така да се каже, последните издънки от една прадревна еволюционна степен, носеща в себе си дори следи от предишното планетарно въплъщение на нашата Земя. Човекът развиваше предимно своето физическо, етерно и астрално тяло. Вярно е, че той отдавна беше включил в своя та организация и Аза, обаче през онези времена Азът все още играеше една напълно подчинена роля. До идване то на Христос Исус себесъзнателният Аз беше покрит от трите обвивки: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло.
към текста >>
Ето как Законът от Синай беше влят в човечеството
като
един вид предварително и последно откровение преди Азът да е блеснал в цялата си сила.
Човекът би се превърнал в един себе съзнателен Аз, обаче такъв Аз, който все повече и повече би потопил човека в един безграничен егоизъм, такъв Аз, който би предизвикал умирането на любовта, изчезването на любовта от Земята. Хората пак биха станали Азове, обаче напълно егоистични Азове. Ето същественото! През онази епоха човечеството беше достатъчно узряло, за да приеме Азовите сили, но в същото време беше изгубило способността да упражнява върху себе си онези въздействия, които бяха характерни за миналото. Например в древното еврейство „Законът" или откровението от планината Синай влезе в сила тъкмо защото Азът не беше достатъчно напреднал в своето развитие и тъкмо в астралното тяло намиращо се тогава най-високо спрямо останалите съставни части на човешкото същество трябваше да се влее и отпечата всичко, което човекът беше длъжен да чувствува и върши, за да не греши в условията на външния свят.
Ето как Законът от Синай беше влят в човечеството като един вид предварително и последно откровение преди Азът да е блеснал в цялата си сила.
Ако Азът би се проявил в своя завършен вид и ако не би се случило нищо друго, човекът би останал вгледан единствено в своя Аз. Наистина, човечеството беше узряло за Аза, обаче Азът би останал празен и би бил в състояние да мисли единствено за себе си, без да изпитва каквато и да е загриженост нито за другите хора, нито за света. Христовата мисия на Земята беше следната: Да изпълни този Аз с правилното съдържание, постепенно да го тласне към такова развитие, че да излъчва от самия себе си онази сила, която наричаме сила на любовта. Без Христос, Азът би останал като един празен съд; с идването на Христос, Азът може да се превърне в един съд, преливащ от любов. Ето защо Христос каза: Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате че времето се променя; така вие съдите за времето според външните знаци.
към текста >>
Без Христос, Азът би останал
като
един празен съд; с идването на Христос, Азът може да се превърне в един съд, преливащ от любов.
Например в древното еврейство „Законът" или откровението от планината Синай влезе в сила тъкмо защото Азът не беше достатъчно напреднал в своето развитие и тъкмо в астралното тяло намиращо се тогава най-високо спрямо останалите съставни части на човешкото същество трябваше да се влее и отпечата всичко, което човекът беше длъжен да чувствува и върши, за да не греши в условията на външния свят. Ето как Законът от Синай беше влят в човечеството като един вид предварително и последно откровение преди Азът да е блеснал в цялата си сила. Ако Азът би се проявил в своя завършен вид и ако не би се случило нищо друго, човекът би останал вгледан единствено в своя Аз. Наистина, човечеството беше узряло за Аза, обаче Азът би останал празен и би бил в състояние да мисли единствено за себе си, без да изпитва каквато и да е загриженост нито за другите хора, нито за света. Христовата мисия на Земята беше следната: Да изпълни този Аз с правилното съдържание, постепенно да го тласне към такова развитие, че да излъчва от самия себе си онази сила, която наричаме сила на любовта.
Без Христос, Азът би останал като един празен съд; с идването на Христос, Азът може да се превърне в един съд, преливащ от любов.
Ето защо Христос каза: Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате че времето се променя; така вие съдите за времето според външните знаци. Обаче вие не разбирате знаците на епохата! Защото ако ги разбирахте и можехте да съдите за тях, щяхте да знаете, че в Аза трябва да влезе Бог, че Бог трябва да насити и импрегнира Аза; и тогава не бихте казали: Ние ще живеем с това, което сме наследили от нашите предшественици. Но това, което идва от предшествениците, от традициите на миналото, са книжниците и фарисеите, които ревностно пазят старото и не допускат нищо ново. Те държат в ръцете си квас, който е безполезен за бъдещата еволюция на човечеството.
към текста >>
Ето защо Христос Исус определя стремежите на книжници и фарисеи
като
„неистина",
като
нещо, което вече не е в съответствие с външния свят.
Но това, което идва от предшествениците, от традициите на миналото, са книжниците и фарисеите, които ревностно пазят старото и не допускат нищо ново. Те държат в ръцете си квас, който е безполезен за бъдещата еволюция на човечеството. А който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той просто не разбира знаците на времето (Лука 12, 54-59). Колко многозначителни са думите на Христос Исус, че изобщо не зависи от предпочитанията на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не; това е просто необходимост в еволюцията на човечеството. С проповедите си от Евангелието на Лука, Христос предупреждава: книжниците и фарисеите не разбират „знаците на времето", те бранят само старото, но то вече не е достатъчно; то е достатъчно само според онези, които не се чувствуват задължени да съдят с оглед на фактите, с оглед на необходимостта, а правят това с оглед на своите предпочитания.
Ето защо Христос Исус определя стремежите на книжници и фарисеи като „неистина", като нещо, което вече не е в съответствие с външния свят.
Ето какво означава всъщност този израз. Ние можем да си представим най-добре чувствената сила на Неговите проповеди, ако ги сравним със съответните процеси в нашата епоха. Как би трябвало да се изразим днес по тези въпроси, ако пренесем в нашата епоха това, което Христос Исус каза за книжниците и фарисеите? Защото днес ние сме свидетели на нещо подобно! И това са онези, които отхвърлят всяко по-дълбоко обяснение на Евангелията и искат да останат на равнището, което им позволява да се произнасят върху Евангелията без онези душевно-духовни способности, които се постигат в антропософския път на познание; онези, които не искат да направят необходимите стъпки, за да навлязат в основата на Евангелията.
към текста >>
И ако говорим в смисъла на Христос Исус, днес упрекът следва да бъде отправен към онези, които стоят зад университетските катедри; в тяхна власт е да съпоставят и изследват при родните явления, до
като
те яростно отхвърлят всяко духовно обяснение.
Общо взето, така изглеждат нещата навсякъде, където хората се опитват независимо дали сполучливо или не да интерпретират Евангелията. Защото силата за интерпретиране на Евангелията идва единствено от Антропософията. Истината върху Евангелията може да бъде постигната единствено с помощта на Антропософията! Ето защо, ако действително търсим истината, всеки друг подход към Евангелията е толкова безутешен, толкова безнадежден и облъхва човешкото сърце с мрак и студ. Но към книжниците и фарисеите, днес трябва да прибавим и една трета категория от хора и това са естествениците, представителите на официалната наука, така че днес можем да говорим за три категории от хора, които поначало изключват всичко, което води към духовния свят, както и всички потенциални способности, с чиято помощ може да се стигне до духовните причини на природните явления.
И ако говорим в смисъла на Христос Исус, днес упрекът следва да бъде отправен към онези, които стоят зад университетските катедри; в тяхна власт е да съпоставят и изследват при родните явления, докато те яростно отхвърлят всяко духовно обяснение.
Точно те са тези, които спъват хода на общочовешката еволюция, защото напредъкът на човечеството спира там, където хората не искат да разберат знаците на времето в посочения от мен смисъл. Днес ние бихме били последователи на Христос Исус, само ако намерим смелост подобна на Христовата смелост, когато той се противопостави на онези, които разчитаха единствено на Мойсей и пророците да се обърнем срещу всички, които спират напредъка на човечеството, доколкото те отхвърлят както антропософското тълкуване на Евангелията, така и антропософската интерпретация на природните явления. Често това са добронамерени хора, които с готовност поемат борбата за установяването на някакво неясно примирие. В сърцата на всички тях би трябвало да се породи нещо от онова, което Христос Исус говори в Евангелието на Лука. Една от най-прекрасните и впечатляващи притчи от Евангелието на Лука е тази за „нечестния настойник" (Лука 16,1-13).
към текста >>
Той си казал:
Като
управител, аз съм се отнасял към хората само
като
съм защитавал интересите на моя господар.
Една от най-прекрасните и впечатляващи притчи от Евангелието на Лука е тази за „нечестния настойник" (Лука 16,1-13). Там се разказва: Един богат човек имал настойник, за когото се твърдяло, че ограбва имота му и той решил да го отстрани. Настойникът се запитал: Как да постъпя сега? Аз не мога да се прехранвам, ако обработвам земята, понеже не разбирам от земеделие; не мога и да прося, понеже се срамувам. И тогава той стигнал до следния изход.
Той си казал: Като управител, аз съм се отнасял към хората само като съм защитавал интересите на моя господар.
Ето защо не съм им бил особено приятен: Просто не съм защитавал техните интереси; сега трябва да направя нещо, за да ме приемат и подслонят, иначе съм загубен; ще направя нещо, за да видят, че мисля и за тяхното добро. Тогава той повикал един от длъжниците на господаря си и го попитал: Колко му дължиш? и му опростил половината от дължимото. Така постъпил и с другите. По този начин той потърсил благоразположението на длъжниците, за да може, след като бъде изгонен от господаря си, да потърси подслон у тези хора и да не умре от глад.
към текста >>
По този начин той потърсил благоразположението на длъжниците, за да може, след
като
бъде изгонен от господаря си, да потърси подслон у тези хора и да не умре от глад.
Той си казал: Като управител, аз съм се отнасял към хората само като съм защитавал интересите на моя господар. Ето защо не съм им бил особено приятен: Просто не съм защитавал техните интереси; сега трябва да направя нещо, за да ме приемат и подслонят, иначе съм загубен; ще направя нещо, за да видят, че мисля и за тяхното добро. Тогава той повикал един от длъжниците на господаря си и го попитал: Колко му дължиш? и му опростил половината от дължимото. Така постъпил и с другите.
По този начин той потърсил благоразположението на длъжниците, за да може, след като бъде изгонен от господаря си, да потърси подслон у тези хора и да не умре от глад.
По-нататък в Евангелието на Лука се казва нещо, което силно би могло да изненада мнозина читатели: „И господарят похвали нечестния управител, понеже постъпи толкова досетливо". И действително, всред хората,които днес тълкуват Евангелията, често възниква въпросът, за кой „господар" става дума, макар че там съвсем ясно е казано: Самият Исус хвали управителя поради неговата съобразителност. А после четем: „Защото децата на този свят в своя род са по-умни от децата на светлината". Тези думи стоят във всички преводи на Библията. Но какво означават те?
към текста >>
А после четем: „Защото
децата
на този свят в своя род са по-умни от
децата
на светлината".
и му опростил половината от дължимото. Така постъпил и с другите. По този начин той потърсил благоразположението на длъжниците, за да може, след като бъде изгонен от господаря си, да потърси подслон у тези хора и да не умре от глад. По-нататък в Евангелието на Лука се казва нещо, което силно би могло да изненада мнозина читатели: „И господарят похвали нечестния управител, понеже постъпи толкова досетливо". И действително, всред хората,които днес тълкуват Евангелията, често възниква въпросът, за кой „господар" става дума, макар че там съвсем ясно е казано: Самият Исус хвали управителя поради неговата съобразителност.
А после четем: „Защото децата на този свят в своя род са по-умни от децата на светлината".
Тези думи стоят във всички преводи на Библията. Но какво означават те? Дори и за човек с ограничени познания по гръцки език, преводът на този текст би гласял: „защото децата на този свят по своята същност са по-умни от децата на светлината". Ето какво иска да каже Христос! И онези, които от столетия насам превеждат този пасаж, просто са разменили „по своята същност" с една дума, която в гръцкия език звучи доста близко: τήν γενεάν (тен генеан), те са я разменили с „род", понеже при известни обстоятелства тази дума би могла да има и това значение.
към текста >>
Дори и за човек с ограничени познания по гръцки език, преводът на този текст би гласял: „защото
децата
на този свят по своята същност са по-умни от
децата
на светлината".
По-нататък в Евангелието на Лука се казва нещо, което силно би могло да изненада мнозина читатели: „И господарят похвали нечестния управител, понеже постъпи толкова досетливо". И действително, всред хората,които днес тълкуват Евангелията, често възниква въпросът, за кой „господар" става дума, макар че там съвсем ясно е казано: Самият Исус хвали управителя поради неговата съобразителност. А после четем: „Защото децата на този свят в своя род са по-умни от децата на светлината". Тези думи стоят във всички преводи на Библията. Но какво означават те?
Дори и за човек с ограничени познания по гръцки език, преводът на този текст би гласял: „защото децата на този свят по своята същност са по-умни от децата на светлината".
Ето какво иска да каже Христос! И онези, които от столетия насам превеждат този пасаж, просто са разменили „по своята същност" с една дума, която в гръцкия език звучи доста близко: τήν γενεάν (тен генеан), те са я разменили с „род", понеже при известни обстоятелства тази дума би могла да има и това значение. Нима е възможно, бихме попитали, този погрешен превод да се повтаря цели столетия, да идват все нови и нови хора, за които се твърди, че техните преводи на Библията са добри, че са се стремили да възпроизведат точния текст, а в същото време този пасаж да си остава погрешен? При Вайцзекер например положението е същото! *14 Колкото и да е странно, но изглежда така, сякаш заемайки се с изследването на библейските първоизточници, хората забравят своите елементарни училищни познания.
към текста >>
Вие също трябва да разберете казва Христос на хората -, че не може да служите на двама господари: на онзи, който сега трябва да влезе
като
Бог в сърцата ви, и на онзи, когото книжниците досега изповядват, тълкувайки книгите на пророците; защото не може да служите на Бога, който иска да влезе в душите ви
като
нов, Христов Принцип, за да тласне човечеството напред в неговото развитие, и на онзи Бог, който би се изправил
като
пречка в това развитие.
Ще се постарая да бъда още по-ясен. Какъв е впрочем смисълът на притчата за нечестния управител? Това недвусмислено личи от самата притча. Управителят разсъждава: Ако искам да остана тук, хората трябва да ме обикнат. Той вижда, че не може да се служи на „двама господари".
Вие също трябва да разберете казва Христос на хората -, че не може да служите на двама господари: на онзи, който сега трябва да влезе като Бог в сърцата ви, и на онзи, когото книжниците досега изповядват, тълкувайки книгите на пророците; защото не може да служите на Бога, който иска да влезе в душите ви като нов, Христов Принцип, за да тласне човечеството напред в неговото развитие, и на онзи Бог, който би се изправил като пречка в това развитие.
Защото всичко, което е било правилно за една изтекла епоха, се превръща в пречка за следващата епоха. И в известен смисъл развитието се състои в това, че принципите, валидни за миналите епохи, не бива да се пренасят в съвременната епоха. Силата, лежаща в основата на пречките, на времето е била обозначавана с „техническия" термин Мамон. Вие не може да служите едновременно на Бога, който иска напредък, и на Мамона, Бога на пречките. Виж те управителя: Като дете на света, той разбра, че с обикновения Мамон не може да се служи на двама господари.
към текста >>
Виж те управителя:
Като
дете на света, той разбра, че с обикновения Мамон не може да се служи на двама господари.
Вие също трябва да разберете казва Христос на хората -, че не може да служите на двама господари: на онзи, който сега трябва да влезе като Бог в сърцата ви, и на онзи, когото книжниците досега изповядват, тълкувайки книгите на пророците; защото не може да служите на Бога, който иска да влезе в душите ви като нов, Христов Принцип, за да тласне човечеството напред в неговото развитие, и на онзи Бог, който би се изправил като пречка в това развитие. Защото всичко, което е било правилно за една изтекла епоха, се превръща в пречка за следващата епоха. И в известен смисъл развитието се състои в това, че принципите, валидни за миналите епохи, не бива да се пренасят в съвременната епоха. Силата, лежаща в основата на пречките, на времето е била обозначавана с „техническия" термин Мамон. Вие не може да служите едновременно на Бога, който иска напредък, и на Мамона, Бога на пречките.
Виж те управителя: Като дете на света, той разбра, че с обикновения Мамон не може да се служи на двама господари.
Така и Вие, след като се издигнете и станете деца на светлината, ще разберете, че не може да се служи на двама господари (Лука 16,11-13). Всеки наш съвременник също трябва да разбере: не съществува среден път между днешния Мамон, т.е. представителите на официалната наука, и онова направление, което се стреми да даде на човечеството храната, от която то се нуждае. Това казвам в напълно християнски смисъл. Ето думите, с които може да бъде казана на съвременен език Христовата притча от Евангелието на Лука.
към текста >>
Така и Вие, след
като
се издигнете и станете деца на светлината, ще разберете, че не може да се служи на двама господари (Лука 16,11-13).
Защото всичко, което е било правилно за една изтекла епоха, се превръща в пречка за следващата епоха. И в известен смисъл развитието се състои в това, че принципите, валидни за миналите епохи, не бива да се пренасят в съвременната епоха. Силата, лежаща в основата на пречките, на времето е била обозначавана с „техническия" термин Мамон. Вие не може да служите едновременно на Бога, който иска напредък, и на Мамона, Бога на пречките. Виж те управителя: Като дете на света, той разбра, че с обикновения Мамон не може да се служи на двама господари.
Така и Вие, след като се издигнете и станете деца на светлината, ще разберете, че не може да се служи на двама господари (Лука 16,11-13).
Всеки наш съвременник също трябва да разбере: не съществува среден път между днешния Мамон, т.е. представителите на официалната наука, и онова направление, което се стреми да даде на човечеството храната, от която то се нуждае. Това казвам в напълно християнски смисъл. Ето думите, с които може да бъде казана на съвременен език Христовата притча от Евангелието на Лука. Ние трябва да разбираме Евангелията живо.
към текста >>
Но след
като
знаем, че великото учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път?
Първия път аз казвам, че Буда дава учението за любовта, а втория път, че Христос влага в нашата планета самата любов, живата сила на любовта. Ето в какво се състои разликата. Когато разглеждаме важни и съдбоносни за човечеството въпроси, нека широко да отваряме ушите си, защото в противен случай става така, че когато нещата, съобщени на определено място, се разгласят под съвсем друга форма, хората казват: „Да, за да обхване всичко, този човек търси двама вестители на любовта." В сферата на окултизма най-важното е човек да се вслушва в думите. И когато разбираме облечената в думи висша мъдрост по този начин, тя ни се явява в своята истинска светлина.
Но след като знаем, че великото учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път?
Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя живот? Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството? Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото.
към текста >>
Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва
като
идеал на своя живот?
Ето в какво се състои разликата. Когато разглеждаме важни и съдбоносни за човечеството въпроси, нека широко да отваряме ушите си, защото в противен случай става така, че когато нещата, съобщени на определено място, се разгласят под съвсем друга форма, хората казват: „Да, за да обхване всичко, този човек търси двама вестители на любовта." В сферата на окултизма най-важното е човек да се вслушва в думите. И когато разбираме облечената в думи висша мъдрост по този начин, тя ни се явява в своята истинска светлина. Но след като знаем, че великото учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път?
Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя живот?
Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството? Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото. Следователно, ако човечеството би развило още по-нататък това, което Буда завъртя като „колело на закона" както гласи техническият израз то рано или късно ще стигне до там, да притежава възможно най-съвършените Азове, респективно, да знае кои точно са те.
към текста >>
Следователно, ако човечеството би развило още по-нататък това, което Буда завъртя
като
„колело на закона" както гласи техническият израз то рано или късно ще стигне до там, да притежава възможно най-съвършените Азове, респективно, да знае кои точно са те.
Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя живот? Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството? Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото.
Следователно, ако човечеството би развило още по-нататък това, което Буда завъртя като „колело на закона" както гласи техническият израз то рано или късно ще стигне до там, да притежава възможно най-съвършените Азове, респективно, да знае кои точно са те.
Човечеството би ги притежавало в мислите, в мъдростта. Или с други думи: Буда дари на човечеството цялата мъдрост за любовта и състраданието, и когато ние изцяло, превърнем астралното си тяло в рожба на осемстепенния път, тогава ще сме наясно за това, което трябва да знаем относно законите на учението за осемстепенния път. Обаче има голяма разлика между мислите, мъдростта, и от друга страна живата сила, с която те действуват. Има още и разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде Азът, и начинът, по който ще позволим да се влее в нас живата сила, която после отново ще се разлее навън в целия свят и вече в Христов смисъл ще преобрази човешките астрални, етерни и физически тела. Да осмисли съдържанието на учението за любовта и състраданието: Ето кое човечеството успя благодарение на великия Буда.
към текста >>
От него бликна силата, която постепенно хората трябваше да доразвият
като
мъдрост на осемстепенния път.
Христос донесе на Земята не мъдрото съдържание на любовта, а субстанциалната и жива сила на любовта. Ето за какво става дума. Досега са изминали 1900 и още около 500 години откакто Буда живя на Земята. Според окултното изследване, ще изминат още около 3000 години от Земното развитие и тогава голяма част от хората ще бъдат толкова напреднали, че ще постигат мъдростта на Буда и плодовете от осемстепенния път чрез своите собствени усилия, чрез собствените си морални убеждения, черпейки от своите собствени души и сърца. Буда трябваше да се роди в света.
От него бликна силата, която постепенно хората трябваше да доразвият като мъдрост на осемстепенния път.
После, след около 3000 години, те изцяло ще притежават тази мъдрост. Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас като мъдрост за любовта и състраданието. Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение! Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света! Тази помощ и сила идват от Христос.
към текста >>
Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас
като
мъдрост за любовта и състраданието.
Досега са изминали 1900 и още около 500 години откакто Буда живя на Земята. Според окултното изследване, ще изминат още около 3000 години от Земното развитие и тогава голяма част от хората ще бъдат толкова напреднали, че ще постигат мъдростта на Буда и плодовете от осемстепенния път чрез своите собствени усилия, чрез собствените си морални убеждения, черпейки от своите собствени души и сърца. Буда трябваше да се роди в света. От него бликна силата, която постепенно хората трябваше да доразвият като мъдрост на осемстепенния път. После, след около 3000 години, те изцяло ще притежават тази мъдрост.
Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас като мъдрост за любовта и състраданието.
Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение! Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света! Тази помощ и сила идват от Христос. Той вля в човешките сърца субстанциална сила на любовта, която оттогава непрекъснато расте. И когато хората стигнат до края на своето земно развитие, тогава в мъдростта си те ще знаят какво съдържа учението за любовта и състраданието; това те ще дължат на Буда.
към текста >>
Ако след
като
великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение!
Според окултното изследване, ще изминат още около 3000 години от Земното развитие и тогава голяма част от хората ще бъдат толкова напреднали, че ще постигат мъдростта на Буда и плодовете от осемстепенния път чрез своите собствени усилия, чрез собствените си морални убеждения, черпейки от своите собствени души и сърца. Буда трябваше да се роди в света. От него бликна силата, която постепенно хората трябваше да доразвият като мъдрост на осемстепенния път. После, след около 3000 години, те изцяло ще притежават тази мъдрост. Хората сами ще доразвият учението на Буда и ще са убедени: Сега този осемстепенен път извира от самите нас като мъдрост за любовта и състраданието.
Ако след като великият Буда завъртя „колелото на закона", не би се случило нищо друго, тогава след 3000 години от сега нататък, човечеството щеше да осмисли учението за любовта и състраданието, но едно е да „знаеш", а съвсем друго да извоюваш силата, за да живееш според това учение!
Ето разликата: Не само да „познаваш" любовта и състраданието, а с помощта на Христос да извоюваш силата, чрез която те ще победят света! Тази помощ и сила идват от Христос. Той вля в човешките сърца субстанциална сила на любовта, която оттогава непрекъснато расте. И когато хората стигнат до края на своето земно развитие, тогава в мъдростта си те ще знаят какво съдържа учението за любовта и състраданието; това те ще дължат на Буда. Обаче в същото време те ще са извоювали способността да разливат от своя Аз субстанциалната сила на любовта и.да я отправят към всички хора; това те ще дължат на Христос.
към текста >>
Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше
като
небесно войнство над Натановото дете Исус.
Ние се натъкваме на всичко това още с думите, записани в глава 2, стих 13-14. Там са описани пастирите, които идват, за да приемат „благата вест". Вече посочих, че там горе, в образа на „небесното войнство" ние имаме имагинативно доловената Нирманакайя на Буда. И какво се възвестява на пастирите? Откровението на преизпълнения с мъдрост Бог на висините!
Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус.
Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта. А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа. Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа.
към текста >>
Ето за коя сила, пулсираща
като
Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия
като
за сила на вярата.
Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта. А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа. Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа.
Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата.
Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта. Защо в своите притчи Христос можа да покаже великия пример на „изцеление чрез словото"? Защото той беше първият, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона" като акт на свободната човешка воля, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше като искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да оздравеят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов. Той изговаря преизпълнени с любов думи, които далеч надхвърлят мярката на Аза.
към текста >>
Защото той беше първият, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона"
като
акт на свободната човешка воля, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше
като
искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да оздравеят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов.
Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа. Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата. Тъкмо това е „вярата" според Евангелията. Вяра има онзи, който приема в себе си Христос, така че Христос започва да живее в него; така че неговият Аз е не само празен съд, а прелива от неизчерпаемо богатство и под това неизчерпаемо богатство се крие не друго, а съдържанието на любовта. Защо в своите притчи Христос можа да покаже великия пример на „изцеление чрез словото"?
Защото той беше първият, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона" като акт на свободната човешка воля, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше като искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да оздравеят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов.
Той изговаря преизпълнени с любов думи, които далеч надхвърлят мярката на Аза. А тези, които макар и отчасти можеха да приемат тази сила в себе си, Христос нарича „вярващи". И днес с понятието „вяра" едно от най-важните в Новия Завет ние трябва да свързваме само това, за което стана дума току-що. „Вяра" е способността да излизаш извън себе си, да се издигаш над всичко, което засега Азът може да направи за своето усъвършенствуване. Ето защо намирайки се в тялото на Натановия Исус и свързвайки се там със силата на Буда Христос не запита: Как може Азът да се усъвършенствува в най-пълна степен?
към текста >>
Когато обаче давате и знаете, че няма да получите нищо, вие постъпвате според истинската любов; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; в нещо, което Азът трябва да освободи
като
една велика сила, бликаща от самия човек (Лука 6,33-34).
Ето защо намирайки се в тялото на Натановия Исус и свързвайки се там със силата на Буда Христос не запита: Как може Азът да се усъвършенствува в най-пълна степен? а: Как може Азът да се из дигне над себе си? И той го изрича с най-прости думи, каквито са поначало думите в Евангелието на Лука. Той казва: Не е достатъчно да давате нещо само на тези, за които добре знаете, че ще ви го върнат, защото същото правят и грешниците. Когато добре знаете, че отново ще получите това, което сте дали, вие не постъпвате в смисъла на Божията любов.
Когато обаче давате и знаете, че няма да получите нищо, вие постъпвате според истинската любов; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; защото сега тя се превръща в нещо, което надхвърля Аза; в нещо, което Азът трябва да освободи като една велика сила, бликаща от самия човек (Лука 6,33-34).
И под различна форма, Христос посочва, как Азът трябва да се възпламени и как хората трябва да постъпват в света, носени от неудържимия порив на Аза. Това са и най-трогателните думи от Евангелието на Лука за тази преливаща, неудържима любов. Да, Евангелието на Лука наистина е наситено до краен предел с нея, и ако се оставим под въздействие на неговите думи, ще установим, че те имат силата да променят външния свят. Един друг евангелист, който от своята гледна точка не поставя акцента върху преливащата неудържима любов, обобщава в няколко думи тази голяма тайна на християнството: От преизобилието на Аза бликва любовта и, естествено, тя трябва да се влее във всичко, което ние говорим и вършим. Евангелието на Матей съдържа латинския превод на онези прости и затрогващи думи от Евангелието на Лука; там се казва: „Ех abundantia cordis os loquitur": Защото от препълнено сърце говорят устата (Матей 12,34).
към текста >>
Все още човечеството не е стигнало до там, да разбере каква безсмислица е да се казва, че след
като
се „напълни", сърцето се „изпразва".
Ето един от основните принципи на християнството. А сега вземете някои днешни преводи на Библията. Какво пише на това място? „Каквото има в сърцето на човека, това говори устата му". Ето с какви думи, столетия наред, се прикрива един от основните принципи на християнството.
Все още човечеството не е стигнало до там, да разбере каква безсмислица е да се казва, че след като се „напълни", сърцето се „изпразва".
Обикновено нещата в света се „изсипват" или „изпразват", след като са повече от „пълни". И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица. От немския превод на „Ех abu dantia cordis os loquitur". може да се допусне, че със същото право бихме казали: „Препълнената тухлена печка стопля стаята"; но това е безсмислица, защото, ако затоплите само стените на печката, стаята няма да се стопли. Тя ще се стопли само от преизобилието на топлина.
към текста >>
Обикновено нещата в света се „изсипват" или „изпразват", след
като
са повече от „пълни".
А сега вземете някои днешни преводи на Библията. Какво пише на това място? „Каквото има в сърцето на човека, това говори устата му". Ето с какви думи, столетия наред, се прикрива един от основните принципи на християнството. Все още човечеството не е стигнало до там, да разбере каква безсмислица е да се казва, че след като се „напълни", сърцето се „изпразва".
Обикновено нещата в света се „изсипват" или „изпразват", след като са повече от „пълни".
И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица. От немския превод на „Ех abu dantia cordis os loquitur". може да се допусне, че със същото право бихме казали: „Препълнената тухлена печка стопля стаята"; но това е безсмислица, защото, ако затоплите само стените на печката, стаята няма да се стопли. Тя ще се стопли само от преизобилието на топлина. Да, тук ние се натъкваме на една важна подробност.
към текста >>
И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи
като
критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица.
Какво пише на това място? „Каквото има в сърцето на човека, това говори устата му". Ето с какви думи, столетия наред, се прикрива един от основните принципи на християнството. Все още човечеството не е стигнало до там, да разбере каква безсмислица е да се казва, че след като се „напълни", сърцето се „изпразва". Обикновено нещата в света се „изсипват" или „изпразват", след като са повече от „пълни".
И така, човечеството по необходимост не бих искал това да звучи като критика се е за плело в една погрешна представа, която напълно скрива един от най-важните и кардинални принципи на християнството, без да обръща внимание, че на това място стои една пълна безсмислица.
От немския превод на „Ех abu dantia cordis os loquitur". може да се допусне, че със същото право бихме казали: „Препълнената тухлена печка стопля стаята"; но това е безсмислица, защото, ако затоплите само стените на печката, стаята няма да се стопли. Тя ще се стопли само от преизобилието на топлина. Да, тук ние се натъкваме на една важна подробност. Скрито е едно основно изречение, един основен принцип на християнството, върху който е изградена важна част от Евангелието на Лука и човечеството просто не разполага с нея.
към текста >>
Онзи, който пет, шест столетия преди нашето летоброене се издигна от Бодисатва до Буда, израсна в духовния свят до такава степен, че сега действува
като
Нирманакайя.
И ако някой се стреми само да „изпълни" сърцето си, той изобщо не стига до Христос. Ето защо, ако някой не приема това изречение в неговата пълна сериозност, в неговото пълно достойнство, той замъглява християнството. Най-важните неща и самата същност на християнството могат да бъдат правилно обяснени единствено с помощта на Антропософията. Единствено разчитането на хрониката Акаша там, в духовния свят, ни позволява да се докоснем до точния смисъл на религиозните първоизточници. И едва сега ние разбираме как човечеството ще напредва в хода на своята еволюция.
Онзи, който пет, шест столетия преди нашето летоброене се издигна от Бодисатва до Буда, израсна в духовния свят до такава степен, че сега действува като Нирманакайя.
Така той достига до една още по-висша степен и не се нуждае по вече от инкарнация в едно или друго физическо тяло. Начините на действие, които той прилагаше като Бодисатва, съществуват и сега, но под друга форма. Когато на времето се издигна от Бодисатва в Буда, той предаде поста Бодисатва на един друг, който стана негов приемник. Има будистка легенда, която съдържа в себе си една дълбока християнска истина. Там се разказва, че преди да стане Буда, индивидуалността на Бодисатва сваля небесната корона и я връчва на следващия Бодисатва.
към текста >>
Начините на действие, които той прилагаше
като
Бодисатва, съществуват и сега, но под друга форма.
Най-важните неща и самата същност на християнството могат да бъдат правилно обяснени единствено с помощта на Антропософията. Единствено разчитането на хрониката Акаша там, в духовния свят, ни позволява да се докоснем до точния смисъл на религиозните първоизточници. И едва сега ние разбираме как човечеството ще напредва в хода на своята еволюция. Онзи, който пет, шест столетия преди нашето летоброене се издигна от Бодисатва до Буда, израсна в духовния свят до такава степен, че сега действува като Нирманакайя. Така той достига до една още по-висша степен и не се нуждае по вече от инкарнация в едно или друго физическо тяло.
Начините на действие, които той прилагаше като Бодисатва, съществуват и сега, но под друга форма.
Когато на времето се издигна от Бодисатва в Буда, той предаде поста Бодисатва на един друг, който стана негов приемник. Има будистка легенда, която съдържа в себе си една дълбока християнска истина. Там се разказва, че преди да стане Буда, индивидуалността на Бодисатва сваля небесната корона и я връчва на следващия Бодисатва. Новият Бодисатва има една малко по-различна мисия. На него също му предстои да стане Буда.
към текста >>
И той ще стане Буда едва след
като
известен брой хора приблизително след около три хиляди години ще са в състояние да породят от самите себе си учението за осемстепенния път.
Когато на времето се издигна от Бодисатва в Буда, той предаде поста Бодисатва на един друг, който стана негов приемник. Има будистка легенда, която съдържа в себе си една дълбока християнска истина. Там се разказва, че преди да стане Буда, индивидуалността на Бодисатва сваля небесната корона и я връчва на следващия Бодисатва. Новият Бодисатва има една малко по-различна мисия. На него също му предстои да стане Буда.
И той ще стане Буда едва след като известен брой хора приблизително след около три хиляди години ще са в състояние да породят от самите себе си учението за осемстепенния път.
Тогава ще стане Буда онзи, който засега е Бодисатва. Тази мисия му беше поверена пет, шест столетия преди нашето летоброене; а той ще стане Буда след около три хиляди години,смятано от днес. Става дума за онзи, когото източното учение нарича Майтрейя Буда. За да се издигне сегашният Бодисатва до Майтрейя Буда, необходимо е по-голям брой хора да са развили в собствените си сърца учението за осемстепенния път. Да, тогава хората ще са достатъчно мъдри, за да го сторят.
към текста >>
Днес, след
като
бяха изнесени пред външния свят толкова непознати факти, ние трябва да се ограничим само до най-същественото.
Както се отнася Буда към осемстепенния път, така се отнася и Христовото Същество към онова, което съществуваше по-рано, преди да слезе и се въплъти в човешки образ. Да приеме човешки образ -това за Христос беше един напредък. Ето кое е същественото! Приемникът на Буда, т.е. днешният Бодисатва, е добре познат на онези, които приемат Антропософията, но ще дойде време, когато ще говорим по-подробно върху тези въпроси; тогава ще бъде назовано и името на този Бодисатва, който ще се издигне до Майтрейя Буда.
Днес, след като бяха изнесени пред външния свят толкова непознати факти, ние трябва да се ограничим само до най-същественото.
Когато този Бодисатва се появи на света и се издигне до Майтрейя Буда, тогава в лицето на Земята той ще види Христовата нива. Това ще са онези хора, които са убедени: Не само моята глава разбира мъдростта на осемстепенния път, аз притежавам не само учението и мъдростта на любовта, но и моето сърце е изпълнено с живата субстанция на любовта, която прелива и се устремява към целия свят. И тогава с такива хора Майтрейя Буда ще продължи своята по-нататъшна мисия за развитието на света. Ето как взаимно свързани са нещата и едва сега ние вникваме в Евангелието на Лука. То не ни говори за някакво учение; то ни говори за онова Същество, което нахлу както в планетарното тяло на Земята, така и във всеки човешки организъм.
към текста >>
67.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Евангелието от Матей ни представя Христос
като
хармоничен образ на човека и тайните на човешката история.
Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Съществото на Христос Исус: светлина и любов. Мировите идеи в Евангелието от Йоан, самоотверженото жертвено настроение в Евангелието от Лука. В Евангелието от Марко живее духовната сила на земното Слънце, системата от всички скрити природни и духовни сили на света.
Евангелието от Матей ни представя Христос като хармоничен образ на човека и тайните на човешката история.
Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. Мисията на древноеврейския народ. Разсъдъчното мислене, с помощта на което и без ясновидска сила да се разбира Божественото така, както се открива отвън, се подготвя от древноеврейския народ. За целта особената конституция на Авраам трябва да се разпространява по-нататък чрез наследствеността. Връзката на математическия модел на света с вътрешната имагинация се осъществява от Мойсей в Египет.
към текста >>
Децата
на змията и образът на Агнеца.
Призванието на древноеврейския народ. Сливането на различните духовни течения на древността в Исус от Назарет. Отстъпването на древното ясновидство и значението на кръвното родство пред новото, което идва: осъществяването на Аза, на Царството Небесно. Подготовката за това от назореите. Йоановото кръщаване.
Децата на змията и образът на Агнеца.
Йоан Кръстител като изпълнител на новото време, в което духовният свят свети в душата на човека чрез явленията от външния свят. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. За правилното отношение към антропософията. Завършването на първия седемгодишен цикъл в живота на Немската секция на Теософското общество. Нуждата от съобщаване на резултатите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези резултати от мисленето.
към текста >>
Йоан Кръстител
като
изпълнител на новото време, в което духовният свят свети в душата на човека чрез явленията от външния свят.
Сливането на различните духовни течения на древността в Исус от Назарет. Отстъпването на древното ясновидство и значението на кръвното родство пред новото, което идва: осъществяването на Аза, на Царството Небесно. Подготовката за това от назореите. Йоановото кръщаване. Децата на змията и образът на Агнеца.
Йоан Кръстител като изпълнител на новото време, в което духовният свят свети в душата на човека чрез явленията от външния свят.
Щутгарт, 13 ноември 1909 година. За правилното отношение към антропософията. Завършването на първия седемгодишен цикъл в живота на Немската секция на Теософското общество. Нуждата от съобщаване на резултатите от духовната наука преди развиването на по-високи способности за духовно виждане и проверка на тези резултати от мисленето. Визионерско ясновиждане и способност за проницателно мислене.
към текста >>
Въплъщението на Заратустра в древна Халдея
като
Заратос.
Легендата за Буда. Бъдещият Буда Майтрейя. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ. Жертвата на Исаак. Какво стои в основата на културната мисия на Йосиф в Египет.
Въплъщението на Заратустра в древна Халдея като Заратос.
Двете деца Исус. Соломоновата и Натановата линия на Давидовия дом. Симеон, превъплъщението на Асита. Цюрих, 19 ноември 1909 година. Евангелието от Матей и Христовият проблем.
към текста >>
Пътят на тримата влъхви и Соломоновия Исус
като
повторение на пътя, който е предприел юдейският народ, на по-висока степен.
Четирите Евангелия и четирите категории дохристиянско посвещение. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ. Жертвата на Исаак. Йосиф в Египет. Десетте заповеди на Мойсей.
Пътят на тримата влъхви и Соломоновия Исус като повторение на пътя, който е предприел юдейският народ, на по-висока степен.
Бодхисатвите и бъдещото разбиране на Христа. Азът, Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година. Груповата душа и индивидуалността. Груповата душа и азът.
към текста >>
Рождественската елха
като
символ.
Четирите Евангелия представят Христовото събитие от четири различни гледни точки. Вливането на течението на Заратустра в християнството. Мисията на Авраамовия народ. Съдбата на древноеврейския народ и повторението ѝ на по-висока степен при въплъщението на Заратустра в Исус от Витлеем. Берлин, 21 декември 1909 година.
Рождественската елха като символ.
Първият празник Рождество Христово в четвъртото столетие. Легендата за рая. Първото съобщение за рождественска елха от Елзас. За мистиците Майстер Екхарт и Йохан Таулер. Рождественското стихотворение на Гьоте „Дървета ярки, дървета блестящи“.
към текста >>
Рождественската елха
като
сетивен образ на духовния свят.
Първият празник Рождество Христово в четвъртото столетие. Легендата за рая. Първото съобщение за рождественска елха от Елзас. За мистиците Майстер Екхарт и Йохан Таулер. Рождественското стихотворение на Гьоте „Дървета ярки, дървета блестящи“.
Рождественската елха като сетивен образ на духовния свят.
Христос като Дух на Вселената. Преживяване на мировия Дух в годишните времена. Съзерцание на духовното Слънце в Рождественската полунощ. „Съзерцавай Слънцето в полунощния час...“. Берлин, 26 декември 1909 година.
към текста >>
Христос
като
Дух на Вселената.
Легендата за рая. Първото съобщение за рождественска елха от Елзас. За мистиците Майстер Екхарт и Йохан Таулер. Рождественското стихотворение на Гьоте „Дървета ярки, дървета блестящи“. Рождественската елха като сетивен образ на духовния свят.
Христос като Дух на Вселената.
Преживяване на мировия Дух в годишните времена. Съзерцание на духовното Слънце в Рождественската полунощ. „Съзерцавай Слънцето в полунощния час...“. Берлин, 26 декември 1909 година. Рождественското настроение.
към текста >>
Новалис
като
вестител на духовното християнство.
„Съзерцавай Слънцето в полунощния час...“. Берлин, 26 декември 1909 година. Рождественското настроение. Антропософската мъдрост се прониква от светлина със силата на топлината. Старият Харденберг и поезията на сина му Новалис.
Новалис като вестител на духовното християнство.
Необходимостта да се посочва значението на Христовото събитие от духовните преживявания. Недостатъчността на „историческото изследване“ на материалистическата теология. Учителите на мъдростта и хармонията на усещанията и излизащият от тях импулс за духовното и буквалното разбиране на Евангелията. Изпълването с Христовия импулс. Груповата душевност и ненавистта към индивидуалното.
към текста >>
68.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Като
един от резултатите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус.
ПОДГОТОВКА ЗА РАЗБИРАНЕ НА ХРИСТОВОТО СЪБИТИЕ. МИСИЯТА НА ДРЕВНОЕВРЕЙСКИЯ НАРОД Трета лекция. Берлин, 23 ноември 1909 г.
Като един от резултатите, произтичащи от разглежданията на Евангелието от Матей, миналия път трябваше да съобщим някои неща за мисията на древноеврейския народ и за произхода от този народ на Христос Исус.
Защото нашето разглеждане на основата на Евангелията постепенно трябва да внесе яснота в това, как са се слели различните духовни течения, за да се грижат след това в съвместно усилие за великото християнско духовно течение, за по-нататъшното развитие на Земята. В толкова кратко разглеждане може само с много едри щрихи да се покаже, каква част от общото развитие на човечеството се е паднала на древноеврейския народ. Но не можем да разберем Евангелието от Матей, ако не разгледаме някои други особености на този народ. За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ. Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи.
към текста >>
Даже ако само посветените са можели да имат висши преживявания, все пак всеки е имал поне понятие за духовния свят, тъй
като
в определени междинни състояния всеки човек от атлантското време още е можел да гледа в духовната област.
За да се ориентираме съвсем ясно в това, трябва още един път напълно отчетливо да поставим пред душата си въпроса, в какво, собствено, се състои мисията на този народ. Видяхте, че тя се различава от мисиите на другите дохристиянски народи. Последните още са били свързани с това, което може да бъде наречено последствие от древното ясновиждане на човечеството. Намираме такива последствия във всички народи от древността; можем да ги наречем прадревна мъдрост. Опирайки се на общата логика, можем да твърдим, че в древна Атлантида хората в общи линии са гледали в духовния свят.
Даже ако само посветените са можели да имат висши преживявания, все пак всеки е имал поне понятие за духовния свят, тъй като в определени междинни състояния всеки човек от атлантското време още е можел да гледа в духовната област.
Но тази способност е трябвало да бъде сменена от способността на човека, която днес е най-важна: дейността на разума, разбирането на външния свят с физическите сетивни органи, накратко – животът във физическия външен свят. Бавно и постепенно това се развивало в дохристиянските времена, така че можем да кажем, че в древноиндийския народ още е имало, всъщност, богат остатък от древното ясновиждане. Това, на което са учили свещените Риши, също е било наследство от древното време, било е прадревната мъдрост. Също и във втората културна епоха на следатлантското време, в персийската епоха, още е съществувало това, което са знаели учениците и адептите на Заратустра, опирайки се на наследството от древното ясновиждане. Подобна на това е също халдейската астрономия, пронизана от древната мъдрост, а също и това, което е било при древните египтяни.
към текста >>
Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи
като
логическо, разумно мислене тук, във физическия свят.
Подобна на това е също халдейската астрономия, пронизана от древната мъдрост, а също и това, което е било при древните египтяни. Науката, която разчита на следатлантските способности на човека, оставала още съвсем неразбираема както за египтяните, така и за халдейците. Тогава още не е съществувала науката, която се изразява в концепции и идеи за физическата природа. Мисленето, което владеем ние, не е съществувало. Не е излишно да си изясним, каква е разликата между днешния ясновидец и, да кажем, древнохалдейския или древноегипетски ясновидец.
Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи като логическо, разумно мислене тук, във физическия свят.
Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно мислене. Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо мислене. Който ги има днес, без да има волята за логическо мислене, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира. Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин. Затова в такова духовно движение като нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията.
към текста >>
Затова в такова духовно движение
като
нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията.
Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи като логическо, разумно мислене тук, във физическия свят. Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно мислене. Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо мислене. Който ги има днес, без да има волята за логическо мислене, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира. Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин.
Затова в такова духовно движение като нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията.
Ако желанието е да се развива ясновиждане, в същата степен трябва да се изпълнява и работа за развиване на логиката. В наше време тези неща не могат да действат поотделно. При египетския или халдейски ясновидец работата е стояла по съвсем друг начин. Едновременно със своите вдъхновения, получавани по съвсем други пътища, той е получавал и логическите закони. Затова не се е нуждаел и от никаква особена логика.
към текста >>
Интуициите, които се надигат отвътре, не само трябва да се приемат, но трябва да се разглеждат и
като
дар, идващ отвън.
Ако е бил преминал обучение, в духовни интуиции му се давали вече готовите закони. Днешният организъм не е годен вече за това. Той се е развил по-нататък, защото човечеството се придвижва напред. Ако точно се вземе предвид тази разлика, само тогава става напълно разбираемо какво означава, че в дохристиянското време все още са съществували остатъци от древното ясновидство, с единственото изключение на древноеврейския народ, който изначално е бил избран за това, да развие такъв човешки организъм, който да е предразположен да повери външния физически свят на мярката, числото и така нататък, и постепенно да се издигне от физическия свят към познаването на духовния, който се обединява в образа на Яхве или Йехова. Същественото е било, че в Авраам е бил избран човек, чиито мозък е имал съответното устройство, и той е могъл да стане прародител на целия народ, който наследява от него тези качества.
Интуициите, които се надигат отвътре, не само трябва да се приемат, но трябва да се разглеждат и като дар, идващ отвън.
Всичко, което произлиза от Авраам, е било първоначално получено не отвътре, а преди всичко като откровение, отвън. По този начин е дадено нещо извънредно важно за различаване на цялата предразположеност на този народ от останалите народи на древността; той радикално се отличава от останалите народи. Естествено, древните способности, древното наследство не е можело веднага да изчезне, и в този народ още имало древни остатъци. Това е отбелязано при Йосиф, който още е имал нещо общо с другите народи. Затова той е могъл да стане свързващото звено между древния еврейски и египетския народ, пребиваващ още изцяло в духовното течение на дохристиянските народи.
към текста >>
Всичко, което произлиза от Авраам, е било първоначално получено не отвътре, а преди всичко
като
откровение, отвън.
Днешният организъм не е годен вече за това. Той се е развил по-нататък, защото човечеството се придвижва напред. Ако точно се вземе предвид тази разлика, само тогава става напълно разбираемо какво означава, че в дохристиянското време все още са съществували остатъци от древното ясновидство, с единственото изключение на древноеврейския народ, който изначално е бил избран за това, да развие такъв човешки организъм, който да е предразположен да повери външния физически свят на мярката, числото и така нататък, и постепенно да се издигне от физическия свят към познаването на духовния, който се обединява в образа на Яхве или Йехова. Същественото е било, че в Авраам е бил избран човек, чиито мозък е имал съответното устройство, и той е могъл да стане прародител на целия народ, който наследява от него тези качества. Интуициите, които се надигат отвътре, не само трябва да се приемат, но трябва да се разглеждат и като дар, идващ отвън.
Всичко, което произлиза от Авраам, е било първоначално получено не отвътре, а преди всичко като откровение, отвън.
По този начин е дадено нещо извънредно важно за различаване на цялата предразположеност на този народ от останалите народи на древността; той радикално се отличава от останалите народи. Естествено, древните способности, древното наследство не е можело веднага да изчезне, и в този народ още имало древни остатъци. Това е отбелязано при Йосиф, който още е имал нещо общо с другите народи. Затова той е могъл да стане свързващото звено между древния еврейски и египетския народ, пребиваващ още изцяло в духовното течение на дохристиянските народи. Новите способности са можели да се развият само много постепенно.
към текста >>
За спазващите особено строго инструкциите, било необходимо да избягват всичко свързано с грозде, тъй
като
може да се каже, че в гроздето растителнообразуващият принцип прекрачва известна граница, а именно точката, която определя, че в растението действат само слънчеви сили.
Тези правила, които принадлежат на съвсем друго време,повече или по-малко се различават, например, от правилата, с помощта на които се развиват духовните знания днес, но все пак още имат определено сходство с тях. В назорейството много от това, което днес представлява спомагателни условия, е важно, а много от това, което днес е основно, представлява нещо второстепенно. Затова не следва да се смята, че това, което преди е водело до там, да станеш ясновиждащ познавач на Христа, би довело до важно и плодотворно познание също и в смисъла на съвременния човек. Първото, което се е изисквало от назореите, е пълен отказ от всякакви алкохолни напитки. Било най-строго забранено да се вкусва каквото и да е приготвено с оцет.
За спазващите особено строго инструкциите, било необходимо да избягват всичко свързано с грозде, тъй като може да се каже, че в гроздето растителнообразуващият принцип прекрачва известна граница, а именно точката, която определя, че в растението действат само слънчеви сили.
Но в лозата действат не само слънчеви сили, но и нещо, развиващо се вътре, узряващо вече при ежегодно отслабващата слънчева сила, която властва през есента. Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята. Докато е траела подготовката, назореят не е трябвало да се докосва до нещо, което може да умре и има астрално тяло; накратко, назореят е трябвало да избягва контакт с животни. Той е трябвало да бъде вегетарианец в най-строгия смисъл на думата; затова в определени местности най-строгите назореи избирали за своя единствена храна сладкия рожков. Рожковът бил особено чест избор за храна на тези, които са се стремили към назорейството.
към текста >>
До
като
е траела подготовката, назореят не е трябвало да се докосва до нещо, което може да умре и има астрално тяло; накратко, назореят е трябвало да избягва контакт с животни.
Първото, което се е изисквало от назореите, е пълен отказ от всякакви алкохолни напитки. Било най-строго забранено да се вкусва каквото и да е приготвено с оцет. За спазващите особено строго инструкциите, било необходимо да избягват всичко свързано с грозде, тъй като може да се каже, че в гроздето растителнообразуващият принцип прекрачва известна граница, а именно точката, която определя, че в растението действат само слънчеви сили. Но в лозата действат не само слънчеви сили, но и нещо, развиващо се вътре, узряващо вече при ежегодно отслабващата слънчева сила, която властва през есента. Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
Докато е траела подготовката, назореят не е трябвало да се докосва до нещо, което може да умре и има астрално тяло; накратко, назореят е трябвало да избягва контакт с животни.
Той е трябвало да бъде вегетарианец в най-строгия смисъл на думата; затова в определени местности най-строгите назореи избирали за своя единствена храна сладкия рожков. Рожковът бил особено чест избор за храна на тези, които са се стремили към назорейството. Те се хранели също и с мед от диви (не домашни) пчели и други медоносни насекоми. Такъв начин на живот по-късно е избрал и Йоан Кръстител, когато също се е хранил с рожкови и див мед. В Евангелията пише, че той се хранел със скакалци („акриди“) и див мед; но това следва да се разглежда като грешка в тълкуването, тъй като в пустинята едва ли е можел да лови скакалци.
към текста >>
В Евангелията пише, че той се хранел със скакалци („акриди“) и див мед; но това следва да се разглежда
като
грешка в тълкуването, тъй
като
в пустинята едва ли е можел да лови скакалци.
Докато е траела подготовката, назореят не е трябвало да се докосва до нещо, което може да умре и има астрално тяло; накратко, назореят е трябвало да избягва контакт с животни. Той е трябвало да бъде вегетарианец в най-строгия смисъл на думата; затова в определени местности най-строгите назореи избирали за своя единствена храна сладкия рожков. Рожковът бил особено чест избор за храна на тези, които са се стремили към назорейството. Те се хранели също и с мед от диви (не домашни) пчели и други медоносни насекоми. Такъв начин на живот по-късно е избрал и Йоан Кръстител, когато също се е хранил с рожкови и див мед.
В Евангелията пише, че той се хранел със скакалци („акриди“) и див мед; но това следва да се разглежда като грешка в тълкуването, тъй като в пустинята едва ли е можел да лови скакалци.
Преди вече съм ви обръщал внимание на подобни грешки. В течение на подготовката си за ясновиждане, назореите не е трябвало да стрижат косите си. Това е дълбоко свързано с цялото развитие на човечеството. Особено внимателно трябва да се разгледа именно връзката на растежа на косата с цялото развитие на човечеството. Всичко, което съществува в човека, можем да го разберем само ако се стремим да го разберем от Духа.
към текста >>
Ще намерите това там, където още е съществувало съзнанието за дълбочината на нещата, което се изразявало по определен начин: в древните статуи на лъвове често отчетливо виждаме, че скулпторът не просто е копирал днешния лъв с неговата грива,
като
на пудел.
Това е дълбоко свързано с цялото развитие на човечеството. Особено внимателно трябва да се разгледа именно връзката на растежа на косата с цялото развитие на човечеството. Всичко, което съществува в човека, можем да го разберем само ако се стремим да го разберем от Духа. Макар за човека това да звучи малко странно, но в нашите коси трябва да виждаме остатък от определени излъчвания, благодарение на които в човека някога се е внасяла слънчевата сила. Преди това е било нещо живо, това, което внасяла в човека слънчевата сила.
Ще намерите това там, където още е съществувало съзнанието за дълбочината на нещата, което се изразявало по определен начин: в древните статуи на лъвове често отчетливо виждаме, че скулпторът не просто е копирал днешния лъв с неговата грива, като на пудел.
Този, чиято традиция още се е облягала на древните знания, представял лъва така, че възниквало впечатление, сякаш гривата му е втъкната в тялото отвън, подобно на проникващи в него слънчеви лъчи, които сякаш са се втвърдили във вид на косми. Така че човек може да си каже, че в древните времена това е било още напълно възможно – да се приемат в себе си сили, оставяйки косата непобутната, особено ако е свежа и здрава. Но към времето, за което говорим, при назореите в това едва ли са виждали нещо повече от символ. Напредъкът на човечеството в определено отношение е зависел от това, че е било позволявано проникването на нещо, което духовно стои зад Слънцето. Прогресът от древния дар на ясновидството към разсъдък и мислене, за външния свят е бил обусловен от това, че човек все по-малко се е проявявал като същество, покрито с косми.
към текста >>
Прогресът от древния дар на ясновидството към разсъдък и мислене, за външния свят е бил обусловен от това, че човек все по-малко се е проявявал
като
същество, покрито с косми.
Ще намерите това там, където още е съществувало съзнанието за дълбочината на нещата, което се изразявало по определен начин: в древните статуи на лъвове често отчетливо виждаме, че скулпторът не просто е копирал днешния лъв с неговата грива, като на пудел. Този, чиято традиция още се е облягала на древните знания, представял лъва така, че възниквало впечатление, сякаш гривата му е втъкната в тялото отвън, подобно на проникващи в него слънчеви лъчи, които сякаш са се втвърдили във вид на косми. Така че човек може да си каже, че в древните времена това е било още напълно възможно – да се приемат в себе си сили, оставяйки косата непобутната, особено ако е свежа и здрава. Но към времето, за което говорим, при назореите в това едва ли са виждали нещо повече от символ. Напредъкът на човечеството в определено отношение е зависел от това, че е било позволявано проникването на нещо, което духовно стои зад Слънцето.
Прогресът от древния дар на ясновидството към разсъдък и мислене, за външния свят е бил обусловен от това, че човек все по-малко се е проявявал като същество, покрито с косми.
Трябва да си представяме хората от атлантския и първия следатлантски период с обилна растителност, като знак за това, че те още са били ярко озарени от духовната светлина. Както описва Библията, изборът между безкосместия Яков и косматия Исав е направен в полза на първия. В Исав виждаме човека, който е произлязъл от Авраам и е имал в себе си последните остатъци от древното развитие на човечеството, които се изразявали в неговата растителност. Човекът, който по силата на своите качества се развивал в посока на външния свят, бил представен в Яков. Той е владеел даровете на ума с всичките им сенчести страни; Исав се отдръпва от тях.
към текста >>
Трябва да си представяме хората от атлантския и първия следатлантски период с обилна растителност,
като
знак за това, че те още са били ярко озарени от духовната светлина.
Този, чиято традиция още се е облягала на древните знания, представял лъва така, че възниквало впечатление, сякаш гривата му е втъкната в тялото отвън, подобно на проникващи в него слънчеви лъчи, които сякаш са се втвърдили във вид на косми. Така че човек може да си каже, че в древните времена това е било още напълно възможно – да се приемат в себе си сили, оставяйки косата непобутната, особено ако е свежа и здрава. Но към времето, за което говорим, при назореите в това едва ли са виждали нещо повече от символ. Напредъкът на човечеството в определено отношение е зависел от това, че е било позволявано проникването на нещо, което духовно стои зад Слънцето. Прогресът от древния дар на ясновидството към разсъдък и мислене, за външния свят е бил обусловен от това, че човек все по-малко се е проявявал като същество, покрито с косми.
Трябва да си представяме хората от атлантския и първия следатлантски период с обилна растителност, като знак за това, че те още са били ярко озарени от духовната светлина.
Както описва Библията, изборът между безкосместия Яков и косматия Исав е направен в полза на първия. В Исав виждаме човека, който е произлязъл от Авраам и е имал в себе си последните остатъци от древното развитие на човечеството, които се изразявали в неговата растителност. Човекът, който по силата на своите качества се развивал в посока на външния свят, бил представен в Яков. Той е владеел даровете на ума с всичките им сенчести страни; Исав се отдръпва от тях. Така в Исав е отхвърлено друго отклонение от главната линия.
към текста >>
Той следва да се разглежда
като
мощно речево откровение на мъдростта.
От Исав водят началото си идумеите[3], при които продължили да се наследяват древните човешки качества. В Библията наистина прекрасно са изразени всички тези неща. В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга коса в продължение на цялата подготовка. В древността отношението на косата към духовната светлина се е изразило даже в това, че светлина и коса се обозначават, с изключение на незначителен символ, с една и съща дума. Изобщо древноеврейският език сочи към най-дълбоките тайни на човечеството.
Той следва да се разглежда като мощно речево откровение на мъдростта.
В това е бил смисълът на отглежданата от назореите дълга коса. Но днес вече не трябва да гледаме на това като на основно. В хода на подготовката назореят е трябвало да добие напълно определен ясновидски опит, който е трябвало да даде представа за това, доколко човечеството е близо до момента на явяването на Христос. Последният велик назорей, който е бил по времето на Христос, се нарича Йоан Кръстител. Той не само е преживял в самия себе си завършека на назорейството, но е позволявал да го преживее всеки, когото искал да направи човек с главна буква.
към текста >>
Но днес вече не трябва да гледаме на това
като
на основно.
В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга коса в продължение на цялата подготовка. В древността отношението на косата към духовната светлина се е изразило даже в това, че светлина и коса се обозначават, с изключение на незначителен символ, с една и съща дума. Изобщо древноеврейският език сочи към най-дълбоките тайни на човечеството. Той следва да се разглежда като мощно речево откровение на мъдростта. В това е бил смисълът на отглежданата от назореите дълга коса.
Но днес вече не трябва да гледаме на това като на основно.
В хода на подготовката назореят е трябвало да добие напълно определен ясновидски опит, който е трябвало да даде представа за това, доколко човечеството е близо до момента на явяването на Христос. Последният велик назорей, който е бил по времето на Христос, се нарича Йоан Кръстител. Той не само е преживял в самия себе си завършека на назорейството, но е позволявал да го преживее всеки, когото искал да направи човек с главна буква. Този завършек е не нещо друго, а Йоановото кръщение. Какво е представлявало това кръщение и към какво е водило?
към текста >>
Отначало човек е потапян под водата, вследствие на което връзката на етерното му тяло с физическото тяло в областта на главата малко отслабвала, до
като
иначе етерното тяло на човека е здраво свързано с физическото тяло.
В хода на подготовката назореят е трябвало да добие напълно определен ясновидски опит, който е трябвало да даде представа за това, доколко човечеството е близо до момента на явяването на Христос. Последният велик назорей, който е бил по времето на Христос, се нарича Йоан Кръстител. Той не само е преживял в самия себе си завършека на назорейството, но е позволявал да го преживее всеки, когото искал да направи човек с главна буква. Този завършек е не нещо друго, а Йоановото кръщение. Какво е представлявало това кръщение и към какво е водило?
Отначало човек е потапян под водата, вследствие на което връзката на етерното му тяло с физическото тяло в областта на главата малко отслабвала, докато иначе етерното тяло на човека е здраво свързано с физическото тяло.
Вие, разбира се, знаете, че когато потъва, вследствие на освобождаването на своето етерно тяло човек тутакси вижда пред себе си картина на целия си живот. Така и при Йоановото кръщение човек също е виждал картина, панорама на своя живот; той виждал характерните особености на целия си живот, на това, което иначе би било забравено. Той виждал също и това, какъв, собствено, е бил човекът в съответната епоха. Физическото тяло се изгражда от етерното тяло, като от свой ваятел. Този член на човешкото същество, формиращ физическото тяло, е можел да бъде наблюдаван само тогава, когато се освобождавал от физическото тяло.
към текста >>
Физическото тяло се изгражда от етерното тяло,
като
от свой ваятел.
Какво е представлявало това кръщение и към какво е водило? Отначало човек е потапян под водата, вследствие на което връзката на етерното му тяло с физическото тяло в областта на главата малко отслабвала, докато иначе етерното тяло на човека е здраво свързано с физическото тяло. Вие, разбира се, знаете, че когато потъва, вследствие на освобождаването на своето етерно тяло човек тутакси вижда пред себе си картина на целия си живот. Така и при Йоановото кръщение човек също е виждал картина, панорама на своя живот; той виждал характерните особености на целия си живот, на това, което иначе би било забравено. Той виждал също и това, какъв, собствено, е бил човекът в съответната епоха.
Физическото тяло се изгражда от етерното тяло, като от свой ваятел.
Този член на човешкото същество, формиращ физическото тяло, е можел да бъде наблюдаван само тогава, когато се освобождавал от физическото тяло. Това и ставало при Йоановото кръщение. Ако човек би преживял това кръщение преди 3000 години, той би осъзнал, че най-доброто духовно състояние, което може да бъде дадено на човека, трябва да дойде като древно наследство, защото то било, собствено, наследството, изпратено долу в древните времена от духовните светове. То било образ в етерното тяло и скулптор на физическото тяло. Именно при тези, които били развити повече от нормалното човечество, при това кръщение би се оказало, че цялото им знание се основавало на древното вдъхновение.
към текста >>
Ако човек би преживял това кръщение преди 3000 години, той би осъзнал, че най-доброто духовно състояние, което може да бъде дадено на човека, трябва да дойде
като
древно наследство, защото то било, собствено, наследството, изпратено долу в древните времена от духовните светове.
Така и при Йоановото кръщение човек също е виждал картина, панорама на своя живот; той виждал характерните особености на целия си живот, на това, което иначе би било забравено. Той виждал също и това, какъв, собствено, е бил човекът в съответната епоха. Физическото тяло се изгражда от етерното тяло, като от свой ваятел. Този член на човешкото същество, формиращ физическото тяло, е можел да бъде наблюдаван само тогава, когато се освобождавал от физическото тяло. Това и ставало при Йоановото кръщение.
Ако човек би преживял това кръщение преди 3000 години, той би осъзнал, че най-доброто духовно състояние, което може да бъде дадено на човека, трябва да дойде като древно наследство, защото то било, собствено, наследството, изпратено долу в древните времена от духовните светове.
То било образ в етерното тяло и скулптор на физическото тяло. Именно при тези, които били развити повече от нормалното човечество, при това кръщение би се оказало, че цялото им знание се основавало на древното вдъхновение. Това се обозначавало като виждане на етерната природа на душата под формата на змия. Тези, които преживявали това, ги наричали деца на змията, тъй като те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората. Това, което формирало физическото тяло, било създание на змията.
към текста >>
Това се обозначавало
като
виждане на етерната природа на душата под формата на змия.
Този член на човешкото същество, формиращ физическото тяло, е можел да бъде наблюдаван само тогава, когато се освобождавал от физическото тяло. Това и ставало при Йоановото кръщение. Ако човек би преживял това кръщение преди 3000 години, той би осъзнал, че най-доброто духовно състояние, което може да бъде дадено на човека, трябва да дойде като древно наследство, защото то било, собствено, наследството, изпратено долу в древните времена от духовните светове. То било образ в етерното тяло и скулптор на физическото тяло. Именно при тези, които били развити повече от нормалното човечество, при това кръщение би се оказало, че цялото им знание се основавало на древното вдъхновение.
Това се обозначавало като виждане на етерната природа на душата под формата на змия.
Тези, които преживявали това, ги наричали деца на змията, тъй като те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората. Това, което формирало физическото тяло, било създание на змията. Но сега, при Йоановото кръщение, се изявило нещо съвсем друго: че именно сред хората, преминали кръщението, имало вече такива, които в своята природа показвали, че развитието на човечеството е претърпяло прогрес, че азът, оплоден от външния свят, притежава огромни сили. Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на Агнец. Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят.
към текста >>
Тези, които преживявали това, ги наричали деца на змията, тъй
като
те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората.
Това и ставало при Йоановото кръщение. Ако човек би преживял това кръщение преди 3000 години, той би осъзнал, че най-доброто духовно състояние, което може да бъде дадено на човека, трябва да дойде като древно наследство, защото то било, собствено, наследството, изпратено долу в древните времена от духовните светове. То било образ в етерното тяло и скулптор на физическото тяло. Именно при тези, които били развити повече от нормалното човечество, при това кръщение би се оказало, че цялото им знание се основавало на древното вдъхновение. Това се обозначавало като виждане на етерната природа на душата под формата на змия.
Тези, които преживявали това, ги наричали деца на змията, тъй като те виждали, как луциферическите същества се потапяли в хората.
Това, което формирало физическото тяло, било създание на змията. Но сега, при Йоановото кръщение, се изявило нещо съвсем друго: че именно сред хората, преминали кръщението, имало вече такива, които в своята природа показвали, че развитието на човечеството е претърпяло прогрес, че азът, оплоден от външния свят, притежава огромни сили. Тук се проявил съвсем различен образ, от този, който се появявал по-рано, при Йоановото кръщение: човек виждал творческите сили на етерното тяло вече не в образа на змия, а в образа на Агнец. Етерното тяло вече не било проникнато отвътре с това, което идвало от луциферическите сили, а било напълно отдадено на духовния свят, светещ в душата на човека през явленията от външния свят. Това видение на Агнеца при Йоановото кръщение било преживяване на тези, които действително са можели да разберат, какво е означавало тогава Йоановото кръщение.
към текста >>
Йоан Кръстител би изглеждал
като
странен скандалджия, ако не го радваше също и това, че и фарисеите, и садукеите са идвали да се кръстят при него.
Той успял да събере около себе си община, на която могъл да покаже, че по пътя на обръщането към аза, Христовият принцип може сега да навлезе в човечеството. Йоан Кръстител във висш смисъл възпитал назорейството така, че от пророчествата то могло да премине към изпълнението. Той формирал около себе си община, която можела да възприеме приближаващото се Христово събитие. Само така следва да се разбират думите, които казва Кръстителят[4]. Тези думи трябва да се приемат безкрайно дълбоко и не подобава на човек, който днес иска да се занимава с такива неща, да вижда в Йоан Кръстител проповядващ фанатик, който само ругае фарисеите, нарича ги „рожби ехиднини“ и им крещи: „и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама“.
Йоан Кръстител би изглеждал като странен скандалджия, ако не го радваше също и това, че и фарисеите, и садукеите са идвали да се кръстят при него.
Между другото, защо ги ругае веднага след идването им? Защо е всичко това? Ако разбираме нещата от вътрешната им страна, много скоро се оказва, че това не е само фанатизирано ругаене, но зад него в действителност е скрито висше значение и дълбок смисъл. Но този смисъл може да се разбере, само ако се отчете особения стремеж на древноеврейския народ. От вече казаното можете да разберете, че в Авраам е бил избран човек, който е бил така организиран, че в необходимия момент от потомците му да може да се роди Исус.
към текста >>
Но и преди вече нещо е било отхвърлено, например, Исав, прародителят на идумеите, тъй
като
в него също оставало нещо от древното наследство.
Но този смисъл може да се разбере, само ако се отчете особения стремеж на древноеврейския народ. От вече казаното можете да разберете, че в Авраам е бил избран човек, който е бил така организиран, че в необходимия момент от потомците му да може да се роди Исус. Но за това е трябвало да се развият присъстващите зачатъци в Авраам. Трябва да си изясним, че за развитието на тези зачатъци е било необходимо винаги нещо да бъде отхвърлено. Видяхме вече как е бил отхвърлен Йосиф.
Но и преди вече нещо е било отхвърлено, например, Исав, прародителят на идумеите, тъй като в него също оставало нещо от древното наследство.
Трябвало е да се запази само това, което е било разположено в ясно определената посока. Това по забележителен начин е изразено във факта, че Авраам има двама сина: Исаак, син на Сара – от една страна, и Исмаил. От Исаак възниква древноеврейският народ. Но в Авраам е имало и други качества. Ако те бяха преминали по наследство в следващите поколения, необходимото не би се осъществило.
към текста >>
Мойсей е можел да даде това на народа, тъй
като
той е бил египетски посветен.
Затова то, другото, е трябвало радикално да бъде изтикано в другата наследствена линия, линията на Исмаил, сина на египетската слугиня Агар. От Авраам излизат две наследствени линии, едната чрез Исаак, а другата от отхвърления Исмаил, в която има от кръвта на египтянката и която не е трябвало да приема в себе си от качествата, пригодни за мисията на древноеврейския народ. Но сега става нещо съвсем особено. Еврейският народ е трябвало да разпространява необходимото в своята наследствена линия, а това, което представлява древното наследство, древната мъдрост, е трябвало да му се предава отвън. Древните евреи е трябвало да тръгнат към Египет, за да приемат това, което са можели да приемат там.
Мойсей е можел да даде това на народа, тъй като той е бил египетски посветен.
Той, разбира се, не би могъл да им го даде, ако го имаше само в египетската форма. Погрешно би било да си представяме, че древноегипетската мъдрост е била просто затворена в това, което се е изливало от Авраам. Културата на древноеврейския народ не би понесла това, защото то би произвело някакво културно недоносче. Мойсей привнесъл към египетското си посвещение и нещо съвсем различно. Затова той не е можел просто да дава на израилтяните това, което е получил от египетското посвещение.
към текста >>
Той им дал нещо, което можело да бъде присадено на ствола на този народ, тъй
като
това им било родствено по съвсем определен начин.
Мойсей привнесъл към египетското си посвещение и нещо съвсем различно. Затова той не е можел просто да дава на израилтяните това, което е получил от египетското посвещение. Той им дал нещо едва тогава, когато получил откровението на Синай, тоест, извън Египет. Какво представлява откровението на Синай? Какво получил тук Мойсей, и какво дал на народа?
Той им дал нещо, което можело да бъде присадено на ствола на този народ, тъй като това им било родствено по съвсем определен начин.
Потомците на Исмаил някога емигрирали и се заселили в местностите, през които сега преминавал Мойсей със своя народ. Мойсей намерил в исмаилитите, сред които имало някакво посвещение, качествата, които преминали чрез Агар, качества, получени от Авраам, но запазили в себе си много от древното наследство. От откровенията на този клон на еврейството той заимствал възможността да направи откровението на Синай разбираемо за израилтяните. Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите. Тоест – в пустинята.
към текста >>
Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай
като
учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън.
Мойсей намерил в исмаилитите, сред които имало някакво посвещение, качествата, които преминали чрез Агар, качества, получени от Авраам, но запазили в себе си много от древното наследство. От откровенията на този клон на еврейството той заимствал възможността да направи откровението на Синай разбираемо за израилтяните. Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите. Тоест – в пустинята. Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей.
Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън.
В това отново виждаме удивителната мисия на еврейското племе, че всичко е трябвало да му се дава по такъв начин, че да го получава вследствие обратно, като дар. Като дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено. Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог. Така Яков по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав. Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите.
към текста >>
В това отново виждаме удивителната мисия на еврейското племе, че всичко е трябвало да му се дава по такъв начин, че да го получава вследствие обратно,
като
дар.
От откровенията на този клон на еврейството той заимствал възможността да направи откровението на Синай разбираемо за израилтяните. Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите. Тоест – в пустинята. Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей. Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън.
В това отново виждаме удивителната мисия на еврейското племе, че всичко е трябвало да му се дава по такъв начин, че да го получава вследствие обратно, като дар.
Като дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено. Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог. Така Яков по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав. Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите. Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ.
към текста >>
Като
дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено.
Затова древната легенда на древноеврейския народ гласи: издънката на Авраам в лицето на Исмаил е прокуден при арабите. Тоест – в пустинята. Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей. Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън. В това отново виждаме удивителната мисия на еврейското племе, че всичко е трябвало да му се дава по такъв начин, че да го получава вследствие обратно, като дар.
Като дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено.
Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог. Така Яков по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав. Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите. Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ. От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара.
към текста >>
Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече
като
дар от своя Бог.
Тоест – в пустинята. Това, което ставало вътре в този род, се съдържало също и в учението на Мойсей. Древноеврейският народ получил обратно чрез Мойсей на Синай като учение това, което той изтръгнал от своята кръв; той отново получил това обратно отвън. В това отново виждаме удивителната мисия на еврейското племе, че всичко е трябвало да му се дава по такъв начин, че да го получава вследствие обратно, като дар. Като дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено.
Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог.
Така Яков по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав. Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите. Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ. От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара. Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък.
към текста >>
От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, до
като
кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара.
Като дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено. Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог. Така Яков по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав. Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите. Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ.
От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара.
Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък. Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона. Това, което еврейският народ имал като свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай. Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си. Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната.
към текста >>
Агар на иврит означава същото
като
Синай, което значи: каменна планина, голям камък.
Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог. Така Яков по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав. Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите. Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ. От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара.
Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък.
Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона. Това, което еврейският народ имал като свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай. Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си. Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната. По такъв начин това, което иначе би било само битка на Кръстителя, се превръща в прекрасен призив, насочен към фарисеите и садукеите, когато той им крещи: рожби ехиднини, вгледайте се внимателно, какво действително виждате в кръщението, а именно – не змия, а Агнец.
към текста >>
Това, което еврейският народ имал
като
свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай.
Библията трябва да се чете много внимателно, за да може наистина правилно да се оцени значението на думите. Такива неща изпълват цялата история на еврейския народ. От потомците на Агар произхожда нещо, свързано със законодателството на Мойсей, докато кръвта, която представлява юдейските способности на Мойсей, произхожда от потомците на Сара. Агар на иврит означава същото като Синай, което значи: каменна планина, голям камък. Може също да се каже, че от големия камък, който бил външният израз на Агар, Мойсей получил своето откровение за закона.
Това, което еврейският народ имал като свое законодателство, произхождало не от най-добрите качества на Авраам, а произхождало от Агар, от Синай.
Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си. Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната. По такъв начин това, което иначе би било само битка на Кръстителя, се превръща в прекрасен призив, насочен към фарисеите и садукеите, когато той им крещи: рожби ехиднини, вгледайте се внимателно, какво действително виждате в кръщението, а именно – не змия, а Агнец. По-нататък им казва, че не бива да си въобразяват, че техен баща е Авраам, защото при тях това би било празна дума; те се позовават на това, което е дошло от камъка на Синай, но е изгубило своето значение. Сега от света се приближава нещо, сякаш новородено и аз ви посочвам този Аз, – казва Кръстителят: аз ви показвам, как от юдаизма израства това, което действително се е износвало в продължение на поколения, и вече няма да се позовавате на единственият камък на Синай, а на това, което пребивава навсякъде около нас.
към текста >>
Децата
Божии могат да се появяват чрез духовното, което прозира зад сетивното.
Така че фарисеите и садукеите, последователите на голото законодателство, както е дошло от Синай, са подложени на опасността да спрат с развитието си. Това са тези, които при Йоановото кръщение искат да видят не Агнеца, а змията, ехидната. По такъв начин това, което иначе би било само битка на Кръстителя, се превръща в прекрасен призив, насочен към фарисеите и садукеите, когато той им крещи: рожби ехиднини, вгледайте се внимателно, какво действително виждате в кръщението, а именно – не змия, а Агнец. По-нататък им казва, че не бива да си въобразяват, че техен баща е Авраам, защото при тях това би било празна дума; те се позовават на това, което е дошло от камъка на Синай, но е изгубило своето значение. Сега от света се приближава нещо, сякаш новородено и аз ви посочвам този Аз, – казва Кръстителят: аз ви показвам, как от юдаизма израства това, което действително се е износвало в продължение на поколения, и вече няма да се позовавате на единственият камък на Синай, а на това, което пребивава навсякъде около нас.
Децата Божии могат да се появяват чрез духовното, което прозира зад сетивното.
От тези камъни словото Божие може да въздигне деца на Авраам! Вие съвсем не разбирате какво означава „Отец ни Авраам“. Само от казаното тук тези думи придобиват пълното си значение. Така че понякога не е задължително да се извлича от Акаша хрониката това, което вече го има в Библията. Сравнете това с казаното от апостол Павел в Посланията към галатяните.
към текста >>
С казаното по-горе добавихме още нещо към това, с което се запознахме,
като
мисия на древноеврейския народ.
На различни места се казва, че Йоан кръщава за покаяние, тоест, за промяна на съзнанието, с вода. Когато кръстените излизали от водата, те е трябвало да променят своето съзнание, без да гледат вече към древните традиции, а да напредват към това, което трябва да притежава освободеният, даряван от Христос Исус, аз. Съзнанието е трябвало да измени своята посока: от насоченост към древните Богове, към насоченост към новите духовни същества. По такъв начин цел на Йоановото кръщение била промяната на съзнанието. Затова Йоан кръщавал с вода, за да предизвика в някои хора силата да осъзнаят, че се е приближило Царството Небесно и така да могат да разберат, кой е Христос Исус.
С казаното по-горе добавихме още нещо към това, с което се запознахме, като мисия на древноеврейския народ.
Всичко това води до все по-доброто разбиране на Христос. Видяхме как това, което го е имало в Авраам като предразположеност, се развивало в народа по-нататък в продължение на поколения. За целта много неща е трябвало да бъдат отхвърлени, а необходимите качества е трябвало да се усъвършенстват в кръвта, в процеса на унаследяване. Такива качества е можело да бъдат получени само отвън. Но това, за което този народ на Авраам е бил предразположен и избран, се концентрирало в едно същество, в Исус.
към текста >>
Видяхме как това, което го е имало в Авраам
като
предразположеност, се развивало в народа по-нататък в продължение на поколения.
Съзнанието е трябвало да измени своята посока: от насоченост към древните Богове, към насоченост към новите духовни същества. По такъв начин цел на Йоановото кръщение била промяната на съзнанието. Затова Йоан кръщавал с вода, за да предизвика в някои хора силата да осъзнаят, че се е приближило Царството Небесно и така да могат да разберат, кой е Христос Исус. С казаното по-горе добавихме още нещо към това, с което се запознахме, като мисия на древноеврейския народ. Всичко това води до все по-доброто разбиране на Христос.
Видяхме как това, което го е имало в Авраам като предразположеност, се развивало в народа по-нататък в продължение на поколения.
За целта много неща е трябвало да бъдат отхвърлени, а необходимите качества е трябвало да се усъвършенстват в кръвта, в процеса на унаследяване. Такива качества е можело да бъдат получени само отвън. Но това, за което този народ на Авраам е бил предразположен и избран, се концентрирало в едно същество, в Исус. Юдеите се нуждаели от нещо, към което да могат да се придържат като учение; това винаги е трябвало да идва при тях отвън, и то е идвало именно от това, което е било отхвърлено от тях. Това, което преминало към Исмаил, не можело да остане в кръвта, а е можело да бъде само в опита, в познанията.
към текста >>
Юдеите се нуждаели от нещо, към което да могат да се придържат
като
учение; това винаги е трябвало да идва при тях отвън, и то е идвало именно от това, което е било отхвърлено от тях.
Всичко това води до все по-доброто разбиране на Христос. Видяхме как това, което го е имало в Авраам като предразположеност, се развивало в народа по-нататък в продължение на поколения. За целта много неща е трябвало да бъдат отхвърлени, а необходимите качества е трябвало да се усъвършенстват в кръвта, в процеса на унаследяване. Такива качества е можело да бъдат получени само отвън. Но това, за което този народ на Авраам е бил предразположен и избран, се концентрирало в едно същество, в Исус.
Юдеите се нуждаели от нещо, към което да могат да се придържат като учение; това винаги е трябвало да идва при тях отвън, и то е идвало именно от това, което е било отхвърлено от тях.
Това, което преминало към Исмаил, не можело да остане в кръвта, а е можело да бъде само в опита, в познанията. Затова еврейският народ отново приел това в законите на Мойсей на Синай. Тези закони изчерпили своя смисъл, когато дошло времето, когато повече не са се нуждаели от това, което е дошло от камъка, но имали това, което е трябвало да дойде при човечеството от целия свят. Така постепенно се подготвя времето, когато от камъните ще могат да се появяват синове Божии, тоест хора, когато зад всички камъни и зад цялата Земя се открива духовния свят. Всичко това са само детайли към разбирането на мисията на древноеврейския народ.
към текста >>
След разрушаването на Йерусалим от римляните през 70 г., постепенно изчезват
като
народ.
[2] Според библейски коментари назорей означава „клон“ или „отделен“. В лекция 6 на курса, озаглавен „Евангелието на Матей“, Рудолф Щайнер разглежда общността на есеите, свързана особено с Нецер, ученик на Йешуа бен Пандира в Назарет или Нецерет [3] Идумеи или едомитяни – жители на Идумея (Едом). Според Библията (Битие 27) се смятат за потомци на Исав. Живели в Негев и Северен Синай.
След разрушаването на Йерусалим от римляните през 70 г., постепенно изчезват като народ.
[4] Матей 3:7-9 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.“ [5] Галатяни 4:25
към текста >>
[4] Матей 3:7-9 „А
като
видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини!
В лекция 6 на курса, озаглавен „Евангелието на Матей“, Рудолф Щайнер разглежда общността на есеите, свързана особено с Нецер, ученик на Йешуа бен Пандира в Назарет или Нецерет [3] Идумеи или едомитяни – жители на Идумея (Едом). Според Библията (Битие 27) се смятат за потомци на Исав. Живели в Негев и Северен Синай. След разрушаването на Йерусалим от римляните през 70 г., постепенно изчезват като народ.
[4] Матей 3:7-9 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини!
кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.“ [5] Галатяни 4:25
към текста >>
69.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В края на краищата, всеки, който
като
мислещ човек се занимава с антропософия, трябва отново и отново да си задава въпроса: какви, собствено, цели преследва това духовно движение и как то се отнася към другите задачи на нашето време?
ГРУПОВА ДУША И ИНДИВИДУАЛНОСТ Мюнхен, 4 декември 1909 г. Първа лекция. Днес ще се заемем с по-обща тема, а именно – въпроса за значението и задачите на антропософски ориентираната духовна наука в съвременността, а след това, във вторник, и с по-конкретна тема, която засяга отделната човешка съдба и човешката природа. Често сме подчертавали, че именно в настояще време антропософията има особена задача и особено значение за човечеството.
В края на краищата, всеки, който като мислещ човек се занимава с антропософия, трябва отново и отново да си задава въпроса: какви, собствено, цели преследва това духовно движение и как то се отнася към другите задачи на нашето време?
Сега е възможно, както многократно вече сме правили това, да осветлим тези задачи от най-различни гледни точки. Днес ще се опитаме да спрем за малко хода на развитие на човечеството в точката, в която сега се намираме, да се вгледаме в бъдещето и да се запитаме: каква е задачата на антропософията, вземайки предвид този етап от развитието на човечеството, на който се намираме в настояще време? Знаем, че от времето на великата атлантска катастрофа, когато светът, като място за обитаване на хората бил напълно преобразуван от нея, до наши дни са изминали пет културни епохи. Често сме изброявали тези пет културни епохи – древноиндийска, древноперсийска, халдео-египетска, гръко-латинска културни епохи (култури), и след това културата, в която се намираме самите ние, културата, която се подготвяла през VIII, IX, X векове и на която се намираме в самата среда. Сега трябва да си изясним, че такова разделяне, разбира се, не подразбира, че някаква епоха от развитието рязко завършва и след това започва новата, а всяка от тях бавно и постепенно преминава в другата; може да се каже, че много преди една епоха да изтече, вътре в нея вече се подготвя новата.
към текста >>
Знаем, че от времето на великата атлантска катастрофа, когато светът,
като
място за обитаване на хората бил напълно преобразуван от нея, до наши дни са изминали пет културни епохи.
Днес ще се заемем с по-обща тема, а именно – въпроса за значението и задачите на антропософски ориентираната духовна наука в съвременността, а след това, във вторник, и с по-конкретна тема, която засяга отделната човешка съдба и човешката природа. Често сме подчертавали, че именно в настояще време антропософията има особена задача и особено значение за човечеството. В края на краищата, всеки, който като мислещ човек се занимава с антропософия, трябва отново и отново да си задава въпроса: какви, собствено, цели преследва това духовно движение и как то се отнася към другите задачи на нашето време? Сега е възможно, както многократно вече сме правили това, да осветлим тези задачи от най-различни гледни точки. Днес ще се опитаме да спрем за малко хода на развитие на човечеството в точката, в която сега се намираме, да се вгледаме в бъдещето и да се запитаме: каква е задачата на антропософията, вземайки предвид този етап от развитието на човечеството, на който се намираме в настояще време?
Знаем, че от времето на великата атлантска катастрофа, когато светът, като място за обитаване на хората бил напълно преобразуван от нея, до наши дни са изминали пет културни епохи.
Често сме изброявали тези пет културни епохи – древноиндийска, древноперсийска, халдео-египетска, гръко-латинска културни епохи (култури), и след това културата, в която се намираме самите ние, културата, която се подготвяла през VIII, IX, X векове и на която се намираме в самата среда. Сега трябва да си изясним, че такова разделяне, разбира се, не подразбира, че някаква епоха от развитието рязко завършва и след това започва новата, а всяка от тях бавно и постепенно преминава в другата; може да се каже, че много преди една епоха да изтече, вътре в нея вече се подготвя новата. Така че за нашата културна епоха, петата следатлантска култура, можем да си кажем, че сега вече напълно се подготвя нещо наистина знаменателно, това, което ще стане характерно за шестата културна епоха. И съвременното човечество като цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл, като шеста култура, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората. В определено отношение човек може да се вписва във времето и да си казва, че прави общоприетото, което са правили другите, което са завещали дедите ни и така нататък, или може да се вписва така, че да осъзнава: ако осъзнато искаш да си брънка в човешката верига, без значение дали това зависи от теб, или от твоето обкръжение, ти трябва да правиш това, което способства за идващото, а именно – да се подготвя шестата културна епоха, доколкото това зависи от теб.
към текста >>
И съвременното човечество
като
цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл,
като
шеста култура, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората.
Днес ще се опитаме да спрем за малко хода на развитие на човечеството в точката, в която сега се намираме, да се вгледаме в бъдещето и да се запитаме: каква е задачата на антропософията, вземайки предвид този етап от развитието на човечеството, на който се намираме в настояще време? Знаем, че от времето на великата атлантска катастрофа, когато светът, като място за обитаване на хората бил напълно преобразуван от нея, до наши дни са изминали пет културни епохи. Често сме изброявали тези пет културни епохи – древноиндийска, древноперсийска, халдео-египетска, гръко-латинска културни епохи (култури), и след това културата, в която се намираме самите ние, културата, която се подготвяла през VIII, IX, X векове и на която се намираме в самата среда. Сега трябва да си изясним, че такова разделяне, разбира се, не подразбира, че някаква епоха от развитието рязко завършва и след това започва новата, а всяка от тях бавно и постепенно преминава в другата; може да се каже, че много преди една епоха да изтече, вътре в нея вече се подготвя новата. Така че за нашата културна епоха, петата следатлантска култура, можем да си кажем, че сега вече напълно се подготвя нещо наистина знаменателно, това, което ще стане характерно за шестата културна епоха.
И съвременното човечество като цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл, като шеста култура, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората.
В определено отношение човек може да се вписва във времето и да си казва, че прави общоприетото, което са правили другите, което са завещали дедите ни и така нататък, или може да се вписва така, че да осъзнава: ако осъзнато искаш да си брънка в човешката верига, без значение дали това зависи от теб, или от твоето обкръжение, ти трябва да правиш това, което способства за идващото, а именно – да се подготвя шестата културна епоха, доколкото това зависи от теб. Можем да разберем как е възможно да се постигне подготовка за тази шеста културна епоха, вниквайки донякъде в характера на нашата собствена епоха. Тук като най-добро средство е сравнението. Знаем, че тези културни епохи съществено се различават една от друга, и в хода на нашето антропософско движение сме посочвали различните неща, по които те се различават една от друга. Посочвайки древноиндийската културна епоха, сме отбелязвали, че душевните качества на човека по това време са били различни от тези по-късно, че човек тогава е бил още в значителна степен надарен с ясновидско съзнание.
към текста >>
Тук
като
най-добро средство е сравнението.
Сега трябва да си изясним, че такова разделяне, разбира се, не подразбира, че някаква епоха от развитието рязко завършва и след това започва новата, а всяка от тях бавно и постепенно преминава в другата; може да се каже, че много преди една епоха да изтече, вътре в нея вече се подготвя новата. Така че за нашата културна епоха, петата следатлантска култура, можем да си кажем, че сега вече напълно се подготвя нещо наистина знаменателно, това, което ще стане характерно за шестата културна епоха. И съвременното човечество като цяло вече се дели на две части: на такива хора, които днес нямат никакво понятие за това, които нищо не знаят за това, че се подготвя нещо в този смисъл, като шеста култура, които, така да се каже, сляпо преживяват дните си, и такива хора, които имат представа, че се подготвя нещо ново, и които знаят, че всичко което се подготвя, трябва да се прави от хората, подготвя се от хората. В определено отношение човек може да се вписва във времето и да си казва, че прави общоприетото, което са правили другите, което са завещали дедите ни и така нататък, или може да се вписва така, че да осъзнава: ако осъзнато искаш да си брънка в човешката верига, без значение дали това зависи от теб, или от твоето обкръжение, ти трябва да правиш това, което способства за идващото, а именно – да се подготвя шестата културна епоха, доколкото това зависи от теб. Можем да разберем как е възможно да се постигне подготовка за тази шеста културна епоха, вниквайки донякъде в характера на нашата собствена епоха.
Тук като най-добро средство е сравнението.
Знаем, че тези културни епохи съществено се различават една от друга, и в хода на нашето антропософско движение сме посочвали различните неща, по които те се различават една от друга. Посочвайки древноиндийската културна епоха, сме отбелязвали, че душевните качества на човека по това време са били различни от тези по-късно, че човек тогава е бил още в значителна степен надарен с ясновидско съзнание. Посочвахме, че развитието в следващите културни епохи се е състояло в това, че хората все повече губили ясновиждането и е трябвало все повече да се ограничават на физически план със своите способности за възприятие и разсъдък. Видяхме как бавно се е подготвяла четвъртата културна епоха, в която хората били, така да се каже, напълно въвлечени във физическия план, така че сега съществото, което наричаме Христос Исус, могло да се въплъти на физически план като човешко същество от физическия план.След това видяхме, как оттогава това преминава през един поток, който все повече усилва човешките способности на физически план, как материалистичната тенденция на нашето време кара всички тези стремежи на хората да се съобразяват само с това, което им се поднася във физическия околен свят, и как всичко това е свързано с по-нататъшното слизане на човека на физически план. Но това развитие в никакъв случай не трябва да продължава.
към текста >>
Видяхме как бавно се е подготвяла четвъртата културна епоха, в която хората били, така да се каже, напълно въвлечени във физическия план, така че сега съществото, което наричаме Христос Исус, могло да се въплъти на физически план
като
човешко същество от физическия план.След това видяхме, как оттогава това преминава през един поток, който все повече усилва човешките способности на физически план, как материалистичната тенденция на нашето време кара всички тези стремежи на хората да се съобразяват само с това, което им се поднася във физическия околен свят, и как всичко това е свързано с по-нататъшното слизане на човека на физически план.
Можем да разберем как е възможно да се постигне подготовка за тази шеста културна епоха, вниквайки донякъде в характера на нашата собствена епоха. Тук като най-добро средство е сравнението. Знаем, че тези културни епохи съществено се различават една от друга, и в хода на нашето антропософско движение сме посочвали различните неща, по които те се различават една от друга. Посочвайки древноиндийската културна епоха, сме отбелязвали, че душевните качества на човека по това време са били различни от тези по-късно, че човек тогава е бил още в значителна степен надарен с ясновидско съзнание. Посочвахме, че развитието в следващите културни епохи се е състояло в това, че хората все повече губили ясновиждането и е трябвало все повече да се ограничават на физически план със своите способности за възприятие и разсъдък.
Видяхме как бавно се е подготвяла четвъртата културна епоха, в която хората били, така да се каже, напълно въвлечени във физическия план, така че сега съществото, което наричаме Христос Исус, могло да се въплъти на физически план като човешко същество от физическия план.След това видяхме, как оттогава това преминава през един поток, който все повече усилва човешките способности на физически план, как материалистичната тенденция на нашето време кара всички тези стремежи на хората да се съобразяват само с това, което им се поднася във физическия околен свят, и как всичко това е свързано с по-нататъшното слизане на човека на физически план.
Но това развитие в никакъв случай не трябва да продължава. Човечеството отново трябва да се издига към духовния свят, да се издига с всички постижения, които е придобило, с всички плодове на физическия план. Именно това трябва да бъде антропософията – това, което отново може да предостави на човек възможност за издигане в духовния свят. И така, можем да кажем: след великата атлантска катастрофа имало много хора, които благодарение на непосредствените си способности за възприемане знаели, че около нас е духовният свят, че живеем в духовния свят. Но хората, които осъзнавали това, ставали все по-малко и по-малко, а способностите на човека все повече и повече се ограничавали до сетивното възприятие.
към текста >>
Който наистина съзнателно се е усещал
като
член на древноеврейския народ, си е казвал – и на това се е обръщало особено внимание: „
Като
отделен човек аз съм преходно явление, но в мен живее нещо, непосредствено свързано с цялото това душевно същество, което се е изливало от времената на прародителя Авраам“.
Както са се изменяли способностите на хората в продължение на петата културна епоха, така ще се изменят те и в шестата, и още в следващото въплъщение голям брой от днешните хора с цялото си душевно устройство отчетливо ще покажат, че способностите им съществено са се изменили. И днес ще се опитаме да постигнем яснота в това доколко различни ще станат душите на тези хора от бъдещето, при голям брой хора още в следващото въплъщение, а при други – в по-следващите въплъщения. Бихме могли също по малко по-различен начин да погледнем към изминалите епохи в развитието на човечеството. Тогава бихме видели, че колкото по-нататък се връщаме към древното ясновиждане, толкова повече човешката душа добива характер на това, което можем да наречем групова душевност. Често съм отбелязвал, че при древноеврейския народ в значителна степен е преобладавало съзнанието на тази групова душевност.
Който наистина съзнателно се е усещал като член на древноеврейския народ, си е казвал – и на това се е обръщало особено внимание: „Като отделен човек аз съм преходно явление, но в мен живее нещо, непосредствено свързано с цялото това душевно същество, което се е изливало от времената на прародителя Авраам“.
Това усещал всеки, който принадлежал на древноеврейския народ. Можем даже езотерично да посочим какво се е усещало тук от древноеврейския народ, като духовно явление. Ще разберем по-добре какво се е случвало, ако вземем предвид следното. Да вземем един древноеврейски посветен. Макар именно в древноеврейския народ посвещението да не е било толкова често, както при другите народи, все пак можем да вземем един такъв истински посветен, и не просто някой познаващ теорията и закона, а истински посветен, проникващ в духовните светове и притежаващ цялото своеобразие на народа.
към текста >>
Можем даже езотерично да посочим какво се е усещало тук от древноеврейския народ,
като
духовно явление.
Бихме могли също по малко по-различен начин да погледнем към изминалите епохи в развитието на човечеството. Тогава бихме видели, че колкото по-нататък се връщаме към древното ясновиждане, толкова повече човешката душа добива характер на това, което можем да наречем групова душевност. Често съм отбелязвал, че при древноеврейския народ в значителна степен е преобладавало съзнанието на тази групова душевност. Който наистина съзнателно се е усещал като член на древноеврейския народ, си е казвал – и на това се е обръщало особено внимание: „Като отделен човек аз съм преходно явление, но в мен живее нещо, непосредствено свързано с цялото това душевно същество, което се е изливало от времената на прародителя Авраам“. Това усещал всеки, който принадлежал на древноеврейския народ.
Можем даже езотерично да посочим какво се е усещало тук от древноеврейския народ, като духовно явление.
Ще разберем по-добре какво се е случвало, ако вземем предвид следното. Да вземем един древноеврейски посветен. Макар именно в древноеврейския народ посвещението да не е било толкова често, както при другите народи, все пак можем да вземем един такъв истински посветен, и не просто някой познаващ теорията и закона, а истински посветен, проникващ в духовните светове и притежаващ цялото своеобразие на народа. Обичайно за днешната външна наука е да оперира само с документи и да сверява всичко, което се намира в Стария Завет, с всевъзможни външни свидетелства и да не намира потвърждение на казаното там. Ще имаме още възможности да покажем, че Старият Завет дава по-достоверни факти, отколкото външната документирана история.
към текста >>
Но, между другото е имало нещо, което са знаели в древноеврейските тайни школи: индивидуалността, душевната същност на Авраам не е била въплътена само
като
Авраам, а е вечно същество, което оставало да пребивава в духовния свят.
Да вземем един древноеврейски посветен. Макар именно в древноеврейския народ посвещението да не е било толкова често, както при другите народи, все пак можем да вземем един такъв истински посветен, и не просто някой познаващ теорията и закона, а истински посветен, проникващ в духовните светове и притежаващ цялото своеобразие на народа. Обичайно за днешната външна наука е да оперира само с документи и да сверява всичко, което се намира в Стария Завет, с всевъзможни външни свидетелства и да не намира потвърждение на казаното там. Ще имаме още възможности да покажем, че Старият Завет дава по-достоверни факти, отколкото външната документирана история. Във всеки случай, духовната наука показва, че действителното кръвно родство на еврейския народ до прародителя Авраам е потвърдено, и да се смята Авраам за прародител е правомерно.
Но, между другото е имало нещо, което са знаели в древноеврейските тайни школи: индивидуалността, душевната същност на Авраам не е била въплътена само като Авраам, а е вечно същество, което оставало да пребивава в духовния свят.
И истински посветен бил този, който е бил инспириран от същия дух, от който е бил инспириран и Авраам, който е можел да го призове за себе си и е бил пронизан от същата душевност, както и Авраам. Така че между всеки посветен и прародителя Авраам е имало реална връзка. Трябва да имаме това предвид; това се е изразявало в чувствата на члена на древноеврейския народ. Това било вид групова душевност. Това, което намирало отражение в Авраам, са го усещали като групова душа на народа.
към текста >>
Това, което намирало отражение в Авраам, са го усещали
като
групова душа на народа.
Но, между другото е имало нещо, което са знаели в древноеврейските тайни школи: индивидуалността, душевната същност на Авраам не е била въплътена само като Авраам, а е вечно същество, което оставало да пребивава в духовния свят. И истински посветен бил този, който е бил инспириран от същия дух, от който е бил инспириран и Авраам, който е можел да го призове за себе си и е бил пронизан от същата душевност, както и Авраам. Така че между всеки посветен и прародителя Авраам е имало реална връзка. Трябва да имаме това предвид; това се е изразявало в чувствата на члена на древноеврейския народ. Това било вид групова душевност.
Това, което намирало отражение в Авраам, са го усещали като групова душа на народа.
По същия начин са усещали груповите души в останалото човечество. Човечеството изобщо се връща към груповите души. Колкото по-назад в развитието на човечеството се връщаме, толкова по-малко изразена намираме отделната индивидуалност. Това, което днес още намираме в животинското царство – когато цялата група представлява единно цяло, е било така и при хората, и това се вижда толкова по-отчетливо, колкото по-далеч в незапомнените времена се връщаме. Групите хора тук са представлявали едно цяло и груповата душа е била съществено по-силна от това, което е представлявала индивидуалната душа в отделния човек.
към текста >>
Затова е необходимо, движението, което се нарича антропософско и което трябва да подготви шестия период, да включи
като
своя основна характеристика именно заличаването на расовия характер; за своя цел то поставя идеята за обединение на хората от всички раси, всички нации, и така да преодолее тази диференциация, тези разлики, тези пропасти, които съществуват между отделните човешки групи.
Не говорим за индийска раса, персийска раса и така нататък, защото това вече няма да е вярно. Говорим за древноиндийски културен период, за древноперсийски културен период и така нататък. Напълно би изгубило смисъл, ако поискаме да говорим, че в наше време се подготвя шестата раса. Ако в наше време още съществуват остатъци от древните атлантски различия, от древната атлантска групова душевност, и още може да се говори, че расовото разделение съществува, подготовката на шестия период е именно в това, да бъде премахнат расовият характер. Това е същественото.
Затова е необходимо, движението, което се нарича антропософско и което трябва да подготви шестия период, да включи като своя основна характеристика именно заличаването на расовия характер; за своя цел то поставя идеята за обединение на хората от всички раси, всички нации, и така да преодолее тази диференциация, тези разлики, тези пропасти, които съществуват между отделните човешки групи.
В определено отношение, древната основа на расите има физически характер, а това, което ще се извърши в бъдеще, добива доста по-духовен характер. Затова е толкова необходимо да се разбере, че нашето антропософско движение е духовно, то е ориентирано към духовното, а това, което е основано на физическите разлики, се преодолява благодарение на силата на духовното движение. Съвсем разбираемо е, че всяко движение има, така да се каже, своите детски болести, и в началото на Теософското движение нещата бяха представени така, сякаш Земята, така да се каже, е разпадната на седем епохи, наречени коренни раси, а всяка от коренните раси – на седем подраси; и всичко това постоянно би се повтаряло, така че винаги да можем да говорим за седем раси и седем подраси. Трябва да се излезе от детските болести и да се разбере, че понятието раса именно в нашето време губи каквото и да е значение. В бъдеще се подготвя нещо различно, нещо значително свързано с индивидуалността на човека – в индивидуалното развитие на всички хора и в индивидуалното развитие на отделния човек.
към текста >>
Това е все едно да доведете четиригодишно дете и тъй
като
то не може да смята и все пак е човек, да почнете да твърдите, че човек не може да смята.
Антропософското движение трябва да служи на това, хората да стават в правилния смисъл индивидуалности, или, може също да се каже – личности. Как могат те да осъществят това? Тук трябва да обърнем внимание на забележителното ново душевно качество на човека, което се подготвя. Често се поставя въпроса: „Ако има повторни въплъщения, защо човек не помни предишните си въплъщения? “ Това е въпрос, на който често ми се налага да отговарям, и въпрос от такъв характер е несъстоятелен.
Това е все едно да доведете четиригодишно дете и тъй като то не може да смята и все пак е човек, да почнете да твърдите, че човек не може да смята.
Позволете му да стане на десет и тогава вече ще може да смята. Така е и с човешката душа. Ако тя днес още не може да си спомня, ще дойде време, когато ще може да си спомня, време, когато ще добие способностите, които днес притежава само посветеният. Но именно днес става този поврат. Днес има известен брой души, които в наше време са толкова издигнати, че са точно преди момента, когато ще си спомнят своите предишни въплъщения, или поне последното.
към текста >>
Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи
като
духовно същество, тъй
като
той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас
като
мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка.
И ако се замислите, колко хора има в наше време, които изобщо имат представа какво е азът, тоест какво представляват самите те, ще стигнете до наистина печален резултат. Когато изплува този въпрос, винаги си спомням за един приятел, с когото се познавах преди повече от тридесет години. По това време, още младо момче, той беше изцяло заразен от материалистическия начин на мислене. Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на мислене. Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст.
Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка.
Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш? “ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова. Така че той си беше създал теория, на която противоречеше с всяка дума, както прави всеки; тъй като беше невъзможно да се придържа към това, което си беше въобразил като материалистическа теория. Не може да се остане в действителността, когато се мисли материалистически. Ако се каже: „мозъкът ми те обича“, не трябва да се каже „те“, а непременно: „моят мозък обича твоят мозък“.
към текста >>
Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това,
като
съдържание на живота, защо постоянно лъжеш?
Когато изплува този въпрос, винаги си спомням за един приятел, с когото се познавах преди повече от тридесет години. По това време, още младо момче, той беше изцяло заразен от материалистическия начин на мислене. Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на мислене. Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст. Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка.
Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш?
“ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова. Така че той си беше създал теория, на която противоречеше с всяка дума, както прави всеки; тъй като беше невъзможно да се придържа към това, което си беше въобразил като материалистическа теория. Не може да се остане в действителността, когато се мисли материалистически. Ако се каже: „мозъкът ми те обича“, не трябва да се каже „те“, а непременно: „моят мозък обича твоят мозък“. Хората не правят такъв извод.
към текста >>
“ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй
като
никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова.
По това време, още младо момче, той беше изцяло заразен от материалистическия начин на мислене. Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на мислене. Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст. Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка. Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш?
“ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова.
Така че той си беше създал теория, на която противоречеше с всяка дума, както прави всеки; тъй като беше невъзможно да се придържа към това, което си беше въобразил като материалистическа теория. Не може да се остане в действителността, когато се мисли материалистически. Ако се каже: „мозъкът ми те обича“, не трябва да се каже „те“, а непременно: „моят мозък обича твоят мозък“. Хората не правят такъв извод. Но всъщност това не е просто хумор, а нещо посочващо колко дълбока е подосновата на несъзнателната неистинност на почвата на съвременното ни духовно образование.
към текста >>
Така че той си беше създал теория, на която противоречеше с всяка дума, както прави всеки; тъй
като
беше невъзможно да се придържа към това, което си беше въобразил
като
материалистическа теория.
Ще прозвучи съвременно ако днес кажем: от монистичния начин на мислене. Той беше вече заразен от него въпреки младата си възраст. Той винаги се смееше, когато станеше дума, че в човека се съдържа нещо, което може да се обозначи като духовно същество, тъй като той се придържаше към позицията, че това, което живее в нас като мисъл, се произвежда от механичните или химически процеси в мозъка. Често му казвах: „Слушай, ако сериозно вярваш в това, като съдържание на живота, защо постоянно лъжеш? “ Той, действително, постоянно лъжеше, тъй като никога не казваше: мозъкът ми усеща, мозъкът ми мисли, а: аз мисля, аз усещам, аз знам това или онова.
Така че той си беше създал теория, на която противоречеше с всяка дума, както прави всеки; тъй като беше невъзможно да се придържа към това, което си беше въобразил като материалистическа теория.
Не може да се остане в действителността, когато се мисли материалистически. Ако се каже: „мозъкът ми те обича“, не трябва да се каже „те“, а непременно: „моят мозък обича твоят мозък“. Хората не правят такъв извод. Но всъщност това не е просто хумор, а нещо посочващо колко дълбока е подосновата на несъзнателната неистинност на почвата на съвременното ни духовно образование. Повечето хора наистина по-скоро биха се хванали за парче лава от Луната, тоест за някакво спечено вещество, отколкото за това, което може да бъде наречено аз.
към текста >>
Разбира се, с помощта на външната наука, която,
като
такава, съгласно своите методи трябва да мисли материалистически, най-малко от всичко ще стигнем днес до разбиране за аза.
Не може да се остане в действителността, когато се мисли материалистически. Ако се каже: „мозъкът ми те обича“, не трябва да се каже „те“, а непременно: „моят мозък обича твоят мозък“. Хората не правят такъв извод. Но всъщност това не е просто хумор, а нещо посочващо колко дълбока е подосновата на несъзнателната неистинност на почвата на съвременното ни духовно образование. Повечето хора наистина по-скоро биха се хванали за парче лава от Луната, тоест за някакво спечено вещество, отколкото за това, което може да бъде наречено аз.
Разбира се, с помощта на външната наука, която, като такава, съгласно своите методи трябва да мисли материалистически, най-малко от всичко ще стигнем днес до разбиране за аза.
Благодарение на какво човек може да достигне до разбиране на аза? Чрез какво той може постепенно да добие понятие, някаква идея за това, което инстинктивно усеща, когато казва: „аз мисля? “ Само посредством това, че въоръжен с антропософския мироглед, той ще научи как се подразделя това човешко същество, как физическото тяло е свързано със Сатурн, етерното тяло – със Слънцето, астралното тяло – с Луната и азът – със Земята. Когато внимателно разглеждаме всичко, което сме събрали тук в идеите отвсякъде, от цялата Вселена, разбираме, как нашият аз като истински майстор работи във всички останали членове. И така постепенно стигаме също до разбирането какво представлява думата аз.
към текста >>
Когато внимателно разглеждаме всичко, което сме събрали тук в идеите отвсякъде, от цялата Вселена, разбираме, как нашият аз
като
истински майстор работи във всички останали членове.
Повечето хора наистина по-скоро биха се хванали за парче лава от Луната, тоест за някакво спечено вещество, отколкото за това, което може да бъде наречено аз. Разбира се, с помощта на външната наука, която, като такава, съгласно своите методи трябва да мисли материалистически, най-малко от всичко ще стигнем днес до разбиране за аза. Благодарение на какво човек може да достигне до разбиране на аза? Чрез какво той може постепенно да добие понятие, някаква идея за това, което инстинктивно усеща, когато казва: „аз мисля? “ Само посредством това, че въоръжен с антропософския мироглед, той ще научи как се подразделя това човешко същество, как физическото тяло е свързано със Сатурн, етерното тяло – със Слънцето, астралното тяло – с Луната и азът – със Земята.
Когато внимателно разглеждаме всичко, което сме събрали тук в идеите отвсякъде, от цялата Вселена, разбираме, как нашият аз като истински майстор работи във всички останали членове.
И така постепенно стигаме също до разбирането какво представлява думата аз. Когато се научим да разбираме тази дума, постепенно се доближаваме до висшата концепция за аза. Ние се усещаме като духовни същества не просто когато се усещаме вътре в себе си, но и когато можем да кажем, че в нашата индивидуалност живее нещо, което е било тук още преди Авраам. Когато не само можем да си кажем: „аз и отец ми Авраам сме едно“, а: „аз и Отец – т.е. вплетеният в света духовен елемент, преживяващ света, сме едно“.
към текста >>
Ние се усещаме
като
духовни същества не просто когато се усещаме вътре в себе си, но и когато можем да кажем, че в нашата индивидуалност живее нещо, което е било тук още преди Авраам.
Чрез какво той може постепенно да добие понятие, някаква идея за това, което инстинктивно усеща, когато казва: „аз мисля? “ Само посредством това, че въоръжен с антропософския мироглед, той ще научи как се подразделя това човешко същество, как физическото тяло е свързано със Сатурн, етерното тяло – със Слънцето, астралното тяло – с Луната и азът – със Земята. Когато внимателно разглеждаме всичко, което сме събрали тук в идеите отвсякъде, от цялата Вселена, разбираме, как нашият аз като истински майстор работи във всички останали членове. И така постепенно стигаме също до разбирането какво представлява думата аз. Когато се научим да разбираме тази дума, постепенно се доближаваме до висшата концепция за аза.
Ние се усещаме като духовни същества не просто когато се усещаме вътре в себе си, но и когато можем да кажем, че в нашата индивидуалност живее нещо, което е било тук още преди Авраам.
Когато не само можем да си кажем: „аз и отец ми Авраам сме едно“, а: „аз и Отец – т.е. вплетеният в света духовен елемент, преживяващ света, сме едно“. Това, което живее в аза, представлява същата духовна субстанция, втъкана в света и преживяваща го като дух. По такъв начин постепенно се добираме до разбирането на този аз като носител на човешката индивидуалност, тоест на това, което преминава от въплъщение към въплъщение. Но по какъв начин разбираме аза, разбираме ли изобщо света чрез антропософския мироглед?
към текста >>
Това, което живее в аза, представлява същата духовна субстанция, втъкана в света и преживяваща го
като
дух.
И така постепенно стигаме също до разбирането какво представлява думата аз. Когато се научим да разбираме тази дума, постепенно се доближаваме до висшата концепция за аза. Ние се усещаме като духовни същества не просто когато се усещаме вътре в себе си, но и когато можем да кажем, че в нашата индивидуалност живее нещо, което е било тук още преди Авраам. Когато не само можем да си кажем: „аз и отец ми Авраам сме едно“, а: „аз и Отец – т.е. вплетеният в света духовен елемент, преживяващ света, сме едно“.
Това, което живее в аза, представлява същата духовна субстанция, втъкана в света и преживяваща го като дух.
По такъв начин постепенно се добираме до разбирането на този аз като носител на човешката индивидуалност, тоест на това, което преминава от въплъщение към въплъщение. Но по какъв начин разбираме аза, разбираме ли изобщо света чрез антропософския мироглед? Антропософският мироглед се осъществява по най-индивидуалния начин и в същото време е най-неиндивидуалното нещо, което можем да си представим. Той може да се осъществява по най-индивидуален начин само вследствие на това, че тайните на Вселената се откриват в човешката душа, че в нея проникват великите духовни мирови същества. В човешката индивидуалност съдържанието на света трябва да се преживява по най-индивидуален начин, но в същото време то трябва да се преживява напълно неличностно.
към текста >>
По такъв начин постепенно се добираме до разбирането на този аз
като
носител на човешката индивидуалност, тоест на това, което преминава от въплъщение към въплъщение.
Когато се научим да разбираме тази дума, постепенно се доближаваме до висшата концепция за аза. Ние се усещаме като духовни същества не просто когато се усещаме вътре в себе си, но и когато можем да кажем, че в нашата индивидуалност живее нещо, което е било тук още преди Авраам. Когато не само можем да си кажем: „аз и отец ми Авраам сме едно“, а: „аз и Отец – т.е. вплетеният в света духовен елемент, преживяващ света, сме едно“. Това, което живее в аза, представлява същата духовна субстанция, втъкана в света и преживяваща го като дух.
По такъв начин постепенно се добираме до разбирането на този аз като носител на човешката индивидуалност, тоест на това, което преминава от въплъщение към въплъщение.
Но по какъв начин разбираме аза, разбираме ли изобщо света чрез антропософския мироглед? Антропософският мироглед се осъществява по най-индивидуалния начин и в същото време е най-неиндивидуалното нещо, което можем да си представим. Той може да се осъществява по най-индивидуален начин само вследствие на това, че тайните на Вселената се откриват в човешката душа, че в нея проникват великите духовни мирови същества. В човешката индивидуалност съдържанието на света трябва да се преживява по най-индивидуален начин, но в същото време то трябва да се преживява напълно неличностно. Който иска да преживее истинския характер на мировите тайни, той трябва да стои на гледната точка, при която ще си каже: „който все още обръща внимание на собственото си мнение, не може да стигне до истината“.
към текста >>
И до
като
се намира на посочената по-горе лична гледна точка, е невъзможно да му се открият истинските мирови тайни.
Антропософският мироглед се осъществява по най-индивидуалния начин и в същото време е най-неиндивидуалното нещо, което можем да си представим. Той може да се осъществява по най-индивидуален начин само вследствие на това, че тайните на Вселената се откриват в човешката душа, че в нея проникват великите духовни мирови същества. В човешката индивидуалност съдържанието на света трябва да се преживява по най-индивидуален начин, но в същото време то трябва да се преживява напълно неличностно. Който иска да преживее истинския характер на мировите тайни, той трябва да стои на гледната точка, при която ще си каже: „който все още обръща внимание на собственото си мнение, не може да стигне до истината“. В това се състои своеобразието на антропософската истина, че наблюдателят не може да има никакво собствено мнение, никакво пристрастие към една или друга теория, че не може да обича един или друг възглед повече поради индивидуалните си особености.
И докато се намира на посочената по-горе лична гледна точка, е невъзможно да му се открият истинските мирови тайни.
Той трябва да разбира напълно индивидуално; но индивидуалността му трябва дотолкова да е развита, че да няма нищо вече от личното, а също от индивидуалното ѝ усещане за приятно и неприятно. Това трябва да се приеме съвсем сериозно. Който още има някакво пристрастие към едни или други понятия или възгледи, който е склонен към едно или друго съобразно възпитанието или темперамента си, никога няма да стигне до обективната истина. Това лято се опитахме да се ориентираме в източната мъдрост от гледна точка на западното учение[2]. Стараехме се да бъдем справедливи към източната мъдрост и наистина я представихме така, че да се види цялата ѝ правомерност.
към текста >>
До
като
ни владее пристрастието към едно или друго, не можем да взимаме решение.
Особено следва да се подчертае, че в наше време при независимото духовно познание е невъзможно винаги да се ръководим от особеното си предпочитание към източния или към западния мироглед. Който каже, че в зависимост, например, от своя специфичен темперамент, предпочита да разглежда особеностите, закономерностите на света така, както те са представени в източния или, съответно, в западния мироглед, той няма още пълно разбиране за това, за което, собствено, става дума. Например, не трябва да се заключава, че Христос има по-голямо значение от всичко, което се съдържа в източното учение, по силата на това, че поради своя темперамент или западното си възпитание клоним към Христос. Въпросът „как се отнася Христос към Изтока? “ сме призвани да го решаваме само тогава, когато от личната ни гледна точка християнското ни е толкова безразлично, колкото и източното.
Докато ни владее пристрастието към едно или друго, не можем да взимаме решение.
Обективно стигаме до това само тогава, когато позволим да говорят само фактите, без да вземаме за основа собственото си мнение. Затова когато днес антропософският мироглед се появява пред нас в истинския си вид, в него се проявява нещо, което вътрешно е тясно преплетено с човешката индивидуалност, доколкото то трябва да израства от силите на азовата индивидуалност и, от друга страна, трябва да бъде независимо, така, че тази индивидуалност да бъде напълно безразлична. Човекът, в когото се появяват антропософските истини, по отношение на тях трябва да бъде съвсем безразличен; те съвсем не трябва да го засягат. Той трябва да е дотолкова развит, че да не оцветява тези неща с личните си пристрастия. След това, наистина, те трябва да станат индивидуални, тъй като духовното не може да се явява в света на звездите или Луната, а само в човешката душа, в индивидуалността.
към текста >>
След това, наистина, те трябва да станат индивидуални, тъй
като
духовното не може да се явява в света на звездите или Луната, а само в човешката душа, в индивидуалността.
Докато ни владее пристрастието към едно или друго, не можем да взимаме решение. Обективно стигаме до това само тогава, когато позволим да говорят само фактите, без да вземаме за основа собственото си мнение. Затова когато днес антропософският мироглед се появява пред нас в истинския си вид, в него се проявява нещо, което вътрешно е тясно преплетено с човешката индивидуалност, доколкото то трябва да израства от силите на азовата индивидуалност и, от друга страна, трябва да бъде независимо, така, че тази индивидуалност да бъде напълно безразлична. Човекът, в когото се появяват антропософските истини, по отношение на тях трябва да бъде съвсем безразличен; те съвсем не трябва да го засягат. Той трябва да е дотолкова развит, че да не оцветява тези неща с личните си пристрастия.
След това, наистина, те трябва да станат индивидуални, тъй като духовното не може да се явява в света на звездите или Луната, а само в човешката душа, в индивидуалността.
Тогава, от друга страна, индивидуалността трябва да бъде дотолкова високо развита, че сама да може да се изключва при осъществяването на това, което представляват мировите истини. Това, което влиза в човечеството чрез антропософското движение, от друга страна, представлява нещо, което засяга всеки човека, без значение от каква раса е, от коя нация е произлязъл и така нататък, тъй като става обръщане към новата човечност, към човека като такъв, към всеки отделен човек, а не към отвлечения, абстрактен „човек“. Това е основният въпрос. Антропософията произхожда от индивидуалността, от същностното ядро на човека и оттук тя се обръща към най-дълбокото, същностно ядро на човека и го обхваща. Обикновено говорим помежду си ограничавайки се по същество до повърхностното, обръщайки се към повърхностното, към това, което не свързваме с най-дълбокото същностно ядро.
към текста >>
Това, което влиза в човечеството чрез антропософското движение, от друга страна, представлява нещо, което засяга всеки човека, без значение от каква раса е, от коя нация е произлязъл и така нататък, тъй
като
става обръщане към новата човечност, към човека
като
такъв, към всеки отделен човек, а не към отвлечения, абстрактен „човек“.
Затова когато днес антропософският мироглед се появява пред нас в истинския си вид, в него се проявява нещо, което вътрешно е тясно преплетено с човешката индивидуалност, доколкото то трябва да израства от силите на азовата индивидуалност и, от друга страна, трябва да бъде независимо, така, че тази индивидуалност да бъде напълно безразлична. Човекът, в когото се появяват антропософските истини, по отношение на тях трябва да бъде съвсем безразличен; те съвсем не трябва да го засягат. Той трябва да е дотолкова развит, че да не оцветява тези неща с личните си пристрастия. След това, наистина, те трябва да станат индивидуални, тъй като духовното не може да се явява в света на звездите или Луната, а само в човешката душа, в индивидуалността. Тогава, от друга страна, индивидуалността трябва да бъде дотолкова високо развита, че сама да може да се изключва при осъществяването на това, което представляват мировите истини.
Това, което влиза в човечеството чрез антропософското движение, от друга страна, представлява нещо, което засяга всеки човека, без значение от каква раса е, от коя нация е произлязъл и така нататък, тъй като става обръщане към новата човечност, към човека като такъв, към всеки отделен човек, а не към отвлечения, абстрактен „човек“.
Това е основният въпрос. Антропософията произхожда от индивидуалността, от същностното ядро на човека и оттук тя се обръща към най-дълбокото, същностно ядро на човека и го обхваща. Обикновено говорим помежду си ограничавайки се по същество до повърхностното, обръщайки се към повърхностното, към това, което не свързваме с най-дълбокото същностно ядро. Разбирането между хората, пълното разбиране, днес едва ли е възможно в друга област, освен тази, където това, което се ражда, изхожда от центъра на човешкото същество, и, ако то наистина е вярно разбрано от другите, отново е насочено към неговия център. Затова, в определено отношение, това е новият език, който се изговаря чрез антропософията.
към текста >>
Днешните философи вече не могат да разбират Платон, тъй
като
нямат никакво виждане за това, което той е наричал идея, и го бъркат с абстрактното понятие.
Това, което днес се говори във външния свят, е език, който, собствено, има значение само за доста ограничена област. В древните времена, когато хората още са гледали в духовния свят с древното си, сумрачно ясновидство, словото им е означавало нещо, което е съществувало в духовния свят. Думите са означавали нещо съществуващо в духовния свят. Даже в Гърция всичко е стояло по различен начин. Думата „идея“, употребявана от Платон, означава нещо различно от думата „идея“ употребявана от нашите днешни философи.
Днешните философи вече не могат да разбират Платон, тъй като нямат никакво виждане за това, което той е наричал идея, и го бъркат с абстрактното понятие.
Платон още е имал пред себе си духовното, даже ако то се е проявявало вече доста дестилирано; то е било, така да се каже, още нещо напълно реално. Тук в думите още е присъствал, ако мога така да се изразя – духовният сок, можете да усетите това в думите. Ако днес някой употребява думата „вятър“, „въздух“, при това той си мисли за нещо външно, нещо физическо. Думата „вятър“ съответства тук на външното, на физическото. Когато употребявали думата „вятър“, ruасh на древноеврейски, са си мислили не само за нещо външно, физическо, но и за нещо духовно, носещо се през пространството.
към текста >>
Вследствие всичко, което става в нашата душа когато говорим, е разбираемо само за тези способности на душата ни, които са свързани с физическия мозък,
като
свой инструмент; след това душата, когато е развъплътена, вече нищо не разбира от това, което е казано с тези думи.
Днес това се е прекратило, днес езикът е ограничен до външния свят или, най-малкото, хората, които днес се стремят да се намират на висотата на времето, даже зад това, което още е очевидно, че е заимствано от духовно-душевното, се опитват да виждат само материалистичния смисъл. Физиката говори за „сблъсък“ между телата. Тя е забравила, че думата „сблъсък“ е заимствана от това, че когато живото същество блъска, удря друго същество, извършва това от дълбините на живото същество. Така се забравя първоначалното значение на думите в простите неща. И така, днес нашият език (и най-вече всичко това съществува в научния език) е станал език, който може да изразява само материалното.
Вследствие всичко, което става в нашата душа когато говорим, е разбираемо само за тези способности на душата ни, които са свързани с физическия мозък, като свой инструмент; след това душата, когато е развъплътена, вече нищо не разбира от това, което е казано с тези думи.
Когато душата е преминала портата на смъртта и вече не се обслужва от мозъка, тогава всички днешни научни разсъждения представляват образувания, които са съвсем неразбираеми за развъплътената душа. Тя даже не чува и не възприема това, което е изразено на езика на днешното време. Това повече няма смисъл за развъплътената душа, това има смисъл само за съществуващото на физически план. Има нещо, на което е още по-важно да се обърне внимание в това, което би могло да се нарече начин на мислене. Много по-важно е да се обърне внимание на това, отколкото на теорията, тъй като от него, а не от теорията зависи животът.
към текста >>
Много по-важно е да се обърне внимание на това, отколкото на теорията, тъй
като
от него, а не от теорията зависи животът.
Вследствие всичко, което става в нашата душа когато говорим, е разбираемо само за тези способности на душата ни, които са свързани с физическия мозък, като свой инструмент; след това душата, когато е развъплътена, вече нищо не разбира от това, което е казано с тези думи. Когато душата е преминала портата на смъртта и вече не се обслужва от мозъка, тогава всички днешни научни разсъждения представляват образувания, които са съвсем неразбираеми за развъплътената душа. Тя даже не чува и не възприема това, което е изразено на езика на днешното време. Това повече няма смисъл за развъплътената душа, това има смисъл само за съществуващото на физически план. Има нещо, на което е още по-важно да се обърне внимание в това, което би могло да се нарече начин на мислене.
Много по-важно е да се обърне внимание на това, отколкото на теорията, тъй като от него, а не от теорията зависи животът.
Интересно е нещо, което отново може да се види в теософското движение, а именно как материализмът се е прокраднал. Доколкото сега вече е станал мода на времето, той многократно се е прокрадвал в теософското разбиране, така че и тук, в самата теософия, управлява истинският материализъм; например, когато се описва етерното или жизненото тяло. Вместо да се постараят да стигнат до духовно разбиране, него предимно го описват така, сякаш то е само по-фино материално; така стои работата и с астралното тяло. Обикновено се изхожда от физическото тяло, след това се продължава към етерното или жизненото тяло и се казва: то е изградено по образец на физическото тяло, само че е по-фино; и така се продължава нагоре, чак до нирвана. Тук намираме описания, които заимстват образи не от нещо друго, а от физическото.
към текста >>
При това те съвсем не забелязват, че тук присъстващото духовно във вид на настроение, се материализира когато си представят пространството запълнено с нещо
като
фина мъгла, изпълнена с вибрации.
Доколкото сега вече е станал мода на времето, той многократно се е прокрадвал в теософското разбиране, така че и тук, в самата теософия, управлява истинският материализъм; например, когато се описва етерното или жизненото тяло. Вместо да се постараят да стигнат до духовно разбиране, него предимно го описват така, сякаш то е само по-фино материално; така стои работата и с астралното тяло. Обикновено се изхожда от физическото тяло, след това се продължава към етерното или жизненото тяло и се казва: то е изградено по образец на физическото тяло, само че е по-фино; и така се продължава нагоре, чак до нирвана. Тук намираме описания, които заимстват образи не от нещо друго, а от физическото. Вече съм чувал когато са искали да отбележат, че в стаята присъстващите имат добро настроение, да не се изразяват в прекия смисъл, а да казват, че в стаята има добри вибрации.
При това те съвсем не забелязват, че тук присъстващото духовно във вид на настроение, се материализира когато си представят пространството запълнено с нещо като фина мъгла, изпълнена с вибрации.
Това е нещо, което бих искал да обознача като представа от най-материалистичен вид. Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да мислят духовно. Това трябва да бъде само характеристика на нашето днешно време; но е важно, да го осъзнаваме. И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм. И мнозина, които с радост днес биха искали да бъдат идеалисти, се изразяват съблазнени от езика-тиранин, съвсем в материалистичен смисъл.
към текста >>
Това е нещо, което бих искал да обознача
като
представа от най-материалистичен вид.
Вместо да се постараят да стигнат до духовно разбиране, него предимно го описват така, сякаш то е само по-фино материално; така стои работата и с астралното тяло. Обикновено се изхожда от физическото тяло, след това се продължава към етерното или жизненото тяло и се казва: то е изградено по образец на физическото тяло, само че е по-фино; и така се продължава нагоре, чак до нирвана. Тук намираме описания, които заимстват образи не от нещо друго, а от физическото. Вече съм чувал когато са искали да отбележат, че в стаята присъстващите имат добро настроение, да не се изразяват в прекия смисъл, а да казват, че в стаята има добри вибрации. При това те съвсем не забелязват, че тук присъстващото духовно във вид на настроение, се материализира когато си представят пространството запълнено с нещо като фина мъгла, изпълнена с вибрации.
Това е нещо, което бих искал да обознача като представа от най-материалистичен вид.
Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да мислят духовно. Това трябва да бъде само характеристика на нашето днешно време; но е важно, да го осъзнаваме. И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм. И мнозина, които с радост днес биха искали да бъдат идеалисти, се изразяват съблазнени от езика-тиранин, съвсем в материалистичен смисъл. Този език не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък.
към текста >>
И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо
като
тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм.
Вече съм чувал когато са искали да отбележат, че в стаята присъстващите имат добро настроение, да не се изразяват в прекия смисъл, а да казват, че в стаята има добри вибрации. При това те съвсем не забелязват, че тук присъстващото духовно във вид на настроение, се материализира когато си представят пространството запълнено с нещо като фина мъгла, изпълнена с вибрации. Това е нещо, което бих искал да обознача като представа от най-материалистичен вид. Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да мислят духовно. Това трябва да бъде само характеристика на нашето днешно време; но е важно, да го осъзнаваме.
И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм.
И мнозина, които с радост днес биха искали да бъдат идеалисти, се изразяват съблазнени от езика-тиранин, съвсем в материалистичен смисъл. Този език не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък. Има и още нещо, вярвате или не. За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен. Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света.
към текста >>
Този род представи няма да премине, до
като
продължава мисленето с физическия мозък, до
като
така се описва света.
И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм. И мнозина, които с радост днес биха искали да бъдат идеалисти, се изразяват съблазнени от езика-тиранин, съвсем в материалистичен смисъл. Този език не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък. Има и още нещо, вярвате или не. За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен.
Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света.
А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка. У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността. Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“. И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък.
към текста >>
Тогава даже изказвания
като
: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка.
Този език не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък. Има и още нещо, вярвате или не. За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен. Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл.
Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка.
У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността. Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“. И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък. Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото!
към текста >>
У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй
като
мислите представляват действителността.
Има и още нещо, вярвате или не. За този, който е запознат с окултното виждане, с истинското духовно възприятие, видът представи, който днес многократно се практикува в теософските научни трудове, носи истинска болка, защото, когато той започне да мисли не с физическия мозък, а с душата, която не е свързана с физическия мозък, тоест действително живее в духовния свят – този род представи му се вижда безсмислен. Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка.
У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността.
Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“. И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък. Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото! Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само до
като
тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък.
Този род представи няма да премине, докато продължава мисленето с физическия мозък, докато така се описва света. А още щом започнем да развиваме духовното виждане, разговор от такъв сорт за нещата губи смисъл. Тогава даже изказвания като: „В това пространство има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“ – причиняват болка. У този, който наистина е в състояние да си представя нещата духовно, това тутакси предизвиква болка, тъй като мислите представляват действителността. Пространството се изпълва с тъмна мъгла, когато някой придава на мислите формата: „В помещението има добри вибрации“ вместо: „Тук цари добро настроение“.
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък.
Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото! Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане. Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език.
към текста >>
Тук се обръщаме към всички хора, тъй
като
, в определено отношение е въпрос на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане.
Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото! Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане. Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език.
Тук се обръщаме към всички хора, тъй като, в определено отношение е въпрос на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане.
Чрез антропософията се обучаваме на езика, който е разбираем за всички човешки същества, без значение в какво състояние са. Така в областта на антропософията говорим на език, който звучи също и за така наречените умрели. Наистина, именно благодарение на това, за което в реален смисъл се грижим в антропософските обсъждания, се докосваме до най-дълбокото човешко ядро, до най-дълбоката същност на човека. Проникваме навътре чак до човешката душа. Прониквайки в душата на човека, ние го освобождаваме от всякаква групова душевност.
към текста >>
Днес това представлява най-дълбоката задача на мировото антропософско движение: да изпрати известен брой хора с такъв аз към следващото въплъщение, в което те ще си спомнят себе си
като
индивидуален аз.
Централната същност на човека се обхваща от това, което приемаме в антропософската мисъл. Това кристализира духовната субстанция в човека, който я отнася със себе си след смъртта; благодарение на нея той притежава способност за възприемане в духовния свят. С това той вижда и чува в духовния свят, прониква в мрака, който иначе се изправя пред човека в духовния свят. Благодарение на това, ако с тези антропософски понятия и антропософски представи човек днес развива аза, който сега е свързан с всички мирови истини, които може да получи, ако го развива, благодарение на това той го пренася и в следващото въплъщение. След това той повторно се ражда с този, сега формиран аз, и си спомня за този формиран аз.
Днес това представлява най-дълбоката задача на мировото антропософско движение: да изпрати известен брой хора с такъв аз към следващото въплъщение, в което те ще си спомнят себе си като индивидуален аз.
Това ще бъдат хората, които ще образуват ядрото на следващата културна епоха. Хората, които благодарение на антропософското духовно движение са били добре подготвени да си спомнят себе си в своя индивидуален аз, ще се разпространят по цялата Земя. Това ще е така, защото съществено в следващата културна епоха ще е това, че тя няма да бъде ограничена до отделни местности, а ще бъде разпространена по цялата Земя. Отделни хора ще бъдат разселени по цялата Земя и ядрото на човечеството ще присъства във всички земни области, което ще бъде същественото за шестия културен период. Тези хора ще се разпознаят като такива, които в предходното си въплъщение съвместно са достигнали индивидуалния аз.
към текста >>
Тези хора ще се разпознаят
като
такива, които в предходното си въплъщение съвместно са достигнали индивидуалния аз.
Днес това представлява най-дълбоката задача на мировото антропософско движение: да изпрати известен брой хора с такъв аз към следващото въплъщение, в което те ще си спомнят себе си като индивидуален аз. Това ще бъдат хората, които ще образуват ядрото на следващата културна епоха. Хората, които благодарение на антропософското духовно движение са били добре подготвени да си спомнят себе си в своя индивидуален аз, ще се разпространят по цялата Земя. Това ще е така, защото съществено в следващата културна епоха ще е това, че тя няма да бъде ограничена до отделни местности, а ще бъде разпространена по цялата Земя. Отделни хора ще бъдат разселени по цялата Земя и ядрото на човечеството ще присъства във всички земни области, което ще бъде същественото за шестия културен период.
Тези хора ще се разпознаят като такива, които в предходното си въплъщение съвместно са достигнали индивидуалния аз.
Това е правилната грижа за тази душевна способност, за която говорихме. Тази душевна способност се развива също така, че не само тези, които сега бяха описани, ще си спомнят себе си; доста по-голям брой хора, макар и да не са развили своя аз, ще си спомнят предходното си въплъщение. Но те ще си спомнят себе си не в индивидуалния аз, тъй като не са го формирали, а в груповия аз, в който са останали. И така, ще има хора, които в това въплъщение са се грижили за развитието на индивидуалния си аз. Те ще си спомнят за себе си като самостоятелна индивидуалност; те ще погледнат назад и ще кажат: „ти си бил този или онзи“.
към текста >>
Но те ще си спомнят себе си не в индивидуалния аз, тъй
като
не са го формирали, а в груповия аз, в който са останали.
Това ще е така, защото съществено в следващата културна епоха ще е това, че тя няма да бъде ограничена до отделни местности, а ще бъде разпространена по цялата Земя. Отделни хора ще бъдат разселени по цялата Земя и ядрото на човечеството ще присъства във всички земни области, което ще бъде същественото за шестия културен период. Тези хора ще се разпознаят като такива, които в предходното си въплъщение съвместно са достигнали индивидуалния аз. Това е правилната грижа за тази душевна способност, за която говорихме. Тази душевна способност се развива също така, че не само тези, които сега бяха описани, ще си спомнят себе си; доста по-голям брой хора, макар и да не са развили своя аз, ще си спомнят предходното си въплъщение.
Но те ще си спомнят себе си не в индивидуалния аз, тъй като не са го формирали, а в груповия аз, в който са останали.
И така, ще има хора, които в това въплъщение са се грижили за развитието на индивидуалния си аз. Те ще си спомнят за себе си като самостоятелна индивидуалност; те ще погледнат назад и ще кажат: „ти си бил този или онзи“. Хората, които не са развили своята индивидуалност, няма да могат да си спомнят себе си в тази индивидуалност. Не мислете, че способността за спомняне на предходния аз, например, представлява просто визионерско ясновиждане. Някога всички хора са били ясновиждащи.
към текста >>
Те ще си спомнят за себе си
като
самостоятелна индивидуалност; те ще погледнат назад и ще кажат: „ти си бил този или онзи“.
Тези хора ще се разпознаят като такива, които в предходното си въплъщение съвместно са достигнали индивидуалния аз. Това е правилната грижа за тази душевна способност, за която говорихме. Тази душевна способност се развива също така, че не само тези, които сега бяха описани, ще си спомнят себе си; доста по-голям брой хора, макар и да не са развили своя аз, ще си спомнят предходното си въплъщение. Но те ще си спомнят себе си не в индивидуалния аз, тъй като не са го формирали, а в груповия аз, в който са останали. И така, ще има хора, които в това въплъщение са се грижили за развитието на индивидуалния си аз.
Те ще си спомнят за себе си като самостоятелна индивидуалност; те ще погледнат назад и ще кажат: „ти си бил този или онзи“.
Хората, които не са развили своята индивидуалност, няма да могат да си спомнят себе си в тази индивидуалност. Не мислете, че способността за спомняне на предходния аз, например, представлява просто визионерско ясновиждане. Някога всички хора са били ясновиждащи. Ако простото ясновиждане беше достатъчно, всички би трябвало да си спомнят себе си, тъй като всички са били ясновидци. Но работата не е в това дали притежаваме ясновиждане – хората ще станат ясновидци в бъдеще.
към текста >>
Ако простото ясновиждане беше достатъчно, всички би трябвало да си спомнят себе си, тъй
като
всички са били ясновидци.
И така, ще има хора, които в това въплъщение са се грижили за развитието на индивидуалния си аз. Те ще си спомнят за себе си като самостоятелна индивидуалност; те ще погледнат назад и ще кажат: „ти си бил този или онзи“. Хората, които не са развили своята индивидуалност, няма да могат да си спомнят себе си в тази индивидуалност. Не мислете, че способността за спомняне на предходния аз, например, представлява просто визионерско ясновиждане. Някога всички хора са били ясновиждащи.
Ако простото ясновиждане беше достатъчно, всички би трябвало да си спомнят себе си, тъй като всички са били ясновидци.
Но работата не е в това дали притежаваме ясновиждане – хората ще станат ясновидци в бъдеще. Работата е в това, дали сме възпитавали или не своя аз в това въплъщение. Ако не сме го възпитавали, него го няма тук като вътрешната човешка същност. Поглеждайки назад, ще си спомнят себе си като нещо групово, което са имали заедно с другите. Тези хора ще кажат: „да, аз бях тук, но не се освободих“.
към текста >>
Ако не сме го възпитавали, него го няма тук
като
вътрешната човешка същност.
Не мислете, че способността за спомняне на предходния аз, например, представлява просто визионерско ясновиждане. Някога всички хора са били ясновиждащи. Ако простото ясновиждане беше достатъчно, всички би трябвало да си спомнят себе си, тъй като всички са били ясновидци. Но работата не е в това дали притежаваме ясновиждане – хората ще станат ясновидци в бъдеще. Работата е в това, дали сме възпитавали или не своя аз в това въплъщение.
Ако не сме го възпитавали, него го няма тук като вътрешната човешка същност.
Поглеждайки назад, ще си спомнят себе си като нещо групово, което са имали заедно с другите. Тези хора ще кажат: „да, аз бях тук, но не се освободих“. Тези хора ще усетят това като свое падение, като ново падение на човечеството, като падение в съзнателна връзка с груповата душа. В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се усетиш като индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност. Грубо казано, на тези хора, които култивират своята индивидуалност сега, ще принадлежи цялата Земя с всичко, което тя може да произвежда; тези, които не развиват своя индивидуален аз, ще бъдат принудени да се присъединят към определена група и да получат от нея позволение, как да чувстват, мислят, желаят и действат.
към текста >>
Поглеждайки назад, ще си спомнят себе си
като
нещо групово, което са имали заедно с другите.
Някога всички хора са били ясновиждащи. Ако простото ясновиждане беше достатъчно, всички би трябвало да си спомнят себе си, тъй като всички са били ясновидци. Но работата не е в това дали притежаваме ясновиждане – хората ще станат ясновидци в бъдеще. Работата е в това, дали сме възпитавали или не своя аз в това въплъщение. Ако не сме го възпитавали, него го няма тук като вътрешната човешка същност.
Поглеждайки назад, ще си спомнят себе си като нещо групово, което са имали заедно с другите.
Тези хора ще кажат: „да, аз бях тук, но не се освободих“. Тези хора ще усетят това като свое падение, като ново падение на човечеството, като падение в съзнателна връзка с груповата душа. В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се усетиш като индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност. Грубо казано, на тези хора, които култивират своята индивидуалност сега, ще принадлежи цялата Земя с всичко, което тя може да произвежда; тези, които не развиват своя индивидуален аз, ще бъдат принудени да се присъединят към определена група и да получат от нея позволение, как да чувстват, мислят, желаят и действат. В бъдещето на човечеството това ще се усеща като връщане назад, като падение.
към текста >>
Тези хора ще усетят това
като
свое падение,
като
ново падение на човечеството,
като
падение в съзнателна връзка с груповата душа.
Но работата не е в това дали притежаваме ясновиждане – хората ще станат ясновидци в бъдеще. Работата е в това, дали сме възпитавали или не своя аз в това въплъщение. Ако не сме го възпитавали, него го няма тук като вътрешната човешка същност. Поглеждайки назад, ще си спомнят себе си като нещо групово, което са имали заедно с другите. Тези хора ще кажат: „да, аз бях тук, но не се освободих“.
Тези хора ще усетят това като свое падение, като ново падение на човечеството, като падение в съзнателна връзка с груповата душа.
В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се усетиш като индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност. Грубо казано, на тези хора, които култивират своята индивидуалност сега, ще принадлежи цялата Земя с всичко, което тя може да произвежда; тези, които не развиват своя индивидуален аз, ще бъдат принудени да се присъединят към определена група и да получат от нея позволение, как да чувстват, мислят, желаят и действат. В бъдещето на човечеството това ще се усеща като връщане назад, като падение. Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството. Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет.
към текста >>
В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се усетиш
като
индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност.
Работата е в това, дали сме възпитавали или не своя аз в това въплъщение. Ако не сме го възпитавали, него го няма тук като вътрешната човешка същност. Поглеждайки назад, ще си спомнят себе си като нещо групово, което са имали заедно с другите. Тези хора ще кажат: „да, аз бях тук, но не се освободих“. Тези хора ще усетят това като свое падение, като ново падение на човечеството, като падение в съзнателна връзка с груповата душа.
В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се усетиш като индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност.
Грубо казано, на тези хора, които култивират своята индивидуалност сега, ще принадлежи цялата Земя с всичко, което тя може да произвежда; тези, които не развиват своя индивидуален аз, ще бъдат принудени да се присъединят към определена група и да получат от нея позволение, как да чувстват, мислят, желаят и действат. В бъдещето на човечеството това ще се усеща като връщане назад, като падение. Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството. Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет. Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз.
към текста >>
В бъдещето на човечеството това ще се усеща
като
връщане назад,
като
падение.
Поглеждайки назад, ще си спомнят себе си като нещо групово, което са имали заедно с другите. Тези хора ще кажат: „да, аз бях тук, но не се освободих“. Тези хора ще усетят това като свое падение, като ново падение на човечеството, като падение в съзнателна връзка с груповата душа. В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се усетиш като индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност. Грубо казано, на тези хора, които култивират своята индивидуалност сега, ще принадлежи цялата Земя с всичко, което тя може да произвежда; тези, които не развиват своя индивидуален аз, ще бъдат принудени да се присъединят към определена група и да получат от нея позволение, как да чувстват, мислят, желаят и действат.
В бъдещето на човечеството това ще се усеща като връщане назад, като падение.
Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството. Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет. Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа. Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група.
към текста >>
Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не
като
гола теория, а
като
нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството.
Тези хора ще кажат: „да, аз бях тук, но не се освободих“. Тези хора ще усетят това като свое падение, като ново падение на човечеството, като падение в съзнателна връзка с груповата душа. В шестата културна епоха това ще се превърне в нещо ужасно: да не можеш да се усетиш като индивидуалност при ретроспективния поглед, а да бъдеш скован от невъзможността да се измъкнеш от груповата душевност. Грубо казано, на тези хора, които култивират своята индивидуалност сега, ще принадлежи цялата Земя с всичко, което тя може да произвежда; тези, които не развиват своя индивидуален аз, ще бъдат принудени да се присъединят към определена група и да получат от нея позволение, как да чувстват, мислят, желаят и действат. В бъдещето на човечеството това ще се усеща като връщане назад, като падение.
Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството.
Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет. Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа. Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група. Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души.
към текста >>
Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това
като
падение, така да се каже, в по-висша животинска група.
В бъдещето на човечеството това ще се усеща като връщане назад, като падение. Можем да разглеждаме това, което представлява антропософското движение и духовния живот не като гола теория, а като нещо предоставено ни в съвременността, което подготвя необходимото за бъдещето на човечеството. Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет. Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа.
Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група.
Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души. Хората от древността не са усещали това като падение, доколкото те са пребивавали в това, развивайки се от груповата душевност към отделната душа. Ако груповата душевност се запазва сега, те изпадат там съзнателно, и в бъдеще това ще бъде едно тягостно чувство за тези, който не могат да намерят правилния начин за развитие на индивидуалността сега или в следващото въплъщение: те ще усетят изпадането в груповата душевност. Истинската задача на антропософията се състои в това, да направи възможно развитието на индивидуалността. Така трябва да я разбираме в човешкия живот.
към текста >>
Хората от древността не са усещали това
като
падение, доколкото те са пребивавали в това, развивайки се от груповата душевност към отделната душа.
Ако правилно разбираме себе си тук, в тази точка, където сега се намираме, идвайки от миналото и поглеждайки напред в бъдещето, ще трябва да кажем: сега е времето, когато започваме да развиваме човешката способност за спомняне, ретроспективната памет. Става дума за това, наистина ли правилно я развиваме, което означава, че развиваме индивидуалния си аз. Защото можем да си спомним себе си само в това, което е създадено от нас в нашата душа. Ако не сме създали нищо, тогава ни остава само привличащия и сковаващ спомен за груповия аз, и тогава усещаме това като падение, така да се каже, в по-висша животинска група. Даже ако човешките групови души са по-фини и по-висши от животинските групови души, все пак те си остават групови души.
Хората от древността не са усещали това като падение, доколкото те са пребивавали в това, развивайки се от груповата душевност към отделната душа.
Ако груповата душевност се запазва сега, те изпадат там съзнателно, и в бъдеще това ще бъде едно тягостно чувство за тези, който не могат да намерят правилния начин за развитие на индивидуалността сега или в следващото въплъщение: те ще усетят изпадането в груповата душевност. Истинската задача на антропософията се състои в това, да направи възможно развитието на индивидуалността. Така трябва да я разбираме в човешкия живот. Ако вземем предвид, че шестият културен период е първият в преодоляването, в пълното преодоляване на самото понятие за раса, трябва да ни бъде ясно, че би било в сферата на фантазиите да се вярва, че шестата раса също би могла да излезе от някоя област на Земята и да се формира както предишните раси. Прогресът е в това, че продължават да се появяват нови видове в развитието на живота и това, което е имало значение, изразено в понятията на предишните времена, няма да има значение за бъдещите времена.
към текста >>
В бъдеще това, което е насочено към дълбините на човешката душа, все повече ще се изразява и във външния вид на човека, и това се превръща в нещо, което той е добил, от една страна,
като
нещо съвсем индивидуално и, все пак го преживява отново неиндивидуално, изразено в това, че то му действа отвън чак до неговия облик; така че на образа му ще е изписана индивидуалността на човека, а не груповата душевност.
И всичко това се върти в кръг[3] отново и отново и все по същия начин. Не може да се разбере, защо това колело от кръгообороти, глобуси и раси трябва да се върти отново и отново. Работата е там, че думата „раса“ обозначава нещо, което има значение само в определени времена. По времето на шестия период това понятие едва ли още ще има смисъл. Расата е била присъща само на елементите, които са останали от атлантските времена.
В бъдеще това, което е насочено към дълбините на човешката душа, все повече ще се изразява и във външния вид на човека, и това се превръща в нещо, което той е добил, от една страна, като нещо съвсем индивидуално и, все пак го преживява отново неиндивидуално, изразено в това, че то му действа отвън чак до неговия облик; така че на образа му ще е изписана индивидуалността на човека, а не груповата душевност.
Това ще състави човешкото многообразие. Всичко ще бъде добито индивидуално, въпреки че тук това става чрез преодоляване на индивидуалността. Тези, които са в процес на развитие, няма да формират групи, а в техния външен образ ще бъде изразено индивидуалното. Това също ще формира разлики между хората. Тук ще бъдат тези, които са добили своя аз; те ще бъдат по цялата Земя, макар и в най-разнообразни образи, но в тяхното разнообразие ще бъде видно, че чак до жестовете им, в тях се изразява индивидуалният им аз.
към текста >>
До
като
тези, които не са развили индивидуалността и вследствие от това ще изразяват груповата душевност, ще носят груповата душевност също и в своя облик; тоест, те ще се делят на категории, ще си приличат един на друг.
Това ще състави човешкото многообразие. Всичко ще бъде добито индивидуално, въпреки че тук това става чрез преодоляване на индивидуалността. Тези, които са в процес на развитие, няма да формират групи, а в техния външен образ ще бъде изразено индивидуалното. Това също ще формира разлики между хората. Тук ще бъдат тези, които са добили своя аз; те ще бъдат по цялата Земя, макар и в най-разнообразни образи, но в тяхното разнообразие ще бъде видно, че чак до жестовете им, в тях се изразява индивидуалният им аз.
Докато тези, които не са развили индивидуалността и вследствие от това ще изразяват груповата душевност, ще носят груповата душевност също и в своя облик; тоест, те ще се делят на категории, ще си приличат един на друг.
Това ще стане външната физиономия на нашата Земя: това, което ще подготви възможността да се носи като външен знак индивидуалността и да се носи като външен знак груповата душевност. В това се заключава смисълът на земното развитие – човек все повече да достига способността в своята външност да представя вътрешния си свят. Затова има древен текст, в който величавият идеал за развитието на Аза от Христос Исус е описан по следния начин: „ако двама станат едно, ако външното стане като вътрешното, човек е достигнал в себе си качествата на Христа“. Това е смисълът на едно място от така нареченото Египетско евангелие[4]. Такива неща се разбират с антропософската мъдрост.
към текста >>
Това ще стане външната физиономия на нашата Земя: това, което ще подготви възможността да се носи
като
външен знак индивидуалността и да се носи
като
външен знак груповата душевност.
Всичко ще бъде добито индивидуално, въпреки че тук това става чрез преодоляване на индивидуалността. Тези, които са в процес на развитие, няма да формират групи, а в техния външен образ ще бъде изразено индивидуалното. Това също ще формира разлики между хората. Тук ще бъдат тези, които са добили своя аз; те ще бъдат по цялата Земя, макар и в най-разнообразни образи, но в тяхното разнообразие ще бъде видно, че чак до жестовете им, в тях се изразява индивидуалният им аз. Докато тези, които не са развили индивидуалността и вследствие от това ще изразяват груповата душевност, ще носят груповата душевност също и в своя облик; тоест, те ще се делят на категории, ще си приличат един на друг.
Това ще стане външната физиономия на нашата Земя: това, което ще подготви възможността да се носи като външен знак индивидуалността и да се носи като външен знак груповата душевност.
В това се заключава смисълът на земното развитие – човек все повече да достига способността в своята външност да представя вътрешния си свят. Затова има древен текст, в който величавият идеал за развитието на Аза от Христос Исус е описан по следния начин: „ако двама станат едно, ако външното стане като вътрешното, човек е достигнал в себе си качествата на Христа“. Това е смисълът на едно място от така нареченото Египетско евангелие[4]. Такива неща се разбират с антропософската мъдрост. След като днес се опитахме от дълбините на нашето познание да разберем задачата на антропософията, във вторник ще пристъпим към един духовен проблем, който, като индивидуално дело на човека, може да ни изведе до неговата съдба и същност.
към текста >>
Затова има древен текст, в който величавият идеал за развитието на Аза от Христос Исус е описан по следния начин: „ако двама станат едно, ако външното стане
като
вътрешното, човек е достигнал в себе си качествата на Христа“.
Това също ще формира разлики между хората. Тук ще бъдат тези, които са добили своя аз; те ще бъдат по цялата Земя, макар и в най-разнообразни образи, но в тяхното разнообразие ще бъде видно, че чак до жестовете им, в тях се изразява индивидуалният им аз. Докато тези, които не са развили индивидуалността и вследствие от това ще изразяват груповата душевност, ще носят груповата душевност също и в своя облик; тоест, те ще се делят на категории, ще си приличат един на друг. Това ще стане външната физиономия на нашата Земя: това, което ще подготви възможността да се носи като външен знак индивидуалността и да се носи като външен знак груповата душевност. В това се заключава смисълът на земното развитие – човек все повече да достига способността в своята външност да представя вътрешния си свят.
Затова има древен текст, в който величавият идеал за развитието на Аза от Христос Исус е описан по следния начин: „ако двама станат едно, ако външното стане като вътрешното, човек е достигнал в себе си качествата на Христа“.
Това е смисълът на едно място от така нареченото Египетско евангелие[4]. Такива неща се разбират с антропософската мъдрост. След като днес се опитахме от дълбините на нашето познание да разберем задачата на антропософията, във вторник ще пристъпим към един духовен проблем, който, като индивидуално дело на човека, може да ни изведе до неговата съдба и същност. [1] Йохан Готлиб Фихте – 1762-1814, немски философ. Казаното е в „Основаване на цялостната наука“ 1794 г., забележка към §4
към текста >>
След
като
днес се опитахме от дълбините на нашето познание да разберем задачата на антропософията, във вторник ще пристъпим към един духовен проблем, който,
като
индивидуално дело на човека, може да ни изведе до неговата съдба и същност.
Това ще стане външната физиономия на нашата Земя: това, което ще подготви възможността да се носи като външен знак индивидуалността и да се носи като външен знак груповата душевност. В това се заключава смисълът на земното развитие – човек все повече да достига способността в своята външност да представя вътрешния си свят. Затова има древен текст, в който величавият идеал за развитието на Аза от Христос Исус е описан по следния начин: „ако двама станат едно, ако външното стане като вътрешното, човек е достигнал в себе си качествата на Христа“. Това е смисълът на едно място от така нареченото Египетско евангелие[4]. Такива неща се разбират с антропософската мъдрост.
След като днес се опитахме от дълбините на нашето познание да разберем задачата на антропософията, във вторник ще пристъпим към един духовен проблем, който, като индивидуално дело на човека, може да ни изведе до неговата съдба и същност.
[1] Йохан Готлиб Фихте – 1762-1814, немски философ. Казаното е в „Основаване на цялостната наука“ 1794 г., забележка към §4 [2] в източната мъдрост от гледна точка на западното учение – виж GA 113 „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови“ [3] Тук Щайнер има предвид начина на представяне на тези неща в книгите на Теософското общество
към текста >>
Децата
на Луцифер и братята Христови“
Такива неща се разбират с антропософската мъдрост. След като днес се опитахме от дълбините на нашето познание да разберем задачата на антропософията, във вторник ще пристъпим към един духовен проблем, който, като индивидуално дело на човека, може да ни изведе до неговата съдба и същност. [1] Йохан Готлиб Фихте – 1762-1814, немски философ. Казаното е в „Основаване на цялостната наука“ 1794 г., забележка към §4 [2] в източната мъдрост от гледна точка на западното учение – виж GA 113 „Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и братята Христови“
[3] Тук Щайнер има предвид начина на представяне на тези неща в книгите на Теософското общество [4] Египетско евангелие – фрагментарно запазено апокрифно евангелие. Споменатият тук пасаж е възпроизведен в „Новозаветни апокрифи“, 2-ро издание, Тюбинген 1924 г.
към текста >>
70.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова след
като
в течение на седемгодишния цикъл на съществуване на Немската секция четири години се занимавахме с полагане на основите на нашите представи, на нашия възглед, след това в течение на последните три години съсредоточихме усилията си върху задълбочаването на тези основополагащи идеи по отношение на мировите въпроси.
Втора лекция. Мюнхен, 7 декември 1909 г. От целия дух на антропософската ни работа в течение на годината, можете да направите извод, че в основата на тази работа стои не нещо сензационно, а спокойното изследване на тези факти от духовния процес, чието познаване може да бъде важно за нашия живот. При това духовното служи на ежедневното не с разговори за това, което, така да се каже, се съдържа в ежедневното, а с усвояване на знания за великите взаимовръзки в живота. Всъщност, собственият ни индивидуален живот зависи от великите мирови събития, и само тогава можем да обсъждаме правилно и собствения си живот, когато сме способни да го съизмерваме с най-великите явления в живота.
Затова след като в течение на седемгодишния цикъл на съществуване на Немската секция четири години се занимавахме с полагане на основите на нашите представи, на нашия възглед, след това в течение на последните три години съсредоточихме усилията си върху задълбочаването на тези основополагащи идеи по отношение на мировите въпроси.
От изложеното в различните цикли можете да видите, че в тях става дума за Евангелията. И не само за да се запознаем със съдържанието на Евангелията, а и защото по пътя на разглеждането им можем много да проучим за човешката природа. Затова днес ще стане дума за Евангелията, като използваме казаното да го свържем с личния човешки живот. Външната наука все по-малко характеризира Евангелията като исторически документи за познаване на най-великата индивидуалност, повлияла на развитието на човечеството, Христос Исус. Отношението към Евангелията в течение на първите християнски векове и чак до средновековието е било съвсем различно от това, което е станало в новото време.
към текста >>
Затова днес ще стане дума за Евангелията,
като
използваме казаното да го свържем с личния човешки живот.
При това духовното служи на ежедневното не с разговори за това, което, така да се каже, се съдържа в ежедневното, а с усвояване на знания за великите взаимовръзки в живота. Всъщност, собственият ни индивидуален живот зависи от великите мирови събития, и само тогава можем да обсъждаме правилно и собствения си живот, когато сме способни да го съизмерваме с най-великите явления в живота. Затова след като в течение на седемгодишния цикъл на съществуване на Немската секция четири години се занимавахме с полагане на основите на нашите представи, на нашия възглед, след това в течение на последните три години съсредоточихме усилията си върху задълбочаването на тези основополагащи идеи по отношение на мировите въпроси. От изложеното в различните цикли можете да видите, че в тях става дума за Евангелията. И не само за да се запознаем със съдържанието на Евангелията, а и защото по пътя на разглеждането им можем много да проучим за човешката природа.
Затова днес ще стане дума за Евангелията, като използваме казаното да го свържем с личния човешки живот.
Външната наука все по-малко характеризира Евангелията като исторически документи за познаване на най-великата индивидуалност, повлияла на развитието на човечеството, Христос Исус. Отношението към Евангелията в течение на първите християнски векове и чак до средновековието е било съвсем различно от това, което е станало в новото време. Евангелията днес се възприемат като четири противоречащи си един на друг документа, и нищо днес не изглежда по-очевидно, от разпространеното изказване: как можем да смятаме за исторически тези четири документа, ако те толкова си противоречат един на друг, като четирите Евангелия, които искат да ни съобщят за това, което е ставало в Палестина в началото на нашето летоброене. Ако човешкото мислене не желае да съди днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното. Може, например, да си каже: собствено, не се иска много за да се види, че четирите Евангелия си противоречат в смисъла, в който това се разбира днес.
към текста >>
Външната наука все по-малко характеризира Евангелията
като
исторически документи за познаване на най-великата индивидуалност, повлияла на развитието на човечеството, Христос Исус.
Всъщност, собственият ни индивидуален живот зависи от великите мирови събития, и само тогава можем да обсъждаме правилно и собствения си живот, когато сме способни да го съизмерваме с най-великите явления в живота. Затова след като в течение на седемгодишния цикъл на съществуване на Немската секция четири години се занимавахме с полагане на основите на нашите представи, на нашия възглед, след това в течение на последните три години съсредоточихме усилията си върху задълбочаването на тези основополагащи идеи по отношение на мировите въпроси. От изложеното в различните цикли можете да видите, че в тях става дума за Евангелията. И не само за да се запознаем със съдържанието на Евангелията, а и защото по пътя на разглеждането им можем много да проучим за човешката природа. Затова днес ще стане дума за Евангелията, като използваме казаното да го свържем с личния човешки живот.
Външната наука все по-малко характеризира Евангелията като исторически документи за познаване на най-великата индивидуалност, повлияла на развитието на човечеството, Христос Исус.
Отношението към Евангелията в течение на първите християнски векове и чак до средновековието е било съвсем различно от това, което е станало в новото време. Евангелията днес се възприемат като четири противоречащи си един на друг документа, и нищо днес не изглежда по-очевидно, от разпространеното изказване: как можем да смятаме за исторически тези четири документа, ако те толкова си противоречат един на друг, като четирите Евангелия, които искат да ни съобщят за това, което е ставало в Палестина в началото на нашето летоброене. Ако човешкото мислене не желае да съди днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното. Може, например, да си каже: собствено, не се иска много за да се види, че четирите Евангелия си противоречат в смисъла, в който това се разбира днес. Може да се смята, че това е разбираемо и за децата.
към текста >>
Евангелията днес се възприемат
като
четири противоречащи си един на друг документа, и нищо днес не изглежда по-очевидно, от разпространеното изказване: как можем да смятаме за исторически тези четири документа, ако те толкова си противоречат един на друг,
като
четирите Евангелия, които искат да ни съобщят за това, което е ставало в Палестина в началото на нашето летоброене.
От изложеното в различните цикли можете да видите, че в тях става дума за Евангелията. И не само за да се запознаем със съдържанието на Евангелията, а и защото по пътя на разглеждането им можем много да проучим за човешката природа. Затова днес ще стане дума за Евангелията, като използваме казаното да го свържем с личния човешки живот. Външната наука все по-малко характеризира Евангелията като исторически документи за познаване на най-великата индивидуалност, повлияла на развитието на човечеството, Христос Исус. Отношението към Евангелията в течение на първите християнски векове и чак до средновековието е било съвсем различно от това, което е станало в новото време.
Евангелията днес се възприемат като четири противоречащи си един на друг документа, и нищо днес не изглежда по-очевидно, от разпространеното изказване: как можем да смятаме за исторически тези четири документа, ако те толкова си противоречат един на друг, като четирите Евангелия, които искат да ни съобщят за това, което е ставало в Палестина в началото на нашето летоброене.
Ако човешкото мислене не желае да съди днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното. Може, например, да си каже: собствено, не се иска много за да се види, че четирите Евангелия си противоречат в смисъла, в който това се разбира днес. Може да се смята, че това е разбираемо и за децата. Но при това би било възможно да се забележи, че сега Евангелията в някаква степен са общодостъпни, сега всеки човек може да ги вземе в ръце и да се занимава с тях. Обаче преди изобретяването на типографията са били времена, когато Евангелията съвсем не са били достъпни за всеки, когато са ги четели малцина и тези малцина са стояли начело на духовния живот.
към текста >>
Може да се смята, че това е разбираемо и за
децата
.
Външната наука все по-малко характеризира Евангелията като исторически документи за познаване на най-великата индивидуалност, повлияла на развитието на човечеството, Христос Исус. Отношението към Евангелията в течение на първите християнски векове и чак до средновековието е било съвсем различно от това, което е станало в новото време. Евангелията днес се възприемат като четири противоречащи си един на друг документа, и нищо днес не изглежда по-очевидно, от разпространеното изказване: как можем да смятаме за исторически тези четири документа, ако те толкова си противоречат един на друг, като четирите Евангелия, които искат да ни съобщят за това, което е ставало в Палестина в началото на нашето летоброене. Ако човешкото мислене не желае да съди днес твърде повърхностно за най-важните неща, може да се натъкне на следното. Може, например, да си каже: собствено, не се иска много за да се види, че четирите Евангелия си противоречат в смисъла, в който това се разбира днес.
Може да се смята, че това е разбираемо и за децата.
Но при това би било възможно да се забележи, че сега Евангелията в някаква степен са общодостъпни, сега всеки човек може да ги вземе в ръце и да се занимава с тях. Обаче преди изобретяването на типографията са били времена, когато Евангелията съвсем не са били достъпни за всеки, когато са ги четели малцина и тези малцина са стояли начело на духовния живот. Другите са се запознавали със съдържанието им според своето разбиране. Тогава може да се попита: да, но тези малцина, които са стояли начело на духовния живот, съвсем не са били кръгли глупаци за да не разберат това, което днес може да разбере всяко дете: това, че Евангелията си противоречат в днешен смисъл? Искайки да се ориентираме в този въпрос, скоро бихме забелязали нещо друго, а именно, че целият свят на човешките чувства се е отнасял по-различно към Евангелията, отколкото днес.
към текста >>
И ако букетът се фотографира от четири страни, четирите изображения съвсем не изглеждат
като
едни и същи; но въпреки това, това са четири снимки на един и същи предмет.
Хората я разглеждат и си казват: сега имам точна представа за букета цветя. След това идва някой и снима букета цветя от друга страна. Изображението става съвсем различно. Той показва на хората изображението на същия букет цветя. Те си казват: това не може да бъде изображение на този букет; тези изображения си противоречат едно на друго.
И ако букетът се фотографира от четири страни, четирите изображения съвсем не изглеждат като едни и същи; но въпреки това, това са четири снимки на един и същи предмет.
Така са възприемани четирите Евангелия от техните древни съдии. Те си казвали: четирите Евангелия представляват представяне на едно събитие от четири различни гледни точки, и доколкото това събитие е съществувало, те ни дават съвършения образ именно благодарение на това, че не съвпадат една с друга; и само тогава, когато сме в състояние да си създадем обща представа от четири страни, получаваме общата идея на събитието в Палестина. Тези хора си казвали: „С още по-голямо смирение следва да се вглеждаме в събитието от Палестина, представено ни от четири страни, тъй като това събитие е толкова огромно, че е невъзможно да бъде разбрано, ако се изобразява само от една страна“. Трябва да бъдем благодарни, че имаме четири Евангелия, изобразяващи такова велико събитие от четири страни. Трябва само да разбираме, как са възникнали тези четири различни гледни точки, и след като се убедим в това, ще можем да добием представа, какво може да възприеме конкретният човек от четирите Евангелия.
към текста >>
Тези хора си казвали: „С още по-голямо смирение следва да се вглеждаме в събитието от Палестина, представено ни от четири страни, тъй
като
това събитие е толкова огромно, че е невъзможно да бъде разбрано, ако се изобразява само от една страна“.
Той показва на хората изображението на същия букет цветя. Те си казват: това не може да бъде изображение на този букет; тези изображения си противоречат едно на друго. И ако букетът се фотографира от четири страни, четирите изображения съвсем не изглеждат като едни и същи; но въпреки това, това са четири снимки на един и същи предмет. Така са възприемани четирите Евангелия от техните древни съдии. Те си казвали: четирите Евангелия представляват представяне на едно събитие от четири различни гледни точки, и доколкото това събитие е съществувало, те ни дават съвършения образ именно благодарение на това, че не съвпадат една с друга; и само тогава, когато сме в състояние да си създадем обща представа от четири страни, получаваме общата идея на събитието в Палестина.
Тези хора си казвали: „С още по-голямо смирение следва да се вглеждаме в събитието от Палестина, представено ни от четири страни, тъй като това събитие е толкова огромно, че е невъзможно да бъде разбрано, ако се изобразява само от една страна“.
Трябва да бъдем благодарни, че имаме четири Евангелия, изобразяващи такова велико събитие от четири страни. Трябва само да разбираме, как са възникнали тези четири различни гледни точки, и след като се убедим в това, ще можем да добием представа, какво може да възприеме конкретният човек от четирите Евангелия. Това, което наричаме Христово събитие, представлява най-могъщото събитие в духовното развитие на човечеството. Как можем да включим това, което е станало тогава в Палестина, в цялото развитие на човечеството? Ще можем да го включим, като кажем следното: всичко, което преди това духовно е преминало човечеството, това, което духовно е преживяло, всичко това се е съединило, сливайки се в събитията от Палестина, за да струи по-нататък в единен общ поток.
към текста >>
Трябва само да разбираме, как са възникнали тези четири различни гледни точки, и след
като
се убедим в това, ще можем да добием представа, какво може да възприеме конкретният човек от четирите Евангелия.
И ако букетът се фотографира от четири страни, четирите изображения съвсем не изглеждат като едни и същи; но въпреки това, това са четири снимки на един и същи предмет. Така са възприемани четирите Евангелия от техните древни съдии. Те си казвали: четирите Евангелия представляват представяне на едно събитие от четири различни гледни точки, и доколкото това събитие е съществувало, те ни дават съвършения образ именно благодарение на това, че не съвпадат една с друга; и само тогава, когато сме в състояние да си създадем обща представа от четири страни, получаваме общата идея на събитието в Палестина. Тези хора си казвали: „С още по-голямо смирение следва да се вглеждаме в събитието от Палестина, представено ни от четири страни, тъй като това събитие е толкова огромно, че е невъзможно да бъде разбрано, ако се изобразява само от една страна“. Трябва да бъдем благодарни, че имаме четири Евангелия, изобразяващи такова велико събитие от четири страни.
Трябва само да разбираме, как са възникнали тези четири различни гледни точки, и след като се убедим в това, ще можем да добием представа, какво може да възприеме конкретният човек от четирите Евангелия.
Това, което наричаме Христово събитие, представлява най-могъщото събитие в духовното развитие на човечеството. Как можем да включим това, което е станало тогава в Палестина, в цялото развитие на човечеството? Ще можем да го включим, като кажем следното: всичко, което преди това духовно е преминало човечеството, това, което духовно е преживяло, всичко това се е съединило, сливайки се в събитията от Палестина, за да струи по-нататък в единен общ поток. Тук можем да назовем само някои от неговите съставляващи. Древноеврейското учение, както ни е дадено в Стария завет, е първият принос.
към текста >>
Ще можем да го включим,
като
кажем следното: всичко, което преди това духовно е преминало човечеството, това, което духовно е преживяло, всичко това се е съединило, сливайки се в събитията от Палестина, за да струи по-нататък в единен общ поток.
Тези хора си казвали: „С още по-голямо смирение следва да се вглеждаме в събитието от Палестина, представено ни от четири страни, тъй като това събитие е толкова огромно, че е невъзможно да бъде разбрано, ако се изобразява само от една страна“. Трябва да бъдем благодарни, че имаме четири Евангелия, изобразяващи такова велико събитие от четири страни. Трябва само да разбираме, как са възникнали тези четири различни гледни точки, и след като се убедим в това, ще можем да добием представа, какво може да възприеме конкретният човек от четирите Евангелия. Това, което наричаме Христово събитие, представлява най-могъщото събитие в духовното развитие на човечеството. Как можем да включим това, което е станало тогава в Палестина, в цялото развитие на човечеството?
Ще можем да го включим, като кажем следното: всичко, което преди това духовно е преминало човечеството, това, което духовно е преживяло, всичко това се е съединило, сливайки се в събитията от Палестина, за да струи по-нататък в единен общ поток.
Тук можем да назовем само някои от неговите съставляващи. Древноеврейското учение, както ни е дадено в Стария завет, е първият принос. Той се е влял в момента, когато е ставало събитието в Палестина. След това е имало друг поток, който е произлязъл от Заратустра. Той се е влял в това, което после под формата на християнството, е продължило да струи през света, като главен поток.
към текста >>
Той се е влял в това, което после под формата на християнството, е продължило да струи през света,
като
главен поток.
Ще можем да го включим, като кажем следното: всичко, което преди това духовно е преминало човечеството, това, което духовно е преживяло, всичко това се е съединило, сливайки се в събитията от Палестина, за да струи по-нататък в единен общ поток. Тук можем да назовем само някои от неговите съставляващи. Древноеврейското учение, както ни е дадено в Стария завет, е първият принос. Той се е влял в момента, когато е ставало събитието в Палестина. След това е имало друг поток, който е произлязъл от Заратустра.
Той се е влял в това, което после под формата на християнството, е продължило да струи през света, като главен поток.
Тук го има и това, което можем да наречем източно духовно течение, което е намерило най-значителния си израз в Гаутама Буда. То също се вляло в единното велико главно течение, за да струят заедно по-нататък. Всички тези отделни течения, днес са вътре в християнството. За това, което представлява днес будизмът, нищо няма да ви каже този, който отново започне да претопля учението, дадено от Буда 600 години преди нашето летоброене. Това учение се е вляло в християнството.
към текста >>
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме
като
Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново.
Всички тези отделни течения, днес са вътре в християнството. За това, което представлява днес будизмът, нищо няма да ви каже този, който отново започне да претопля учението, дадено от Буда 600 години преди нашето летоброене. Това учение се е вляло в християнството. За това, което действително представлява зороастризмът, няма да ви каже този, който взема древноперсийските документи и иска да намери днес там същността на зороастризма; защото този, който в древна Персия е учил на това, което се съдържа в древноперсийските документи, се е развил по-нататък и е внесъл своя принос в духовния живот на човечеството, и зороастризмът също трябва да го търсим вътре в християнския поток. За да получим сега картината на истинското положение на нещата, да се запитаме: как именно тези три течения – будизъм, зороастризъм и древноеврейското течение – са се влели в християнството?
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново.
Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин. След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей. Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене
като
съвременник на великия Буда.
За това, което представлява днес будизмът, нищо няма да ви каже този, който отново започне да претопля учението, дадено от Буда 600 години преди нашето летоброене. Това учение се е вляло в християнството. За това, което действително представлява зороастризмът, няма да ви каже този, който взема древноперсийските документи и иска да намери днес там същността на зороастризма; защото този, който в древна Персия е учил на това, което се съдържа в древноперсийските документи, се е развил по-нататък и е внесъл своя принос в духовния живот на човечеството, и зороастризмът също трябва да го търсим вътре в християнския поток. За да получим сега картината на истинското положение на нещата, да се запитаме: как именно тези три течения – будизъм, зороастризъм и древноеврейското течение – са се влели в християнството? Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново.
Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда.
Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин. След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей. Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене. С това имаме и превъплъщението в древна Палестина именно на тази индивидуалност, която е била носител на зороастризма, на това важно духовно течение.
към текста >>
След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене,
като
се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей.
За да получим сега картината на истинското положение на нещата, да се запитаме: как именно тези три течения – будизъм, зороастризъм и древноеврейското течение – са се влели в християнството? Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново. Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин.
След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей.
Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене. С това имаме и превъплъщението в древна Палестина именно на тази индивидуалност, която е била носител на зороастризма, на това важно духовно течение. Но не само това духовно течение е трябвало да бъде възродено, за да се влее в нова форма в християнството, а също и друго духовно течение. Благодарение на това тук е трябвало да се срещнат различни неща. Трябвало е да стане, например, също и това, Заратустра да се въплъти в тяло, което със своята физическа организация му е предлагало възможност в това въплъщение да може да развие именно тези способности, които е притежавал само по силата на високото си издигане от въплъщение във въплъщение.
към текста >>
Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем,
като
едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене.
Желаейки да разберем, как се е влял зороастризмът, да си спомним, че индивидуалността, която разглеждаме като Заратустра, който е бил най-великият учител на втория следатлантски културен период, преди всичко в така наречения праперсийски народ, тази индивидуалност се е въплъщавала след това отново и отново. Издигайки се с всяко въплъщение все по-високо и по-високо, той се появил около 600 години преди нашето летоброене като съвременник на великия Буда. Той се появил в тайните школи на древния халдео-вавилонски културен кръг. Повторно въплътил се тук, той бил учител на Питагор, който ходил в Халдея, за да се усъвършенства по съответния начин. След това Заратустра, който 600 години преди нашето летоброене се появил под името Заратос или Назаратос, повторно се въплътил в началото на нашето летоброене, като се въплътил по такъв начин, че влязъл в тяло, произлязло от родителска двойка, чиито имена са Йосиф и Мария, и това се описва в Евангелието от Матей.
Ще отбележим това дете на Йосиф и Мария, на така наречената родителска двойка от Витлеем, като едното от двете деца Исус, които се родили тогава, в началото на нашето летоброене.
С това имаме и превъплъщението в древна Палестина именно на тази индивидуалност, която е била носител на зороастризма, на това важно духовно течение. Но не само това духовно течение е трябвало да бъде възродено, за да се влее в нова форма в християнството, а също и друго духовно течение. Благодарение на това тук е трябвало да се срещнат различни неща. Трябвало е да стане, например, също и това, Заратустра да се въплъти в тяло, което със своята физическа организация му е предлагало възможност в това въплъщение да може да развие именно тези способности, които е притежавал само по силата на високото си издигане от въплъщение във въплъщение. Защото трябва да кажем и следното: ако толкова висока индивидуалност се спусне и влезе в неподходящо тяло (което би могло да стане поради това, че тази индивидуалност не може да си намери подходящо тяло), тя не би могла да прояви способностите, които духовно-душевно притежава, поради липсата на този инструмент.
към текста >>
Това, което се е развивало тук
като
съвсем подходящата физическа организация, е приносът, който е трябвало да внесе в християнството древноеврейският народ.
Трябвало е да стане, например, също и това, Заратустра да се въплъти в тяло, което със своята физическа организация му е предлагало възможност в това въплъщение да може да развие именно тези способности, които е притежавал само по силата на високото си издигане от въплъщение във въплъщение. Защото трябва да кажем и следното: ако толкова висока индивидуалност се спусне и влезе в неподходящо тяло (което би могло да стане поради това, че тази индивидуалност не може да си намери подходящо тяло), тя не би могла да прояви способностите, които духовно-душевно притежава, поради липсата на този инструмент. За да се проявят такива способности, каквито е притежавал Заратустра, е трябвало да има мозък с определени заложби; тоест, трябвало е да се въплъти в такова тяло, чиито унаследени от предците качества, го правят инструмента, предназначен за тези способности. Трябвало е не само да се осигури това, детето Исус, описано в Евангелието от Матей да притежава толкова висока духовно-душевна организация, за да може да оказва мощното въздействие, което е трябвало да се осъществи, но да се осигури и това, тази душа да се въплъти в съвършена физическа организация, която би се предавала по наследство. Заратустра е трябвало да намери тук подходящ физически мозък.
Това, което се е развивало тук като съвсем подходящата физическа организация, е приносът, който е трябвало да внесе в християнството древноеврейският народ.
По пътя на чисто физическата наследственост, в него е трябвало да се създаде подходящо тяло с най-съвършените външни физически органи. За това в течение на много поколения е трябвало да се извърши голяма подготовка, за да могат да се предадат по наследство подходящите качества на тялото, което се е родило тук в началото на нашето летоброене. Ще се опитаме сега да си представим, как този живот се е влял във великото главно течение на нашия съвременен духовен живот. Това означава следното: както видяхме мисията на Заратустра в християнството, така сега ще поставим въпроса за мисията на древноеврейския народа за цялата култура на нашата Земя. Следва да се каже, че колкото по-нататък се развива духовнонаучното изследване, толкова повече стига до там, да отдава по-голямо право на Библията, отколкото на това, което съществува във външната културна история.
към текста >>
Връщайки се в предишните времена, откриваме, че хората тогава са имали някои други душевни способности, които, в сравнение с днешните, можем да ги обозначим
като
някакъв вид смътно ясновиждане.
За истинското духовно изследване това е по-вярно. Както, впрочем, е вярно и това, че в определено отношение късният юдаизъм е произлязъл от прародителя Авраам или Аврам. Нещо съвсем вярно се крие в това, че, ако се издигаме към предходните поколения, стигаме до прародителя, който е бил надарен с особени способности от духовния свят. Какви са били те? Ако искаме да разберем, какви особени способности са му били дарени, трябва да си спомним нещо, за което вече говорихме тук.
Връщайки се в предишните времена, откриваме, че хората тогава са имали някои други душевни способности, които, в сравнение с днешните, можем да ги обозначим като някакъв вид смътно ясновиждане.
Наистина хората не са можели по толкова уверен, разсъдъчен начин да се вглеждат в света, както това могат да го правят днешните хора, но те още са притежавали способността да виждат духовното, което съществува в заобикалящия свят, да виждат духовните явления, факти и същества. Само че това виждане, протичайки в приглушено състояние на съзнанието, е било като жив сън, който, обаче, е имал живо отношение към действителността. Това древно ясновиждане е трябвало да става с времето все по-слабо и по-слабо, за да могат хората да култивират чрез възпитанието днешното ни външно виждане и днешната ни разсъдъчна култура. Цялото развитие на човечеството представлява някакъв вид възпитание. Постепенно се достигат отделни способности.
към текста >>
Само че това виждане, протичайки в приглушено състояние на съзнанието, е било
като
жив сън, който, обаче, е имал живо отношение към действителността.
Нещо съвсем вярно се крие в това, че, ако се издигаме към предходните поколения, стигаме до прародителя, който е бил надарен с особени способности от духовния свят. Какви са били те? Ако искаме да разберем, какви особени способности са му били дарени, трябва да си спомним нещо, за което вече говорихме тук. Връщайки се в предишните времена, откриваме, че хората тогава са имали някои други душевни способности, които, в сравнение с днешните, можем да ги обозначим като някакъв вид смътно ясновиждане. Наистина хората не са можели по толкова уверен, разсъдъчен начин да се вглеждат в света, както това могат да го правят днешните хора, но те още са притежавали способността да виждат духовното, което съществува в заобикалящия свят, да виждат духовните явления, факти и същества.
Само че това виждане, протичайки в приглушено състояние на съзнанието, е било като жив сън, който, обаче, е имал живо отношение към действителността.
Това древно ясновиждане е трябвало да става с времето все по-слабо и по-слабо, за да могат хората да култивират чрез възпитанието днешното ни външно виждане и днешната ни разсъдъчна култура. Цялото развитие на човечеството представлява някакъв вид възпитание. Постепенно се достигат отделни способности. При съвременния начин на виждане това е така, че когато в нормално състояние на съзнанието разглеждаме, например, цвете, не виждаме астралното тяло, което обвива цветето, докато древният наблюдател е виждал цветето и астралното тяло около него. Днешното зрително възприятие, което вижда предметите със строго очертани контури, е било култивирано в човечеството благодарение на това, че ясновиждането изчезнало.
към текста >>
При съвременния начин на виждане това е така, че когато в нормално състояние на съзнанието разглеждаме, например, цвете, не виждаме астралното тяло, което обвива цветето, до
като
древният наблюдател е виждал цветето и астралното тяло около него.
Наистина хората не са можели по толкова уверен, разсъдъчен начин да се вглеждат в света, както това могат да го правят днешните хора, но те още са притежавали способността да виждат духовното, което съществува в заобикалящия свят, да виждат духовните явления, факти и същества. Само че това виждане, протичайки в приглушено състояние на съзнанието, е било като жив сън, който, обаче, е имал живо отношение към действителността. Това древно ясновиждане е трябвало да става с времето все по-слабо и по-слабо, за да могат хората да култивират чрез възпитанието днешното ни външно виждане и днешната ни разсъдъчна култура. Цялото развитие на човечеството представлява някакъв вид възпитание. Постепенно се достигат отделни способности.
При съвременния начин на виждане това е така, че когато в нормално състояние на съзнанието разглеждаме, например, цвете, не виждаме астралното тяло, което обвива цветето, докато древният наблюдател е виждал цветето и астралното тяло около него.
Днешното зрително възприятие, което вижда предметите със строго очертани контури, е било култивирано в човечеството благодарение на това, че ясновиждането изчезнало. В духовното развитие господства съвсем конкретен закон. Всичко, което се култивира в човечеството, винаги има за свой изходен пункт една индивидуалност. Способностите, които трябва да станат способности на голям брой хора, трябва да се развият първо в един човек. Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам.
към текста >>
Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна
като
Авраам или Аврам.
При съвременния начин на виждане това е така, че когато в нормално състояние на съзнанието разглеждаме, например, цвете, не виждаме астралното тяло, което обвива цветето, докато древният наблюдател е виждал цветето и астралното тяло около него. Днешното зрително възприятие, което вижда предметите със строго очертани контури, е било култивирано в човечеството благодарение на това, че ясновиждането изчезнало. В духовното развитие господства съвсем конкретен закон. Всичко, което се култивира в човечеството, винаги има за свой изходен пункт една индивидуалност. Способностите, които трябва да станат способности на голям брой хора, трябва да се развият първо в един човек.
Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам.
Той е бил избран, за да развие изначално тези способности, които в най-значителен смисъл са съединени с инструмента на физическия мозък. Авраам не без основание се споменава като изобретател на аритметиката, тоест на способността да прави съждения и да комбинира явленията от света съгласно мярката и числото. Той бил, така да се каже, първият от хората, сред душевните способности на които угасвало древното сумрачно ясновидство, и по такъв начин мозъкът им се подготвял да се проявява най-вече тази способност, която се нуждае от мозък. Това била съществена, могъща мисия, която била предадена именно на Авраам. Сега способността, която била заложена в Авраам от духовния свят като зачатък, трябвало, както трябва да става с любимите заложби, да става все по-съвършена.
към текста >>
Авраам не без основание се споменава
като
изобретател на аритметиката, тоест на способността да прави съждения и да комбинира явленията от света съгласно мярката и числото.
В духовното развитие господства съвсем конкретен закон. Всичко, което се култивира в човечеството, винаги има за свой изходен пункт една индивидуалност. Способностите, които трябва да станат способности на голям брой хора, трябва да се развият първо в един човек. Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам. Той е бил избран, за да развие изначално тези способности, които в най-значителен смисъл са съединени с инструмента на физическия мозък.
Авраам не без основание се споменава като изобретател на аритметиката, тоест на способността да прави съждения и да комбинира явленията от света съгласно мярката и числото.
Той бил, така да се каже, първият от хората, сред душевните способности на които угасвало древното сумрачно ясновидство, и по такъв начин мозъкът им се подготвял да се проявява най-вече тази способност, която се нуждае от мозък. Това била съществена, могъща мисия, която била предадена именно на Авраам. Сега способността, която била заложена в Авраам от духовния свят като зачатък, трябвало, както трябва да става с любимите заложби, да става все по-съвършена. Лесно можете да си представите, че всичко, което се среща в света, трябва да се развива. Така е трябвало постепенно да се развива и способността да се разглежда света с помощта на физическия мозък.
към текста >>
Сега способността, която била заложена в Авраам от духовния свят
като
зачатък, трябвало, както трябва да става с любимите заложби, да става все по-съвършена.
Способностите, които конкретно се отнасят до комбинирането, в което няма ясновиждане, до разсъждаването за света съгласно мярката, числото и теглото, тези способности, които произлизат изцяло не от вглеждането в духовния свят, а от комбинирането на сетивните явления, първо са били насадени от духовния свят в индивидуалността, която ни е известна като Авраам или Аврам. Той е бил избран, за да развие изначално тези способности, които в най-значителен смисъл са съединени с инструмента на физическия мозък. Авраам не без основание се споменава като изобретател на аритметиката, тоест на способността да прави съждения и да комбинира явленията от света съгласно мярката и числото. Той бил, така да се каже, първият от хората, сред душевните способности на които угасвало древното сумрачно ясновидство, и по такъв начин мозъкът им се подготвял да се проявява най-вече тази способност, която се нуждае от мозък. Това била съществена, могъща мисия, която била предадена именно на Авраам.
Сега способността, която била заложена в Авраам от духовния свят като зачатък, трябвало, както трябва да става с любимите заложби, да става все по-съвършена.
Лесно можете да си представите, че всичко, което се среща в света, трябва да се развива. Така е трябвало постепенно да се развива и способността да се разглежда света с помощта на физическия мозък. Развитието на тази способност протичало в хода на следващите поколения, и това, което било дадено на Авраам, в продължение на следващите векове се предавало на следващите поколения. Но е трябвало да става нещо по-различно от това, което е ставало преди при пренасянето на мисията на старите хора към по-младите. Защото другите мисии не били свързани още с физическия инструмент.
към текста >>
Затова това, което било дадено на Авраам
като
мисия, е свързано с физическото наследяване от едно поколение към друго; тоест, че тази съвършена организация на физическия мозък на Авраам е трябвало да преминава по наследство към потомците му от поколение на поколение.
Това, което той давал на своите ученици, било по-висше ясновидско съзерцание от това, което имали останалите хора. Това не било свързано с физическия инструмент; това се пренасяло от учител към ученик. Ученикът на свой ред ставал учител, пренасяйки това отново към своя ученик, и така нататък. Но сега не ставало дума за учение, за някакъв вид ясновидско съзерцание, а за нещо, свързано с инструмента на физическия мозък. Нещо такова може да преминава в по-късните времена, само ако се наследява физически.
Затова това, което било дадено на Авраам като мисия, е свързано с физическото наследяване от едно поколение към друго; тоест, че тази съвършена организация на физическия мозък на Авраам е трябвало да преминава по наследство към потомците му от поколение на поколение.
Доколкото мисията му се е състояла именно в това, физическият му мозък да става все по-съвършен, той и е трябвало да става все по-съвършен от поколение на поколение. По такъв начин, мисията на Авраам била нещо, което било свързано с размножението, за да става все по-съвършено в хода на физическото развитие. С приноса, който е трябвало да внесе древноеврейската култура, е свързано и нещо друго. Ще разберем това друго, ако си представим следното. Когато разглеждаме хората от другите култури със сумрачното им ясновидство, възниква въпрос: как те са получавали това, което е било най-важно за тях, което са почитали най-много в света?
към текста >>
Те са го получавали така, сякаш то избухвало в тях вътрешно,
като
инспирация.
Доколкото мисията му се е състояла именно в това, физическият му мозък да става все по-съвършен, той и е трябвало да става все по-съвършен от поколение на поколение. По такъв начин, мисията на Авраам била нещо, което било свързано с размножението, за да става все по-съвършено в хода на физическото развитие. С приноса, който е трябвало да внесе древноеврейската култура, е свързано и нещо друго. Ще разберем това друго, ако си представим следното. Когато разглеждаме хората от другите култури със сумрачното им ясновидство, възниква въпрос: как те са получавали това, което е било най-важно за тях, което са почитали най-много в света?
Те са го получавали така, сякаш то избухвало в тях вътрешно, като инспирация.
Те нямали нужда да правят изследвания, както днес. Днес човек придобива науката като прави изследвания навън, той експериментира и от комбиниране на външните факти, получава своите закони. В древността човек не е изследвал това, което е трябвало да знае, а то е избухвало в него като откровение. Той е възприемал това вътре в себе си; душата му е трябвало да роди това вътре в него. Той е трябвало да отклонява погледа си от външния свят, за да позволи на висшите истини да влизат като инспирации.
към текста >>
Днес човек придобива науката
като
прави изследвания навън, той експериментира и от комбиниране на външните факти, получава своите закони.
С приноса, който е трябвало да внесе древноеврейската култура, е свързано и нещо друго. Ще разберем това друго, ако си представим следното. Когато разглеждаме хората от другите култури със сумрачното им ясновидство, възниква въпрос: как те са получавали това, което е било най-важно за тях, което са почитали най-много в света? Те са го получавали така, сякаш то избухвало в тях вътрешно, като инспирация. Те нямали нужда да правят изследвания, както днес.
Днес човек придобива науката като прави изследвания навън, той експериментира и от комбиниране на външните факти, получава своите закони.
В древността човек не е изследвал това, което е трябвало да знае, а то е избухвало в него като откровение. Той е възприемал това вътре в себе си; душата му е трябвало да роди това вътре в него. Той е трябвало да отклонява погледа си от външния свят, за да позволи на висшите истини да влизат като инспирации. В народа, който приел своята мисия от Авраам, това е трябвало да става по друг начин. Авраам е трябвало да донесе на човека именно това, което се добива чрез външни наблюдения и комбиниране.
към текста >>
В древността човек не е изследвал това, което е трябвало да знае, а то е избухвало в него
като
откровение.
Ще разберем това друго, ако си представим следното. Когато разглеждаме хората от другите култури със сумрачното им ясновидство, възниква въпрос: как те са получавали това, което е било най-важно за тях, което са почитали най-много в света? Те са го получавали така, сякаш то избухвало в тях вътрешно, като инспирация. Те нямали нужда да правят изследвания, както днес. Днес човек придобива науката като прави изследвания навън, той експериментира и от комбиниране на външните факти, получава своите закони.
В древността човек не е изследвал това, което е трябвало да знае, а то е избухвало в него като откровение.
Той е възприемал това вътре в себе си; душата му е трябвало да роди това вътре в него. Той е трябвало да отклонява погледа си от външния свят, за да позволи на висшите истини да влизат като инспирации. В народа, който приел своята мисия от Авраам, това е трябвало да става по друг начин. Авраам е трябвало да донесе на човека именно това, което се добива чрез външни наблюдения и комбиниране. Когато човекът от другите култури, които са се опирали на древното ясновиждане, е съзерцавал висшите светове, си е казвал: благодаря на Бога, който ми се открива отвътре.
към текста >>
Той е трябвало да отклонява погледа си от външния свят, за да позволи на висшите истини да влизат
като
инспирации.
Те са го получавали така, сякаш то избухвало в тях вътрешно, като инспирация. Те нямали нужда да правят изследвания, както днес. Днес човек придобива науката като прави изследвания навън, той експериментира и от комбиниране на външните факти, получава своите закони. В древността човек не е изследвал това, което е трябвало да знае, а то е избухвало в него като откровение. Той е възприемал това вътре в себе си; душата му е трябвало да роди това вътре в него.
Той е трябвало да отклонява погледа си от външния свят, за да позволи на висшите истини да влизат като инспирации.
В народа, който приел своята мисия от Авраам, това е трябвало да става по друг начин. Авраам е трябвало да донесе на човека именно това, което се добива чрез външни наблюдения и комбиниране. Когато човекът от другите култури, които са се опирали на древното ясновиждане, е съзерцавал висшите светове, си е казвал: благодаря на Бога, който ми се открива отвътре. Отклонявайки погледа си от външното, божеството става най-висшето за мен. Когато не допускам погледът ми да бъде насочван навън, позволявам в мен да избухват инспирациите на това божество.
към текста >>
Това била мисията на народа на Авраам: да даде на човечеството това, което идвало
като
откровение отвън, обратно на това, което предоставяли другите народи.
Народът, произхождащ от Авраам, е трябвало да каже: „Аз се отказвам от инспирациите, които идват само отвътре; искам да се подготвя за това, да насочвам погледа си към околния свят. Искам да наблюдавам това, което се разкрива във въздуха и водата, в планините и полята, в звездните светове, искам да насочвам поглед нагоре, а след това да мога да премисля как едно нещо се съотнася към друго нещо. Искам да комбинирам нещата навън и искам да видя, че добивам обобщаваща мисъл. И когато пресовам това, което наблюдавам във външния свят в една единна мисъл, искам да нарека това, което ще ми каже външният свят Яхве, или Йехова. Искам да възприемам висшето чрез откровение, което говори чрез външния свят“.
Това била мисията на народа на Авраам: да даде на човечеството това, което идвало като откровение отвън, обратно на това, което предоставяли другите народи.
Затова този инструмент за духовен живот, е трябвало да преминава по наследство така, че със своето устройство да съответства на откровенията отвън, както преди това вътрешните душевни способности са съответствали на откровенията отвътре. Сега се питаме: какво е ставало, когато древните ясновидци са се отдавали на откровенията отвътре? Те отклонявали погледа си от външното, защото това, което им се откривало във външния свят, нищо не е можело да им каже за духовния свят. Самите те отвръщали поглед от Слънцето и звездите, внимателно се вслушвали само вътре в себе си и тук им се откривала великата инспирация за тайните на света; така са се появявали схващанията как е устроен светът. Това, което са знаели за звездите и тяхното движение, за законите на звездния свят, за духовните светове, тези хора, принадлежащи към древните култури, не са го достигали чрез външно наблюдение.
към текста >>
Отражение на това е трябвало да се прояви в дванадесетте колена, произлезли от Авраам, за да съществуват и се предават през поколенията съответните способности, които са били заложени в Авраам
като
структура,
като
устройство на мозъка му.
Мозъкът е трябвало да се наследява по такъв начин, че вътрешните способности на мозъка, конфигурацията на мозъка да се формира съобразно числовите закони на звездите, там, горе, във Вселената. Затова Яхве казва на Авраам: ти ще видиш произлезлите от тебе поколения, които в порядъка си ще бъдат изградени според числото на звездите в небето. Както звездите в небето са подредени в хармонични числови съотношения, така трябва да бъдат подредени поколенията съгласно хармоничните числови закони. Тоест, тези поколения трябва да носят в себе си такива закони, каквито са законите на звездите на небето. И така, имаме дванадесет съзвездия.
Отражение на това е трябвало да се прояви в дванадесетте колена, произлезли от Авраам, за да съществуват и се предават през поколенията съответните способности, които са били заложени в Авраам като структура, като устройство на мозъка му.
В цялата органична структура на развиващия се от век на век народ, е трябвало да се формира отражение на числото и мярката в небесата. Но в Библията това се тълкува така: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато в действителност това място трябва да гласи: „Твоите потомци по кръвна линия трябва така да бъдат подредени, че разположението им да е отражение на законите на звездите в небето“. Да, Библията е дълбока! Но това, което днес се предлага като Библия, е оцветено от съвременния мироглед. Тук се казва: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато, всъщност, се казва: „В потомството ти всичко трябва да е толкова подредено, че, например, дванадесетте следващи колена, да съответстват на дванадесетичността на съзвездията в небето“.
към текста >>
Но в Библията това се тълкува така: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни
като
звездите в небето“, до
като
в действителност това място трябва да гласи: „Твоите потомци по кръвна линия трябва така да бъдат подредени, че разположението им да е отражение на законите на звездите в небето“.
Както звездите в небето са подредени в хармонични числови съотношения, така трябва да бъдат подредени поколенията съгласно хармоничните числови закони. Тоест, тези поколения трябва да носят в себе си такива закони, каквито са законите на звездите на небето. И така, имаме дванадесет съзвездия. Отражение на това е трябвало да се прояви в дванадесетте колена, произлезли от Авраам, за да съществуват и се предават през поколенията съответните способности, които са били заложени в Авраам като структура, като устройство на мозъка му. В цялата органична структура на развиващия се от век на век народ, е трябвало да се формира отражение на числото и мярката в небесата.
Но в Библията това се тълкува така: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато в действителност това място трябва да гласи: „Твоите потомци по кръвна линия трябва така да бъдат подредени, че разположението им да е отражение на законите на звездите в небето“.
Да, Библията е дълбока! Но това, което днес се предлага като Библия, е оцветено от съвременния мироглед. Тук се казва: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато, всъщност, се казва: „В потомството ти всичко трябва да е толкова подредено, че, например, дванадесетте следващи колена, да съответстват на дванадесетичността на съзвездията в небето“. Отделните качества е трябвало така да се проявяват, че винаги да подчертават мисията на народа на Авраам, която се е състояла в следното: „Моята мисия е това, което получавам като дар отвън, а не нещо, оживяващо отвътре. На мен ми се дава отвън това.
към текста >>
Но това, което днес се предлага
като
Библия, е оцветено от съвременния мироглед.
И така, имаме дванадесет съзвездия. Отражение на това е трябвало да се прояви в дванадесетте колена, произлезли от Авраам, за да съществуват и се предават през поколенията съответните способности, които са били заложени в Авраам като структура, като устройство на мозъка му. В цялата органична структура на развиващия се от век на век народ, е трябвало да се формира отражение на числото и мярката в небесата. Но в Библията това се тълкува така: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато в действителност това място трябва да гласи: „Твоите потомци по кръвна линия трябва така да бъдат подредени, че разположението им да е отражение на законите на звездите в небето“. Да, Библията е дълбока!
Но това, което днес се предлага като Библия, е оцветено от съвременния мироглед.
Тук се казва: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато, всъщност, се казва: „В потомството ти всичко трябва да е толкова подредено, че, например, дванадесетте следващи колена, да съответстват на дванадесетичността на съзвездията в небето“. Отделните качества е трябвало така да се проявяват, че винаги да подчертават мисията на народа на Авраам, която се е състояла в следното: „Моята мисия е това, което получавам като дар отвън, а не нещо, оживяващо отвътре. На мен ми се дава отвън това. което, собствено, трябва да донеса в света“. Това чудесно е представено в Библията: мисията на Авраам трябва да бъде именно това, което му се дава отвън, в противоположност на древните откровения, които са били давани отвътре.
към текста >>
Тук се казва: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни
като
звездите в небето“, до
като
, всъщност, се казва: „В потомството ти всичко трябва да е толкова подредено, че, например, дванадесетте следващи колена, да съответстват на дванадесетичността на съзвездията в небето“.
Отражение на това е трябвало да се прояви в дванадесетте колена, произлезли от Авраам, за да съществуват и се предават през поколенията съответните способности, които са били заложени в Авраам като структура, като устройство на мозъка му. В цялата органична структура на развиващия се от век на век народ, е трябвало да се формира отражение на числото и мярката в небесата. Но в Библията това се тълкува така: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато в действителност това място трябва да гласи: „Твоите потомци по кръвна линия трябва така да бъдат подредени, че разположението им да е отражение на законите на звездите в небето“. Да, Библията е дълбока! Но това, което днес се предлага като Библия, е оцветено от съвременния мироглед.
Тук се казва: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато, всъщност, се казва: „В потомството ти всичко трябва да е толкова подредено, че, например, дванадесетте следващи колена, да съответстват на дванадесетичността на съзвездията в небето“.
Отделните качества е трябвало така да се проявяват, че винаги да подчертават мисията на народа на Авраам, която се е състояла в следното: „Моята мисия е това, което получавам като дар отвън, а не нещо, оживяващо отвътре. На мен ми се дава отвън това. което, собствено, трябва да донеса в света“. Това чудесно е представено в Библията: мисията на Авраам трябва да бъде именно това, което му се дава отвън, в противоположност на древните откровения, които са били давани отвътре. Какво трябва да бъде мисия на Авраам?
към текста >>
Отделните качества е трябвало така да се проявяват, че винаги да подчертават мисията на народа на Авраам, която се е състояла в следното: „Моята мисия е това, което получавам
като
дар отвън, а не нещо, оживяващо отвътре.
В цялата органична структура на развиващия се от век на век народ, е трябвало да се формира отражение на числото и мярката в небесата. Но в Библията това се тълкува така: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато в действителност това място трябва да гласи: „Твоите потомци по кръвна линия трябва така да бъдат подредени, че разположението им да е отражение на законите на звездите в небето“. Да, Библията е дълбока! Но това, което днес се предлага като Библия, е оцветено от съвременния мироглед. Тук се казва: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато, всъщност, се казва: „В потомството ти всичко трябва да е толкова подредено, че, например, дванадесетте следващи колена, да съответстват на дванадесетичността на съзвездията в небето“.
Отделните качества е трябвало така да се проявяват, че винаги да подчертават мисията на народа на Авраам, която се е състояла в следното: „Моята мисия е това, което получавам като дар отвън, а не нещо, оживяващо отвътре.
На мен ми се дава отвън това. което, собствено, трябва да донеса в света“. Това чудесно е представено в Библията: мисията на Авраам трябва да бъде именно това, което му се дава отвън, в противоположност на древните откровения, които са били давани отвътре. Какво трябва да бъде мисия на Авраам? Мисия на Авраам трябва да бъде това, което струи в кръвта чак до Христос Исус.
към текста >>
Но ако това съответства на цялата природа на неговата мисия, тогава този народ, който представлява неговата мисия, е трябвало да му бъде дарен отвън, е трябвало да му бъде даден
като
дар отвън.
Мисия на Авраам трябва да бъде това, което струи в кръвта чак до Христос Исус. Тук, вътре трябва да се премести цялата духовност на определеното течение. Това трябва да действа така, сякаш идва отвън, представлява дар отвън. Авраам е трябвало да даде на света древноеврейския народ. Това е неговата мисия.
Но ако това съответства на цялата природа на неговата мисия, тогава този народ, който представлява неговата мисия, е трябвало да му бъде дарен отвън, е трябвало да му бъде даден като дар отвън.
Авраам получил сина си, Исаак. Той е трябвало, както се разказва в Библията, да го принесе в жертва. И когато той дошъл да го принесе в жертва, в последния момент този син му е бил дарен от Яхве. Какво му е дарено тук? От Исаак произлиза целият народ.
към текста >>
Самият народ е мисията на Авраам и с Исаак той приема целия еврейски народ
като
дар от Яхве.
Какво му е дарено тук? От Исаак произлиза целият народ. Ако Исаак беше принесен в жертва, нямаше да има никакъв еврейски народ. Целият народ му е бил дарен. В принасянето в жертва на Исаак по чудесен начин е изразен този характер на дара.
Самият народ е мисията на Авраам и с Исаак той приема целия еврейски народ като дар от Яхве.
Толкова е дълбоко представеното в Библията. Всичко в подробности мощно съответства на вътрешния характер на по-нататъшното развитие на човечеството. Древноеврейският народ е трябвало напълно да се откаже от това, което другите култури са обхващали в себе си, той е трябвало да се откаже от древното ясновиждане. Това древно ясновиждане е било свързано със способности, които са идвали от духовния свят. Тези ясновидски способности, в зависимост от това, какви са били, са ги обозначавали използвайки образите на съзвездията.
към текста >>
Винаги е трябвало да се отделя това, което е дошло
като
наследство от другите народи.
Затова вместо Исаак в жертва се принася овен. Това е външен израз за това, че в жертва се принася последната ясновидска способност, за да бъде дарен на Авраам древноеврейският народ. По такъв начин, този народ бил избран за развитието именно на тези качества, които служат за наблюдение на външния свят. Но във всичко се проявяват атавистични остатъци от миналото. Затова древноеврейският народ отново и отново е принуден да изтръгва това, което не е било заложено в кръвта само за пренасяне на тези насочени навън способности, а още е напомняло за древното ясновиждане.
Винаги е трябвало да се отделя това, което е дошло като наследство от другите народи.
Сега ще засегнем тема, чието описание днес наистина е трудно, доколкото тук се съдържа истина, която стои толкова далеч от днешното мислене, колкото можем да си представим; но все пак това е истина и можем да претендираме за правото на истини, които хората, които достатъчно дълго сътрудничат в нашите клонове, могат да изтърпят, истини, които толкова се различават от днешното мислене. Трябва да ни е ясно, че в древността и даже до неотдавана, в определени човешки класи са се запазвали древни способности, особено свързани с познанието. Ясновидските способности са били вкоренени в душата им. Човек е бил тясно свързан с духовни същности, които му се откривали вътре в неговото същество. Но при определени хора, в резултат на упадъка, това се изразявало по такъв начин, че връзката им с духовния външен свят се осъществявала в по-нисша форма.
към текста >>
До
като
ясновидците са били свързани с целия духовен универсум повече с интуиция и инспирация, са съществували по-нисши човешки типове, хора, които са развивали тази древна връзка с обкръжаващия свят, бидейки в упадък.
Сега ще засегнем тема, чието описание днес наистина е трудно, доколкото тук се съдържа истина, която стои толкова далеч от днешното мислене, колкото можем да си представим; но все пак това е истина и можем да претендираме за правото на истини, които хората, които достатъчно дълго сътрудничат в нашите клонове, могат да изтърпят, истини, които толкова се различават от днешното мислене. Трябва да ни е ясно, че в древността и даже до неотдавана, в определени човешки класи са се запазвали древни способности, особено свързани с познанието. Ясновидските способности са били вкоренени в душата им. Човек е бил тясно свързан с духовни същности, които му се откривали вътре в неговото същество. Но при определени хора, в резултат на упадъка, това се изразявало по такъв начин, че връзката им с духовния външен свят се осъществявала в по-нисша форма.
Докато ясновидците са били свързани с целия духовен универсум повече с интуиция и инспирация, са съществували по-нисши човешки типове, хора, които са развивали тази древна връзка с обкръжаващия свят, бидейки в упадък.
Те са били несамостоятелни и нежелаещи да развиват своя аз, но са нямали вече и древните ясновидски способности на нужната висота. Такива хора винаги е имало и при тях се е проявявало родство на определени физически органи с древните органи за ясновиждане. Сега ще се докоснем до истина, която ще звучи малко странно. Това, което би могло да бъде наречено древно ясновиждане, това проблясване на мировите тайни вътре в душата на човека, е трябвало по някакъв начин да влиза в душата. Трябва да си представяме, че са ставали прониквания в човека.
към текста >>
Древният човек не е усещал тези прониквания, но, когато проникванията са ставали и са проблясвали в него, той ги е възприемал
като
свои инспирации.
Те са били несамостоятелни и нежелаещи да развиват своя аз, но са нямали вече и древните ясновидски способности на нужната висота. Такива хора винаги е имало и при тях се е проявявало родство на определени физически органи с древните органи за ясновиждане. Сега ще се докоснем до истина, която ще звучи малко странно. Това, което би могло да бъде наречено древно ясновиждане, това проблясване на мировите тайни вътре в душата на човека, е трябвало по някакъв начин да влиза в душата. Трябва да си представяме, че са ставали прониквания в човека.
Древният човек не е усещал тези прониквания, но, когато проникванията са ставали и са проблясвали в него, той ги е възприемал като свои инспирации.
Така че в човека се вливали определени течения от обкръжението; по-късно те се преобразували. Тези течения в древните времена са били чисто духовни течения, те се възприемали от ясновиждащите, например, като чисто астрално-етерни течения. Но по-късно тези чисто духовни течения, така да се каже, изсъхвали и се уплътнявали до етерно-физически течения. И какво се появило от това? От това се появила косата[1].
към текста >>
Тези течения в древните времена са били чисто духовни течения, те се възприемали от ясновиждащите, например,
като
чисто астрално-етерни течения.
Сега ще се докоснем до истина, която ще звучи малко странно. Това, което би могло да бъде наречено древно ясновиждане, това проблясване на мировите тайни вътре в душата на човека, е трябвало по някакъв начин да влиза в душата. Трябва да си представяме, че са ставали прониквания в човека. Древният човек не е усещал тези прониквания, но, когато проникванията са ставали и са проблясвали в него, той ги е възприемал като свои инспирации. Така че в човека се вливали определени течения от обкръжението; по-късно те се преобразували.
Тези течения в древните времена са били чисто духовни течения, те се възприемали от ясновиждащите, например, като чисто астрално-етерни течения.
Но по-късно тези чисто духовни течения, така да се каже, изсъхвали и се уплътнявали до етерно-физически течения. И какво се появило от това? От това се появила косата[1]. Косата е резултат от древните прониквания. Това, което днес представлява косата в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре.
към текста >>
Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй
като
пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
От това се появила косата[1]. Косата е резултат от древните прониквания. Това, което днес представлява косата в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре. Нашата днешна коса представлява изсъхналите астрално-етерни потоци. Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини.
Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
И така, може да се каже, че имаме напредващо развитие на човечеството. При хората, чиито древни способности били в упадък, развитието протичало така, че проникванията се преобразували, те, така да се каже изсъхнали, но от това не се развили никакви нови способности. Те били свързани по стария начин с новото, а не по новому, тъй като проникванията изсъхнали. Такива хора били силно покрити с косми, докато тези, които се усъвършенствали, били по-малко окосмени, доколкото вместо способностите, които по-късно се уплътнили до коси, при тях се проявили нови способности. Науката едва след дълго време ще стигне до тези важни истини.
към текста >>
Те били свързани по стария начин с новото, а не по новому, тъй
като
проникванията изсъхнали.
Нашата днешна коса представлява изсъхналите астрално-етерни потоци. Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини. Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини. И така, може да се каже, че имаме напредващо развитие на човечеството. При хората, чиито древни способности били в упадък, развитието протичало така, че проникванията се преобразували, те, така да се каже изсъхнали, но от това не се развили никакви нови способности.
Те били свързани по стария начин с новото, а не по новому, тъй като проникванията изсъхнали.
Такива хора били силно покрити с косми, докато тези, които се усъвършенствали, били по-малко окосмени, доколкото вместо способностите, които по-късно се уплътнили до коси, при тях се проявили нови способности. Науката едва след дълго време ще стигне до тези важни истини. Те се намират в Библията. Библията е много по-учена книга от днешната ни наука, стояща още на детската степен на азбучните истини. Прочетете историята за Яков и Исав!
към текста >>
Такива хора били силно покрити с косми, до
като
тези, които се усъвършенствали, били по-малко окосмени, доколкото вместо способностите, които по-късно се уплътнили до коси, при тях се проявили нови способности.
Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини. Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини. И така, може да се каже, че имаме напредващо развитие на човечеството. При хората, чиито древни способности били в упадък, развитието протичало така, че проникванията се преобразували, те, така да се каже изсъхнали, но от това не се развили никакви нови способности. Те били свързани по стария начин с новото, а не по новому, тъй като проникванията изсъхнали.
Такива хора били силно покрити с косми, докато тези, които се усъвършенствали, били по-малко окосмени, доколкото вместо способностите, които по-късно се уплътнили до коси, при тях се проявили нови способности.
Науката едва след дълго време ще стигне до тези важни истини. Те се намират в Библията. Библията е много по-учена книга от днешната ни наука, стояща още на детската степен на азбучните истини. Прочетете историята за Яков и Исав! Яков върви напред, защото е развил способност от последното време.
към текста >>
Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее
като
външното комбиниране.
Яков върви напред, защото е развил способност от последното време. Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен. Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на Яков чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав. С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга култура, което е трябвало да бъде заличено. Исав бил отхвърлен.
Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране.
И както в Исав било отхвърлено това, което било получено в малко изостанал вид, така древните ясновидски способности се изразили като атавистично наследство в Йосиф, който след това е прогонен от братята си в Египет. Той вижда сънища; от тях той може да обяснява света. Това е способност, която не е трябвало да се развива в рамките на мисията на народа на Авраам. Затова той бива прокуден и трябва да замине в Египет. По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява като древно наследство.
към текста >>
И както в Исав било отхвърлено това, което било получено в малко изостанал вид, така древните ясновидски способности се изразили
като
атавистично наследство в Йосиф, който след това е прогонен от братята си в Египет.
Исав е спрял на предишната степен, в сравнение с Яков той е, така да се каже, по-простодушен. Когато синовете се представили пред баща си Исаак, майката на Яков чрез подмяна помогнала на сина си да представи на баща му фалшиви косми, за да обърка той по-малкия си син с Исав. С това ни се посочва, че древноеврейският народ все още е имал в себе си нещо, наследено от друга култура, което е трябвало да бъде заличено. Исав бил отхвърлен. Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране.
И както в Исав било отхвърлено това, което било получено в малко изостанал вид, така древните ясновидски способности се изразили като атавистично наследство в Йосиф, който след това е прогонен от братята си в Египет.
Той вижда сънища; от тях той може да обяснява света. Това е способност, която не е трябвало да се развива в рамките на мисията на народа на Авраам. Затова той бива прокуден и трябва да замине в Египет. По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява като древно наследство. Това е способност, която древноеврейският народ има като своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук.
към текста >>
По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява
като
древно наследство.
Чрез Яков се предава по наследство това, което е трябвало да продължи да живее като външното комбиниране. И както в Исав било отхвърлено това, което било получено в малко изостанал вид, така древните ясновидски способности се изразили като атавистично наследство в Йосиф, който след това е прогонен от братята си в Египет. Той вижда сънища; от тях той може да обяснява света. Това е способност, която не е трябвало да се развива в рамките на мисията на народа на Авраам. Затова той бива прокуден и трябва да замине в Египет.
По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява като древно наследство.
Това е способност, която древноеврейският народ има като своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук. Ако древноеврейският народ не е можел да получава откровения отвътре, той е трябвало да ги получава отвън. Даже това, което другите народи са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава като откровения отвън. Тоест юдеите (следвайки Йосиф) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация. И тук, докато Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове.
към текста >>
Това е способност, която древноеврейският народ има
като
своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук.
И както в Исав било отхвърлено това, което било получено в малко изостанал вид, така древните ясновидски способности се изразили като атавистично наследство в Йосиф, който след това е прогонен от братята си в Египет. Той вижда сънища; от тях той може да обяснява света. Това е способност, която не е трябвало да се развива в рамките на мисията на народа на Авраам. Затова той бива прокуден и трябва да замине в Египет. По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява като древно наследство.
Това е способност, която древноеврейският народ има като своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук.
Ако древноеврейският народ не е можел да получава откровения отвътре, той е трябвало да ги получава отвън. Даже това, което другите народи са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава като откровения отвън. Тоест юдеите (следвайки Йосиф) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация. И тук, докато Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове. Те получили даже моралния закон отвън, а не като нещо проблясващо отвътре.
към текста >>
Даже това, което другите народи са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава
като
откровения отвън.
Това е способност, която не е трябвало да се развива в рамките на мисията на народа на Авраам. Затова той бива прокуден и трябва да замине в Египет. По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява като древно наследство. Това е способност, която древноеврейският народ има като своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук. Ако древноеврейският народ не е можел да получава откровения отвътре, той е трябвало да ги получава отвън.
Даже това, което другите народи са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава като откровения отвън.
Тоест юдеите (следвайки Йосиф) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация. И тук, докато Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове. Те получили даже моралния закон отвън, а не като нещо проблясващо отвътре. Това е била мисията на древноеврейския народ. След като усвоили това, което е трябвало да усвоят само отвън, улавяйки даденото им отвън откровение, те отново тръгнали обратно в своята Палестина.
към текста >>
И тук, до
като
Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове.
По такъв начин виждаме, как в древноеврейския народ се изработвало течение, изградено на кръвното родство в поколенията, и как при постепенното пресяване на чуждите елементи, то се превръща в това, което се съхранява като древно наследство. Това е способност, която древноеврейският народ има като своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук. Ако древноеврейският народ не е можел да получава откровения отвътре, той е трябвало да ги получава отвън. Даже това, което другите народи са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава като откровения отвън. Тоест юдеите (следвайки Йосиф) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация.
И тук, докато Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове.
Те получили даже моралния закон отвън, а не като нещо проблясващо отвътре. Това е била мисията на древноеврейския народ. След като усвоили това, което е трябвало да усвоят само отвън, улавяйки даденото им отвън откровение, те отново тръгнали обратно в своята Палестина. И сега, след като древноеврейският народ преминал през всичко това, трябва да се покаже, как той се е развивал от поколение на поколение, така че в края на краищата в този народ е могло да се роди тялото, което станало тяло на Исус, и по този начин древноеврейското течение се вляло в християнството. Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек.
към текста >>
Те получили даже моралния закон отвън, а не
като
нещо проблясващо отвътре.
Това е способност, която древноеврейският народ има като своя собствена заложба: това, което се наследява тук в течение на поколенията, трябва да става все по-съвършено оръдие, за да може от него да се развие тялото, което може да предостави инструмент на този, който ще бъде отново въплътен тук. Ако древноеврейският народ не е можел да получава откровения отвътре, той е трябвало да ги получава отвън. Даже това, което другите народи са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава като откровения отвън. Тоест юдеите (следвайки Йосиф) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация. И тук, докато Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове.
Те получили даже моралния закон отвън, а не като нещо проблясващо отвътре.
Това е била мисията на древноеврейския народ. След като усвоили това, което е трябвало да усвоят само отвън, улавяйки даденото им отвън откровение, те отново тръгнали обратно в своята Палестина. И сега, след като древноеврейският народ преминал през всичко това, трябва да се покаже, как той се е развивал от поколение на поколение, така че в края на краищата в този народ е могло да се роди тялото, което станало тяло на Исус, и по този начин древноеврейското течение се вляло в християнството. Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек. Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди.
към текста >>
След
като
усвоили това, което е трябвало да усвоят само отвън, улавяйки даденото им отвън откровение, те отново тръгнали обратно в своята Палестина.
Даже това, което другите народи са постигали чрез непосредствена инспирация, древноеврейският народ е трябвало да го получава като откровения отвън. Тоест юдеите (следвайки Йосиф) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация. И тук, докато Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове. Те получили даже моралния закон отвън, а не като нещо проблясващо отвътре. Това е била мисията на древноеврейския народ.
След като усвоили това, което е трябвало да усвоят само отвън, улавяйки даденото им отвън откровение, те отново тръгнали обратно в своята Палестина.
И сега, след като древноеврейският народ преминал през всичко това, трябва да се покаже, как той се е развивал от поколение на поколение, така че в края на краищата в този народ е могло да се роди тялото, което станало тяло на Исус, и по този начин древноеврейското течение се вляло в християнството. Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек. Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди. От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми. След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-големи.
към текста >>
И сега, след
като
древноеврейският народ преминал през всичко това, трябва да се покаже, как той се е развивал от поколение на поколение, така че в края на краищата в този народ е могло да се роди тялото, което станало тяло на Исус, и по този начин древноеврейското течение се вляло в християнството.
Тоест юдеите (следвайки Йосиф) е трябвало да преминат в друга страна, при народ, който още е имал древната инспирация. И тук, докато Йосиф се е посвещавал в египетските мистерии, те по пътя на външното посредничество достигнали това, което е трябвало да знаят за свойствата на духовните светове. Те получили даже моралния закон отвън, а не като нещо проблясващо отвътре. Това е била мисията на древноеврейския народ. След като усвоили това, което е трябвало да усвоят само отвън, улавяйки даденото им отвън откровение, те отново тръгнали обратно в своята Палестина.
И сега, след като древноеврейският народ преминал през всичко това, трябва да се покаже, как той се е развивал от поколение на поколение, така че в края на краищата в този народ е могло да се роди тялото, което станало тяло на Исус, и по този начин древноеврейското течение се вляло в християнството.
Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек. Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди. От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми. След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-големи. Формите се определят до седмата година, а след това вече определените форми само се уголемяват.
към текста >>
Така че можем да кажем: този народ,
като
голям индивидиум, е трябвало да се развива от поколение на поколение така, че на това, което при отделния човек става от раждането до смяната на зъбите, да съответстват два пъти по седем поколения, тоест, четиринадесет поколения.
Но можем да си спомним за едно доста обичайно явление. Спомнете си, че наследяването се грижи за това, определени качества да не преминават веднага по наследство, а да се пропусне едно поколение и внукът повече да прилича на дядо си по унаследените качества. Това е било така и при наследяването на качествата в сменящите се поколения при еврейския народ. Тук винаги е трябвало да има „прескачане“. Това, което при отделния човек съответства на един възрастов период, в народа съответства на две последователни поколения.
Така че можем да кажем: този народ, като голям индивидиум, е трябвало да се развива от поколение на поколение така, че на това, което при отделния човек става от раждането до смяната на зъбите, да съответстват два пъти по седем поколения, тоест, четиринадесет поколения.
След това е трябвало да следва втори период, в течение на който отново преминават два пъти по седем поколения; той съответства на периода между смяната на зъбите и пубертета. След това трети период, в който отново преминават два пъти по седем поколения, който съответства на периода между четиринадесетата и двадесет и първата година от живота, когато особено се проявява астралното тяло. Тогава може да се роди азът. Азът е могъл да се роди в древноеврейския народ, когато са изтекли три пъти по четиринадесет поколения. Този, който е искал да ни опише тялото, което било предоставено на Заратустра като инструмент, трябвало да посочи, как в продължение на три пъти по четиринадесет поколения се е развивала заложбата, която е била дарена на Авраам, така че след изтичането на три пъти по четиринадесет поколения, е успял да се въплъти Азът; както и при отделния човек след изтичането на три пъти по седем години се въплъщава азът в неговата троична телесност.
към текста >>
Този, който е искал да ни опише тялото, което било предоставено на Заратустра
като
инструмент, трябвало да посочи, как в продължение на три пъти по четиринадесет поколения се е развивала заложбата, която е била дарена на Авраам, така че след изтичането на три пъти по четиринадесет поколения, е успял да се въплъти Азът; както и при отделния човек след изтичането на три пъти по седем години се въплъщава азът в неговата троична телесност.
Така че можем да кажем: този народ, като голям индивидиум, е трябвало да се развива от поколение на поколение така, че на това, което при отделния човек става от раждането до смяната на зъбите, да съответстват два пъти по седем поколения, тоест, четиринадесет поколения. След това е трябвало да следва втори период, в течение на който отново преминават два пъти по седем поколения; той съответства на периода между смяната на зъбите и пубертета. След това трети период, в който отново преминават два пъти по седем поколения, който съответства на периода между четиринадесетата и двадесет и първата година от живота, когато особено се проявява астралното тяло. Тогава може да се роди азът. Азът е могъл да се роди в древноеврейския народ, когато са изтекли три пъти по четиринадесет поколения.
Този, който е искал да ни опише тялото, което било предоставено на Заратустра като инструмент, трябвало да посочи, как в продължение на три пъти по четиринадесет поколения се е развивала заложбата, която е била дарена на Авраам, така че след изтичането на три пъти по четиринадесет поколения, е успял да се въплъти Азът; както и при отделния човек след изтичането на три пъти по седем години се въплъщава азът в неговата троична телесност.
Авторът на Евангелието от Матей прави това. Той описва три пъти по четиринадесет поколения: от Авраам до Давид, от Давид до вавилонския плен и от вавилонския плен до раждането на Исус. Тук от дълбините на познанието, съдържащо се в Евангелието от Матей, посочихме мисията на древноеврейския народ, как постепенно се формират силите, които направили възможно, в тялото на този народ да може да се въплъти съвършеният Аз, което е постигнал Заратустра. И когато сега виждаме, какви са били съдбините на този древноеврейски народ, намираме, че пленничеството на целия народ съответства на момента от живота на отделния човек, когато след четиринадесетата година в него настъпва подготовка за собствения живот, когато напъпва това, което може после да се развие в живота, това, което приемаме между четиринадесетата и двадесет и първата година: надеждите на младостта. Виждаме, че този плен е бил времето, когато, така да се каже, е влязло в действие астралното тяло на древноеврейския народ, когато в последните четиринадесет поколения се е вкоренявало това, което му дава собствен импулс.
към текста >>
Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на Евангелието от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава
като
съществен за целия живот закон.
Виждаме, че този плен е бил времето, когато, така да се каже, е влязло в действие астралното тяло на древноеврейския народ, когато в последните четиринадесет поколения се е вкоренявало това, което му дава собствен импулс. Затова древноеврейският народ бива отведен във вавилонски плен именно тогава, когато 600 години преди нашето летоброене вавилонецът Заратос или Назаратос, в своето тогавашно въплъщение е бил учител в тайните школи. И тук, в тези тайни школи, най-изявените водачи на древноеврейския народ, контактували с най-великия учител на древните времена, със Заратос. Тук той станал техен учител, тук той се свързал с тях, тук те получавали великия импулс, който действал така, че в последните четиринадесет поколения, този народ станал готов за раждането на Исус. След това събитията протекли по известния ви начин.
Тогава виждаме нещо забележително: виждаме забелязания от автора на Евангелието от Матей закон в духовната област, който все повече и повече се припознава като съществен за целия живот закон.
Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен. В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2]. Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това. Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам. Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина.
към текста >>
Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след
като
възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
Този закон гласи: това, което е ставало преди, се повтаря на по-висша степен. В малко изкривен вид той вече се съдържа в днешното естествознание, където казва, че в индивида отново накратко се повтаря това, което е ставало в течение на по-дълги периоди в развитието на вида[2]. Авторът на Евангелието от Матей по величествен начин ни посочва това. Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам. Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина.
Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан.
Това е съдба на целия народ. Първо целият народ бива отведен през Ханаан от другата страна, в Египет, а след това – отново назад, в Ханаан. Сега това, което се е разигравало тук като съдба на народа, трябва отново накратко да се повтори. Тук, където ще се роди Азът, за когото така се подготвя обвивката, след като се е развило всичко, което е било заложено в Авраам, този Аз отново избира за свой изходен пункт Халдея. В Халдея Заратустра в своето последно въплъщение бил таен учител, с Халдея е бил свързан неговият дух.
към текста >>
Сега това, което се е разигравало тук
като
съдба на народа, трябва отново накратко да се повтори.
Той ни го показва, казвайки: Азът на Заратустра е трябвало да се въплъти в тяло, което в течение на времето е било подготвено в народа на Авраам. Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина. Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан. Това е съдба на целия народ. Първо целият народ бива отведен през Ханаан от другата страна, в Египет, а след това – отново назад, в Ханаан.
Сега това, което се е разигравало тук като съдба на народа, трябва отново накратко да се повтори.
Тук, където ще се роди Азът, за когото така се подготвя обвивката, след като се е развило всичко, което е било заложено в Авраам, този Аз отново избира за свой изходен пункт Халдея. В Халдея Заратустра в своето последно въплъщение бил таен учител, с Халдея е бил свързан неговият дух. Какъв път ще избере душата на Заратустра, когато пожелае да се инкарнира във Витлеем? Заратустра си оставал свързан с тези, които били посветени в халдейските тайни школи, с маговете. Те добре помнели, как са чували от учителя си, че той отново ще се яви, че тази душа, която отдавана в обозначавана тук като Заратустра – „Златната звезда“ – е трябвало в определен момент да показва пътя към Витлеем.
към текста >>
Тук, където ще се роди Азът, за когото така се подготвя обвивката, след
като
се е развило всичко, което е било заложено в Авраам, този Аз отново избира за свой изходен пункт Халдея.
Излизайки от Ур Халдейски, от местата, откъдето е произлязла вавилонската култура, Авраам е следвал път през Предна Азия към Палестина. Потомците му, благодарение на сънищата на Йосиф, били отведени по-нататък на юг, в Египет и, след като възприели там египетския импулс, се върнали обратно в Ханаан. Това е съдба на целия народ. Първо целият народ бива отведен през Ханаан от другата страна, в Египет, а след това – отново назад, в Ханаан. Сега това, което се е разигравало тук като съдба на народа, трябва отново накратко да се повтори.
Тук, където ще се роди Азът, за когото така се подготвя обвивката, след като се е развило всичко, което е било заложено в Авраам, този Аз отново избира за свой изходен пункт Халдея.
В Халдея Заратустра в своето последно въплъщение бил таен учител, с Халдея е бил свързан неговият дух. Какъв път ще избере душата на Заратустра, когато пожелае да се инкарнира във Витлеем? Заратустра си оставал свързан с тези, които били посветени в халдейските тайни школи, с маговете. Те добре помнели, как са чували от учителя си, че той отново ще се яви, че тази душа, която отдавана в обозначавана тук като Заратустра – „Златната звезда“ – е трябвало в определен момент да показва пътя към Витлеем. И когато този момент настъпил, те последвали пътя, по който вървяла тази душа, повтаряйки пътя на древноеврейския народ.
към текста >>
Те добре помнели, как са чували от учителя си, че той отново ще се яви, че тази душа, която отдавана в обозначавана тук
като
Заратустра – „Златната звезда“ – е трябвало в определен момент да показва пътя към Витлеем.
Сега това, което се е разигравало тук като съдба на народа, трябва отново накратко да се повтори. Тук, където ще се роди Азът, за когото така се подготвя обвивката, след като се е развило всичко, което е било заложено в Авраам, този Аз отново избира за свой изходен пункт Халдея. В Халдея Заратустра в своето последно въплъщение бил таен учител, с Халдея е бил свързан неговият дух. Какъв път ще избере душата на Заратустра, когато пожелае да се инкарнира във Витлеем? Заратустра си оставал свързан с тези, които били посветени в халдейските тайни школи, с маговете.
Те добре помнели, как са чували от учителя си, че той отново ще се яви, че тази душа, която отдавана в обозначавана тук като Заратустра – „Златната звезда“ – е трябвало в определен момент да показва пътя към Витлеем.
И когато този момент настъпил, те последвали пътя, по който вървяла тази душа, повтаряйки пътя на древноеврейския народ. Както Авраам прокарвал пътя в Ханаан, така звездата, тоест, душата на Заратустра – също следвала този път в Ханаан. Тримата магове следвали звездата на Заратустра и тя ги водела към мястото, където той се въплътил в тяло, произлязло от народа на Авраам и предназначено за него. Тук преди всичко Азът на Заратустра, самият Заратустра държал пътя, повтаряйки в духа пътя, който Авраам изминал до Палестина. След това древноеврейският народ е трябвало да измине пътя към Египет.
към текста >>
Като
реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
Събитието, което те са изобразили е толкова обширно, че трябва да бъдем благодарни, намирайки го описано от четири страни, от гледната точка на четирима посветени. Днес беше достатъчно да споменем само нещо от духа на възникването на християнството, за да покажем, как расте нашето познание за света и човека, когато се учим да изследваме това най-велико събитие на човечеството. Само от това трябва да се пробуди предчувствието, колко дълбоко е нужно да се разбира това събитие и колко са дълбоки Евангелията, ако наистина умеем да ги четем. [1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм.
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г. [2] Това е известният в науката биогенетичен закон, формулиран от Е.Хекел и Ф.Мюлер: Онтогенезата (развитието на индивида от оплодена яйцеклетка, спора или зародиш до неговата смърт) е кратко и бързо повторение на филогенезата (процесът на историческото развитие на определена група организми)
към текста >>
71.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
И все пак, подобна оценка би била твърде повърхностна, и то поради обстоятелството, че не взема в съображение нещо, което се налага
като
извод от нашето учение: Когато онези сили, които проникват в нас чрез Антропософията, станат достатъчно мощни, те ще съумеят да намерят и средствата, необходими им за да се намесят в света; но ако никой не би се грижил за непрекъснато разрастване на тези сили, тяхното участие в световните процеси би било нещо невъзможно.
Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света Този лекционен цикъл ще засегне редица въпроси от областта на Антропософията, които са дълбоко свързани с живота. В хода на изложенията, продължаващ вече години наред, ние се убедихме, че Антропософията, или Науката за Духа, съвсем не трябва да бъде някаква абстрактна теория или доктрина, някакво неясно учение, а сигурен извор на жизнени сили, и че тя ще изпълни своите задачи едва тогава, когато благодарение на всичко, което внася в познанието и в нашите души направи живота по-богат, по-разбираем, а душите ни по-жизнеспособни и по-активни. Несъмнено, ако човек е приел нашия мироглед, нашия идеал, за който отново ще стане дума, и се опита да обхване с поглед цялата съвременна епоха, за да провери до каква степен е в състояние да пренесе там антропософските импулси, ще изпита може би едно твърде нерадостно чувство. Защото, ако се вгледаме без предубеждение в онова, което светът претендира, че „знае", в това, което днес тласка хората към определени чувства и действия, бихме могли да заявим: То е така безкрайно далеч от антропософските идеи и идеали, че антропософът просто няма никаква възможност да се намеси непосредствено в живота с помощта на импулсите, които му дава Антропософията.
И все пак, подобна оценка би била твърде повърхностна, и то поради обстоятелството, че не взема в съображение нещо, което се налага като извод от нашето учение: Когато онези сили, които проникват в нас чрез Антропософията, станат достатъчно мощни, те ще съумеят да намерят и средствата, необходими им за да се намесят в света; но ако никой не би се грижил за непрекъснато разрастване на тези сили, тяхното участие в световните процеси би било нещо невъзможно.
Но има и нещо друго, което би ни дало известна утеха, ако подобни размишления ни обезкуражат, и то е тъкмо съдържанието на този лекционен цикъл: Човешката Карма и Кармата въобще. Защото с всеки изминат час, все по-ясно ще виждаме: Ние изобщо не можем да включим антропософските импулси в живота, ако не повярваме сериозно в Кармата, ако не се убедим, че самата Карма ни тласка в онази посока, където сами, рано или късно, ще увеличим нашите сили. Ние ще се убедим: Ако допуснем, че все още не бихме могли да употребим силите, бликащи от нашите антропософски възгледи, тогава ние работим срещу тези сили и Кармата не ни позволява да ги включим в света. В предстоящите лекции нещата няма да се свеждат само до натрупване на нови познания за Кармата, а до нещо по-важно: с всеки изминат час трябва да нараства доверието ни в Кармата; убеждението, че когато настъпи определеното време, било то утре, в други ден или след много години, нашата Карма ще ни изправи пред онези задачи, които ще можем да изпълним според степента, до която сме проникнали в Антропософията. Кармата ще се разкрие пред нас като едно учение, което не само посочва как се отнасят едни или други неща в света, а което същевременно ни тласка към извисяване на живота, към удовлетворяване от живота.
към текста >>
Кармата ще се разкрие пред нас
като
едно учение, което не само посочва как се отнасят едни или други неща в света, а което същевременно ни тласка към извисяване на живота, към удовлетворяване от живота.
И все пак, подобна оценка би била твърде повърхностна, и то поради обстоятелството, че не взема в съображение нещо, което се налага като извод от нашето учение: Когато онези сили, които проникват в нас чрез Антропософията, станат достатъчно мощни, те ще съумеят да намерят и средствата, необходими им за да се намесят в света; но ако никой не би се грижил за непрекъснато разрастване на тези сили, тяхното участие в световните процеси би било нещо невъзможно. Но има и нещо друго, което би ни дало известна утеха, ако подобни размишления ни обезкуражат, и то е тъкмо съдържанието на този лекционен цикъл: Човешката Карма и Кармата въобще. Защото с всеки изминат час, все по-ясно ще виждаме: Ние изобщо не можем да включим антропософските импулси в живота, ако не повярваме сериозно в Кармата, ако не се убедим, че самата Карма ни тласка в онази посока, където сами, рано или късно, ще увеличим нашите сили. Ние ще се убедим: Ако допуснем, че все още не бихме могли да употребим силите, бликащи от нашите антропософски възгледи, тогава ние работим срещу тези сили и Кармата не ни позволява да ги включим в света. В предстоящите лекции нещата няма да се свеждат само до натрупване на нови познания за Кармата, а до нещо по-важно: с всеки изминат час трябва да нараства доверието ни в Кармата; убеждението, че когато настъпи определеното време, било то утре, в други ден или след много години, нашата Карма ще ни изправи пред онези задачи, които ще можем да изпълним според степента, до която сме проникнали в Антропософията.
Кармата ще се разкрие пред нас като едно учение, което не само посочва как се отнасят едни или други неща в света, а което същевременно ни тласка към извисяване на живота, към удовлетворяване от живота.
Впрочем, ако искаме Кармата да изпълни своята задача, налага се да я разгледаме много по-дълбоко и, така да се каже, в нейните универсални прояви. За тази цел, обаче е необходимо да си послужа с нещо, което по начало не е в мой стил, а именно с една дефиниция. Общо взето, аз избягвам дефинициите, защото по правило с тях не се постига нищо. Нашите размишления по правило започват с излагане на фактите и когато тези факти са групирани и подредени както трябва, съответните понятия и представи възникват сякаш от само себе си. Ако бихме искали да приложим подобен метод към всеобхватните проблеми, които ще обсъждаме в следващите дни, би трябвало да раз полагаме с много повече време.
към текста >>
Когато дефинираме Кармата
като
„духовен закон за причините",
като
закон според който определени причини, лежащи в духовния живот, пораждат определени следствия, това звучи твърде абстрактно.
Ако бихме искали да приложим подобен метод към всеобхватните проблеми, които ще обсъждаме в следващите дни, би трябвало да раз полагаме с много повече време. Ето защо, за да бъда разбран, този път се налага да дам, ако не дефиниция, то поне един вид описание на понятието, с което ще се занимаваме през тези дни. Дефинициите имат само тази цел, да определят общия смисъл, който се влага в една или друга дума. В подобен, описателен стил, ще се спрем върху понятието „Карма", за да сме наясно, в какъв смисъл ще употребяваме израза „Карма" през следващите дни. Несъмнено, всеки от нас вече си е изградил някакво понятие за това, което представлява Кармата.
Когато дефинираме Кармата като „духовен закон за причините", като закон според който определени причини, лежащи в духовния живот, пораждат определени следствия, това звучи твърде абстрактно.
Да, подобна дефиниция на „Кармата" е прекалено абстрактна, защото от една страна е твърде ограничена, а от друга твърде обща. Ако изобщо разглеждаме Кармата като „закон за причините", ние се приближаваме до това, което обикновено хората наричат „закон на каузалността", като „причинно-следствен закон". Нека първо да разгледаме „причинно-следствения закон" в най-общ смисъл, независимо от духовните факти и събития. Днес официалната наука често подчертава, че същинското и значение лежи в следното: тя гради своите постижения върху всеобхватния „причинно-следствен закон" и логически свързва явленията с причините, които са ги породили. Но как точно става това свързване между причини и следствия, хората не се замислят много.
към текста >>
Ако изобщо разглеждаме Кармата
като
„закон за причините", ние се приближаваме до това, което обикновено хората наричат „закон на каузалността",
като
„причинно-следствен закон".
Дефинициите имат само тази цел, да определят общия смисъл, който се влага в една или друга дума. В подобен, описателен стил, ще се спрем върху понятието „Карма", за да сме наясно, в какъв смисъл ще употребяваме израза „Карма" през следващите дни. Несъмнено, всеки от нас вече си е изградил някакво понятие за това, което представлява Кармата. Когато дефинираме Кармата като „духовен закон за причините", като закон според който определени причини, лежащи в духовния живот, пораждат определени следствия, това звучи твърде абстрактно. Да, подобна дефиниция на „Кармата" е прекалено абстрактна, защото от една страна е твърде ограничена, а от друга твърде обща.
Ако изобщо разглеждаме Кармата като „закон за причините", ние се приближаваме до това, което обикновено хората наричат „закон на каузалността", като „причинно-следствен закон".
Нека първо да разгледаме „причинно-следствения закон" в най-общ смисъл, независимо от духовните факти и събития. Днес официалната наука често подчертава, че същинското и значение лежи в следното: тя гради своите постижения върху всеобхватния „причинно-следствен закон" и логически свързва явленията с причините, които са ги породили. Но как точно става това свързване между причини и следствия, хората не се замислят много. Защото дори и днес, Вие ще намерите в книги, претендиращи, че третират нещата научно и чисто философски, дефиниции от рода на следната: „Следствието е това, което възниква от една причина". Но когато твърдим, че следствието възниква от една причина, ние тотално се разминаваме с фактите.
към текста >>
И все пак, разхлабването на лъка от постоянната му употреба, не можем да означим
като
„Карма на лъка", и то поради следната причина.
С други думи, това което настъпва при обтягането на лъка, се отразява обратно и върху самия лък. Накратко: тук имаме следствие, което се връща обратно и засяга обекта, който е произвел това следствие. Тази подробност вече наистина ни приближава до понятието за Кармата. Не можем да разглеждаме понятието „Карма", без да си представим едно действие, едно следствие, което се връща обратно към обекта или съществото, което е произвело това следствие; без тази своеобразна възвратна активност на следствието. Ето как ние се доближаваме все повече до понятието „Карма", разбирайки как следствието, породено от един обект или същество, отново трябва да се върне при своите причинители.
И все пак, разхлабването на лъка от постоянната му употреба, не можем да означим като „Карма на лъка", и то поради следната причина.
Ако в продължение на три или четири седмици си служим твърде често с този лък, накрая той ще е разхлабен и по нищо няма да прилича на лъка от преди четири седмици. Лъкът вече не е същия. Следователно, когато „възвратното" следствие е от такова естество, че напълно променя съответния обект или същество, ние все още не можем да говорим за „Карма". За Карма можем да говорим само тогава, когато следствието се връща към своя обект, към своя причинител, изобщо към съществото, което го е породило, като междувременно съществото остава, малко или много, същото. Ето как направихме още една стъпка към разбирането на понятието „Карма".
към текста >>
За Карма можем да говорим само тогава, когато следствието се връща към своя обект, към своя причинител, изобщо към съществото, което го е породило,
като
междувременно съществото остава, малко или много, същото.
Ето как ние се доближаваме все повече до понятието „Карма", разбирайки как следствието, породено от един обект или същество, отново трябва да се върне при своите причинители. И все пак, разхлабването на лъка от постоянната му употреба, не можем да означим като „Карма на лъка", и то поради следната причина. Ако в продължение на три или четири седмици си служим твърде често с този лък, накрая той ще е разхлабен и по нищо няма да прилича на лъка от преди четири седмици. Лъкът вече не е същия. Следователно, когато „възвратното" следствие е от такова естество, че напълно променя съответния обект или същество, ние все още не можем да говорим за „Карма".
За Карма можем да говорим само тогава, когато следствието се връща към своя обект, към своя причинител, изобщо към съществото, което го е породило, като междувременно съществото остава, малко или много, същото.
Ето как направихме още една стъпка към разбирането на понятието „Карма". И все пак, описвайки понятието „Карма" по този начин, ние разполагаме само с една твърде абстрактна представа за него. И ако останем в областта на абстрактното мислене, едва ли бихме могли да претендираме за по-голяма точност. Но тук трябва да прибавим още нещо: ако следствието и причината действуват в един и същ момент, ние също не бихме могли да говорим за Карма. Защото в този случай съществото, което поражда следствието, явно има склонността да прави това непосредствено и бързо, следователно то вече предпоставя и предвижда следствието, обхващайки всички елементи, които са свързани с него.
към текста >>
Да, чувства
като
тези, за които загатнахме при младия човек в неговата 13 година и които се натрупват в душата му до момента, когато се налага да смени предварително избраната професия, могат да бъдат в известен смисъл изтласкани; обаче след определено време те се пробуждат и техните въздействия са неоспорими.
Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове. Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек. Новите усещания и чувства, свързани с нея, изтласкват предишните. Известно време това може да продължава така, обаче постепенно в изтласканите чувства се натрупва една особена сила; вътрешният душевен живот започва да показва признаци на силна напрегнатост. Същото става, когато упражняваме натиск върху една еластична топка: Ние можем да правим това само до определена граница; после съпротивлението става непреодолимо и когато изведнъж я отпуснем, тя заема предишната си форма с толкова голяма сила, с каквато сме я притискали в ръцете си.
Да, чувства като тези, за които загатнахме при младия човек в неговата 13 година и които се натрупват в душата му до момента, когато се налага да смени предварително избраната професия, могат да бъдат в известен смисъл изтласкани; обаче след определено време те се пробуждат и техните въздействия са неоспорими.
И понеже душата е лишена от това, което би изживяла, ако не беше настъпила принудителната смяна на професията, изтласканите чувства напират навън и се проявяват като недоволство, като пълна досада от цялото обкръжение. Следователно, в този случай имаме един човек, който през своята 13 или 14 година има определени изживявания, а по-късно изтърпява съществена промяна в своя живот, и чак още по-късно истинските причини се проявяват под една или друга форма, но така или иначе, те засягат същата личност. Но има хора, които ще възразят: „Да, обаче ние познаваме случаи, при които нещата съвсем не изглеждат така! " Това е напълно възможно. Обаче на нито един физик, който изследва законите на гравитацията и падащото тяло, не би хрумнало да твърди: Законът престава да е валиден, ако падащото тяло се удари в даден предмет и промени своята посока?
към текста >>
И понеже душата е лишена от това, което би изживяла, ако не беше настъпила принудителната смяна на професията, изтласканите чувства напират навън и се проявяват
като
недоволство,
като
пълна досада от цялото обкръжение.
Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек. Новите усещания и чувства, свързани с нея, изтласкват предишните. Известно време това може да продължава така, обаче постепенно в изтласканите чувства се натрупва една особена сила; вътрешният душевен живот започва да показва признаци на силна напрегнатост. Същото става, когато упражняваме натиск върху една еластична топка: Ние можем да правим това само до определена граница; после съпротивлението става непреодолимо и когато изведнъж я отпуснем, тя заема предишната си форма с толкова голяма сила, с каквато сме я притискали в ръцете си. Да, чувства като тези, за които загатнахме при младия човек в неговата 13 година и които се натрупват в душата му до момента, когато се налага да смени предварително избраната професия, могат да бъдат в известен смисъл изтласкани; обаче след определено време те се пробуждат и техните въздействия са неоспорими.
И понеже душата е лишена от това, което би изживяла, ако не беше настъпила принудителната смяна на професията, изтласканите чувства напират навън и се проявяват като недоволство, като пълна досада от цялото обкръжение.
Следователно, в този случай имаме един човек, който през своята 13 или 14 година има определени изживявания, а по-късно изтърпява съществена промяна в своя живот, и чак още по-късно истинските причини се проявяват под една или друга форма, но така или иначе, те засягат същата личност. Но има хора, които ще възразят: „Да, обаче ние познаваме случаи, при които нещата съвсем не изглеждат така! " Това е напълно възможно. Обаче на нито един физик, който изследва законите на гравитацията и падащото тяло, не би хрумнало да твърди: Законът престава да е валиден, ако падащото тяло се удари в даден предмет и промени своята посока? Да, хората трябва да се научат на правилни наблюдения и да изключват онези странични явления, които не се отнасят към сферата на този или онзи закон.
към текста >>
Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим
като
усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.
Наблюдението само за себе си все още не струва нищо; едва насоченото наблюдение ни отвежда към истинската закономерност. Точно тези насочени наблюдения са необходими за всички, които си поставят трудната задача да изследват закона на Кармата. Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание. Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с болка и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка. Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50 година, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата.
Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.
Подобни наблюдения ни подсказват, че сме на грешен път, ако разглеждаме удара, получен в 25 година, като обикновен житейски факт. Защото ако попитаме: „Какви са причините за този удар на съдбата? ", не можем да се задоволим с отговора, че те се свеждат до жестокостта на съдбата. Ако обаче погледнем на подобен удар не като следствие и не го поставяме в края на веригата от редица последователни събития, а го поставим в началото на идващите събития и погледнем на него като на причина, ще установим, че нашата първоначална и предимно емоционална оценка, може да претърпи съществени изменения. В първия случай, когато разглеждаме всичко като следствие от миналото, ще сме натъжени от това, че този човек е понесъл тежкия удар на съдбата.
към текста >>
Подобни наблюдения ни подсказват, че сме на грешен път, ако разглеждаме удара, получен в 25 година,
като
обикновен житейски факт.
Точно тези насочени наблюдения са необходими за всички, които си поставят трудната задача да изследват закона на Кармата. Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание. Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с болка и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка. Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50 година, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата. Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.
Подобни наблюдения ни подсказват, че сме на грешен път, ако разглеждаме удара, получен в 25 година, като обикновен житейски факт.
Защото ако попитаме: „Какви са причините за този удар на съдбата? ", не можем да се задоволим с отговора, че те се свеждат до жестокостта на съдбата. Ако обаче погледнем на подобен удар не като следствие и не го поставяме в края на веригата от редица последователни събития, а го поставим в началото на идващите събития и погледнем на него като на причина, ще установим, че нашата първоначална и предимно емоционална оценка, може да претърпи съществени изменения. В първия случай, когато разглеждаме всичко като следствие от миналото, ще сме натъжени от това, че този човек е понесъл тежкия удар на съдбата. Но ако го разглеждаме като причина за бъдещи събития, може би ще се отнесем към тази драма с ведро настроение, или дори с радост.
към текста >>
Ако обаче погледнем на подобен удар не
като
следствие и не го поставяме в края на веригата от редица последователни събития, а го поставим в началото на идващите събития и погледнем на него
като
на причина, ще установим, че нашата първоначална и предимно емоционална оценка, може да претърпи съществени изменения.
Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50 година, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата. Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст. Подобни наблюдения ни подсказват, че сме на грешен път, ако разглеждаме удара, получен в 25 година, като обикновен житейски факт. Защото ако попитаме: „Какви са причините за този удар на съдбата? ", не можем да се задоволим с отговора, че те се свеждат до жестокостта на съдбата.
Ако обаче погледнем на подобен удар не като следствие и не го поставяме в края на веригата от редица последователни събития, а го поставим в началото на идващите събития и погледнем на него като на причина, ще установим, че нашата първоначална и предимно емоционална оценка, може да претърпи съществени изменения.
В първия случай, когато разглеждаме всичко като следствие от миналото, ще сме натъжени от това, че този човек е понесъл тежкия удар на съдбата. Но ако го разглеждаме като причина за бъдещи събития, може би ще се отнесем към тази драма с ведро настроение, или дори с радост. Защото благодарение на тежкия удар така можем да се изразим засегнатият човек е станал една решителна и активна личност. Ето как в нашите усещания може да настъпи голяма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт като следствие, или като причина. Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития като към следствие, или като към причина.
към текста >>
В първия случай, когато разглеждаме всичко
като
следствие от миналото, ще сме натъжени от това, че този човек е понесъл тежкия удар на съдбата.
Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст. Подобни наблюдения ни подсказват, че сме на грешен път, ако разглеждаме удара, получен в 25 година, като обикновен житейски факт. Защото ако попитаме: „Какви са причините за този удар на съдбата? ", не можем да се задоволим с отговора, че те се свеждат до жестокостта на съдбата. Ако обаче погледнем на подобен удар не като следствие и не го поставяме в края на веригата от редица последователни събития, а го поставим в началото на идващите събития и погледнем на него като на причина, ще установим, че нашата първоначална и предимно емоционална оценка, може да претърпи съществени изменения.
В първия случай, когато разглеждаме всичко като следствие от миналото, ще сме натъжени от това, че този човек е понесъл тежкия удар на съдбата.
Но ако го разглеждаме като причина за бъдещи събития, може би ще се отнесем към тази драма с ведро настроение, или дори с радост. Защото благодарение на тежкия удар така можем да се изразим засегнатият човек е станал една решителна и активна личност. Ето как в нашите усещания може да настъпи голяма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт като следствие, или като причина. Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития като към следствие, или като към причина. Разбира се, ако правим нашите заключения в момента, когато се разиграва трагичното събитие, ние едва ли можем да доловим неговите най-важни последици.
към текста >>
Но ако го разглеждаме
като
причина за бъдещи събития, може би ще се отнесем към тази драма с ведро настроение, или дори с радост.
Подобни наблюдения ни подсказват, че сме на грешен път, ако разглеждаме удара, получен в 25 година, като обикновен житейски факт. Защото ако попитаме: „Какви са причините за този удар на съдбата? ", не можем да се задоволим с отговора, че те се свеждат до жестокостта на съдбата. Ако обаче погледнем на подобен удар не като следствие и не го поставяме в края на веригата от редица последователни събития, а го поставим в началото на идващите събития и погледнем на него като на причина, ще установим, че нашата първоначална и предимно емоционална оценка, може да претърпи съществени изменения. В първия случай, когато разглеждаме всичко като следствие от миналото, ще сме натъжени от това, че този човек е понесъл тежкия удар на съдбата.
Но ако го разглеждаме като причина за бъдещи събития, може би ще се отнесем към тази драма с ведро настроение, или дори с радост.
Защото благодарение на тежкия удар така можем да се изразим засегнатият човек е станал една решителна и активна личност. Ето как в нашите усещания може да настъпи голяма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт като следствие, или като причина. Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития като към следствие, или като към причина. Разбира се, ако правим нашите заключения в момента, когато се разиграва трагичното събитие, ние едва ли можем да доловим неговите най-важни последици. Ако се надяваме да стигнем до закона на Кармата с такива наблюдения, може да се случи така, че самата Карма да ни напомни: Може би сега събитието изглежда трагично, защото го възприемаме като ехо от миналото; но то може да се разглежда и по такъв начин, сякаш е изходна точка за бъдещи събития.
към текста >>
Ето как в нашите усещания може да настъпи голяма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт
като
следствие, или
като
причина.
", не можем да се задоволим с отговора, че те се свеждат до жестокостта на съдбата. Ако обаче погледнем на подобен удар не като следствие и не го поставяме в края на веригата от редица последователни събития, а го поставим в началото на идващите събития и погледнем на него като на причина, ще установим, че нашата първоначална и предимно емоционална оценка, може да претърпи съществени изменения. В първия случай, когато разглеждаме всичко като следствие от миналото, ще сме натъжени от това, че този човек е понесъл тежкия удар на съдбата. Но ако го разглеждаме като причина за бъдещи събития, може би ще се отнесем към тази драма с ведро настроение, или дори с радост. Защото благодарение на тежкия удар така можем да се изразим засегнатият човек е станал една решителна и активна личност.
Ето как в нашите усещания може да настъпи голяма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт като следствие, или като причина.
Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития като към следствие, или като към причина. Разбира се, ако правим нашите заключения в момента, когато се разиграва трагичното събитие, ние едва ли можем да доловим неговите най-важни последици. Ако се надяваме да стигнем до закона на Кармата с такива наблюдения, може да се случи така, че самата Карма да ни напомни: Може би сега събитието изглежда трагично, защото го възприемаме като ехо от миналото; но то може да се разглежда и по такъв начин, сякаш е изходна точка за бъдещи събития. А това променя всичко и нещата грейват в съвършено нова светлина! Самият закон на Кармата може да се превърне в източник на истинска утеха.
към текста >>
Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития
като
към следствие, или
като
към причина.
Ако обаче погледнем на подобен удар не като следствие и не го поставяме в края на веригата от редица последователни събития, а го поставим в началото на идващите събития и погледнем на него като на причина, ще установим, че нашата първоначална и предимно емоционална оценка, може да претърпи съществени изменения. В първия случай, когато разглеждаме всичко като следствие от миналото, ще сме натъжени от това, че този човек е понесъл тежкия удар на съдбата. Но ако го разглеждаме като причина за бъдещи събития, може би ще се отнесем към тази драма с ведро настроение, или дори с радост. Защото благодарение на тежкия удар така можем да се изразим засегнатият човек е станал една решителна и активна личност. Ето как в нашите усещания може да настъпи голяма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт като следствие, или като причина.
Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития като към следствие, или като към причина.
Разбира се, ако правим нашите заключения в момента, когато се разиграва трагичното събитие, ние едва ли можем да доловим неговите най-важни последици. Ако се надяваме да стигнем до закона на Кармата с такива наблюдения, може да се случи така, че самата Карма да ни напомни: Може би сега събитието изглежда трагично, защото го възприемаме като ехо от миналото; но то може да се разглежда и по такъв начин, сякаш е изходна точка за бъдещи събития. А това променя всичко и нещата грейват в съвършено нова светлина! Самият закон на Кармата може да се превърне в източник на истинска утеха. И тази утеха не би съществувала, ако по навик бихме разглеждали трагичното събитие в края на досегашния биографичен път, а не в неговото бъдещо развитие.
към текста >>
Ако се надяваме да стигнем до закона на Кармата с такива наблюдения, може да се случи така, че самата Карма да ни напомни: Може би сега събитието изглежда трагично, защото го възприемаме
като
ехо от миналото; но то може да се разглежда и по такъв начин, сякаш е изходна точка за бъдещи събития.
Но ако го разглеждаме като причина за бъдещи събития, може би ще се отнесем към тази драма с ведро настроение, или дори с радост. Защото благодарение на тежкия удар така можем да се изразим засегнатият човек е станал една решителна и активна личност. Ето как в нашите усещания може да настъпи голяма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт като следствие, или като причина. Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития като към следствие, или като към причина. Разбира се, ако правим нашите заключения в момента, когато се разиграва трагичното събитие, ние едва ли можем да доловим неговите най-важни последици.
Ако се надяваме да стигнем до закона на Кармата с такива наблюдения, може да се случи така, че самата Карма да ни напомни: Може би сега събитието изглежда трагично, защото го възприемаме като ехо от миналото; но то може да се разглежда и по такъв начин, сякаш е изходна точка за бъдещи събития.
А това променя всичко и нещата грейват в съвършено нова светлина! Самият закон на Кармата може да се превърне в източник на истинска утеха. И тази утеха не би съществувала, ако по навик бихме разглеждали трагичното събитие в края на досегашния биографичен път, а не в неговото бъдещо развитие. Следователно, за нас са важни „насочените" наблюдения в живота и точната съпоставка между следствията и причините. Ако действително овладеем този вид наблюдение, ще установим как в индивидуалния човешки живот има събития, които протичат с известна закономерност, и други събития, които са лишени от подобна закономерност.
към текста >>
Следователно, през своя живот между смъртта и поредното ново раждане, човек взема решението: аз ще изкупя цялото зло, което съм причинил, за да постигна отново онази степен на съвършенство, която съм длъжен да имам
като
човешко същество и която беше накърнена от моите злодеяния.
Той вижда например, как една негова постъпка издига човешката му „стойност", а как друга постъпка го унижава и компрометира. Ако сме причинили някому страдание, нашата „цена" пада, ние сме станали по-несъвършени. И така, когато след смъртта се вглеждаме назад и откриваме подобни случаи, ние се убеждаваме: Да, тази моя постъпка ме направи по-слаб и по-несъвършен! Обаче този факт има важна последица за човешкото съзнание след смъртта. В това „друго" съзнание проблясва силата, проблясва ясната воля: Когато отново имам възможност, аз ще направя всичко, за да възвърна изгубеното; с други думи: Волята да изкупя всички страдания, които съм причинил през своя земен живот.
Следователно, през своя живот между смъртта и поредното ново раждане, човек взема решението: аз ще изкупя цялото зло, което съм причинил, за да постигна отново онази степен на съвършенство, която съм длъжен да имам като човешко същество и която беше накърнена от моите злодеяния.
После човекът отново слиза в своята нова инкарнация. Съзнанието му отново се променя; сега той не си спомня нищо за периода между смъртта и новото раждане; не си спомня нищо и за намерението да изкупи своите предишни злодеяния. Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление.
към текста >>
До
като
от една страна обикновеното съзнание е категорично: „Болката е тук и тя ще те сломи!
Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление. И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка. Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
Докато от една страна обикновеното съзнание е категорично: „Болката е тук и тя ще те сломи!
", „другото" съзнание, обгръщащо живота между смъртта и новото раждане, би могло да види, че човекът сам търси болката; че сам се стреми към нещастието. И когато разглеждаме човешкия живот по този начин, ние се издигаме до една по-висша гледна точка. Ние виждаме, как част от тежките удари на съдбата се стоварват върху човека не като последици от близки причини, а от причини, които могат да бъдат доловени само чрез едно съзнание, което се простира отвъд раждането; целият ни сегашен живот е продължение на процеси и събития, станали преди нашето раждане. С други думи: първоначално ние разполагаме с едно съзнание, което обхваща времето между раждането и смъртта; това е т.н. „лично съзнание".
към текста >>
Ние виждаме, как част от тежките удари на съдбата се стоварват върху човека не
като
последици от близки причини, а от причини, които могат да бъдат доловени само чрез едно съзнание, което се простира отвъд раждането; целият ни сегашен живот е продължение на процеси и събития, станали преди нашето раждане.
В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка. Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка". Докато от една страна обикновеното съзнание е категорично: „Болката е тук и тя ще те сломи! ", „другото" съзнание, обгръщащо живота между смъртта и новото раждане, би могло да види, че човекът сам търси болката; че сам се стреми към нещастието. И когато разглеждаме човешкия живот по този начин, ние се издигаме до една по-висша гледна точка.
Ние виждаме, как част от тежките удари на съдбата се стоварват върху човека не като последици от близки причини, а от причини, които могат да бъдат доловени само чрез едно съзнание, което се простира отвъд раждането; целият ни сегашен живот е продължение на процеси и събития, станали преди нашето раждане.
С други думи: първоначално ние разполагаме с едно съзнание, което обхваща времето между раждането и смъртта; това е т.н. „лично съзнание". После виждаме, как се появява едно „друго" съзнание, което се разпростира отвъд раждането и смъртта; в своето обикновено съзнание човек и не подозира за него, макар че то по нищо не му отстъпва. Ето защо описахме, как човек може сам да поеме своята Карма и да предприеме например в своята 40 година нещо, което го предпазва от евентуалните последици на събитие от неговата 12 годишна възраст. Дори и когато човек е привлечен към обстоятелства, свързани с изтърпяване на болка и страдание, имащи за цел да го облагородят, решението идва от самия него; само че не от личното му съзнание, а от онова всеобхватно съзнание, което включва времето между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Нека да спрем вниманието си върху един пътешественик
като
Христофор Колумб или върху откривателя на парната машина.
Дори и когато човек е привлечен към обстоятелства, свързани с изтърпяване на болка и страдание, имащи за цел да го облагородят, решението идва от самия него; само че не от личното му съзнание, а от онова всеобхватно съзнание, което включва времето между смъртта и новото раждане. Този вид съзнание, което периодически се прекъсва от „личното" съзнание, ще наречем „индивидуално" съзнание. Така Кармата се оказва още по-близко до човешката индивидуалност. И все пак, ние едва ли ще разберем човешкия живот, ако проследяваме само поредицата от онези събития, които го засягат лично. Ако си послужим с подходящ пример, веднага ще се убедим, че Кармата има много по-голям обхват на действие.
Нека да спрем вниманието си върху един пътешественик като Христофор Колумб или върху откривателя на парната машина.
В основата на всяко откритие лежи определено действие. Ако се задълбочим в разглеждането на този вид действия, но търсим съответните причини така, както правехме това досега, ще установим, че в точно определено време от живота си Христофор Колумб взема своето историческо решение и т.н., с което нещата опират до неговата индивидуална и лична Карма. Но сега се налага да поставим важния въпрос: Нима това историческо решение е взето само с оглед на личната индивидуална Карма? И нима последиците от него засягат само великия пътешественик? Разбира се, обстоятелството, че Колумб откри Америка, има определени последици и за самия него.
към текста >>
А впрочем добре известно е, че откритието на телескопа става след
като
веднъж няколко деца са играели в една оптична работилница и така разположили оптичните лещи бихме могли да кажем по „случайност" че после някому хрумнало идеята да построи далекогледа!
Ние виждаме, как определени зависимости между причини и следствия съществуват не само в индивидуалния човешки живот, но и за цялото човечество. Следователно, законите на индивидуалната Карма се преплитат със законите на това, което ще наречем „общочовешка Карма". Много често това преплитане е трудно разбираемо. Помислете само: какво би станало с нашата астрономия, ако в точно определено време не беше изобретен телескопа? Проследете развитието на съвременната астрономия и ще се убедите, че то е безкрайно много свързано с изобретяването на телескопа.
А впрочем добре известно е, че откритието на телескопа става след като веднъж няколко деца са играели в една оптична работилница и така разположили оптичните лещи бихме могли да кажем по „случайност" че после някому хрумнало идеята да построи далекогледа!
Помислете само какви дълбоки усилия са необходими, за да стигнете до индивидуалната Карма на децата и Кармата на човечеството, повлияна от откритието на телескопа в точно определена година от историческото развитие. Опитайте се да вникнете в тези неща и ще видите по какъв забележителен начин се кръстосва Кармата на отделните индивидуалности с Кармата на цялото човечество! Тогава ще признаете: ако в точно определено време не би станало едно или друго събитие, цялата човешка еволюция щеше да изглежда по коренно различен начин. Обикновено въпросът: „Какво би станало с Римската империя, ако в определен момент гърците не бяха отблъснали нападението на персите? " изглежда напълно излишен.
към текста >>
Помислете само какви дълбоки усилия са необходими, за да стигнете до индивидуалната Карма на
децата
и Кармата на човечеството, повлияна от откритието на телескопа в точно определена година от историческото развитие.
Следователно, законите на индивидуалната Карма се преплитат със законите на това, което ще наречем „общочовешка Карма". Много често това преплитане е трудно разбираемо. Помислете само: какво би станало с нашата астрономия, ако в точно определено време не беше изобретен телескопа? Проследете развитието на съвременната астрономия и ще се убедите, че то е безкрайно много свързано с изобретяването на телескопа. А впрочем добре известно е, че откритието на телескопа става след като веднъж няколко деца са играели в една оптична работилница и така разположили оптичните лещи бихме могли да кажем по „случайност" че после някому хрумнало идеята да построи далекогледа!
Помислете само какви дълбоки усилия са необходими, за да стигнете до индивидуалната Карма на децата и Кармата на човечеството, повлияна от откритието на телескопа в точно определена година от историческото развитие.
Опитайте се да вникнете в тези неща и ще видите по какъв забележителен начин се кръстосва Кармата на отделните индивидуалности с Кармата на цялото човечество! Тогава ще признаете: ако в точно определено време не би станало едно или друго събитие, цялата човешка еволюция щеше да изглежда по коренно различен начин. Обикновено въпросът: „Какво би станало с Римската империя, ако в определен момент гърците не бяха отблъснали нападението на персите? " изглежда напълно излишен. Обаче следващият въпрос съвсем не изглежда из лишен: „Как се стигна до там, че Персийската война да протече тъкмо по този начин?
към текста >>
Предишните планетарни въплъщения на сегашната Земя са известни
като
Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; на тях не може и дума да става за минерално царство в съвременния смисъл на тази дума.
Несъмнено, в тяхната Карма ще установим и строго личен елемент, но ще установим също, че личната Карма е свързана с Кармата на народа и с Кармата на човечеството, така че ще бъде напълно оправдано, ако за явим: Тъкмо общочовешката Карма изпрати определените личности в определеното време на определеното място! Ето как общочовешката Карма се намесва в индивидуалната Карма. В следващите лекции неизбежно ще поставим и въпроса, как се осъществява тази намеса. Обаче нека преди това да заострим вниманието си върху някои важни подробности. Нека да се пренесем в онези далечни епохи от развитието на Земята описани в моята „Тайна Наука"*2 когато нашата Земя все още не притежаваше минералното царство.
Предишните планетарни въплъщения на сегашната Земя са известни като Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; на тях не може и дума да става за минерално царство в съвременния смисъл на тази дума.
В своите сегашни форми, минералите възникнаха едва през четвъртата планетарна степен, а именно Земята. Но поради факта, че минералното царство бавно и постепенно се обособи в хода на Земното развитие, то се превърна в едно особено царство. В предишните епохи човеците, животните и растенията се развиваха по такъв начин, че не разполагаха с опората на минералното царство. За да постигнат напредък в своята еволюция, тези три царства трябваше да отде лят от себе си минералното царство. Едва след като го отделиха от себе си, те можаха да се развият по-нататък върху твърдата минерална опора на планетата Земя.
към текста >>
Едва след
като
го отделиха от себе си, те можаха да се развият по-нататък върху твърдата минерална опора на планетата Земя.
Предишните планетарни въплъщения на сегашната Земя са известни като Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; на тях не може и дума да става за минерално царство в съвременния смисъл на тази дума. В своите сегашни форми, минералите възникнаха едва през четвъртата планетарна степен, а именно Земята. Но поради факта, че минералното царство бавно и постепенно се обособи в хода на Земното развитие, то се превърна в едно особено царство. В предишните епохи човеците, животните и растенията се развиваха по такъв начин, че не разполагаха с опората на минералното царство. За да постигнат напредък в своята еволюция, тези три царства трябваше да отде лят от себе си минералното царство.
Едва след като го отделиха от себе си, те можаха да се развият по-нататък върху твърдата минерална опора на планетата Земя.
И занапред върху Земята никога няма да възникне нещо, без предпоставките на вече изграденото минерално царство. Да, минералното царство е тук, и бъдещите съдби на останалите царства зависят от появата на минералното царство през далечното минало на Земята. Следователно, с възникването на минералното царство настъпва нещо, чиито последици се намесват в цялата следваща еволюция на Земята, в живота на всички същества, които се раждат и умират на Земята. Кармичните последици от нещо, което става през миналите епохи, се проявяват едва през следващите епохи. Налице е една зависимост между миналите факти и сегашните събития, чиито последици непрекъснато се връщат към своите първоначални причини.
към текста >>
Аз винаги съм предупреждавал, че атмосферата на кометите би трябвало да съдържа нещо
като
цианови съединения.
А тези съединения имат в себе си нещо умъртвяващо. Подобно действие на Старата Луна са имали циановите съединения, например циановодородната киселина. Тези факти бяха изнесени от антропософската Наука за Духа още през 1906 година. А и в други лекции също съм напомнял: кометите просто внасят закономерностите от епохата на Старата Луна в нашата днешна Слънчева система, така че имаме право да говорим не само за изоставане на т.н. луциферически Същества, а и за закъснели въздействия, свързани с определени закономерности, характерни за самите субстанции от епохата на Старата Луна; закономерности, които днес по един непредвидим начин се намесват в нашата Слънчева система.
Аз винаги съм предупреждавал, че атмосферата на кометите би трябвало да съдържа нещо като цианови съединения.
Едва днес, през 1910 година, спектралният анализ откри в състава на кометите наличие на циановодород, нещо, до което антропософската Наука за Духа беше стигнала много по-рано. Ето нагледно доказателство за тези, които казват: „Покажете ни поне веднъж, как с помощта на Антропософията може действително да се стигне до някакво откритие! " Подобни доказателства има навсякъде около нас; необходимо е само да отворим очи и ще ги видим. В случая важното е, че част от процесите, характерни за епохата на Старата Луна, непрекъснато се намесват в живота на днешната Земя.
към текста >>
Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда
като
чисто суеверие.
" За всеки, който е запознат с антропософската Наука за Духа е пределно ясно, че зад всяко сетивно явление се намира неговата скрита духовна причина. Дори и когато от Старата Луна се излъчва нещо субстанциално, за да се намеси по един или друг начин в живота на днешната Земя, дори и когато кометата „облъчва" нашата Земя, зад тези факти стоят определени духовни сили. Например ние бихме могли да посочим какви духовни сили се проявяват чрез Халеевата комета. Всеки път, когато Халеевата комета навлезе в сферата на сегашното Земно съществувание, тя става външния израз на един нов и силен импулс към материализъм.
Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда като чисто суеверие.
Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени въздействия от страна на звездите и техните констелации. Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на ескимоса се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл? Голяма част от съвременните учени също допуска определени духовни въздействия от страна на звездите и техните констелации. Да, всяка поява на Халеевата комета се придружава от силен духовен импулс към материализъм. Този импулс лесно може да бъде доказан: След появата на Халеевата комета през 1835 настъпи онази материалистична вълна, която определяме като „материализмът от втората половина на миналото столетие"; а след по-предишната поява на Халеевата комета настъпи рационалистичния подем на „френските енциклопедисти".
към текста >>
Този импулс лесно може да бъде доказан: След появата на Халеевата комета през 1835 настъпи онази материалистична вълна, която определяме
като
„материализмът от втората половина на миналото столетие"; а след по-предишната поява на Халеевата комета настъпи рационалистичния подем на „френските енциклопедисти".
Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда като чисто суеверие. Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени въздействия от страна на звездите и техните констелации. Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на ескимоса се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл? Голяма част от съвременните учени също допуска определени духовни въздействия от страна на звездите и техните констелации. Да, всяка поява на Халеевата комета се придружава от силен духовен импулс към материализъм.
Този импулс лесно може да бъде доказан: След появата на Халеевата комета през 1835 настъпи онази материалистична вълна, която определяме като „материализмът от втората половина на миналото столетие"; а след по-предишната поява на Халеевата комета настъпи рационалистичния подем на „френските енциклопедисти".
Ето още една зависимост, още едно доказателство. За да настъпят определени събития в хода на Земното развитие, причините трябваше да бъдат заложени много по-рано, още в предишното планетарно въплъщение на нашата Земя. И тук ние се сблъскваме с „Кармата на световете". Защо през епохата на Старата Луна бяха отстранени отделни духовни Същества и отделни субстанции? За да могат определени въздействия да се стоварят обратно върху онези Същества, които бяха предизвикали отделянето!
към текста >>
Ето как днес можахме да хвърлим известна яснота върху понятието „Карма" и върху нейното значение както за отделните личности, така и за цялото човечество; спряхме се на кармичните последици засягащи Земята и нейните предишни планетарни въплъщения,
като
се докоснахме и до „Кармата на световете".
И тук ние се сблъскваме с „Кармата на световете". Защо през епохата на Старата Луна бяха отстранени отделни духовни Същества и отделни субстанции? За да могат определени въздействия да се стоварят обратно върху онези Същества, които бяха предизвикали отделянето! Луциферическите Същества бяха отстранени и поеха друга посока на развитие, за да получат земните обитатели нещо изключително важно: Свободната воля и възможността да вършат злото. Тук заставаме пред нещо, което далеч надхвърля кармичните отношения на нашата Земя; пред нас се очертава „Кармата на световете".
Ето как днес можахме да хвърлим известна яснота върху понятието „Карма" и върху нейното значение както за отделните личности, така и за цялото човечество; спряхме се на кармичните последици засягащи Земята и нейните предишни планетарни въплъщения, като се докоснахме и до „Кармата на световете".
Накратко: Законът на Кармата е закон на взаимната зависимост между причина и следствие, но с тази съществена подробност, че следствието винаги се връща и засяга същите причини и същите Същества, които са предизвикали съответните процеси и събития. И доколкото разглеждаме света като проявление на Духа, кармичните зависимости са навсякъде около нас. Ние предусещаме, как в различните области на живота, Кармата ще се прояви по най-различен начин. Ние предусещаме още, как различните кармични потоци личната Карма, общочовешката Карма, Земната Карма, Кармата на световете и т.н. занапред неизбежно ще се преплитат и кръстосват, така че ние сме длъжни да стигнем до онези заключения, които с оглед на всичко казано ще ни помогнат да обхванем, да разберем дори и най-сложните загадки на живота.
към текста >>
И доколкото разглеждаме света
като
проявление на Духа, кармичните зависимости са навсякъде около нас.
За да могат определени въздействия да се стоварят обратно върху онези Същества, които бяха предизвикали отделянето! Луциферическите Същества бяха отстранени и поеха друга посока на развитие, за да получат земните обитатели нещо изключително важно: Свободната воля и възможността да вършат злото. Тук заставаме пред нещо, което далеч надхвърля кармичните отношения на нашата Земя; пред нас се очертава „Кармата на световете". Ето как днес можахме да хвърлим известна яснота върху понятието „Карма" и върху нейното значение както за отделните личности, така и за цялото човечество; спряхме се на кармичните последици засягащи Земята и нейните предишни планетарни въплъщения, като се докоснахме и до „Кармата на световете". Накратко: Законът на Кармата е закон на взаимната зависимост между причина и следствие, но с тази съществена подробност, че следствието винаги се връща и засяга същите причини и същите Същества, които са предизвикали съответните процеси и събития.
И доколкото разглеждаме света като проявление на Духа, кармичните зависимости са навсякъде около нас.
Ние предусещаме, как в различните области на живота, Кармата ще се прояви по най-различен начин. Ние предусещаме още, как различните кармични потоци личната Карма, общочовешката Карма, Земната Карма, Кармата на световете и т.н. занапред неизбежно ще се преплитат и кръстосват, така че ние сме длъжни да стигнем до онези заключения, които с оглед на всичко казано ще ни помогнат да обхванем, да разберем дори и най-сложните загадки на живота. А те никога не могат да бъдат разбрани, ако не стигнем до раз личните кармични връзки и отношения.
към текста >>
72.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ние обобщихме основните идеи на „терапевтичния нихилизъм",
като
добавихме, че той изпитва не само дълбоко съмнение в абсолютната зависимост между прилагането на едни или други лечебни средства и самата болест, но и изобщо не иска да чуе за подобна зависимост.
Съдържанието на вчерашната лекция е от огромна важност, както за обсъждането на следващите теми от нашия лекционен цикъл, така и за вникването в кармичните закономерности изобщо; ето защо тъкмо поради изключителната му важност позволете ми днес още веднъж да обобщя основните моменти от вчерашната лекция. В нейното начало аз изтъкнах, че за сравнително кратък период от последното столетие, възгледите относно лечимостта и нелечимостта на болестите претърпяха дълбоки и решителни изменения. После стана дума за това, как през 16 и 17 век се стигна до становището, основаващо се изцяло на принципа: За всяка болест, стига тя да има съответното название и стига хората да вярват в нейната точна терминология, би трябвало да съществуват едни или други лечебни средства. Те бяха уверени, че хода на заболяването до голяма степен се определя от прилагането на съответното лечебно средство. Посочихме още, че този възглед, малко или много, се запази до 19 век; и точно тогава възникна неговата пълна противоположност, намерила израз в концепцията на известния виенски лекар Дайтел за „терапевтичния нихилизъм", доразвита впрочем от Шкода и неговите ученици.
Ние обобщихме основните идеи на „терапевтичния нихилизъм", като добавихме, че той изпитва не само дълбоко съмнение в абсолютната зависимост между прилагането на едни или други лечебни средства и самата болест, но и изобщо не иска да чуе за подобна зависимост.
Ето как в душите на младите медици, обучавани в духа на терапевтичния нихилизъм, се промъкна идеята за така нареченото „самолечение". Самият Шкода каза по този повод следните забележителни думи: „Ние можем да диагностицираме една болест, да я опишем или обясним, но не разполагаме със средства, за да я лекуваме". Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест като пневмонията протича по такъв начин, че в определено време организмът сам развива собствените си оздравителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия. И той можа статистически да докаже, че при „изчакващото третиране" оздравяват и умират същия брой хора, както и в случаите, когато се прилагат съответните лекарства. Изразът „терапевтичен нихилизъм" беше донякъде оправдан за онази епоха; защото напълно вярно беше: Лекарите от тази школа се оказваха безсилни пред убеждението на пациентите, че лекарството, рецептата, задължително са някъде тук!
към текста >>
Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест
като
пневмонията протича по такъв начин, че в определено време организмът сам развива собствените си оздравителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия.
Те бяха уверени, че хода на заболяването до голяма степен се определя от прилагането на съответното лечебно средство. Посочихме още, че този възглед, малко или много, се запази до 19 век; и точно тогава възникна неговата пълна противоположност, намерила израз в концепцията на известния виенски лекар Дайтел за „терапевтичния нихилизъм", доразвита впрочем от Шкода и неговите ученици. Ние обобщихме основните идеи на „терапевтичния нихилизъм", като добавихме, че той изпитва не само дълбоко съмнение в абсолютната зависимост между прилагането на едни или други лечебни средства и самата болест, но и изобщо не иска да чуе за подобна зависимост. Ето как в душите на младите медици, обучавани в духа на терапевтичния нихилизъм, се промъкна идеята за така нареченото „самолечение". Самият Шкода каза по този повод следните забележителни думи: „Ние можем да диагностицираме една болест, да я опишем или обясним, но не разполагаме със средства, за да я лекуваме".
Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест като пневмонията протича по такъв начин, че в определено време организмът сам развива собствените си оздравителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия.
И той можа статистически да докаже, че при „изчакващото третиране" оздравяват и умират същия брой хора, както и в случаите, когато се прилагат съответните лекарства. Изразът „терапевтичен нихилизъм" беше донякъде оправдан за онази епоха; защото напълно вярно беше: Лекарите от тази школа се оказваха безсилни пред убеждението на пациентите, че лекарството, рецептата, задължително са някъде тук! Да, пациентите не се поддаваха на никакви обяснения, техните близки също, така че последователите на тази школа обикновено се измъкваха от положението, като предписваха минимални дозировки на „гуми арабици", които според тях би следвало да имат абсолютно същото действие, както това на дотогава прилаганите лечебни средства. Ето как ние стигаме до важния извод, че дори съвременният строг на учен свят на неумолимите и точни факти се приближава до това, което наричаме „кармически закономерности" И тук ние сме длъжни да отговорим на въпроса: Какво всъщност представлява „самолечението"? Или по-скоро: защо настъпва то?
към текста >>
Да, пациентите не се поддаваха на никакви обяснения, техните близки също, така че последователите на тази школа обикновено се измъкваха от положението,
като
предписваха минимални дозировки на „гуми арабици", които според тях би следвало да имат абсолютно същото действие, както това на дотогава прилаганите лечебни средства.
Ето как в душите на младите медици, обучавани в духа на терапевтичния нихилизъм, се промъкна идеята за така нареченото „самолечение". Самият Шкода каза по този повод следните забележителни думи: „Ние можем да диагностицираме една болест, да я опишем или обясним, но не разполагаме със средства, за да я лекуваме". Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест като пневмонията протича по такъв начин, че в определено време организмът сам развива собствените си оздравителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия. И той можа статистически да докаже, че при „изчакващото третиране" оздравяват и умират същия брой хора, както и в случаите, когато се прилагат съответните лекарства. Изразът „терапевтичен нихилизъм" беше донякъде оправдан за онази епоха; защото напълно вярно беше: Лекарите от тази школа се оказваха безсилни пред убеждението на пациентите, че лекарството, рецептата, задължително са някъде тук!
Да, пациентите не се поддаваха на никакви обяснения, техните близки също, така че последователите на тази школа обикновено се измъкваха от положението, като предписваха минимални дозировки на „гуми арабици", които според тях би следвало да имат абсолютно същото действие, както това на дотогава прилаганите лечебни средства.
Ето как ние стигаме до важния извод, че дори съвременният строг на учен свят на неумолимите и точни факти се приближава до това, което наричаме „кармически закономерности" И тук ние сме длъжни да отговорим на въпроса: Какво всъщност представлява „самолечението"? Или по-скоро: защо настъпва то? И защо в друг случай „самолечението", а и изобщо „лечението" е нещо напълно невъзможно? След като цяла медицинска школа, на чиито връх стояха прочути корифеи, стигна до там, че въведе понятието „самолечение", необходима е малко логика, за да уточним: „Следователно, в хода на болестта се пробужда нещо, което я преодолява! " Следващата крачка напред би ни отвела до проучването на по-дълбоките причини за настъпването на една или друга болест.
към текста >>
След
като
цяла медицинска школа, на чиито връх стояха прочути корифеи, стигна до там, че въведе понятието „самолечение", необходима е малко логика, за да уточним: „Следователно, в хода на болестта се пробужда нещо, което я преодолява!
Изразът „терапевтичен нихилизъм" беше донякъде оправдан за онази епоха; защото напълно вярно беше: Лекарите от тази школа се оказваха безсилни пред убеждението на пациентите, че лекарството, рецептата, задължително са някъде тук! Да, пациентите не се поддаваха на никакви обяснения, техните близки също, така че последователите на тази школа обикновено се измъкваха от положението, като предписваха минимални дозировки на „гуми арабици", които според тях би следвало да имат абсолютно същото действие, както това на дотогава прилаганите лечебни средства. Ето как ние стигаме до важния извод, че дори съвременният строг на учен свят на неумолимите и точни факти се приближава до това, което наричаме „кармически закономерности" И тук ние сме длъжни да отговорим на въпроса: Какво всъщност представлява „самолечението"? Или по-скоро: защо настъпва то? И защо в друг случай „самолечението", а и изобщо „лечението" е нещо напълно невъзможно?
След като цяла медицинска школа, на чиито връх стояха прочути корифеи, стигна до там, че въведе понятието „самолечение", необходима е малко логика, за да уточним: „Следователно, в хода на болестта се пробужда нещо, което я преодолява!
" Следващата крачка напред би ни отвела до проучването на по-дълбоките причини за настъпването на една или друга болест. Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество. Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество. Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация. Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм.
към текста >>
Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот
като
добри и лоши постъпки,
като
обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява
като
едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество.
Или по-скоро: защо настъпва то? И защо в друг случай „самолечението", а и изобщо „лечението" е нещо напълно невъзможно? След като цяла медицинска школа, на чиито връх стояха прочути корифеи, стигна до там, че въведе понятието „самолечение", необходима е малко логика, за да уточним: „Следователно, в хода на болестта се пробужда нещо, което я преодолява! " Следващата крачка напред би ни отвела до проучването на по-дълбоките причини за настъпването на една или друга болест. Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество.
Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество.
Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация. Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм. И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи. Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм. После обърнахме внимание върху значението на онези изживявания, които човек е забравил безвъзвратно.
към текста >>
И когато после тези действия поемат по току-що очертания от нас път и метаморфозират в градивни сили, те лягат в основата на бъдещата физическо-етерна организация на човешкото същество
като
причини за съответните луциферически болести.
Сега се променя самият характер на предишните му душевни изживявания и те метаморфозират в градивни, в организиращи сили. Сега, в живота между смъртта и новото раждане, душевните опитности наистина метаморфозират в пластични сили, в градивни сили, и те вземат активно участие в строежа на тялото, където ще се осъществи следващата инкарнация. Да, сега в градивните сили, човек има всъщност резултата от всичко онова, което по-рано беше съдържание на неговия душевен живот, а в определени случаи и съдържание на неговия съзнателен представен живот. В своя съзнателен живот дълбоко проникнат от Аза човек непрекъснато се люшка между двете основни тенденции в света: Между луциферическата и ариманическата тенденция. Ако човек допуска грешки, чиито причини са в качествата на неговото астрално тяло, в неговите афекти, страсти и т.н., луциферическите сили са тези, които подхранват човешките действия.
И когато после тези действия поемат по току-що очертания от нас път и метаморфозират в градивни сили, те лягат в основата на бъдещата физическо-етерна организация на човешкото същество като причини за съответните луциферически болести.
Ариманическите сили, на които е подложен всеки човек, идват по-скоро от страна на външния свят. Те също метаморфозират в градивни сили и до голяма степен формират онзи физическо-етерен организъм, който човек сам подготвя за своята следваща инкарнация. И доколкото влиянията на Ариман се намесват в тези градивни сили, с право можем да говорим за болестни предразположби от ариманически характер. Тук аз прибягнах и до помощта на твърде очебийни примери, защото те дават по-ясна и конкретна представа за нещата. Спомняте си за примера с онзи човешки индивид, който в предишния си живот, да предположим, е черпил сили за своите действия от едно крайно недостатъчно доверие в себе си, от една себенеувереност, така че неговият Аз е бил не съсредоточен в себе си, а разпилян в несъществени и ненужни подробности.
към текста >>
Обратно, една болест
като
маларията, предоставя на човека съвсем друга възможност: Кармически да уравновеси прекаленото доверие в себе си, прекалената себичност, каквато е имал в предишния си живот.
Спомняте си за примера с онзи човешки индивид, който в предишния си живот, да предположим, е черпил сили за своите действия от едно крайно недостатъчно доверие в себе си, от една себенеувереност, така че неговият Аз е бил не съсредоточен в себе си, а разпилян в несъществени и ненужни подробности. След смъртта, такъв човек развива една строго определена тенденция, която в следващата инкарнация ще му позволи да направи своя Аз по-силен и по-съвършен. С други думи: той ще търси такива обстоятелства, при които ще трябва да се бори срещу огромни препятствия, а това неизбежно ще засили и укрепи Азовите му сили. От окултна гледна точка е несъмнено: рано или късно тази тенденция ще отведе човека до заразяването с холера, понеже тъкмо тя ще му предостави и възможността да преодолее наистина огромни препятствия. И така, в преодоляването на тези препятствия е вложено нещо, което през следващата инкарнация а при определени условия и евентуално оздравяване още в този живот ще го издигне до по-силно себесъзнание, или до натрупването на сили, които в хода на продължително и упорито себевъзпитание, ще го доведат до същия краен резултат.
Обратно, една болест като маларията, предоставя на човека съвсем друга възможност: Кармически да уравновеси прекаленото доверие в себе си, прекалената себичност, каквато е имал в предишния си живот.
Онези от Вас, които са вече запознати с основните антропософски принципи, лесно ще разберат връзката между тези неща. Винаги съм подчертавал: Човешкият Аз има своя физически израз в кръвта. Не случайно двете болести, за които стана дума току-що, са свързани с кръвта и закономерностите на кръвообращението. При холерата например, настъпва едно сгъстяване на кръвта. Тъкмо то е „препятствието", с което трябва да се справи недостатъчното себесъзнание, за да се развие и укрепне.
към текста >>
И тогава, след
като
тези натрупани сили са останали неизразходвани в условията на физическия свят, той ще ги употреби едва след
като
мине през Портата на смъртта; да, тогава той ще се опита да ги включи след
като
не е успял да ги включи в процесите на физическия свят не другаде, а в подготовката на следващото си физическо тяло, когато новата инкарнация отново ще го свали в земния живот.
ако ги разглеждате по този начин. От всичко, казано до тук, е ясно: Когато имаме пред себе си човешки организъм, изграден от живите и формообразуващи сили на една душа, която се инкарнира с определени тенденции, изискващи преодоляването на едно или друго препятствие, тази тенденция закономерно отвежда човека до възможността да се разболее, но в същото време и до възможността да се бори срещу болестта, защото няма друга причина за появата на болестта, освен да бъдат създадени предпоставките за тържествуването на лечебния процес. Лечението настъпва едва тогава, когато цялостната Карма подпомага даден човек, чрез превъзмогването на съответната болест, да натрупа такива сили, които през оставащите години до смъртта, ще му позволят да осъществи действителен напредък в условията на физическия свят. С други думи: когато нещата са напреднали до там, че всред условията на физическия свят човек стига до точката, при която болестта го връхлита, тогава той започва да си служи тъкмо с онези сили бликащи от самия лечебен процес с които по-рано изобщо не е разполагал. Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят.
И тогава, след като тези натрупани сили са останали неизразходвани в условията на физическия свят, той ще ги употреби едва след като мине през Портата на смъртта; да, тогава той ще се опита да ги включи след като не е успял да ги включи в процесите на физическия свят не другаде, а в подготовката на следващото си физическо тяло, когато новата инкарнация отново ще го свали в земния живот.
А сега, с оглед на изнесените духовнонаучни факти, нека потърсим обяснение и за онези болести, които не водят нито до истинско оздравяване, нито до смъртен изход, а до т. нар. хронични състояния, често съпровождани от един вид обща отпадналост и линеене на целия организъм. Тук ставаме свидетели на нещо, чието точно разбиране е от огромна важност за много хора. За какво става дума? Когато лечебният процес напредне и се прояви в човешките обвивки, респ.
към текста >>
Обаче практически, това рядко се случва, защото тъкмо при болестите, които се превръщат в хронически, човек попада
като
в омагьосан кръг.
За какво става дума? Когато лечебният процес напредне и се прояви в човешките обвивки, респ. в етерното и в астралното тяло, болестта, в известен смисъл, е преодоляна, но не напълно; а това означава, че кармическото уравновесяване на миналото е вече факт само на равнището между етерното тяло и физическото тяло, но дисхармонията между етерното тяло и астралното тяло продължава. Да, тя продължава; и тогава човек се люшка между стремежа да се излекува и пълната невъзможност да постигне какъвто и да е лечебен успех. При подобни случаи, от голяма важност е човек максимално да се възползва от всичко, което е постигнал в хода на лечението.
Обаче практически, това рядко се случва, защото тъкмо при болестите, които се превръщат в хронически, човек попада като в омагьосан кръг.
Ако в тези случаи човек би бил в състояние да изолира онази част от своя организъм, която е донякъде подобрена в хода на лечебния процес, оставяйки я да живее сама за себе си, и ако би могъл да присъедини останалата част към здравия организъм, тогава всичко, което така да се каже, бушува в кръвта и не е в пълен ред, остава настрана, а той би си помогнал твърде много. Обаче нещата не са устроени така. Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично болният непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя организъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато мисли за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя организъм. Това е един твърде особен процес. И за да го осветля пред Вас от окултна гледна точка, бих искал да Ви опиша какво вижда ясновидецът, когато се изправи пред едно лице, което е прекарало дадена болест, но е недоизлекувано и носи признаците на това, което наричаме „хроническо състояние".
към текста >>
Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не
като
съзнателни сили, а
като
жизнени,
като
пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част.
И така, ясновиждащото съзнание установява, как в повечето случаи настъпва едно твърде лабилно равновесие между етерното тяло и физическото тяло, един безпорядък на жизнените сили, при който все пак може да се живее. Поради този непрекъснат безпорядък от страна на етерното и физическото тяло, съответният човек често изпада във възбудни състояния. И ясновиждащото съзнание констатира как тези състояния непрекъснато възникват в астралното тяло и как непрекъснато напират към полуболната и към полуздравата част на организма, така че възниква не едно стабилно, а едно крайно лабилно равновесие. Без тази астрална възбуда, здраво словното състояние би било много по-добро. Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си.
Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част.
И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>
"; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област
като
неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение.
Без тази астрална възбуда, здраво словното състояние би било много по-добро. Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си. Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част. И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние!
"; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение.
Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро. Но ако освободените душевни сили бъдат изразходвани в активни духовни занимания, скоро ще установим, че по един твърде сложен начин постигаме това, което организмът сам би постигнал преодолявайки болестния процес и без нашата намеса. Естествено, пациентът трябва да внимава и да не прибягва до средства, които отново ще го върнат към неговата болест. Ако например той страда от слабост в очите, и за да се откъсне от тази мисъл, се отдавана усилено четене, ясно е, че така той няма да постигне своята крайна цел.
към текста >>
Въпросът може да бъде поставен и по друг начин: Нима не е възможно, след
като
болестите са един вид кармически последици от минали изживявания и постъпки, след
като
, следователно, са духовни метаморфози на последните, да предположим също а духовните факти говорят достатъчно ясно в полза на такова предположение че продуктът на метаморфозата, болестта, може да бъде избегнат, и то избегнат до такава степен, че вместо лечебния процес, вместо това, което се надига от организма и се проявява
като
болест, с други думи,
като
една строга педагогическа мярка, да породим в себе си духовната противоположност, духовния еквивалент на всичко това; така че ако сме достатъчно умни, да превърнем болестта в един духовен процес и да осъществим педагогическата мярка не чрез болестта, а така да се каже, чрез силите на нашата собствена душа?
Ако например той страда от слабост в очите, и за да се откъсне от тази мисъл, се отдавана усилено четене, ясно е, че така той няма да постигне своята крайна цел. Едва ли е нужно да търсим подробни „доказателства" в защита на горната теза; всеки сам може да забележи по себе си, че ако успее да забрави за известно време едно или друго свое неразположение, ще изпита трайно облекчение, особено ако забравянето е съпроводено с определени занимания. Следователно, става дума за едно позитивно, здравословно забравяне! И сега Вие стигате до мисълта, че човек далеч не е безпомощен пред кармическите последици от неговите злодеяния в предишния му живот, доколкото те се проявяват под формата на болести. Ако допуснем, че всичко, което в живота между раждането и смъртта подлежи на морална, душевна и интелектуална оценка, не може да проникне толкова дълбоко в организма, че да се превърне в причина за едно или друго органично заболяване, следва да приемем, че между смъртта и новото раждане то постига тъкмо това и създава предпоставките за болестта; същественото обаче е друго: Че е напълно възможно целият този процес, изграден върху кармическите причини и следствия, да бъде превърнат в един съзнателен процес, в един процес на човешкото съзнание!
Въпросът може да бъде поставен и по друг начин: Нима не е възможно, след като болестите са един вид кармически последици от минали изживявания и постъпки, след като, следователно, са духовни метаморфози на последните, да предположим също а духовните факти говорят достатъчно ясно в полза на такова предположение че продуктът на метаморфозата, болестта, може да бъде избегнат, и то избегнат до такава степен, че вместо лечебния процес, вместо това, което се надига от организма и се проявява като болест, с други думи, като една строга педагогическа мярка, да породим в себе си духовната противоположност, духовния еквивалент на всичко това; така че ако сме достатъчно умни, да превърнем болестта в един духовен процес и да осъществим педагогическата мярка не чрез болестта, а така да се каже, чрез силите на нашата собствена душа?
Понеже отново навлизаме в областта на фактологията, бих желал да се спра на конкретен пример. Налага се от ново да припомня, че примерите са минали през основна духовнонаучна проверка; изобщо аз никога не съм предлагал хипотези, а само конкретни и добре проучени „случаи". Нека да приемем, че на определена възраст даден човек се заразява от „дребна шарка", морбили, а ние имаме задачата да вникнем в кармическите закономерности на този случай. И тогава ние ще установим, че заразяването с дребна шарка е кармическа последица от един предишен живот, който бихме могли да опишем по следния начин: През миналата инкарнация въпросната личност не се е интересувала особено от външния свят, не в грубо-егоистичен смисъл, но все пак е предпочитала да се занимава със себе си; следователно, една личност, която е размишлявала много, но не върху външните събития, а в рамките на своя интимен душевен свят. Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с помощта на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности.
към текста >>
Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не
като
се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства.
Понеже отново навлизаме в областта на фактологията, бих желал да се спра на конкретен пример. Налага се от ново да припомня, че примерите са минали през основна духовнонаучна проверка; изобщо аз никога не съм предлагал хипотези, а само конкретни и добре проучени „случаи". Нека да приемем, че на определена възраст даден човек се заразява от „дребна шарка", морбили, а ние имаме задачата да вникнем в кармическите закономерности на този случай. И тогава ние ще установим, че заразяването с дребна шарка е кармическа последица от един предишен живот, който бихме могли да опишем по следния начин: През миналата инкарнация въпросната личност не се е интересувала особено от външния свят, не в грубо-егоистичен смисъл, но все пак е предпочитала да се занимава със себе си; следователно, една личност, която е размишлявала много, но не върху външните събития, а в рамките на своя интимен душевен свят. Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с помощта на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности.
Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства.
Тази слабост на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ организъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация. Сега идва ред да поставим въпроса: Добре, от една страна дребната шарка е физическо кармическата последица от миналия живот, но как да си обясним душевното състояние на този човек? Не е ли също и то кармическа последица от миналия живот? Душевното състояние на въпросната личност, която се разболява от дребна шарка е такава става дума за сегашната инкарнация че тя непрекъснато е изложена на самоизмами. Следователно, на самоизмамите трябва да гледаме като душевно кармическа последица от предишния живот, докато дребната шарка е само физическо кармическата му последица.
към текста >>
Следователно, на самоизмамите трябва да гледаме
като
душевно кармическа последица от предишния живот, до
като
дребната шарка е само физическо кармическата му последица.
Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства. Тази слабост на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ организъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация. Сега идва ред да поставим въпроса: Добре, от една страна дребната шарка е физическо кармическата последица от миналия живот, но как да си обясним душевното състояние на този човек? Не е ли също и то кармическа последица от миналия живот? Душевното състояние на въпросната личност, която се разболява от дребна шарка е такава става дума за сегашната инкарнация че тя непрекъснато е изложена на самоизмами.
Следователно, на самоизмамите трябва да гледаме като душевно кармическа последица от предишния живот, докато дребната шарка е само физическо кармическата му последица.
Да предположим сега, че още преди разболяването от дребна шарка, тази личност би предприела нещо, за да подобри своя нравствен облик, например да изработи такава душевна нагласа, която да я предпазва от всякакви илюзии и самоизмами. В този случай новите душевни сили биха предотвратили дребната шарка, правейки я излишна, защото в организма вече е налице нещо, с което себевъзпитанието постига същото кармическо уравновесяване на неправилните тенденции от миналия живот. И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести. Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани.
към текста >>
С други думи, Вие разбирате, че наистина можем да говорим за болестта,
като
за нещо, което сме в състояние, макар и само в известен смисъл, да превърнем обратно в един духовен процес.
В този случай новите душевни сили биха предотвратили дребната шарка, правейки я излишна, защото в организма вече е налице нещо, с което себевъзпитанието постига същото кармическо уравновесяване на неправилните тенденции от миналия живот. И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести. Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани. И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период.
С други думи, Вие разбирате, че наистина можем да говорим за болестта, като за нещо, което сме в състояние, макар и само в известен смисъл, да превърнем обратно в един духовен процес.
И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили. Но в наши дни изобщо не е за учудване, колко повърхностни са опитите да влияем върху душата. И ако човек обхване епохата от антропософска гледна точка, лесно ще разбере защо толкова много медици, толкова много лекари стават материалисти и нямат никакво доверие в силите на душата. Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и плодотворни сили. Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература.
към текста >>
И многозначително тук е, че когато издигнем този процес
като
една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили.
И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести. Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани. И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период. С други думи, Вие разбирате, че наистина можем да говорим за болестта, като за нещо, което сме в състояние, макар и само в известен смисъл, да превърнем обратно в един духовен процес.
И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили.
Но в наши дни изобщо не е за учудване, колко повърхностни са опитите да влияем върху душата. И ако човек обхване епохата от антропософска гледна точка, лесно ще разбере защо толкова много медици, толкова много лекари стават материалисти и нямат никакво доверие в силите на душата. Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и плодотворни сили. Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература. Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи оздравителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия организъм.
към текста >>
В последния случай мнозина смятат, че напълно решават въпроса,
като
казват: Но да, болестта идва от само себе си и тук външна причина не съществува.
И когато тази мрачна страна се прояви у някого, хората казват: Да, това идва от Антропософията. Но да се върнем към основната тема на днешната лекция. Когато разглеждаме как кармическите нишки минават по този начин от една инкарнация в друга, ние стигаме само до едната страна на истината. Ако човек има усет за нещата, у него възникват безкрайно много въпроси, част от които ще се опитаме да осветлим в рамките на настоящия лекционен цикъл. Преди всичко, налага се да отговорим на следния въпрос: Каква всъщност е разликата между една болест, за която съществуват външни причини и друга болест, причината за която лежи изцяло в самия организъм?
В последния случай мнозина смятат, че напълно решават въпроса, като казват: Но да, болестта идва от само себе си и тук външна причина не съществува.
Обаче нещата не са толкова прости. От една страна, наистина е оправдано да твърдим, че за определени болести, човек носи предразположбата в самия себе си. От друга страна, за много болести е съвсем ясно, че в основата им лежат външни причини; разбира се, не за всичко, което ни сполетява, но има фрапантни случаи, когато например счупваме крак и т.н. Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в големите градове. Сега пред нас се отваря ново поле за размисъл.
към текста >>
Да, в известен смисъл е оправдано да се говори за външни причини, когато обсъждаме въпроси
като
болестта и здравето.
За внимателния наблюдател е ясно, че съвременните направления в медицината отдавна са стигнали до извода, че болестотворните причини следва да търсим във външния свят, особено в бацилите; нещо, за което един духовен човек, Трьолс Лунд, с право каза: „Днес болестите идват от бацилите, както до скоро се твърдеше, че идват от Бога, от Дявола и т.н! " Да, през 13 век се казваше: Болестите идват от Бога. През 15 век се казваше: Болестите идват от Дявола! По-късно хората започнаха да вярват: Болестите идват от жизнените сокове на организма, а днес те заявяват: В крайна сметка, болестите идват от бацилите! Ето как се променят човешките представи в хода на времето.
Да, в известен смисъл е оправдано да се говори за външни причини, когато обсъждаме въпроси като болестта и здравето.
Тук нашият съвременник лесно може да бъде подведен и да си послужи с една дума, която в основата си е много сполучлива, но която практически може да внесе пълно безредие в нашия светоглед. Ако например един напълно здрав до този момент човек попадне в епидемично огнище, където върлува грип или дифтерия, нашият съвременник с лека ръка ще отсъди, че въпросният човек се е заразил, понеже е попаднал в съответната област. Изкушението на нашия съвременник да прибегне до думата „случайност" е много голямо. Изобщо днес за „случайности" се говори като за нещо съвсем естествено. Думата „случайност" е истинско изпитание за всяка философска система, за всеки човешки светоглед.
към текста >>
Изобщо днес за „случайности" се говори
като
за нещо съвсем естествено.
Ето как се променят човешките представи в хода на времето. Да, в известен смисъл е оправдано да се говори за външни причини, когато обсъждаме въпроси като болестта и здравето. Тук нашият съвременник лесно може да бъде подведен и да си послужи с една дума, която в основата си е много сполучлива, но която практически може да внесе пълно безредие в нашия светоглед. Ако например един напълно здрав до този момент човек попадне в епидемично огнище, където върлува грип или дифтерия, нашият съвременник с лека ръка ще отсъди, че въпросният човек се е заразил, понеже е попаднал в съответната област. Изкушението на нашия съвременник да прибегне до думата „случайност" е много голямо.
Изобщо днес за „случайности" се говори като за нещо съвсем естествено.
Думата „случайност" е истинско изпитание за всяка философска система, за всеки човешки светоглед. И докато не се опитаме да вникнем поне отчасти в това, което хората така лекомислено назовават с думата „случайност", едва ли ще стигнем до същността на нещата. Темата на днешната лекция гласи: „Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата". А това означава не друго, а че днес сме изправени пред задачата да хвърлим поне малко светлина върху тази многозначителна дума „случайност". Нима самата случайност не е нещо, което би могло да ни изпълни с недоверие към всичко, което се опитваме да направим за нейната точна дефиниция?
към текста >>
И до
като
не се опитаме да вникнем поне отчасти в това, което хората така лекомислено назовават с думата „случайност", едва ли ще стигнем до същността на нещата.
Тук нашият съвременник лесно може да бъде подведен и да си послужи с една дума, която в основата си е много сполучлива, но която практически може да внесе пълно безредие в нашия светоглед. Ако например един напълно здрав до този момент човек попадне в епидемично огнище, където върлува грип или дифтерия, нашият съвременник с лека ръка ще отсъди, че въпросният човек се е заразил, понеже е попаднал в съответната област. Изкушението на нашия съвременник да прибегне до думата „случайност" е много голямо. Изобщо днес за „случайности" се говори като за нещо съвсем естествено. Думата „случайност" е истинско изпитание за всяка философска система, за всеки човешки светоглед.
И докато не се опитаме да вникнем поне отчасти в това, което хората така лекомислено назовават с думата „случайност", едва ли ще стигнем до същността на нещата.
Темата на днешната лекция гласи: „Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата". А това означава не друго, а че днес сме изправени пред задачата да хвърлим поне малко светлина върху тази многозначителна дума „случайност". Нима самата случайност не е нещо, което би могло да ни изпълни с недоверие към всичко, което се опитваме да направим за нейната точна дефиниция? И преди съм споменавал, как един духовен човек през 18 век не без основание отбеляза, разсъждавайки върху мотивите да се издигат едни или други паметници, следното: „Ако обективно проследим хода на историята, би трябвало да издигаме най-вече паметници на случайността" Ако се върнем към историята, ще направим изумителни открития върху ролята на случайността и това, което остава скрито зад нея. Вече споменах, как изобретяването на телескопа се дължи до голяма степен на детската игра в една оптическа работилница; децата поставили оптичните лещи в такова положение, че за майстора станало възможно да стигне до идеята за телескопа.
към текста >>
Вече споменах, как изобретяването на телескопа се дължи до голяма степен на детската игра в една оптическа работилница;
децата
поставили оптичните лещи в такова положение, че за майстора станало възможно да стигне до идеята за телескопа.
И докато не се опитаме да вникнем поне отчасти в това, което хората така лекомислено назовават с думата „случайност", едва ли ще стигнем до същността на нещата. Темата на днешната лекция гласи: „Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата". А това означава не друго, а че днес сме изправени пред задачата да хвърлим поне малко светлина върху тази многозначителна дума „случайност". Нима самата случайност не е нещо, което би могло да ни изпълни с недоверие към всичко, което се опитваме да направим за нейната точна дефиниция? И преди съм споменавал, как един духовен човек през 18 век не без основание отбеляза, разсъждавайки върху мотивите да се издигат едни или други паметници, следното: „Ако обективно проследим хода на историята, би трябвало да издигаме най-вече паметници на случайността" Ако се върнем към историята, ще направим изумителни открития върху ролята на случайността и това, което остава скрито зад нея.
Вече споменах, как изобретяването на телескопа се дължи до голяма степен на детската игра в една оптическа работилница; децата поставили оптичните лещи в такова положение, че за майстора станало възможно да стигне до идеята за телескопа.
Бихме могли да посочим и знаменития полюлей от катедралата в Пиза. Хиляди и хиляди хора преди Галилей са наблюдавали неговите ритмични движения. Обаче Галилей пръв се задълбочава в закономерната връзка между тези едва забележими ритмични движения и неговото собствено кръвообращение, за да стигне до закона за махалото. Ако не разполагахме със закона за махалото, цялата съвременна физика, както и цялата днешна култура, щяха да имат съвсем друг облик. Опитайте се да потърсите някакъв смисъл в еволюцията на човечеството и кажете, дали само случайността е била решаваща и дали само тя е довела, например Галилей, до неговото важно откритие.
към текста >>
Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира
като
„доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология".
И ако откриете някакъв смисъл в тези събития, тогава замислете се и върху следните факти. До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога. Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия. Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг.
Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология".
За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията. Следователно, „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, го доведе до повторното изучаване на Библията, до нейния превод и до всичко, което се случи после. Опитайте се да съпоставите огромното значение на Лутеровия превод за последните столетия и „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, вижте ги как са седнали заедно и как единият придумва другият да се заеме с докторската титла по теология! И тогава Вие ще сте принудени да се съгласите с изключително гротескното несъответствие между величествената еволюция на човешкия род и случайните събития, които непрекъснато я тласкат напред. От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме.
към текста >>
Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, до
като
ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема
като
външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме
като
външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата
като
удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н.
Опитайте се да съпоставите огромното значение на Лутеровия превод за последните столетия и „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, вижте ги как са седнали заедно и как единият придумва другият да се заеме с докторската титла по теология! И тогава Вие ще сте принудени да се съгласите с изключително гротескното несъответствие между величествената еволюция на човешкия род и случайните събития, които непрекъснато я тласкат напред. От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме. Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум. Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип.
Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н.
Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя. Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина. Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение. С други думи, той се опитва да отхвърли онова, което външният свят осъжда и което все още се намира в неговата душа.
към текста >>
Вие често ставате свидетели, как даден човек върши нещо, под влиянието на явно егоистични страсти, до
като
в същото време обгръща своя егоизъм с мантията на най-благородни намерения и обяснява защо е извършил тази или онази постъпка.
Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя. Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина. Но обикновено той предприема действията си поради съвсем други мотиви: от гняв, омраза, страсти; обаче в собственото си съзнание той има корено различно обяснение. С други думи, той се опитва да отхвърли онова, което външният свят осъжда и което все още се намира в неговата душа.
Вие често ставате свидетели, как даден човек върши нещо, под влиянието на явно егоистични страсти, докато в същото време обгръща своя егоизъм с мантията на най-благородни намерения и обяснява защо е извършил тази или онази постъпка.
Обикновено той няма никаква представа за всичко това. А ако се досети, първото усещане, което го обзема, е чувството на срам. Най-лошото е, че в повечето случаи човек не подозира, как от дълбините на своята душа той е принуден да извърши определено действие, а едва по-късно той изнамира подходящия според него мотив за това действие. Този факт е забелязан и от съвременните психолози. Но понеже днес равнището на психологическото обучение е извънредно ниско, ние често се натъкваме на онези гротескни тълкувания, които ни предлагат днешните материалистично ориентирани психолози.
към текста >>
Достатъчно е само думите да звучат красиво и да създават далечното усещане, че са един вид словесен еквивалент на една добра постъпка, за да се превърне красивото им звучене в изкусител, и да повярваме, че благородният мотив ръководи душата, до
като
всъщност зад него е спотаен един чисто егоистичен принцип, за който въпросният човек няма дори представа, понеже му липсва волята да се бори за истинско себепознание!
В това отношение на шият пример е типичен. Тук ясно виждаме луциферическите влияния върху човека и как те се стремят да превърнат целия му душевен живот в Майя, и как той се изкушава да сочи други мотиви за своите действия, нямащи нищо общо с истинските. Да, в тази област човек трябва да упражнява непрекъснато и строго себевъзпитание. Днес хората обикновено си служат твърде лекомислено със словото. Обаче то може да бъде и страшен изкусител.
Достатъчно е само думите да звучат красиво и да създават далечното усещане, че са един вид словесен еквивалент на една добра постъпка, за да се превърне красивото им звучене в изкусител, и да повярваме, че благородният мотив ръководи душата, докато всъщност зад него е спотаен един чисто егоистичен принцип, за който въпросният човек няма дори представа, понеже му липсва волята да се бори за истинско себепознание!
Ето как от една страна действува Луцифер. А как действува Ариман от другата страна? Ариман е онзи принцип, който се намесва в нашите възприятия и се промъква в нас, идвайки от вън. Ариман действува най-силно в случаите, когато изпитваме чувството: „Ето, сега вече ти не можеш да напреднеш по-нататък със своето мислене; ти стигаш до една критична точка, където се сплита неразрешим възел от мисли! " Така ариманическият принцип използва тази възможност и прониква в нас чрез противоречията на външния свят.
към текста >>
73.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Щайнер подробно описва цялостния човек
като
съставен от:
1. Нервно-сетивната система носител на мисленето. 2. Ритмична система носител на чувствата. 3. Системата „веществообмен-крайници „носител на волята. В глава 4 „Тялото, Душата и Духът“ на 'Теософия“ (Събр. Съч. №9) Р.
Щайнер подробно описва цялостния човек като съставен от:
1. Физическо тяло. 2. Етерно тяло, или Жизнено тяло. 3. Астрално, или Сетивно тяло. 4. Сетивна Душа. 5. Разсъдъчна Душа
към текста >>
Рудолф Щайнер често говори за тези Същества,
като
ги групира в:
5. Сили (Динамис) Духове на Движението 6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на формата. 7. Архаи Духове на Личността. 8. Архангели Духове на Огъня. 9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:
Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли. Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти. Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели Йерархията на Архангелите включва 1.Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр.
към текста >>
Точно този „колективен спомен“ е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, до
като
някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
4. „Орелът“ (имащ отношение към Съзнателната душа). Човешките групови души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен“.
Точно този „колективен спомен“ е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Остатъци от подобна „групова душевност“ срещаме днес у някои примитивни народи и племена. В отделни случаи „груповата душевност“ може да породи погрешна представа за прераждането: когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци. Индивидуалните човешки души произлизат от човешките „Групови души“ и осъществяват своето развитие в условията на физическия свят. Животинските Групови души се намират в „астралния свят“ Растителните Групови души се намират в низшите области на духовния свят.
към текста >>
След
като
поема издаването на Събраните Съчинения на своя съпруг, Мария Щайнер следвайки негови лични указания почти навсякъде в печатните текстове замества прилагателното „теософски“ с „антропософски“.
(„Моят жизнен път“, Събр. Съч. №28). От 1909 Р. Щайнер изпълва думата „антропософия“ с все по-конкретно съдържание. Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос.
След като поема издаването на Събраните Съчинения на своя съпруг, Мария Щайнер следвайки негови лични указания почти навсякъде в печатните текстове замества прилагателното „теософски“ с „антропософски“.
Читателят трябва да знае, че в следващите лекции изразът „теософски“ е идентичен с „антропософски“. Теософското Общество е основано от Елена Петровия Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Първоначално то се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар. През 1902 Р. Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
към текста >>
Първоначално то се занимава със спиритически феномени
като
постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
Щайнер изпълва думата „антропософия“ с все по-конкретно съдържание. Това се налага от нарастващото му изследователско ясновидство, от необходимостта да противопостави яснота и ред пред нахлуващия в теософията индуизъм, както и пред все по-голямото и разминаване с Христос. След като поема издаването на Събраните Съчинения на своя съпруг, Мария Щайнер следвайки негови лични указания почти навсякъде в печатните текстове замества прилагателното „теософски“ с „антропософски“. Читателят трябва да знае, че в следващите лекции изразът „теософски“ е идентичен с „антропософски“. Теософското Общество е основано от Елена Петровия Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк.
Първоначално то се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар.
През 1902 Р. Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания. От 1907 президент на Теософското Общество става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност. При цялото си уважение към различните религии, Р. Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие“ от планетарната и общочовешката еволюция.“
към текста >>
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество,
като
още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
След като поема издаването на Събраните Съчинения на своя съпруг, Мария Щайнер следвайки негови лични указания почти навсякъде в печатните текстове замества прилагателното „теософски“ с „антропософски“. Читателят трябва да знае, че в следващите лекции изразът „теософски“ е идентичен с „антропософски“. Теософското Общество е основано от Елена Петровия Блаватска (1831-1891) и Хенри Олкот (1832-1907) в Ню Йорк. Първоначално то се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар. През 1902 Р.
Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания.
От 1907 президент на Теософското Общество става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност. При цялото си уважение към различните религии, Р. Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие“ от планетарната и общочовешката еволюция.“ Рудолф Щайнер черпи своите познания за Христос както той сам изтъква не от Евангелията, а чрез своите непосредствени проучвания в духовния свят. Според тях „новото идване на Христос“, и „Второто пришествие“, както го наричат Евангелията, представлява един грандиозен космически процес, който вече се разиграва в етерното тяло на Земята.
към текста >>
Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота
като
„централно събитие“ от планетарната и общочовешката еволюция.“
Първоначално то се занимава със спиритически феномени като постепенно попада под индийско влияние и премества своя център в Адиар. През 1902 Р. Щайнер е избран за генерален секретар на Немската секция на Теософското Общество, като още в самото начало той заявява, че ще се ръководи единствено от резултатите на собствените си духовно-научни изследвания. От 1907 президент на Теософското Общество става Ани Безант, която застъпва гледището, че всички религии имат еднаква стойност. При цялото си уважение към различните религии, Р.
Щайнер непрекъснато утвърждава своята теза за „Новото идване на Христос в етерния свят, за Христовия импулс и Мистерията на Голгота като „централно събитие“ от планетарната и общочовешката еволюция.“
Рудолф Щайнер черпи своите познания за Христос както той сам изтъква не от Евангелията, а чрез своите непосредствени проучвания в духовния свят. Според тях „новото идване на Христос“, и „Второто пришествие“, както го наричат Евангелията, представлява един грандиозен космически процес, който вече се разиграва в етерното тяло на Земята. Броят на хората, които имат своята среща с „етерния Христос“ непрекъснато ще нараства. По данните на Р. Щайнер този космически процес е започнал още през първото десетилетие на 20 век.
към текста >>
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят,
като
в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р. Щайнер нарича „антропософски импулс“. Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество“. „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
към текста >>
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си,
като
постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество“.
Щайнер нарича „антропософски импулс“. Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество“.
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“ Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
към текста >>
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества),
като
условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: Братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество“. „Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи.“
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието „антропософско“ изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософски те Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellscllschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach).
към текста >>
7. Цялостно изживяване на миналите опитности
като
основно настроение на душата.
4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят. В основното си произведение „Въведение в Тайната наука“ Щайнер добавя: 5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 6. Единение с Макрокосмоса.
7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата.
*10. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи“, без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта.
към текста >>
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж
като
мъж и веднъж
като
жена.
№ 9) Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други. В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотерични изследвания на кармическите връзки, която включва: I том Формиране на космическите сили 12 лекции в Дорнах, 16.02 23.03.1924 ( Събр. Съч.
към текста >>
№ 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности
като
Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
„пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч.
№ 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотерични изследвания на кармическите връзки, която включва: I том Формиране на космическите сили 12 лекции в Дорнах, 16.02 23.03.1924 ( Събр. Съч. № 235) II том Кармическите връзки в хода на общочовешкото развитие -17 лекции в Дорнах, 06.04 26.06.1924 ( Събр. Съч. № 236)
към текста >>
След
като
вече е налице, говорното движение на етерното тяло попада под силното влияние на Духовете на Огъня (Архангелите), които изграждат езиковата, респективно етерната връзка между индивидите от една етническа общност.
3. Движение, осъществяващо говора 4. Движение, осъществяващо кръвта 5. Движение, осъществяващо дишането 6. Движение, осъществяващо жлезите 7. Движение, осъществяващо размножението
След като вече е налице, говорното движение на етерното тяло попада под силното влияние на Духовете на Огъня (Архангелите), които изграждат езиковата, респективно етерната връзка между индивидите от една етническа общност.
В хода на следатлантското развитие, включително до Третата следатлантска културна епоха (Египетско-халдейската), човешкото сетиво все още е притежавало огромна съзидателна (и разрушителна) сила. Но постепенно то губи своя божествен характер и „така трябва да бъде, защото ако беше запазило предишната си сугестивна сила, между хората никога нямаше да се възцари свободата...“ В душевен смисъл, човекът винаги би останал последица от Словото... В хода на развитието обаче, вместо тази вътрешна сила, се появи Съществото, което можеше да каже: „Аз съм Словото“ и това е Христос“. За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18. Декември 1918 в „Карма на неистината“, Събр. Съч. №177.
към текста >>
За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език
като
мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18.
6. Движение, осъществяващо жлезите 7. Движение, осъществяващо размножението След като вече е налице, говорното движение на етерното тяло попада под силното влияние на Духовете на Огъня (Архангелите), които изграждат езиковата, респективно етерната връзка между индивидите от една етническа общност. В хода на следатлантското развитие, включително до Третата следатлантска културна епоха (Египетско-халдейската), човешкото сетиво все още е притежавало огромна съзидателна (и разрушителна) сила. Но постепенно то губи своя божествен характер и „така трябва да бъде, защото ако беше запазило предишната си сугестивна сила, между хората никога нямаше да се възцари свободата...“ В душевен смисъл, човекът винаги би останал последица от Словото... В хода на развитието обаче, вместо тази вътрешна сила, се появи Съществото, което можеше да каже: „Аз съм Словото“ и това е Христос“.
За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18.
Декември 1918 в „Карма на неистината“, Събр. Съч. №177. В своята Лекция от 22. Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта.
към текста >>
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи
като
атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тях, доколкото човек им вярва е скрита могъща окултна сила... Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене.“ Днес необходимостта от нова духовна стратегия е ясна за всеки мислещ човек и тя може да бъде извлечена от идейното съдържание на самата антропософия. *12. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството! Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: Инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
към текста >>
Като
цяло, този проблем е създаден от съвременната наука и не може да бъде разрешен от нея.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“. То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение. *13. Етерната аура над отделните географски области е част от етерната, или жизнена аура, респективно част от етерното тяло на цялата Земя. Днес етерното тяло на Земята е сериозно застрашено от нарастващата индустриализация, масовото изсичане на горите, замърсяването на въздуха и водата, изкуствената радиация, шума, озоновата дупка в атмосферата и т.н.
Като цяло, този проблем е създаден от съвременната наука и не може да бъде разрешен от нея.
Единственият изход е възможно по-голям брой хора да стигнат до реалността на жизнените, или етерни сили и противопоставяйки ги на смъртта, присъща на материята да ги включат в научното мислене. А предпоставките за това вече имаме в лицето на гьотеанизма, познавателната теория на Р. Щайнер и антропософското разглеждане на човека, Земята и Космоса. Всеки вид междучовешки връзки възникват в потоците на етерното, или жизнено тяло. Ето защо разрушаването на Земната етерна обвивка директно причинява разпад в човешките общности, независимо дали става дума за разводи или неразрешими конфликти в обществени организации, съсловия, политически партии и религиозни движения.
към текста >>
През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва
като
Сатана.
Всеки вид междучовешки връзки възникват в потоците на етерното, или жизнено тяло. Ето защо разрушаването на Земната етерна обвивка директно причинява разпад в човешките общности, независимо дали става дума за разводи или неразрешими конфликти в обществени организации, съсловия, политически партии и религиозни движения. *14. Връзката между темпераментите, съставните части на човека и елементите е представена по следната схема: *15. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича Луциферически Същества“ или накратко Луцифер.
През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана.
Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека. *16. Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата, Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре.
към текста >>
Децата
на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата,
Децата
на Луцифер“ от Едуард Шуре.
През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата). „Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека. *16. Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата, Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре.
*17. В персийската митология Девас са онези свръхсетивни Същества, които служат на Ариман. *18. В германската митология Азите са Богове от Следатлантската епоха. Те захвърлят змията Мидгард във водата = след като мъглите на древна Атлантида се кондензират в течно състояние и започва прехода от образното съзнание в предметно съзнание, старата мъдрост изчезва. *19. „Откровенията на Кармата“, 11 лекции, изнесени в Хамбург от 15. до 28.
към текста >>
Те захвърлят змията Мидгард във водата = след
като
мъглите на древна Атлантида се кондензират в течно състояние и започва прехода от образното съзнание в предметно съзнание, старата мъдрост изчезва.
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека. *16. Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата, Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре. *17. В персийската митология Девас са онези свръхсетивни Същества, които служат на Ариман. *18. В германската митология Азите са Богове от Следатлантската епоха.
Те захвърлят змията Мидгард във водата = след като мъглите на древна Атлантида се кондензират в течно състояние и започва прехода от образното съзнание в предметно съзнание, старата мъдрост изчезва.
*19. „Откровенията на Кармата“, 11 лекции, изнесени в Хамбург от 15. до 28. Май 1910 (Събр. Съч. №120). *20. Sippe = род, племе, челяд.
към текста >>
*21. Въпросът за келтите
като
възпитатели на германите е подробно разгледан от Markus Osterrieder в книгата Sonnenkreuz und Lebensbaum, Irland, der Shwarzmeer-Raum und die Christianisierung der europaeischen Mitte (Слънчевият кръст и Дървото на живота, Ирландия, Черноморското пространство и християнизирането на Средна Европа), 367 S.
*19. „Откровенията на Кармата“, 11 лекции, изнесени в Хамбург от 15. до 28. Май 1910 (Събр. Съч. №120). *20. Sippe = род, племе, челяд.
*21. Въпросът за келтите като възпитатели на германите е подробно разгледан от Markus Osterrieder в книгата Sonnenkreuz und Lebensbaum, Irland, der Shwarzmeer-Raum und die Christianisierung der europaeischen Mitte (Слънчевият кръст и Дървото на живота, Ирландия, Черноморското пространство и християнизирането на Средна Европа), 367 S.
Urachhaus, 1995. Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите. Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството. *22. Виж Бел. 2. *23. Девакан: индийски израз, равнозначен на „небесното царство“ в християнската терминология.
към текста >>
Съдържанието включва глави
като
: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите.
Май 1910 (Събр. Съч. №120). *20. Sippe = род, племе, челяд. *21. Въпросът за келтите като възпитатели на германите е подробно разгледан от Markus Osterrieder в книгата Sonnenkreuz und Lebensbaum, Irland, der Shwarzmeer-Raum und die Christianisierung der europaeischen Mitte (Слънчевият кръст и Дървото на живота, Ирландия, Черноморското пространство и християнизирането на Средна Европа), 367 S. Urachhaus, 1995.
Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите.
Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството. *22. Виж Бел. 2. *23. Девакан: индийски израз, равнозначен на „небесното царство“ в християнската терминология. *24. Владимир Соловьов(1853-1900), руски философ. Виж Р.Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч.
към текста >>
Виж Р.Щайнер „Владимир Соловьов
като
посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч.
Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите. Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството. *22. Виж Бел. 2. *23. Девакан: индийски израз, равнозначен на „небесното царство“ в християнската терминология. *24. Владимир Соловьов(1853-1900), руски философ.
Виж Р.Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч.
№36, както й Лекция.от 24.Септември 1921 („Антропософията като космософия“ І.част, Събр. Съч. №207). *25. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха, се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч. №11) и „Въведение в Тайната наука“ (Събр.
към текста >>
№36, както й Лекция.от 24.Септември 1921 („Антропософията
като
космософия“ І.част, Събр.
Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството. *22. Виж Бел. 2. *23. Девакан: индийски израз, равнозначен на „небесното царство“ в християнската терминология. *24. Владимир Соловьов(1853-1900), руски философ. Виж Р.Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч.
№36, както й Лекция.от 24.Септември 1921 („Антропософията като космософия“ І.част, Събр.
Съч. №207). *25. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха, се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч. №11) и „Въведение в Тайната наука“ (Събр. Съч. №13).
към текста >>
На този етап от своята еволюция,
като
най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен облак“.
Светлинните сили, действуващи до този момент на Земята, стават „външни“. До този момент човек разполага главно със слуховото и осезателното сетиво. След отделянето на Слънцето, Земята продължава да се сгъстява. Част от водните маси се сгъстява в твърда материя, а част от етера се кондензира в топлина. Така се създават условия за съществуването на четирите царства: Човешкото, животинското, растителното и минералното.
На този етап от своята еволюция, като най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен облак“.
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо събитие: Отделянето на Луната от Земята. „Грубите“ вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция. Земните условия от ново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е предвижвал по Земята с „плавателни движения“, близки до тези на рибите, сега той „стъпва здраво“ на земната твърд и заема „изправено положение“. Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете.
към текста >>
За противоположността между „кръв и „нерви“ виж втора лекция от „Общото човекознание
като
основа на педагогиката“ (Събр.
Духовно-научното изследване на Рудолф Щайнер установява, че не сърцето движи кръвта, а обратно: Кръвта е истинската причина за сърдечната дейност. Виж: Рудолф Щайнер .Духовна наука и медицина“ (Събр. Съч. №312, 20 лекции в Дорнах, 1920) и „Окултна физиология“ (Събр. Съч. №128, 8 лекции в Прага, 1911) - двата лекционни цикъла са преведени на български от д-р Теменуга Станева и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. Д-р Емил Танев „Джогингьт и съвременният спорт в светлината на Антропософията“ (Глава 3 „Как антропософските лекари разбират сърдечно-съдовата система и нейната функция“).
За противоположността между „кръв и „нерви“ виж втора лекция от „Общото човекознание като основа на педагогиката“ (Събр.
Съч. №293). *27. Blut = кръв. *28. „Новото идване на Христос в етерния свят“. Публична лекция, изнесена в Кристияния (Осло) на 13. Юни 1910.
към текста >>
74.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние се намираме пред един важен цикъл от сказки и предварително трябва да кажем че този цикъл от сказки може да бъде изнесен едва сега, след една
като
години наред сме работили на полето на Антропософията.
СКАЗКА ПЪРВА
Ние се намираме пред един важен цикъл от сказки и предварително трябва да кажем че този цикъл от сказки може да бъде изнесен едва сега, след една като години наред сме работили на полето на Антропософията.
По-нататък трябва да кажем, че великите идеи, на които трябва да се отдадем през следващите дни, изискват в известно отношение онова настроение, което можехме да получим чрез двете изнесени през последните дни представления. Тези представления трябваше да ни въведат в онова настроение, в онова състояние на чувствата, което е необходимо, за да може това, което трябва да застане пред нас в областта на Антропософията, да бъде проникнато от истинска топлина и истинска вътрешност. Често пъти сме подчертавали, че отвлечените мисли, самите идеи, които застават пред нас в нашето поле, могат да разгърнат своята действена сила в нашата душа едва тогава, когато биват потопени в топлата задушевност, която кара душите да чувствуват, че чрез нашите антропософски идеи ние се приближаваме до такива области на съществуването, към които трябва да имаме не само известен познавателен копнеж, но към които се обръща и нашето сърце, по отношение на които можем да имаме настроението, което в пълния смисъл наричаме едно свещено настроение. И може би никога през изтеклите до сега години не ми е било така присърце, не ми е било така драго, както именно в този момент, когато се намираме пред един такъв цикъл, за който с право можем да кажем, че в него ние се осмеляваме с човешки мисли да се приближим малко до това, което от хилядолетия е преминало през човешките души като първичните слова, занимавало е човешките духове; казвам, никога не ми е било така присърце да насоча човешките сърца и човешките души нагоре към това, което човекът, трябва да чувствува като най-висшето, като най-мощното, което може да съществува: собствения му произход в неговото величие. Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл.
към текста >>
И може би никога през изтеклите до сега години не ми е било така присърце, не ми е било така драго, както именно в този момент, когато се намираме пред един такъв цикъл, за който с право можем да кажем, че в него ние се осмеляваме с човешки мисли да се приближим малко до това, което от хилядолетия е преминало през човешките души
като
първичните слова, занимавало е човешките духове; казвам, никога не ми е било така присърце да насоча човешките сърца и човешките души нагоре към това, което човекът, трябва да чувствува
като
най-висшето,
като
най-мощното, което може да съществува: собствения му произход в неговото величие.
СКАЗКА ПЪРВА Ние се намираме пред един важен цикъл от сказки и предварително трябва да кажем че този цикъл от сказки може да бъде изнесен едва сега, след една като години наред сме работили на полето на Антропософията. По-нататък трябва да кажем, че великите идеи, на които трябва да се отдадем през следващите дни, изискват в известно отношение онова настроение, което можехме да получим чрез двете изнесени през последните дни представления. Тези представления трябваше да ни въведат в онова настроение, в онова състояние на чувствата, което е необходимо, за да може това, което трябва да застане пред нас в областта на Антропософията, да бъде проникнато от истинска топлина и истинска вътрешност. Често пъти сме подчертавали, че отвлечените мисли, самите идеи, които застават пред нас в нашето поле, могат да разгърнат своята действена сила в нашата душа едва тогава, когато биват потопени в топлата задушевност, която кара душите да чувствуват, че чрез нашите антропософски идеи ние се приближаваме до такива области на съществуването, към които трябва да имаме не само известен познавателен копнеж, но към които се обръща и нашето сърце, по отношение на които можем да имаме настроението, което в пълния смисъл наричаме едно свещено настроение.
И може би никога през изтеклите до сега години не ми е било така присърце, не ми е било така драго, както именно в този момент, когато се намираме пред един такъв цикъл, за който с право можем да кажем, че в него ние се осмеляваме с човешки мисли да се приближим малко до това, което от хилядолетия е преминало през човешките души като първичните слова, занимавало е човешките духове; казвам, никога не ми е било така присърце да насоча човешките сърца и човешките души нагоре към това, което човекът, трябва да чувствува като най-висшето, като най-мощното, което може да съществува: собствения му произход в неговото величие.
Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години.
към текста >>
Децата
на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот.
Тези представления трябваше да ни въведат в онова настроение, в онова състояние на чувствата, което е необходимо, за да може това, което трябва да застане пред нас в областта на Антропософията, да бъде проникнато от истинска топлина и истинска вътрешност. Често пъти сме подчертавали, че отвлечените мисли, самите идеи, които застават пред нас в нашето поле, могат да разгърнат своята действена сила в нашата душа едва тогава, когато биват потопени в топлата задушевност, която кара душите да чувствуват, че чрез нашите антропософски идеи ние се приближаваме до такива области на съществуването, към които трябва да имаме не само известен познавателен копнеж, но към които се обръща и нашето сърце, по отношение на които можем да имаме настроението, което в пълния смисъл наричаме едно свещено настроение. И може би никога през изтеклите до сега години не ми е било така присърце, не ми е било така драго, както именно в този момент, когато се намираме пред един такъв цикъл, за който с право можем да кажем, че в него ние се осмеляваме с човешки мисли да се приближим малко до това, което от хилядолетия е преминало през човешките души като първичните слова, занимавало е човешките духове; казвам, никога не ми е било така присърце да насоча човешките сърца и човешките души нагоре към това, което човекът, трябва да чувствува като най-висшето, като най-мощното, което може да съществува: собствения му произход в неговото величие. Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот.
И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот.
към текста >>
И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", до
като
силите узреят за определена работа.
Често пъти сме подчертавали, че отвлечените мисли, самите идеи, които застават пред нас в нашето поле, могат да разгърнат своята действена сила в нашата душа едва тогава, когато биват потопени в топлата задушевност, която кара душите да чувствуват, че чрез нашите антропософски идеи ние се приближаваме до такива области на съществуването, към които трябва да имаме не само известен познавателен копнеж, но към които се обръща и нашето сърце, по отношение на които можем да имаме настроението, което в пълния смисъл наричаме едно свещено настроение. И може би никога през изтеклите до сега години не ми е било така присърце, не ми е било така драго, както именно в този момент, когато се намираме пред един такъв цикъл, за който с право можем да кажем, че в него ние се осмеляваме с човешки мисли да се приближим малко до това, което от хилядолетия е преминало през човешките души като първичните слова, занимавало е човешките духове; казвам, никога не ми е било така присърце да насоча човешките сърца и човешките души нагоре към това, което човекът, трябва да чувствува като най-висшето, като най-мощното, което може да съществува: собствения му произход в неговото величие. Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот.
И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа.
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене.
към текста >>
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "
Децата
на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години.
И може би никога през изтеклите до сега години не ми е било така присърце, не ми е било така драго, както именно в този момент, когато се намираме пред един такъв цикъл, за който с право можем да кажем, че в него ние се осмеляваме с човешки мисли да се приближим малко до това, което от хилядолетия е преминало през човешките души като първичните слова, занимавало е човешките духове; казвам, никога не ми е било така присърце да насоча човешките сърца и човешките души нагоре към това, което човекът, трябва да чувствува като най-висшето, като най-мощното, което може да съществува: собствения му произход в неговото величие. Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа.
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години.
Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
към текста >>
Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, до
като
се подготвим, за да можем да представим тази драма.
Преди да започна този цикъл от сказки, бих искал днес, след изминалите два дни, да засегне нещо интимно антропософско, именно защото можем да прекараме пред погледа си подготовката по този цикъл. Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години.
Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма.
Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето. Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници.
към текста >>
Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "
Децата
на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше
като
един идеал да можем да покажем тази драма на сцената.
Още в началото на миналогодишния цикъл /"Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови"/ аз трябваше да обърна вниманието върху това, колко важни в символично отношение са именно тези наши мюнхенски празненства за нашия антропософски живот. И трябваше да обърна вниманието на това, как години наред ни е крепяло това, което в истински антропософски смисъл бихме могли да наречем "търпение на чакането", докато силите узреят за определена работа. Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма.
Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената.
Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето. Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух.
към текста >>
И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "
Децата
на Луцифер" /Едуард Шуре: "
Децата
на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
Позволете ми още веднъж да припомня, че драмата "Децата на Луцифер", която мижахме да представим миналата година и която имахме щастието да повторим тези дни, трябваше да я чакаме с търпение 7 години. Необходима беше работа от 7 година на антропософското поле, докато се подготвим, за да можем да представим тази драма. Миналата година аз трябваше да напомня, че в началната точка на основаването на нашата германска секция /на Теософското общество/ в Берлин във връзка с тази драма "Децата на Луцифер" държах една сказка и че тогава пред душата ми плуваше като един идеал да можем да покажем тази драма на сцената. Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене.
И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето.
Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници.
към текста >>
И особено
като
антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците.
Това успяхме да постигнем след седемгодишна антропософска работа и трябва да кажем: това представление през миналата година означаваше в известно отношение един граничен камък в нашия антропософски живот. Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето. Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух.
И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света.
към текста >>
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога
като
имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха.
Ние трябваше да поставим пред духовните очи на нашите обични приятели една художествена проява на антропософско чувствуване и мислене. И в такива моменти ние се чувствуваме истински в нашата антропософска среда, когато чувствуваме, как ни обхваща и ни прониква антропософският живот, автор на "Децата на Луцифер" /Едуард Шуре: "Децата на Луцифер", автор също на ""Великите посветени"/, които още миналата година имахме щастието да видим при онова представление и при миналогодишния цикъл и на чието присъствие се радваме и тази година, че създал за съвремения духовен живот в своята епохална творба "Великите посветени" една постройка от идеи, чието действие върху душите и сърцата на съвременните хора ще може да бъде оценено едва в бъдещето. Вие бихте много се удивили, ако бихте сравнили уважението, което днес хората хранят към духовните сили и духовните работи на миналото от една или друга епоха, бихте много се удивили, ако сравнили това днешно уважение с онова, което е царувало в съзнанието на тогавашните съвременници. Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха.
Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
към текста >>
И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "
Децата
на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света.
И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил.
И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света.
И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение. Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело. Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби.
към текста >>
И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "
Децата
на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света.
И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение. Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело. Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби. Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното.
към текста >>
И
като
поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца,
като
показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот. И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил. И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове.
И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело. Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби. Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното. Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването.
към текста >>
Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме
като
един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение.
Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби. Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното. Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването. Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати.
Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение.
На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души. Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле. Само така ние сме в известен смисъл едно духовно семейство, като се наклоняваме към общия отчески първичен Принцип, който живее в нашите сърца и който току що се опитах да охарактеризирам.
към текста >>
Само така ние сме в известен смисъл едно духовно семейство,
като
се наклоняваме към общия отчески първичен Принцип, който живее в нашите сърца и който току що се опитах да охарактеризирам.
Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение. На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души. Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле.
Само така ние сме в известен смисъл едно духовно семейство, като се наклоняваме към общия отчески първичен Принцип, който живее в нашите сърца и който току що се опитах да охарактеризирам.
И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни. Приемете това така, че действително да можем да почувствуваме: животворните антропософски сили живеят днес в кръга, от който трябва се разлее онова, което през последните дни оставихме да премине през нашите души. Обични мои антропософски приятели, за мене и през миналата година беше едно приятно задължение да обърна вниманието върху онова работно място, на което можехме да поставим един граничен камък на нашата антропософска дейност. И приятно задължение е за мене подчертавам тук душата "приятно" и изрично бих искал да отбележа, че това "задължение", което не трябва да се разбира в обикновения тривиален смисъл за мене беше и е едно приятно задължение и в този час да обърна вниманието Ви върху това, как тук за създаването на нашите антропософски мероприятия /сценичното представяне на драмата/ нашите приятели работиха не само с усърдието с отдаване на всичките си сили. Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите.
към текста >>
И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го
като
принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "
Децата
на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни.
На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души. Онази отговорност, която казва: бъдете образец за това, което трябва да стане, което ще стане възможно; да бъде пропита съвременната епоха на човечеството от съзнанието, че тук на физическото поле човекът е посредник между физическите дела, физическото развитие, и това, което може да влее само чрез него от свърхсетивните светове долу в тези светове на физическото поле. Само така ние сме в известен смисъл едно духовно семейство, като се наклоняваме към общия отчески първичен Принцип, който живее в нашите сърца и който току що се опитах да охарактеризирам.
И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни.
Приемете това така, че действително да можем да почувствуваме: животворните антропософски сили живеят днес в кръга, от който трябва се разлее онова, което през последните дни оставихме да премине през нашите души. Обични мои антропософски приятели, за мене и през миналата година беше едно приятно задължение да обърна вниманието върху онова работно място, на което можехме да поставим един граничен камък на нашата антропософска дейност. И приятно задължение е за мене подчертавам тук душата "приятно" и изрично бих искал да отбележа, че това "задължение", което не трябва да се разбира в обикновения тривиален смисъл за мене беше и е едно приятно задължение и в този час да обърна вниманието Ви върху това, как тук за създаването на нашите антропософски мероприятия /сценичното представяне на драмата/ нашите приятели работиха не само с усърдието с отдаване на всичките си сили. Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите. И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа.
към текста >>
И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение
като
образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа.
И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни. Приемете това така, че действително да можем да почувствуваме: животворните антропософски сили живеят днес в кръга, от който трябва се разлее онова, което през последните дни оставихме да премине през нашите души. Обични мои антропософски приятели, за мене и през миналата година беше едно приятно задължение да обърна вниманието върху онова работно място, на което можехме да поставим един граничен камък на нашата антропософска дейност. И приятно задължение е за мене подчертавам тук душата "приятно" и изрично бих искал да отбележа, че това "задължение", което не трябва да се разбира в обикновения тривиален смисъл за мене беше и е едно приятно задължение и в този час да обърна вниманието Ви върху това, как тук за създаването на нашите антропософски мероприятия /сценичното представяне на драмата/ нашите приятели работиха не само с усърдието с отдаване на всичките си сили. Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите.
И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа.
Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа. Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство. А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред. И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни. Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща.
към текста >>
И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само
като
разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни.
Който накрая вижда такива представление, може би не помисля, че дълго време трябва да се подготви това, което за малко часове се представя на зрителите. И начинът, по който нашите обични антропософски приятели работеха задружно на това място, за да произведат това дело, трябва винаги да бъде посочван в известно отношение като образец за антропософската работа, може би и за задружната човешка работа. Това особено поради обстоятелството, че е противно на антропософското чувство да командува по някакъв начин при тази работа. Тук е възможно напредък само тогава, когато отделните приятели участвуват с цялото си сърце, по съвършено различен начин, отколкото иначе това става на едно поле на подобно изкуство. А това цялостно участие, не само през малкото седмици, които стоят на наше разположение, за да подготвим представленията, това цялостно участие, това свободно задружно действие от сърце трая години наред.
И понеже по този случай сме се събрали от най-различни области и антропософските приятели трябва да се запознаят не само като разменят няколко думи помежду си, а трябва да знаят едни за други, кое е свещено за всеки един в неговата работа: затова именно при този случай трябва да покажем с няколко думи, как тук бе работено години наред, за да съчетае в съответния момент това, което беше необходимо за поставяне на крака на едно антропософско мероприятие, каквото трябваше да дадем през последните дни.
Но даже нямаше външен повод за това, сърцето би ме накарало да обърна в този час внимание върху всеотдайната работа на нашите приятели, които ни дадоха възможност да изживеем възвисяващи неща. Защото вярвайте: това стана възможно само благодарение на една всеотдайна работа. Казах, че искам да започна цикъла от сказки с един интимен разговор върху това, което ни е присърце. Преди всичко трябва да споменем настоящата година всеотдайна работа на двете дами, които тук действуват целесъзнателно и във вътрешна хармония с това, което искаме да осъществим на антропософското поле. От много години госпожица Щинде и графиня Калкройт посветили всичките си сили на антропософската работа тук на това място.
към текста >>
След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас
като
човешка съдба,
като
човешко страдание,
като
човешка радост,
като
човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами.
Вчера в една художествена сцена /"Вратата на посвещението". Розенкройцерска драма от Рудолф Щайнер/ се опитахме да представим пред Вашия поглед пътя към висините, където човек може да изпита това, което трябва да тече през антропософското развитие; това, което така да се каже изследователят на душата трябва да изживее. Може би във връзка с това, което имаме да кажем в настоящия цикъл, ще се намери случай да обърнем внимание върху това или онова от събитията, които преминаха пред вашия душевен поглед. Трябваше да бъде показан животът на този, който се стреми към духовно познание; трябваше да бъде показано, как той израства от физическото поле, как още тук на физическото поле всичко, което става около него и което може би за един друг човек би изглаждало нещо съвсем обикновено ежедневно, за него то става важно. Душата на духовно развиващия се трябва да израсне от събитията на физическото поле.
След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами.
Да, обични мои антропософски приятели, с думите "светът е майя, илюзия" или "чрез познанието ние проникваме до мъдростта", с тези думи е казано твърде много, но въпреки това твърде малко. Това, което е казано с тези думи, всеки един трябва да го изживее по индивидуален начин. Ето защо това, което има обща валидност, можа да бъде представено пълното, като го показахме в изживяването на един отделен образ, на едно отделно лице. Трябваше да бъде показано, как всеки се приближава към посвещението, но как съвсем индивидуалната фигура на Йоханес Томасиус може да се приближи до врата на посвещението изхождайки от нейните собствени условия. И би било съвършено неправилно, ако някой би помислил, че събитието, което бе показано в стаята за медитация, излъчването на Мария от нейното тяло и възлизането и в Девакана, би трябвало да се представи като едно общо за всички събитие.
към текста >>
Ето защо това, което има обща валидност, можа да бъде представено пълното,
като
го показахме в изживяването на един отделен образ, на едно отделно лице.
Трябваше да бъде показан животът на този, който се стреми към духовно познание; трябваше да бъде показано, как той израства от физическото поле, как още тук на физическото поле всичко, което става около него и което може би за един друг човек би изглаждало нещо съвсем обикновено ежедневно, за него то става важно. Душата на духовно развиващия се трябва да израсне от събитията на физическото поле. След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами. Да, обични мои антропософски приятели, с думите "светът е майя, илюзия" или "чрез познанието ние проникваме до мъдростта", с тези думи е казано твърде много, но въпреки това твърде малко. Това, което е казано с тези думи, всеки един трябва да го изживее по индивидуален начин.
Ето защо това, което има обща валидност, можа да бъде представено пълното, като го показахме в изживяването на един отделен образ, на едно отделно лице.
Трябваше да бъде показано, как всеки се приближава към посвещението, но как съвсем индивидуалната фигура на Йоханес Томасиус може да се приближи до врата на посвещението изхождайки от нейните собствени условия. И би било съвършено неправилно, ако някой би помислил, че събитието, което бе показано в стаята за медитация, излъчването на Мария от нейното тяло и възлизането и в Девакана, би трябвало да се представи като едно общо за всички събитие. Събитието е абсолютно действително, духовно-действително; но то е едно събитие, чрез което именно една така устроена личност, каквато е тази на Йоханес Томасиус, трябваше да получи подтика да се надигне в духовните светове. Бих искал да насоча Вашето внимание особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над обикновената илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии. Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел.
към текста >>
И би било съвършено неправилно, ако някой би помислил, че събитието, което бе показано в стаята за медитация, излъчването на Мария от нейното тяло и възлизането и в Девакана, би трябвало да се представи
като
едно общо за всички събитие.
След това трябваше да бъда показано, какво трябва да изживее в самата себе си тази душа, която в нея се влива всичко, което се разиграва около нас като човешка съдба, като човешко страдание, като човешка радост, като човешки стремеж и човешки илюзии, как душата може да бъде смазана и разбита, как през това разбиване може да проникне силата на Мъдростта и как едва тогава, когато човек вярва, че в известно отношение е станал чужд сетивния свят, той става жертва на големи измами. Да, обични мои антропософски приятели, с думите "светът е майя, илюзия" или "чрез познанието ние проникваме до мъдростта", с тези думи е казано твърде много, но въпреки това твърде малко. Това, което е казано с тези думи, всеки един трябва да го изживее по индивидуален начин. Ето защо това, което има обща валидност, можа да бъде представено пълното, като го показахме в изживяването на един отделен образ, на едно отделно лице. Трябваше да бъде показано, как всеки се приближава към посвещението, но как съвсем индивидуалната фигура на Йоханес Томасиус може да се приближи до врата на посвещението изхождайки от нейните собствени условия.
И би било съвършено неправилно, ако някой би помислил, че събитието, което бе показано в стаята за медитация, излъчването на Мария от нейното тяло и възлизането и в Девакана, би трябвало да се представи като едно общо за всички събитие.
Събитието е абсолютно действително, духовно-действително; но то е едно събитие, чрез което именно една така устроена личност, каквато е тази на Йоханес Томасиус, трябваше да получи подтика да се надигне в духовните светове. Бих искал да насоча Вашето внимание особено върху онзи момент, където се показва, как душата, когато тя всъщност е намерила вече силата да се издигне над обикновената илюзия, тъкмо тогава е изправена пред възможността да се натъкне на великите илюзии. Представете си, че Йоханес Томасиус не би бил в състояние да прозре макар и да не върши това съзнателно, а само го чувствува с вътрешния си поглед представете си, че той не би бил в състояние да прозре, че във формата, която остава в стаята за медитация /тялото на Мария/ и изрича срещу йерофанта проклятието, не се съдържа вече същата индивидуалност /тази на Мария, бел. на превод./, която той трябва да следва. Представете си, че за момент йерофантът или също и Йоханес Томасиус биха изпаднали в безпокойствие поради това.
към текста >>
Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува
като
външен огледален образ на това, което той първо е изживял
като
чувства в своята душа и което е истинно, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е истинно.
Ако се опитвате да поставите пред погледа си сцените, които предхождат непосредствено този момент, и чувствата, които бяха действували в душата на Йоханес Томасиус, ако се потите да си представите особения род страдания, особения род изживявания: може бе тогава ще стигнете до съждението, че, без може би самият той да знае, силата на мъдростта така много е нараснала в него, че Йоханес Томасиус може да разбере този силен тласък в неговия живот. Всички тези изживявания, които се разиграват, пред очите на душата да има нещо видимо, трябва да предхождат, преди да може да следва по един правилен начин това, което поставя пред душата, първо в образна форма, по един обективен начин духовния свят пред духовните очи. Това става в следващите сцени. Скръбта е тази, която първо изцяло раздрусва човека: силата на импулса е тази която иде от там, че той устоява на възможността на една велика измама. Всичко това се развива до една сила на напрежение в душата, която така да се каже обръща нашия поглед и това, което преди това беше само субективно, застава пред нашата душа със силата на обективното.
Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува като външен огледален образ на това, което той първо е изживял като чувства в своята душа и което е истинно, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е истинно.
Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем като хора на сетивния свят, по отношение на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго. Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно. Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек. А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето.
към текста >>
Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем
като
хора на сетивния свят, по отношение на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго.
Всички тези изживявания, които се разиграват, пред очите на душата да има нещо видимо, трябва да предхождат, преди да може да следва по един правилен начин това, което поставя пред душата, първо в образна форма, по един обективен начин духовния свят пред духовните очи. Това става в следващите сцени. Скръбта е тази, която първо изцяло раздрусва човека: силата на импулса е тази която иде от там, че той устоява на възможността на една велика измама. Всичко това се развива до една сила на напрежение в душата, която така да се каже обръща нашия поглед и това, което преди това беше само субективно, застава пред нашата душа със силата на обективното. Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува като външен огледален образ на това, което той първо е изживял като чувства в своята душа и което е истинно, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е истинно.
Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем като хора на сетивния свят, по отношение на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго.
Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно. Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек. А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето. Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето.
към текста >>
Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това,
като
млад човек.
Скръбта е тази, която първо изцяло раздрусва човека: силата на импулса е тази която иде от там, че той устоява на възможността на една велика измама. Всичко това се развива до една сила на напрежение в душата, която така да се каже обръща нашия поглед и това, което преди това беше само субективно, застава пред нашата душа със силата на обективното. Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува като външен огледален образ на това, което той първо е изживял като чувства в своята душа и което е истинно, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е истинно. Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем като хора на сетивния свят, по отношение на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго. Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно.
Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек.
А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето. Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето. Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя външен физически ум и със своите външни сетива. Уверявам ви, че това на е някакъв образ, някакъв символ, а то е описано реалистично, когато сцената, където младият Капезиус развива своите идеали изхождайки от чувства на сърцето, които са напълно оправдани за сетивния свят, ни показва, как това, което той заедно със Щрадер казва, разтърсва стихиите, развързва светкавици и гръмотевици.
към текста >>
Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано
като
с духовна нишка всяко събитие на настоящето.
Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем като хора на сетивния свят, по отношение на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго. Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно. Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек. А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето.
Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето.
Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя външен физически ум и със своите външни сетива. Уверявам ви, че това на е някакъв образ, някакъв символ, а то е описано реалистично, когато сцената, където младият Капезиус развива своите идеали изхождайки от чувства на сърцето, които са напълно оправдани за сетивния свят, ни показва, как това, което той заедно със Щрадер казва, разтърсва стихиите, развързва светкавици и гръмотевици. Това е така, защото идеалите на Капезиус по отношение на духовния свят се коренят само във външния, възприемем чрез сетивата свят. Човекът съвсем не е едно изолирано същество. Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос.
към текста >>
И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш
като
човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят.
Уверявам ви, че това на е някакъв образ, някакъв символ, а то е описано реалистично, когато сцената, където младият Капезиус развива своите идеали изхождайки от чувства на сърцето, които са напълно оправдани за сетивния свят, ни показва, как това, което той заедно със Щрадер казва, разтърсва стихиите, развързва светкавици и гръмотевици. Това е така, защото идеалите на Капезиус по отношение на духовния свят се коренят само във външния, възприемем чрез сетивата свят. Човекът съвсем не е едно изолирано същество. Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос. И всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено чувство действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване.
И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят.
Ако е плодотворно, то е плодотворно за целия свят; ако е една разрушителна грешка, то е една разрушителна сила в целия свят". Всичко, което по този начин можем да преживеем при нашето възлизане, действува отново върху нашата душа по-нататък: ако действувало правилно, то ни повдига в по-висшите области на духовния живот, както се опитахме да ги опишем като области на Девакана, в които Мария заедно с нейните спътнички проникна преди Йоханес Томасиус. Приемете това, не като отвлечени мисли, е като една духовна действителност, когато казвам, че тези помощнички Филия, Астрид и Луна са силите, които ние обозначаваме по един отвлечен начин, когато говорим за физическото поле, като ги наричаме Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Но не се подавайте на илюзията, че с това вършим нещо, което се прави, когато в едно художествено творение се прави опит образите да бъдат символизирани чрез отвлечени понятия. Не така са замислени тези образи; те са действителни образи, действуващи сили.
към текста >>
Всичко, което по този начин можем да преживеем при нашето възлизане, действува отново върху нашата душа по-нататък: ако действувало правилно, то ни повдига в по-висшите области на духовния живот, както се опитахме да ги опишем
като
области на Девакана, в които Мария заедно с нейните спътнички проникна преди Йоханес Томасиус.
Човекът съвсем не е едно изолирано същество. Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос. И всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено чувство действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване. И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят. Ако е плодотворно, то е плодотворно за целия свят; ако е една разрушителна грешка, то е една разрушителна сила в целия свят".
Всичко, което по този начин можем да преживеем при нашето възлизане, действува отново върху нашата душа по-нататък: ако действувало правилно, то ни повдига в по-висшите области на духовния живот, както се опитахме да ги опишем като области на Девакана, в които Мария заедно с нейните спътнички проникна преди Йоханес Томасиус.
Приемете това, не като отвлечени мисли, е като една духовна действителност, когато казвам, че тези помощнички Филия, Астрид и Луна са силите, които ние обозначаваме по един отвлечен начин, когато говорим за физическото поле, като ги наричаме Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Но не се подавайте на илюзията, че с това вършим нещо, което се прави, когато в едно художествено творение се прави опит образите да бъдат символизирани чрез отвлечени понятия. Не така са замислени тези образи; те са действителни образи, действуващи сили. В Девакана Вие не ще намерите табели, на които е записано: "Сетивна душа, Разсъдъчна душа, Съзнателна душа"; там Вие ще намерите действителни същества, така действителни за духовния свят, както може да бъде действителен човекът в плът и кръв на физическото поле. Човек трябва да има съзнанието, че той отнема богатството на нещата, когато иска всичко да обозначи със символични абстракции.
към текста >>
Приемете това, не
като
отвлечени мисли, е
като
една духовна действителност, когато казвам, че тези помощнички Филия, Астрид и Луна са силите, които ние обозначаваме по един отвлечен начин, когато говорим за физическото поле,
като
ги наричаме Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Това, което той изговаря в своите думи, което действува в неговите мисли, което живее в неговите чувства, е свързано с целия космос. И всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл продължава да действуват в света; без човек да знае това, неговата грешка, неговото изопачено чувство действуват разрушително в елементарните царства на нашето съществуване. И това, което преди всичко заляга в душата на този, който върви в пътя на познанието, което се събужда в душата му от тези опитности в духовния свят, е великото чувство на отговорност, което ни казва: "това, което вършиш като човек, то не се ограничава само на мястото, на което твоите усилия се движат, на което ти мислиш, на което твоето сърце тупти: това принадлежи на целия свят. Ако е плодотворно, то е плодотворно за целия свят; ако е една разрушителна грешка, то е една разрушителна сила в целия свят". Всичко, което по този начин можем да преживеем при нашето възлизане, действува отново върху нашата душа по-нататък: ако действувало правилно, то ни повдига в по-висшите области на духовния живот, както се опитахме да ги опишем като области на Девакана, в които Мария заедно с нейните спътнички проникна преди Йоханес Томасиус.
Приемете това, не като отвлечени мисли, е като една духовна действителност, когато казвам, че тези помощнички Филия, Астрид и Луна са силите, които ние обозначаваме по един отвлечен начин, когато говорим за физическото поле, като ги наричаме Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа.
Но не се подавайте на илюзията, че с това вършим нещо, което се прави, когато в едно художествено творение се прави опит образите да бъдат символизирани чрез отвлечени понятия. Не така са замислени тези образи; те са действителни образи, действуващи сили. В Девакана Вие не ще намерите табели, на които е записано: "Сетивна душа, Разсъдъчна душа, Съзнателна душа"; там Вие ще намерите действителни същества, така действителни за духовния свят, както може да бъде действителен човекът в плът и кръв на физическото поле. Човек трябва да има съзнанието, че той отнема богатството на нещата, когато иска всичко да обозначи със символични абстракции. В света, през който беше минал до тогава, Йоханес Томасиус беше изживял само това, което може да се нарече: духовният свят се простираше пред неговите душевни очи във форма на образи.
към текста >>
Дали той самият
като
субективно същество произвеждаше този свят, дали той представляваше една почиваща на себе си действителност, това той не можеше да реши до тогава.
Но не се подавайте на илюзията, че с това вършим нещо, което се прави, когато в едно художествено творение се прави опит образите да бъдат символизирани чрез отвлечени понятия. Не така са замислени тези образи; те са действителни образи, действуващи сили. В Девакана Вие не ще намерите табели, на които е записано: "Сетивна душа, Разсъдъчна душа, Съзнателна душа"; там Вие ще намерите действителни същества, така действителни за духовния свят, както може да бъде действителен човекът в плът и кръв на физическото поле. Човек трябва да има съзнанието, че той отнема богатството на нещата, когато иска всичко да обозначи със символични абстракции. В света, през който беше минал до тогава, Йоханес Томасиус беше изживял само това, което може да се нарече: духовният свят се простираше пред неговите душевни очи във форма на образи.
Дали той самият като субективно същество произвеждаше този свят, дали той представляваше една почиваща на себе си действителност, това той не можеше да реши до тогава.
До каква степен този свят е илюзия, до каква степен действителност, това той можеше да реши едва в онази по-висша област, в която срещна душата на Мария. Представете си, че през някоя нощ, когато сте заспали, бихте били внезапно пренесени в един съвършено друг свят и в този свят не бихте могли да намерите абсолютно нищо, което да Ви послужи като опорна точка, с която да можете да свържете изживяното по-рано от Вас. Тогава Вие съвсем не бихте били същия човек, същото същество. Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината. Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото.
към текста >>
Представете си, че през някоя нощ, когато сте заспали, бихте били внезапно пренесени в един съвършено друг свят и в този свят не бихте могли да намерите абсолютно нищо, което да Ви послужи
като
опорна точка, с която да можете да свържете изживяното по-рано от Вас.
В Девакана Вие не ще намерите табели, на които е записано: "Сетивна душа, Разсъдъчна душа, Съзнателна душа"; там Вие ще намерите действителни същества, така действителни за духовния свят, както може да бъде действителен човекът в плът и кръв на физическото поле. Човек трябва да има съзнанието, че той отнема богатството на нещата, когато иска всичко да обозначи със символични абстракции. В света, през който беше минал до тогава, Йоханес Томасиус беше изживял само това, което може да се нарече: духовният свят се простираше пред неговите душевни очи във форма на образи. Дали той самият като субективно същество произвеждаше този свят, дали той представляваше една почиваща на себе си действителност, това той не можеше да реши до тогава. До каква степен този свят е илюзия, до каква степен действителност, това той можеше да реши едва в онази по-висша област, в която срещна душата на Мария.
Представете си, че през някоя нощ, когато сте заспали, бихте били внезапно пренесени в един съвършено друг свят и в този свят не бихте могли да намерите абсолютно нищо, което да Ви послужи като опорна точка, с която да можете да свържете изживяното по-рано от Вас.
Тогава Вие съвсем не бихте били същия човек, същото същество. Вие трябва да намерите възможност, преминавайки в другия свят, да вземете, да донесете със себе си нещо и там отново да го гледате, с което да Ви бъде гарантирана истината. Човек може да стори това за духовния свят само тогава, когато още в този свят добива една здрава опорна точка, която да му осигури истинността на вижданото. Драматично това трябваше да бъде представено така, че на физическото поле Йоханес Томасиус е свързан със съществото на Мария не само със своите чувства, със своите страсти, но с глъбините на своето сърце, така щото в тази връзка той изживява нещо дълбоко духовно още на физическото поле. Ето защо това можа да бъде за него онзи център на тежестта и в духовния свят, от който всичко останало в този духовен свят доказва своята истинност.
към текста >>
Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме
като
пророчески сили.
Тази истинност се разлива благодарение на това, че Йоханес Томасиус намира една опорна точка, която още във физическия свят е опознал по друг начин, а не само чрез измамните образи на сетивността или на ума. Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича.
Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили.
Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото. Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира.
към текста >>
Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява
като
ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото.
Благодарение на това за него двата свята се свързват, той узрява да разпростре по един действителен начин своята памет върху минали цикли на живота и с това да израсне душевно над сетивния свят, такъв, какъвто той ни заобикаля. Ето защо в този точка се явява нещо, което ако можем да се изразим така включва в себе си определена тайна на духовния свят. Теодора, която на физическото поле вижда в бъдещето и е в състояние да види пророчески важното събитие, пред което се намираме, че, новото явяване на Христовото Същество, същата тази Теодора е способна на духовното поле да извика пред душата значението на миналото. Всичко в духовния свят, ако то трябва да бъде представено реалистично, трябва да бъде представено така, както действително протича. Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили.
Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото.
Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира. Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
към текста >>
Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме
като
друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира.
Миналото добива със своите сили, със своята важност значение за съществата, които живеят в Девакана благодарение на това, че там се разгръщат сили противоположни на тези, които тук на физическото поле възприемаме като пророчески сили. Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото. Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина.
Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира.
Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус. Както това е възможно, обични мои антропософски приятели, така на духовното поле са възможни още безброй измами от най-различно естество. Това не трябва да направи никого малодушен; но то трябва да създаде такова настроение, че от една страна трябва да бъде внимателен по отношение на духовния свят, а от друга страна смело да гледа срещу възможността за някаква грешка и да не изпада никак в малодушие, когато по някакъв начин му се представя нещо, което се показва като едно погрешно сведение от един духовен свят. Човекът трябва да мине напълно действително през всички, тези неща, ако иска действително да се приближи до това, което можем да наречем храм на познанието, ако иска да се издигне до действително разбиране на онези четири велики Същества на света, които в известно отношение направляват и ръководят мировата съдба и които са представени чрез четирите жреци на храма. Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията.
към текста >>
Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така,
като
че дяволът в телесна форми влиза през вратата, до
като
всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото. Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира.
Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
Както това е възможно, обични мои антропософски приятели, така на духовното поле са възможни още безброй измами от най-различно естество. Това не трябва да направи никого малодушен; но то трябва да създаде такова настроение, че от една страна трябва да бъде внимателен по отношение на духовния свят, а от друга страна смело да гледа срещу възможността за някаква грешка и да не изпада никак в малодушие, когато по някакъв начин му се представя нещо, което се показва като едно погрешно сведение от един духовен свят. Човекът трябва да мине напълно действително през всички, тези неща, ако иска действително да се приближи до това, което можем да наречем храм на познанието, ако иска да се издигне до действително разбиране на онези четири велики Същества на света, които в известно отношение направляват и ръководят мировата съдба и които са представени чрез четирите жреци на храма. Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията. Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи.
към текста >>
Това не трябва да направи никого малодушен; но то трябва да създаде такова настроение, че от една страна трябва да бъде внимателен по отношение на духовния свят, а от друга страна смело да гледа срещу възможността за някаква грешка и да не изпада никак в малодушие, когато по някакъв начин му се представя нещо, което се показва
като
едно погрешно сведение от един духовен свят.
Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира. Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус. Както това е възможно, обични мои антропософски приятели, така на духовното поле са възможни още безброй измами от най-различно естество.
Това не трябва да направи никого малодушен; но то трябва да създаде такова настроение, че от една страна трябва да бъде внимателен по отношение на духовния свят, а от друга страна смело да гледа срещу възможността за някаква грешка и да не изпада никак в малодушие, когато по някакъв начин му се представя нещо, което се показва като едно погрешно сведение от един духовен свят.
Човекът трябва да мине напълно действително през всички, тези неща, ако иска действително да се приближи до това, което можем да наречем храм на познанието, ако иска да се издигне до действително разбиране на онези четири велики Същества на света, които в известно отношение направляват и ръководят мировата съдба и които са представени чрез четирите жреци на храма. Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията. Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи. Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да слушаме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го слушаме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света. Ето, мои обични антропософски приятели, аз съвсем накратко се опитах да Ви кажа това, което вчера показахме.
към текста >>
И позволете ми да изкажа това, което е залегнало в сърцето ми
като
дълбока нужда, че самият аз и всички, които знаят нещо за това, не можем достатъчно да благодарим на всички, които работиха заедно с нас, за да се осмелят да направят този опит, защото това трябваше да бъде само един опит.
Когато добием едно чувство за това, че душата трябва да изпита подобно нещо, преди да бъде способна да вижда, как от духовния свят тече сетивният; и когато създадем в себе си такава нагласа, че не искаме да назовем първичните основи на света по банален начин с всекидневни думи, а първо искаме да усвоим вътрешната стойност на словото, само тогава можем да добием предчувствие, как са замислени първичните слова, първичните думи, с които ни е охарактеризирано сътворението в началото на Библията. Ние трябва да почувствуваме, че трябва да отвикнем от обикновеното значение, което носим в душата си за думите "Небе и Земя", "сътворение", "светлина и тъмнина" и всички други думи. Ние трябва да отвикнем от чувствата, които във всекидневието храним спрямо тези думи и да се решим, да заложим в душата си нови отсевки на чувствата и нови стойности на думите за този цикъл от сказки, за да можем не само да слушаме това, което е вложено в идеите, но за да можем да го слушаме така, както то е замислено и както само може да бъде схващано, когато посрещнем със специално нагласена душа това, което ни говори от тъмни области на света. Ето, мои обични антропософски приятели, аз съвсем накратко се опитах да Ви кажа това, което вчера показахме. Че можахме да го покажем при относително тежки условия, това стана възможно само благодарение на вярната и всеотдайна работа на много от нашите антропософски приятели.
И позволете ми да изкажа това, което е залегнало в сърцето ми като дълбока нужда, че самият аз и всички, които знаят нещо за това, не можем достатъчно да благодарим на всички, които работиха заедно с нас, за да се осмелят да направят този опит, защото това трябваше да бъде само един опит.
Условията за неговото провеждане съвсем не бяха от най-леките. Онези, които сътрудничеха, трябваше седмици наред и особено през последната седмица да вложат всичките си сили и да работят всеотдайно. И трябва да считаме като едно прекрасно постижение нашия антропософски живот, че между нас имаме хора на изкуството, които вече от две години стоят с вярност до нас със своите художествени сили. Позволете ми да благодаря преди всичко на нашия мил приятел Дозер, който не само миналата, но и тази година пое трудната задача да представи на сцената Фосфорос, а освен това тази година прие да представи онова лице, което ми беше особено присърце и което е неизмеримо важно за това, което се опитахме вчера да покажем: образа на Капезиус. Може би Вие постепенно ще доловите, защо този образ на Капезиус е толкова особено важна.
към текста >>
И трябва да считаме
като
едно прекрасно постижение нашия антропософски живот, че между нас имаме хора на изкуството, които вече от две години стоят с вярност до нас със своите художествени сили.
Ето, мои обични антропософски приятели, аз съвсем накратко се опитах да Ви кажа това, което вчера показахме. Че можахме да го покажем при относително тежки условия, това стана възможно само благодарение на вярната и всеотдайна работа на много от нашите антропософски приятели. И позволете ми да изкажа това, което е залегнало в сърцето ми като дълбока нужда, че самият аз и всички, които знаят нещо за това, не можем достатъчно да благодарим на всички, които работиха заедно с нас, за да се осмелят да направят този опит, защото това трябваше да бъде само един опит. Условията за неговото провеждане съвсем не бяха от най-леките. Онези, които сътрудничеха, трябваше седмици наред и особено през последната седмица да вложат всичките си сили и да работят всеотдайно.
И трябва да считаме като едно прекрасно постижение нашия антропософски живот, че между нас имаме хора на изкуството, които вече от две години стоят с вярност до нас със своите художествени сили.
Позволете ми да благодаря преди всичко на нашия мил приятел Дозер, който не само миналата, но и тази година пое трудната задача да представи на сцената Фосфорос, а освен това тази година прие да представи онова лице, което ми беше особено присърце и което е неизмеримо важно за това, което се опитахме вчера да покажем: образа на Капезиус. Може би Вие постепенно ще доловите, защо този образ на Капезиус е толкова особено важна. От голямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас. При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин. Зайлинг винаги ни съдействува там, където се касае да покажем символично, как духовният свят действува във физическия.
към текста >>
Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "
Децата
на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука.
Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност. Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия. От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност. Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас. Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията.
Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука.
Позволете ми също да спомена и нашите любими приятели на изкуството тук в Мюнхен. Вие преизобилно имахте случай и през двата дни да видите, как бе направен опит всичко да бъде доведено в хармония и за външния поглед с говореното слово и със слушаната музика. Вие видяхте, как до последното петно боя, до последната форма бе направен опит всичко да бъде единно изградено. Ако имахме възможност да постигнем това, ние дължим това на пълното разбиране, с което нашите приятели на изкуството, госпожа Фолкерт, господин Линде, нашият любим господин Хас сътрудничеха от цялото си сърце във всичко, което се изискваше, за да се осъществи по един достоен начин това, което трябваше да се направи. И подобни неща са възможни само тогава, както вече казах от самото начало когато всеки един работи свободно и всеотдайно от сърце.
към текста >>
И ако завчера и вчера можахме да изпитате едно задоволство за вашето сърце, за вашата душа, то насочете чувствата, които изпълват душите Ви, към тези, чиито имена бяха споменати тук и към онези,които гледахте на сцената
като
Ваши добре познати приятели.
Ако имахме възможност да постигнем това, ние дължим това на пълното разбиране, с което нашите приятели на изкуството, госпожа Фолкерт, господин Линде, нашият любим господин Хас сътрудничеха от цялото си сърце във всичко, което се изискваше, за да се осъществи по един достоен начин това, което трябваше да се направи. И подобни неща са възможни само тогава, както вече казах от самото начало когато всеки един работи свободно и всеотдайно от сърце. И през тази година трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните костюми. И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи. Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това сътрудничество и това съдействие.
И ако завчера и вчера можахме да изпитате едно задоволство за вашето сърце, за вашата душа, то насочете чувствата, които изпълват душите Ви, към тези, чиито имена бяха споменати тук и към онези,които гледахте на сцената като Ваши добре познати приятели.
С този ако мога да кажа така крайъгълен камък на нашата антропософска дейност исках да кажа, как трябва да се разбира вливането на антропософските идеи, на антропософския живот в културата. И ако и днешното човечество не е още склонно да приема в останалата външна култура това, което може да се разлее от духовния живот, бихме искали да покажем поне в художествен образ, как може да се превърне в живот това, което се струи в душите като мисли, като вътрешен живот и прониква в душата. Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува като посредник между духовния свят и физическия свят. За да може да се събуди това предчувствие, устроихме ние нашите театрални представления. И когато имаме едно такова предчувствие, тогава ние ще намерим също и възможността да възвърнем отново първичната светлина, първичния блясък на вече изтъркани думи, които даже застават пред душата на хората с една стойност на чувствата, които му дават възможност да разбере целия техен смисъл.
към текста >>
И ако и днешното човечество не е още склонно да приема в останалата външна култура това, което може да се разлее от духовния живот, бихме искали да покажем поне в художествен образ, как може да се превърне в живот това, което се струи в душите
като
мисли,
като
вътрешен живот и прониква в душата.
И през тази година трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните костюми. И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи. Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това сътрудничество и това съдействие. И ако завчера и вчера можахме да изпитате едно задоволство за вашето сърце, за вашата душа, то насочете чувствата, които изпълват душите Ви, към тези, чиито имена бяха споменати тук и към онези,които гледахте на сцената като Ваши добре познати приятели. С този ако мога да кажа така крайъгълен камък на нашата антропософска дейност исках да кажа, как трябва да се разбира вливането на антропософските идеи, на антропософския живот в културата.
И ако и днешното човечество не е още склонно да приема в останалата външна култура това, което може да се разлее от духовния живот, бихме искали да покажем поне в художествен образ, как може да се превърне в живот това, което се струи в душите като мисли, като вътрешен живот и прониква в душата.
Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува като посредник между духовния свят и физическия свят. За да може да се събуди това предчувствие, устроихме ние нашите театрални представления. И когато имаме едно такова предчувствие, тогава ние ще намерим също и възможността да възвърнем отново първичната светлина, първичния блясък на вече изтъркани думи, които даже застават пред душата на хората с една стойност на чувствата, които му дават възможност да разбере целия техен смисъл. Но никой не ще разбере величието, което се крие в думите от началото на Библията, ако дава на думите онзи израз, който те днес имат. Ние самите трябва да се издигнем с мислите до висините, до които показахме, че се издигна Йоханес Томасиус, там, където пулсира духовен живот, ако искаме да разберем физическия живот на Земята.
към текста >>
Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува
като
посредник между духовния свят и физическия свят.
И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи. Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това сътрудничество и това съдействие. И ако завчера и вчера можахме да изпитате едно задоволство за вашето сърце, за вашата душа, то насочете чувствата, които изпълват душите Ви, към тези, чиито имена бяха споменати тук и към онези,които гледахте на сцената като Ваши добре познати приятели. С този ако мога да кажа така крайъгълен камък на нашата антропософска дейност исках да кажа, как трябва да се разбира вливането на антропософските идеи, на антропософския живот в културата. И ако и днешното човечество не е още склонно да приема в останалата външна култура това, което може да се разлее от духовния живот, бихме искали да покажем поне в художествен образ, как може да се превърне в живот това, което се струи в душите като мисли, като вътрешен живот и прониква в душата.
Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува като посредник между духовния свят и физическия свят.
За да може да се събуди това предчувствие, устроихме ние нашите театрални представления. И когато имаме едно такова предчувствие, тогава ние ще намерим също и възможността да възвърнем отново първичната светлина, първичния блясък на вече изтъркани думи, които даже застават пред душата на хората с една стойност на чувствата, които му дават възможност да разбере целия техен смисъл. Но никой не ще разбере величието, което се крие в думите от началото на Библията, ако дава на думите онзи израз, който те днес имат. Ние самите трябва да се издигнем с мислите до висините, до които показахме, че се издигна Йоханес Томасиус, там, където пулсира духовен живот, ако искаме да разберем физическия живот на Земята. В известно отношение в тези духовни светове трябва да се говори на един съвършено друг език.
към текста >>
75.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Или с други думи: След епохата на Гаутама Буда, човешката природа се издигна до такава степен, че постепенно човекът можа да развие у себе си
като
една вътрешна способност онези качества, които произтичат от осемстепенния път.
За да стигнем обаче до тези основни линии, необходимо е да си припомним един важен закон от еволюцията на човечеството, а именно, че в хода на развитието хората постигат все нови и нови способности, все по-високи и по-високи ако можем така да ги наречем степени на съвършенство. Този факт проличава дори от едно съвсем повърхностно историческо проследяване на определен период от време, в който някои способности все още не са развити, но ако заострите вниманието си как в хода на времето все нови и нови качества се вливат в човека, накрая Вие ще стигнете до нашата съвременна култура. Но за да може една строго определена способност да се пробуди в човешката природа и постепенно да се превърне в обща способност на всички хора, в една способност, която бих казал може да бъде овладяна от всеки в съответната епоха, за тази цел е необходимо съответната способност да се породи най-напред у някого, и то с изключителна сила. В лекциите си върху Евангелието на Лука миналата година аз описах „осемстепенния път", който човечеството може да следва, ако се придържа към всичко онова, което се вля у него чрез Гаутама Буда*23 Обикновено този осемстепенен път се обозначава по следния начин: правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилен начин на действие, правилно място, правилни навици и правилно съзерцание. Тук става дума за определени качества на човешката душа.
Или с други думи: След епохата на Гаутама Буда, човешката природа се издигна до такава степен, че постепенно човекът можа да развие у себе си като една вътрешна способност онези качества, които произтичат от осемстепенния път.
Обаче преди инкарнацията на Гаутама Буда, т.е. преди издигането му в степента Буда, за човешката природа беше невъзможно да постигне тези качества. Нека да обобщим: За да намерят тези качества място в човешката природа, необходимо беше следното най-напред трябваше да се появи едно висше Същество, като Гаутама Буда, и да вложи във физическата човешка природа онзи първоначален подтик, чрез който тези качества можеха да израснат в хода на стотици и хиляди години като една самостоятелна сила в човешката душа. Тогава аз споменах още, че сега тези способности ще станат присъщи на все по-голям брой хора; и когато те ще са притежание на достатъчно голям брой хора, Земята ще е готова да приеме следващия Буда, Майтрейя Буда, който сега е Бодисатва. И така, между тези две събития, ние виждаме онзи продължителен процес, в чийто ход хората ще постигнат онези интелектуални, морални и душевни качества, които са посочени в осемстепенния път.
към текста >>
Нека да обобщим: За да намерят тези качества място в човешката природа, необходимо беше следното най-напред трябваше да се появи едно висше Същество,
като
Гаутама Буда, и да вложи във физическата човешка природа онзи първоначален подтик, чрез който тези качества можеха да израснат в хода на стотици и хиляди години
като
една самостоятелна сила в човешката душа.
В лекциите си върху Евангелието на Лука миналата година аз описах „осемстепенния път", който човечеството може да следва, ако се придържа към всичко онова, което се вля у него чрез Гаутама Буда*23 Обикновено този осемстепенен път се обозначава по следния начин: правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилен начин на действие, правилно място, правилни навици и правилно съзерцание. Тук става дума за определени качества на човешката душа. Или с други думи: След епохата на Гаутама Буда, човешката природа се издигна до такава степен, че постепенно човекът можа да развие у себе си като една вътрешна способност онези качества, които произтичат от осемстепенния път. Обаче преди инкарнацията на Гаутама Буда, т.е. преди издигането му в степента Буда, за човешката природа беше невъзможно да постигне тези качества.
Нека да обобщим: За да намерят тези качества място в човешката природа, необходимо беше следното най-напред трябваше да се появи едно висше Същество, като Гаутама Буда, и да вложи във физическата човешка природа онзи първоначален подтик, чрез който тези качества можеха да израснат в хода на стотици и хиляди години като една самостоятелна сила в човешката душа.
Тогава аз споменах още, че сега тези способности ще станат присъщи на все по-голям брой хора; и когато те ще са притежание на достатъчно голям брой хора, Земята ще е готова да приеме следващия Буда, Майтрейя Буда, който сега е Бодисатва. И така, между тези две събития, ние виждаме онзи продължителен процес, в чийто ход хората ще постигнат онези интелектуални, морални и душевни качества, които са посочени в осемстепенния път. Обаче, за да се стигне до един такъв напредък, необходимо беше все някога една висша индивидуалност да даде първоначалния подтик за това чрез едно изключително събитие. Следователно, стана така, че всички тези качества, произтичащи от осемстепенния път, се събраха в един отделен човек, а именно в личността на Гаутама Буда. Едва сега тази личност можа да роди импулса, чрез който всички хора да са в състояние да постигат въпросните качества.
към текста >>
Целият диапазон на посвещението беше така разпределен, че тези или онези народи минаваха само през определена част на посвещението, до
като
други народи минаваха през друга част на посвещението.
Искаме ли да си представим последиците от Христовото Събитие, ние трябва да знаем следното. Всичко онова, което през древните предхристиянски епохи се даваше на човечеството единствено чрез Мистериите, след Христовото Събитие стана достояние и тази възможност непрекъснато ще нараства на всички хора, превръщайки се в едно всеобщо качество на човешката природа. Но по какъв начин? За да отговорим на този въпрос, налага се преди всичко да изясним същността на древните Мистерии и същността на посвещението в предхристиянските епохи. Всред различните народи по Земята посвещението имаше различен характер; същото се отнасяше и за посвещението през следатлантските културни периоди.
Целият диапазон на посвещението беше така разпределен, че тези или онези народи минаваха само през определена част на посвещението, докато други народи минаваха през друга част на посвещението.
Ако човек ясно схване законите на прераждането, лесно би намерил отговор на един от въпросите, които биха могли да възникнат: Защо не всеки народ можеше да мине през целия диапазон на посвещението? Това не беше необходимо, понеже една душа, родена в даден народ, се издигаше именно там през една от степените на посвещението, без да бъде ограничавана в рамките на една единствена инкарнация всред този или онзи народ; прераждайки се в различни народи, тя минаваше там и през другите части на посвещението. Искаме ли да си обясним същността на посвещението, ние трябва да кажем: Инициация или посвещение, това е навлизането на човека в духовния свят, който е недостъпен за неговите физически сетива и за обикновения разум, който на свой ред също е свързан с инструмента на физическото тяло. В нормалния живот човекът има, така да се каже, двукратната възможност през всеки 24 часа да бъде там, където прониква също и посветеният, само че посветеният пребивава там по един доста по-различен начин отколкото обикновения човек. Следователно, фактически човекът е винаги там, само че не го знае.
към текста >>
Ако заспива неподготвен и възприема онзи свят, в който пребивава до
като
спи, човекът остава под величествените и грандиозни впечатления, които обаче бихме могли да сравним с пълното заслепяване на неподготвеното човешко око, когато в него нахлува ярката Слънчева светлина.
Ние многократно сме описвали как при заспиването, Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло. Така със своите Аз и астрално тяло, човекът се разлива из целия Космос, за да извлече оттам онези сили, от които се нуждае за своя дневен буден живот, фактически от заспиването до пробуждането, човекът е разлят из целия обкръжаващ го свят. Обаче той не знае нищо за това. Неговото съзнание угасва в мига на заспиването, когато астралното тяло и Азът напускат етерно-физическия организъм, така че той наистина се носи из Макрокосмоса, само че не знае нищо за тази част от своето съществувание. И така, посвещението се състои в следното: Човекът да се научи и то съзнателно, а не несъзнателно да живее в Макрокосмоса, да съучаствува във всичко, съзнателно да вникне в тайните на другите небесни тела, които са дълбоко свързани с нашата Земя.
Ако заспива неподготвен и възприема онзи свят, в който пребивава докато спи, човекът остава под величествените и грандиозни впечатления, които обаче бихме могли да сравним с пълното заслепяване на неподготвеното човешко око, когато в него нахлува ярката Слънчева светлина.
Да, в този случай човекът изживява едно космическо заслепяване, което умъртвява нещо в душата му. И цялото посвещение се свежда до следното: Навлизайки в Макрокосмоса, човекът да се окаже с подготвен и здрав организъм, който да устои пред напора на свръхсетивния свят. Но това е само едната страна: човекът да стане възприемчив за Макрокосмоса, за онзи свят, в който той пребивава всяка нощ, макар че спящото му съзнание не регистрира този факт. Пребиваването в макрокосмическия свят е заслепяващо и объркващо, понеже в сетивния свят човекът свиква с коренно различни отношения, отколкото онези, с които се сблъсква в свръхсетивния свят. В сетивния свят човекът е така устроен, че разглежда всички неща, ако мога така да се изразя, от една единствена гледна точка.
към текста >>
Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а
като
се опираме на най-различни гледни точки.
Навлизайки в свърхсетивния свят, човекът не бива, примерно, да се ограничава само в сферата на Рака, а да обхваща този свят действително от 12 различни гледни точки. Нищо не ни помага, ако търсим световната хармония с помощта на един абстрактен, логически език; хармонията следва да търсим с помощта на различни мирогледи, които е възможно и да си противоречат. Най-напред е необходимо да се научим да разглеждаме света от различни страни. В скоби бих добавил, че хората поемат един тежък кръст, когато във всички онези духовни направления, които се опират на окултни истини, неусетно вмъкват навиците си от обикновения живот. Когато човек е принуден да сподели определени истини, които са извоювани в хода на свръхсетивното познание, необходимо е дори и с оглед на едно чисто екзотерично описание да изхождаме от различни гледни точки.
Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки.
Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия. Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка. И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки. Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия.
към текста >>
Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „
Децата
на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия.
Онези, които от доста години внимателно наблюдават нашето Антропософско Движение*24, добре са забелязали, че основният ни стремеж е да описваме фактите не едностранчиво, а като се опираме на най-различни гледни точки. Ето защо такива хора, които преценяват нещата само според законите на физическия свят, често се натъкват на противоречия; защото, естествено е, че даден факт изглежда различно, ако бъде проучван от различни гледни точки. В този случай лесно биха се намерили противоречия. Впрочем един от основните принципи на дадено духовно-научно движение следва да вземе под внимание, когато някъде се казва нещо, което след време влиза в привидно противоречие с теза, която се развива на друго място, въпреки че в двата случая имаме една отправна гледна точка. И за да не се шири всред самите нас дух на противоречие, следва да описваме нещата именно от различни гледни точки.
Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия.
Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието. И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт. Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека. Ако човекът е обзет от предразсъдъци и застива на определена точка, може да се получи така, че светът междувременно да напредне в своето развитие, а човекът да изостане в своята еволюция. Ако например, за да си послужи с космическата звездна писменост, човекът, така да се каже, се ограничи в сферата на Овена и повярва, че стои в съзвездието Овен, а светът в резултат на своето развитие му „поднася" това, което се намира в съзвездието Риби, тогава той съзерцава свръхсетивните процеси, разиграващи се в Риби и символично представени чрез космическия звезден говор като нещо, което идва от Овена.
към текста >>
Ако например, за да си послужи с космическата звездна писменост, човекът, така да се каже, се ограничи в сферата на Овена и повярва, че стои в съзвездието Овен, а светът в резултат на своето развитие му „поднася" това, което се намира в съзвездието Риби, тогава той съзерцава свръхсетивните процеси, разиграващи се в Риби и символично представени чрез космическия звезден говор
като
нещо, което идва от Овена.
Така например, слушателите на миналогодишния мюнхенски цикъл „Децата на Луцифер и братята Христови"*25 имаха възможност да се докоснат до дълбоките мирови тайни, описани от гледна точка на източната философия. Обаче за този, който иска да навлезе в свръхсетивния свят, е необходима една подвижност, една лабилност на съзерцанието. И ако се стреми към друго състояние, той неизбежно попада в един лабиринт. Нека да се замислим: човекът е устремен към света, обаче светът не е устремен към човека. Ако човекът е обзет от предразсъдъци и застива на определена точка, може да се получи така, че светът междувременно да напредне в своето развитие, а човекът да изостане в своята еволюция.
Ако например, за да си послужи с космическата звездна писменост, човекът, така да се каже, се ограничи в сферата на Овена и повярва, че стои в съзвездието Овен, а светът в резултат на своето развитие му „поднася" това, което се намира в съзвездието Риби, тогава той съзерцава свръхсетивните процеси, разиграващи се в Риби и символично представени чрез космическия звезден говор като нещо, което идва от Овена.
Така лесно се стига до объркване и фактически човекът попада в един лабиринт. Нека да не забравяме: За да се справи с лабиринта на Макрокосмоса, човекът има нужда от 12 гледни точки. Тази е само една от характеристиките на човешкия живот в Макрокосмоса. Обаче, макар и без да знае, човекът е включен в божествено-духовния свят и по един друг начин. Наистина, в мига на пробуждането той се потопява във физическото и етерното тяло, обаче му липсват каквито и да е възприятия за това потопяване, понеже в същото време неговите възприятия се отклоняват в посока към външния свят.
към текста >>
Впрочем, опасността, която би могла да настъпи, ако той се опита да навлезе неподготвен в своето физическо и етерно тяло, е не що съвсем различно от космическото заслепяване и объркване, за които ние споменахме
като
евентуална опасност при едно прибързано и неподготвено „навлизане" в Макрокосмоса.
Тази е само една от характеристиките на човешкия живот в Макрокосмоса. Обаче, макар и без да знае, човекът е включен в божествено-духовния свят и по един друг начин. Наистина, в мига на пробуждането той се потопява във физическото и етерното тяло, обаче му липсват каквито и да е възприятия за това потопяване, понеже в същото време неговите възприятия се отклоняват в посока към външния свят. Ако той би се потопявал съзнателно в своето физическо и етерно тяло, възприятията му щяха да са коренно различни. Ето как човекът бива предпазен от съзнателни изживявания в Макрокосмоса за който той не е подготвен именно чрез съня; а от съзнателното потопяване във физическото и етерното тяло, той бива предпазен чрез отклоняване на цялата му възприемателна способност в посока към външния свят.
Впрочем, опасността, която би могла да настъпи, ако той се опита да навлезе неподготвен в своето физическо и етерно тяло, е не що съвсем различно от космическото заслепяване и объркване, за които ние споменахме като евентуална опасност при едно прибързано и неподготвено „навлизане" в Макрокосмоса.
Ако човекът се окаже неподготвен за природата на своето физическо и етерно тяло и започне да се идентифицира с нея, тогава настъпва особено бурно развитие на онази част от неговата същност, която той всъщност получи с оглед на земното си физическо и етерно тяло. Но с каква цел той получи тези две тела? За да развие Азовото съзнание! Обаче в света на физическото и етерното тяло Азът идва, така да се каже, неподготвен, непречистен. Но когато човекът се потопи във физическото и етерното тяло без да е подготвен, тогава мистичните опитности, които настъпват, фактически изключват вътрешните истини, така че пред човека застават измамни образи.
към текста >>
Обръщал съм внимание и на друго: Чрез изключване на външните сетива и чрез потъването във вътрешната си природа, тези християнски мъченици стигат до онова, което ги очаква там
като
съблазън,
като
изкушение.
Обаче в света на физическото и етерното тяло Азът идва, така да се каже, неподготвен, непречистен. Но когато човекът се потопи във физическото и етерното тяло без да е подготвен, тогава мистичните опитности, които настъпват, фактически изключват вътрешните истини, така че пред човека застават измамни образи. Насочвайки поглед към своята вътрешна същност, човекът би трябвало да се свърже с всичките си егоистични желания и пориви, с всичките си отрицателни качества. Обаче това не се случва; защото през деня неговият поглед се отклонява към сетивните изживявания във външния свят, които не представляват някаква голяма пречка за всичко онова, което може да се развие от вътрешната човешка природа. Аз често съм споменавал, как християнските мъченици и светци всъщност описват онези изживявания, които те имат, когато навлизат и се потопяват в своята собствена същност.
Обръщал съм внимание и на друго: Чрез изключване на външните сетива и чрез потъването във вътрешната си природа, тези християнски мъченици стигат до онова, което ги очаква там като съблазън, като изкушение.
Подобни описания са в пълно съответствие с истината. Общо взето, извънредно поучително е да разглеждаме биографиите на един или друг светец от тази гледна точка. И ние ще установим как емоциите, страстите и поривите утихват, когато в нормалния живот хората насочват своя поглед към външния свят. Или с други думи: Навлизайки в своята вътрешна природа, човекът веднага попада в силовото поле на своята Азовост, попада там, където той не е в състояние да проявява други стремежи, освен тези, които са характерни за Аза, попада там, където не може да стори нищо друго, освен да задоволи своите желания и страсти, попада там, където именно злото, спотаено в него, се опитва да обсеби неговия Аз. И така, ние виждаме как от една страна ако се поддаде на стремежа да се „разшири" в Космоса без да е достатъчно подготвен човекът е застрашен от един вид заслепяване, а от друга страна ако се потопи неподготвен в своето физическо и етерно тяло той бива един вид притиснат, компримиран в своя Аз.
към текста >>
До
като
едната страна, разширяването в Макрокосмоса, беше типична за арийските и северните народи, другата страна беше застъпена главно при египтяните.
Общо взето, извънредно поучително е да разглеждаме биографиите на един или друг светец от тази гледна точка. И ние ще установим как емоциите, страстите и поривите утихват, когато в нормалния живот хората насочват своя поглед към външния свят. Или с други думи: Навлизайки в своята вътрешна природа, човекът веднага попада в силовото поле на своята Азовост, попада там, където той не е в състояние да проявява други стремежи, освен тези, които са характерни за Аза, попада там, където не може да стори нищо друго, освен да задоволи своите желания и страсти, попада там, където именно злото, спотаено в него, се опитва да обсеби неговия Аз. И така, ние виждаме как от една страна ако се поддаде на стремежа да се „разшири" в Космоса без да е достатъчно подготвен човекът е застрашен от един вид заслепяване, а от друга страна ако се потопи неподготвен в своето физическо и етерно тяло той бива един вид притиснат, компримиран в своя Аз. Обаче съществува и друга страна на посвещението, която е в зависимост от природата на отделните народи.
Докато едната страна, разширяването в Макрокосмоса, беше типична за арийските и северните народи, другата страна беше застъпена главно при египтяните.
Но съществува и такова посвещение, при което човекът се приближава до божествения свят, насочвайки поглед в посока навътре, навлизайки в дълбините на своята собствена природа, за да открие там непосредствените действия на божествения свят. В древните Мистерии общочовешкото развитие все още не беше напреднало до там, че посвещението независимо дали то е насочено навън към Макрокосмоса, или навътре към Микрокосмоса да бъде предоставено на самия човек. Когато например в едно египетско посвещение човекът беше поставян всред силите на своето физическо и етерно тяло, така че напълно съзнателно да изживее физическите и етерните процеси, тогава от всички страни на неговата астрална природа изкачаха най-ужасяващи емоции и страсти; от човека веднага изкачаха демонични, дяволски сили. Ето защо йерофантът в египетските Мистерии се нуждаеше от помощници, които улавяха тези демонични сили и чрез собствената си природа ги отклоняваха в друга посока. Ето какво представляват дванадесетте помощници на йерофанта.
към текста >>
Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична помощ както да се разширява в Макрокосмоса, така и да потъва в Микрокосмоса, така че всеки човек,
като
напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението.
Защото това, което по необходимост бликваше при потопяването във физическото и етерното тяло, можеше и трябваше да се развие само тогава, когато около човека бяха тези дванадесет помощници, които хващаха и укротяваха демоните. Нещо подобно ставаше и в Мистериите на Севера, където разширяването в Макрокосмоса можеше да се осъществи едва с присъствието на дванадесет помощници около йерофанта, чиито сили бяха изразходвани по такъв начин, че окултният ученик действително да развие необходимите мисли и усещания, чрез които би се справил с лабиринта на Макрокосмоса. На такова посвещение, при което човекът остава напълно несвободен и изцяло зависим от помощниците на йерофанта, които укротяваха демоните, постепенно трябваше да отстъпи пред едно друго посвещение, където човек може да се справи със самия себе си, така че йерофантът само му посочва средствата и казва: Ето, има да се направи това и това! , след което човекът продължава нататък сам. Днешният човек все още не е напреднал твърде много по този път.
Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична помощ както да се разширява в Макрокосмоса, така и да потъва в Микрокосмоса, така че всеки човек, като напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението.
Тъкмо поради тази причина настъпи и Христовото Събитие. За човека Христовото Събитие означава изходната точка, за да се отправи свободно както в дълбините на физическото и етерното тяло, така и в просторите на Макрокосмоса. С тези две противоположни възможности трябваше първо да се справи едно същество от най-висш порядък, каквото беше Христос Исус. И в основата на Христовото Събитие е не друго, а фактът, че това всеобхватно същество Христос, извърши пред цялото човечество, като един вид „образец", всичко онова, което в хода на напредващата Земна еволюция ще е по силите на достатъчно голям брой човешки същества. Ето защо, все някога, това събитие трябваше да настъпи.
към текста >>
И в основата на Христовото Събитие е не друго, а фактът, че това всеобхватно същество Христос, извърши пред цялото човечество,
като
един вид „образец", всичко онова, което в хода на напредващата Земна еволюция ще е по силите на достатъчно голям брой човешки същества.
Днешният човек все още не е напреднал твърде много по този път. Но постепенно всред човечеството ще покълне една нова способност, която ще му позволи и то без странична помощ както да се разширява в Макрокосмоса, така и да потъва в Микрокосмоса, така че всеки човек, като напълно свободно същество, ще може да се справи и с двете страни на посвещението. Тъкмо поради тази причина настъпи и Христовото Събитие. За човека Христовото Събитие означава изходната точка, за да се отправи свободно както в дълбините на физическото и етерното тяло, така и в просторите на Макрокосмоса. С тези две противоположни възможности трябваше първо да се справи едно същество от най-висш порядък, каквото беше Христос Исус.
И в основата на Христовото Събитие е не друго, а фактът, че това всеобхватно същество Христос, извърши пред цялото човечество, като един вид „образец", всичко онова, което в хода на напредващата Земна еволюция ще е по силите на достатъчно голям брой човешки същества.
Ето защо, все някога, това събитие трябваше да настъпи. Следователно, в какво се изразява Христовото Събитие? От една страна, самото Христово Същество трябваше да се потопи във физическото и етерното тяло. И поради обстоятелството, че физическото и етерното тяло на един човешки индивид бяха подготвени и осветени в най-висша степен, Христовото Същество можа да проникне в тях това стана само веднъж така че в общочовешката еволюция навлезе един нов импулс: всеки човек, който се стреми към това, може да изживее по свободен начин навлизането във физическото и етерното тяло. За тази цел Христовото Същество трябваше да слезе на Земята и да извърши това, което дотогава никога не беше ставало на Земята.
към текста >>
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира
като
Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом.
Сега настъпи и друга голяма промяна: макар и безкрайно надвишаващо човека, Христовото Същество се свърза с човешката природа по такъв начин, че се разля в Макрокосмоса без каквато и да е чужда помощ; за тази цел то си послужи единствено със своята собствена Азова същност. Но всичко това стана възможно само чрез Христос. Едва сега човекът получи способността в пълна свобода да прониква навън в Макрокосмоса. Ето как изглеждат двата основни стълба, които застават пред нас в двете Евангелия, в Евангелието на Лука и в Евангелието на Матей. И какво означават те?
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом.
Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е. в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото.
към текста >>
По начало до човешки качества се стига, ако ги развием
като
„инструменти",
като
органи.
И какво означават те? Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом. Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е. в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло.
По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи.
После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус. И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество. След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло.
към текста >>
После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се
като
второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото.
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом. Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е. в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи.
После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото.
Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус. И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество. След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло. И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос.
към текста >>
До
като
соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника.
Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество. След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло. И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос. Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение! ". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих".
към текста >>
След
като
в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло.
По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус. И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество.
След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло.
И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос. Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение! ". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих". Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва. В момента на Йоановото Кръщение, Христовото Същество навлиза в подготвените от Заратустра човешки обвивки.
към текста >>
Ние ще го обсъдим подробно в следващите дни; днес обаче ще засегнем само най-важното: След
като
Христос действително е бил едно Същество от толкова висш порядък, защо трябваше да предприема всичко това, защо трябваше да слезе във физическото и етерното тяло, защо трябваше да се разшири и навлезе в Макрокосмоса?
И кога то си спомняте за Христос, когато ставате подобни на Христос, вие ще разполагате със силата сами да преодолявате всичко, което се надига от физическото и етерното тяло. Разказът за изкушението е един забележителен момент в Евангелието на Матей. Той възпроизвежда едната страна на посвещението. Другата страна на посвещението, разширяването в Макрокосмоса, също е налице: А именно когато научаваме как Христос напълно в смисъла на сетивната човешка природа предприема навлизането си в Макрокосмоса. Тук бих искал да изтъкна едно, на пръв поглед, основателно възражения.
Ние ще го обсъдим подробно в следващите дни; днес обаче ще засегнем само най-важното: След като Христос действително е бил едно Същество от толкова висш порядък, защо трябваше да предприема всичко това, защо трябваше да слезе във физическото и етерното тяло, защо трябваше да се разшири и навлезе в Макрокосмоса?
Самият той не се нуждаеше от това! Той трябваше да го направи заради хората. Съществата от по-висшите сфери, близки до Христос, можеха да предприемат нещо подобно там, във висшите сфери. Но този процес не беше предприеман в рамките на човешкото физическо и етерно тяло; досега нито едно човешко тяло не беше проникване от Христовото Същество. Божествените субстанциални сили можеха да са навън в пространството; обаче до този момент, това, което живее в човека, все още не беше изнасяно в пространството.
към текста >>
И помазването, което играе важна роля в древните Мистерии, отново застава пред нас, обаче на една по-висока степен, вече на историческата сцена, до
като
по-рано то оставаше в пределите на храма (Матей 26, 6-13).
Божествените субстанциални сили можеха да са навън в пространството; обаче до този момент, това, което живее в човека, все още не беше изнасяно в пространството. Единствено Христос можеше да предприеме всичко това: Да влее човешките сили в Космоса. Само един Бог можеше да издигне човешката природа по този начин. А сега идва ред и на втория основен стълб в Евангелието на Матей, а именно когато ни се показва, че втората страна на посвещението навлизането в Космоса, в Слънцето и звездите също беше постигната чрез Христос, и то не за друго, а заради самата човешка природа. Сега Христос бива помазан, помазан както всеки друг човек, за да стане чист и неуязвим срещу всичко онова, което би могло да го посрещне от физическия свят.
И помазването, което играе важна роля в древните Мистерии, отново застава пред нас, обаче на една по-висока степен, вече на историческата сцена, докато по-рано то оставаше в пределите на храма (Матей 26, 6-13).
Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в големия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм хлябът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30). В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в големия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно. Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване. В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх. Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как тялото е напуснато от нея.
към текста >>
Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват
като
един вид умъртвяване, парализа, заслепяване.
А сега идва ред и на втория основен стълб в Евангелието на Матей, а именно когато ни се показва, че втората страна на посвещението навлизането в Космоса, в Слънцето и звездите също беше постигната чрез Христос, и то не за друго, а заради самата човешка природа. Сега Христос бива помазан, помазан както всеки друг човек, за да стане чист и неуязвим срещу всичко онова, което би могло да го посрещне от физическия свят. И помазването, което играе важна роля в древните Мистерии, отново застава пред нас, обаче на една по-висока степен, вече на историческата сцена, докато по-рано то оставаше в пределите на храма (Матей 26, 6-13). Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в големия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм хлябът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30). В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в големия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно.
Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване.
В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх. Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как тялото е напуснато от нея. И всичко, което настъпва после, всъщност представлява издигането в Макрокосмоса: Разпятието, полагането в гроба, както и останалите степени от посвещението, които иначе се извършваха само в Мистериите. Ето другият основен стълб от Евангелието на Матей: Издигането, излизането в Макрокосмоса. Да, Евангелието на Матей ясно показва това, като обръща вниманието ни върху факта, че до този момент Христос Исус живя във физическото тяло, което после увисна на кръста.
към текста >>
Да, Евангелието на Матей ясно показва това,
като
обръща вниманието ни върху факта, че до този момент Христос Исус живя във физическото тяло, което после увисна на кръста.
Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване. В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх. Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как тялото е напуснато от нея. И всичко, което настъпва после, всъщност представлява издигането в Макрокосмоса: Разпятието, полагането в гроба, както и останалите степени от посвещението, които иначе се извършваха само в Мистериите. Ето другият основен стълб от Евангелието на Матей: Издигането, излизането в Макрокосмоса.
Да, Евангелието на Матей ясно показва това, като обръща вниманието ни върху факта, че до този момент Христос Исус живя във физическото тяло, което после увисна на кръста.
Той беше концентриран в тази пространствена точка, обаче сега се разширява из целия Космос. И ако сега някой би поискал да го търси, той би го открил не в това физическо тяло, а би трябвало с ясновидски поглед да го търси в Духа, който изпълва пространството. След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства. Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите Сина Човечески т.е. Съществото, родено от еволюцията на човечеството отдясно на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64).
към текста >>
След
като
Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след
като
извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства.
И всичко, което настъпва после, всъщност представлява издигането в Макрокосмоса: Разпятието, полагането в гроба, както и останалите степени от посвещението, които иначе се извършваха само в Мистериите. Ето другият основен стълб от Евангелието на Матей: Издигането, излизането в Макрокосмоса. Да, Евангелието на Матей ясно показва това, като обръща вниманието ни върху факта, че до този момент Христос Исус живя във физическото тяло, което после увисна на кръста. Той беше концентриран в тази пространствена точка, обаче сега се разширява из целия Космос. И ако сега някой би поискал да го търси, той би го открил не в това физическо тяло, а би трябвало с ясновидски поглед да го търси в Духа, който изпълва пространството.
След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства.
Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите Сина Човечески т.е. Съществото, родено от еволюцията на човечеството отдясно на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64). Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос, като образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска тялото и се разлива в Макрокосмоса. Тук пред нас застават както началото, така и краят на същинския Христов живот, който започва с раждането на Христос в онова тяло, за което говорихме при Кръщението на Йоан. Там този живот започва с едната страна на посвещението, със слизането във физическото и етерното тяло, представено в историята за изкушението.
към текста >>
Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос,
като
образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска тялото и се разлива в Макрокосмоса.
Той беше концентриран в тази пространствена точка, обаче сега се разширява из целия Космос. И ако сега някой би поискал да го търси, той би го открил не в това физическо тяло, а би трябвало с ясновидски поглед да го търси в Духа, който изпълва пространството. След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства. Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите Сина Човечески т.е. Съществото, родено от еволюцията на човечеството отдясно на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64).
Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос, като образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска тялото и се разлива в Макрокосмоса.
Тук пред нас застават както началото, така и краят на същинския Христов живот, който започва с раждането на Христос в онова тяло, за което говорихме при Кръщението на Йоан. Там този живот започва с едната страна на посвещението, със слизането във физическото и етерното тяло, представено в историята за изкушението. И той привършва с другата страна на посвещението, с разширяването в Макрокосмоса, започва що със сцената на Тайната вечеря и продължаващо по-нататък с процесите на Бичуването, Поставянето на трънения венец, Разпятието и Възкресението. Ето как изглеждат двата основни момента, между които се разиграват събитията, описани в Евангелието на Матей. Тъкмо тях искахме да разгледаме днес, макар и под формата на една приблизителна скица.
към текста >>
76.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
15) и „Християнството
като
мистичен факт и Мистериите на древността" (Събр.Съч.
5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременната) 1413 3573 6. Шеста следатлантска културна епоха 35 73 5733 7. Седма следатлантска културна епоха 5733 7893 *7 Кратка характеристика на „старото" и „новото" ясновидство читателят може да намери в „Какво представлява Антропософията" от Карл Унгер *8 Рудолф Щайнер „Духовното ръководство на човека и на човечеството" (Събр. съч.
15) и „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността" (Събр.Съч.
№ ???? *9 В много от своите описания Рудолф Щайнер изтъква времевия характер на етерното тяло, наричайки го дори „тяло на времето" (Zeitleib) *10 Този процес е подробно описан във „Въведение в Тайната Наука" (Събр. Съч. № 13), Глава 2. Развитието на света и човека
към текста >>
Рудолф Щайнер често говори за тези Същества
като
ги групира в:
5. Сили (Динамис) Духове на Движението 6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на формата 7. Архаи Духове на Личността 8. Архангели Духове на Огъня 9. Ангели Духове на здрача (Синове на Живота)
Рудолф Щайнер често говори за тези Същества като ги групира в:
Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли; Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти; Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели. Йерархията на Архангелите включва: 1. Орифиил с период на действие от 200 г.пр.Хр.
към текста >>
Децата
на Луцифер и братята Христови" 9 лекции в Мюнхен, 1909, (Събр.Съч.
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика. От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр.Съч. № 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София. *25 Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и братята Христови" 9 лекции в Мюнхен, 1909, (Събр.Съч.
№ 113). Нередактираният им превод, дело на Димо Р.Даскалов, е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества. *26 Виж бележка № 11 *27 basileia = върховната царска власт; всичко, отнасящо се до архонта-василевс *28 Матей 5, 1-11
към текста >>
77.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Защото аз вече напомних, че Евангелията,
като
всички писания, произхождащи от областта на инспирацията не могат да бъдат получени текстово: за да се разберат, трябва да може да се прави синтез на всички представи, на всички идеи отнасящи се до духовните светове, които ние открихме в течение на годините.
Става дума за момента, в който Исус Христос, след кръщението в река Йордан и изпитанията в пустинята, влиза в синагогата, за да проповядва. Обикновено превеждаме въпросния пасаж по следния начин: "Те бяха поразени от неговото учение; защото той проповядваше с авторитет, а не както в скрижалите (книжниците)". Но тази фраза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците" не остава ли абстрактна за съвременния човек? Ако вземем гръцкия текст, ето какво намираме преведено на съвременен език чрез израза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците": en gar didaskon autus hos exusian echon, kai uch hos hoi grammateis. Ако искаме да проникнем в смисъла на този важен откъс, ще бъдем отведени към това, което бихме могли да наречем мистерии на мисията на Исус Христос.
Защото аз вече напомних, че Евангелията, като всички писания, произхождащи от областта на инспирацията не могат да бъдат получени текстово: за да се разберат, трябва да може да се прави синтез на всички представи, на всички идеи отнасящи се до духовните светове, които ние открихме в течение на годините.
Единствено представите от този род могат да ни помогнат да почувстваме какво реално иска да каже този откъс от Евангелието: "защото той проповядваше намиращото се в синагогата като един Ексузиай, като една Сила, директно откриваща духовна истина, а не като това, което означава думата grammateis". Ако искаме да разберем един такъв пасаж, трябва да си припомним всичко научено за висшите, свръхестествени светове в течение на годините. Например, че човешкото същество, такова каквото живее на този свят, е по-нисш член на йерархичния ред, и се намира на най-долното му стъпало. Над него се намира свръхестествения свят. Най-напред ние намираме това, което християнският езотеризъм нарича Ангелои или Ангелите, първите свръхестествени същества над човека, имащи влияние върху живота; след това идват Архангелои или Архангели, после Архаи или Духове на личността; следват Властите, Силите и Господствата и най-накрая имаме Престолите, Херувимите и Серафимите.
към текста >>
Единствено представите от този род могат да ни помогнат да почувстваме какво реално иска да каже този откъс от Евангелието: "защото той проповядваше намиращото се в синагогата
като
един Ексузиай,
като
една Сила, директно откриваща духовна истина, а не
като
това, което означава думата grammateis".
Обикновено превеждаме въпросния пасаж по следния начин: "Те бяха поразени от неговото учение; защото той проповядваше с авторитет, а не както в скрижалите (книжниците)". Но тази фраза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците" не остава ли абстрактна за съвременния човек? Ако вземем гръцкия текст, ето какво намираме преведено на съвременен език чрез израза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците": en gar didaskon autus hos exusian echon, kai uch hos hoi grammateis. Ако искаме да проникнем в смисъла на този важен откъс, ще бъдем отведени към това, което бихме могли да наречем мистерии на мисията на Исус Христос. Защото аз вече напомних, че Евангелията, като всички писания, произхождащи от областта на инспирацията не могат да бъдат получени текстово: за да се разберат, трябва да може да се прави синтез на всички представи, на всички идеи отнасящи се до духовните светове, които ние открихме в течение на годините.
Единствено представите от този род могат да ни помогнат да почувстваме какво реално иска да каже този откъс от Евангелието: "защото той проповядваше намиращото се в синагогата като един Ексузиай, като една Сила, директно откриваща духовна истина, а не като това, което означава думата grammateis".
Ако искаме да разберем един такъв пасаж, трябва да си припомним всичко научено за висшите, свръхестествени светове в течение на годините. Например, че човешкото същество, такова каквото живее на този свят, е по-нисш член на йерархичния ред, и се намира на най-долното му стъпало. Над него се намира свръхестествения свят. Най-напред ние намираме това, което християнският езотеризъм нарича Ангелои или Ангелите, първите свръхестествени същества над човека, имащи влияние върху живота; след това идват Архангелои или Архангели, после Архаи или Духове на личността; следват Властите, Силите и Господствата и най-накрая имаме Престолите, Херувимите и Серафимите. Следователно имаме йерархичен ред от девет последователни нива, доминиращи човека.
към текста >>
И би трябвало да признаем, че каквото и да е нашето възхищение от човешките произведения на всички времена, това, което ни се представя
като
божествено проявление на духовните сили, все пак ги надминава по грандиозност.
Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове? Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл. Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи?
И би трябвало да признаем, че каквото и да е нашето възхищение от човешките произведения на всички времена, това, което ни се представя като божествено проявление на духовните сили, все пак ги надминава по грандиозност.
Когато ни се представят тези духовни водачи на човечеството, които наричаме посветени и които не говорят, опирайки се на традициите, а черпят от един първоизточник, техните откровения са подобни на природните проявления. Но едно такова събитие, което може да действа по начина на един изгрев, ще загуби цялото си въздействие, ако бъде просто предадено от други хора. Природата има сравнително една доста по-висша дейност от това, което ни е научила традицията от Моисей, от Заратустра, дотолкова доколкото това ни е предадено в съхранената форма от външната култура, от Духовете на времето и тези на народите. Защото откровенията, направени от Моисей и Заратустра имаха отражение подобно на природното само тогава, когато извираха директно от свръхсетивни опитности. Първоизточните откровения, направени на човечеството, се представят по същия начин както посланията, предадени от природата.
към текста >>
Ако знаем как йерархиите се издигат от ниво на ниво ние бихме могли да разберем едно евангелско слово
като
това в цялата му дълбочина.
Но за да може той да бъде усетен, най-напред трябва да предусетим най-нисшата от Йерархиите, действаща в природните сили: Властите. Каква беше опитността на тези, които бяха събрани в синагогата, когато Христос Исус дойде сред тях? Дотогава те бяха имали опитността на обучението на граматиците, на тези, които познаваха традициите, произлезли от духовете на времето и от тези на народите. Те бяха привикнали на този тип образование. И ето, че се появяваше едно Същество, което не обучаваше по този начин: неговите думи бяха проявление на царството на свръхсетивните сили в самата природа или на гръмотевицата и на светкавицата.
Ако знаем как йерархиите се издигат от ниво на ниво ние бихме могли да разберем едно евангелско слово като това в цялата му дълбочина.
Ние трябва да предчувстваме това, срещайки се с тези думи от Евангелието на Марко. В същото време, пред човешки творби като тези, които оставиха Рафаел или Леонардо да Винчи, този, който е чувствителен към духовното измерение, скрито в тях, може да почувства откровението, от което те произлизат. Ето защо шедьоврите на изкуството, големите духовни творби могат да действат като ехо на опитността, която ги е създала. И ако ние успеем да видим това, което Рафаел успя да депозира в своите творби, ако ние успеем отново да оживим делото на Заратустра, ние бихме чули чрез тези големи фигури посланието, изпратено от Властите. Но в обучението на писарите в синагогите, чието съдържание произлизаше от субстанцията, донесена от Духовете на времето и Духовете на народите, не се намираше нищо, което би могло да провокира откровенията на природата.
към текста >>
В същото време, пред човешки творби
като
тези, които оставиха Рафаел или Леонардо да Винчи, този, който е чувствителен към духовното измерение, скрито в тях, може да почувства откровението, от което те произлизат.
Дотогава те бяха имали опитността на обучението на граматиците, на тези, които познаваха традициите, произлезли от духовете на времето и от тези на народите. Те бяха привикнали на този тип образование. И ето, че се появяваше едно Същество, което не обучаваше по този начин: неговите думи бяха проявление на царството на свръхсетивните сили в самата природа или на гръмотевицата и на светкавицата. Ако знаем как йерархиите се издигат от ниво на ниво ние бихме могли да разберем едно евангелско слово като това в цялата му дълбочина. Ние трябва да предчувстваме това, срещайки се с тези думи от Евангелието на Марко.
В същото време, пред човешки творби като тези, които оставиха Рафаел или Леонардо да Винчи, този, който е чувствителен към духовното измерение, скрито в тях, може да почувства откровението, от което те произлизат.
Ето защо шедьоврите на изкуството, големите духовни творби могат да действат като ехо на опитността, която ги е създала. И ако ние успеем да видим това, което Рафаел успя да депозира в своите творби, ако ние успеем отново да оживим делото на Заратустра, ние бихме чули чрез тези големи фигури посланието, изпратено от Властите. Но в обучението на писарите в синагогите, чието съдържание произлизаше от субстанцията, донесена от Духовете на времето и Духовете на народите, не се намираше нищо, което би могло да провокира откровенията на природата. В такъв случай ни е позволено да кажем, че хората в тези времена започнаха да чувстват, че им говореше нещо абсолютно ново, нещо което чрез този човек идваше към тях, изявяваше се нещо като природна сила, като една свръхсетивна природна сила, криеща се в природните феномени. Хората започнаха да предчувстват това, което реално беше проникнало Исус от Назарет в събитието, символизирано от кръщението в река Йордан.
към текста >>
Ето защо шедьоврите на изкуството, големите духовни творби могат да действат
като
ехо на опитността, която ги е създала.
Те бяха привикнали на този тип образование. И ето, че се появяваше едно Същество, което не обучаваше по този начин: неговите думи бяха проявление на царството на свръхсетивните сили в самата природа или на гръмотевицата и на светкавицата. Ако знаем как йерархиите се издигат от ниво на ниво ние бихме могли да разберем едно евангелско слово като това в цялата му дълбочина. Ние трябва да предчувстваме това, срещайки се с тези думи от Евангелието на Марко. В същото време, пред човешки творби като тези, които оставиха Рафаел или Леонардо да Винчи, този, който е чувствителен към духовното измерение, скрито в тях, може да почувства откровението, от което те произлизат.
Ето защо шедьоврите на изкуството, големите духовни творби могат да действат като ехо на опитността, която ги е създала.
И ако ние успеем да видим това, което Рафаел успя да депозира в своите творби, ако ние успеем отново да оживим делото на Заратустра, ние бихме чули чрез тези големи фигури посланието, изпратено от Властите. Но в обучението на писарите в синагогите, чието съдържание произлизаше от субстанцията, донесена от Духовете на времето и Духовете на народите, не се намираше нищо, което би могло да провокира откровенията на природата. В такъв случай ни е позволено да кажем, че хората в тези времена започнаха да чувстват, че им говореше нещо абсолютно ново, нещо което чрез този човек идваше към тях, изявяваше се нещо като природна сила, като една свръхсетивна природна сила, криеща се в природните феномени. Хората започнаха да предчувстват това, което реално беше проникнало Исус от Назарет в събитието, символизирано от кръщението в река Йордан. И те бяха наистина едва в началото на техните открития, тези, които казваха в синагогите: когато Той говори имаме чувсвото, че Властите са тези, които говорят, не само Архаите, Духовете на времето или Духовете на народа.
към текста >>
В такъв случай ни е позволено да кажем, че хората в тези времена започнаха да чувстват, че им говореше нещо абсолютно ново, нещо което чрез този човек идваше към тях, изявяваше се нещо
като
природна сила,
като
една свръхсетивна природна сила, криеща се в природните феномени.
Ние трябва да предчувстваме това, срещайки се с тези думи от Евангелието на Марко. В същото време, пред човешки творби като тези, които оставиха Рафаел или Леонардо да Винчи, този, който е чувствителен към духовното измерение, скрито в тях, може да почувства откровението, от което те произлизат. Ето защо шедьоврите на изкуството, големите духовни творби могат да действат като ехо на опитността, която ги е създала. И ако ние успеем да видим това, което Рафаел успя да депозира в своите творби, ако ние успеем отново да оживим делото на Заратустра, ние бихме чули чрез тези големи фигури посланието, изпратено от Властите. Но в обучението на писарите в синагогите, чието съдържание произлизаше от субстанцията, донесена от Духовете на времето и Духовете на народите, не се намираше нищо, което би могло да провокира откровенията на природата.
В такъв случай ни е позволено да кажем, че хората в тези времена започнаха да чувстват, че им говореше нещо абсолютно ново, нещо което чрез този човек идваше към тях, изявяваше се нещо като природна сила, като една свръхсетивна природна сила, криеща се в природните феномени.
Хората започнаха да предчувстват това, което реално беше проникнало Исус от Назарет в събитието, символизирано от кръщението в река Йордан. И те бяха наистина едва в началото на техните открития, тези, които казваха в синагогите: когато Той говори имаме чувсвото, че Властите са тези, които говорят, не само Архаите, Духовете на времето или Духовете на народа. Едва когато ще успеем, благодарение на приноса на духовната наука, да преоткрием цялото богатство и съдържание на това, което се е схванало в наши дни в плоски абстракции в съвременните преводи на Евангелията, тогава ние ще разберем какви изисквания са свързани с нуждата да се схванат Евангелията в тяхната истинска дълбочина. Ще трябва поколения наред за да се изследват дори само частично тези дълбочини, които нашата епоха може вече да предчувства. Някои аспекти от Евангелието ще могат да бъдат разбрани едва в бъдещето.
към текста >>
Това събитие ни е описано в Библията
като
едно внезапно озарение и когато познаваме истинската природа на озарението ние знаем, че то може да се появи във всеки момент за този, който иска да се извиси в областите на духовния свят, и че тази опитност го променя изцяло.
Едва когато ще успеем, благодарение на приноса на духовната наука, да преоткрием цялото богатство и съдържание на това, което се е схванало в наши дни в плоски абстракции в съвременните преводи на Евангелията, тогава ние ще разберем какви изисквания са свързани с нуждата да се схванат Евангелията в тяхната истинска дълбочина. Ще трябва поколения наред за да се изследват дори само частично тези дълбочини, които нашата епоха може вече да предчувства. Някои аспекти от Евангелието ще могат да бъдат разбрани едва в бъдещето. Това, което автора на Евангелието на Марко искаше да представи по-специално, беше всъщност продължението на обучението на един от първите хора, разбрали природата и самата същност чрез непосредствено свръхсетивно познание: Павел. В такъв случай ние трябва да разберем всичко, което откри Павел, всичко което той получи чрез откровението пред Дамаск.
Това събитие ни е описано в Библията като едно внезапно озарение и когато познаваме истинската природа на озарението ние знаем, че то може да се появи във всеки момент за този, който иска да се извиси в областите на духовния свят, и че тази опитност го променя изцяло.
И в случая, Павел описва нашироко тази пълна метаморфоза, която откровението в Дамаск извърши в него. Вие знаете също така от един кратък откъс от Евангелията и от Деянията на апостолите, че Павел вижда в събитието на Христос, в събитието на Голгота, центъра на всяка наша човешка еволюция: той го свързва директно с това друго събитие, споменато в Библията, което прави от Адам първото инкарнирано човешко същество; значи Павел иска да каже приблизително следното: това, което трябва да посочим като духовен човек, като човешко същество реално и истинско, за което е видима единствено илюзията Майя, е слязло по времето на Лемурийската епоха в света на илюзията, започвйки така своето развитие в плът в течение на последователни превъплъщения. Така то става това човешко същество, чиято история ние следваме в течение на лемурийския, атланския и следатланския период, до появяването на Христос, до събитието на Голгота. Toва са нещата, до които достигна със сигурност Павел при видението в Дамаск. Събитието на Голгота е еквивалента на слизането на човешкото същество в едно плътско тяло.
към текста >>
Вие знаете също така от един кратък откъс от Евангелията и от Деянията на апостолите, че Павел вижда в събитието на Христос, в събитието на Голгота, центъра на всяка наша човешка еволюция: той го свързва директно с това друго събитие, споменато в Библията, което прави от Адам първото инкарнирано човешко същество; значи Павел иска да каже приблизително следното: това, което трябва да посочим
като
духовен човек,
като
човешко същество реално и истинско, за което е видима единствено илюзията Майя, е слязло по времето на Лемурийската епоха в света на илюзията, започвйки така своето развитие в плът в течение на последователни превъплъщения.
Някои аспекти от Евангелието ще могат да бъдат разбрани едва в бъдещето. Това, което автора на Евангелието на Марко искаше да представи по-специално, беше всъщност продължението на обучението на един от първите хора, разбрали природата и самата същност чрез непосредствено свръхсетивно познание: Павел. В такъв случай ние трябва да разберем всичко, което откри Павел, всичко което той получи чрез откровението пред Дамаск. Това събитие ни е описано в Библията като едно внезапно озарение и когато познаваме истинската природа на озарението ние знаем, че то може да се появи във всеки момент за този, който иска да се извиси в областите на духовния свят, и че тази опитност го променя изцяло. И в случая, Павел описва нашироко тази пълна метаморфоза, която откровението в Дамаск извърши в него.
Вие знаете също така от един кратък откъс от Евангелията и от Деянията на апостолите, че Павел вижда в събитието на Христос, в събитието на Голгота, центъра на всяка наша човешка еволюция: той го свързва директно с това друго събитие, споменато в Библията, което прави от Адам първото инкарнирано човешко същество; значи Павел иска да каже приблизително следното: това, което трябва да посочим като духовен човек, като човешко същество реално и истинско, за което е видима единствено илюзията Майя, е слязло по времето на Лемурийската епоха в света на илюзията, започвйки така своето развитие в плът в течение на последователни превъплъщения.
Така то става това човешко същество, чиято история ние следваме в течение на лемурийския, атланския и следатланския период, до появяването на Христос, до събитието на Голгота. Toва са нещата, до които достигна със сигурност Павел при видението в Дамаск. Събитието на Голгота е еквивалента на слизането на човешкото същество в едно плътско тяло. Защото то донесе необходимия импулс, за да се преодолеят малко по малко формите на земното съществуване, които човекът бе взел с появяването на Адам. Ето защо Павел нарече човешкото същество, появило се в Христос, новия Адам, които всеки човек, влизайки във връзка с Христос, може да въплъти.
към текста >>
В такъв случай за нас в действителност става дума за това да почувстваме това прогресивно слизане на човека в материята,
като
го наричаме Адам или по друг начин, от лемурийската епоха до предхристиянските времена, след това импулса на едно изкачване, което ще позволи на човека да се върне, станал по-силен от всички земни опитности, в своето първоначално духовно състояние.
Така то става това човешко същество, чиято история ние следваме в течение на лемурийския, атланския и следатланския период, до появяването на Христос, до събитието на Голгота. Toва са нещата, до които достигна със сигурност Павел при видението в Дамаск. Събитието на Голгота е еквивалента на слизането на човешкото същество в едно плътско тяло. Защото то донесе необходимия импулс, за да се преодолеят малко по малко формите на земното съществуване, които човекът бе взел с появяването на Адам. Ето защо Павел нарече човешкото същество, появило се в Христос, новия Адам, които всеки човек, влизайки във връзка с Христос, може да въплъти.
В такъв случай за нас в действителност става дума за това да почувстваме това прогресивно слизане на човека в материята, като го наричаме Адам или по друг начин, от лемурийската епоха до предхристиянските времена, след това импулса на едно изкачване, което ще позволи на човека да се върне, станал по-силен от всички земни опитности, в своето първоначално духовно състояние.
Ако не искаме да пренебрегнем истинския смисъл на еволюцията, ние не трябва да питаме дали това слизане би могло да бъде спестено на човека. Защо трябваше човекът да влезе в плът, да премине през много превъплъщения, за да се изкачи след това и да намери отново онова, което преди това притежаваше? Този въпрос може да се роди само от едно пълно неразбиране на истинския дух на еволюцията. Защото човек събира всички плодове от своите превъплъщения, той се обогатява от съдържанието на тези инкарнации, с едно съдържание, което той не притежаваше преди. Представете си човека, слизащ в своята първа инкарнация: той научава някои неща.
към текста >>
Значи ако следваме с точност еволюцията на човека, бихме могли да кажем следното: човекът би могъл да живее
като
социално същество,
като
социална индивидуалност единствено от момента, в който той е детерминиран от това, което той приема по пътя на спомена, т.е.
Но начина по който нещата ни правят впечатление, съвременният човек абсолютно не си спомня. След това започва периода, пресечен без прекъсване от нишката на спомените на Аза. Трябва добре да различаваме тези два етапа в еволюцията, защото те са изключително важни, ако искаме да схванем човека в неговата цялостност. В такъв случай трябва да следваме с точност и без предразсъдъци от съвременната наука тази човешка еволюция. Установените за науката факти потвърждават това, което имам да кажа; това са предразсъдъци, които не трябва да се слушат, иначе бихме тръгнали по пътища, отдалечаващи ни много от действителността.
Значи ако следваме с точност еволюцията на човека, бихме могли да кажем следното: човекът би могъл да живее като социално същество, като социална индивидуалност единствено от момента, в който той е детерминиран от това, което той приема по пътя на спомена, т.е.
в най-добрия случай от началото на третата година. Бихме могли да счетем, че този период съдържа водещите елементи на човешкия живот, всички правила, които ние получаваме съзнателно и които служат за ориентир на нашите импулси и т.н. Това, което ни се случва преди този стадий, ние го приемаме без нашият Аз да бъде съзнателен за това. То не влиза в течението на нашия живот, проникнат от пълното съзнание на Аза. В тези години от живота, които предхождат появяването на един съзнателен Аз, обкръжаващият свят действа върху нас по съвсем различен начин отколкото по-късно.
към текста >>
Детето, в своите първи години, се чувства
като
част от заобикалящия го свят.
Тук има една радикална разлика. Ако бихме могли да наблюдаваме детето преди това преобръщане, ние бихме открили незабавно, че преди появяването на неговите спомени то се чувства много повече потопено в духовния макрокосмически универсален живот. То все още не се уединява, не се изолира, счита се по-скоро за част от всичко, което го заобикаля, стигайки до там да говори за себе си по същия начин, по който другите се обръщат към него. Защото то не казва "Аз искам", а "Жана иска". Едва по-късно то се нарича Аз, факт констатиран от новите психо-педиатри, нещо, което в никакъв случай не подлага на съмнение истината, а единствено тяхната проницателност в разсъжденията.
Детето, в своите първи години, се чувства като част от заобикалящия го свят.
То започва да се изолира, да изразява известна автономност едва в момента, в който започват спомените му. В такъв случай ние бихме могли да кажем: правилата, които човек може да асимилира и които по този начин стават съдържание на неговото съзнание, принадлежат на втората фаза на неговото развитие, тази, която започва в момента, за който ние говорихме. В течение на първата фаза ние поддържаме съвсем други отношения с околния свят: ние сме много по-малко външни, много връзки ни свързват с него, така силно, че ние сме в директни отношения с него. За да схванем този тип отношения, представете си за момент, че тази непосредствена връзка със света, характеризираща първата част на живота, продължи да се поддържа в следващите години. Човешкият живот би имал тогава съвсем друго развитие.
към текста >>
Човешкото същество не би се чувствало така изолирано,
като
възрастен то би се чувствало
като
член на целия макрокосмос, бидейки съставна част от целия макрокосмос.
То започва да се изолира, да изразява известна автономност едва в момента, в който започват спомените му. В такъв случай ние бихме могли да кажем: правилата, които човек може да асимилира и които по този начин стават съдържание на неговото съзнание, принадлежат на втората фаза на неговото развитие, тази, която започва в момента, за който ние говорихме. В течение на първата фаза ние поддържаме съвсем други отношения с околния свят: ние сме много по-малко външни, много връзки ни свързват с него, така силно, че ние сме в директни отношения с него. За да схванем този тип отношения, представете си за момент, че тази непосредствена връзка със света, характеризираща първата част на живота, продължи да се поддържа в следващите години. Човешкият живот би имал тогава съвсем друго развитие.
Човешкото същество не би се чувствало така изолирано, като възрастен то би се чувствало като член на целия макрокосмос, бидейки съставна част от целия макрокосмос.
Но тази връзка се разпада. Докато израства, човек губи връзката с макрокосмоса, той се изолира от него. И ако това е един обикновен човек, това чувство на изолираност достига до неговото съзнание само по един абстрактен начин: в действителност то го достига в течение на времето, когато той подхранва егоистични тенденции, които той желае, за да се затвори в кожата си. Тези, които се задоволяват с едно грубо усещшане вярват, че човешкото същество живее единствено в тази кожа, което е едно пълно безсмислие. Защото в момента, в който издишваме, целият въздух, който сме издишали е навън, по такъв начин, че това двойно движение на вдишване и издишване ни поставя непрестанно във връзка с целия заобикалящ ни свят.
към текста >>
До
като
израства, човек губи връзката с макрокосмоса, той се изолира от него.
В течение на първата фаза ние поддържаме съвсем други отношения с околния свят: ние сме много по-малко външни, много връзки ни свързват с него, така силно, че ние сме в директни отношения с него. За да схванем този тип отношения, представете си за момент, че тази непосредствена връзка със света, характеризираща първата част на живота, продължи да се поддържа в следващите години. Човешкият живот би имал тогава съвсем друго развитие. Човешкото същество не би се чувствало така изолирано, като възрастен то би се чувствало като член на целия макрокосмос, бидейки съставна част от целия макрокосмос. Но тази връзка се разпада.
Докато израства, човек губи връзката с макрокосмоса, той се изолира от него.
И ако това е един обикновен човек, това чувство на изолираност достига до неговото съзнание само по един абстрактен начин: в действителност то го достига в течение на времето, когато той подхранва егоистични тенденции, които той желае, за да се затвори в кожата си. Тези, които се задоволяват с едно грубо усещшане вярват, че човешкото същество живее единствено в тази кожа, което е едно пълно безсмислие. Защото в момента, в който издишваме, целият въздух, който сме издишали е навън, по такъв начин, че това двойно движение на вдишване и издишване ни поставя непрестанно във връзка с целия заобикалящ ни свят. Представата, че се прави човека от неговата есенция е една абсолютна майя. Но неговото съзнание е такова, че на него му е необходимо да живее в тази майа.
към текста >>
Ако днес някой счупи прозорците на някой друг, той чувства това
като
едно увреждане, което му е причинено лично и той се ядосва, защото се изживява
като
едно изолирано същество.
Защото в момента, в който издишваме, целият въздух, който сме издишали е навън, по такъв начин, че това двойно движение на вдишване и издишване ни поставя непрестанно във връзка с целия заобикалящ ни свят. Представата, че се прави човека от неговата есенция е една абсолютна майя. Но неговото съзнание е такова, че на него му е необходимо да живее в тази майа. Той не би могъл да живее по друг начин. Хората от нашата епоха не са нито много склонни да изживеят опитността на кармата, нито са достатъчно зрели за това.
Ако днес някой счупи прозорците на някой друг, той чувства това като едно увреждане, което му е причинено лично и той се ядосва, защото се изживява като едно изолирано същество.
Но ако вярваше в кармата, той би се почувствал като част от целия макрокосмос и би знаел, че това е нещо справедливо, че всъщност той е този, който е счупил прозорците. Защото в действителност ние сме включени в целия космос. Това е един пълен абсурд да се вярва, че ние хората сме затворени в нашата кожа. Но единствено детето в течение на първите години от живота си има все още това чувство на единство с целия макрокосмос. Човекът губи чувството на това единение от момента, в който започват неговите спомени.
към текста >>
Но ако вярваше в кармата, той би се почувствал
като
част от целия макрокосмос и би знаел, че това е нещо справедливо, че всъщност той е този, който е счупил прозорците.
Представата, че се прави човека от неговата есенция е една абсолютна майя. Но неговото съзнание е такова, че на него му е необходимо да живее в тази майа. Той не би могъл да живее по друг начин. Хората от нашата епоха не са нито много склонни да изживеят опитността на кармата, нито са достатъчно зрели за това. Ако днес някой счупи прозорците на някой друг, той чувства това като едно увреждане, което му е причинено лично и той се ядосва, защото се изживява като едно изолирано същество.
Но ако вярваше в кармата, той би се почувствал като част от целия макрокосмос и би знаел, че това е нещо справедливо, че всъщност той е този, който е счупил прозорците.
Защото в действителност ние сме включени в целия космос. Това е един пълен абсурд да се вярва, че ние хората сме затворени в нашата кожа. Но единствено детето в течение на първите години от живота си има все още това чувство на единство с целия макрокосмос. Човекът губи чувството на това единение от момента, в който започват неговите спомени. Не винаги е било така.
към текста >>
Тогава хората не не считаха за най-съществен плътския външен човек с неговите особености; те считаха
като
най-съществено у Орфей това, което успя да направи от него създателя, истинския водач на гръцката предхристиянска култура и те знаеха много добре, че неговият физически мозък, неговата нервна система не бяха неговите най-съществени елемени.
Какво би казал един съвременен човек, ако срещнеше едно човешко същество от типа на Орфей? Той би казал: Това е синът на тази майка и на този баща. Съвременната наука дори би направила евентуално изследвания върху неговите наследствени характеристики. Днес съществува една голяма книга, която показва всички наследствени качества на семейството на Гьоте и иска да направи от Гьоте сбора от тези характеристики. По времето на Орфей не се мислеше по този начин.
Тогава хората не не считаха за най-съществен плътския външен човек с неговите особености; те считаха като най-съществено у Орфей това, което успя да направи от него създателя, истинския водач на гръцката предхристиянска култура и те знаеха много добре, че неговият физически мозък, неговата нервна система не бяха неговите най-съществени елемени.
Това, което считахме за съществено беше, че той носеше в опитностите, които изживяваше, един елемент, произхождащ директно от свръхестествените светове и който се свърза с неговата видима личност, с един сетивен и физически елемент. Гъркът не виждаше в личността на Орфей плътският аспект, който идваше от майката и бащата, може би също и от дядото и бабата; за него това беше нещо вторично, това беше само един външен израз, една обвивка. За него същественото беше това, което идваше от един свръхсетивен свят и се беше свързало на физически план с един сетивен елемент. Гъркът си казваше: когато Орфей е пред мен, маловажно е това, че той е наследник на един баща и на една майка, това, което е важно е, че субстанцията на душата, която съставлява неговото интимно същество, произхожда от един свръхсетивен елемент, който никога не е имал нещо общо с физическия план и че върху този свръхсетивен елемент от неговата личност може да действа един физически и сетивен елемент, свързващ се с него, и това е един обмен, позволяван от състоянието, в което вече се намираха хората в онази епоха. Това е защото гърците виждаха в Орфей най-вече един чисто свръхсетивен елемент, който, казваха те, беше роден от една муза.
към текста >>
Той не беше
като
древните пророци, единствено приемник на свръхсетивен свят, той беше също така отворен за физическия свят.
Посланието на Орфей беше свързано и адаптирано с климата на Гърция, с даденостите на външната гръцка природа, на тракийския бог Оеагър. Това ни показва, че хората смятаха за есенциално в Орфей това, което живееше в душата му. Тези душевни качества бяха някога отличителните белези на човешките същества. За тях не се говреше, както по-късно, с думите "Това е синът на този или онзи" или пък: "Той е от този и този град"; хората бяха различавани по тяхната духовна стойност. Изключително интересно е да се види с какъв финес беше почувствана съдбата на това същество, което от една страна произлизаше от една муза и от друга - от един тракийски речен бог.
Той не беше като древните пророци, единствено приемник на свръхсетивен свят, той беше също така отворен за физическия свят.
Той беше изложен на всички влияния, които физическия, сетивния свят упражнява върху нас. Ние знаем, че човекът е съставен от различни части: една долна част - физическото тяло, след това етерното тяло, за което ние казахме, че съдържа другия пол, след това астралното тяло и Аза. Едно човешко същество като Орфей притежава още една страна, защото той е син на една муза, сега вие знаете какво означава това от гледна точка на духовния свят. Но от друга страна тези способности да живее в духовния свят са потулени от факта на живота на физическия план на неговия баща, речния тракийски бог. Така неговият чисто духовен живот се намира подтиснат на едно подземно ниво.
към текста >>
Едно човешко същество
като
Орфей притежава още една страна, защото той е син на една муза, сега вие знаете какво означава това от гледна точка на духовния свят.
За тях не се говреше, както по-късно, с думите "Това е синът на този или онзи" или пък: "Той е от този и този град"; хората бяха различавани по тяхната духовна стойност. Изключително интересно е да се види с какъв финес беше почувствана съдбата на това същество, което от една страна произлизаше от една муза и от друга - от един тракийски речен бог. Той не беше като древните пророци, единствено приемник на свръхсетивен свят, той беше също така отворен за физическия свят. Той беше изложен на всички влияния, които физическия, сетивния свят упражнява върху нас. Ние знаем, че човекът е съставен от различни части: една долна част - физическото тяло, след това етерното тяло, за което ние казахме, че съдържа другия пол, след това астралното тяло и Аза.
Едно човешко същество като Орфей притежава още една страна, защото той е син на една муза, сега вие знаете какво означава това от гледна точка на духовния свят.
Но от друга страна тези способности да живее в духовния свят са потулени от факта на живота на физическия план на неговия баща, речния тракийски бог. Така неговият чисто духовен живот се намира подтиснат на едно подземно ниво. Всички водачи на човечеството от втората и третата следатлантска цивилизация, които бяха единствено инструмент, предаващ посланията на духовните светове, можеха да усетят по известен начин техните собствени етерни тела като нещо отделено от физическото тяло. В цивилизациите, където още можехме да намерим старото ясновидство, както при Келтите, когато един човек усещаше нещо, което трябваше да разкрие на придружаващите го, то му беше разкривано чрез частично екскарниране от неговото етерно тяло. Тогава това етерно тяло ставаше носител на сили, които се депозираха в него.
към текста >>
Всички водачи на човечеството от втората и третата следатлантска цивилизация, които бяха единствено инструмент, предаващ посланията на духовните светове, можеха да усетят по известен начин техните собствени етерни тела
като
нещо отделено от физическото тяло.
Той беше изложен на всички влияния, които физическия, сетивния свят упражнява върху нас. Ние знаем, че човекът е съставен от различни части: една долна част - физическото тяло, след това етерното тяло, за което ние казахме, че съдържа другия пол, след това астралното тяло и Аза. Едно човешко същество като Орфей притежава още една страна, защото той е син на една муза, сега вие знаете какво означава това от гледна точка на духовния свят. Но от друга страна тези способности да живее в духовния свят са потулени от факта на живота на физическия план на неговия баща, речния тракийски бог. Така неговият чисто духовен живот се намира подтиснат на едно подземно ниво.
Всички водачи на човечеството от втората и третата следатлантска цивилизация, които бяха единствено инструмент, предаващ посланията на духовните светове, можеха да усетят по известен начин техните собствени етерни тела като нещо отделено от физическото тяло.
В цивилизациите, където още можехме да намерим старото ясновидство, както при Келтите, когато един човек усещаше нещо, което трябваше да разкрие на придружаващите го, то му беше разкривано чрез частично екскарниране от неговото етерно тяло. Тогава това етерно тяло ставаше носител на сили, които се депозираха в него. Тъй като пророците бяха мъже, следователно имаха женски етерни тела, те усещаха под една женска форма съществото, което им предаваше нещо от духовните светове. Сега трябва да покажа, че Орфей, докато беше във връзка с духовните сили, поради това, че беше син на тракийския речен бог, рискуваше да не може да сдържи това, което се проявяваше в него чрез собствено му етерно тяло. Колкото повече той стъпваше във физическия свят и изразяваше тази си принадлежност, толкова повече той губеше своето ясновидство.
към текста >>
Тъй
като
пророците бяха мъже, следователно имаха женски етерни тела, те усещаха под една женска форма съществото, което им предаваше нещо от духовните светове.
Но от друга страна тези способности да живее в духовния свят са потулени от факта на живота на физическия план на неговия баща, речния тракийски бог. Така неговият чисто духовен живот се намира подтиснат на едно подземно ниво. Всички водачи на човечеството от втората и третата следатлантска цивилизация, които бяха единствено инструмент, предаващ посланията на духовните светове, можеха да усетят по известен начин техните собствени етерни тела като нещо отделено от физическото тяло. В цивилизациите, където още можехме да намерим старото ясновидство, както при Келтите, когато един човек усещаше нещо, което трябваше да разкрие на придружаващите го, то му беше разкривано чрез частично екскарниране от неговото етерно тяло. Тогава това етерно тяло ставаше носител на сили, които се депозираха в него.
Тъй като пророците бяха мъже, следователно имаха женски етерни тела, те усещаха под една женска форма съществото, което им предаваше нещо от духовните светове.
Сега трябва да покажа, че Орфей, докато беше във връзка с духовните сили, поради това, че беше син на тракийския речен бог, рискуваше да не може да сдържи това, което се проявяваше в него чрез собствено му етерно тяло. Колкото повече той стъпваше във физическия свят и изразяваше тази си принадлежност, толкова повече той губеше своето ясновидство. Това е представено от сцената с ухапването от пепелянка - т.е. това, което е човешко в него, му отнема Евридика, чрез чиито очи той виждаше духовния свят, годеницата на душата му, която бива отвлечена в долния свят. Той можеше да я открие само чрез посвещение, което трябваше да получи.
към текста >>
Сега трябва да покажа, че Орфей, до
като
беше във връзка с духовните сили, поради това, че беше син на тракийския речен бог, рискуваше да не може да сдържи това, което се проявяваше в него чрез собствено му етерно тяло.
Така неговият чисто духовен живот се намира подтиснат на едно подземно ниво. Всички водачи на човечеството от втората и третата следатлантска цивилизация, които бяха единствено инструмент, предаващ посланията на духовните светове, можеха да усетят по известен начин техните собствени етерни тела като нещо отделено от физическото тяло. В цивилизациите, където още можехме да намерим старото ясновидство, както при Келтите, когато един човек усещаше нещо, което трябваше да разкрие на придружаващите го, то му беше разкривано чрез частично екскарниране от неговото етерно тяло. Тогава това етерно тяло ставаше носител на сили, които се депозираха в него. Тъй като пророците бяха мъже, следователно имаха женски етерни тела, те усещаха под една женска форма съществото, което им предаваше нещо от духовните светове.
Сега трябва да покажа, че Орфей, докато беше във връзка с духовните сили, поради това, че беше син на тракийския речен бог, рискуваше да не може да сдържи това, което се проявяваше в него чрез собствено му етерно тяло.
Колкото повече той стъпваше във физическия свят и изразяваше тази си принадлежност, толкова повече той губеше своето ясновидство. Това е представено от сцената с ухапването от пепелянка - т.е. това, което е човешко в него, му отнема Евридика, чрез чиито очи той виждаше духовния свят, годеницата на душата му, която бива отвлечена в долния свят. Той можеше да я открие само чрез посвещение, което трябваше да получи. Навсякъде, където се говори за слизане в долния свят, става въпрос за посвещение.
към текста >>
"Ти не трябва - каза богът на Ада - да се опитваш да проникнеш в тайните на детството, в твоите спомени отвъд прага." След
като
Орфей не се подчинява, той губи ясновидските си способности.
Със сигурност той има възможността да слезе в долния свят, но при изкачването към повърхността, когато отново зърна дневната светлина, Евридика му се изплъзна. Защо? Защото, когато той отново видя светлината, той направи нещо, което не му беше позволено: той се обърна, за да погледне, т.е. той пристъпи закона, наложен му от господаря на ада. Какво представлява този закон? Физическият човек, такъв, какъвто живее сега на физическия план, не трябва да гледа отвъд границата на детските макрокосмически опитности, които ако проникнат в съзнанието, ще възстановят старото ясновидство.
"Ти не трябва - каза богът на Ада - да се опитваш да проникнеш в тайните на детството, в твоите спомени отвъд прага." След като Орфей не се подчинява, той губи ясновидските си способности.
Този образ на загубилия Евридика Орфей е символ на една изключително финна и интимна реалност, в която човешкото същество изнемогва във владенията на физическия свят. Придружен от едно същество, което все още е изцяло вкоренено в свръхсетивното, той достигна до формата, която му е определена в земния свят, този свят, чиито сили са се упражнили върху него: в този момент той губи Евридика, неговата невинна душа, тази душа, от която съвременния човек трябва да бъде лишен, той я губи. И силите, на които той е изложен след това, го разкъсват. Това тук, в определен смисъл, е саможертвата на Орфей. Каква е първата опитност на Орфей, който осъществява преминаването от третата в четвъртата следатлантска епоха?
към текста >>
Опитайте да си представите какво означава влизането в едно човишко същество на целият този макрокосмичен живот, единението, осъществено в първите години на живота в един неясен и мрачен свят, който все още не може да заблести, тъй
като
детето все още няма съзнанието, което му дава неговият Аз.
Но ако тези макрокосмични сили идваха да оплодят един достигнал до зрялост човешки Аз, би се случило това, което стана за първи път в момента, в който Духът слезе в Исус от Назарет при кръщението в река Йордан: трите години на невинното детско развитие се смесиха с това, което е чисто човешко. Това стана на първо време. Какво беше следствието от това? Когато този невинен детски живот пожела да се развие на физическата земя, той можа да го направи само за три години, трите години от неговата нормална продължителност и завърши на Голгота, т.е. този живот не можа да се смеси с това, което става човек от момента, в който започват спомените му.
Опитайте да си представите какво означава влизането в едно човишко същество на целият този макрокосмичен живот, единението, осъществено в първите години на живота в един неясен и мрачен свят, който все още не може да заблести, тъй като детето все още няма съзнанието, което му дава неговият Аз.
Представете си, че това състояние се развиваше в по-късното съзнание, би се оформило, нещо би се депозирало в нас, нещо, непроизлизащо от човека в нас, ами от космичните дълбини, от които сме родени: тогава вие имате интерпретацията на думите, произнесени при спускането на гълъба: "Този е Моят единствен Син, днес Аз го родих". Христос се въплъти в Исус от Назарет, той бе "роден", този Христос, който всъщност е роден в Исус от Назарет в момента на кръщението на река Йордан, надарен с това високо съзнание, което хората имат само в първите години, увеличено от чувството на космична принадлежност, което би изпитало детето, ако беше съзнателно за това, което изпитва през първите три години. Тогава тези думи биха приели едно съвсем друго значение: "Аз и Моят Отец" - Космическият Отец - "сме едно". Ако оставите тези разсъждения да действат върху душите ви, вие малко ще почувствате фундаменталния принцип, наложил се на Павел в откровението при Дамаск и който е изразен в тези красиви думи: "Ако не станете като децата вие никога няма да влезете в небесното царство". Това изречение може да бъде разбрано на различни нива, но освен всичко друго и на това.
към текста >>
Ако оставите тези разсъждения да действат върху душите ви, вие малко ще почувствате фундаменталния принцип, наложил се на Павел в откровението при Дамаск и който е изразен в тези красиви думи: "Ако не станете
като
децата
вие никога няма да влезете в небесното царство".
този живот не можа да се смеси с това, което става човек от момента, в който започват спомените му. Опитайте да си представите какво означава влизането в едно човишко същество на целият този макрокосмичен живот, единението, осъществено в първите години на живота в един неясен и мрачен свят, който все още не може да заблести, тъй като детето все още няма съзнанието, което му дава неговият Аз. Представете си, че това състояние се развиваше в по-късното съзнание, би се оформило, нещо би се депозирало в нас, нещо, непроизлизащо от човека в нас, ами от космичните дълбини, от които сме родени: тогава вие имате интерпретацията на думите, произнесени при спускането на гълъба: "Този е Моят единствен Син, днес Аз го родих". Христос се въплъти в Исус от Назарет, той бе "роден", този Христос, който всъщност е роден в Исус от Назарет в момента на кръщението на река Йордан, надарен с това високо съзнание, което хората имат само в първите години, увеличено от чувството на космична принадлежност, което би изпитало детето, ако беше съзнателно за това, което изпитва през първите три години. Тогава тези думи биха приели едно съвсем друго значение: "Аз и Моят Отец" - Космическият Отец - "сме едно".
Ако оставите тези разсъждения да действат върху душите ви, вие малко ще почувствате фундаменталния принцип, наложил се на Павел в откровението при Дамаск и който е изразен в тези красиви думи: "Ако не станете като децата вие никога няма да влезете в небесното царство".
Това изречение може да бъде разбрано на различни нива, но освен всичко друго и на това. Павел казваше: "Не аз, а Христос в мен" т.е. съществото, носител на макрокосмичното съзнание, това същество, което би имало детето, ако можеше да проникне със своето съзнание на възрастен това на първите три години. При нормалния съвременен човек, тези два вида съзнание са разделени, трябва да бъдат разделени; иначе биха били несъвместими. Те не успяха да съжителстват съвместно и при Христос Исус.
към текста >>
78.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
И дори, ако съзерцаваме онова, което ще се случи в близките дни в големите градове
като
нашия, ние можем да се запитаме: Всичко това правилно ли съответства на онова, което е предназначено да протича в душите и сърцата на хората?
Лекция пред членовете на Антропософското Общество По стенографски записки, непрегледани от автора. превод от английски: Радослав Радев Скъпи мои приятели, когато по това време на годината вървим по улиците на големите градове, ние ги намираме пълни с всякакви видове неща, които нашите съвременници искат да имат на своето тържество по случай наближаващия Коледен празник. Наистина, той е един от най-големите празници на годината, които човечеството може да празнува: празникът, който чества най-могъщия импулс в еволюцията на човечеството.
И дори, ако съзерцаваме онова, което ще се случи в близките дни в големите градове като нашия, ние можем да се запитаме: Всичко това правилно ли съответства на онова, което е предназначено да протича в душите и сърцата на хората?
Ако не се отдадем на илюзии, а просто се изправим пред истината, тогава вероятно не можем да не си признаем: Всички тези приготовления и чествания на Коледния празник, които виждаме в наше време, пасват много малко от една страна с всички други събития на съвременната цивилизция около нас; и от друга страна те подхождат също толкова малко на онова, което би трябвало да живее в дълбините на човешкото сърце като възпоменателна мисъл за най-великия импулс, който човечеството е получило в хода на своята еволюция. Така че едва ли ще е преувеличение, ако изразим следния възглед: Липсва хармония между онова, което очите ни възприемат, когато желаем да се проникнем с Коледното настроение, и желаем да получим това Коледно настроение от онова, което виждаме в днешното обкръжение. Има дисхармония в това да виждаме улиците обкичени с Коледни дървета и други украси в подготовка за празника, и след това да виждаме модерният трафик препускащ всред всичко това. И ако съвременният човек не чувства пълната степен на тази дисхармония, причината може да бъде в това, че той е отвикнал да бъде чувствителен за цялата дълбочина и интимност, която може да бъде свързана с наближаващия празник. От всичко онова, което Коледният празник може да направи за да задълбочи вътрешната природа на човека, в основата си не е останало нищо повече, особено да градския човек, от последно слабо ехо.
към текста >>
Ако не се отдадем на илюзии, а просто се изправим пред истината, тогава вероятно не можем да не си признаем: Всички тези приготовления и чествания на Коледния празник, които виждаме в наше време, пасват много малко от една страна с всички други събития на съвременната цивилизция около нас; и от друга страна те подхождат също толкова малко на онова, което би трябвало да живее в дълбините на човешкото сърце
като
възпоменателна мисъл за най-великия импулс, който човечеството е получило в хода на своята еволюция.
По стенографски записки, непрегледани от автора. превод от английски: Радослав Радев Скъпи мои приятели, когато по това време на годината вървим по улиците на големите градове, ние ги намираме пълни с всякакви видове неща, които нашите съвременници искат да имат на своето тържество по случай наближаващия Коледен празник. Наистина, той е един от най-големите празници на годината, които човечеството може да празнува: празникът, който чества най-могъщия импулс в еволюцията на човечеството. И дори, ако съзерцаваме онова, което ще се случи в близките дни в големите градове като нашия, ние можем да се запитаме: Всичко това правилно ли съответства на онова, което е предназначено да протича в душите и сърцата на хората?
Ако не се отдадем на илюзии, а просто се изправим пред истината, тогава вероятно не можем да не си признаем: Всички тези приготовления и чествания на Коледния празник, които виждаме в наше време, пасват много малко от една страна с всички други събития на съвременната цивилизция около нас; и от друга страна те подхождат също толкова малко на онова, което би трябвало да живее в дълбините на човешкото сърце като възпоменателна мисъл за най-великия импулс, който човечеството е получило в хода на своята еволюция.
Така че едва ли ще е преувеличение, ако изразим следния възглед: Липсва хармония между онова, което очите ни възприемат, когато желаем да се проникнем с Коледното настроение, и желаем да получим това Коледно настроение от онова, което виждаме в днешното обкръжение. Има дисхармония в това да виждаме улиците обкичени с Коледни дървета и други украси в подготовка за празника, и след това да виждаме модерният трафик препускащ всред всичко това. И ако съвременният човек не чувства пълната степен на тази дисхармония, причината може да бъде в това, че той е отвикнал да бъде чувствителен за цялата дълбочина и интимност, която може да бъде свързана с наближаващия празник. От всичко онова, което Коледният празник може да направи за да задълбочи вътрешната природа на човека, в основата си не е останало нищо повече, особено да градския човек, от последно слабо ехо. Той едва е способен да усеща смътно предишното му величие.
към текста >>
За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл
като
онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото.
Би било изцяло погрешно ако погледнем с песимизъм на факта, че времената са се променили, и че в модерните ни градове е станало невъзможно да развием онова настроение на дълбока интимност, което преобладаваше в по-ранните времена по отношение на този празник. Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник. Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето.
За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото.
В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили. Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила. Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята. Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник.
към текста >>
Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг
като
човешки същества на Земята.
" И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото. В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили. Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила.
Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята.
Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник. От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука. За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца.
към текста >>
От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата
като
възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука.
В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили. Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила. Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята. Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник.
От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука.
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села.
към текста >>
Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която
като
нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца.
Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята. Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник. От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука. За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници.
Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца.
Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия.
към текста >>
Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството
като
нежен духовен бриз през онези сезони.
Предположете, че намираме за подходящо да оставим следното сравнение да работи върху душите ни: Какво е бил Коледният празник в течение на вековете, и в какво ще се превърне той в бъдещето? За тази цел нека сравним, от една страна, настроението, което общественият навик създава в наши дни в определени части на света около нас, с настроението, което някога проникваше Коледния празник. От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука. За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца.
Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони.
За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия. Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви.
към текста >>
Като
малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села.
От друга страна, нека сравним това настроение на настоящото време с онова, което може да възникне в душата като възобновяване на този празник, направен така да се каже извън-временен чрез Духовната Наука. За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен.
Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села.
Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия. Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви. И те действително чувстваха нещо като това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина. Наоколо има повече физическа тъмнина.
към текста >>
И те действително чувстваха нещо
като
това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина.
За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината. Когато наближаваше Коледа, това можеше да бъде усетено съвсем ясно в определени земеделски села допреди няколко десетилетия. Тогава душите имаха естествен начин да правят себе си вътрешно красиви.
И те действително чувстваха нещо като това: “По време на есента физическата слънчева светлина е слязла до най-дълбоката нощна тъмнина.
Наоколо има повече физическа тъмнина. Нощите са станали дълги, дните са намалени. Повечето време ние трябва да стоим вкъщи. През другите сезони ние излизаме навън, на полето, където можем да почувстваме златните лъчи на утринното слънце идващи да ни посрещнат, където можем да почувстваме топлината на слънцето, където можем да работим с ръцете си през дългите летни дни. Но сега повечето време ние трябва да седим вътре, трябва да чувстваме повече, повече мрак около себе си, и трябва често да виждаме, когато погледнем навън през прозорците, как земята е покрита със своята зимна дреха."
към текста >>
Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си,
като
резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон.
Повечето време ние трябва да стоим вкъщи. През другите сезони ние излизаме навън, на полето, където можем да почувстваме златните лъчи на утринното слънце идващи да ни посрещнат, където можем да почувстваме топлината на слънцето, където можем да работим с ръцете си през дългите летни дни. Но сега повечето време ние трябва да седим вътре, трябва да чувстваме повече, повече мрак около себе си, и трябва често да виждаме, когато погледнем навън през прозорците, как земята е покрита със своята зимна дреха." Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения.
Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон.
- Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно.
към текста >>
Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете
като
семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем.
Но сега повечето време ние трябва да седим вътре, трябва да чувстваме повече, повече мрак около себе си, и трябва често да виждаме, когато погледнем навън през прозорците, как земята е покрита със своята зимна дреха." Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения. Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон. - Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия.
Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем.
Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно. - А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села.
към текста >>
Децата
се радваха на всичко свързано с него,
като
виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин.
Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения. Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон. - Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем.
Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин.
В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно. - А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села. Имаше “Трима Свети Царе", носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите си.
към текста >>
Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива
като
станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни.
Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села. Имаше “Трима Свети Царе", носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите си. Така те се движеха през селата, рядко без хумор, но с хумор и благоговение едновременно. Със своите прости гласове те пробуждаха всички онези чувства, които душата трябваше да изпита във връзка с онова, което Библията казва за великия Христов Импулс на човешката еволюция. Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което участваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им.
Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни.
Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива. Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата Нощ и на Тримата Царе в други дни от годината. И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина. И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар.
към текста >>
Аз самият още съм чувал няколко пъти тези “Звездни Певци", рецитиращи простите си стихотворения
като
ходеха по селата, и за мен това още е прекрасен спомен.
И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар. “Певци на Звездата" обикаляха наоколо, носейки на главите си хартиени корони, а по-късно носещи само бели връхни дрехи. Един от тях носеше звезда, прикрепена към подобно на ножица приспособление, така че той можеше да протяга звездата на определено разстояние. Така те ходеха по селата, спирайки в различни домове, за да представят своите прости разкази. Онова, което имаше най-голямо значение беше, че точно по това време сърцата на хората бяха правилно настроени, така че те бяха способни да поемат всичко, което беше предназначено да проникне душите им през това време на годината.
Аз самият още съм чувал няколко пъти тези “Звездни Певци", рецитиращи простите си стихотворения като ходеха по селата, и за мен това още е прекрасен спомен.
Например следното: В Божието Име ще започнем, слушайте добре как някога от изтока дошли Тримата Свети Царе. По пътища далечни бързо яздили сами четиристотин мили за тринайсет дни.
към текста >>
Искам да узная
като
юдейски господар
- “Нашият път е в посока Витлеем." - “Бъдете мои гости, Свещени Царе! Влезте в палата и ще ви нагостя добре - много вино и бира аз ще ви предложа, еленско месо и риба на масата ще сложа.
Искам да узная като юдейски господар
къде се намира новороденият цар." "Всъщност ние не знаем точно къде, следваме звездата и тя ще ни отведе - над къщата звездата ще просветне ярко." Светите мъже през планините яздят жарко.
към текста >>
Христос Исус - явил Се
като
на цял свят Спасител.
"Всъщност ние не знаем точно къде, следваме звездата и тя ще ни отведе - над къщата звездата ще просветне ярко." Светите мъже през планините яздят жарко. Там те открили наший Бог и Повелител
Христос Исус - явил Се като на цял свят Спасител.
От “Deutsche Weihnachtspiele aus Ungarn", описани и предадени от Карл Юлиус Шрьоер, Виена , 1862, “Oberschützener Sternsinger" ( Звездните Певци от Обершютцерн ) Цялото село участваше в тези неща. Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч. Тази Коледна звезда, на Тримата Царе, беше израз на съзвучието между времето, празненството, и човешките сърца. Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове.
към текста >>
Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше
като
магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове.
Христос Исус - явил Се като на цял свят Спасител. От “Deutsche Weihnachtspiele aus Ungarn", описани и предадени от Карл Юлиус Шрьоер, Виена , 1862, “Oberschützener Sternsinger" ( Звездните Певци от Обершютцерн ) Цялото село участваше в тези неща. Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч. Тази Коледна звезда, на Тримата Царе, беше израз на съзвучието между времето, празненството, и човешките сърца.
Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове.
Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души. Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята. И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време. Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства. Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси.
към текста >>
Като
търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята.
Цялото село участваше в тези неща. Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч. Тази Коледна звезда, на Тримата Царе, беше израз на съзвучието между времето, празненството, и човешките сърца. Това беше нещо велико, което векове наред се разпръскваше като магически порив на вятъра над обширни части от Земята и в най-простите сърца и умове. Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души.
Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята.
И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време. Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства. Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси. Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села.
към текста >>
Онова, което ви представих току-що
като
“Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас.
Трябва да се опитаме да поставим нещо подобно пред своите души. Като търсачи на духовно познание ние сме способни да го направим, защото през нашите години на съзерцателна работа върху това велико събитие ние можахме да развием отново чувство за истинската сила, която по този начин бе дадена за цялото човечество и за цялата еволюция на Земята. И това е събитието, към което трябва да бъдат отправени нашите мисли в това празнично време. Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства. Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси.
Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас.
Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше. Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
към текста >>
От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал
като
училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области.
Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси. Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше. Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер.
От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области.
В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н. маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
към текста >>
В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и
като
майчин, и
като
разговорен дo времето на т.н.
Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше. Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области.
В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон. Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение.
към текста >>
Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси,
като
разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н. маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни.
Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение. Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи учител. Те ходят на всякакви видове места с цел да научат определени дихателни упражнения, за които се счита, че са правилните за тази цел. И в наши дни съществуват дузини от “правилни" дихателни практики за пеене и за декламиране. Тези хора вярват, че за тях е крайно необходимо да направят истинска автоматизация на своето тяло или на своя ларинкс.
към текста >>
Разпознавате ли в този обичай нещо
като
последно ехо на онзи вид съзнание, господстващ в свещените места на древните Мистерии?
3. да води благоприличен живот 4. да се подчинява на моите заповеди За всяко нарушение ще бъде налагана глоба, а също и за всяка грешка в наизустяването на репликите ви." Виж “Weihnachtspiele aus altem Volkstum; Die Oberufer Spiele" (G.A. 43, Dornach 1965)
Разпознавате ли в този обичай нещо като последно ехо на онзи вид съзнание, господстващ в свещените места на древните Мистерии?
Там също всеки знаеше, че мъдрост не може да се постигне с просто учене. Тук господстваше подобно съзнание, че цялото човешко същество, включително неговият ум и морал, трябва да бъде пречистено, ако то желаеше да участва в изкуството по стойностен начин. Тези пиеси трябваше да бъдат родени от цялото човешко същество! И настройката към Коледното настроение причиняваше нещо такова, правеше така, че отдаване и благочестие да завладеят дори и най-дяволитите момчета. Тези Коледни пиеси, за които сега ви разказвам, и които Шрьоер и други можеха още да наблюдават и събират, бяха последните остатъци на още по-древни пиеси, наистина само последните останки.
към текста >>
Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл
като
Адам от духовните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на Духа.
Но чрез тези пиеси ние можем да погледнем назад към по-ранни времена, в XVI , XV, XIV век и дори по-назад, когато отношенията между селата и градовете бяха съвсем различни. Наистина, в Коледните празници душите на селските хора се потапяха в съвсем различно настоение посредством това, което тези пиеси можеха да им предложат, представяйки с най-прости, най-примитивни средства светата легенда: раждането на Христос с всичко, което принадлежи към него според Библията. И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар. Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията. Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове.
Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от духовните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на Духа.
Това може да бъде усетено и почувствано у Павел по грандиозен начин. Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса. И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време.
към текста >>
Най-простите хора, дори и
децата
, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса.
И точно както Коледният ден, 25-ти Декември, се предхождаше в църковния календар от “Денят на Адам и Ева", така и онова, което се считаше за същинската Коледна пиеса се предхождаше от т.нар. Райска Пиеса, пиесата за Адам и Ева в Рая, където те станали жертва на дявола, на змията. Така в най-примитивните райони, където такива пиеси били изпълнявани, хората можеха да придобият непосредствен усет за връзката между слизането на човека от духовните висоти към физическия свят - и онoва внезапно обръщане, дадено на човека чрез Христовия импулс, отново нагоре към духовните светове. Предположете, че когато четете Посланията на апостол Павел почувствате величието на Павловото схващане за човека, слязъл като Адам от духовните светове до света на сетивата, и след това, за “Новия Адам" и Христос, в който човекът може да се издигне отново от света на сетивата в света на Духа. Това може да бъде усетено и почувствано у Павел по грандиозен начин.
Най-простите хора, дори и децата, можеха да усетят това по интимен, любящ, изпълващ начин в дълбините на сърцата и душите си, когато през това време на годината гледаха последователно първо падението на човека в Райската пиеса на Адам и Ева, и след това откровението на Христос в Коледната пиеса.
И те чувстваха дълбоко могъщата повратна точка, получила се в еволюцията на човечеството чрез Христовото Събитие. Едно преобръщане в еволюционния път, това беше начинът, по който бе изживявано Христовото Събитие! Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи. Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс.
към текста >>
Там хората чувстваха нещо значително, когато бяха изричани думи
като
следните:
Пътят от Адам до Христос бе един път, водещ така да се каже от Небето към Земята; друг път, водещ от Земята към Небето, е пътят от Христос до края на земното време. Ето какво хиляди хора чувстваха по най-интимен начин, когато тези две пиеси, които току-що ви описах, бяха така примитивно изпълнявани пред техните очи. Тогава тези хора можеха наистина да изживеят пълното обновление на човешкия дух в самата му същност чрез Христовия импулс. Може би вие ще усетите във всичко това един вид ехо от нещо, което някога беше усещано по отношение на това обръщане на целия ход на човечеството чрез определени думи, дошли до нас от много древни времена, от първите християнски столетия. Тези думи често се казваха, дори в VIII, IX и X век в онези области на Европа, където беше разпространено Християнството.
Там хората чувстваха нещо значително, когато бяха изричани думи като следните:
Ave maris Stella Dei mater alma Atque semper virgo Felix coeli porta. Sumens illud Ave
към текста >>
** По-общоприет превод на думата alma е ‘щедра, изобилна’, но Рудолф Щайнер го превежда
като
‘млада’.
Получавайки това “Аве" От устата на Габриел Ти бъди наша основа за мира Обръщайки името Ева! * Аве / Ave / - поздравявам те.
** По-общоприет превод на думата alma е ‘щедра, изобилна’, но Рудолф Щайнер го превежда като ‘млада’.
Когато бяха изговаряни тези думи хората чувстваха пътя на човека от Небето към Земята чрез Грехопадението и издигането на човека чрез Христос от Земята към Небето. Те чувстваха това събитие в имената на два женски персонажа, името Ева и името, което те свързваха с майката на Исус, с което те така да се каже я поздравяваха: Аве! Аве е обратното на Ева. Когато произнесете Аве отзад напред, вие получавате Ева. Това се чувстваше в цялото му значение.
към текста >>
В онези времена духовният свят се приемаше
като
самопонятен.
И в обръщането на думата Ева в Аве хората чувстваха по един фин начин същата истина, която можем да научим по грандиозен начин от Посланията на Павел, когато четем думите му за Адам, “стария" Адам, и Христос, “новия" Адам. Това беше настроението в дните на Коледния празник, когато тези пиеси бяха изпълнявани една след друга по този примитивен начин: “Райската Пиеса", която ни показва Падението на човека, и “Коледната Пиеса", която пробужда надежда за бъдещето, което всяка отделна човешка душа може да сподели поемайки силите, лежащи в Христовия импулс. Но трябва да бъде изключително ясно, че за да се почувства това се изискваше едно настроение, една вътрешна настройка, която просто не може да съществува днес по този начин. Времената са се променили. Защото онази в основата си материалистична черта, проникваща днес умовете както на най-простите, така и на най-умните хора, тогава не съществуваше.
В онези времена духовният свят се приемаше като самопонятен.
Присъстваше също и определено разбиране на този духовен свят и как той се различава от света на сетивата. Днес хората трудно могат да схванат как някой е могъл да чувства духовно до XV или XVI век, и как практически навсякъде присъстваше една будност за духовността. Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ). Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси.
към текста >>
Тя е от района, познат
като
Оберфалц ( Oberpfalz ).
Защото онази в основата си материалистична черта, проникваща днес умовете както на най-простите, така и на най-умните хора, тогава не съществуваше. В онези времена духовният свят се приемаше като самопонятен. Присъстваше също и определено разбиране на този духовен свят и как той се различава от света на сетивата. Днес хората трудно могат да схванат как някой е могъл да чувства духовно до XV или XVI век, и как практически навсякъде присъстваше една будност за духовността. Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства.
Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ).
Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси. За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон. Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва: “Времето дойде - аз виждам малкото дете", това означава, че тя ясновидски съзира детето във видение през дните, предшестващи раждането.
към текста >>
Онова, което хората носеха на Коледния празник чрез тези примитивни спомени и мисли за най-великото събитие на човешката еволюция, това можеше да бъде донесено само в едно настроение
като
описаното.
И аз се чудя къде днес бихте намерили подобен разказ по този повод. Времето, когато имаше съзнателна връзка с духовния свят, е отминало. Вие не трябва да оценявате този факт нито с песимистични, нито с оптимистични чувства. В наши дни вие би трябвало да отиде много далеч в провинцията, до най-отдалечените и изостанали селски райони, за да намерите примери за виждане на детето, което ще се роди в близките дни. Но това все още се случва!
Онова, което хората носеха на Коледния празник чрез тези примитивни спомени и мисли за най-великото събитие на човешката еволюция, това можеше да бъде донесено само в едно настроение като описаното.
Следователно, трябва да намерим за напълно разбираемо, че на мястото на тази предишна поезия, това просто и примитивно изкуство, днес ние имаме прозата на електрическите влакове и на автомобилите, бързащи така гротескно между редиците Коледни дървета. Едно чувствително, естетично око трябва да намира за невъзможно да вижда тези два вида неща заедно: Коледните дървета, Коледните стоки, и колите и електрическите влакове движещи се посред тях! Днес това невъзможно положение се приема естествено за нормално. Но за естетичното и чувствително око въпреки това то си остава нещо възможно. Дори и така да е, ние искаме да бъдем приятели на нашата цивилизация, а не врагове.
към текста >>
Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа
като
на историческа памет,
като
на нещо от миналото.
Защо това е така? Защото в хода на времето човечеството трябва да се развива, защото онова, което е съкровено, което е най-велико и най-значимо в един момент, не може да остане по същия начин за всички времена. Само един враг на еволюцията би искал да наложи онова, което е било велико в едно време върху другите времена. Всеки период от време има своята специална мисия. Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме по винаги нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека.
Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото.
Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество. Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време. Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата. Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите. Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение.
към текста >>
Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха
като
начини да намират Христовото Събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето.
Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество. Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време. Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата. Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите. Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение.
Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха като начини да намират Христовото Събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето.
Древните хора се приближаваха към тайните на Природата, сливайки се с нея чрез чувствата. Това беше възможно само в едно примитивно време. Днес ние се нуждаем от други средства. Бих искал още да ви дам някаква идея как хората чувстваха своя път в природата, когато наближаваше Коледният празник. Те правеха това съвсем примитивно, макар че можеха да говорят по много истински и жив начин от своето усещане и чувство за природните елементи.
към текста >>
близичко един до друг -
като
късчета в тиган.
Следователно актьорите започваха, поздравявайки по примитивен начин присъстващите, а също и онези от общността, които не бяха там. Това наистина пораждаше Коледното настроение. Коледната Песен: Певецът на Звездата: Певци любими мои, съберете се във клан,
близичко един до друг - като късчета в тиган.
Певци любими мои, мястото си заемете и с песните си туй място огласете. Певци любими мои, тъй силни и добри Да започнем ние искаме със поздравите три: Нека Бог-Отец на Неговия трон висок да поздравим
към текста >>
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих
като
онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция.
Певци любими мои, не забравяйте в нощта - за тях всички до един ние пяхме досега. А сега ви моля, забележете какво означава това: да призоваваш Природата по такъв начин , че един поздравява всички, които иска да поздрави с определено настроение в сърцето си, настроение което извира от: “корените, големи и мънички заровени в земята, много и даже всички." Това е съпричастност на собственото настроение на Природата. - Така ние трябва да разпознаваме, че хората в онези дни бяха свързани с всичко свято, с всичко велико и духовно чак до тревата и до корените на дърветата.
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция.
Отминали са времената, когато тези чувства присъстваха по естествен начин, когато бяха нещо нормално. Днес се нуждаем от това да използваме други средства. Ние имаме нужда от други пътища, които да ни отведат до извора в човешката природа, който лежи по-дълбоко, до извора на човешката природа който, в определен смисъл, е независим от външното време. Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните. Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука.
към текста >>
Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена
като
Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука.
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция. Отминали са времената, когато тези чувства присъстваха по естествен начин, когато бяха нещо нормално. Днес се нуждаем от това да използваме други средства. Ние имаме нужда от други пътища, които да ни отведат до извора в човешката природа, който лежи по-дълбоко, до извора на човешката природа който, в определен смисъл, е независим от външното време. Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните.
Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука.
Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим. Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс. От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа.
към текста >>
Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца
като
жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично.
Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим. Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс. От тази гледна точка ние също се опитваме да откриваме истинското изкуство, което извира от Духа. Това изкуство може да бъде дете само на истинско отдаване, дете на най-святи чувства, когато чувстваме в това съдържание вечния, нерушим “Христов празник на човечеството": Как Христовият импулс може да бъде роден в човешката душа, в човешкото сърце и съзнание.
Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично.
По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот. По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение.
към текста >>
Въпреки това, в зали
като
тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение.
Когато чрез Духовната Наука отново се учим да изживяваме, че този Христов импулс е реалност, нещо което може действително да се влее в нашите души и сърца като жива сила, тогава Христовият импулс няма да остане нещо абстрактно или догматично. По-скоро този Христов импулс, който идва от нашето духовно движение, ще стане нещо, което е способно да ни дава утеха и успокоение и в най-тъмните часове на живота ни, способно също да ни дава радост в надеждата, че когато Христос бъде роден в нашите души при “Коледните празници на нашата душа", тогава ние можем да погледнем напред към Великденските празници, към възкресението на духа в собствения ни вътрешен живот. По този начин ние трябва да напреднем от едно материално отношение, навлязло и завладяло всички умове и сърца, към едно духовно отношение. Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето.
Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение.
Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли". Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата. Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама." Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята.
към текста >>
Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който
децата
и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата.
Защото онова обновление, необходимо за да балансира днешните прозаични начини на живот, може да бъде родено само от Духа. Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли".
Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата.
Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама." Те чувстваха, че от този символ в техните сърца се влива сила, за всяка надежда, за всяка човешка любов, за всичко, което е велико в човечеството, и за всички цели на Земята. Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки! " И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот!
към текста >>
Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят
като
огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения.
Ако на този ден, който ще бъде посветен и отдаден на спомнянето за Христовия импулс, ние можем да почувстваме, че нашият искрен духовно-научен стремеж през цялата година е запалил нещо в сърцата ни, тогава на този ден те ще почувстват: “Тези наши зали за срещи са истински люлки! " И тези свещи са символи! И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! " Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико.
Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения.
И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството. Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот.
към текста >>
Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка
като
свят огън, и
като
светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество.
И точно както Коледа е подготовка за Великден, така и тези люлки, благодарение на святото настроение което ги изпълва, и тези свещи, чрез символизма на светлината им, имат смисъл на подготовка на една велика ера за човечеството, ерата на възкресението на Най-Святия Дух, на истинския духовен живот! " Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция.
Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество.
Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят! Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството. Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука.
към текста >>
Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение
като
настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
Така че нека се опитаме да почувстваме, че в тези Коледни празници нашите зали за събирания са люлки, места в които, скришно от външния свят, се подготвя нещо велико. Нека се научим да чувстваме, че ако учим прилежно през цялата година, нашата проницателност, нашата мъдрост може на Бъдни вечер да бъде събрана в топли чувства, които греят като огън, запален от онова, което сме придобили през цялата година, потапяйки се във великите учения. И нека почувстваме, че по този начин ние подхранваме спомена си за най-великия импулс на човешката еволюция. Нека също почувстваме, че в тези зали ние можем да имаме вярата, че онова, което сега започва да гори вътре в такава ограничена люлка като свят огън, и като светлина, изпълнена с увереността на надеждата, някога в бъдещето ще намери своя път към цялото човечество. Тогава този огън и тази светлина ще бъдат достатъчно силни да разпрострат своята сила дори до най-тежката, най-слязла до земята проза на живота, да я проникнат, да я запалят, да я стоплят, да я осветят!
Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството.
Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото. В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>
В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността
като
възкресение, благодарение на онова, което струи
като
Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
Така ние можем да почувстваме тук Коледното настроение като настроение на надежда в очакване на онова световно Великденско настроение, което изразява живеещия дух, нужен за обновлението на човечеството. Ние празнуваме Коледа най-добре, когато в идните дни изпълваме душите си с настроението: В своята Коледа ние духовно подготвяме “Великденския Празник на човечеството", възкресението на духовния живот. Да, нашите работни места наистина ще станат люлки в Коледното време! Ще бъде родено детето на светлината, което сме отглеждали през цялата година, потапяйки си в съкровищата от мъдрост на Духовната Наука. В нашите работни места ще бъде роден Христос в човешката душа, за да бъде възкресен духовният живот на великите Великденски празници на човечестовото.
В самата си същност човечеството трябва да стигне до там да чувства духовността като възкресение, благодарение на онова, което струи като Коледно настроение от нашите зали в цялото човечество, както в настоящето, така и в бъдещето.
към текста >>
79.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ето защо в тези три лекции са дадени най-важните идеи и понятия, които в известно отношение засега висят във въздуха, тъй
като
точното изложение на въпроса тепърва следва.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. Тези три лекции, включително и днешната, са предназначени да ни ориентират най-общо по отношение на въпроса, засягащи живота и същността на човека.
Ето защо в тези три лекции са дадени най-важните идеи и понятия, които в известно отношение засега висят във въздуха, тъй като точното изложение на въпроса тепърва следва.
Но е по-добре, ако първоначално добием обща представа за начина, по който трябва да разглеждаме човека в окултен смисъл на думата и впоследствие в това наше наблюдение, което засега приемаме за хипотетично, вградим нещата, изявяващи себе си като дълбока основа на човешкото същество. В края на вчерашната лекция вече изложих нещо. Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние. Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта. Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него.
към текста >>
Но е по-добре, ако първоначално добием обща представа за начина, по който трябва да разглеждаме човека в окултен смисъл на думата и впоследствие в това наше наблюдение, което засега приемаме за хипотетично, вградим нещата, изявяващи себе си
като
дълбока основа на човешкото същество.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. Тези три лекции, включително и днешната, са предназначени да ни ориентират най-общо по отношение на въпроса, засягащи живота и същността на човека. Ето защо в тези три лекции са дадени най-важните идеи и понятия, които в известно отношение засега висят във въздуха, тъй като точното изложение на въпроса тепърва следва.
Но е по-добре, ако първоначално добием обща представа за начина, по който трябва да разглеждаме човека в окултен смисъл на думата и впоследствие в това наше наблюдение, което засега приемаме за хипотетично, вградим нещата, изявяващи себе си като дълбока основа на човешкото същество.
В края на вчерашната лекция вече изложих нещо. Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние. Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта. Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него. Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
към текста >>
Но тъй
като
кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се
като
изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си
като
срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
Но е по-добре, ако първоначално добием обща представа за начина, по който трябва да разглеждаме човека в окултен смисъл на думата и впоследствие в това наше наблюдение, което засега приемаме за хипотетично, вградим нещата, изявяващи себе си като дълбока основа на човешкото същество. В края на вчерашната лекция вече изложих нещо. Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние. Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта. Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него.
Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество. Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят. Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях. Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз.
към текста >>
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането,
като
че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество.
В края на вчерашната лекция вече изложих нещо. Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние. Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта. Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него. Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество.
Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят. Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях. Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз. Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него.
към текста >>
Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си
като
същество, застанало до тях или извън тях.
Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта. Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него. Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност. Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество. Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят.
Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях.
Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз. Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него. Така можем да кажем: чрез усъвършенствуващо се наблюдение ясновиждащият човек опознава духовния свят, онзи духовен свят, с който човекът е свързан, и който в известна степен нахлува в нас чрез нашата нервна система, макар в обикновения живот това да става по обходен път, чрез сетивни впечатления. Този духовен свят, за който в нормално състояние на съзнанието човек не знае нищо; това е духовния свят, който въпреки всичко се записва върху таблото на кръвта, т.е.
към текста >>
Можем да кажем: в основата на всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е застанал духовен свят, който ние възприемаме
като
през воал, изтъкан именно от сетивни възприятия.
Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз. Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него. Така можем да кажем: чрез усъвършенствуващо се наблюдение ясновиждащият човек опознава духовния свят, онзи духовен свят, с който човекът е свързан, и който в известна степен нахлува в нас чрез нашата нервна система, макар в обикновения живот това да става по обходен път, чрез сетивни впечатления. Този духовен свят, за който в нормално състояние на съзнанието човек не знае нищо; това е духовния свят, който въпреки всичко се записва върху таблото на кръвта, т.е. в нашия Аз.
Можем да кажем: в основата на всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е застанал духовен свят, който ние възприемаме като през воал, изтъкан именно от сетивни възприятия.
В обикновеното състояние на съзнанието, над което се простира хоризонта на Аза, ние не виждаме духовния свят, застанал зад този воал. В мига обаче, когато се освободим от Аза, угасват и обичайните сетивни възприятия; ние се освобождаваме от тях и се възкачваме в духовния свят. Същият духовен свят, застанал в същност зад сетивните възприятия, с който ставаме едно, когато изнесем нервната система извън обичайната кръвна система. С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия живот, начина, по който върху него се въздействува отвън и проявленията му в нервите и кръвта. Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи.
към текста >>
Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само
като
такива, т.е.
Същият духовен свят, застанал в същност зад сетивните възприятия, с който ставаме едно, когато изнесем нервната система извън обичайната кръвна система. С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия живот, начина, по който върху него се въздействува отвън и проявленията му в нервите и кръвта. Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи. Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката. И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот.
Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е.
като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е. не могат да предадат на кръвта въздействията, които да са възбудени отвън, в своето въздействие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа. Наблюдавайки вътрешния свят, в който е концентриран външният свят, но преминал през вътрешна трансформация. Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис.
към текста >>
като
черен дроб, жлъчка, слезка.
С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия живот, начина, по който върху него се въздействува отвън и проявленията му в нервите и кръвта. Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи. Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката. И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот. Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е.
като черен дроб, жлъчка, слезка.
Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е. не могат да предадат на кръвта въздействията, които да са възбудени отвън, в своето въздействие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа. Наблюдавайки вътрешния свят, в който е концентриран външният свят, но преминал през вътрешна трансформация. Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис. №10), то всичко, което идва отвън, трябва да го представим преминало през вътрешна трансформация и нахлуващо от едната страна на кръвното табло, при което като че ли записваме себе си от тази страна на кръвното табло; докато всичко, което идва отвътре, нахлува от другата страна на кръвното табло и се записва върху нея.
към текста >>
№10), то всичко, което идва отвън, трябва да го представим преминало през вътрешна трансформация и нахлуващо от едната страна на кръвното табло, при което
като
че ли записваме себе си от тази страна на кръвното табло; до
като
всичко, което идва отвътре, нахлува от другата страна на кръвното табло и се записва върху нея.
като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е. не могат да предадат на кръвта въздействията, които да са възбудени отвън, в своето въздействие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа. Наблюдавайки вътрешния свят, в който е концентриран външният свят, но преминал през вътрешна трансформация. Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис.
№10), то всичко, което идва отвън, трябва да го представим преминало през вътрешна трансформация и нахлуващо от едната страна на кръвното табло, при което като че ли записваме себе си от тази страна на кръвното табло; докато всичко, което идва отвътре, нахлува от другата страна на кръвното табло и се записва върху нея.
Или ако искаме да представим нещата по-малко схематично, бихме могли да кажем: да вземем човешката глава и да разгледаме преминаващата кръв, при което сетивните органи ограждат кръвта отвън, а главният мозък чрез своята работа действуват преобразяващо върху кръвта, тъй както вътрешните органи действуват преобразяващо върху нея. Защото тези три органа черен дроб , жлъчка и слезка действуват от друга страна върху кръвта, която ще нарисуваме така сякаш протича около органите. И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните органи и като инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния живот на тези органи в Аза, тъй както в живота на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят. /Виж рис.№ 11/. Тук обаче трябва да сме наясно, че е необходимо още едно съвсем определено нещо, за да стане възможно влиянието на органите върху кръвта.
към текста >>
И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните органи и
като
инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния живот на тези органи в Аза, тъй както в живота на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят.
Наблюдавайки вътрешния свят, в който е концентриран външният свят, но преминал през вътрешна трансформация. Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис. №10), то всичко, което идва отвън, трябва да го представим преминало през вътрешна трансформация и нахлуващо от едната страна на кръвното табло, при което като че ли записваме себе си от тази страна на кръвното табло; докато всичко, което идва отвътре, нахлува от другата страна на кръвното табло и се записва върху нея. Или ако искаме да представим нещата по-малко схематично, бихме могли да кажем: да вземем човешката глава и да разгледаме преминаващата кръв, при което сетивните органи ограждат кръвта отвън, а главният мозък чрез своята работа действуват преобразяващо върху кръвта, тъй както вътрешните органи действуват преобразяващо върху нея. Защото тези три органа черен дроб , жлъчка и слезка действуват от друга страна върху кръвта, която ще нарисуваме така сякаш протича около органите.
И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните органи и като инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния живот на тези органи в Аза, тъй както в живота на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят.
/Виж рис.№ 11/. Тук обаче трябва да сме наясно, че е необходимо още едно съвсем определено нещо, за да стане възможно влиянието на органите върху кръвта. Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система.
към текста >>
И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме
като
доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след
като
трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме?
вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система. Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока. Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система.
И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме?
Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека. Така, ако трябва да отговоря на нашите условия, гръбначномозъчната нервна система ще се отнася към симпатиковата нервна система тъй както радиусите, излъчващи се от кръга навън във всички посоки (виж рис. № 11а) се отнасят към радиусите, които бихме провели от центъра на кръга до външните му очертания (Виж рис. № 11 б). Т.е. в известен смисъл трябва да съществува противоположност между симпатиковата нервна система и гръбначномозъчната и централната нервна система.
към текста >>
А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме
като
предварително условие.
№ 11а) се отнасят към радиусите, които бихме провели от центъра на кръга до външните му очертания (Виж рис. № 11 б). Т.е. в известен смисъл трябва да съществува противоположност между симпатиковата нервна система и гръбначномозъчната и централната нервна система. Тази противоположност действително е налице. И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят.
А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие.
Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел. пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е. свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля. Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност. Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека.
към текста >>
До
като
при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел.
№ 11 б). Т.е. в известен смисъл трябва да съществува противоположност между симпатиковата нервна система и гръбначномозъчната и централната нервна система. Тази противоположност действително е налице. И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят. А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие.
Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел.
пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е. свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля. Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност. Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека. И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения.
към текста >>
пр), които представляват мощни нервни сплетения, и до
като
израстъците на тези нервни възли, т.е.
в известен смисъл трябва да съществува противоположност между симпатиковата нервна система и гръбначномозъчната и централната нервна система. Тази противоположност действително е налице. И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят. А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие. Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел.
пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е.
свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля. Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност. Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека. И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система.
към текста >>
свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, до
като
нервните възли играят подчинена роля.
Тази противоположност действително е налице. И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят. А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие. Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел. пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е.
свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля.
Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност. Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека. И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея.
към текста >>
Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме
като
условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност.
И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят. А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие. Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел. пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е. свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля.
Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност.
Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека. И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система.
към текста >>
Но тъй
като
нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека.
А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие. Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел. пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е. свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля. Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност.
Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека.
И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока?
към текста >>
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим
като
мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта.
Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока.
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта.
Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
към текста >>
Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо
като
свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си.
Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система. Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества.
към текста >>
И така, до
като
по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава.
Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система.
И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава.
Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система. Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система.
към текста >>
Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; до
като
в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите.
Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм. Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава.
Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите.
Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система. Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система. Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества.
към текста >>
Тъй както погледът навън ни разкрива външния свят, при което ние осъзнаваме собствените си нерви, така и в случая ние осъзнаваме не симпатиковата си нервна система, а това, което се възправя срещу нас
като
вътрешен свят.
И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят. Т. е. човек се изкачва в самия себе си и в известна степен осъзнава собствената си симпатикова нервна система. И тъй както чрез външната главно-гръбначномозъчна нервна система човек може да опознае заобикалящия го външен свят, така сега срещу човека се възправя вътрешния свят, изграден от самия него. И тъй както ние виждаме не самия нерв, защото зрителният нерв не се вижда, а виждаме това, което може да се види чрез нерва, и по-точно външния свят, нахлуващ в нашето съзнание, така по време на мистичното вглъбяване на вътрешните нерви нахлуват в съзнанието защото човек осъзнава в тях инструмента, чрез който може да погледне във вътрешността, но настъпва нещо съвсем различно: насреща на човешката познавателна способност, станала ясновиждаща за вътрешното познание, се възправя целият вътрешен свят.
Тъй както погледът навън ни разкрива външния свят, при което ние осъзнаваме собствените си нерви, така и в случая ние осъзнаваме не симпатиковата си нервна система, а това, което се възправя срещу нас като вътрешен свят.
Само че виждате ли, този вътрешен свят, който ние осъзнаваме в този миг, сме в същност самите ние, като физически хора. Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети.
към текста >>
Само че виждате ли, този вътрешен свят, който ние осъзнаваме в този миг, сме в същност самите ние,
като
физически хора.
Т. е. човек се изкачва в самия себе си и в известна степен осъзнава собствената си симпатикова нервна система. И тъй както чрез външната главно-гръбначномозъчна нервна система човек може да опознае заобикалящия го външен свят, така сега срещу човека се възправя вътрешния свят, изграден от самия него. И тъй както ние виждаме не самия нерв, защото зрителният нерв не се вижда, а виждаме това, което може да се види чрез нерва, и по-точно външния свят, нахлуващ в нашето съзнание, така по време на мистичното вглъбяване на вътрешните нерви нахлуват в съзнанието защото човек осъзнава в тях инструмента, чрез който може да погледне във вътрешността, но настъпва нещо съвсем различно: насреща на човешката познавателна способност, станала ясновиждаща за вътрешното познание, се възправя целият вътрешен свят. Тъй както погледът навън ни разкрива външния свят, при което ние осъзнаваме собствените си нерви, така и в случая ние осъзнаваме не симпатиковата си нервна система, а това, което се възправя срещу нас като вътрешен свят.
Само че виждате ли, този вътрешен свят, който ние осъзнаваме в този миг, сме в същност самите ние, като физически хора.
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети. В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
към текста >>
И тогава човек осъзнава, че действително на външния поглед, осъществен чрез главно-гръбначномозъчната нервна система, тези органи се представят в мая, потънали в една външна илюзия, тъй
като
начина, по който те се представят навън, не разкрива тяхната действителна вътрешна същност.
В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви. Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система. В случай те се виждат така, както вие разглеждате и други неща отвън. Но човек попада в съвсем раз лично положение, когато успее да стане ясновиждащ чрез симпатиковата нервна система по посока навътре. Тогава в никакъв случай не виждаме същото, което виждаме, гледайки навън; тогава виждаме именно нещото, за чието означаване ясновидците на всички времена са избрали тъй странни имена, които аз ви споменах във втората лекция.
И тогава човек осъзнава, че действително на външния поглед, осъществен чрез главно-гръбначномозъчната нервна система, тези органи се представят в мая, потънали в една външна илюзия, тъй като начина, по който те се представят навън, не разкрива тяхната действителна вътрешна същност.
И наистина, когато успее да разгледа от другата страна този свой вътрешен свят и то вече с обърнатия навътре ясновидски поглед човек вижда нещо съвсем различно. И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи.
към текста >>
На вътрешен поглед този орган действително се представя така,
като
че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя
като
едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот.
И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган.
На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот.
Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс.
към текста >>
Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена
като
богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца.
Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот.
Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца.
Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно.
към текста >>
Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея
като
през сито.
Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца.
Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито.
Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката.
към текста >>
Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко
като
орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили.
Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито.
Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили.
И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение.
към текста >>
Но външно можем да го проследим и в такъв един орган
като
слезката.
Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно.
Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката.
Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение. За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота. Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в живота около себе си. Именно слезката е интересно да се проучи по какъв начин този ритъм се отличава значително от другите видове ритъм: той е много по-малко ритмичен, отколкото другите ритми, за които ще говорим по-късно. И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него.
към текста >>
За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща
като
светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота.
И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение.
За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота.
Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в живота около себе си. Именно слезката е интересно да се проучи по какъв начин този ритъм се отличава значително от другите видове ритъм: той е много по-малко ритмичен, отколкото другите ритми, за които ще говорим по-късно. И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него. Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин. Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен.
към текста >>
Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на
децата
: това е ритъма в приемането на храната и на течностите.
Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в живота около себе си. Именно слезката е интересно да се проучи по какъв начин този ритъм се отличава значително от другите видове ритъм: той е много по-малко ритмичен, отколкото другите ритми, за които ще говорим по-късно. И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него. Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин. Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен.
Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите.
Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм. А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности. Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик.
към текста >>
Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато
децата
пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм.
И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него. Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин. Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен. Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм.
Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм.
А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности. Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние.
към текста >>
Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и
като
че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик.
Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм. А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности. Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено.
Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик.
Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката!
към текста >>
Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след
като
е изминал известен период от време.
Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах.
Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време.
Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган. И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение.
към текста >>
И след
като
сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо.
Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган.
И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо.
Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие.
към текста >>
Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй
като
не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети
като
"подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение.
Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган. И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции.
Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение.
В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие. По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е.
към текста >>
Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй
като
настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна.
Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган. И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение.
Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна.
Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие. По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е. наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн.
към текста >>
Те биват така избрани, защото с тези имена,
като
например носят планетите, окултистът свързва не само това, което се отнася до планетите.
В известен смисъл, в рамките на нашия организъм, слезката изпълнява подобна роля. Действително при нашия организъм става дума не за отделяне от целия външен свят, не само от околната среда, доколкото тя съдържа нужните ни хранителни вещества и доколкото ние сами възприемаме нейните влияния. Първият орган, на който се натъкваме, и който, тъй да се каже, обработва нещата, разположени извън нас, така, както всичко в нашата Слънчева система навътре от орбитата на Сатурн бива обработено от сатурновите сили, органът, който превръща всичко в ритъм, в закономерността на човека, този орган е слезката. Това, което се съдържа в слезката, изолира нашето кръвообращение от всички външни влияния, превръща ги в себе си в равномерен ритъм, в система, имаща свой собствен ритъм. Сега вече се приближаваме, макар че, както ще видим, все още не сме много близо, до причините, които винаги си остават малко външни, но поради които в окултизма биват избрани такива имена.
Те биват така избрани, защото с тези имена, като например носят планетите, окултистът свързва не само това, което се отнася до планетите.
Първоначално, когато тези имена са възникнали в окултните школи, те са били прилагани не просто за назоваване на отделните планети, но името Сатурн например е било прилагано за нещо, което огражда дадена система от външния свят, която система се развива ритмично вътре в себе си. Това, че една система се само изолира и се развива равномерно, ритмично сама, съдържа известен недостатък за общото развитие на света. И тогава окултистите се позамислили над този недостатък. Можем да кажем: лесно разбираемо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно взаимоотношение. Когато даден свят, бил той Слънчевата система, бил той кръвната система на човека, бива отделен от околния свят, то това означава, че по свободен начин той нарушава външните закони, че се обявява за самостоятелен спрямо външните закони, че се променя, че развива собствени вътрешни закони, собствен вътрешен ритъм.
към текста >>
След
като
веднъж се е появило, това противоречие не може да бъде изгладено, до
като
установеният вътрешен ритъм не бъде приведен в пълно съответствие с външния ритъм.
Можем да кажем: лесно разбираемо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно взаимоотношение. Когато даден свят, бил той Слънчевата система, бил той кръвната система на човека, бива отделен от околния свят, то това означава, че по свободен начин той нарушава външните закони, че се обявява за самостоятелен спрямо външните закони, че се променя, че развива собствени вътрешни закони, собствен вътрешен ритъм. Ще видим по-нататък по какъв начин това се отнася и до човека, макар че след всички разисквания в днешната лекция, би трябвало да ни е станало ясно, че за сега за човека е истинска благословия, за гдето чрез слезката той получава този вътрешен сатурнов ритъм. Но ще видим, че и за човека се отнася твърдението, че всяко същество, било то планета или човек, чрез само затвърдяването в себе си встъпва в противоречие с околния свят. Създава се противоречие между това, което е около нас и това което се съдържа във въпросното същество.
След като веднъж се е появило, това противоречие не може да бъде изгладено, докато установеният вътрешен ритъм не бъде приведен в пълно съответствие с външния ритъм.
Ще видим, че това се отнася и до човека; защото така, както го казахме, би означавало, че човекът трябва да приведе себе си в съответствие с неритмичността. Ще видим, че нещата стоят иначе: че вътрешния ритъм трябва да се стреми към това, въпреки, че вече е установен, отново да се пригоди към целия външен свят, т.е. да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение. Сатурн или Кронос изяжда собствените си деца; така разказва митът. Ето че виждате дълбоко съответствие между една окултна идея, изразяваща себе си в имената Кронос, Сатурн, и между един мит, изразяващ същото в образ, в символ: Кронос изяжда собствените си деца.
към текста >>
да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй
като
работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение.
Но ще видим, че и за човека се отнася твърдението, че всяко същество, било то планета или човек, чрез само затвърдяването в себе си встъпва в противоречие с околния свят. Създава се противоречие между това, което е около нас и това което се съдържа във въпросното същество. След като веднъж се е появило, това противоречие не може да бъде изгладено, докато установеният вътрешен ритъм не бъде приведен в пълно съответствие с външния ритъм. Ще видим, че това се отнася и до човека; защото така, както го казахме, би означавало, че човекът трябва да приведе себе си в съответствие с неритмичността. Ще видим, че нещата стоят иначе: че вътрешния ритъм трябва да се стреми към това, въпреки, че вече е установен, отново да се пригоди към целия външен свят, т.е.
да се разтвори, или, че съществото възниква във вътрешността, но тъй като работи самостоятелно, то се стреми да се пригоди към външния свят и да се уеднакви с този външен свят в такъв вид, в какъвто е самият свят, с други думи казано, това означава: всичко, което чрез сатурновото въздействие става самостоятелно, чрез това сатурново въздействие същевременно бива осъдено на саморазрушение.
Сатурн или Кронос изяжда собствените си деца; така разказва митът. Ето че виждате дълбоко съответствие между една окултна идея, изразяваща себе си в имената Кронос, Сатурн, и между един мит, изразяващ същото в образ, в символ: Кронос изяжда собствените си деца. Но ето, че такива неща човек може да приеме в себе си; и когато те все повече и повече се натрупват в човека, едното се прибавя към другото, постепенно става невъзможно човек да каже по същия лекомислен начин, както прави това официалната просвета, че виждате ли, някакви фантазьори си въобразяват, че в старите митове и сказания можело да се открие отражението на дълбоки мъдрости. Ако човек чуе две, три или дори десет подобни аналогии, и то казани така, както често прави това литературата, а именно по един доста повърхностен начин тогава човек положително ще откаже да приеме, че в митовете и сказанията са залегнали по-дълбоки мъдрости, отколкото в твърденията на официалната наука. Но който се занимае с нещата по-дълбоко, ще открие, че митовете ни отвеждат по-дълбоко в основите на нещата и съществата, отколкото официалният научен метод на наблюдение.
към текста >>
Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена
като
Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове.
Но ето, че такива неща човек може да приеме в себе си; и когато те все повече и повече се натрупват в човека, едното се прибавя към другото, постепенно става невъзможно човек да каже по същия лекомислен начин, както прави това официалната просвета, че виждате ли, някакви фантазьори си въобразяват, че в старите митове и сказания можело да се открие отражението на дълбоки мъдрости. Ако човек чуе две, три или дори десет подобни аналогии, и то казани така, както често прави това литературата, а именно по един доста повърхностен начин тогава човек положително ще откаже да приеме, че в митовете и сказанията са залегнали по-дълбоки мъдрости, отколкото в твърденията на официалната наука. Но който се занимае с нещата по-дълбоко, ще открие, че митовете ни отвеждат по-дълбоко в основите на нещата и съществата, отколкото официалният научен метод на наблюдение. И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа! И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука.
Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове.
И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи. Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека. Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека.
към текста >>
Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива
като
вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека.
И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи.
Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека.
Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека. Защото човекът се е родил от светове, тъй както микрокосмосът се е отделил от макрокосмоса. Защото от една страна чрез окултната мъдрост ние виждаме произхода, а от друга страна виждаме, че представите за този произход се съдържат в митовете и преданията, и че за това имат право онези окултисти, които виждат смисъл в митовете и преданията едва тогава, когато тези митове и предания са физиологически обосновани. Днес поне набелязахме тези неща, защото те могат да ни помогнат да придобием онова страхопочитание, за което става дума първия път. Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните народи, директно насочвайки се към това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките органи -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия организъм.
към текста >>
80.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
А после, след
като
сме се събрали в един толкова малък, интимен кръг, ще можем да отговорим на едно друго желание, което би могло да възникне.
РАЗВИТИЕ Лугано, 17. Септември 1911 ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Понеже тук се виждаме толкова рядко, първо ще говорим върху нещо по-общо.
А после, след като сме се събрали в един толкова малък, интимен кръг, ще можем да отговорим на едно друго желание, което би могло да възникне.
Ще бъде добре да обсъдим в общи линии някои неща, засягащи същността на човека и то във връзка с цялата същност на нашия свят. И така, в тези лекции ще говорим за същността на човека не толкова според описанията в моята книга „Теософия” – защото всеки би могъл да почерпи достатъчно сведения от нея – а по-скоро ще разгледаме човешкото същество откъм неговата вътрешна страна. Когато размишляваме върху себе си като човешки същества, предварително трябва да отбележим, че ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез нашите сетива, че получаваме едни или други сетивни впечатления и едва след това можем да размишляваме върху него. Тези две съставни части от човешкото същество непрекъснато застават пред нашата душа. Когато например вечер изгасим светлината и преди да загасим, още веднъж си припомняме впечатленията от деня, ние знаем: През целия ден ние сме били изложени под въздействията на света.
към текста >>
Когато размишляваме върху себе си
като
човешки същества, предварително трябва да отбележим, че ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез нашите сетива, че получаваме едни или други сетивни впечатления и едва след това можем да размишляваме върху него.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Понеже тук се виждаме толкова рядко, първо ще говорим върху нещо по-общо. А после, след като сме се събрали в един толкова малък, интимен кръг, ще можем да отговорим на едно друго желание, което би могло да възникне. Ще бъде добре да обсъдим в общи линии някои неща, засягащи същността на човека и то във връзка с цялата същност на нашия свят. И така, в тези лекции ще говорим за същността на човека не толкова според описанията в моята книга „Теософия” – защото всеки би могъл да почерпи достатъчно сведения от нея – а по-скоро ще разгледаме човешкото същество откъм неговата вътрешна страна.
Когато размишляваме върху себе си като човешки същества, предварително трябва да отбележим, че ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез нашите сетива, че получаваме едни или други сетивни впечатления и едва след това можем да размишляваме върху него.
Тези две съставни части от човешкото същество непрекъснато застават пред нашата душа. Когато например вечер изгасим светлината и преди да загасим, още веднъж си припомняме впечатленията от деня, ние знаем: През целия ден ние сме били изложени под въздействията на света. И сега – знаем това – ние размишляваме, сега с нашата душа ние сме потопени в отзвуците на това, което се разиграва вътре в нас като отговор на външните впечатления. Ако се абстрахираме от обикновените, тривиални отношения, ние отбелязваме това, което протича в нашата душа като нещо индивидуално, като един спомен от изтеклия ден. Само благодарение на това, че сме интелигентни и индивидуални човешки същества, ние сме в състояние да направим така, че светът да премине пред нас под формата на образи; нещо, за което току-що стана дума.
към текста >>
И сега – знаем това – ние размишляваме, сега с нашата душа ние сме потопени в отзвуците на това, което се разиграва вътре в нас
като
отговор на външните впечатления.
Ще бъде добре да обсъдим в общи линии някои неща, засягащи същността на човека и то във връзка с цялата същност на нашия свят. И така, в тези лекции ще говорим за същността на човека не толкова според описанията в моята книга „Теософия” – защото всеки би могъл да почерпи достатъчно сведения от нея – а по-скоро ще разгледаме човешкото същество откъм неговата вътрешна страна. Когато размишляваме върху себе си като човешки същества, предварително трябва да отбележим, че ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез нашите сетива, че получаваме едни или други сетивни впечатления и едва след това можем да размишляваме върху него. Тези две съставни части от човешкото същество непрекъснато застават пред нашата душа. Когато например вечер изгасим светлината и преди да загасим, още веднъж си припомняме впечатленията от деня, ние знаем: През целия ден ние сме били изложени под въздействията на света.
И сега – знаем това – ние размишляваме, сега с нашата душа ние сме потопени в отзвуците на това, което се разиграва вътре в нас като отговор на външните впечатления.
Ако се абстрахираме от обикновените, тривиални отношения, ние отбелязваме това, което протича в нашата душа като нещо индивидуално, като един спомен от изтеклия ден. Само благодарение на това, че сме интелигентни и индивидуални човешки същества, ние сме в състояние да направим така, че светът да премине пред нас под формата на образи; нещо, за което току-що стана дума. Обаче за нашия духовен живот тази индивидуална характеристика е дълбоко свързана с външните впечатления. Когато по време на деня наблюдаваме света, сетивните впечатления и мислите непрекъснато преливат едни в други. И вечер, когато вече не сме смущавани от никакви сетивни впечатления, а оставяме впечатленията свободно да преминават през нас, тогава знаем съвсем точно: Това са образите на онова, което сме изживели във външния свят.
към текста >>
Ако се абстрахираме от обикновените, тривиални отношения, ние отбелязваме това, което протича в нашата душа
като
нещо индивидуално,
като
един спомен от изтеклия ден.
И така, в тези лекции ще говорим за същността на човека не толкова според описанията в моята книга „Теософия” – защото всеки би могъл да почерпи достатъчно сведения от нея – а по-скоро ще разгледаме човешкото същество откъм неговата вътрешна страна. Когато размишляваме върху себе си като човешки същества, предварително трябва да отбележим, че ние възприемаме заобикалящия ни свят чрез нашите сетива, че получаваме едни или други сетивни впечатления и едва след това можем да размишляваме върху него. Тези две съставни части от човешкото същество непрекъснато застават пред нашата душа. Когато например вечер изгасим светлината и преди да загасим, още веднъж си припомняме впечатленията от деня, ние знаем: През целия ден ние сме били изложени под въздействията на света. И сега – знаем това – ние размишляваме, сега с нашата душа ние сме потопени в отзвуците на това, което се разиграва вътре в нас като отговор на външните впечатления.
Ако се абстрахираме от обикновените, тривиални отношения, ние отбелязваме това, което протича в нашата душа като нещо индивидуално, като един спомен от изтеклия ден.
Само благодарение на това, че сме интелигентни и индивидуални човешки същества, ние сме в състояние да направим така, че светът да премине пред нас под формата на образи; нещо, за което току-що стана дума. Обаче за нашия духовен живот тази индивидуална характеристика е дълбоко свързана с външните впечатления. Когато по време на деня наблюдаваме света, сетивните впечатления и мислите непрекъснато преливат едни в други. И вечер, когато вече не сме смущавани от никакви сетивни впечатления, а оставяме впечатленията свободно да преминават през нас, тогава знаем съвсем точно: Това са образите на онова, което сме изживели във външния свят. Нашите впечатления от външния свят и това, което представляваме като индивидуални човеци, се сливат.
към текста >>
Нашите впечатления от външния свят и това, което представляваме
като
индивидуални човеци, се сливат.
Ако се абстрахираме от обикновените, тривиални отношения, ние отбелязваме това, което протича в нашата душа като нещо индивидуално, като един спомен от изтеклия ден. Само благодарение на това, че сме интелигентни и индивидуални човешки същества, ние сме в състояние да направим така, че светът да премине пред нас под формата на образи; нещо, за което току-що стана дума. Обаче за нашия духовен живот тази индивидуална характеристика е дълбоко свързана с външните впечатления. Когато по време на деня наблюдаваме света, сетивните впечатления и мислите непрекъснато преливат едни в други. И вечер, когато вече не сме смущавани от никакви сетивни впечатления, а оставяме впечатленията свободно да преминават през нас, тогава знаем съвсем точно: Това са образите на онова, което сме изживели във външния свят.
Нашите впечатления от външния свят и това, което представляваме като индивидуални човеци, се сливат.
Всичко това се слива. Но, както всички ние знаем, съществува една възможност да направим този индивидуален елемент в нас все по-жив и по-жив, да му придаваме една все по-точна и поточна форма. И това е възможно чрез вече познатите средства, описани например в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ” Тази е първата опитност, до която можем да стигнем в нашия вътрешен живот, а именно, да почувствуваме, че с нашите мисли ние не сме вече безусловно зависими от външния свят. Когато примерно някой може да поражда в себе си мисли върху това, какво е ставало на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна, тогава той наистина има такива висши мисли.
към текста >>
До
като
началото се свежда до една едва доловима самостоятелност, в края имаме пълно освобождаване на етерното тяло и възможност за възприятия с етерното тяло.
Какво означава за човека да стане самостоятелен? Какво означава човек да изгражда житейски максими чрез такива изживявания, които са независими от външните впечатления – не чрез разни теории и учения? Това означава, че той става по-самостоятелен в своето етерно тяло. Това е първата стъпка от един продължителен процес. В началото човек съвсем не забелязва, че в етерното му тяло възниква една следа; а краят е, че той може да го направи изцяло независимо от физическото тяло.
Докато началото се свежда до една едва доловима самостоятелност, в края имаме пълно освобождаване на етерното тяло и възможност за възприятия с етерното тяло.
И тогава ние започваме да възприемаме заобикалящия ни свят именно чрез това самостоятелно етерно тяло. Този начин на възприемане е възможен дори и тогава, когато не сме стигнали кой знае колко далеч с вътрешните мистични изживявания. Ние ясно разбираме това също и тогава, когато си припомняме какво представлява нашето възприемане във физическото тяло. Ние възприемаме нещата с нашето физическо тяло благодарение на факта, че нашите сетива са самостоятелни. Нашите очи са самостоятелни, нашите уши са самостоятелни.
към текста >>
След
като
знаем, че едно етерно тяло пронизва физическото тяло, за нас вече няма да е странно, когато примерно окултистът се опита да обясни какво представлява т.н.
Ние не можем да възприемаме света с етерни очи и етерни уши, както вършим това в отделните области на сетивата, а възприемаме етерния свят изобщо. И когато се опитваме да говорим за етерните възприятия, винаги трябва да напомняме колко всеобхватни са етерните изживявания. Аз не бих искал да говоря за това, докъде могат да се разпрострат този вид изживявания, а само да изтъкна, че когато човек вижда как се образуват житейските максими, той същевременно може да възприеме и част от природата на етерния свят. Който може да вижда в етерния свят и постепенно се убеждава в съществуването на един повисш свят, той може по вътрешен път да стигне до заключението, че в основата на физическото тяло стои именно етерното тяло. Когато става дума за етерното тяло, ние би трябвало да се ориентираме благодарение на някои важни разяснения, както и благодарение на нашите непосредствени изживявания.
След като знаем, че едно етерно тяло пронизва физическото тяло, за нас вече няма да е странно, когато примерно окултистът се опита да обясни какво представлява т.н.
„парализа”: В този случай по един абнормен начин настъпва това, което иначе става и при нормалното окултно обучение. Лесно може да се случи на някой човек, неговото етерно тяло да се оттегли от физическото тяло. Това физическо тяло става самостоятелно и възниква възможността за „парализиране”, понеже физическото тяло е лишено от оживотворяващото го етерно тяло. Но за да разберем по-добре ежедневния живот, не е нужно да отиваме чак до толкова сложни явления като парализата. Какво представлява например един ленивец?
към текста >>
Но за да разберем по-добре ежедневния живот, не е нужно да отиваме чак до толкова сложни явления
като
парализата.
Когато става дума за етерното тяло, ние би трябвало да се ориентираме благодарение на някои важни разяснения, както и благодарение на нашите непосредствени изживявания. След като знаем, че едно етерно тяло пронизва физическото тяло, за нас вече няма да е странно, когато примерно окултистът се опита да обясни какво представлява т.н. „парализа”: В този случай по един абнормен начин настъпва това, което иначе става и при нормалното окултно обучение. Лесно може да се случи на някой човек, неговото етерно тяло да се оттегли от физическото тяло. Това физическо тяло става самостоятелно и възниква възможността за „парализиране”, понеже физическото тяло е лишено от оживотворяващото го етерно тяло.
Но за да разберем по-добре ежедневния живот, не е нужно да отиваме чак до толкова сложни явления като парализата.
Какво представлява например един ленивец? Ленивецът е такъв човек, чиито етерни сили са недостатъчни още при неговото раждане или пък те са занемарени поради неговата небрежност. И той се опитва да подобрява нещата като премахва оловната тежест на своето етерно тяло и да го олекотява по всеки възможен начин. Обаче изходната точка на едно истинско лечение се намира само в астралното тяло: чрез неговото активиране се стига до подсилване на етерното тяло. Тук трябва да си изясним и нещо друго.
към текста >>
И той се опитва да подобрява нещата
като
премахва оловната тежест на своето етерно тяло и да го олекотява по всеки възможен начин.
Лесно може да се случи на някой човек, неговото етерно тяло да се оттегли от физическото тяло. Това физическо тяло става самостоятелно и възниква възможността за „парализиране”, понеже физическото тяло е лишено от оживотворяващото го етерно тяло. Но за да разберем по-добре ежедневния живот, не е нужно да отиваме чак до толкова сложни явления като парализата. Какво представлява например един ленивец? Ленивецът е такъв човек, чиито етерни сили са недостатъчни още при неговото раждане или пък те са занемарени поради неговата небрежност.
И той се опитва да подобрява нещата като премахва оловната тежест на своето етерно тяло и да го олекотява по всеки възможен начин.
Обаче изходната точка на едно истинско лечение се намира само в астралното тяло: чрез неговото активиране се стига до подсилване на етерното тяло. Тук трябва да си изясним и нещо друго. Всъщност етерното тяло е носител на целия наш интелект. Когато вечер заспиваме, фактически в етерното тяло остават всички наши представи и спомени. Човекът оставя своите мисли в етерното тяло и ги намира там едва сутринта.
към текста >>
Той е налице, когато можем да си кажем:
Като
хора, ние влагаме морал в нашите чувства.
Когато се оттегля вътре в себе си – не. Тогава той има един интелектуален свят и този интелектуален свят граничи с физическия. Но освен вече развития интелектуален елемент, той намира в себе си още два напълно други, напълно различни от него елементи. Може ли човек да развие тези елементи? Едно просто размишление може да покаже, че съществува един по-особен свят, отколкото този на простото размишление.
Той е налице, когато можем да си кажем: Като хора, ние влагаме морал в нашите чувства.
Това е светът, в който свързваме едно чувство на симпатия или на антипатия с напълно определени изживявания. Този свят се простира над интелектуалното изживяване, надвишава го. Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави. Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път. Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално.
към текста >>
Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, до
като
този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили.
Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
– може да стигне много далеч в ясновиждането, но той не може да излезе извън етерно-астралния свят, защото в него действува само интелектуалният елемент. Ако човекът иска да се издигне над астралния свят, той трябва да прави такива упражнения, които изразяват симпатия към моралните и антипатия към неморалните дела. Тогава всъщност ние се издигаме до един свят, който стои зад нашия, но е по-висш от астралния. Тогава ние се издигаме в небесния свят. Така щото ние можем да кажем: Във великия свят на невидимото небесният свят на Макрокосмоса отговаря на това, което живее в нас по отношение на моралните и неморалните впечатления, астралният свят отговаря на това, което в нас е интелектуално-физическо възприятие на физическия свят.
към текста >>
Това, което разглеждаме
като
един вид степенуване на човешката душа, следователно е:
Това, което се развива в интелектуалния елемент, отговаря на астралния свят. Онова, което може да бъде развито по отношение на моралните или неморалните действия, отговаря на небесния свят, на света на Девакана. Но в човешката душа съществува и един друг елемент. Съществува още разлика между харесването на едно морално действие и това да се чувстваме задължени също да изпълним това, което ни харесва в едно морално действие или да не изпълним едно неморално действие. Да се чувстваме задължени, това е най-висшето, до което човек може да стигне днес в света.
Това, което разглеждаме като един вид степенуване на човешката душа, следователно е:
1. Сетивният човек. 2. Интелектуалният човек. Това е този, който стои срещу първия невидим свят. 3. Морално-чувствуващият естетически човек, който изпитва приятност или неприятност при моралното или неморалното действие. 4. Морално-действуващият човек.
към текста >>
Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо
като
едно самопонятно задължение към тези Същества.
Космическите светове хвърлят в нас сянковите образи на сетивния свят: интелектуалния свят, интелектуалното ясновиждане; естетическия свят: Морално чувствуване; светът на Разума: Моралните импулси за действие. Чрез един вид себепознание човекът може да възприема в себе си тези различни степени. Но цялата тази конфигурация на човека се е изменила в течение на времената. Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет. В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент.
Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества.
Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго. Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане. Но дойдоха по-новите времена, когато човекът не се чувствува вече задължен по отношение на естетическия елемент, което се изразява също и в афоризма „Върху вкуса не може да се спори. Но с онези, които вече са развили вкуса си, ние можем да постигнем съгласие”.
към текста >>
Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо
като
едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества.
Чрез един вид себепознание човекът може да възприема в себе си тези различни степени. Но цялата тази конфигурация на човека се е изменила в течение на времената. Такъв, какъвто човекът е днес, той не е бил същия през време на древна Гърция или на древен Египет. В миналото, в древна Гърция, човекът е бил такъв, че висши Същества са направлявали и ръководели в него душевния елемент. Ето защо тогавашният човек е чувствувал нещо като едно самопонятно задължение към тези Същества.
Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества.
Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго. Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане. Но дойдоха по-новите времена, когато човекът не се чувствува вече задължен по отношение на естетическия елемент, което се изразява също и в афоризма „Върху вкуса не може да се спори. Но с онези, които вече са развили вкуса си, ние можем да постигнем съгласие”. Това, което човекът чувствуваше по-рано в естетическата и моралната област, днес той го чувствува като необходимост в интелектуалната област: Да има определено ръководство, така че да не мисли както иска, а да се ръководи от логическите закони на мисленето.
към текста >>
Това, което човекът чувствуваше по-рано в естетическата и моралната област, днес той го чувствува
като
необходимост в интелектуалната област: Да има определено ръководство, така че да не мисли както иска, а да се ръководи от логическите закони на мисленето.
Сега ние се намираме във времето, когато човекът е ръководен чрез интелектуалния елемент и затова той чувствува нещо като едно естетическо-морално задължение спрямо тези Същества. Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго. Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане. Но дойдоха по-новите времена, когато човекът не се чувствува вече задължен по отношение на естетическия елемент, което се изразява също и в афоризма „Върху вкуса не може да се спори. Но с онези, които вече са развили вкуса си, ние можем да постигнем съгласие”.
Това, което човекът чувствуваше по-рано в естетическата и моралната област, днес той го чувствува като необходимост в интелектуалната област: Да има определено ръководство, така че да не мисли както иска, а да се ръководи от логическите закони на мисленето.
С това обаче ние сме слезли на по-ниската степен, която съществува като човешки изживявания. Сега ние се намираме на преходната степен, както може да се забележи. Ако вземем именно последните хилядолетия, ние ще видим, че физическото тяло на човека все повече и повече пресъхва, че човекът се е изменил. Преди няколко хилядолетия човешкото тяло беше значително помеко и гъвкаво. То се е втвърдило все повече и повече.
към текста >>
С това обаче ние сме слезли на по-ниската степен, която съществува
като
човешки изживявания.
Обаче в миналото би било невъзможно някой да помисли, че когато е налице един морален импулс, е възможно той да върши нещо друго. Още в древна Гърция човекът имаше такъв усет спрямо харесването или нехаресването, че той трябваше да действува съобразно това усещане. Но дойдоха по-новите времена, когато човекът не се чувствува вече задължен по отношение на естетическия елемент, което се изразява също и в афоризма „Върху вкуса не може да се спори. Но с онези, които вече са развили вкуса си, ние можем да постигнем съгласие”. Това, което човекът чувствуваше по-рано в естетическата и моралната област, днес той го чувствува като необходимост в интелектуалната област: Да има определено ръководство, така че да не мисли както иска, а да се ръководи от логическите закони на мисленето.
С това обаче ние сме слезли на по-ниската степен, която съществува като човешки изживявания.
Сега ние се намираме на преходната степен, както може да се забележи. Ако вземем именно последните хилядолетия, ние ще видим, че физическото тяло на човека все повече и повече пресъхва, че човекът се е изменил. Преди няколко хилядолетия човешкото тяло беше значително помеко и гъвкаво. То се е втвърдило все повече и повече. Напротив, в етерното тяло също е с станало съвършено друго, нещо, което човекът можеше да почувствува по-слабо поради това, че това етерно тяло е минало през едно възходящо развитие Има голямо значение фактът, че ние се намираме в онзи момент, в който човекът трябва да съзре, че неговото етерно тяло трябва да стане друго.
към текста >>
До
като
от една страна се появява засилването на интелектуалния елемент, от друга страна етерното тяло става толкова по-самостоятелно, така щото хората трябва да забележат това.
Ако вземем именно последните хилядолетия, ние ще видим, че физическото тяло на човека все повече и повече пресъхва, че човекът се е изменил. Преди няколко хилядолетия човешкото тяло беше значително помеко и гъвкаво. То се е втвърдило все повече и повече. Напротив, в етерното тяло също е с станало съвършено друго, нещо, което човекът можеше да почувствува по-слабо поради това, че това етерно тяло е минало през едно възходящо развитие Има голямо значение фактът, че ние се намираме в онзи момент, в който човекът трябва да съзре, че неговото етерно тяло трябва да стане друго. Това е събитието, което ще се разиграе именно в двадесетото столетие.
Докато от една страна се появява засилването на интелектуалния елемент, от друга страна етерното тяло става толкова по-самостоятелно, така щото хората трябва да забележат това.
Известно време след Христовото Събитие хората не мислеха така интелектуално, както днешните хора. Това мислене в интелектуалната област има за ефект, че етерното тяло става все по-самостоятелно, че то се използва като интелектуален елемент. И при това може да се забележи, че то е минало скритом през едно развитие, което дава възможност да бъде видян Христос в етерно тяло. Както някога Христос беше виждан физически, сега Той ще може да бъде виждан етерно. Така щото в това двадесето столетие настъпва едно виждане на Христос като естествено събитие, също както някога апостол Павел Го беше видял.
към текста >>
Това мислене в интелектуалната област има за ефект, че етерното тяло става все по-самостоятелно, че то се използва
като
интелектуален елемент.
То се е втвърдило все повече и повече. Напротив, в етерното тяло също е с станало съвършено друго, нещо, което човекът можеше да почувствува по-слабо поради това, че това етерно тяло е минало през едно възходящо развитие Има голямо значение фактът, че ние се намираме в онзи момент, в който човекът трябва да съзре, че неговото етерно тяло трябва да стане друго. Това е събитието, което ще се разиграе именно в двадесетото столетие. Докато от една страна се появява засилването на интелектуалния елемент, от друга страна етерното тяло става толкова по-самостоятелно, така щото хората трябва да забележат това. Известно време след Христовото Събитие хората не мислеха така интелектуално, както днешните хора.
Това мислене в интелектуалната област има за ефект, че етерното тяло става все по-самостоятелно, че то се използва като интелектуален елемент.
И при това може да се забележи, че то е минало скритом през едно развитие, което дава възможност да бъде видян Христос в етерно тяло. Както някога Христос беше виждан физически, сега Той ще може да бъде виждан етерно. Така щото в това двадесето столетие настъпва едно виждане на Христос като естествено събитие, също както някога апостол Павел Го беше видял. Определен брой хора ще могат да виждат Христос в етерния свят. Така че те също ще познаят Христос, дори и ако биха били изгорени всички Библии.
към текста >>
Така щото в това двадесето столетие настъпва едно виждане на Христос
като
естествено събитие, също както някога апостол Павел Го беше видял.
Докато от една страна се появява засилването на интелектуалния елемент, от друга страна етерното тяло става толкова по-самостоятелно, така щото хората трябва да забележат това. Известно време след Христовото Събитие хората не мислеха така интелектуално, както днешните хора. Това мислене в интелектуалната област има за ефект, че етерното тяло става все по-самостоятелно, че то се използва като интелектуален елемент. И при това може да се забележи, че то е минало скритом през едно развитие, което дава възможност да бъде видян Христос в етерно тяло. Както някога Христос беше виждан физически, сега Той ще може да бъде виждан етерно.
Така щото в това двадесето столетие настъпва едно виждане на Христос като естествено събитие, също както някога апостол Павел Го беше видял.
Определен брой хора ще могат да виждат Христос в етерния свят. Така че те също ще познаят Христос, дори и ако биха били изгорени всички Библии. Тогава ние не ще се нуждаем от никакво предание, защото ще Го виждаме конкретно. И това е събитие, имащо подобно значение също както онова, което се разигра на Голгота. В следващите столетия хората все повече и повече ще стигнат до това да виждат Христос.
към текста >>
А
децата
ще имат подобни изживявания все по-често и по-често.
В следващите столетия хората все повече и повече ще стигнат до това да виждат Христос. Следващите три хилядолетия на Земята ще бъдат посветени на едно такова развитие, че етерното тяло ще става все по-чувствително, че определени хора ще изживеят както това, така и други събития. Аз искам да спомена само още едно събитие: Ще има все повече хора, които ще искат например да направят нещо и тогава ще почувстват подтика да изоставят своето намерение, да се въздържат и да не го изпълнят. Тогава те ще имат едно видение и ще забелязват все повече и повече: Това, което ще настъпи в бъдеще, е кармическото последствие на това, което съм направил. Някои „изпреварващи” личности вече са тук и те са стигнали толкова далеч, че усещат такива неща.
А децата ще имат подобни изживявания все по-често и по-често.
Има голяма разлика между това, което изпитват школуваните ясновидци и това, което е описано тук, защото то ще бъде изживявано по естествен начин. Школуваният ясновидец изживява Христос от незапомнени времена чрез определени упражнения. Когато на физическото поле срещна един човек, аз го имам пред себе си; ясновидчески аз мога да го водя на съвършено други места; тогава аз не заставам непосредствено срещу него. Да възприема човек ясновидчески Христос е станало все повече възможно. Но да го срещне човек поради това, че сега Той стои различно по отношение на човечеството, а именно така, че помага някому от етерния свят, това е нещо, което – вън от нас – е един факт, независещ от нашето ясновидско развитие.
към текста >>
Започвайки от двадесетото развитие, определени хора ще могат да Го срещат в течение на следващите три хиляди години, ще Го срещат обективно
като
етерна форма.
Има голяма разлика между това, което изпитват школуваните ясновидци и това, което е описано тук, защото то ще бъде изживявано по естествен начин. Школуваният ясновидец изживява Христос от незапомнени времена чрез определени упражнения. Когато на физическото поле срещна един човек, аз го имам пред себе си; ясновидчески аз мога да го водя на съвършено други места; тогава аз не заставам непосредствено срещу него. Да възприема човек ясновидчески Христос е станало все повече възможно. Но да го срещне човек поради това, че сега Той стои различно по отношение на човечеството, а именно така, че помага някому от етерния свят, това е нещо, което – вън от нас – е един факт, независещ от нашето ясновидско развитие.
Започвайки от двадесетото развитие, определени хора ще могат да Го срещат в течение на следващите три хиляди години, ще Го срещат обективно като етерна форма.
Това е нещо различно от положението, когато някое същество се издига до там, че вижда Христос чрез вътрешното си развитие. С това обаче висшето Същество, което наричаме Христос е поставено в една друга верига на развитието, отколкото когато говорим за Буда. Бодисатвата, който се издигна до ранга Буда, беше роден в дома на цар Судходана и в неговата двадесет и девета година се издигна до ранга Буда, т.е. оттогава той вече нямаше нужда да се превъплъщава на Земята. Когато едно такова Същество, един Бодисатва става Буда или Учител, това означава едно вътрешно развитие, само едно по-висше развитие, през което може да мине всеки човек.
към текста >>
Христос не беше произлязъл от друга човешка индивидуалност, той дойде от Макрокосмоса, до
като
всички Бодисатви са били винаги свързани със Земята.
Когато едно такова Същество, един Бодисатва става Буда или Учител, това означава едно вътрешно развитие, само едно по-висше развитие, през което може да мине всеки човек. Едно езотерично обучение е само начало на това, което води до издигането в ранга Буда. То няма нищо общо с това, което става около хората. Такива хора се явяват в определени времена, за да тласнат света по-напред. Обаче такива събития са напълно различни от Христовото Събитие.
Христос не беше произлязъл от друга човешка индивидуалност, той дойде от Макрокосмоса, докато всички Бодисатви са били винаги свързани със Земята.
Следователно, трябва да ни бъде ясно, че докато говорим за Същества, наричани Бодисатви или Буда, ние съвсем не засягаме Христос. Защото Христос е едно макрокосмическо Същество, което се свързва със Земята едва чрез Кръщението в реката Йордан. Това беше физическата манифестация. После идва етерната манифестация, след нея – астралната и после една още по-висша. Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да изживеят тази по-висша степен.
към текста >>
Следователно, трябва да ни бъде ясно, че до
като
говорим за Същества, наричани Бодисатви или Буда, ние съвсем не засягаме Христос.
Едно езотерично обучение е само начало на това, което води до издигането в ранга Буда. То няма нищо общо с това, което става около хората. Такива хора се явяват в определени времена, за да тласнат света по-напред. Обаче такива събития са напълно различни от Христовото Събитие. Христос не беше произлязъл от друга човешка индивидуалност, той дойде от Макрокосмоса, докато всички Бодисатви са били винаги свързани със Земята.
Следователно, трябва да ни бъде ясно, че докато говорим за Същества, наричани Бодисатви или Буда, ние съвсем не засягаме Христос.
Защото Христос е едно макрокосмическо Същество, което се свързва със Земята едва чрез Кръщението в реката Йордан. Това беше физическата манифестация. После идва етерната манифестация, след нея – астралната и после една още по-висша. Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да изживеят тази по-висша степен. Това, което хората могат да изживеят, принадлежи към общите земни закони.
към текста >>
Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем: Спасението на всички земни души и тяхното преминаване към Бъдещия Юпитер, до
като
всичко друго ще отпадне заедно със Земята.
Защото Христос е едно макрокосмическо Същество, което се свързва със Земята едва чрез Кръщението в реката Йордан. Това беше физическата манифестация. После идва етерната манифестация, след нея – астралната и после една още по-висша. Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да изживеят тази по-висша степен. Това, което хората могат да изживеят, принадлежи към общите земни закони.
Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем: Спасението на всички земни души и тяхното преминаване към Бъдещия Юпитер, докато всичко друго ще отпадне заедно със Земята.
Антропософията не е нещо произволно, а нещо важно, което трябваше да дойде в света. Светът трябва да се научи да разбира Христовото Същество, което живя три години на Земята. Това стана в началото на нашето летоброене. В моята книга върху „Духовното ръководство на човека и човечеството” Вие ще намерите по-големи подробности относно двете момчета Исус. Христовото Събитие бе подготвено от една личност, която беше свързана със сектата на Есеите, а именно Йешу бен Пандира, който се роди преди двете момчета Исус да се бяха родили в Палестина.
към текста >>
От това много висше Същество, от Йешу бен Пандира, води своя произход главно Евангелието на Матей
като
подготовка на това, което трябваше да стане.
Светът трябва да се научи да разбира Христовото Същество, което живя три години на Земята. Това стана в началото на нашето летоброене. В моята книга върху „Духовното ръководство на човека и човечеството” Вие ще намерите по-големи подробности относно двете момчета Исус. Христовото Събитие бе подготвено от една личност, която беше свързана със сектата на Есеите, а именно Йешу бен Пандира, който се роди преди двете момчета Исус да се бяха родили в Палестина. Така че трябва да се прави разлика между тях и Йешу бен Пандира, когото Хекел, наред с другите, също очерни по един недостоен начин.
От това много висше Същество, от Йешу бен Пандира, води своя произход главно Евангелието на Матей като подготовка на това, което трябваше да стане.
Как трябва да си представим отношението на този Йешу бен Пандира към Исус от Назарет? Преди всичко, индивидуалностите нямат нищо общо помежду си, освен че единият беше подготвител за идването на другия; обаче като индивидуалностите нямат нищо общо. Но фактът е такъв, че в едното от момчетата Исус, а именно това, за което говори евангелистът Лука, имаме една загадъчна индивидуалност, която трудно може да бъде разбрана поради това, че още щом се роди, тя можа да проговори по такъв начин, че майката можа да я разбере. Тази индивидуалност, която евангелистът Лука описва, не беше интелектуално развита, а безкрайно първична и елементарна по отношение на моралните чувства. В астралното тяло на тази индивидуалност действува индивидуалността на Буда.
към текста >>
Преди всичко, индивидуалностите нямат нищо общо помежду си, освен че единият беше подготвител за идването на другия; обаче
като
индивидуалностите нямат нищо общо.
В моята книга върху „Духовното ръководство на човека и човечеството” Вие ще намерите по-големи подробности относно двете момчета Исус. Христовото Събитие бе подготвено от една личност, която беше свързана със сектата на Есеите, а именно Йешу бен Пандира, който се роди преди двете момчета Исус да се бяха родили в Палестина. Така че трябва да се прави разлика между тях и Йешу бен Пандира, когото Хекел, наред с другите, също очерни по един недостоен начин. От това много висше Същество, от Йешу бен Пандира, води своя произход главно Евангелието на Матей като подготовка на това, което трябваше да стане. Как трябва да си представим отношението на този Йешу бен Пандира към Исус от Назарет?
Преди всичко, индивидуалностите нямат нищо общо помежду си, освен че единият беше подготвител за идването на другия; обаче като индивидуалностите нямат нищо общо.
Но фактът е такъв, че в едното от момчетата Исус, а именно това, за което говори евангелистът Лука, имаме една загадъчна индивидуалност, която трудно може да бъде разбрана поради това, че още щом се роди, тя можа да проговори по такъв начин, че майката можа да я разбере. Тази индивидуалност, която евангелистът Лука описва, не беше интелектуално развита, а безкрайно първична и елементарна по отношение на моралните чувства. В астралното тяло на тази индивидуалност действува индивидуалността на Буда. Буда, след като той стана Буда, беше едно Същество, което вече нямаше нужда да се инкарнира на Земята. Докато беше още Бодисатва, той се инкарнираше.
към текста >>
Буда, след
като
той стана Буда, беше едно Същество, което вече нямаше нужда да се инкарнира на Земята.
Как трябва да си представим отношението на този Йешу бен Пандира към Исус от Назарет? Преди всичко, индивидуалностите нямат нищо общо помежду си, освен че единият беше подготвител за идването на другия; обаче като индивидуалностите нямат нищо общо. Но фактът е такъв, че в едното от момчетата Исус, а именно това, за което говори евангелистът Лука, имаме една загадъчна индивидуалност, която трудно може да бъде разбрана поради това, че още щом се роди, тя можа да проговори по такъв начин, че майката можа да я разбере. Тази индивидуалност, която евангелистът Лука описва, не беше интелектуално развита, а безкрайно първична и елементарна по отношение на моралните чувства. В астралното тяло на тази индивидуалност действува индивидуалността на Буда.
Буда, след като той стана Буда, беше едно Същество, което вече нямаше нужда да се инкарнира на Земята.
Докато беше още Бодисатва, той се инкарнираше. След като стана Буда, той действува на Земята от висшите светове, а именно по времето, когато се роди Исус от Евангелието на Лука, той действуваше чрез неговото астрално тяло. Силите, които изхождаха от Буда, се намираха в астралното тяло на това момче Исус. Следователно, в течението на Исус от Назарет се намира също и течението на Буда. Напротив, това което източните писания казват, е вярно също и за западните окултисти: че в момента, когато Бодисатва се издига до ранг Буда, на негово място идва един друг Бодисатва.
към текста >>
До
като
беше още Бодисатва, той се инкарнираше.
Преди всичко, индивидуалностите нямат нищо общо помежду си, освен че единият беше подготвител за идването на другия; обаче като индивидуалностите нямат нищо общо. Но фактът е такъв, че в едното от момчетата Исус, а именно това, за което говори евангелистът Лука, имаме една загадъчна индивидуалност, която трудно може да бъде разбрана поради това, че още щом се роди, тя можа да проговори по такъв начин, че майката можа да я разбере. Тази индивидуалност, която евангелистът Лука описва, не беше интелектуално развита, а безкрайно първична и елементарна по отношение на моралните чувства. В астралното тяло на тази индивидуалност действува индивидуалността на Буда. Буда, след като той стана Буда, беше едно Същество, което вече нямаше нужда да се инкарнира на Земята.
Докато беше още Бодисатва, той се инкарнираше.
След като стана Буда, той действува на Земята от висшите светове, а именно по времето, когато се роди Исус от Евангелието на Лука, той действуваше чрез неговото астрално тяло. Силите, които изхождаха от Буда, се намираха в астралното тяло на това момче Исус. Следователно, в течението на Исус от Назарет се намира също и течението на Буда. Напротив, това което източните писания казват, е вярно също и за западните окултисти: че в момента, когато Бодисатва се издига до ранг Буда, на негово място идва един друг Бодисатва. В момента, когато Гаутама Буда стана Буда, тази индивидуалност на Бодисатва бе приета от Земята и оттогава на Земята действува един нов Бодисатва.
към текста >>
След
като
стана Буда, той действува на Земята от висшите светове, а именно по времето, когато се роди Исус от Евангелието на Лука, той действуваше чрез неговото астрално тяло.
Но фактът е такъв, че в едното от момчетата Исус, а именно това, за което говори евангелистът Лука, имаме една загадъчна индивидуалност, която трудно може да бъде разбрана поради това, че още щом се роди, тя можа да проговори по такъв начин, че майката можа да я разбере. Тази индивидуалност, която евангелистът Лука описва, не беше интелектуално развита, а безкрайно първична и елементарна по отношение на моралните чувства. В астралното тяло на тази индивидуалност действува индивидуалността на Буда. Буда, след като той стана Буда, беше едно Същество, което вече нямаше нужда да се инкарнира на Земята. Докато беше още Бодисатва, той се инкарнираше.
След като стана Буда, той действува на Земята от висшите светове, а именно по времето, когато се роди Исус от Евангелието на Лука, той действуваше чрез неговото астрално тяло.
Силите, които изхождаха от Буда, се намираха в астралното тяло на това момче Исус. Следователно, в течението на Исус от Назарет се намира също и течението на Буда. Напротив, това което източните писания казват, е вярно също и за западните окултисти: че в момента, когато Бодисатва се издига до ранг Буда, на негово място идва един друг Бодисатва. В момента, когато Гаутама Буда стана Буда, тази индивидуалност на Бодисатва бе приета от Земята и оттогава на Земята действува един нов Бодисатва. Този нов Бодисатва ще се издигне до ранг Буда в определено време.
към текста >>
Този Бодистава, който ще дойде
като
Майтрейя Буда, който ще се прероди във физическо тяло също и в нашето столетие – обаче не
като
Буда – ще си постави
като
задача да даде на човечеството всички истински понятия за Христовото Събитие.
Напротив, това което източните писания казват, е вярно също и за западните окултисти: че в момента, когато Бодисатва се издига до ранг Буда, на негово място идва един друг Бодисатва. В момента, когато Гаутама Буда стана Буда, тази индивидуалност на Бодисатва бе приета от Земята и оттогава на Земята действува един нов Бодисатва. Този нов Бодисатва ще се издигне до ранг Буда в определено време. Това време е точно определено: Пет хиляди години след озарението на Буда под дървото Боди. Около три хиляди години след нашето време светът ще изживее инкарнацията на Майтрейя-Буда, която ще бъде последната реинкарнация на Йешу бен Пандира.
Този Бодистава, който ще дойде като Майтрейя Буда, който ще се прероди във физическо тяло също и в нашето столетие – обаче не като Буда – ще си постави като задача да даде на човечеството всички истински понятия за Христовото Събитие.
Истинските окултисти признават инкарнациите на Бодисатва, на по-късния Майтрейя-Буда. Също както всички хора ще претърпят едно развитие на етерното тяло, такова развитие ще претърпи и тази индивидуалност. Колкото повече човечеството се приближава до момента, когато новият Бодисатва ще стане Майтрейя-Буда, тази индивидуалност ще претърпява едно особено развитие, което в неговите най-висши стадии ще бъде в известно отношение нещо, както Кръщението на Исус от Назарет: Тя ще изпита една смяна на индивидуалността. И в двата случая в същото тяло ще бъде приета една друга индивидуалност. Те живеят като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена.
към текста >>
Те живеят
като
деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена.
Този Бодистава, който ще дойде като Майтрейя Буда, който ще се прероди във физическо тяло също и в нашето столетие – обаче не като Буда – ще си постави като задача да даде на човечеството всички истински понятия за Христовото Събитие. Истинските окултисти признават инкарнациите на Бодисатва, на по-късния Майтрейя-Буда. Също както всички хора ще претърпят едно развитие на етерното тяло, такова развитие ще претърпи и тази индивидуалност. Колкото повече човечеството се приближава до момента, когато новият Бодисатва ще стане Майтрейя-Буда, тази индивидуалност ще претърпява едно особено развитие, което в неговите най-висши стадии ще бъде в известно отношение нещо, както Кръщението на Исус от Назарет: Тя ще изпита една смяна на индивидуалността. И в двата случая в същото тяло ще бъде приета една друга индивидуалност.
Те живеят като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена.
Това не е едно непрекъснато развитие, а такова, което претърпява прекъсване, какъвто бе случаят и при Исус от Назарет. При него имаме една смяна на индивидуалността в дванадесетата година, след това отново при Кръщението, извършено от Йоан. Такава една смяна ще настъпи именно при Бодисатвата, който става Майтрейя-Буда. Тези индивидуалности биват като внезапно оплодени от една друга индивидуалност. Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата година с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан.
към текста >>
Тези индивидуалности биват
като
внезапно оплодени от една друга индивидуалност.
И в двата случая в същото тяло ще бъде приета една друга индивидуалност. Те живеят като деца в света и след определени години тяхната индивидуалност бива сменена. Това не е едно непрекъснато развитие, а такова, което претърпява прекъсване, какъвто бе случаят и при Исус от Назарет. При него имаме една смяна на индивидуалността в дванадесетата година, след това отново при Кръщението, извършено от Йоан. Такава една смяна ще настъпи именно при Бодисатвата, който става Майтрейя-Буда.
Тези индивидуалности биват като внезапно оплодени от една друга индивидуалност.
Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата година с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан. Обаче Майтрейя-Буда винаги ще бъде познат по това, че когато ще бъде между хората, те не ще знаят нищо за тази смяна на индивидуалността. Тогава той ще се яви внезапно. Този е характерният знак за всички Бодисатви, които стават Буда, че те водят един никому неизвестен живот. В бъдеще човешката индивидуалност ще бъде предоставена все повече сама на себе си.
към текста >>
За Бодисатвата ще бъде характерно, че той ще ходи много години непознат по света и после ще бъде познат по това, че чрез своята вътрешна сила той ще действува
като
напълно самостоятелен човек.
Особено Майтрейя Буда ще живее до тридесетата година с определена индивидуалност и след това ще стане една смяна, каквато ние имаме при Кръщението на Исус в реката Йордан. Обаче Майтрейя-Буда винаги ще бъде познат по това, че когато ще бъде между хората, те не ще знаят нищо за тази смяна на индивидуалността. Тогава той ще се яви внезапно. Този е характерният знак за всички Бодисатви, които стават Буда, че те водят един никому неизвестен живот. В бъдеще човешката индивидуалност ще бъде предоставена все повече сама на себе си.
За Бодисатвата ще бъде характерно, че той ще ходи много години непознат по света и после ще бъде познат по това, че чрез своята вътрешна сила той ще действува като напълно самостоятелен човек.
В течение на хилядолетия, а също и от окултисти на новото време е било познато като изискване неговото същество да остане непознато през младостта до раждането на Разсъдъчната душа, дори до раждането на Съзнателната душа, и той да изпълни своята мисия само чрез себе си и чрез никой друг. Ето защо е толкова важно да бъдем неотстъпчиви до определена точка. Всеки истински познавач на окултизма би намерил за комично, ако му се каже, че в двадесетия век трябва да дойде един Буда, тъй като всеки окултист знае, че Буда ще дойде едва пет хиляди години след Гаутама Буда. Обаче един Бодисатва може да бъде въплътен и това ще стане. Това е нещо, което принадлежи към главното оръжие на окултиста: Че Майтрейя-Буда ще бъде непознат в неговата младост.
към текста >>
В течение на хилядолетия, а също и от окултисти на новото време е било познато
като
изискване неговото същество да остане непознато през младостта до раждането на Разсъдъчната душа, дори до раждането на Съзнателната душа, и той да изпълни своята мисия само чрез себе си и чрез никой друг.
Обаче Майтрейя-Буда винаги ще бъде познат по това, че когато ще бъде между хората, те не ще знаят нищо за тази смяна на индивидуалността. Тогава той ще се яви внезапно. Този е характерният знак за всички Бодисатви, които стават Буда, че те водят един никому неизвестен живот. В бъдеще човешката индивидуалност ще бъде предоставена все повече сама на себе си. За Бодисатвата ще бъде характерно, че той ще ходи много години непознат по света и после ще бъде познат по това, че чрез своята вътрешна сила той ще действува като напълно самостоятелен човек.
В течение на хилядолетия, а също и от окултисти на новото време е било познато като изискване неговото същество да остане непознато през младостта до раждането на Разсъдъчната душа, дори до раждането на Съзнателната душа, и той да изпълни своята мисия само чрез себе си и чрез никой друг.
Ето защо е толкова важно да бъдем неотстъпчиви до определена точка. Всеки истински познавач на окултизма би намерил за комично, ако му се каже, че в двадесетия век трябва да дойде един Буда, тъй като всеки окултист знае, че Буда ще дойде едва пет хиляди години след Гаутама Буда. Обаче един Бодисатва може да бъде въплътен и това ще стане. Това е нещо, което принадлежи към главното оръжие на окултиста: Че Майтрейя-Буда ще бъде непознат в неговата младост. Ето защо аз от години насам подчертавах, че има един основен принцип на окултизма: Преди някой да е достигнал определена възраст, определени центрове никога не ще му дадат поръчение да говори за окултни учения.
към текста >>
Всеки истински познавач на окултизма би намерил за комично, ако му се каже, че в двадесетия век трябва да дойде един Буда, тъй
като
всеки окултист знае, че Буда ще дойде едва пет хиляди години след Гаутама Буда.
Този е характерният знак за всички Бодисатви, които стават Буда, че те водят един никому неизвестен живот. В бъдеще човешката индивидуалност ще бъде предоставена все повече сама на себе си. За Бодисатвата ще бъде характерно, че той ще ходи много години непознат по света и после ще бъде познат по това, че чрез своята вътрешна сила той ще действува като напълно самостоятелен човек. В течение на хилядолетия, а също и от окултисти на новото време е било познато като изискване неговото същество да остане непознато през младостта до раждането на Разсъдъчната душа, дори до раждането на Съзнателната душа, и той да изпълни своята мисия само чрез себе си и чрез никой друг. Ето защо е толкова важно да бъдем неотстъпчиви до определена точка.
Всеки истински познавач на окултизма би намерил за комично, ако му се каже, че в двадесетия век трябва да дойде един Буда, тъй като всеки окултист знае, че Буда ще дойде едва пет хиляди години след Гаутама Буда.
Обаче един Бодисатва може да бъде въплътен и това ще стане. Това е нещо, което принадлежи към главното оръжие на окултиста: Че Майтрейя-Буда ще бъде непознат в неговата младост. Ето защо аз от години насам подчертавах, че има един основен принцип на окултизма: Преди някой да е достигнал определена възраст, определени центрове никога не ще му дадат поръчение да говори за окултни учения. Това беше подчертавано години наред. Когато говорят по-млади хора, те могат да го вършат с най-добри намерения, обаче те не го вършат по окултно поръчение.
към текста >>
81.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват
като
благовестия,
като
факти на духовния живот.
ХРИСТОВИЯТ ИМПУЛС В ХОДА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ Локарно, 19. Септември 1911 ВТОРА ЛЕКЦИЯ
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот.
И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота. И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще. И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината. Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека.
към текста >>
И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца
като
подтик,
като
желание?
Локарно, 19. Септември 1911 ВТОРА ЛЕКЦИЯ Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот. И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота.
И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание?
– ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще. И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината. Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека. Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух.
към текста >>
Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля
като
природа,
като
гори и планински върхове,
като
стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека.
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот. И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота. И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще. И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека.
Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух. Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена.
към текста >>
Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля
като
гори и планински върхове,
като
планини и езера, говори Духът.
И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота. И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще. И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината. Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека.
Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът.
И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух. Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена. Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена.
към текста >>
И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи
като
твърда почва, това което говори от тях, е Дух.
И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще. И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината. Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека. Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът.
И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух.
Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива. И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена. Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена. Тя се превръща за нас наистина в една илюзия, Майя, обаче в една илюзия, която е велика и красива затова, защото е произведение на божествено-духовния свят.
към текста >>
И това, което ни заобикаля
като
природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена.
Човекът или знае, или предчувствува, че във всичко, което ни заобикаля като природа, като гори и планински върхове, като стихии и бури, царува една духовност, която според изказването на една бележита западноевропейска личност, е вече духовност, която е по-последователна, отколкото действието, чувствуването и мисленето на човека. Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука ние все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух. Ние се обръщаме към прадревните времена и си казваме: Ние произхождаме от духовното минало, чеда сме на старите времена. Така, както създаваме нашите произведения на изкуството, както прилежно се занимаваме с това, което ни прави способни да се справяме със света, така и нашите прадеди са създали техните сечива.
И това, което ни заобикаля като природни явления, е дело на Боговете в прадревните времена.
Когато се изпълваме с едно такова чувство, тогава цялата природа постепенно се превръща в това, което тя е била за всяка Духовна наука от всички времена. Тя се превръща за нас наистина в една илюзия, Майя, обаче в една илюзия, която е велика и красива затова, защото е произведение на божествено-духовния свят. И така, когато излизаме вън в природата, ние се движим сред паметниците на духовната работа на древни предземни времена. Тогава ни завладява онова велико, онова силно чувство, което може да породи едно задълбочаване на чувството за природата и да ни проникне с топлота. Когато задоволяваме нашето чувство за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата.
към текста >>
Когато размислим върху това, ние трябва да считаме
като
привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите.
Тогава ни завладява онова велико, онова силно чувство, което може да породи едно задълбочаване на чувството за природата и да ни проникне с топлота. Когато задоволяваме нашето чувство за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата. Колко много хора живеят днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата! И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал. Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието.
Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите.
Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека. Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя. Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот. Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата? Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо?
към текста >>
Първоначално ние се докосваме до тази истина
като
до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека.
Когато задоволяваме нашето чувство за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата. Колко много хора живеят днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата! И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал. Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието. Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите.
Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека.
Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя. Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот. Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата? Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо? Когато хвърлим поглед върху това, което може да бъде научено от духовните Същества, които стоят по-близо до нас, отколкото беше случаят в деветнадесетото столетие, какво можем да научим ние?
към текста >>
Защото какво ще отнесат
като
най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата?
Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието. Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите. Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека. Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя. Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот.
Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата?
Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо? Когато хвърлим поглед върху това, което може да бъде научено от духовните Същества, които стоят по-близо до нас, отколкото беше случаят в деветнадесетото столетие, какво можем да научим ние? Можем да научим най-вече това, че в нашата найдълбока душа, в нашето най-дълбоко чувствуване можем да вземем със себе си нещо друго в следващите прераждания, именно когато се проникнем с Духовната наука, а не когато стоим далеч от нея. Днес ние наистина не сме заставени да приемем това, което Духовната наука може да ни даде като едно абстрактно учение, като една теория. Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях като една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в живот.
към текста >>
Какво ще отнесат там те
като
свое най-добро нещо?
Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите. Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека. Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя. Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот. Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата?
Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо?
Когато хвърлим поглед върху това, което може да бъде научено от духовните Същества, които стоят по-близо до нас, отколкото беше случаят в деветнадесетото столетие, какво можем да научим ние? Можем да научим най-вече това, че в нашата найдълбока душа, в нашето най-дълбоко чувствуване можем да вземем със себе си нещо друго в следващите прераждания, именно когато се проникнем с Духовната наука, а не когато стоим далеч от нея. Днес ние наистина не сме заставени да приемем това, което Духовната наука може да ни даде като едно абстрактно учение, като една теория. Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях като една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в живот. И това, което става по този начин живот, действува при някои хора още днес, още в тази инкарнация; ако то не се превърне в пълноценен живот, действието му ще се прояви в следващите инкарнации.
към текста >>
Днес ние наистина не сме заставени да приемем това, което Духовната наука може да ни даде
като
едно абстрактно учение,
като
една теория.
Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот. Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата? Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо? Когато хвърлим поглед върху това, което може да бъде научено от духовните Същества, които стоят по-близо до нас, отколкото беше случаят в деветнадесетото столетие, какво можем да научим ние? Можем да научим най-вече това, че в нашата найдълбока душа, в нашето най-дълбоко чувствуване можем да вземем със себе си нещо друго в следващите прераждания, именно когато се проникнем с Духовната наука, а не когато стоим далеч от нея.
Днес ние наистина не сме заставени да приемем това, което Духовната наука може да ни даде като едно абстрактно учение, като една теория.
Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях като една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в живот. И това, което става по този начин живот, действува при някои хора още днес, още в тази инкарнация; ако то не се превърне в пълноценен живот, действието му ще се прояви в следващите инкарнации. Всичко това се превръща в действителен, в непосредствен живот, представа за който можем да имаме само тогава, когато се вслушаме в онзи пророчески глас, който казва: Накъде отива това развитие? То преминава с всичките си плодове в непосредственото външно съществуване. И онова, което днес можем само да кажем, да изговорим, да въплътим в нашите думи, се превръща в поглед, в поглед при по-младите, в поглед при повъзрастните, в поглед, който ощастливява.
към текста >>
Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях
като
една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в живот.
Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата? Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо? Когато хвърлим поглед върху това, което може да бъде научено от духовните Същества, които стоят по-близо до нас, отколкото беше случаят в деветнадесетото столетие, какво можем да научим ние? Можем да научим най-вече това, че в нашата найдълбока душа, в нашето най-дълбоко чувствуване можем да вземем със себе си нещо друго в следващите прераждания, именно когато се проникнем с Духовната наука, а не когато стоим далеч от нея. Днес ние наистина не сме заставени да приемем това, което Духовната наука може да ни даде като едно абстрактно учение, като една теория.
Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях като една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в живот.
И това, което става по този начин живот, действува при някои хора още днес, още в тази инкарнация; ако то не се превърне в пълноценен живот, действието му ще се прояви в следващите инкарнации. Всичко това се превръща в действителен, в непосредствен живот, представа за който можем да имаме само тогава, когато се вслушаме в онзи пророчески глас, който казва: Накъде отива това развитие? То преминава с всичките си плодове в непосредственото външно съществуване. И онова, което днес можем само да кажем, да изговорим, да въплътим в нашите думи, се превръща в поглед, в поглед при по-младите, в поглед при повъзрастните, в поглед, който ощастливява. Всички, които не са могли да се докоснат до топлината и светлината на Духовната наука, за да стигнат за самите себе си до плодовете на тази Духовна наука, ще почувствуват тогава блаженството, което един такъв поглед дава!
към текста >>
Началото на двадесетото столетие е важно за цялото културно развитие чрез изтичането на това, което от източния свят се влива в западния, смесва се там, за да изгрее онова, което може да бъде именно всмукано направо от природния живот
като
нещо оживотворяващо нашия най-дълбок душевен живот.
Когато от яйцето се излюпва пиленцето също имаме един скок. Няма по-неверни думи от тези, че природата не прави никакви скокове. Навсякъде има скокове, внезапни скокове. И така, ние живеем във времето на един такъв преход. Ние сме минали през една календарна година, която има голямо значение: Годината 1899.
Началото на двадесетото столетие е важно за цялото културно развитие чрез изтичането на това, което от източния свят се влива в западния, смесва се там, за да изгрее онова, което може да бъде именно всмукано направо от природния живот като нещо оживотворяващо нашия най-дълбок душевен живот.
Онези, чийто дух е пробуден, ще могат да виждат нови Същества всред процесите на природата. Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества. Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата към двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание. Ще бъде все повече и повече важно да се вземат под внимание такива неща и да се внасят в съзнанието. Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях.
към текста >>
До
като
човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества.
Навсякъде има скокове, внезапни скокове. И така, ние живеем във времето на един такъв преход. Ние сме минали през една календарна година, която има голямо значение: Годината 1899. Началото на двадесетото столетие е важно за цялото културно развитие чрез изтичането на това, което от източния свят се влива в западния, смесва се там, за да изгрее онова, което може да бъде именно всмукано направо от природния живот като нещо оживотворяващо нашия най-дълбок душевен живот. Онези, чийто дух е пробуден, ще могат да виждат нови Същества всред процесите на природата.
Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества.
Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата към двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание. Ще бъде все повече и повече важно да се вземат под внимание такива неща и да се внасят в съзнанието. Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях. Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството. С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване.
към текста >>
До
като
в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата към двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание.
И така, ние живеем във времето на един такъв преход. Ние сме минали през една календарна година, която има голямо значение: Годината 1899. Началото на двадесетото столетие е важно за цялото културно развитие чрез изтичането на това, което от източния свят се влива в западния, смесва се там, за да изгрее онова, което може да бъде именно всмукано направо от природния живот като нещо оживотворяващо нашия най-дълбок душевен живот. Онези, чийто дух е пробуден, ще могат да виждат нови Същества всред процесите на природата. Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества.
Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата към двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание.
Ще бъде все повече и повече важно да се вземат под внимание такива неща и да се внасят в съзнанието. Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях. Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството. С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо.
към текста >>
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата
като
един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване.
Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества. Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата към двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание. Ще бъде все повече и повече важно да се вземат под внимание такива неща и да се внасят в съзнанието. Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях. Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството.
С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване.
И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента.
към текста >>
Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят
като
природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин.
Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях. Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството. С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго.
Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин.
Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това.
към текста >>
Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата
като
нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта.
Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството. С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване. И още нещо. Без съмнение една човешка душа, която не би могла да изпита радост от цъфтежа на полетата, е много посредствена, но към това се прибавя и нещо друго. Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин.
Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта.
Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще. Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това. Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората.
към текста >>
Бих искал да спомена
като
пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при
децата
– при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят.
Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това. Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората. Ето защо Антропософското движение се появи в света. Както е в природата, така е и в моралния живот: И тук душевният живот изпитва едно преобразуване. Ще се явят някои неща, за които днес хората нямат никакво предчувствие.
Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят.
Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение. Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние. По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето. Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го.
към текста >>
Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му
като
видение.
Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората. Ето защо Антропософското движение се появи в света. Както е в природата, така е и в моралния живот: И тук душевният живот изпитва едно преобразуване. Ще се явят някои неща, за които днес хората нямат никакво предчувствие. Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят.
Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение.
Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние. По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето. Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го. И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален живот.
към текста >>
Така моралните импулси ще бъдат постепенно потопени в нашата душа
като
една Карма, когато се подготвим да отворим нашите очи и нашите уши за това, което ни говори от духовните светове.
Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние. По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето. Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го. И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален живот.
Така моралните импулси ще бъдат постепенно потопени в нашата душа като една Карма, когато се подготвим да отворим нашите очи и нашите уши за това, което ни говори от духовните светове.
Ние знаем, че ще мине още дълго време, докато хората се научат да виждат Духа. Но това ще започне в двадесетото столетие и в течение на три хиляди години все повече хора ще го постигат. Следващите три хилядолетия човечеството ще посвети на това. Обаче за да могат да станат такива неща, също по разпореждане на духовното ръководство на човечеството, главните течения на развитието ще текат така, че все повече хора ще стигат до проникването в едно разбиране на окултния живот така, като това бе описано днес. Тук имаме две главни течения.
към текста >>
Ние знаем, че ще мине още дълго време, до
като
хората се научат да виждат Духа.
Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние. По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето. Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го. И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален живот. Така моралните импулси ще бъдат постепенно потопени в нашата душа като една Карма, когато се подготвим да отворим нашите очи и нашите уши за това, което ни говори от духовните светове.
Ние знаем, че ще мине още дълго време, докато хората се научат да виждат Духа.
Но това ще започне в двадесетото столетие и в течение на три хиляди години все повече хора ще го постигат. Следващите три хилядолетия човечеството ще посвети на това. Обаче за да могат да станат такива неща, също по разпореждане на духовното ръководство на човечеството, главните течения на развитието ще текат така, че все повече хора ще стигат до проникването в едно разбиране на окултния живот така, като това бе описано днес. Тук имаме две главни течения. Първото е известно чрез това, че съществува една така наречена западна философия и че онова, което са елементарни понятия за духовния свят, произхожда от чистите основи на философията.
към текста >>
Обаче за да могат да станат такива неща, също по разпореждане на духовното ръководство на човечеството, главните течения на развитието ще текат така, че все повече хора ще стигат до проникването в едно разбиране на окултния живот така,
като
това бе описано днес.
И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален живот. Така моралните импулси ще бъдат постепенно потопени в нашата душа като една Карма, когато се подготвим да отворим нашите очи и нашите уши за това, което ни говори от духовните светове. Ние знаем, че ще мине още дълго време, докато хората се научат да виждат Духа. Но това ще започне в двадесетото столетие и в течение на три хиляди години все повече хора ще го постигат. Следващите три хилядолетия човечеството ще посвети на това.
Обаче за да могат да станат такива неща, също по разпореждане на духовното ръководство на човечеството, главните течения на развитието ще текат така, че все повече хора ще стигат до проникването в едно разбиране на окултния живот така, като това бе описано днес.
Тук имаме две главни течения. Първото е известно чрез това, че съществува една така наречена западна философия и че онова, което са елементарни понятия за духовния свят, произхожда от чистите основи на философията. И забележително е онова, което се получава при един преглед на това, което постепенно се е случило в науката на западната култура. Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния живот, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят. Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен живот.
към текста >>
Първият път
като
деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе.
Първото е известно чрез това, че съществува една така наречена западна философия и че онова, което са елементарни понятия за духовния свят, произхожда от чистите основи на философията. И забележително е онова, което се получава при един преглед на това, което постепенно се е случило в науката на западната култура. Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния живот, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят. Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен живот. Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя живот да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят.
Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе.
Тогава в него нахлу нещо, което може да бъде видяно само с ясновидския поглед. Като резултат, в него разцъфтя онова, което се изрази като пророчески поглед в развитието на човечеството. Избликва това, което Шелинг и Хегел бяха постигнали чрез чистото усилие на Духа. Тъй като те стояха самотни на височините на мисълта, ние можем да ги поставим и тук на върха, на който впоследствие ще стоят и всички образовани хора. За всичко това се е говорило в течение на последните столетия и особено в последните четири столетия.
към текста >>
Като
резултат, в него разцъфтя онова, което се изрази
като
пророчески поглед в развитието на човечеството.
Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния живот, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят. Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен живот. Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя живот да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят. Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе. Тогава в него нахлу нещо, което може да бъде видяно само с ясновидския поглед.
Като резултат, в него разцъфтя онова, което се изрази като пророчески поглед в развитието на човечеството.
Избликва това, което Шелинг и Хегел бяха постигнали чрез чистото усилие на Духа. Тъй като те стояха самотни на височините на мисълта, ние можем да ги поставим и тук на върха, на който впоследствие ще стоят и всички образовани хора. За всичко това се е говорило в течение на последните столетия и особено в последните четири столетия. Когато обгърнем с поглед това и го обработим с методите на практическия окултизъм – и това стана в последно време – за да изследваме именно това, което чисто интелектуалните глави са премислили от Хегел до Хекел, ние ще видим също, че тук действуват окултни сили. И тук се получава един твърде забележителен резултат: Можем да говорим за едно чисто вдъхновение именно при тези, които най-малко ни изглеждат такива.
към текста >>
Тъй
като
те стояха самотни на височините на мисълта, ние можем да ги поставим и тук на върха, на който впоследствие ще стоят и всички образовани хора.
Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя живот да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят. Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе. Тогава в него нахлу нещо, което може да бъде видяно само с ясновидския поглед. Като резултат, в него разцъфтя онова, което се изрази като пророчески поглед в развитието на човечеството. Избликва това, което Шелинг и Хегел бяха постигнали чрез чистото усилие на Духа.
Тъй като те стояха самотни на височините на мисълта, ние можем да ги поставим и тук на върха, на който впоследствие ще стоят и всички образовани хора.
За всичко това се е говорило в течение на последните столетия и особено в последните четири столетия. Когато обгърнем с поглед това и го обработим с методите на практическия окултизъм – и това стана в последно време – за да изследваме именно това, което чисто интелектуалните глави са премислили от Хегел до Хекел, ние ще видим също, че тук действуват окултни сили. И тук се получава един твърде забележителен резултат: Можем да говорим за едно чисто вдъхновение именно при тези, които най-малко ни изглеждат такива. Кой вдъхнови всички тези духове, които стоят на чисто интелектуална основа? Кой разпали този духовен живот, който говори от всяка книга, който слиза надолу чак до ниските колиби?
към текста >>
Какво означава това особено при онзи Бодисатва, който
като
Гаутама Буда стига до ранг Буда?
Всички ние знаем как се е стигнало до едно велико събитие, което е описано на много места. Някога една велика индивидуалност, свързана с общочовешкото развитие, една от онези индивидуалности, които назоваваме с името Бодисатва, се въплъти в царствения дом на Судходана. Всички ние знаем, че тази индивидуалност беше определена да се издигне до следващия ранг, който идва след този на Бодисатва. Всеки човек, който се издига по-високо и стига до ранга Бодисатва, трябва да стане един Буда в неговото последно въплъщение. Какво означава този ранг Буда?
Какво означава това особено при онзи Бодисатва, който като Гаутама Буда стига до ранг Буда?
Той означава, че Буда – и такъв е случаят при всеки Буда – няма вече нужда да се въплъщава на Земята в едно тяло от плът. И така, като всеки Буда, Гаутама Буда впоследствие беше определен да действува от духовния свят. Той не трябваше вече никога да ходи физически по земята; обаче онова, което беше постигнал от едно въплъщение в друго, го правеше способен непрекъснато да действува в нашата земна култура. Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”. Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда.
към текста >>
И така,
като
всеки Буда, Гаутама Буда впоследствие беше определен да действува от духовния свят.
Всички ние знаем, че тази индивидуалност беше определена да се издигне до следващия ранг, който идва след този на Бодисатва. Всеки човек, който се издига по-високо и стига до ранга Бодисатва, трябва да стане един Буда в неговото последно въплъщение. Какво означава този ранг Буда? Какво означава това особено при онзи Бодисатва, който като Гаутама Буда стига до ранг Буда? Той означава, че Буда – и такъв е случаят при всеки Буда – няма вече нужда да се въплъщава на Земята в едно тяло от плът.
И така, като всеки Буда, Гаутама Буда впоследствие беше определен да действува от духовния свят.
Той не трябваше вече никога да ходи физически по земята; обаче онова, което беше постигнал от едно въплъщение в друго, го правеше способен непрекъснато да действува в нашата земна култура. Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”. Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда. Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени към най-висшите индивидуалности в извършващите се дела, за които говори Мистерията на Голгота. Така че неговите сили продължават да действуват също в мирогледното течение на западните философи.
към текста >>
Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши
като
чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”.
Какво означава този ранг Буда? Какво означава това особено при онзи Бодисатва, който като Гаутама Буда стига до ранг Буда? Той означава, че Буда – и такъв е случаят при всеки Буда – няма вече нужда да се въплъщава на Земята в едно тяло от плът. И така, като всеки Буда, Гаутама Буда впоследствие беше определен да действува от духовния свят. Той не трябваше вече никога да ходи физически по земята; обаче онова, което беше постигнал от едно въплъщение в друго, го правеше способен непрекъснато да действува в нашата земна култура.
Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”.
Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда. Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени към най-висшите индивидуалности в извършващите се дела, за които говори Мистерията на Голгота. Така че неговите сили продължават да действуват също в мирогледното течение на западните философи. От духовния свят той самият е подтика на живота, който проникна до разума, но след това се заблуди. Когато днес четем Лайбниц, Шелинг и Соловьов, и се запитваме: Как са били инспирирани те?
към текста >>
След
като
знаем, че Луната е символ на една вечно съществуваща мъдрост, която живее в сърцата на хората, ние виждаме, че в старите легенди е било изградено и представено едно съзнание за саможертвата на Буда.
И когато проследим всичко това, в целия разказ намираме изключително дълбоки истини. Намираме също разкази от будистката литература. Проследявайки същия въпрос, стигаме до една легенда, която разказва как Буда продължил да живее по-нататък, обаче не в земна човешка форма, а в животинска форма, във формата на един заек. И когато един брахман вървял и намерил един заек – който бил маската на Буда – брахманът му се оплакал за мизерията на хората във външния свят, тогава Буда се хвърлил в един огън, който сам си приготвил и се опекъл, за да помогне на хората. Брахманът го взел и го пренесъл на Луната.
След като знаем, че Луната е символ на една вечно съществуваща мъдрост, която живее в сърцата на хората, ние виждаме, че в старите легенди е било изградено и представено едно съзнание за саможертвата на Буда.
Каква е задачата на Буда там навън, в света на Духа? Задачата е да разпалва постоянно в нашите сърца онези сили, от които може да бъде извлечена висшата мъдрост. Ето как трябва да разбираме това течение, което тече през целия свят. То е представено също и в една, макар и абстрактна форма, която съществува през нашето столетие. Обаче ние трябва да се стремим да познаем окултното значение на всяка една духовна форма.
към текста >>
До
като
в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас
като
хора, в Христовото Същество имаме един космически елемент.
Ето как трябва да разбираме това течение, което тече през целия свят. То е представено също и в една, макар и абстрактна форма, която съществува през нашето столетие. Обаче ние трябва да се стремим да познаем окултното значение на всяка една духовна форма. Към това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния живот. Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва да участвуват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване.
Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един космически елемент.
Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята. Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в период от три години в земния свят. Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота). Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота.
към текста >>
Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра
като
го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха
като
за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота).
Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва да участвуват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване. Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един космически елемент. Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята. Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в период от три години в земния свят.
Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота).
Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел. Така чрез Събитието на Голгота стана нещо. което донесе едно съвършено ново протичане на фактите в нашето Земно развитие. По-рано всичко съществуваше на Земята за да позволи на хората да възприемат чрез най-разнообразните религии най-различните понятия.
към текста >>
Това, което действуваше от религията на Буда, когато неговото Същество изпращаше своите лъчи в астралната аура на Исус и за което аз разказах, че от самата природа душата ще познае и почувствува нещо ново, то не означава нищо друго, освен следното: Както индивидуалността на Христос слезе чрез Кръщението, извършено от Йоан във физическото тяло, живя в него до Събитието на Голгота и беше налице по този начин
като
физическо събитие на физическото поле, занапред тя ще започне също така една нова деятелност в етерния свят.
Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел. Така чрез Събитието на Голгота стана нещо. което донесе едно съвършено ново протичане на фактите в нашето Земно развитие. По-рано всичко съществуваше на Земята за да позволи на хората да възприемат чрез най-разнообразните религии най-различните понятия.
Това, което действуваше от религията на Буда, когато неговото Същество изпращаше своите лъчи в астралната аура на Исус и за което аз разказах, че от самата природа душата ще познае и почувствува нещо ново, то не означава нищо друго, освен следното: Както индивидуалността на Христос слезе чрез Кръщението, извършено от Йоан във физическото тяло, живя в него до Събитието на Голгота и беше налице по този начин като физическо събитие на физическото поле, занапред тя ще започне също така една нова деятелност в етерния свят.
Следователно можем да говорим за едно физическо въплъщение от Кръщението в реката Йордан до Събитието на Голгота, а сега можем да говорим за едно етерно проявление на Христос. Когато етерното тяло се развива също и чрез есенни впечатления, които човек натрупва в себе си, ще бъде възприеман етерният Христос. Защо дойде физическият Христос? За да може човекът да се развие по-високо и да стане способен да вижда постоянно Христос в етерния свят. Ето защо можем да заявим: В тази лекция ние се позоваваме на онези елементарни Духове, които се проявяват в природата и ни насочват към осмисляне на нашите действия, към вслушване във вътрешното слово, така че във всички разгръщащи се пред нас събития, които се групират около един център, ние виждаме: хората, които правилно се издигат в духовния свят – и тук аз имам предвид не духовно школувания ясновидец, който винаги е можел да намери Христос, а хората в тяхното естествено развитие – че тези хора ще виждат Христос като етерно събитие: Него, който ще действува в мировите събития само от етерния свят.
към текста >>
Ето защо можем да заявим: В тази лекция ние се позоваваме на онези елементарни Духове, които се проявяват в природата и ни насочват към осмисляне на нашите действия, към вслушване във вътрешното слово, така че във всички разгръщащи се пред нас събития, които се групират около един център, ние виждаме: хората, които правилно се издигат в духовния свят – и тук аз имам предвид не духовно школувания ясновидец, който винаги е можел да намери Христос, а хората в тяхното естествено развитие – че тези хора ще виждат Христос
като
етерно събитие: Него, който ще действува в мировите събития само от етерния свят.
Това, което действуваше от религията на Буда, когато неговото Същество изпращаше своите лъчи в астралната аура на Исус и за което аз разказах, че от самата природа душата ще познае и почувствува нещо ново, то не означава нищо друго, освен следното: Както индивидуалността на Христос слезе чрез Кръщението, извършено от Йоан във физическото тяло, живя в него до Събитието на Голгота и беше налице по този начин като физическо събитие на физическото поле, занапред тя ще започне също така една нова деятелност в етерния свят. Следователно можем да говорим за едно физическо въплъщение от Кръщението в реката Йордан до Събитието на Голгота, а сега можем да говорим за едно етерно проявление на Христос. Когато етерното тяло се развива също и чрез есенни впечатления, които човек натрупва в себе си, ще бъде възприеман етерният Христос. Защо дойде физическият Христос? За да може човекът да се развие по-високо и да стане способен да вижда постоянно Христос в етерния свят.
Ето защо можем да заявим: В тази лекция ние се позоваваме на онези елементарни Духове, които се проявяват в природата и ни насочват към осмисляне на нашите действия, към вслушване във вътрешното слово, така че във всички разгръщащи се пред нас събития, които се групират около един център, ние виждаме: хората, които правилно се издигат в духовния свят – и тук аз имам предвид не духовно школувания ясновидец, който винаги е можел да намери Христос, а хората в тяхното естествено развитие – че тези хора ще виждат Христос като етерно събитие: Него, който ще действува в мировите събития само от етерния свят.
Ние виждаме как всички тези събития се групират около бъдещото Христово събитие. И когато вземем цялото духовно развитие в неговото движение напред, ние виждаме: Жертвуващият се в огъня на Любовта Буда е вдъхновителят на нашата Духовна наука. Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н. Всичко, което се разпростира навън в природата, идва от Духа. Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята.
към текста >>
Онези хора, които четат такива неща,
като
„Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н.
Защо дойде физическият Христос? За да може човекът да се развие по-високо и да стане способен да вижда постоянно Христос в етерния свят. Ето защо можем да заявим: В тази лекция ние се позоваваме на онези елементарни Духове, които се проявяват в природата и ни насочват към осмисляне на нашите действия, към вслушване във вътрешното слово, така че във всички разгръщащи се пред нас събития, които се групират около един център, ние виждаме: хората, които правилно се издигат в духовния свят – и тук аз имам предвид не духовно школувания ясновидец, който винаги е можел да намери Христос, а хората в тяхното естествено развитие – че тези хора ще виждат Христос като етерно събитие: Него, който ще действува в мировите събития само от етерния свят. Ние виждаме как всички тези събития се групират около бъдещото Христово събитие. И когато вземем цялото духовно развитие в неговото движение напред, ние виждаме: Жертвуващият се в огъня на Любовта Буда е вдъхновителят на нашата Духовна наука.
Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н.
Всичко, което се разпростира навън в природата, идва от Духа. Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята. В основата на всичко това не стоят лишени от живот молекули. В това, което израства като форми от Земята, ни се показва найвисшия смисъл. Хората ще познават не само чрез вярата, те ще станат непосредствено знаещи.
към текста >>
В това, което израства
като
форми от Земята, ни се показва найвисшия смисъл.
И когато вземем цялото духовно развитие в неговото движение напред, ние виждаме: Жертвуващият се в огъня на Любовта Буда е вдъхновителят на нашата Духовна наука. Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н. Всичко, което се разпростира навън в природата, идва от Духа. Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята. В основата на всичко това не стоят лишени от живот молекули.
В това, което израства като форми от Земята, ни се показва найвисшия смисъл.
Хората ще познават не само чрез вярата, те ще станат непосредствено знаещи. С това ние поставихме пред нашата душа второто течение, което трябва да се съедини с първото. Бъдещите години на Земята ще донесат много изненадващи неща. Във всички неща, които ще се явят по такъв начин, ще можем да виждаме Христовия Принцип, докато Импулсът на Буда ще бъде долавян повече вътрешно. Ето защо само чрез разбиране за онези възвишени намерения, които се осъществяват чрез духовното ръководство на света, ще ни стане ясно как можем да проследим Христовия Импулс, какъв е той и как в хода на историческото развитие насочва една индивидуалност в друга.
към текста >>
Във всички неща, които ще се явят по такъв начин, ще можем да виждаме Христовия Принцип, до
като
Импулсът на Буда ще бъде долавян повече вътрешно.
В основата на всичко това не стоят лишени от живот молекули. В това, което израства като форми от Земята, ни се показва найвисшия смисъл. Хората ще познават не само чрез вярата, те ще станат непосредствено знаещи. С това ние поставихме пред нашата душа второто течение, което трябва да се съедини с първото. Бъдещите години на Земята ще донесат много изненадващи неща.
Във всички неща, които ще се явят по такъв начин, ще можем да виждаме Христовия Принцип, докато Импулсът на Буда ще бъде долавян повече вътрешно.
Ето защо само чрез разбиране за онези възвишени намерения, които се осъществяват чрез духовното ръководство на света, ще ни стане ясно как можем да проследим Христовия Импулс, какъв е той и как в хода на историческото развитие насочва една индивидуалност в друга. Какво предлага за познавателния стремеж на мислещия човек едно такова явление, каквото се представя на Запад, където всяко мислене се изразява по начина на Галилей – да речем, , за да имаме един пример – или също на Изток по начина на Владимир Соловьов? Когато разгледаме това, ние разбираме колко обективно действува Христовият Импулс. По същия начин можем да открием Христовия Импулс във всичко, което става навън в света. Велики неща ще се случват през следващия културен период.
към текста >>
Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само
като
един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там
като
действителност.
Ето защо само чрез разбиране за онези възвишени намерения, които се осъществяват чрез духовното ръководство на света, ще ни стане ясно как можем да проследим Христовия Импулс, какъв е той и как в хода на историческото развитие насочва една индивидуалност в друга. Какво предлага за познавателния стремеж на мислещия човек едно такова явление, каквото се представя на Запад, където всяко мислене се изразява по начина на Галилей – да речем, , за да имаме един пример – или също на Изток по начина на Владимир Соловьов? Когато разгледаме това, ние разбираме колко обективно действува Христовият Импулс. По същия начин можем да открием Христовия Импулс във всичко, което става навън в света. Велики неща ще се случват през следващия културен период.
Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност.
Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала! За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения. Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието.
към текста >>
Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също
като
морален човек по съответния начин.
Когато разгледаме това, ние разбираме колко обективно действува Христовият Импулс. По същия начин можем да открием Христовия Импулс във всичко, което става навън в света. Велики неща ще се случват през следващия културен период. Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ?
Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин.
Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала! За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения. Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието. И от какво зависи тези две течения да се слеят, за да могат хората вътрешно, чрез Буда, да стигнат до Христос? Как ще бъде постигнато това?
към текста >>
Той ще действува още
като
Бодисатва в течение на три хиляди години отсега нататък и след това, когато се изпълнят пет хиляди години от неговата дейност
като
Бодисатва, също ще стане Буда.
Благодарение на факта, че задълженията на Бодисатва никога не остават неизпълнени. В момента, когато Бодисатва стана Буда, едно друго същество дойде до неговия сан, едно друго същество зае службата на Бодисатва. И тогава дойде онази индивидуалност, за която знаем, че живя около сто години преди Исус от Назарет в ордена на есеите. Една личност, която за съжаление бе оклеветена и криво разбрана, например от писателя Целзус и особено от Хекел в неговата книга „Мирови загадки”. Онази личност, която следователно беше действувала едно цяло столетие преди Мистерията на Голгота, известна под името Йешу бен Пандира, беше едно от въплъщенията на онзи Бодисатва, който стана приемник на Гаутама, издигнал се от Бодисатва до ранга Буда.
Той ще действува още като Бодисатва в течение на три хиляди години отсега нататък и след това, когато се изпълнят пет хиляди години от неговата дейност като Бодисатва, също ще стане Буда.
Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда. Дотогава той ще се въплъщава още често. А после, когато ще са изминали пет хиляди години, ще се роди едно учение: Учението на Майтрея-Буда, на Буда на Доброто, когато това, което се казва, в същото време ще действува морално. Днес не съществуват думи, които биха могли да опишат това състояние на нещата. Това може да бъде видяно само в духовния свят и, за да го приеме, човек трябва първо да узрее за него.
към текста >>
Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба
като
Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда.
В момента, когато Бодисатва стана Буда, едно друго същество дойде до неговия сан, едно друго същество зае службата на Бодисатва. И тогава дойде онази индивидуалност, за която знаем, че живя около сто години преди Исус от Назарет в ордена на есеите. Една личност, която за съжаление бе оклеветена и криво разбрана, например от писателя Целзус и особено от Хекел в неговата книга „Мирови загадки”. Онази личност, която следователно беше действувала едно цяло столетие преди Мистерията на Голгота, известна под името Йешу бен Пандира, беше едно от въплъщенията на онзи Бодисатва, който стана приемник на Гаутама, издигнал се от Бодисатва до ранга Буда. Той ще действува още като Бодисатва в течение на три хиляди години отсега нататък и след това, когато се изпълнят пет хиляди години от неговата дейност като Бодисатва, също ще стане Буда.
Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда.
Дотогава той ще се въплъщава още често. А после, когато ще са изминали пет хиляди години, ще се роди едно учение: Учението на Майтрея-Буда, на Буда на Доброто, когато това, което се казва, в същото време ще действува морално. Днес не съществуват думи, които биха могли да опишат това състояние на нещата. Това може да бъде видяно само в духовния свят и, за да го приеме, човек трябва първо да узрее за него. Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на това, което се е случило при Събитието на Голгота.
към текста >>
Всички, които живеят
като
Бодисатви и стават Буди, имат на Земята съдбата, която всеки сериозен окултист може да види: В тяхната младост донякъде те са неизвестни, непознати хора.
А после, когато ще са изминали пет хиляди години, ще се роди едно учение: Учението на Майтрея-Буда, на Буда на Доброто, когато това, което се казва, в същото време ще действува морално. Днес не съществуват думи, които биха могли да опишат това състояние на нещата. Това може да бъде видяно само в духовния свят и, за да го приеме, човек трябва първо да узрее за него. Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на това, което се е случило при Събитието на Голгота. Ние знаем как индивидуалността на Буда е проникнала в Исус от Назарет и продължава да действува върху Земното развитие само отвън.
Всички, които живеят като Бодисатви и стават Буди, имат на Земята съдбата, която всеки сериозен окултист може да види: В тяхната младост донякъде те са неизвестни, непознати хора.
Онези, които знаят нещо за тях, виждат в тях може би надарени хора, но не виждат, че са проникнати от съществото на Бодисатва. Така е било винаги и така ще бъде и в двадесетия век. Само във времето между тридесетата и тридесет и третата година на тяхната възраст – същото време, което е изминало от Кръщението на Исус в реката Йордан до Голгота – те ще могат да бъдат познати. Тогава става едно преобразяване с човека, който ще пожертвува до известна степен своята индивидуалност, както индивидуалността на Исус остави да проникне в него Христос. Въплъщенията на Бодисатва, които са тези на бъдещия Майтрея-Буда, се явяват в неизвестни хора.
към текста >>
Те действуват
като
отделни хора и чрез тяхната собствена сила.
Онези, които знаят нещо за тях, виждат в тях може би надарени хора, но не виждат, че са проникнати от съществото на Бодисатва. Така е било винаги и така ще бъде и в двадесетия век. Само във времето между тридесетата и тридесет и третата година на тяхната възраст – същото време, което е изминало от Кръщението на Исус в реката Йордан до Голгота – те ще могат да бъдат познати. Тогава става едно преобразяване с човека, който ще пожертвува до известна степен своята индивидуалност, както индивидуалността на Исус остави да проникне в него Христос. Въплъщенията на Бодисатва, които са тези на бъдещия Майтрея-Буда, се явяват в неизвестни хора.
Те действуват като отделни хора и чрез тяхната собствена сила.
Майтрея-Буда също ще действува чрез своята собствена сила и противоположно на даващите тон хора. Той ще остава неизвестен в своята младост. И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действува морално това, което той изразява с думи. Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова. Сега ние казваме: „В началото бе Словото”.
към текста >>
Пет хиляди години след
като
Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова.
Въплъщенията на Бодисатва, които са тези на бъдещия Майтрея-Буда, се явяват в неизвестни хора. Те действуват като отделни хора и чрез тяхната собствена сила. Майтрея-Буда също ще действува чрез своята собствена сила и противоположно на даващите тон хора. Той ще остава неизвестен в своята младост. И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действува морално това, което той изразява с думи.
Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова.
Сега ние казваме: „В началото бе Словото”. Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великия Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл. Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово. Тъй като великото събитие, което трябваше да бъде донесено в света по правилен начин, е било така често погрешно разбирано и продължава да се разбира погрешно, ние трябва да полагаме усилия да се подготвим за това, което трябва да дойде. И когато искаме да се приближим до Духа там, където Духът на природата ни говори също и морално, ние трябва да си кажем: В известно отношение цялата Духовна наука е една подготовка, за да се научим да разбираме такива думи, които бяха казани по отношение на миналото събитие, когато говорихме за поврата на времената.
към текста >>
Особеното при него ще бъде, че
като
най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово.
Той ще остава неизвестен в своята младост. И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действува морално това, което той изразява с думи. Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова. Сега ние казваме: „В началото бе Словото”. Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великия Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл.
Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово.
Тъй като великото събитие, което трябваше да бъде донесено в света по правилен начин, е било така често погрешно разбирано и продължава да се разбира погрешно, ние трябва да полагаме усилия да се подготвим за това, което трябва да дойде. И когато искаме да се приближим до Духа там, където Духът на природата ни говори също и морално, ние трябва да си кажем: В известно отношение цялата Духовна наука е една подготовка, за да се научим да разбираме такива думи, които бяха казани по отношение на миналото събитие, когато говорихме за поврата на времената. Нови времена бяха настъпили, когато Йоан Кръстител проповядваше за Христос. Днес също можем да говорим за нови времена, спрямо които е необходима промяна в нашето отношение. Въпреки великите културни средства, които ще дойдат във външния свят, разбирането на човек трябва да се промени така, че неговата душа да има нещо повече и така той да вниква в духовния свят, който ще се изяви по нов начин именно в наше време.
към текста >>
Тъй
като
великото събитие, което трябваше да бъде донесено в света по правилен начин, е било така често погрешно разбирано и продължава да се разбира погрешно, ние трябва да полагаме усилия да се подготвим за това, което трябва да дойде.
И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действува морално това, което той изразява с думи. Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова. Сега ние казваме: „В началото бе Словото”. Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великия Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл. Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово.
Тъй като великото събитие, което трябваше да бъде донесено в света по правилен начин, е било така често погрешно разбирано и продължава да се разбира погрешно, ние трябва да полагаме усилия да се подготвим за това, което трябва да дойде.
И когато искаме да се приближим до Духа там, където Духът на природата ни говори също и морално, ние трябва да си кажем: В известно отношение цялата Духовна наука е една подготовка, за да се научим да разбираме такива думи, които бяха казани по отношение на миналото събитие, когато говорихме за поврата на времената. Нови времена бяха настъпили, когато Йоан Кръстител проповядваше за Христос. Днес също можем да говорим за нови времена, спрямо които е необходима промяна в нашето отношение. Въпреки великите културни средства, които ще дойдат във външния свят, разбирането на човек трябва да се промени така, че неговата душа да има нещо повече и така той да вниква в духовния свят, който ще се изяви по нов начин именно в наше време. Дали нещо от него ще стане видимо тук, в този живот или пред Портата на смъртта, или при новото раждане – ние не само ще видим този свят, но и ще сме в състояние да действуваме от този нов свят.
към текста >>
И след
като
сме минали през Портата на смъртта по такъв начин, че сме вникнали в цялата необходимост от промяна на нашата епоха, за която си позволих да говоря днес, ние също ще сме в състояние да изпращаме тези нови сили.
Нови времена бяха настъпили, когато Йоан Кръстител проповядваше за Христос. Днес също можем да говорим за нови времена, спрямо които е необходима промяна в нашето отношение. Въпреки великите културни средства, които ще дойдат във външния свят, разбирането на човек трябва да се промени така, че неговата душа да има нещо повече и така той да вниква в духовния свят, който ще се изяви по нов начин именно в наше време. Дали нещо от него ще стане видимо тук, в този живот или пред Портата на смъртта, или при новото раждане – ние не само ще видим този свят, но и ще сме в състояние да действуваме от този нов свят. И най-доброто, което се намира често пъти в нас, ще прояви своето действие благодарение на това, че от Портата на смъртта, от другия свят ще бъдат изпращани към нас нови сили.
И след като сме минали през Портата на смъртта по такъв начин, че сме вникнали в цялата необходимост от промяна на нашата епоха, за която си позволих да говоря днес, ние също ще сме в състояние да изпращаме тези нови сили.
към текста >>
82.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
КАРМАТА
КАТО
ЙЕШУ БЕН ПАНДИРА – ПОДГОТВИТЕЛЯТ ЗА РАЗБИРАНЕ НА ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС.
КАРМАТА КАТО
СЪДЪРЖАНИЕ НА ЖИВОТА Лайпциг, 5. Ноември 1911 ВТОРА ЛЕКЦИЯ След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
към текста >>
След
като
вчера говорихме за човешкия живот
като
за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
КАРМАТА КАТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ЖИВОТА Лайпциг, 5. Ноември 1911 ВТОРА ЛЕКЦИЯ
След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
Тук трябва да изходим първо от нашия живот на волевите импулси и да се запитаме: Кои качества трябва да развиваме най-вече, когато искаме да действуваме по благоприятен начин върху нашия волев живот? Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба. А как всъщност бихме могли да усвоим това примирение, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на живота. Какво значи това: Да направим Кармата едно действително съдържание на живота? Това значи, че когато ни сполети някакво страдание или страданието на други, когато ни сполети радост или най-тежкият удар на съдбата, ние трябва не само на теория, а практически да сме наясно, че в определен по-висш смисъл самите ние сме дали повод за болезнения удар на съдбата: Това означава да развием едно такова настроение на душата, че да приемаме с благодарност една радост, но да бъдем наясно върху това, че особено по отношение на радостта не бива да прекаляваме, защото в известен смисъл е опасно да прекаляваме по отношение на радостта.
към текста >>
Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие
като
главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
Лайпциг, 5. Ноември 1911 ВТОРА ЛЕКЦИЯ След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот? Тук трябва да изходим първо от нашия живот на волевите импулси и да се запитаме: Кои качества трябва да развиваме най-вече, когато искаме да действуваме по благоприятен начин върху нашия волев живот?
Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
А как всъщност бихме могли да усвоим това примирение, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на живота. Какво значи това: Да направим Кармата едно действително съдържание на живота? Това значи, че когато ни сполети някакво страдание или страданието на други, когато ни сполети радост или най-тежкият удар на съдбата, ние трябва не само на теория, а практически да сме наясно, че в определен по-висш смисъл самите ние сме дали повод за болезнения удар на съдбата: Това означава да развием едно такова настроение на душата, че да приемаме с благодарност една радост, но да бъдем наясно върху това, че особено по отношение на радостта не бива да прекаляваме, защото в известен смисъл е опасно да прекаляваме по отношение на радостта. Ако искаме да се развием по-високо, ние можем да схващаме радостта по следния начин: В най-голямата си част радостта е нещо, което сочи към една бъдеща съдба, а не към една съдба от миналото. В повечето случаи радостта в човешкия живот е нещо, което не сме заслужили чрез минали деяния.
към текста >>
Ако изследваме Кармата с окултни средства, ще открием несъмнено, че в повечето случаи радостта, която изпитваме, не сме я заслужили и че трябва да разглеждаме радостта така, че да я приемаме с благодарност
като
нещо, изпратено ни от Боговете,
като
дар от Боговете и да си кажем: Това, което днес посрещаме
като
радост, трябва да ни насърчи да работим така, че да приемем в себе си вливащите се чрез радостта сили и да ги приложим по един ползотворен начин.
А как всъщност бихме могли да усвоим това примирение, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на живота. Какво значи това: Да направим Кармата едно действително съдържание на живота? Това значи, че когато ни сполети някакво страдание или страданието на други, когато ни сполети радост или най-тежкият удар на съдбата, ние трябва не само на теория, а практически да сме наясно, че в определен по-висш смисъл самите ние сме дали повод за болезнения удар на съдбата: Това означава да развием едно такова настроение на душата, че да приемаме с благодарност една радост, но да бъдем наясно върху това, че особено по отношение на радостта не бива да прекаляваме, защото в известен смисъл е опасно да прекаляваме по отношение на радостта. Ако искаме да се развием по-високо, ние можем да схващаме радостта по следния начин: В най-голямата си част радостта е нещо, което сочи към една бъдеща съдба, а не към една съдба от миналото. В повечето случаи радостта в човешкия живот е нещо, което не сме заслужили чрез минали деяния.
Ако изследваме Кармата с окултни средства, ще открием несъмнено, че в повечето случаи радостта, която изпитваме, не сме я заслужили и че трябва да разглеждаме радостта така, че да я приемаме с благодарност като нещо, изпратено ни от Боговете, като дар от Боговете и да си кажем: Това, което днес посрещаме като радост, трябва да ни насърчи да работим така, че да приемем в себе си вливащите се чрез радостта сили и да ги приложим по един ползотворен начин.
Ние трябва да разглеждаме радостта като един вид авансово разплащане за нещо, което предстои да се случи в бъдещето. Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ живот или в нашите минали инкарнации. И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата. В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата. Ние повечето пъти не разбираме закона на съдбата.
към текста >>
Ние трябва да разглеждаме радостта
като
един вид авансово разплащане за нещо, което предстои да се случи в бъдещето.
Какво значи това: Да направим Кармата едно действително съдържание на живота? Това значи, че когато ни сполети някакво страдание или страданието на други, когато ни сполети радост или най-тежкият удар на съдбата, ние трябва не само на теория, а практически да сме наясно, че в определен по-висш смисъл самите ние сме дали повод за болезнения удар на съдбата: Това означава да развием едно такова настроение на душата, че да приемаме с благодарност една радост, но да бъдем наясно върху това, че особено по отношение на радостта не бива да прекаляваме, защото в известен смисъл е опасно да прекаляваме по отношение на радостта. Ако искаме да се развием по-високо, ние можем да схващаме радостта по следния начин: В най-голямата си част радостта е нещо, което сочи към една бъдеща съдба, а не към една съдба от миналото. В повечето случаи радостта в човешкия живот е нещо, което не сме заслужили чрез минали деяния. Ако изследваме Кармата с окултни средства, ще открием несъмнено, че в повечето случаи радостта, която изпитваме, не сме я заслужили и че трябва да разглеждаме радостта така, че да я приемаме с благодарност като нещо, изпратено ни от Боговете, като дар от Боговете и да си кажем: Това, което днес посрещаме като радост, трябва да ни насърчи да работим така, че да приемем в себе си вливащите се чрез радостта сили и да ги приложим по един ползотворен начин.
Ние трябва да разглеждаме радостта като един вид авансово разплащане за нещо, което предстои да се случи в бъдещето.
Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ живот или в нашите минали инкарнации. И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата. В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата. Ние повечето пъти не разбираме закона на съдбата. Но макар и външно да не можем да се отнасяме така, главното е все пак, че вътрешно го вършим.
към текста >>
В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда
като
едно примирение със съдбата.
В повечето случаи радостта в човешкия живот е нещо, което не сме заслужили чрез минали деяния. Ако изследваме Кармата с окултни средства, ще открием несъмнено, че в повечето случаи радостта, която изпитваме, не сме я заслужили и че трябва да разглеждаме радостта така, че да я приемаме с благодарност като нещо, изпратено ни от Боговете, като дар от Боговете и да си кажем: Това, което днес посрещаме като радост, трябва да ни насърчи да работим така, че да приемем в себе си вливащите се чрез радостта сили и да ги приложим по един ползотворен начин. Ние трябва да разглеждаме радостта като един вид авансово разплащане за нещо, което предстои да се случи в бъдещето. Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ живот или в нашите минали инкарнации. И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата.
В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата.
Ние повечето пъти не разбираме закона на съдбата. Но макар и външно да не можем да се отнасяме така, главното е все пак, че вътрешно го вършим. И ако външно не сме се отнасяли в съответствие с едно такова разбиране за Кармата, с това настроение по отношение на Кармата, все пак в дълбочината на душата трябва да си казваме, че всъщност ние самите сме били причината за всички тези неща. Да предположим например, че някой ни удари, че някой ни набие с тояга. Тогава обикновено настроението на човека е такова, че той се пита: Кой е този, който ме бие?
към текста >>
Всъщност там навън се извършва нашето действие, макар и да изглежда така,
като
че ли някой друг го върши.
Да, Вие самият сте този, който вдига тоягата. Когато се налага да отстраним някоя пречка, това е Карма. Карма е, когато някой има нещо против нас. Ние самите сме тези, които си налагаме нещо, за да изправим това, което сме вършили в миналото. И така стигаме до едно правилно схващане на нашия живот, до разширението на нашия Аз, когато си казваме: Всичко, което ни се случва, идва от самите нас.
Всъщност там навън се извършва нашето действие, макар и да изглежда така, като че ли някой друг го върши.
Когато изградим един такъв начин за разглеждане на нещата, тогава спокойствието, примирението с нашата съдба засилва във всички случаи нашата воля. Чрез спокойствието, което проявяваме, ние ставаме по-силни по отношение на живота, а не по-слаби. Напротив, чрез роптаене и неестествена борба срещу съдбата, ние ставаме все по-слаби и по-слаби в нашата воля. Тук обаче трябва да разглеждаме това, което считаме като съдба, в един широк смисъл. Ние трябва да си представяме тази наша съдба така, че например да си казваме: Присъщо е на съдбата на човека, че той развива тези или онези сили в точно определена възраст.
към текста >>
Тук обаче трябва да разглеждаме това, което считаме
като
съдба, в един широк смисъл.
И така стигаме до едно правилно схващане на нашия живот, до разширението на нашия Аз, когато си казваме: Всичко, което ни се случва, идва от самите нас. Всъщност там навън се извършва нашето действие, макар и да изглежда така, като че ли някой друг го върши. Когато изградим един такъв начин за разглеждане на нещата, тогава спокойствието, примирението с нашата съдба засилва във всички случаи нашата воля. Чрез спокойствието, което проявяваме, ние ставаме по-силни по отношение на живота, а не по-слаби. Напротив, чрез роптаене и неестествена борба срещу съдбата, ние ставаме все по-слаби и по-слаби в нашата воля.
Тук обаче трябва да разглеждаме това, което считаме като съдба, в един широк смисъл.
Ние трябва да си представяме тази наша съдба така, че например да си казваме: Присъщо е на съдбата на човека, че той развива тези или онези сили в точно определена възраст. И тук често се правят грешки във възпитанието на децата. С това част от Кармата засяга също и въпроса за възпитанието, защото възпитанието е съдба, част от Кармата, проявяваща се още в детството. Ние отслабваме волята на един човек, когато му налагаме да учи нещо, да върши нещо, което не му подхожда. За възпитанието трябва да сме си изяснили това, което отговаря на всяка човешка възраст за общата Карма на човечеството така, че да може да се направи това, което е правилно.
към текста >>
И тук често се правят грешки във възпитанието на
децата
.
Когато изградим един такъв начин за разглеждане на нещата, тогава спокойствието, примирението с нашата съдба засилва във всички случаи нашата воля. Чрез спокойствието, което проявяваме, ние ставаме по-силни по отношение на живота, а не по-слаби. Напротив, чрез роптаене и неестествена борба срещу съдбата, ние ставаме все по-слаби и по-слаби в нашата воля. Тук обаче трябва да разглеждаме това, което считаме като съдба, в един широк смисъл. Ние трябва да си представяме тази наша съдба така, че например да си казваме: Присъщо е на съдбата на човека, че той развива тези или онези сили в точно определена възраст.
И тук често се правят грешки във възпитанието на децата.
С това част от Кармата засяга също и въпроса за възпитанието, защото възпитанието е съдба, част от Кармата, проявяваща се още в детството. Ние отслабваме волята на един човек, когато му налагаме да учи нещо, да върши нещо, което не му подхожда. За възпитанието трябва да сме си изяснили това, което отговаря на всяка човешка възраст за общата Карма на човечеството така, че да може да се направи това, което е правилно. Едно неправилно действие е нападение срещу съдбата, срещу тези закони и е свързано с едно силно отслабване на волята. Тук не е възможно да обясня как с едно отслабване на волята е свързано всяко преждевременно събуждане на страстите и сетивните инстинкти.
към текста >>
Тази нездравина на волята се влива в тялото по време на нощния сън и е причина за много болестни форми, чиято причина лекарите търсят и не я намират, защото действителните последствия, които се явяват
като
физически болести, настъпват едва след години или десетилетия.
Тогава образите са изтъкани от волята, така че тогава мислите спят, обаче волята е будна. Обаче тази будност на волята е свързана с цялото човешко същество по начин, съвършено различен от този на нашето мислене. Според това дали човек работи или не работи, дали е здрав или болен, дали развива спокойствие или е гневен, той постига една здрава или болна воля. И според това дали нашата воля е здрава или нездрава, според това тя работи по време на нощта върху нашето жизнено състояние чак вътре във физическото тяло. Има голяма разлика дали през деня човек развива спокойствие, примирение със своята съдба и чрез това подготвя своята воля така, че можем да кажем: тази воля развива една приятна топлина, едно чувство на приятност – или дали той изпада в гняв.
Тази нездравина на волята се влива в тялото по време на нощния сън и е причина за много болестни форми, чиято причина лекарите търсят и не я намират, защото действителните последствия, които се явяват като физически болести, настъпват едва след години или десетилетия.
Само този, който обгръща с поглед големи периоди от време, може да види по посочения начин връзката между душевните и телесните състояния.Следователно волята трябва да бъде обучена също в полза на телесното здраве. Също т ака ние можем да повлияем върху нашите душевни вълнения, нашите чувства, чрез спокойствие и примирение с нашата Карма, за да действуват те благотворно чак до равнището на нашата телесна организация. Напротив, ние вредим върху нашата телесна организация и с нищо не и вредим толкова много, както с нашето безразличие, с липсата на интерес към това, което става около нас. Това безразличие е нещо, което все повече и повече се разширява, то е едно качество, което изгражда по следната причина за това, че толкова малко хора се интересуват от духовните неща. Мнозина вярват, че за приемането на един материалистичен светоглед има обективни причини.
към текста >>
Децата
трябва да играят така, че тяхната фантазия да се раздвижва, да се събужда самодейността на тяхната душа, така че да размишляват върху тяхната игра.
Именно културата на чувствата е тази, която зависи от това, че ние водим борба срещу твърдоглавието, притъпяването, липсата на интерес, водим тази борба по всякакъв начин. Следователно интересът и вниманието спрямо заобикалящия ни свят насърчават чувствата и волята. Притъпяването и твърдоглавието пораждат обратното. За здравите чувства имаме хубавата дума „разумност”. Разумност е това, че някому хрумва нещо смислено, целесъобразно.
Децата трябва да играят така, че тяхната фантазия да се раздвижва, да се събужда самодейността на тяхната душа, така че да размишляват върху тяхната игра.
Те трябва да подреждат строителни материали не по модели, защото това поражда у тях само педантизъм, а не смисленост, разумност. Смислено е, когато ги оставяме да изпълняват всякакви неща в пясъка, когато ги завеждаме в гората и ги оставяме да правят кошнички от леска, а после ги насърчаваме да направят и други предмети. Неща, които възпитават определена изобретателност, развиват разумността, смислеността. Колкото и малко да се вярва, че чрез едно такова развитие на смислеността се получава спокойствие на душата, хармония на душата, задоволство в човешкия живот, все пак това е така. По-нататък ще направим добре, когато отиваме на разходка с едно дете, да позволим на детето да прави каквото иска, ако разбира се това, което иска, не е противоречащо на възпитанието.
към текста >>
Когато след това
децата
израстнат, трябва да избягваме да ги занимаваме със загадки или с ребуси от вестниците, което ражда само педантизъм.
Неща, които възпитават определена изобретателност, развиват разумността, смислеността. Колкото и малко да се вярва, че чрез едно такова развитие на смислеността се получава спокойствие на душата, хармония на душата, задоволство в човешкия живот, все пак това е така. По-нататък ще направим добре, когато отиваме на разходка с едно дете, да позволим на детето да прави каквото иска, ако разбира се това, което иска, не е противоречащо на възпитанието. И когато детето прави нещо, трябва да проявим към него радост, одобрение, интерес, да не се сърдим или да не бъдем лишени от интерес към онова, което детето създава от своята душа. Когато поучаваме детето, ние също трябва да свързваме нещата с формите и процесите в природата.
Когато след това децата израстнат, трябва да избягваме да ги занимаваме със загадки или с ребуси от вестниците, което ражда само педантизъм.
Напротив, наблюдението на природата предлага противоположното на това, което днес вестниците ни предлагат за развитието на чувствата. От един спокоен в себе си чувствен живот, от един хармоничен живот на чувствата зависи не само душевното, а също и телесното здраве, макар и понякога да има големи междинни периоди между причина и следствие. Сега стигаме до третата страна на душевния, на свръхсетивния живот, до мисленето. Ще се отнася до мисленето, ние го развиваме особено чрез това, че развиваме качества, които привидно съвсем нямат връзка с мисленето, с представите. Чрез нищо ние не развиваме повече едно добро мислене, както чрез отдайност и вникване с погледа, с проумяване, не толкова чрез логиче ско упражняване, а когато наблюдаваме това или онова, когато използуваме определени процеси в природата, за да вникнем в скритите тайни.
към текста >>
То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така,
като
че аз се вмъквам в хората и животните.
Чрез нищо ние не развиваме повече едно добро мислене, както чрез отдайност и вникване с погледа, с проумяване, не толкова чрез логиче ско упражняване, а когато наблюдаваме това или онова, когато използуваме определени процеси в природата, за да вникнем в скритите тайни. Чрез отдайност на въпросите относно природата и човека, чрез старанието да разберем сложни хора, чрез едно повишение на вниманието ние правим нашето мислене остроумно. Отдайност значи: старание да разгадаем нещата с мисленето, с изработването на представи. В това отношение можем да видим, че такава отдайност с ума действува извънредно благоприятно в по-късния живот. Един подобен случай е следният: Едно малко момче показваше на своята майка чудни страни от дарбата си за наблюдение, която беше свързана с извънредно голяма отдайност и проникновеност.
То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните.
Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея. И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално. – При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия. – След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня. – И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
към текста >>
– И то подробно описваше това,
като
по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните. Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея. И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално. – При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия. – След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня.
– И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
Откъде идва това, разширеното разбиране за другите същества? Когато при този случай размислим върху това, ние стигаме до предишната инкаранация на това дете, когато то е развило гореописаната отдайност към нещата, към тайните на нещата. Обаче за да получим ефектите от културата на отдайността, ние нямаме нужда да чакаме нашето следващо прераждане. Те се появяват дори в един единствен живот. Когато в най-ранна младост сме насочвани да развием всичко това, тогава в покъсния живот ще имаме едно ясно, проницателно мислене, докато иначе развиваме едно разкъсано, нелогично мислене.
към текста >>
Когато в най-ранна младост сме насочвани да развием всичко това, тогава в покъсния живот ще имаме едно ясно, проницателно мислене, до
като
иначе развиваме едно разкъсано, нелогично мислене.
– И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието. Откъде идва това, разширеното разбиране за другите същества? Когато при този случай размислим върху това, ние стигаме до предишната инкаранация на това дете, когато то е развило гореописаната отдайност към нещата, към тайните на нещата. Обаче за да получим ефектите от културата на отдайността, ние нямаме нужда да чакаме нашето следващо прераждане. Те се появяват дори в един единствен живот.
Когато в най-ранна младост сме насочвани да развием всичко това, тогава в покъсния живот ще имаме едно ясно, проницателно мислене, докато иначе развиваме едно разкъсано, нелогично мислене.
Работата стои така, че само действително духовните принципи могат да ни отведат напред в живота. Действителни духовни принципи на възпитанието съществуваха малко или почти не съществуваха през последните десетилетия. И сега ние изпитваме последствията от това. Нашето време се отличава с едно много неправилно мислене. Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света.
към текста >>
След
като
е стигнал до тук, човек може да вземе много по-правилни решения.
И сега ние изпитваме последствията от това. Нашето време се отличава с едно много неправилно мислене. Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света. Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска болка, когато среща нелогично мислене, и едно приятно чувство при ясното, проницателно мислене. А това значи: човек е постигнал усет за тези неща и той може да ги решава.
След като е стигнал до тук, човек може да вземе много по-правилни решения.
Да, сега са възможни много по-правилни съждения върху истината и неистината. Това изглежда невероятно, но е така. Когато пред един ясновидец се произнася нещо неправилно, тогава надигащата се в него болка му показва, че това е нелогично, неправилно. Нелогичното мислене е разпространено до висока степен, но никога нелогичното мислене не е било така разпространено, както именно в настоящата епоха, въпреки мнението на хората, че имат логическо мислене. Ето един пример, който може да звучи малко пресилено, но е типичен за едно лишено от мисъл и интерес изживяване.
към текста >>
Тъй
като
дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза разговор.
Ето един пример, който може да звучи малко пресилено, но е типичен за едно лишено от мисъл и интерес изживяване. Веднъж аз пътувах от Рощок до Берлин. В моето купе се качиха още двама души – един господин и една дама. Аз седях в един ъгъл и исках само да гледам навън. Скоро господинът постъпи по един странен начин – иначе той беше може би един много образован човек – той легна, след пет минути отново скочи, после отново жалостно застена.
Тъй като дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза разговор.
Тогава тя му разказа, как е забелязала, че той е страдащ, но добре знае какво означава човек да е болен, защото и самата тя била болна. Каза му, че носи със себе си една кошница, в която има всичко необходимо за нейните болести. После тя каза: Аз мога да лекувам всичко, защото имам средство за всичко. Но представете си, какво нещастие ми се случи! Аз идвам от вътрешността на Русия тук, на Балтийско море, за да се възстановя и за да направя нещо за моето страдание, и когато стигнах тук, забелязах, че съм забравила у дома едно важно за мен лекарство.
към текста >>
Всички качества, които са свързани с твърдоглавието и с егоизма
като
честолюбие, тщестлавие, всички тези неща, които привидно се отнасят за нещо друго, правят нашето мислене нездраво и се отразяват неблагоприятно върху нашето настроение.
Всички тези неща действуват заедно в душата. Едно такова разкъсано мислене води дотам, макар и едва след дълго време, че човек изпада в необходимостта да бъде намръщен, навъсен, хипохондричен по отношение на всичко и често пъти не знае къде да се търсят причините за това. Недостатъчното развитие на разбирането, на проникновението и на отдайността прави човека намръщен, навъсен, хипохондричен. Това, което е извънредно много необходимо за мисленето, привидно не изглежда да има някаква връзка с мисленето. Всяко твърдоглавие, всеки егоизъм действува разрушително върху мисленето.
Всички качества, които са свързани с твърдоглавието и с егоизма като честолюбие, тщестлавие, всички тези неща, които привидно се отнасят за нещо друго, правят нашето мислене нездраво и се отразяват неблагоприятно върху нашето настроение.
Ето защо трябва да водим борба срещу твърдоглавието и егоизма, а напротив, да развиваме по отношение на нещата и на съществата определена отдайност, определена пожертвувателност. Отдайност, пожертвувателност по отношение на най-незначителните неща и случаи действуват благоприятно върху мисленето и настроението. Действително, себелюбието, егоизмът се самонаказват чрез това, че егоистичният човек става все по-недоволен и недоволен, все повече се оплаква, че неговата личност не е получила това, което и се полага. Там, където някой долавя в себе си това, той би трябвало да се постави под закона на Кармата и да се запита, когато е недоволен: Чий егоизъм ми създаде това недоволство? Така именно може да се покаже как могат да се развиват трите части от нашия душевен живот и как може да им се пречи, а това е извънредно важно.
към текста >>
То добива обаче все по-голямо значение, тъй
като
за развитието на човечеството са минали вече онези времена, когато хората бяха ръководени от Боговете, от по-висшите Същества.
Действително, себелюбието, егоизмът се самонаказват чрез това, че егоистичният човек става все по-недоволен и недоволен, все повече се оплаква, че неговата личност не е получила това, което и се полага. Там, където някой долавя в себе си това, той би трябвало да се постави под закона на Кармата и да се запита, когато е недоволен: Чий егоизъм ми създаде това недоволство? Така именно може да се покаже как могат да се развиват трите части от нашия душевен живот и как може да им се пречи, а това е извънредно важно. Ето защо ние виждаме, че Духовната наука е нещо, което действува дълбоко, дълбоко в нашия живот. Тя действува дълбоко в нашия живот, защото едно действително наблюдение върху духовните принципи може да ни помогне да се самовъзпитаме, а това е от извънредно голямо значение за живота.
То добива обаче все по-голямо значение, тъй като за развитието на човечеството са минали вече онези времена, когато хората бяха ръководени от Боговете, от по-висшите Същества.
Хората трябва все повече и повече да вършат много неща, без да бъдат ръководени и направлявани. По отношение на това, което Учителите съветват относно издигането до Христос, който ще се яви в астралното поле още през настоящото столетие, едно по-голямо разбиране за този напредък на човечеството може да бъде постигнат само по следния начин: В бъдеще човекът трябва все повече и повече сам да поражда своите импулси. Точно както вчера описахме, че хората, работейки върху себе си, постепенно ще се издигнат до Христос, така и те, вътрешно свободни, ще трябва да усъвършенствуват своите мисловни, чувствени и волеви импулси. И това може да бъде постигнато само чрез такова самообладание, самонаблюдение. Както по-рано при старото ясновидство човек получаваше своите импулси отгоре, от Боговете, така в бъдеще, развивайки едно ново ясновидство, той трябва сам да определя своите пътища.
към текста >>
Това развитие ще се осъществи най-вече от онази индивидуалност, която някога се издигна до степента Бодисатва – когато предишният Бодисатва Гаутама се издигна до степента Буда – която оттогава насам се е въплъщавала почти на всеки сто години и е живяла в едно такова въплъщение около сто години преди Христос
като
Йешу бен Пандира,
като
предвестник на Христос.
Благодарение на това човекът ще може да посрещне това, което бъдещето му носи. Само по този начин може да бъде разбрано това, което трябва да настъпи някога, а именно, че онези, които са умни и неморални, ще бъдат изхвърлени и обезвредени. Горепосочените качества са важни за всеки човек. Те са обаче такива, че са важни именно за онези, които се стремят по особен начин да постигнат бързо и рационално качествата, които ще бъдат все повече необходими за човечеството. Ето защо най-вече ръководителите на човечеството са тези, които се стремят да развият тези качества до особено голям размер, защото най-висшите степени могат да бъдат постигнати само чрез най-висшите качества.
Това развитие ще се осъществи най-вече от онази индивидуалност, която някога се издигна до степента Бодисатва – когато предишният Бодисатва Гаутама се издигна до степента Буда – която оттогава насам се е въплъщавала почти на всеки сто години и е живяла в едно такова въплъщение около сто години преди Христос като Йешу бен Пандира, като предвестник на Христос.
Той се нуждае от пет хиляди години, за да се издигне до степента Буда и тогава този Буда ще бъде Майтрейя-Буда. Той ще бъде Носител на Доброто именно поради факта – и това могат да видят онези, които са достатъчно ясновиждащи – че ще развие чрез най-строго себевъзпитание онези сили, които ще произвеждат магически морални сили, ще ги развие до най-висока степен, така че ще бъде в състояние да влага чрез самото слово възвишени чувства и морал в душите на хората. Днес на физическото поле ние все още не можем да изговаряме такива думи, които биха били в състояние да породят подобно нещо. Самият Майтрейя-Буда не би могъл днес да развие такива магически слова. Днес чрез словото могат да бъдат произнасяни само мислите.
към текста >>
Той се подготвя преди всичко
като
развива онези качества, които наричаме „добри”, развива ги до най-висока степен.
Той ще бъде Носител на Доброто именно поради факта – и това могат да видят онези, които са достатъчно ясновиждащи – че ще развие чрез най-строго себевъзпитание онези сили, които ще произвеждат магически морални сили, ще ги развие до най-висока степен, така че ще бъде в състояние да влага чрез самото слово възвишени чувства и морал в душите на хората. Днес на физическото поле ние все още не можем да изговаряме такива думи, които биха били в състояние да породят подобно нещо. Самият Майтрейя-Буда не би могъл днес да развие такива магически слова. Днес чрез словото могат да бъдат произнасяни само мислите. Как се подготвя той?
Той се подготвя преди всичко като развива онези качества, които наричаме „добри”, развива ги до най-висока степен.
Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества. И въпреки че на бъдещия Буда са му необходими много инкарнации, в своите въплъщения той се изчерпва главно в това да наблюдава и да се вслушва внимателно във всичко, което става, макар и това, което върши сега, едва ли е толкова много, защото той изцяло се подготвя за своята бъдеща мисия. Това ще постигне чрез факта, че именно за този Бодисатва съществува един особен закон. Ние ще разберем този закон, ако вземем под внимание, че съществува възможността в определена възраст на живота да настъпи един пълен обрат в нашия душевен живот. Най-великият такъв обрат, който е станал някога, беше този при Кръщението на Исус в реката Йордан.
към текста >>
И той може да бъде една такава индивидуалност
като
Мойсей, Авраам, Илия.
Ето какво отбелязват всички окултисти: Той не може да бъде разпознат преди този момент, преди това преобразяване. Макар и отдаден с най-жив интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него. Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата година. Така той се подготвя за едно велико събитие. Това ще стане така: Старият Аз ще излезе и един друг Аз ще влезе в него.
И той може да бъде една такава индивидуалност като Мойсей, Авраам, Илия.
Един такъв Аз ще действува тогава известно време в това тяло; благодарение на това ще настъпят промените, за да бъде подготвен Майтрейя-Буда. Тогава той ще прекарва останалата част от своя живот с този Аз, който ще влезе в него. Следователно това, което ще стане тогава, ще бъде като една пълна смяна. Въпреки всичко, ще настъпи това, което е необходимо, за да бъде познат Бодисатва. И тогава хората ще знаят, че когато ще се яви след три хиляди години отсега нататък и ще се издигне до степента Буда, до Майтрейя-Буда, неговият Аз ще остане наистина в него, но вътрешно той ще бъде проникнат и от една друга индивидуалност.
към текста >>
Следователно това, което ще стане тогава, ще бъде
като
една пълна смяна.
Така той се подготвя за едно велико събитие. Това ще стане така: Старият Аз ще излезе и един друг Аз ще влезе в него. И той може да бъде една такава индивидуалност като Мойсей, Авраам, Илия. Един такъв Аз ще действува тогава известно време в това тяло; благодарение на това ще настъпят промените, за да бъде подготвен Майтрейя-Буда. Тогава той ще прекарва останалата част от своя живот с този Аз, който ще влезе в него.
Следователно това, което ще стане тогава, ще бъде като една пълна смяна.
Въпреки всичко, ще настъпи това, което е необходимо, за да бъде познат Бодисатва. И тогава хората ще знаят, че когато ще се яви след три хиляди години отсега нататък и ще се издигне до степента Буда, до Майтрейя-Буда, неговият Аз ще остане наистина в него, но вътрешно той ще бъде проникнат и от една друга индивидуалност. И това ще стане именно в неговата тридесет и трета година, в онази година, в която Христос се включи в Мистерията на Голгота. Тогава той ще се яви като Учител на Доброто, като един велик Учител, който ще подготви правилното учение за Христос, истинската мъдрост за Христос по начин, съвършено различен от този, което наблюдаваме днес. Духовната наука има да подготви онова, което някога трябва да стане на нашата Земя.
към текста >>
Тогава той ще се яви
като
Учител на Доброто,
като
един велик Учител, който ще подготви правилното учение за Христос, истинската мъдрост за Христос по начин, съвършено различен от този, което наблюдаваме днес.
Тогава той ще прекарва останалата част от своя живот с този Аз, който ще влезе в него. Следователно това, което ще стане тогава, ще бъде като една пълна смяна. Въпреки всичко, ще настъпи това, което е необходимо, за да бъде познат Бодисатва. И тогава хората ще знаят, че когато ще се яви след три хиляди години отсега нататък и ще се издигне до степента Буда, до Майтрейя-Буда, неговият Аз ще остане наистина в него, но вътрешно той ще бъде проникнат и от една друга индивидуалност. И това ще стане именно в неговата тридесет и трета година, в онази година, в която Христос се включи в Мистерията на Голгота.
Тогава той ще се яви като Учител на Доброто, като един велик Учител, който ще подготви правилното учение за Христос, истинската мъдрост за Христос по начин, съвършено различен от този, което наблюдаваме днес.
Духовната наука има да подготви онова, което някога трябва да стане на нашата Земя. Обаче в наши дни някой може да вземе следното решение: Ние ще развиваме онези качества, които са вредни за душата, ние ще култивираме душевната притъпеност и т.н. Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен живот и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на живота. Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща. Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата.
към текста >>
Ето защо всеки човек трябва да счита
като
особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща.
И това ще стане именно в неговата тридесет и трета година, в онази година, в която Христос се включи в Мистерията на Голгота. Тогава той ще се яви като Учител на Доброто, като един велик Учител, който ще подготви правилното учение за Христос, истинската мъдрост за Христос по начин, съвършено различен от този, което наблюдаваме днес. Духовната наука има да подготви онова, което някога трябва да стане на нашата Земя. Обаче в наши дни някой може да вземе следното решение: Ние ще развиваме онези качества, които са вредни за душата, ние ще култивираме душевната притъпеност и т.н. Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен живот и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на живота.
Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща.
Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата. Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството. Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък. Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот. Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те.
към текста >>
Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват
като
особено щастие,
като
нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък.
Обаче в наши дни някой може да вземе следното решение: Ние ще развиваме онези качества, които са вредни за душата, ние ще култивираме душевната притъпеност и т.н. Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен живот и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на живота. Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща. Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата. Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството.
Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък.
Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот. Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те. И ако някой в нашето общество все още не е вътрешно убеден в това, той трябва да се отдаде на такова познание, че да си каже: Ако аз още не съм почувствувал това, вината е в самия мен. От мен зависи да се задълбоча в тайните, които човек може да чуе днес. От мен зависи да се чувствувам като човек, като звено от една верига, която се разпростира от началото до края на развитието, в която са потопени като членове всички хора, индивидуалности, Бодисатви, Буди, Христос.
към текста >>
От мен зависи да се чувствувам
като
човек,
като
звено от една верига, която се разпростира от началото до края на развитието, в която са потопени
като
членове всички хора, индивидуалности, Бодисатви, Буди, Христос.
Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък. Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот. Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те. И ако някой в нашето общество все още не е вътрешно убеден в това, той трябва да се отдаде на такова познание, че да си каже: Ако аз още не съм почувствувал това, вината е в самия мен. От мен зависи да се задълбоча в тайните, които човек може да чуе днес.
От мен зависи да се чувствувам като човек, като звено от една верига, която се разпростира от началото до края на развитието, в която са потопени като членове всички хора, индивидуалности, Бодисатви, Буди, Христос.
Аз трябва да си кажа: Да бъде човек звено в тази верига – ето кое аз чувствувам като едно съзнание за моето човешко достойнство. Ето кое трябва да предусетя аз.
към текста >>
Аз трябва да си кажа: Да бъде човек звено в тази верига – ето кое аз чувствувам
като
едно съзнание за моето човешко достойнство.
Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот. Онзи, който сериозно се запознава с тези неща, който може да развие необходимата преданост към тези неща, той ще се убеди какво щастие и вътрешна хармония му донасят те. И ако някой в нашето общество все още не е вътрешно убеден в това, той трябва да се отдаде на такова познание, че да си каже: Ако аз още не съм почувствувал това, вината е в самия мен. От мен зависи да се задълбоча в тайните, които човек може да чуе днес. От мен зависи да се чувствувам като човек, като звено от една верига, която се разпростира от началото до края на развитието, в която са потопени като членове всички хора, индивидуалности, Бодисатви, Буди, Христос.
Аз трябва да си кажа: Да бъде човек звено в тази верига – ето кое аз чувствувам като едно съзнание за моето човешко достойнство.
Ето кое трябва да предусетя аз.
към текста >>
83.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват
като
наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени.
Касел, 29. Януари 1912 ВТОРА ЛЕКЦИЯ Днес ние искаме към обсъждането от завчера да прибавим нещо, което би могло да задълбочи още повече нашето лично отношение към антропософския живот. Ако обгърнем с поглед нашия живот, ако се опитваме да намерим верния път сред отделните факти и обстоятелства, ние можем да узнаем много неща чрез едно такова разглеждане на живота.
Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени.
Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен. Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях. Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото. Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост.
към текста >>
Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат
като
случайности и не намираме никакво обяснение за тях.
Днес ние искаме към обсъждането от завчера да прибавим нещо, което би могло да задълбочи още повече нашето лично отношение към антропософския живот. Ако обгърнем с поглед нашия живот, ако се опитваме да намерим верния път сред отделните факти и обстоятелства, ние можем да узнаем много неща чрез едно такова разглеждане на живота. Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени. Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен.
Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях.
Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото. Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост. Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност. Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва. Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно?
към текста >>
Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява
като
случайност и онова, което действува
като
необходимост.
Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени. Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен. Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях. Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото.
Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост.
Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност. Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва. Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно? Тази представа може да бъде изживяна много интензивно. За нещата, които ни се струват случайни, трябва да си представим следното: Какво би станало, ако впрегнем цялата си воля, за да ги постигнем?
към текста >>
Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася
като
случайност.
Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен. Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях. Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото. Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост.
Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност.
Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва. Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно? Тази представа може да бъде изживяна много интензивно. За нещата, които ни се струват случайни, трябва да си представим следното: Какво би станало, ако впрегнем цялата си воля, за да ги постигнем? Медитирайки, човек трябва да се пренася в онази душевна нагласа, с която приемаме събитията в нашия живот като нещо случайно.
към текста >>
Медитирайки, човек трябва да се пренася в онази душевна нагласа, с която приемаме събитията в нашия живот
като
нещо случайно.
Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност. Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва. Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно? Тази представа може да бъде изживяна много интензивно. За нещата, които ни се струват случайни, трябва да си представим следното: Какво би станало, ако впрегнем цялата си воля, за да ги постигнем?
Медитирайки, човек трябва да се пренася в онази душевна нагласа, с която приемаме събитията в нашия живот като нещо случайно.
И всеки човек в наше време може да стори това. Когато постъпваме по този начин, тогава това постепенно оставя едно твърде особено впечатление върху нашата душа, и ние чувствуваме, като че ли нещо иска да се освободи от нас. Аз, примерно, си представям един втори, един друг човек, си казва душата, и той сега е тук. И човек не може вече да се откъсне от тази представа, а такъв един измислен човек става постепенно наш двойник. С този измислен човек ти имаш нещо общо, си казва душата.
към текста >>
Когато постъпваме по този начин, тогава това постепенно оставя едно твърде особено впечатление върху нашата душа, и ние чувствуваме,
като
че ли нещо иска да се освободи от нас.
Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно? Тази представа може да бъде изживяна много интензивно. За нещата, които ни се струват случайни, трябва да си представим следното: Какво би станало, ако впрегнем цялата си воля, за да ги постигнем? Медитирайки, човек трябва да се пренася в онази душевна нагласа, с която приемаме събитията в нашия живот като нещо случайно. И всеки човек в наше време може да стори това.
Когато постъпваме по този начин, тогава това постепенно оставя едно твърде особено впечатление върху нашата душа, и ние чувствуваме, като че ли нещо иска да се освободи от нас.
Аз, примерно, си представям един втори, един друг човек, си казва душата, и той сега е тук. И човек не може вече да се откъсне от тази представа, а такъв един измислен човек става постепенно наш двойник. С този измислен човек ти имаш нещо общо, си казва душата. И тя се издига до представата: Този човек живее вътре в теб. И когато някой се вживява достатъчно интензивно в тази представа, той забелязва, че този измислен човек има своето значение.
към текста >>
Това, което познаваме
като
свят на понятията, ние го виждаме след смъртта
като
един вид мрежа, разпростряна над света.
Както не донасяме със себе си езика, когато започваме една нова инкарнация, така ние не донасяме и представите. И двете, както езика, така и представите, ние трябва да ги изграждаме отново във всяка една инкарнация. Веднъж Хебел е записал в своя дневник нещо твърде странно. Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят. След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета.
Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света.
Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта. Когато например човек се поддава на една заблуда, това поражда в неговите чувства нещо различно от състоянието, при което той се посвещава на една истина. След смъртта ние страдаме още дълго време от тези последствия на погрешните представи.
към текста >>
Обаче това, което ни остава след
като
сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си
като
душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения.
И двете, както езика, така и представите, ние трябва да ги изграждаме отново във всяка една инкарнация. Веднъж Хебел е записал в своя дневник нещо твърде странно. Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят. След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета. Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света.
Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения.
И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта. Когато например човек се поддава на една заблуда, това поражда в неговите чувства нещо различно от състоянието, при което той се посвещава на една истина. След смъртта ние страдаме още дълго време от тези последствия на погрешните представи. Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и волеви импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>
Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува
като
памет на представите.
Но колко избледняло е страданието, което сме изпитали тогава и колко малко е в състояние човек да изживее отново тогавашните чувства и волеви импулси. Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година. Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не!
Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите.
Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности. И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят.
към текста >>
Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, до
като
в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година. Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите.
Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят. Ние започваме да разбираме нашата съдба.
към текста >>
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано,
като
млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот.
Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот.
Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят. Ние започваме да разбираме нашата съдба. Ние сме донесли със себе си волята за случайностите в този живот от нашата предишна инкарнация.
към текста >>
– Той спира
като
закован.
Някой човек, да речем, има повод да отиде някъде и този път води до там, че той тръгва по следите на един друг човек, може би по следите на едно дете. Този човек вижда внезапно, че в края на пътя, по който върви детето, зее една пропаст. Детето неминуемо ще падне в пропастта, ако направи още няколко стъпки напред. Той изтичва след детето, за да го спаси, тича, тича и напълно забравя за пропастта. Тогава съответният човек внезапно чува от някъде един глас, който му извиква: Спри!
– Той спира като закован.
В момента детето също се хваща за едно дърво и спира да върви, така, че не се случва нищо лошо. Ако в този момент не беше прозвучал гласът, човекът неминуемо би паднал в пропастта. Сега той се запитва: От къде дойде този глас? Но не намира никой, който би могъл да извика. Обаче има съзнанието, че неминуемо би загинал, ако не беше чул този глас.
към текста >>
Ти трябва да считаш този втори живот
като
подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт.
Само че те не обръщат достатъчно внимание на такива неща. Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно. Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно. Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот. Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия.
Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт.
– Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц. Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова свое изживяване – и при едно по-интимно разглеждане всеки един от седящите тук ще открие нещо подобно в своя живот – един такъв човек може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа на неговото течение. Кристиян Розенкройц прибави към моята карма възможността за едно такова изживяване. Този е начинът, по който Кристиян Розенкройц избира своите ученици.
към текста >>
– Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот
като
един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц.
Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно. Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно. Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот. Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия. Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт.
– Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц.
Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова свое изживяване – и при едно по-интимно разглеждане всеки един от седящите тук ще открие нещо подобно в своя живот – един такъв човек може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа на неговото течение. Кристиян Розенкройц прибави към моята карма възможността за едно такова изживяване. Този е начинът, по който Кристиян Розенкройц избира своите ученици. Така изгражда той своята общност.
към текста >>
Естествено, всичко това би изглеждало
като
халюцинация за едно материалистично разбиране, както и изживяването на апостол Павел пред Дамаск се счита за една халюцинация.
Обаче онези, които не са разбрали знака, ще стигнат до това по-късно, защото на когото знакът е бил направен веднъж, той не ще може да се освободи от него. Фактът, че човекът може да има едно изживяване от описания род, идва от там, че през времето между неговата последна смърт и неговото последно раждане той се е срещнал с Кристиян Розенкройц. Някога Кристиян Розенкройц ни е избрал. Той е вложил в нас един волев импулс, който ни довежда сега до такива изживявания. Този е начинът, по който се създават духовни връзки.
Естествено, всичко това би изглеждало като халюцинация за едно материалистично разбиране, както и изживяването на апостол Павел пред Дамаск се счита за една халюцинация.
Естествено, последствието от това би било, че цялото християнство почива на една халюцинация, следователно на една грешка. Защото богословите знаят много добре, че в същност събитието пред Дамаск изгражда основата на цялото по-късно християнство. И щом тази основа почива на една измама, естествено, ако мислим логически по-нататък, би трябвало да считаме като погрешно всичко, което произлиза от нея. Така днес се опитахме да изясним как определени неща, които ни се случват в живота, как определени изживявания ни показват, че сме включени в духовните връзки на света. Когато развием нашата чувствена памет, както днес описахме това, тогава ние се вживяваме в това, което – като духовен живот – проникна със своите потоци и течения в целия свят.
към текста >>
И щом тази основа почива на една измама, естествено, ако мислим логически по-нататък, би трябвало да считаме
като
погрешно всичко, което произлиза от нея.
Той е вложил в нас един волев импулс, който ни довежда сега до такива изживявания. Този е начинът, по който се създават духовни връзки. Естествено, всичко това би изглеждало като халюцинация за едно материалистично разбиране, както и изживяването на апостол Павел пред Дамаск се счита за една халюцинация. Естествено, последствието от това би било, че цялото християнство почива на една халюцинация, следователно на една грешка. Защото богословите знаят много добре, че в същност събитието пред Дамаск изгражда основата на цялото по-късно християнство.
И щом тази основа почива на една измама, естествено, ако мислим логически по-нататък, би трябвало да считаме като погрешно всичко, което произлиза от нея.
Така днес се опитахме да изясним как определени неща, които ни се случват в живота, как определени изживявания ни показват, че сме включени в духовните връзки на света. Когато развием нашата чувствена памет, както днес описахме това, тогава ние се вживяваме в това, което – като духовен живот – проникна със своите потоци и течения в целия свят. Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя живот и живота на другите хора в смисъла, който беше посочен днес. Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот. Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет.
към текста >>
Когато развием нашата чувствена памет, както днес описахме това, тогава ние се вживяваме в това, което –
като
духовен живот – проникна със своите потоци и течения в целия свят.
Естествено, всичко това би изглеждало като халюцинация за едно материалистично разбиране, както и изживяването на апостол Павел пред Дамаск се счита за една халюцинация. Естествено, последствието от това би било, че цялото християнство почива на една халюцинация, следователно на една грешка. Защото богословите знаят много добре, че в същност събитието пред Дамаск изгражда основата на цялото по-късно християнство. И щом тази основа почива на една измама, естествено, ако мислим логически по-нататък, би трябвало да считаме като погрешно всичко, което произлиза от нея. Така днес се опитахме да изясним как определени неща, които ни се случват в живота, как определени изживявания ни показват, че сме включени в духовните връзки на света.
Когато развием нашата чувствена памет, както днес описахме това, тогава ние се вживяваме в това, което – като духовен живот – проникна със своите потоци и течения в целия свят.
Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя живот и живота на другите хора в смисъла, който беше посочен днес. Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот. Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет. Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно.
към текста >>
Преди тридесет години например
децата
изглеждаха различно от днес.
Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно. Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато косата му е побеляла. И това съзнание, че непрестанно и непрестанно можем да вървим напред, ще преобрази целия ни сегашен духовен живот. Чрез материализма хората преждевременно остаряват.
Преди тридесет години например децата изглеждаха различно от днес.
Днес можем да видим вече деца на десет, дванадесет годишна възраст, които правят впечатление на старци. Хората са поумняли по един старчески начин, особено възрастните. Те казват: Ние не искаме вече да лъжем нашите деца, примерно, че щъркелът донася новородените деца. Децата трябва да имат ясни разбирания. Но по този начин те действително лъжат децата.
към текста >>
Децата
трябва да имат ясни разбирания.
Чрез материализма хората преждевременно остаряват. Преди тридесет години например децата изглеждаха различно от днес. Днес можем да видим вече деца на десет, дванадесет годишна възраст, които правят впечатление на старци. Хората са поумняли по един старчески начин, особено възрастните. Те казват: Ние не искаме вече да лъжем нашите деца, примерно, че щъркелът донася новородените деца.
Децата трябва да имат ясни разбирания.
Но по този начин те действително лъжат децата. Нашите потомци отново ще знаят, че фактически нашите детски души слизат от духовните светове, летящи като птицеподобни духовни форми. Извънредно важно е да имаме една имагинативна представа за някои неща, които не са още разбираеми. Без съмнение, напълно възможно е да се намери за факта, който посочих, един по-добър образ, отколкото този с щъркела. Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен магнетизъм.
към текста >>
Но по този начин те действително лъжат
децата
.
Преди тридесет години например децата изглеждаха различно от днес. Днес можем да видим вече деца на десет, дванадесет годишна възраст, които правят впечатление на старци. Хората са поумняли по един старчески начин, особено възрастните. Те казват: Ние не искаме вече да лъжем нашите деца, примерно, че щъркелът донася новородените деца. Децата трябва да имат ясни разбирания.
Но по този начин те действително лъжат децата.
Нашите потомци отново ще знаят, че фактически нашите детски души слизат от духовните светове, летящи като птицеподобни духовни форми. Извънредно важно е да имаме една имагинативна представа за някои неща, които не са още разбираеми. Без съмнение, напълно възможно е да се намери за факта, който посочих, един по-добър образ, отколкото този с щъркела. Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен магнетизъм. Ние самите трябва да вярваме в имагинациите, които даваме на децата, когато искаме да обясним на децата смъртта, ние трябва да насочим вниманието си върху един или друг природен процес.
към текста >>
Нашите потомци отново ще знаят, че фактически нашите детски души слизат от духовните светове, летящи
като
птицеподобни духовни форми.
Днес можем да видим вече деца на десет, дванадесет годишна възраст, които правят впечатление на старци. Хората са поумняли по един старчески начин, особено възрастните. Те казват: Ние не искаме вече да лъжем нашите деца, примерно, че щъркелът донася новородените деца. Децата трябва да имат ясни разбирания. Но по този начин те действително лъжат децата.
Нашите потомци отново ще знаят, че фактически нашите детски души слизат от духовните светове, летящи като птицеподобни духовни форми.
Извънредно важно е да имаме една имагинативна представа за някои неща, които не са още разбираеми. Без съмнение, напълно възможно е да се намери за факта, който посочих, един по-добър образ, отколкото този с щъркела. Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен магнетизъм. Ние самите трябва да вярваме в имагинациите, които даваме на децата, когато искаме да обясним на децата смъртта, ние трябва да насочим вниманието си върху един или друг природен процес. Можем да кажем: Виж пеперудата, как тя излиза от пашкула: така е също и с човешката душа след смъртта.
към текста >>
Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо
като
един таен магнетизъм.
Децата трябва да имат ясни разбирания. Но по този начин те действително лъжат децата. Нашите потомци отново ще знаят, че фактически нашите детски души слизат от духовните светове, летящи като птицеподобни духовни форми. Извънредно важно е да имаме една имагинативна представа за някои неща, които не са още разбираеми. Без съмнение, напълно възможно е да се намери за факта, който посочих, един по-добър образ, отколкото този с щъркела.
Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен магнетизъм.
Ние самите трябва да вярваме в имагинациите, които даваме на децата, когато искаме да обясним на децата смъртта, ние трябва да насочим вниманието си върху един или друг природен процес. Можем да кажем: Виж пеперудата, как тя излиза от пашкула: така е също и с човешката душа след смъртта. – Но първо ние самите трябва да вярваме, че светът е така устроен, че самата природа ни показва в пеперудата, която излиза от пашкула, един образ, даващ нагледна представа за това, как душата излиза от тялото. Мировият Дух е искал да обърне нашето внимание, как става това; ето защо е създал един такъв образ в природата. Извънредно важно е да можем винаги да се учим, да можем постоянно да останем млади, независимо от нашето физическо тяло.
към текста >>
Ние самите трябва да вярваме в имагинациите, които даваме на
децата
, когато искаме да обясним на
децата
смъртта, ние трябва да насочим вниманието си върху един или друг природен процес.
Но по този начин те действително лъжат децата. Нашите потомци отново ще знаят, че фактически нашите детски души слизат от духовните светове, летящи като птицеподобни духовни форми. Извънредно важно е да имаме една имагинативна представа за някои неща, които не са още разбираеми. Без съмнение, напълно възможно е да се намери за факта, който посочих, един по-добър образ, отколкото този с щъркела. Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен магнетизъм.
Ние самите трябва да вярваме в имагинациите, които даваме на децата, когато искаме да обясним на децата смъртта, ние трябва да насочим вниманието си върху един или друг природен процес.
Можем да кажем: Виж пеперудата, как тя излиза от пашкула: така е също и с човешката душа след смъртта. – Но първо ние самите трябва да вярваме, че светът е така устроен, че самата природа ни показва в пеперудата, която излиза от пашкула, един образ, даващ нагледна представа за това, как душата излиза от тялото. Мировият Дух е искал да обърне нашето внимание, как става това; ето защо е създал един такъв образ в природата. Извънредно важно е да можем винаги да се учим, да можем постоянно да останем млади, независимо от нашето физическо тяло. И тази е извъредно важната задача на антропософски ориентираната теософия: Да донесем в света подмладяването, от което той се нуждае.
към текста >>
84.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души
като
копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите.
Днес съобщенията обикалят Земното кълбо за няколко часа и кой би искал да се съмнява, че тази култура би могла да се нарече една земна култура! И тази култура ще става все по-материална, нашето Земно кълбо ще бъде все повече поглъщано от тази култура. Онези хора, които разбират необходимостта от духовно-научното движение, ще развиват все повече разбирането, че едно тяло никога не може да съществува без душа. Както една материална култура обхваща цялото Земно кълбо, така и духовното познание трябва да бъде душата, която се простира върху цялата Земя, без разлика на нация, цвят, раса, народ. И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството.
Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите.
И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо. И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят. Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други.
към текста >>
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, до
като
то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други.
Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите. И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо. И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят.
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други.
Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа. Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания! Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука. И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други. Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
към текста >>
Това, което ще се развие върху цялата Земя
като
едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа.
И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо. И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят. Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други.
Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа.
Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания! Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука. И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други. Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии. Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много.
към текста >>
За нея религиите са
като
един вид канали, през които се разлива в отделни потоци онова, което някога беше разлято равномерно върху цялото човечество.
От какво изхожда Духовната наука? От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи. Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея Духовната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал! Ето защо тя може да се впусне в разглеждането на отделните религии. Обаче тя не спира погледа си върху външните обреди и церемонии, а върху това как в тази или онази религия се съдържа прадревният извор на мъдростта.
За нея религиите са като един вид канали, през които се разлива в отделни потоци онова, което някога беше разлято равномерно върху цялото човечество.
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща. Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви. Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството. Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът. Изследователите на религии не могат да правят никакви проучвания за такива Същества, каквито са например Бодистава или Буда.
към текста >>
До
като
християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща.
От това, че човечеството води своя произход от един общ Бог и че първичната мъдрост на цялото човечество, която произхожда от общия Бог, е разпределена само временно в определен брой лъчи, озаряващи различните народи и човешки групи. Тази първична мъдрост и първична истина, неразмътена от едно или друго вероизповедание – тъкмо нея Духовната наука се стреми да намери отново и да я възвърне на хората; това е нейният идеал! Ето защо тя може да се впусне в разглеждането на отделните религии. Обаче тя не спира погледа си върху външните обреди и церемонии, а върху това как в тази или онази религия се съдържа прадревният извор на мъдростта. За нея религиите са като един вид канали, през които се разлива в отделни потоци онова, което някога беше разлято равномерно върху цялото човечество.
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща.
Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви. Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството. Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът. Изследователите на религии не могат да правят никакви проучвания за такива Същества, каквито са например Бодистава или Буда. Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от духовните светове.
към текста >>
Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера
като
Сидхарта,
като
син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът.
Обаче тя не спира погледа си върху външните обреди и церемонии, а върху това как в тази или онази религия се съдържа прадревният извор на мъдростта. За нея религиите са като един вид канали, през които се разлива в отделни потоци онова, което някога беше разлято равномерно върху цялото човечество. Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща. Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви. Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството.
Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът.
Изследователите на религии не могат да правят никакви проучвания за такива Същества, каквито са например Бодистава или Буда. Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от духовните светове. Обаче ние, като антропософски християни можем да бъдем вярващи по отношение на този Бодистава, също както и един будист. Ние разбираме това чрез нашето духовно-научно развитие. И ние казваме точно същото, което един будист казва относно своя Буда.
към текста >>
Обаче ние,
като
антропософски християни можем да бъдем вярващи по отношение на този Бодистава, също както и един будист.
Който с помощта на новите ясновидски методи прониква в ядрото на будизма, както и на християнството, той се запознава с онова, което е главният нерв на будизма: Той се научава да познава онези висши Същества, които са произлезли от царството на човеците и които се наричат Бодисатви. Също и християнинът чува тук или там как един Бодисатва е произлязъл от човечеството и се научава да познава как един такъв Бодистава действува и работи всред човечеството. Той научава, че между тези Бодистави е имало един, който се е родил около шестстотин години преди нашата ера като Сидхарта, като син на цар Судходана, че в своята двадесет и девета година се е издигнал до ранг Буда и този антропософски християнин научава, че едно такова Същество, което се е издигнало от Бодистава до ранг Буда, не трябва да идва вече на Земята в едно тяло от плът. Изследователите на религии не могат да правят никакви проучвания за такива Същества, каквито са например Бодистава или Буда. Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от духовните светове.
Обаче ние, като антропософски християни можем да бъдем вярващи по отношение на този Бодистава, също както и един будист.
Ние разбираме това чрез нашето духовно-научно развитие. И ние казваме точно същото, което един будист казва относно своя Буда. Антропософският християнин казва на будиста: Аз разбирам и вярвам в същото, в което ти вярваш и разбираш. – И никой, който в областта на християнството се е издигнал до Духовната наука, не би се осмелил като християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът. – Той би трябвало да знае, че това ще нарани най-интимните чувства на будиста и чрез едно такова изказване той изобщо не се приближава до истинския характер на онова Същество, което се е издигнало от Бодисатва до Буда.
към текста >>
– И никой, който в областта на християнството се е издигнал до Духовната наука, не би се осмелил
като
християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът.
Те не могат да се издигнат с техния поглед до това, какво представлява вътрешната същност на едно такова Същество, не могат да прозрат как едно такова Същество, макар и то да не живее в едно тяло от плът, все пак направлява и ръководи човечеството от духовните светове. Обаче ние, като антропософски християни можем да бъдем вярващи по отношение на този Бодистава, също както и един будист. Ние разбираме това чрез нашето духовно-научно развитие. И ние казваме точно същото, което един будист казва относно своя Буда. Антропософският християнин казва на будиста: Аз разбирам и вярвам в същото, в което ти вярваш и разбираш.
– И никой, който в областта на християнството се е издигнал до Духовната наука, не би се осмелил като християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът.
– Той би трябвало да знае, че това ще нарани най-интимните чувства на будиста и чрез едно такова изказване той изобщо не се приближава до истинския характер на онова Същество, което се е издигнало от Бодисатва до Буда. Той се е научил да познава и разбира тези Същества от своето християнство. И как ще се отнесе към тези неща будистът, който е станал антропософ? Той ще научи, че християнството трябва да бъде охарактеризирано по един особен начин чрез това, което лежи в неговата основа. Той би казал: Вярно е, че християнството също има един такъв основател на религията, както и всички други религии по света, обаче с него се свързва и едно друго Същество... Основателят е Исус от Назарет.
към текста >>
Важното е, че християнството се различава от всички други религии на Земното кълбо, доколкото тези религии сочат към един основател на религия
като
към един велик Учител.
Така ли изглежда Исус от Назарет? Показва ли той едно такова съвършено равновесие? Ние четем в Евангелията, че Той избухва в гняв, че събаря масите на среброменителите, изгонва ги от храма, изказва думи на страстен гняв. Тук ние виждаме, че Той не притежава онова, което се очаква от един източен основател на религия. Бихме могли да посочим и други примери, но тези неща не влизат в разискването.
Важното е, че християнството се различава от всички други религии на Земното кълбо, доколкото тези религии сочат към един основател на религия като към един велик Учител.
Обаче който би вярвал, че най-дълбоката същност на християнството се крие в един такъв велик Учител, той не познава същността на християнството. Не става дума за едно свързване на християнството с Исус от Назарет, за едно позоваване на един велик Учител. Произходът на християнството сочи към един факт. То изхожда от един неличен факт: Мистерията на Голгота. Чрез какво е могло да стане това?
към текста >>
Така ние виждаме: По същество християнството се състои не в това, какъвто е случаят при другите религии и техните основатели, че един Учител събира около себе си ученици и тези ученици разпространяват по-нататък неговите учения, а в това, че един Божествен Импулс слезе на Земята, премина през смъртта и се яви
като
причина за възхода на човечеството.
Те се разпръснаха, разотидоха се, когато Онзи, който дотогава бяха следвали, пое своя страдалчески път. Те станаха Негови Апостоли едва чрез това, че Той – минавайки през смъртта – им даде сигурността, че съществува. Едва тогава те станаха Негови истински апостоли и разнесоха Неговата сила между народите на Земята. Преди това обаче те изобщо не бяха Го разбрали. И онзи, който след Мистерията на Голгота направи най-много за разпространението на християнството, Го разбра едва тогава, когато Той му се яви духом.
Така ние виждаме: По същество християнството се състои не в това, какъвто е случаят при другите религии и техните основатели, че един Учител събира около себе си ученици и тези ученици разпространяват по-нататък неговите учения, а в това, че един Божествен Импулс слезе на Земята, премина през смъртта и се яви като причина за възхода на човечеството.
Едва когато след смъртта личният елемент изчезна, едва тогава се прояви онази сила, която дойде на Земята чрез Христос. Сега продължи да действува не едно учение, а фактът, че Христос беше в Исус, че Той премина през Мистерията на Голгота, от която се разля силата, с чиято помощ общочовешката еволюция можеше да поеме отново нагоре. Тази е разликата между това, което християнството поставя в изходната точка на своето развитие и това, което други религии поставят като своя изходна точка. Когато обгръщаме с поглед изходната точка на християнството, следва да обясним това, което стана при Мистерията на Голгота. Апостол Павел казва: Чрез Адам, т.е.
към текста >>
Тази е разликата между това, което християнството поставя в изходната точка на своето развитие и това, което други религии поставят
като
своя изходна точка.
Преди това обаче те изобщо не бяха Го разбрали. И онзи, който след Мистерията на Голгота направи най-много за разпространението на християнството, Го разбра едва тогава, когато Той му се яви духом. Така ние виждаме: По същество християнството се състои не в това, какъвто е случаят при другите религии и техните основатели, че един Учител събира около себе си ученици и тези ученици разпространяват по-нататък неговите учения, а в това, че един Божествен Импулс слезе на Земята, премина през смъртта и се яви като причина за възхода на човечеството. Едва когато след смъртта личният елемент изчезна, едва тогава се прояви онази сила, която дойде на Земята чрез Христос. Сега продължи да действува не едно учение, а фактът, че Христос беше в Исус, че Той премина през Мистерията на Голгота, от която се разля силата, с чиято помощ общочовешката еволюция можеше да поеме отново нагоре.
Тази е разликата между това, което християнството поставя в изходната точка на своето развитие и това, което други религии поставят като своя изходна точка.
Когато обгръщаме с поглед изходната точка на християнството, следва да обясним това, което стана при Мистерията на Голгота. Апостол Павел казва: Чрез Адам, т.е. онзи, който още преди грехопадението, още преди да стане човек, се даде повод за тази низходяща линия, който следователно още не беше една личност, чрез Адам човечеството беше поведено по една възходяща линия, а чрез Христос то отново беше поведено по една низходяща линия. Всичко това – за да се превърне то в един истински усет за нещата – изисква дълбоко и пълно вникване във всички окултни истини, отнасящи се до човечеството. За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим към разбирането на най-интимните и най-дълбоките окултни истини.
към текста >>
Това дело на Боговете трябва да бъде охарактеризирано
като
такова, каквото то е в действителност.
Това беше нещо, което Боговете трябваше да разрешат помежду си горе в духовните светове, обаче чрез спора на Боговете човекът беше въвлечен в света на материята по-дълбоко, отколкото беше предвидено. Ето защо Боговете трябваше отново да създадат изправлението за това. Хората трябваше да бъдат отново изведени нагоре, влиянието на Луцифер трябваше да бъде премахнато. А това не можеше да стане чрез един човек. Това можеше да бъде осъществено само чрез едно действие на Боговете.
Това дело на Боговете трябва да бъде охарактеризирано като такова, каквото то е в действителност.
Когато проучваме нашата Земя, ние установяваме двете най-загадъчни събития върху нея: раждането и смъртта. Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството. Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози. Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта. От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер.
към текста >>
От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора,
като
едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер.
Това дело на Боговете трябва да бъде охарактеризирано като такова, каквото то е в действителност. Когато проучваме нашата Земя, ние установяваме двете най-загадъчни събития върху нея: раждането и смъртта. Че съществата могат да умират – това е основен проблем за човечеството. Смърт, умиране съществува само на Земята: Във висшите светове не съществува никаква смърт, а преобразуване, метаморфози. Обаче смъртта трябва да се препише на онова, което навлезе в човечеството чрез Луцифер и ако не би последвало нищо отстрана на Боговете, цялото човечество би било вплетено все повече и повече в една тенденция, водеща към смъртта.
От една страна на Боговете трябваше да бъде принесена една жертва: Един от тях трябваше да слезе на Земята и да изживее смъртта, която може да бъде изпитана само от земните хора, като едно дело, уравновесяващо влиянията на Луцифер.
И от тази смърт на Боговете се излъчва силата, която може да лъчезари също и в човешките души, за да ги извади от мрака, където те попаднаха поради делото на Луцифер. Сега и един Бог трябваше да умре в условията на физическия свят. Това не засяга пряко хората, те са изправени пред една работа на Боговете. Нищо чудно, че онова, което е работа на висшите светове, не може да бъде представено с физически средства, защото то лежи извън физическия свят. Но плодовете от това дело на Боговете, което трябваше да се разиграе тук, на нашата Земя, се паднаха на човечеството и християнското посвещение дава на хората силата да разберат това дело на Боговете.
към текста >>
Антропософията води тъкмо към тази душа, която
като
Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят.
Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир. И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания. Така както аз говорих днес тук, така говореха през последните столетия в тесен, малък кръг принадлежащите на кръга на розенкройцерите. Днес това може да се говори пред по-големи кръгове от хора.
към текста >>
И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта
като
изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
И взаимното разбирателство означава мир в целия свят. И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя. Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир.
И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания.
Така както аз говорих днес тук, така говореха през последните столетия в тесен, малък кръг принадлежащите на кръга на розенкройцерите. Днес това може да се говори пред по-големи кръгове от хора. Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота. Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него. Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена.
към текста >>
Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение,
като
изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота.
Такива познания бяха култивирани в розенкройцерските школи на миналите столетия от тринадесетото, четиринадесетото насам. Те знаеха, че с такива познания в човешките души се влива мир. И те знаеха, че дори някой, който не може да изпита този мир на Земята, той ще го почувствува след смъртта като изпълнение на неговите най-скъпи идеали, когато погледне надолу към Земята и види как мирът се ражда между народите в същия размер, в който те се отварят за такива познания. Така както аз говорих днес тук, така говореха през последните столетия в тесен, малък кръг принадлежащите на кръга на розенкройцерите. Днес това може да се говори пред по-големи кръгове от хора.
Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота.
Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него. Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена. Той описва такива срещи на Учителя с неговите ученици. Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие. Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус.
към текста >>
Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, до
като
Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие.
Днес това може да се говори пред по-големи кръгове от хора. Онези, чиято мисия е да действуват импулсирани от духовно-научното движение, като изпълняващи завета на онова, което се влива в човечеството от Мистерията на Голгота, знаят много добре: Исус, който беше приютил в себе си Христос, всяка година по времето на Великден навестява мястото, където се разигра Мистерията на Голгота. Независимо дали Исус е въплътен или не, всяка година той посещава това място и там учениците, които са достатъчно напреднали, могат да се свързват с него. Ето какво усещаше един поет – Анастасиус Грюн – а именно: как една индивидуалност слиза и всяка година посещава мястото, на което се разигра Мистерията на Голгота: Това става всяка година през първия ден на Великдена. Той описва такива срещи на Учителя с неговите ученици.
Първата среща, която става след разрушението на Йерусалим; втората – след завладяването на Йерусалим от кръстоносците; третата – когато Ахасфер минава покрай Голгота; четвъртата – когато един монах се моли за спасението на Йерасулим от завоевателите; тогава различните секти, разпръснати по лицето на Земята спореха помежду си, докато Онзи, който донесе на Земята благовестието и завета на мира, обръщаше с поглед мястото на своето действие.
Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус. А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус. Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята. И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят.
към текста >>
От земята те изравят – макар и това да изглежда
като
някаква утопия – един предмет от желязо, но не знаят какво представлява той.
Това са четирите картини, свързани с предишните посещения на Исус. А после, в стихотворението си „Руини”, Анастасиус Грюн описва едно бъдещо слизане на Исус. Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята. И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят.
От земята те изравят – макар и това да изглежда като някаква утопия – един предмет от желязо, но не знаят какво представлява той.
Само онези, които са запазили в паметта си далечни спомени за отдавна минали борби на хората знаят, че това е един меч. Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг. После един земеделец копае и намира един предмет от камък. Отново хората не разбират какъв е този предмет. Той беше за известно време прогонен от Земята, казват онези, които все още знаят нещо за него.
към текста >>
Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват
като
плуг.
Това, което той описва, се разиграва в далечното бъдеще: тогава мирът ще властва на Земята. И това няма да е през епохите на конфесионалното християнство, а през епохата на розенкройцерското християнство. И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят. От земята те изравят – макар и това да изглежда като някаква утопия – един предмет от желязо, но не знаят какво представлява той. Само онези, които са запазили в паметта си далечни спомени за отдавна минали борби на хората знаят, че това е един меч.
Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг.
После един земеделец копае и намира един предмет от камък. Отново хората не разбират какъв е този предмет. Той беше за известно време прогонен от Земята, казват онези, които все още знаят нещо за него. Но хората вече не го познаваха! Някога хората са го използували като символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго.
към текста >>
Някога хората са го използували
като
символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго.
Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг. После един земеделец копае и намира един предмет от камък. Отново хората не разбират какъв е този предмет. Той беше за известно време прогонен от Земята, казват онези, които все още знаят нещо за него. Но хората вече не го познаваха!
Някога хората са го използували като символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго.
И как ни описва всичко това поетът през 1836 година? Той ни описва този символ на мисията, която ще изпълнява правилно разбираният Христов Импулс, по следния начин: Макар и тоз предмет да не разпознаха, С вечна прелест той в гърдите им остана, Семето му всички друмища навред превзема; Защото това, което те не разпознаха – беше кръст! И този кръст от камък те в градината полагат Древност достолепна, със загадки пълна Увиват се по него цветя и рози най-различни, Все нагоре те катерят се от вси страни.
към текста >>
Като
свод издига се над суша и морета
Там ниви нявга вятърът ще гали И венци от снопи златни хората очакват – – – Той вижда как оттам на новото учение дървото С корени дълбоки и стъбло огромно
Като свод издига се над суша и морета
И навред разпръсква сянка, плодове и сила! – – – През тез полета походът тържествен на смъртта премина, Надлъж и шир ни следа от друм човешки, Ни птица пее, ни лист от вятъра шуми,
към текста >>
Като
кървав изворът ми аленее!
На крепостта Мория останките древни – – – Сега от камък на камък аз тялото си влача, От гняв и мъка стенания издавам А скалите в рани нозете ми превръщат,
Като кървав изворът ми аленее!
– – – О, изворът ми бистър като огледало нявга, Показващ царска крепост, храма, озарен от Бога, Хълм, с дворци осеян, с ровове опасан И един народ за всичко туй достоен!
към текста >>
О, изворът ми бистър
като
огледало нявга,
Сега от камък на камък аз тялото си влача, От гняв и мъка стенания издавам А скалите в рани нозете ми превръщат, Като кървав изворът ми аленее! – – –
О, изворът ми бистър като огледало нявга,
Показващ царска крепост, храма, озарен от Бога, Хълм, с дворци осеян, с ровове опасан И един народ за всичко туй достоен! – – – Нека в скалите на парчета се разбие
към текста >>
Ограждащи
като
мравуняк сякаш древния Ливан.
Този образ на земя опустошена, пълна с ужас! – – – И само гробовете, изсечени в скалите Но помръдват вече от години, Около този гроб голям застинали навред,
Ограждащи като мравуняк сякаш древния Ливан.
– – – Щом градежът стар се срути Облаци от прах покриха всичко Сиво е сега полето, ни усмивка, ни лист зелен, Само сиви повлекла от мъх студен!
към текста >>
До
като
цял градът се извиси.
Тя ново си изгражда от развалините жалки. – – – Ето как и човекът осмели се Върху тез отломки жалки да гради отново Свойте хижи, къщи и дворци,
Докато цял градът се извиси.
– – – И ако градът би поискал погледа ви да насочи Към останките, върху които той изникна, Би трябвало едно и също всеки странник да си каже: От развалините ти роди се, в развалини отново ще преминеш!
към текста >>
Да носех
като
него сърце спокойно и чисто!
Който братът свой във гняв уби. – – – Виждам аз: от всички чела сурови Крещи кръвният знак на убиецът братов! О, да бях аз онзи поклонник на прага приведен,
Да носех като него сърце спокойно и чисто!
– – – Да би лежала моята глава на каменния праг В сънища светли, умирайки, люляна! Свежда се лилията бледа към долината земна, Отлита вярата към звездите небесни.
към текста >>
Лицето му –
като
сбръчкана маслина,
Верните поклонници последни; Листакът им издига се нагоре Стъблата им колоните красят. – – – Почива в сянката им пътник морен,
Лицето му – като сбръчкана маслина,
Той белега на всички пилигрими носи: Дрипи и тояга, но не и Христовия знак. – – – Той зрънце е от онази малка шепа семена, Що някога от земята тук бурята надигна
към текста >>
Като
него жилав, от смърт лишен.
Свързват ни Страдания и мъки общи. – – – Легендата говори за човека, който Не може да умре, за Ахасфер. Народът мой се скита всред народи други
Като него жилав, от смърт лишен.
– – – Християните се двоумяха – струваше им се Че като желязо твърдо е нашето тяло, С мечовете си нашата кръв проляха Нашите старци, жени и деца заклаха!
към текста >>
Че
като
желязо твърдо е нашето тяло,
Не може да умре, за Ахасфер. Народът мой се скита всред народи други Като него жилав, от смърт лишен. – – – Християните се двоумяха – струваше им се
Че като желязо твърдо е нашето тяло,
С мечовете си нашата кръв проляха Нашите старци, жени и деца заклаха! – – – Християните в лудост голяма Нашите тела в огън горяха,
към текста >>
Аз нявга посадих
като
сигурна закрила
Вий, които карате се за олтарна свещ, Слепци, нима в нощта си не допускате, Че светлината моя ослепително блести Над морета и земи. – – –
Аз нявга посадих като сигурна закрила
Дървото мое плодно в земната градина, От Словото мое животът блика, И не към мъртвия камък е то приковано! ” – – –
към текста >>
И
като
от върхове планински
От розите венци да сплита Короната им ще увенчава несбъднатия още ден. – – – Един Великден окото на поета вижда, Издигайки се над мъглите, които всичко скриват,
И като от върхове планински
Съзира Той идващите хиляди години, – – – Един Великден, на Възкресението празник, и отново Полъхът на пролетта над цветните гробове
към текста >>
Като
звездите сериозен и дълбок,
Не подозира никой, че над развалините тя ликува И никой гробовете стари не сънува. – – – Ликува пищната земя, радостта си бурна изразява Един народ, от щастие целунат, на добродетели богат,
Като звездите сериозен и дълбок,
Като розите красив, като кедрите сърцат. – – – Отдавна във забрава потънали са тук Чудовищата страшни в дълбоките води, Ужасите древни, кървавите зверства,
към текста >>
Като
розите красив,
като
кедрите сърцат.
И никой гробовете стари не сънува. – – – Ликува пищната земя, радостта си бурна изразява Един народ, от щастие целунат, на добродетели богат, Като звездите сериозен и дълбок,
Като розите красив, като кедрите сърцат.
– – – Отдавна във забрава потънали са тук Чудовищата страшни в дълбоките води, Ужасите древни, кървавите зверства, Битки, робство и измами.
към текста >>
И веднъж се случи, че
децата
в полето
Отдавна във забрава потънали са тук Чудовищата страшни в дълбоките води, Ужасите древни, кървавите зверства, Битки, робство и измами. – – –
И веднъж се случи, че децата в полето
Изровиха един предмет безформен от желязо; За сърп изглеждаше той твърде тежък, За рало – твърде лек и малък. – – – С усилие завличат те странната находка,
към текста >>
Занапред земята той ще пори
като
рало,
Но за завиждане са всички, че не го познават веч! На прадедите глупост, в гроба той отдавна бе разяден, В очите им той би трябвало люти сълзи да извика. Защото това, което те не разпознаха, беше меч! – – –
Занапред земята той ще пори като рало,
На семената път в браздите ще прокарва; На меча подвизите нови ще се носят Като птици в слънчевия ден. – – – И нещо друго някога се случи:
към текста >>
Като
птици в слънчевия ден.
Защото това, което те не разпознаха, беше меч! – – – Занапред земята той ще пори като рало, На семената път в браздите ще прокарва; На меча подвизите нови ще се носят
Като птици в слънчевия ден.
– – – И нещо друго някога се случи: На орач един ралото във нещо твърдо се удари И щом земята той наоколо разрови, Чудна фигура от камък се показа.
към текста >>
85.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Записките са направени от различни слушатели,
като
някои от тях могат да бъдат считани за добри и предават почти дословно думите на лектора; при други ясно се долавят известни празноти в текста, или представляват кратки, откъслечни резюмета.
ПОСЛЕСЛОВ Лекциите, събрани в предлагания том излизат за пръв път в този вид. Те не са били предвидени за издаване и Рудолф Щайнер не е преглеждал стенографските записи. Заглавията на отделните лекции са дадени от Мария Щайнер.
Записките са направени от различни слушатели, като някои от тях могат да бъдат считани за добри и предават почти дословно думите на лектора; при други ясно се долавят известни празноти в текста, или представляват кратки, откъслечни резюмета.
Последното важи особено за лекциите в Кьолн, 29. Януари 1911, Щутгарт, 28. Ноември 1911 и в Сент Гален, 19. Декември 1912, но поради важното им съдържание те са прибавени като приложение. Темите, обсъждани в този том са още по-подробни описания на изложеното в книжката „Духовното ръководство на човека и човечеството (Събр.Съч.
към текста >>
Декември 1912, но поради важното им съдържание те са прибавени
като
приложение.
Заглавията на отделните лекции са дадени от Мария Щайнер. Записките са направени от различни слушатели, като някои от тях могат да бъдат считани за добри и предават почти дословно думите на лектора; при други ясно се долавят известни празноти в текста, или представляват кратки, откъслечни резюмета. Последното важи особено за лекциите в Кьолн, 29. Януари 1911, Щутгарт, 28. Ноември 1911 и в Сент Гален, 19.
Декември 1912, но поради важното им съдържание те са прибавени като приложение.
Темите, обсъждани в този том са още по-подробни описания на изложеното в книжката „Духовното ръководство на човека и човечеството (Събр.Съч. 15), излязла през Август 1911, следователно малко преди първата лекция в този том. Това следва да се има предвид най-вече за по-доброто разбиране на бележките, възпроизвеждащи лекцията в Кьолн от 29. Януари 1911. Бележките от лекцията в Сент Гален от 19.
към текста >>
Едни от тях могат да се считат
като
добри, почти дословно предадени думи от Рудолф Щайнер.
Събраните в този том лекции излизат за първи път в този състав. Лекциите от Рудолф Щайнер не бяха предназначени за печатане и той самият не е преглеждал направените по тях записки. Ето защо заглавието на това издание и заглавията на отделните лекции не са дадени от него. Доколкото лекциите бяха вече публикувани в отделните издания, техните заглавия бяха дадени от Мария Щайнер. Самите записки са много различни.
Едни от тях могат да се считат като добри, почти дословно предадени думи от Рудолф Щайнер.
При други се чувствуват празноти. Други представляват само съкратени или само бедни, откъслечни бележки. Това важи особено за лекциите изнесени в Кьолн на 29. І. 1911 г. в Щутгарт на 28. ХІ.
към текста >>
Обаче поради голямото значение на тяхното съдържание, те са прибавени
като
приложение към тома.
1911 г. в Щутгарт на 28. ХІ. 1911 г. и в Сент Гален на 19. ХІІ. 1912г.
Обаче поради голямото значение на тяхното съдържание, те са прибавени като приложение към тома.
Темите са по-нататъшни разширения на описанията дадени в малката книжка "Духовното ръководство на човека и на човечеството", "Духовнонаучни резултати за развитието на човечеството", която излезе в 1911 г., следователно малко преди първата лекция на този том. Обръщаме вниманието върху тази връзка особено за по-доброто разбиране на оскъдните бележки, с които е предадена лекцията от Кьолн, изнесена на 29. І. 1911 г. Напротив относно бележките върху лекциите от Сент Гален, изнесена на 19. ХІІ. 1912 г.
към текста >>
Избрани съчинения, 5 тома, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет фон Ва
като
/.
Към стр...: Съвременното Теософско движение: Виж Мария Щайнер в Предговора на стр... Към стр...: една година, която има голямо значение: 1899 г.: Краят на Кали-Юга /Тъмната епоха/, която трая 3101 г. пр. Хр. до 1899 сл. Хр. Към стр...: Владимир Соловьов: 1853-1900 г.
Избрани съчинения, 5 тома, преведени от руски от Хари Кьолер /Хариет фон Вакато/.
Виж том. І, 2 част: Неделни и Великденски писва, стр. 254 и следв.. "Кратък разказ за Антихриста", Щутгарт 1922 г. По-нататък стихотворения преведени от Мария Щайнер, Дорнах 1959 г. Към стр...: както посочих в Базел: Рудолф Щайнер, "Евангелието на Лука", 10 лекции, Базел, -Х.
към текста >>
Нирманакайя: В източната окултна наука наименованието за тялото на едно Същество Буда, след
като
е минало в съвършенство.
254 и следв.. "Кратък разказ за Антихриста", Щутгарт 1922 г. По-нататък стихотворения преведени от Мария Щайнер, Дорнах 1959 г. Към стр...: както посочих в Базел: Рудолф Щайнер, "Евангелието на Лука", 10 лекции, Базел, -Х. 1909 г. пълно издание 1955 г.
Нирманакайя: В източната окултна наука наименованието за тялото на едно Същество Буда, след като е минало в съвършенство.
Към стр...: Йоан от Дамаск... една книга във формата на роман: Ле- гендата за Варлам и Йосафт. Първи немски превод на гръцкия текст от Феликс Либрехт, Мюстер, 1847 г. Нов превод от Лудвиг Бухард, Мюн- хен /издателство Театин/. Към стр...: "Изпитание на душата", която /драма/ бе представена в Мюн- хен: Втората от модерните мистерийни драми на Рудолф Щайнер, първо предаване в Мюнхен през лятото на 1911 г. Виж: Четири Мистерийни драми /1910-1913/, пълно издание 1962 г.
към текста >>
", чийто автор беше Йохан Валентин Андрее
като
носител на вдъхновението на Християн Розенкройц.
Според тези съчинения Християн Розенкройц е един германец от благороден про- изход, който е живял от 1378 г. до 1484 г. Името се явява за първи път в 1604 г. в Страсбург: "химическата сватба на Християн Розенкройц. 1459 г.
", чийто автор беше Йохан Валентин Андрее като носител на вдъхновението на Християн Розенкройц.
Виж Рудолф Щайнер "химическата сватба на Християн Розенкройц", статия излязла в списанието... Мюнхен 1917/1918 г. Напечатано отново в Йохан Валентин Андрее, Химическата сватба на Християн Розенкройц, преведено от Валтер Вебер, Щутгарт 1957 г. Към стр...: тайните фигури на розенкройцерите: Тайните фигури на розенкройцерите от 16-то и 17-то столетие, 3 тетрадки, Алтона 1785-88 г. /анонимно/. Тетрадка І съдържа една студия от Хинрекус Мадатанус Теософус: излиза 1621 г. Към стр...: Хинрекус Мадатанус Теософус: Анаграматичен псевдоним на последователя на Парацелзий Хандрианес от Минзихт, първоначално Зойменихт, има на един алхимик, който има заслугата да е описал първи камъка на пресеченото вино /антимоноксидкали/.
към текста >>
Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието
като
повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата.
Блаватска - "Разбулената Изида": 2 тома, Ню Йорк 1877 г. на немски: "Един ключ на учителите върху древните и модерни мистерии, наука и богословие", Лайпциг /1909 г. /. Към стр...: Виденман... Дросбах: Максимилиян Дросбах написа в 1849 г. съчинението "Прераждане, или разширение на въпроса за безсмъртието по емпиричен път според познатите природни закони". Без назоваване на своето име той обяви една награда за най-доброто развитие на написаните в тази книга мисли на стойност 40 златни дуката.
Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата.
Малкото съчинение бе издадено отново заедно с една статия на Ц. С. Пихт "Изникването на идеята за прераж- дането при лекаря и философа Густав Виденман към 1850 г. " в издателство Щутгарт 1961 Към стр...: Хайнрих Кунрат: Практикуващ лекар и автор на много алхимически съчинения/1560-1605 г. /. Явяващото се в един запис от лекции име "Нашни Куни" би трябвало да сочи с "Куни" върху Кунрат.
към текста >>
Виж също Рудолф Щайнер, "Загадки на философията в нейната история представени
като
очерк", Пълни съчинения 1955 г.
1917 г. върху Психоанализа, напечатана в "Антропосо- фия", списание за свободен духовен живот, Щутгарт, годиш. 17. книга 3 и 4/ІV-ІХ 1935 г. /. Към стр...: Шуберт, Готхилф Найрих фон/1780-1860/, натур-философ: Историята на душата, Щутгарт 1839 г. Към стр...: Фолкелт, Йохан/1848-1930 г./: Сънищната фантазия, Щутгарт 1875 г.
Виж също Рудолф Щайнер, "Загадки на философията в нейната история представени като очерк", Пълни съчинения 1955 г.
Към стр...: вчера ние чухме: В публичните лекции, Мюнхен 19. ХІ. 1911 г. "От Парацелзий до Гьоте". От тези лекции не е запазен никакъв запис. Към стр...: това, което Хиеронимус разказва: Виж Рудолф Щайнер "От Исуса към Христа", 11 лекции, Карлсруе, Х.1911 г., Пълно издание 1958 г.
към текста >>
Към стр...: Едуард Шуре: Виж Рудолф Щайнер/Едуард Шуре, "Луцифер" - "
Децата
на Луцифер", драма от Едуард Шуре, преведена от Мария Щайнер фон Сиверс, в свободни рими от Рудолф Щайнер, Дорнах 1955
и от Щутгарт 28. ХІ. 1911 г. Всички те се съдържат в настоящия том. Към стр...: цитат от Гьоте: От "Сентенции в проза", Раздел 6 в Гьоте- вите естествено научни съчинения, издадени с уводи и коментари от Рудолф Щайнер, том ІV към Теорията на Цветовете, 1883 г. Към стр...: че днес се говори толкова много върху тази тема: Виж Пред- говор от Мария Щайнер, стр... и следващата.
Към стр...: Едуард Шуре: Виж Рудолф Щайнер/Едуард Шуре, "Луцифер" - "Децата на Луцифер", драма от Едуард Шуре, преведена от Мария Щайнер фон Сиверс, в свободни рими от Рудолф Щайнер, Дорнах 1955
Към стр...: един северен учен: Не можа да бъде установено. Към стр... Трокслер: Игнац Паул Витал /1780-1866/, лекар и практикуващ педагог в Базел и Берн: Лекции върху философията, Берн 1835 г. и "Погледи в съществото на човека", 1811 г. Към стр... в прага при моя цикъл: Рудолф Щайнер "Окултна физиоло- гия", 8 лекции, Прага, ІІІ. 1911 г.
към текста >>
Тъй
като
сти- хотворението, едва ли вече е познато, то бе прибавено от Мария Щайнер още при първото издание на лекцията.
Към стр...: с него се свързва също едно друго същество: Тук има една празнота в записа. Към стр...: по-добре просек в горния свят: Омир, Одисея, песен ХІ. Към стр...: Анастасиус Грюн: Антон Грах фон Ауершперг /1806-1876/. "развалини", един епично-лирически цикъл излязъл в 1836 г. Стихотворението "Пет Великдена " съставлява неговия завършек.
Тъй като сти- хотворението, едва ли вече е познато, то бе прибавено от Мария Щайнер още при първото издание на лекцията.
Към стр...: три точки на Теософското общество: 1. Да бъде образувана ядката на един всеобщ братски съюз на човечеството, без разлика на вяра, нация, съсловие и положение. 2. Да се развива познание то на дълбоките духовни истини, ядката на истината на всички религии. 3. Да бъдат изследвани по-дълбоките духовни сили, които дремят в човешката природа и в останалия свят. Към стр...: в Християния бе обърнато вниманието върху мисията на Буда: Човекът в светлината на теософията, окултизма и философията, 10 лекции Християния, Осло VІ.
към текста >>
Към стр...: ще бъдете
като
Бога: 1.
Към стр...: бележит геолог Зюс: Едуард Зюс/1831-1901/австрийски геолог, "Лицето на Земята", 3 тома, Виена 1883-1901 г. Към стр...: Бурдах: Кондрад Бурдах /Кьонигсберг 1859-1936 г. Берлин/, главният застъпник на духовно историческия метод в изследването на езиците и литературата. Към стр...: и следва: Противниците на Архаите... противници на Архангелите: Тук бележките са само обяснителни и евентуално даже погрешни. Към стр...: във вас живее божествената искра, вие сте богове: Йоан, 10, 34.
Към стр...: ще бъдете като Бога: 1.
Мойсей, 3, 5.
към текста >>
86.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Това, което например в обикновения живот изглежда
като
топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме
като
външен израз на жертвата.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 21 Ноември 1911 Навлизайки в една доста трудна област от нашия антропософски мироглед, ние стигнахме до там, че зад явленията на външния сетивен свят, започнахме макар и само отчасти да различаваме определени процеси и събития, които всъщност протичат в духовния свят. Въпреки че тези сетивни явления не показват в достатъчна степен присъствието на духовни сили зад своя външен облик, както това става в нашите душевни изживявания, все пак ние се досещаме за наличието на определени духовни качества, на определени духовни въздействия.
Това, което например в обикновения живот изглежда като топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме като външен израз на жертвата.
А зад това, което наричаме „въздух" и което изобщо не разкрива, поне пред нашия разум, своята духовна природа, ние се научихме да различаваме т.н. безкористна всеотдайност на определена категория свръхсетивни Същества. И накрая, зад „водата", ние открихме това, което нарекохме резигнация, индиферентност. Светогледите от близкото минало нека да спомена това само между другото предполагаха някакви духовни качества дори и във външните субстанции, и доказателство за това е фактът, че някои летливи субстанции бяха обозначавани с думата „Spiritus", която днес ние прилагаме в описанието на едни или други духовни процеси, наричайки ги „спиритуални"; докато във външния свят хората до такава степен не пра вят връзка между „спиритуален" и „духовен", между „спиритуален" и „свръхестествен", че както мнозина от Вас знаят, преди известно време се получи следното: след като пощенските служители трябваше да доставят едно писмо до Дружеството на спиритистите в Мюнхен, те не успяха да научат какво означава дума та „спиритисти" и връчиха писмото на председателя, оглавяващ Централния съюз на търговците на спиртни напитки. Но ако искаме да проследим забележителния преход на Земната планета от Стария Сатурн до Старата Луна, ние наистина трябва да си изградим съвсем нови представи за еволюцията в духовния свят.
към текста >>
Светогледите от близкото минало нека да спомена това само между другото предполагаха някакви духовни качества дори и във външните субстанции, и доказателство за това е фактът, че някои летливи субстанции бяха обозначавани с думата „Spiritus", която днес ние прилагаме в описанието на едни или други духовни процеси, наричайки ги „спиритуални"; до
като
във външния свят хората до такава степен не пра вят връзка между „спиритуален" и „духовен", между „спиритуален" и „свръхестествен", че както мнозина от Вас знаят, преди известно време се получи следното: след
като
пощенските служители трябваше да доставят едно писмо до Дружеството на спиритистите в Мюнхен, те не успяха да научат какво означава дума та „спиритисти" и връчиха писмото на председателя, оглавяващ Централния съюз на търговците на спиртни напитки.
Въпреки че тези сетивни явления не показват в достатъчна степен присъствието на духовни сили зад своя външен облик, както това става в нашите душевни изживявания, все пак ние се досещаме за наличието на определени духовни качества, на определени духовни въздействия. Това, което например в обикновения живот изглежда като топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме като външен израз на жертвата. А зад това, което наричаме „въздух" и което изобщо не разкрива, поне пред нашия разум, своята духовна природа, ние се научихме да различаваме т.н. безкористна всеотдайност на определена категория свръхсетивни Същества. И накрая, зад „водата", ние открихме това, което нарекохме резигнация, индиферентност.
Светогледите от близкото минало нека да спомена това само между другото предполагаха някакви духовни качества дори и във външните субстанции, и доказателство за това е фактът, че някои летливи субстанции бяха обозначавани с думата „Spiritus", която днес ние прилагаме в описанието на едни или други духовни процеси, наричайки ги „спиритуални"; докато във външния свят хората до такава степен не пра вят връзка между „спиритуален" и „духовен", между „спиритуален" и „свръхестествен", че както мнозина от Вас знаят, преди известно време се получи следното: след като пощенските служители трябваше да доставят едно писмо до Дружеството на спиритистите в Мюнхен, те не успяха да научат какво означава дума та „спиритисти" и връчиха писмото на председателя, оглавяващ Централния съюз на търговците на спиртни напитки.
Но ако искаме да проследим забележителния преход на Земната планета от Стария Сатурн до Старата Луна, ние наистина трябва да си изградим съвсем нови представи за еволюцията в духовния свят. И на първо време ние трябва да изходим от онова, което последния път описахме като „резигнация на Боговете". Тогава ние видяхме, че всъщност тази резигнация на свръхсетивните Същества се изразява в неприемане на жертвата, принасяна от Духовете на Волята. И ако нагледно си представим, как определени свръхсетивни Същества жертват това, което представлява тяхната волева субстанция, и как по-висшите Същества отказват да приемат тази воля, тогава ние лесно стигаме до непосредственото усещане: Ето, сега волевата субстанция, която беше отхвърлена от по-висшите Същества, остава и се натрупва всред онези свръхсетивни Същества, които искат, но в крайна сметка не могат да извършат жертвоприношението! И така, ние се доближаваме до определени Същества, които са готови да принесат своята жертва, които, следователно, са готови да се лишат от своята най-съкровена същност, искат да се лишат, но не могат.
към текста >>
И на първо време ние трябва да изходим от онова, което последния път описахме
като
„резигнация на Боговете".
А зад това, което наричаме „въздух" и което изобщо не разкрива, поне пред нашия разум, своята духовна природа, ние се научихме да различаваме т.н. безкористна всеотдайност на определена категория свръхсетивни Същества. И накрая, зад „водата", ние открихме това, което нарекохме резигнация, индиферентност. Светогледите от близкото минало нека да спомена това само между другото предполагаха някакви духовни качества дори и във външните субстанции, и доказателство за това е фактът, че някои летливи субстанции бяха обозначавани с думата „Spiritus", която днес ние прилагаме в описанието на едни или други духовни процеси, наричайки ги „спиритуални"; докато във външния свят хората до такава степен не пра вят връзка между „спиритуален" и „духовен", между „спиритуален" и „свръхестествен", че както мнозина от Вас знаят, преди известно време се получи следното: след като пощенските служители трябваше да доставят едно писмо до Дружеството на спиритистите в Мюнхен, те не успяха да научат какво означава дума та „спиритисти" и връчиха писмото на председателя, оглавяващ Централния съюз на търговците на спиртни напитки. Но ако искаме да проследим забележителния преход на Земната планета от Стария Сатурн до Старата Луна, ние наистина трябва да си изградим съвсем нови представи за еволюцията в духовния свят.
И на първо време ние трябва да изходим от онова, което последния път описахме като „резигнация на Боговете".
Тогава ние видяхме, че всъщност тази резигнация на свръхсетивните Същества се изразява в неприемане на жертвата, принасяна от Духовете на Волята. И ако нагледно си представим, как определени свръхсетивни Същества жертват това, което представлява тяхната волева субстанция, и как по-висшите Същества отказват да приемат тази воля, тогава ние лесно стигаме до непосредственото усещане: Ето, сега волевата субстанция, която беше отхвърлена от по-висшите Същества, остава и се натрупва всред онези свръхсетивни Същества, които искат, но в крайна сметка не могат да извършат жертвоприношението! И така, ние се доближаваме до определени Същества, които са готови да принесат своята жертва, които, следователно, са готови да се лишат от своята най-съкровена същност, искат да се лишат, но не могат. Или с други думи: Тези Същества копнеят за един вид свързване с по-висшите духовни Същества, но тяхната жертва е отхвърлена и връзката им с по-висшите Същества остава само едно пожелание. Един вид персонификация на този космически процес макар и представена под една безпощадна форма ние откриваме в библейската легенда за Каин и Авел.
към текста >>
Ние видяхме това, когато се опитахме да си обясним самата природа на жертвата, изхождайки от нашите собствени душевни изживявания, когато се опитахме да си обясним начина, по който човекът се изпълва с мъдрост, и начина, по който възниква тази мъдрост
като
един вид готовност да отдадеш себе си на другите, на целия свят.
И всъщност всяка човешка душа познава това особено мъчително настроение, за което ще стане дума следващия четвъртък в публичната лекция „Скритите дълбини на душевния живот"28, защото това настроение наистина напира от дълбините и се стреми към повърхността на нашия душевен живот; и може би точно в този случай то е най-малко мъчително. Често пъти ние, хората, не различаваме това настроение в нашето „горно съзнание", и все пак ние го носим в себе си. Това неясно, мъчително настроение, свързано и с известен нюанс на болка, изпълва и думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание"29. Да, тук ние сме насочени не към различните стремежи на човешката душа, а към първичния копнеж, изпълващ всяка човешка душа. И така, за да вникнем в духовната еволюция, протичаща в посока от Стария Сатурн към Старото Слънце, ние трябваше да се спрем върху някои особени душевни състояния, които настъпват едва тогава, когато човешката душа започне да се стреми към нещо далечно и трудно постижимо, когато човешката душа започне да изпитва един или друг копнеж.
Ние видяхме това, когато се опитахме да си обясним самата природа на жертвата, изхождайки от нашите собствени душевни изживявания, когато се опитахме да си обясним начина, по който човекът се изпълва с мъдрост, и начина, по който възниква тази мъдрост като един вид готовност да отдадеш себе си на другите, на целия свят.
Навлизайки в тези по-скоро земни отношения, които се коренят в миналото, ние се докосваме и до едно душевно настроение, което може да бъде изживяно и от днешния човек. Нека само да не забравяме: Целият ни душевен живот доколкото нашата душа е инкарнирана в едно физическо тяло представлява един горен пласт, под който протича скритият живот на душата. Кой би се усъмнил в реалността на този скрит душевен живот? Самият живот непрекъснато ни убеждава, че той действително съществува. За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
към текста >>
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а
децата
са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
Ние видяхме това, когато се опитахме да си обясним самата природа на жертвата, изхождайки от нашите собствени душевни изживявания, когато се опитахме да си обясним начина, по който човекът се изпълва с мъдрост, и начина, по който възниква тази мъдрост като един вид готовност да отдадеш себе си на другите, на целия свят. Навлизайки в тези по-скоро земни отношения, които се коренят в миналото, ние се докосваме и до едно душевно настроение, което може да бъде изживяно и от днешния човек. Нека само да не забравяме: Целият ни душевен живот доколкото нашата душа е инкарнирана в едно физическо тяло представлява един горен пласт, под който протича скритият живот на душата. Кой би се усъмнил в реалността на този скрит душевен живот? Самият живот непрекъснато ни убеждава, че той действително съществува.
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения. И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост.
към текста >>
Повтарям:
Децата
са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения.
Навлизайки в тези по-скоро земни отношения, които се коренят в миналото, ние се докосваме и до едно душевно настроение, което може да бъде изживяно и от днешния човек. Нека само да не забравяме: Целият ни душевен живот доколкото нашата душа е инкарнирана в едно физическо тяло представлява един горен пласт, под който протича скритият живот на душата. Кой би се усъмнил в реалността на този скрит душевен живот? Самият живот непрекъснато ни убеждава, че той действително съществува. За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения.
И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост. И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата.
към текста >>
Но след
като
случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност.
Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост. И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата. Детето изобщо не си спомня за него, в момента го вълнуват съвсем други неща, а не това, което се е случило преди толкова години. Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у дома си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко.
Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност.
И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство! Ето какви разрушителни последици могат да бликнат от скритите пластове на душевния живот! И най-важната, най-могъща сила, която пулсира там долу, и която е спотаена във всяка човешка душа, независимо дали ние имаме или нямаме съзнание за нея, това е копнежът! В условията на външния свят, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са израз на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание. Припомнете си едно душевно състояние, което е добре познато на всички макар че градският човек все повече се отдалечава от него -, едно душевно състояние, което обозначаваме с думата „носталгия".
към текста >>
Нещо подобно
като
един вид настроение изпитват и онези свръхсетивни Същества, чиято жертва Боговете отхвърлят.
Ние току що подсказахме, че копнежът е една от разновидностите на волята. И все пак: Каква воля? , коя от разновидностите на волята? Да, това е една воля, която на първо време не може да бъде задоволена, защото, ако можеше да бъде задоволена, копнежът веднага щеше да угасне. Това, което наричаме копнеж, е всъщност една воля, която не може да изживее себе си!
Нещо подобно като един вид настроение изпитват и онези свръхсетивни Същества, чиято жертва Боговете отхвърлят.
Всичко онова, което смътно долавяме като копнеж в дълбините на нашия душевен живот не е нещо друго, освен едно наследство от онези древни епохи, които обсъждаме в хода на последните лекции. Да, ние имаме различен вид наследства от предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и едно от тях, за което говорим тези дни, са всички разновидности на копнежа, които се проявяват в рамките на нашия душевен живот, всички разновидности на незадоволената воля, на отблъснатата воля. И така, поради неприемането на жертвата, през предишните епохи от планетарната еволюция на Земята, възникват свръхсетивни Същества, за които бихме имали основание да кажем: това са Съществата с отблъсната, непроявена воля! Поради обстоятелството, че натрупваха в себе си тази непроявена воля, те изпадна ха в твърде особено положение. И за да вникнем както трябва в тези неща понеже тук мислите едва ли биха ни помогнали -, ние отново трябва да се пренесем в нашите собствени душевни изживявания.
към текста >>
Всичко онова, което смътно долавяме
като
копнеж в дълбините на нашия душевен живот не е нещо друго, освен едно наследство от онези древни епохи, които обсъждаме в хода на последните лекции.
И все пак: Каква воля? , коя от разновидностите на волята? Да, това е една воля, която на първо време не може да бъде задоволена, защото, ако можеше да бъде задоволена, копнежът веднага щеше да угасне. Това, което наричаме копнеж, е всъщност една воля, която не може да изживее себе си! Нещо подобно като един вид настроение изпитват и онези свръхсетивни Същества, чиято жертва Боговете отхвърлят.
Всичко онова, което смътно долавяме като копнеж в дълбините на нашия душевен живот не е нещо друго, освен едно наследство от онези древни епохи, които обсъждаме в хода на последните лекции.
Да, ние имаме различен вид наследства от предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и едно от тях, за което говорим тези дни, са всички разновидности на копнежа, които се проявяват в рамките на нашия душевен живот, всички разновидности на незадоволената воля, на отблъснатата воля. И така, поради неприемането на жертвата, през предишните епохи от планетарната еволюция на Земята, възникват свръхсетивни Същества, за които бихме имали основание да кажем: това са Съществата с отблъсната, непроявена воля! Поради обстоятелството, че натрупваха в себе си тази непроявена воля, те изпадна ха в твърде особено положение. И за да вникнем както трябва в тези неща понеже тук мислите едва ли биха ни помогнали -, ние отново трябва да се пренесем в нашите собствени душевни изживявания. И така, Съществата, които изпитват потребност да жертват своята воля, се устремяват към по-висшите Същества.
към текста >>
Точно тогава се появяват Духовете на Движението и те веднага се намесват в живота на онези хора които иначе биха останали в плен на самите себе си
като
ги свързват по един или друг начин.
И наистина, в определен момент от еволюцията се появяват нови свръхсетивни Същества, които предотвратяват потъването в самотата и едностранчивостта. Както на Стария Сатурн се изявяват Духовете на Волята, на Старото Слънце Духовете на Мъдростта, така и на Старата Луна се изявяват Духовете на Движението, при което ние не трябва да си представяме някакво движение в пространствен смисъл; тук движението има по-скоро мисловен характер. Ние често пъти употребяваме израза „движение на мислите", с който отбелязваме тяхната подвижност, тяхната скорост и т.н.; накратко за да стигнем до едно всеобхватно и универсално понятие за „движението", ние трябва да включим в него и нещо много повече от механичното придвижване на дадено тяло от едно място на друго място. Когато една общност от хора принася себе си в жертва на друго, по-висше Същество, тази общност живее в другото Същество. Ако обаче жертвата бъде отхвърлена, членове те на тази общност остават разединени и всеки остава затворен в себе си.
Точно тогава се появяват Духовете на Движението и те веднага се намесват в живота на онези хора които иначе биха останали в плен на самите себе си като ги свързват по един или друг начин.
Духовете на Движението не променят пространственото разположение на хората и съществата; те пораждат определени сили, чрез които едно същество влиза в нови отношения с друго същество. Сега нека отново да се обърнем към нашите собствени душевни изживявания, които в много случаи представляват един вид съответствие на разглежданите от нас космически процеси. Всеки от Вас добре знае, че понякога несподеленият копнеж, тази разновидност на отхвърлената жертва, се натрупва и от определен момент нататък става просто непоносим; впрочем при посредствените хора той лесно се превръща в това, което наричаме „досада". Обаче между тази досада, присъща на посредствените хора, и терзанията на големите, благородни личности, съществуват всевъзможни междинни степени; общото между всички тях е, че копнежът остава незадоволен. И какво друго може да задоволи копнежа, освен промяната?
към текста >>
И всичко това се слива със зародишните импулси на волята, от които после израства копнежът, за да гарантира на тези Същества нещо, което е познато и на човека, само че не
като
мисли, а
като
образи.
Но сега идват Духовете на Движението, подготвят нейната орбита около Слънцето, тласкат я напред и изобщо внасят пълна промяна в досегашното и статично положение. Но както казах, промените във външното пространство са само частен случай от всеобхватното, универсално движение. Това, което Духовете на Движението внасят в Космоса още преди да са предизвикали промените в пространството ето кое е същественото! Обаче поради обстоятелството, че Духовете на Движението внасят в Космоса известна промяна, настъпва и още нещо. Ние видяхме, че в хода на космическата еволюция, освен Духовете на Движението, Духовете на Личността, Духовете на Мъдростта, Духовете на Волята и т.н., се намесват и онези субстанциални сили, които обозначихме с името „безкористна всеотдайност", намесват се и онези потоци от космическа мъдрост, които лежат в основата на въздуха, в основата на всички газообразни вещества.
И всичко това се слива със зародишните импулси на волята, от които после израства копнежът, за да гарантира на тези Същества нещо, което е познато и на човека, само че не като мисли, а като образи.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание.
към текста >>
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, до
като
сънуваме.
Но както казах, промените във външното пространство са само частен случай от всеобхватното, универсално движение. Това, което Духовете на Движението внасят в Космоса още преди да са предизвикали промените в пространството ето кое е същественото! Обаче поради обстоятелството, че Духовете на Движението внасят в Космоса известна промяна, настъпва и още нещо. Ние видяхме, че в хода на космическата еволюция, освен Духовете на Движението, Духовете на Личността, Духовете на Мъдростта, Духовете на Волята и т.н., се намесват и онези субстанциални сили, които обозначихме с името „безкористна всеотдайност", намесват се и онези потоци от космическа мъдрост, които лежат в основата на въздуха, в основата на всички газообразни вещества. И всичко това се слива със зародишните импулси на волята, от които после израства копнежът, за да гарантира на тези Същества нещо, което е познато и на човека, само че не като мисли, а като образи.
Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме.
Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм. Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание. Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа.
към текста >>
Естествено, до
като
е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм.
Обаче поради обстоятелството, че Духовете на Движението внасят в Космоса известна промяна, настъпва и още нещо. Ние видяхме, че в хода на космическата еволюция, освен Духовете на Движението, Духовете на Личността, Духовете на Мъдростта, Духовете на Волята и т.н., се намесват и онези субстанциални сили, които обозначихме с името „безкористна всеотдайност", намесват се и онези потоци от космическа мъдрост, които лежат в основата на въздуха, в основата на всички газообразни вещества. И всичко това се слива със зародишните импулси на волята, от които после израства копнежът, за да гарантира на тези Същества нещо, което е познато и на човека, само че не като мисли, а като образи. Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества.
Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм.
Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение. Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание. Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа. Дори и да не бихме искали да се спираме на такива мъчителни състояния, които са характерни за Земния човек, все пак нека да не забравяме, че те просто не биха могли да изглеждат по друг начин, освен по този ,който виждаме в думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание". През тогавашната епоха болката и страданието се присъединяват към нашия душевен облик, както и към душевния облик на онези свръхсетивни Същества, които са свързани с нашата еволюция.
към текста >>
Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него
като
сън,
като
съновидение.
Ние видяхме, че в хода на космическата еволюция, освен Духовете на Движението, Духовете на Личността, Духовете на Мъдростта, Духовете на Волята и т.н., се намесват и онези субстанциални сили, които обозначихме с името „безкористна всеотдайност", намесват се и онези потоци от космическа мъдрост, които лежат в основата на въздуха, в основата на всички газообразни вещества. И всичко това се слива със зародишните импулси на волята, от които после израства копнежът, за да гарантира на тези Същества нещо, което е познато и на човека, само че не като мисли, а като образи. Най-добрата представа за тези процеси можем да получим, ако ги сравним с образите, които ни заобикалят, докато сънуваме. Да, нетрайният, бързо преходен сънищен образ лесно може да породи една представа за това, какво става с едно свръхсетивно Същество, което е обхванато от някакъв силен копнеж и което е импулсирано от Духовете на Движението да влиза в нови отношения с други Същества. Естествено, до като е устремено към другите Същества, то не може да бъде завладяно от своя собствен егоизъм.
Ето защо бързопреходният образ на другите Същества се запазва у него като сън, като съновидение.
Точно в тази фаза от еволюцията се засилва и това, което наричаме образно съзнание. Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа. Дори и да не бихме искали да се спираме на такива мъчителни състояния, които са характерни за Земния човек, все пак нека да не забравяме, че те просто не биха могли да изглеждат по друг начин, освен по този ,който виждаме в думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание". През тогавашната епоха болката и страданието се присъединяват към нашия душевен облик, както и към душевния облик на онези свръхсетивни Същества, които са свързани с нашата еволюция. Обикновено най-вътрешната, интимна сфера на тези Същества остава празна и пуста, измъчвана от копнежа, но сега Духовете на Движението се развихрят и смекчават страданието с помощта на един чуден балсам, който се излива в тях под формата на образи.
към текста >>
Но сега в тях се просмуква балсамът на образите, които прогонват всяка досада и пустота,
като
по този начин спасяват тези Същества от тяхното проклятие, от тяхното космическо изгнание.
Да, в тази фаза от еволюцията човекът все още не притежава своето земно Азово съзнание, той се носи из просторите на Космоса и в него пулсира и живее нещо, за което днес ние бихме могли да се досетим, само ако познаваме копнежа. Дори и да не бихме искали да се спираме на такива мъчителни състояния, които са характерни за Земния човек, все пак нека да не забравяме, че те просто не биха могли да изглеждат по друг начин, освен по този ,който виждаме в думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание". През тогавашната епоха болката и страданието се присъединяват към нашия душевен облик, както и към душевния облик на онези свръхсетивни Същества, които са свързани с нашата еволюция. Обикновено най-вътрешната, интимна сфера на тези Същества остава празна и пуста, измъчвана от копнежа, но сега Духовете на Движението се развихрят и смекчават страданието с помощта на един чуден балсам, който се излива в тях под формата на образи. В противен случай ако изключим копнежа тези Същества биха останали душевно празни.
Но сега в тях се просмуква балсамът на образите, които прогонват всяка досада и пустота, като по този начин спасяват тези Същества от тяхното проклятие, от тяхното космическо изгнание.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие. Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание. Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека? Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
към текста >>
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва
като
един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
Но сега в тях се просмуква балсамът на образите, които прогонват всяка досада и пустота, като по този начин спасяват тези Същества от тяхното проклятие, от тяхното космическо изгнание. Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие. Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание. Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека?
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна. И така, в определен момент от еволюцията, се наложи появата на образи, на изобилие от образи, които трябваше да запълват пустотата. И тук ние стигаме до една представа с изключителна стойност, до една представа от изключително значение; сега пред нас застава следната представа: Необятната човешка душа, разяждана от пламенен копнеж и мъчителна пустота, запълва и хармонизира своето страдание с появата на образи, с изобилие от живи образи, които могат да бъдат изместени само от .други, още по-живи образи. И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи. И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи.
към текста >>
И след
като
образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи.
И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека? Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция. Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна. И така, в определен момент от еволюцията, се наложи появата на образи, на изобилие от образи, които трябваше да запълват пустотата. И тук ние стигаме до една представа с изключителна стойност, до една представа от изключително значение; сега пред нас застава следната представа: Необятната човешка душа, разяждана от пламенен копнеж и мъчителна пустота, запълва и хармонизира своето страдание с появата на образи, с изобилие от живи образи, които могат да бъдат изместени само от .други, още по-живи образи.
И след като образите са се задържали известно време, древният Лунен копнеж отново просветва от дъното на бездната, в отговор на което идват Духовете на Движението с техните все нови и нови образи.
И когато на свой ред новите образи се задържат известно време, тогава от бездната отново се надига копнежът с присъщата му жажда за образи. Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето. И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността. Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението. Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса.
към текста >>
Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а
като
копнеж,
като
нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите.
Да, ето как стоят нещата: Когато копнежът бъде наситен и задоволен с такива образи, които веднага започват да търсят нови образи, тогава настъпва една безкрайност, която е устремена към бъдещето. И сега, мястото на летящите из безкрайността образи може да се заеме единствено от нещо, което издигайки се над образите е в състояние да спаси копнежа, и това е реалността. Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението. Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса. И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение.
Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите.
Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение. Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти. И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени! От кого?
към текста >>
И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж,
като
в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение.
Или с други думи: онова планетарно въплъщение на нашата Земя, в което ние ставаме свидетели как образите, призовани от Духовете на Движението, идват и задоволяват копнежа на свръхсетивните Същества, трябва да бъде заменено от друга планетарна фаза на Земното въплъщение, която можем да наречем фаза на спасението. Да, цялата Земя може да бъде наречена „планета на спасението", както и нейното предишно въплъщение, Старата Луна, може да бъде наречена „планета на копнежа", макар че в последния случай става дума само за един укротен копнеж, който се носи из безкрая на Космоса. И доколкото ние живеем в предметното Азово съзнание а то, както видяхме, ни открива пътя към спасението чрез Мистерията на Голгота от бездната на човешкото подсъзнание непрекъснато се надигат неясни и тъмни сили, които копнеят за спасение. Сякаш горе наблюдаваме гладката морска повърхност на обикновеното съзнание, а долу, от към морското дъно, се надигат скритите пластове на нашата душа, и то не как да е, а като копнеж, като нещо, което непрекъснато се стреми нагоре към принасянето на жертвата, към онова универсално, космическо Същество, което укротява страстите веднъж завинаги, а не чрез безкрайната последователност на образите. Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо.
И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение.
Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти. И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени! От кого? От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на живота. Всичко онова, което се разиграва в дълбините на душата и напира към горните пластове на човешкото съзнание, трябва да бъде посрещнато от едно истинско духовно-научно изследване, чийто обект е космическото битие на човека и света, а не отделни подробности и фрагменти, защото в противен случай от долните пластове на душата се надигат сили, които копнеят за нещо, което не може да бъде постигнато никога.
към текста >>
ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са
като
един вид копнежи, поискат да го унищожат.
От кого? От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на живота. Всичко онова, което се разиграва в дълбините на душата и напира към горните пластове на човешкото съзнание, трябва да бъде посрещнато от едно истинско духовно-научно изследване, чийто обект е космическото битие на човека и света, а не отделни подробности и фрагменти, защото в противен случай от долните пластове на душата се надигат сили, които копнеят за нещо, което не може да бъде постигнато никога. В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които живеят в долните пластове на душата. И понеже всички събития, които стават в света, имат своята предистория, ние не бива да се учудваме на един човек да допуснем, че той живее в днешната епоха и би искал да укроти копнежите на своята душа чрез духовно-научни занимания ако той бъде застрашен, т.е.
ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат.
Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка. Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да мечтае за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване! И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек: „Кой би искал да бъде щастлив на този свят? Ако искаш да знаеш аз мога да ти кажа!
към текста >>
И след
като
не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива
като
истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които живеят в долните пластове на душата. И понеже всички събития, които стават в света, имат своята предистория, ние не бива да се учудваме на един човек да допуснем, че той живее в днешната епоха и би искал да укроти копнежите на своята душа чрез духовно-научни занимания ако той бъде застрашен, т.е. ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат. Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка. Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да мечтае за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване!
И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
„Кой би искал да бъде щастлив на този свят? Ако искаш да знаеш аз мога да ти кажа! О, благородни човеко, какво късогледство трябва, за да се стремиш към нещо в този свят, където всичко завършва със смъртта. Ето, ние се срещнахме и се обичахме в продължение на три пролети; а после цяла вечност стоим разделени. Но кое е достойно за човешките стремежи, ако любовта не е тук!
към текста >>
Нима и ние не се усмихваме, когато
децата
плачат?
Ето, ние се срещнахме и се обичахме в продължение на три пролети; а после цяла вечност стоим разделени. Но кое е достойно за човешките стремежи, ако любовта не е тук! И все пак трябва да има нещо повече от любовта, щастието и славата! Нима на върха на мирозданието стои някакъв зъл дух? Не, той просто е непонятен!
Нима и ние не се усмихваме, когато децата плачат?
Помисли си само за тази безкрайна продължителност на времето! Милиарди отрязъци от време и всеки един от тях има свой живот, свой собствен свят! Дори и най-малката звезда на небето не отстъпва на другите по своя блясък! И какво представлява тя пред безкрайния Космос? О, кажи ми, нима това е сън?
към текста >>
Виж, за мен светът е
като
затворен в кутия, и малкото е подобно на голямото!
О, кажи ми, нима това е сън? И когато нощем лежим по гръб и гледаме небето между две липови листенца какъв простор, какви предчувствия и мисли заливат душата ни? Ела, позволи ни да сторим нещо добро и после да умрем! Една от милионите смърти, от които ние сме умирали и от които ще умираме занапред. То е същото, когато влизаме от една стая в друга.
Виж, за мен светът е като затворен в кутия, и малкото е подобно на голямото!
" Така пише Хайнрих фон Клайст30 в едно от писмата си през 1806 година. Ето как копнежът намира израз в думите на този поет, написани до неговия приятел, а самият той беше един дух, който не успя да укроти своя копнеж, чрез това, което съвременният човек може да намери, макар и с цената на енергични усилия, в лицето на антропософската Духовна наука. Защото този дух е същият, който преди сто години сам сложи край на живота си, като първо застреля приятелката си Хенриете Фогел, а после и самия себе си; неговият самотен гроб, погълнал тленните му останки, е тук, край езерото Ванзее. Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си. И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя?
към текста >>
Защото този дух е същият, който преди сто години сам сложи край на живота си,
като
първо застреля приятелката си Хенриете Фогел, а после и самия себе си; неговият самотен гроб, погълнал тленните му останки, е тук, край езерото Ванзее.
Една от милионите смърти, от които ние сме умирали и от които ще умираме занапред. То е същото, когато влизаме от една стая в друга. Виж, за мен светът е като затворен в кутия, и малкото е подобно на голямото! " Така пише Хайнрих фон Клайст30 в едно от писмата си през 1806 година. Ето как копнежът намира израз в думите на този поет, написани до неговия приятел, а самият той беше един дух, който не успя да укроти своя копнеж, чрез това, което съвременният човек може да намери, макар и с цената на енергични усилия, в лицето на антропософската Духовна наука.
Защото този дух е същият, който преди сто години сам сложи край на живота си, като първо застреля приятелката си Хенриете Фогел, а после и самия себе си; неговият самотен гроб, погълнал тленните му останки, е тук, край езерото Ванзее.
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си. И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя? А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот? Припомнете си неговата „Пентезилея": Колко много носи в себе си Пентезилея, много повече, отколкото може да обхване със своето земно съзнание! Ние изобщо не бихме могли да вникнем в нейното своеобразие, ако не допуснем, че душата и е безкрайно по-широка, отколкото нейната тясна „лична" душа, която тя може да обхване със своето земно съзнание.
към текста >>
Пентезилея е представена на Ахил
като
робиня, а пред нея нещата са инсценирани така, сякаш Ахил е нейният роб.
А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот? Припомнете си неговата „Пентезилея": Колко много носи в себе си Пентезилея, много повече, отколкото може да обхване със своето земно съзнание! Ние изобщо не бихме могли да вникнем в нейното своеобразие, ако не допуснем, че душата и е безкрайно по-широка, отколкото нейната тясна „лична" душа, която тя може да обхване със своето земно съзнание. Ето как възниква една ситуация, която по чисто художествен път вплита подсъзнателния елемент в тъканта на драмата. Да, сериозно би трябвало да се попречи на всеки опит, който има за цел да обхване събитията около Ахил както те са замислени от Клайст именно с помощта на горното съзнание, защото в противен случай от целия трагизъм не остава нищо.
Пентезилея е представена на Ахил като робиня, а пред нея нещата са инсценирани така, сякаш Ахил е нейният роб.
Ето защо тя смята, че той е „нейният" Ахил. Да, често пъти се налага да сваляме това, което живее в горното съзнание на човека, там долу, в неговото подсъзнание. А какво огромно място заема подсъзнанието в едно произведение като „Катенка от Хайлброн", особено в странната връзка между Катенка и вятъра, която се разиграване в горното съзнание, а именно в подсъзнанието. И когато се замисляме за.подобни неща, ние долавяме чисто духовния елемент дори в един такъв процес, какъвто е гравитацията. Представете си за миг сцената, когато Катенка стои пред своя обожател и Вие ще доловите, как в подсъзнанието живеят такива сили, които се проявяват и във външния свят, например под формата на това, което днешните хора абстрактно наричат „притегателна сила на планетите" и т.н.
към текста >>
А какво огромно място заема подсъзнанието в едно произведение
като
„Катенка от Хайлброн", особено в странната връзка между Катенка и вятъра, която се разиграване в горното съзнание, а именно в подсъзнанието.
Ето как възниква една ситуация, която по чисто художествен път вплита подсъзнателния елемент в тъканта на драмата. Да, сериозно би трябвало да се попречи на всеки опит, който има за цел да обхване събитията около Ахил както те са замислени от Клайст именно с помощта на горното съзнание, защото в противен случай от целия трагизъм не остава нищо. Пентезилея е представена на Ахил като робиня, а пред нея нещата са инсценирани така, сякаш Ахил е нейният роб. Ето защо тя смята, че той е „нейният" Ахил. Да, често пъти се налага да сваляме това, което живее в горното съзнание на човека, там долу, в неговото подсъзнание.
А какво огромно място заема подсъзнанието в едно произведение като „Катенка от Хайлброн", особено в странната връзка между Катенка и вятъра, която се разиграване в горното съзнание, а именно в подсъзнанието.
И когато се замисляме за.подобни неща, ние долавяме чисто духовния елемент дори в един такъв процес, какъвто е гравитацията. Представете си за миг сцената, когато Катенка стои пред своя обожател и Вие ще доловите, как в подсъзнанието живеят такива сили, които се проявяват и във външния свят, например под формата на това, което днешните хора абстрактно наричат „притегателна сила на планетите" и т.н. Да, преди сто години дори една толкова забележителна личност като Хайнрих фон Клайст все още не можеше да навлезе в света на подсъзнанието. Днес обаче това трябва да стане. Но колко различен е трагизмът в една пиеса като например „Принцът от Хомбург"32.
към текста >>
Да, преди сто години дори една толкова забележителна личност
като
Хайнрих фон Клайст все още не можеше да навлезе в света на подсъзнанието.
Ето защо тя смята, че той е „нейният" Ахил. Да, често пъти се налага да сваляме това, което живее в горното съзнание на човека, там долу, в неговото подсъзнание. А какво огромно място заема подсъзнанието в едно произведение като „Катенка от Хайлброн", особено в странната връзка между Катенка и вятъра, която се разиграване в горното съзнание, а именно в подсъзнанието. И когато се замисляме за.подобни неща, ние долавяме чисто духовния елемент дори в един такъв процес, какъвто е гравитацията. Представете си за миг сцената, когато Катенка стои пред своя обожател и Вие ще доловите, как в подсъзнанието живеят такива сили, които се проявяват и във външния свят, например под формата на това, което днешните хора абстрактно наричат „притегателна сила на планетите" и т.н.
Да, преди сто години дори една толкова забележителна личност като Хайнрих фон Клайст все още не можеше да навлезе в света на подсъзнанието.
Днес обаче това трябва да стане. Но колко различен е трагизмът в една пиеса като например „Принцът от Хомбург"32. Аз много бих желал да узная, как абстрактните глави от нашето съвремие си обясняват всичко, което човекът върши, като ги извеждат единствено от неговите разумни доводи, и как те си обясняват една личност, каквато е принцът от Хомбург, която предприема великите си дела, включително и тези, които и осигуряват победата, в един вид транс. И Клайст ясно посочва, че в своето горно съзнание, той просто не би могъл да стигне до победата, защото в своето горно съзнание той трепери от страх пред смъртта и, следователно, не е никакъв герой. Той се съвзе едва тогава, когато един могъщ волев импулс изхвърли нагоре всичко онова, което живееше в неговото подсъзнание.
към текста >>
Но колко различен е трагизмът в една пиеса
като
например „Принцът от Хомбург"32.
А какво огромно място заема подсъзнанието в едно произведение като „Катенка от Хайлброн", особено в странната връзка между Катенка и вятъра, която се разиграване в горното съзнание, а именно в подсъзнанието. И когато се замисляме за.подобни неща, ние долавяме чисто духовния елемент дори в един такъв процес, какъвто е гравитацията. Представете си за миг сцената, когато Катенка стои пред своя обожател и Вие ще доловите, как в подсъзнанието живеят такива сили, които се проявяват и във външния свят, например под формата на това, което днешните хора абстрактно наричат „притегателна сила на планетите" и т.н. Да, преди сто години дори една толкова забележителна личност като Хайнрих фон Клайст все още не можеше да навлезе в света на подсъзнанието. Днес обаче това трябва да стане.
Но колко различен е трагизмът в една пиеса като например „Принцът от Хомбург"32.
Аз много бих желал да узная, как абстрактните глави от нашето съвремие си обясняват всичко, което човекът върши, като ги извеждат единствено от неговите разумни доводи, и как те си обясняват една личност, каквато е принцът от Хомбург, която предприема великите си дела, включително и тези, които и осигуряват победата, в един вид транс. И Клайст ясно посочва, че в своето горно съзнание, той просто не би могъл да стигне до победата, защото в своето горно съзнание той трепери от страх пред смъртта и, следователно, не е никакъв герой. Той се съвзе едва тогава, когато един могъщ волев импулс изхвърли нагоре всичко онова, което живееше в неговото подсъзнание. Наследственият дар, който имаме от Старата Луна, или казано по друг начин, Лунното съзнание, не е нещо, което може да бъде асимилирано с помощта на абстрактната наука, но то трябва да бъде асимилирано с помощта на богатите, многостранни и нежни антропософски понятия, чиито деликатни, меки контури обхващат духовните факти от всички страни. И така, антропософията учи, че душевните състояния, които изживяваме днес, имат своята далечна пред история, и че са възникнали там, в необятните простори на Космоса.
към текста >>
Аз много бих желал да узная, как абстрактните глави от нашето съвремие си обясняват всичко, което човекът върши,
като
ги извеждат единствено от неговите разумни доводи, и как те си обясняват една личност, каквато е принцът от Хомбург, която предприема великите си дела, включително и тези, които и осигуряват победата, в един вид транс.
И когато се замисляме за.подобни неща, ние долавяме чисто духовния елемент дори в един такъв процес, какъвто е гравитацията. Представете си за миг сцената, когато Катенка стои пред своя обожател и Вие ще доловите, как в подсъзнанието живеят такива сили, които се проявяват и във външния свят, например под формата на това, което днешните хора абстрактно наричат „притегателна сила на планетите" и т.н. Да, преди сто години дори една толкова забележителна личност като Хайнрих фон Клайст все още не можеше да навлезе в света на подсъзнанието. Днес обаче това трябва да стане. Но колко различен е трагизмът в една пиеса като например „Принцът от Хомбург"32.
Аз много бих желал да узная, как абстрактните глави от нашето съвремие си обясняват всичко, което човекът върши, като ги извеждат единствено от неговите разумни доводи, и как те си обясняват една личност, каквато е принцът от Хомбург, която предприема великите си дела, включително и тези, които и осигуряват победата, в един вид транс.
И Клайст ясно посочва, че в своето горно съзнание, той просто не би могъл да стигне до победата, защото в своето горно съзнание той трепери от страх пред смъртта и, следователно, не е никакъв герой. Той се съвзе едва тогава, когато един могъщ волев импулс изхвърли нагоре всичко онова, което живееше в неговото подсъзнание. Наследственият дар, който имаме от Старата Луна, или казано по друг начин, Лунното съзнание, не е нещо, което може да бъде асимилирано с помощта на абстрактната наука, но то трябва да бъде асимилирано с помощта на богатите, многостранни и нежни антропософски понятия, чиито деликатни, меки контури обхващат духовните факти от всички страни. И така, антропософията учи, че душевните състояния, които изживяваме днес, имат своята далечна пред история, и че са възникнали там, в необятните простори на Космоса. От друга страна, ние виждаме: Понятията, свързани с духовния произход на света, могат да бъдат формирани единствено с помощта на нашите душевни изживявания.
към текста >>
Ето как антропософията идва
като
единственото спасително средство за човешкия копнеж, и то точно на този ден, когато се навършват сто години от трагичната смърт на едно изтъкано от копнеж човешко същество; нека да се замислим, че всъщност много хора неистово или пък в пристъп на тежка меланхолия отдавна жадуват за това, което антропософията днес дава на света.
И така, антропософията учи, че душевните състояния, които изживяваме днес, имат своята далечна пред история, и че са възникнали там, в необятните простори на Космоса. От друга страна, ние виждаме: Понятията, свързани с духовния произход на света, могат да бъдат формирани единствено с помощта на нашите душевни изживявания. Обаче ние виждаме и друго: Как нашето време трябваше да умиротвори, да укроти един копнеж, възникнал през миналите епохи, и как хората успяха да се пробудят за онези истини, които им бяха дадени за пръв път именно от нашето време. Да, в предишните епохи живееха хора, които не можеха да се справят с копнежа на своите сърца; те бяха в известен смисъл ощетени, понеже тогавашните епохи не им предоставиха истинското духовно познание, както това става днес. Дълбоката ни признателност към тези хора би могла да се изрази също и в следното: Нека да помним, че всичко в човешкия живот е взаимно свързано и че днешният човек може да посвети своя живот на онези духовни движения, от които хората това показват техните съдби отдавна вече се нуждаят.
Ето как антропософията идва като единственото спасително средство за човешкия копнеж, и то точно на този ден, когато се навършват сто години от трагичната смърт на едно изтъкано от копнеж човешко същество; нека да се замислим, че всъщност много хора неистово или пък в пристъп на тежка меланхолия отдавна жадуват за това, което антропософията днес дава на света.
Нека да запазим в душата си тази, надявам се, антропософска мисъл, и да я свържем със стогодишнината от трагичната смърт на един от най-великите немски поети.
към текста >>
87.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
След
като
Пастьор представя своите изследвания, не може да съществува повече съмнение, че си имаме работа само с една илюзия в тези случаи, в които по-рано се е вярвало, че от неживата субстанция чрез „самозараждане“ произлизат живи същества.
Италианският естествоизпитател Франческо Реди е бил считан за опасен еретик от официалната наука на седемнадесетото столетие, защото е смятал, че нисшите животни възникват също чрез размножаване. Само с крайна нищета той избягва мъченическата съдба на Джордано Бруно или на Галилей. Защото тогавашната наука твърдяла, че червеи, насекоми, дори и риби могат да се зараждат от тинята. Нищо друго не е смятал Реди, освен това, което е прието днес, а именно че живата материя произлиза от жива материя. Той е извършил греха да познава една истина два века преди науката да намери „неоспорими доказателства“ за нея.
След като Пастьор представя своите изследвания, не може да съществува повече съмнение, че си имаме работа само с една илюзия в тези случаи, в които по-рано се е вярвало, че от неживата субстанция чрез „самозараждане“ произлизат живи същества.
Проникващите в такава безжизнена субстанция бактерии не са се поддавали на наблюдение. Със сигурни средства Пастьор успял да предотврати това проникване на бактериите в субстанциите, в които обикновено се зараждали живи същества. И повече нямало и следа от живот. Следователно животът произлиза само от живот. Реди е имал пълно право.
към текста >>
В подобно положение
като
италианския мислител се намира днес антропософът.
Проникващите в такава безжизнена субстанция бактерии не са се поддавали на наблюдение. Със сигурни средства Пастьор успял да предотврати това проникване на бактериите в субстанциите, в които обикновено се зараждали живи същества. И повече нямало и следа от живот. Следователно животът произлиза само от живот. Реди е имал пълно право.
В подобно положение като италианския мислител се намира днес антропософът.
Въз основа на своето знание той трябва да каже за душевното това, което Реди е казал за живота. Той трябва да твърди: Душевно може да произхожда само от душевно. И ако естествената наука се придвижва напред в същата посока, в която е поела от седемнадесети век насам, ще дойде времето, когато тя – по необходимост – ще застъпи този възглед. Защото – това трябва да се подчертава отново и отново – в антропософския възглед се застъпва същото мнение, както в научното твърдение, че насекоми, червеи и риби не произлизат от тинята, а от живи микроорганизми. А този възглед твърди, че „всяка душа произлиза от нещо душевно“ в същия смисъл, както естествоизпитателят казва, че „всичко живо произлиза от нещо друго живо.1“/Виж бележките в края на статията, стр. 33./
към текста >>
Днес няма да изгорят антропософите на кладата, хората ще се задоволят с това да ги направят безопасни,
като
ги обявят за мечтатели и луди глави.
Защото – това трябва да се подчертава отново и отново – в антропософския възглед се застъпва същото мнение, както в научното твърдение, че насекоми, червеи и риби не произлизат от тинята, а от живи микроорганизми. А този възглед твърди, че „всяка душа произлиза от нещо душевно“ в същия смисъл, както естествоизпитателят казва, че „всичко живо произлиза от нещо друго живо.1“/Виж бележките в края на статията, стр. 33./ Нравите днес са различни от тези през седемнадесетото столетие. Но убежденията в основата на тези нрави не са се променили особено. През седемнадесети век са преследвали еретичните възгледи със средства, които днес не се смятат вече за хуманни.
Днес няма да изгорят антропософите на кладата, хората ще се задоволят с това да ги направят безопасни, като ги обявят за мечтатели и луди глави.
Общоприетата наука ги заклеймява като глупаци. На мястото на по-раншната екзекуция чрез Инквизицията е дошъл новият екзекуционен начин – журналистическият. Сега антропософите се успокояват със съзнанието, че ще дойде време, когато от някого като Вирхов ще се чуе приблизително следното: „Имаше време – щастливи сме, че то е отминало, – когато се вярваше, че душата произлиза от самата себе си, когато протичат определени химически и физически процеси във вътрешността на един череп. Днес обаче за всеки сериозен изследовател тази детска представа трябва да отстъпи място пред твърдението: Всичко душевно произлиза от друго душевно.“ И хорът на „просветените“ журналисти от различни партийни направления – в случай, че тогава тази журналистика няма да се смята за нещо детинско – ще пише: „Гениалният изследовател Х развя мъжествено флага на просветителската душевна наука и разби на парчета суеверието на механичния възглед на естествената наука, който честваше един истински триумф на научното събрание през 1903 г. благодарение на бреславския химик Ладенбург.“
към текста >>
Общоприетата наука ги заклеймява
като
глупаци.
А този възглед твърди, че „всяка душа произлиза от нещо душевно“ в същия смисъл, както естествоизпитателят казва, че „всичко живо произлиза от нещо друго живо.1“/Виж бележките в края на статията, стр. 33./ Нравите днес са различни от тези през седемнадесетото столетие. Но убежденията в основата на тези нрави не са се променили особено. През седемнадесети век са преследвали еретичните възгледи със средства, които днес не се смятат вече за хуманни. Днес няма да изгорят антропософите на кладата, хората ще се задоволят с това да ги направят безопасни, като ги обявят за мечтатели и луди глави.
Общоприетата наука ги заклеймява като глупаци.
На мястото на по-раншната екзекуция чрез Инквизицията е дошъл новият екзекуционен начин – журналистическият. Сега антропософите се успокояват със съзнанието, че ще дойде време, когато от някого като Вирхов ще се чуе приблизително следното: „Имаше време – щастливи сме, че то е отминало, – когато се вярваше, че душата произлиза от самата себе си, когато протичат определени химически и физически процеси във вътрешността на един череп. Днес обаче за всеки сериозен изследовател тази детска представа трябва да отстъпи място пред твърдението: Всичко душевно произлиза от друго душевно.“ И хорът на „просветените“ журналисти от различни партийни направления – в случай, че тогава тази журналистика няма да се смята за нещо детинско – ще пише: „Гениалният изследовател Х развя мъжествено флага на просветителската душевна наука и разби на парчета суеверието на механичния възглед на естествената наука, който честваше един истински триумф на научното събрание през 1903 г. благодарение на бреславския химик Ладенбург.“ Но сега не трябва да се поддаваме на заблудата, че духовната наука иска да докаже своите истини с помощта на естествената наука.
към текста >>
Сега антропософите се успокояват със съзнанието, че ще дойде време, когато от някого
като
Вирхов ще се чуе приблизително следното: „Имаше време – щастливи сме, че то е отминало, – когато се вярваше, че душата произлиза от самата себе си, когато протичат определени химически и физически процеси във вътрешността на един череп.
Но убежденията в основата на тези нрави не са се променили особено. През седемнадесети век са преследвали еретичните възгледи със средства, които днес не се смятат вече за хуманни. Днес няма да изгорят антропософите на кладата, хората ще се задоволят с това да ги направят безопасни, като ги обявят за мечтатели и луди глави. Общоприетата наука ги заклеймява като глупаци. На мястото на по-раншната екзекуция чрез Инквизицията е дошъл новият екзекуционен начин – журналистическият.
Сега антропософите се успокояват със съзнанието, че ще дойде време, когато от някого като Вирхов ще се чуе приблизително следното: „Имаше време – щастливи сме, че то е отминало, – когато се вярваше, че душата произлиза от самата себе си, когато протичат определени химически и физически процеси във вътрешността на един череп.
Днес обаче за всеки сериозен изследовател тази детска представа трябва да отстъпи място пред твърдението: Всичко душевно произлиза от друго душевно.“ И хорът на „просветените“ журналисти от различни партийни направления – в случай, че тогава тази журналистика няма да се смята за нещо детинско – ще пише: „Гениалният изследовател Х развя мъжествено флага на просветителската душевна наука и разби на парчета суеверието на механичния възглед на естествената наука, който честваше един истински триумф на научното събрание през 1903 г. благодарение на бреславския химик Ладенбург.“ Но сега не трябва да се поддаваме на заблудата, че духовната наука иска да докаже своите истини с помощта на естествената наука. Това, което трябва да се подчертае, е, че духовната наука има същото убеждение като истинската естествената наука. Антропософът извършва в областта на душевния живот същото, което естествоизпитателят се стреми да постигне за това, което може да види с очи и да чуе с уши.
към текста >>
Това, което трябва да се подчертае, е, че духовната наука има същото убеждение
като
истинската естествената наука.
На мястото на по-раншната екзекуция чрез Инквизицията е дошъл новият екзекуционен начин – журналистическият. Сега антропософите се успокояват със съзнанието, че ще дойде време, когато от някого като Вирхов ще се чуе приблизително следното: „Имаше време – щастливи сме, че то е отминало, – когато се вярваше, че душата произлиза от самата себе си, когато протичат определени химически и физически процеси във вътрешността на един череп. Днес обаче за всеки сериозен изследовател тази детска представа трябва да отстъпи място пред твърдението: Всичко душевно произлиза от друго душевно.“ И хорът на „просветените“ журналисти от различни партийни направления – в случай, че тогава тази журналистика няма да се смята за нещо детинско – ще пише: „Гениалният изследовател Х развя мъжествено флага на просветителската душевна наука и разби на парчета суеверието на механичния възглед на естествената наука, който честваше един истински триумф на научното събрание през 1903 г. благодарение на бреславския химик Ладенбург.“ Но сега не трябва да се поддаваме на заблудата, че духовната наука иска да докаже своите истини с помощта на естествената наука.
Това, което трябва да се подчертае, е, че духовната наука има същото убеждение като истинската естествената наука.
Антропософът извършва в областта на душевния живот същото, което естествоизпитателят се стреми да постигне за това, което може да види с очи и да чуе с уши. Не може да има противоречие между истинския естествоизпитател и духовната наука. Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления. Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи.
към текста >>
Когато се стигне до тези оспорвани положения, човек,
като
антропософ, наистина не би могъл да направи нещо по-добро от това засега да не се занимава с тях, а да изчака такова време, което ще бъде по-добро от настоящото за постигане на хармония с естествената наука.
Антропософът си служи с представи от естествената наука, за да разкрие своите, които са на едно по-високо ниво. Може да се възрази, че използването на представи от съвременната естествена наука може да изопачи духовната наука затова, защото тези представи почиват върху една несигурна почва. Вярно е, че има естествоизпитатели, които считат основните положения на дарвинизма за неоспорими истини, и други, които говорят за „криза в дарвинизма“. Едните намират във „всемогъществото на естествения подбор“, в „борбата за оцеляване“ основните всеобхватни обяснения за развитието на живите същества. Другите причисляват тази „борба за оцеляване“ към детските заболявания на по-новата наука и говорят за „безсилието на естествения подбор“.
Когато се стигне до тези оспорвани положения, човек, като антропософ, наистина не би могъл да направи нещо по-добро от това засега да не се занимава с тях, а да изчака такова време, което ще бъде по-добро от настоящото за постигане на хармония с естествената наука.
Ала точно за това не става дума. Касае се много повече за едно убеждение, за един начин на мислене в самото изследване на съвременната естествена наука, за определени посоки, които навсякъде се съблюдават, дори когато мислите по известни въпроси на отделните изследователи и мислители коренно се различават. Истина е, че възгледите на Ернст Хекел и на Вирхов за „произхода на човека“ коренно се различават. Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно. Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл.
към текста >>
Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества,
като
се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези.
Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“. Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения. Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня.
Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези.
Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека. Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето. И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на животните. Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед. Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
към текста >>
Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености
като
едно степенуване,
като
една по-висока степен на нисшето.
Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“. Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения. Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня. Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези. Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека.
Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето.
И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на животните. Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед. Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него?
към текста >>
И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат
като
душевните качества на животните.
Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения. Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня. Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези. Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека. Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето.
И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на животните.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед. Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното.
към текста >>
Още в древните школи на мъдростта се е приемал
като
означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои.
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат.
Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои.
Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности.
към текста >>
Като
второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности.
Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят.
Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности.
Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята.
към текста >>
Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй
като
не осъзнава тяхната нищожност.
Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне.
Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност.
По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята. Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както животинско-душевното. Както човек остава в областта на живото, за да обясни живота, така трябва да се остане в царството на душевно-духовното, за да се разбере произходът на душевно-духовното. Има факти, които могат да се наблюдават навсякъде и покрай които мнозина минават, без особено да се замислят. Веднъж идва някой и прави откритие за някоя важна истина, виждайки един достъпен за всички факт.
към текста >>
Може да им се отвърне: без съмнение, но има и училищни задачи, в които от
децата
се изисква да разкажат премеждията на едно перо за писане.
Преди това тази лампа са виждали безброй хора, без да забележат нищо. Става въпрос с нещата, които се виждат, да се свържат правилните мисли. Съществува един факт, който е общодостъпен, и който, наблюдаван правилно, хвърля ярка светлина върху характера на душевно-духовното. Това е простата истина, че всеки човек има биография, но не и животното. Наистина някои биха казали: Нима не може да се напише житейската история на една котка или на едно куче?
Може да им се отвърне: без съмнение, но има и училищни задачи, в които от децата се изисква да разкажат премеждията на едно перо за писане.
Ала става въпрос за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за животното. Както при лъва ме интересува описанието на вида лъв, така ме занимава и биографията при отделния човек. Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид. Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид. Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното.
към текста >>
Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам
като
екземпляр от неговия вид.
Това е простата истина, че всеки човек има биография, но не и животното. Наистина някои биха казали: Нима не може да се напише житейската история на една котка или на едно куче? Може да им се отвърне: без съмнение, но има и училищни задачи, в които от децата се изисква да разкажат премеждията на едно перо за писане. Ала става въпрос за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за животното. Както при лъва ме интересува описанието на вида лъв, така ме занимава и биографията при отделния човек.
Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид.
Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид. Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното. Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света. И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване. Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений.
към текста >>
Той притежава общи родови черти в същия смисъл
като
своите физически предшественици, както и животното.
Може да им се отвърне: без съмнение, но има и училищни задачи, в които от децата се изисква да разкажат премеждията на едно перо за писане. Ала става въпрос за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за животното. Както при лъва ме интересува описанието на вида лъв, така ме занимава и биографията при отделния човек. Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид. Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид.
Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното.
Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света. И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване. Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений. Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче.
към текста >>
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който
като
мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса.
И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни. В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение. Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“. Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи.
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса.
За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа.
към текста >>
За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя
като
чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува.
В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение. Един вид библия на „просветените“ хора на новото време искаше да даде Давид Фридрих Щраус със своята излязла през 1872 година книга „Старата и новата вяра“. Към „новата вяра“ трябва да се числят откровенията на естествената наука. Новата библия е написана под впечатлението на дарвиновите представи. И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса.
За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува.
Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо.
към текста >>
Ала нашата безапелационна дума отзвуча без последствие, защото не го направихме ненужно, не можехме да доказваме природната сила, която може да го замести там, където то преди е важало
като
абсолютно необходимо.
Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни? За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния. Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления. Нашата пукнатина в природното обяснение беше запълнена. От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото.
Ала нашата безапелационна дума отзвуча без последствие, защото не го направихме ненужно, не можехме да доказваме природната сила, която може да го замести там, където то преди е важало като абсолютно необходимо.
Дарвин доказа тази природна сила, това природно действие, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят чудото завинаги. Всеки, който знае какво зависи от чудото, ще слави Дарвин като един от най-големите благодетели на човешкия род.“ В тези думи се усеща настроението на победителя. И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества.
към текста >>
Всеки, който знае какво зависи от чудото, ще слави Дарвин
като
един от най-големите благодетели на човешкия род.“
Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления. Нашата пукнатина в природното обяснение беше запълнена. От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото. Ала нашата безапелационна дума отзвуча без последствие, защото не го направихме ненужно, не можехме да доказваме природната сила, която може да го замести там, където то преди е важало като абсолютно необходимо. Дарвин доказа тази природна сила, това природно действие, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят чудото завинаги.
Всеки, който знае какво зависи от чудото, ще слави Дарвин като един от най-големите благодетели на човешкия род.“
В тези думи се усеща настроението на победителя. И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества. После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната. И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни.
към текста >>
И всички, които усещат нещата
като
Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя.
От настроението, което получава от тези убеждения, Давид Фридрих Щраус пише следните думи в книгата си „Старата и новата вяра“: „Ние, философите и критично настроените теолози, говорехме добре, когато наложихме вето на чудото. Ала нашата безапелационна дума отзвуча без последствие, защото не го направихме ненужно, не можехме да доказваме природната сила, която може да го замести там, където то преди е важало като абсолютно необходимо. Дарвин доказа тази природна сила, това природно действие, той отвори вратата, през която бъдните щастливи поколения ще изхвърлят чудото завинаги. Всеки, който знае какво зависи от чудото, ще слави Дарвин като един от най-големите благодетели на човешкия род.“ В тези думи се усеща настроението на победителя.
И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя.
Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества. После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната. И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните?
към текста >>
Определени условия в живота, в които са поставени високоразвитите животински души, допринасят за изменението на тези души,
като
по този начин те се оформят в нисши човешки души.
Природата предприема промени с определени видове и тези промени се проявяват при наследниците. С други думи, те се унаследяват. Така се обяснява възникването на нови животински и растителни видове.4 И сега обяснението на нововерците продължава. Разликата между нисшите човешки души и високоразвитите животински души не е толкова голяма.
Определени условия в живота, в които са поставени високоразвитите животински души, допринасят за изменението на тези души, като по този начин те се оформят в нисши човешки души.
Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския свят. Нововерецът се оттегля доволен в спокойна дрямка; той не желае да продължава по-нататък. Непредубеденото мислене би трябвало да му попречи в неговата дрямка. Защото едно такова мислене ще извика призраци. Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“.
към текста >>
Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след
като
– според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите животни?
Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския свят. Нововерецът се оттегля доволен в спокойна дрямка; той не желае да продължава по-нататък. Непредубеденото мислене би трябвало да му попречи в неговата дрямка. Защото едно такова мислене ще извика призраци. Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“.
Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите животни?
Не, той не може да направи това. Ако го прави обаче, тогава ще отрече цялата основа, върху която е изградил своето убеждение. Какво ще поднесе този нововерец на някого, ако дойде при него и каже: Аз показах как рибите са произлезли от по-нисши същества. С това приключих. Показах, че всичко се развива така, както рибите и стоящите под тях видове ще трябва да са се развили.
към текста >>
И сега, след
като
Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание.
В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми.
И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание.
Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“ С това е скициран един момент в изповеданието на нововереца, в който той така ясно посочва факти, които отричат неговото изповедание. Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата. Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите.
към текста >>
Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам
като
произлизаща от едно предшестващо душевно същество.
Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“ С това е скициран един момент в изповеданието на нововереца, в който той така ясно посочва факти, които отричат неговото изповедание. Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата. Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите.
Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество.
И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея.
към текста >>
Разбирам вида лъв,
като
си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него.
Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид.
Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него.
Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв. Едно ясно мислене не може да отрече този възглед. Само защото нововерците нямат смелостта да доведат своите мисли докрай, те не могат да стигнат до това заключение. Чрез него става възможна повторната поява на съществото, което се съдържа в биографията.
към текста >>
Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля
като
развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа.
Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него.
Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа.
Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв. Едно ясно мислене не може да отрече този възглед. Само защото нововерците нямат смелостта да доведат своите мисли докрай, те не могат да стигнат до това заключение. Чрез него става възможна повторната поява на съществото, което се съдържа в биографията. Или трябва да пропадне цялото естественонаучно учение за развитието, или трябва да се признае, че то би трябвало да се разшири също и в областта на душевното развитие.
към текста >>
Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало,
като
единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след
като
е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване.
Или трябва да пропадне цялото естественонаучно учение за развитието, или трябва да се признае, че то би трябвало да се разшири също и в областта на душевното развитие. Има само две възможности: Или всяка душа е сътворена чрез чудо, както би трябвало и животинските видове да са сътворени чрез чудо, ако не са се развили един от друг; или душата се е развила и е била по-рано в друга форма, както животинският вид е бил в друга форма. Някои от съвременните мислители, които са запазили все още малко яснота и смелост за логическа представа, са живо доказателство за този факт. Те се примиряват толкова малко с необикновените в наше време мисли за душевното развитие, както и вече описаните нововерци. Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите.
Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване.
Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед. Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили. Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“ Такъв възглед трябва да има този, който притежава цялата смелост да изповядва научното вероизповедание на нашето време.
към текста >>
Човешката душа
като
формално единство,
като
свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед. Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили.
Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
Такъв възглед трябва да има този, който притежава цялата смелост да изповядва научното вероизповедание на нашето време. Неправилно би било да се приема, че тук се твърди, че по-издигнатите сред нововерците, в обикновения смисъл на думата, са лишени от смелост личности. Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене. Такова логическо мислене обаче липсва точно на естествоизпитателите, които искат да си изградят един светоглед от знанията в своята област. Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата?
към текста >>
Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват
като
преобразувание на по-нисшия животински череп.
Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата? Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието? Вярвам, че при този въпрос, повече от при който и да било друг въпрос, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти. Затова отричам химическите закони, защото не познавам никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за тези закони.“ Но професорът ще отвърне: „Какво ни засяга твоето невежество в химията; първо се захвани с химия, а после говори.“ Професор Ладенбург не познава субстрат на душата; следователно той не трябва да безпокои света с резултатите от своето невежество. Както се отнася естествоизпитателят към животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася към душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната.
Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп.
Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада към биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват. По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния. Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните. Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не познават този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки.
към текста >>
Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си
като
чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните.
Както се отнася естествоизпитателят към животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася към душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната. Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп. Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада към биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват. По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния.
Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните.
Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не познават този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки. Да вземем един пример. В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата. Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси. Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти.
към текста >>
Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, до
като
искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти.
Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните. Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не познават този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки. Да вземем един пример. В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата. Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси.
Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти.
Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно? Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също. Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си. Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот.
към текста >>
Но може ли това наблюдение да се приема
като
всеобхватно?
Онези, които наблюдават човешкия живот с отворен духовен взор и не познават този всеобхватен закон или не желаят да го приемат, попадат непрекъснато пред житейски загадки. Да вземем един пример. В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата. Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси. Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти.
Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно?
Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също. Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си. Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот. Последствията при спасителя на живота ще произтекат от други причини, различни от тези при престъпника; или те ще имат в единия или в другия случай различни последствия.
към текста >>
Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка
като
онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също.
Да вземем един пример. В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата. Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси. Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти. Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно?
Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също.
Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си. Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот. Последствията при спасителя на живота ще произтекат от други причини, различни от тези при престъпника; или те ще имат в единия или в другия случай различни последствия. И ако не мога да открия в настоящия живот на хората тези причини и следствия, ако за този настоящ живот всичко е еднакво, тогава трябва да търся изравняването в миналото или в бъдещето.
към текста >>
Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, до
като
другото момче става един превъзходен човек.
В „Погребаният храм“ на Морис Метерлинк, една книга, в която се говори за такива загадки, може да се види как те се явяват в един изкривен образ на съвременните мислители, които не познават великите закони за причината и следствието в духовния живот, не познават кармата. Онези, които са попаднали в тесните граници на догмите на нововерците, днес нямат никаква представа от подобни въпроси. Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти. Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно? Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също.
Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек.
А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си. Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот. Последствията при спасителя на живота ще произтекат от други причини, различни от тези при престъпника; или те ще имат в единия или в другия случай различни последствия. И ако не мога да открия в настоящия живот на хората тези причини и следствия, ако за този настоящ живот всичко е еднакво, тогава трябва да търся изравняването в миналото или в бъдещето. Така постъпвам точно като естествоизпитателя на полето на външните факти: той обяснява липсата на очи на животните в тъмни пещери от по-ранни преживявания и добавя, че настоящите преживявания ще имат своите последствия в бъдещи породи и образуване на видове.
към текста >>
Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат
като
чудо, да ги разглеждам
като
причина и следствие в душевния живот.
Метерлинк казва: „Ако се хвърля във водата в студено време, за да спася моя ближен, или пък ако падна в нея, докато искам да го хвърля, последиците от простудата ще бъдат еднакви и в двата случая и никаква сила на небето и земята извън мен самия и човека не ще увеличи страданията ми, защото съм извършил престъпление, или няма да се намали болката ми, защото съм извършил нещо достойно.“ Наистина тук става въпрос за последствията за едно наблюдение, ограничено от физическите факти. Но може ли това наблюдение да се приема като всеобхватно? Който твърди това, приема приблизително същата гледна точка като онзи, който наблюдава, че две момчета се обучават от двама различни учители и при това не вижда нищо друго освен факта, че и в двата случая учителите имат с момчетата същия брой часове и правят приблизително едно и също. Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си.
Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот.
Последствията при спасителя на живота ще произтекат от други причини, различни от тези при престъпника; или те ще имат в единия или в другия случай различни последствия. И ако не мога да открия в настоящия живот на хората тези причини и следствия, ако за този настоящ живот всичко е еднакво, тогава трябва да търся изравняването в миналото или в бъдещето. Така постъпвам точно като естествоизпитателя на полето на външните факти: той обяснява липсата на очи на животните в тъмни пещери от по-ранни преживявания и добавя, че настоящите преживявания ще имат своите последствия в бъдещи породи и образуване на видове. Вътрешно право да говори за развитие в областта на външната природа има само онзи, който приема това развитие и в духовно-душевното. Сега е ясно, че това приемане, това разширяване на естественонаучното познание за природата е повече от просто схващане.
към текста >>
Така постъпвам точно
като
естествоизпитателя на полето на външните факти: той обяснява липсата на очи на животните в тъмни пещери от по-ранни преживявания и добавя, че настоящите преживявания ще имат своите последствия в бъдещи породи и образуване на видове.
Ако наблюдателят навлезе по-дълбоко във фактите, тогава вероятно ще възприеме едно голямо различие в двата случая и ще стане ясно, че едното момче става един неспособен човек, докато другото момче става един превъзходен човек. А ако наблюдаващият е някой, който иска да навлезе в душевно-духовните взаимовръзки, той би трябвало да си каже: Това, което се случва, не може да се разглежда само за себе си. Последиците от простудата са душевни изживявания и аз искам, ако те не трябва да се приемат като чудо, да ги разглеждам като причина и следствие в душевния живот. Последствията при спасителя на живота ще произтекат от други причини, различни от тези при престъпника; или те ще имат в единия или в другия случай различни последствия. И ако не мога да открия в настоящия живот на хората тези причини и следствия, ако за този настоящ живот всичко е еднакво, тогава трябва да търся изравняването в миналото или в бъдещето.
Така постъпвам точно като естествоизпитателя на полето на външните факти: той обяснява липсата на очи на животните в тъмни пещери от по-ранни преживявания и добавя, че настоящите преживявания ще имат своите последствия в бъдещи породи и образуване на видове.
Вътрешно право да говори за развитие в областта на външната природа има само онзи, който приема това развитие и в духовно-душевното. Сега е ясно, че това приемане, това разширяване на естественонаучното познание за природата е повече от просто схващане. Защото то преобразува познанието в живота; то обогатява не само знанието на човека, а и му дава силата да преобразува своите житейски пътища. То му показва откъде идва и накъде отива. И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи познанието.
към текста >>
Като
в гъста мъгла е забулен човек, до
като
достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели.
Защото то преобразува познанието в живота; то обогатява не само знанието на човека, а и му дава силата да преобразува своите житейски пътища. То му показва откъде идва и накъде отива. И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи познанието. За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност. Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот.
Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели.
Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях. Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство.
към текста >>
1 Горното трябва изрично да се подчертае, тъй
като
повърхностните читатели днес са много и са готови по всяко време да откриват всякакви безсмислици в изразите на някой мислител, дори когато последният се старае да се изрази съвсем точно.
Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг. И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата. Как работят тези закони на духовния живот – прераждане и карма, – това трябва да стане предмет на една следваща статия. Бележки от Рудолф Щайнер
1 Горното трябва изрично да се подчертае, тъй като повърхностните читатели днес са много и са готови по всяко време да откриват всякакви безсмислици в изразите на някой мислител, дори когато последният се старае да се изрази съвсем точно.
Затова тук трябва да се добави, че не ми идва на ум да се боря с онези, които, изхождайки от естественонаучни предпоставки, проучват проблема за „самозараждането“. Но щом може да бъде факт, че по някакъв начин „безжизнени“ субстанции се съчетават в жив белтък, от това не следва, че, правилно погледнато, възгледът на Реди е погрешен. 2 Привържениците на школата на Вунд могат да се чувстват дълбоко засегнати, че говоря по такъв патриархален начин за „душата“, докато те се кълнат в думите на своя маестро, който е възвестил, че не трябва да се говори за „душа“, защото от тази „свръхестествена“ душевна субстанция, след като „митологизацията на явленията в трансцендентното е изчезнала“, не е останало нищо друго освен „свързани помежду си събития“. Мъдростта на Вунд стига до убеждението, че не трябва да се говори за „лилия“, защото човек се занимава само с цвят, форма, процеси на растеж и т. н. (Вунд: Естествена наука и психология, Лайпциг 1903 г.)
към текста >>
2 Привържениците на школата на Вунд могат да се чувстват дълбоко засегнати, че говоря по такъв патриархален начин за „душата“, до
като
те се кълнат в думите на своя маестро, който е възвестил, че не трябва да се говори за „душа“, защото от тази „свръхестествена“ душевна субстанция, след
като
„митологизацията на явленията в трансцендентното е изчезнала“, не е останало нищо друго освен „свързани помежду си събития“.
Как работят тези закони на духовния живот – прераждане и карма, – това трябва да стане предмет на една следваща статия. Бележки от Рудолф Щайнер 1 Горното трябва изрично да се подчертае, тъй като повърхностните читатели днес са много и са готови по всяко време да откриват всякакви безсмислици в изразите на някой мислител, дори когато последният се старае да се изрази съвсем точно. Затова тук трябва да се добави, че не ми идва на ум да се боря с онези, които, изхождайки от естественонаучни предпоставки, проучват проблема за „самозараждането“. Но щом може да бъде факт, че по някакъв начин „безжизнени“ субстанции се съчетават в жив белтък, от това не следва, че, правилно погледнато, възгледът на Реди е погрешен.
2 Привържениците на школата на Вунд могат да се чувстват дълбоко засегнати, че говоря по такъв патриархален начин за „душата“, докато те се кълнат в думите на своя маестро, който е възвестил, че не трябва да се говори за „душа“, защото от тази „свръхестествена“ душевна субстанция, след като „митологизацията на явленията в трансцендентното е изчезнала“, не е останало нищо друго освен „свързани помежду си събития“.
Мъдростта на Вунд стига до убеждението, че не трябва да се говори за „лилия“, защото човек се занимава само с цвят, форма, процеси на растеж и т. н. (Вунд: Естествена наука и психология, Лайпциг 1903 г.) 3 Мнозина днес биха желали с особено удоволствие и бързо да усвояват ученията на духовната наука. Ще им се стори неудобно, когато им се представят с подробности естественонаучните факти така, че да им служат като основа на една антропософска постройка. Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек познава.
към текста >>
Ще им се стори неудобно, когато им се представят с подробности естественонаучните факти така, че да им служат
като
основа на една антропософска постройка.
Но щом може да бъде факт, че по някакъв начин „безжизнени“ субстанции се съчетават в жив белтък, от това не следва, че, правилно погледнато, възгледът на Реди е погрешен. 2 Привържениците на школата на Вунд могат да се чувстват дълбоко засегнати, че говоря по такъв патриархален начин за „душата“, докато те се кълнат в думите на своя маестро, който е възвестил, че не трябва да се говори за „душа“, защото от тази „свръхестествена“ душевна субстанция, след като „митологизацията на явленията в трансцендентното е изчезнала“, не е останало нищо друго освен „свързани помежду си събития“. Мъдростта на Вунд стига до убеждението, че не трябва да се говори за „лилия“, защото човек се занимава само с цвят, форма, процеси на растеж и т. н. (Вунд: Естествена наука и психология, Лайпциг 1903 г.) 3 Мнозина днес биха желали с особено удоволствие и бързо да усвояват ученията на духовната наука.
Ще им се стори неудобно, когато им се представят с подробности естественонаучните факти така, че да им служат като основа на една антропософска постройка.
Те казват: Ние искаме да чуем нещо за духовната наука, а вие ни разказвате за естественонаучни неща, които всеки образован човек познава. Това е едно възражение, което ясно показва как нашите съвременници не желаят да мислят сериозно. В действителност онези, които говорят по подобен начин, не знаят нищо за значението на своите познания; астрономът не знае нищо за следствията от астрономията, химикът – нищо за тези от химията и т. н. И за тях няма спасение, освен да бъдат скромни и да слушат внимателно, когато им се обяснява как те – поради повърхностността на своето мислене – не знаят нищо за това, което в своето невежество си мислят, че напълно са разбрали. Също и някои антропософи често си мислят, че не е необходимо убежденията за кармата и прераждането да се потвърждават с резултати от естествената наука.
към текста >>
88.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Онова, което се нарича душевна болест и
като
такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти.
Тя може най-много да допусне, че преумората в духовната работа може да разболее нервната система и мозъка, но не и душата. Така ли също смята и теософията? “ Отговор: Днешната медицинска наука не знае абсолютно нищо съществено за закономерните взаимовръзки в по-висшите светове. Но що се касае до цитираното твърдение на същата, в него се крие известна истина.
Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти.
Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено. Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят.
към текста >>
В такива случаи човек
като
теософ трябва да бъде търпелив.
Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък. И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере.
В такива случаи човек като теософ трябва да бъде търпелив.
С празните осъждания на медицинското изкуство и неговия материализъм не се постига нищо. Теософът трябва да осъзнае защо днешният лекар не може да го разбере, докато той самият съумява да разбере същия този лекар. За връзката между животинската душа и човешката душа Поставя се следният въпрос: „Каква според застъпения във вашето списание възглед е връзката между животинската и човешката душа?
към текста >>
Теософът трябва да осъзнае защо днешният лекар не може да го разбере, до
като
той самият съумява да разбере същия този лекар.
И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере. В такива случаи човек като теософ трябва да бъде търпелив. С празните осъждания на медицинското изкуство и неговия материализъм не се постига нищо.
Теософът трябва да осъзнае защо днешният лекар не може да го разбере, докато той самият съумява да разбере същия този лекар.
За връзката между животинската душа и човешката душа Поставя се следният въпрос: „Каква според застъпения във вашето списание възглед е връзката между животинската и човешката душа? Безспорно е, че много животни чрез обучение могат да усвоят редица дейности, близки до човешките, както това може да се види при коня на г-н фон Остен, за който кон толкова много се говори. Не трябва ли по пътя на логиката да се допусне прераждане също и при животните?
към текста >>
За теософа подобни явления,
като
приведения за пример кон (за този отделен случай е безполезно да се говори), не са нито учудващи, нито загадъчни.
Не трябва ли по пътя на логиката да се допусне прераждане също и при животните? “ Действително не отричаме, че способностите на животните, съпоставени с тези на хората, правят труден отговора на въпроса: къде е границата между животинската и човешката душа? И материализмът встъпва в своето право напълно да отрича разликата между човек и животно и да твърди, че човешката душа е само една напълно развита животинска душа и че произхожда от последната. Който може да наблюдава духовно, не може да бъде подведен в заблуда по този въпрос.
За теософа подобни явления, като приведения за пример кон (за този отделен случай е безполезно да се говори), не са нито учудващи, нито загадъчни.
Животинската душа е една видова душа. И това, което се превъплъщава в животинското царство, е видът. Лъвът, който се вижда, не се преражда по същия начин, както човекът, който ни говори. Това, което се преражда от лъва, е „видът лъв“, не тази или онази индивидуалност лъв. Но това, което се преражда от човека, е именно конкретната индивидуалност.
към текста >>
Спомняме ли си, когато в училище на
децата
се поставяше задачата да напишат „житейска история на една карфица“?
Може да се възрази, че и при животните може да се говори за нещо биографично; че също така и едно куче може да се различава от някое друго, както един човек от друг. Може да се каже: един притежател на куче би могъл да напише биографията на своето куче. И ако човек отрича индивидуалните различия при животните, това е поради причината, че не ги познава. Всичко това и без друго се допуска. Ала може ли, изхождайки от тази гледна точка, да напишем биографията на някой предмет?
Спомняме ли си, когато в училище на децата се поставяше задачата да напишат „житейска история на една карфица“?
В природата навсякъде има преходи. Така едно животно може да придобие такива индивидуални черти, че те да изглеждат като един очебиен нюанс на характера на неговия вид. И обратното, един човек може да проявява толкова малко индивидуалност, че всичко в него да ни се струва като от някакъв вид. За да не попада в заблуда относно тези неща, човек трябва да премине по трудния път на обучение на духовното наблюдение. Първите книги, които са произведени чрез книгопечатането, са подобни на тези, които преди, а също и след откриването на печатарството са били произвеждани чрез изкусно преписване.
към текста >>
Така едно животно може да придобие такива индивидуални черти, че те да изглеждат
като
един очебиен нюанс на характера на неговия вид.
И ако човек отрича индивидуалните различия при животните, това е поради причината, че не ги познава. Всичко това и без друго се допуска. Ала може ли, изхождайки от тази гледна точка, да напишем биографията на някой предмет? Спомняме ли си, когато в училище на децата се поставяше задачата да напишат „житейска история на една карфица“? В природата навсякъде има преходи.
Така едно животно може да придобие такива индивидуални черти, че те да изглеждат като един очебиен нюанс на характера на неговия вид.
И обратното, един човек може да проявява толкова малко индивидуалност, че всичко в него да ни се струва като от някакъв вид. За да не попада в заблуда относно тези неща, човек трябва да премине по трудния път на обучение на духовното наблюдение. Първите книги, които са произведени чрез книгопечатането, са подобни на тези, които преди, а също и след откриването на печатарството са били произвеждани чрез изкусно преписване. От това би ли искал някой да си направи заключение за тъждественост между преписване и книгопечатане? Когато едно животно е дресирано да извършва някои неща, подобни на тези, които прави човекът, от това не може да се направи заключение, че вътре в това животно живее същото, което живее в човека.
към текста >>
И обратното, един човек може да проявява толкова малко индивидуалност, че всичко в него да ни се струва
като
от някакъв вид.
Всичко това и без друго се допуска. Ала може ли, изхождайки от тази гледна точка, да напишем биографията на някой предмет? Спомняме ли си, когато в училище на децата се поставяше задачата да напишат „житейска история на една карфица“? В природата навсякъде има преходи. Така едно животно може да придобие такива индивидуални черти, че те да изглеждат като един очебиен нюанс на характера на неговия вид.
И обратното, един човек може да проявява толкова малко индивидуалност, че всичко в него да ни се струва като от някакъв вид.
За да не попада в заблуда относно тези неща, човек трябва да премине по трудния път на обучение на духовното наблюдение. Първите книги, които са произведени чрез книгопечатането, са подобни на тези, които преди, а също и след откриването на печатарството са били произвеждани чрез изкусно преписване. От това би ли искал някой да си направи заключение за тъждественост между преписване и книгопечатане? Когато едно животно е дресирано да извършва някои неща, подобни на тези, които прави човекът, от това не може да се направи заключение, че вътре в това животно живее същото, което живее в човека. Иначе би трябвало също така да се твърди, че един малък домашен дух се намира в часовника и движи стрелките напред, или пък че такъв се намира в автомата, в който пускаме десет пфенига и който ни „дава“ за това шоколад.
към текста >>
като
следствие от нейните по-ранни животи.
Характерната разлика между животното и човека се установява не чрез един материалистичен, а чрез един произхождащ от духа начин на разглеждане на нещата. Теософите не биха се учудили, ако им демонстрират и още „по-умни“ животни, както и се случва. Затова пък те винаги ще знаят в какво се състои съществената разлика между животно и човек. За унаследяването на заложби и способности Задава се следният въпрос: „Според закона на прераждането трябва да си представим, че човешката индивидуалност притежава своите заложби, способности и т. н.
като следствие от нейните по-ранни животи.
Не противоречи ли това на факта, че такива заложби и способности, например морална сила, музикална дарба и т. н., се предават пряко от родители на деца? “ При една правилна представа за законите на прераждането и кармата не може да се открие противоречие. Преди всичко се унаследяват онези човешки качества, които са присъщи на физическото и етерното тяло.
към текста >>
Това са качества, които остават заключени в индивидуалността на човека и се проявяват в неговото следващо прераждане
като
способности, заложби, характер и т. н.
В по-малка степен се унаследява онова, което се свързано с душевното тяло. Под такова се разбира едно предразположение в усещанията. Дали човек има добре развито зрение или слух, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас. Напротив, никой не може да предаде на потомците си онова, което е във връзка с неговата духовна същност. Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му, чувството му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н.
Това са качества, които остават заключени в индивидуалността на човека и се проявяват в неговото следващо прераждане като способности, заложби, характер и т. н.
Също така и условията, при които човекът се преражда, не са случайни, те са в тясна зависимост от неговата карма. Да предположим например, че даден човек си е изградил в своя предишен живот един устойчив морален характер. В кармата му е заложено в едно следващо прераждане придобитото да се прояви. Но това не би могло да се случи, ако този човек не се въплъти в тяло, което притежава съответните качества. Тези телесни качества трябва да се унаследят от прадедите.
към текста >>
Може да се добави още, че индивидуалностите на
децата
и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили.
Въплъщаващата се индивидуалност се стреми чрез една живееща в нея притегателна сила към онези родители, които могат да ѝ дадат необходимото тяло. Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия. Така че човек се ражда в онова семейство, което може да му осигури подходящите телесни условия за неговите кармични заложби. Например изглежда, че моралната сила сякаш е наследена от родителите. В действителност човекът е открил чрез индивидуалната си същност онова семейство, което прави възможно разгръщането на моралната му сила.
Може да се добави още, че индивидуалностите на децата и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили.
Кармичните закони са толкова сложни, че е невъзможна една правилна преценка според онова, което се вижда. Това е отчасти възможно за човек, пред чиито духовни сетива донякъде са открити по-висшите светове. Който съумява освен физическото тяло да наблюдава още и душевния организъм (астралното тяло) и духа (менталното тяло), на него му е ясно какво човек унаследява от своите прадеди и какво е негова придобивка от по-ранни животи. За обикновения поглед нещата сякаш се преплитат и е възможно да изглежда унаследено нещо, което всъщност е кармично определено. Изразът, че децата са дар за родителите, е изпълнен с дълбок смисъл.
към текста >>
Изразът, че
децата
са дар за родителите, е изпълнен с дълбок смисъл.
Може да се добави още, че индивидуалностите на децата и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили. Кармичните закони са толкова сложни, че е невъзможна една правилна преценка според онова, което се вижда. Това е отчасти възможно за човек, пред чиито духовни сетива донякъде са открити по-висшите светове. Който съумява освен физическото тяло да наблюдава още и душевния организъм (астралното тяло) и духа (менталното тяло), на него му е ясно какво човек унаследява от своите прадеди и какво е негова придобивка от по-ранни животи. За обикновения поглед нещата сякаш се преплитат и е възможно да изглежда унаследено нещо, което всъщност е кармично определено.
Изразът, че децата са дар за родителите, е изпълнен с дълбок смисъл.
В духовно отношение те наистина са „дар“. Но на тях се даряват деца с определени духовни качества поради това, че те имат възможността да разгърнат тези духовни способности на децата. Прераждане в безпомощно дете? Поставя се следният въпрос: „Как според учението за прераждането и кармата да разбираме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете? За мнозина мисълта, че трябва да започваш живота отново и отново на детското стъпало, носи нещо неприемливо и нелогично.“
към текста >>
Но на тях се даряват деца с определени духовни качества поради това, че те имат възможността да разгърнат тези духовни способности на
децата
.
Това е отчасти възможно за човек, пред чиито духовни сетива донякъде са открити по-висшите светове. Който съумява освен физическото тяло да наблюдава още и душевния организъм (астралното тяло) и духа (менталното тяло), на него му е ясно какво човек унаследява от своите прадеди и какво е негова придобивка от по-ранни животи. За обикновения поглед нещата сякаш се преплитат и е възможно да изглежда унаследено нещо, което всъщност е кармично определено. Изразът, че децата са дар за родителите, е изпълнен с дълбок смисъл. В духовно отношение те наистина са „дар“.
Но на тях се даряват деца с определени духовни качества поради това, че те имат възможността да разгърнат тези духовни способности на децата.
Прераждане в безпомощно дете? Поставя се следният въпрос: „Как според учението за прераждането и кармата да разбираме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете? За мнозина мисълта, че трябва да започваш живота отново и отново на детското стъпало, носи нещо неприемливо и нелогично.“ Работата на човека във физическия свят зависи изцяло от инструментите, с които разполага. Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък.
към текста >>
Както пианистът трябва да чака, до
като
майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, до
като
силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности.
Прераждане в безпомощно дете? Поставя се следният въпрос: „Как според учението за прераждането и кармата да разбираме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете? За мнозина мисълта, че трябва да започваш живота отново и отново на детското стъпало, носи нещо неприемливо и нелогично.“ Работата на човека във физическия свят зависи изцяло от инструментите, с които разполага. Например по-висши идеи могат да се проявят, ако е налице един напълно развит мозък.
Както пианистът трябва да чака, докато майсторът на пиана му достави един завършен инструмент, чрез който да изрази своите музикални идеи, така душата със своите придобити в предишния живот способности трябва да чака, докато силите на физическия свят развият телесните органи до такава степен, че те да могат да изразяват тези способности.
От началото на човешкия живот е налице една съвместна работа на душевните и телесните сили. Душата работи в еластичното и гъвкаво още детско тяло така, че то да може по-късно да стане носител на онези сили, които са придобити в по-ранни житейски периоди. Необходимо е обаче новороденият човек първо да се нагоди към новите условия на живот. Ако просто навлезе в един нов живот с всичко придобито по-рано, той няма да се нагоди към заобикалящия го свят. Той е придобил своите способности и сили при съвсем други условия в една напълно различна околна среда.
към текста >>
Няма нищо неприемливо и нелогично в това човек да се ражда
като
дете.
Например ако се ражда един гений, гениалната сила вече се намира в най-вътрешната човешка същност, която се нарича причинно тяло. Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени. Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване. Отвътре навън работи причинното тяло, отвън въздейства околната среда. Когато тази работа се извърши, тогава тези две части могат да бъдат инструменти на придобитите сили.
Няма нищо неприемливо и нелогично в това човек да се ражда като дете.
Много по-неприемливо би било да се раждаме като завършени хора в един свят, в който щяхме да сме като чужденци. Приличат ли си следващите едно след друго прераждания? Един друг въпрос е този: „Приличат ли си две следващи едно след друго прераждания, така че например един архитект да се роди отново архитект, един музикант – отново музикант? “ Такова нещо е възможно, но в никакъв случай не е правило.
към текста >>
Много по-неприемливо би било да се раждаме
като
завършени хора в един свят, в който щяхме да сме
като
чужденци.
Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени. Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване. Отвътре навън работи причинното тяло, отвън въздейства околната среда. Когато тази работа се извърши, тогава тези две части могат да бъдат инструменти на придобитите сили. Няма нищо неприемливо и нелогично в това човек да се ражда като дете.
Много по-неприемливо би било да се раждаме като завършени хора в един свят, в който щяхме да сме като чужденци.
Приличат ли си следващите едно след друго прераждания? Един друг въпрос е този: „Приличат ли си две следващи едно след друго прераждания, така че например един архитект да се роди отново архитект, един музикант – отново музикант? “ Такова нещо е възможно, но в никакъв случай не е правило. В тази област можем лесно да изпаднем в погрешни представи, защото за законите на прераждането човек разсъждава твърде често на базата на външни неща.
към текста >>
В междинния период между смъртта и новото му прераждане е могъл да преработи в себе си всички тези потискащи преживявания от един такъв живот, лишен от човешка любов, и той би се преродил
като
истински гений на благотворителността.
Един трети въпрос е следният: „Как може да се разгледа кармично случаят, когато един човек е осъден на идиотия поради заболяване на мозъка? “ За такива неща не трябва да се говори със спекулации и хипотези, а на базата на духовно-научна опитност. На въпроса трябва да се отговори чрез един пример, взет от действителността. Даден човек в предишния си живот е бил осъден да води съществуване на душевно помрачение чрез един физически недоразвит мозък.
В междинния период между смъртта и новото му прераждане е могъл да преработи в себе си всички тези потискащи преживявания от един такъв живот, лишен от човешка любов, и той би се преродил като истински гений на благотворителността.
Един такъв случай ясно показва как се изпада в заблуда, когато нещата се разглеждат кармично с позоваване на миналото. Не може винаги да се казва: Тази съдба се дължи на една или друга вина в миналото. Често се случва някое преживяване да няма връзка с миналото, а последицата от него да бъде кармично изравнена в бъдещето. Не е необходимо един идиот да си е спечелил участта чрез дела в миналото. Но кармичното последствие на неговата съдба ще се прояви в бъдеще.
към текста >>
Ето защо кармата не се схваща
като
някаква непроменлива съдба,
като
фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека.
Често се случва някое преживяване да няма връзка с миналото, а последицата от него да бъде кармично изравнена в бъдещето. Не е необходимо един идиот да си е спечелил участта чрез дела в миналото. Но кармичното последствие на неговата съдба ще се прояви в бъдеще. Както при търговеца съответният баланс се определя от цифрите в неговата касова книга – той обаче може непрекъснато да прави нови приходи и разходи, – така в живота на човека могат непрекъснато да се явяват нови дела, съдбовни удари и т. н., но въпреки това сметката на живота му да е напълно точна във всеки миг.
Ето защо кармата не се схваща като някаква непроменлива съдба, като фатум, тя е свързана със свободата и свободната воля на човека.
Кармата не изисква предаване на една неизменна участ, а напротив, тя дава сигурността, че нито едно дело и изживяване на човека не преминава без последствие или беззаконно в света, а че всичко това се включва в един справедлив, възмездяващ закон. Напротив, ако нямаше карма, тогава в света би царувал произвол. Така аз мога да зная, че всяко мое действие, всяко мое изживяване се включват в една закономерна връзка. Моето действие е свободно, неговият резултат е абсолютно закономерен. Свободно е действието на търговеца, когато сключва сделка.
към текста >>
Тя не се изживява вече сама за себе си, а
като
основа за новата способност.
Поставя се следният въпрос: „Ако чрез непрекъснати превъплъщения в различни раси трябва да усвояваме такива способности, за чието развитие ни се предлага съответната възможност и ако не може да се загуби нищо от това, което душата е усвоила чрез преживяване, тогава как се обяснява факта, че в днешното човечество (най-малкото в нашите цивилизовани страни), което също е живяло някога в третата и четвъртата коренна раса, не е останало нищо от онези високоразвити по онова време волеви и представни способности, както и способности за властване над природни сили, за които знаем от твърденията на ясновидците? Има ли някакъв закон, който забранява и отново затваря вече откритите прости пътища към дадена цел, така че всяка сила да се използва за откриването на нови, по-висши пътеки? “ В действителност не се губи нищо от способностите, които душата е придобила по време на своето развитие. Но ако се придобива една нова способност, предишната възприема друга форма.
Тя не се изживява вече сама за себе си, а като основа за новата способност.
Например при атлантците е била развита способността за запаметяване. Съвременният човек може да придобие съвсем слаба представа за това, до каква степен е била развита паметта на един атлантец. Сега всичко това, което се явява в нашата пета коренна раса като вродени представи, е било придобито първоначално в Атлантида чрез паметта. Представите за пространство, време, числа и т. н. щяха да предизвикват съвсем различни затруднения, ако съвременният човек тепърва трябваше да ги придобива.
към текста >>
Сега всичко това, което се явява в нашата пета коренна раса
като
вродени представи, е било придобито първоначално в Атлантида чрез паметта.
В действителност не се губи нищо от способностите, които душата е придобила по време на своето развитие. Но ако се придобива една нова способност, предишната възприема друга форма. Тя не се изживява вече сама за себе си, а като основа за новата способност. Например при атлантците е била развита способността за запаметяване. Съвременният човек може да придобие съвсем слаба представа за това, до каква степен е била развита паметта на един атлантец.
Сега всичко това, което се явява в нашата пета коренна раса като вродени представи, е било придобито първоначално в Атлантида чрез паметта.
Представите за пространство, време, числа и т. н. щяха да предизвикват съвсем различни затруднения, ако съвременният човек тепърва трябваше да ги придобива. Защото способността, която съвременният човек трябва да усвои, е комбинативното мислене. При атлантците не е имало логика. Сега обаче всяка по-рано спечелена душевна сила трябва да се оттегли в собствената си форма, да се потопи под прага на съзнанието, ако трябва да се придобие някоя нова такава.
към текста >>
Но те са нямали нищо от това, което народите на петата коренна раса имат
като
дар да разказват.
При атлантците не е имало логика. Сега обаче всяка по-рано спечелена душевна сила трябва да се оттегли в собствената си форма, да се потопи под прага на съзнанието, ако трябва да се придобие някоя нова такава. Способността на бобъра на строи така изкусно би трябвало да се промени в нещо друго, ако например той изведнъж стане мислещо същество. Например атлантците са имали способността да властват над жизнената сила. Те са конструирали удивителните си машини чрез тази сила.
Но те са нямали нищо от това, което народите на петата коренна раса имат като дар да разказват.
При тях не са съществували митовете и приказките. Първоначално способността за властване над жизнената сила на атлантците се прояви сред принадлежащите на нашата раса под маската на митологията. И под тази форма тя можа да стане основата на умствената дейност на нашата раса. Големите откриватели от нашата раса са инкарнации на „ясновидци“ от атлантската раса. В гениалните им прозрения живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало като сила, творяща живот.
към текста >>
В гениалните им прозрения живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало
като
сила, творяща живот.
Но те са нямали нищо от това, което народите на петата коренна раса имат като дар да разказват. При тях не са съществували митовете и приказките. Първоначално способността за властване над жизнената сила на атлантците се прояви сред принадлежащите на нашата раса под маската на митологията. И под тази форма тя можа да стане основата на умствената дейност на нашата раса. Големите откриватели от нашата раса са инкарнации на „ясновидци“ от атлантската раса.
В гениалните им прозрения живее нещо, което има в основата нещо друго, нещо, което по време на атлантската им инкарнация се е проявявало като сила, творяща живот.
Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия.
към текста >>
Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците
като
една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове.
Нашата логика, познания за природата, техника и т. н. израстват от основата, която е била положена в Атлантида. Ако например един техник би могъл да промени комбинативната си сила в нейния предхождащ вид, би се получило нещо, което е било способност на атлантеца. Цялото римско право е преобразуваната сила на волята от едно по-ранно време. Сама за себе си волята остава на заден план, и вместо да приеме собствени форми, тя се променя в мисловни форми, които се изживяват в правови понятия.
Усетът за красота при гърците е изграден на основата на силата, която се е изживявала при атлантците като една изключителна способност за отглеждане на растения и животински видове.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества. Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на кармичния закон? Задава се следният въпрос: „Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на „кармичния закон“? “
към текста >>
Тъй
като
в скоро време ще направя едно подробно изложение по този въпрос, засега ще се огранича само с един кратък отговор.
Във фантазията на Фидий живееше нещо, което атлантецът използваше непосредствено за преобразуването на живи същества. Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на кармичния закон? Задава се следният въпрос: „Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на „кармичния закон“? “
Тъй като в скоро време ще направя едно подробно изложение по този въпрос, засега ще се огранича само с един кратък отговор.
Както при всички неща, които засягат човека, така и по отношение на здравето и болестта онова, което той върши в по-ранен или в „този“ живот, не остава без последствия. Например една личност може да страда от някаква болест, за която не може да се установи причина нито в по-ранен, нито в настоящия живот. Така че болестта се явява като „първоначално“ събитие в човешката биография, тя самата е „първопричина“. Тя ще прояви своето действие по някакъв начин в по-нататъшния житейски път на човека. Законът на кармата действа безусловно навсякъде, но не трябва да се смята, че навсякъде имаме просто въздействия, чиито причини се намират в миналото.
към текста >>
Така че болестта се явява
като
„първоначално“ събитие в човешката биография, тя самата е „първопричина“.
Задава се следният въпрос: „Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на „кармичния закон“? “ Тъй като в скоро време ще направя едно подробно изложение по този въпрос, засега ще се огранича само с един кратък отговор. Както при всички неща, които засягат човека, така и по отношение на здравето и болестта онова, което той върши в по-ранен или в „този“ живот, не остава без последствия. Например една личност може да страда от някаква болест, за която не може да се установи причина нито в по-ранен, нито в настоящия живот.
Така че болестта се явява като „първоначално“ събитие в човешката биография, тя самата е „първопричина“.
Тя ще прояви своето действие по някакъв начин в по-нататъшния житейски път на човека. Законът на кармата действа безусловно навсякъде, но не трябва да се смята, че навсякъде имаме просто въздействия, чиито причини се намират в миналото. Имаме си работа също така и с причини, чиито въздействия ще се проявят в бъдещето. Окултните опитности могат да кажат различни неща за закономерните зависимости. Например има неща, които засягат в един живот астралното тяло, а в един следващ живот са свързани с етерното тяло.
към текста >>
Но повторението на лъжата се предава постепенно на етерното тяло и
като
последствие в един следващ живот в личността се проявяват черти на лекомислие и флегматичност, които са особености на етерното тяло.
Законът на кармата действа безусловно навсякъде, но не трябва да се смята, че навсякъде имаме просто въздействия, чиито причини се намират в миналото. Имаме си работа също така и с причини, чиито въздействия ще се проявят в бъдещето. Окултните опитности могат да кажат различни неща за закономерните зависимости. Например има неща, които засягат в един живот астралното тяло, а в един следващ живот са свързани с етерното тяло. Ако един човек лъже често в своя живот, това е само една особеност на астралното тяло в този му живот.
Но повторението на лъжата се предава постепенно на етерното тяло и като последствие в един следващ живот в личността се проявяват черти на лекомислие и флегматичност, които са особености на етерното тяло.
Ако причиняваме страдания на своите ближни, това е една особеност на астралното тяло. Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло. Ще приведем още един пример. Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот. В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло.
към текста >>
Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява
като
предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло.
Окултните опитности могат да кажат различни неща за закономерните зависимости. Например има неща, които засягат в един живот астралното тяло, а в един следващ живот са свързани с етерното тяло. Ако един човек лъже често в своя живот, това е само една особеност на астралното тяло в този му живот. Но повторението на лъжата се предава постепенно на етерното тяло и като последствие в един следващ живот в личността се проявяват черти на лекомислие и флегматичност, които са особености на етерното тяло. Ако причиняваме страдания на своите ближни, това е една особеност на астралното тяло.
Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло.
Ще приведем още един пример. Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот. В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло. И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест. Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот.
към текста >>
И точно това въздействие се проявява
като
предпоставка за болест.
Ако причиняваме страдания на своите ближни, това е една особеност на астралното тяло. Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло. Ще приведем още един пример. Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот. В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло.
И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест.
Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот. Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното. Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“.
към текста >>
Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява
като
предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често
като
„невроза“.
И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест. Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот. Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот. Според наличните окултни изследвания за отделни случаи може да се каже например следното.
Един лекомислен живот води в следващ живот до една повърхностност, която намира израз в лесно забравяне, липса на памет, а в един по-следващ живот това лесно забравяне се явява като предпоставка за заболяване, която понастоящем се проявява много често като „невроза“.
Човек ще разбере правилно закона на кармата тогава, когато не възприема нещата в обикновения общоприет смисъл, а мисли съгласно едни много по-висши критерии.
към текста >>
89.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
То бе до известна степен нещо свързано с целокупната същност на човека,
като
например това, което прави човек, когато в едно или друго житейско състояние трябва да се опита да си спомни за минали преживявания и опитности.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Берлин, 30 януари 1912 г. Разсъжденията, които направихме последния път, поради начина, по който бяха представени, са останали малко неразбираеми за някои хора и дори пораждащи съмнения. Но ако днес се задълбочим още малко върху един или друг момент, нещата биха могли все повече да ни се изясняват. Но какво всъщност изложихме пред душата последната вечер?
То бе до известна степен нещо свързано с целокупната същност на човека, като например това, което прави човек, когато в едно или друго житейско състояние трябва да се опита да си спомни за минали преживявания и опитности.
Споменът и паметта са човешки душевни преживявания, които по принцип могат да се доведат до знанието на обикновеното съзнание, което протича между раждането и смъртта, или по-точно казано – за това често сме говорили, – в един времеви отрязък, който всъщност започва от късното детство и продължава до смъртта. Защото знаем, че с обикновеното си съзнание си спомняме от един определен момент в нашето детство и че за онова, което се е случило преди този момент, можем да научим нещо само от родители, други по-възрастни близки или познати. Когато разглеждаме характеризирания по този начин времеви отрязък, говорим за душевен живот на спомена. Разбира се, тук няма да се разпростираме в подробности върху значението на думите „способност за припомняне“ или „памет“. Това не е и необходимо за нашите цели.
към текста >>
Напротив, за тази способност трябва да си мислим
като
за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи.
Когато разглеждаме характеризирания по този начин времеви отрязък, говорим за душевен живот на спомена. Разбира се, тук няма да се разпростираме в подробности върху значението на думите „способност за припомняне“ или „памет“. Това не е и необходимо за нашите цели. На първо място трябва само ясно да видим пред душите си, че към всичко, което се обозначава с тези думи, спада и себеприпомнянето за минали преживявания и опитности. Това, което разгледахме последния път, беше нещо подобно на това себеприпомняне, само че не трябва наготово да се осланяме на тази прилика със способността за припомняне, която имаме в обикновения живот.
Напротив, за тази способност трябва да си мислим като за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи.
И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот. Нека сега да си представим даден човек, който се нуждае от нещо, което е научил на един по-ранен етап в сегашния си живот, и който настройва душата си да извади от дълбоките си пластове онова, което е научил тогава, за да може да го обхване с погледа си сега. Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към обикновената ни способност за припомняне. Това, за което споменах последния път, са дейностите на душата. Но тези дейности би трябвало да допринасят за постъпване в душата ни на нещо относно предишните ни земни животи, подобно на състоянието, когато се чувстваме потопени в спомена за нещо, изживяно в този живот.
към текста >>
За целта не трябва да разглеждате казаното последния път
като
единствен начин, който би могъл да ни отведе в миналите ни земни животи или който може априори да предизвика една вярна представа за това какви сме били в предишните си животи.
И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот. Нека сега да си представим даден човек, който се нуждае от нещо, което е научил на един по-ранен етап в сегашния си живот, и който настройва душата си да извади от дълбоките си пластове онова, което е научил тогава, за да може да го обхване с погледа си сега. Ако живо и образно си представим този процес на спомняне, откриваме, че в него се осъществява една дейност, която спада към обикновената ни способност за припомняне. Това, за което споменах последния път, са дейностите на душата. Но тези дейности би трябвало да допринасят за постъпване в душата ни на нещо относно предишните ни земни животи, подобно на състоянието, когато се чувстваме потопени в спомена за нещо, изживяно в този живот.
За целта не трябва да разглеждате казаното последния път като единствен начин, който би могъл да ни отведе в миналите ни земни животи или който може априори да предизвика една вярна представа за това какви сме били в предишните си животи.
Той представлява само едно помощно средство, каквото средство е и себеприпомнянето, с което бихме могли да извадим на бял свят потъналото в дълбините на душевния ни живот. Нека накратко обобщим изложеното за едно такова себеприпомняне относно минали земни животи. Това ще стане най-добре по следния начин. При известно себепознание в живота започват да ни правят впечатление някои неща, за които вътрешно съзнаваме, че са ни сполетели. Ако ни споходи някоя неприятност и ако не можем съвсем добре да разберем как това е могло да се случи, но все пак си кажем: Ти всъщност си един лекомислен човек и никак не е чудно, че това те е сполетяло, – тогава това е най-малкото нещо, едно подобие на разбиране за това, че нещото ни е сполетяло.
към текста >>
За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват
като
удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н.
Това ще стане най-добре по следния начин. При известно себепознание в живота започват да ни правят впечатление някои неща, за които вътрешно съзнаваме, че са ни сполетели. Ако ни споходи някоя неприятност и ако не можем съвсем добре да разберем как това е могло да се случи, но все пак си кажем: Ти всъщност си един лекомислен човек и никак не е чудно, че това те е сполетяло, – тогава това е най-малкото нещо, едно подобие на разбиране за това, че нещото ни е сполетяло. Но има и многобройни други преживявания, които се случват в живота и за които изобщо не можем да си създадем представа, че зависят от нашите душевни сили и способности. Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности.
За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н.
Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили. Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго. Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си. Значи стана дума за подобни житейски обрати.
към текста >>
Като
пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго.
Но има и многобройни други преживявания, които се случват в живота и за които изобщо не можем да си създадем представа, че зависят от нашите душевни сили и способности. Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили.
Като пример беше посочен случаят с някого, който е бил определен за някоя професия или за дадено житейско поприще от неговите родители или от близкостоящите му хора, но той чувства с цялото си същество, че иска да се насочи към нещо друго.
Когато в по-нататъшния си живот обърнем поглед назад към нещо такова, си казваме: бяхме поставени в това житейско положение, но се изтръгнахме от него чрез собствения си волеви импулс, чрез симпатията и антипатията си. Значи стана дума за подобни житейски обрати. Не става въпрос за това, че при един такъв поглед назад можем да обхванем всичко. Важното е само това, което ни е занимавало по-отблизо в нашия живот. Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал никаква нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане.
към текста >>
Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо
като
разкаяно завръщане.
Значи стана дума за подобни житейски обрати. Не става въпрос за това, че при един такъв поглед назад можем да обхванем всичко. Важното е само това, което ни е занимавало по-отблизо в нашия живот. Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал никаква нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане. Те важат само там, където наистина имаме случай на съдбовен обрат, следователно житейските положения, при които наистина сме осъществили житейски обрат.
Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане.
Така че когато в по-нататъшния си живот си спомняме за тях и стигаме до знанието, че тогава сме се изтръгнали от тези преживявания, сега не трябва разкаяно да се завърнем и отново да се поставим в предишното положение, в което тогава сме били и в което не сме останали. Не става дума за някакви практически изводи, а за себеприпомняне, ако са се случили такива обрати. Става дума и за това, че по един най-енергичен начин в противовес на мисли като „Това стана случайно“ и „Бяхме поставени, но се изтръгнахме“, трябва да предизвикаме у себе си следното вътрешно преживяване. Казваме си: Представям си, че онова, което навремето не съм искал и от което съм се изтръгнал, е било такова, в което самият аз съм се поставил с най-силния си волеви импулс. И така, това, което е било антипатично някому и поради тази причина той се е изтръгнал от него, да си го представим пред душата си така, че да си кажем: Искам да се опитам да се отдам на представата, че с пълна сила съм искал това; искам да си представя пред душата си образа на един човек, който наистина е искал това нещо.
към текста >>
Става дума и за това, че по един най-енергичен начин в противовес на мисли
като
„Това стана случайно“ и „Бяхме поставени, но се изтръгнахме“, трябва да предизвикаме у себе си следното вътрешно преживяване.
Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал никаква нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане. Те важат само там, където наистина имаме случай на съдбовен обрат, следователно житейските положения, при които наистина сме осъществили житейски обрат. Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане. Така че когато в по-нататъшния си живот си спомняме за тях и стигаме до знанието, че тогава сме се изтръгнали от тези преживявания, сега не трябва разкаяно да се завърнем и отново да се поставим в предишното положение, в което тогава сме били и в което не сме останали. Не става дума за някакви практически изводи, а за себеприпомняне, ако са се случили такива обрати.
Става дума и за това, че по един най-енергичен начин в противовес на мисли като „Това стана случайно“ и „Бяхме поставени, но се изтръгнахме“, трябва да предизвикаме у себе си следното вътрешно преживяване.
Казваме си: Представям си, че онова, което навремето не съм искал и от което съм се изтръгнал, е било такова, в което самият аз съм се поставил с най-силния си волеви импулс. И така, това, което е било антипатично някому и поради тази причина той се е изтръгнал от него, да си го представим пред душата си така, че да си кажем: Искам да се опитам да се отдам на представата, че с пълна сила съм искал това; искам да си представя пред душата си образа на един човек, който наистина е искал това нещо. А за тези неща, за които казахме, че уж са случайности, да си представим, че ние сме ги предизвикали. Да предположим, че веднъж ни е споходил споменът, че на едно или друго място върху раменете ни е паднала керемида и наистина ни е заболяло. И тук нека се отдадем на представата: ние сме се качили на покрива, разхлабили сме една керемида, така че в следващия момент тя е трябвало да падне, след което бързо сме слезли долу, така че керемидата да може да падне върху нас.
към текста >>
Когато човек придобие известен финес в едно такова себеизпитване, той бързо ще стигне до това да намира приликата, която съществува между едно такова настроение и един такъв образ, който човек си е създал, и една такава представа, която е извикал от паметта си, за която усеща, че идва
като
представа-спомен.
И тук нека се отдадем на представата: ние сме се качили на покрива, разхлабили сме една керемида, така че в следващия момент тя е трябвало да падне, след което бързо сме слезли долу, така че керемидата да може да падне върху нас. Тук не става дума за това, че това са гротескни представи, а за това, какво желаем да постигнем чрез тях. Нека сега се пренесем в душата на един човек, за когото сме си създали представата, че той е искал всичко онова, което просто „случайно“ ни се е случило, и че той е желал това, от което ние сме се измъкнали. В душата не се случва нищо, когато човек направи това упражнение два, три, четири пъти, но затова пък много неща се случват, ако човек прави това по отношение на различни свои преживявания, които ще открие, ако ги потърси. Ако той прави това отново и отново и си представя нещата истински живо и образно, когато чисто и просто си представя един човек, който би искал всичко онова, което ние самите не искаме, тогава ще добие опитността, че този човешки образ, който е извикал пред своята душа, вече не го напуска, че той му прави едно изключително силно впечатление и сякаш наистина цялата работа всъщност има много общо с него самия.
Когато човек придобие известен финес в едно такова себеизпитване, той бързо ще стигне до това да намира приликата, която съществува между едно такова настроение и един такъв образ, който човек си е създал, и една такава представа, която е извикал от паметта си, за която усеща, че идва като представа-спомен.
Разликата е само в това, че при обикновения процес на спомняне, когато човек черпи от душата си една такава представа, си имаме работа предимно с представи. Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни. По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин. Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна.
към текста >>
И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо
като
представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, до
като
в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна.
Когато човек придобие известен финес в едно такова себеизпитване, той бързо ще стигне до това да намира приликата, която съществува между едно такова настроение и един такъв образ, който човек си е създал, и една такава представа, която е извикал от паметта си, за която усеща, че идва като представа-спомен. Разликата е само в това, че при обикновения процес на спомняне, когато човек черпи от душата си една такава представа, си имаме работа предимно с представи. Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни. По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин. Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа.
И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна.
Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго. По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация! Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето.
към текста >>
Последната може да се нарече с израза „спомен
като
представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен
като
чувство и усещане“.
Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер. Имената „Нусбаумер“ и „Нусдьорфер“ тук се извеждат едно от друго. По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация! Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето. Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне.
Последната може да се нарече с израза „спомен като представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен като чувство и усещане“.
Че за това съществуват известни основания, ще разберете от следните съображения. Замислете се за това, че всъщност нашата обикновена памет, нашата обикновена способност за припомняне ни дава нещо като спомен-представа. Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена.
към текста >>
Замислете се за това, че всъщност нашата обикновена памет, нашата обикновена способност за припомняне ни дава нещо
като
спомен-представа.
По същия начин ще се подреди образът, ще се промени и по отношение на него ще се появи чувството: Ти се добра до нещо, което се крие в теб и което по начина, по който се крие в теб и се отнася към целия ти останал душевен живот, ясно ти показва: нещата не са могли да бъдат такива в настоящата инкарнация! Така с една голяма вътрешна яснота може да се установи, че криещото се в нас, отстои назад във времето. Сега трябва само да разберем, че тук имаме работа с един вид способност за спомняне, която може да се развие в човешката душа, с една способност за спомняне, която трябва да се нарече по друг начин, за разлика от обикновената способност за припомняне. Последната може да се нарече с израза „спомен като представа“, но тази способност за спомняне, която сега разглеждаме, всъщност би трябвало да наречем „спомен като чувство и усещане“. Че за това съществуват известни основания, ще разберете от следните съображения.
Замислете се за това, че всъщност нашата обикновена памет, нашата обикновена способност за припомняне ни дава нещо като спомен-представа.
Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена. Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
към текста >>
Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, до
като
изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
Замислете се за това, че всъщност нашата обикновена памет, нашата обикновена способност за припомняне ни дава нещо като спомен-представа. Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена. Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното.
Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси. Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му.
към текста >>
Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали
като
чувства и волеви импулси.
Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена. Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното. Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните.
Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси.
Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му. Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си.
към текста >>
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, до
като
имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след
като
минем през портата на смъртта.
Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси. А сега вече си представете не как това някога е живяло в душата на Бисмарк, а всичко онова, което по онова време той непосредствено е изживял под впечатлението от събитията и което е потънало дълбоко в душата му. Помислете за избледняването на чувствата и волевите импулси, които са били налице, когато е правел нещата, в сравнение с времето, когато е пишел мемоарите си. Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада към чувствата и волевите импулси. Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация.
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта.
Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
към текста >>
Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора
като
за свързан по някакъв начин с представния ни живот.
Едва ли ще се намери човек, който да не е наясно с това, каква огромна разлика съществува между представата за нещата и онова, което спада към чувствата и волевите импулси. Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация. Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време.
Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот.
Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове.
към текста >>
Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием
като
непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта.
Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация. Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове.
Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта.
След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове. Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук.
към текста >>
До
като
във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове.
Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят.
Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове.
Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук. Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание. Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното. А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления.
към текста >>
До
като
във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание.
След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите. Там те са нашите възприятия и са на разположение по начина, по който цветовете или тоновете са на разположение във физическия свят. Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове. Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук.
Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание.
Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното. А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления. Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка. Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“. Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца.
към текста >>
А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия,
като
да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления.
Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание, пред нас имаме представите в безплътно състояние така, както тук имаме цветове или тонове. Червено или синьо човек във всеки случай не може да види, както ги вижда тук с физическите си очи. Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук. Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание. Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното.
А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления.
Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка. Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“. Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца. Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално. Не може да се отрече, че това, което понятието създава, умира.
към текста >>
Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено
като
едно „голо понятие“.
Но това, което той тук не вижда и за което си създава представи, там е на разположение за него по начина, по който червеното или зеленото или пък някой тон са тук. Докато във физическия свят това, с което се запознаваме по пътя на чистата представа – или по-добре казано по пътя на понятията в смисъла на „Философия на свободата“ – и което може да бъде видяно само през воала на представния живот, за безплътната душа се намира там по такъв начин, както физическият свят за обикновеното съзнание. Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното. А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления. Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка.
Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“.
Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца. Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално. Не може да се отрече, че това, което понятието създава, умира. Но това, което живее във вълка или в овцата, което е вътре в тях и не може да бъде видяно с физическите очи, именно то се вижда и се възприема в живота между смъртта и новото раждане. Следователно, когато се казва, че представите са свързани с физическото тяло, никой не трябва да си прави извода, че човекът без представи, или казано по-добре без съдържанието на представите, би се намирал в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Това, което имаме
като
свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия свят, има значение само за настоящата инкарнация.
Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално. Не може да се отрече, че това, което понятието създава, умира. Но това, което живее във вълка или в овцата, което е вътре в тях и не може да бъде видяно с физическите очи, именно то се вижда и се възприема в живота между смъртта и новото раждане. Следователно, когато се казва, че представите са свързани с физическото тяло, никой не трябва да си прави извода, че човекът без представи, или казано по-добре без съдържанието на представите, би се намирал в живота между смъртта и едно ново раждане. Изчезва само това, което представите изработват.
Това, което имаме като свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия свят, има значение само за настоящата инкарнация.
Вече съм споменавал пред вас, че Фридрих Хебел е нахвърлил в своя дневник скици за една драма. Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон! Това също е пример за факта, че мисловната постройка на Платон, която е живяла в него на базата на мислите, не е преминала в тази си форма в следващото му прераждане. За да можем да мислим за тези неща по един разумен начин, трябва да разгледаме душевния живот на човека от една известна гледна точка. Трябва да си зададем въпроса: Какво носим в себе си като съдържание на нашия душевен живот?
към текста >>
Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй
като
изобщо не може да разбере идеите на Платон!
Но това, което живее във вълка или в овцата, което е вътре в тях и не може да бъде видяно с физическите очи, именно то се вижда и се възприема в живота между смъртта и новото раждане. Следователно, когато се казва, че представите са свързани с физическото тяло, никой не трябва да си прави извода, че човекът без представи, или казано по-добре без съдържанието на представите, би се намирал в живота между смъртта и едно ново раждане. Изчезва само това, което представите изработват. Това, което имаме като свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия свят, има значение само за настоящата инкарнация. Вече съм споменавал пред вас, че Фридрих Хебел е нахвърлил в своя дневник скици за една драма.
Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон!
Това също е пример за факта, че мисловната постройка на Платон, която е живяла в него на базата на мислите, не е преминала в тази си форма в следващото му прераждане. За да можем да мислим за тези неща по един разумен начин, трябва да разгледаме душевния живот на човека от една известна гледна точка. Трябва да си зададем въпроса: Какво носим в себе си като съдържание на нашия душевен живот? Първото са нашите представи. Че тези представи, заедно с чувствата, биха могли да доведат до волеви импулси, не е пречка за това да говорим за един специфичен представен живот в нашата душа.
към текста >>
Трябва да си зададем въпроса: Какво носим в себе си
като
съдържание на нашия душевен живот?
Това, което имаме като свой представен живот, както го изживяваме тук във физическия свят, има значение само за настоящата инкарнация. Вече съм споменавал пред вас, че Фридрих Хебел е нахвърлил в своя дневник скици за една драма. Той е имал идеята, че прероденият Платон е в един гимназиален клас, прави възможно най-лошото впечатление на своя учител и получава най-лошите оценки, тъй като изобщо не може да разбере идеите на Платон! Това също е пример за факта, че мисловната постройка на Платон, която е живяла в него на базата на мислите, не е преминала в тази си форма в следващото му прераждане. За да можем да мислим за тези неща по един разумен начин, трябва да разгледаме душевния живот на човека от една известна гледна точка.
Трябва да си зададем въпроса: Какво носим в себе си като съдържание на нашия душевен живот?
Първото са нашите представи. Че тези представи, заедно с чувствата, биха могли да доведат до волеви импулси, не е пречка за това да говорим за един специфичен представен живот в нашата душа. Защото дори и да има хора, които едва успяват да се сдържат, когато си представят нещо, и пламват в силна симпатия или антипатия или, казано по друг начин, веднага преминават към други душевни импулси, това не пречи на разделянето на представния живот от останалото душевно съдържание. Второто, което носим в нашия душевен живот, са преживяванията на чувствата. Те постъпват в нас по един наистина многообразен начин.
към текста >>
Налице е всеизвестното противоречие в живота на чувствата, което човек може да определи
като
симпатията и антипатията, с които се отнасяме към различните неща, или ако искаме да се изразим по-точно: любов и омраза.
Първото са нашите представи. Че тези представи, заедно с чувствата, биха могли да доведат до волеви импулси, не е пречка за това да говорим за един специфичен представен живот в нашата душа. Защото дори и да има хора, които едва успяват да се сдържат, когато си представят нещо, и пламват в силна симпатия или антипатия или, казано по друг начин, веднага преминават към други душевни импулси, това не пречи на разделянето на представния живот от останалото душевно съдържание. Второто, което носим в нашия душевен живот, са преживяванията на чувствата. Те постъпват в нас по един наистина многообразен начин.
Налице е всеизвестното противоречие в живота на чувствата, което човек може да определи като симпатията и антипатията, с които се отнасяме към различните неща, или ако искаме да се изразим по-точно: любов и омраза.
След това идват чувствата, които можем да класифицираме като такива, които предизвикват известна възбуда и напрежение, и съответно такива, които ни носят успокоение и облекчение. Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
към текста >>
След това идват чувствата, които можем да класифицираме
като
такива, които предизвикват известна възбуда и напрежение, и съответно такива, които ни носят успокоение и облекчение.
Че тези представи, заедно с чувствата, биха могли да доведат до волеви импулси, не е пречка за това да говорим за един специфичен представен живот в нашата душа. Защото дори и да има хора, които едва успяват да се сдържат, когато си представят нещо, и пламват в силна симпатия или антипатия или, казано по друг начин, веднага преминават към други душевни импулси, това не пречи на разделянето на представния живот от останалото душевно съдържание. Второто, което носим в нашия душевен живот, са преживяванията на чувствата. Те постъпват в нас по един наистина многообразен начин. Налице е всеизвестното противоречие в живота на чувствата, което човек може да определи като симпатията и антипатията, с които се отнасяме към различните неща, или ако искаме да се изразим по-точно: любов и омраза.
След това идват чувствата, които можем да класифицираме като такива, които предизвикват известна възбуда и напрежение, и съответно такива, които ни носят успокоение и облекчение.
Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях. Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото.
към текста >>
Към тях спадат и онези, които можем да определим
като
чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
Налице е всеизвестното противоречие в живота на чувствата, което човек може да определи като симпатията и антипатията, с които се отнасяме към различните неща, или ако искаме да се изразим по-точно: любов и омраза. След това идват чувствата, които можем да класифицираме като такива, които предизвикват известна възбуда и напрежение, и съответно такива, които ни носят успокоение и облекчение. Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания.
Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото. Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е. от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите. Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот.
към текста >>
Като
друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото.
След това идват чувствата, които можем да класифицираме като такива, които предизвикват известна възбуда и напрежение, и съответно такива, които ни носят успокоение и облекчение. Последните не се пораждат заедно с чувствата на симпатия и антипатия. Защото един душевен импулс, който можем да наречем напрежение, възбуда и отпускане, е нещо различно от това, което се изживява с чистата симпатия или антипатия. Но би трябвало доста да поговорим, ако желаем да охарактеризираме различните двойки душевни преживявания. Към тях спадат и онези, които можем да определим като чувство към красивото и грозното, които представляват едно твърде специално изключение от душевното съдържание и които не могат да се сравняват с обикновената симпатия и антипатия, и още по-малко се съвместяват с тях.
Като друга специална двойка бихме могли да посочим чувствата, които имаме за доброто и злото.
Днес не е моментът да излагаме в подробности как вътрешното преживяване, което имаме при една добра или лоша постъпка, е нещо съвсем различно от чувството на симпатия или антипатия към една добра или лоша постъпка, т. е. от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите. Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме.
към текста >>
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява
като
чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
от това да обичаме добрите действия, а лошите – да мразим. Така чувствата се явяват пред нас в най-разнообразен вид и можем да ги отличаваме от представите. Трети вид душевни преживявания са волевите импулси, волевият живот. Те също не бива да се смесват с това, което можем да наречем преживявания на чувствата и което трябва или може да остане във вътрешността на нашия душевен живот по начина, по който го изживяваме. В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш.
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото.
При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно. Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н.
към текста >>
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй
като
не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
В един волеви импулс се съдържа това, че в душата се изразява: Ти трябва да направиш това, а онова не трябва да правиш. Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи.
Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н. Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно. И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във волевите импулси. Често сме се опирали на подобни разсъждения, защото ако искаме да разберем цялостния човек, не можем да се справим без тях.
към текста >>
Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви
като
клептомания и т. н.
Човек трябва да се научи да прави разлика между простото чувство, което изпитва към това, което у него самия или у някой друг му се струва добро или лошо, и онова, което се появява като чувство на натиск да извършваме добро и да оставим лошото. При чувството преценката може да остане встрани, но волевите импулси са нещо друго. И въпреки че се получават преходи между живота на чувствата и волевите импулси, изхождайки от обикновените си житейски наблюдения, човек не бива да ги смесва. Навсякъде в човешкия живот има преходи. Както има хора, които почти не стигат до чистите представи, а винаги дават израз на това, което обичат или мразят, които винаги залитат насам-натам, тъй като не могат да отделят чувствата си от своите представи, така има и други, които, виждайки дадено нещо, не могат да се възпрат да не преминат към нещо, съответстващо на волеви импулс, да преминат към действие, дори и ако това действие изобщо не е основателно.
Това отново не води към нищо добро, а по-късно може да се изяви като клептомания и т. н.
Тук няма приведена в ред връзка между чувствата и волевите импулси. Тези неща трябва да бъдат разграничавани много стриктно. И така, в душевния си живот ние живеем в представите, в изживяванията на чувствата и във волевите импулси. Често сме се опирали на подобни разсъждения, защото ако искаме да разберем цялостния човек, не можем да се справим без тях. Опитахме се да изложим нещо от това, което може да приближи до нас разбирането, че представният живот е свързан с еднократната инкарнация между раждането и смъртта.
към текста >>
В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй
като
съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада.
По-трудно е по описания начин от наличното в душата, от наистина съдържащото се в нея, да стигнем до картината за това, което сме били. Той е пълен с откази затова, защото човек например много често остава твърде разочарован. Но ако някой каже, че така бихме могли да се излъжем, можем да му отвърнем: Човек може да се излъже и по отношение на обикновените си спомени, може и да си спомня нещо, което да не е било така. Това не е никакво възражение. В живота имаме определени критерии, с помощта на които да различаваме това, което си въобразяваме.
В един град в Южна Германия веднъж някой ми каза, че всичко, което е изложено в моята книга „Въведение в тайната наука“, би могло да се основава чисто и просто на самовнушение, тъй като съществуват някои много живи самовнушения, които могат да стигнат чак до там, че някой например да усеща вкуса на лимонада в устата си, когато силно си представя, че пие лимонада.
Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение? Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота.
към текста >>
И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи
като
една картина на предишния ни земен живот.
Щом е възможно такова нещо, защо да не може – така си мислеше онзи човек – написаното във „Въведение в тайната наука“ да се основава също така на самовнушение? Теоретично погледнато, напълно е възможно да бъде направено едно такова възражение. Но можем да обмислим това и така: Ако някой смята, че с примера с лимонадата може да покаже колко силно може да въздейства самовнушението, можем да кажем, че той не е разбрал, че трябва да обмисли примера до край и да помисли, че не е достатъчно просто да си представя лимонадата, а да опита да утоли жаждата си с представата за нея и тогава ще установи, че това е невъзможно. Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота.
И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот.
За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило. Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото. Като при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот. Той се намира точно в същото положение. С последното показахме как предишният живот проблясва в настоящия и как с помощта на грижливо развиване на душата наистина имаме възможност сами да стигнем до убеждението – не само до теоретическото убеждение във факта на прераждането, – до практическото убеждение за намиращото се у нас и прераждащо се душевно същество, за което действително да знаем, че някога е съществувало.
към текста >>
Като
при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот.
Става въпрос за това, че с преживяванията стигаме до край. Но това не се установява теоретически, а се изживява непосредствено в живота. И със същата увереност, с която знаем, че сме преживели нещо, което изплува от споменните ни представи в живота, със същата сигурност става така, че от дълбините на душата се надигат волевите импулси, които ние предизвикваме по отношение на случайното, на това, което не сме искали, и със същата необходимост изплуват споменните представи като една картина на предишния ни земен живот. За този, който сега каже, че това може да е само въображение, не бихме могли да приведем доказателства, че теоретически не може да бъде приведено доказателство за това, че огромен брой хора си въобразяват да са преживели нещо, което определено не са преживели, и за това, което всъщност им се е случило. Също толкова малко, колкото могат да бъдат приложени теоретически доказателства в този случай, могат да се приведат такива и за другото.
Като при това човек се намира в същото положение, в което се намира и по отношение на настоящия си живот.
Той се намира точно в същото положение. С последното показахме как предишният живот проблясва в настоящия и как с помощта на грижливо развиване на душата наистина имаме възможност сами да стигнем до убеждението – не само до теоретическото убеждение във факта на прераждането, – до практическото убеждение за намиращото се у нас и прераждащо се душевно същество, за което действително да знаем, че някога е съществувало. Но има и изживявания от съвсем друг вид, които се появяват в нашия живот и за които не можем да кажем нищо. Те се явяват в живота ни по такъв начин, че бихме могли да ги помислим за спомен от минал живот. Действително има такива изживявания, за които трябва да си кажем, че в зависимост от начина, по който настъпват, те могат и да не се обясняват с предишния живот.
към текста >>
Аз също бих искал да обърна вниманието върху подобни преживявания,
като
ви дам един типичен пример.
С последното показахме как предишният живот проблясва в настоящия и как с помощта на грижливо развиване на душата наистина имаме възможност сами да стигнем до убеждението – не само до теоретическото убеждение във факта на прераждането, – до практическото убеждение за намиращото се у нас и прераждащо се душевно същество, за което действително да знаем, че някога е съществувало. Но има и изживявания от съвсем друг вид, които се появяват в нашия живот и за които не можем да кажем нищо. Те се явяват в живота ни по такъв начин, че бихме могли да ги помислим за спомен от минал живот. Действително има такива изживявания, за които трябва да си кажем, че в зависимост от начина, по който настъпват, те могат и да не се обясняват с предишния живот. Днес дават за пример само такъв вид изживявания.
Аз също бих искал да обърна вниманието върху подобни преживявания, като ви дам един типичен пример.
Това, което ще дам като пример, може да се случи по стотици, по хиляди начини, но именно това, което се случва, е сходно с онова, за което искам да ви разкажа като типичен пример. Да вземем даден човек, който върви в някоя гора, и тъй като е потънал в мисли, забравя, че крачи по горска пътека, граничеща с дълбока пропаст. Бих искал да представя това, което би могло да протече в следната форма. Примерът е от мен, тъй като ми е известен един твърде сходен случай, който бе разказан също и на друго място. И така, човекът не вижда, че там има пропаст, тъй като особено силно го интересува нещо друго.
към текста >>
Това, което ще дам
като
пример, може да се случи по стотици, по хиляди начини, но именно това, което се случва, е сходно с онова, за което искам да ви разкажа
като
типичен пример.
Но има и изживявания от съвсем друг вид, които се появяват в нашия живот и за които не можем да кажем нищо. Те се явяват в живота ни по такъв начин, че бихме могли да ги помислим за спомен от минал живот. Действително има такива изживявания, за които трябва да си кажем, че в зависимост от начина, по който настъпват, те могат и да не се обясняват с предишния живот. Днес дават за пример само такъв вид изживявания. Аз също бих искал да обърна вниманието върху подобни преживявания, като ви дам един типичен пример.
Това, което ще дам като пример, може да се случи по стотици, по хиляди начини, но именно това, което се случва, е сходно с онова, за което искам да ви разкажа като типичен пример.
Да вземем даден човек, който върви в някоя гора, и тъй като е потънал в мисли, забравя, че крачи по горска пътека, граничеща с дълбока пропаст. Бих искал да представя това, което би могло да протече в следната форма. Примерът е от мен, тъй като ми е известен един твърде сходен случай, който бе разказан също и на друго място. И така, човекът не вижда, че там има пропаст, тъй като особено силно го интересува нещо друго. И поради това, че неговият проблем го интересува толкова силно, той се устремява към пропастта и то с такъв размах, че ако е бил направил само още две-три крачки, е щяло да стане невъзможно да се удържи.
към текста >>
Да вземем даден човек, който върви в някоя гора, и тъй
като
е потънал в мисли, забравя, че крачи по горска пътека, граничеща с дълбока пропаст.
Те се явяват в живота ни по такъв начин, че бихме могли да ги помислим за спомен от минал живот. Действително има такива изживявания, за които трябва да си кажем, че в зависимост от начина, по който настъпват, те могат и да не се обясняват с предишния живот. Днес дават за пример само такъв вид изживявания. Аз също бих искал да обърна вниманието върху подобни преживявания, като ви дам един типичен пример. Това, което ще дам като пример, може да се случи по стотици, по хиляди начини, но именно това, което се случва, е сходно с онова, за което искам да ви разкажа като типичен пример.
Да вземем даден човек, който върви в някоя гора, и тъй като е потънал в мисли, забравя, че крачи по горска пътека, граничеща с дълбока пропаст.
Бих искал да представя това, което би могло да протече в следната форма. Примерът е от мен, тъй като ми е известен един твърде сходен случай, който бе разказан също и на друго място. И така, човекът не вижда, че там има пропаст, тъй като особено силно го интересува нещо друго. И поради това, че неговият проблем го интересува толкова силно, той се устремява към пропастта и то с такъв размах, че ако е бил направил само още две-три крачки, е щяло да стане невъзможно да се удържи. И тогава, както е вървял напред, е щял да полети в пропастта и с живота му би било свършено.
към текста >>
Примерът е от мен, тъй
като
ми е известен един твърде сходен случай, който бе разказан също и на друго място.
Днес дават за пример само такъв вид изживявания. Аз също бих искал да обърна вниманието върху подобни преживявания, като ви дам един типичен пример. Това, което ще дам като пример, може да се случи по стотици, по хиляди начини, но именно това, което се случва, е сходно с онова, за което искам да ви разкажа като типичен пример. Да вземем даден човек, който върви в някоя гора, и тъй като е потънал в мисли, забравя, че крачи по горска пътека, граничеща с дълбока пропаст. Бих искал да представя това, което би могло да протече в следната форма.
Примерът е от мен, тъй като ми е известен един твърде сходен случай, който бе разказан също и на друго място.
И така, човекът не вижда, че там има пропаст, тъй като особено силно го интересува нещо друго. И поради това, че неговият проблем го интересува толкова силно, той се устремява към пропастта и то с такъв размах, че ако е бил направил само още две-три крачки, е щяло да стане невъзможно да се удържи. И тогава, както е вървял напред, е щял да полети в пропастта и с живота му би било свършено. Обаче в момента, в който е щял да налети на пропастта, той чул един глас: Спри на място! Гласът му направил такова впечатление, че той се заковал на място.
към текста >>
И така, човекът не вижда, че там има пропаст, тъй
като
особено силно го интересува нещо друго.
Аз също бих искал да обърна вниманието върху подобни преживявания, като ви дам един типичен пример. Това, което ще дам като пример, може да се случи по стотици, по хиляди начини, но именно това, което се случва, е сходно с онова, за което искам да ви разкажа като типичен пример. Да вземем даден човек, който върви в някоя гора, и тъй като е потънал в мисли, забравя, че крачи по горска пътека, граничеща с дълбока пропаст. Бих искал да представя това, което би могло да протече в следната форма. Примерът е от мен, тъй като ми е известен един твърде сходен случай, който бе разказан също и на друго място.
И така, човекът не вижда, че там има пропаст, тъй като особено силно го интересува нещо друго.
И поради това, че неговият проблем го интересува толкова силно, той се устремява към пропастта и то с такъв размах, че ако е бил направил само още две-три крачки, е щяло да стане невъзможно да се удържи. И тогава, както е вървял напред, е щял да полети в пропастта и с живота му би било свършено. Обаче в момента, в който е щял да налети на пропастта, той чул един глас: Спри на място! Гласът му направил такова впечатление, че той се заковал на място. Въпросният човек си помислил, че сигурно там има някого, който го е видял.
към текста >>
Най-добре да ги питам за нещата, които са в книгите, по които година след година преподават на
децата
.
Доста съм говорил за това колко често хората не забелязват това, което се случва в непосредственото настояще. Характерен пример за това как хората не обръщат внимание на това, което става около тях, е следният случай. Познавах един училищен инспектор на една област, в която бе въведен закон, че по-възрастните учители, които не са държали определени изпити, трябва да бъдат подложени на тях. Този училищен инспектор, понеже беше един изключително хуманен човек, си каза: Тези младежи, които тъкмо излизат от семинарите, човек може да ги пита за всичко. Но да препитваме по-старите господа, които са на служба вече двайсет-трийсет години, това е една жестокост, тях не може да ги препитваме.
Най-добре да ги питам за нещата, които са в книгите, по които година след година преподават на децата.
И вижте само: повечето от тях не знаели дори това, което самите те преподавали на учениците! При това инспекторът бил такъв изпитващ, за когото можело да се каже, че е искал да ги пита за това, което те знаят! Това беше пример за хора, които не забелязват случващото се в тяхното обкръжение, дори и това, което се отнася до собствената им персона. Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери като току-що описания в живота на много хора. Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка като тази, която описах.
към текста >>
Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери
като
току-що описания в живота на много хора.
Но да препитваме по-старите господа, които са на служба вече двайсет-трийсет години, това е една жестокост, тях не може да ги препитваме. Най-добре да ги питам за нещата, които са в книгите, по които година след година преподават на децата. И вижте само: повечето от тях не знаели дори това, което самите те преподавали на учениците! При това инспекторът бил такъв изпитващ, за когото можело да се каже, че е искал да ги пита за това, което те знаят! Това беше пример за хора, които не забелязват случващото се в тяхното обкръжение, дори и това, което се отнася до собствената им персона.
Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери като току-що описания в живота на много хора.
Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка като тази, която описах. И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин. Това е едно добро чувство и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил. Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално! В следващата лекция ще мога да ви кажа по-точно това, което днес мога само да загатна.
към текста >>
Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка
като
тази, която описах.
Най-добре да ги питам за нещата, които са в книгите, по които година след година преподават на децата. И вижте само: повечето от тях не знаели дори това, което самите те преподавали на учениците! При това инспекторът бил такъв изпитващ, за когото можело да се каже, че е искал да ги пита за това, което те знаят! Това беше пример за хора, които не забелязват случващото се в тяхното обкръжение, дори и това, което се отнася до собствената им персона. Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери като току-що описания в живота на много хора.
Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка като тази, която описах.
И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин. Това е едно добро чувство и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил. Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално! В следващата лекция ще мога да ви кажа по-точно това, което днес мога само да загатна. Защото по начина, по който то бе загатнато сега, един велик посветен от новото време изпитва онези, които счита достойни за свои последователи.
към текста >>
Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен
като
тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално!
Това беше пример за хора, които не забелязват случващото се в тяхното обкръжение, дори и това, което се отнася до собствената им персона. Следователно няма защо да се учудваме, ако намерим такива примери като току-що описания в живота на много хора. Само при едно разумно и истинско самонаблюдение човек може да открие случка като тази, която описах. И ако се отнесе към подобна случка със съответната смиреност, тогава вероятно той ще изпита едно наистина специално чувство, чувството, че животът от онзи ден нататък му е бил подарен и че от този ден нататък той трябва да го използва по един също така специален начин. Това е едно добро чувство и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил.
Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално!
В следващата лекция ще мога да ви кажа по-точно това, което днес мога само да загатна. Защото по начина, по който то бе загатнато сега, един велик посветен от новото време изпитва онези, които счита достойни за свои последователи. Защото нещата, с помощта на които се ориентираме в духовния свят, произлизат от духовните факти, които се случват около нас или пък от едно истинско познаване на тези факти. И един такъв глас, който се появява при много хора, не бива да се разглежда като халюцинация. Защото чрез този глас говори онзи духовен водач, когото наричаме Кристиян Розенкройц.
към текста >>
И един такъв глас, който се появява при много хора, не бива да се разглежда
като
халюцинация.
Това е едно добро чувство и действа подобно на процеса на припомняне, ако човек си каже: Ти беше стигнал до една кармична криза, тогава животът ти беше приключил. Когато той се вглъби в това смирено чувство, се случва нещо, което в началото се появява по такъв начин, че той си казва: Това не е представа-спомен като тази, която често съм преживявал през живота си – това е нещо съвсем специално! В следващата лекция ще мога да ви кажа по-точно това, което днес мога само да загатна. Защото по начина, по който то бе загатнато сега, един велик посветен от новото време изпитва онези, които счита достойни за свои последователи. Защото нещата, с помощта на които се ориентираме в духовния свят, произлизат от духовните факти, които се случват около нас или пък от едно истинско познаване на тези факти.
И един такъв глас, който се появява при много хора, не бива да се разглежда като халюцинация.
Защото чрез този глас говори онзи духовен водач, когото наричаме Кристиян Розенкройц. Той говори на тези, които е избрал измежду останалите хора, и които биха могли да се превърнат в негови последователи. Така гласът произхожда от тази индивидуалност, живяла в една специална инкарнация през 13-ти век, за която ще имаме още случаи да говорим, така че човек, който изживява нещо подобно, има един знак, чрез който да може да открие своето място в духовния свят. Вероятно мнозина няма да успеят да обърнат внимание на един подобен глас. Но антропософията вече работи в посока на това, ако не в това си прераждане, поне по-нататък хората да обръщат внимание на такива гласове.
към текста >>
За повечето хора, които преживяват нещо подобно, днес нещата стоят така, че това, което описват
като
факта, че са срещнали онзи посветен, който ги е определил за такива, които могат да принадлежат към неговия кръг, не се е осъществило в тази единствена инкарнация, а в живота между смъртта и сегашното раждане, така че това също е едно указание за факта, че нещо се случва между смъртта и следващото раждане и че тогава имаме дори по-важни процеси от тези между раждането и смъртта.
Защото чрез този глас говори онзи духовен водач, когото наричаме Кристиян Розенкройц. Той говори на тези, които е избрал измежду останалите хора, и които биха могли да се превърнат в негови последователи. Така гласът произхожда от тази индивидуалност, живяла в една специална инкарнация през 13-ти век, за която ще имаме още случаи да говорим, така че човек, който изживява нещо подобно, има един знак, чрез който да може да открие своето място в духовния свят. Вероятно мнозина няма да успеят да обърнат внимание на един подобен глас. Но антропософията вече работи в посока на това, ако не в това си прераждане, поне по-нататък хората да обръщат внимание на такива гласове.
За повечето хора, които преживяват нещо подобно, днес нещата стоят така, че това, което описват като факта, че са срещнали онзи посветен, който ги е определил за такива, които могат да принадлежат към неговия кръг, не се е осъществило в тази единствена инкарнация, а в живота между смъртта и сегашното раждане, така че това също е едно указание за факта, че нещо се случва между смъртта и следващото раждане и че тогава имаме дори по-важни процеси от тези между раждането и смъртта.
Може също да се окаже – и в единични случаи става точно така, – че определени хора, принадлежащи към кръга на Кристиян Розенкройц, вече са били определени за това в една предишна инкарнация. Но за повечето предопределението, което се проектира в едно такова събитие, е било направено в последния живот между смъртта и новото раждане. Не говоря за това, за да ви разкажа нещо сензационно, нито пък просто за да ви разкажа за тази случка, а поради една специална причина. Искам и да обърна вниманието ви върху нещо, което често съм преживявал в нашия антропософски живот, а именно че нещата, които се казват, бързо биват забравяни или пък се запомнят с различен от вложения смисъл. Това често се случва в нашия антропософски живот.
към текста >>
Дори днес става така, че когато казвам, че много хора от съвремието са преживели случки, подобни на описаната, но че не знаят за това, последното се дължи не на липсата на случката, а на това, че те не си спомнят за нея, тъй
като
не са ѝ обърнали съответното внимание.
Но за повечето предопределението, което се проектира в едно такова събитие, е било направено в последния живот между смъртта и новото раждане. Не говоря за това, за да ви разкажа нещо сензационно, нито пък просто за да ви разкажа за тази случка, а поради една специална причина. Искам и да обърна вниманието ви върху нещо, което често съм преживявал в нашия антропософски живот, а именно че нещата, които се казват, бързо биват забравяни или пък се запомнят с различен от вложения смисъл. Това често се случва в нашия антропософски живот. Поради тази причина понякога подчертавам важни, съществени неща по няколко пъти не с цел да се повтарям.
Дори днес става така, че когато казвам, че много хора от съвремието са преживели случки, подобни на описаната, но че не знаят за това, последното се дължи не на липсата на случката, а на това, че те не си спомнят за нея, тъй като не са ѝ обърнали съответното внимание.
Затова би трябвало да е едно утешение човек да си каже: Не откривам такова нещо и следователно не принадлежа към такива избраници! – Все пак мога да ви уверя, че неизброимо много хора са преживели подобни неща. Това исках да спомена, преди да стигна до истинската причина, поради която ви разказах тази история. Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин. Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят.
към текста >>
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че до
като
вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин.
Поради тази причина понякога подчертавам важни, съществени неща по няколко пъти не с цел да се повтарям. Дори днес става така, че когато казвам, че много хора от съвремието са преживели случки, подобни на описаната, но че не знаят за това, последното се дължи не на липсата на случката, а на това, че те не си спомнят за нея, тъй като не са ѝ обърнали съответното внимание. Затова би трябвало да е едно утешение човек да си каже: Не откривам такова нещо и следователно не принадлежа към такива избраници! – Все пак мога да ви уверя, че неизброимо много хора са преживели подобни неща. Това исках да спомена, преди да стигна до истинската причина, поради която ви разказах тази история.
Такива неща се разказват, за да можем отново и отново да насочваме вниманието си към това, че трябва да намерим връзката на душевния си живот с духовните светове по един конкретен начин, а не само чрез абстрактни теории, и че антропософската духовна наука не трябва да бъде за нас просто теоретичен светоглед, а една вътрешна сила в нашия живот; че ние трябва не просто да знаем, че има духовен свят и че човекът му принадлежи; че докато вървим през живота не просто разглеждаме нещата, които въздействат върху сетивното ни мислене, а че забелязваме взаимозависимостите, които те ни показват: Ти си в духовния свят, намираш се в него по този и по този начин.
Искаме да обърнем вниманието си към конкретното съществуване, към реалното съществуване на отделните хора в духовния свят. Теоретично хората търсят навън обосновката на факта, че в света може да има нещо духовно и че човекът не трябва да се разглежда от материална гледна точка, а че може да носи нещо духовно в себе си. Нашият светоглед се различава по това, че твърди за всеки един поотделно: Ти се намираш във връзка с духовните светове по този начин! Все повече и повече ще обръщаме внимание на такива неща, които биха могли да ни покажат как трябва да разглеждаме света, за да прозрем нашата принадлежност към духа на големия свят, към макрокосмоса.
към текста >>
90.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Антропософията
като
такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката.
Въз основа на това, което знаем чрез нашите разсъждения и на основата на познанията ни за някои антропософски истини, можем да си зададем въпроса: Какво може да даде антропософията на съвременния човек? Когато пристъпваме към този въпрос, преди всичко трябва да имаме предвид, че най-малкото в мислите си трябва строго да разграничим антропософския живот, антропософското движение от която и да било обществена организация, от каквото и да е, което би могло да се свърже с името антропософско общество. Всъщност в съвременния живот все повече ще се засилва необходимостта от това, тези, които искат да се занимават с антропософия, да се обединяват в общества. Но ако е необходимо това обединяване, то е дори още по-необходимо в целия съвременен живот извън антропософията в следствие на антропософски убеждения, на съдържанието на антропософията и т. н. Антропософията сама за себе си би могла да се разпространява така, както сред хората се разпространяват други съвременни течения.
Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката.
Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно. Сформирането на едно антропософско общество или каквото и да е обединение с цел занимания с антропософия доказва обстоятелството, факта, че антропософията като такава представлява нещо, което тепърва навлиза в нашата съвременност и трябва да се възприема от духовния живот като нещо напълно ново, като напълно ново познание. За да могат да оставят антропософията да действа върху тях, хората извън антропософския живот всъщност не се нуждаят само от едно, да го наречем, общо душевно състояние, но в добавка към това обикновено душевно състояние те се нуждаят също и от специална подготовка на душевността, на сърцето. А една такава подготовка на душевността и на сърцето може да се осъществи само чрез съвместния живот в нашите антропософски клонове, чрез антропософските връзки между хората и т. н. Така придобиваме един определен начин на мислене и на чувстване, чрез който ставаме в състояние да разглеждаме сериозно неща, които днес хората, които не са чували нищо за антропософията, съвсем естествено и по понятни причини приемат дори за пълни фантасмагории.
към текста >>
Сформирането на едно антропософско общество или каквото и да е обединение с цел занимания с антропософия доказва обстоятелството, факта, че антропософията
като
такава представлява нещо, което тепърва навлиза в нашата съвременност и трябва да се възприема от духовния живот
като
нещо напълно ново,
като
напълно ново познание.
Всъщност в съвременния живот все повече ще се засилва необходимостта от това, тези, които искат да се занимават с антропософия, да се обединяват в общества. Но ако е необходимо това обединяване, то е дори още по-необходимо в целия съвременен живот извън антропософията в следствие на антропософски убеждения, на съдържанието на антропософията и т. н. Антропософията сама за себе си би могла да се разпространява така, както сред хората се разпространяват други съвременни течения. Антропософията като такава би могла – това е напълно възможно – да се разпространява така, както например сред хората се разпространява химията и те биха могли да стигнат до антропософските истини, както стигат до тези в химията и математиката. Какво следва от това за душата на отделния човек, как тя възприема антропософията и я превръща в свой житейски импулс – това може да бъде един въпрос, който да занимава всекиго поотделно.
Сформирането на едно антропософско общество или каквото и да е обединение с цел занимания с антропософия доказва обстоятелството, факта, че антропософията като такава представлява нещо, което тепърва навлиза в нашата съвременност и трябва да се възприема от духовния живот като нещо напълно ново, като напълно ново познание.
За да могат да оставят антропософията да действа върху тях, хората извън антропософския живот всъщност не се нуждаят само от едно, да го наречем, общо душевно състояние, но в добавка към това обикновено душевно състояние те се нуждаят също и от специална подготовка на душевността, на сърцето. А една такава подготовка на душевността и на сърцето може да се осъществи само чрез съвместния живот в нашите антропософски клонове, чрез антропософските връзки между хората и т. н. Така придобиваме един определен начин на мислене и на чувстване, чрез който ставаме в състояние да разглеждаме сериозно неща, които днес хората, които не са чували нищо за антропософията, съвсем естествено и по понятни причини приемат дори за пълни фантасмагории. Разбира се, може да се възрази, че антропософията се разпространява чрез публични лекции, с които се обръщаме към съвсем неподготвени хора. Но именно тези, които в тесния смисъл на думата принадлежат към нашите кръгове, знаят, че начинът, по който се изнася една антропософска лекция пред неподготвена публика, трябва доста да се различава от този, по който се говори на тези, за които можем да кажем, че с порива на сърцето си, с вътрешните си убеждения възприемат съвсем сериозно това, което широката публика не би могла да приеме на сериозно.
към текста >>
Тъй
като
бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй
като
техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време.
И сега би могъл да възникне въпросът: Защо това е така? Защо човешките сърца от която и да е времева епоха се бунтуват най-силно срещу това, от което съответната епоха най-много се нуждае? Това е нещо, което антропософът би трябвало да може да разбере, но което е твърде трудно за разясняване дори и в най-общи линии пред една неподготвена публика. Антропософът знае, че съществуват луциферически сили и същества, които са изостанали от общата еволюция. Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много.
Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време.
Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят. Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга.
към текста >>
И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това,
като
ясно характерна реакция на външния свят.
Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много. Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време. Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили.
И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят.
Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга. За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили. Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе. Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на еволюцията. Затова в чисто антропософски смисъл можем да поставим въпроса: В какво се състоят най-важните неща, които понастоящем трябва да се внесат в човечеството с помощта на антропософията?
към текста >>
Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе
като
необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе.
Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят. Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга. За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили.
Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе.
Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на еволюцията. Затова в чисто антропософски смисъл можем да поставим въпроса: В какво се състоят най-важните неща, които понастоящем трябва да се внесат в човечеството с помощта на антропософията? Те ще са именно тези, за които съвременното човечество най-силно жадува, които са най-необходими. Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин. Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество.
към текста >>
Най-безсмислен би бил един такъв въпрос
като
следния: „Какво е вашето вероизповедание
като
антропософи?
Те ще са именно тези, за които съвременното човечество най-силно жадува, които са най-необходими. Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин. Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество. Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини. А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина.
Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи?
“ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма. Това обаче не може да е така. В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта. Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова. В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство.
към текста >>
Но съвсем независим от това е въпросът: Какво носи на човечеството антропософията
като
такава?
Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи. Някой може да попита: Какви хора идват при вас, за да чуят нещо от антропософията? И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат стремежа да чуят нещо за духовните неща. Този стремеж не е догма. Защото когато някой търси нещо, при което не казва, че ще намери това или онова, а когато той просто търси, това търсене е обединяващото нещо, което трябва да притежава дадено общество, което не желае да се превърне в секта.
Но съвсем независим от това е въпросът: Какво носи на човечеството антропософията като такава?
И трябва да кажем: Антропософията като такава носи на човечеството нещо подобно на това, което представляват всички големи духовни истини, давани някога на човечеството, само че по-духовно, по-дълбоко и значимо по отношение на вътрешния мир на човека. Между нещата, които по време на нашите разсъждения трябва да оставим да стигнат до нас, има и такива, за които можем да си кажем, че не са от най-значителните и важните, ако става въпрос за това, кое е новото, което всъщност трябва да получи съвременното човечество. Но това са фундаментални неща, фундаментални истини, които навлизат в човечеството по един наистина нов начин. И няма нужда да отиваме твърде далеч, за да охарактеризираме в какво всъщност се състои новото в антропософското движение. То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата.
към текста >>
И трябва да кажем: Антропософията
като
такава носи на човечеството нещо подобно на това, което представляват всички големи духовни истини, давани някога на човечеството, само че по-духовно, по-дълбоко и значимо по отношение на вътрешния мир на човека.
Някой може да попита: Какви хора идват при вас, за да чуят нещо от антропософията? И тогава ще можем да кажем: Това са тези, които искат да чуят нещо за духовните неща, които имат стремежа да чуят нещо за духовните неща. Този стремеж не е догма. Защото когато някой търси нещо, при което не казва, че ще намери това или онова, а когато той просто търси, това търсене е обединяващото нещо, което трябва да притежава дадено общество, което не желае да се превърне в секта. Но съвсем независим от това е въпросът: Какво носи на човечеството антропософията като такава?
И трябва да кажем: Антропософията като такава носи на човечеството нещо подобно на това, което представляват всички големи духовни истини, давани някога на човечеството, само че по-духовно, по-дълбоко и значимо по отношение на вътрешния мир на човека.
Между нещата, които по време на нашите разсъждения трябва да оставим да стигнат до нас, има и такива, за които можем да си кажем, че не са от най-значителните и важните, ако става въпрос за това, кое е новото, което всъщност трябва да получи съвременното човечество. Но това са фундаментални неща, фундаментални истини, които навлизат в човечеството по един наистина нов начин. И няма нужда да отиваме твърде далеч, за да охарактеризираме в какво всъщност се състои новото в антропософското движение. То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата. Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата.
към текста >>
Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява
като
нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици
като
Якоб Бьоме или Сведенборг, или
като
цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало
като
възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново.
Между нещата, които по време на нашите разсъждения трябва да оставим да стигнат до нас, има и такива, за които можем да си кажем, че не са от най-значителните и важните, ако става въпрос за това, кое е новото, което всъщност трябва да получи съвременното човечество. Но това са фундаментални неща, фундаментални истини, които навлизат в човечеството по един наистина нов начин. И няма нужда да отиваме твърде далеч, за да охарактеризираме в какво всъщност се състои новото в антропософското движение. То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата. Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата.
Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново.
Има и други неща, които не са фундаментално нови. Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца. Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото. Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи. Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос.
към текста >>
Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение
като
такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат
като
истина в човешките сърца.
И няма нужда да отиваме твърде далеч, за да охарактеризираме в какво всъщност се състои новото в антропософското движение. То се състои в това, че двете основни за нас истини пристъпват към човешката душа по един все по-убедителен начин: това са истините за прераждането и за кармата. Може да се каже, че това, което антропософът открива най-напред по своя път, когато има сериозни стремежи, е необходимостта от познания за прераждането и кармата. Не можем например да кажем, че в западноевропейската култура възможността да се издигнем в по-висши светове се появява като нещо фундаментално ново, защото който познава западноевропейското развитие, който знае, че е имало мистици, дори такива мистици като Якоб Бьоме или Сведенборг, или като цялата школа на Якоб Бьоме, той знае също и че се е вярвало в едно нещо – макар и многократно оспорвано – и че то винаги е присъствало като възглед, а именно в това, че човекът може да се издигне от обикновения сетивен свят в по-висши светове, така че това не е нещо фундаментално ново. Има и други неща, които не са фундаментално нови.
Дори когато говорим за това, което е фундаментално по отношение на еволюцията, когато говорим например по християнския въпрос, по отношение на антропософското движение като такова той не е най-основният, затова пък най-фундаменталното е формата, която възприема християнският въпрос благодарение на факта, че прераждането и кармата се приемат като истина в човешките сърца.
Светлината, която придобива християнският въпрос при наличието на предпоставките за прераждане и карма, това е същественото. Защото християнският въпрос е занимавал Запада по един действително дълбок начин в различните епохи. Можем да си припомним за времето на гнозиса, можем да си спомним за периода, когато се е задълбочило езотеричното християнство – например за тези, които са се събирали под знака на Граала или на Розовия кръст и как те са задълбочили християнския въпрос. Следователно това не е фундаменталното. Само посредством истините за прераждането и кармата става фундаментален, съществен въпросът за душевния мир на западните хора, за познанието и за религиозните им потребности, така че този, който чрез познанието за прераждането и кармата изживява едно разширяване на своя вътрешен мир, по необходимост се нуждае от нови познания по старите въпроси.
към текста >>
Само помислете за това, което съм казвал също и на публични лекции: откога съществува той от гледна точка на световноисторическите условия и колко бързо се е разпространил; помислете до каква степен е обхванал всички хора чак до
децата
в началното училище.
Това е същественото, за което става дума. По принцип всичко останало по един повече или по-малко естествен начин произтича от това дали човекът има съответното отношение към прераждането и кармата. Когато разглеждаме въпроса по този начин, трябва също така да сме наясно какво означава за западното човечество и изобщо за човечеството прераждането и кармата да станат познания, които, така да се каже, да преминат в ежедневието, както други истини са преминали в него. В бъдеще прераждането и кармата трябва да навлязат в една много по-голяма степен в съзнанието на човечеството, както това е направил например мирогледът на Коперник. По отношение на последния трябва само да си изясним как се е получило това, че той така бързо е навлязъл в душите на хората.
Само помислете за това, което съм казвал също и на публични лекции: откога съществува той от гледна точка на световноисторическите условия и колко бързо се е разпространил; помислете до каква степен е обхванал всички хора чак до децата в началното училище.
Между този Коперников мироглед и антропософския мироглед, доколкото последният се изгражда на основата на прераждането и кармата, съществува една значителна разлика по отношение на разпространението сред хората. За да характеризираме тази разлика, нека разгледаме даден антропософски клон с хора, които се събират заедно на добра воля. Защото ако искаме да охарактеризираме тази разлика, трябва да кажем едно нещо, непременно трябва да го кажем, от което на хората, стоящи извън антропософското движение, действително им се обръща стомахът. Какво доведе до това хората така бързо и дори още в детска възраст да възприемат Коперниковия мироглед? Тези, които са имали възможността да ме чуят да говоря по този въпрос или за новата естествена наука, със сигурност ще знаят, че не осъждам този съвременен естественонаучен мироглед по някакъв накърняващ го начин.
към текста >>
Дори ако тези хора истински силно вярват в предположението, че същността на човека остава непокътната, след
като
премине през портата на смъртта, все пак, без да мислим за прераждане и карма, целият духовен живот на човека, следващ след смъртта, е забранен за земното битие.
Но ако останем само при познавателната гледна точка, това не е от чак от толкова голямо значение. То придобива значение едва когато преминем от познавателната към моралната гледна точка, към душевно-моралната гледна точка. Едва там се разкрива цялата величина и значимост на идеите за прераждането и кармата. Бихме могли да приведем стотици доводи в подкрепа на току-що казаното, но трябва да изтъкнем главно следното. Да разгледаме хората от по-ранните епохи на западно-европейската култура и далеч по-големия брой на хората, които днес са в лоното на западноевропейската култура.
Дори ако тези хора истински силно вярват в предположението, че същността на човека остава непокътната, след като премине през портата на смъртта, все пак, без да мислим за прераждане и карма, целият духовен живот на човека, следващ след смъртта, е забранен за земното битие.
Човек си има работа с едно встъпване в духовния свят, но като извадим онези „изключения“, които представляват повече или по-малко спиритуалистично разположените натури, а именно че чрез тях умрелите се намесват в отделни случаи, при положение, че прераждането и кармата не важат, си имаме работа с идеята, че това, което се случва в духовния свят, след като човекът е преминал през портата на смъртта, било то наказание или награда, е изтеглено извън земната сфера и че това, което се получава като последствие от неговия живот, се случва на една съвсем друга, неземна сцена. Когато човек стигне до познанието за прераждането и кармата, нещата стават напълно различни. Трябва да сме наясно, че това, което живее в душата на един такъв човек, когато той прекрачи портата на смъртта, няма значение просто за една отдалечена от земята сфера, а че от това, което той изживява между раждането и смъртта, зависи бъдещето на земята. Земята, така да се каже, ще изглежда външно така, както я направят тези, които преди това са били на нея. Цялата планета в своята бъдеща конфигурация, бъдещият съвместен живот на хората зависят от това как са живели те в предишните си въплъщения.
към текста >>
Човек си има работа с едно встъпване в духовния свят, но
като
извадим онези „изключения“, които представляват повече или по-малко спиритуалистично разположените натури, а именно че чрез тях умрелите се намесват в отделни случаи, при положение, че прераждането и кармата не важат, си имаме работа с идеята, че това, което се случва в духовния свят, след
като
човекът е преминал през портата на смъртта, било то наказание или награда, е изтеглено извън земната сфера и че това, което се получава
като
последствие от неговия живот, се случва на една съвсем друга, неземна сцена.
То придобива значение едва когато преминем от познавателната към моралната гледна точка, към душевно-моралната гледна точка. Едва там се разкрива цялата величина и значимост на идеите за прераждането и кармата. Бихме могли да приведем стотици доводи в подкрепа на току-що казаното, но трябва да изтъкнем главно следното. Да разгледаме хората от по-ранните епохи на западно-европейската култура и далеч по-големия брой на хората, които днес са в лоното на западноевропейската култура. Дори ако тези хора истински силно вярват в предположението, че същността на човека остава непокътната, след като премине през портата на смъртта, все пак, без да мислим за прераждане и карма, целият духовен живот на човека, следващ след смъртта, е забранен за земното битие.
Човек си има работа с едно встъпване в духовния свят, но като извадим онези „изключения“, които представляват повече или по-малко спиритуалистично разположените натури, а именно че чрез тях умрелите се намесват в отделни случаи, при положение, че прераждането и кармата не важат, си имаме работа с идеята, че това, което се случва в духовния свят, след като човекът е преминал през портата на смъртта, било то наказание или награда, е изтеглено извън земната сфера и че това, което се получава като последствие от неговия живот, се случва на една съвсем друга, неземна сцена.
Когато човек стигне до познанието за прераждането и кармата, нещата стават напълно различни. Трябва да сме наясно, че това, което живее в душата на един такъв човек, когато той прекрачи портата на смъртта, няма значение просто за една отдалечена от земята сфера, а че от това, което той изживява между раждането и смъртта, зависи бъдещето на земята. Земята, така да се каже, ще изглежда външно така, както я направят тези, които преди това са били на нея. Цялата планета в своята бъдеща конфигурация, бъдещият съвместен живот на хората зависят от това как са живели те в предишните си въплъщения. Това е душевно-моралното, свързано с тази идея, така че един човек, който е приел това, знае: с начина, по който съм живял на земята, ще повлияя на всичко, което ще се случи в бъдещето, на цялата бъдеща култура!
към текста >>
В него се изразява явяващото се
като
едно дълбоко и важно морално следствие от идеите за същността на прераждането и кармата.
Земята, така да се каже, ще изглежда външно така, както я направят тези, които преди това са били на нея. Цялата планета в своята бъдеща конфигурация, бъдещият съвместен живот на хората зависят от това как са живели те в предишните си въплъщения. Това е душевно-моралното, свързано с тази идея, така че един човек, който е приел това, знае: с начина, по който съм живял на земята, ще повлияя на всичко, което ще се случи в бъдещето, на цялата бъдеща култура! Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници: чувството за отговорност! Виждаме как израства едно засилено чувството за отговорност.
В него се изразява явяващото се като едно дълбоко и важно морално следствие от идеите за същността на прераждането и кармата.
Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг свят; този друг свят обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света като цяло. Но това не може вече да каже този, който знае, че прераждането и кармата са една идея, поддаваща се на познание, защото той знае, че посредством прераждането хората ще се развият според това как са живели в предшестващия си живот. Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят като морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа. Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава. И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност.
към текста >>
Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг свят; този друг свят обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света
като
цяло.
Цялата планета в своята бъдеща конфигурация, бъдещият съвместен живот на хората зависят от това как са живели те в предишните си въплъщения. Това е душевно-моралното, свързано с тази идея, така че един човек, който е приел това, знае: с начина, по който съм живял на земята, ще повлияя на всичко, което ще се случи в бъдещето, на цялата бъдеща култура! Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници: чувството за отговорност! Виждаме как израства едно засилено чувството за отговорност. В него се изразява явяващото се като едно дълбоко и важно морално следствие от идеите за същността на прераждането и кармата.
Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг свят; този друг свят обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света като цяло.
Но това не може вече да каже този, който знае, че прераждането и кармата са една идея, поддаваща се на познание, защото той знае, че посредством прераждането хората ще се развият според това как са живели в предшестващия си живот. Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят като морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа. Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава. И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност. Ние, като хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
към текста >>
Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят
като
морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа.
Така с помощта на знанието за прераждането и кармата отвъд границите на раждането и смъртта се разпространява нещо, което досега човекът е познал само в тесни граници: чувството за отговорност! Виждаме как израства едно засилено чувството за отговорност. В него се изразява явяващото се като едно дълбоко и важно морално следствие от идеите за същността на прераждането и кармата. Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг свят; този друг свят обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света като цяло. Но това не може вече да каже този, който знае, че прераждането и кармата са една идея, поддаваща се на познание, защото той знае, че посредством прераждането хората ще се развият според това как са живели в предшестващия си живот.
Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят като морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа.
Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава. И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност. Ние, като хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи. При досега съществуващите предпоставки, когато срещнем някой човек, развиваме към него симпатия, антипатия, по-голяма или по-малка любов и подобни. Трябва да се каже, че начинът, по който се отнасят днес хората един към друг, всъщност е резултат от онзи мироглед, който смята земния живот за заключаващ се между раждането и смъртта.
към текста >>
Ние,
като
хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
Човекът, който не вярва в прераждането и кармата, може да каже: когато премина през портата на смъртта, най-много да бъда наказан или пък награден за това, което съм направил тук, аз ще изпитам последствията от своето битие в един друг свят; този друг свят обаче се намира под управлението на някакви духовни сили, които ще възпрепятстват това, което нося в себе си, да не навреди на света като цяло. Но това не може вече да каже този, който знае, че прераждането и кармата са една идея, поддаваща се на познание, защото той знае, че посредством прераждането хората ще се развият според това как са живели в предшестващия си живот. Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят като морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа. Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава. И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност.
Ние, като хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
При досега съществуващите предпоставки, когато срещнем някой човек, развиваме към него симпатия, антипатия, по-голяма или по-малка любов и подобни. Трябва да се каже, че начинът, по който се отнасят днес хората един към друг, всъщност е резултат от онзи мироглед, който смята земния живот за заключаващ се между раждането и смъртта. Ние наистина живеем така, както би трябвало, ако беше вярно това, че човек е само веднъж на земята. Можем да кажем: Ние се отнасяме към своите приятели, родители, братя и сестри и т. н. така, че всичко, което чувстваме и усещаме, е съпътствано от разбирането, че сме само веднъж на земята.
към текста >>
Виждаме, че ние
като
хора пристъпваме в живота,
като
в началото сме заобиколени от родители, братя, сестри и т. н.
Засега това в най-широк смисъл е все още само теория. Може да се каже, че има определен брой антропософи, които вярват в прераждането и кармата, но те живеят по такъв начин, че все едно прераждане и карма не съществуват и животът се заключава само между раждането и смъртта. Това не може и да е другояче. Защото привичките, които животът носи със себе си, се променят с по-бавни темпове, отколкото се променят идеите. Когато въведем в живота си правилни и конкретни идеи за прераждането и кармата – само за такива може да става въпрос, – едва тогава ще видим как този живот може да бъде оплоден посредством тези идеи.
Виждаме, че ние като хора пристъпваме в живота, като в началото сме заобиколени от родители, братя, сестри и т. н.
Виждаме, че благодарение на това устройство по необходимост в първите години от живота ни тези, които са около нас, са поставени в това положение повече или по-малко от природните елементи: кръвно родство, близост на мястото и т. н. След това, когато пораснем, виждаме как този кръг на кръвното родство се разширява, как встъпваме в съвсем други, вече независещи от кръвното родство връзки с един или друг човек. Става дума за това, че тези неща трябва да бъдат разглеждани на първо място кармически и тогава ще придобият едно съвсем ново значение за живота. Защото кармата става от значение за живота едва тогава, когато я възприемаме конкретно, когато наистина прилагаме в живота си това, което разкрива духовно-научното изследване. Това естествено може да бъде установено само от духовно-научното изследване, но след това може да бъде прилагано в живота.
към текста >>
Тогава по някакъв начин сме ги избрали свободно,
като
сме били привлечени към тях от сърдечните си склонности и т. н.
Това естествено може да бъде установено само от духовно-научното изследване, но след това може да бъде прилагано в живота. Един от важните кармически въпроси по същество е този: Как става така, че в настоящия живот сме заедно с хората, с които сме свързани по кръвен път? Защо сме заедно с тях в началото на този живот? По този въпрос духовно-научното изследване показва нещо твърде характерно. По правило – защото въпреки че много факти го показват, все пак има безброй изключения – става така, че с хората, които срещаме съвсем непроизволно в началото на своя живот, вече сме били заедно в един предишен живот, най-често дори в непосредствено предхождащия, при това по средата на живота, около тридесетата година.
Тогава по някакъв начин сме ги избрали свободно, като сме били привлечени към тях от сърдечните си склонности и т. н.
Ще изпаднем в голяма грешка, ако разглеждаме хората, с които сме заедно в началото на живота си, като такива, с които сме били заедно също така в началото на някой друг предишен живот. Не в началото, не в края, а по средата на даден живот по свободен избор сме били с тези, с които в следващия живот сме в кръвно родство. Много често случаите са такива, че с този, с когото сме били в брачен съюз, следователно с този, с когото свободно сме се свързали, в следващия ни живот се явява като баща, майка, брат или сестра. Духовно-научното изследване показва, че това, което човек спекулативно би предположил, това, което би си помислил, когато умува над нещата, обикновено е неправилно. Обикновено фактите слагат черта върху сметките на спекулацията.
към текста >>
Ще изпаднем в голяма грешка, ако разглеждаме хората, с които сме заедно в началото на живота си,
като
такива, с които сме били заедно също така в началото на някой друг предишен живот.
Един от важните кармически въпроси по същество е този: Как става така, че в настоящия живот сме заедно с хората, с които сме свързани по кръвен път? Защо сме заедно с тях в началото на този живот? По този въпрос духовно-научното изследване показва нещо твърде характерно. По правило – защото въпреки че много факти го показват, все пак има безброй изключения – става така, че с хората, които срещаме съвсем непроизволно в началото на своя живот, вече сме били заедно в един предишен живот, най-често дори в непосредствено предхождащия, при това по средата на живота, около тридесетата година. Тогава по някакъв начин сме ги избрали свободно, като сме били привлечени към тях от сърдечните си склонности и т. н.
Ще изпаднем в голяма грешка, ако разглеждаме хората, с които сме заедно в началото на живота си, като такива, с които сме били заедно също така в началото на някой друг предишен живот.
Не в началото, не в края, а по средата на даден живот по свободен избор сме били с тези, с които в следващия живот сме в кръвно родство. Много често случаите са такива, че с този, с когото сме били в брачен съюз, следователно с този, с когото свободно сме се свързали, в следващия ни живот се явява като баща, майка, брат или сестра. Духовно-научното изследване показва, че това, което човек спекулативно би предположил, това, което би си помислил, когато умува над нещата, обикновено е неправилно. Обикновено фактите слагат черта върху сметките на спекулацията. Нека насочим мисълта си към току-що описания факт и го разгледаме така, както той действително се разкрива, когато човек изследва без предразсъдъци, и разширява цялото ни отношение към живота.
към текста >>
Много често случаите са такива, че с този, с когото сме били в брачен съюз, следователно с този, с когото свободно сме се свързали, в следващия ни живот се явява
като
баща, майка, брат или сестра.
По този въпрос духовно-научното изследване показва нещо твърде характерно. По правило – защото въпреки че много факти го показват, все пак има безброй изключения – става така, че с хората, които срещаме съвсем непроизволно в началото на своя живот, вече сме били заедно в един предишен живот, най-често дори в непосредствено предхождащия, при това по средата на живота, около тридесетата година. Тогава по някакъв начин сме ги избрали свободно, като сме били привлечени към тях от сърдечните си склонности и т. н. Ще изпаднем в голяма грешка, ако разглеждаме хората, с които сме заедно в началото на живота си, като такива, с които сме били заедно също така в началото на някой друг предишен живот. Не в началото, не в края, а по средата на даден живот по свободен избор сме били с тези, с които в следващия живот сме в кръвно родство.
Много често случаите са такива, че с този, с когото сме били в брачен съюз, следователно с този, с когото свободно сме се свързали, в следващия ни живот се явява като баща, майка, брат или сестра.
Духовно-научното изследване показва, че това, което човек спекулативно би предположил, това, което би си помислил, когато умува над нещата, обикновено е неправилно. Обикновено фактите слагат черта върху сметките на спекулацията. Нека насочим мисълта си към току-що описания факт и го разгледаме така, както той действително се разкрива, когато човек изследва без предразсъдъци, и разширява цялото ни отношение към живота. В хода на развитието на западноевропейската култура все повече се е стигало дотам, че размишлявайки за връзките си с онези, с които е кръвен роднина, човек вече да не може да говори за нещо друго освен за случайност. Говори се за случайност, вече дори по този начин нещата в живота се оказват разбираеми.
към текста >>
А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй
като
се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си дела.
Нека насочим мисълта си към току-що описания факт и го разгледаме така, както той действително се разкрива, когато човек изследва без предразсъдъци, и разширява цялото ни отношение към живота. В хода на развитието на западноевропейската култура все повече се е стигало дотам, че размишлявайки за връзките си с онези, с които е кръвен роднина, човек вече да не може да говори за нещо друго освен за случайност. Говори се за случайност, вече дори по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. Щом човек смята, че животът му трае само от раждането до смъртта и е еднократен, как би могло да се вярва в нещо друго освен в случая? За единия си живот човек естествено ще се съгласи, че е отговорен за последствията от действията, които е извършил.
А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй като се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си дела.
Хората ще трябва все повече да научават за тези конкретни факти. В общата идея, че в смисъла на кармата човек сам си избира родителите, все още няма нищо особено. Но човек добива една представа за този избор, която може да се затвърди с помощта на всички останали житейски опитности, когато знае: Тези, които сега си избрал напълно несъзнателно, си бил избрал в един предишен живот по времето на най-будното си съзнание, тогава, когато си бил най-зрял. Вероятно това днес може да се окаже неприятно, но въпреки това е вярно. Защото ако не е доволен от своите кръвни роднини, човек ще научи, че той сам е поставил началото на това си недоволство и че следователно трябва да се погрижи по различен начин за следващата си инкарнация и едва тогава идеята за прераждането и кармата ще стане плодотворна в живота.
към текста >>
Ще разберем още, че това, което бе казано, важи също и за настоящия живот и последствията от него, а именно че тези, с които се свържем около тридесетата си година, следователно когато вярваме, че преценяваме с пълния си разсъдък, се свързват с нас така, че в следващия ни живот ще се появят в неговата изходна точка, може би
като
родители или
като
братя и сестри.
Но човек добива една представа за този избор, която може да се затвърди с помощта на всички останали житейски опитности, когато знае: Тези, които сега си избрал напълно несъзнателно, си бил избрал в един предишен живот по времето на най-будното си съзнание, тогава, когато си бил най-зрял. Вероятно това днес може да се окаже неприятно, но въпреки това е вярно. Защото ако не е доволен от своите кръвни роднини, човек ще научи, че той сам е поставил началото на това си недоволство и че следователно трябва да се погрижи по различен начин за следващата си инкарнация и едва тогава идеята за прераждането и кармата ще стане плодотворна в живота. Работата е там, че тези идеи не служат за задоволяване на нечие любопитство и т. н., а за нашето усъвършенстване и следователно за усъвършенстването на целия живот.
Ще разберем още, че това, което бе казано, важи също и за настоящия живот и последствията от него, а именно че тези, с които се свържем около тридесетата си година, следователно когато вярваме, че преценяваме с пълния си разсъдък, се свързват с нас така, че в следващия ни живот ще се появят в неговата изходна точка, може би като родители или като братя и сестри.
Когато знаем от какво зависи формирането на семейните конфигурации и това с кои хора да бъдем, чувството ни за отговорност ще се разшири значително под влияние на идеите за прераждането и кармата. Както вече казах, бихме могли да подчертаем, че по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. А не би ли трябвало силите, които насочват дадена човешка индивидуалност към едно определено семейство, да са много значими и силни? Те обаче не могат да бъдат силни в човека, който сега се въплъщава, защото не могат да направят кой знае какво в света, в който той слиза. Не би ли трябвало да се подразбира, че силите, които действат най-дълбоко в душата, произлизат от времето на миналия живот, в който тези взаимовръзки са били предизвикани от нас самите чрез най-голямата сила на приятелството, на „съзнателната“ любов, ако можем да я наречем така?
към текста >>
Това, което е царяло
като
съзнателни сили в единия живот, действа
като
несъзнателни сили в следващия живот.
Когато знаем от какво зависи формирането на семейните конфигурации и това с кои хора да бъдем, чувството ни за отговорност ще се разшири значително под влияние на идеите за прераждането и кармата. Както вече казах, бихме могли да подчертаем, че по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. А не би ли трябвало силите, които насочват дадена човешка индивидуалност към едно определено семейство, да са много значими и силни? Те обаче не могат да бъдат силни в човека, който сега се въплъщава, защото не могат да направят кой знае какво в света, в който той слиза. Не би ли трябвало да се подразбира, че силите, които действат най-дълбоко в душата, произлизат от времето на миналия живот, в който тези взаимовръзки са били предизвикани от нас самите чрез най-голямата сила на приятелството, на „съзнателната“ любов, ако можем да я наречем така?
Това, което е царяло като съзнателни сили в единия живот, действа като несъзнателни сили в следващия живот.
Случващото се повече или по-малко несъзнателно се обяснява по този начин. Във всеки случай е необходимо фактите от изследването да не бъдат замъглявани, защото тези факти почти винаги слагат черта върху спекулацията, а човек може едва впоследствие да открие логиката в тях. Не трябва да се оставяме на желанието си да ни води спекулацията, защото така няма да стигнем до правилната гледна точка, а до нещо подобно на онзи разговор, за който вече съм ви разказвал. Веднъж в един град в Южна Германия един теолог ми каза: Аз прочетох Вашите съчинения и видях, че те са толкова логични. Помислих си, че след като са толкова логични, техният автор вероятно е стигнал до тях просто по пътя на логиката.
към текста >>
Помислих си, че след
като
са толкова логични, техният автор вероятно е стигнал до тях просто по пътя на логиката.
Това, което е царяло като съзнателни сили в единия живот, действа като несъзнателни сили в следващия живот. Случващото се повече или по-малко несъзнателно се обяснява по този начин. Във всеки случай е необходимо фактите от изследването да не бъдат замъглявани, защото тези факти почти винаги слагат черта върху спекулацията, а човек може едва впоследствие да открие логиката в тях. Не трябва да се оставяме на желанието си да ни води спекулацията, защото така няма да стигнем до правилната гледна точка, а до нещо подобно на онзи разговор, за който вече съм ви разказвал. Веднъж в един град в Южна Германия един теолог ми каза: Аз прочетох Вашите съчинения и видях, че те са толкова логични.
Помислих си, че след като са толкова логични, техният автор вероятно е стигнал до тях просто по пътя на логиката.
Значи ако се бях помъчил да пиша по-малко „логично“, съм щял да си спечеля заслуга в очите на въпросния теолог, защото тогава той е щял да види, че изложеното не е било открито с помощта на простата логика. Който обаче се занимае със съчиненията, ще види, че логичните форми са им дадени по-късно и че фактите в тях не са били открити с помощта на логиката. Аз поне, уверявам ви, не съумях да направя това. Вероятно други биха могли да открият такива неща с помощта на чистата логика. Когато разглеждаме нещата по този начин, се разкрива като една идея от най-дълбоко значение, че най-важните импулси, които трябва да произлязат от антропософията, трябва да бъдат морално-душевните импулси.
към текста >>
Когато разглеждаме нещата по този начин, се разкрива
като
една идея от най-дълбоко значение, че най-важните импулси, които трябва да произлязат от антропософията, трябва да бъдат морално-душевните импулси.
Помислих си, че след като са толкова логични, техният автор вероятно е стигнал до тях просто по пътя на логиката. Значи ако се бях помъчил да пиша по-малко „логично“, съм щял да си спечеля заслуга в очите на въпросния теолог, защото тогава той е щял да види, че изложеното не е било открито с помощта на простата логика. Който обаче се занимае със съчиненията, ще види, че логичните форми са им дадени по-късно и че фактите в тях не са били открити с помощта на логиката. Аз поне, уверявам ви, не съумях да направя това. Вероятно други биха могли да открият такива неща с помощта на чистата логика.
Когато разглеждаме нещата по този начин, се разкрива като една идея от най-дълбоко значение, че най-важните импулси, които трябва да произлязат от антропософията, трябва да бъдат морално-душевните импулси.
Днес посочихме чувството за отговорност в различни сфери. Бихме могли също така да разгледаме любовта, съчувствието, които приемат най-различни форми под влияние на идеите за прераждането и кармата. Поради тази причина през годината ние отдавахме толкова голяма стойност, дори и в публичните лекции, на това да разглеждаме антропософията винаги във връзка с живота, във връзка с най-непосредствените житейски явления. Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата, за възпитанието на детето, за различните периоди в човешкия живот, и ги показахме, както би трябвало и да бъде, в светлината на идеите за прераждането и кармата. Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи.
към текста >>
Ако проследите една такава лекция
като
последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека.
Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така. И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата. Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки.
Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека.
Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване. При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н.
към текста >>
Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява
като
смърт и поникване.
И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата. Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки. Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека. Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система.
Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване.
При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н. Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума. Всичко останало в антропософията е такова, че човешката душа иска да научи за едно или друго нещо; но това „останало“ общо взето няма особено значение за антропософа. Той стига до определени неща, когато дойде времето за това.
към текста >>
При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй
като
себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н.
Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека. Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване. При животните е различно.
При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н.
Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума. Всичко останало в антропософията е такова, че човешката душа иска да научи за едно или друго нещо; но това „останало“ общо взето няма особено значение за антропософа. Той стига до определени неща, когато дойде времето за това. Едва когато той стане в състояние да възприеме идеите за прераждането и кармата в този смисъл, който ние им даваме за разлика от старите идеи за прераждането и кармата, като например в Будизма, в процеса на изследване човекът от само себе си стига вече до някои други неща. Затова основната част от нашата работа беше посветена на това да разберем влиянието на прераждането и кармата върху цялостния човешки живот.
към текста >>
Едва когато той стане в състояние да възприеме идеите за прераждането и кармата в този смисъл, който ние им даваме за разлика от старите идеи за прераждането и кармата,
като
например в Будизма, в процеса на изследване човекът от само себе си стига вече до някои други неща.
При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н. Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума. Всичко останало в антропософията е такова, че човешката душа иска да научи за едно или друго нещо; но това „останало“ общо взето няма особено значение за антропософа. Той стига до определени неща, когато дойде времето за това.
Едва когато той стане в състояние да възприеме идеите за прераждането и кармата в този смисъл, който ние им даваме за разлика от старите идеи за прераждането и кармата, като например в Будизма, в процеса на изследване човекът от само себе си стига вече до някои други неща.
Затова основната част от нашата работа беше посветена на това да разберем влиянието на прераждането и кармата върху цялостния човешки живот. В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия. Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси. Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората. Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често.
към текста >>
Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията
като
такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси.
Всичко останало в антропософията е такова, че човешката душа иска да научи за едно или друго нещо; но това „останало“ общо взето няма особено значение за антропософа. Той стига до определени неща, когато дойде времето за това. Едва когато той стане в състояние да възприеме идеите за прераждането и кармата в този смисъл, който ние им даваме за разлика от старите идеи за прераждането и кармата, като например в Будизма, в процеса на изследване човекът от само себе си стига вече до някои други неща. Затова основната част от нашата работа беше посветена на това да разберем влиянието на прераждането и кармата върху цялостния човешки живот. В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия.
Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси.
Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората. Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често. Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна. Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата. Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение.
към текста >>
Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано
като
фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората.
Той стига до определени неща, когато дойде времето за това. Едва когато той стане в състояние да възприеме идеите за прераждането и кармата в този смисъл, който ние им даваме за разлика от старите идеи за прераждането и кармата, като например в Будизма, в процеса на изследване човекът от само себе си стига вече до някои други неща. Затова основната част от нашата работа беше посветена на това да разберем влиянието на прераждането и кармата върху цялостния човешки живот. В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия. Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси.
Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората.
Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често. Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна. Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата. Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение. Ако се замислим върху казаното днес за връзката между кръвно родство и свободно избрани хора, вече виждаме, че възниква едно определено противоречие: Това, което в единия живот е най-вътрешното и притежава най-съкровените импулси, в следващия живот е най-откритото.
към текста >>
Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо
като
религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често.
Едва когато той стане в състояние да възприеме идеите за прераждането и кармата в този смисъл, който ние им даваме за разлика от старите идеи за прераждането и кармата, като например в Будизма, в процеса на изследване човекът от само себе си стига вече до някои други неща. Затова основната част от нашата работа беше посветена на това да разберем влиянието на прераждането и кармата върху цялостния човешки живот. В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия. Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси. Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората.
Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често.
Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна. Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата. Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение. Ако се замислим върху казаното днес за връзката между кръвно родство и свободно избрани хора, вече виждаме, че възниква едно определено противоречие: Това, което в единия живот е най-вътрешното и притежава най-съкровените импулси, в следващия живот е най-откритото. Когато в едната инкарнация изпитваме най-дълбоки приятелски чувства към определени хора, по този начин подготвяме едно външно роднинство, кръвно родство и т. н.
към текста >>
Това, което в едната инкарнация ни се струва
като
най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация.
Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата. Под влиянието на прераждането и кармата чувството за отговорност видимо ще нарасне и в още едно отношение. Ако се замислим върху казаното днес за връзката между кръвно родство и свободно избрани хора, вече виждаме, че възниква едно определено противоречие: Това, което в единия живот е най-вътрешното и притежава най-съкровените импулси, в следващия живот е най-откритото. Когато в едната инкарнация изпитваме най-дълбоки приятелски чувства към определени хора, по този начин подготвяме едно външно роднинство, кръвно родство и т. н. Нещата стоят по сходен начин и в една друга област.
Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация.
Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата. Защото това, което в настоящата инкарнация е само вътрешно, в следващата става напълно явно. И който например често лъже или пък има склонност към това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек. Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме към истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата. Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора!
към текста >>
Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, до
като
ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй
като
сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора!
Това, което в едната инкарнация ни се струва като най-нереалното, най-недействителното, то ще е меродавното, което ще обуславя същинските импулси за следващата инкарнация. Начинът, по който мислим, дали приемаме една истина лековерно или пък я проверяваме с всички възможни средства, дали имаме усет за истината или пък сме фанатици, това придобива съвсем различен смисъл по отношение на човешкото развитие вследствие на идеите за прераждането и кармата. Защото това, което в настоящата инкарнация е само вътрешно, в следващата става напълно явно. И който например често лъже или пък има склонност към това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек. Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме към истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата.
Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора!
Тук отново откриваме едно разширяване на морално-душевния елемент в душата си. Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата. Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън.
към текста >>
Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото
като
нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата.
Защото това, което в настоящата инкарнация е само вътрешно, в следващата става напълно явно. И който например често лъже или пък има склонност към това да повярва на нещо, без особено да се замисли, в следващата или в по-следващата си инкарнация ще се превърне в повърхностен човек. Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме към истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата. Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора! Тук отново откриваме едно разширяване на морално-душевния елемент в душата си.
Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата.
Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос!
към текста >>
Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат
като
противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания.
Защото това, какво и как мислим, как се отнасяме към истината, следователно това, което в тази инкарнация е вътрешно, ще бъде мярката в следващата. Ако например в тази инкарнация смятаме даден човек за лош, без съвсем точно да сме проверили това, докато ако го бяхме проверили по-добре, той е щял да се окаже добър или поне наполовина добър, ако в живота си носим тези мисли непроверени, ще се получи така, че тъй като сме си изградили предразсъдъци за хората, в следващата инкарнация ще се превърнем в непоносими, свадливи, отвратителни хора! Тук отново откриваме едно разширяване на морално-душевния елемент в душата си. Извънредно важно е да схванем тези неща правилно и да се запознаем с мисълта от какво фундаментално значение е да приемем в дълбините на вътрешния си мир навлизащото като нещо наистина ново и обновяващо всичко останало в духовното развитие на съвременността, благодарение на идеите за прераждането и кармата. Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях.
Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания.
Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос! И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос. Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството.
към текста >>
И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща
като
особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява
като
необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос.
Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос!
И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос.
Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството. Следователно трябва да разберем, че само вследствие на едно неправилно представяне на нещата или при предпоставките на едно неправилно представяне на начина, по който се занимаваме с нещата, би се оказало възможно да се получи една наша противоположност. Защото такава може да се изгради единствено отвън. Някой може да бъде наш противник, но ние нямаме нужда да предизвикваме враждебност, защото ако не се интересуваш от нещо, не означава враждебност, иначе човек би трябвало да се явява противник на всичко онова, от което не се интересува! Това, което особено много държах да покажа пред вашите души, е желанието ми да размислим върху това, какво е фундаменталното, какво е новото при антропософията.
към текста >>
Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света
като
ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството.
Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос! И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос.
Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството.
Следователно трябва да разберем, че само вследствие на едно неправилно представяне на нещата или при предпоставките на едно неправилно представяне на начина, по който се занимаваме с нещата, би се оказало възможно да се получи една наша противоположност. Защото такава може да се изгради единствено отвън. Някой може да бъде наш противник, но ние нямаме нужда да предизвикваме враждебност, защото ако не се интересуваш от нещо, не означава враждебност, иначе човек би трябвало да се явява противник на всичко онова, от което не се интересува! Това, което особено много държах да покажа пред вашите души, е желанието ми да размислим върху това, какво е фундаменталното, какво е новото при антропософията. Естествено с това не искам да кажа, че антропософско общество означава такова общество, което вярва в прераждането и кармата.
към текста >>
Предположението за съществуването на един по-висш свят
като
такъв още не прави разликата, а тя се състои в това какво претърпяват представите за по-висшето при предпоставяне на идеите за прераждането и кармата.
Не, с това исках да кажа, че както някога е било узряло времето за възприемане на Коперниковия мироглед, така сега то е узряло учението за прераждането и кармата да се доведе до съзнанието на хората. И това, което трябва да се случи в хода на човешкото развитие, ще се случи, колкото и много сили да се изправят срещу него. А с прераждането и кармата, с истинското разбиране за прераждането и кармата всички други неща ще се получат от само себе си. Другите неща ще се получат благодарение на светлината, която се излъчва от идеите за прераждането и кармата. Това, че разгледахме какво е всъщност фундаментално отличаващото между тези, които чувстват интерес към антропософията, и онези, които развиват враждебност към нея, със сигурност е било полезно.
Предположението за съществуването на един по-висш свят като такъв още не прави разликата, а тя се състои в това какво претърпяват представите за по-висшето при предпоставяне на идеите за прераждането и кармата.
С това ние днес изложихме нещо, което може да се разглежда като най-същественото за антропософския мироглед.
към текста >>
С това ние днес изложихме нещо, което може да се разглежда
като
най-същественото за антропософския мироглед.
И това, което трябва да се случи в хода на човешкото развитие, ще се случи, колкото и много сили да се изправят срещу него. А с прераждането и кармата, с истинското разбиране за прераждането и кармата всички други неща ще се получат от само себе си. Другите неща ще се получат благодарение на светлината, която се излъчва от идеите за прераждането и кармата. Това, че разгледахме какво е всъщност фундаментално отличаващото между тези, които чувстват интерес към антропософията, и онези, които развиват враждебност към нея, със сигурност е било полезно. Предположението за съществуването на един по-висш свят като такъв още не прави разликата, а тя се състои в това какво претърпяват представите за по-висшето при предпоставяне на идеите за прераждането и кармата.
С това ние днес изложихме нещо, което може да се разглежда като най-същественото за антропософския мироглед.
към текста >>
91.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Вчера се опитахме да разгледаме една планетна система: как тя е зависима от различните духовни същества на трите разположени така да се каже една над друга йерархии,
като
се постарахме да опишем в течение на досегашните сказки.
СКАЗКА ШЕСТА
Вчера се опитахме да разгледаме една планетна система: как тя е зависима от различните духовни същества на трите разположени така да се каже една над друга йерархии, като се постарахме да опишем в течение на досегашните сказки.
Ние добихме една представа за това, което взема участие в една планета, и видяхме, как планетата получава своята форма, следователно своята затворена форма, чрез това, че в това действуват Духовете на Формата. По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно действие на дейността на Духовете на Движението. Онова, което можем да наречем най-нисшето съзнание на планетата, което можем да сравним със съзнанието, което при човека съществува в неговото астрално тяло, него трябва да припишем на Духовете на Мъдростта. Онези им импулси, благодарение на които планетата не стои неподвижна в пространството, а променя своето място в пространството ние трябва да припишем на Духовете на Волята или Престолите. Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно действие на Херувимите.
към текста >>
Така щото ние трябва да виждаме в планетата една съвкупност, в която онова, което идва от Духовете на Формата, съществува само
като
един вид ядка,
като
един вид ядро; напротив за всяка планета се получава нещо
като
един вид духовна атмосфера, бихме могли също да кажем
като
един вид аура, в която живеят духовете на двете по-висши йерархии, които са над Духовете на Формата.
По-нататък видяхме, как вътрешният живот, вътрешната подвижност на планетата е едно действие на дейността на Духовете на Движението. Онова, което можем да наречем най-нисшето съзнание на планетата, което можем да сравним със съзнанието, което при човека съществува в неговото астрално тяло, него трябва да припишем на Духовете на Мъдростта. Онези им импулси, благодарение на които планетата не стои неподвижна в пространството, а променя своето място в пространството ние трябва да припишем на Духовете на Волята или Престолите. Това което включва планетата в цялата нейна система, благодарение на което тя така да се каже не върви по своя собствен път, а импулсите да нейните движения са в съзвучие с импулсите на движенията на цялата планетна система, на която тя принадлежи, следователно това, което регулира отделното движение на една планета във връзка с цялата планетна система, то е едно действие на Херувимите. И най-после онова, което можем да нарече вътрешен душевен живот на планетата, чрез което планетата влиза така да се каже във връзка с другите небесни тела, както със своя говор човекът влиза въз връзка с другите хора, това ние приписваме на Серафимите.
Така щото ние трябва да виждаме в планетата една съвкупност, в която онова, което идва от Духовете на Формата, съществува само като един вид ядка, като един вид ядро; напротив за всяка планета се получава нещо като един вид духовна атмосфера, бихме могли също да кажем като един вид аура, в която живеят духовете на двете по-висши йерархии, които са над Духовете на Формата.
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия. Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси.
към текста >>
Това, което живее
като
мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява.
Но сега, ако искаме да разберем правилно това, което описахме в последната сказка и което току що се опитах да повторя в няколко изречения, ние трябва да се запознаем и с други представи, с представи, които ще добием на най-лесно, ако изходим от съществата на онази йерархия, която граничи непосредствено нагоре, към духовния свят, с човека, следователно ако изходим от съществата на третата йерархия. Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси.
Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява.
И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят. Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън. Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън. Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност. Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава?
към текста >>
И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен
като
се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят.
Казах, че тези същества на третата йерархия се характеризират с това, че това, което при човека е възприятие, при тях то е откровение; и онова, което при човека е вътрешен живот, при тях е изпълване с дух. Ощe при онези същества, които стоят с една степен по-високо от човека в ранговото редуване на света, при Ангелите, Ангелои, ние намираме, тази особеност, че всъщност те възприемат онова, което изявяват от самите себе си, и че, когато се обръщат в тяхната вътрешност, те нямат нещо самостоятелно, затворено в себе си, както човека, а чувствуват тогава да просиява и да се разраства в тяхната вътрешност силите и съществата на по-висшите йерархии, чувствуват се изпълнени, вдъхновени от Духа и неговите Същества, които стоят над тях. Така това, което при човека наричаме самостоятелен вътрешен живот, то всъщност не съществува при тези Същества. Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява.
И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят.
Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън. Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън. Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност. Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава? Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество.
към текста >>
Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат
като
представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност.
Когато искат да развият тяхното собствено същество, когато искат да мислят, чувстват и волят, това, което са те самите, както човекът върши това, всичко това се изявява веднага навън, а не както при човека, който може да затвори в самия себе си своите мисли и чувства и който може да остави неизпълнени своите волеви импулси. Това, което живее като мисли в тези същества, доколкото те сами произвеждат тези мисли, то е същевременно тяхно откровение, тяхна изява. И когато не искат да се изявяват, те не могат да се обърнат навътре в себе си по друг начин, освен като се изпълват вътрешно със стоящия над тях свят. Така в тези същества живее намиращият се над тях свят, или когато живеят самите себе си, те се изявя ват обективно навън. Следователно тези Същества не могат да скриват в тях нищо, което е продукт на тяхното мислене или чувствуване, защото всичко, което те си изработват в тяхната вътрешност, се показва веднага навън.
Както споменахме в една от предидущите сказки, те не могат да лъжат, така щото това, което те имат като представи, което мислят и чувствуват, не би било в хармония с външния свят; те не могат да имат в себе си някоя представа, която не би била в съгласуваност с външния свят; защото те възприемат в тяхната изява, в тяхното откровение онези представи, които имат в тяхната вътрешност.
Сега обаче искаме да предположим, че на тези същества би им хрумнало да отрекат своята собствена природа, какво би се получило тогава? Нали при Съществата, които нарекохме Ангели, Архангели и Духове на Времето или Архаи, ние намираме абсолютно, че всичко, което им се разкрива, което те могат да възприемат, е така да се каже тяхното собствено същество. Ако биха искали да излъжат, тогава би трябвало да развият в тяхната вътрешност нещо, което не е в съгласие с тяхното собствено същество. Всяка лъжа би била едно отричане на тяхната природа. Обаче това не означава нищо друго, освен едно заглушаване, едно унищожение на тяхното собствено същество.
към текста >>
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят
като
възприятие, т.е.
Ние ще видим още в течение на тези сказки, защо трябваше да стане това; но първо искаме да обърнем вниманието върху това, че то е станало, че фактически между съществата на третата йерархия са се намерили такива, които са проявили желанието да имат в своята вътрешност изживявания, които не е нужно да изявяват навън, т.е. проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества? Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът. Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях.
Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е.
като откровение на тяхното собствено същество. С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание?
към текста >>
като
откровение на тяхното собствено същество.
проявили са желанието да отрекат тяхната природа. Какво се е получили през това за тези същества? Чрез това се е получило нещо, което другите Същества, които запазват своята природа сред третата йерархия, не могат да имат: съществата на третата йерархия не могат да имат никаква вътрешна самостоятелност, каквато има например човекът. Ако искат да живеят в тяхната вътрешност, те трябва веднага да се изпълнят с духовния свят, който стои над тях. Това беше желанието на определен брой същества на тази трета йерархия, да развият в тяхната вътрешност нещо, което да не застане веднага срещу тях във външния свят като възприятие, т.е.
като откровение на тяхното собствено същество.
С това беше дадена необходимостта те да отрекат тяхната собствена природа, да приемат една друга природа. За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание? Когато обгърнем с поглед природата на Съществата на третата йерархия с откровението и изпълването с Дух, ние забелязваме тогава, че всъщност тези Същества са поставени напълно в служба на по-висшите йерархии, че те нямат всъщност никакъв собствен живот.
към текста >>
Също
като
когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един дъждовен ден, трябва да се примири с това да издържи на дъжда и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в лъжа.
Касае се за това, че в определен брой от съществата на третата йерархия се яви подтикът, стремежът да развият самостоятелен вътрешен живот. Всичко останало беше само последствие на този подтик. Но какво беше това последствие? Това последствие беше всъщност нещо ужасно: отричането на собственото същество, неистинносттта, лъжата. Видите ли, касае се за това, да разберете, че духовете на третата йерархия, които добиха това желание, този подтик това, което те сториха тогава, не го сториха, за да лъжат, а заради развитието на един собствен живот, обаче с това развитие на един собствен живот трябваше да поемат върху себе си последствието да станат духове на неистината, духове на отричането на собственото им, същество духове на лъжата с, други думи.
Също като когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един дъждовен ден, трябва да се примири с това да издържи на дъжда и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в лъжа.
Тяхното деяние произлиза от намерението да развият вътрешен живот, вътрешна подвижност, и последствието от това беше, че те станаха същевременно духове на неистината, на лъжата. Всички същества, които са се родили по този начин като една втора категория на Духовете на третата йерархия чрез отричането на тяхната вътрешна природа, ние наричаме в Окултизма луциферически духове. Понятието на луциферическите духове се състои главно в това, че тези същества искат да развият един самостоятелен вътрешен живот. Сега възниква само въпросът: какво е трябвало да направят тези същества, за да стигнат до тяхната цел? Ние вече видяхме, какво трябваше да развият те като последствие; това, което те трябваше да направят, за да стигнат до тяхната цел, да развият един самостоятелен вътрешен живот, ще ни се разкрие чрез едно друго разглеждане.
към текста >>
Всички същества, които са се родили по този начин
като
една втора категория на Духовете на третата йерархия чрез отричането на тяхната вътрешна природа, ние наричаме в Окултизма луциферически духове.
Но какво беше това последствие? Това последствие беше всъщност нещо ужасно: отричането на собственото същество, неистинносттта, лъжата. Видите ли, касае се за това, да разберете, че духовете на третата йерархия, които добиха това желание, този подтик това, което те сториха тогава, не го сториха, за да лъжат, а заради развитието на един собствен живот, обаче с това развитие на един собствен живот трябваше да поемат върху себе си последствието да станат духове на неистината, духове на отричането на собственото им, същество духове на лъжата с, други думи. Също като когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един дъждовен ден, трябва да се примири с това да издържи на дъжда и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в лъжа. Тяхното деяние произлиза от намерението да развият вътрешен живот, вътрешна подвижност, и последствието от това беше, че те станаха същевременно духове на неистината, на лъжата.
Всички същества, които са се родили по този начин като една втора категория на Духовете на третата йерархия чрез отричането на тяхната вътрешна природа, ние наричаме в Окултизма луциферически духове.
Понятието на луциферическите духове се състои главно в това, че тези същества искат да развият един самостоятелен вътрешен живот. Сега възниква само въпросът: какво е трябвало да направят тези същества, за да стигнат до тяхната цел? Ние вече видяхме, какво трябваше да развият те като последствие; това, което те трябваше да направят, за да стигнат до тяхната цел, да развият един самостоятелен вътрешен живот, ще ни се разкрие чрез едно друго разглеждане. Какво всъщност искаха да победят тези същества? Те искат да победят духовното изпълване със субстанцията на по-висшите йерархии; те не искат да бъдат изпълнени само с тези същества на по-висшите йерархии, а с тяхното собствено същество.
към текста >>
Ние вече видяхме, какво трябваше да развият те
като
последствие; това, което те трябваше да направят, за да стигнат до тяхната цел, да развият един самостоятелен вътрешен живот, ще ни се разкрие чрез едно друго разглеждане.
Също като когато някой да речем има да прави пеша едно пътуване, което трае един дъждовен ден, трябва да се примири с това да издържи на дъжда и, да се намокри, макар и да не е възнамерявал това, именно така и духовете, за които става дума тук, съвсем не са предприели нещо, за да изпаднат в лъжа. Тяхното деяние произлиза от намерението да развият вътрешен живот, вътрешна подвижност, и последствието от това беше, че те станаха същевременно духове на неистината, на лъжата. Всички същества, които са се родили по този начин като една втора категория на Духовете на третата йерархия чрез отричането на тяхната вътрешна природа, ние наричаме в Окултизма луциферически духове. Понятието на луциферическите духове се състои главно в това, че тези същества искат да развият един самостоятелен вътрешен живот. Сега възниква само въпросът: какво е трябвало да направят тези същества, за да стигнат до тяхната цел?
Ние вече видяхме, какво трябваше да развият те като последствие; това, което те трябваше да направят, за да стигнат до тяхната цел, да развият един самостоятелен вътрешен живот, ще ни се разкрие чрез едно друго разглеждане.
Какво всъщност искаха да победят тези същества? Те искат да победят духовното изпълване със субстанцията на по-висшите йерархии; те не искат да бъдат изпълнени само с тези същества на по-висшите йерархии, а с тяхното собствено същество. Те не можеха да сторят това по друг начин, освен като , вместо да се изпълнят с духа на по-висшите йерархии и да си оставят така да се каже свободен поглед открит към по-висшите йерархии, се откъсват, отцепват се от Съществата на по-висшите йерархии, за да си създадат по този начин собствено вещество от субстанцията на по-висшите йерархии. Можем да си съставим една точна представа за това, за което се касае, ако си помислим следното. Представяме си Съществата на третата йерархия символично графически така, че те изявяват навън тяхното собствено същество един вид като тяхна кожа, че всеки път се ражда едно откровение, една изява като едно проблясване на тяхното същество, когато те развиват вътрешно мислене или чувствуване.
към текста >>
Те не можеха да сторят това по друг начин, освен
като
, вместо да се изпълнят с духа на по-висшите йерархии и да си оставят така да се каже свободен поглед открит към по-висшите йерархии, се откъсват, отцепват се от Съществата на по-висшите йерархии, за да си създадат по този начин собствено вещество от субстанцията на по-висшите йерархии.
Понятието на луциферическите духове се състои главно в това, че тези същества искат да развият един самостоятелен вътрешен живот. Сега възниква само въпросът: какво е трябвало да направят тези същества, за да стигнат до тяхната цел? Ние вече видяхме, какво трябваше да развият те като последствие; това, което те трябваше да направят, за да стигнат до тяхната цел, да развият един самостоятелен вътрешен живот, ще ни се разкрие чрез едно друго разглеждане. Какво всъщност искаха да победят тези същества? Те искат да победят духовното изпълване със субстанцията на по-висшите йерархии; те не искат да бъдат изпълнени само с тези същества на по-висшите йерархии, а с тяхното собствено същество.
Те не можеха да сторят това по друг начин, освен като , вместо да се изпълнят с духа на по-висшите йерархии и да си оставят така да се каже свободен поглед открит към по-висшите йерархии, се откъсват, отцепват се от Съществата на по-висшите йерархии, за да си създадат по този начин собствено вещество от субстанцията на по-висшите йерархии.
Можем да си съставим една точна представа за това, за което се касае, ако си помислим следното. Представяме си Съществата на третата йерархия символично графически така, че те изявяват навън тяхното собствено същество един вид като тяхна кожа, че всеки път се ражда едно откровение, една изява като едно проблясване на тяхното същество, когато те развиват вътрешно мислене или чувствуване. В момента, когато не изявяват самите себе си, те приемат в себе си онова, което се влива в тях като светлина на по-висшите йерархии; тогава те се изпълват с духа на по-висшите йерархии и отварят така да се каже цялото си същество към тези по-висши йерархии. Духовните същества на третата йерархия, за които Ви разказах сега, не искат да бъдат изпълнени с Духа, не искат да бъдат свързани с духовната субстанция на по-висшите йерархии. Те искат самостоятелен, духовен живот.
към текста >>
Представяме си Съществата на третата йерархия символично графически така, че те изявяват навън тяхното собствено същество един вид
като
тяхна кожа, че всеки път се ражда едно откровение, една изява
като
едно проблясване на тяхното същество, когато те развиват вътрешно мислене или чувствуване.
Ние вече видяхме, какво трябваше да развият те като последствие; това, което те трябваше да направят, за да стигнат до тяхната цел, да развият един самостоятелен вътрешен живот, ще ни се разкрие чрез едно друго разглеждане. Какво всъщност искаха да победят тези същества? Те искат да победят духовното изпълване със субстанцията на по-висшите йерархии; те не искат да бъдат изпълнени само с тези същества на по-висшите йерархии, а с тяхното собствено същество. Те не можеха да сторят това по друг начин, освен като , вместо да се изпълнят с духа на по-висшите йерархии и да си оставят така да се каже свободен поглед открит към по-висшите йерархии, се откъсват, отцепват се от Съществата на по-висшите йерархии, за да си създадат по този начин собствено вещество от субстанцията на по-висшите йерархии. Можем да си съставим една точна представа за това, за което се касае, ако си помислим следното.
Представяме си Съществата на третата йерархия символично графически така, че те изявяват навън тяхното собствено същество един вид като тяхна кожа, че всеки път се ражда едно откровение, една изява като едно проблясване на тяхното същество, когато те развиват вътрешно мислене или чувствуване.
В момента, когато не изявяват самите себе си, те приемат в себе си онова, което се влива в тях като светлина на по-висшите йерархии; тогава те се изпълват с духа на по-висшите йерархии и отварят така да се каже цялото си същество към тези по-висши йерархии. Духовните същества на третата йерархия, за които Ви разказах сега, не искат да бъдат изпълнени с Духа, не искат да бъдат свързани с духовната субстанция на по-висшите йерархии. Те искат самостоятелен, духовен живот. Ето защо те се откъсват, отцепват се, така че над тях се намира същността на по-висшите йерархии: те прекъсват връзката и се отцепват като самостоятелни същества, задържайки чрез това в своята вътрешност собствената светлина; те един вид похищават онова, което трябваше само да ги изпълни и отново трябваше да ги заведе нагоре към по-висшите йерархии. Те похищават, това за себе си, изпълват се с него в тяхната вътрешност и развиват чрез това една самостоятелна страна.
към текста >>
В момента, когато не изявяват самите себе си, те приемат в себе си онова, което се влива в тях
като
светлина на по-висшите йерархии; тогава те се изпълват с духа на по-висшите йерархии и отварят така да се каже цялото си същество към тези по-висши йерархии.
Какво всъщност искаха да победят тези същества? Те искат да победят духовното изпълване със субстанцията на по-висшите йерархии; те не искат да бъдат изпълнени само с тези същества на по-висшите йерархии, а с тяхното собствено същество. Те не можеха да сторят това по друг начин, освен като , вместо да се изпълнят с духа на по-висшите йерархии и да си оставят така да се каже свободен поглед открит към по-висшите йерархии, се откъсват, отцепват се от Съществата на по-висшите йерархии, за да си създадат по този начин собствено вещество от субстанцията на по-висшите йерархии. Можем да си съставим една точна представа за това, за което се касае, ако си помислим следното. Представяме си Съществата на третата йерархия символично графически така, че те изявяват навън тяхното собствено същество един вид като тяхна кожа, че всеки път се ражда едно откровение, една изява като едно проблясване на тяхното същество, когато те развиват вътрешно мислене или чувствуване.
В момента, когато не изявяват самите себе си, те приемат в себе си онова, което се влива в тях като светлина на по-висшите йерархии; тогава те се изпълват с духа на по-висшите йерархии и отварят така да се каже цялото си същество към тези по-висши йерархии.
Духовните същества на третата йерархия, за които Ви разказах сега, не искат да бъдат изпълнени с Духа, не искат да бъдат свързани с духовната субстанция на по-висшите йерархии. Те искат самостоятелен, духовен живот. Ето защо те се откъсват, отцепват се, така че над тях се намира същността на по-висшите йерархии: те прекъсват връзката и се отцепват като самостоятелни същества, задържайки чрез това в своята вътрешност собствената светлина; те един вид похищават онова, което трябваше само да ги изпълни и отново трябваше да ги заведе нагоре към по-висшите йерархии. Те похищават, това за себе си, изпълват се с него в тяхната вътрешност и развиват чрез това една самостоятелна страна. Това е сега една представа, която може, да ни създаде едно изяснение върху процеси в Космоса, без които ние съвсем не бих ме били в състояние да разберем една звездна система, въобще състава на звездите, каквито ние ги познава ме като хора с физическото съзнание.
към текста >>
Ето защо те се откъсват, отцепват се, така че над тях се намира същността на по-висшите йерархии: те прекъсват връзката и се отцепват
като
самостоятелни същества, задържайки чрез това в своята вътрешност собствената светлина; те един вид похищават онова, което трябваше само да ги изпълни и отново трябваше да ги заведе нагоре към по-висшите йерархии.
Можем да си съставим една точна представа за това, за което се касае, ако си помислим следното. Представяме си Съществата на третата йерархия символично графически така, че те изявяват навън тяхното собствено същество един вид като тяхна кожа, че всеки път се ражда едно откровение, една изява като едно проблясване на тяхното същество, когато те развиват вътрешно мислене или чувствуване. В момента, когато не изявяват самите себе си, те приемат в себе си онова, което се влива в тях като светлина на по-висшите йерархии; тогава те се изпълват с духа на по-висшите йерархии и отварят така да се каже цялото си същество към тези по-висши йерархии. Духовните същества на третата йерархия, за които Ви разказах сега, не искат да бъдат изпълнени с Духа, не искат да бъдат свързани с духовната субстанция на по-висшите йерархии. Те искат самостоятелен, духовен живот.
Ето защо те се откъсват, отцепват се, така че над тях се намира същността на по-висшите йерархии: те прекъсват връзката и се отцепват като самостоятелни същества, задържайки чрез това в своята вътрешност собствената светлина; те един вид похищават онова, което трябваше само да ги изпълни и отново трябваше да ги заведе нагоре към по-висшите йерархии.
Те похищават, това за себе си, изпълват се с него в тяхната вътрешност и развиват чрез това една самостоятелна страна. Това е сега една представа, която може, да ни създаде едно изяснение върху процеси в Космоса, без които ние съвсем не бих ме били в състояние да разберем една звездна система, въобще състава на звездите, каквито ние ги познава ме като хора с физическото съзнание. Без тези представи човек не може да разбере живота на звездите, живота на небесните тела. Видите ли, аз се опитах сега да Ви покажа, как определени същества на третата йерархия стават съвършено други същества: стават луциферически духове. Това, което става със съществата на третата йерархия, то може да стане, обаче не по същия начин, при съществата на другите йерархии; но нещо подобно става също и с тях.
към текста >>
Това е сега една представа, която може, да ни създаде едно изяснение върху процеси в Космоса, без които ние съвсем не бих ме били в състояние да разберем една звездна система, въобще състава на звездите, каквито ние ги познава ме
като
хора с физическото съзнание.
В момента, когато не изявяват самите себе си, те приемат в себе си онова, което се влива в тях като светлина на по-висшите йерархии; тогава те се изпълват с духа на по-висшите йерархии и отварят така да се каже цялото си същество към тези по-висши йерархии. Духовните същества на третата йерархия, за които Ви разказах сега, не искат да бъдат изпълнени с Духа, не искат да бъдат свързани с духовната субстанция на по-висшите йерархии. Те искат самостоятелен, духовен живот. Ето защо те се откъсват, отцепват се, така че над тях се намира същността на по-висшите йерархии: те прекъсват връзката и се отцепват като самостоятелни същества, задържайки чрез това в своята вътрешност собствената светлина; те един вид похищават онова, което трябваше само да ги изпълни и отново трябваше да ги заведе нагоре към по-висшите йерархии. Те похищават, това за себе си, изпълват се с него в тяхната вътрешност и развиват чрез това една самостоятелна страна.
Това е сега една представа, която може, да ни създаде едно изяснение върху процеси в Космоса, без които ние съвсем не бих ме били в състояние да разберем една звездна система, въобще състава на звездите, каквито ние ги познава ме като хора с физическото съзнание.
Без тези представи човек не може да разбере живота на звездите, живота на небесните тела. Видите ли, аз се опитах сега да Ви покажа, как определени същества на третата йерархия стават съвършено други същества: стават луциферически духове. Това, което става със съществата на третата йерархия, то може да стане, обаче не по същия начин, при съществата на другите йерархии; но нещо подобно става също и с тях. Това, което става със съществата на другите йерархии, особено когато го приложим към разглеждането на Духовете на Формата, ще ни даде една представа за това, как всъщност се образува една планетна система. Ние видяхме в края на вчерашното разглеждане, че това, което нашият поглед възприема първо на една планета, произхожда от Духовете на Формата; обаче когато представяме това така, то не е казано още напълно точно.
към текста >>
Когато разглеждате планетата да речем Марс, или Сатурн, или Юпитер -, която се намира навън в мировото пространство, така, както я виждате с физическите очи или с един далекоглед /телескоп/
като
планета, тогава в това, което тя Ви показва
като
такава форма, Вие нямате направо Духовете на Формата.
Без тези представи човек не може да разбере живота на звездите, живота на небесните тела. Видите ли, аз се опитах сега да Ви покажа, как определени същества на третата йерархия стават съвършено други същества: стават луциферически духове. Това, което става със съществата на третата йерархия, то може да стане, обаче не по същия начин, при съществата на другите йерархии; но нещо подобно става също и с тях. Това, което става със съществата на другите йерархии, особено когато го приложим към разглеждането на Духовете на Формата, ще ни даде една представа за това, как всъщност се образува една планетна система. Ние видяхме в края на вчерашното разглеждане, че това, което нашият поглед възприема първо на една планета, произхожда от Духовете на Формата; обаче когато представяме това така, то не е казано още напълно точно.
Когато разглеждате планетата да речем Марс, или Сатурн, или Юпитер -, която се намира навън в мировото пространство, така, както я виждате с физическите очи или с един далекоглед /телескоп/ като планета, тогава в това, което тя Ви показва като такава форма, Вие нямате направо Духовете на Формата.
Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн. Когато гледаме Сатурн с физическия поглед, ние имаме там навън в мировото пространство аз искам да се абстрахирам от пръстена един вид светещо кълбо. За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн. Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето. Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн.
към текста >>
Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също
като
най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме
като
най-външна планета Сатурн.
Видите ли, аз се опитах сега да Ви покажа, как определени същества на третата йерархия стават съвършено други същества: стават луциферически духове. Това, което става със съществата на третата йерархия, то може да стане, обаче не по същия начин, при съществата на другите йерархии; но нещо подобно става също и с тях. Това, което става със съществата на другите йерархии, особено когато го приложим към разглеждането на Духовете на Формата, ще ни даде една представа за това, как всъщност се образува една планетна система. Ние видяхме в края на вчерашното разглеждане, че това, което нашият поглед възприема първо на една планета, произхожда от Духовете на Формата; обаче когато представяме това така, то не е казано още напълно точно. Когато разглеждате планетата да речем Марс, или Сатурн, или Юпитер -, която се намира навън в мировото пространство, така, както я виждате с физическите очи или с един далекоглед /телескоп/ като планета, тогава в това, което тя Ви показва като такава форма, Вие нямате направо Духовете на Формата.
Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн.
Когато гледаме Сатурн с физическия поглед, ние имаме там навън в мировото пространство аз искам да се абстрахирам от пръстена един вид светещо кълбо. За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн. Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето. Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн. Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/.
към текста >>
Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща
като
път на Сатурн около Слънцето.
Ние видяхме в края на вчерашното разглеждане, че това, което нашият поглед възприема първо на една планета, произхожда от Духовете на Формата; обаче когато представяме това така, то не е казано още напълно точно. Когато разглеждате планетата да речем Марс, или Сатурн, или Юпитер -, която се намира навън в мировото пространство, така, както я виждате с физическите очи или с един далекоглед /телескоп/ като планета, тогава в това, което тя Ви показва като такава форма, Вие нямате направо Духовете на Формата. Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн. Когато гледаме Сатурн с физическия поглед, ние имаме там навън в мировото пространство аз искам да се абстрахирам от пръстена един вид светещо кълбо. За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн.
Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето.
Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн. Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/. Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на сфера, а така, че имаме един вид силно сплескана сфера, с една леща. Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана сфера, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн. Ние ще разберем още по-добре, за какво се касае тук, ако към това прибавим също една представа, която можем да добием по същия начин от окултната наука за планетата Юпитер.
към текста >>
Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте
като
път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн.
Когато разглеждате планетата да речем Марс, или Сатурн, или Юпитер -, която се намира навън в мировото пространство, така, както я виждате с физическите очи или с един далекоглед /телескоп/ като планета, тогава в това, което тя Ви показва като такава форма, Вие нямате направо Духовете на Формата. Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн. Когато гледаме Сатурн с физическия поглед, ние имаме там навън в мировото пространство аз искам да се абстрахирам от пръстена един вид светещо кълбо. За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн. Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето.
Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн.
Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/. Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на сфера, а така, че имаме един вид силно сплескана сфера, с една леща. Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана сфера, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн. Ние ще разберем още по-добре, за какво се касае тук, ако към това прибавим също една представа, която можем да добием по същия начин от окултната наука за планетата Юпитер. Нали, официалната физическа астрономия нарича Юпитер онова светещо небесно тяло, което тя прави, да речем, да се върти като второ небесно тяло около Слънцето /вътрешен кръг/.
към текста >>
Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат
като
най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/.
Нека разгледаме най-външната планета, която дълго време се е считала също като най-външна на нашата слънчева система както ще видите по-нататък, по-късно се прибавиха още Уран и Нептун, но сега искаме да разгледаме като най-външна планета Сатурн. Когато гледаме Сатурн с физическия поглед, ние имаме там навън в мировото пространство аз искам да се абстрахирам от пръстена един вид светещо кълбо. За окултиста, за онзи, който проследява духовните процеси в Космоса, това кълбо, което виждаме там навън, не е онова, което окултистът нарича Сатурн, отбележете добре, а за окултиста Сатурн представлява нещо съвършено друго; за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, което е ограничено от привидния елиптичен път на Сатурн. Вие знаете, че астрономията описва един път на Сатурн, който тя схваща като път на Сатурн около Слънцето. Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн.
Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/.
Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на сфера, а така, че имаме един вид силно сплескана сфера, с една леща. Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана сфера, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн. Ние ще разберем още по-добре, за какво се касае тук, ако към това прибавим също една представа, която можем да добием по същия начин от окултната наука за планетата Юпитер. Нали, официалната физическа астрономия нарича Юпитер онова светещо небесно тяло, което тя прави, да речем, да се върти като второ небесно тяло около Слънцето /вътрешен кръг/. За окултиста не това е Юпитер, а всичко онова, което се намира вътре в пътя на Юпитер /щриховано тясно/.
към текста >>
Нали, официалната физическа астрономия нарича Юпитер онова светещо небесно тяло, което тя прави, да речем, да се върти
като
второ небесно тяло около Слънцето /вътрешен кръг/.
Как стоят в действителност нещата, сега не искаме да засягаме този въпрос, но когато вземете в помощ тази представа, тук в средата /С/ си представяте Слънцето и външния кръг си представяте като път на Сатурн, както го приема астрономията, всичко това, което се намира вътре в пътя на Сатурн, в елипсата, която Сатурн описва, е за окултиста Сатурн. Защото за окултиста Сатурн е не само това, което очите виждат като най-външна физическа материя на Сатурн, не само това, което свети там на небето, а окултистът знае, окултният поглед ни учи това, че същества един вид натрупване на вещество, което се простира от Слънцето до пътя на Сатурн /а, а, а/; Така щото, когато обгърнем всичко това с окултния поглед до този път на Сатурн, ние имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство /щриховано широко/. Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на сфера, а така, че имаме един вид силно сплескана сфера, с една леща. Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана сфера, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн. Ние ще разберем още по-добре, за какво се касае тук, ако към това прибавим също една представа, която можем да добием по същия начин от окултната наука за планетата Юпитер.
Нали, официалната физическа астрономия нарича Юпитер онова светещо небесно тяло, което тя прави, да речем, да се върти като второ небесно тяло около Слънцето /вътрешен кръг/.
За окултиста не това е Юпитер, а всичко онова, което се намира вътре в пътя на Юпитер /щриховано тясно/. Погледнато от страна, ние бихме нарисували Юпитер така, че, като щриховаме Сатурн така по-широко, бихме могли да щриховаме Юпитер малко по-тясно. И това, което астрономът описва, то е само едно тяло /б1/, което се намира така да се каже на най-външния край на истинския окултен Юпитер. Това, което казвам тук, не са само чисто теоретически понятия или фантазии, а работата стои действително така, че пространството намиращо се вътре в пътя очертан от Сатурн е действително изпълнено не с груба физическа материя, а с фина етерна материя в една сплесната лещообразно сферическа форма, както нарисувахме тук. И също така е един факт, че това второ по-малко пространство е действително изпълнено за Юпитер с една друга етерна субстанция, която прониква първата; така щото само тук между двата пътища съществува проста етерна субстанция, тук вътре обаче се намират една в друга две етерни субстанции, проникващи се една друга.
към текста >>
Погледнато от страна, ние бихме нарисували Юпитер така, че,
като
щриховаме Сатурн така по-широко, бихме могли да щриховаме Юпитер малко по-тясно.
Трябва да си представяте това, което се намира вътре в този път на Сатурн, не обаче във формата на кълбо, на сфера, а така, че имаме един вид силно сплескана сфера, с една леща. Следователно ако бихме гледали това от страни, ако бихме в С1 Слънцето, ние бихме нарисували Сатурн на окултиста така: една съвършено сплескана сфера, и при /а1/, би било това, което можем да наречем физическият Сатурн. Ние ще разберем още по-добре, за какво се касае тук, ако към това прибавим също една представа, която можем да добием по същия начин от окултната наука за планетата Юпитер. Нали, официалната физическа астрономия нарича Юпитер онова светещо небесно тяло, което тя прави, да речем, да се върти като второ небесно тяло около Слънцето /вътрешен кръг/. За окултиста не това е Юпитер, а всичко онова, което се намира вътре в пътя на Юпитер /щриховано тясно/.
Погледнато от страна, ние бихме нарисували Юпитер така, че, като щриховаме Сатурн така по-широко, бихме могли да щриховаме Юпитер малко по-тясно.
И това, което астрономът описва, то е само едно тяло /б1/, което се намира така да се каже на най-външния край на истинския окултен Юпитер. Това, което казвам тук, не са само чисто теоретически понятия или фантазии, а работата стои действително така, че пространството намиращо се вътре в пътя очертан от Сатурн е действително изпълнено не с груба физическа материя, а с фина етерна материя в една сплесната лещообразно сферическа форма, както нарисувахме тук. И също така е един факт, че това второ по-малко пространство е действително изпълнено за Юпитер с една друга етерна субстанция, която прониква първата; така щото само тук между двата пътища съществува проста етерна субстанция, тук вътре обаче се намират една в друга две етерни субстанции, проникващи се една друга. А сега нека зададем въпроса: какво правят при цялото това разположение Духовете на Формата? Онзи Дух на Формата, който стои на основата на Сатурн, той разграничава именно, дава форма на тази етерна субстанция тук, която наричаме в окултен смисъл Сатурн.
към текста >>
О, не може да се говори в обикновения смисъл на дума ма върху това, а можем само да кажем: тези духовни същества, които наричаме Духове на Формата, действуват
като
сили в етерната субстанция, която вече споменах; обаче всички те имат един общ център, и този общ център не е нищо друго, освен Слънцето.
Онзи Дух на Формата, който стои на основата на Сатурн, той разграничава именно, дава форма на тази етерна субстанция тук, която наричаме в окултен смисъл Сатурн. Следователно тази най-външна линия е така образувана в нейната форма от Духа на Сатурн, който е един Дух на Формата. Също така линията на Юпитер получава нейната форма от Духа на Формата, който е отреден за Юпитер; линията на Марс получава нейната форма от духа на Марс, който е един дух на формата. А сега възниква въпросът: къде се намира всъщност духът на формата, който отговаря на Сатурн, или този, който отговаря на Юпитер, този на Марс? Ако искаме да говорим за едно място, на което се намират тези Духове, къде е това място?
О, не може да се говори в обикновения смисъл на дума ма върху това, а можем само да кажем: тези духовни същества, които наричаме Духове на Формата, действуват като сили в етерната субстанция, която вече споменах; обаче всички те имат един общ център, и този общ център не е нищо друго, освен Слънцето.
Следователно когато търсим истинското място, от което действуват Духовете на Формата както Духът на Сатурн така и Духът на Юпитер, както и този на Марс, също и Духът на Формата, който отговаря на Земята, когато търсим точката на действие, изходната точка, от която действуват тези Духове на Формата, ние я намираме в Слънцето. Това значи, тези Духове на Формата, които отговарят на нашите планети, са един вид колегиум, един комитет от Духове, който има своето седалище в Слънцето и разграничава от Слънцето определени етерни субстанции, етерни маси, така че се ражда това, което сега нарекохме "окултен Сатурн", "окултен Юпитер" и т.н. А сега нека се запитаме: какво би било положението, ако биха действували само тези Духове на Формата? Целият смисъл на разглежданията, които да провеждаме, може да Ви покаже, че всъщност тези физически планети не биха съществували, ако биха действували само тези Духове на Формата. Те биха имали така да се каже тяхното седалище там, където образуват един колегиум, в Слънцето.
към текста >>
И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки
като
окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя!
Следователно когато търсим истинското място, от което действуват Духовете на Формата както Духът на Сатурн така и Духът на Юпитер, както и този на Марс, също и Духът на Формата, който отговаря на Земята, когато търсим точката на действие, изходната точка, от която действуват тези Духове на Формата, ние я намираме в Слънцето. Това значи, тези Духове на Формата, които отговарят на нашите планети, са един вид колегиум, един комитет от Духове, който има своето седалище в Слънцето и разграничава от Слънцето определени етерни субстанции, етерни маси, така че се ражда това, което сега нарекохме "окултен Сатурн", "окултен Юпитер" и т.н. А сега нека се запитаме: какво би било положението, ако биха действували само тези Духове на Формата? Целият смисъл на разглежданията, които да провеждаме, може да Ви покаже, че всъщност тези физически планети не биха съществували, ако биха действували само тези Духове на Формата. Те биха имали така да се каже тяхното седалище там, където образуват един колегиум, в Слънцето.
И наоколо бихме имали планетарните сфери до сферата на Сатурн, защото биха съществували само концентрични сфери, сплескани сферични черупки като окултни планети: Най-външната сферична черупка от най-тънка етерна материя, следващата от малко по-гъста материя и най-вътрешната от най-гъста етерна материя!
Следователно ако биха действували само тези Духове на Формата, не биха съществували физическите планети, а сферообразни -масови натрупвания, които биха били разграничени чрез това, което днес физическата астрономия нарича пътища на планетите. Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/.
към текста >>
Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан
като
една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето.
Обаче в Космоса отговарят също и на Духовете на Формата такива същества, които образуват така да се каже един вид бунтовници против отговарящата на тях класа. Както при съществата на третата йерархия намираме луциферическите духове, които за добиването на онази вътрешна самостоятелност, за онзи самостоятелен душевен живот се откъсват от духовната субстанция на по-висшите Йерархии, така също намираме, че сред категорията на Духовете на Формата има такива, които се откъсват, които не вървят в крак с останалото развитие на Духовете на Формата, а които минават през едно собствено развитие. Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/. В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън.
Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето.
На периферията действува от мировото пространство навътре един анормален Дух на Формата, който се е откъснал от съществата на нормалните Духове на Формата; и чрез съвместното действие на това, което действува от мировото пространство навътре, и на това, което действува от Слънцето навън, се ражда едно вгъване навътре, едно вдълбаване навътре, което накрая се превръща в едно действително отделяне, откъсване: и това е физическият Сатурн. Така щото трябва да си представим, че там, където окото вижда физическата планета Сатурн, действуват съвместно две сили; едната, нормална сила на Духа на Формата, която действува от Слънцето навън, и срещу нея, в определена точка, отцепеният дух на формата, чрез това там се ражда едно вгъване, едно вдълбаване навътре, етерът се вгъва на вътре и това вгъване, него физическото око вижда като физическия Сатурн. Същото се от нася и за физическия Юпитер, за физическия Марс. При този особен пример виждате, как всъщност в отделните случаи възниква това, което наричаме майя, илюзия, великата илюзия. В действителност на мястото, на което във физическата астрономия е поставена една планета, има едно съвместно действие на две сили, и само благодарение на това, че в действителност там съществува едно голямо, мощно, етерно небесно тяло, което чрез една действуваща противоположна си ла получава една дупка, една вдлъбнатост на едната страна, чрез това се ражда илюзията на физическата планета.
към текста >>
Така щото трябва да си представим, че там, където окото вижда физическата планета Сатурн, действуват съвместно две сили; едната, нормална сила на Духа на Формата, която действува от Слънцето навън, и срещу нея, в определена точка, отцепеният дух на формата, чрез това там се ражда едно вгъване, едно вдълбаване навътре, етерът се вгъва на вътре и това вгъване, него физическото око вижда
като
физическия Сатурн.
Тези Духове на Формата се противопоставят на нормалните Духове на Формата, застават срещу тях. Да предположим, че в точката С бихме имали центъра на духовния колегиум на Духовете на Формата; онзи дух на формата, който действува върху Сатурн би предизвикал тази етерна сфера, така щото чрез този дух на формата би се родила една такава сплескана сфера /виж рисунката/. В една друга точка на тази етерна сфера действува срещуположно на този Дух на Формата, който действува от центъра на Слънцето, бунтовникът, който е един вид луциферически Дух на Формата, той действува срещу него от вън. Така че имаме нормалния Дух на Формата действуващ от Слънцето навън, центрофугално, той произвежда окултния Сатурн, който трябва да бъде считан като една мощна етерна сфера с центъра в Слънцето. На периферията действува от мировото пространство навътре един анормален Дух на Формата, който се е откъснал от съществата на нормалните Духове на Формата; и чрез съвместното действие на това, което действува от мировото пространство навътре, и на това, което действува от Слънцето навън, се ражда едно вгъване навътре, едно вдълбаване навътре, което накрая се превръща в едно действително отделяне, откъсване: и това е физическият Сатурн.
Така щото трябва да си представим, че там, където окото вижда физическата планета Сатурн, действуват съвместно две сили; едната, нормална сила на Духа на Формата, която действува от Слънцето навън, и срещу нея, в определена точка, отцепеният дух на формата, чрез това там се ражда едно вгъване, едно вдълбаване навътре, етерът се вгъва на вътре и това вгъване, него физическото око вижда като физическия Сатурн.
Същото се от нася и за физическия Юпитер, за физическия Марс. При този особен пример виждате, как всъщност в отделните случаи възниква това, което наричаме майя, илюзия, великата илюзия. В действителност на мястото, на което във физическата астрономия е поставена една планета, има едно съвместно действие на две сили, и само благодарение на това, че в действителност там съществува едно голямо, мощно, етерно небесно тяло, което чрез една действуваща противоположна си ла получава една дупка, една вдлъбнатост на едната страна, чрез това се ражда илюзията на физическата планета. Защото в действителност тук имаме всъщност работа с една вдлъбнатост и съвсем точно положението би трябвало да бъде описано първо така: Духовете на Формата разтегнаха етерната субстанция, разшириха я действувайки от Слънцето; тук действуват насреща анормалните Духове На Формата и вгъват, вдълбават навътре етерната субстанция така, така че всъщност се ражда една дупка в тази етерна субстанция.
към текста >>
За всички тези духовни Същества съществуват също такива, които можем да сравним с това, което описахме
като
луциферически духове.
*/Материя във физически смисъл има, само там, където има разрушени форми. Така също и планетите навън в небесното пространство са разрушени, разбити форми. В нашата планетна система, както произлиза от целия дух на досегашните разглеждания, Духовете на Формата имат помощници. Те установяват границите, както току що описахме. Обаче над Духовете на Формата стоят Духовете на Движението, над тези последните Духовете на Мъдростта, над тях Духовете на Волята, над тези Духовете на Хармонията /Херувимите/ и над Херувимите Серафимите.
За всички тези духовни Същества съществуват също такива, които можем да сравним с това, което описахме като луциферически духове.
Така щото на най-външния край, там, където действуват съвместно Духовете на Формата, където се образува една планета, имаме не само тези Духове на Формата, а там постоянно се разиграва нещо така, че от Слънцето изхожда действието на нормалните, йерархии, а отвън навътре действието на анормалните, на разбунтувалите се йерархии. Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата. Те имат задачата да пренесат от центъра на планетната система, от центъра на Слънцето навън това, което е сила на Светлината. Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция. Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината.
към текста >>
Като
стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция.
Обаче над Духовете на Формата стоят Духовете на Движението, над тези последните Духовете на Мъдростта, над тях Духовете на Волята, над тези Духовете на Хармонията /Херувимите/ и над Херувимите Серафимите. За всички тези духовни Същества съществуват също такива, които можем да сравним с това, което описахме като луциферически духове. Така щото на най-външния край, там, където действуват съвместно Духовете на Формата, където се образува една планета, имаме не само тези Духове на Формата, а там постоянно се разиграва нещо така, че от Слънцето изхожда действието на нормалните, йерархии, а отвън навътре действието на анормалните, на разбунтувалите се йерархии. Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата. Те имат задачата да пренесат от центъра на планетната система, от центъра на Слънцето навън това, което е сила на Светлината.
Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция.
Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината. Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето. Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото. Всяка планета има също такава застегната в себе си, отделена светлина. Не е вярно, че планетите имат само една отразена светлина получена от Слънцето; всяка планета има своя собствена светлина, само че тя е отделена, откъсната тази светлина, държи я скрита в самата себе си, развива я в един самостоятелен вътрешен живот на светлината.
към текста >>
Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява
като
един рефлектор,
като
един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето.
Така щото на най-външния край, там, където действуват съвместно Духовете на Формата, където се образува една планета, имаме не само тези Духове на Формата, а там постоянно се разиграва нещо така, че от Слънцето изхожда действието на нормалните, йерархии, а отвън навътре действието на анормалните, на разбунтувалите се йерархии. Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата. Те имат задачата да пренесат от центъра на планетната система, от центъра на Слънцето навън това, което е сила на Светлината. Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция. Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината.
Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето.
Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото. Всяка планета има също такава застегната в себе си, отделена светлина. Не е вярно, че планетите имат само една отразена светлина получена от Слънцето; всяка планета има своя собствена светлина, само че тя е отделена, откъсната тази светлина, държи я скрита в самата себе си, развива я в един самостоятелен вътрешен живот на светлината. Ние ще видим, че планетите съобщават, предават тази светлина само на своите собствени същества на природните царства, които живеят на съответната планета. Обаче онази светлина, за която трябва да се отворят, която трябва да
към текста >>
Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили
като
същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото.
Серафимите и Херувимите, това са онези йерархии, които принадлежат също така към цялото действие на силите тук, както Духовете на Формата. Те имат задачата да пренесат от центъра на планетната система, от центъра на Слънцето навън това, което е сила на Светлината. Като стават носители на Светлината Съществата на по-висшите йерархии, Херувимите и Серафимите, имат към Светлината същото отношение, каквото Духовете на Формата имат към етерната субстанция. Както силите на нормалните Духове на Формата отиват навън и срещуположно на тях действуват анормалните Духове на Формата и чрез това се ражда една вдлъбнатост, една дупка, така действуват също Силите, които носят Светлината, изпълвайки цялото етерно пространство; обаче там срещу тях действуват анормалните духове /точката а на рисунката/, така че планетата задържа светлината. Както задържа Силите на Духовете на Формата, така за държа тя и Светлината, отразява я обратно и с това се явява като един рефлектор, като един отразител на Светлината, която Духовете, които наричаме Херувими и Серафими, и изпращат от Слънцето.
Ето защо планетите нямат също никаква собствена светлина, защото силата на светлината която биха получили като същества, ако биха се отворили спрямо нормалните Херувими и Серафими, те задържат за себе си, защото се обвиват, отделят се, откъсват се от цялото.
Всяка планета има също такава застегната в себе си, отделена светлина. Не е вярно, че планетите имат само една отразена светлина получена от Слънцето; всяка планета има своя собствена светлина, само че тя е отделена, откъсната тази светлина, държи я скрита в самата себе си, развива я в един самостоятелен вътрешен живот на светлината. Ние ще видим, че планетите съобщават, предават тази светлина само на своите собствени същества на природните царства, които живеят на съответната планета. Обаче онази светлина, за която трябва да се отворят, която трябва да приемат от вън, която им изпращат от Слънцето Херувимите и Серафимите, те се затварят за нея, отблъскват я, отразяват я.
към текста >>
Колко че сто се разказва на
децата
в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на
децата
се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела.
Това, което съществува за тази последната, не е именно нищо друго, освен описанието на една майя, на една илюзия, и истината се намира едва зад тази майя, за щото истината е, че материалния свят е духовният свят. в действителност материалният свят не съществува. Това, което хората наричат материален свят, е съвместното действие на сили на духовния свят. С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система. Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука.
Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела.
И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство. Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука.
към текста >>
И за да разберат
децата
това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система.
в действителност материалният свят не съществува. Това, което хората наричат материален свят, е съвместното действие на сили на духовния свят. С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система. Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука. Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела.
И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система.
От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство. Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука. При никой експеримент, който се прави, не би трябвало да се забравят определени условия.
към текста >>
Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат
като
отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това.
Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
Без съмнение тогава за окултния поглед се показва многократно, че това, което трябва да бъде описано с физическите сетива, то е нещо съвършено различно, когато бъде разгледано в неговата истинност. Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина. Тези мисли, които бяха изказани сега на основата на окултните наблюдения и на окултните изследвания, великият Заратустра ги внесе първо през Следатлантската Епоха но един величествен начин в своите ученици. Всичко което се излъчва от Слънцето навън в мировото пространство по един начин подобен на този, който днес описахме за центрираните в Слънцето Същества на по-висшите йерархии, Заратустра го приписваше на онзи Дух, който той нарече Аура Маздао или Ормузд. На всеки Дух, който изпраща от центъра на Слънцето в окръжността силите на своето същество, насреща му се хвърлят навсякъде анормалните Духове на отделните йерархии, които в тяхната цялост образуват царството на Ариман.
към текста >>
Трябва само да обърнем вниманието в края на това разглеждане, че Заратустра е показал на своите ученици символично тази връзка на една излъчваща се от Слънцето Светлина на Аура-Маздао или Ормузд, в която се настанява царството на Ариман, показал я по свой начин,
като
казва: Това, което изхожда от Слънцето, нека си го представим символично чрез това, което Херувимите и Серафимите носят чрез Светлината; това, което се хвърля насреща от всички анормални духове на висшите йерархии, което те вдълбават, вгъват навътре, нека си го представим символично чрез нова, което е приемано от тъмнината /т. е.
Така това, което окото вижда, не е нищо друго всъщност, освен отразената светлина, която е отразена чрез това, че Серафимите и Херувимите изпращат в мировото пространство светлината на Слънцето, и че срещу тези Същества се хвърлят насреща така да се каже луциферическите Серафими и Херувими, които вгъват, вдълбават в субстанцията на слънчевата светлина на вън тъмнина, понеже откъсват светлината във вътрешността и ангажират за планетата една собствена светлина. Тези мисли, които бяха изказани сега на основата на окултните наблюдения и на окултните изследвания, великият Заратустра ги внесе първо през Следатлантската Епоха но един величествен начин в своите ученици. Всичко което се излъчва от Слънцето навън в мировото пространство по един начин подобен на този, който днес описахме за центрираните в Слънцето Същества на по-висшите йерархии, Заратустра го приписваше на онзи Дух, който той нарече Аура Маздао или Ормузд. На всеки Дух, който изпраща от центъра на Слънцето в окръжността силите на своето същество, насреща му се хвърлят навсякъде анормалните Духове на отделните йерархии, които в тяхната цялост образуват царството на Ариман. Ние ще видим във всеки случай, че трябва да правим разлика между царството на Ариман и това на Луцифер по-нататък ние ще говорим по-точно върху този въпрос също и по отношение на планетната система.
Трябва само да обърнем вниманието в края на това разглеждане, че Заратустра е показал на своите ученици символично тази връзка на една излъчваща се от Слънцето Светлина на Аура-Маздао или Ормузд, в която се настанява царството на Ариман, показал я по свой начин, като казва: Това, което изхожда от Слънцето, нека си го представим символично чрез това, което Херувимите и Серафимите носят чрез Светлината; това, което се хвърля насреща от всички анормални духове на висшите йерархии, което те вдълбават, вгъват навътре, нека си го представим символично чрез нова, което е приемано от тъмнината /т. е.
пленена от вътре светлина, собствена светлина, която навън се изявява като тъмнина/. Това представяше Заратустра като едно царство на Анграманиу, на Ариман. Така ние виждаме, как изхождайки от Предна Азия, днес именно това учение отново застава срещу нас, как този възглед ни се явява първо в културата на Заратустра. Това е, което винаги ни изпълва с такива пълни със значение чувства относно развитието на човечеството: че ние самите стигаме до определени неща, които ни доставя просто днешното окултно изследване, ако даже не бихме получили по предание нищо и не би могло да се наблюдава нищо в Акашовата летопис, които неща след това отново откриваме при великите учители на миналите времена. Едвам тогава ние можем да се запознаем правилно с тези велики Учители на миналите времена.
към текста >>
пленена от вътре светлина, собствена светлина, която навън се изявява
като
тъмнина/.
Тези мисли, които бяха изказани сега на основата на окултните наблюдения и на окултните изследвания, великият Заратустра ги внесе първо през Следатлантската Епоха но един величествен начин в своите ученици. Всичко което се излъчва от Слънцето навън в мировото пространство по един начин подобен на този, който днес описахме за центрираните в Слънцето Същества на по-висшите йерархии, Заратустра го приписваше на онзи Дух, който той нарече Аура Маздао или Ормузд. На всеки Дух, който изпраща от центъра на Слънцето в окръжността силите на своето същество, насреща му се хвърлят навсякъде анормалните Духове на отделните йерархии, които в тяхната цялост образуват царството на Ариман. Ние ще видим във всеки случай, че трябва да правим разлика между царството на Ариман и това на Луцифер по-нататък ние ще говорим по-точно върху този въпрос също и по отношение на планетната система. Трябва само да обърнем вниманието в края на това разглеждане, че Заратустра е показал на своите ученици символично тази връзка на една излъчваща се от Слънцето Светлина на Аура-Маздао или Ормузд, в която се настанява царството на Ариман, показал я по свой начин, като казва: Това, което изхожда от Слънцето, нека си го представим символично чрез това, което Херувимите и Серафимите носят чрез Светлината; това, което се хвърля насреща от всички анормални духове на висшите йерархии, което те вдълбават, вгъват навътре, нека си го представим символично чрез нова, което е приемано от тъмнината /т. е.
пленена от вътре светлина, собствена светлина, която навън се изявява като тъмнина/.
Това представяше Заратустра като едно царство на Анграманиу, на Ариман. Така ние виждаме, как изхождайки от Предна Азия, днес именно това учение отново застава срещу нас, как този възглед ни се явява първо в културата на Заратустра. Това е, което винаги ни изпълва с такива пълни със значение чувства относно развитието на човечеството: че ние самите стигаме до определени неща, които ни доставя просто днешното окултно изследване, ако даже не бихме получили по предание нищо и не би могло да се наблюдава нищо в Акашовата летопис, които неща след това отново откриваме при великите учители на миналите времена. Едвам тогава ние можем да се запознаем правилно с тези велики Учители на миналите времена. И когато се проникнем с истината, която може да бъде намерена днес в окултното изследване и когато след това тази истина отново просиява за нас от древните Учители и Ръководители на човечеството, ние добиваме едно истинско, правилно отношение към тези Ръководители на човечеството.
към текста >>
Това представяше Заратустра
като
едно царство на Анграманиу, на Ариман.
Всичко което се излъчва от Слънцето навън в мировото пространство по един начин подобен на този, който днес описахме за центрираните в Слънцето Същества на по-висшите йерархии, Заратустра го приписваше на онзи Дух, който той нарече Аура Маздао или Ормузд. На всеки Дух, който изпраща от центъра на Слънцето в окръжността силите на своето същество, насреща му се хвърлят навсякъде анормалните Духове на отделните йерархии, които в тяхната цялост образуват царството на Ариман. Ние ще видим във всеки случай, че трябва да правим разлика между царството на Ариман и това на Луцифер по-нататък ние ще говорим по-точно върху този въпрос също и по отношение на планетната система. Трябва само да обърнем вниманието в края на това разглеждане, че Заратустра е показал на своите ученици символично тази връзка на една излъчваща се от Слънцето Светлина на Аура-Маздао или Ормузд, в която се настанява царството на Ариман, показал я по свой начин, като казва: Това, което изхожда от Слънцето, нека си го представим символично чрез това, което Херувимите и Серафимите носят чрез Светлината; това, което се хвърля насреща от всички анормални духове на висшите йерархии, което те вдълбават, вгъват навътре, нека си го представим символично чрез нова, което е приемано от тъмнината /т. е. пленена от вътре светлина, собствена светлина, която навън се изявява като тъмнина/.
Това представяше Заратустра като едно царство на Анграманиу, на Ариман.
Така ние виждаме, как изхождайки от Предна Азия, днес именно това учение отново застава срещу нас, как този възглед ни се явява първо в културата на Заратустра. Това е, което винаги ни изпълва с такива пълни със значение чувства относно развитието на човечеството: че ние самите стигаме до определени неща, които ни доставя просто днешното окултно изследване, ако даже не бихме получили по предание нищо и не би могло да се наблюдава нищо в Акашовата летопис, които неща след това отново откриваме при великите учители на миналите времена. Едвам тогава ние можем да се запознаем правилно с тези велики Учители на миналите времена. И когато се проникнем с истината, която може да бъде намерена днес в окултното изследване и когато след това тази истина отново просиява за нас от древните Учители и Ръководители на човечеството, ние добиваме едно истинско, правилно отношение към тези Ръководители на човечеството. Едвам тогава те оживяват за нас, едвам тогава ние ги разбираме по правилен начин; тогава също развитието на човечеството се превръща за нас в един мощен разговор, който духовете водят, само че сега не прозвучаващ от един към други в пространството, а в редуващите се епохи, просветляващи се едни други, допълващи се едни други и водейки в течение по-нататък културата.
към текста >>
92.
Бележки
GA_138 За инициацията
следва премиерата на драмата му „
Децата
на Луцифер“, а на 15 август 1910 г.
БЕЛЕЖКИ Лекционният цикъл е изнесен след Мюнхенските тържествени представления през лятото на 1912 г. Тези представления започват на 19-ти май 1907 г. с премиерата на реконструираната от Едуард Шуре „Свещена Елисейска драма“. На 22 август 1909 г.
следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г.
се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“. През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г. „Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г. „Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г. „Пробуждането на душите“; виж.
към текста >>
Децата
на Луцифер и Христовите братя“, GA 113.
По повод тържествените представления Рудолф Щайнер изнася следните лекции: през 1907 г. 2 лекции в „Изображения на окултни печати и колони. Мюнхенският конгрес от Петдесетница 1907 г. и неговото отражение“, GA 284, както и цикъла „Теософия на Розенкройцерите“, GA 99. През 1909 г: „Изтокът в светлината на Запада.
Децата на Луцифер и Христовите братя“, GA 113.
През 1910 г.: „Тайните на библейската история за сътворението“ GA 122. През 1912 г.: „За инициацията. За вечност и миг. За духовна светлина и житейска тъма“, GA 138 и през 1913 г.: „Тайните на прага“, GA 147. През 1914 г.
към текста >>
За изразите „теософия“ и „теософски“: Тъй
като
по време на тези лекции Рудолф Щайнер още действа в рамките на Теософското общество, той си е служил с изразите „теософия“ и „теософски“, но вече винаги в смисъла на неговата антропософски ориентирана духовна наука.
поради избухването на Първата световна война не се стига до вече обявените представления и лекции, както и до записването на планираната пета мистерийна драма. Текстови данни: Всички лекции са стенографирани от Валтер Фегелан от Берлин. За основа на печатното издание служи извършеното от него пренасяне в разчетен текст. Неговата оригинална стенограма не е на разположение. Заглавието на лекционния цикъл е дадено от Рудолф Щайнер.
За изразите „теософия“ и „теософски“: Тъй като по време на тези лекции Рудолф Щайнер още действа в рамките на Теософското общество, той си е служил с изразите „теософия“ и „теософски“, но вече винаги в смисъла на неговата антропософски ориентирана духовна наука.
Въз основа на едно направено от него по-късно указание в изданията от 1930 и 1959 г. изразите „теософия“ и „теософски“ са променени на „антропософия“ и „антропософски“. За настоящото издание поради исторически причини са въведени отново първоначално произнесените изрази. Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (GA) се посочват в бележките с библиографския им номер. Виж също Прегледа в края на книгата.
към текста >>
– Мюнхен, 1933 г., директор на Ханзейс
като
колонизационно общество, Хамбург.
– Нюрнберг, 1929 г. По това време един от най-влиятелните застъпници на Антропософията на Рудолф Щайнер. Виж Карл Унгер, „Съчинения“ I и II, Щутгарт. А. В. Зелин, Лудвигслуст, Мекленбург-Шверин, 1840 г.
– Мюнхен, 1933 г., директор на Ханзейскато колонизационно общество, Хамбург.
Виж „Спомени от професионалния и душевния живот на един стар човек“, Констанца, 1920 г. 27 Гьоте… „О, миг, поспри! Така красив си ти! “: последни думи на умиращия Фауст. Виж „Фауст“ на Гьоте, II Част.
към текста >>
134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй
като
с писмо от 7 март 1913 г.
„Евангелието на Лука“, GA 114. 132 Често съм казвал... майсторите на мъдростта и съзвучието на усещанията: по-подробно виж в „За историята и от съдържанието на първи клас на Езотеричното училище от 1904 до 1914 г.“, GA 264. 132 Както и да стоят нещата: срв. бележката към с. 20. Виж представянето на процесите в „Съобщения за членовете на немската секция на Теософското общество“, издадени от Матилде Шол.
134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г.
от Адиар Ани Безант, като президент на Теософското общество, изключва немската секция от Теософското общество. бяха вече поздравени на първата лекция: не е отбелязано в записките. Към Отделната лекция 136 духовните водачи на нашето движение: виж бележката към с. 136. 137 Валтер Ратенау, Берлин, 1867 г.
към текста >>
от Адиар Ани Безант,
като
президент на Теософското общество, изключва немската секция от Теософското общество.
132 Често съм казвал... майсторите на мъдростта и съзвучието на усещанията: по-подробно виж в „За историята и от съдържанието на първи клас на Езотеричното училище от 1904 до 1914 г.“, GA 264. 132 Както и да стоят нещата: срв. бележката към с. 20. Виж представянето на процесите в „Съобщения за членовете на немската секция на Теософското общество“, издадени от Матилде Шол. 134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г.
от Адиар Ани Безант, като президент на Теософското общество, изключва немската секция от Теософското общество.
бяха вече поздравени на първата лекция: не е отбелязано в записките. Към Отделната лекция 136 духовните водачи на нашето движение: виж бележката към с. 136. 137 Валтер Ратенау, Берлин, 1867 г. – Берлин, 1922 г., бил е убит, държавник и стопански политик.
към текста >>
Трудът му „Рафаело
като
световна сила“ излиза през 1886 г.
„Към критиката на времето“, S. Fischer Verlag, Берлин. 140 Херман Грим… биография на Микеланджело: „Животът на Микеланджело“, 2 тома, Хановер, 1860-63 г. След това той е започнал да пише и за живота на Рафаело: „Животът на Рафаело от Урбуни, от Вазари. Преведен и коментиран от Херман Грим“, Берлин, 1872 г.; 2-ро издание под заглавието „Животът на Рафаело“, Берлин, 1886 г.
Трудът му „Рафаело като световна сила“ излиза през 1886 г.
141 един кратък фрагмент: във „Фрагменти“. Втора и последна част, Берлин и Щутгарт, 1902 г. 142 четири образа: посочените четири образа са въведени в „Пазачът на прага“ (1-ва картина: Преддверие към залите на Съюза на мистите). За постановката на драмата на сцената на Гьотеанума в Дорнах те са изпълнени от Уилям Скот-Пайл (1888–1938). Пресъздадени в картинното приложение към Тетрадка № 43/44 (Коледа, 1973 г.) на „Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер“.
към текста >>
Виж още Херман Грим „Рафаело
като
световна сила“, бележката към с. 146.
От 1887 до 1902 г. професор в Хале. Студията му „Фауст и Мойсей“ излиза в „Доклади от заседанията на Царската Пруска академия на науките“. Първа част: 2 май 1912 г.; Втора част: 11 юли 1912 г. 143 на Екерман: неделя, 6 декември 1829 г.
Виж още Херман Грим „Рафаело като световна сила“, бележката към с. 146.
144 Бог е Изток: Гьоте в „Западно-източен диван“ (Книга на певеца. – Талисмани). на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“: виж „Вилхелм Майстер. Години на странстване“ (Втора книга, Втора глава). Приведените думи са цитирани свободно от Рудолф Щайнер.
към текста >>
93.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Той се разширява все по-далече и по-далече, до
като
доколкото и парадоксално да звучи това, то все пак отговаря на самата истина до
като
е разширил своето душевно битие над цялата окръжност, очертана от пътя от Луната около цялото земно кълбо.
Ние знаем вече, че душата се нуждае от определено време, за да отвикне, ако можем да употребим този израз, от всичко онова, което я свързва с нейния последен земен живот на Земята. Сега искаме да си представим това израстване от последният земен живот във връзка с цялата Вселена, със Света. Когато човек напуска своето физическо и своето етерно тяло, а това не се случва само при смъртта, това става и при спането и живее следователно само в своето астрално тяло, което можем да наречем също душевната природа на човека, тогава с него настъпва, бихме могли да кажем пространствено, едно пълно разширение: Едно разширение на неговото същество в далечините. Всъщност всяка нощ ние се разширяваме в звездните светове. След смъртта човек се разширява така, бавно и постепенно, така че трябва да търсим сега не можем да кажем, неговото телесно същество а в неговото душевно същество, а в неговото душевно същество в окръжността на Земята, първо далече извън земната атмосфера.
Той се разширява все по-далече и по-далече, докато доколкото и парадоксално да звучи това, то все пак отговаря на самата истина докато е разширил своето душевно битие над цялата окръжност, очертана от пътя от Луната около цялото земно кълбо.
Ние израстваме в големина, така че границите на нашето същество е цялото пространство очертано от пътя на Луната около Земята. Докато трае нашето разширение, до този размер, ние се намираме в това, което можем да наречем Камалока /Място на желанията/. Това е времето в което сме свързани още с нашия последен земен живот. След това обаче разширението продължава по-нататък. Ние се разширяваме и всъщност ставаме звездна палатка, след това започва време, когато човек се разширява така, че външната граница на неговото битие стига до пътя очертан от планетата, която днешната астрономия нарича Венера, която обаче според Окултизма е планетата Меркурий.
към текста >>
До
като
трае нашето разширение, до този размер, ние се намираме в това, което можем да наречем Камалока /Място на желанията/.
Когато човек напуска своето физическо и своето етерно тяло, а това не се случва само при смъртта, това става и при спането и живее следователно само в своето астрално тяло, което можем да наречем също душевната природа на човека, тогава с него настъпва, бихме могли да кажем пространствено, едно пълно разширение: Едно разширение на неговото същество в далечините. Всъщност всяка нощ ние се разширяваме в звездните светове. След смъртта човек се разширява така, бавно и постепенно, така че трябва да търсим сега не можем да кажем, неговото телесно същество а в неговото душевно същество, а в неговото душевно същество в окръжността на Земята, първо далече извън земната атмосфера. Той се разширява все по-далече и по-далече, докато доколкото и парадоксално да звучи това, то все пак отговаря на самата истина докато е разширил своето душевно битие над цялата окръжност, очертана от пътя от Луната около цялото земно кълбо. Ние израстваме в големина, така че границите на нашето същество е цялото пространство очертано от пътя на Луната около Земята.
Докато трае нашето разширение, до този размер, ние се намираме в това, което можем да наречем Камалока /Място на желанията/.
Това е времето в което сме свързани още с нашия последен земен живот. След това обаче разширението продължава по-нататък. Ние се разширяваме и всъщност ставаме звездна палатка, след това започва време, когато човек се разширява така, че външната граница на неговото битие стига до пътя очертан от планетата, която днешната астрономия нарича Венера, която обаче според Окултизма е планетата Меркурий. Но сега след като човекът е напуснал сферата на Луната, формата на неговото съществувание зависи от това, какъв е бил неговия живот тук на Земята. Когато след смъртта се вживеем в мировото пространство в сферата на Меркурий, ние се намираме в тази сфера, или така че лесно можем да намерим връзката с хората с които сме били заедно на Земята, с които сме общували на Земята, или може да се случи така, че трудно можем да намерим една такава връзка, трудно можем да се съберем и да общуваме с хората, които са ни били близки на Земята и които също се намират в духовния свят, че ние сме един вид осъдени на самотност в тази сфера на Меркурий.
към текста >>
Но сега след
като
човекът е напуснал сферата на Луната, формата на неговото съществувание зависи от това, какъв е бил неговия живот тук на Земята.
Ние израстваме в големина, така че границите на нашето същество е цялото пространство очертано от пътя на Луната около Земята. Докато трае нашето разширение, до този размер, ние се намираме в това, което можем да наречем Камалока /Място на желанията/. Това е времето в което сме свързани още с нашия последен земен живот. След това обаче разширението продължава по-нататък. Ние се разширяваме и всъщност ставаме звездна палатка, след това започва време, когато човек се разширява така, че външната граница на неговото битие стига до пътя очертан от планетата, която днешната астрономия нарича Венера, която обаче според Окултизма е планетата Меркурий.
Но сега след като човекът е напуснал сферата на Луната, формата на неговото съществувание зависи от това, какъв е бил неговия живот тук на Земята.
Когато след смъртта се вживеем в мировото пространство в сферата на Меркурий, ние се намираме в тази сфера, или така че лесно можем да намерим връзката с хората с които сме били заедно на Земята, с които сме общували на Земята, или може да се случи така, че трудно можем да намерим една такава връзка, трудно можем да се съберем и да общуваме с хората, които са ни били близки на Земята и които също се намират в духовния свят, че ние сме един вид осъдени на самотност в тази сфера на Меркурий. И дали сме определени повече, или по-малко към самотност, това зависи от факта как човек е водил своя земен живот. Онзи човек, който в своя земен живот, малко е искал да знае да подържа в своята душа морални чувства, морално настроение, благоволение, съчувствие, който малко е развил това през време на своя земен живот, когато се е разширил до сферата на Меркурий той се чувствува да бъде принуден да живее в самотност след смъртта. И трудно му е да намери други души с които е свързан. Човекът, който е развил много състрадание, морално настроение, такъв човек живее в дружелюбие с другите души, когато се е разширил до сферата на Меркурий.
към текста >>
Тя е също онази сфера, в която се оказва действено това, което на Земята сме развили
като
морални качества.
И дали сме определени повече, или по-малко към самотност, това зависи от факта как човек е водил своя земен живот. Онзи човек, който в своя земен живот, малко е искал да знае да подържа в своята душа морални чувства, морално настроение, благоволение, съчувствие, който малко е развил това през време на своя земен живот, когато се е разширил до сферата на Меркурий той се чувствува да бъде принуден да живее в самотност след смъртта. И трудно му е да намери други души с които е свързан. Човекът, който е развил много състрадание, морално настроение, такъв човек живее в дружелюбие с другите души, когато се е разширил до сферата на Меркурий. Говорейки окултно, следователно онези сфера, в която се изразяват нашите морални качества.
Тя е също онази сфера, в която се оказва действено това, което на Земята сме развили като морални качества.
Но именно през времето на минаването на тези сфери на Венера или на Меркурий, след смъртта има още значение това, дали в живота между раждането и смъртта сме били човек със съвест, или сме били безсъвестни. Всичко което става тук, в света на физическия живот, се управлява, причинява се от духовния свят. Ние често пъти сме разглеждали естествената смърт, настъпваща поради остаряване. Тази смърт трябва да настъпи за човека, защото тя е онова, което трябва да ни сполети за това, за да може правилно да върви живота от едно въплъщение в друго. Обаче както знаем, съществува не само тази основана на еволюцията смърт, поради старост, съществува също една смърт, която сполетява човека в разцвета на неговата младост, даже още в неговото детство.
към текста >>
Значи
като
теглим един радиус от Земята до Венера и с него опишем един кръг /без да държим сметка за астрономическите отношения/ това е окултно взето сферата на Меркурий.
Тази смърт трябва да настъпи за човека, защото тя е онова, което трябва да ни сполети за това, за да може правилно да върви живота от едно въплъщение в друго. Обаче както знаем, съществува не само тази основана на еволюцията смърт, поради старост, съществува също една смърт, която сполетява човека в разцвета на неговата младост, даже още в неговото детство. В света съществуват най-разнообразни болести, епидемии и т.н., които настъпват в човешкия живот. И в крайна сметка те са причинени не само от физически причини, а са определени и управлявани от духовния свят. И това става всъщност от областта на астрономическата Венера, от онзи пояс около Земята, който наричаме, който ние наричаме окултно сфера на Меркурий.
Значи като теглим един радиус от Земята до Венера и с него опишем един кръг /без да държим сметка за астрономическите отношения/ това е окултно взето сферата на Меркурий.
Следователно не един кръг около слънцето, а около Земята. И в този пояс, в пространството ограничено от този кръг се намират силите, от които се насочват към Земята болестите и смъртта, смъртта не дотолкова колкото тя настъпва като естествена смърт от старост. Тук действуват определени духовни същества, които окултизма нарича духове на болестта и смъртта. Онзи човек, който окултно казано, влиза в тази сфера така, че на Земята е водил един безсъвестен живот, бил е безсъвестен човек, такъв човек се осъжда сега, когато минава през тази сфера, да стане служител на тези зли духове на болестите и смъртта /ариманически духове/. Да ние получаваме едно понятие, едно впечатление от това, което означава безсъвестността, едвам когато познаем този факт.
към текста >>
И в този пояс, в пространството ограничено от този кръг се намират силите, от които се насочват към Земята болестите и смъртта, смъртта не дотолкова колкото тя настъпва
като
естествена смърт от старост.
В света съществуват най-разнообразни болести, епидемии и т.н., които настъпват в човешкия живот. И в крайна сметка те са причинени не само от физически причини, а са определени и управлявани от духовния свят. И това става всъщност от областта на астрономическата Венера, от онзи пояс около Земята, който наричаме, който ние наричаме окултно сфера на Меркурий. Значи като теглим един радиус от Земята до Венера и с него опишем един кръг /без да държим сметка за астрономическите отношения/ това е окултно взето сферата на Меркурий. Следователно не един кръг около слънцето, а около Земята.
И в този пояс, в пространството ограничено от този кръг се намират силите, от които се насочват към Земята болестите и смъртта, смъртта не дотолкова колкото тя настъпва като естествена смърт от старост.
Тук действуват определени духовни същества, които окултизма нарича духове на болестта и смъртта. Онзи човек, който окултно казано, влиза в тази сфера така, че на Земята е водил един безсъвестен живот, бил е безсъвестен човек, такъв човек се осъжда сега, когато минава през тази сфера, да стане служител на тези зли духове на болестите и смъртта /ариманически духове/. Да ние получаваме едно понятие, едно впечатление от това, което означава безсъвестността, едвам когато познаем този факт. Безсъвестността осъжда хората на това, определено време между смъртта и едно ново раждане да в сферата на Меркурий да бъдат впрегнати в хомота на тези зли същества, зли духове. И когато се развиват силите, които се изпращат от окръжността на Земята, за да настъпят болести, епидемии, за да настъпи ненавременно смърт, тогава тези безсъвестни души трябва да сътрудничат на тези духове на болестите и смъртта, които изпращат тези сили в нашия физически свят.
към текста >>
Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души
като
удобство.
И когато се развиват силите, които се изпращат от окръжността на Земята, за да настъпят болести, епидемии, за да настъпи ненавременно смърт, тогава тези безсъвестни души трябва да сътрудничат на тези духове на болестите и смъртта, които изпращат тези сили в нашия физически свят. Друго е положението, когато подействува до тази сфера това, което е много разпространено на Земята: удобството, нежеланието да се направи едно усилие за някаква работа. Всъщност нашият живот, стои изцяло под знака на удобството. Хората биха извършили безброй неща по-друг начин, ако не биха обичали удобството. Също чрез удобството човек се осъжда на това, да стане в сферата за която току що говорих, за определено време слуга на онези същества, които са подчинени на Ариман, които можем да наречем същества на пречките, на препятствията, следователно на онези духове които пречат на работата на Земята.
Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души като удобство.
Така ние получаваме едно понятие за това как действуват в живота между смъртта и едно ново раждане силите, които тук на Земята сме развили в нашите души. Следващата сфера, до която се разширява душата, се нарича окултно сферата на Венера, а в смисъла на днешната астрономия това е сферата на Меркурий. За тази сфера ние се подготвяме чрез религиозните качества, чрез религиозното настроение. Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с душите на другите хора с които е бил сроден в земния живот. Но в човешката сфера тук се явяват също и други Духове на висшите йерархии, когато в своя земен живот, човек е развил религиозни чувства и настроения.
към текста >>
Ние се разширяваме до тази сфера, след
като
сме минали през сферата на Венера.
И трябва да кажем вече, на пълна самотност се осъждат хората, които днес изповядват нерелигиозност и възпитават и другите в това. Например хората, които се съединяват в дружеството на монистите, си заключват вътрешната свобода на движение и понеже тук на Земята са се събрали под това знаме, те се осъждат след това след смъртта да живеят в спомената сфера всеки един в своята клетка, всеки един да бъде отдалечен от другия. Следващата сфера, в която влизаме след смъртта е сферата на Слънцето. Ние получаваме тази сфера, когато съединим Земята със Слънцето е един радиус и очертаваме с него един кръг около Земята. Духовно отношенията са напълно различни отколкото във физическия свят.
Ние се разширяваме до тази сфера, след като сме минали през сферата на Венера.
За тази сфера ни подготвя не вече онова, което ни беше подготвило за сферата на Венера. За сферата на Венера можем да бъдем подготвени така, че да можем да намерим връзката с всички онези души, с които сме били сближени религиозно в живота между раждането и смъртта. В сферата на Венера хората са затворени, така да се каже в район, каквито са районите, в които на Земята хората са събрани в народите в расите. Така в сферата на Венера има райони, в които се събират онези, които са сродни в техните религиозни чувства, които имат също религиозно вероизповедание. Обаче това не е вече достатъчно за сферата на Слънцето.
към текста >>
В тези книги това, което индийците казват е представено
като
обща световна религия и за онези, които не признаят това се казва, че не са никакви истински теософи.
Ние действително можем да се убедим в това. Много други религиозни системи са ограничени само в определени области на Земята и когато човек иска, той лесно може да види това, как изповядващият индуската религия, будистката религия и т.н., може да говори вече за едно еднаква оправдание на всички религии и религиозни мъдрости изобщо, обаче когато човек разглежда по-дълбоко това, което такъв човек разбира, открива, че той разбира своята собствена религия. Той изисква всъщност от другите хора те да признаят неговата собствена религия. Това нарича той, след едно равно оправдание на религиите. Опитайте се да прочетете теософски книги, които произхождат от областта на Индия.
В тези книги това, което индийците казват е представено като обща световна религия и за онези, които не признаят това се казва, че не са никакви истински теософи.
Първичното християнство не е настроено от самото начало на този тон, особено там където е станало религия на запада. Ако на запад би било така, както е в Индия, тогава ние днес бихме имали една религия на Вотан, това би било такова нещо каквото е на индуската религия. Обаче западът е приел една религия на този, който е живял вън от запада, религията на Исуса Христа. Западът е приел неегоистично една религия. Това е една принципна разлика.
към текста >>
Който не е добил тук на Земята това разбиране, той не познава кой е стоял някога на този престол и в това което сега съществува само
като
образ такъв човек сега не може да се ориентира, да се оправи в живота между смъртта и едно ново раждане в сферата на Слънцето.
Когато между смъртта и едно ново раждане навлезем в сферата на Слънцето, ние намираме там две неща. Първото, което намираме е нещо което можем да изразим само образно: Намираме един празен престол, един празен миров престол. И онова, което можем да търсим върху този празен миров престол, ние можем да го намерим само в образите на Акашовата летопис. Но този престол, който намираме там празен, когато преживяваме времето между смъртта и едно ново раждане, е стоял някога в сферата на Слънцето Христос. Той се е разширил до сферата на Земята чрез Тайната на Голгота и от онова време насам жителите на Земята, трябва да могат да усвоят този Импулс в тяхната памет: Тогава те могат да познаят образа, който се изявява в Акашовата Летопис, когато се вживяват в тази сфера на Слънцето.
Който не е добил тук на Земята това разбиране, той не познава кой е стоял някога на този престол и в това което сега съществува само като образ такъв човек сега не може да се ориентира, да се оправи в живота между смъртта и едно ново раждане в сферата на Слънцето.
Тук ние виждаме каква е мисията на човешката душа на Земята: Да потърси тук връзката с Тайната на Голгота, така както ние търсим тази наша връзка в нашето духовно движение. Чрез това ние запазваме между смъртта и едно ново раждане спомена за Христовия Импулс и не ставаме никакви самотници в сферата на Слънцето, а ставаме общителни и дружелюбни същества, чрез силите, които сме взели с нас от Земята. Тогава ние живеем чрез нашата собствена, нанесена в нас сила на образи на Христос, който е останал само като образ в сферата на Слънцето. И ние трябва да вземем в нас от земния живот толкова много сили, че тази сила да ни остане също и за следващото време и да не може да се изгуби. Но в сферата на Слънцето намираме и нещо друго един втори престол и този престол е сега действително зает от едно действително същество Луцифер.
към текста >>
Тогава ние живеем чрез нашата собствена, нанесена в нас сила на образи на Христос, който е останал само
като
образ в сферата на Слънцето.
Но този престол, който намираме там празен, когато преживяваме времето между смъртта и едно ново раждане, е стоял някога в сферата на Слънцето Христос. Той се е разширил до сферата на Земята чрез Тайната на Голгота и от онова време насам жителите на Земята, трябва да могат да усвоят този Импулс в тяхната памет: Тогава те могат да познаят образа, който се изявява в Акашовата Летопис, когато се вживяват в тази сфера на Слънцето. Който не е добил тук на Земята това разбиране, той не познава кой е стоял някога на този престол и в това което сега съществува само като образ такъв човек сега не може да се ориентира, да се оправи в живота между смъртта и едно ново раждане в сферата на Слънцето. Тук ние виждаме каква е мисията на човешката душа на Земята: Да потърси тук връзката с Тайната на Голгота, така както ние търсим тази наша връзка в нашето духовно движение. Чрез това ние запазваме между смъртта и едно ново раждане спомена за Христовия Импулс и не ставаме никакви самотници в сферата на Слънцето, а ставаме общителни и дружелюбни същества, чрез силите, които сме взели с нас от Земята.
Тогава ние живеем чрез нашата собствена, нанесена в нас сила на образи на Христос, който е останал само като образ в сферата на Слънцето.
И ние трябва да вземем в нас от земния живот толкова много сили, че тази сила да ни остане също и за следващото време и да не може да се изгуби. Но в сферата на Слънцето намираме и нещо друго един втори престол и този престол е сега действително зает от едно действително същество Луцифер. Ако не бихме приели в себе си Христовия Импулс, тогава би трябвало само Луцифер да стане само наш ръководител. Обаче, ако не сме приели Христовия Импулс, тогава в нашето далечно пътуване във Вселената ще стоим от една страна под ръководството на Луцифер, а от друга страна под ръководството на Христовия Импулс: защото ние се нуждаем и от Луцифер за следващите времена. Ние се нуждаем също от Луцифер, защото той ни ръководи сега по правилния начин през мировите сфери, първо до сферата на Марс.
към текста >>
За да може Луцифер да ни ръководи по правилния начин, така както е подходящо за нас хората, ние трябва да имаме Христовия Импулс,
като
противовес,
като
уравновесяваща сила: Тогава импулсът на Луцифер е благотворен за нас, иначе той е нещо вредно за нас.
Но в сферата на Слънцето намираме и нещо друго един втори престол и този престол е сега действително зает от едно действително същество Луцифер. Ако не бихме приели в себе си Христовия Импулс, тогава би трябвало само Луцифер да стане само наш ръководител. Обаче, ако не сме приели Христовия Импулс, тогава в нашето далечно пътуване във Вселената ще стоим от една страна под ръководството на Луцифер, а от друга страна под ръководството на Христовия Импулс: защото ние се нуждаем и от Луцифер за следващите времена. Ние се нуждаем също от Луцифер, защото той ни ръководи сега по правилния начин през мировите сфери, първо до сферата на Марс. Това е следващата сфера, до която ние се разширяваме между смъртта и едно ново раждане.
За да може Луцифер да ни ръководи по правилния начин, така както е подходящо за нас хората, ние трябва да имаме Христовия Импулс, като противовес, като уравновесяваща сила: Тогава импулсът на Луцифер е благотворен за нас, иначе той е нещо вредно за нас.
Станало е необходимо и нещо друго: В сферата на Марс ние трябва да имаме възможността да държим с цялото си същество сметка за определени изменения, които са станали на Марс в течение на последните столетия. Тези изменения могат да бъдат описани по следния начин. Чрез определени сили всички небесни тела стоят във връзка с други небесни тела, Земята също стои във връзка с други небесни тела. От тях се излъчват силите. От планетата Марс и от нейната сфера се излъчва не само светлинно действие, което идва на Земята, но от там се излъчват също и духовни сили.
към текста >>
Че онова, което се е развило в света
като
една войственна заплененост, което е правило хората решителни и смели през столетията и хилядолетията, произхожда от влиянието на силите на Марс върху Земята.
Чрез определени сили всички небесни тела стоят във връзка с други небесни тела, Земята също стои във връзка с други небесни тела. От тях се излъчват силите. От планетата Марс и от нейната сфера се излъчва не само светлинно действие, което идва на Земята, но от там се излъчват също и духовни сили. Ако отидем назад в по-древни столетия, ние ще намерим, че от Марс са се излъчвали онези сили, които са събуждали във хората ентусиазъм за това от което те са се нуждаели в по-стари време физическите сили, които поощряват еволюцията на човечеството. Това не е само един мит, а една окултна истина.
Че онова, което се е развило в света като една войственна заплененост, което е правило хората решителни и смели през столетията и хилядолетията, произхожда от влиянието на силите на Марс върху Земята.
Обаче животът на една планета е такъв, че нейните сили минават през едно възходящо и едно низходящо развитие. И през последните столетия Марс е променил в известно отношение своята задача. Това, което сега все още се развива като войнствени сили, това е отливащ се войнствен живот от минали столетия от Марс не се вливат на Земята дори разгарящи сили. Защото на поврата на 16-то към 17-тото столетие Марс беше стигнал до една решителна точка, до една точка, която в съществуванието на Марс може само да се сравни с времето, когато Земята беше стигнала до една решаваща точка по времето на Тайната на Голгота. Това, което засягаме тук е нещо извънредно важно.
към текста >>
Това, което сега все още се развива
като
войнствени сили, това е отливащ се войнствен живот от минали столетия от Марс не се вливат на Земята дори разгарящи сили.
Ако отидем назад в по-древни столетия, ние ще намерим, че от Марс са се излъчвали онези сили, които са събуждали във хората ентусиазъм за това от което те са се нуждаели в по-стари време физическите сили, които поощряват еволюцията на човечеството. Това не е само един мит, а една окултна истина. Че онова, което се е развило в света като една войственна заплененост, което е правило хората решителни и смели през столетията и хилядолетията, произхожда от влиянието на силите на Марс върху Земята. Обаче животът на една планета е такъв, че нейните сили минават през едно възходящо и едно низходящо развитие. И през последните столетия Марс е променил в известно отношение своята задача.
Това, което сега все още се развива като войнствени сили, това е отливащ се войнствен живот от минали столетия от Марс не се вливат на Земята дори разгарящи сили.
Защото на поврата на 16-то към 17-тото столетие Марс беше стигнал до една решителна точка, до една точка, която в съществуванието на Марс може само да се сравни с времето, когато Земята беше стигнала до една решаваща точка по времето на Тайната на Голгота. Това, което засягаме тук е нещо извънредно важно. Марс мина през една решителна точка. Това се е знаело в древните мистерии, където се е вземало решение за големите духовни работи свързани със земното съществуване. А именно от 12-тото столетие са извършени решаващи подготовки в развитието на мистериите на Земята, за да се държи сметка за изменението на Марс.
към текста >>
Силите които Марс трябваше да донесе на Земята
като
смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: те не трябваше вече да проникват до Земята.
Защото на поврата на 16-то към 17-тото столетие Марс беше стигнал до една решителна точка, до една точка, която в съществуванието на Марс може само да се сравни с времето, когато Земята беше стигнала до една решаваща точка по времето на Тайната на Голгота. Това, което засягаме тук е нещо извънредно важно. Марс мина през една решителна точка. Това се е знаело в древните мистерии, където се е вземало решение за големите духовни работи свързани със земното съществуване. А именно от 12-тото столетие са извършени решаващи подготовки в развитието на мистериите на Земята, за да се държи сметка за изменението на Марс.
Силите които Марс трябваше да донесе на Земята като смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: те не трябваше вече да проникват до Земята.
Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта. Когато човек е минал през сферата на Слънцето и е излязъл от нея, в съществуването на неговата душа се вливат сили, които имат значение за следващото земно въплъщение. Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със смелост и решителност. Обаче душите, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си. Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато разглеждаме всичко, което се е развило в земния живот
като
противовес на материализма, ще открием последното най-важно явление във Франциск Асизки.
От 12-то столетие насам пред розенкройцерските мистерии се явяват решаващи задачи чрез това, че те трябва да си кажат следното: За земното развитие настъпват твърде особени времена – времената на външната материална култура, на външните материални успехи и триумфи. Вярно е, че ние не можем да се опълчим срещу тях, въпреки, че те не донасят нищо духовно, ние трябва по необходимост да ги имаме тези времена на машините и самолетите, обаче те донасят един вид душевна смърт. Ние не трябва да се противопоставим на това: човекът трябва да се вживее в тези времена на материалната култура. Епохата на материализма трябваше да дойде. Обаче Висшите Духовни Същества постоянно полагат усилия, да създадат един противовес на тази материалистична епоха.
Когато разглеждаме всичко, което се е развило в земния живот като противовес на материализма, ще открием последното най-важно явление във Франциск Асизки.
В онзи Франциск от Асизи, който в своя живот в Асизи се отвърна от всякакъв земен живот, всякакъв външен живот, който при познатата ви съществуване в Асизи, така чудесно нарисувано от Джото в църквата на Асизи. Тези картини са били толкова много пъти ретуширани, въпреки това излъчващият се от тях живот така силно ни завладява. И въпреки че той е минал през едно развитие на материализма, трябва все пак да кажем: Около мястото, където се намира Асизи все още е разпространена духовната атмосфера на Франциск, една атмосфера, която е приела в себе си елементите на един наистина чужд на света, но верен на душата живот и то не само на човешката душа, но също и на душата на Природата. В цикълът от сказки назован "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", можете да прочетете онова, чудесно стихотворение, в което от Франциск Асизки се разля това, което той е чувствувал по отношение на душата на Природата и природните царства. Можем да кажем, че никой не е намерил отново такива хубави тонове върху съществуването на Природата, може би само Гьоте е успял да постигне това.
към текста >>
И този учител не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен
като
Гоутама Буда.
И въпреки че той е минал през едно развитие на материализма, трябва все пак да кажем: Около мястото, където се намира Асизи все още е разпространена духовната атмосфера на Франциск, една атмосфера, която е приела в себе си елементите на един наистина чужд на света, но верен на душата живот и то не само на човешката душа, но също и на душата на Природата. В цикълът от сказки назован "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", можете да прочетете онова, чудесно стихотворение, в което от Франциск Асизки се разля това, което той е чувствувал по отношение на душата на Природата и природните царства. Можем да кажем, че никой не е намерил отново такива хубави тонове върху съществуването на Природата, може би само Гьоте е успял да постигне това. От къде е дошло всичко това? Всичко това дойде от там, че в своето предидущо въплъщение, в осмото осмо столетие на нашата ера Франциск Асизки и бил ученик на едно същество, което е действувало само в духовно тяло между учениците си, между които е бил и Франциск Асизки.
И този учител не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен като Гоутама Буда.
Обаче въпреки това, той е продължил да действува на Земята в духовно тяло. Ние знаем, че още като Духовно Същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука. Той е действувал по-нататък в школата, в която е живял Франциск Асизки в неговото предидущо въплъщение. Там Франциск приел импулсите на своя посветен на душата живот, което трябваше да се разпространи по-нататък върху Земята, за да отклони хората от чисто материалния живот. И този Импулс продължи да живее във Франциск Асизки и ние виждаме как те действуват в неговото въплъщение като Франциск Асизки.
към текста >>
Ние знаем, че още
като
Духовно Същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука.
Можем да кажем, че никой не е намерил отново такива хубави тонове върху съществуването на Природата, може би само Гьоте е успял да постигне това. От къде е дошло всичко това? Всичко това дойде от там, че в своето предидущо въплъщение, в осмото осмо столетие на нашата ера Франциск Асизки и бил ученик на едно същество, което е действувало само в духовно тяло между учениците си, между които е бил и Франциск Асизки. И този учител не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен като Гоутама Буда. Обаче въпреки това, той е продължил да действува на Земята в духовно тяло.
Ние знаем, че още като Духовно Същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука.
Той е действувал по-нататък в школата, в която е живял Франциск Асизки в неговото предидущо въплъщение. Там Франциск приел импулсите на своя посветен на душата живот, което трябваше да се разпространи по-нататък върху Земята, за да отклони хората от чисто материалния живот. И този Импулс продължи да живее във Франциск Асизки и ние виждаме как те действуват в неговото въплъщение като Франциск Асизки. Обаче не можа да стане така, че в епохата която имаме на Земята материалистичната мисия, към общността на Франциск Асизки да се присъединят много души. Не можаха да сторят това онези хора, които трябваше да вървят по-нататък с времето.
към текста >>
И този Импулс продължи да живее във Франциск Асизки и ние виждаме как те действуват в неговото въплъщение
като
Франциск Асизки.
И този учител не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен като Гоутама Буда. Обаче въпреки това, той е продължил да действува на Земята в духовно тяло. Ние знаем, че още като Духовно Същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука. Той е действувал по-нататък в школата, в която е живял Франциск Асизки в неговото предидущо въплъщение. Там Франциск приел импулсите на своя посветен на душата живот, което трябваше да се разпространи по-нататък върху Земята, за да отклони хората от чисто материалния живот.
И този Импулс продължи да живее във Франциск Асизки и ние виждаме как те действуват в неговото въплъщение като Франциск Асизки.
Обаче не можа да стане така, че в епохата която имаме на Земята материалистичната мисия, към общността на Франциск Асизки да се присъединят много души. Не можаха да сторят това онези хора, които трябваше да вървят по-нататък с времето. Така се създаде един вид разцепление във човечеството. Не можеше да бъде така, че от една страна да има само външна, материална култура, а от друга страна последователя на Франциск Асизки. Колкото и велик и мощен да беше Франциск Асизки, все пак проповядваните от него правила за живота не можеха да бъдат годни за по-късни времена.
към текста >>
В началото на 17-тото столетие, на поврата на 16-тото към 17-тото столетие Буда, който и без това беше минал през своето последно земно въплъщение, бе изпратен на Марс, в сферата на Марс и говорейки съвсем правилно можем да кажем: В онзи момент Буда извърши нещо подобно на Марс,
като
това, което извърши Христос само че в по-голям размер, на Земята чрез Тайната на Голгота.
И за това трябваше да бъде направена подготовка в мистериите на Розенкройцерите. Християн Розенкройцер имаше задачата да се погрижи за това. Как можеше да стане това? Само чрез това, че в определено време от живота между смъртта и едно ново раждане, да бъде приложено по определен начин на душата. В мистериите на Розенкройцерите си казваха: Марс изгубва своята стара задача, нека му дадем една нова задача.
В началото на 17-тото столетие, на поврата на 16-тото към 17-тото столетие Буда, който и без това беше минал през своето последно земно въплъщение, бе изпратен на Марс, в сферата на Марс и говорейки съвсем правилно можем да кажем: В онзи момент Буда извърши нещо подобно на Марс, като това, което извърши Христос само че в по-голям размер, на Земята чрез Тайната на Голгота.
Тогава Буда преобрази със своята жертва онова, което винаги е изхождало от Марс и което е било вложено в неговата същност. Той преобрази цялата природа и същност на Марс. Буда стана за Марс Великият Спасител. За него това беше една жертва. Нужно е само да си спомните как само Буда се издигна до учението, до благовестието за великият мир, за хармоничното съществувание.
към текста >>
Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след
като
са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс.
Той се пренесе сега в планетната сфера, от която произхождаше силата на агресията. Той князът на мира се разпъна един вид на Кръстта. Така в сферата на Марс бе внесено нещо друго Марс бе проникнат от съществото на Буда. Както на Земята се разля субстанцията на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сферата на Марс се разлива изпълнената с мир субстанция на Буда и се намира от тогава в сферата на Марс. Така бе говорено в Тайната на Розенкройцерите.
Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс.
След като душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия Импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки. Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята. Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят. Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане. След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък.
към текста >>
След
като
душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия Импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки.
Той князът на мира се разпъна един вид на Кръстта. Така в сферата на Марс бе внесено нещо друго Марс бе проникнат от съществото на Буда. Както на Земята се разля субстанцията на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сферата на Марс се разлива изпълнената с мир субстанция на Буда и се намира от тогава в сферата на Марс. Така бе говорено в Тайната на Розенкройцерите. Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс.
След като душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия Импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки.
Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята. Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят. Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане. След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък. Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите души.
към текста >>
Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло
като
един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята.
Така в сферата на Марс бе внесено нещо друго Марс бе проникнат от съществото на Буда. Както на Земята се разля субстанцията на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сферата на Марс се разлива изпълнената с мир субстанция на Буда и се намира от тогава в сферата на Марс. Така бе говорено в Тайната на Розенкройцерите. Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс. След като душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия Импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки.
Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята.
Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят. Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане. След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък. Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите души. Изостаналите души са се свързват само с най-близките до Земята сфери.
към текста >>
Като
минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят.
Както на Земята се разля субстанцията на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сферата на Марс се разлива изпълнената с мир субстанция на Буда и се намира от тогава в сферата на Марс. Така бе говорено в Тайната на Розенкройцерите. Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс. След като душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия Импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки. Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята.
Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят.
Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане. След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък. Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите души. Изостаналите души са се свързват само с най-близките до Земята сфери. Те минават също и през другите сфери, обаче в определено, несъзнателно, спящо състояние.
към текста >>
Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи,
като
минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло.
Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане. След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък. Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите души. Изостаналите души са се свързват само с най-близките до Земята сфери. Те минават също и през другите сфери, обаче в определено, несъзнателно, спящо състояние.
Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло.
Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята. Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство. Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Космоса, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използува за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят. Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действуват за предишния живот на Земята. Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето.
към текста >>
След
като
човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива.
Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действуват за предишния живот на Земята. Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето. Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека. От човешкият зародиш, който се ражда от взаимодействието на двата пола, никога не би могъл да се роди един нов човек, ако не би станало следното: Тук имаме един малък зародиш на човека. С този човешки зародиш се съединява нещо извънредно голямо и важно, нещо, което първо се разширява до един пълен с тайнственост начин в безкрайните мирови далечини и което след това отново се свива.
След като човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива.
Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната, като става все по-малък и по-малък. И като става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса. И той става все по-малък и по-малък. И това което накрая се е свило така, че е станало като едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване. Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я оплодява от духовното царство.
към текста >>
Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната,
като
става все по-малък и по-малък.
Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето. Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека. От човешкият зародиш, който се ражда от взаимодействието на двата пола, никога не би могъл да се роди един нов човек, ако не би станало следното: Тук имаме един малък зародиш на човека. С този човешки зародиш се съединява нещо извънредно голямо и важно, нещо, което първо се разширява до един пълен с тайнственост начин в безкрайните мирови далечини и което след това отново се свива. След като човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива.
Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната, като става все по-малък и по-малък.
И като става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса. И той става все по-малък и по-малък. И това което накрая се е свило така, че е станало като едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване. Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я оплодява от духовното царство. Така ние виждаме как човекът влиза в земното съществувание чрез раждането.
към текста >>
И
като
става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса.
Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека. От човешкият зародиш, който се ражда от взаимодействието на двата пола, никога не би могъл да се роди един нов човек, ако не би станало следното: Тук имаме един малък зародиш на човека. С този човешки зародиш се съединява нещо извънредно голямо и важно, нещо, което първо се разширява до един пълен с тайнственост начин в безкрайните мирови далечини и което след това отново се свива. След като човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива. Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната, като става все по-малък и по-малък.
И като става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса.
И той става все по-малък и по-малък. И това което накрая се е свило така, че е станало като едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване. Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я оплодява от духовното царство. Така ние виждаме как човекът влиза в земното съществувание чрез раждането. След като е минал през последната смърт, той се е разширил в мировите далечини, станал е един вид гигантско кълбо.
към текста >>
И това което накрая се е свило така, че е станало
като
едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване.
С този човешки зародиш се съединява нещо извънредно голямо и важно, нещо, което първо се разширява до един пълен с тайнственост начин в безкрайните мирови далечини и което след това отново се свива. След като човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива. Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната, като става все по-малък и по-малък. И като става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса. И той става все по-малък и по-малък.
И това което накрая се е свило така, че е станало като едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване.
Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я оплодява от духовното царство. Така ние виждаме как човекът влиза в земното съществувание чрез раждането. След като е минал през последната смърт, той се е разширил в мировите далечини, станал е един вид гигантско кълбо. Духовно той е бил заедно с духовните същества и факта, след това той отново се свива, става все по-малък и по-малък, докато дойде момента, когато чрез живеещите в него сили се съединява с физическата материя. Това, което от човешката зародишна клетка изгражда едно човешко тяло то е извлечение от Космоса.
към текста >>
След
като
е минал през последната смърт, той се е разширил в мировите далечини, станал е един вид гигантско кълбо.
И като става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса. И той става все по-малък и по-малък. И това което накрая се е свило така, че е станало като едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване. Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я оплодява от духовното царство. Така ние виждаме как човекът влиза в земното съществувание чрез раждането.
След като е минал през последната смърт, той се е разширил в мировите далечини, станал е един вид гигантско кълбо.
Духовно той е бил заедно с духовните същества и факта, след това той отново се свива, става все по-малък и по-малък, докато дойде момента, когато чрез живеещите в него сили се съединява с физическата материя. Това, което от човешката зародишна клетка изгражда едно човешко тяло то е извлечение от Космоса. От тази човешка зародишна клетка, даже когато тя е оплодена, не може да бъде окултно изследвана, ако в нея не би могла да се съедини тази сбита духовна сфера. И какво би могло да се роди само от човешката зародишна клетка? От нея би могло да се роди само заложбите на сетивата и на нервната система, за тях може Земята да даде необходимите сили.
към текста >>
Духовно той е бил заедно с духовните същества и факта, след това той отново се свива, става все по-малък и по-малък, до
като
дойде момента, когато чрез живеещите в него сили се съединява с физическата материя.
И той става все по-малък и по-малък. И това което накрая се е свило така, че е станало като едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване. Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я оплодява от духовното царство. Така ние виждаме как човекът влиза в земното съществувание чрез раждането. След като е минал през последната смърт, той се е разширил в мировите далечини, станал е един вид гигантско кълбо.
Духовно той е бил заедно с духовните същества и факта, след това той отново се свива, става все по-малък и по-малък, докато дойде момента, когато чрез живеещите в него сили се съединява с физическата материя.
Това, което от човешката зародишна клетка изгражда едно човешко тяло то е извлечение от Космоса. От тази човешка зародишна клетка, даже когато тя е оплодена, не може да бъде окултно изследвана, ако в нея не би могла да се съедини тази сбита духовна сфера. И какво би могло да се роди само от човешката зародишна клетка? От нея би могло да се роди само заложбите на сетивата и на нервната система, за тях може Земята да даде необходимите сили. Това, което се изгражда около сетивата и нервната система, трябва да бъде взето от Космоса.
към текста >>
Без съмнение хората ще казват:
Децата
не вярват сега вече в щъркела, защото онези, които разказват приказката, самите те не вярват това.
Всъщност за тази тайна, би могла да знае само една класа хора, само една определена класа хора, но те представляват все повече и повече. На малките деца разказват, че щъркелът, или други същества донасят нещо чрез което човек може да се роди на света. Това е наистина само един образен израз на един духовен процес, но все пак е много по умен и сполучлив от това, което днес умните хора застъпват. Обаче за днешното време се счита за нещо просветно, човешките отношения да бъдат обяснявани материалистично. Това образно представяне на духовния процес би трябвало все още да действува върху детските души, върху имагинацията!
Без съмнение хората ще казват: Децата не вярват сега вече в щъркела, защото онези, които разказват приказката, самите те не вярват това.
Обаче онези, които стават антропософи, те вярват в образа на щъркела и скоро ще открият, че в това образно представяне е било дадено нещо подобно за духовните процеси С това ние разглеждаме космическата страна на живота между смъртта и едно ново раждане. А сега искаме да си спомним още за едно нещо. Някога Кант е направил бихме могли да кажем, изразявайки едно предчувствие, важното изказване: "Две неща изпълват душата ми с ново удивление и уважение звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене". Това изказване може да се яви като нещо много важно за окултистите.
към текста >>
Това изказване може да се яви
като
нещо много важно за окултистите.
Без съмнение хората ще казват: Децата не вярват сега вече в щъркела, защото онези, които разказват приказката, самите те не вярват това. Обаче онези, които стават антропософи, те вярват в образа на щъркела и скоро ще открият, че в това образно представяне е било дадено нещо подобно за духовните процеси С това ние разглеждаме космическата страна на живота между смъртта и едно ново раждане. А сега искаме да си спомним още за едно нещо. Някога Кант е направил бихме могли да кажем, изразявайки едно предчувствие, важното изказване: "Две неща изпълват душата ми с ново удивление и уважение звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене".
Това изказване може да се яви като нещо много важно за окултистите.
Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас.
към текста >>
Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята,
като
чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа.
А сега искаме да си спомним още за едно нещо. Някога Кант е направил бихме могли да кажем, изразявайки едно предчувствие, важното изказване: "Две неща изпълват душата ми с ново удивление и уважение звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене". Това изказване може да се яви като нещо много важно за окултистите. Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо.
Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа.
В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота.
към текста >>
Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас
като
насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот.
Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас.
Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот.
Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане. Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа.
към текста >>
94.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Често пъти бе казано, че Духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действува в живота
като
една действителна сила на живота.
ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА Щутгарт, 20 февруари 1913 г. Влизането на взаимни отношения между живите и така наречените мъртви.
Често пъти бе казано, че Духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действува в живота като една действителна сила на живота.
И различните отделни разглеждания върху живота на живота могат да засилят това твърдение. С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота. От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот,
като
любими същества, или по друг начин.
Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви. Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин.
Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга. Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина.
към текста >>
Например една душа казваше следното нещо, след
като
беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга.
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин. Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите.
Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга.
Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина. Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята. Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота. И в мене остана копнежът за нея. Моят духовен поглед се насочва надалеч към Земята и аз не мога да я намеря, тя не е там.
към текста >>
От всичко това, което съм научил, аз зная, че тази душа трябва да бъде на Земята в едно физическо тяло, както и по-рано, обаче за мене тя е
като
изчезнала,
като
несъществуваща.
Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина. Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята. Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота. И в мене остана копнежът за нея. Моят духовен поглед се насочва надалеч към Земята и аз не мога да я намеря, тя не е там.
От всичко това, което съм научил, аз зная, че тази душа трябва да бъде на Земята в едно физическо тяло, както и по-рано, обаче за мене тя е като изчезнала, като несъществуваща.
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души. Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята. И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея. Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят.
към текста >>
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват
като
обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души.
Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята. Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота. И в мене остана копнежът за нея. Моят духовен поглед се насочва надалеч към Земята и аз не мога да я намеря, тя не е там. От всичко това, което съм научил, аз зная, че тази душа трябва да бъде на Земята в едно физическо тяло, както и по-рано, обаче за мене тя е като изчезнала, като несъществуваща.
Човек може да има често този потресающ опит, по отношение на душите, които след смъртта насочват своята мисъл към оставените на Земята и които се чувствуват като обвързани, така че не могат да проникнат с техния поглед до тези души.
Те са обвързани не чрез тяхното собствено същество, а напротив чрез другата душа, която е останала жива на Земята. И когато се проучи на какво се дължи това, че една душа от другият свят не може да възприеме душата, която е останала на Земята, констатира се, че тази останала на Земята душа не е стигнала чрез настоящите отношения на времето до състояние да приеме в себе си някакви мисли, които да станат видими, възприемаеми за една такава душа, която е минала през вратата на смъртта не е направила такива мисли да живеят в нея. Можем да направим още едно друго сравнение. Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта.
към текста >>
Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и
като
несъществуващи/, които са заминали за другия свят.
Такива души, които са минали през вратата на смъртта и копнеят да видят отново онези, които са останали на Земя то във физическо тяло, но не могат да им се изявят. Както един ням човек не може да се изяви чрез езика, така че другият ни може да чуе нищо от него, така цялата душа остава няма за този, който копнее за нея, тя не може да бъде възприета в нейното духовно същество от този, който е минал вече през вратата на смъртта. Тук на Земята съществува голяма разлика между души и души, според това, дали тези души имат едно и друго държание. Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят. Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят.
Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят.
Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки. Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук.
към текста >>
В нашата епоха е именно така,
като
че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки.
Да вземем една душа, която живее тук във физическо тяло и от събуждането до заспиване то се занимава само с представи, които са били почерпени само от материалния свят, една такава душа, която живее тук в материалния свят и е изцяло изпълнена с представи, с понятия, с идеи и чувства взети само от материалния свят, не може никак да бъде възприемана от другия свят. Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят. Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят. Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха.
В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки.
Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души. И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно.
към текста >>
Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, до
като
винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях,
като
действителни души.
Една душа, която е изпълнена с духовни представи, каквито дава например Духовната наука, която е разгорена и просветлена от духовни представи такава душа може да бъде добре възприемана от другия свят. Ето защо такива души, които са останали живи на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават невъзприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят. Това дава на ясновидеца, макар и той да е развил в себе си пълно спокойствие, потресаващи, ужасни впечатления. Такива случаи, които могат да се срещнат на другия свят, са обаче твърде много именно в нашата епоха. В нашата епоха е именно така, като че всяко отношение е отразено върху такива души, които тук са били близки.
Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души.
Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души. И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно. Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях.
към текста >>
Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след
като
са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях.
Когато една душа е минала през вратата на смъртта, често пъти положението се представя така, докато винаги може да се констатира, че душите, които живеят в другия свят, следователно са минали през вратата на смъртта и насочват поглед към такива, които макар и от време на време хранят духовни мисли, могат да възприемат, така че тези души остават да съществуват за тях, като действителни души. Още по-важно е, че може да стане практично онова, за което се касае тук. Душите от другия свят могат не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хранят в себе си намиращите се тук на Земята души. И благодарение на този факт, може да се роди това, което може да стане важно за съобщението на намиращите се на Земята души със заминалите на другия свят души: а именно това, което можем да наречем четене на мъртвите. И това четен на мъртвите е често пъти много важно.
Тук също ясновидецът може да има опитът, че хора, които тук на Земята не са искали да знаят нищо за духовните мъдрости, после, след като са минали през вратата на смъртта, изпитват един голям копнеж към такива духовни мъдрости, искат да слушат за тях.
Ако тогава душите, които са останала тук на Земята си представят, че мъртвите стоят пред тях и прекарват през съзнанието си, без да ги изговарят, някакви духовни мисли, които хранят намиращите се тук на Земята души, или отварят книги относно Духовната наука и мислено четат на мъртвите, които си представят духом, че стоят пред тях, тогава мъртвите чуват това. Именно в нашето движение можем да отбележим в тази област най-хубавите резултати чрез това, че останалите живи на Земята приятели четат на техните близки заминали за другия свят. Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях. Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа. Ние не можем да влезем току така, в отношение с кое да е същество.
към текста >>
Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй
като
ние изпитваме това когато сме умрели.
Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях. Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа. Ние не можем да влезем току така, в отношение с кое да е същество. В тази област съществува голяма измама, голяма заблуда. Когато някой вярва, че е достатъчно само един човек да умре, за да влезе той във връзка, да влезе в допир с целия духовен свят, това е една голяма грешка.
Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели.
Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта. Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта. Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях.
към текста >>
Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее,
като
четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено.
Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта. Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта. Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях.
Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено.
Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един език, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот. Обаче това което се говори като един език в Духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите. Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята. И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език.
към текста >>
Обаче това което се говори
като
един език в Духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите.
Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях. Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено. Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един език, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот.
Обаче това което се говори като един език в Духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите.
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята. И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята. Тук ние стигнахме до едно място, обични приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите.
към текста >>
До
като
материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят.
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята. Тук ние стигнахме до едно място, обични приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите. Благодарение, че в нашият духовен живот се влива Антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане.
Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят.
Мъртвите ще живеят с нас. И това, което може да се нарече едно минаване през вратата на смъртта, ще бъде почувствувано действително само като един вид промяна във формата на живота. И от голяма значение ще бъде цялата промяна на душевния и духовния живот, която ще настъпи, когато тези неща станат нещо всеобщо. Това беше именно един пример, как живите действуват върху мъртвите. Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действуват областно върху живите.
към текста >>
И това, което може да се нарече едно минаване през вратата на смъртта, ще бъде почувствувано действително само
като
един вид промяна във формата на живота.
Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята. Тук ние стигнахме до едно място, обични приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите. Благодарение, че в нашият духовен живот се влива Антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят. Мъртвите ще живеят с нас.
И това, което може да се нарече едно минаване през вратата на смъртта, ще бъде почувствувано действително само като един вид промяна във формата на живота.
И от голяма значение ще бъде цялата промяна на душевния и духовния живот, която ще настъпи, когато тези неща станат нещо всеобщо. Това беше именно един пример, как живите действуват върху мъртвите. Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действуват областно върху живите. Аз често пъти можех да говоря за това извинете, че думата става за нещо лично че в моя минал живот трябваше да обучавам много деца. Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението.
към текста >>
Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в
децата
заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението.
И това, което може да се нарече едно минаване през вратата на смъртта, ще бъде почувствувано действително само като един вид промяна във формата на живота. И от голяма значение ще бъде цялата промяна на душевния и духовния живот, която ще настъпи, когато тези неща станат нещо всеобщо. Това беше именно един пример, как живите действуват върху мъртвите. Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действуват областно върху живите. Аз често пъти можех да говоря за това извинете, че думата става за нещо лично че в моя минал живот трябваше да обучавам много деца.
Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението.
При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това. В такъв случай човек трябва да има на помощ всичко. И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху децата. И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това. Сега трябваше да се държи сметка за това, което бащата искаше.
към текста >>
При
децата
за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на
децата
, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това.
И от голяма значение ще бъде цялата промяна на душевния и духовния живот, която ще настъпи, когато тези неща станат нещо всеобщо. Това беше именно един пример, как живите действуват върху мъртвите. Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действуват областно върху живите. Аз често пъти можех да говоря за това извинете, че думата става за нещо лично че в моя минал живот трябваше да обучавам много деца. Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението.
При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това.
В такъв случай човек трябва да има на помощ всичко. И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху децата. И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това. Сега трябваше да се държи сметка за това, което бащата искаше. И в момента в който можа да бъде изследвано това, което бащата искаше, който беше минал през вратата на смъртта и когато той трябваше да бъде считан за една действителна личност, подобна на другите физически личности, които съдействуват за децата, тогава човек може да се справи с положението.
към текста >>
И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с
децата
, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху
децата
.
Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действуват областно върху живите. Аз често пъти можех да говоря за това извинете, че думата става за нещо лично че в моя минал живот трябваше да обучавам много деца. Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението. При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това. В такъв случай човек трябва да има на помощ всичко.
И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху децата.
И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това. Сега трябваше да се държи сметка за това, което бащата искаше. И в момента в който можа да бъде изследвано това, което бащата искаше, който беше минал през вратата на смъртта и когато той трябваше да бъде считан за една действителна личност, подобна на другите физически личности, които съдействуват за децата, тогава човек може да се справи с положението. Това е един такъв случай, при който ясно се показва, че духовното знание може да покаже на човека, как от свръхсетивния, от духовния свят действуват силите в този физически свят. Обаче за да може да възприеме човек нещо подобно, той се нуждае от подходящо време, от подходящ момент.
към текста >>
И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на
децата
, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на
децата
, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това.
Аз често пъти можех да говоря за това извинете, че думата става за нещо лично че в моя минал живот трябваше да обучавам много деца. Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението. При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това. В такъв случай човек трябва да има на помощ всичко. И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху децата.
И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това.
Сега трябваше да се държи сметка за това, което бащата искаше. И в момента в който можа да бъде изследвано това, което бащата искаше, който беше минал през вратата на смъртта и когато той трябваше да бъде считан за една действителна личност, подобна на другите физически личности, които съдействуват за децата, тогава човек може да се справи с положението. Това е един такъв случай, при който ясно се показва, че духовното знание може да покаже на човека, как от свръхсетивния, от духовния свят действуват силите в този физически свят. Обаче за да може да възприеме човек нещо подобно, той се нуждае от подходящо време, от подходящ момент. Човек трябва да се стреми например да развие един вид сила, която му дава възможност някак си светенето вътре на свръхсетивната сила, следователно в този случай, свръхсетивната сила на бащата в детската душа.
към текста >>
И в момента в който можа да бъде изследвано това, което бащата искаше, който беше минал през вратата на смъртта и когато той трябваше да бъде считан за една действителна личност, подобна на другите физически личности, които съдействуват за
децата
, тогава човек може да се справи с положението.
При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това. В такъв случай човек трябва да има на помощ всичко. И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху децата. И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това. Сега трябваше да се държи сметка за това, което бащата искаше.
И в момента в който можа да бъде изследвано това, което бащата искаше, който беше минал през вратата на смъртта и когато той трябваше да бъде считан за една действителна личност, подобна на другите физически личности, които съдействуват за децата, тогава човек може да се справи с положението.
Това е един такъв случай, при който ясно се показва, че духовното знание може да покаже на човека, как от свръхсетивния, от духовния свят действуват силите в този физически свят. Обаче за да може да възприеме човек нещо подобно, той се нуждае от подходящо време, от подходящ момент. Човек трябва да се стреми например да развие един вид сила, която му дава възможност някак си светенето вътре на свръхсетивната сила, следователно в този случай, свръхсетивната сила на бащата в детската душа. Това е често пъти трудно. Едно леко средство би било например, ако човек би се опитал да познае, как умрелият баща иска да потопи това, или онова в душата на детето, според мислите на бащата.
към текста >>
Обаче това не се оказва винаги
като
нещо правилно, то също не може винаги да се повтори.
Това е един такъв случай, при който ясно се показва, че духовното знание може да покаже на човека, как от свръхсетивния, от духовния свят действуват силите в този физически свят. Обаче за да може да възприеме човек нещо подобно, той се нуждае от подходящо време, от подходящ момент. Човек трябва да се стреми например да развие един вид сила, която му дава възможност някак си светенето вътре на свръхсетивната сила, следователно в този случай, свръхсетивната сила на бащата в детската душа. Това е често пъти трудно. Едно леко средство би било например, ако човек би се опитал да познае, как умрелият баща иска да потопи това, или онова в душата на детето, според мислите на бащата.
Обаче това не се оказва винаги като нещо правилно, то също не може винаги да се повтори.
Тук се оказва като едно добро средство, ако човек си състави един образ за изгледа, за начина как бащата е изглеждал през последното време, ако си със тави един ясен образ за неговия почерк и запечати този почерк в душата си, ако го обгърне с поглед и се подготви по този начин за едно обучение, както то се разбира тук, като се концентрира върху почерка, или образа: тогава човек приема в това, което иска да има да работи, намеренията, целите на мъртвия. Някога хората ще държат сметка за това, което мъртвите искат от останалите живи на Земята. Днес ние можем да държим сметка само за волята на онези, които се намират на физическото поле. Ще може да се осъществи едно свободно, взаимно съобщение и общение между живите и мъртвите. Хората ще се научат да проучват това, което мъртвите искат за физическото поле.
към текста >>
Тук се оказва
като
едно добро средство, ако човек си състави един образ за изгледа, за начина как бащата е изглеждал през последното време, ако си със тави един ясен образ за неговия почерк и запечати този почерк в душата си, ако го обгърне с поглед и се подготви по този начин за едно обучение, както то се разбира тук,
като
се концентрира върху почерка, или образа: тогава човек приема в това, което иска да има да работи, намеренията, целите на мъртвия.
Обаче за да може да възприеме човек нещо подобно, той се нуждае от подходящо време, от подходящ момент. Човек трябва да се стреми например да развие един вид сила, която му дава възможност някак си светенето вътре на свръхсетивната сила, следователно в този случай, свръхсетивната сила на бащата в детската душа. Това е често пъти трудно. Едно леко средство би било например, ако човек би се опитал да познае, как умрелият баща иска да потопи това, или онова в душата на детето, според мислите на бащата. Обаче това не се оказва винаги като нещо правилно, то също не може винаги да се повтори.
Тук се оказва като едно добро средство, ако човек си състави един образ за изгледа, за начина как бащата е изглеждал през последното време, ако си със тави един ясен образ за неговия почерк и запечати този почерк в душата си, ако го обгърне с поглед и се подготви по този начин за едно обучение, както то се разбира тук, като се концентрира върху почерка, или образа: тогава човек приема в това, което иска да има да работи, намеренията, целите на мъртвия.
Някога хората ще държат сметка за това, което мъртвите искат от останалите живи на Земята. Днес ние можем да държим сметка само за волята на онези, които се намират на физическото поле. Ще може да се осъществи едно свободно, взаимно съобщение и общение между живите и мъртвите. Хората ще се научат да проучват това, което мъртвите искат за физическото поле. Обрисувайте си в съзнанието великият преврат, бих могъл да кажа, също във външните неща на земният живот, когато мъртвите ще участвуват и действуват чрез живите върху физическото поле.
към текста >>
И тя сигурно ще върши това, защото не ще действува
като
един мъртъв идеал, който се проповядва, който се разпространява чрез дружества.
Ще може да се осъществи едно свободно, взаимно съобщение и общение между живите и мъртвите. Хората ще се научат да проучват това, което мъртвите искат за физическото поле. Обрисувайте си в съзнанието великият преврат, бих могъл да кажа, също във външните неща на земният живот, когато мъртвите ще участвуват и действуват чрез живите върху физическото поле. Ако Духовната наука бъде правилно разбрана, а тя трябва да бъде винаги добре разбрана, тя не ще бъде само една теория. Духовната наука ще стане постепенно еди истински елексир на живата, който ще действува в цялото съществувание, колкото повече се разпространява.
И тя сигурно ще върши това, защото не ще действува като един мъртъв идеал, който се проповядва, който се разпространява чрез дружества.
Тя наистина бавно, но сигурно ще обхване душите и ще преобрази земните души. Но в нашите представи ще бъде обогатено също и нещо друго. В нашето съществувание ние ще можем да живеем по-съвършено по друг начин заедно с мъртвите, защото ще разберем, какво правят мъртвите. Отначало много неща стават остават неразбрани във връзка между света тек на Земята, между физическото поле и света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Защото неразбираеми остават много неща, които стават тук във физическия свят.
към текста >>
За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи
като
слугиня, трябва да върши унизителна работа.
В деня на раждането на детето, бащата научава, че цялото имущество, което е било натоварено на един кораб пътуващ по море е изгубено той научава, че корабът е претърпял крушение, разтревожва се и също умира и детето остава пълно сираче. Детето / момиченце/ е взето от едно заможна дама. Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо. Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано.
За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи като слугиня, трябва да върши унизителна работа.
В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в обществото те имат различна вяра. Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй като той вече е много стар, ще премине към нейната вяра. Той заминава в чужбина, там научава, че неговият баща се е разболял. Баща му умира и той преминава към вярата на момичето, но когато бърза да отиде при момичето, то е вече болно и умира. Завръщайки се в своята родина той го намира умряло.
към текста >>
Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй
като
той вече е много стар, ще премине към нейната вяра.
Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо. Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано. За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи като слугиня, трябва да върши унизителна работа. В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в обществото те имат различна вяра.
Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй като той вече е много стар, ще премине към нейната вяра.
Той заминава в чужбина, там научава, че неговият баща се е разболял. Баща му умира и той преминава към вярата на момичето, но когато бърза да отиде при момичето, то е вече болно и умира. Завръщайки се в своята родина той го намира умряло. Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена. От положението на трупа се констатира, че момичето е умряло привидно и така е било погребано.
към текста >>
Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай,
като
например катастрофата на кораба Титаник.
От положението на трупа се констатира, че момичето е умряло привидно и така е било погребано. Това е една легенда писателят Хамерлинг я е разказвал отново в своите творби това е една легенда, в която нищо не е действително, обаче в стотици случаи може да бъде така. Ние виждаме, че една човешка душа не само умира в разцвета на нейния земен живот, а я виждаме преследвана по определен начин. При устройването на такива отношения, сътрудничат онези души, които поради тяхната безсъвестност по време на земният живот, стават слуги на духовете на болестите, на смъртта и на нещастието. Така такива безсъвестни души трябва да работят в произвеждането на такива тежки съдби: това е една връзка!
Ясновидецът констатира това особено силно при един такъв случай, като например катастрофата на кораба Титаник.
Нека проследим тук как в този случай са действували душите, които поради тяхната безсъвестност са станали слуги на духовете на болестите и нещастието. Разбира се кармата трябва да се изпълни, нещата са необходими, обаче лоша е тази съдба, в която са заплетени тези души, които след смъртта са осъдени да носят този хомот на робство. Но сега нека се запитаме по-нататък: Какво е положението с душите, които тук на Земята изпитват една такава съдба, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, които преждевременно загиват от епидемии? Когато тези души, ненавременно минават през вратата на смъртта и отиват в духовния свят, какво е тяхното положение? Ние научаваме за съдбата на тези души, когато с погледа на ясновидеца проникваме в заниманието на духовете, които водят напред земното развитие, или всеобщо развитие.
към текста >>
В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята
като
"Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие.
Тези Същества на Висшите йерархии имат определени сили, за да тласкат напред развитието, обаче тези сили не са някак безгранични, те са в известно отношение ограничени. Получава се например следното. Напълно материалистичните души, които изгубват всякакво убеждение и разбиране за свръхсетивния свят са застрашени всъщност още в настоящата епоха от един вид залез, от един вид откъсване от напредващото развитие. И по определен начин още в нашата епоха за голяма част от хората съществува опасността, да не могат да вървят напред с развитието, защото бавейки изцяло материалистични души, те са задържани чрез тежестта на техните души на Земята и не могат да бъдат взети /от развитието/ за следващото въплъщение. Обаче тази опасност трябва да бъде отклонена чрез решението на висшите йерархии.
В действителност положението е такова, че едвам в 6-тата епоха и накрая едвам през време на развитието на бъдещето въплъщение на Земята като "Венера" ще удари решаващият час за душите, които откъсвайки се напълно, не могат да бъдат взети от земното развитие.
Всъщност душите не трябва още сега да тънат така дълбоко в тежестта, че трябва да останат назад в развитието. Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности. Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии. И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие.
към текста >>
А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат
като
души пред себе си една възможност.
Съгласно решението на висшите йерархии е така, че това не трябва да се случи. Обаче тези същества на Висшите йерархии са ограничени в своите сили и способности. Нищо не е ограничено, това важи също и за Съществата на Висшите йерархии. И ако би се разчитало само на силите на тези Висши йерархии, още сега напълно материалистичните души би трябвало да се откъснат от напредващото развитие. Тези същества на Висшите йерархии не могат всъщност чрез самите себе си да спасят тези застрашени души тук се прибягва до едно особено средство.
А именно душите, които напускат земният живот чрез една преждевременна смърт, имат като души пред себе си една възможност.
Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие. Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
към текста >>
Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй
като
техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството.
Да приемем че умират чрез една катастрофа, например прегазени от един бръз влак. Тогава на една такава душа и се отнема тяло то, сега тя е свободна от тялото, лишена е от тялото, но има в себе си всички сили, които биха могли да действуват тук на Земята до настъпването на естествената смърт поради старост. Отивайки в духовния свят такива души занасят със себе си там твърде особени сили, които биха могли да действуват още тук на Земята, но които са били още преждевременно отклонени от това действие. Това са особено използваеми сили, които тези души постигнати от ранна смърт занасят горе със себе си. И тези сили използуват сега Съществата на Висшите йерархии, за да спасят онези души, които не могат да се спасят чрез тяхната собствена сила.
Чрез това материалистично настроените души са пренесени в по-добри времена и спасени, тъй като техните сили са вложени само за обикновения ход на развитието на човечеството.
Опасението идва чрез това, че тези Същества на Висшите йерархии получават допълнителни сили идващи от неизползуваните сили на душите минали през една преждевременно смърт, следователно не са могли да използуват всичките си сили в земния живот. Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма. Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта. Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост.
към текста >>
По този начин следователно: това, което външно майя, в илюзията се явява
като
зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по сложни пътища.
Тези сили увеличават силите на Съществата на Висшите йерархии. Така душите, които умират преждевременно, помагат на своите събратя човеците, които иначе потънали в мочурището на материализма. Тук ние имаме онова, което трябва да вършат душите, които преждевременно минават през вратата на смъртта. Чудни връзки, в сложните пътища на мировата мъдрост. Тук от една страна мировата мъдрост допуска, човешките души да бъдат осъдени поради тяхната безсъвестност, да сътрудничат за идването на болестите и преждевременната смърт в света, а другите, които напускат физическото поле преждевременно, за да помагат на другите хора.
По този начин следователно: това, което външно майя, в илюзията се явява като зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по сложни пътища.
Пътищата на мъдростта са много сложни, пътища по които върви Мировата Мъдрост. Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища. Бихме могли да кажем: Горе духовете на Висшите йерархии държат света. Понеже хората трябва да бъдат свободни, те им оставят възможността да потънат в злото, в материализма. Те им дават толкова свобода, че тези човешки души, които не биха могли чрез собствени сили да вървят в крак с развитието, им се изплъзват.
към текста >>
Ницше винаги е използувал знаменателните думи, които е получил
като
чрез вдъхновение, когато е казал: "Светът е дълбок и по-дълбок отколкото обикновено си мислим".
Те се нуждаят от души, които на Земята развиват сили, които след това чрез настъпването на преждевременна смърт остават в напрежение и биват занесени в духовния свят, чрез тяхната преждевременна смърт, чрез сполетялото ги нещастие. За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива души, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност. Тук се развива един чудесен цикличен път: бихме могли да кажем отново един цикличен път на мировата Мъдрост. Не трябва да се вярва, че универсално е това, което е най-просто. Светът е станал толкова сложен.
Ницше винаги е използувал знаменателните думи, които е получил като чрез вдъхновение, когато е казал: "Светът е дълбок и по-дълбок отколкото обикновено си мислим".
Онези хора, които вярват, че всичко може да бъде разбрано, чрез днешната мъдрост на ума, се заблуждава твърде силно. Защото по-високата духовна светлина не е тази, която свети в дневната Мъдрост /при будното съзнание/, а онази, която свети в тъмнината /в подсъзнанието/. Ние трябва да търсим тази светлина, за да можем да се оправяме в тъмнините, в които все пак царува мировата Мъдрост. Обични приятели, когато приемем в себе си такива понятия, идеи и мисли, тогава е така, че гледаме и виждаме света именно с други очи, /защото от древни времена насам човечеството е изгубили нещо/ отколкото преди това. И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща.
към текста >>
И това, което съществуваше
като
карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи.
Защото по-високата духовна светлина не е тази, която свети в дневната Мъдрост /при будното съзнание/, а онази, която свети в тъмнината /в подсъзнанието/. Ние трябва да търсим тази светлина, за да можем да се оправяме в тъмнините, в които все пак царува мировата Мъдрост. Обични приятели, когато приемем в себе си такива понятия, идеи и мисли, тогава е така, че гледаме и виждаме света именно с други очи, /защото от древни времена насам човечеството е изгубили нещо/ отколкото преди това. И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща. Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение.
И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи.
Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат.
към текста >>
Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него
като
духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат.
И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи. Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят.
Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат.
Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес?
към текста >>
Те живеят напълно така,
като
че са забравили духовното.
Но какви са тези души, които се явяват в днешните тела? Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес?
Те живеят напълно така, като че са забравили духовното.
Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане. За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент.
към текста >>
Тези души живеят така,
като
че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си.
Всички души, които седят тук са били въплътени в миналите времена и една много по-голяма част от тези души са били въплътени в телата на Египто-халдейската епоха и са гледали тогава чрез тези тела света, в който са имали също душевни възприятия. Те са приели в себе си това духовно, то се намира вътре в тези души. Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното.
Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си.
Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане. За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент. Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си.
към текста >>
Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога
като
истинско духовно виждане.
Всички души обаче, които днес не виждат нищо друго освен физическите факти, са живели някога в съзерцание на духовното, техният живот е бил изпълнен с представи на духовното. Как живеят тези души днес? Те живеят напълно така, като че са забравили духовното. Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата.
Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане.
За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент. Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието и в тези духовни представи, които хората са забравили сега има нещо разяждащо. Това би се показало все повече, колкото повече човечеството отива към бъдещето, ако не би съществувало нещо което да му противодействува.
към текста >>
Когато човек разглежда
като
ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си.
Тези души живеят така, като че ли са забравили представите, които са приели някога в себе си. Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието то живее в най-дълбоките основи на душата. Тук се проявява нещо твърде особено, че живеещите днес души имат около себе си съзнателно само един физически сетивен образ на света обаче във вътрешността живеят несъзнателно, в глъбините на душата представите, които са били приети някога като истинско духовно виждане. За тези представи душите не знаят нищо, а само показват такива особени представи, които ровят в глъбините на душата, които не се издигат до съзнанието: те действуват парализиращо, убиващо. И така в сегашните хора се ражда физически нещо, което е в тях един вид убиващ елемент.
Когато човек разглежда като ясновидец днешните хора, как те са устроени анатомически, той намира именно в днешните хора, а по-точно в тяхната нервна система, определени течения, определени сили, които са сили на смъртта и които произхождат от представите, които са приели някога в себе си.
Това, което човек е забравил, то е забравено само за съзнанието и в тези духовни представи, които хората са забравили сега има нещо разяждащо. Това би се показало все повече, колкото повече човечеството отива към бъдещето, ако не би съществувало нещо което да му противодействува. А какво може да бъде това? Нищо друго освен това, което е било забранено. На душите трябва да се напомни това, което те са забравили.
към текста >>
И действително, това не е защото изпитваме симпатия към това, което е една Духовна наука, не е една такава теоретическа симпатия, както към другите неща и това не е меродавно, а действително разбиращият, кой то гледа в света, го чувствува
като
една световна мисия.
От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото. За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане. Един език за живите и мъртвите.
И действително, това не е защото изпитваме симпатия към това, което е една Духовна наука, не е една такава теоретическа симпатия, както към другите неща и това не е меродавно, а действително разбиращият, кой то гледа в света, го чувствува като една световна мисия.
Той си казва: Налице е необходимостта да бъде намерен общият език, да бъде намерен елексирът на живота, който да предпази хората от пресъхването на техните представи. Това е мисията на Духовната наука за самите духовни светове. Ние чувствуваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно със знание. И ние трябва да изпитваме не само приятност от представите, които Духовната наука може да ни даде за нашето теоретическо задоволяване, а трябва да чувствуваме от необходимостта на човечеството и на развитието на своята духовна сила, която тя трябва да има. Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството.
към текста >>
Ние чувствуваме тази мисия,
като
едно висше свещенно задължение,
като
нещо твърде сериозно и пълно със знание.
За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане. Един език за живите и мъртвите. И действително, това не е защото изпитваме симпатия към това, което е една Духовна наука, не е една такава теоретическа симпатия, както към другите неща и това не е меродавно, а действително разбиращият, кой то гледа в света, го чувствува като една световна мисия. Той си казва: Налице е необходимостта да бъде намерен общият език, да бъде намерен елексирът на живота, който да предпази хората от пресъхването на техните представи. Това е мисията на Духовната наука за самите духовни светове.
Ние чувствуваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно със знание.
И ние трябва да изпитваме не само приятност от представите, които Духовната наука може да ни даде за нашето теоретическо задоволяване, а трябва да чувствуваме от необходимостта на човечеството и на развитието на своята духовна сила, която тя трябва да има. Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството. Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем. Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така.
към текста >>
Това трябва да си усвоим ние
като
чувство, от това чувство трябва да се проникнем.
Той си казва: Налице е необходимостта да бъде намерен общият език, да бъде намерен елексирът на живота, който да предпази хората от пресъхването на техните представи. Това е мисията на Духовната наука за самите духовни светове. Ние чувствуваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно със знание. И ние трябва да изпитваме не само приятност от представите, които Духовната наука може да ни даде за нашето теоретическо задоволяване, а трябва да чувствуваме от необходимостта на човечеството и на развитието на своята духовна сила, която тя трябва да има. Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството.
Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем.
Това чувство има една много целебна сила: то принадлежи към тези чувства, които довеждат човешката душа в истинска хармония на дейните сили. Това е така. Колкото повече онова, от което правим да бъдат проникнати човешките души, принадлежи на света на свръхсетивните истини, толкова по-вътрешно сръчни стават чувствата, за да се управляваме в живота, толкова по-живи стават тези чувства. Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот. Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота.
към текста >>
Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх,
като
омраза.
Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот. Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота. Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма.
Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза.
Някои човешки души са сродни едни с други. Например, честолюбието, суетността и щестлавието са сродни със страха. И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин. Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение.
към текста >>
Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват
като
твърде особенни страхливци.
И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин. Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини.
Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци.
Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци. И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
към текста >>
Хора, които в тяхното съзнание се показват
като
твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци.
Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини. Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци.
Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци.
И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука. Това настроение ще се разпространи все повече и повече в настоящето време, защото вътрешно ленивите и вътрешно суетните хора се разпространяват все повече и повече в света.
към текста >>
Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо,
като
усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци. Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци. И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек!
Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
Това настроение ще се разпространи все повече и повече в настоящето време, защото вътрешно ленивите и вътрешно суетните хора се разпространяват все повече и повече в света. И в близко време може много добре да се получи, че против Духовната наука да се проявява все повече омраза и да се хвърлят все повече нападки, отколкото е ставало до сега. Тук съществува достатъчно основание, да виждаме и чувствуваме ясно във всички тези неща и въпреки споменатите чувства да имаме хармония, тъкмо когато може да изглежда, че всичко може да върви криво. Да виждаме ясно: това ще бъде необходимо, ако искаме да стоим здраво на почвата на духовното познание. В наше време има хора, които започват да пишат статии против Духовната наука и ужасно ругаят относно фантастичността на духовния изследовател: какво ли не е измислил този духовен изследовател.
към текста >>
Никой, който се издига в свръхсетивните светове, не би могъл да измисли една такава фантастичност
като
онзи, който в първата част на своята статия се е заловил да води борба срещу Духовната наука.
Тук съществува достатъчно основание, да виждаме и чувствуваме ясно във всички тези неща и въпреки споменатите чувства да имаме хармония, тъкмо когато може да изглежда, че всичко може да върви криво. Да виждаме ясно: това ще бъде необходимо, ако искаме да стоим здраво на почвата на духовното познание. В наше време има хора, които започват да пишат статии против Духовната наука и ужасно ругаят относно фантастичността на духовния изследовател: какво ли не е измислил този духовен изследовател. След това във втората част на статията идват всякакви данни върху автора, които всички са лъжи, които не са верни. Една пуста фантазия царува в тези описания.
Никой, който се издига в свръхсетивните светове, не би могъл да измисли една такава фантастичност като онзи, който в първата част на своята статия се е заловил да води борба срещу Духовната наука.
Така се поставят нещата в човешката душа. Онези, които вярват, че трябва да кажат много ясно истината и които са надарени с определена нечиста фантазия върху фактите на физическото поле, се заглушават, зашеметяват се като хвърлят ругатни върху това, което трябва да бъде схващано свръхсетивно. Така човечеството търси замайване не само в алкохола, а също и във всякакви други средства. Ние трябва да виждаме ясно някои неща и за да виждаме ясно ще ни бъде ръководител духовният светоглед. Търсят се най-разнообразни средства за замайване и те също се намират, намират се поради причината, защото все повече и повече в глъбините на човешките души действуват истински демонически натури, те действуват в скритите глъбини на човешките души.
към текста >>
Онези, които вярват, че трябва да кажат много ясно истината и които са надарени с определена нечиста фантазия върху фактите на физическото поле, се заглушават, зашеметяват се
като
хвърлят ругатни върху това, което трябва да бъде схващано свръхсетивно.
В наше време има хора, които започват да пишат статии против Духовната наука и ужасно ругаят относно фантастичността на духовния изследовател: какво ли не е измислил този духовен изследовател. След това във втората част на статията идват всякакви данни върху автора, които всички са лъжи, които не са верни. Една пуста фантазия царува в тези описания. Никой, който се издига в свръхсетивните светове, не би могъл да измисли една такава фантастичност като онзи, който в първата част на своята статия се е заловил да води борба срещу Духовната наука. Така се поставят нещата в човешката душа.
Онези, които вярват, че трябва да кажат много ясно истината и които са надарени с определена нечиста фантазия върху фактите на физическото поле, се заглушават, зашеметяват се като хвърлят ругатни върху това, което трябва да бъде схващано свръхсетивно.
Така човечеството търси замайване не само в алкохола, а също и във всякакви други средства. Ние трябва да виждаме ясно някои неща и за да виждаме ясно ще ни бъде ръководител духовният светоглед. Търсят се най-разнообразни средства за замайване и те също се намират, намират се поради причината, защото все повече и повече в глъбините на човешките души действуват истински демонически натури, те действуват в скритите глъбини на човешките души. Тези демонически същества постепенно са изпращали именно срещу това, което трябва да оплоди хората от духовната страна. Това е, обични приятели, което бих искал да обрисувам пред вашето съзнание, като един вид картина на бъдещето поради факта, че е добре да си спомняме в нашето време, как чрез възбудата на правилните чувства по отношение на тази Духовна наука: ако сме познавали действително Духовната наука и нейната мисия, трябва да застанем сигурно на почвата, от която можем да гледаме спокойно вътре в себе си развитието на бъдещето, макар и може би външно можем да бъдем доведени в дисхармония, можем да бъдем все повече онеправдани.
към текста >>
Това е, обични приятели, което бих искал да обрисувам пред вашето съзнание,
като
един вид картина на бъдещето поради факта, че е добре да си спомняме в нашето време, как чрез възбудата на правилните чувства по отношение на тази Духовна наука: ако сме познавали действително Духовната наука и нейната мисия, трябва да застанем сигурно на почвата, от която можем да гледаме спокойно вътре в себе си развитието на бъдещето, макар и може би външно можем да бъдем доведени в дисхармония, можем да бъдем все повече онеправдани.
Онези, които вярват, че трябва да кажат много ясно истината и които са надарени с определена нечиста фантазия върху фактите на физическото поле, се заглушават, зашеметяват се като хвърлят ругатни върху това, което трябва да бъде схващано свръхсетивно. Така човечеството търси замайване не само в алкохола, а също и във всякакви други средства. Ние трябва да виждаме ясно някои неща и за да виждаме ясно ще ни бъде ръководител духовният светоглед. Търсят се най-разнообразни средства за замайване и те също се намират, намират се поради причината, защото все повече и повече в глъбините на човешките души действуват истински демонически натури, те действуват в скритите глъбини на човешките души. Тези демонически същества постепенно са изпращали именно срещу това, което трябва да оплоди хората от духовната страна.
Това е, обични приятели, което бих искал да обрисувам пред вашето съзнание, като един вид картина на бъдещето поради факта, че е добре да си спомняме в нашето време, как чрез възбудата на правилните чувства по отношение на тази Духовна наука: ако сме познавали действително Духовната наука и нейната мисия, трябва да застанем сигурно на почвата, от която можем да гледаме спокойно вътре в себе си развитието на бъдещето, макар и може би външно можем да бъдем доведени в дисхармония, можем да бъдем все повече онеправдани.
към текста >>
95.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В кръговете, в които царува материалистичното настроение и убеждение много често се използува един начин на изразяване, който отначало, разглеждан поне външно, изглежда така,
като
че всъщност би било на пълно разумно, който обаче се явява в съвършено друга светлина, когато бъде осветлен с позицията на Духовната наука.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СКАЗКА Мюнхен, 10 март 1913 г. Живота между смъртта и едно ново раждане и връзките между сетивния и свръхсетивния свят.
В кръговете, в които царува материалистичното настроение и убеждение много често се използува един начин на изразяване, който отначало, разглеждан поне външно, изглежда така, като че всъщност би било на пълно разумно, който обаче се явява в съвършено друга светлина, когато бъде осветлен с позицията на Духовната наука.
Този начин на изразяване можеше да се чува особено много във времето, в което теоретическия материализъм се разцъфтя и завладя големи народни кръгове: но и днес все още може да се чуе този начин на изразяване. Той гласи: Ако и да искаме да приеме, че съществува някакъв живот зад вратата на смъртта, защото когато мине през вратата на смъртта човек ще види какво има там и той няма нужда да се занимава с този живот преди да е минал вратата на смъртта. За тук, за физическия свят е напълно достатъчно човек да се вживее в това физическо съществувание и ще бъде също напълно способен да приеме, да приеме съответният начин този живот, в случай, че той съществува отвъд вратата на смъртта. По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно. Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот.
към текста >>
По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява
като
нещо напълно невъзможно.
връзките между сетивния и свръхсетивния свят. В кръговете, в които царува материалистичното настроение и убеждение много често се използува един начин на изразяване, който отначало, разглеждан поне външно, изглежда така, като че всъщност би било на пълно разумно, който обаче се явява в съвършено друга светлина, когато бъде осветлен с позицията на Духовната наука. Този начин на изразяване можеше да се чува особено много във времето, в което теоретическия материализъм се разцъфтя и завладя големи народни кръгове: но и днес все още може да се чуе този начин на изразяване. Той гласи: Ако и да искаме да приеме, че съществува някакъв живот зад вратата на смъртта, защото когато мине през вратата на смъртта човек ще види какво има там и той няма нужда да се занимава с този живот преди да е минал вратата на смъртта. За тук, за физическия свят е напълно достатъчно човек да се вживее в това физическо съществувание и ще бъде също напълно способен да приеме, да приеме съответният начин този живот, в случай, че той съществува отвъд вратата на смъртта.
По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно.
Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот. Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало
като
остатък,
като
спомен и връзки с последния земен живот.
В кръговете, в които царува материалистичното настроение и убеждение много често се използува един начин на изразяване, който отначало, разглеждан поне външно, изглежда така, като че всъщност би било на пълно разумно, който обаче се явява в съвършено друга светлина, когато бъде осветлен с позицията на Духовната наука. Този начин на изразяване можеше да се чува особено много във времето, в което теоретическия материализъм се разцъфтя и завладя големи народни кръгове: но и днес все още може да се чуе този начин на изразяване. Той гласи: Ако и да искаме да приеме, че съществува някакъв живот зад вратата на смъртта, защото когато мине през вратата на смъртта човек ще види какво има там и той няма нужда да се занимава с този живот преди да е минал вратата на смъртта. За тук, за физическия свят е напълно достатъчно човек да се вживее в това физическо съществувание и ще бъде също напълно способен да приеме, да приеме съответният начин този живот, в случай, че той съществува отвъд вратата на смъртта. По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно.
Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот.
Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания.
към текста >>
Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали
като
сили в неговото астрално тяло от последния земен живот.
Този начин на изразяване можеше да се чува особено много във времето, в което теоретическия материализъм се разцъфтя и завладя големи народни кръгове: но и днес все още може да се чуе този начин на изразяване. Той гласи: Ако и да искаме да приеме, че съществува някакъв живот зад вратата на смъртта, защото когато мине през вратата на смъртта човек ще види какво има там и той няма нужда да се занимава с този живот преди да е минал вратата на смъртта. За тук, за физическия свят е напълно достатъчно човек да се вживее в това физическо съществувание и ще бъде също напълно способен да приеме, да приеме съответният начин този живот, в случай, че той съществува отвъд вратата на смъртта. По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно. Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот.
Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот.
Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали.
към текста >>
Обаче това, което човекът получава
като
своя външна дреха,
като
минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости.
И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността.
Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости.
И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили. Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността. Ако това е едното, което трябва да имаме предвид при прераждащия се човек, тогава другото е това, че човекът отново работи, макар и да няма съзнание за това, той работи върху съчетаването и изграждането на своята съдба. Някой неща, които като че стават чрез някаква случайност в живота на човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма. Всичко това ни показва, как между смъртта и едно ново раждане си е усвоил, как човекът трябва да приеме от съществата на Висшите йерархии даровете, които са му необходими в земният живот, да ги приеме от Съществата от които идва във връзка в духовният свят.
към текста >>
Някой неща, които
като
че стават чрез някаква случайност в живота на човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма.
Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили. Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността. Ако това е едното, което трябва да имаме предвид при прераждащия се човек, тогава другото е това, че човекът отново работи, макар и да няма съзнание за това, той работи върху съчетаването и изграждането на своята съдба.
Някой неща, които като че стават чрез някаква случайност в живота на човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма.
Всичко това ни показва, как между смъртта и едно ново раждане си е усвоил, как човекът трябва да приеме от съществата на Висшите йерархии даровете, които са му необходими в земният живот, да ги приеме от Съществата от които идва във връзка в духовният свят. Но какво може да установи погледът на ясновидецът, когато човешката душа минава през областта на смъртта и едно ново раждане са възможни две неща. Възможно е, че човешката душа нямайки духовна светлина да ходи в тъмнината и да се движи между Съществата на Висшите йерархии така, че да не намери никъде възможността да приема от вътрешните стремежи съответните дарове на Висшите йерархии. По пътя между смъртта и едно ново раждане, човешката душа трябва да вижда тези Същества на Висшите йерархии, ако иска да приеме техните дарове, да застане действително съзнателно срещу тези Същества. Говорейки образно трябва да кажем: Човешката душа трябва да се движи в такъв случай без светлина в тъмнината естествено става въпрос за духовна светлина тя трябва да се движи без светлина между това, което трябва да изживее, между Съществата на Висшите йерархии.
към текста >>
А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме
като
чувство,
като
усещания и
като
мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове.
Но какво може да установи погледът на ясновидецът, когато човешката душа минава през областта на смъртта и едно ново раждане са възможни две неща. Възможно е, че човешката душа нямайки духовна светлина да ходи в тъмнината и да се движи между Съществата на Висшите йерархии така, че да не намери никъде възможността да приема от вътрешните стремежи съответните дарове на Висшите йерархии. По пътя между смъртта и едно ново раждане, човешката душа трябва да вижда тези Същества на Висшите йерархии, ако иска да приеме техните дарове, да застане действително съзнателно срещу тези Същества. Говорейки образно трябва да кажем: Човешката душа трябва да се движи в такъв случай без светлина в тъмнината естествено става въпрос за духовна светлина тя трябва да се движи без светлина между това, което трябва да изживее, между Съществата на Висшите йерархии. Но тя може да мине между тях също така, че съгласно нейната Карма да приеме тези дарове осветлени по най-правилен начин.
А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове.
Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на това, че насочваме нашите мисли, чувства, усещания към свръхсетивните светове насочваме ги може би само предчувствувайки, но ги насочваме благодарение на това ние си приготвяме светлината, чрез която можем да минаваме между Съществата на Висшите йерархии така, че те действително могат да ни подадат техните дарове, че ние да не посегнем настрана, когато трябва да ги приемем. Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно, като казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове докато настъпи смъртта. Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние. И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове.
към текста >>
Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно,
като
казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове до
като
настъпи смъртта.
Говорейки образно трябва да кажем: Човешката душа трябва да се движи в такъв случай без светлина в тъмнината естествено става въпрос за духовна светлина тя трябва да се движи без светлина между това, което трябва да изживее, между Съществата на Висшите йерархии. Но тя може да мине между тях също така, че съгласно нейната Карма да приеме тези дарове осветлени по най-правилен начин. А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове. Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на това, че насочваме нашите мисли, чувства, усещания към свръхсетивните светове насочваме ги може би само предчувствувайки, но ги насочваме благодарение на това ние си приготвяме светлината, чрез която можем да минаваме между Съществата на Висшите йерархии така, че те действително могат да ни подадат техните дарове, че ние да не посегнем настрана, когато трябва да ги приемем.
Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно, като казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове докато настъпи смъртта.
Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние. И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове. За обикновеното разбиране на човека нещо може да изглежда правдоподобно, приемливо: обаче измерено с фактите на висшите светове то престава да бъде вярно. Така погледът на ясновидецът често пъти констатира, че при един човек, който тук на Земята не се интересувал от свръхсетивните светове, който не е искал да знае нищо за тях, живял е според принципът, че тук във физическия свят всяко мнение, всяко мислене, всяко чувствуване, усещани, трябва да бъде насочено към този свят, който си е казвал, че другото ще дойде при него, когато вече е настъпило времето погледът на ясновидецът може да открие, че една такава душа, която следователно минава през вратата на смъртта, ходи именно в тъмнината и понеже ходи в тъмнината трябва да пропусне да приеме даровете, които Съществата на Висшите йерархии и предлагат, които Същества и подават. И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма.
към текста >>
Всичко това може да се получи,
като
кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот.
Така погледът на ясновидецът често пъти констатира, че при един човек, който тук на Земята не се интересувал от свръхсетивните светове, който не е искал да знае нищо за тях, живял е според принципът, че тук във физическия свят всяко мнение, всяко мислене, всяко чувствуване, усещани, трябва да бъде насочено към този свят, който си е казвал, че другото ще дойде при него, когато вече е настъпило времето погледът на ясновидецът може да открие, че една такава душа, която следователно минава през вратата на смъртта, ходи именно в тъмнината и понеже ходи в тъмнината трябва да пропусне да приеме даровете, които Съществата на Висшите йерархии и предлагат, които Същества и подават. И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма. Ако, както току що посочихме, човекът е проявил тъпота към свръхсетивните светове в един минал живот, той трябва да влезе невъоръжен и с недостатъци в този нов живот. Той не е формирал в своето тяло сили, които би трябвало да оформи в следващият земен живот, определени вътрешни формации не се образуват: човекът остава в известно отношение зад това, което би могъл да бъде, което също би трябвало да бъде в своя следващ земен живот. Той не би могъл да разбере толкова, колкото би могъл иначе да разбере: не може да вземе участие без интерес към това, към което иначе би проявил интерес.
Всичко това може да се получи, като кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот.
И така, когато човекът отново минава през вратата на смъртта, той може да ми не през вратата на смъртта с едно изработено душевно благо, което е останало далече назад, зад това, което той би трябвало да бъде. Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би могло първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би могъл да се отчая, че един такъв човек би могъл някога да се издигне. Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ. В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане. Такъв човек трябва да приеме сега даровете на Висшите същества осветлени чрез силите на Луцифер.
към текста >>
Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме
като
нещо второ.
Той не е формирал в своето тяло сили, които би трябвало да оформи в следващият земен живот, определени вътрешни формации не се образуват: човекът остава в известно отношение зад това, което би могъл да бъде, което също би трябвало да бъде в своя следващ земен живот. Той не би могъл да разбере толкова, колкото би могъл иначе да разбере: не може да вземе участие без интерес към това, към което иначе би проявил интерес. Всичко това може да се получи, като кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот. И така, когато човекът отново минава през вратата на смъртта, той може да ми не през вратата на смъртта с едно изработено душевно благо, което е останало далече назад, зад това, което той би трябвало да бъде. Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би могло първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би могъл да се отчая, че един такъв човек би могъл някога да се издигне.
Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ.
В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане. Такъв човек трябва да приеме сега даровете на Висшите същества осветлени чрез силите на Луцифер. Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване. И когато разглеждаме един такъв човек в следващият негов земен живот, той често пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: човек е една само суха егоистична разсъдъчна способност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода.
към текста >>
Това е което се получава
като
качества на душата от всичко по-горе описано.
В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане. Такъв човек трябва да приеме сега даровете на Висшите същества осветлени чрез силите на Луцифер. Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване. И когато разглеждаме един такъв човек в следващият негов земен живот, той често пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: човек е една само суха егоистична разсъдъчна способност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода.
Това е което се получава като качества на душата от всичко по-горе описано.
Себелюбивите хора, които са умни, обаче използуват техният ум само в полза на тяхната егоистична изгода, които нареждат всичко така, че да бъде обслужван техния егоизъм, които са умни, обаче умни само в тяхната изгода, това са често пъти такива души, които преди това са минали по пътя, който току що бе описан. И понеже тези души не остават тъпи, а поради всякакъв вид сили, които се намират във тях от предишни земни въплъщения, от това зависи после, че могат все пак да дойдат до това, което във физическият живот на Земята може да внесе еди н лъч на действителното свръхсетивно съществувание. Благодарение на това имат възможност в едно ново земно съществувание да бъдат запалени познания на висшите духовни светове. Следователно една такава душа не е нужно да бъде изключена от всякакво по-нататъшно проникване в духовния свят, тя бива отново повдигната, но ще настъпи това, което бе току що описано. И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Погледът на ясновидецът открива фактически много често именно тогава, когато се обръща към онези хора, които в настоящето се считат за умни, за хитроумни, обаче във всичко което приемат имат предвид само собствената си изгода погледът на ясновидецът открива, за тези души
като
предхождащи събитията това, което бе описано: Първо един живот, който самоволно се е откъснал от всякакъв интерес към свръхсетивните светове, след това един живот, в който не е бил никак способен, защото не е имал необходимите вътрешни телесни органи, да се интересува макар и за нещо във физическия свят, което би могло да му бъде близко, ако не би имал такива предварителни условия: после един следващ земен живот, който служи само за егоистичният ум, на егоистичното мислене, на егоистичното остроумие.
Себелюбивите хора, които са умни, обаче използуват техният ум само в полза на тяхната егоистична изгода, които нареждат всичко така, че да бъде обслужван техния егоизъм, които са умни, обаче умни само в тяхната изгода, това са често пъти такива души, които преди това са минали по пътя, който току що бе описан. И понеже тези души не остават тъпи, а поради всякакъв вид сили, които се намират във тях от предишни земни въплъщения, от това зависи после, че могат все пак да дойдат до това, което във физическият живот на Земята може да внесе еди н лъч на действителното свръхсетивно съществувание. Благодарение на това имат възможност в едно ново земно съществувание да бъдат запалени познания на висшите духовни светове. Следователно една такава душа не е нужно да бъде изключена от всякакво по-нататъшно проникване в духовния свят, тя бива отново повдигната, но ще настъпи това, което бе току що описано. И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане.
Погледът на ясновидецът открива фактически много често именно тогава, когато се обръща към онези хора, които в настоящето се считат за умни, за хитроумни, обаче във всичко което приемат имат предвид само собствената си изгода погледът на ясновидецът открива, за тези души като предхождащи събитията това, което бе описано: Първо един живот, който самоволно се е откъснал от всякакъв интерес към свръхсетивните светове, след това един живот, в който не е бил никак способен, защото не е имал необходимите вътрешни телесни органи, да се интересува макар и за нещо във физическия свят, което би могло да му бъде близко, ако не би имал такива предварителни условия: после един следващ земен живот, който служи само за егоистичният ум, на егоистичното мислене, на егоистичното остроумие.
При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове. Понеже обстоятелствата са от такова естество, е възможно именно днес да бъде проучен описаният път на развитието на душата ни показва напълно ясно, какво трябва да дойде за една душа, която в нашето време отново се затваря самоволно за свръхсетивните светове. Животът може да протече още и по един друг начин в три редуващи се прераждания. Тук може да се констатира например следното: Наблюдаваме една душа, която да речем е предимно такава, че задоволява своите душевни потребности с определен фанатизъм, с определено тесногръдство от това, което първо се получава. Наблюдаваме, една религиозно егоистична душа.
към текста >>
За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на
децата
в първия излязъл през миналата година календар на свободомислещите.
Определено хипохондрично, болезнено, меланхолично същество, подготвено и определено чрез тялото, това може да произлезе от причините, които току що бяха описани. Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения.
За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на децата в първия излязъл през миналата година календар на свободомислещите.
Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено. Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само от вън. Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило. От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън. Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си.
към текста >>
Той развива там следната логика:
Децата
не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено.
Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения. За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на децата в първия излязъл през миналата година календар на свободомислещите.
Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено.
Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само от вън. Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило. От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън. Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си. Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво.
към текста >>
Когато именно
децата
бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй
като
те са втълпявани само от вън.
Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения. За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на децата в първия излязъл през миналата година календар на свободомислещите. Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено.
Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само от вън.
Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило. От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън. Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си. Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво. Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници.
към текста >>
Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат
децата
да говорят, тъй
като
те не развиват говора от само себе си.
За да направим още по-ясно това, което трябва да се разбере, нека разгледаме следният пример: Има един много, много вярващ в доброто, вероятно също проникнат от истината на това, което твърди човек, който е писал върху религиозното възпитание на децата в първия излязъл през миналата година календар на свободомислещите. Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено. Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само от вън. Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило. От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън.
Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си.
Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво. Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота. Именно днес намираме много хора, често намираме такива хора, които имат такива наочници, които привидно развиват извънредно много техните душевни дейности, обаче в момента, когато трябва да излязат от определен кръг, който са си начертали, всичко отказва да действува: те просто не виждат, какво се намира вън от този кръг. Когато проследим назад такива хора, ние намираме пред тях две предхождащи прераждания оформени така, както вече споменахме.
към текста >>
Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща
като
твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва
като
нещо логически твърде неустойчиво.
Той развива там следната логика: Децата не трябва да бъдат възпитавани религиозно, защо то това е неестествено. Когато именно децата бъдат отстранени да израснат, без да им се дават религиозни понятия и идеи, без да бъдат инжектирани с религиозни чувства, тогава се вижда, че те не могат да стигнат от само себе си до това: от това можело да се види, че е неестествено в човешката душа да се внасят насила такива понятия и идеи, тъй като те са втълпявани само от вън. Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило. От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън. Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си.
Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво.
Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота. Именно днес намираме много хора, често намираме такива хора, които имат такива наочници, които привидно развиват извънредно много техните душевни дейности, обаче в момента, когато трябва да излязат от определен кръг, който са си начертали, всичко отказва да действува: те просто не виждат, какво се намира вън от този кръг. Когато проследим назад такива хора, ние намираме пред тях две предхождащи прераждания оформени така, както вече споменахме. От това отново можем да разберем, какво предстои в бъдещето на една човешка душа, която днес, какъвто е случаят с множеството души, се затваря от удобство и егоизъм в едно положително вероизповедание, защото са родени в него и защото по-късно не искат да направят никакво усилие да излязат от него, а се привързват фанатично към него.
към текста >>
Те са макар и това да е една невъзможна мисъл също така добри евангелисти, или
като
лици, както биха били добри турци, ако поради стечение на Кармата се бяха родили в исляма.
Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота. Именно днес намираме много хора, често намираме такива хора, които имат такива наочници, които привидно развиват извънредно много техните душевни дейности, обаче в момента, когато трябва да излязат от определен кръг, който са си начертали, всичко отказва да действува: те просто не виждат, какво се намира вън от този кръг. Когато проследим назад такива хора, ние намираме пред тях две предхождащи прераждания оформени така, както вече споменахме. От това отново можем да разберем, какво предстои в бъдещето на една човешка душа, която днес, какъвто е случаят с множеството души, се затваря от удобство и егоизъм в едно положително вероизповедание, защото са родени в него и защото по-късно не искат да направят никакво усилие да излязат от него, а се привързват фанатично към него.
Те са макар и това да е една невъзможна мисъл също така добри евангелисти, или католици, както биха били добри турци, ако поради стечение на Кармата се бяха родили в исляма.
Обаче днес е дошло онова време в развитието на човечеството, когато душите остават по определен начин назад и с недостатъци в следващите прераждания, ако не искат да си отворят очите за това, което днес може да дойде за човешките души по един друг начин от духовните светове. Да, кармическите връзки са сложни, обаче те се изясняват за нас, когато разглеждаме няколко такива примера, както те са представени сега по различен начин пред нашите души. Животът между смъртта и едно ново раждане и чрез това и следващият земен живот са твърде разнообразно зависими от предшествуващите земни съществувания. Ние може да проследим с поглед на ясновидеца души в духовния свят, които са добили една своеобразна задача между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което срещаме във физическия свят е произведено всъщност от духовните светове.
към текста >>
Така например всичко, което човек получава, било
като
лечителски фактори от въздуха, или
като
лечителски фактори на водата, или
като
други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично.
Животът между смъртта и едно ново раждане и чрез това и следващият земен живот са твърде разнообразно зависими от предшествуващите земни съществувания. Ние може да проследим с поглед на ясновидеца души в духовния свят, които са добили една своеобразна задача между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което срещаме във физическия свят е произведено всъщност от духовните светове. Само че човекът не вижда във физическият свят, как навсякъде във процесите на физическото поле действуват свръхсетивни сили. Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране.
Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично.
Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят. Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки оздравителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от Съществата на Висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори. След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение. Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг. Често пъти виждаме съвестни хора, обаче често пъти виждаме такива хора да вършат тяхната работа без всеотдайност, без ентусиазъм, без любов към тази работа.
към текста >>
Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши
като
впрегнат във един хомот, понеже му се налага
като
дълг.
Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране. Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично. Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят. Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки оздравителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от Съществата на Висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори. След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение.
Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг.
Често пъти виждаме съвестни хора, обаче често пъти виждаме такива хора да вършат тяхната работа без всеотдайност, без ентусиазъм, без любов към тази работа. Виждаме също други хора, които извършват дадена работа с любов, с ентусиазъм, с отдайност, с мисълта, че с това изпълняват една служба за човечеството, било в социално, било в друго някое отношение. С това, което обясних, е свързано още нещо друго и важното е, че именно в нашето време да направим едно такова разглеждане. В сравнение с това, което човешкият живот е бил в много отношения в древни време на, днес много неща са се изменили. Формите на занимание на хората, които така да се каже не предизвикват ентусиазъм, се увеличава все повече и повече и трябва да се увеличават именно изхождайки от прогреса на човечеството.
към текста >>
Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават
като
отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина.
В сравнение с това, което човешкият живот е бил в много отношения в древни време на, днес много неща са се изменили. Формите на занимание на хората, които така да се каже не предизвикват ентусиазъм, се увеличава все повече и повече и трябва да се увеличават именно изхождайки от прогреса на човечеството. Кой би отрекъл, че днес на физическото поле съществуват вече множество видове занимания, по отношение на които човекът просто би трябвало да стане неистинен, ако в тяхното изпълнение би проявил ентусиазъм, който той трябва да върши просто от чувство за дълг. Без съмнение, човек не трябва да се оставя да бъде задържан от нищо, когато неговата Карма го е поставила на определено място, да изпълнява своя дълг, макар и това да му е противно: обаче всеки човек е в състояние, ако действително иска, или най-малко когато му се отдаде случай да иска, да направи в течение на своя живот нещо, в случай че неговата Карма не говори особено много против това, което може да бъде извършено с отдайност. Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота.
Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина.
Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение. Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят.
към текста >>
И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват
като
тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия.
И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития. Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст.
И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия.
И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот. И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот. Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни. Безсъвестни души, които също не са държали сметка за истината, такива души стават слуги на духовете, които изпращат на земните хора болестите и преждевремената смърт. Това е от една страна изправянето, но едно мрачно изправяне.
към текста >>
И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство
като
след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот.
Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия. И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот.
И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот.
Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни. Безсъвестни души, които също не са държали сметка за истината, такива души стават слуги на духовете, които изпращат на земните хора болестите и преждевремената смърт. Това е от една страна изправянето, но едно мрачно изправяне. Съществува още едно изправяне, което се проявява по друг начин и което ни показва, как мрачното което виждаме втъкано в човешкото съществувание е обусловено също в общата мъдрост на света. И дори и тогава, когато стоим пред едно явление, пред което би трябвало да се чувствуваме подтиснати, но може въпреки всичко да ни възвиши и нашето чувство, когато разглеждаме неговата стойност в общата връзка на съществуванието.
към текста >>
Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат
като
души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях.
Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък. Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят. Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция.
Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях.
Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят. Когато тези души са минали през вратата на смъртта и отиват в духовният свят, за духовните Същества на Висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни Същества на Висшите йерархии притежават силите на напредващият ход на развитието на човечеството тези сили са за напредващият ход. Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Обаче, ако в еволюцията не би настъпило нищо друго освен това, че Съществата на висшите йерархии са надарени с техните сили, тогава такива души би трябвало да отпаднат по-рано от напредващата еволюция и тогава Съществата на висшите йерархии не биха могли да направят нищо за тях.
към текста >>
Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин
като
донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии.
Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове. Тези сили се прибавят към силите на Съществата от висшите йерархии и ги увеличават, благодарение на което те могат да помогнат на онези души, които се намират в опасност да бъдат изхвърлени от напредващото развитие.
Човек не може да направи сам нищо за това, обаче когато се изпълнява неговата Карма, когато умира в разцвета на своите години, той става един помагач по най-красивия, по най-облаженствуващият начин като донася неизползуваните тук сили във висшите йерархии.
Благодарение на това тези Същества не остават да загинат души, които иначе биха загинали. Това е красивото предназначение на онези души, които умират в разцвета на своите сили и години това е, което в часовете когато скърбим за хора умрели в разцвета на техните години, може да ни утеши. Това са часове, в които можем да си създадем един поглед върху пълното с мъдрост ръководство на света. Колкото и чудно се представя пред нашият духовен поглед кръговратът на съществуванието! От една страна, виждаме безсъвестните души, които чрез тяхната безсъвестност се подготвят да станат служители на онези духовни Същества, които изпращат на земните хора болестите, преждевременната смърт и нещастните случаи.
към текста >>
Често пъти хората си представят виждането в духовните светове,
като
нещо създаващо блаженство.
Това са часове, в които можем да си създадем един поглед върху пълното с мъдрост ръководство на света. Колкото и чудно се представя пред нашият духовен поглед кръговратът на съществуванието! От една страна, виждаме безсъвестните души, които чрез тяхната безсъвестност се подготвят да станат служители на онези духовни Същества, които изпращат на земните хора болестите, преждевременната смърт и нещастните случаи. Ние виждаме чрез това, как се предлага възможността да бъде изживяна Кармата на безсъвестността. От това нашата душа се чувствува подтисната, смутена, защото едно такова наблюдение, принадлежи действително към онези, действително често пъти ужасни наблюдения, които ясновидецът може да направи, когато вижда дълбоките връзки на съществуванието.
Често пъти хората си представят виждането в духовните светове, като нещо създаващо блаженство.
В определени области на висшето съществувание има наистина нещо създаващо блаженство, обаче именно тогава, когато човек проникне във висшите области на тайните, тогава с наблюдението са свързани много, много неща, които могат да изпълнят човека с ужас. Особено при разглеждането на кармическите връзки на хората чрез ясновидското наблюдение, когато това наблюдение се извършва съвестно, когато всичко, което има да се каже е действително констатирано във висшите светове, когато в това не се внасят умувания и измислици в това има нещо, което най-интензивно разтърсва ясновидеца и поставя на голямо изпитание неговите сили. След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за най-страшните неща колко мъдро е цялото ръководство на света. Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили. Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години.
към текста >>
По отношение на тези неща се явява
като
нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път.
След това обаче идват също онези неща, които отново ни позволяват да познаем даже, когато става дума за най-ужасяващите, за най-страшните неща колко мъдро е цялото ръководство на света. Ако от една страна виждаме съдбата на безсъвестните души, свързана с изпълнението на задачи да помогнат на определени духовни същества да изпращат на земните хора болести, преждевременна смърт и нещастия, то от друга страна виждаме, как това, което понасят такива хора чрез една преждевременна смърт донася на Съществата от висшите йерархии сили за благото и спасението на хората, нещо, което не може да бъде направено с други сили. Това съставлява чудесното, утешаващото: От една страна трябва да бъде предложена възможността хората да могат да грешат и в тяхното грешене да се приближат до опасността да бъдат откъснати от хода на развитието ако не би било това, човек не би могъл да изпълни своята земна мисия но щом това е възможно, тогава със земното развитие трябва да бъде свързано също и това, определени хора да умират в разцвета на техните години. Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост.
По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път.
Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата.
към текста >>
Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва
като
нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания.
Когато погледът на ясновидецът се насочи върху тях, той вижда как те са онези, които доставят на Съществата на висшите йерархии допълнителните сили за благото и спасението на хората, които сили иначе не биха съществували. Това е учудващо и чудесно, което ни завладява, когато от една страна изостряме нашия поглед чрез събуждащото ужас и след това отново можем да го обгърнем към едно мъдро ръководство на света, което се нуждае от ужасното, именно, за да може да осъществи висшата мъдрост. По отношение на тези неща се явява като нещо безсмислено да се задава въпросът, дали не би могло, че Духовните Същества да осигурят едно симпатично съществувание за всички хора и същества без един такъв околен път. Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност.
Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания.
Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
Във всеки случай нова, с което сега се запознахме
като
дейност,
като
работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане.
Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>
96.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Все едно какви са социалните условия и взаимоотношения, на които можем да припишем причината за тази нервност, такива състояния, които означаваме
като
нервност, изобщо са налице и се проявяват по най-разнообразен начин.
От страна на скептични хора може да се изтъкне, че човек, който е развил известни иначе скрити душевни способности, може би е възможно да види нещо подобно на тези четири същностни организации, но за този, който не може да ги види, няма основание да се съгласи с такова мнение. Тук трябва да се подчертае, че животът на човека, ако се разглежда внимателно, не само че дава потвърждения за това, което се казва от страна на духовното познание, но и ако се приложи това, което може да се научи от духовното познание спрямо живота, такова приложение на практика се оказва извънредно полезно. И тогава се вижда, че тази полза имам предвид не ползата в низш смисъл, а ползата в един висш смисъл постепенно ще ни доведе до дадено убеждение, макар и да не искаме да признаем това, което се представя пред ясновиждащото наблюдение. Много добре ни е известно, колко много хората в нашето време се оплакват от състоянието, което се назовава с думата нервност и не бива да се учудваме, когато някой се чувства принуден да направи следното изявление: В нашата епоха едва ли има човек, който в известен смисъл да не е нервен. И как да не се съгласим с такова твърдение.
Все едно какви са социалните условия и взаимоотношения, на които можем да припишем причината за тази нервност, такива състояния, които означаваме като нервност, изобщо са налице и се проявяват по най-разнообразен начин.
Би могло да се каже, че те се проявяват под най-лека форма, в най-малко неудобна форма, когато човек изпада в едно душевно суетене, разпокъсаност, неспокойствие. Такова състояние е налице, когато някой е неспособен по-дълго време да задържи една мисъл в главата си и да я проследи в нейните взаимовръзки, а постоянно скача от една мисъл на друга, и докато изкаже едната мисъл, вече е преминал към другата. Едно бързане, едно неспокойствие на душевния живот често е най-леката форма на нервността. Друга форма на нервност е, когато хората не знаят какво да правят със себе си; така да се каже, когато трябва да вземат някакво решение, не могат да го направят и всъщност никога не са сигурни, какво да предприемат в даден случай. Тези състояния обаче могат да доведат до други вече по-сериозни, като нервността постепенно се превръща в различни болестни състояния, при които не могат да се открият органични причини, но които по един измамващ начин наподобяват органични болести, така че би могло да се вярва, че човекът страда от тежко стомашно заболяване, докато той страда само от това, което съвсем тривиално и незначително се обхваща с думата „нервност“.
към текста >>
Такова състояние е налице, когато някой е неспособен по-дълго време да задържи една мисъл в главата си и да я проследи в нейните взаимовръзки, а постоянно скача от една мисъл на друга, и до
като
изкаже едната мисъл, вече е преминал към другата.
И тогава се вижда, че тази полза имам предвид не ползата в низш смисъл, а ползата в един висш смисъл постепенно ще ни доведе до дадено убеждение, макар и да не искаме да признаем това, което се представя пред ясновиждащото наблюдение. Много добре ни е известно, колко много хората в нашето време се оплакват от състоянието, което се назовава с думата нервност и не бива да се учудваме, когато някой се чувства принуден да направи следното изявление: В нашата епоха едва ли има човек, който в известен смисъл да не е нервен. И как да не се съгласим с такова твърдение. Все едно какви са социалните условия и взаимоотношения, на които можем да припишем причината за тази нервност, такива състояния, които означаваме като нервност, изобщо са налице и се проявяват по най-разнообразен начин. Би могло да се каже, че те се проявяват под най-лека форма, в най-малко неудобна форма, когато човек изпада в едно душевно суетене, разпокъсаност, неспокойствие.
Такова състояние е налице, когато някой е неспособен по-дълго време да задържи една мисъл в главата си и да я проследи в нейните взаимовръзки, а постоянно скача от една мисъл на друга, и докато изкаже едната мисъл, вече е преминал към другата.
Едно бързане, едно неспокойствие на душевния живот често е най-леката форма на нервността. Друга форма на нервност е, когато хората не знаят какво да правят със себе си; така да се каже, когато трябва да вземат някакво решение, не могат да го направят и всъщност никога не са сигурни, какво да предприемат в даден случай. Тези състояния обаче могат да доведат до други вече по-сериозни, като нервността постепенно се превръща в различни болестни състояния, при които не могат да се открият органични причини, но които по един измамващ начин наподобяват органични болести, така че би могло да се вярва, че човекът страда от тежко стомашно заболяване, докато той страда само от това, което съвсем тривиално и незначително се обхваща с думата „нервност“. Това са болестни явления, от които засегнатият естествено страда също така, както ако те произхождат от органичната област. Могат да се изброят най-различни други състояния кой ли не ги познава или защото сам страда, или защото са засегнати близките му.
към текста >>
Тези състояния обаче могат да доведат до други вече по-сериозни,
като
нервността постепенно се превръща в различни болестни състояния, при които не могат да се открият органични причини, но които по един измамващ начин наподобяват органични болести, така че би могло да се вярва, че човекът страда от тежко стомашно заболяване, до
като
той страда само от това, което съвсем тривиално и незначително се обхваща с думата „нервност“.
Все едно какви са социалните условия и взаимоотношения, на които можем да припишем причината за тази нервност, такива състояния, които означаваме като нервност, изобщо са налице и се проявяват по най-разнообразен начин. Би могло да се каже, че те се проявяват под най-лека форма, в най-малко неудобна форма, когато човек изпада в едно душевно суетене, разпокъсаност, неспокойствие. Такова състояние е налице, когато някой е неспособен по-дълго време да задържи една мисъл в главата си и да я проследи в нейните взаимовръзки, а постоянно скача от една мисъл на друга, и докато изкаже едната мисъл, вече е преминал към другата. Едно бързане, едно неспокойствие на душевния живот често е най-леката форма на нервността. Друга форма на нервност е, когато хората не знаят какво да правят със себе си; така да се каже, когато трябва да вземат някакво решение, не могат да го направят и всъщност никога не са сигурни, какво да предприемат в даден случай.
Тези състояния обаче могат да доведат до други вече по-сериозни, като нервността постепенно се превръща в различни болестни състояния, при които не могат да се открият органични причини, но които по един измамващ начин наподобяват органични болести, така че би могло да се вярва, че човекът страда от тежко стомашно заболяване, докато той страда само от това, което съвсем тривиално и незначително се обхваща с думата „нервност“.
Това са болестни явления, от които засегнатият естествено страда също така, както ако те произхождат от органичната област. Могат да се изброят най-различни други състояния кой ли не ги познава или защото сам страда, или защото са засегнати близките му. Няма нужда да отидем толкова далеч не бих искал да се отклоня в друга област и да говорим за големите събития на обществения живот като за „политически алкохолизъм“; в последно време се говори за невротичното суетене в обществения живот като за начин на поведение, който при отделния човек всъщност се появява тогава, когато той е засегнат именно от алкохолизъм. Думата беше употребена за начина, по който в последните месеци се провеждаха политическите действия в Европа. Виждате как също и във външния живот има нещо, за което би могло да се каже: Също и тук се вижда, че е налице не само нервност, но тя се чувства и определено неприятно.
към текста >>
Няма нужда да отидем толкова далеч не бих искал да се отклоня в друга област и да говорим за големите събития на обществения живот
като
за „политически алкохолизъм“; в последно време се говори за невротичното суетене в обществения живот
като
за начин на поведение, който при отделния човек всъщност се появява тогава, когато той е засегнат именно от алкохолизъм.
Едно бързане, едно неспокойствие на душевния живот често е най-леката форма на нервността. Друга форма на нервност е, когато хората не знаят какво да правят със себе си; така да се каже, когато трябва да вземат някакво решение, не могат да го направят и всъщност никога не са сигурни, какво да предприемат в даден случай. Тези състояния обаче могат да доведат до други вече по-сериозни, като нервността постепенно се превръща в различни болестни състояния, при които не могат да се открият органични причини, но които по един измамващ начин наподобяват органични болести, така че би могло да се вярва, че човекът страда от тежко стомашно заболяване, докато той страда само от това, което съвсем тривиално и незначително се обхваща с думата „нервност“. Това са болестни явления, от които засегнатият естествено страда също така, както ако те произхождат от органичната област. Могат да се изброят най-различни други състояния кой ли не ги познава или защото сам страда, или защото са засегнати близките му.
Няма нужда да отидем толкова далеч не бих искал да се отклоня в друга област и да говорим за големите събития на обществения живот като за „политически алкохолизъм“; в последно време се говори за невротичното суетене в обществения живот като за начин на поведение, който при отделния човек всъщност се появява тогава, когато той е засегнат именно от алкохолизъм.
Думата беше употребена за начина, по който в последните месеци се провеждаха политическите действия в Европа. Виждате как също и във външния живот има нещо, за което би могло да се каже: Също и тук се вижда, че е налице не само нервност, но тя се чувства и определено неприятно. Навсякъде значи е налице тази нервност. Съвсем сигурно е, че това в бъдеще няма да става по-добре, а напротив, все повече и повече ще се влошава. Ако хората останат такива, каквито са сега, в никакъв случай не може да има добри изгледи за бъдещето.
към текста >>
Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н.,
като
се опитвам да запечатам това в съзнанието си.
И точно от страна на антропософията има едно добро упражнение, което може да помогне на човека постепенно да се избави от забравянето. Това е много просто средство. Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване.
Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си.
Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва. Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина. Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място,
като
забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това е много просто средство. Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си.
Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина. Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне. Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло.
към текста >>
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам,
като
при това прибавям още и една картина.
Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне. Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло. Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно.
към текста >>
Като
антропософи не е нужно да се учудваме на това.
Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне. Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло. Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта. Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло.
Като антропософи не е нужно да се учудваме на това.
Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния. Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния. Така чрез живота ще получите доказателството, че нещата, които антропософията казва за етерното тяло, са верни. Когато се държим по съответния начин спрямо етерното тяло, тогава се вижда, че то приема сили. При постигането на такива успехи можем да видим доказателство, че е правилно да се допусне съществуването на етерното тяло и характеризирането му.
към текста >>
Да преминем към нещо друго, което отново изглежда
като
дреболия, но всъщност е изключително важно.
Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния. Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния. Така чрез живота ще получите доказателството, че нещата, които антропософията казва за етерното тяло, са верни. Когато се държим по съответния начин спрямо етерното тяло, тогава се вижда, че то приема сили. При постигането на такива успехи можем да видим доказателство, че е правилно да се допусне съществуването на етерното тяло и характеризирането му.
Да преминем към нещо друго, което отново изглежда като дреболия, но всъщност е изключително важно.
Вие знаете, че в човешкото същество непосредствено едно до друго граничат това, което наричаме физическо тяло и етерно тяло. Етерното тяло е непосредствено включено във физическото тяло, това значи, че те вътрешно се проникват. В днешно време можете да наблюдавате една особеност, която съвсем не се среща рядко, но за чието съществуване хората, при които можете да я видите, най-често не са виновни за това. При това наблюдение и ако носим в гърдите си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението. Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как преди да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото.
към текста >>
Те са във връзка с това, че етерното тяло упражнява по-слабо господство върху физическото тяло, отколкото би трябвало да прави, затова физическото тяло доминира и по своя воля извършва различни движения, до
като
човек, който по отношение на своите организации е здрав, със своите движения следва волята на етерно-астралното тяло.
Тогава разгледайте написаното по този начин. Едно такова състояние можем да разберем от гледна точка на духовно-научните познания по следния начин: При напълно здравите хора здрави по отношение на физическото и етерното тяло етерното тяло, което се дирижира от астралното тяло, трябва да има абсолютната способност да проникне във физическото тяло, а физическото тяло навсякъде в своите движения трябва да бъде един слуга, един инструмент на етерното тяло. Когато физическото тяло изпълнява движения за своя сметка и те надхвърлят това, което всъщност иска душата, каквото искат етерното и астралното тяло, тогава това е нездравословно състояние; налице е преобладаване на физическото тяло над етерното тяло. При всеки, който има описаните току-що състояния, срещаме една слабост на етерното тяло, която се състои в това, че то не може напълно да дирижира физическото тяло. Такова съотношение на етерното тяло спрямо физическото тяло лежи в основата на всички спазматични състояния.
Те са във връзка с това, че етерното тяло упражнява по-слабо господство върху физическото тяло, отколкото би трябвало да прави, затова физическото тяло доминира и по своя воля извършва различни движения, докато човек, който по отношение на своите организации е здрав, със своите движения следва волята на етерно-астралното тяло.
Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа според окултните факти. Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили. В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи. Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква. При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това.
към текста >>
Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне;
като
в такъв случай се действа според окултните факти.
Едно такова състояние можем да разберем от гледна точка на духовно-научните познания по следния начин: При напълно здравите хора здрави по отношение на физическото и етерното тяло етерното тяло, което се дирижира от астралното тяло, трябва да има абсолютната способност да проникне във физическото тяло, а физическото тяло навсякъде в своите движения трябва да бъде един слуга, един инструмент на етерното тяло. Когато физическото тяло изпълнява движения за своя сметка и те надхвърлят това, което всъщност иска душата, каквото искат етерното и астралното тяло, тогава това е нездравословно състояние; налице е преобладаване на физическото тяло над етерното тяло. При всеки, който има описаните току-що състояния, срещаме една слабост на етерното тяло, която се състои в това, че то не може напълно да дирижира физическото тяло. Такова съотношение на етерното тяло спрямо физическото тяло лежи в основата на всички спазматични състояния. Те са във връзка с това, че етерното тяло упражнява по-слабо господство върху физическото тяло, отколкото би трябвало да прави, затова физическото тяло доминира и по своя воля извършва различни движения, докато човек, който по отношение на своите организации е здрав, със своите движения следва волята на етерно-астралното тяло.
Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа според окултните факти.
Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили. В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи. Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква. При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това. Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите.
към текста >>
Да речем, до
като
иначе по този начин изписваш буквата „Ф“, сега да я напишеш наклонено и в съвсем друга форма, за да си принуден да внимаваш.
Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили. В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи. Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква. При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това. Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите.
Да речем, докато иначе по този начин изписваш буквата „Ф“, сега да я напишеш наклонено и в съвсем друга форма, за да си принуден да внимаваш.
Свикни грижливо да изписваш буквите. Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве.
към текста >>
Да допуснем, че когато
децата
се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след
като
са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие. Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло. Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло. Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения.
към текста >>
С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова
като
етерно тяло съществува.
Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие. Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло. Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло. Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения.
С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува.
Животът навсякъде представя съответните доказателства за това, което антропософията може да каже. Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет. Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети. Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред. Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години.
към текста >>
Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност,
като
започваме отзад напред.
Животът навсякъде представя съответните доказателства за това, което антропософията може да каже. Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет. Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети. Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред. Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години.
Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред.
Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие. Когато работи в някоя професия, човек вечер така е изморен, така притеснен, че и не мисли къде си е поставил нещата и какво е мислил при това.
към текста >>
Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели
като
разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло.
Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети. Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред. Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години. Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло.
Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло.
Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие. Когато работи в някоя професия, човек вечер така е изморен, така притеснен, че и не мисли къде си е поставил нещата и какво е мислил при това. Но когато духовната наука наистина проникне в сърцата и в душите на хората, тогава ще се види, че безкрайно много от това, което днес се върши, всъщност би могло да се спести и така би се спечелило времето, през което биха могли да се правят такива засилващи упражнения, които са от полза за всеки човек. Много бързо ще се забележи особено ако в областта на възпитанието се приложат такива неща, че като следствие ще се постигнат невероятно благоприятни резултати.
към текста >>
Много бързо ще се забележи особено ако в областта на възпитанието се приложат такива неща, че
като
следствие ще се постигнат невероятно благоприятни резултати.
Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие. Когато работи в някоя професия, човек вечер така е изморен, така притеснен, че и не мисли къде си е поставил нещата и какво е мислил при това. Но когато духовната наука наистина проникне в сърцата и в душите на хората, тогава ще се види, че безкрайно много от това, което днес се върши, всъщност би могло да се спести и така би се спечелило времето, през което биха могли да се правят такива засилващи упражнения, които са от полза за всеки човек.
Много бързо ще се забележи особено ако в областта на възпитанието се приложат такива неща, че като следствие ще се постигнат невероятно благоприятни резултати.
Ще спомена още една подробност, която в по-късния живот обаче вече не е от такава полза, но ако човек през младостта си не се е съобразил с нея, би било добре да го направи по-късно. Това е: Когато правим някои неща все едно дали те оставят някаква следа или не същевременно да ги обхванем с поглед. При това, което написваме, е сравнително лесно. Аз съм сигурен, че много хора биха променили грозния си почерк, ако биха се опитали да разгледат буква по буква каквото са написали, да хвърлят поглед върху написаното. При почерка е лесно да се обхване с поглед това, което е направено.
към текста >>
Изобщо добре е човек да развие способността, да преодолява различни навици,
като
реши да прави някои неща не по начина, по който е свикнал, изобщо да не е принуден да прави нещо винаги по един и същ начин.
Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има представа от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно. Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например преднамерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик. Да успее да направи по друг начин нещата, които се извършват по навик, принадлежи към най-големите постижения на човека. Тук разбира се не става въпрос да се направи училище за промяна на почерка, понеже днес всъщност хората изменят почерка си, когато трябва да направят нещо престъпно. Но когато въпреки това човек си остава честен, за консолидирането на етерното тяло е много полезно някой път той да усвои друг начин на писане.
Изобщо добре е човек да развие способността, да преодолява различни навици, като реши да прави някои неща не по начина, по който е свикнал, изобщо да не е принуден да прави нещо винаги по един и същ начин.
Не е нужно веднага фанатично да започне да прави с лявата си ръка същото, което прави с дясната; но ако понякога в умерена степен се опита да направи с лявата ръка някои неща, които обикновено върши с дясната си ръка не е нужно често да го прави, но да е в състояние понякога да го направи, това има благоприятно въздействие върху овладяването на етерното тяло от астралното. Засилването на човека в този смисъл, който може да бъде даден чрез духовно-научните възгледи, се брои към нещата, които трябва да се внесат в нашата култура чрез разпространяването на духовната наука. Именно това, което би могло да се нарече волева култура, е от огромно значение. Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят. Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло.
към текста >>
Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме
като
известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло.
Изобщо добре е човек да развие способността, да преодолява различни навици, като реши да прави някои неща не по начина, по който е свикнал, изобщо да не е принуден да прави нещо винаги по един и същ начин. Не е нужно веднага фанатично да започне да прави с лявата си ръка същото, което прави с дясната; но ако понякога в умерена степен се опита да направи с лявата ръка някои неща, които обикновено върши с дясната си ръка не е нужно често да го прави, но да е в състояние понякога да го направи, това има благоприятно въздействие върху овладяването на етерното тяло от астралното. Засилването на човека в този смисъл, който може да бъде даден чрез духовно-научните възгледи, се брои към нещата, които трябва да се внесат в нашата култура чрез разпространяването на духовната наука. Именно това, което би могло да се нарече волева култура, е от огромно значение. Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят.
Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло.
Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло.
към текста >>
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем
като
възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника.
Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло. И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника.
Това в педагогически смисъл може да бъде лошо. Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук?
към текста >>
В първите седем години от живота, но също и по-късно,
като
паралелно свойство цари силният инстинкт за подражание и ние ще видим, че когато сами се откажем от нещо в присъствието на този, когото възпитаваме и той ясно разбере това, така че му подражава даже и несъзнателно, ще видим, че той ще го почувства
като
нещо, към което ще се стреми.
Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук? Има едно много просто средство. Човек отказва желанията не на възпитаника си, а на самия себе си, но така, че възпитаникът разбира, че родителят му се е отказал от това или онова.
В първите седем години от живота, но също и по-късно, като паралелно свойство цари силният инстинкт за подражание и ние ще видим, че когато сами се откажем от нещо в присъствието на този, когото възпитаваме и той ясно разбере това, така че му подражава даже и несъзнателно, ще видим, че той ще го почувства като нещо, към което ще се стреми.
С това ще постигнем нещо от огромно значение. Така виждаме как нашите мисли се насочват и ръководят по правилния начин чрез това, което ни се дава от духовната наука. Тогава духовната наука няма да остане само теория, а ще се превърне в жизнена мъдрост, наистина ще се превърне в нещо, което ни подкрепя и води в живота. Едно много важно средство за засилване на господството на нашия Аз върху астралното тяло е това, което може да се научи от двете открити лекции2, които държах тук. Особеното в тези две лекции беше, че се изтъкна това, което може да се каже за и против даден предмет.
към текста >>
Аз не изнасям този случай, за да го изтъкна
като
особено значителен в този момент, а за да покажа нещо друго.
Малко неудобно е, че почти при всичко, което се върши в живота, може да се изтъкнат противни аргументи. Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва. Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване. Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват. Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие.
Аз не изнасям този случай, за да го изтъкна като особено значителен в този момент, а за да покажа нещо друго.
Да вземем един такъв човек, който обича да пита другите това може също и така да се схване, че да се изтъкнат много различни аргументи; срещу това, което казах, може много да се каже, защото почти няма нещо в живота, което като се изговори, по някакъв начин да не може да бъде опровергано да вземем един такъв човек, който обича да пита. Да приемем, че насреща му застават двама души и двамата му дават съвет за едно и също нещо. Единият казва: Да, направи го! другият казва: Не го прави! В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник.
към текста >>
Да вземем един такъв човек, който обича да пита другите това може също и така да се схване, че да се изтъкнат много различни аргументи; срещу това, което казах, може много да се каже, защото почти няма нещо в живота, което
като
се изговори, по някакъв начин да не може да бъде опровергано да вземем един такъв човек, който обича да пита.
Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва. Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване. Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват. Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие. Аз не изнасям този случай, за да го изтъкна като особено значителен в този момент, а за да покажа нещо друго.
Да вземем един такъв човек, който обича да пита другите това може също и така да се схване, че да се изтъкнат много различни аргументи; срещу това, което казах, може много да се каже, защото почти няма нещо в живота, което като се изговори, по някакъв начин да не може да бъде опровергано да вземем един такъв човек, който обича да пита.
Да приемем, че насреща му застават двама души и двамата му дават съвет за едно и също нещо. Единият казва: Да, направи го! другият казва: Не го прави! В живота виждаме, че единият съветник решително удържа победа над другия съветник. Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия.
към текста >>
Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след
като
човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите.
Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“. Човек ще види, че е направил много за засилването на своята воля, когато действа по начина, който току що беше описан.
Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите.
Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът. Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“. Човек трябва да вземе предвид своето състояние, за да може в подходящото време да постави пред душата си такива въпроси. Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя. Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост.
към текста >>
Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, до
като
се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си
като
„за“ или „против“.
И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“. Човек ще види, че е направил много за засилването на своята воля, когато действа по начина, който току що беше описан. Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите. Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът.
Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“.
Човек трябва да вземе предвид своето състояние, за да може в подходящото време да постави пред душата си такива въпроси. Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя. Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост. Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност.
към текста >>
Човек ще види, че
като
теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни.
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост. Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас.
Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни.
Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло.
към текста >>
Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия
като
цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него.
Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия.
Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него.
Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши. Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него. Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме.
към текста >>
Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия
като
цяло.
Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас.
Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло.
Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши. Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него. Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме. Ако задържим в душата си само една десета от преценките, които произнасяме за света, това е достатъчно за живота. В никакъв случай няма да повлияе лошо на душевния ни живот, че се отказваме да произнасяме останалите девет десети от преценките.
към текста >>
97.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Но какво ни засяга нас това, след
като
тази сигурност на непосредственото възприятие ни липсва?
Януари 1912 Днес би било добре да се занимаем с такива духовно-научни въпроси, които могат да послужат на някого, когато му се наложи навън да защитава духовната наука. Защото точно тогава, когато човек се намира на място, където, така да се каже, може да се сложи начална или изходна точка на духовно-научното движение, добре е да пробуди в душата си някои от моралните въпроси, които често застават пред нас, особено когато ние сами вече работим в някое антропософско дружество и заставаме пред хора, които нямат представа от духовната наука, а искат да узнаят нещо, което може би, би могло да ги доведе до определени убеждения или най-малкото до определено отношение спрямо духовната наука. Там духовната наука би трябвало да се аргументира със свръхсетивни, с духовни опитности. А така, както днес ни се представят посланията на духовно-научния мироглед, те са един разказ, разказ за това, което духовният изследовател може да ни разкрие поради това, че е превърнал душата си в инструмент, за да прави изследвания в духовния свят и това за него е неоспорим факт, както за външното наблюдение е неоспорим факт, че съществуват рози, маси или столове, за него това е едно непосредствено убеждение, което се опира на действителна възприемателна способност.
Но какво ни засяга нас това, след като тази сигурност на непосредственото възприятие ни липсва?
биха попитали някои хора. Ние трябва да вярваме на това, което разказва духовният изследовател. Винаги съм подчертавал, че нещата не стоят така. Наистина нещата, засягащи висшия свят, могат да се знаят само ако се проникне в тях; но когато те логически бъдат изложени всеки може да ги разбере, ако приложи разума си по правилен начин, така че да си каже: Всичко, което тук се казва, съответства на фактите повече от всичко друго, което е казано чрез друга философия. Така че ние спокойно можем да приложим нашия разум и да установим с помощта на логиката, която лежи в основата на нещата, че те могат да бъдат разбрани.
към текста >>
От тези четири съставни части, външният свят познава само физическото тяло и естествено всеки има право да отрече, че съществува нещо
като
етерно тяло, астрално тяло или Аз.
Така че ние спокойно можем да приложим нашия разум и да установим с помощта на логиката, която лежи в основата на нещата, че те могат да бъдат разбрани. Наистина не е така лесно, но се достига до там, че също и този, който не може да види, може да си изгради съвсем основателно убеждение. За същинското доказателство естествено не е достатъчно това, което може да се каже на външния човек. Но когато известни неща, които всеки може да узнае, се вземат и сравнят с това, което казва духовният изследовател, тогава всъщност вече може да се достигне доста далеч. Да вземем само една съвсем елементарна духовно-научна истина, истината, че човек се състои от четири части: физическо тяло, етерно и астрално тяло и това, което наричаме Аз.
От тези четири съставни части, външният свят познава само физическото тяло и естествено всеки има право да отрече, че съществува нещо като етерно тяло, астрално тяло или Аз.
Може да се каже, че всеки говори за Аза, но той въпреки това се отрича. Азът е като един вид пламък, който изгаря като фитил чрез горивния материал на физически-телесното. Така се опитаха да опровергаят философа Бергсон3, който се позоваваше на трайното съществуване на Аза. Ние обаче можем да видим как Азът надживява единичните представи. Ежедневно ни се показва това, когато през нощта Азът угасва и не може да бъде изживян като нещо непрекъснато съществуващо.
към текста >>
Азът е
като
един вид пламък, който изгаря
като
фитил чрез горивния материал на физически-телесното.
За същинското доказателство естествено не е достатъчно това, което може да се каже на външния човек. Но когато известни неща, които всеки може да узнае, се вземат и сравнят с това, което казва духовният изследовател, тогава всъщност вече може да се достигне доста далеч. Да вземем само една съвсем елементарна духовно-научна истина, истината, че човек се състои от четири части: физическо тяло, етерно и астрално тяло и това, което наричаме Аз. От тези четири съставни части, външният свят познава само физическото тяло и естествено всеки има право да отрече, че съществува нещо като етерно тяло, астрално тяло или Аз. Може да се каже, че всеки говори за Аза, но той въпреки това се отрича.
Азът е като един вид пламък, който изгаря като фитил чрез горивния материал на физически-телесното.
Така се опитаха да опровергаят философа Бергсон3, който се позоваваше на трайното съществуване на Аза. Ние обаче можем да видим как Азът надживява единичните представи. Ежедневно ни се показва това, когато през нощта Азът угасва и не може да бъде изживян като нещо непрекъснато съществуващо. Трите свръхсетивни съставни части на човека могат да бъдат отречени, но човек едно не може да отрече, именно че в себе си той констатира три вида вътрешни изживявания. Едното е, че в душата си той има представи.
към текста >>
Ежедневно ни се показва това, когато през нощта Азът угасва и не може да бъде изживян
като
нещо непрекъснато съществуващо.
От тези четири съставни части, външният свят познава само физическото тяло и естествено всеки има право да отрече, че съществува нещо като етерно тяло, астрално тяло или Аз. Може да се каже, че всеки говори за Аза, но той въпреки това се отрича. Азът е като един вид пламък, който изгаря като фитил чрез горивния материал на физически-телесното. Така се опитаха да опровергаят философа Бергсон3, който се позоваваше на трайното съществуване на Аза. Ние обаче можем да видим как Азът надживява единичните представи.
Ежедневно ни се показва това, когато през нощта Азът угасва и не може да бъде изживян като нещо непрекъснато съществуващо.
Трите свръхсетивни съставни части на човека могат да бъдат отречени, но човек едно не може да отрече, именно че в себе си той констатира три вида вътрешни изживявания. Едното е, че в душата си той има представи. Всеки знае, че когато погледне даден предмет и се обърне настрана, запазва дадено впечатление от него, той има известна представа. Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия. И трето, човек не може да отрече, че има волеви импулси.
към текста >>
Когато в своята професия човек развива такива сили, така благословено ги разгръща
като
него в качеството му на лекар, то такива сили, когато не се използват, трябва да се проявят другаде.
Това така му навредило, че се наложило да се откаже от лекарската си практика. Какво значи това, трябва да се почувства! Силите се намират наистина в личността! Физиците твърдят, че ако някъде в природата се освободят сили, те се използват тогава другаде по друг начин. Само в духовните области хората не искат нищо да знаят за подобни неща.
Когато в своята професия човек развива такива сили, така благословено ги разгръща като него в качеството му на лекар, то такива сили, когато не се използват, трябва да се проявят другаде.
При Нострадамус всички те се превръщат в ясновидски способности, понеже той и без това е имал едно първично ясновидство, каквото е имал и Парацелз7. Сам Нострадамус ни описва как е стигнал до там, да предсказва бъдещи събития. Той имал една лаборатория. Това обаче не била лаборатория, каквато имат химиците. Това било едно помещение, една стая със стъклен покрив, която се намирала до неговото жилище.
към текста >>
Това се проявило
като
интуиция.
Той имал една лаборатория. Това обаче не била лаборатория, каквато имат химиците. Това било едно помещение, една стая със стъклен покрив, която се намирала до неговото жилище. Там наблюдавал движенията на звездите, оставял съзвездията да действат върху душата му. И там достигал до нещата, отнасящи се до бъдещето, които е могъл да разкаже.
Това се проявило като интуиция.
То произлизало от неговата душевност. Но за да му се явят такива неща, той трябвало да бъде свободен от мъка, грижи и душевни вълнения. Тук имаме пример, как при Ясновидството, също както при здравия сън, не бива да има душевни вълнения. Сега да продължим и да разгледаме връзката на човека с неговите волеви импулси, доколкото тези волеви импулси имат връзка с моралността. Нека отново да разгледаме момента на заспиването.
към текста >>
До
като
досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват.
Това за човека е важен момент, понеже, както ни съобщава духовната наука, тогава той преминава в астралния свят. Да разгледаме моралните импулси в момента на заспиването. За да можем наистина да ги наблюдаваме, трябва този процес да се погледне с доста голямо внимание. Хората, които го правят, имат следните наблюдения. И така, наближава моментът на заспиването.
Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват.
Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат. Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му.
към текста >>
Човек
като
че ли се усеща отделен от всичко наоколо.
За да можем наистина да ги наблюдаваме, трябва този процес да се погледне с доста голямо внимание. Хората, които го правят, имат следните наблюдения. И така, наближава моментът на заспиването. Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват. Нещо подобно на мъгла ги обгръща.
Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо.
Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат. Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му. Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил.
към текста >>
Той започва да чувства как,
като
че ли дадени неща, които могат да се означат
като
волеви импулси, сами се изправят пред душата му.
Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват. Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат.
Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му.
Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро.
към текста >>
Като
едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква.
Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат. Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му.
Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква.
И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро. Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги!
към текста >>
Който внимава, ще почувства как изплува нещо
като
мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги!
Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро.
Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги!
- Тогава идва един тласък и съзнанието изчезва. Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват. Човек особено трудно заспива, когато съвестта го гризе. Волевите импулси понякога са още по-голяма пречка от душевните вълнения, за да можем да навлезем в духовния свят, където трябва да навлезем. Представите сравнително малко затрудняват, душевните вълнения повече, а за да преминем в духовния свят най-много ни пречат угризенията на съвестта заради действията, за които се упрекваме.
към текста >>
До
като
добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват.
Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро. Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги! - Тогава идва един тласък и съзнанието изчезва.
Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват.
Човек особено трудно заспива, когато съвестта го гризе. Волевите импулси понякога са още по-голяма пречка от душевните вълнения, за да можем да навлезем в духовния свят, където трябва да навлезем. Представите сравнително малко затрудняват, душевните вълнения повече, а за да преминем в духовния свят най-много ни пречат угризенията на съвестта заради действията, за които се упрекваме. Обикновено представите, това ще рече нашите представи, бдят над съня ни; ако картинно представим пред съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме. Но прибавят ли се чувства, то те са по-лош закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-лошо.
към текста >>
А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е
като
външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана.
Душевно вълнение, което ни кара да се мятаме в леглото, ни пречи да заспим. Светът на моралните волеви импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан. Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива волеви импулси, за които няма нужда да се упрекваме. Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат.
А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана.
Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат. Чрез него те се чувстват сродни с висшия Девахан, така че желаят да останат там. Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга представа за тези най-висши състояния освен чувството при заспиване, което настъпва като блаженство и морално усещане. Така можем да покажем на човека: В себе си ти имаш твоя душевен живот. Каквото си представиш ти се показва така, че те въвежда във връзка с нещо висше и то по такъв начин, че ти е най-лесно да влезеш в по-висшия свят; представната дейност е сродна с астралното.
към текста >>
Няма защо да се чудим, че хората изпитват това
като
блаженство, в което винаги искат да останат.
Светът на моралните волеви импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан. Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива волеви импулси, за които няма нужда да се упрекваме. Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат. А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана.
Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат.
Чрез него те се чувстват сродни с висшия Девахан, така че желаят да останат там. Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга представа за тези най-висши състояния освен чувството при заспиване, което настъпва като блаженство и морално усещане. Така можем да покажем на човека: В себе си ти имаш твоя душевен живот. Каквото си представиш ти се показва така, че те въвежда във връзка с нещо висше и то по такъв начин, че ти е най-лесно да влезеш в по-висшия свят; представната дейност е сродна с астралното. Това, което човек изживява, е като сянка на по-висшия свят.
към текста >>
Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга представа за тези най-висши състояния освен чувството при заспиване, което настъпва
като
блаженство и морално усещане.
Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат. А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана. Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат. Чрез него те се чувстват сродни с висшия Девахан, така че желаят да останат там.
Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга представа за тези най-висши състояния освен чувството при заспиване, което настъпва като блаженство и морално усещане.
Така можем да покажем на човека: В себе си ти имаш твоя душевен живот. Каквото си представиш ти се показва така, че те въвежда във връзка с нещо висше и то по такъв начин, че ти е най-лесно да влезеш в по-висшия свят; представната дейност е сродна с астралното. Това, което човек изживява, е като сянка на по-висшия свят. Душевните вълнения повече ни отделят от висшите светове, понеже чрез тях човек е свързан с низшия деваханически свят; волевите импулси ни отделят още повече, понеже те са свързани с висшия деваханически свят. Всичко това обаче има връзка и с други факти: След смъртта най-действеното в Камалока, са душевните свойства и моралните импулси.
към текста >>
Това, което човек изживява, е
като
сянка на по-висшия свят.
Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат. Чрез него те се чувстват сродни с висшия Девахан, така че желаят да останат там. Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга представа за тези най-висши състояния освен чувството при заспиване, което настъпва като блаженство и морално усещане. Така можем да покажем на човека: В себе си ти имаш твоя душевен живот. Каквото си представиш ти се показва така, че те въвежда във връзка с нещо висше и то по такъв начин, че ти е най-лесно да влезеш в по-висшия свят; представната дейност е сродна с астралното.
Това, което човек изживява, е като сянка на по-висшия свят.
Душевните вълнения повече ни отделят от висшите светове, понеже чрез тях човек е свързан с низшия деваханически свят; волевите импулси ни отделят още повече, понеже те са свързани с висшия деваханически свят. Всичко това обаче има връзка и с други факти: След смъртта най-действеното в Камалока, са душевните свойства и моралните импулси. Представите за сетивния свят отпадат, човек може да вземе със себе си само тези за свръхсетивното. Душевните настроения обаче усилено ни преследват и след смъртта, и остават при нас. Защото те ни задържат известно време в Камалока.
към текста >>
Тъй
като
не е имал добри чувства, също и низшият Девахан е затворен за него.
Представите за сетивния свят отпадат, човек може да вземе със себе си само тези за свръхсетивното. Душевните настроения обаче усилено ни преследват и след смъртта, и остават при нас. Защото те ни задържат известно време в Камалока. Например един човек, който е бил много лош, изобщо не би могъл да се издигне в Девахана поради угризенията на съвестта си и би трябвало отново да се инкарнира без това издигане. Без морални подбуди той не би се издигнал във висшия деваханически свят; след кратко време би трябвало отново да се завърне, за да навакса пропуснатото.
Тъй като не е имал добри чувства, също и низшият Девахан е затворен за него.
Така можем да сравним и да покажем, че е възможно да си изработим възгледи за фактите на обикновения живот, на обикновения душевен живот, ако си ги обясним чрез това, което може да каже духовната наука. Искам да свържа казаното с един друг факт, който сигурно ще Ви се стори важен, когато отправите духовен поглед към учението за прераждането, за повторния земен живот. Щом ние повторно се раждаме на Земята, това би трябвало да има някакъв смисъл. Развитието не би имало никакъв смисъл, ако при това не бихме научили нещо! Що за смисъл има, човекът отново да бъде роден?
към текста >>
Това, което днес се изисква да се пращат
децата
на училище, дойде много по-късно.
Щом ние повторно се раждаме на Земята, това би трябвало да има някакъв смисъл. Развитието не би имало никакъв смисъл, ако при това не бихме научили нещо! Що за смисъл има, човекът отново да бъде роден? Чрез фактите на духовното наблюдение успяваме да видим, колко много човешкият живот е различен през различните епохи. Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно!
Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно.
Докато днес в един човек, който не знае азбуката, се вижда един необразован човек, някога не е било така. Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам фон Ешенбах8 необразован човек. В стария Рим имаше нещо друго, което днес не може да се счита за образование. Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава. Римлянинът е нямал нужда да тича при адвокат за всяка дреболия.
към текста >>
До
като
днес в един човек, който не знае азбуката, се вижда един необразован човек, някога не е било така.
Развитието не би имало никакъв смисъл, ако при това не бихме научили нещо! Що за смисъл има, човекът отново да бъде роден? Чрез фактите на духовното наблюдение успяваме да видим, колко много човешкият живот е различен през различните епохи. Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно! Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно.
Докато днес в един човек, който не знае азбуката, се вижда един необразован човек, някога не е било така.
Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам фон Ешенбах8 необразован човек. В стария Рим имаше нещо друго, което днес не може да се счита за образование. Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава. Римлянинът е нямал нужда да тича при адвокат за всяка дреболия. Това е един пример.
към текста >>
Когато човек се запознае с тези големи различия, ще му мине желанието да пита защо трябва винаги да се раждаме отново
като
деца; това не е необходимо!
Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам фон Ешенбах8 необразован човек. В стария Рим имаше нещо друго, което днес не може да се счита за образование. Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава. Римлянинът е нямал нужда да тича при адвокат за всяка дреболия. Това е един пример.
Когато човек се запознае с тези големи различия, ще му мине желанието да пита защо трябва винаги да се раждаме отново като деца; това не е необходимо!
Не, това не е така! Всеки път, когато отново дойдем, културата така се е променила, че ние отново трябва да научим нещо. Следователно: Ние сме съществували в съвсем други условия и наистина е необходимо да идваме отново дотогава, докато Земята постигне целта си. Ние най-добре различаваме това, което човек може да стане през различните последователни култури, ако знаем, че отделните свойства, които днес изброихме, само постепенно са се развили във външната култура. За нашата епоха е характерно, че от изброените импулси най-голяма тежест се отдава на представите.
към текста >>
Следователно: Ние сме съществували в съвсем други условия и наистина е необходимо да идваме отново дотогава, до
като
Земята постигне целта си.
Римлянинът е нямал нужда да тича при адвокат за всяка дреболия. Това е един пример. Когато човек се запознае с тези големи различия, ще му мине желанието да пита защо трябва винаги да се раждаме отново като деца; това не е необходимо! Не, това не е така! Всеки път, когато отново дойдем, културата така се е променила, че ние отново трябва да научим нещо.
Следователно: Ние сме съществували в съвсем други условия и наистина е необходимо да идваме отново дотогава, докато Земята постигне целта си.
Ние най-добре различаваме това, което човек може да стане през различните последователни култури, ако знаем, че отделните свойства, които днес изброихме, само постепенно са се развили във външната култура. За нашата епоха е характерно, че от изброените импулси най-голяма тежест се отдава на представите. Ние живеем в една култура на представния живот. Развива се интелектът. В гръцката и римската култура не се е мислело толкова много, затова пък се е наблюдавало и възприемало повече, отколкото го правят днешните хора.
към текста >>
Дълго време ще мине, до
като
се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното неприятно чувство.
Човекът, който започва определено развитие, фактически трябва предварително да извърши това, което по-късно трябва да направи цялата човешка култура. Той трябва да преобрази душевните настроения. Може да се случи, някой човек да започне с развитието на своите душевни настроения в посока към висшите светове, и чак тогава в допира си с другите хора да премине през културата на представите. Тогава той ще забележи, че веднъж чувства правилно, друг път погрешно. Един само интелектуален човек от логични основания ще приеме правилното и ще отблъсне погрешното.
Дълго време ще мине, докато се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното неприятно чувство.
Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото. Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване. Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва. След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата.
към текста >>
Оттам и импулсът на Христовото Събитие се прояви в света
като
едно външно възприятие.
Ние бихме могли да кажем: Гръцко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта. След това идва културата на чувствата и тогава времето на същинската моралност. Интересно е да се наблюдава как в тази последователност на културните епохи върху хората действа един важен импулс. Тук трябва да направим връзка с казаното до сега способността за възприемане ни свързва с физическото, способността да се създават представи ни свързва с астралното, душевните вълнения с низшия Девахан и моралността с висшия Девахан. Ако в гръцко-римското време сред хората е трябвало да дойде някакъв импулс, човек е трябвало да бъде обучаван да възприема особено това, което външно пристъпва към него.
Оттам и импулсът на Христовото Събитие се прояви в света като едно външно възприятие.
Сега живеем в културата на представите. Поради това нашата епоха ще постигне целта си чрез това, че Христос ще бъде познат като нещо, което може да се възприеме в астралния свят, като вътрешна представа. Той ще се изяви в астралния свят като етерен образ. В следващата епоха, във времето на чувствата, човекът ще трябва да развие особено своите чувства, за да може астрално да види Христос. А през епохата на моралността Христос ще се манифестира като най-висшето, което човек може да изживее; като един Аз, който просветва от висшия Девахан.
към текста >>
Поради това нашата епоха ще постигне целта си чрез това, че Христос ще бъде познат
като
нещо, което може да се възприеме в астралния свят,
като
вътрешна представа.
Интересно е да се наблюдава как в тази последователност на културните епохи върху хората действа един важен импулс. Тук трябва да направим връзка с казаното до сега способността за възприемане ни свързва с физическото, способността да се създават представи ни свързва с астралното, душевните вълнения с низшия Девахан и моралността с висшия Девахан. Ако в гръцко-римското време сред хората е трябвало да дойде някакъв импулс, човек е трябвало да бъде обучаван да възприема особено това, което външно пристъпва към него. Оттам и импулсът на Христовото Събитие се прояви в света като едно външно възприятие. Сега живеем в културата на представите.
Поради това нашата епоха ще постигне целта си чрез това, че Христос ще бъде познат като нещо, което може да се възприеме в астралния свят, като вътрешна представа.
Той ще се изяви в астралния свят като етерен образ. В следващата епоха, във времето на чувствата, човекът ще трябва да развие особено своите чувства, за да може астрално да види Христос. А през епохата на моралността Христос ще се манифестира като най-висшето, което човек може да изживее; като един Аз, който просветва от висшия Девахан. Така че също и възприемането на Христос ще се развие по-нататък. В своите представи, в своите имагинации човек ще може да възприема Христос по естествен начин.
към текста >>
Той ще се изяви в астралния свят
като
етерен образ.
Тук трябва да направим връзка с казаното до сега способността за възприемане ни свързва с физическото, способността да се създават представи ни свързва с астралното, душевните вълнения с низшия Девахан и моралността с висшия Девахан. Ако в гръцко-римското време сред хората е трябвало да дойде някакъв импулс, човек е трябвало да бъде обучаван да възприема особено това, което външно пристъпва към него. Оттам и импулсът на Христовото Събитие се прояви в света като едно външно възприятие. Сега живеем в културата на представите. Поради това нашата епоха ще постигне целта си чрез това, че Христос ще бъде познат като нещо, което може да се възприеме в астралния свят, като вътрешна представа.
Той ще се изяви в астралния свят като етерен образ.
В следващата епоха, във времето на чувствата, човекът ще трябва да развие особено своите чувства, за да може астрално да види Христос. А през епохата на моралността Христос ще се манифестира като най-висшето, което човек може да изживее; като един Аз, който просветва от висшия Девахан. Така че също и възприемането на Христос ще се развие по-нататък. В своите представи, в своите имагинации човек ще може да възприема Христос по естествен начин. От изложението виждаме, че можем да намерим известно съответствие между това, което казва духовната наука и това, което се случва в света в случай, че положим известни усилия.
към текста >>
А през епохата на моралността Христос ще се манифестира
като
най-висшето, което човек може да изживее;
като
един Аз, който просветва от висшия Девахан.
Оттам и импулсът на Христовото Събитие се прояви в света като едно външно възприятие. Сега живеем в културата на представите. Поради това нашата епоха ще постигне целта си чрез това, че Христос ще бъде познат като нещо, което може да се възприеме в астралния свят, като вътрешна представа. Той ще се изяви в астралния свят като етерен образ. В следващата епоха, във времето на чувствата, човекът ще трябва да развие особено своите чувства, за да може астрално да види Христос.
А през епохата на моралността Христос ще се манифестира като най-висшето, което човек може да изживее; като един Аз, който просветва от висшия Девахан.
Така че също и възприемането на Христос ще се развие по-нататък. В своите представи, в своите имагинации човек ще може да възприема Христос по естествен начин. От изложението виждаме, че можем да намерим известно съответствие между това, което казва духовната наука и това, което се случва в света в случай, че положим известни усилия. Това са точки, които могат да бъдат разгледани на едно местно събиране, за да се отговори на многобройните въпроси, чрез които човек може да пристъпи към духовния свят.
към текста >>
98.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, до
като
утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С МОРАЛНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА Цюрих, 15 Януари 1912
Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука.
Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество. Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията. Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност. Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното. Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели.
към текста >>
Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности
като
глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие.
Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното. Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели. По-късно ще чуем, че е възможно да се достигне до ясновидски способности също и без тези основни изисквания; но да се постигнат ясновидски способности, без споменатите горе основни изисквания, винаги е нещо съмнително. За да разберем това, нека сега си изясним какво всъщност можем да разбираме под морална природа на човека. Ние сме принудени да говорим за моралната природа на човека, когато от една страна вземем под внимание подтиците за действие, стремежите и желанията, които идват от външния свят.
Когато човек е принуден да действа от нещо, което се числи към неговите естествени потребности като глад или жажда, или просто го желае, обикновено не казваме, че такова желаене или искане е морално действие.
Естествено е, че поради това не е нужно те да бъдат неморални. Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност. Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност.
към текста >>
Чак когато не такива външни поводи
като
глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност
като
една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи.
Но когато един камък падне на Земята, това също не е морално действие и ние не се чувстваме принудени да му прикачим мярка за моралност. Също толкова малко сме принудени да говорим за морал, когато човек удовлетворява естествените нужди на своя организъм с ядене и пиене. Ние нямаме причина да говорим за моралност и тогава, когато някъде човекът види хубаво цвете или нещо друго красиво и понеже това му прави приятно впечатление, той го пожелава. Тук също не говорим за моралност. Кога всъщност говорим за моралност при човешката природа?
Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи.
Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равнодушие спрямо моралното, когато вземем под внимание как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява. Да вземем например съвсем обикновения случай, когато някой има силното влечение много да пие. Ако той би имал възможност, би пил непрекъснато. Но той може и да последва един вътрешен глас, който няма нищо общо с влечението, а се противопоставя на външните поводи и казва: Това, което иска да се прояви поради външните поводи, не бива да стане! Тогава виждаме как в нас може да проговори нещо, което противоречи на външните условия.
към текста >>
Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие
като
морално или неморално.
Тогава виждаме как в нас може да проговори нещо, което противоречи на външните условия. Всичко, което е подобно на такова противоречие, както и на вътрешното осъждане на нашите собствени действия, наричаме моралност. Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност. Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си.
Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално.
Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия. Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа. Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални.
към текста >>
Когато привидно означим
като
морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия.
Всичко, което е подобно на такова противоречие, както и на вътрешното осъждане на нашите собствени действия, наричаме моралност. Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност. Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си. Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално.
Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия.
Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа. Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални. Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре.
към текста >>
Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят,
като
следва външните изисквания на живота
като
определящи импулси, това би било една илюзия.
Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност. Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си. Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално. Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия.
Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия.
Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа. Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални. Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре. От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили.
към текста >>
Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме
като
вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим
като
морални.
Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално. Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия. Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа.
Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални.
Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре. От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили. Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност.
към текста >>
Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно
като
идеал,
като
при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност.
Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални. Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре. От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили. Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество.
Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност.
И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм. Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите. Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс. От значение е човекът, който иска да стане практически окултист, който иска да върви по пътя на познанието, сам да реши да не прави нищо, за което може да си каже: Когато сравня моето действие с това, което е в човешката вътрешна същност, което означавам като морално, то трябва да е еднозначно. Пътят на познанието на никоя степен не трябва да се отклонява от това, което отговаря на моралното поведение на човека.
към текста >>
Това трябва да се приеме
като
основен принцип на окултистите.
От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили. Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм.
Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите.
Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс. От значение е човекът, който иска да стане практически окултист, който иска да върви по пътя на познанието, сам да реши да не прави нищо, за което може да си каже: Когато сравня моето действие с това, което е в човешката вътрешна същност, което означавам като морално, то трябва да е еднозначно. Пътят на познанието на никоя степен не трябва да се отклонява от това, което отговаря на моралното поведение на човека. Подобието на познавателния път с моралните импулси достига дори до детайлите. Това трябва да се илюстрира с един пример.
към текста >>
От значение е човекът, който иска да стане практически окултист, който иска да върви по пътя на познанието, сам да реши да не прави нищо, за което може да си каже: Когато сравня моето действие с това, което е в човешката вътрешна същност, което означавам
като
морално, то трябва да е еднозначно.
Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм. Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите. Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс.
От значение е човекът, който иска да стане практически окултист, който иска да върви по пътя на познанието, сам да реши да не прави нищо, за което може да си каже: Когато сравня моето действие с това, което е в човешката вътрешна същност, което означавам като морално, то трябва да е еднозначно.
Пътят на познанието на никоя степен не трябва да се отклонява от това, което отговаря на моралното поведение на човека. Подобието на познавателния път с моралните импулси достига дори до детайлите. Това трябва да се илюстрира с един пример. При хората, както са поставени в настоящето, има една особеност, що се отнася до моралността. Всъщност десетте Божии заповеди12 все още са най-значителните между нашите закони.
към текста >>
Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на
децата
към родителите.
От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“. Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят.
Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите.
По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо. При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят. Чрез структурата на същността на тези десет Божии заповеди ни се показва това, което е съществена основна черта на морала в сетивния свят, че моралните импулси могат да се противопоставят на онова, което човекът би направил, ако следва само подтиците на физическия свят. Относно пътя на познанието, който трябва да бъде изграден по образеца на моралните импулси, ясно се казва: По пътя на окултното познание ние трябва да направим цялото наше познание морално, нашите чисто теоретични познавателни закони трябва да се превърнат във вътрешни морални закони. Следователно, когато с вътрешното познание на нещата човек застане пред това, което се отнася предимно до физическия план, трябва да се получи така, че той да изтрие онова, което се простира непосредствено пред него, като си каже: Аз го премахвам така, както низшите склонности се изтриват, когато моралното „Не прави това“ призовава.
към текста >>
Следователно, когато с вътрешното познание на нещата човек застане пред това, което се отнася предимно до физическия план, трябва да се получи така, че той да изтрие онова, което се простира непосредствено пред него,
като
си каже: Аз го премахвам така, както низшите склонности се изтриват, когато моралното „Не прави това“ призовава.
Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите. По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо. При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят. Чрез структурата на същността на тези десет Божии заповеди ни се показва това, което е съществена основна черта на морала в сетивния свят, че моралните импулси могат да се противопоставят на онова, което човекът би направил, ако следва само подтиците на физическия свят. Относно пътя на познанието, който трябва да бъде изграден по образеца на моралните импулси, ясно се казва: По пътя на окултното познание ние трябва да направим цялото наше познание морално, нашите чисто теоретични познавателни закони трябва да се превърнат във вътрешни морални закони.
Следователно, когато с вътрешното познание на нещата човек застане пред това, което се отнася предимно до физическия план, трябва да се получи така, че той да изтрие онова, което се простира непосредствено пред него, като си каже: Аз го премахвам така, както низшите склонности се изтриват, когато моралното „Не прави това“ призовава.
В действителност на това основание във всяко отговарящо на истината описание на познавателния път се посочва, че чрез облагородяване на моралните импулси познавателните сили най-сигурно се въздигат до висшите светове. Това се отразява във всички детайли. Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение.
към текста >>
Какво първоначално можем да посочим
като
външен импулс, който произлиза от него?
Относно пътя на познанието, който трябва да бъде изграден по образеца на моралните импулси, ясно се казва: По пътя на окултното познание ние трябва да направим цялото наше познание морално, нашите чисто теоретични познавателни закони трябва да се превърнат във вътрешни морални закони. Следователно, когато с вътрешното познание на нещата човек застане пред това, което се отнася предимно до физическия план, трябва да се получи така, че той да изтрие онова, което се простира непосредствено пред него, като си каже: Аз го премахвам така, както низшите склонности се изтриват, когато моралното „Не прави това“ призовава. В действителност на това основание във всяко отговарящо на истината описание на познавателния път се посочва, че чрез облагородяване на моралните импулси познавателните сили най-сигурно се въздигат до висшите светове. Това се отразява във всички детайли. Да предположим, че вземем някакво растение.
Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него?
Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено. Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила.
към текста >>
Тук
като
външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“.
В действителност на това основание във всяко отговарящо на истината описание на познавателния път се посочва, че чрез облагородяване на моралните импулси познавателните сили най-сигурно се въздигат до висшите светове. Това се отразява във всички детайли. Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение.
Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“.
Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено. Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила. И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата.
към текста >>
Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание
като
практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено.
Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени.
Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено.
Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила. И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното.
към текста >>
Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което
като
свръхсетивно лежи в основата на сетивното.
Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено. Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила. И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план.
Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното.
Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека. Противопоставянето на свръхсетивния на сетивния свят действа както моралните импулси действат върху неморалните склонности. Когато обаче се погледнат самите рози, например като тази роза тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази роза ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла роза един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс. Така в единичните случаи видяхме, че окултните оценки, които съответстват на ясновидското виждане, са така душевно изградени, както моралните оценки, които изтриват това, което е неморално. От това можем да заключим, че всичко, което казахме в началото, се потвърждава.
към текста >>
Когато обаче се погледнат самите рози, например
като
тази роза тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази роза ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла роза един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс.
И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното. Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека. Противопоставянето на свръхсетивния на сетивния свят действа както моралните импулси действат върху неморалните склонности.
Когато обаче се погледнат самите рози, например като тази роза тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази роза ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла роза един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс.
Така в единичните случаи видяхме, че окултните оценки, които съответстват на ясновидското виждане, са така душевно изградени, както моралните оценки, които изтриват това, което е неморално. От това можем да заключим, че всичко, което казахме в началото, се потвърждава. За да достигнем до висше познание трябва да се учим да премахваме непосредствените впечатления от целия физически външен свят, да накараме майа да изчезне, така че на нейно място да се появи нещо друго. Едно нещо най-добре се научава, когато човек го учи чрез неща, подобни на предмета за изучаване. Никой човек няма да запаметява неща, които нямат нищо общо с въпросния предмет.
към текста >>
Когато ние изследваме себе си по този начин, можем да се спрем на нещо, което сме открили в нас
като
съгласие с това, което можем да наречем морално.
Никога не съм чул някой да е станал математик чрез това, че ходи да се разхожда, просто защото това не е нещо подобно. Така и душевни свойства, които са подобни на моралните импулси, могат да се усвоят само тогава, когато човек се упражнява върху това, което той вече има в обикновения живот. Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие. Но човек винаги има възможност да се вглъби в душата си и да си каже: Кои неща намирам за морално добри и кои са морално осъдителни? Повечето хора не постъпват морално не защото не знаят какво е моралност, а затова, че техните склонности, инстинкти, страсти и желания се противопоставят на тяхното морално познание.
Когато ние изследваме себе си по този начин, можем да се спрем на нещо, което сме открили в нас като съгласие с това, което можем да наречем морално.
И когато се упражняваме в тази медитация с въпроса: Как според нашите морални представи можем да преценяваме нещата в света? и същевременно си създаваме картинни образи, вживявайки се в тях, ние ще изградим в душата си определени мисли и чувства, които са сродни с ясновиждащите сили, да, те наистина ще узреят в нашата душа. Това, което човек може да направи, за да събуди ясновиждащите сили, е да постигне единството на моралността и действията си. Това е най-доброто обучение за развиването на ясновиждащи способности. Затова винаги ще се подчертава, че чрез нищо друго освен чрез усъвършенстване на моралния характер трябва да се дойде до ясновиждащите способности.
към текста >>
Как да се разбира това,
като
се има предвид казаното по-горе?
Когато разглеждаме това, ще трябва да си зададем въпроса: Няма ли и други пътища за постигане на ясновидство? Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен на ясновидски способности, обаче не изглеждат особено морални, така че не можем да предположим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите предпочитания с моралните закони. Ние виждаме, че има хора, които са развили ясновидски способности, но по най-различни начини показват някои лоши черти на характера, които по-рано не са притежавали, или са ги проявявали в различна степен; например стават истински лъжци, когато започнат да развиват ясновидски способности. Да, понякога е опасно нещо за характера на един човек, специално когато дойде до ясночуване. Ясновиждането не е така опасно както ясночуването.
Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе?
Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах. Но без съмнение има и други пътища. Този път трябва само да се изучи по правилния начин, тогава скоро ще се разбере защо могат да се проявят черти на характера, каквито току що бяха описани. Ние трябва да сме наясно, че в нас имаме духовно-душевното ядро на съществото ни, което можем да обхванем в неговия център, когато кажем „Аз“, или „Аз съм“. Тази духовно-душевна централна същност е положена в астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още
като
млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме.
Но без съмнение има и други пътища. Този път трябва само да се изучи по правилния начин, тогава скоро ще се разбере защо могат да се проявят черти на характера, каквито току що бяха описани. Ние трябва да сме наясно, че в нас имаме духовно-душевното ядро на съществото ни, което можем да обхванем в неговия център, когато кажем „Аз“, или „Аз съм“. Тази духовно-душевна централна същност е положена в астралното, етерното и физическото тяло. Така, както човек сега живее в света, ние живеем всъщност, когато вътрешно живеем, в нашия Аз; понеже всички душевни дейности при будния човек по някакъв начин са свързани с Аза, всички се появяват едновременно на фона на Аза.
Често съм давал един преживян от мен пример с мой училищен другар13, който още като млад ученик беше изцяло материалистически мислител и казваше: „Когато мислим и чувстваме, имаме само процеси в мозъка; благодарение на движенията на нашия мозък ние мислим и чувстваме.
Той още тогава развиваше изцяло материалистически теории. Как да говорим за Аз, за същност? Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска! “ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо.
към текста >>
Ние сме положени в това, което са организирали за нас духовно-душевните сили, които познаваме
като
Йерархиите.
Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство! Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството. Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини. Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството. Ние нямаме понятие за това, което се разиграва непосредствено под прага на съзнанието, когато астралното тяло има изживявания от непосредственото настояще, а още по-малко за това как е изградено астралното тяло в своята структура, в своята формация, от какво се състои, какви са неговите елементи, неговите същности.
Ние сме положени в това, което са организирали за нас духовно-душевните сили, които познаваме като Йерархиите.
Там долу в астралното тяло има много сили, също както и в дълбините на морето, които не могат да се видят, когато се наблюдава вълнението на повърхността. И както вълнението на повърхността се отнася към това, което е долу в морето, така се отнася съзнателният Аз към това, което се разиграва долу в астралното тяло. Там трябва да се появи гмурецът, който да се потопи в този свят на астралното тяло и този гмурец е точно само ясновидецът. В още по-голяма степен същото важи за етерното тяло. Там имаме още по-скрити дълбини.
към текста >>
Това в действителност е нещо, което многократно се дава в книги
като
указания за пристъпването по един път на познанието, обаче много често тези, които пишат такива книги, нямат понятие от истинския процес, понеже нещата не се правят с онази добросъвестност, с която трябва да се правят.
То напуска класната стая, случайно намира отворена стаята по химия, влиза вътре и поглъща отрова. С всички средства на психологията би могло да се докаже как нещата са се развили така чрез мощта на това, което е било там долу в астралното тяло. Но намиращото се долу в човека също може да се изтегли в съзнателния Аз чрез определени действия. Чрез съзнателния Аз ние можем да изпомпим сили от астралното тяло и с това да доведем в съзнанието си ясновидски, това означава свръхсетивни сили. Само че същевременно изпомпваме нагоре сили от това, което са ни дали Боговете.
Това в действителност е нещо, което многократно се дава в книги като указания за пристъпването по един път на познанието, обаче много често тези, които пишат такива книги, нямат понятие от истинския процес, понеже нещата не се правят с онази добросъвестност, с която трябва да се правят.
Трябва обаче да се разбере, че силите, които са внесени в нашето астрално, етерно и физическо тяло от висшите Йерархии, са си на мястото. Ако ги изпомпим навън, отнемаме нещо от нашата организация; ние отнемаме нещо от това, което са ни дали Боговете и чрез това отслабваме. Отслабването може така да се прояви, че внесената от Боговете честност да пострада. Силите, които по-рано са пречили на човека да лъже, се изпомпват в такава степен, че той започва да лъже. Тук лежи голямата разлика между този вид постигане на ясновидски сили и описаният по-горе вид, който ще намерите в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“.
към текста >>
Тя обаче никога не произтича от астралното тяло, тя трябва да се постигне
като
нещо, което изплува
като
вътрешен глас в съзнателния Аз.
Отслабването може така да се прояви, че внесената от Боговете честност да пострада. Силите, които по-рано са пречили на човека да лъже, се изпомпват в такава степен, че той започва да лъже. Тук лежи голямата разлика между този вид постигане на ясновидски сили и описаният по-горе вид, който ще намерите в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“. На какво се опира този вид? Точно на това, което не се развива по пътя на познанието, което не е направено според образеца на чисто моралната преценка.
Тя обаче никога не произтича от астралното тяло, тя трябва да се постигне като нещо, което изплува като вътрешен глас в съзнателния Аз.
Защото това същество, което няма един съзнателен Аз, не можем да наречем морално същество. Ние говорим за моралност само при едно същество, което е в състояние да извлича импулси от свързаното с вътрешната му същност ядро на неговото същество. Но извън моралните сили би трябвало да изплуват наяве и такива сили, които извеждат душата към висшия свят. Ако тези сили не биха дошли от нашето астрално тяло, тогава изобщо не могат да дойдат от самите нас. Невъзможно е те да произлязат от самите нас, защото това, което идва от там, би трябвало да дойде от съзнателния ни Аз.
към текста >>
И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си,
като
че ли сам човекът е само един член, една частица от него.
Да се намираме не в противоречие, а в съзвучие със световните процеси. Самото Евангелие дава едно съответно поучение15. Ако някой те удари по дясната страна, подложи му и лявата. Когато се знае, че чрез кармата човек трябва да търси причината в себе си, когато се разбере, как се проявява това, което е причинено чрез собствената воля, чрез собствената вина, тогава се идва до там, че човек се чувства в съзвучие със световния процес. Това е третото.
И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си, като че ли сам човекът е само един член, една частица от него.
Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес. Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно, като девствени сили, изтичат от духовния свят, сили, които вдишваме като свежия планински въздух, след като преди това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въздух. Така виждаме каква голяма е разликата между това, което така да се каже по милост може да се даде от висшите Йерархии и това, което така усвояваме, че изпомпваме от нашата организация сили, които Йерархиите вече са вложили в нея*. Чрез такова разглеждане наистина се учим да различаваме два пътя, които водят до истинско ясновидство. Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непосредствено се изправя пред съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно,
като
девствени сили, изтичат от духовния свят, сили, които вдишваме
като
свежия планински въздух, след
като
преди това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въздух.
Ако някой те удари по дясната страна, подложи му и лявата. Когато се знае, че чрез кармата човек трябва да търси причината в себе си, когато се разбере, как се проявява това, което е причинено чрез собствената воля, чрез собствената вина, тогава се идва до там, че човек се чувства в съзвучие със световния процес. Това е третото. И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си, като че ли сам човекът е само един член, една частица от него. Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес.
Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно, като девствени сили, изтичат от духовния свят, сили, които вдишваме като свежия планински въздух, след като преди това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въздух.
Така виждаме каква голяма е разликата между това, което така да се каже по милост може да се даде от висшите Йерархии и това, което така усвояваме, че изпомпваме от нашата организация сили, които Йерархиите вече са вложили в нея*. Чрез такова разглеждане наистина се учим да различаваме два пътя, които водят до истинско ясновидство. Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непосредствено се изправя пред съществата от висшите Йерархии. /*Такова изпомпване на силите от нашата организация се извършва и с консумирането на дрогите, на различните опиати Бел. пр./ Човекът не винаги е бил морално същество.
към текста >>
До
като
той е изграждал астралното, етерното и физическото тяло, не е можело да се говори за морални импулси.
Така виждаме каква голяма е разликата между това, което така да се каже по милост може да се даде от висшите Йерархии и това, което така усвояваме, че изпомпваме от нашата организация сили, които Йерархиите вече са вложили в нея*. Чрез такова разглеждане наистина се учим да различаваме два пътя, които водят до истинско ясновидство. Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непосредствено се изправя пред съществата от висшите Йерархии. /*Такова изпомпване на силите от нашата организация се извършва и с консумирането на дрогите, на различните опиати Бел. пр./ Човекът не винаги е бил морално същество.
Докато той е изграждал астралното, етерното и физическото тяло, не е можело да се говори за морални импулси.
Ние говорим за старите слънчеви човеци, които са приели етерното тяло и за лунните човеци, които са получили астралното тяло. Но никъде през тези периоди на развитие няма едно царство на моралността. Това е Земната мисия, че към това, което човек изобщо може да изживее, се прибавя и моралността. Тази е задачата, свързана с изграждането на такива сили, които водят в духовния свят: Човекът трябва да се издигне в развитието си над това, което вече е придобил в течение на сатурновото, слънчевото и лунното развитие. Ясно е следователно понеже може да бъде непосредствено доказано от разума, че не бива да се твърди: Да, човекът може безкритично да се довери на всеки познавателен път, на черната магия по същия начин, както на моралните импулси.
към текста >>
Човекът, който не приема за подозрителен един път, стоящ в противоречие с това, което действително се чувства
като
морални импулси, който не чувства необходимостта от моралните импулси, би трябвало тогава, когато изпадне в опасност, да припише вината на самия себе си.
Тази е задачата, свързана с изграждането на такива сили, които водят в духовния свят: Човекът трябва да се издигне в развитието си над това, което вече е придобил в течение на сатурновото, слънчевото и лунното развитие. Ясно е следователно понеже може да бъде непосредствено доказано от разума, че не бива да се твърди: Да, човекът може безкритично да се довери на всеки познавателен път, на черната магия по същия начин, както на моралните импулси. Той би трябвало само да си даде труда да проверява чрез разума. Нека, опирайки се на днешното описание, всеки се опита истински да размисли и тогава ще види, че казаното ще се окаже истина, и когато той приложи такива мащаби към описваните различни познавателни пътища, действително без проблем ще може да ги различава. И много е важно, човек да се научи да си казва: За мен описанието на познавателния път, при който не всичко следва образеца на моралните импулси, Поначало е подозрително.
Човекът, който не приема за подозрителен един път, стоящ в противоречие с това, което действително се чувства като морални импулси, който не чувства необходимостта от моралните импулси, би трябвало тогава, когато изпадне в опасност, да припише вината на самия себе си.
Затова изобщо не беше без значение между разглежданията на различните теми да се вмъкне и това разглеждане, защото е напълно правилно и добре, когато този, който днес се интересува от духовната наука, приеме не само нещата, които са изследвани, но се запознае в известна степен и с това как те са открити. Да приемем, че някой иска да усвои духовната наука, но през тази инкарнация не иска да пристъпи по самия път на познанието. Също и за него е полезно да си създаде представа как са получени познанията. Той може да изгради едно разбиране на нещата, също както химикът, който приема за вярна една истина, когато му се опише експеримента, чрез който са получени съответните резултати, дори и когато сам не е извършил експеримента. В нашето време за този, който иска да тръгне по пътя към висшето познание, е особено необходимо да наблюдава нещата, които бяха характеризирани днес; понеже ние живеем във време, когато човекът ще бъде призван от по-висшите сили да става все по-самостоятелен.
към текста >>
Това са в най-висш смисъл морални способности, които също и в учението на Буда са представени
като
осмочленния път.
Тогава в нас изгрява надеждата, че вървим към събуждането ни в духовния свят, че към нас прииждат сили, с които отново ни даряват, както някога сме били дарени с астралното тяло. Чрез Светия Дух отново ще бъдем събудени, отново ще бъдем допуснати до духовния свят, така че човек отново ще може да влезе във висшия свят: Per spiritum sanctum reviviscimus. Ние би трябвало да знаем, че всяка съответстваща на днешното време правилна езотерика трябва да прогони всички методи, които изтеглят от низшите тела и изпращат в Аза силите, които довеждат до висшето познание; понеже ние сме здрави, само защото тези сили остават долу на мястото си. Един неправилен езотеричен път е този, при който по един или друг начин замъгляваме нашето съзнание и тогава вземаме за истина някои неща, просто защото сме изтеглили нагоре онези сили, които ако биха останали на тяхното място, не биха позволили да приемаме тези неща за правилни. Това са сериозни въпроси, които водят до там, правилно да се разбере защо в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ е описано, че силите за развитието на ясновидските способности са локализирани непосредствено в областта на нашия ларинкс.
Това са в най-висш смисъл морални способности, които също и в учението на Буда са представени като осмочленния път.
До една известна степен те са морални; в широк смисъл извеждат човека нагоре към проникнато с моралност познание, към импрегниране на познанието с това, което иначе се намира само в нашия морал.
към текста >>
99.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас
като
външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството.
Първа лекция, Стокхолм, 16. Април 1912 ПЪТЯТ ПРЕЗ ЕВАНГЕЛИЯТА И ПЪТЯТ НА ВЪТРЕШНИЯ ОПИТ През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството.
Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос. Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства. И точно поради копнежа да се намери отговор и поради несигурността да се узнае истината, този въпрос е най-неотложният в нашата съвременност.
към текста >>
Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини
като
сила,
като
смисъл на живота.
Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина. Хората от предишните столетия не са чели така. Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25. Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили. За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини.
Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота.
Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби. И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност. Реалност са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни средства, а с импулси от духовните светове. Аз не твърдя, че днес трябва също така да се чувства това което е необходимо, зависи от развитието на човечеството, а твърдя, че усещането на хората беше точно такова в хода на столетията.
към текста >>
Когато започнем духовно-научно да разбираме Евангелията и се опитаме да проникнем в това, което
като
излято надолу от духовните светове се съдържа в Евангелията, ние заставаме пред тях така, че си казваме: Чрез духовно-научните познания съвсем независимо от тези Евангелия ние опознаваме това, което се е случило в човешкото развитие с Христовия импулс и тогава виждаме съдържащото се в Евангелията, независимо от самите тях.
И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност. Реалност са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни средства, а с импулси от духовните светове. Аз не твърдя, че днес трябва също така да се чувства това което е необходимо, зависи от развитието на човечеството, а твърдя, че усещането на хората беше точно такова в хода на столетията. Защо е било възможно да бъде така? Духовната наука сега ни дава отговор на този въпрос.
Когато започнем духовно-научно да разбираме Евангелията и се опитаме да проникнем в това, което като излято надолу от духовните светове се съдържа в Евангелията, ние заставаме пред тях така, че си казваме: Чрез духовно-научните познания съвсем независимо от тези Евангелия ние опознаваме това, което се е случило в човешкото развитие с Христовия импулс и тогава виждаме съдържащото се в Евангелията, независимо от самите тях.
Как ние обхващаме Евангелията духовно-научно? Ако мога да употребя едно просто сравнение, бих могъл да кажа: Да приемем, че един човек стига до обяснение по някакъв въпрос. С това обяснение той среща друг човек и започва да говори с него. Той отначало не иска да предположи, че другият знае нещо за това, което той си е обяснил; от разговора обаче забелязва: този човек знае точно толкова, колкото и аз. Какво тогава е разумно да се предположи?
към текста >>
В такова общество също би могло да има и противници на Евангелията и те да кажат: Ако изпитаме тези Евангелия според методите на външната наука, ще видим, че тези Евангелия са написани много по-късно отколкото биха могли да се случат събитията в Палестина; сведенията си противоречат; накратко, тези Евангелия не са достоверни
като
исторически документи.
Какво тогава е разумно да се предположи? Разумното е да се предположи, че другият е стигнал до обяснението от същия или от подобен източник. Така е и с Евангелията. Ние можем да направим същото, все едно от коя гледна точка се доближаваме до Евангелията. Би могло да се образува общество от хора, които четат Евангелията по описания начин.
В такова общество също би могло да има и противници на Евангелията и те да кажат: Ако изпитаме тези Евангелия според методите на външната наука, ще видим, че тези Евангелия са написани много по-късно отколкото биха могли да се случат събитията в Палестина; сведенията си противоречат; накратко, тези Евангелия не са достоверни като исторически документи.
Такива хора също биха могли да бъдат в едно такова общество и би могло да се каже: Добре, да оставим Евангелията на мира, но да изследваме свръхсетивните светове! И извършим ли истинско духовно изследване, стигнем ли до истински свръхсетивни познания, бихме могли да установим, че в хода на човешкото развитие веднъж се е появил един величествен импулс, който е навлязъл в човешкото развитие от духовните светове като импулс, от който е произлязло невероятно много по отношение на човешкото развитие, и тогава бихме могли да видим, че в началото на нашата ера този импулс първоначално е обхванал един особено подходящ за това човек. Ние бихме могли да имаме всичко това и много други познания, които се нареждат до това познание и които ние извличаме само от свръхсетивното изследване; тези, които не искат да знаят нищо за Евангелията, биха могли да ги имат също както и другите. Тогава може да се пристъпи към Евангелията и да се каже: Добре, ние отначало изобщо не се интересувахме от тези Евангелия; забележителното е, че когато предпазливо ги четем, виждаме, че вътре е това, което ние сме намерили на духовно-научното поле независимо от тях. Сега ние оценяваме тяхното значение от съвсем друга страна.
към текста >>
И извършим ли истинско духовно изследване, стигнем ли до истински свръхсетивни познания, бихме могли да установим, че в хода на човешкото развитие веднъж се е появил един величествен импулс, който е навлязъл в човешкото развитие от духовните светове
като
импулс, от който е произлязло невероятно много по отношение на човешкото развитие, и тогава бихме могли да видим, че в началото на нашата ера този импулс първоначално е обхванал един особено подходящ за това човек.
Така е и с Евангелията. Ние можем да направим същото, все едно от коя гледна точка се доближаваме до Евангелията. Би могло да се образува общество от хора, които четат Евангелията по описания начин. В такова общество също би могло да има и противници на Евангелията и те да кажат: Ако изпитаме тези Евангелия според методите на външната наука, ще видим, че тези Евангелия са написани много по-късно отколкото биха могли да се случат събитията в Палестина; сведенията си противоречат; накратко, тези Евангелия не са достоверни като исторически документи. Такива хора също биха могли да бъдат в едно такова общество и би могло да се каже: Добре, да оставим Евангелията на мира, но да изследваме свръхсетивните светове!
И извършим ли истинско духовно изследване, стигнем ли до истински свръхсетивни познания, бихме могли да установим, че в хода на човешкото развитие веднъж се е появил един величествен импулс, който е навлязъл в човешкото развитие от духовните светове като импулс, от който е произлязло невероятно много по отношение на човешкото развитие, и тогава бихме могли да видим, че в началото на нашата ера този импулс първоначално е обхванал един особено подходящ за това човек.
Ние бихме могли да имаме всичко това и много други познания, които се нареждат до това познание и които ние извличаме само от свръхсетивното изследване; тези, които не искат да знаят нищо за Евангелията, биха могли да ги имат също както и другите. Тогава може да се пристъпи към Евангелията и да се каже: Добре, ние отначало изобщо не се интересувахме от тези Евангелия; забележителното е, че когато предпазливо ги четем, виждаме, че вътре е това, което ние сме намерили на духовно-научното поле независимо от тях. Сега ние оценяваме тяхното значение от съвсем друга страна. Тогава ни става ясно, че не може да бъде другояче, освен че тези, които са написали Евангелията, са черпили от същия извор, който се разкрива на човечеството чрез духовното движение. Точно това е, пред което заставаме, и то ще има все по-голяма стойност за оценката на евангелските документи.
към текста >>
Духовните познания не въздействат само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат
като
жизнена сила,
като
душевна жизнена кръв.
Точно това е, пред което заставаме, и то ще има все по-голяма стойност за оценката на евангелските документи. Щом е така, би трябвало да кажем: Хората по други пътища ще намерят това, което може да се опознае от тези документи. И тези познания започват да ни стават все по-святи чрез духовното познание на съвремието. Досега те са въздействали и чрез силата на Евангелията. Понеже Евангелията са пропити с най-свещени познания, които са духовните импулси на човечеството, затова те са въздействали също и там, където са били приемани наивно.
Духовните познания не въздействат само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат като жизнена сила, като душевна жизнена кръв.
И все повече и повече ще се вижда как от това познание блика утеха, сила и сигурност. Когато от друга страна говорим за вътрешния път към Христос, тогава срещаме все повече и повече неща, които в съвременността могат да бъдат разбрани и почувствани, само ако се доближим до тях с правилното духовно-научно разбиране. Тук ще се опитаме да говорим за вътрешното изживяване на Христос така, че да се види как то може да се появи във всеки човек. Но за тази цел трябва да разглеждаме човешката същност с познанията, които сме постигнали чрез духовната наука. Когато се задълбочим в тези познания, откриваме, че даже и най-елементарните знания стават плодоносни, когато се приложат към живота.
към текста >>
След това започват да се проявяват силите на астралното тяло и чак около двадесетата, двадесет и първата година в човека се утвърждава
като
всичко зависи от това, каква е цялата организация на човека и какви са силите в него това, което се проявява
като
Аз,
като
носител на Аза със силата, която всъщност този Аз има през целия живот на човека чрез своята организация.
Но за тази цел трябва да разглеждаме човешката същност с познанията, които сме постигнали чрез духовната наука. Когато се задълбочим в тези познания, откриваме, че даже и най-елементарните знания стават плодоносни, когато се приложат към живота. Вижда се, че се излиза от абстрактната схематичност за седемте части на човека, когато се обърне вниманието към произхода и възникването на човека. Физическото човешко тяло има своето особено развитие през първите седем жизнени години. Ние забелязваме още, че през вторите седем жизнени години, от смяната на зъбите до половата зрялост, в човешкото същество играят засилена роля силите на етерното тяло.
След това започват да се проявяват силите на астралното тяло и чак около двадесетата, двадесет и първата година в човека се утвърждава като всичко зависи от това, каква е цялата организация на човека и какви са силите в него това, което се проявява като Аз, като носител на Аза със силата, която всъщност този Аз има през целия живот на човека чрез своята организация.
В днешно време, понеже съвремието още не е склонно да обръща внимание на тези неща, все още особено не се забелязва, че носителят на Аза става особено жизненоспособен в двадесетата, двадесет и първата година. Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия.
към текста >>
Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим
като
един Аз от третата или четвъртата си година?
Към този факт можем да прибавим един друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от един определен момент животът така протича, че започват собствените спомени. За това, което е било преди този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този определен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм. От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз. Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина. Нашите спомени се простират само до този характерен момент.
Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година?
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз.
към текста >>
Когато този факт се постави абстрактно
като
духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт.
Нашите спомени се простират само до този характерен момент. Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година? Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека.
Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт.
Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз. В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот. Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст. В нашата душа ние изживяваме нещо, което протича независимо от нашата външна организация, което дори може да влезе в груби противоречия с нашата външна организация. Ние сме склонни по отношение на вътрешното съзнание на Аза да изоставим нашата външна организация, това, което се намира долу в нашите тела.
към текста >>
Всичко, което той преживява
като
раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване,
като
страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз.
Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година? Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт.
Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз.
В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот. Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст. В нашата душа ние изживяваме нещо, което протича независимо от нашата външна организация, което дори може да влезе в груби противоречия с нашата външна организация. Ние сме склонни по отношение на вътрешното съзнание на Аза да изоставим нашата външна организация, това, което се намира долу в нашите тела. Душевно ние се развиваме съвсем различно, отколкото се развиват нашите тела.
към текста >>
Че с нашия Аз вървим по един самостоятелен път, който не се грижи за нашата организация, за това ни припомня тази организация, когато постави
като
пречки пред азовото развитие болест, отслабване, смърт.
Какви обаче са последствията от този своеобразен факт на човешкото развитие? Това може да ни разкаже само окултистът. Ако внимаваме за това, което окултистът може да ни научи, достигаме до едно своеобразно познание. Ние достигаме дотам да разберем, че болест, болнавост, недъгавост на човешката организация, изобщо всичко, което предизвиква отслабването, старостта и смъртта, произтича от факта, че всъщност представляваме една двойнственост. Ние умираме, понеже сме организирани по определен начин и в нашата организация не се съобразяваме с нашето азово развитие.
Че с нашия Аз вървим по един самостоятелен път, който не се грижи за нашата организация, за това ни припомня тази организация, когато постави като пречки пред азовото развитие болест, отслабване, смърт.
На нас ни се припомня, че нашето азово развитие протича съвсем отделно от нашата организация. Откъде идва този своеобразен факт на двустранност в човешката природа? Когато разглеждаме различните неща, също и човека във взаимна връзка с действителността, установяваме, че ако в едно определено време от земното развитие, а именно през лемурийската епоха, в човешкото развитие биха взимали участие само прогресивни сили, младежкото развитие на човека днес би протекло другояче, а именно така, че то би вървяло паралелно с азовото развитие. По всяко време душевното развитие щеше да върви със същата крачка както азовото развитие. По всяко време душевното развитие щеше да съответства на телесното развитие.
към текста >>
Понеже хората
като
възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то
децата
през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо.
По всяко време душевното развитие щеше да съответства на телесното развитие. На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство.
Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо.
През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки. Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание.
към текста >>
През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, до
като
днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки.
На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо.
През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки.
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/. От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*.
към текста >>
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за
децата
*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/.
Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки.
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/.
От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили.
към текста >>
/*Азово съзнание, при което човек се изживява
като
отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия.
От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили.
/*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия.
От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/. Как са навлезли луциферичните сили? Луциферичните сили са същества, които са изостанали върху Старата Луна и оттам нямат усет за Земната мисия, за това, което би трябвало сега да се развие на Земята от двадесет и една годишна възраст Азът. Те взимат човека така, както той се е бил развил на Старата Луна и полагат в него зародиша на самостоятелното душевно развитие. Така че в изкушението на азовото съзнание, в основата на тази своеобразна двойственост на човешката природа, лежат луциферичните сили.
към текста >>
/* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират
като
стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/.
Което от една страна довежда човека до противоречие с неговата организация, от друга страна му дава възможността да стане свободен. Но от това противоречие с организацията, за обикновения човешки живот произлиза едно следствие. То се изразява в това, че ние чувстваме как нашият Аз е станал безсилен да промени организацията, когато изхожда от самия себе си*./*Тройната организация физическо-етерно, астрално и ментално тяло Бел пр/. Разгледаме ли в широк радиус около човека, какво той е конструирал, какво е създал, намираме двете описани сили. Тук са органичните сили* на нашата човешка природа, които се разгръщат в хода на развитието през всеки седемгодишен период, а от друга страна тук са и луциферичните сили.
/* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/.
Ако в течение на човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога не би достигнал пълната хармония със своята природа. Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо. Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира. Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация.
към текста >>
Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това
като
духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира.
Разгледаме ли в широк радиус около човека, какво той е конструирал, какво е създал, намираме двете описани сили. Тук са органичните сили* на нашата човешка природа, които се разгръщат в хода на развитието през всеки седемгодишен период, а от друга страна тук са и луциферичните сили. /* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/. Ако в течение на човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога не би достигнал пълната хармония със своята природа. Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо.
Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира.
Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация. Ако той истински се вживее в описаното усещане и без да знае нещо от антропософията, ще достигне дотам от къде, той първоначално няма да знае откъде, да почувства в душата си: Аз самият с моя Аз, доколкото си спомням, не мога да направя нищо срещу моята организация, не съм дорасъл за това. Но има нещо, което мога да приема като сила в моя Аз, което мога да приема с моето съзнание непосредствено от духовните светове като убеждение, което не лежи в мен, но което прониква в моята душа. Нещо от непознати светове може да се влее в моята душа.
към текста >>
Но има нещо, което мога да приема
като
сила в моя Аз, което мога да приема с моето съзнание непосредствено от духовните светове
като
убеждение, което не лежи в мен, но което прониква в моята душа.
Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо. Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира. Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация. Ако той истински се вживее в описаното усещане и без да знае нещо от антропософията, ще достигне дотам от къде, той първоначално няма да знае откъде, да почувства в душата си: Аз самият с моя Аз, доколкото си спомням, не мога да направя нищо срещу моята организация, не съм дорасъл за това.
Но има нещо, което мога да приема като сила в моя Аз, което мога да приема с моето съзнание непосредствено от духовните светове като убеждение, което не лежи в мен, но което прониква в моята душа.
Нещо от непознати светове може да се влее в моята душа. Ако аз го приема в сърцето си, ако аз проникна моя Аз с него, тогава то ще ми окаже непосредствена помощ от духовните светове. Все едно е как ще се нарече това, което идва от духовните светове, тук е важно усещането. Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън. Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси.
към текста >>
Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне
като
Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло.
Все едно е как ще се нарече това, което идва от духовните светове, тук е важно усещането. Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън. Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси. Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма. Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие.
Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло.
Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили. Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация. Тази душа чувства: Трябва да има нещо, което не преминава от инкарнация в инкарнация, а може да се влее непосредствено от духовните светове във всяка човешка душа.
към текста >>
Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй
като
произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация.
Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили.
Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация.
Тази душа чувства: Трябва да има нещо, което не преминава от инкарнация в инкарнация, а може да се влее непосредствено от духовните светове във всяка човешка душа. Ако човешката душа почувства, че трябва да има отношение към това, което се излива от небето, тогава тя започва да достига до едно вътрешно изживяване на Христос. Тогава й става понятно, че в Христос Исус трябваше да се прояви нещо, което се различава от всичко, което е било досега. Тази е радикалната, основната разлика между живота на Христос и този на Буда. Буда се е издигнал от „Бодисатва“ до степента „Буда“ със силите, които подпомагат човека в неговото развитие от инкарнация в инкарнация, както е и при други големи основатели на религии.
към текста >>
Но за хората, чрез това, което те ще преживеят
като
копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви
като
импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят. И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време. Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало. Там е станало отделянето на човека от добрите сили на неговата организация, от извора на неговите жизнени сили.
Но за хората, чрез това, което те ще преживеят като копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
Всичко това, към което насочваха седемте свещени Риши и Заратустра, и за което египтяните казваха, че хората на тяхната епоха изобщо не могат да го достигнат в живота си, това беше силата, импулсът, който в продължение на три години се намираше в тялото на Исус от Назарет. Всички големи религии говореха за него, той се прояви в Исус от Назарет, което се посочваше от всички религии. Не само християните са говорили за Христос, но също и привържениците на всички религии. Така в хода на човешкото развитие настъпва нещо, от което човекът се нуждае и което се достига чрез вътрешното изживяване. Да приемем, че един човек израства на самотен остров.
към текста >>
Затова е невъзможно Христос да се прояви по начин, който е следствие от много инкарнации, както е станало при Буда вследствие на неговите инкарнации
като
Бодисатва.
От времето на Мистерията на Голгота обаче е възможно нещо, което по-рано не е било възможно, а именно човекът сам да търси своята връзка с духовния свят в своята отделна инкарнация. И това произхожда от там, че импулсът, даден чрез Мистерията на Голгота, може да просветне във всяка душа и от това време нататък, чрез вътрешното изживяване може да навлезе във всеки отделен човек. Не Христос, който беше на Земята за него душата не се грижи, но Христос, който е достижим за вътрешното изживяване. От Мистерията на Голгота насам е възможно в отделните инкарнации да се постигне връзката с духовното. И понеже е така, на Голгота се е случило нещо, което може да се влее в човечеството, нещо, което не е дадено в постиженията на последователните инкарнации.
Затова е невъзможно Христос да се прояви по начин, който е следствие от много инкарнации, както е станало при Буда вследствие на неговите инкарнации като Бодисатва.
Ние утре ще видим как за в бъдеще в човешкото развитие ще може да бъде намерен пътя към Христос.
към текста >>
100.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Днес е денят, който в теософското движение определяме
като
„белия лотосов ден“, който всяка година ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33.
ДУХЪТ НА ХРИСТОС И НЕГОВИТЕ ОБВИВКИ ПОСЛАНИЕТО НА ПЕТДЕСЯТНИЦА Кьолн, 8. май 1912 Днешният ден изисква едно въведение към нашето разглеждане.
Днес е денят, който в теософското движение определяме като „белия лотосов ден“, който всяка година ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33.
И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси. Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска.
към текста >>
И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква
като
сили и импулси.
ОБВИВКИ ПОСЛАНИЕТО НА ПЕТДЕСЯТНИЦА Кьолн, 8. май 1912 Днешният ден изисква едно въведение към нашето разглеждане. Днес е денят, който в теософското движение определяме като „белия лотосов ден“, който всяка година ни напомня напускането на физическия план от Елена Петровна Блаватска, основателката на теософското движение в сегашното време33.
И само малко е нужно да се каже, за да прозвучи този тон, който се намира във всяка душа, която днес присъствува тук, за да се извикат усещания и чувства на възхищение, на благодарност към тази индивидуалност, която се прояви на Земята в личността на госпожа Блаватска и отново изостри погледа на хората за прастарите свещени мистерии на човечеството, от които за хората винаги е произтичало това, което духовното развитие изисква като сили и импулси.
Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него.
към текста >>
Че наистина е така, ще изясним още сега
като
изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава
като
един сух мислител, обхващащ света само с понятия
като
строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи.
Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него.
Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи.
Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии. „Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение. Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс. С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е. П. Блаватска.
към текста >>
като
че години дълги са отминали.
С бяла дреха от мъгла върха далечен обгръщаше Луната. Приятелски просветва на езерото светлото лице отвъд. Шумът на дните скучни потъва в спомена,
като че години дълги са отминали.
И твоят лик, любими, пред мен изплува, и радостта на дните отлетели. Но скоро той отстъпва и идва сладката надежда за срещата ни нова.
към текста >>
Като
че във калта се би стъпило,
почувствали и чули в свещена ясна нощ. За да не пречи шумът на техните безчинства на по-добрия, потънал в съзерцание, и празнодумието им да не го настройва срещу свещеното дори.
Като че във калта се би стъпило,
ако на паметта то би се доверило, и да не стане свещеното за подбив, за играчка и за стока на софистите, които тя за левче там продаваше, за покривало на дарените със слово лицемери,
към текста >>
че само
като
ехо от чуждите уста,
за играчка и за стока на софистите, които тя за левче там продаваше, за покривало на дарените със слово лицемери, или дори за пръчката на весело дете тъй празно свещеното накрая да остане,
че само като ехо от чуждите уста,
живота свой то да крепи. Не носеха дори скъпернически синовете ти, богиньо, честта ти свята по улици и по пазари, в светинята потайна своя, в гърдите си я
към текста >>
Животът на
децата
ти разкрива те пред мен,
Затуй ти не живееше в устата им. Животът им за теб бе чест. В делата им останала си жива. И в тази нощ долавям те, богиньо лъчезарна. *
Животът на децата ти разкрива те пред мен,
усещам те аз често като душа на техните дела! Ти висша същност си, свещена вяра, на божествеността, която дори когато всичко срине се, не се поклаща.
към текста >>
усещам те аз често
като
душа на техните дела!
Животът им за теб бе чест. В делата им останала си жива. И в тази нощ долавям те, богиньо лъчезарна. * Животът на децата ти разкрива те пред мен,
усещам те аз често като душа на техните дела!
Ти висша същност си, свещена вяра, на божествеността, която дори когато всичко срине се, не се поклаща. Чувствам се в пълно съзвучие с индивидуалността на Е. П.
към текста >>
Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти
като
прасе, тогава изглежда твърде забележително.
Човек би могъл да зададе въпроса и той често се задава: Защо тези висши индивидуалности са избрали точно госпожа Блаватска за техен инструмент? Защото въпреки всичко, тя е била най-подходяща. Защо не е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии? Ние можем да вземем най-големия, уважавания познавач на ориенталските религиозни системи, известния Макс Мюлер35 и от неговите собствени изказвания ще видим защо той не би могъл да оповести това, което трябваше да бъде разкрито чрез човешкия инструмент на госпожа Блаватска. Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П.
Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително.
„ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като прасе. Не ми изглежда да има много логика в това сравнение. Защо човек трябва да се учудва, когато едно прасе грухти? Но когато един човек грухти, тогава това вече е изкуство, това не всеки го може. Това сравнение не е удачно, но че изобщо е могло да бъде направено показва, че личността на Макс Мюлер не е била подходяща.
към текста >>
„ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е
като
човек, който грухти
като
прасе.
Защото въпреки всичко, тя е била най-подходяща. Защо не е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии? Ние можем да вземем най-големия, уважавания познавач на ориенталските религиозни системи, известния Макс Мюлер35 и от неговите собствени изказвания ще видим защо той не би могъл да оповести това, което трябваше да бъде разкрито чрез човешкия инструмент на госпожа Блаватска. Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П. Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително.
„ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като прасе.
Не ми изглежда да има много логика в това сравнение. Защо човек трябва да се учудва, когато едно прасе грухти? Но когато един човек грухти, тогава това вече е изкуство, това не всеки го може. Това сравнение не е удачно, но че изобщо е могло да бъде направено показва, че личността на Макс Мюлер не е била подходяща. Трябвало е да бъде избрана една личност, която интелектуално не е стояла особено високо и това, разбира се, има всевъзможни неудобства.
към текста >>
Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението,
като
че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си.
Така в „Тайната доктрина“ се появи единствена по рода си книга, в която стоят най-големите откровения, които човечеството по това време можа да получи. Там се намират неща, които са изтъкнати и в едно друго произведение в писмата от „Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията“, така наречените „Писма от Учителите“36. Там също се намира нещо велико, което е било открито на човечеството. Но има и други части в „Тайната доктрина“. Там например има изчерпателни сведения за теорията на масата.
Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си.
Има и други части, в които прозира дълбока, страстна природа относно научните неща, без да е налице точно познание на предмета. Така „Тайната доктрина“ е книга, съставена от събрани неща, които би трябвало да се изключат, но също и от факти на най-висша мъдрост. Това става понятно, когато се узнае обяснението на един дълбок познавач и добър познат на госпожа Блаватска37. Той казва: „Госпожа Блаватска беше една тройственост. Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена.
към текста >>
Така днес ние напълно изпълняваме задачите на теософското движение
като
не само признаваме ориенталските вероизповедания и светогледи, но прибавяме към тях и мирогледите, които намират своя израз в откровенията на Синайската планина и в Мистерията на Голгота.
Това ставаше в редките моменти, когато самите Учители говореха от нея и се възвестяваха в нейните думи и писания. „ Тези, които са одушевени с чувството за истината, винаги грижливо ще различават, също и в произведенията на госпожа Блаватска, за какво става въпрос. Няма по-голяма услуга, която би могла да се направи точно на госпожа Блаватска, към която ние днес насочваме погледа си, от тази, да я познаем в светлината на истината; няма по-голяма услуга от това, да се води теософското движение в светлината на истината. Естествено беше, че в началото теософското движение стоеше в една индивидуална насока; но то стана голямо и значително и е необходимо в това теософско движение да се внесе едно друго течение. Вече е необходимо към теософското движение да се добави течението, което през четиринадесетото столетие произлезе от окултните извори чрез розенкройцерството и което беше заключено за госпожа Блаватска.
Така днес ние напълно изпълняваме задачите на теософското движение като не само признаваме ориенталските вероизповедания и светогледи, но прибавяме към тях и мирогледите, които намират своя израз в откровенията на Синайската планина и в Мистерията на Голгота.
И днес може би трябва да се наблегне на един въпрос: Има ли смисъл в това да се изработи обширно разбиране на истинския импулс, който трябва да лежи в теософското движение и да се прибави към мирогледа на Е. П. Блаватска онова, което не е могло да бъде дадено в неговото начало, или има смисъл едно специално мнение от извънредно съмнителен характер да се издигне в догма и тя да се означи като всеобхватността на теософското движение? Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим грях по отношение духа на Е. П. Блаватска, който е в духовния свят, ако направим последното. Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива.
към текста >>
Блаватска онова, което не е могло да бъде дадено в неговото начало, или има смисъл едно специално мнение от извънредно съмнителен характер да се издигне в догма и тя да се означи
като
всеобхватността на теософското движение?
Няма по-голяма услуга, която би могла да се направи точно на госпожа Блаватска, към която ние днес насочваме погледа си, от тази, да я познаем в светлината на истината; няма по-голяма услуга от това, да се води теософското движение в светлината на истината. Естествено беше, че в началото теософското движение стоеше в една индивидуална насока; но то стана голямо и значително и е необходимо в това теософско движение да се внесе едно друго течение. Вече е необходимо към теософското движение да се добави течението, което през четиринадесетото столетие произлезе от окултните извори чрез розенкройцерството и което беше заключено за госпожа Блаватска. Така днес ние напълно изпълняваме задачите на теософското движение като не само признаваме ориенталските вероизповедания и светогледи, но прибавяме към тях и мирогледите, които намират своя израз в откровенията на Синайската планина и в Мистерията на Голгота. И днес може би трябва да се наблегне на един въпрос: Има ли смисъл в това да се изработи обширно разбиране на истинския импулс, който трябва да лежи в теософското движение и да се прибави към мирогледа на Е. П.
Блаватска онова, което не е могло да бъде дадено в неговото начало, или има смисъл едно специално мнение от извънредно съмнителен характер да се издигне в догма и тя да се означи като всеобхватността на теософското движение?
Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим грях по отношение духа на Е. П. Блаватска, който е в духовния свят, ако направим последното. Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива. И аз знам, че не само не ви говоря срещу нея, но говоря в пълно съзвучие с госпожа Блаватска, когато казвам: Бих искал нашето западноевропейско течение да навлезе в това теософско движение. През последните години се прибавиха някои нови познания и истини.
към текста >>
Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде до
като
беше жива.
Така днес ние напълно изпълняваме задачите на теософското движение като не само признаваме ориенталските вероизповедания и светогледи, но прибавяме към тях и мирогледите, които намират своя израз в откровенията на Синайската планина и в Мистерията на Голгота. И днес може би трябва да се наблегне на един въпрос: Има ли смисъл в това да се изработи обширно разбиране на истинския импулс, който трябва да лежи в теософското движение и да се прибави към мирогледа на Е. П. Блаватска онова, което не е могло да бъде дадено в неговото начало, или има смисъл едно специално мнение от извънредно съмнителен характер да се издигне в догма и тя да се означи като всеобхватността на теософското движение? Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим грях по отношение духа на Е. П. Блаватска, който е в духовния свят, ако направим последното.
Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива.
И аз знам, че не само не ви говоря срещу нея, но говоря в пълно съзвучие с госпожа Блаватска, когато казвам: Бих искал нашето западноевропейско течение да навлезе в това теософско движение. През последните години се прибавиха някои нови познания и истини. Нека предположим, нека наистина предположим, че след петдесет години всичко би трябвало да се коригира, да допуснем, че както нещата днес се представят, няма да остане камък върху камък от нашата духовна сграда, че окултното изследване би трябвало в следващите петдесет години да ревизира всичко из основи: Всичко това би трябвало да бъде характеризирано от мен по такъв начин, че бих могъл да кажа само следното: То може и да се случи, но от всичко, към което се стремим, ще остане една важна подробност и тя определя основния стремеж на нашето западноевропейско теософско движение. И тази подробност се състои в това, че бихме могли да заявим: Имаше едно теософско движение, което на полето на окултизма не искаше да допусне нищо друго, освен това, което е произлязло от незамъгления най-чист стремеж към истината. Това е нашият стремеж, да може веднъж да се каже: По-добре е да не се казват съмнителни неща, отколкото по някакъв начин да се отклоним от това, за което в най-чистия смисъл на истината можем да носим отговорност пред всички духовни сили.
към текста >>
Ориенталската култура например говори за Бодисатвите
като
индивидуалности, които по-бързо от обикновените хора преминават през човешкото развитие.
Няма да се казват неща, които поставят в сянка някоя голяма култура или религиозно движение на човечеството за сметка на някое друго. Колко често се е споменавало, че когато погледнем към първата следатлантска епоха с нейната духовна култура на свещените Риши, сред тази първа следатлантска културна епоха имаме една духовност, която стоеше по-високо от всичко, което следва. Също така не ни хрумва да сме несправедливи към будизма, ние изтъкваме неговите предимства, ние знаем, че той даде на човечеството неща, които християнството ще си извоюва едва в бъдеще. Но от огромно значение е, че ние винаги отново се насочваме към разликата, която съществува между ориенталската и западната култура. Ориенталската култура говори само за такива индивидуалности, които са осъществили развитието си, преминавайки през различни инкарнации.
Ориенталската култура например говори за Бодисатвите като индивидуалности, които по-бързо от обикновените хора преминават през човешкото развитие.
Те обаче имат предвид това, което като индивидуалност преминава от инкарнация в инкарнация и в една определена инкарнация един такъв Бодисатва става Буда. Тогава един такъв Бодисатва е толкова напреднал, че когато стане Буда което може да се случи само на Земята той не се нуждае повече от едно плътско тяло. Колкото по-назад се връщаме, толкова повече се има предвид само индивидуалността и по-малко се изтъкват отделните прераждания. Много повече се говори за „Буда“ като за една степен, за едно достойнство, което и другите бодисатви също достигат в течение на живота си, отколкото за историческия Буда, за принца Судходана. На Запад е другояче.
към текста >>
Те обаче имат предвид това, което
като
индивидуалност преминава от инкарнация в инкарнация и в една определена инкарнация един такъв Бодисатва става Буда.
Колко често се е споменавало, че когато погледнем към първата следатлантска епоха с нейната духовна култура на свещените Риши, сред тази първа следатлантска културна епоха имаме една духовност, която стоеше по-високо от всичко, което следва. Също така не ни хрумва да сме несправедливи към будизма, ние изтъкваме неговите предимства, ние знаем, че той даде на човечеството неща, които християнството ще си извоюва едва в бъдеще. Но от огромно значение е, че ние винаги отново се насочваме към разликата, която съществува между ориенталската и западната култура. Ориенталската култура говори само за такива индивидуалности, които са осъществили развитието си, преминавайки през различни инкарнации. Ориенталската култура например говори за Бодисатвите като индивидуалности, които по-бързо от обикновените хора преминават през човешкото развитие.
Те обаче имат предвид това, което като индивидуалност преминава от инкарнация в инкарнация и в една определена инкарнация един такъв Бодисатва става Буда.
Тогава един такъв Бодисатва е толкова напреднал, че когато стане Буда което може да се случи само на Земята той не се нуждае повече от едно плътско тяло. Колкото по-назад се връщаме, толкова повече се има предвид само индивидуалността и по-малко се изтъкват отделните прераждания. Много повече се говори за „Буда“ като за една степен, за едно достойнство, което и другите бодисатви също достигат в течение на живота си, отколкото за историческия Буда, за принца Судходана. На Запад е другояче. Ние преминахме през една култура, в която изобщо не говорим за индивидуалността, която преминава от един живот в друг живот; за западната култура ценност има отделната личност.
към текста >>
Много повече се говори за „Буда“
като
за една степен, за едно достойнство, което и другите бодисатви също достигат в течение на живота си, отколкото за историческия Буда, за принца Судходана.
Ориенталската култура говори само за такива индивидуалности, които са осъществили развитието си, преминавайки през различни инкарнации. Ориенталската култура например говори за Бодисатвите като индивидуалности, които по-бързо от обикновените хора преминават през човешкото развитие. Те обаче имат предвид това, което като индивидуалност преминава от инкарнация в инкарнация и в една определена инкарнация един такъв Бодисатва става Буда. Тогава един такъв Бодисатва е толкова напреднал, че когато стане Буда което може да се случи само на Земята той не се нуждае повече от едно плътско тяло. Колкото по-назад се връщаме, толкова повече се има предвид само индивидуалността и по-малко се изтъкват отделните прераждания.
Много повече се говори за „Буда“ като за една степен, за едно достойнство, което и другите бодисатви също достигат в течение на живота си, отколкото за историческия Буда, за принца Судходана.
На Запад е другояче. Ние преминахме през една култура, в която изобщо не говорим за индивидуалността, която преминава от един живот в друг живот; за западната култура ценност има отделната личност. Ние говорим за Сократ, Платон, Цезар, Гьоте, Спиноза, Фихте, Рафаел, Микеланжело и си ги представяме в една инкарнация38. Ние не говорим за индивидуалността, която минава от инкарнация в инкарнация, а за личността; ние говорим само за един Сократ, за един Платон, Гьоте и т.н., говорим само за една отделна проява на дадена индивидуалност. Западната култура беше определена да доведе до значимост отделната личност, да я представи свежо и характеристично и да не поглежда към това, което като индивидуалност преминава от един живот в друг живот.
към текста >>
Западната култура беше определена да доведе до значимост отделната личност, да я представи свежо и характеристично и да не поглежда към това, което
като
индивидуалност преминава от един живот в друг живот.
Много повече се говори за „Буда“ като за една степен, за едно достойнство, което и другите бодисатви също достигат в течение на живота си, отколкото за историческия Буда, за принца Судходана. На Запад е другояче. Ние преминахме през една култура, в която изобщо не говорим за индивидуалността, която преминава от един живот в друг живот; за западната култура ценност има отделната личност. Ние говорим за Сократ, Платон, Цезар, Гьоте, Спиноза, Фихте, Рафаел, Микеланжело и си ги представяме в една инкарнация38. Ние не говорим за индивидуалността, която минава от инкарнация в инкарнация, а за личността; ние говорим само за един Сократ, за един Платон, Гьоте и т.н., говорим само за една отделна проява на дадена индивидуалност.
Западната култура беше определена да доведе до значимост отделната личност, да я представи свежо и характеристично и да не поглежда към това, което като индивидуалност преминава от един живот в друг живот.
Но сега отново заставаме пред необходимостта постепенно да узнаем как през отделните личности преминава вечната индивидуалност. Сега узнаваме как човечеството се стреми да погледне към това, което преминава от една личност в друга личност. Това ще означава ново възпламеняване на човешката душа, едно носещо светлина ново разбиране, което ще се разпространи над човешките души. Това, което ще дойде и ще позволи на хората да разберат отделната човешка душа, можем да го видим в няколко единични примера. Да обърнем поглед към един такъв образ, какъвто е пророк Илия39.
към текста >>
Така пророк Илия ни се явява
като
могъщ херолд,
като
предизвестител на Христовия импулс, на това, което ще се случи чрез Мистерията на Голгота.
Да обърнем поглед към един такъв образ, какъвто е пророк Илия39. Най-напред да разгледаме пророк Илия сам по себе си. Най-същественото обаче, за което става въпрос при пророк Илия, е, че по определен начин той подготви Мистерията на Голгота. Той насочи към това, че Йехова-импулсът е нещо, което може да бъде разбрано и проумяно само в Аза. Той не можеше да покаже цялото значение на човешкия Аз, той е междинна степен в азовото познание между идеята на Мойсей за Йехова и християнската идея за Христос.
Така пророк Илия ни се явява като могъщ херолд, като предизвестител на Христовия импулс, на това, което ще се случи чрез Мистерията на Голгота.
И така той се появява могъщ и велик. По-нататък разглеждаме един друг образ. От страна на западната култура сме свикнали да го разглеждаме като единична личност. Да разгледаме Йоан Кръстител. В западен смисъл той застава пред нас като една конкретна личност.
към текста >>
От страна на западната култура сме свикнали да го разглеждаме
като
единична личност.
Той насочи към това, че Йехова-импулсът е нещо, което може да бъде разбрано и проумяно само в Аза. Той не можеше да покаже цялото значение на човешкия Аз, той е междинна степен в азовото познание между идеята на Мойсей за Йехова и християнската идея за Христос. Така пророк Илия ни се явява като могъщ херолд, като предизвестител на Христовия импулс, на това, което ще се случи чрез Мистерията на Голгота. И така той се появява могъщ и велик. По-нататък разглеждаме един друг образ.
От страна на западната култура сме свикнали да го разглеждаме като единична личност.
Да разгледаме Йоан Кръстител. В западен смисъл той застава пред нас като една конкретна личност. Ние обаче се научаваме да го познаем като херолд на самия Христос, ние опознаваме как е живял като вестител на Христос, като онзи, който пръв е изговорил думите: Променете вашата духовна нагласа, защото небесното царство е близо40. Той напълно насочи към това, което ще стане импулс чрез Голгота, че в човешкия Аз ще може да се намери нещо цяло, божествено, че Христовият Аз ще навлиза все повече в човешкия Аз и че този импулс е близо. Чрез духовно-научното познание научаваме, че е истина това, което е загатнато в Библията: Същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия, живя и в Йоан Кръстител.
към текста >>
В западен смисъл той застава пред нас
като
една конкретна личност.
Така пророк Илия ни се явява като могъщ херолд, като предизвестител на Христовия импулс, на това, което ще се случи чрез Мистерията на Голгота. И така той се появява могъщ и велик. По-нататък разглеждаме един друг образ. От страна на западната култура сме свикнали да го разглеждаме като единична личност. Да разгледаме Йоан Кръстител.
В западен смисъл той застава пред нас като една конкретна личност.
Ние обаче се научаваме да го познаем като херолд на самия Христос, ние опознаваме как е живял като вестител на Христос, като онзи, който пръв е изговорил думите: Променете вашата духовна нагласа, защото небесното царство е близо40. Той напълно насочи към това, което ще стане импулс чрез Голгота, че в човешкия Аз ще може да се намери нещо цяло, божествено, че Христовият Аз ще навлиза все повече в човешкия Аз и че този импулс е близо. Чрез духовно-научното познание научаваме, че е истина това, което е загатнато в Библията: Същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия, живя и в Йоан Кръстител. Така че този, който трябваше да бъде херолд за Христос, се е проявявал като пророк Илия и отново идва като Йоан Кръстител, и отново става херолд на Христос, както е било подходящо за неговото време. Сега тези два образа се свързват пред нас.
към текста >>
Ние обаче се научаваме да го познаем
като
херолд на самия Христос, ние опознаваме как е живял
като
вестител на Христос,
като
онзи, който пръв е изговорил думите: Променете вашата духовна нагласа, защото небесното царство е близо40.
И така той се появява могъщ и велик. По-нататък разглеждаме един друг образ. От страна на западната култура сме свикнали да го разглеждаме като единична личност. Да разгледаме Йоан Кръстител. В западен смисъл той застава пред нас като една конкретна личност.
Ние обаче се научаваме да го познаем като херолд на самия Христос, ние опознаваме как е живял като вестител на Христос, като онзи, който пръв е изговорил думите: Променете вашата духовна нагласа, защото небесното царство е близо40.
Той напълно насочи към това, което ще стане импулс чрез Голгота, че в човешкия Аз ще може да се намери нещо цяло, божествено, че Христовият Аз ще навлиза все повече в човешкия Аз и че този импулс е близо. Чрез духовно-научното познание научаваме, че е истина това, което е загатнато в Библията: Същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия, живя и в Йоан Кръстител. Така че този, който трябваше да бъде херолд за Христос, се е проявявал като пророк Илия и отново идва като Йоан Кръстител, и отново става херолд на Христос, както е било подходящо за неговото време. Сега тези два образа се свързват пред нас. Източната култура постъпва по друг начин: Тя веднага отива до индивидуалностите и не обръща внимание на отделната личност.
към текста >>
Така че този, който трябваше да бъде херолд за Христос, се е проявявал
като
пророк Илия и отново идва
като
Йоан Кръстител, и отново става херолд на Христос, както е било подходящо за неговото време.
Да разгледаме Йоан Кръстител. В западен смисъл той застава пред нас като една конкретна личност. Ние обаче се научаваме да го познаем като херолд на самия Христос, ние опознаваме как е живял като вестител на Христос, като онзи, който пръв е изговорил думите: Променете вашата духовна нагласа, защото небесното царство е близо40. Той напълно насочи към това, което ще стане импулс чрез Голгота, че в човешкия Аз ще може да се намери нещо цяло, божествено, че Христовият Аз ще навлиза все повече в човешкия Аз и че този импулс е близо. Чрез духовно-научното познание научаваме, че е истина това, което е загатнато в Библията: Същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия, живя и в Йоан Кръстител.
Така че този, който трябваше да бъде херолд за Христос, се е проявявал като пророк Илия и отново идва като Йоан Кръстител, и отново става херолд на Христос, както е било подходящо за неговото време.
Сега тези два образа се свързват пред нас. Източната култура постъпва по друг начин: Тя веднага отива до индивидуалностите и не обръща внимание на отделната личност. Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през един от Великденските празнични дни на 1483 година и който още млад е починал през тридесет и седмата си година, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството. Това е образът на Рафаел. Той беше роден на един Разпети петък, като че ли да покаже, че е свързан с това, което се празнува на Разпети петък.
към текста >>
Той беше роден на един Разпети петък,
като
че ли да покаже, че е свързан с това, което се празнува на Разпети петък.
Така че този, който трябваше да бъде херолд за Христос, се е проявявал като пророк Илия и отново идва като Йоан Кръстител, и отново става херолд на Христос, както е било подходящо за неговото време. Сега тези два образа се свързват пред нас. Източната култура постъпва по друг начин: Тя веднага отива до индивидуалностите и не обръща внимание на отделната личност. Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през един от Великденските празнични дни на 1483 година и който още млад е починал през тридесет и седмата си година, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството. Това е образът на Рафаел.
Той беше роден на един Разпети петък, като че ли да покаже, че е свързан с това, което се празнува на Разпети петък.
Какво може да узнае западната култура в смисъла на духовната наука от образа на Рафаел? Когато разгледаме този образ със средствата на духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването на християнството, за навлизането на едно вътрешно християнство в сърцата и душевността на хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи на неговото време. Пред погледа на Рафаел е стояло това, което четем в „Деяния на апостолите“. Един от атиняните пристъпва и казва дори жестовете са изобразени там: „Вие, граждани на Атина, вие принасяхте във външни знаци жертви на Боговете. Но има едно познание за онзи Бог, който живее и твори във всичко живо.
към текста >>
Там Рафаел е дал нещо, което изглежда
като
предизвестие на християнството, стоящо над различните разновидности на вероизповеданието.
Но има едно познание за онзи Бог, който живее и твори във всичко живо. Това е Христос, който премина през смъртта и възкръсна и чрез това даде на хората импулса на Възкресението. „ Някои не слушаха, а други се учудваха. В душата на Рафаел всичко това се превърна в онази картина, която днес виждаме във Ватикана под неправилното име „Атинската школа“41. В действителност там е показан образът на апостол Павел, който поучава атиняните относно същността на християнството.
Там Рафаел е дал нещо, което изглежда като предизвестие на християнството, стоящо над различните разновидности на вероизповеданието.
Много малко е разбрано до сега от това; дълбокият смисъл на тази картина все още не се е разкрил на човечеството. Когато вземем другите картини на Рафаел, трябва да кажем: От това, което папите и кардиналите са направили, каквото са дали на човечеството, наистина нищо не е останало. В тогавашното време Рафаел е рисувал така, че творбите му едва днес истински заживяват. Колко малко той е бил разбиран някога, можем да видим от случая как в Дрезден Гьоте даже не се е възхитил на „Сикстинската мадона“42, понеже бил чул от чиновника на музея разпространеното тогава мнение, че детето Исус имало в израза на лицето си нещо простовато, двата ангела долу са можели да бъдат нарисувани само от един некадърник, самата мадона не е възможно да е била нарисувана от Рафаел, тя сигурно е била заличена и наново нарисувана. Ние можем да разгледаме цялата литература на 18-то столетие и няма да намерим почти нищо за Рафаел, даже Волтер не го споменава43.
към текста >>
Днес хората могат да са протестанти,
като
лици или каквито и да е, картините на Рафаел действат на всички души.
Когато вземем другите картини на Рафаел, трябва да кажем: От това, което папите и кардиналите са направили, каквото са дали на човечеството, наистина нищо не е останало. В тогавашното време Рафаел е рисувал така, че творбите му едва днес истински заживяват. Колко малко той е бил разбиран някога, можем да видим от случая как в Дрезден Гьоте даже не се е възхитил на „Сикстинската мадона“42, понеже бил чул от чиновника на музея разпространеното тогава мнение, че детето Исус имало в израза на лицето си нещо простовато, двата ангела долу са можели да бъдат нарисувани само от един некадърник, самата мадона не е възможно да е била нарисувана от Рафаел, тя сигурно е била заличена и наново нарисувана. Ние можем да разгледаме цялата литература на 18-то столетие и няма да намерим почти нищо за Рафаел, даже Волтер не го споменава43. А днес!
Днес хората могат да са протестанти, католици или каквито и да е, картините на Рафаел действат на всички души.
В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност. От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона.
към текста >>
В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало
като
„Сикстинската мадона“ върху човешката душевност.
В тогавашното време Рафаел е рисувал така, че творбите му едва днес истински заживяват. Колко малко той е бил разбиран някога, можем да видим от случая как в Дрезден Гьоте даже не се е възхитил на „Сикстинската мадона“42, понеже бил чул от чиновника на музея разпространеното тогава мнение, че детето Исус имало в израза на лицето си нещо простовато, двата ангела долу са можели да бъдат нарисувани само от един некадърник, самата мадона не е възможно да е била нарисувана от Рафаел, тя сигурно е била заличена и наново нарисувана. Ние можем да разгледаме цялата литература на 18-то столетие и няма да намерим почти нищо за Рафаел, даже Волтер не го споменава43. А днес! Днес хората могат да са протестанти, католици или каквито и да е, картините на Рафаел действат на всички души.
В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност.
От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек.
към текста >>
Който погледне
децата
в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му.
Ние можем да разгледаме цялата литература на 18-то столетие и няма да намерим почти нищо за Рафаел, даже Волтер не го споменава43. А днес! Днес хората могат да са протестанти, католици или каквито и да е, картините на Рафаел действат на всички души. В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност. От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа.
Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му.
Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос. Така Рафаел предизвестява духовния Христос, който отново може да бъде обхванат от духовната наука.
към текста >>
И ние се научаваме да разбираме, че светът, в който той е бил
като
Йоан Кръстител, отново възкръсва в Рафаел и чрез това, че е роден на Разпети петък, той подчертава в какво отношение се намира с историческото появяване на Христос.
Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос. Така Рафаел предизвестява духовния Христос, който отново може да бъде обхванат от духовната наука. И чрез духовната наука узнаваме, че същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия и в Йоан Кръстител, е живяла също и в Рафаел.
И ние се научаваме да разбираме, че светът, в който той е бил като Йоан Кръстител, отново възкръсва в Рафаел и чрез това, че е роден на Разпети петък, той подчертава в какво отношение се намира с историческото появяване на Христос.
Тук намираме третия вестител след пророк Илия и Йоан Кръстител. Сега, когато погледнем към образа на Йоан Кръстител, разбираме някои от въпросите, които може да постави този, който гледа в бъдещето. Той умира като мъченик, преди да се е извършила Мистерията на Голгота, той изживява времето на зазоряването на Мистерията на Голгота, времето на прозренията, на предвестяването, същевременно времето на радостта, той обаче не изживява времето на жалбите, на страданието. Щом това настроение се е пренесло в личността на Рафаел, не разбираме защо Рафаел, който с такова призвание рисува картини с Мадоната, рисува детски образи, не разбираме защо той не е рисувал предателството на Юда, не е рисувал носенето на кръста, Голгота, Маслинената планина? Съществуващите картини с този сюжет той е трябвало да нарисува по поръчка, в тях не се отпечатва наистина същността на Рафаел.
към текста >>
Той умира
като
мъченик, преди да се е извършила Мистерията на Голгота, той изживява времето на зазоряването на Мистерията на Голгота, времето на прозренията, на предвестяването, същевременно времето на радостта, той обаче не изживява времето на жалбите, на страданието.
Така Рафаел предизвестява духовния Христос, който отново може да бъде обхванат от духовната наука. И чрез духовната наука узнаваме, че същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия и в Йоан Кръстител, е живяла също и в Рафаел. И ние се научаваме да разбираме, че светът, в който той е бил като Йоан Кръстител, отново възкръсва в Рафаел и чрез това, че е роден на Разпети петък, той подчертава в какво отношение се намира с историческото появяване на Христос. Тук намираме третия вестител след пророк Илия и Йоан Кръстител. Сега, когато погледнем към образа на Йоан Кръстител, разбираме някои от въпросите, които може да постави този, който гледа в бъдещето.
Той умира като мъченик, преди да се е извършила Мистерията на Голгота, той изживява времето на зазоряването на Мистерията на Голгота, времето на прозренията, на предвестяването, същевременно времето на радостта, той обаче не изживява времето на жалбите, на страданието.
Щом това настроение се е пренесло в личността на Рафаел, не разбираме защо Рафаел, който с такова призвание рисува картини с Мадоната, рисува детски образи, не разбираме защо той не е рисувал предателството на Юда, не е рисувал носенето на кръста, Голгота, Маслинената планина? Съществуващите картини с този сюжет той е трябвало да нарисува по поръчка, в тях не се отпечатва наистина същността на Рафаел. Защо точно тези образи не лежат в картините на Рафаел? Защото като Йоан Кръстител той не е преживял самата Мистерия на Голгота. И когато така се разглежда образа на Рафаел, който е живял през изминалите столетия и живее и днес, и се погледне към това, което днес е тук и това, което вече е разрушено от неговите произведения, и човек се замисли, че всичко, което е тук в материалното, ще премине пътя на нетрайността, ще отпадне, тогава човек знае, че това, което живее в тези картини, преди те да се разрушат, ще бъде поето в душите на хората.
към текста >>
Защото
като
Йоан Кръстител той не е преживял самата Мистерия на Голгота.
Сега, когато погледнем към образа на Йоан Кръстител, разбираме някои от въпросите, които може да постави този, който гледа в бъдещето. Той умира като мъченик, преди да се е извършила Мистерията на Голгота, той изживява времето на зазоряването на Мистерията на Голгота, времето на прозренията, на предвестяването, същевременно времето на радостта, той обаче не изживява времето на жалбите, на страданието. Щом това настроение се е пренесло в личността на Рафаел, не разбираме защо Рафаел, който с такова призвание рисува картини с Мадоната, рисува детски образи, не разбираме защо той не е рисувал предателството на Юда, не е рисувал носенето на кръста, Голгота, Маслинената планина? Съществуващите картини с този сюжет той е трябвало да нарисува по поръчка, в тях не се отпечатва наистина същността на Рафаел. Защо точно тези образи не лежат в картините на Рафаел?
Защото като Йоан Кръстител той не е преживял самата Мистерия на Голгота.
И когато така се разглежда образа на Рафаел, който е живял през изминалите столетия и живее и днес, и се погледне към това, което днес е тук и това, което вече е разрушено от неговите произведения, и човек се замисли, че всичко, което е тук в материалното, ще премине пътя на нетрайността, ще отпадне, тогава човек знае, че това, което живее в тези картини, преди те да се разрушат, ще бъде поето в душите на хората. За много от следващите столетия ще има репродукции, но което може да даде представа за личността на Рафаел, за това какво е бил Рафаел, какво сам е направил неговите произведения това ще се разпилее, ще стане на прах, ще отмине. И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази. Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея. И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството.
към текста >>
Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее
като
индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея.
Защо точно тези образи не лежат в картините на Рафаел? Защото като Йоан Кръстител той не е преживял самата Мистерия на Голгота. И когато така се разглежда образа на Рафаел, който е живял през изминалите столетия и живее и днес, и се погледне към това, което днес е тук и това, което вече е разрушено от неговите произведения, и човек се замисли, че всичко, което е тук в материалното, ще премине пътя на нетрайността, ще отпадне, тогава човек знае, че това, което живее в тези картини, преди те да се разрушат, ще бъде поето в душите на хората. За много от следващите столетия ще има репродукции, но което може да даде представа за личността на Рафаел, за това какво е бил Рафаел, какво сам е направил неговите произведения това ще се разпилее, ще стане на прах, ще отмине. И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази.
Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея.
И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството. Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност! И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма. Не толкова от общите понятия и учения ще има полза човечеството, колкото точно от това, което може да хвърли светлина в детайлите.
към текста >>
И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява
като
зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството.
Защото като Йоан Кръстител той не е преживял самата Мистерия на Голгота. И когато така се разглежда образа на Рафаел, който е живял през изминалите столетия и живее и днес, и се погледне към това, което днес е тук и това, което вече е разрушено от неговите произведения, и човек се замисли, че всичко, което е тук в материалното, ще премине пътя на нетрайността, ще отпадне, тогава човек знае, че това, което живее в тези картини, преди те да се разрушат, ще бъде поето в душите на хората. За много от следващите столетия ще има репродукции, но което може да даде представа за личността на Рафаел, за това какво е бил Рафаел, какво сам е направил неговите произведения това ще се разпилее, ще стане на прах, ще отмине. И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази. Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея.
И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството.
Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност! И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма. Не толкова от общите понятия и учения ще има полза човечеството, колкото точно от това, което може да хвърли светлина в детайлите. Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното виждане и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата година от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота.
към текста >>
И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава
като
конкретни факти за човешкото прераждане и карма.
И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази. Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея. И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството. Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност!
И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма.
Не толкова от общите понятия и учения ще има полза човечеството, колкото точно от това, което може да хвърли светлина в детайлите. Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното виждане и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата година от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота. Когато днес се говори, че Христовото същество не може да се въплъти в едно физическо тяло, трябва да се каже, че това всъщност изобщо никога не е било твърдяно. Защото и тогава физическото тяло на Исус от Назарет беше обвивката, в която слезе духовното Христово Същество. Тук положението не е същото, както при други индивидуалности, които сами си изграждат тяхното тяло; в тялото, което подготвя Исус от Назарет, едва по-късно се спуска Христовото Същество.
към текста >>
Така че това, което премина през смъртта, е
като
житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне.
Тук положението не е същото, както при други индивидуалности, които сами си изграждат тяхното тяло; в тялото, което подготвя Исус от Назарет, едва по-късно се спуска Христовото Същество. Само че тогава то се съединява с него. Значи ние тук всъщност също не можем да говорим за физическо въплътяване на Христос. За познавача това са неща, разбиращи се от само себе си. Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури.
Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне.
Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край? Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята. Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него. Сега се запитваме за нещо друго. Ние учихме, че човекът в своя образ на Земята трябва да го взимаме за майа.
към текста >>
Тъй
като
знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край?
Само че тогава то се съединява с него. Значи ние тук всъщност също не можем да говорим за физическо въплътяване на Христос. За познавача това са неща, разбиращи се от само себе си. Но ние знаем, че чрез този Христов импулс нещо е дошло на Земята, нещо се е вляло в човечеството, което ще донесе добро за цялото човечество, щом се влее в човешките култури. Така че това, което премина през смъртта, е като житно зърно, което се умножава и навлиза в отделните души на хората, където може да покълне.
Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край?
Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята. Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него. Сега се запитваме за нещо друго. Ние учихме, че човекът в своя образ на Земята трябва да го взимаме за майа. Този образ се разпръсква след смъртта, той е един мираж, който застава пред човека като външен образ на човешкото тяло.
към текста >>
Този образ се разпръсква след смъртта, той е един мираж, който застава пред човека
като
външен образ на човешкото тяло.
Тъй като знаем, че Христос, който премина през смъртта и чрез това навлезе в Земята, беше приет от тялото на Исус от Назарет, се запитваме: Какво ще стане, когато Земята достигне целта си и дойде до своя край? Христос, който се приближи отдалече към Земята и се свърза с нея, в нейния край ще бъде реалността на Земята, той става духът на Земята. Той и сега е духът на Земята, само че тогава човешките души ще бъдат проникнати от него, хората ще са едно цяло с него. Сега се запитваме за нещо друго. Ние учихме, че човекът в своя образ на Земята трябва да го взимаме за майа.
Този образ се разпръсква след смъртта, той е един мираж, който застава пред човека като външен образ на човешкото тяло.
Но външният образ на физическото тяло няма да остане повече тук на Земята, също както няма да останат и физическите тела на растенията, на животните и на минералите. Физическите тела ще преминат в това, което се разпръсква, което става световен прах. Това, което се вижда, напълно ще изчезне, физическата Земя няма повече да я има. А етерните тела? Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има.
към текста >>
Те имат смисъл само до
като
обновяват физическите тела; и тях няма да ги има.
Този образ се разпръсква след смъртта, той е един мираж, който застава пред човека като външен образ на човешкото тяло. Но външният образ на физическото тяло няма да остане повече тук на Земята, също както няма да останат и физическите тела на растенията, на животните и на минералите. Физическите тела ще преминат в това, което се разпръсква, което става световен прах. Това, което се вижда, напълно ще изчезне, физическата Земя няма повече да я има. А етерните тела?
Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има.
Когато Земята достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда? Нищо, съвсем нищо няма да остане, нищо от самия него, нищо от съществата на другите природни царства. Когато духовното се освободи, от материята няма да остане нищо, освен безформен прах, понеже само духът е действителен. Но едно нещо ще остане действително, което по-рано не е било съединено със Земята, с което човешките души ще се обединят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух. Той ще бъде единствената реалност, която ще може да остане от Земята.
към текста >>
По времето на Мистерията на Голгота,
като
импулс и същевременно
като
душата на Земята, той се е спуснал в Земната сфера.
Когато духовното се освободи, от материята няма да остане нищо, освен безформен прах, понеже само духът е действителен. Но едно нещо ще остане действително, което по-рано не е било съединено със Земята, с което човешките души ще се обединят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух. Той ще бъде единствената реалност, която ще може да остане от Земята. Но как ще достигне този Христов Дух до своите обвивки? До обвивките, в които тогава той ще продължи да действа?
По времето на Мистерията на Голгота, като импулс и същевременно като душата на Земята, той се е спуснал в Земната сфера.
Също и при Христос трябва да се създаде това, което би могло да се нарече негови обвивки. От какво едно такова същество си взема своите обвивки? Не както това става при хората, но също и Христос ще има един вид одухотворено физическо тяло, един вид етерно тяло и един вид астрално тяло. От какво ще се състоят тези тела? Това са неща, които първоначално могат само да бъдат загатнати.
към текста >>
След това възкръсна и от тогава живее
като
дух на Земята, свързан е с нея.
Не както това става при хората, но също и Христос ще има един вид одухотворено физическо тяло, един вид етерно тяло и един вид астрално тяло. От какво ще се състоят тези тела? Това са неща, които първоначално могат само да бъдат загатнати. Чрез Кръщението в река Йордан, Христос се е спуснал в обвивките на Исус от Назарет. Той използва тях, живя в тях, вечеря заедно със своите ученици, в тях преживя събитията в Гетсеманската градина, в тях беше обруган и подигран, в тях премина през Мистерията на Голгота.
След това възкръсна и от тогава живее като дух на Земята, свързан е с нея.
Той си създава нещо подобно, каквото човекът има в своите обвивки. Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява като астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Всички тези обвивки се образуват от сили, които трябва да бъдат развити на Земята от човечеството. Кои са тези сили? Силата на външната наука не може да даде никакво тяло на Христос, чрез нея човек узнава само за неща, които в бъдеще ще изчезнат, по-късно няма да съществуват.
към текста >>
Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява
като
астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло.
Това са неща, които първоначално могат само да бъдат загатнати. Чрез Кръщението в река Йордан, Христос се е спуснал в обвивките на Исус от Назарет. Той използва тях, живя в тях, вечеря заедно със своите ученици, в тях преживя събитията в Гетсеманската градина, в тях беше обруган и подигран, в тях премина през Мистерията на Голгота. След това възкръсна и от тогава живее като дух на Земята, свързан е с нея. Той си създава нещо подобно, каквото човекът има в своите обвивки.
Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява като астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло.
Всички тези обвивки се образуват от сили, които трябва да бъдат развити на Земята от човечеството. Кои са тези сили? Силата на външната наука не може да даде никакво тяло на Христос, чрез нея човек узнава само за неща, които в бъдеще ще изчезнат, по-късно няма да съществуват. Нещо обаче предхожда познанието и за душата има безкрайно по-голямо значение отколкото самото познание. То е онова, което гръцките философи виждаха като началото на всички философии учудването и удивлението.
към текста >>
То е онова, което гръцките философи виждаха
като
началото на всички философии учудването и удивлението.
Постепенно в течение на времето около първоначалния чисто духовен Христов импулс, който се спусна при кръщението в реката Йордан, се оформя нещо, което се обособява като астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Всички тези обвивки се образуват от сили, които трябва да бъдат развити на Земята от човечеството. Кои са тези сили? Силата на външната наука не може да даде никакво тяло на Христос, чрез нея човек узнава само за неща, които в бъдеще ще изчезнат, по-късно няма да съществуват. Нещо обаче предхожда познанието и за душата има безкрайно по-голямо значение отколкото самото познание.
То е онова, което гръцките философи виждаха като началото на всички философии учудването и удивлението.
Когато сме достигнали до познанието, тогава всъщност вече е преминало онова, което има ценност за душата. Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света. Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души. Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека.
към текста >>
Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели
като
удивление в отделните човешки души.
Силата на външната наука не може да даде никакво тяло на Христос, чрез нея човек узнава само за неща, които в бъдеще ще изчезнат, по-късно няма да съществуват. Нещо обаче предхожда познанието и за душата има безкрайно по-голямо значение отколкото самото познание. То е онова, което гръцките философи виждаха като началото на всички философии учудването и удивлението. Когато сме достигнали до познанието, тогава всъщност вече е преминало онова, което има ценност за душата. Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света.
Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души.
Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука.
към текста >>
Науката стигна до истинско безобразие
като
доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността. Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич.
Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
Едно трето нещо, което като от един висш свят се влива в човешката душа, е съвестта, на която човек се подчинява, на която дава по-висока оценка, отколкото на своите собствени индивидуални морални инстинкти. С нея Христос се свързва най-силно; от импулсите на съвестта в отделната човешка душа Христос изгражда своето физическо тяло. Така един израз в Библията става напълно реален, когато се знае, че от състраданието и обичта в хората се изгражда жизненото тяло на Христос: „Каквото направите на най-незначителния от моите братя, го правите на мен“45, защото Христос ще образува своето жизнено тяло до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората. Както Христос изгражда своето астрално тяло от удивлението и учудването, както той изгражда своето физическо тяло от съвестта, така той изгражда и своето етерно тяло от чувствата на състрадание и обич. Защо точно сега можем да кажем такива неща?
към текста >>
Едно трето нещо, което
като
от един висш свят се влива в човешката душа, е съвестта, на която човек се подчинява, на която дава по-висока оценка, отколкото на своите собствени индивидуални морални инстинкти.
Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
Едно трето нещо, което като от един висш свят се влива в човешката душа, е съвестта, на която човек се подчинява, на която дава по-висока оценка, отколкото на своите собствени индивидуални морални инстинкти.
С нея Христос се свързва най-силно; от импулсите на съвестта в отделната човешка душа Христос изгражда своето физическо тяло. Така един израз в Библията става напълно реален, когато се знае, че от състраданието и обичта в хората се изгражда жизненото тяло на Христос: „Каквото направите на най-незначителния от моите братя, го правите на мен“45, защото Христос ще образува своето жизнено тяло до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората. Както Христос изгражда своето астрално тяло от удивлението и учудването, както той изгражда своето физическо тяло от съвестта, така той изгражда и своето етерно тяло от чувствата на състрадание и обич. Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота.
към текста >>
И така, духовната наука
като
едно ядро преминава в човешкото чувстване, в човешките усещания.
Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ. Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
И така, духовната наука като едно ядро преминава в човешкото чувстване, в човешките усещания.
Всички поуки, които може да даде духовното изследване няма да съществуват вечно, те ще се превърнат в непосредствен живот там, в човешката душа. И плодовете на духовната наука постепенно ще станат онези жизнени условия, които ще изглеждат като външно въплъщение на самото духовно познание, на душата на бъдещото човешко развитие, така както то трябва да се извърши. С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света. Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество. И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука.
към текста >>
И плодовете на духовната наука постепенно ще станат онези жизнени условия, които ще изглеждат
като
външно въплъщение на самото духовно познание, на душата на бъдещото човешко развитие, така както то трябва да се извърши.
Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ. Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест. И така, духовната наука като едно ядро преминава в човешкото чувстване, в човешките усещания. Всички поуки, които може да даде духовното изследване няма да съществуват вечно, те ще се превърнат в непосредствен живот там, в човешката душа.
И плодовете на духовната наука постепенно ще станат онези жизнени условия, които ще изглеждат като външно въплъщение на самото духовно познание, на душата на бъдещото човешко развитие, така както то трябва да се извърши.
С такива мисли исках да събудя във вашите души, каквото може да бъде събудено, когато не със сухи думи, а с чувствени идеи и чувствени нюанси бих искал да говоря на стремящите се към духовно-научното, така че тези чувствени нюанси и идеи да живеят, да въздействат и да се разпространят навън в света. Когато в сърцата живеят такива чувства, те ще станат извор на топлина, която ще се влее в цялото човечество. И онези, които вярват в това, ще повярват и в действието на своите прекрасни усещания, ще повярват, че всяка една душа чувства така дори и когато кармата не я принуждава да дава външен израз и чрез това тя ще може да поражда невидими въздействия, които наистина ще внесат в света това, което трябва да навлезе в него чрез духовната наука. Ето какви чувства бих желал да породя у вас с моето сегашно присъствие в Кьолн.
към текста >>
НАГОРЕ